(1)

Евросистемата управлява платежни системи в съответствие със своя мандат и правомощия, посочени в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“), и по-специално член 3.1, четвърто тире, член 12.1, член 22 във връзка с член 17, и в съответствие с общите принципи на правото на Съюза. При това Евросистемата надлежно взема предвид член 2, буква б) от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) , изменен с член 4 от Регламент (ЕС) 2024/886 на Европейския парламент и на Съвета (2), който включва платежните институции и институциите за електронни пари (наричани общо „небанкови доставчици на платежни услуги“ или „НБ-ДПУ“) в списъка на институциите, които при спазване на определени условия са допустими да станат участници в платежните системи, определени съгласно посочената директива. Член 35а от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (3), вмъкнат с член 3 от Регламент (ЕС) 2024/886, налага допълнителни условия — в сравнение с други институции — на които трябва да отговарят такива НБ-ДПУ, преди да отправят искане за участие в системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО. Накрая, член 10, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2366, изменен с член 3 от Регламент (ЕС) 2024/886, позволява на НБ-ДПУ да депозират средствата на своите клиенти за осигуряване на защита в отделна сметка в кредитна институция или в централна банка по преценка на тази централна банка.

(2)

Допустимостта на НБ-ДПУ за достъп до платежни системи, управлявани от централна банка от Евросистемата, е насочена към повишаване на ефективността и нормалното функциониране на сектора на плащанията на дребно, включително, но не само, улесняване на предоставянето на незабавни плащания в еврозоната.

(3)

В интерес на правната сигурност и за да се избегне дискриминацията между НБ-ДПУ въз основа на мястото на установяване, централните банки от Евросистемата следва да възприемат единен подход по отношение на достъпа на НБ-ДПУ до всички платежни системи, управлявани от централна банка от Евросистемата, и до сметки на централна банка. Поради това централните банки от Евросистемата следва да прилагат набор от недискриминационни, обективни и основани на риска критерии за разрешаване на пряк достъп на НБ-ДПУ до тези платежни системи. Това би гарантирало, че прекият достъп на НБ-ДПУ насърчава целостта на пазара и подкрепя конкуренцията и иновациите в екосистемата на платежните услуги, без да създава рискове за устойчивостта, целостта и сигурността на платежните системи и без да се превръща по този начин в източник на системен риск.

(4)

Член 35а, параграф 1 от Директива 2015/2366 определя специфичните условия, приложими за НБ-ДПУ, които желаят да участват в платежни системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО. Държавите членки трябва да определят процедурата, по която се оценява изпълнението на тези условия от НБ-ДПУ. Без да се засягат тези процедури, е важно да се определи общ набор от минимални изисквания на равнището на Евросистемата, които ще трябва да бъдат изпълнени от НБ-ДПУ, които желаят да получат достъп до платежни системи, управлявани от централна банка. Тези минимални изисквания следва да бъдат отразени съответно в условията на споразуменията между централните банки от Евросистемата и НБ-ДПУ и следва да включват изпълнението на определени изисквания за сигурност и представяне на съответната централна банка от Евросистемата, наред с другото, на декларации от НБ-ДПУ или от съответния национален орган, с които се потвърждава първоначалното и впоследствие непрекъснатото изпълнение от негова страна на условията, определени в националното право за транспониране на член 35а, параграф 1 от Директива 2015/2366, и предоставянето на удостоверителни документи при поискване от централните банки от Евросистемата.

(5)

Директива 98/26/ЕО и Директива (ЕС) 2015/2366 не предоставят на НБ-ДПУ автоматичен достъп до платежните системи на Евросистемата, които се управляват съгласно член 3.1, четвърто тире и членове 17, 18 и 22 от Устава на ЕСЦБ, като например Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време от ново поколение (TARGET). TARGET е структурирана като множество платежни системи и осигурява сметки за сетълмент в евро в пари на централна банка и следователно играе съществена роля за изпълнението на някои основни задачи на Евросистемата, включително насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи. Критериите за достъп и правилата за участие в TARGET са определени в Насоки (ЕС) 2022/912 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2022/8) (4).

(6)

Евросистемата има за цел да предостави пряк достъп до TARGET на всички допустими участници. В резултат на това НБ-ДПУ, които са допустими за участие в TARGET, следва да престанат да бъдат регистрирани като адресати с бизнес идентификационен код (BIC) или достижими страни по собствената сметка на централните банки от Евросистемата, с изключение на техническата сметка на платежна система, управлявана от централна банка, в системата за сетълмент на незабавни плащания в TARGET (TIPS).

(7)

За да се сведе до минимум всяко потенциално смущение или отрицателно въздействие върху обработката на плащания, което би засегнало крайните ползватели, след като някои НБ-ДПУ вече не са регистрирани като адресати с BIC или достижими страни по собствената сметка на централните банки от Евросистемата, е необходим преходен период, за да се даде възможност за миграцията на такива НБ-ДПУ, които са допустими и желаят да станат преки участници в TARGET. НБ-ДПУ, за които ще се прилага този преходен период, са тези, които са регистрирани като адресати с BIC или достижими страни по собствената сметка на централните банки от Евросистемата. Продължителността на преходния период ще трябва да бъде достатъчна, за да се улесни завършването на цялото необходимо административно и техническо изпълнение, включително дейностите по тестване от страна на НБ-ДПУ в сътрудничество със съответните централни банки от Евросистемата, и да се даде възможност за преминаване на множество лица към нов модел на свързване, без да се обременява ненужно отделна централна банка от Евросистемата. Счита се, че преходен период до 31 декември 2025 г. е разумен и подходящ за такова изпълнение и за постепенното премахване от някои НБ-ДПУ на съществуващата връзка за обработка на плащания.

(8)

Държането от НБ-ДПУ на сметки в платежна система, управлявана от централна банка от Евросистемата, включително TARGET, макар и допустимо, следва да бъде само за целите на влагане на средства за изпълнение на задълженията по сетълмента. Следователно салдото или наличностите по такива сметки не следва да надхвърлят необходимото за изпълнението на тези задължения. Влагането на средства, надвишаващи тази сума, по сметки в платежна система, управлявана от централна банка от Евросистемата, би било в противоречие с нейната цел. От гледна точка на ценовата и финансовата стабилност е важно тези сметки да се използват за платежни цели, а не да се злоупотребява с тях с цел осигуряване на защита на средствата. Поради това следва да се прилага лимит на максималния размер на наличностите и това изискване и разпоредбите относно неговото изчисляване следва да бъдат съответно отразени в условията на споразуменията между централните банки от Евросистемата и НБ-ДПУ.

(9)

По отношение на сметките в TARGET изчисляването на максималния размер на наличностите по принцип следва да отчита по подходящ начин задълженията за сетълмент, произтичащи от прякото участие на НБ-ДПУ в спомагателни платежни системи, които извършват сетълмент в TARGET, а лимитът на максималния размер на наличностите по принцип следва да се прилага и за наличностите на НБ-ДПУ по техническите сметки на такива спомагателни системи в TARGET. Въпреки това недостигът на надеждни данни за салдата, държани от НБ-ДПУ по сметки в TARGET за целите на специфичните процедури на спомагателните системи, би попречил на ефикасното ежедневно наблюдение, което централните банки от Евросистемата следва да извършват, за да установят злоупотреби от страна на НБ-ДПУ с такива сметки поради наличието на свръхликвидност. По-конкретно, централните банки от Евросистемата нямат информация за салдата, държани от НБ-ДПУ по: а) сметки в TARGET за целите на процедурата за брутен сетълмент в реално време на спомагателна система D (наричана по-долу „RTGS AS процедура за сетълмент D“), посочена в приложение I, част VI, член 6 от Насоки (ЕС) 2022/912 (ЕЦБ/2022/8); и б) сметки в TARGET за целите на процедурите за сетълмент на незабавни плащания в TARGET (TIPS) на спомагателна система (наричани по-долу „TIPS AS процедури за сетълмент“), посочени в приложение I, част VII към посочените насоки. Поради това за настоящите цели средствата, държани от НБ-ДПУ в сметки в TARGET за целите на RTGS AS процедура за сетълмент D или TIPS AS процедури за сетълмент, не следва да се включват при изчисляването на лимита на максималния размер на наличностите, като за тези средства не следва да се прилага такъв лимит. Вместо това за НБ-ДПУ следва да се въведе месечен режим на отчитане на базата на самоудостоверяване, когато е приложимо, за да се даде възможност на съответните централни банки от Евросистемата да наблюдават дали средствата, държани от НБ-ДПУ в сметки в TARGET за тези цели, всъщност се използват за изпълнение на задълженията по сетълмента. Този режим на отчитане на базата на самоудостоверяване следва да включва месечни отчети за върховите и средните дневни наличности на НБ-ДПУ по такива сметки, както и за върховите и средните дневни размери на задълженията по сетълмента на НБ-ДПУ, обработени в съответната спомагателна система.

(10)

Евросистемата следва да преразгледа метода за изчисляване на максималния размер на наличностите на определени интервали след стабилизирането на оперативния модел, за да ограничи трайна възходяща тенденция при тези размери.

(11)

За да се насърчи културата на спазване на изискванията за лимитите на максималния размер на наличностите, съответната централна банка от Евросистемата следва да наложи санкция на НБ-ДПУ, който държи наличности, надвишаващи съответния максимален размер по тези сметки. За да се предотвратят повтарящи се или системни нарушения, всички случаи на нарушение, свързани със значителни суми, надвишаващи съответните максимални размери на наличностите, или ненамаляването на свръхналичностите по сметките на НБ-ДПУ веднага след получаването им, следва да бъдат сред събитията, които се считат за съществено неизпълнение на приложимите изисквания. В такива случаи на съответната централна банка от Евросистемата следва да бъде разрешено да прекрати участието на НБ-ДПУ в управляваната от нея платежна система и да наложи допълнителна санкция за всяка сметка, която е закрита в резултат на това.

(12)

Въпреки че Директива (ЕС) 2015/2366 изисква от НБ-ДПУ да защитават средствата на своите клиенти чрез откриване на защитени сметки или чрез други средства, основната функция на централните банки не е да действат като заместител на кредитните институции при предоставянето на услуги по осигуряване на защита. Предлагането на защитени сметки от централните банки може да повлияе на цялостната сигурност и стабилност на трансмисионния механизъм на паричната политика и на финансовата система като цяло, като могат да възникнат и значителни рискове за постигането на целите на Евросистемата, специфични за централните банки. Тези рискове включват изходящи потоци от депозити от кредитните институции, например при сценарий, при който депозитите се държат в централната банка, което води до постепенно премахване на посредничеството в сектора на търговското банкиране, което би оказало отрицателно въздействие върху наличността на ликвидност и по този начин би възпрепятствало ефективното провеждане на паричната политика. Аналогично, синтетична цифрова валута на централната банка, например електронни пари, емитирани от НБ-ДПУ и изцяло обезпечени с пари на централна банка, би моглa да размиe разграничението между пари на централна банка, актив за сетълмент без кредитен и ликвиден риск и пари на търговска банка. Депозирането на клиентски средства в централните банки би могло да доведе до риск от смесване в съзнанието на обществеността на електронните пари с други форми на пари, включително пари на централна банка, като по този начин се изкривява усещането за риск.

(13)

Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета (5), който се прилага от 30 декември 2024 г., задължава доставчиците на услуги за криптоактиви да осигуряват защита на средствата на своите клиенти в кредитна институция или, когато такава сметка е налична, в централна банка. Във втория случай решението за предлагане на сметки за целите на осигуряване на защита остава по преценка на централните банки от Евросистемата. На доставчиците на услуги за криптоактиви не следва да се предлага вариант за осигуряване на защита в централни банки от Евросистемата по същите причини, поради които не следва да се предлага на НБ-ДПУ, както и за да се поддържат еднакви условия на конкуренция между различните институции, участващи на пазара на платежни услуги.

(14)

Предоставянето на защитени сметки извън TARGET, т.е. в национални платежни системи или пряко в счетоводните книги на централна банка от Евросистемата, има отношение към основните задачи по провеждането на паричната политика и осигуряването на нормалното функциониране на платежните системи, като по този начин попада в приложното поле на членове 17 и 22 от Устава на ЕСЦБ. Следователно и поради тази причина отделните централни банки от Евросистемата не следва да предлагат или предоставят защитени сметки на НБ-ДПУ и на доставчиците на услуги за криптоактиви. За избягване на съмнения, техническите сметки на спомагателните системи за RTGS AS процедура за сетълмент D или TIPS техническите сметки на спомагателните системи, макар да са гаранционни сметки, не са защитени сметки за целите на член 10, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2015/2366 или за целите на член 70 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета.

(15)

На НП-ДПУ, които имат достъп до платежни системи, управлявани от централна банка, следва да бъде разрешено да откриват множество сметки за сетълмент в зависимост от това, което предлага операторът на платежната система. Тъй като такова множество сметки не би могло да осигури отделяне на средствата на клиентите, тези сметки не биха били защитени от неплатежоспособност.

(16)

Насоки (ЕС) 2022/912 (ЕЦБ/2022/8) следва да бъдат изменени и поради това прилагането на разпоредбите на настоящото решение, които се отнасят до искания на НБ-ДПУ за достъп до TARGET, следва да бъде отложено до 16 юни 2025 г. — датата, на която измененията на Насоки (ЕС) 2022/912 (ЕЦБ/2022/8) ще трябва да започнат да се прилагат по технически причини.

(17)

С цел правна сигурност и в интерес на улесняването на привеждането на условията на централните банки от Евросистемата като оператори на платежни системи или като централни банки, в които се държат сметки, в съответствие с последните изменения на законодателството на Съюза в тази област, датата на прилагане на настоящото решение следва да бъде съгласувана с датата, до която държавите членки трябва да транспонират измененията на Директива 98/26/ЕО и Директива (ЕС) 2015/2366, въведени с Регламент (ЕС) 2024/886, а именно 9 април 2025 г.,

1)

„централна банка от Евросистемата“ е Европейската централна банка (ЕЦБ) или национална централна банка на държава членка, чиято парична единица е еврото;

2)

„платежна система, управлявана от централна банка“ означава платежна система, управлявана от централна банка от Евросистемата, която включва системен компонент на TARGET;

3)

„небанков доставчик на платежни услуги“ или „НБ-ДПУ“ означава:

4)

„защитена сметка“ означава отделна сметка в кредитна институция или, по преценка на централна банка от Евросистемата, в тази централна банка, която е открита от:

5)

„доставчик на услуги за криптоактиви“ означава доставчик на услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 15 от Регламент (ЕС) 2023/1114;

6)

„нареждане за паричен превод“ е нареждане за паричен превод съгласно определението в приложение III, точка 16 от Насоки (ЕС) 2022/912 (ЕЦБ/2022/8);

7)

„край на работния ден“ означава крайният срок, предвиден в правилата на съответната платежна система, управлявана от централна банка, за сетълмента на нареждания за паричен превод за този конкретен работен ден.