<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><DECISION.ECR xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.DECISION.ECR><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑135/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014TJ0135</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:69">EU:T:2016:69</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>6</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>6</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.DECISION.ECR><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20160205">5.2.2016</DATE> г. — ДЕЛО T‑135/14 [<HT TYPE="ITALIC">ОТКЪСИ</HT>]</P><P>KICKTIPP/СХВП — SOCIETÀ ITALIANA CALZATURE (KICKTIPP)</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20160205">5 февруари 2016 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Марка на Общността</KEYWORD><KEYWORD>Производство по възражение</KEYWORD><KEYWORD>Заявка за словна марка на Общността <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>kicktipp<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>По-ранна национална словна марка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>KICKERS<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Правило 19 от Регламент (ЕО) № 2868/95</KEYWORD><KEYWORD>Правило 98, параграф 1 от Регламент № 2868/95</KEYWORD><KEYWORD>Относително основание за отказ</KEYWORD><KEYWORD>Липса на вероятност от объркване</KEYWORD><KEYWORD>Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (EО) №°207/2009</KEYWORD></INDEX><DECISION.ECR.INIT><P>По дело T‑135/14,</P></DECISION.ECR.INIT><P><HT TYPE="BOLD">Kicktipp GmbH</HT>, установено в Дюселдорф (Германия), за което се явява A. Dreyer, адвокат,</P><P>жалбоподател,</P><P>срещу</P><P><HT TYPE="BOLD">Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)</HT>, за която се явява I. Harrington, в качеството на представител,</P><P>ответник,</P><P>другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е</P><P><HT TYPE="BOLD">Società Italiana Calzature Srl</HT>, установено в Милано (Италия), за което се явява G. Cantaluppi, адвокат,</P><P>с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от <DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE> (преписка R 1061/2012‑2) относно производство по възражение между Società Italiana Calzature Srl и Kicktipp GmbH,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),</P><P>състоящ се от: A. Dittrich (докладчик), председател, J. Schwarcz и V. Tomljenović, съдии,</P><P>секретар: E. Coulon,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид писмената жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20140220">20 февруари 2014 г.</DATE>,</VISA><VISA>предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20140527">27 май 2014 г.</DATE>,</VISA><VISA>предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20140624">24 юни 2014 г.</DATE>,</VISA><?PAGE NO="2"?><VISA>предвид репликата, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20141007">7 октомври 2014 г.</DATE>,</VISA><VISA>предвид отговорите на страните на писмения въпрос на Общия съд,</VISA><VISA>предвид липсата на направено от страните в едномесечния срок от съобщението за приключване на писмената фаза на производството искане за насрочване на съдебно заседание и след като въз основа на доклад на съдията докладчик, в приложение на член 135а от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE>, взе решение да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.DECISION.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></P></TI></TITLE><P>[…]</P><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>СХВП иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Встъпилата страна иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение, както и решението на отдела по споровете от <DATE ISO="20120405">5 април 2012 г.</DATE>,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати разноските, включително и тези, направени в производството пред апелативния състав и отдела по споровете на СХВП.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><P>[…]</P><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По съществото на спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><P>[…]</P><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание, изведено от нарушение на правило 19, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2868/95</HT></P></TI></TITLE><P>[…]</P><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>По основателността на първото основание</P></TI></TITLE><P>[…]</P><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>По въпроса дали представянето на удостоверение за подновяване е достатъчно за доказване на наличието, валидността и обхвата на защитата на марката, на която е основано възражението</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Жалбоподателят подчертава, че съгласно правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 възразяващата страна трябва да представи копие на удостоверението за регистрация на марките, на които е основано възражението, и евентуално на най-новото удостоверение за подновяване, при положение че встъпилата страна представяла само удостоверения за подновяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че встъпилата страна действително не е представила удостоверението за регистрация на по-ранната марка. Всъщност тя е представила в приложение към писменото възражение само удостоверение относно последното искане за подновяване и в приложение към писменото становище от <DATE ISO="20101108">8 ноември 2010 г.</DATE> — удостоверение за подновяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че съгласно правило 19, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2868/95 възразяващата страна трябва да представи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>доказателство за съществуване, валидност и обхват на [защита] на по-ранна марка<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>. Правило 19, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2868/95 посочва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>по-специално<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> доказателствата, които възразяващата страна трябва да представи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Съгласно текста на първата част на правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 на френски език възразяващата страна е длъжна да представи удостоверение за регистрация <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>и<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> в зависимост от случая, най-новото удостоверение за подновяване на по-ранната марка, която не е марка на Общността. Съгласно този текст следователно възразяващата страна по принцип е длъжна да представи удостоверение за регистрация, дори и да представя удостоверение за подновяване. Други езикови редакции на регламента потвърждават, че по принцип удостоверението за регистрация трябва също да бъде представено, тъй като в тях присъства съюзът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>и<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> — например <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>and<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> в текста на английски, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>y<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> в текста на испански, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ed<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> в текста на италиански, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>е<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> в текста на португалски и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>еn<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> в текста на нидерландски език.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Разбира се, вярно е, че в текста на правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 на немски език е използван съюзът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>oder<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> (или). Все пак предвид факта, че в текста на въпросната разпоредба на френски, английски, испански, италиански, португалски и нидерландски език се съдържа съюзът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>и<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> или негов еквивалент на съответните езици, обстоятелството, че в текста на немски език е използван съюзът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>oder<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, не е решаващо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Съгласно правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii), in fine от Регламент № 2868/95, възразяващата страна има възможност да представи и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>В това отношение се поставя въпросът дали възможността за представяне на еквивалентен документ се отнася само за задължението за представяне на удостоверение за подновяване, или също и за задължението за представяне на двата посочени документа, тоест както удостоверението за регистрация, така и удостоверението за подновяване. От граматическа гледна точка и двете тълкувания са възможни. Всъщност в частта от изречението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>ако марката е регистрирана, копие от релевантното удостоверение за регистрация и в зависимост от случая, на най-новото удостоверение за подновяване, показващо, че срокът на защита на марката продължава след периода, посочен в параграф 1, и всяко негово удължаване, или еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> елементът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>или еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> може да се отнася било за двата елемента, тоест както за удостоверението за регистрация, така и за удостоверението за подновяване, било само за втория елемент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че възможността за представяне на еквивалентен документ не се отнася само за удостоверението за подновяване, а както за удостоверението за регистрация, така и за удостоверението за подновяване. Всъщност изискването за представяне на удостоверението за регистрация не е цел само по себе си, а цели да създаде възможност СХВП да разполага с достоверно доказателство за съществуването на марката, на която е основано възражението. Следва да се припомни, че първото изречение на правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95 предвижда, че възразяващата страна трябва да представи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>доказателство<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> за съществуването, валидността и обхвата на защитата на по-ранната марка, и че във второто изречение на правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95 представлява само уточнение, що се отнася до документите, които трябва да бъдат представени, за да бъде налице такова <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>доказателство<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Телеологическото тълкуване на правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95 позволява следователно да се направи крайният извод, че същественото е СХВП да разполага с достоверно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>доказателство<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> за съществуването, валидността и обхвата на защитата на по-ранната марка, на която е основано възражението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Представянето на документ, издаден от компетентния орган и съдържащ същата информация като удостоверението за регистрация, удовлетворява това изискване. Не може да се изисква от възразяващата страна да представи удостоверение за регистрация, когато представя издаден от същия орган документ, който поради това е също толкова достоверен, колкото и удостоверението за регистрация и който съдържа цялата необходима информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Следователно е възможно да се представи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>еквивалентен<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> документ, който замества както удостоверението за регистрация, така и удостоверението за подновяване. Възможно е също така вторият посочен в правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 елемент, а именно удостоверението за подновяване, да представлява същевременно и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>еквивалентен документ<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по отношение на първия елемент, а именно удостоверението за регистрация. Всъщност, когато удостоверението за подновяване съдържа цялата необходима информация за преценката относно съществуването, валидността и обхвата на защитата на по-ранната марка, на която е основано възражението, представянето на този документ представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>доказателство за съществуване, валидност и обхват на [защита] на по-ранна марка<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на правило 19, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2868/95. Следва да се припомни, че съгласно телеологичното тълкуване на правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95 решаващият елемент е съдържанието на документа, както и фактът, че той е издаден от компетентния орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че представянето на удостоверение за подновяване е достатъчно за доказване на съществуването, валидността и обхвата на защитата на марката, на която е основано възражението, ако то съдържа цялата необходима за тази цел информация.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>По въпроса дали представените като приложение към писменото възражение документи са достатъчни</TXT></NP></TI></TITLE><P>[…]</P><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Жалбоподателят подчертава в това отношение, че съгласно правило 98, параграф 1 от Регламент № 2868/95, когато трябва да се представи превод на документ, преводът трябва да посочва документа, за който се отнася, и да възпроизвежда структурата и съдържанието на оригиналния документ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>В настоящия случай представеният от встъпилата страна превод не съдържа никакво изрично посочване кой е преведеният оригинален документ. Такова изрично посочване обаче не е необходимо за идентифициране на документа, за който се отнася преводът, когато оригиналният документ и преводът са представени заедно. В случая от преписката на СХВП се установява, че преводът е приложен веднага след оригиналния документ. При това положение няма съмнение кой е оригиналният документ, за който се отнася преводът.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че когато подновяването е поискано своевременно, но компетентният орган все още не се е произнесъл по искането, достатъчно е да се представи удостоверение за подаденото искане, стига то да е издадено от компетентния орган и да съдържа цялата необходима информация относно регистрацията на марката, която би се съдържала и в удостоверението за регистрация. Всъщност, доколкото марката, на която е основано възражението, все още не е подновена, за притежателя на марката е невъзможно да представи удостоверение за подновяване и той не може да бъде наказван заради забавянето на компетентния орган да се произнесе по искането му. Същата идея следва впрочем от правило 19, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 2868/95, съгласно което, когато марката все още не е регистрирана, е достатъчно да се представи копие от удостоверението за подаване на заявката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Обратно, когато марката, на която е основано възражението, е регистрирана, съгласно правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95, не е достатъчно да се представи удостоверение за подаване на заявка. В такъв случай е необходимо да се представи удостоверението за регистрация или еквивалентен документ. По същия начин не е достатъчно да се представи удостоверение за подаването на искане за подновяване, когато подновяването е било извършено.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения,</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от <DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE> (преписка R 1061/2012‑2).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда СХВП да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Kicktipp GmbH.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Società Italiana Calzature Srl да понесе направените от него съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.DECISION.ECR><?PAGE NO="6"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Dittrich</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Schwarcz</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Tomljenović</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20160205">5 февруари 2016 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></DECISION.ECR>