<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-50/19 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0050</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:792">EU:C:2021:792</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>20</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>20</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20211006">6.10.2021 г.</DATE> — Дело C‑50/19 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Sigma Alimentos Exterior/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (голям състав)</P><P><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: испански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Член 107, параграф 1 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Система на данъчно облагане</KEYWORD><KEYWORD>Разпоредби относно корпоративния данък, позволяващи на предприятията, които подлежат на данъчно облагане в Испания, да амортизират репутацията, която произтича от придобиването на дялово участие в предприятия, подлежащи на данъчно облагане извън тази държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за държавна помощ</KEYWORD><KEYWORD>Условие за селективност</KEYWORD><KEYWORD>Референтна система</KEYWORD><KEYWORD>Дерогиране</KEYWORD><KEYWORD>Различно третиране</KEYWORD><KEYWORD>Обоснованост на различното третиране</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑50/19 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20190125">25 януари 2019 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Sigma Alimentos Exterior SL</HT>, установено в Мадрид (Испания), представлявано първоначално от M. Linares-Gil и M. Muñoz Pérez, abogados, а впоследствие от M. Muñoz Pérez, abogado,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><INTERVENERS><P>подпомагано от</P><P><HT TYPE="BOLD">Федерална република Германия</HT>, представлявана от R. Kanitz и J. Möller,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна в производството по обжалване,</PARTY.STATUS></INTERVENERS><AGAINST>като другата страна в производството е</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана от R. Lyal, B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková,</P><PARTY.STATUS>ответник в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (голям състав),</P><P>състоящ се от: K. Lenaerts, председател, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, Aл. Арабаджиев, M. Vilaras, E. Regan, M. Ilešič, A. Kumin и N. Wahl (докладчик), председатели на състави, D. Šváby, S. Rodin, F. Biltgen, K. Jürimäe, C. Lycourgos, P. G. Xuereb и I. Jarukaitis, съдии,</P><?PAGE NO="2"?><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: L. Carrasco Marco, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20200907">7 септември 2020 г.</DATE>,</VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20210121">21 януари 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Sigma Alimentos Exterior SL иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от <DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, Sigma Alimentos Exterior/Комисия (T‑239/11, непубликувано, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:781">EU:T:2018:781</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което Общият съд отхвърля жалбата, с която дружеството иска отмяна на член 1, параграф 1, а при условията на евентуалност — на член 4 от Решение 2011/282/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20110112">12 януари 2011 година</DATE> относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведено в действие от Испания (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="135" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 135, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Обстоятелствата по спора, изложени от Общия съд в точки 1—12 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени, както следва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071010">10 октомври 2007 г.</DATE>, след няколко писмени въпроса, отправени до нея през 2005 г. и 2006 г. от членове на Европейския парламент, както и след жалба на частен оператор, отправена до нея през 2007 г., Европейската комисия решава да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, по отношение на механизма, предвиден в член 12, параграф 5 от Ley del Impuesto sobre Sociedades (Закон за корпоративния данък), въведен в този закон с Ley 24/2001, de Medidas Fiscales, Administrativas y del Orden Social (Закон 24/2001 за приемане на данъчни, административни и осигурителни мерки) от <DATE ISO="20011227">27 декември 2001 г.</DATE> (BOE, бр. 313 от <DATE ISO="20011231">31 декември 2001 г.</DATE>, стр. 50493) и възпроизведен в Real Decreto Legislativo 4/2004, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Кралски законодателен декрет 4/2004 за одобряване на изменения текст на Закона за корпоративния данък) от <DATE ISO="20040305">5 март 2004 г.</DATE> (BOE, бр. 61 от <DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE>, стр. 10951, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>спорната мярка<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Спорната мярка предвижда, че при придобиване на дялово участие в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>чуждестранно дружество<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> от страна на предприятие, което подлежи на данъчно облагане в Испания, ако дяловото участие е поне 5 % и е притежавано непрекъснато в продължение на най-малко една година, произтичащата от придобиването финансова репутация може да се приспадне под формата на амортизационни отчисления от данъчната основа за дължимия от това предприятие корпоративен данък. Съгласно тази мярка, за да бъде квалифицирано като<?PAGE NO="3"?> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>чуждестранно<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, съответното дружество трябва да подлежи на облагане с данък, идентичен с прилагания в Испания, и приходите му трябва да са с произход главно от дейности в чужбина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Що се отнася до придобиването на дялови участия в рамките на Европейския съюз, Комисията приключва процедурата с Решение 2011/5/ЕО от <DATE ISO="20091028">28 октомври 2009 година</DATE> относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="48" DATE.PUB="2011">ОВ L 7, 2011 г., стр. 48</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>С това решение Комисията обявява, че спорната мярка, която се състои в данъчно предимство, позволяващо на испанските дружества да амортизират репутацията от придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества, е несъвместима с вътрешния пазар, когато се прилага за придобиването на дялови участия в дружества, установени в рамките на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Що се отнася до придобиването на дялови участия извън Съюза обаче, Комисията продължава процедурата, като испанските органи се задължават да ѝ предоставят допълнителни данни за изтъкнатите от тях пречки за трансграничните сливания извън Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110112">12 януари 2011 г.</DATE> Комисията приема спорното решение. С това решение, поправено на <DATE ISO="20110303">3 март</DATE> и <DATE ISO="20111126">26 ноември 2011 г.</DATE>, Комисията в частност приема, че спорната мярка е несъвместима с вътрешния пазар, когато се прилага за придобиването на дялови участия в установени извън Съюза предприятия (член 1, параграф 1), и задължава Кралство Испания да си възстанови отпуснатите помощи (член 4).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20110503">3 май 2011 г.</DATE>, жалбоподателят иска да се отмени член 1, параграф 1 и евентуално член 4 от спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20130909">9 септември 2013 г.</DATE> Общият съд решава да се произнесе по направеното от Комисията възражение за недопустимост с решението по съществото на жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Производството е спряно от <DATE ISO="20140313">13 март</DATE> до <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE> — датата, на която Общият съд произнася решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Banco Santander и Santusa/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:938">EU:T:2014:938</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и отменя спорното решение. Производството отново е спряно от <DATE ISO="20150309">9 март 2015 г.</DATE> до <DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE> — датата, на която Съдът произнася решение Комисия/World Duty Free Group и др. (C‑20/15 P и C‑21/15 P, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>WDFG<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С решение WDFG Съдът отменя решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Autogrill España/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑219/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:939">EU:T:2014:939</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Santander и Santusa/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:938">EU:T:2014:938</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), връща делата на Общия съд за ново разглеждане и не се произнася по всички съдебни разноски, а само осъжда Федерална република Германия, Ирландия и Кралство Испания да понесат направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20170116">16 януари 2017 г.</DATE> Общият съд приканва страните да представят становищата си по решение WDFG. Комисията представя становището си в определения срок. Жалбоподателят не представя становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Общият съд отхвърля двете твърдения на жалбоподателя по единственото посочено от него отменително основание, а именно, първо, твърдението за липса на селективност prima facie на спорната мярка (т. 64—76 от обжалваното съдебно решение) и второ, твърдението за наличие на пречки за трансграничното обединяване (т. 77—170 от обжалваното съдебно решение), и постановява, че жалбата следва изцяло да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по допустимостта ѝ, която иначе е била оспорена от Комисията (т. 27 и 172 от обжалваното съдебно решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Що се отнася по-конкретно до първото твърдение по единственото посочено отменително основание, Общият съд припомня, че както следва от решение WDFG, данъчна мярка, която предвижда предимство, чието предоставяне зависи от извършването на определена икономическа операция, може да бъде селективна дори когато предвид характеристиките на съответната операция всяко предприятие може свободно да реши дали да я извърши (т. 64—76 от обжалваното съдебно решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Що се отнася до второто твърдение по единственото посочено отменително основание, Общият съд разглежда спорната мярка въз основа на трите етапа на метода за анализ на селективността на националните данъчни мерки, представен в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение, при който най-напред се определя кой е общият или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>обичайният<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> режим на данъчно облагане, приложим в съответната държава членка, след това се преценява дали разглежданата данъчна мярка дерогира общия режим, доколкото въвежда диференциация между оператори, които от гледна точка на целта на общия режим се намират в сходно фактическо и правно положение, и накрая се преценява дали такава дерогация е обоснована от естеството и общата логика на режима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Що се отнася до първия етап, Общият съд посочва, че определената в спорното решение референтна рамка, а именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>данъчното третиране на репутацията<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> (т. 79 от обжалваното съдебно решение), е релевантната в случая референтна система, в частност защото предприятията, които придобиват дялови участия в чуждестранни дружества, и предприятията, които придобиват дялови участия в местни дружества, се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на целта на данъчното третиране на репутацията. Според Общия съд целта на този режим е да гарантира известна успоредност между счетоводното и данъчното третиране на репутацията, произтичаща за предприятията от придобиването на дялово участие в дадено дружество (т. 103—109 от обжалваното съдебно решение). Съответно Общият съд отхвърля разбирането, че спорната мярка представлява самостоятелна референтна система (т. 112—126 от обжалваното съдебно решение), и поради това отхвърля оплакването във връзка с наличието на пречки за трансграничното обединяване (т. 108, 124 и 127 от обжалваното съдебно решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Що се отнася до втория етап, Общият съд приема за правилен извода на Комисията в спорното решение, че спорната мярка въвежда дерогация спрямо обичайния режим. Съответно той отхвърля оплакването, че Комисията не е изпълнила задължението си да<?PAGE NO="5"?> докаже, че от гледна точка на следваната от спорната мярка цел за данъчна неутралност придобиването на дялови участия в местни дружества е сходно с придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества (т. 128—134 от обжалваното съдебно решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Що се отнася до третия етап, Общият съд подчертава, че нито един от конкретно посочените в случая доводи не обосновава установената с мярката дерогация, нито съответно констатираната разлика в третирането (т. 135—170 от обжалваното съдебно решение).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени член 1, параграф 1 от спорното решение, тъй като спорната мярка не представлява неправомерна държавна помощ,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да отмени член 1, параграф 1 от спорното решение, тъй като спорната мярка не съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага към придобивания на дялови участия, които предполагат поемане на контрол,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност спрямо предходното, да отмени член 4 от спорното решение в частта, в която предвижда възстановяване на помощите за операциите, извършени преди публикуването на спорното решение в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Федерална република Германия поддържа исканията на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си. Като първо основание за обжалване той сочи неправилно тълкуване на решение WDFG, доколкото Общият съд се основал на грешни критерии за сходство, което пък довело до неправилна преценка за наличието на селективно предимство по смисъла на член 107 ДФЕС. Като второ основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е приложил неправилно триетапния метод за анализ на селективността, като е приел, че наличието на евентуални правни пречки за трансграничното обединяване не позволява да се изключи селективността на спорната мярка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Федерална република Германия по същество се присъединява към становището на жалбоподателя, като оспорва възприетата в случая схема за анализ на селективността на спорната мярка. Федерална република Германия в частност изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, когато е постановил, че макар спорната мярка да представлява обща мярка, достъпна за всяко предприятие, което отговаря на нейните материалноправни условия, това обстоятелство вече не е релевантно за преценката на селективността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на получателя. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение WDFG, т. 53 и цитираната съдебна практика, както и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210316">16 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑562/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:201">EU:C:2021:201</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Трайно е прието, че предоставящите данъчни предимства национални мерки, които, макар да не включват прехвърляне на държавни ресурси, все пак поставят получателите в по-благоприятно финансово положение спрямо другите данъчнозадължени лица, биха могли да предоставят селективно предимство на получателите и поради това представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение WDFG, т. 56, и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>A-Brauerei</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑374/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1024">EU:C:2018:1024</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Що се отнася до условието за селективност на предимството, което е присъщо условие за квалифицирането на дадена мярка като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и което е единственият предмет на доводите, изложени в разглежданата тук жалба, от постоянната практика на Съда следва, че това условие изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим разглежданата национална мярка може да постави в по-благоприятно положение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>определени предприятия или производството на някои стоки<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> в сравнение с други, които от гледна точка на целите на този правен режим се намират в сходно фактическо и правно положение и по този начин търпят диференцирано третиране, което по същество може да се квалифицира като дискриминационно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210316">16 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑562/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:201">EU:C:2021:201</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В този смисъл преценката дали подобна мярка има селективен характер по същество съвпада с преценката дали тази мярка се прилага недискриминационно към съвкупност от икономически оператори (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hansestadt Lübeck</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑524/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:971">EU:C:2016:971</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Когато разглежданата мярка е уредена като схема за помощи, а не като индивидуална помощ, Комисията следва да докаже, че макар да предвижда предимство на общо основание, тази мярка го предоставя изключително в полза на определени предприятия или определени области на дейност (решение WDFG, т. 55 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>За да квалифицира национална данъчна мярка като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>селективна<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, Комисията трябва, на първо място, да установи коя е референтната система, тоест приложимият в съответната държава членка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>обичаен<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> режим на данъчно облагане, и на второ място, да докаже, че<?PAGE NO="7"?> разглежданата данъчна мярка дерогира референтната система, доколкото въвежда диференциация между оператори, които от гледна точка на целта на тази система се намират в сходно фактическо и правно положение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>A-Brauerei</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑374/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1024">EU:C:2018:1024</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> обаче не обхваща мерките, които въвеждат диференциация между предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на целта на разглеждания правен режим, и които следователно са априори селективни, когато съответната държава членка успее да докаже, че тази диференциация е обоснована, доколкото произтича от естеството или от общата логика на системата, в която се вписват тези мерки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>A-Brauerei</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑374/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1024">EU:C:2018:1024</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Именно в светлината на тези съображения трябва да се разгледат двете изтъкнати от жалбоподателя основания за обжалване.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание за обжалване</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>По първото основание жалбоподателят, подпомаган от Федерална република Германия, твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно решение WDFG, когато в точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение е приел, че селективността на дадена мярка може да се установи в зависимост от доброволното поведение на предприятията, изключени от обхвата на предоставеното с тази мярка предимство, без да се вземат предвид обстоятелствата, в които се намират тези предприятия, или специфичните им характеристики.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Според жалбоподателя от точка 67, 77 или 79 от решение WDFG следва, че анализът на селективността трябва да се прави въз основа на положението на предприятията, а не въз основа на режима, който се прилага към извършваните от тях операции. Същевременно, щом дадени предприятия могат да решат по свой избор да извършат определени операции, а други не могат, това означавало, че те се намират в различно положение. Предприятията, които инвестират в испански дружества, можели свободно да вземат решение за обединяване на дейността и съответно да ползват предвидената в испанското право амортизация на репутацията в такива случаи. За тези предприятия амортизирането на репутацията било невъзможно само ако по свой избор решат да не пристъпват към обединяване на дейността. Обратно, преди влизането в сила на спорната мярка невъзможността за амортизация в случай на придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества била абсолютна, особено в случай на придобивания извън Съюза, и зависела от положението на придобиващото дружество, а не от поведението му. Следователно предприятията, които придобиват дялове в местни дружества, били в по-изгодно положение, тъй като имали възможността да решат по свой избор да извършат определена операция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Комисията счита, че посочването на първото основание за обжалване е недопустимо, тъй като в жалбата си до Общия съд жалбоподателят изобщо не е формулирал оплакване във връзка с критериите за сравнение между положението на предприятията — получатели по<?PAGE NO="8"?> спорната мярка, и положението на тези, които са изключени от обхвата ѝ. Според Комисията, ако се позволи на жалбоподателя да излага нови оплаквания при обжалването на акта на Общия съд, това би означавало да му се позволи да сезира Съда със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. При всички положения твърденията по първото основание за обжалване били неоснователни, тъй като спорната мярка се прилагала не само към предприятията, които придобиват дялови участия в чуждестранни дружества с целта да осъществят сливане, но и към предприятията, които придобиват миноритарни дялови участия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В този смисъл съгласно трайно установената съдебна практика в рамките на обжалването компетентността на Съда се свежда до преценка на правните изводи по обсъдените пред първата инстанция основания и доводи. Следователно страните не може да изтъкват за първи път пред Съда основания, които не са посочили пред Общия съд, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда, чиито правомощия при обжалването са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑654/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:634">EU:C:2019:634</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>При все това е допустимо жалбоподателят да обжалва пред Съда на основания и с доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване на неговата правилност (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑176/06 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:730">EU:C:2007:730</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210304">4 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Fútbol Club Barcelona</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑362/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:169">EU:C:2021:169</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В случая с доводите си жалбоподателят по същество оспорва — конкретно и мотивирано — съображенията на Общия съд в точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд посочва някои от последиците, които смята, че трябва да изведе от решение WDFG за целите на преценката на селективността на разглежданата мярка. В този смисъл, щом с първото изтъкнато основание за обжалване се оспорват последиците, които Общият съд извежда от направените от самия него правни изводи по обсъдено пред него основание, не може да се приеме, че с посочването на това първо основание за обжалване се променя предметът на спора пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>По тези съображения посочването на първото основание за обжалване е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С първото посочено основание жалбоподателят оспорва начина, по който Общият съд тълкува решение WDFG в точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение, що се отнася до критериите за сходство, които трябва да се прилагат при анализа на селективността на мерки като спорната.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че като прилага принципите, изведени от Съда в решение WDFG, Общият съд отхвърля първото твърдение на жалбоподателя по единственото посочено от него отменително основание, а именно че спорната мярка не била селективна, тъй като се прилагала за всички предприятия, които подлежат на облагане с корпоративен данък, а не запазвала предвиденото с нея предимство само за определен вид предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В този смисъл в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че от изводите на Съда в решение WDFG следва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>констатацията за наличие на селективност не е непременно резултат от невъзможността някои предприятия да се ползват от предимството, предвидено със съответната мярка, тъй като определени правни, икономически или практически ограничения им пречат да извършат операцията, която обуславя предоставянето на това предимство, а може да е резултат просто от констатацията, че е налице операция, която, макар да е сравнима с операцията, която обуславя предоставянето на въпросното предимство, не поражда право за получаването му<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Оттук Общият съд стига до заключението в същата тази точка 69, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>една данъчна мярка може да е селективна, въпреки че всяко предприятие може свободно да реши дали да извърши операцията, която обуславя предоставянето на предимството, предвидено с тази мярка<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>. В точка 70 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва за така направения извод, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>[п]о този начин ударението се поставя върху понятието за селективност, основано на разграничението между предприятията, които решат да извършат определени операции, и предприятията, които решат да не ги извършат, а не на разграничаването на предприятията с оглед на техните специфични характеристики<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от жалбоподателя, точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение не са резултат нито от неправилно тълкуване на решение WDFG, нито от несъобразено с него прилагане на критериите за преценка на селективността на спорната мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В тези точки Общият съд обяснява в какво се състои разликата между възприетия от Съда подход към понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>селективност<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и подхода на самия Общ съд в решенията му от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Autogrill España/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑219/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:939">EU:T:2014:939</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Santander и Santusa/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:938">EU:T:2014:938</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), като подчертава, че Съдът поставя ударението върху подход към това понятие, основан на разграничението между едни предприятия, които решават да извършат определени операции, и други предприятия, които решават да не ги извършат, а не на разграничението между предприятията с оглед на техните специфични характеристики. В точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд обосновава тази констатация с извода на Съда в точка 87 от решение WDFG, че щом при придобиването на дялови участия в дружества, подлежащи на данъчно облагане в Испания, местните предприятия нямат право на предвиденото със спорната мярка предимство, това обстоятелство може да е причина да се заключи, че мярката е селективна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Общият съд обаче не се отклонява от тези изводи от решение WDFG, когато отхвърля доводите на жалбоподателя, че спорната мярка била национална данъчна мярка с общо действие, достъпна за всички предприятия, които се облагат с корпоративен данък в Испания, тоест prima facie неселективна мярка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Всъщност именно като прилага критериите, припомнени по-специално в точка 68 от обжалваното съдебно решение, Общият съд заключава в точка 75 от това решение, че спорната мярка, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>която предвижда предимство, чието предоставяне зависи от извършването на определена икономическа операция, може да бъде селективна дори когато […] всяко предприятие може свободно да реши дали да я извърши<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, и поради това отхвърля първото оплакване, направено от жалбоподателя във връзка с единственото посочено от него отменително основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от жалбоподателя, от точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение не може да се заключи, че Общият съд е констатирал, че селективността на дадена данъчна мярка може да се установи само въз основа на поведението на предприятията, изключени от обхвата на предоставеното с разглежданата мярка предимство, без да се вземе предвид положението, в което се намират тези предприятия. Всъщност в тези точки Общият съд по същество подчертава, че дадена национална мярка може да е селективна дори ако възможността да се ползва предвиденото с нея предимство зависи не от специфичните характеристики на предприятието, а от операцията, която то решава да извърши или не. Мярката обаче може да се счита за селективна дори ако не установява ex ante определена категория получатели и ако всички предприятия, установени на територията на съответната държава членка, независимо от техния размер, правна форма, сектор на дейност или други специфични за тях характеристики, имат потенциално достъп до предвиденото с тази мярка предимство, при условие че извършат определен вид инвестиция (вж. в този смисъл решение WDFG, т. 78).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Оттук следва, че твърденията по първото посочено основание за обжалване трябва да се отхвърлят като неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто основание за обжалване</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>С второто посочено основание жалбоподателят се оплаква от това, че Общият съд е приел, че наличието на евентуални пречки за трансграничното обединяване не оборва констатацията, че спорната мярка е селективна. По това основание жалбоподателят изтъква четири твърдения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото твърдение по второто основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Първото твърдение на жалбоподателя по второто посочено от него основание за обжалване е, че при определянето на референтната обща национална данъчна система Общият съд е допуснал <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>груба<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> грешка, налагаща отмяна на обжалваното съдебно решение. По-конкретно, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е приел, че целта на спорната мярка не е да гарантира данъчната неутралност и така да предотврати случаите на двойно данъчно облагане. В това отношение Общият съд неправилно заключил, че данъчното третиране на репутацията няма за цел да компенсира наличието на пречки за трансграничното обединяване на търговска дейност или да гарантира равно третиране на различните видове придобивания на дялови участия. Всъщност било ясно, че дружествата, които решат да придобият дялови участия в чужбина, се намират в различно фактическо и правно положение, което обосновава различното им данъчно третиране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Жалбоподателят счита, на първо място, че Общият съд неправилно е заключил, че целта на възможността за данъчно приспадане на репутацията е да се уеднаквят данъчното и счетоводното ѝ третиране, независимо дали предприятието придобива дялови участия в местни или в чуждестранни дружества. По този начин Общият съд не само не взел предвид действителната цел на предвиденото в спорния правен режим данъчно третиране на репутацията, а именно утвърждаване на данъчната неутралност чрез отстраняване на пречките за трансграничното обединяване на търговски дейности, но и заместил със свои мотивите на спорното решение, в което нямало нито един пасаж, съдържащ извод в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят изтъква, че макар да има връзка помежду им, в испанското право данъчното и счетоводното третиране на репутацията от придобиване на дялови участия остават отделни и се подчиняват на различни правила и критерии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>На трето място, той отбелязва, че в точки 103 и 104 от обжалваното съдебно решение Общият съд сам е признал, че счетоводна репутация може да се получи и без сливане, тоест без такова осчетоводяване да има данъчен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>На четвърто място, жалбоподателят припомня, че между 2008 г. и 2015 г. испанското право не е допускало счетоводна амортизация на репутацията, докато приспадането за данъчни цели на репутацията от сливания е било при всички случаи разрешено. Според жалбоподателя именно в резултат от неправилната преценка на целта на спорната мярка Общият съд е потвърдил решението на Комисията да определи за референтна система данъчното третиране на репутацията, изключвайки възможността спорната мярка да представлява такава система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>На пето и последно място, жалбоподателят изтъква, че предприятията, които придобиват дялови участия в испански дружества, не само могат свободно да се обединяват и така да си приспадат репутацията за данъчни цели, но и получават други предимства, например достъп до схема за данъчна консолидация, до каквито нямат достъп предприятията, които придобиват дялови участия в чуждестранни дружества. Като посочва осъществените от него операции по придобиване на дялови участия в Съединените щати и в Перу, жалбоподателят подчертава, че дори ако се приеме, че не съществуват правни пречки за трансграничното обединяване на търговска дейност, сам по себе си е пречка още фактът, че испанските и чуждестранните дружества имат различна правна или дружествена форма. Затова предприятията, които придобиват дялови участия в местни дружества, се намирали в различно правно и фактическо положение в сравнение с предприятията, които придобиват дялови участия в чуждестранни дружества, особено ако придобиваните дружества са от трети държави и става дума за контролни дялове, както е било за жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Комисията, от една страна, повдига възражение за недопустимост на първото твърдение по второто основание за обжалване, по същите съображения като изложените по отношение на първото основание за обжалване, а от друга страна, поддържа, че това твърдение е неоснователно. Тя твърди, че противно на поддържаното от жалбоподателя, спорната мярка не била годна да гарантира данъчната неутралност и не била пропорционална, тъй като се прилагала и към трансграничното придобиване на миноритарни дялови участия, които при всяко положение не позволявали да се осъществи трансгранично обединяване<?PAGE NO="12"?> на търговска дейност. Затова Общият съд правилно заключил, че твърдяното наличие на пречки за трансграничното обединяване на търговска дейност в Перу или в Съединените щати е ирелевантно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че както следва от съдебната практика, припомнена в точка 39 от настоящото решение, допустимо е жалбоподателят да обжалва на основания и с доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване на неговата правилност. Следователно е допустимо жалбоподателят да оспорва констатациите на Общия съд, обобщени в точка 52 от настоящото решение, независимо че в първоинстанционното производство не е посочил доводи, с които конкретно да атакува спорното решение по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Освен това, доколкото целта на жалбоподателя е да оспори правилността на извода на Общия съд в точка 108 от обжалваното съдебно решение — че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>целта на данъчното третиране на репутацията е да се осигури съгласуваност между данъчното третиране на репутацията и нейното счетоводно третиране<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, трябва да се приеме, че жалбоподателят всъщност оспорва фактическите констатации на Общия съд, направени въз основа на даденото от него тълкуване на данъчните и счетоводните принципи, които се прилагат по отношение на репутацията съгласно испанското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Има обаче трайно установена съдебна практика, че освен в случай на изопачаване на фактите и доказателствата преценката на тези факти и доказателства не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда в рамките на производството по обжалване на съдебен акт. Едва когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на член 256 ДФЕС да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които Общият съд е извел от тях (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑128/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:591">EU:C:2018:591</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Ето защо, що се отнася до извършваната в производството по обжалване проверка на изводите на Общия съд относно националното право, които в областта на държавните помощи представляват фактически изводи, Съдът е компетентен единствено да провери дали това право не е било изопачено. За сметка на това извършваната в производството по обжалване проверка на правната квалификация, която Общият съд е дал на националното право от гледна точка на разпоредба от правото на Съюза, представлява правен въпрос и съответно попада в обхвата на компетентността на Съда (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andres (Heitkamp BauHolding в несъстоятелност)/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑203/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:505">EU:C:2018:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС Съдът и Общият съд са компетентни да се произнасят по жалби на основание липса на компетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договора или на всякаква правна норма, свързана с неговото изпълнение, или злоупотреба с власт. Член 264 ДФЕС предвижда, че ако жалбата е основателна, атакуваният акт се обявява за недействителен. Следователно Съдът и Общият съд не могат по никакъв повод да заместват със свои мотивите на издателя на обжалвания акт (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>British Aggregates/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑487/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:757">EU:C:2008:757</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130228">28 февруари<?PAGE NO="13"?> 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Португалия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑246/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:118">EU:C:2013:118</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно Съдът е компетентен при обжалване да провери дали Общият съд е допуснал подобно заместване на мотиви и съответно грешка при прилагането на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Оттук следва, че са допустими изтъкнатите от жалбоподателя доводи в подкрепа на първото му твърдение по второто основание за обжалване, с които жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че е заместил със свои съдържащите се в спорното решение мотиви по въпроса коя е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>целта<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, с оглед на която трябва да се прецени сходството между положението на предприятията, които ползват произтичащото от спорната мярка предимство, и положението на предприятията, които са изключени от обхвата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателят изтъква, че посочената в точка 108 от обжалваното съдебно решение цел — <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>да се осигури съгласуваност между данъчното третиране на репутацията и нейното счетоводно третиране<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> — изобщо не е споменавана в спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Тук се налага констатацията, че никъде в спорното решение Комисията не споменава целта на определената от нея референтна система да е поддържането на известна съгласуваност между данъчното и счетоводното третиране на репутацията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Безспорно Общият съд потвърждава някои от констатациите в спорното решение, когато посочва, че данъчното третиране на репутацията е организирано около критерия за наличието или липсата на обединяване на търговска дейност (т. 103 и 105 от обжалваното съдебно решение), и обяснява, препращайки към съображения 28 и 123 от спорното решение, че това се дължи на обстоятелството, че в резултат от придобиване или внасяне на активи, представляващи независима стопанска дейност, или от сливане или разделяне определена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>репутация […] се записва като отделен нематериален актив в счетоводството на предприятието — резултат от обединяването<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> (т. 104 от обжалваното съдебно решение). Също така констатацията, че данъчното третиране на репутацията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>почива на счетоводна логика<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> (т. 103 от обжалваното съдебно решение), идва като продължение на някои съображения на Комисията, изложени в спорното решение, по-конкретно в съображения 121—124 от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Напълно самостоятелно спрямо спорното решение обаче и въз основа на свое собствено тълкуване на приложимите в испанското право данъчни и счетоводни правила Общият съд стига до извода, че целта на правилата за амортизирането на финансовата репутация, които се съдържат в Закона за корпоративния данък, одобрен с Кралски законодателен декрет 4/2004, е да се осигури съгласуваност между данъчното и счетоводното третиране на репутацията и че от гледна точка на тази цел положението на предприятията, които инвестират в испански дружества, е сходно с положението на предприятията, които инвестират в чуждестранни дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Следователно Общият съд е заместил със свои мотивите на спорното решение и с това е допуснал грешка при прилагането на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Следва обаче да се прецени дали въпреки допуснатата от Общия съд грешка при всички случаи е трябвало да се отхвърли второто оплакване на жалбоподателя във връзка с единственото отменително основание, посочено в жалбата му до Общия съд, а именно че<?PAGE NO="14"?> Комисията не е доказала, че придобиването на дялови участия в местни дружества и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества са сходни от гледна точка на следваната от спорната мярка цел за данъчна неутралност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, ако в мотивите на решение на Общия съд е допуснато нарушение на правото на Съюза, но диспозитивът на решението е правилен по други правни съображения, допуснатото нарушение не е основание за отмяна на това решение (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Biret International/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑93/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:517">EU:C:2003:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141014">14 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Buono и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑12/13 P и C‑13/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2284">EU:C:2014:2284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че съгласно споменатата в точка 31 от настоящото решение съдебна практика, на която Общият съд правилно се позовава в точка 130 от обжалваното съдебно решение, проверката за сходство, която следва да се извършва на втория етап от анализа на селективността, трябва да се осъществява от гледна точка на целта на референтната система, а не от гледна точка на целта на спорната мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Както вече е постановявал Съдът, мярка като спорната, която цели да стимулира износа, може да се счита за селективна, ако е от полза за предприятията, извършващи трансгранични операции, в частност инвестиционни операции, в ущърб на други предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на целта на съответния данъчен режим и извършват операции от същото естество на територията на страната (решение WDFG, т. 119).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче Общият съд правилно констатира в точка 109 от обжалваното съдебно решение, че от гледна точка на целта на данъчното третиране на репутацията предприятията, които придобиват дялови участия в чуждестранни дружества, се намират в сходно правно и фактическо положение с предприятията, които придобиват дялови участия в местни дружества. Всъщност предприятията, които придобиват миноритарни трансгранични дялови участия, могат да са получатели по спорната мярка, въпреки че не са засегнати от твърдените от жалбоподателя пречки за обединяването на търговска дейност, и затова не може да се твърди, че поради тези пречки получателите по разглежданата мярка се намират в различно фактическо и правно положение от предприятията, за които се прилага обичайният данъчен режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>По тези съображения следва да се заключи, че макар Общият съд да допуска грешка при прилагането на правото, като замества със свои мотивите на спорното решение при анализа относно определянето на целта на референтната система, първото твърдение по второто посочено основание за обжалване трябва да се отхвърли като неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто твърдение по второто основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че Общият съд неправилно е отхвърлил възможността спорната мярка да се счита за самостоятелна референтна система, като се е позовал в частност на заключението на генералния адвокат Warner по дело Италия/Комисия (173/73, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>заключението на генералния адвокат <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Warner<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:52">EU:C:1974:52</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 728). Всъщност, обратно на постановеното от Общия съд в точка 124 от обжалваното съдебно<?PAGE NO="15"?> решение, тази мярка не била предназначена да реши конкретен проблем в определен промишлен отрасъл, а се прилагала към всички предприятия, които подлежат на облагане с корпоративен данък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Общият съд допуснал грешка и като не разгледал спорната мярка като мярка с общ характер, предназначена да предостави на икономическите оператори практическо разрешение, което уеднаквява данъчното третиране на трансграничните операции с предвиденото за националните операции третиране по член 89, параграф 3 и член 11, параграф 4 от Закона за корпоративния данък, с цел предприятията да вземат инвестиционните си решения въз основа на икономически, а не на данъчни критерии. Всъщност тази мярка очевидно била мярка на общата икономическа политика, насочена към опазване на принципа на данъчна неутралност. При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че мярката е обоснована от логиката на данъчната система с оглед на принципа на данъчна неутралност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Комисията иска второто твърдение по второто посочено основание да бъде отхвърлено. На първо място, тя повдига възражение за недопустимост на това твърдение, тъй като то представлявало оплакване, което жалбоподателят не е изтъквал в жалбата си до Общия съд. На второ място, Комисията смята, че посоченото твърдение при всички случаи е неоснователно. Противно на поддържаното от жалбоподателя, спорната мярка не гарантирала неутралността на данъка, тъй като при придобиване на дялови участия в чуждестранни предприятия предвиждала по-благоприятни условия за амортизирането на репутацията в сравнение с предвидените при придобиване на дялови участия в местни предприятия. Всъщност за първите амортизирането на репутацията зависело единствено от условието да се придобива 5 % дялово участие в капитала на придобиваното дружество, докато за вторите се изисквало и обединяване на търговските дейности.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отхвърли повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост на второто твърдение по второто посочено основание. Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 39 от настоящото решение, допустимо е страните да изтъкват основания и доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване на неговата правилност. Следователно е допустимо жалбоподателят да оспорва констатациите на Общия съд, независимо че в първоинстанционното производство не е посочил доводи, с които конкретно да атакува спорното решение по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Що се отнася до основателността на доводите на жалбоподателя, следва да се констатира, че Общият съд изключва възможността спорната мярка сама по себе си да представлява самостоятелна референтна система. По-конкретно, след като в точки 113—119 от обжалваното съдебно решение припомня условията, при които дадена данъчна мярка може да е и собствената си референтна рамка, в точка 120 от решението си Общият съд констатира, че въпросната мярка представлява само специфичен начин на прилагане на един по-широкообхватен данък, а именно корпоративният данък, и следователно не установява ясно очертан отделен данъчен режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В това отношение Общият съд правилно посочва в точка 121 от обжалваното съдебно решение, че както отбелязва и Комисията в съображение 124 от спорното решение, тази мярка въвежда не изцяло ново общо правило относно амортизирането на репутацията, а<?PAGE NO="16"?> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>изключение от общото правило<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, че само обединяването на търговска дейност може да доведе до амортизиране на репутацията, като това изключение според Кралство Испания следва да премахне неблагоприятното отражение, което прилагането на общото правило имало за придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Ето защо от обжалваното съдебно решение следва, че за да стигне до извода си, че референтната система не може да се свежда само до спорната мярка, Общият съд не се е основал единствено на обстоятелството, че тази мярка има много специфична цел и съответно е предназначена да реши конкретен проблем, подобно на мярката, която е била обсъждана по делото, по което е представено заключението на генералния адвокат Warner. Оттук следва, че доводите, с които жалбоподателят, от една страна, оспорва приравняването на настоящия случай със случая, разгледан в заключението на генералния адвокат Warner, и от друга страна, се стреми да докаже, че целта на спорната мярка е съхраняването на принципа на данъчна неутралност, а не решаването на конкретен проблем, не са годни да оборят съображенията на Общия съд и затова са безпредметни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>При всички положения е важно да се припомни, че макар спорната мярка да е с общ характер, доколкото априори ползва всички предприятия, които се облагат с корпоративен данък, това само по себе си не изключва възможността тя да е селективна. Всъщност, както вече е постановявал Съдът, когато става дума за национална мярка, която предоставя данъчно предимство на общо основание, каквато е спорната мярка, условието за селективност е изпълнено, когато Комисията успее да докаже, че тази мярка дерогира общия или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>обичайния<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> данъчен режим, приложим в съответната държава членка, като по този начин, с конкретното си действие, въвежда диференцирано третиране на операторите, въпреки че от гледна точка на целта на този данъчен режим ползващите се от данъчното предимство оператори и тези, които са изключени от обхвата му, се намират в сходно фактическо и правно положение (решение WDFG, т. 67).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>По всички тези съображения второто твърдение по второто посочено основание за обжалване трябва да се отхвърли като безпредметно и при всички случаи неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третото твърдение по второто основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Жалбоподателят изтъква, че дори референтната система да е била правилно определена, Общият съд е допуснал грешка в преценката с извода си в точка 134 от обжалваното съдебно решение, че спорната мярка въвежда изключение от общия режим в страната, който се явява референтната рамка. Всъщност нямало основание за такъв извод, доколкото предприятията, които придобиват дялови участия в чужбина, и предприятията, които придобиват такива участия в местни дружества, не се намирали в сходно правно и фактическо положение поради наличието на бариери пред трансграничното обединяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Комисията иска третото твърдение по второто основание да бъде отхвърлено. На първо място, тя повдига възражение за недопустимост на това твърдение, тъй като то представлявало оплакване, което жалбоподателят не е изтъквал в жалбата си до Общия съд. На второ място, Комисията смята, че посоченото твърдение при всички случаи е неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отхвърли повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост на третото твърдение по второто посочено основание. Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 39 от настоящото решение, допустимо е страните да изтъкват основания и доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване на неговата правилност. Следователно е допустимо жалбоподателят да оспорва констатациите на Общия съд, независимо че в първоинстанционното производство не е посочил доводи, с които конкретно да атакува спорното решение по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Що се отнася до основателността на доводите на жалбоподателя, следва да се отбележи, че въз основа на съображенията, които излага в точки 128—133 от обжалваното съдебно решение, Общият съд отрича релевантността на евентуалното наличие на пречки за трансграничното обединяване за целите на проверката за сходство между предприятията, които придобиват дялови участия в установени в Испания дружества, и предприятията, които придобиват такива участия в чуждестранни дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>В това отношение в точки 128—130 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно подчертава, че за целите на сравнението, което се прави на втория етап от анализа на селективността, следва да се взема предвид целта не на съответната мярка, а на общата или обичайната данъчна система, прилагана в съответната държава членка. В точки 130—133 от обжалваното съдебно решение Общият съд също правилно приема, че евентуалното наличие на пречки за трансграничното обединяване е обстоятелство, което няма отношение към целта на референтния режим, а е свързано по-скоро с целта на спорната мярка, поради което е ирелевантно за преценката, извършвана на втория етап от метода за анализ на селективността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Налага се обаче констатацията, че третото твърдение по второто изтъкнато основание за обжалване изобщо не е насочено срещу тези съображения от обжалваното съдебно решение, а просто оспорва точка 134 от това решение, в която Общият съд <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>освен това<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> приема, че Комисията правилно е счела, че спорната мярка въвежда дерогация от общия, тоест референтния режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Доколкото в този смисъл са насочени срещу изложено за изчерпателност съображение от обжалваното съдебно решение, доводите на жалбоподателя трябва да се приемат за безпредметни. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, ако разглежданото съдебно решение е обжалвано на основание, насочено срещу съображение от това решение, което е изложено само за изчерпателност, а диспозитивът на решението е надлежно обоснован с други съображения, твърденията по това основание са безпредметни и съответно трябва да се отхвърлят (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anheuser-Busch/Budějovický Budvar</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑96/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:189">EU:C:2011:189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0211">211</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>По изложените съображения третото твърдение по второто посочено основание за обжалване трябва също да се отхвърли като безпредметно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото твърдение по второто основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>С четвъртото си твърдение по второто посочено основание жалбоподателят оспорва точка 155 от обжалваното съдебно решение, в която след направения в точки 147—154 от това решение анализ Общият съд приема, че не е доказано произтичащото от спорната мярка предимство да ползва предприятията, които търпят разликата в третирането, която мярката е била предназначена да отстрани, и че поради това не е установено наличието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>неутрализиращия ефект<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> на посочената мярка. Според жалбоподателя без осигуряваната от тази мярка корекция би се стигнало до нарушение на принципа на данъчна неутралност, тъй като и занапред би имало случаи, при които пречките за придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества няма да позволяват репутацията да се амортизира при същите условия като приложимите при придобиването на дялови участия в местни дружества. Що се отнася до наличието на пречки за сливанията с дружества от Съединените щати и Перу, жалбоподателят препраща към фактите и доводите, които вече е изтъкнал в жалбата си до Общия съд. Във връзка с констатацията на Общия съд в точка 154 от обжалваното съдебно решение — че Кралство Испания не е доказало, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>че предприятията, които желаят да извършат трансгранични сливания и които не могат да го сторят поради наличието на пречки, по-специално от правен характер, пред обединяването, придобиват по подразбиране дялови участия в чуждестранни дружества или поне запазват дяловите участия, които вече притежават<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, жалбоподателят твърди, че такъв критерий не съществува в спорното решение и следователно Общият съд и тук е заместил със свои мотивите на спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Комисията иска четвъртото твърдение по второто основание да бъде отхвърлено. На първо място, тя повдига възражение за недопустимост на това твърдение, тъй като то представлявало оплакване, което жалбоподателят не е изтъквал в жалбата си до Общия съд. На второ място, Комисията смята, че посоченото твърдение при всички случаи е неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отхвърли повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост на четвъртото твърдение по второто посочено основание за обжалване. Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 39 от настоящото решение, допустимо е страните да изтъкват основания и доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване на неговата правилност. Следователно е допустимо жалбоподателят да оспорва констатациите на Общия съд, независимо че в първоинстанционното производство не е посочил доводи, с които конкретно да атакува спорното решение по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Що се отнася до основателността на това твърдение, което се отнася до третия етап от анализа на селективността, направен от Общия съд в точки 135—169 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят възразява срещу това, че Общият съд не е взел предвид факта, че спорната мярка цели да гарантира спазването на принципа на данъчна неутралност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>В това отношение в точка 139 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че Кралство Испания е можело надлежно да се позове на принципа на данъчна неутралност, за да обоснове въведената със спорната мярка диференциация между придобиването на дялови участия в местни дружества и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Общият съд обаче приема, че от преписката не се установява въведената със спорната мярка дерогация да е обоснована от гледна точка на принципа на данъчна неутралност, като този негов извод се опира на две самостоятелни съображения, изложени в точки 145—165 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>На първо място, като потегля от констатацията, че спорната мярка по необходимост се основава на предпоставката, припомнена в точка 149 от обжалваното съдебно решение — че предприятията, които желаят да извършат трансгранични сливания и които не могат да го сторят поради наличието на пречки за обединяването на търговска дейност, придобиват по подразбиране дялови участия в чуждестранни дружества или поне запазват дяловите участия, които вече притежават, Общият съд заключава, че Кралство Испания, което носи тежестта да докаже обосноваността на въведената със спорната мярка дерогация спрямо референтната система, не е доказало правилността на тази предпоставка. В точки 152—154 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема, че тъй като придобиването на дялови участия е операция, различна от сливането, и не представлява алтернатива на сливането, спорната мярка всъщност предоставя предимство на дружествата, които желаят да инвестират в чуждестранни дружества, но не целят непременно да осъществят сливане, тоест предимството е за други дружества, а не за тези, които според твърденията на Кралство Испания търпят неблагоприятните последици от общите правила за амортизирането на репутацията. Оттук Общият съд стига до извода в точка 155 от решението си, че не е доказан <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>неутрализиращият ефект<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> на спорната мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>На второ място, в точки 157—165 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че дори и да се допусне, че спорната мярка неутрализира предполагаемите вредоносни последици на обичайния режим, свързани с наличието на пречки за трансграничните сливания, тази мярка ще е непропорционална и следователно необоснована.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Доколкото обаче не се отнасят до разсъжденията на Общия съд по второто съображение, което го довежда до извода, че Комисията не е допуснала грешка с констатацията си, че Кралство Испания не е обосновало въведената със спорната мярка диференциация, доводите на жалбоподателя във връзка с четвъртото му твърдение по второто основание за обжалване не са годни да доведат до отмяна на обжалваното съдебно решение. Всъщност, както беше припомнено в точка 91 от настоящото решение, съгласно постоянната съдебна практика, ако разглежданото съдебно решение е обжалвано на основание, насочено срещу съображение от това решение, което е изложено само за изчерпателност, а диспозитивът на решението е надлежно обоснован с други съображения, твърденията по това основание са безпредметни и съответно трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Не може да се приеме и доводът, че Общият съд е допуснал заместване на мотиви, като в точка 154 от обжалваното съдебно решение се е опрял на съображения, които не фигурират в спорното решение. Вярно е, че съображенията на Общия съд не са формулирани по същия начин като тези в спорното решение, но все пак тези съображения са в съответствие с ratio decidendi на спорното решение и с подхода, въз основа на който Комисията стига до извода за непоследователност и непропорционалност на спорната<?PAGE NO="20"?> мярка спрямо твърдяната ѝ цел да неутрализира неблагоприятните ефекти от обичайния режим на амортизирането на репутацията за предприятията, които придобиват дялови участия в чуждестранни дружества и нямат възможност да осъществят трансгранични сливания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>По тези съображения следва четвъртото твърдение по второто посочено основание да се отхвърли като безпредметно и съответно да се приеме, че цялото това основание не е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>От всичко изложено по-горе следва, че разглежданата жалба трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>В настоящия случай, тъй като Комисията е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски, а той е загубил делото, следва той да бъде осъден да заплати съдебните разноски по настоящото производство по обжалване и по производството пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, встъпилите по делото държави членки понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Федерална република Германия, встъпила страна в производството пред Общия съд и участник в производството пред Съда, следва да понесе направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Sigma Alimentos Exterior SL да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>