<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑577/15 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0577</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:947">EU:C:2016:947</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>tzacjeРЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20161214">14.12.2016</DATE> г. — ДЕЛО C‑577/15 P</P><P>SV CAPITAL/ЕБО</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20161214">14 декември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Искане за започване на разследване срещу естонския и финландския надзорeн орган</KEYWORD><KEYWORD>Решение на Европейския банков орган (ЕБО)</KEYWORD><KEYWORD>Решение на Апелативния съвет на европейските надзорни органи</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1093/2010</KEYWORD><KEYWORD>Членове 17 и 60</KEYWORD><KEYWORD>Апелативен съвет</KEYWORD><KEYWORD>Срок за обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Извинима грешка</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑577/15 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20151109">9 ноември 2015 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">SV Capital OÜ</HT>, установено в Талин (Естония), за което се явява М. Greinoman, vandeadvokaat,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другите страни в производството са:</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейски банков орган (ЕБО)</HT>, за който се явяват J. Overett Somnier и Z. Giotaki, в качеството на представители, подпомагани от F. Tuytschaever, advocaat,</P><PARTY.STATUS>ответник в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><P>подпомаган от:</P><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват W. Mölls и K.‑P. Wojcik, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев, C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии,</P><P>генерален адвокат: P. Mengozzi,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си SV Capital OÜ иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150909">9 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SV Capital/ЕБО</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑660/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:608">EU:T:2015:608</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), доколкото с него:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>Общият съд отхвърля като недопустима неговата жалба за отмяна на решение C 2013 002 на Европейския банков орган (ЕБО) от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>, с което се отхвърля неговото искане за започване на разследване срещу естонския и финландския надзорен орган на финансовия сектор на основание член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20101124">24 ноември 2010 година</DATE> за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="331" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2010">ОВ L 331, стр. 12</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) поради нарушение на правото на Европейския съюз, и</P></ITEM><ITEM><P>макар Общият съд да е обявил за частично недопустима неговата жалба за отмяна на Решение 2014-C1‑02 на Апелативния съвет на европейските надзорни органи от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE>, с което се отхвърля подадената срещу решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), той отменя това последно решение.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/48/ЕО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060614">14 юни 2006 година</DATE> относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 177, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 203), изменена с Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20101124">24 ноември 2010 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="329" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2010">ОВ L 329, 2010 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Директива 2006/48<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), предвижда в член 11:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Компетентните власти издават лиценз на кредитната институция само когато има поне две лица, които ефективно управляват нейната дейност.</ALINEA><ALINEA>Те не издават лиценз, ако тези лица нямат достатъчно добра репутация или достатъчен опит, за да изпълняват тези задължения.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всяка държава членка изисква</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>кредитната институция, която е юридическо лице и има седалище според устройствения акт по националното право, да има главно управление в същата държава членка, където е нейното седалище според устройствения акт [и]</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>останалите кредитни институции да имат главно управление в държавата членка, която е издала разрешението и в която практически извършват своята дейност<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 22 от Директива 2006/48:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="022.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Компетентните власти на държавата членка по произход изискват всяка кредитна институция да разполага с надеждни управленски правила и мерки, включващи ясна организационна структура с добре определена, прозрачна и последователна йерархия на отговорностите, ефективни процеси за установяване, управление, наблюдение и докладване на рисковете, на които тя е изложена или може да бъде изложена, адекватни механизми за вътрешен контрол, включващи разумни административни и счетоводни процедури, и политики и практики за възнагражденията, които отговарят и насърчават разумно и ефективно управление на риска;</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Правилата и мерките, процесите и механизмите, посочени в параграф 1, трябва да бъдат всеобхватни и да бъдат пропорционални на характера, мащаба и сложността на дейността на кредитната институция. Следва да се вземат предвид техническите критерии, предвидени в приложение V<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 40 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="040.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разумният надзор над кредитна институция, включително над дейността, която тя извършва в съответствие с членове 23 и 24, е задължение на компетентните власти на държавата членка по произход, без да се изключва действието на разпоредбите на настоящата директива, които възлагат задължения на властите на приемащата държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="040.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Параграф 1 не препятства осъществяването на консолидирания надзор по силата на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 42 от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Компетентните власти на съответните държави членки работят в тясно сътрудничество при надзора върху дейността на кредитни институции, в частност над действащите чрез клонове, установени в една или повече държави членки, различни от тези, в които се намират техните главни управления. Те си предоставят взаимно целия обем информация за управлението и собствеността върху кредитните институции, която би могла да улесни надзора и проверката на условията за тяхното лицензиране, както и целия обем информация, която може да улесни наблюдението над такива институции, в частност информация за тяхната ликвидност, платежоспособност, гаранции по депозитите, ограничаване на големите експозиции, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1093/2010</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съображение 58 от Регламент № 1093/2010, изменен с Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140204">4 февруари 2014 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="060" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="2014">ОВ L 60, 2014 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Регламент № 1093/2010<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Необходимо е да се гарантира, че лицата, засегнати от решенията на [ЕБО], разполагат с подходящи средства за правна защита. За да се осигури ефективна защита на правата на лицата и от съображения за процесуална икономия, когато [ЕБО] има правомощия за вземане на решение, лицата следва да имат право на обжалване пред Апелативния съвет. С цел постигане на ефективност и последователност Апелативният съвет следва да бъде съвместен орган на [европейските надзорни органи], независим от техните административни и регулаторни структури. Решенията на Апелативния съвет следва да могат да бъдат обжалвани пред Съда на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>[ЕБО] действа в рамките на правомощията, предоставени от настоящия регламент, и на приложното поле на Директива 94/19/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19940530">30 май 1994 година</DATE> относно схемите за гарантиране на депозити (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="135" PAGE.FIRST="5" DATE.PUB="1994">ОВ 1994, L 135, стр. 5</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6 том 2, стр. 163), [на] Директива 2002/87/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20021216">16 декември 2002 година</DATE> относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="035" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ 2003 L 035, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 183)], [на] Регламент (ЕО) № 1781/2006 [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061115">15 ноември 2006 г.</DATE> относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="345" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 345, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 64); на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 г.</DATE> относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници [и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 176, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>)]; [на] Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници [за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" PAGE.FIRST="338" DATE.PUB="2013">ОВ L 176, 2013 г., стр. 338</REF.DOC.OJ>)] и — доколкото тези актове са приложими за кредитните и финансови институции и компетентните органи, които упражняват надзор върху тях, в рамките на приложимите части от Директива 2002/65/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020923">23 септември 2002 година</DATE> относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="271" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2002">ОВ L 271, 2002 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183)], Директива 2005/60/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20051026">26 октомври 2005 година</DATE> за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2005">ОВ L 309, 2005 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 214)], Директива 2007/64/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071113">13 ноември 2007 година</DATE> относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 319, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>),] и на Директива 2009/110/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="267" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2009">ОВ L 267, 2009 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>)], включително на всички директиви, регламенти и решения, основаващи се на тези правни актове, и на всеки друг правно обвързващ акт на Съюза, с който се възлагат задачи на [ЕБО]. [ЕБО] действа също така в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета [от <DATE ISO="20131015">15 октомври 2013 година</DATE> за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции. (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="287" PAGE.FIRST="63" DATE.PUB="2013">ОВ L 287, 2013 г., стр. 63</REF.DOC.OJ>)].<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 17 от Регламент № 1093/2010 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="017.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Ако даден компетентен орган не е приложил посочените в член 1, параграф 2 актове или ги е приложил по начин, който изглежда е в нарушение на правото на Съюза, включително утвърдените съгласно членове 10—15 регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, по-специално като не е гарантирал, че дадена финансова институция отговаря на изискванията, предвидени в посочените актове, [ЕБО] действа в съответствие с правомощията, предвидени в параграфи 2, 3 и 6 от настоящия член.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="017.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>По искане от един или повече компетентни органи, от Европейския парламент, от Съвета, от Комисията или от Групата на участниците от банковия сектор или по своя собствена инициатива и след като уведоми за това съответния компетентен орган, [ЕБО] може да разследва предполагаемото нарушение или неприлагане на правото на Съюза.</ALINEA><ALINEA>Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, компетентният орган незабавно предоставя на [ЕБО] цялата информация, която [ЕБО] счете за необходима за целите на разследването, включително за това как актовете, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат в съответствие с правото на Съюза.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Най-късно два месеца след началото на разследването, [ЕБО] може да отправи до съответния компетентен орган препоръка, посочваща действията, чието предприемане е необходимо за спазване на правото на Съюза.</ALINEA><ALINEA>В срок от десет работни дни след получаване на препоръката компетентният орган уведомява [ЕБО] за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Съюза.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Ако компетентният орган не започне да спазва правото на Съюза в срок от един месец след получаване на препоръката на [ЕБО], Комисията може, след като е била уведомена от [ЕБО] или по своя собствена инициатива, да представи официално становище, в което се изисква компетентният орган да предприеме действията, необходими за спазване на правото на Съюза. В официалното становище на Комисията се взема предвид препоръката на [ЕБО].</ALINEA><ALINEA>Комисията представя такова официално становище не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.</ALINEA><ALINEA>[ЕБО] и компетентните органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>В срок от десет работни дни след получаването на посоченото в параграф 4 официално становище компетентният орган уведомява Комисията и [ЕБО] относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с това официално становище.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с посоченото в параграф 4 официално становище в предвидения в него срок и ако е необходимо да бъдат предприети навременни действия за отстраняване на последиците от неспазването на законодателството, за да се запазят или възстановят неутралните условия на конкуренция на пазара или да се гарантира правилното функциониране и целостта на финансовата система, [ЕБО] може, ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 актове, се прилагат пряко по отношение на финансовите институции, да приеме индивидуално решение, чийто адресат е отделна финансова институция, в което се изисква тя да предприеме необходимите действия за спазване на своите задължения съгласно правото на Съюза, включително прекратяване на възприетата практика.</ALINEA><ALINEA>Решението на [ЕБО] е в съответствие с представеното съгласно параграф 4 официално становище на Комисията.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Решения[та], приети съгласно параграф 6, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.</ALINEA><ALINEA>При предприемане на действия във връзка с въпроси, които са предмет на официално становище по параграф 4 или на решение по параграф 6, компетентните органи се съобразяват с официалното становище или решението, в зависимост от случая.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="6"?><PARAG IDENTIFIER="017.008"><NO.PARAG>8.</NO.PARAG><ALINEA>В доклада по член 43, параграф 5 [ЕБО] посочва кои компетентни органи и финансови институции не са се съобразили с официалните становища или решения, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 18 от този регламент се отнася до действията на ЕБО при извънредна ситуация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 19 от посочения регламент съдържа разпоредби относно уреждането на споровете между компетентните органи в трансгранични случаи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 39 от Регламент № 1093/2010 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="039.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Преди вземането на решенията, предвидени в настоящия регламент, [ЕБО] уведомява всеки поименно посочен адресат за своето намерение да вземе решение, като определя срок, в който адресатът може да изрази своето мнение по въпроса, като отчита неговия неотложен характер, сложността му и възможните последици. Това се прилага mutatis mutandis за препоръките, посочени в член 17, параграф 3.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="039.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Решенията на [ЕБО] се мотивират.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="039.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Адресатите на решенията на [ЕБО] биват информирани относно правните средства за защита, с които разполагат съгласно настоящия регламент.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="039.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Когато [ЕБО] е взел решение съгласно член 18, парагра[ф] 3 или 4, той периодично преразглежда това решение на подходящи интервали от време.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="039.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Решенията, които [ЕБО] взема съгласно членове 17, 18 или 19, се оповестяват публично и в тях се посочва съответният компетентен орган или финансова институция, излага се основното съдържание на решението, освен ако подобно оповестяване не противоречи на законния интерес на финансови институции за защита на техните търговски тайни или може сериозно да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съгласно член 58, параграф 1 от този регламент Апелативният съвет е съвместен орган на европейските надзорни органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 60 от посочения регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="060.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи, мо[гат] да обжалва[т] решение на [ЕБО] по членове 17, 18 и 19, както и всяко друго решение, взето от [ЕБО] в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза, чийто адресат е това лице, или решение, което, макар и адресирано към друго лице, го засяга пряко и лично.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Жалбата, заедно с изложението на нейните основания, се подават писмено в [ЕБО] в срок от два месеца от деня, в който засегнатото лице е уведомено за взетото решение или, при липса на такова уведомяване, от деня на публикуване на решението на [ЕБО].</ALINEA><ALINEA>Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от два месеца след нейното подаване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Жалба, подадена съгласно параграф 1, не спира изпълнението на решението.</ALINEA><ALINEA>Апелативният съвет обаче може да спре изпълнението на обжалваното решение, ако прецени, че обстоятелствата налагат това.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="7"?><PARAG IDENTIFIER="060.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Ако жалбата е допустима, Апелативният съвет проверява дали тя е основателна.Той приканва страните в производството по обжалване да представят в определен срок становища по направени от него уведомления или по становища на другите страни в производството по обжалване. Страните в производството по обжалване имат право да направят устни изявления.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Апелативният съвет може да потвърди решението, взето от компетентната структура на [ЕБО], или да предаде случая на компетентната структура на [ЕБО]. Решението на Апелативния съвет е задължително за тази структура, която приема изменено решение по съответния случай.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Апелативният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Решенията на Апелативния съвет са мотивирани и се оповестяват публично от ЕБО<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 61 от Регламент № 1093/2010 има следната редакция:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="061.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В съответствие с член 263 ДФЕС пред Съда на Европейския съюз може да бъде заведено дело за оспорване на решение на Апелативния съвет или на [ЕБО], в случаите когато не съществува право на обжалване пред Апелативния съвет.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="061.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки и институциите на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице могат да заведат дело пред Съда на Европейския съюз във връзка с решения на [ЕБО] в съответствие с член 263 ДФЕС.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="061.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ако [ЕБО] е задължен да предприеме действие и не изпълни задължението си, пред Съда на Европейския съюз може да бъде предявен иск за бездействие в съответствие с член 265 ДФЕС.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="061.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>[ЕБО] е длъжен да вземе необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В обжалваното съдебно решение Общият съд е обобщил обстоятелствата в основата на отнесения пред него спор по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20121024">24 октомври 2012 г.</DATE> жалбоподателят [SV Capital] сезира [ЕБО] с искане за започване на разследване на основание член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 […] срещу естонския и финландския надзорен орган на финансовия сектор (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>административната жалба<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>В подкрепа на своята административна жалба жалбоподателят изтъква нарушение на членове 40 и 42 от Директива 2006/48 […] с това, че разглежданите надзорни органи не са освободили от длъжност двамата директори на клона на финландска банка, установен в Естония, които не отговаряли на изискванията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>достатъчно добра репутация или достатъчен опит<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, за да управляват ефективно дейността на съответната кредитна институция по смисъла на член 11, параграф 1 от тази директива.В това отношение жалбоподателят изтъква, че посочените директори са направили неверни декларации в хода на гражданско производство, образувано в Естония срещу този клон.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20130125">25 януари 2013 г.</DATE> ЕБО отхвърля жалбата като недопустима поради липса на компетентност, като същевременно я препраща на финландския и естонския надзорен орган на финансовия сектор […]</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20130214">14 февруари 2013 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба пред Апелативния съвет на европейските надзорни органи (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Апелативният съвет<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) на основание член 60, параграф 1 от Регламент № 1093/2010 срещу [посоченото] писмо от <DATE ISO="20130125">25 януари 2013 г.</DATE></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>С решение 2013‑008 от <DATE ISO="20130624">24 юни 2013 г.</DATE> Апелативният съвет, от една страна, обявява жалбата за допустима от гледна точка на член 22 от Директива 2006/48 с оглед на Насоките от <DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE> на ЕБО за оценка на пригодността на членовете на Управителния съвет и лицата, заемащи ключови позиции, и от друга страна, предава преписката на компетентната структура на ЕБО за произнасяне по същество в съответствие с член 60, параграф 5 от Регламент № 1093/2010.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>С решение DC 2013 03 от <DATE ISO="20131015">15 октомври 2013 г.</DATE> ЕБО установява допустимия характер на жалбата на основание на точки 2.5 и 2.6 от Вътрешните процедурни правила при нарушение на правото на Европейския съюз […] при спазване на разпоредбата на член 17, параграф 2 от Регламент № 1093/2010.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>С решение […] от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> […] ЕБО отхвърля жалбата като лишена от достатъчно основание за започване на разследване съгласно член 17 от Регламент № 1093/2010.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20140331">31 март 2014 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба срещу решението на ЕБО [от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>] пред Апелативния съвет.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>С решение […] от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE> Апелативният съвет отхвърля подадената жалба срещу решението [от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>] на ЕБО. По същество в посоченото решение Апелативният съвет най-напред обявява жалбата срещу решението на ЕБО [от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>] за допустима. След това я отхвърля в нейната цялост като неоснователна.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>В това отношение, що се отнася най-напред до проверката на допустимостта на жалбата, Апелативният съвет преценява, че решението на ЕБО [от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>] при конкретните обстоятелства по делото съставлява обжалваем акт на основание член 60 от Регламент № 1093/2010, който позволява на всяко физическо или юридическо лице да обжалва решение на ЕБО, на което то е адресат.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>Що се отнася, по-нататък, до разглеждането на жалбата по същество, на първо място, Апелативният съвет съобразява, че преценката на ЕБО, според която двамата директори, срещу които жалбоподателят отправя критики в своята жалба, не са заемали ключови постове в рамките на съответната финансова институция, не съдържа грешка и че твърденията относно третия директор не са доказани.На второ място, с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят не е част от субектите, които могат да представят искане за започване на разследване пред ЕБО за нарушение на правото на Съюза, Апелативният съвет посочва, че случаят съставлява отказ от страна на този орган служебно да инициира разследване.От друга страна, Апелативният съвет установява, че с доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на твърдението за нарушение на правото на Съюза и на Вътрешните правила [за разследване на нарушенията на правото на Европейския съюз], последният не доказва, че ЕБО е допуснал грешка при упражняването на своите дискреционни правомощия. На трето място, Апелативния съвет изтъква, че неизслушването на жалбоподателя от ЕБО преди приемането на неговото решение на основание член 39, параграф 1 от Регламент № 1093/2010 съставлява процедурен недостатък, който може да доведе до невалидност на посоченото решение. На четвърто място, не било доказано, че не е приложена процедурата, предвидена преди приемането на<?PAGE NO="9"?> решението на ЕБО [от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>]. И накрая, на пето място, Апелативният съвет констатира, че не е доказано нарушение от страна на ЕБО на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С подадената от него жалба [пред Общия съд] SV Capital е искало отмяната, от една страна, на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>, и от друга страна, на решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE> SV Capital e искало също така преписката да бъде препратена на компетентната структура на ЕБО за разглеждане на неговата административна жалба по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Жалбоподателят е посочил пет основания в подкрепа на своята жалба. ЕБО, подпомаган от Комисията, е направил възражение за недопустимост на жалбата в нейната цялост с мотива, че неговият отказ служебно да започне разследване на основание член 17 от Регламент № 1093/2010, не пораждал правно действие по отношение на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Що се отнася до допустимостта на посочената жалба, най-напред в частта, отнасяща се до отмяната на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>, Общият съд приема, че към деня на подаване на жалбата правото на жалбоподателя да оспори това решение на ЕБО е било преклудирано, като вследствие на това тази част от жалбата била недопустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>По-нататък, що се отнася до допустимостта на тази жалба в частта, насочена към отмяната на решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE>, Общият съд преценява, че това решение съставлява обжалваем акт, вследствие на което тази част от посочената жалба била допустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>И накрая, що се отнася до допустимостта на жалбата на SV Capital в частта, в която се иска преписката да се препрати на компетентната структура на ЕБО за разглеждане по същество на неговата административна жалба, Общият съд изтъква, че в рамките на жалба за отмяна компетентността на съда на Съюза не му позволява да дава задължителни указания на ЕБО. Вследствие на това той обявява искането за недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>По същество Общият съд повдига служебно въпроса за компетентността на Апелативния съвет от гледна точка на член 60, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1093/2010 да се произнесе по подадената пред него жалба срещу решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> и решава, че такава компетентност липсва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>При тези обстоятелства и без да разглежда по същество повдигнатите от жалбоподателя основания, Общият съд уважава жалбата в частта, насочена към отмяна на решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE>, поради липса на компетентност на последния. Вследствие на това Общият съд отменя решение 2014‑C1‑02 на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE> и отхвърля в останалата част от подадената пред него жалба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>SV Capital иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение, първо, в частта му, в която с него се обявява за недопустимо искането за отмяна на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>, второ, в частта му, в която с него се обявява, че искането за отмяна на решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE> е отчасти недопустимо, и трето, в частта му относно съдебните разноски,</P></ITEM><?PAGE NO="10"?><ITEM><P>да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ответника да заплати съдебните разноски и встъпилата страна да понесе направените от нея съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>ЕБО иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>като главно искане:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени диспозитива на обжалваното съдебно решение и да отхвърли жалбата, подадена срещу решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE>, като недопустима, и</P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли жалбата в частта, която се отнася до точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение;</P></ITEM></LIST></P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност да отхвърли жалбата в нейната цялост, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Общия съд и пред Съда.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение по отношение на точка 1 от неговия диспозитив,</P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли жалбата, подадена от SV Capital срещу решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE>, като недопустима;</P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли жалбата в частта, която се отнася до точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, като неоснователна, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да понесе всички съдебни разноски, направени в производствата пред Общия съд и пред Съда.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Тъй като обжалваното съдебно решение се отнася, от една страна, до искане за отмяна на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>, и от друга страна, до искане за отмяна на решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE>, отделните основания на жалбата трябва да се разгледат според това дали те се отнасят до едното или до другото от тези две решения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По основания от първо до трето относно отхвърлянето от Общия съд като неоснователни исканията за отмяна на решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Доводи на страните</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С първото основание SV Capital поддържа, че в рамките на подадената от него жалба пред Общия съд то е уточнило, че жалбата се отнася до решението на Апелативния съвет от <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE> само в частта му, в която с него жалбата му се отхвърля по същество. В замяна на това то не оспорвало това решение по отношение на допустимостта на тази жалба и на съдебните разноски. Общият съд обаче разгледал служебно въпроса за компетентността на Апелативния съвет, вследствие на което се произнесъл ultra petita.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>С второто си основание SV Capital счита също, че Общият съд е допуснал грешка в прилагането на правото, като не се е съобразил с член 60, параграф 1 от Регламент № 1093/2010, тълкуван в светлината на съображение 58 от последния. Всъщност съгласно прочита на член 17, параграф 2 от посочения регламент във връзка с член 1 от него Апелативният съвет имал правомощието да се произнесе по жалбата срещу решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>С третото си основание SV Capital изтъква, че Общият съд е нарушил член 48, параграф 2 от своя процедурен правилник в действащата до <DATE ISO="20141231">31 декември 2014 г.</DATE> редакция, като е решил, че основанието, повдигнато в производството пред Общия съд, съгласно което Апелативният съвет е имал компетентност да разгледа неговата жалба, е недопустимо. Всъщност страните били поканени от Общия съд да се произнесат по въпроса за компетентността на Апелативния съвет и жалбоподателят само отговорил на поставения въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>ЕБО и Комисията искат да се отхвърлят посочените основания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Съображения на Съда</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Що се отнася до първото основание на жалбата, с което жалбоподателят поддържа, че Общият съд се е произнесъл ultra petita, достатъчно е да се посочи, че съдът на Съюза е длъжен служебно да разгледа въпроса за компетентността на органа, актът на който се оспорва пред него, дори и никоя от страните да не е направила искане в този смисъл, тъй като липсата на компетентност на автора на увреждащ акт съставлява абсолютно основание за отмяна, което не само може, но и трябва да бъде разгледано служебно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Всъщност съгласно практиката на Съда въпросът за компетентността на автора на акта трябва да се разгледа служебно от съдията, дори и никоя от страните да не е поискала от него да направи това (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820930">30 септември 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Amylum/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>108/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:322">EU:C:1982:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000713">13 юли 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salzgitter/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑210/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:397">EU:C:2000:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Следователно това първо основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Що се отнася до второто основание на жалбата, следва да се посочи, че съгласно член 60 от Регламент № 1093/2010 решенията на ЕБО могат да се обжалват от всяко физическо или юридическо лице, включително и от компетентните органи, които са адресати на това решение или, дори и да не са негови адресати, са пряко и лично засегнати от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Същевременно обаче, за да бъде обжалваемо пред Апелативния съвет, решението на ЕБО трябва да бъде, както Общият съд установява това в точка 66 от обжалваното съдебно решение, или в част от решенията, посочени в членове 17—19 от Регламент № 1093/2010, или да е било прието в съответствие с актовете на Съюза, посочени в член 1, параграф 2 от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Както Общият съд установява основателно в точки 67—71 от обжалваното съдебно решение, в случая не е изпълнено нито едно от тези условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>На първо място, решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> не се основава на член 1, параграф 2 от Регламент № 1093/2010. Всъщност, както основателно отбелязва това Общият съд в точка 67 от обжалваното съдебно решение, въпреки обстоятелството, че в подкрепа на административната жалба на жалбоподателя се сочи нарушението на някои разпоредби на Директива 2006/48, в това решение ЕБО не се е произнесъл по нарушението или по липсата на нарушение на тази директива от компетентните органи или от визираната кредитна институция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>На второ място, безспорно посоченото решение не е част от решенията, посочени в членове 18 и 19 от този регламент, с които ЕБО може да налага на националните надзорни органи да предприемат конкретни действия за справяне с възникнала извънредна ситуация или да уреждат разногласия, които биха могли да възникнат между тях в презгранични случаи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>На трето място, противно на изискването в член 17, параграф 1 от посочения регламент, в подкрепа на посочената административна жалба на жалбоподателя не се сочи никакво нарушение на утвърдените съгласно членове 10—15 от същия регламент технически стандарти или технически стандарти за изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>На четвърто място, жалбоподателят не е част от изрично посочените в член 17, параграф 2 от този регламент субекти, които могат да сезират ЕБО с искане да разследва предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза. По-конкретно, жалбоподателят не твърди, че принадлежи към групата на участниците в банковия сектор, създадена на основание член 37 от Регламент № 1093/2010.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>От друга страна, констатацията, съгласно която жалбоподателят не е част от изрично посочените в член 17, параграф 2 от този регламент субекти, не се променя с нищо, противно на това, което изглежда твърди жалбоподателят, от обстоятелството, че ЕБО може да започне разследване по собствена инициатива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Вследствие на това, след като съображенията, които се съдържат в обжалваното съдебно решение, не са опорочени от грешка в прилагане на правото, второто основание на жалбата трябва също да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Що се отнася до посоченото трето основание, следва да се припомни, че жалбоподателят в отговор на искане на Общия съд излага пред последния доводи, които излизат извън предмета на поставения от него въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Всъщност жалбоподателят изтъква, че подадената пред Общия съд жалба за отмяна е представена в определения срок, като се има предвид обстоятелството, че административното производство е продължило до <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE> и че подаването на тази жалба за отмяна се отнася до случайно събитие по смисъла на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение следва да се установи, че твърдението на жалбоподателя, съгласно което той е представил становище само в отговор на въпроса, поставен от Общия съд, не се подкрепя от фактите. Всъщност, както Общият съд основателно посочва това в точка 42 от обжалваното съдебно решение, отговорът на жалбоподателя всъщност съдържа две нови основания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>От това следва, че Общият съд основателно е отхвърлил тези доводи като недопустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Ето защо и третото основание на жалбата трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По основания от четвърто до шесто относно отхвърлянето от Общия съд като недопустими исканията за отмяна на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Доводи на страните</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С четвъртото си основание SV Capital поддържа, че жалбата му в частта за отмяна на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> е подадена в предвидения в член 263 ДФЕС срок, след като административното производство пред Апелативния съвет, представляващ ЕБО и европейските надзорни органи, е продължило до <DATE ISO="20140714">14 юли 2014 г.</DATE> Липсата на компетентност на Апелативния съвет можела да доведе до отмяна на приетото от последния решение, но не можела да се<?PAGE NO="13"?> отрази на предвидения в член 263 ДФЕС срок. Вследствие на това посочената в точка 44 от обжалваното съдебно решение възможност за подаване на жалба пред Общия съд срещу решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>, успоредно и едновременно с подаването на жалба пред Апелативния съвет, било лишено от основание. Всъщност такава жалба пред Общия съд щяла да бъде недопустима на основание член 263 ДФЕС поради отсъствието на окончателен административен акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С петото си основание SV Capital изтъква, че Общият съд е нарушил член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз, след като подаването на жалба в срока от два месеца, считано от получаването на решението от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>, е било възпрепятствано от извинима грешка. Обстоятелството, че Апелативният съвет е обявил неговата жалба за допустима и я е разгледал по същество, можело да доведе до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>допустимо объркване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Дори и Апелативният съвет да не е бил компетентен да се произнесе по жалбата за отмяна на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE>, последният никога не е изтъквал довод, според който разглеждането на тази жалба да е задача по-скоро на Общия съд, отколкото на Апелативния съвет. Последният се произнесъл по подадената пред него жалба, като по този начин е създал впечатлението, че той е компетентният орган по обжалване. Вследствие на това трябвало да се приеме, че подаването на жалбата пред Общия съд след изтичането на срока от два месеца след получаването на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> се дължи на извинима грешка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>С шестото си основание SV Capital поддържа, че като е обявил в точка 45 от обжалваното съдебно решение, че във всички случаи жалбата за отмяна на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> е недопустима поради липса на обжалваем акт, Общият съд е приложил неправилно член 263 ДФЕС, както и член 60, параграф 1 и член 61, параграф 1 от Регламент № 1093/2010. Всъщност подадената срещу посоченото решение жалба била допустима, щом като жалбоподателят бил адресат на това решение и щом като той бил засегнат пряко и лично от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>ЕБО и Комисията искат посочените основания да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Съображения на Съда</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Тъй като четвъртото основание се отнася до съображенията, съдържащи се в точка 36 и следващи от обжалваното съдебно решение, съгласно постоянната съдебна практика следва да се припомни, че срокът за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка и че съдът на Съюза е длъжен да провери служебно дали е бил спазен (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130905">5 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑573/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:564">EU:C:2013:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Видно от член 263, шеста алинея ДФЕС, жалбите за отмяна трябва да бъдат подадени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него. В случая жалбоподателят е бил уведомен за решението на ЕБО на <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> Вследствие на това, прилагайки правилата за изчисляване на сроковете, предвидени в членове 58 и 60 от Процедурния правилник на Общия съд, които съответстват на членове 49 и 51 от Процедурния правилник на Съда, към деня на подаването на жалбата на SV Capital пред Общия съд, а именно <DATE ISO="20140912">12 септември 2014 г.</DATE>, правото на последното да оспори посоченото решение на ЕБО е преклудирано, както Общият съд установява това в точка 41 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Общият съд също така приема в точка 43 от това решение, че жалбоподателят няма основание да се позове нито на наличието на случай на непреодолима сила въз основа на член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, нито на съществуването на извинима грешка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Тези съображения не са опорочени от каквато и да било грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Всъщност Съдът нееднократно се е произнасял, че отклонение от правните актове на Съюза относно процесуалните срокове е възможно само при съвсем изключителни обстоятелства, свързани със случайно събитие или непреодолима сила, в съответствие с член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, като се има предвид, че стриктното прилагане на тези норми отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране при правораздаването (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑73/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:684">EU:C:2010:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика)</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Противно на твърдението на жалбоподателя, след приемането на решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> не е бил даден <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>по-нататъшен ход<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> на производството и подаването на жалба пред Апелативния съвет не е дало никакво отражение върху изчисляването на срока за обжалване на предходно решение, взето от ЕБО, с оглед на неговата липса на компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Ето защо четвъртото основание на жалбата следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Що се отнася до петото основание на жалбата, което е изведено от съществуването на извинима грешка на SV Capital, видно от практиката на Съда, в рамките на правната уредба на Съюза относно сроковете за обжалване, понятието за извинима грешка, което позволява да се направи изключение от нейните правила, се отнася само за изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което е от естество само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от оператор с нормални познания (вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑73/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:684">EU:C:2010:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В конкретния случай, както и Общият съд е приел това в точка 44 от обжалваното съдебно решение, на жалбоподателя не е дадено каквото и да било ясно уверение относно компетентността на Апелативния съвет да разгледа жалба срещу решението на ЕБО, което би било прието впоследствие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>По-конкретно, противно на твърдяното от жалбоподателя, не може да се квалифицира като поведение, което е от естество да предизвика допустимо объркване в съзнанието на правния субект, нито обстоятелството, че ЕБО не е повдигнал възражение относно компетентността на Апелативния съвет да се произнесе по решение на ЕБО, нито неправилният извод на последния, съгласно който той има такава компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>От това следва, че основателно Общият съд е установил отсъствието на каквато и да е извинима грешка, която да позволи да се дерогира от задължението за спазване на определения срок за обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Ето защо и петото основание на жалбата следва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>С шестото си основание жалбоподателят поддържа, че с обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил член 263 ДФЕС, както и член 60, параграф 1 и член 61, параграф 1 от Регламент № 1093/2010. В това отношение е достатъчно да се констатира, видно от точка 45 от обжалваното съдебно решение, че Общият съд се е произнесъл само по съображения за изчерпателност по недопустимостта на жалбата поради липсата на обжалваем акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика обаче оплакванията, насочени срещу мотиви от решение на Общия съд, които са изложени по съображения за изчерпателност, не биха могли да доведат до неговата отмяна и следователно са безпредметни (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100902">2 септември 2010 г.</DATE>,<?PAGE NO="15"?> <NAME.CASE>Комисия/Deutsche Post</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑399/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:481">EU:C:2010:481</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anheuser-Busch/Budějovický Budvar</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑96/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:189">EU:C:2011:189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0211">211</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Следователно шестото основание на жалбата трябва да се отхвърли като несъстоятелно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По основания от седмо до единадесето</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Доводи на страните</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>SV Capital повдига отново следните основания, които са подкрепени с доводите, повдигнати в рамките на неговата жалба пред Общия съд, с оглед на това, че последният не се е произнесъл по същество по неговата жалба:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> е опорочено от фактическа грешка,</P></ITEM><ITEM><P>ЕБО не е упражнил дискреционните си правомощия в съответствие с приложимото право и с пределите на това правомощие,</P></ITEM><ITEM><P>ЕБО е нарушил член 39, параграф 1 от Регламент № 1093/2010 и член 16 от своя кодекс за добро поведение на администрацията,</P></ITEM><ITEM><P>ЕБО е нарушил точки 3.3—3.5 от вътрешните си правила, и</P></ITEM><ITEM><P>при разглеждането на административната жалба на жалбоподателя и при приемането на неговото решение той е злоупотребил със своите правомощия и е действал необосновано.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>ЕБО и Комисията изтъкват, че посочените основания са недопустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Съображения на Съда</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от член 256 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 168, параграф 1, буква г) и от член 169 от Процедурния правилник на Съда, жалбата трябва точно да посочва пороците на обжалваното съдебно решение, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica и Telefónica de España/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑295/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2062">EU:C:2014:2062</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meister/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑327/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:99">EU:C:2015:99</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, непубликувано, т. 12). Основания от седмо до единадесето на жалбата не са свързани по никакъв начин с обжалваното съдебно решение, а се отнасят до решението на ЕБО от <DATE ISO="20140221">21 февруари 2014 г.</DATE> Затова те трябва да бъдат отхвърлени като недопустими само с този мотив.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>От всички съображения по-горе следва, че жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.Съгласно член 138 от същия правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>След като SV Capital е загубило делото и ЕБО е направил искане за осъждането му, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Вследствие на това Комисията, която е встъпила страна в производството, понася направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда SV Capital OÜ да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Европейския банков орган (ЕБО).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>