<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑117/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0117</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:109">EU:C:2016:109</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Y. BOT — ДЕЛО C‑117/15</P><P>REHA TRAINING</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Y. Bot</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160223">23 февруари 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑117/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Reha Training Gesellschaft für Sport- und Unfallrehabilitation mbH</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte eV (GEMA)(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Köln</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Областен съд Кьолн, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Авторско право и сродни права в информационното общество</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле на директиви 2001/29/ЕО и 2006/115/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Излъчване на телевизионни предавания в помещенията на център за рехабилитация</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С преюдициалните си въпроси Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) иска да се установи дали положение като това по главното производство, в което операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="167" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2001">ОВ L 167, стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.</P></NOTE> и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="28" DATE.PUB="2006">ОВ L 376, стр. 28</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14.</P></NOTE>, и дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, както е предвидено в тези две разпоредби, трябва да се тълкува по еднакъв начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Тези въпроси са поставени на Съда в рамките на спор между Reha Training Gesellschaft für Sport- und Unfallrehabilitation mbH (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Reha Training<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), оператор на център за рехабилитация, и Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>GEMA<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), натоварено с колективното управление на авторските права в музикалната сфера в Германия, по повод отказа за заплащане на такси за авторско право и сродните му права, свързани с предоставяне на закриляни произведения на разположение в търговските помещения на Reha Training.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>На Съда вече многократно се е налагало да тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, понятие, за което възприема широко тълкуване. За тази цел Съдът определя четири критерия за преценка, а именно наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>акт на съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, за който ролята на ползвателя е неоспорима, съобщаването на закриляно произведение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, тази публика да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>нова<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, а съобщаването — с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>доходоносен<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Настоящото дело предоставя на Съда възможността да припомни и изясни своята съдебна практика в тази област.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В настоящото заключение, най-напред, ще обясня причините, поради които смятам, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> трябва да се определя с оглед на едни и същи критерии, независимо дали е посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>След това, ще посоча защо в положение като разглежданото в главното производство могат да бъдат приложени и двата члена — както член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, така и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Накрая, ще представя причините, поради които според мен член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че положение като разглежданото в главното производство, в което операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Директива 2001/29</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съображения 9, 20 и 23 от Директива 2001/29 гласят следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>(9)</NO.P><TXT>Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.</TXT></NP></ITEM></CONSID><P>[…]</P><CONSID><ITEM><NP><NO.P>(20)</NO.P><TXT>Настоящата директива се основава на принципите и правилата, вече установени в директиви, понастоящем в сила в тази област, и по-специално [Директива 92/100/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19921119">19 ноември 1992 година</DATE> относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="346" PAGE.FIRST="61" DATE.PUB="1992">OВ L 346, стр. 61</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120.</P></NOTE>, изменена с Директива 93/98/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19931029">29 октомври 1993 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="290" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="1993">ОВ L 290, стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 141, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Директива 92/100<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></NOTE>,] и<?PAGE NO="3"?> развива тези принципи и правила и ги поставя в контекста на информационното общество. Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат, без да се накърняват разпоредбите на гореупоменатите директиви, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго.</TXT></NP></ITEM></CONSID><P>[…]</P><CONSID><ITEM><NP><NO.P>(23)</NO.P><TXT>Настоящата директива следва да хармонизира в по-голяма степен правото на автора на съобщаване на публиката. Настоящото право следва да се разбира в широк смисъл, като обхваща всяко съобщаване на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването. Това право следва да обхваща всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване. Това право не обхваща други действия<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното [съобщаване] на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки [да] може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 12, параграф 2 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Закрилата на правата, сродни на авторското право, предвидена в настоящата директива, запазва и не засяга по никакъв начин закрилата на авторското право<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Директива 2006/115</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 3 от Директива 2006/115:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Адекватната закрила на произведенията, обект на авторско право, и на обектите на сродни права чрез правото на отдаване под наем и в заем, както и закрилата на обектите на сродни права чрез правото на записване, правото на разпространение, правото на излъчване и публично съобщаване, може да бъде определена като елемент с основно значение за икономическото и културното развитие на Общността<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 8, параграф 2 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Държавите членки предвиждат право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните изпълнители и продуценти на звукозаписи. При липса на съгласие между изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, държавите членки могат да установят условията за поделяне на възнаграждението помежду им<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Директива 2006/115 кодифицира и отменя Директива 92/100 относно правото на отдаване под наем и в заем. Членове 8 от тези две директиви са идентични.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 2 от Закона за авторското право и сродните му права (Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte (Urheberrechtsgesetz) от <DATE ISO="19650909">9 септември 1965 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>BGBl. 1965 I, стр. 1273.</P></NOTE>, в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите в главното производство, има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Авторът притежава […] изключителното право да съобщава произведенията си на публиката в невеществена форма (право на публично съобщаване). Правото на публично съобщаване включва по-специално:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>право на представяне, на изпълнение и на показване (член 19),</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>право на предоставяне на разположение на публиката (член 19 А),</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>право на излъчване (член 20),</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>право на съобщаване посредством визуални или звукови носители (член 21),</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>право на съобщаване на радиопредавания и предоставянето им на разположение на публиката (член 22)<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Текстът на член 15, параграф 3 от този закон е следният:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Съобщаването е публично, когато е предназначено за голям брой членове на обществената аудитория. Всяко лице, което не е свързано чрез лични взаимоотношения с използващото произведението лице, или с други лица, които получават произведението или имат достъп до него в невеществена форма, е част от обществената аудитория<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Центърът за рехабилитация, стопанисван от Reha Training, дава възможност на пострадали при катастрофа лица да получат в търговските му помещения постоперативно лечение с оглед осигуряване на тяхната рехабилитация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Помещенията се състоят от две чакални и зала за упражнения, в които от юни 2012 г. до юни 2013 г. посредством монтираните в тях телевизори Reha Training разпространява телевизионни предавания. Следователно е било възможно тези предавания да бъдат гледани от лицата, които са се намирали центъра за рехабилитация, за да бъдат лекувани в него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Reha Training никога не е искало разрешение за разпространение от страна на GEMA. Последното счита, че подобно разпространение представлява акт на публично разгласяване на произведения от репертоара, който управлява. Поради това то изисква заплащане за периода от юни 2012 г. до юни 2013 г. на суми, изчислени въз основа на действащите тарифи, като обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн) уважава това искане. Reha Training обжалва решението, постановено на първа инстанция, пред Landgericht Köln (Областен съд Кьолн).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Въз основа на критериите, изведени от практиката на Съда в рамките на Директива 2001/29, запитващата юрисдикция смята, че в главното производство се касае за публично съобщаване. Освен това посочената юрисдикция се основава на схващането, че същите критерии се прилагат за определяне на наличието на публично съобщаване по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. Запитващата юрисдикция обаче има усещането, че не може да се произнесе в този смисъл заради решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Всъщност в това решение Съдът приема, че пациентите на зъболекарски кабинет не са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>лица по принцип<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. В конкретния случай, тъй като лица, различни от пациентите на Reha Тraining, по принцип нямат достъп до предлаганото от него лечение, то тези пациенти не могат да представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>лица по принцип<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>частна група<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В посоченото решение Съдът постановява също така, че пациентите на зъболекарски кабинет представляват твърде малка, дори незначителна на брой група, тъй като броят на едновременно присъстващите в кабинета лица като цяло е много ограничен. Впрочем според запитващата юрисдикция категорията лица, съставена от пациентите на Reha Тraining, също изглежда ограничена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Освен това в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът приема, че обичайните пациенти на зъболекарски кабинет не го посещават с цел да слушат музика в този кабинет, тъй като я чуват случайно и без оглед на своите желания. Впрочем в настоящия случай пациентите на Reha Training, които се намират в чакалните и в залата за упражнения, също гледат телевизионни предавания независимо от своите желания и избор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли въпросът дали е налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се преценява винаги въз основата на едни и същи критерии, а именно че:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>е налице ползвател, който, съзнавайки напълно последиците от своето поведение, осигурява достъп на трети лица до защитено произведение, какъвто достъп те не биха имали без неговите действия,</P></ITEM><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> означава неопределен брой потенциални получатели на услугата и освен това броят им трябва да бъде доста голям, като той е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>неопределен<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, когато става въпрос за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>лица по принцип<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, а не за спадащи към дадена частна група лица; изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>доста голям брой лица<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> означава, че трябва да бъде надвишен определен минимален праг, поради което този критерий не е изпълнен при твърде малък или дори незначителен брой на засегнатите лица, като във връзка с това преценката зависи не само от това колко лица имат едновременно достъп до същото произведение, но и колко от тях един след друг имат достъп до произведението,</P></ITEM><ITEM><P>става въпрос за нова публика, на която се съобщава произведението, тоест за публика, която авторът на произведението не е имал предвид, когато е дал разрешение за използването му чрез публично съобщаване, освен ако следващото излъчване не се извършва по технически начин, различен от този при първоначалното излъчване, и</P></ITEM><ITEM><P>не е без значение дали въпросното действие по използване на произведението е с търговска цел, както и дали публиката е готова да възприема излъчваното предаване, а не просто <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>го улавя<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> случайно, като това не е задължително условие за публично съобщаване?</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Следва ли — в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за приемане на телевизионни предавания — въпросът дали е налице публично съобщаване да се преценява в съответствие с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или по член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, когато със създадената възможност за гледане на телевизионните предавания се засягат авторски и сродни на тях права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, на автори на текстове и на музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, на продуценти на звукозаписи и на автори на литературни текстове, както и на техните издатели?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Дали в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в своите търговски помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, е налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Ако в случаите като разглеждания в главното производство бъде прието, че е налице публично съобщаване, разбирано в посочения смисъл, поддържа ли Съдът практиката си, съгласно която излъчването на защитени звукозаписи от радиопредавания, предназначено за пациентите в зъболекарски кабинет (вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) или в други подобни заведения, не съставлява публично съобщаване?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Идентични ли са критериите за преценка на понятието</HT> <HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>публично съобщаване</HT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С първата част на първия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда по същество да се установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, трябва да се тълкува с оглед на едни и същи критерии за преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Що се отнася до еднаквото тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, Съдът вече е постановил по отношение на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, че това понятие е използвано в посочените разпоредби в контекст, който не е идентичен, и че то има сходни, но все пак частично различаващи се цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност тези две разпоредби предоставят на съответните адресати права от различно естество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Така член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 предоставя на авторите право с превантивен характер, позволяващо им да забранят публичното съобщаване, което евентуалните ползватели на тяхното произведение могат да имат намерение да осъществят. От своя страна член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 предоставя на артистите изпълнители и на продуцентите на звукозаписи право с компенсаторен характер, което не може да бъде упражнено, преди даден потребител да използва или вече да е използвал публикувания с търговска цел звукозапис или презапис на този звукозапис за публично съобщаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Според Съда член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 изисква индивидуализирана преценка на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това визираното в тази норма право има предимно икономическо естество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>За да определи дали даден ползвател осъществява публично съобщаване, националният съд трябва да направи цялостна преценка на положението, като трябва да отчете няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими. Тези критерии, чийто интензитет може да е променлив в различните конкретни случаи, трябва да се прилагат както поотделно, така и във взаимодействието им едни с други<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>При все това обстоятелството, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> е използвано в различен контекст и има различни цели според това дали е посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, според мен не е достатъчен мотив, за да се оправдае използването на различни критерии за преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Всъщност, както Съдът вече е подчертал, Директива 2001/29 се основава на принципите и правилата, които вече са установени от действащите директиви в областта на интелектуалната собственост, например Директива 92/100, която е кодифицирана с Директива 2006/115<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0187">187</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Впрочем, за да се спазят изискванията за единството и последователността на правния ред на Съюза, използваните от всички тези директиви понятия трябва да имат едно и също значение, освен ако в конкретно определен законодателен контекст законодателят на Съюза не е изразил различна воля<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0188">188</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Впрочем Съдът е използвал критериите, изведени от него в практиката му относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, за да тълкува член 8, параграф 2 от Директива 2006/115<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Phonographic Performance (Ireland)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:141">EU:C:2012:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Накрая, както с основание посочва GEMA, различното естество на правата, закриляни в рамките на директиви 2001/29 и 2006/115, не може да промени факта, че тези права произтичат от едно и също основание, а именно публичното съобщаване на закриляни произведения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. точка 19 от становището на GEMA.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Смятам, че тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, трябва да се извършва с оглед на едни и същи критерии за преценка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По прилагането на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 във връзка с член 8, параграф 2 от Директива 2006/115</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се установи дали в конкретния случай понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> трябва да се преценява с оглед на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или с оглед на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Както вече посочих, схемите за закрила, въведени съответно с директиви 2001/29 и 2006/115, несъмнено се различават по своите цели и адресати.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, от акта за преюдициално запитване е видно, че в конкретния случай са засегнати не само авторските права, гарантирани в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а и тези на артистите изпълнители и на продуцентите на звукозаписи, гарантирани в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Освен това Съдът е постановил, че разпоредбите на Директива 2001/29 следва да се прилагат, без да се накърняват разпоредбите на Директива 92/100 (кодифицирана с Директива 2006/115), освен ако в Директива 2001/29 не е предвидено друго<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Luksan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:65">EU:C:2012:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе смятам, че в положение като разглежданото в главното производство може да се прилага както член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, така и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По определянето на критериите за преценка на понятието</HT> <HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>публично съобщаване</HT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> и проверката им в настоящия случай</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>С втората част на първия си въпрос, както и с третия и четвъртия си въпрос, които според мен трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска от Съда по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство, в което операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност на пациентите да гледат телевизионни предавания, представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Въпросът за тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> породи сериозни спорове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>С цел спазване на изискването за еднакво тълкуване на правото на Съюза и на принципа за равенство, разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване в целия Европейски съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SGAE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑306/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:764">EU:C:2006:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Така в своята изобилна и постоянна практика Съдът подкрепя по-широкото тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. За установяване наличието на публично съобщаване той определя четири критерия за преценка, а именно наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>акт на съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, за който ролята на ползвателя е неоспорима, съобщаване на закриляно произведение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, тази публика да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>нова<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, а съобщаването — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>с доходоносен характер<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Най-напред, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> обединява два кумулативни елемента, а именно наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>акт на съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> на произведение и неговото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>публично<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> съобщаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SBS Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑325/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:764">EU:C:2015:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Поради кумулативния характер на тези два критерия публично съобщаване не може да бъде налице, когато един от тях не е изпълнен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Що се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>акта на съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, следва да се подчертае неоспоримата роля на ползвателя, който трябва да действа съзнателно. Всъщност акт на съобщаване е налице, когато ползвателят предприема действия за предоставяне на достъп на клиентите си до закриляно произведение, съзнавайки напълно последиците от своето поведение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>OSA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:110">EU:C:2014:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В този смисъл Съдът<?PAGE NO="9"?> уточнява, че е необходимо действието на ползвателя да представлява не само обикновен технически способ за гарантиране или подобряване на приемането на оригиналното предаване в неговата зона на разпространение, но и действие, без което клиентите не биха могли да гледат излъчените произведения, въпреки че се намират в тази зона<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0194">194</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0195">195</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Phonographic Performance (Ireland)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:141">EU:C:2012:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Впрочем понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> следва да се разбира като обхващащо всяко предаване на защитено произведение, независимо от използваните средства или технически способи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>OSA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:110">EU:C:2014:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Освен това Съдът вече се е произнесъл, че съдържателите на заведение, хотел или балнеосанаториум извършват акт на съобщаване, когато съзнателно предават закриляни произведения на клиентите си, разпространявайки целенасочено сигнал посредством радио- или телевизионни приемници, които са монтирали в помещенията си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. съответно решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0196">196</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Phonographic Performance (Ireland)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:141">EU:C:2012:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>OSA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:110">EU:C:2014:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Както споменава Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) в акта за преюдициално запитване, Reha Training е монтирало в две чакални и в залата за упражнения на центъра за рехабилитация, който стопанисва, телевизионни приемници, към които съзнателно отвежда сигнал, позволявайки по този начин на пациентите си да имат достъп до телевизионни предавания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Следователно съгласно горепосочената практика на Съда, според мен няма никакво съмнение, че съзнавайки напълно последиците от своето поведение, Reha Training предоставя достъп до закриляни произведения на публиката, съставена от пациентите му, извършвайки по този начин <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>акт на съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Що се отнася до критерия, свързан със съобщаването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> трябва да се квалифицира неопределен брой потенциални адресати, което предполага наличие на доста голям брой лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>OSA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:110">EU:C:2014:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Съдът уточнява, че трябва да се вземат предвид кумулативните последици, породени от предоставянето на произведенията на разположение на потенциалните адресати. Следователно трябва да се отчете не само броят на лицата, които имат достъп до едно и също произведение едновременно, а и тези, които имат достъп до него последователно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>OSA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:110">EU:C:2014:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Освен това съобщаването трябва да се извършва за публика, която не присъства на мястото, от където то произхожда, което изключва действията по прякото показване или изпълнение на закриляно произведение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. по-специално решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0200">200</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Circul Globus Bucureşti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:772">EU:C:2011:772</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изразява съмнение относно възможността пациентите на център за рехабилитация като стопанисвания от Reha Training да се определят като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>. Съмнението ѝ се дължи на решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което Съдът е постановил, че клиентите на зъболекар, чийто състав до голяма степен е стабилен, представляват определена група от евентуални адресати, като броят на лицата, които имат едновременно достъп до едно и също произведение, е твърде малък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Възприетият ограничителен подход в това решение на Съда според мен се отклонява от постоянната му практика. Ето защо смятам, че обхватът на решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) не трябва да се разширява, а напротив — да се ограничи до конкретната фактическа рамка в основата на това решение. Всъщност смятам, че прилагането на изводите на Съда по това решение към положение като разглежданото в главното производство би било твърде ограничително по отношение на авторското право и сродните му права и би противоречало на високата степен на защита, която желае законодателят на Съюза и която прилага самият Съд в постоянната си практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Съгласно тази съдебна практика изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> следва да се тълкува като антоним на определени лица, принадлежащи към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>частна група<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> лица. Тоест за разлика от постановеното от Съда в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) клиентите на стопанисвания от Reha Training център за рехабилитация, чийто състав се променя непрекъснато в течение на посещенията, според мен представляват неопределен кръг лица, чийто брой освен това е потенциално голям.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В това отношение, противно на изводите в това решение, напомням, че за да се прецени наличието на публика, трябва да се вземат предвид не само лицата, които имат достъп до едно и също произведение едновременно, а и тези, които имат достъп до него последователно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. точка 52 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Впрочем, пациентите на център за рехабилитация като стопанисвания от Reha Training, чиито консултации продължават средно между 30 и 60 минути<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. точка 5 от становището на Reha Training.</P></NOTE>, се сменят още по-бързо отколкото клиентите на хотел, заведение или още повече — на балнеосанаториум<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>В решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SGAE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑306/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:764">EU:C:2006:764</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>OSA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:110">EU:C:2014:110</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът впрочем е постановил, че клиентите на хотел, заведение и балнеосанаториум действително представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> (вж. съответно т. 42, 199 и 32).</P></NOTE>. Така стопанисваният от Reha Training център за рехабилитация може да приеме едновременно и последователно неопределен и голям брой пациенти, които, както в чакалните, така и в залата за упражнения, имат достъп до закриляни произведения, поради което тези клиенти трябва да се считат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>публика<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>След това към тези два кумулативни критерия се прибавя този за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>нова публика<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Критерият за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>нова публика<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> е въведен от Съда с решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SGAE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑306/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:764">EU:C:2006:764</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и след това е потвърден в редица решения, по-специално в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), постановено от голям състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Доколкото при положение като разглежданото в главното производство следва да се разгледа критерият за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>нова публика<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, според мен няма съмнение, че посоченият критерий е изпълнен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Всъщност критерият за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>нова публика<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> изисква наличие на публика, различна от тази, за която е предназначено първичното съобщаване на произведението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SGAE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑306/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:764">EU:C:2006:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Впрочем, когато разрешава излъчването на своето произведение, авторът има предвид поначало само притежателите на телевизионни приемници, които индивидуално или в тяхното частно и семейно обкръжение получават сигнала и следят предаванията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0198">198</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>По този въпрос Съдът е постановил, че съзнателното предаване на излъчвано произведение, осъществявано в достъпно за обществеността място за допълнителна публика, която притежателят на телевизионния приемник допуска да слуша или да гледа произведението, представлява акт на съобщаване на закриляно произведение пред нова публика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0198">198</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Следователно, като съзнателно отвежда сигнал към телевизионните приемници, монтирани в помещенията му, Reha Training позволява да бъдат гледани извън частното му обкръжение закриляни произведения от пациентите му, които представляват допълнителна и непряка публика, която не е била отчетена от авторите при предоставянето на разрешение за излъчване на техните произведения и която без действията на Reha Training не би могла да гледа посочените произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Накрая, при преценката за наличието на публично съобщаване, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>доходоносният характер<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> на съобщаването може да бъде релевантен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0204">204</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. При все това не се касае за необходимо условие за определяне на самото наличие на публично съобщаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. по-специално решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ITV Broadcasting и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:147">EU:C:2013:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Съдът уточнява, че за да е налице съобщаване с търговска цел, е необходимо публиката, сред която се извършва посоченото съобщаване, от една страна, да е целево търсена от ползвателя, и от друга, да е възприемчива по един или друг начин по отношение на съобщаването от ползвателя, а не да е случайно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>привлечена<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. по-специално решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Phonographic Performance (Ireland)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:141">EU:C:2012:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Подобно на германското правителство, смятам обаче, че възприемчивостта на публиката не трябва да се счита за определящ елемент за установяване на наличието на доходоносен характер на разпространението на дадено произведение. Всъщност субективният аспект на този критерий, свързан с възприемчивостта на публиката, го прави трудноизползваем на практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. по-конкретно точки 50—56 от становището на германското правителство.</P></NOTE>. Освен това, както Съдът е постановил, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>за да е налице публично съобщаване, <HT TYPE="ITALIC">достатъчно е</HT> произведението да е предоставено на разположение на публиката, така че съставляващите я лица <HT TYPE="ITALIC">да могат</HT> да имат достъп до него<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SGAE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑306/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:764">EU:C:2006:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой. В този смисъл вж. също решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно действителният и съзнателен достъп на публиката до дадено произведение не е необходим, за да се установи наличието на публично съобщаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Така според мен към фактите по настоящото дело не следва да се прилага решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което Съдът отхвърля наличието на доходоносен характер на излъчването на звукозаписи в зъболекарски кабинет, с мотива че пациентите на кабинета имат достъп до тези звукозаписи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>на случаен принцип и без оглед на своите желания<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>За да се определи обаче дали е изпълнен критерият за доходоносен характер, според мен е от решаващо значение да се разгледа дали ползвателят може да извлече ползи от подобно излъчване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В това отношение не подлежи на съмнение, че като монтира телевизионни приемници в чакалните и в залата за упражнения — зони, посещавани предимно от неговите пациенти, Reha Training съзнателно визира последните, за да им позволи да гледат телевизионни предавания или докато чакат за консултация, или по време на рехабилитацията им.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Смятам, че в конкретния случай критерият за доходоносен характер е изпълнен. Всъщност излъчването на телевизионни предавания посредством телевизионни приемници, монтирани в чакалните или в залата за упражнения, цели да предостави развлечение за пациентите на центъра и по-специално да направи времето за изчакване или за рехабилитация по-кратко. Касае се за допълнителна услуга, която несъмнено е лишена от всякакви медицински ползи, но която се отразява върху престижа и привлекателността на центъра и така му дава конкурентно предимство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе следователно смятам, че положение като разглежданото в главното производство, в което операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в своите търговски помещения и е отвел сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалните въпроси, поставени от Landgericht Köln (Областен съд Кьолн):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>1)</NO.P><TXT>Понятието „публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> трябва да се определя с оглед на едни и същи критерии, независимо дали е посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество или в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В положение като разглежданото в главното производство могат да бъдат приложени и двата члена — както член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, така и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че положение като разглежданото в главното производство, в което операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>