–

за C. Z. и др., от A. Amenduni и M. Rizzo Striano, avvocati,

–

за Ilva SpA in Amministrazione Straordinaria, от M. Annoni, R. A. Cassano, A. Cogoni, G. Lombardi, M. Merola, L.‑D. Tassinari Vittone и C. Tesauro, avvocati,

–

за Acciaierie d’Italia Holding SpA и Acciaierie d’Italia SpA, от M. Beraldi, E. Gardini, S. Grassi, R. Perini, G. C. Rizza, G. Scassellati Sforzolini, C. Tatozzi, G. Tombesi и L. Torchia, avvocati,

–

за Regione Puglia, от A. Bucci и R. Lanza, avvocate,

–

за Gruppo di Intervento Giuridico — ODV, от C. Colapinto и F. Colapinto, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от G. Gattinara и C. Valero, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 2010 г., стр. 17, и поправка в ОВ L158, 2012 г., стр. 25).

2

Запитването е отправено в рамките на спор, воден от C. Z. и др., жители на община Таранто (Италия) и съседни общини, срещу Ilva SpA in Amministrazione Straordinaria (наричано по-нататък „Ilva“), дружество, притежаващо металургичен завод в тази община (наричан по-нататък „заводът „Ilva“), Acciaierie d’Italia Holding SpA и Acciaierie d’Italia SpA по повод на замърсяването, причинено от дейността на посочения завод, и произтичащите от него вреди за човешкото здраве.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

От съображение 1 от Директива 2010/75 следва, че с нея са преработени седем директиви, сред които е Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 24, 2008 г., стр. 8), която кодифицира Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 1996, 257 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 183).

4

Съображения 2, 12, 15, 27, 29, 43 и 45 от Директива 2010/75 гласят:

5

Съгласно член 1 от тази директива, който е озаглавен „Предмет“:

6

Член 3 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

7

Член 4 от същата директива е озаглавен „Задължение за притежаване на разрешително“, а параграф 1 от него гласи:

8

Член 5 от Директива 2010/75 е озаглавен „Издаване на разрешително“ и предвижда в параграф 1:

9

Член 8 от тази директива е озаглавен „Неспазване на условията“ и има следното съдържание:

10

Член 10 от посочената директива е озаглавен „Приложно поле“ и гласи:

11

Член 11 от същата директива е озаглавен „Общи принципи, уреждащи основните задължения на оператора“ и предвижда:

12

Член 12 от Директива 2010/75 е озаглавен „Заявления за разрешително“, а параграф 1 от него гласи:

13

Съгласно член 14 от посочената директива, който е озаглавен „Условия на разрешителното“:

14

Член 15 от посочената директива е озаглавен „Норми за допустими емисии, равностойни показатели и технически мерки“ и предвижда в параграфи 2 и 3:

15

Член 18 от същата директива е озаглавен „Стандарти за качество на околната среда“ и гласи следното:

16

Член 21 от Директива 2010/75 е озаглавен „Преразглеждане и актуализиране на условията на разрешителните от компетентния орган“ и предвижда:

17

Член 23 от тази директива е озаглавен „Екологични инспекции“, а параграф 4, четвърта алинея, буква а) от него гласи:

18

Член 80 от посочената директива е озаглавен „Транспониране“ и предвижда в параграф 1:

19

Член 82 от същата директива е озаглавен „Преходни разпоредби“ и предвижда в параграф 1:

Италианското право

Законодателен декрет № 152/2006

20

Decreto legislativo n. 152 — Norme in materia ambientale (Законодателен декрет № 152 от 2006 г. за нормативната уредба в областта на околната среда) от 3 април 2006 г. (редовна притурка на GURI, бр. 88 от 14 април 2006 г.), в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 152/2006“), урежда промишлените и производствените дейности, в това число и металургичните дейности и има за цел опазването на околната среда и човешкото здраве от произтичащото от тях замърсяване на околната среда. С този законодателен декрет се транспонира Директива 2010/75.

21

Член 5, параграф 1 от посочения законодателен декрет предвижда, че оценката на въздействието върху здравето „се извършва от заявителя въз основа на насоките, изготвени от Министерство на здравеопазването […], за да се прогнозира цялостното въздействие, пряко и косвено, което изпълнението и експлоатацията на проекта може да окаже върху здравето на населението“. В посочения член 5 понятието „въздействие върху околната среда“ е дефинирано като съответстващо по-специално на „преките и косвените значителни въздействия на даден план, програма или проект“, по-специално върху „населението и човешкото здраве“. В него определението за „замърсяване“ има по-специално следното съдържание „пряко или косвено постъпване във въздуха, водите или почвата на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове или по-общо на физически или химически агенти, в резултат от човешка дейност, които могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве“.

22

Съгласно член 19 от същия законодателен декрет, отнасящ се до процедурата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), характеристиките на проектите трябва да се оценяват, като се отчита рискът за човешкото здраве, включително за целите на служебната проверка на нови значими въздействия върху околната среда, освен посочените от заявителя на разрешителното, както и становищата, получени в хода на процедурата, и всички други оценки, извършени в съответствие с действащата нормативна уредба.

23

Член 22 от Законодателен декрет № 152/2006, който се отнася до оценката на въздействието върху околната среда, предвижда, че заявителят на разрешителното трябва да извърши това проучване, като опише по-специално вероятното значително въздействие на съответния проект върху околната среда и мерките за избягване, предотвратяване, намаляване и компенсиране на вероятните отрицателни въздействия върху околната среда и планира мониторинга на потенциалните значителни и отрицателни въздействия върху околната среда в резултат от реализирането и изпълнението на проекта.

24

Съгласно член 23, параграф 2 от този законодателен декрет, за да получи ОВОС, която е предпоставка за получаване на комплексно екологично разрешително, заявителят на разрешително за определени проекти трябва също така да представи и оценка на въздействието върху здравето, т.е. специфичния инструмент за оценка на въздействието на дейностите, за които може да се предостави разрешително, върху човешкото здраве.

25

Съгласно член 29 quater, параграф 7 от посочения законодателен декрет съответният кмет има правомощието да поиска преразглеждане на комплексното екологично разрешително по съображения, свързани с общественото здраве.

26

Член 29 decies предвижда задълженията за контрол и предаване на данни от страна на съответния оператор, както и проверките и контрола, които следва да се извършват за спазването на тези задължения и на условията на комплексното екологично разрешително.

Специалните правила, приложими спрямо Ilva

27

През юли 2012 г. Tribunale di Taranto (Първоинстанционен съд Таранто, Италия) налага обезпечителна мярка спрямо оборудването на „топлата зона“ на завода „Ilva“ и всички материали на Ilva, като изключва възможността за използването им. С декрет от 26 октомври 2012 г. за въвеждане на комплексно екологично разрешително за 2012 г. Ministro dell’ambiente e della tutela del territorio e del mare (министър на околната среда и на опазването на територията и морето, Италия) преразглежда комплексното екологично разрешително, издадено на Ilva на 4 август 2011 г. Непрекъснатостта на производството е гарантирана по силата на специални дерогационни разпоредби.

28

Decreto-legge n. 207, convertito con modificazioni dalla legge 24 dicembre 2012, n. 231 — Disposizioni urgenti a tutela della salute, dell’ambiente e dei livelli di occupazione, in caso di crisi di stabilimenti industriali di interesse strategico nazionale (Декрет-закон № 207, преобразуван с изменения със Закон № 231 от 24 декември 2012 г. за неотложни мерки за опазване на здравето, околната среда и равнището на заетост в кризисни ситуации в промишлени инсталации от стратегически национален интерес) от 3 декември 2012 г. (GURI, бр. 282 от 3 декември 2012 г., стр. 4), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Декрет-закон № 207/2012“), въвежда в член 1, параграф 1 понятието „предприятие от национален стратегически интерес“, като предвижда, че когато е налице абсолютна необходимост от запазване на заетостта и производството, при преразглеждането на комплексното екологично разрешително министърът на околната среда и на опазването на територията и морето може да разреши продължаването на дейността за срок от 36 месеца, при условие че се спазват изискванията, които се съдържат в решението за преразглеждане на комплексното екологично разрешително, включително когато съдебният орган е наложил обезпечителни мерки върху активите на предприятието и без да се засяга извършването на търговската дейност на последното. Съгласно тази разпоредба се приема, че заводът „Ilva“ представлява такова промишлено предприятие от национален стратегически интерес. Поради това на Ilva е разрешено да продължи производствената си дейност в този завод, както и да продава продуктите си до 3 декември 2015 г.

29

Decreto-legge n. 61, convertito con modificazioni dalla legge 3 dicembre 2013, n. 89 — Nuove disposizioni urgenti a tutela dell’ambiente, della salute e del lavoro nell’esercizio di imprese di interesse strategico nazionale (Декрет-закон № 61, преобразуван с изменения със Закон № 89 от 3 август 2013 г. за въвеждане на нови неотложни мерки за опазване на околната среда, здравето и заетостта в предприятията от национален стратегически интерес) от 4 юни 2013 г. (GURI, бр. 129 от 4 юни 2013 г., стр. 1), в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Декрет-закон № 61/2013“), предвижда в член 1, параграф 1 възможността всяко предприятие, което отговаря на определени критерии за големина и експлоатира поне един промишлен обект от национален стратегически интерес, да се постави под режим на „извънредно временно управление“, а именно от назначени от правителството временни управители, в случай че „производствената дейност е довела и обективно води до сериозна и съществена опасност за неприкосновеността на околната среда и здравето поради многократното неспазване на комплексното екологично разрешително“. Съгласно член 2, параграф 1 от Декрет-закон № 61/2013 условията на дерогационния режим, предвиден в посочения член 1, параграф 1, са били изпълнени в случая на Ilva.

30

Съгласно член 1, параграф 5 от този декрет-закон комитет от трима експерти трябва да изготви „план за мерките и дейностите по опазване на околната среда и здравето, в който се предвиждат действията и сроковете, необходими за осигуряване на спазването на изискванията на закона и на комплексното екологично разрешително“, чието одобрение „е равностойно на изменение на комплексното екологично разрешително“. Освен това съгласно член 1, параграф 7 от посочения декрет-закон мерките, предвидени в комплексното екологично разрешително, е трябвало да бъдат изпълнени в срок от „36 месеца, считано от датата на влизане в сила на закона за преобразуване на [същия декрет-закон]“, тоест преди 3 август 2016 г.

31

Decreto del Presidente del Consiglio dei Ministri — Approvazione del piano delle misure e delle attività di tutela ambientale e sanitaria, a norma dell’articolo 1, commi 5 e 7, del decreto-legge 4 giugno 2013, n. 61, convertito, con modificazioni, dalla legge 3 agosto 2013, n. 89 (Декрет на председателя на Министерския съвет за одобряване на плана за мерките и дейностите по опазване на околната среда и здравето в съответствие с член 1, параграфи 5 и 7 от Декрет-закон № 61 от 4 юни 2013 г., преобразуван с изменения със Закон № 89 от 3 август 2013 г.) от 14 март 2014 г. (GURI, бр. 105 от 8 май 2014 г., стр. 34) (наричан по-нататък „Декретът на председателя на Министерския съвет от 2014 г.“), отлага поетапно първоначално определените срокове за прилагането на мерките за оздравяване на околната среда, предвидени в комплексното екологично разрешително от 2011 г. и в това от 2012 г.

32

Член 2, параграф 5 от Decreto-legge n. 1, convertito con modificazioni dalla legge 4 marzo 2015, n. 20 — Disposizioni urgenti per l’esercizio di imprese di interesse strategico nazionale in couri e per lo sviluppo della città e dell’area di Taranto (Декрет-закон № 1, преобразуван с изменения със Закон № 20 от 4 март 2015 г. за неотложни мерки за експлоатацията на предприятие от национален стратегически интерес, намиращо се в затруднено положение, и за развитието на град и област Таранто) от 5 януари 2015 г. (GURI, бр. 3 от 5 януари 2015 г., стр. 1) предвижда, че планът за мерките и дейностите по опазване на околната среда и на здравето, одобрен с декрета на председателя на Министерския съвет от 2014 г., „се счита за осъществен, ако до 31 юли 2015 г. са изпълнени най-малко 80 % от предписанията, чийто срок изтича на тази дата“. Освен това крайният срок за прилагане на останалите предписания изтекъл на 3 август 2016 г., като този срок впоследствие бил отложен за 30 септември 2017 г.

33

Decreto-legge n. 98, convertito con modificazioni dalla legge 1 dicembre 2016, n. 151 — Disposizioni urgenti per il Completamento della procedura di cessione dei complessi aziendali del Gruppo Ilva (Декрет-закон № 98, преобразуван с изменения със Закон № 151 от 1 август 2016 г. за неотложни разпоредби за приключване на процедурата по прехвърляне на предприятията от групата Ilva) от 9 юни 2016 г. (GURI, бр. 133 от 9 юни 2016 г., стр. 1) предвижда по-специално приемането на нов декрет на председателя на Министерския съвет, който е равностоен на комплексно екологично разрешително и служи като ОВОС.

34

Decreto-legge n. 244, convertito con modificazioni dalla legge 27 febbraio 2017, n. 19 — Proroga e definizione di termini (Декрет-закон № 244, преобразуван с изменения със Закон № 19 от 27 февруари 2017 г. за продължаване и определяне на срокове) от 30 декември 2016 г. (GURI, бр. 304, от 30 декември 2016 г., стр. 13) отлага окончателно за 23 август 2023г. срока, определен за прилагането на специалните мерки за оздравяване на околната среда.

35

Мерките и действията по опазване на околната среда и здравето, предвидени в Декрет-закон № 98 от 9 юни 2016 г., са приети с decreto del Presidente del Consiglio dei Ministri — Approvazione delle modifiche al Piano delle misure e delle attività di tutela ambientale e sanitaria di cui al decreto del Presidente del Consiglio dei ministri 14 marzo 2014, a norma dell’articolo 1, comma 8.1., del decreto-legge 4 dicembre 2015, n. 191, convertito, con modificazioni, dalla legge 1 febbraio 2016, n. 13 (Декрет на председателя на Министерския съвет за одобряване на измененията в Плана за мерките и дейностите по опазване на околната среда и здравето, предвидени в Декрет на председателя на Министерския съвет от 14 март 2014 г. в съответствие с член 1, параграф 8.1 от Декрет-закон № 191 от 4 декември 2015 г., преобразуван с изменения със Закон № 13 от 1 февруари 2016 г.) от 29 септември 2017 г. (GURI, бр. 229 от 30 септември 2017 г., стр. 1) (наричан по-нататък „декретът на председателя на Министерския съвет от 2017 г.“), който представлява комплексното екологично разрешително от 2017 г. и прекратява всички процедури за комплексно екологично разрешително, които са висящи пред министъра на околната среда и на опазването на територията и морето. Това комплексно екологично разрешително за 2017 г. потвърждава посоченото в предходната точка отлагане на срока.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

36

Ищците в главното производство сезират запитващата юрисдикция Tribunale di Milano (Първоинстанционен съд Милано, Италия) с колективен иск за защита на хомогенни права, чиито носители са около 300 000 жители на община Таранто и съседни общини. Тези права били сериозно накърнени поради дейността на завода „Ilva“.

37

С посочения иск ищците в главното производство претендират защита на правото си на здраве, на правото да живеят в тишина и спокойствие, както и на своите свързани с климата права. Те поддържат, че тези права понастоящем са трайно накърнени поради умишлени действия, които предизвикват замърсяване, причинено от емисиите от завода „Ilva“, които излагали тези жители на по-висок процент на смъртност и увеличена заболеваемост. Териториите на съответните общини били класифицирани като „обект от национален интерес“ поради сериозното замърсяване на екологичните матрици като водата, въздуха и почвата.

38

Ищците в главното производство основават твърденията си на извършени през 2017 г., 2018 г. и 2021 г. оценки на вредите за здравето, които доказват наличието на причинно-следствена връзка между влошаването на здравословното състояние на жителите в района на Таранто и емисиите на завода „Ilva“, особено що се отнася до праховите частици ПЧ10, чийто диаметър е по-малък или равен на десет микрометра, и серния диоксид (SO2) с промишлен произход. Те се основават и на „доклада на специалния докладчик за задълженията в областта на правата на човека, свързани с живота в безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда“ на Съвета на ООН по правата на човека от 12 януари 2022 г., в който агломерация Таранто е включена в списъка на „пожертвани зони“, тоест характеризиращите се с изключително високи нива на замърсяване и контаминиране с токсични вещества, в които уязвимото и маргинализираното население е засегнато в много по-голяма степен отколкото останалото население от последиците от експозицията на замърсяване и на опасни вещества за здравето, правата на човека и околната среда.

39

Ищците в главното производство оспорват и отлагането на 36‑месечния срок, предвиден в Декрет-закон № 207/2012 за прилагането на комплексното екологично разрешително за 2012 г. По-специално те искат от запитващата юрисдикция да разпореди затварянето на „топлата зона“ на завода „Ilva“ или преустановяване на съответните дейности. При условията на евентуалност те искат от нея да разпореди на ответниците в главното производство да затворят съоръженията за производство на кокс или да прекратят съответните дейности, а при условията на евентуалност спрямо предходното — да им разпореди да преустановят производствената дейност в тази „топла зона“ до пълното изпълнение на предписанията, възпроизведени в екологичния план, предвиден в комплексното екологично разрешително от 2017 г. На последно място те искат от посочената юрисдикция във всички случаи да разпореди на ответниците в главното производство да изготвят бизнес план, предвиждащ отстраняването на най-малко 50 % от емисиите на парникови газове, що се отнася до емисиите от производство на шест милиона тона стомана годишно между датата на тяхното искане и 2026 г., или да предприемат подходящи мерки за отстраняване или намаляване на последиците от установените нарушения.

40

Запитващата юрисдикция посочва, на първо място, че италианското право не предвижда оценката на вредите за здравето да е неразделна част от процедурата за издаване или преразглеждане на комплексното екологично разрешително. Също така не било предвидено, че когато резултатите от тази оценка сочат неприемливия характер на риска за здравето на значителна част от населението, засегната от емисиите на замърсители, това разрешително трябва да се преразгледа в кратък срок и по категоричен начин. По същество това право предвиждало последваща оценка на вредите за здравето, като тя е само евентуално свързана с преразглеждането на комплексното екологично разрешително. Ето защо било възможно разглежданата в главното производство национална правна уредба да е в противоречие с Директива 2010/75, разглеждана в светлината на принципа на предпазните мерки.

41

На второ място, запитващата юрисдикция подчертава, че с акт от 21 май 2019 г. на основание на Законодателен декрет № 152/2006 кметът на Таранто е поискал преразглеждане на комплексното екологично разрешително от 2017 г. главно въз основа на изготвени от компетентните здравни органи доклади, от които е видно, че е налице неприемлив риск за здравето на населението. През май 2019 г. министърът на околната среда и на опазването на територията и морето разпоредил преразглеждането на разрешителното. От проведеното от тези органи проучване следвало, че при мониторинга на емисиите на завода „Ilva“ трябвало да се вземат предвид най-малко всички замърсители, разгледани в окончателния доклад за оценка на вредите за здравето, изготвен през 2018 г. за региона на Таранто, а също и други замърсители, като мед, живак и нафтален, произхождащи от дифузни източници на този завод, а също и праховите частици ПЧ2,5 и ПЧ10 от дифузни източници и канализирани зауствания. Ставало въпрос за „допълнителен набор“ потенциално вредни за човешкото здраве замърсяващи вещества. Специалните правила, приложими спрямо Ilva, обаче дали възможност за преразглеждане на издаденото за него комплексно екологично разрешително, без да се вземат предвид замърсителите, посочени в този допълнителен набор, както и вредното им въздействие върху населението на Таранто.

42

На трето място, запитващата юрисдикция отбелязва, че най-малко 80 % от изискванията на комплексното екологично разрешително от 2012 г. и планът за мерките и дейностите по опазване на околната среда и здравето, одобрен с декрета на председателя на Министерския съвет от 2014 г., е трябвало първоначално да бъдат спазени най-късно до 31 юли 2015 г. Този краен срок обаче бил отложен с повече от седем години и половина, което съответствало на отлагане с единадесет години, считано от датата на налагането в наказателно производство на обезпечителната мярка, довело до приемането на специалните правила, приложими спрямо Ilva, изложени в точки 27—35 от настоящото решение. Това отлагане било извършено, от една страна, при наличие на промишлено предприятие, за което самият италиански законодател счита, че представлява сериозен риск за човешкото здраве и околната среда, и от друга страна, с цел осъществяване и завършване на дейностите, които теоретично трябва да направят безопасна за здравето на хората, живеещи в близост до завода „Ilva“, стоманодобивната дейност на последното.

43

При тези обстоятелства Tribunale di Milano (Първоинстанционен съд Милано) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

По допустимостта на преюдициалното запитване

44

Ответниците в главното производство считат, че преюдициалното запитване е недопустимо на три основания.

45

На първо място, те поддържат, че запитването не отговаря на изискванията, предвидени в член 94, букви б) и в) от Процедурния правилник на Съда. Запитващата юрисдикция не описала в достатъчна степен фактическата и нормативната рамка, в която се вписват преюдициалните въпроси, и не изложила причините, поради които има въпроси относно тълкуването на посочените в тези въпроси разпоредби от правото на Съюза.

46

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси са относно тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 21 декември 2023 г., Infraestruturas de Portugal et Futrifer Indústrias Ferroviárias, C‑66/22, EU:C:2023:1016, т. 33 и цитираната съдебна практика).

47

Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos, C‑116/20, EU:C:2022:273, т. 38 и цитираната съдебна практика).

48

Освен това следва да се припомни, че съгласно член 94, букви а)—в) от Процедурния правилник националната юрисдикция е длъжна да опише в преюдициалното си запитване фактическата и нормативната рамка на спора в главното производство и да даде необходимите разяснения за причините да се изберат разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване иска, и за връзката, която тя прави между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор. Тези кумулативни изисквания, засягащи съдържанието на преюдициалното запитване, освен това са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 380, 2019 г., стр. 1) (решение от 16 ноември 2023 г., Ministerstvo vnútra Slovenskej republiky, C‑283/22, EU:C:2023:886, т. 19 и цитираната съдебна практика).

49

В случая от акта за преюдициално запитване недвусмислено следва, че запитващата юрисдикция счита, че преюдициалните ѝ въпроси са релевантни за преценката на основателността на исканията, с които е сезирана от ищците в главното производство. В него тя изрично посочва, от една страна, че иска да се установи дали в контекста на главното производство от правото на Съюза произтичат някои специални задължения, и от друга страна, че предоставеното от Съда тълкуване на това право ще е от решаващо значение за преценката на законосъобразността на промишлената дейност, извършвана от завода „Ilva“. Следователно предметът на спора в главното производство е изложен в достатъчна степен в запитването, което освен това включва цялата информация, която е необходима, за да може Съдът да бъде полезен с отговора си на тези въпроси.

50

Освен това в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва приложимите разпоредби от правото на Съюза и причините, поради които има въпроси относно тълкуването на тези разпоредби. Също така от акта за преюдициално запитване е видно, че тълкуването на посочените разпоредби има връзка с предмета на спора по главното производство, тъй като това тълкуване може да има значение за изхода на спора.

51

Следователно първото основание за недопустимост, изтъкнато от ответниците в главното производство, трябва да се отхвърли.

52

На второ място, ответниците в главното производство изтъкват, че констатацията, че новият срок, предвиден за осигуряване на съответствието на експлоатацията на завода „Ilva“ с националните мерки за опазване на околната среда и здравето, е съвместим с Директива 2010/75, е придобила сила на пресъдено нещо след становище на Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), чиято преценка не може да бъде оспорена от запитващата юрисдикция.

53

В това отношение следва да се припомни значимостта, която има принципът на силата на пресъдено нещо както за правния ред на Европейския съюз, така и за националните правни системи. Следователно в правото на Съюза няма изискване националният съдебен орган по принцип да е длъжен да преразгледа свое ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, за да вземе предвид направено от Съда тълкуване на релевантна разпоредба от това право (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos, C‑116/20, EU:C:2022:273, т. 92 и 94 и цитираната съдебна практика).

54

Този принцип обаче сам по себе си не може да доведе до заключението, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо. Така Съдът постановява, че национална юрисдикция няма основание да счита, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза единствено поради тълкуването на тази разпоредба от други юрисдикции в смисъл, който би се оказал несъвместим с това право (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos, C‑116/20, EU:C:2022:273, т. 97—104).

55

Следователно второто основание за недопустимост, изтъкнато от ответниците в главното производство, трябва да се отхвърли.

56

На трето място, ответниците в главното производство изтъкват, че съгласно националното процесуално право, в рамките на спор между частноправни субекти, общите съдилища могат да оставят без приложение административен акт само ако изтъкнатото от една от страните нарушение на правото не е свързано с преценката на законосъобразността на този акт, а настоящият случай не бил такъв. Освен това, дори Съдът да тълкува Директива 2010/75 в смисъл, че оценка на въздействието върху здравето на дейността на дадена инсталация трябва да се извърши преди издаването на разрешително за експлоатация на тази инсталация или при преразглеждането му, националният законодател трябвало да приеме акт за транспониране, за да определи съдържанието на тази оценка.

57

В това отношение, от една страна, следва да се подчертае, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 62 от заключението си, че обстоятелството, че висящият пред запитващата юрисдикция спор е между частноправни субекти, само по себе си не може да доведе до недопустимост на преюдициалното запитване (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Praxair MRC, C‑486/18, EU:C:2019:379, т. 35).

58

От друга страна, наистина по силата на член 288, трета алинея ДФЕС обвързващият характер на директива, на който се основава възможността за позоваване на нея, е налице само по отношение на „държавите членки, до които е адресиран“ този акт. Съгласно постоянната съдебна практика от това следва, че дадена директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива пред национална юрисдикция не е възможно срещу такъв субект (решение от 22 декември 2022 г., Sambre & Biesme и Commune de Farciennes, C‑383/21 и C‑384/21, EU:C:2022:1022, т. 36 и цитираната съдебна практика).

59

Необходимо е обаче да се припомни, че когато правните субекти имат възможност да се позоват на дадена директива не срещу частноправен субект, а срещу държавата, те могат да направят това, без значение в какво качество действа последната. Всъщност следва да се предотврати възможността държавата членка да извлече предимство от това, че не спазва правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., Sambre & Biesme и Commune de Farciennes, C‑383/21 и C‑384/21, EU:C:2022:1022, т. 37 и цитираната съдебна практика).

60

В това отношение съгласно припомнената в предходната точка от настоящото решение съдебна практика на държава членка и на органите на нейната администрация трябва да се приравнят организации или образувания, дори и частноправни, които са зависими или контролирани от публичен орган, или на които държава членка е поверила изпълнението на задача в обществен интерес и които разполагат за тази цел с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към отношенията между частноправните субекти (решение от 22 декември 2022 г., Sambre Biesme и Commune de Farciennes, C‑383/21 и C‑384/21, EU:C:2022:1022, т. 38 и цитираната съдебна практика).

61

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че Декрет-закон № 207/2012 предвижда в член 1, параграф 1, че „[заводът „Ilva“] представлява промишлено предприятие от национален стратегически интерес“.

62

От запитването следва също, че в член 1, параграф 1 от Декрет-закон № 61/2013 се предвижда възможността за поставяне в режим на „извънредно временно управление“ на всяко предприятие, което отговаря на определени критерии за големина и експлоатира поне един промишлен обект от национален стратегически интерес, в случай че „производствената дейност е довела и обективно води до сериозна и съществена опасност за неприкосновеността на околната среда и здравето поради многократното неспазване на комплексното екологично разрешително“. Запитващата юрисдикция добавя, че по силата на член 2, параграф 1 от този декрет-закон условията на дерогационния режим, предвиден в посочения член 1, параграф 1, били изпълнени в случая на Ilva.

63

Накрая следва да се отбележи, че в рамките на висящия пред запитващата юрисдикция спор ищците в главното производство оспорват редица специални норми, приети от националните органи спрямо Ilva, които както в областта, която уреждат, така и поради характера си на lex specialis по отношение на Законодателен декрет № 152/2006, трябва да се считат за попадащи в приложното поле на Директива 2010/75.

64

Следователно третото основание за недопустимост, изтъкнато от ответниците в главното производство, също трябва да се отхвърли.

65

С оглед на гореизложеното преюдициалните въпроси са допустими.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

66

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2010/75, разглеждана в светлината на член 191 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да предвидят предварителна оценка на въздействието на дейността на съответната инсталация както върху околната среда, така и върху човешкото здраве, като неразделна част от процедурите за издаване или преразглеждане на разрешително за експлоатация на такава инсталация съгласно тази директива.

67

Най-напред следва да се подчертае, че Директива 2010/75 е приета на основание член 192, параграф 1 ДФЕС относно действията, които Съюзът трябва да предприеме в областта на околната среда, за да достигне целите, посочени в член 191 ДФЕС. В параграф 1, първо и второ тире от последния член се посочва, че политиката на Съюза в областта на околната среда допринася за осъществяването на целите за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, както и за защита на здравето на хората. Съгласно посочения член 191, параграф 2 политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза.

68

От тези разпоредби следва, че опазването и подобряването на качеството на околната среда, както и защитата на човешкото здраве са две тясно свързани съставни части на политиката на Съюза в областта на околната среда, в обхвата на която попада Директива 2010/75.

69

Както следва от член 1, първа алинея от тази директива, нейните цели са комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности. Съгласно член 1, втора алинея във връзка със съображение 12 от посочената директива тя има за цел също така да предотврати или в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намали емисиите във въздуха, водите и земята и да предотврати генерирането на отпадъци, с цел постигането на висока степен на опазване на околната среда „като цяло“.

70

Ето защо установените с Директива 2010/75 правила конкретизират задълженията на Съюза в областта на опазването на околната среда и човешкото здраве, които произтичат по-специално от член 191, параграфи 1 и 2 ДФЕС.

71

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) предвижда, че при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве. От друга страна, съгласно член 37 от Хартата високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво развитие.

72

С оглед на тясната връзка между опазването на околната среда и защитата на човешкото здраве Директива 2010/75 цели да се насърчи не само прилагането на член 37 от Хартата, както се посочва в съображение 45 от тази директива, но и прилагането на член 35 от Хартата, тъй като високо равнище на защита на човешкото здраве не може да бъде постигнато без високо равнище на опазване на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие. По този начин Директива 2010/75 допринася за защитата на правото на всеки да живее в околна среда, подходяща да гарантира неговото лично здраве и благосъстояние, както е посочено в съображение 27 от тази директива.

73

Що се отнася, на първо място, до разпоредбите на Директива 2010/75, които се отнасят до процедурите за издаване на разрешително, следва да се отбележи, че член 4 от тази директива предвижда в параграф 1, първа алинея, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма инсталации, включително горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, експлоатирани без разрешително.

74

Понятието „инсталация“, което е дефинирано в член 3, точка 3 от Директива 2010/75, обозначава по-специално неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I към тази директива или в част 1 от приложение VII към нея дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването. Посоченото приложение I се отнася по-специално до дейностите по производство и преработка на метали.

75

От това следва, че съгласно член 4 във връзка с член 3, точка 3 от Директива 2010/75 дейностите по производство и преработка на метали, които достигат праговите стойности за капацитет, посочени в приложение I, са сред тези, за които се изисква разрешително.

76

Следователно инсталация като завода „Ilva“, за която е безспорно, че трябва да се счита за инсталация по смисъла на член 3, точка 3 от Директива 2010/75 и която достига тези прагови стойности за капацитет, не може да се експлоатира без такова разрешително.

77

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2010/75 условие за издаването на разрешително от компетентния орган е спазването на предвидените в тази директива изисквания.

78

Съгласно член 10 от Директива 2010/75 инсталация като разглежданата в главното производство попада в приложното поле на глава II от тази директива, в която се съдържат членове 11—27, предвиждащи изискванията за този вид инсталации.

79

Съгласно член 12, параграф 1, буква и) от Директива 2010/75 държавите членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че заявленията за разрешително включват описание на мерките, планирани с оглед на постигането на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора, предвидени в член 11 от посочената директива.

80

Съгласно член 11, буква а) от посочената директива обаче операторът на инсталация трябва да предприеме всички необходими превантивни мерки срещу „замърсяването“.

81

Член 11, буква б) от Директива 2010/75 предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в контекста на експлоатацията на дадена инсталация се прилагат НДНТ. В това отношение следва да се отбележи, че в член 3, точка 10 от Директивата понятието „[НДНТ]“ е дефинирано като най-ефективния[…] и най-напредналия[…] етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно, намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда „като цяло“.

82

Съгласно член 11, буква в) от Директива 2010/75 операторът на инсталация е длъжен да гарантира, че няма да се допусне значително „замърсяване“.

83

Член 12, параграф 1, буква е) от Директива 2010/75 предвижда, че заявлението за разрешително трябва да съдържа описание на вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията за отделните компоненти на околната среда, както и определяне на възможните значителни въздействия на емисиите върху околната среда. От своя страна член 12, параграф 1, буква й) от тази директива изисква заявлението за издаване на разрешително да съдържа описание на планираните мерки за мониторинг на емисиите в „околната среда“.

84

В това отношение член 14 от Директива 2010/75, който се отнася до условията на разрешителното, съдържа в параграф 1, буква а) позоваване на нормите на допустимите емисии на замърсяващите вещества, изброени в приложение II, и други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества, като се вземат предвид свойствата и способността им да пренасят „замърсяване“ от един компонент на околната среда в друг.

85

Що се отнася, на второ място, до преразглеждането на разрешително, член 21, параграф 5, буква а) от Директива 2010/75 предвижда по-специално, че тези условия се преразглеждат, когато „замърсяването“ от съответната инсталация е толкова значително, че се налага преразглеждане на съществуващите норми за допустими емисии в разрешителното за експлоатация на тази инсталация или включване на нови такива норми в него.

86

Както изтъква Европейската комисия, периодичността на преразглеждането на въпросното разрешително трябва да бъде съобразена с големината и естеството на инсталацията. Всъщност от съображение 2 от Директива 2010/75 следва, че трябва да се вземат предвид по-специално специфичните локални особености на мястото, където се осъществява промишлената дейност. Такъв по-специално е случаят, ако то се намира в близост до жилища.

87

Налага се изводът, че всички разпоредби относно процедурите за издаване или преразглеждане на разрешителни, посочени в точки 80, 82, 84 и 85 от настоящото решение, препращат към понятието „замърсяване“.

88

Това понятие обаче е дефинирано в член 3, точка 2 от Директива 2010/75 като визиращо в частност постъпването във въздуха, водата или почвата на вещества, които могат да окажат вредно въздействие както върху човешкото здраве, така и върху качеството на околната среда (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Сдружение „За Земята — достъп до правосъдие“ и др., C‑375/21, EU:C:2023:173, т. 48).

89

От това следва, че за целите на прилагането на Директива 2010/75 посоченото понятие включва вредните въздействия, които са оказани или могат да бъдат оказани както върху околната среда, така и върху човешкото здраве.

90

Това широко определение потвърждава подчертаната в точки 67—72 от настоящото решение тясна връзка, която съществува по-специално в контекста на тази директива между опазването на качеството на околната среда и защитата на човешкото здраве.

91

Това тълкуване на Директива 2010/75 се потвърждава от член 8, параграф 2, втора алинея от нея, който предвижда, че когато нарушението на условията на разрешителното създава „непосредствена опасност за човешкото здраве“ или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда, експлоатацията на съответната инсталация се спира до възстановяване на съответствието.

92

То се потвърждава и от член 23, параграф 4, четвърта алинея, буква а) от тази директива, който, що се отнася до екологичните инспекции, изрично посочва, че системната оценка на екологичния риск се основава по-специално на потенциалното и реалното въздействие на съответните инсталации върху човешкото здраве и околната среда.

93

Гореизложеният анализ впрочем е в съответствие с направения от Европейския съд по правата на човека, който, що се отнася именно до замърсяването, свързано с експлоатацията на завода „Ilva“, за да констатира наличието на нарушение на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., се основава на научни изследвания, които показват замърсяващото въздействие на емисиите от този завод както върху околната среда, така и върху здравето на хората (ЕСПЧ, 24 януари 2019 г., Cordella и др. с/у Италия, CE:ECHR:2019:0124JUD005441413, § 163 и 172).

94

От изложените по-горе съображения следва, че противно на твърдяното от италианското правителство, в заявлението за издаване на разрешително операторът на инсталация, попадаща в приложното поле на Директива 2010/75, трябва по-специално да предостави подходяща информация относно емисиите от неговата инсталация и през целия период на експлоатация на тази инсталация трябва също така да гарантира спазването на основните си задължения по тази директива, както и спазването на предвидените в това отношение мерки чрез постоянна оценка на въздействието на дейностите на посочената инсталация както върху околната среда, така и върху човешкото здраве.

95

Освен това държавите членки и техните компетентни органи трябва да предвидят, че тази оценка е неразделна част от процедурите за издаване и преразглеждане на разрешително.

96

В главното производство запитващата юрисдикция отбелязва, че релевантните национални разпоредби предвиждат последваща оценка на въздействието на разглежданите промишлени дейности върху човешкото здраве, като тя е само евентуално свързана с преразглеждането на комплексното екологично разрешително.

97

Тя подчертава по-специално, че по силата на член 1bis, параграф 1 от Декрет-закон № 207/2012 във всички съответни зони, в които са налице на промишлени предприятия от национален стратегически интерес като завода „Ilva“, териториално компетентните здравни органи „изготвят съвместно и актуализират поне веднъж годишно доклад за оценка на вредите за здравето, включително въз основа на регионалния регистър на раковите заболявания и на епидемиологичните карти на социалнозначимите заболявания, свързани с въздействието на околната среда“.

98

Запитващата юрисдикция обаче уточнява, че съгласно специалните правила, приложими спрямо Ilva, не е предвидено тази оценка на вредите за здравето да представлява предпоставка за издаването на комплексно екологично разрешително или да е неразделна част от процедурите за издаване или преразглеждане на това разрешително.

99

Следователно оценката на вредите за здравето, посочена в член 1 bis, параграф 1 от Декрет-закон № 207/2012, сама по себе си не можела да измени комплексно екологично разрешително, а само можела да е основание евентуално да се поиска преразглеждане на това разрешително. Според запитващата юрисдикция резултатите от анализа на данните, получени от здравните органи, се разпределят в три последователни нива на оценка в зависимост от сериозността на установените проблеми. Само третото от тези нива обаче давало право на компетентния орган да поиска преразглеждането на такова разрешително.

100

Ето защо тази юрисдикция отбелязва, че приложимите спрямо Ilva специални правила не предвиждат, че когато такава оценка покаже резултати, сочещи неприемливия характер на риска за здравето на значителна част от населението, засегната от емисиите на замърсители, комплексното екологично разрешително трябва задължително и незабавно да бъде преразгледано.

101

Що се отнася до завода „Ilva“, запитващата юрисдикция добавя, че изготвените от компетентните здравни органи във връзка със завода „Ilva“ доклади за оценка на вредите за здравето удостоверяват, че продължава да е налице неприемлив риск за населението, който е свързан с някои емисии на замърсители от тази инсталация. Въздействието на тези замърсяващи вещества върху околната среда и човешкото здраве обаче не било оценено в рамките на комплексните екологични разрешителни от 2011 г. и 2012 г. Вследствие на тези доклади кметът на Таранто иска и постига започването през май 2019 г. от Министерството на околната среда и на опазването на територията и морето на процедурата по преразглеждане на разрешителното от 2017 г. Тази процедура все още не била приключила и заводът „Ilva“ продължавал дейността си.

102

В това отношение италианското правителство счита, че в Директива 2010/75 никъде не се споменава оценка на вредите за здравето или друга подобна оценка на въздействието или на последиците за здравето като предпоставки за издаването на предвидените в нея разрешителни.

103

Това правителство и Ilva изтъкват също, че оценката ex ante и предварителният контрол във връзка с такива вреди са несъвместими с динамичния характер на промишлените дейности и на разрешителните за тях. Освен това подобна методология не гарантирала своевременното преустановяване на вредните въздействия върху човешкото здраве.

104

От точки 67—95 от настоящото решение обаче следва, че оценката на въздействието на дейността на инсталация върху човешкото здраве като предвидената в член 1 bis, параграф 1 от Декрет-закон № 207/2012 трябва да е неразделна част от процедурите за издаване и преразглеждане на разрешителното за експлоатация на тази инсталация и да представлява предпоставка за издаването или преразглеждането на това разрешително. По-специално тази оценка трябва действително и своевременно да бъде взета предвид от органа, компетентен да издаде или преразгледа посоченото разрешително. Тя не може да зависи от право на искане, което здравните органи могат да упражняват само в най-сериозните проблемни ситуации. Както отбелязва запитващата юрисдикция, когато такава оценка показва резултати, удостоверяващи неприемливия характер на риска за здравето на значителна част от населението, засегната от емисии на замърсители, съответното разрешително трябва да бъде преразгледано в кратък срок.

105

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че Директива 2010/75, разглеждана в светлината на член 191 ДФЕС и на членове 35 и 37 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да предвидят, че предварителната оценка на въздействието на дейността на съответната инсталация както върху околната среда, така и върху човешкото здраве, трябва да е неразделна част от процедурите за издаване и преразглеждане на разрешително за експлоатация на такава инсталация съгласно тази директива.

По втория въпрос

106

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на издаването или преразглеждането на разрешително за експлоатация на инсталация съгласно тази директива компетентният орган трябва да вземе предвид освен очакваните замърсяващи вещества с оглед на естеството и вида на съответната промишлена дейност, всички вещества, които са предмет на емисии, за които са налице научни доказателства, че са вредни и които са породени от дейността на съответната инсталация, включително генерираните от тази дейност, които не са били оценени в хода на първоначалната процедура за издаване на разрешително за тази инсталация.

107

Както бе отбелязано в точка 101 от настоящото решение, посочената юрисдикция се позовава на доклади, удостоверяващи, че продължава да е налице неприемлив риск за населението, за който е установено, че е свързан с някои емисии на замърсители, произхождащи от завода „Ilva“, а именно фини прахови частици ПЧ2,5 и ПЧ10, от мед, живак и нафтален от дифузни източници. Въздействието на тези замърсяващи вещества върху околната среда и човешкото здраве обаче не било оценено в рамките на комплексните екологични разрешителни от 2011 г. и 2012 г.

108

Освен това от акта за преюдициално запитване е видно, че приложимите спрямо Ilva специални правила са дали възможност за тази инсталация да се издаде комплексно екологично разрешително и то да бъде преразгледано, без да се вземат предвид нито замърсителите, идентифицирани в „допълнителния набор“, посочен в точка 41 от настоящото решение, включително фините прахови частици ПЧ2,5 и ПЧ10, нито вредното им въздействие върху населението на Таранто, по-специално в квартал Тамбури.

109

Що се отнася на първо място до заявлението и процедурата за издаване на разрешително, член 12, параграф 1, буква е) от Директива 2010/75 предвижда, че заявлението за разрешително трябва да съдържа описание на вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията за отделните компоненти на околната среда, както и определяне на възможните значителни въздействия на емисиите върху околната среда.

110

Освен това от текста на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива следва, че разрешителното трябва да предвижда норми за допустими емисии не само за замърсяващите вещества, посочени в приложение II към Директивата, но и за другите замърсяващи вещества, „които е възможно да бъдат изпуснати“ от съответната инсталация.

111

Несъмнено, както е посочено в съображение 15 от Директива 2010/75, компетентните национални органи разполагат със свобода на преценка в рамките на оценката, която трябва да извършат, за да определят замърсяващите вещества, за които трябва да се определят норми за допустими емисии в разрешителното за експлоатация на дадена инсталация.

112

При все това член 14, параграф 1, буква а) от тази директива предвижда, че разрешителното, издадено от тези органи, определя норми за допустими емисии освен за замърсяващите вещества, посочени в приложение II към Директивата, и за „други“ замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати „в значителни количества, като се вземат предвид свойствата и способността им да пренасят замърсяване от един компонент на околната среда в друг“.

113

Налага се изводът, че този израз отразява волята на законодателя на Съюза, съгласно която в съответствие с принципа на превантивните действия, на който се основава Директива 2010/75, определянето на количеството замърсяващи вещества, изпускането на които може да бъде разрешено, трябва да бъде свързано със степента на вредност на съответните вещества.

114

От това следва, че само замърсяващите вещества, за които се счита, че имат незначително въздействие върху човешкото здраве и околната среда, могат да бъдат изключени от категорията на веществата, за които трябва да има норми за допустими емисии в разрешителното за експлоатация на дадена инсталация.

115

Следователно операторът на дадена инсталация е длъжен да предостави в заявлението си за издаване на разрешително за експлоатация на тази инсталация информация относно естеството, количеството и потенциалния неблагоприятен ефект на емисиите, които могат да бъдат изпускани от тази инсталация, за да могат компетентните органи да определят норми за тези емисии, с изключение единствено на тези, които поради естеството или количеството си не могат да представляват риск за околната среда или човешкото здраве.

116

Що се отнася, на второ място, до процедурата за преразглеждане на разрешително, член 21, параграф 5, буква а) от Директива 2010/75 изисква условията на разрешителното да се преразглеждат, когато „замърсяването“ от съответната инсталация е толкова значително, че се налага преразглеждане на съществуващите норми за допустими емисии в разрешителното или „включване на нови такива норми в него“.

117

Ето защо следва да се приеме, че противно на твърденията на Ilva и на италианското правителство, процедурата за преразглеждане на разрешително не може да се ограничи да определи норми за допустими емисии само за замърсяващите вещества, чиито емисии са били очаквани и взети предвид в хода на първоначалната процедура за издаване на разрешително, без да се вземат предвид и емисиите, действително генерирани от съответната инсталация по време на нейната експлоатация и отнасящи се до други замърсяващи вещества.

118

Както отбелязва генералният адвокат в точка 133 от заключението си, следва да се вземе предвид опитът от експлоатацията на съответната инсталация като част от относимите научни данни относно замърсяването и съответно действително установените емисии.

119

Следва да се добави, че по-специално в рамките на предвидените в Директива 2010/75 процедури за преразглеждане на разрешително за експлоатация на инсталация във всеки случай следва да се направи цялостна оценка, която да отчита всички източници на замърсители и техния кумулативен ефект, така че да се гарантира, че съвкупността от техните емисии няма да доведе до превишаване на пределно допустими стойности за качество на въздуха, определени с Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1), изменена с Директива (ЕС) 2015/1480 на Комисията от 28 август 2015 г. (ОВ L 226, 2015 г., стр. 4) (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Сдружение „За Земята — достъп до правосъдие“ и др., C‑375/21, EU:C:2023:173, т. 54).

120

В делото по главното производство, във връзка по-специално с частиците ПЧ10 и ПЧ2,5, за които запитващата юрисдикция подчертава, че не са били взети предвид при определянето на нормите на допустими емисии при предоставянето на завода „Ilva“ на комплексното екологично разрешително от 2011 г., следва да се изтъкне, че пределно допустимите стойности, установени от Директива 2008/50, изменена с Директива 2015/1480, трябва да се считат за „стандарти за качество на околната среда“ по смисъла на член 3, точка 6 и член 18 от Директива 2010/75 (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Сдружение „За Земята — достъп до правосъдие“ и др., C‑375/21, EU:C:2023:173, т. 59).

121

Ето защо, както отбелязва генералният адвокат в точка 129 от заключението си, ако за спазването на тези стандарти е необходимо на съответната инсталация да се наложат по-строги норми за допустими емисии, те трябва да бъдат определени в съответствие с посочения член 18, съгласно който в разрешителното трябва да се включат допълнителни мерки, без да се засяга действието на други мерки, които може да бъдат взети с цел спазване на стандартите за качество на околната среда.

122

От изложените съображения следва, че на втория въпрос следва да се отговори, че Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на издаването или преразглеждането на разрешително за експлоатация на инсталация съгласно тази директива компетентният орган трябва да вземе предвид освен очакваните замърсяващи вещества с оглед на естеството и вида на съответната промишлена дейност, всички вещества, които са предмет на емисии, за които са налице научни доказателства, че са вредни и които могат да бъдат изпуснати от съответната инсталация, включително генерираните от тази дейност, които не са били оценени в хода на първоначалната процедура за издаване на разрешително за тази инсталация.

По третия въпрос

123

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която срокът, предоставен на оператора на инсталация, за да се съобрази с мерките за опазване на околната среда и човешкото здраве, предвидени в разрешителното за експлоатация на тази инсталация, е удължаван многократно, при положение че са установени сериозни и съществени опасности за неприкосновеността на околната среда и човешкото здраве.

124

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че специалните правила, приложими за Ilva, са дали възможност на завода „Ilva“ да се предоставят многобройни удължавания на срока, които невинаги са били свързани с преразглеждането и действителното актуализиране на условията за осъществяване на дейността на този завод. Отлагането на сроковете, предвидени за прилагането на мерките, предназначени да осигурят спазването на комплексното екологично разрешително от 2011 г., обаче било извършено, от една страна, по отношение на промишлено предприятие, считано от самия законодател за представляващо сериозен риск за човешкото здраве и за околната среда, и от друга страна, с цел осъществяване на работите, предназначени на теория да го направят безопасно за здравето на хората, живеещи в близост до завода. Както обаче е видно от акта за преюдициално запитване и както потвърждават Ilva и италианското правителство в съдебното заседание пред Съда, приемането и прилагането на мерките, предназначени за постигането на тази цел, многократно е отлагано.

125

В самото начало следва да се отбележи, че тъй като по делото в главното производство става въпрос за съществуваща инсталация по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 96/61, разглежданото разрешително първоначално е попадало в обхвата на разпоредбите на посочената директива, а впоследствие на разпоредбите на Директива 2008/1. Съгласно член 5, параграф 1 от последната директива крайният срок за привеждане в съответствие на съществуващите инсталации е 30 октомври 2007 г. (решение от 31 март 2011 г., Комисия/Италия, C‑50/10, EU:C:2011:200, т. 29 и цитираната съдебна практика). Както обаче е видно от данните, с които разполага Съдът, този срок не е бил спазен в случая на завода „Ilva“, за чиято експлоатация е издадено екологично разрешително едва на 4 август 2011 г.

126

След това уточнение следва да се констатира, че що се отнася до Директива 2010/75, по силата на член 82, параграф 1 от нея, във връзка с инсталации като завода „Ilva“, държавите членки е трябвало, считано от 7 януари 2014 г., да прилагат разпоредбите, приети за транспонирането на посочената директива в националния си правен ред, с изключение на нейните разпоредби, които не са релевантни в контекста на делото в главното производство. Член 21, параграф 3 от Директива 2010/75 предоставя срок от четири години, считано от публикуването на решенията относно заключенията за НДНТ, приети в съответствие с член 13, параграф 5 от тази директива във връзка с основната дейност на дадена инсталация, в случая до 28 февруари 2016 г., за да се адаптират условията на разрешителното към новите техники.

127

Следва да се добави, че съгласно член 8, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) от Директива 2010/75 в случай на нарушение на условията на разрешителното за експлоатация на дадена инсталация държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират незабавно спазването на тези условия. По-специално операторът на съответната инсталация трябва да предприеме незабавно необходимите мерки, с които да гарантира възстановяване на съответствието на своята инсталация с посочените условия във възможно най-кратък срок.

128

Освен това, както вече бе припомнено в точка 91 от настоящото решение, когато нарушението на условията на разрешителното създава непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда, член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2010/75 изисква експлоатацията на съответната инсталация да се спре.

129

В съдебното заседание пред Съда италианското правителство изтъква, че привеждането в съответствие с изискванията, предвидени в комплексното екологично разрешително от 2011 г., щяло да доведе до прекъсване на дейността на предприятието в продължение на няколко години. Тази инсталация обаче била важен източник на заетост за съответния регион. Ето защо приемането на приложимите спрямо Ilva специални правила било резултат от претеглянето на наличните интереси, а именно опазването на околната среда, от една страна, и защитата на работните места, от друга страна.

130

В това отношение следва обаче да се подчертае, че съгласно съображение 43 от Директива 2010/75 законодателят на Съюза е предвидил, че някои нови изисквания, произтичащи от тази директива, се прилагат за съществуващи инсталации като завода „Ilva“ след определен срок, считано от датата на прилагане на посочената директива, и то с цел да се предостави „достатъчно време“ на тези съществуващи инсталации, за да се приведат от техническа гледна точка в съответствие с новите изисквания.

131

При тези условия запитващата юрисдикция следва да прецени дали приетите за завода „Ilva“ специални правила са довели до прекомерно отлагане извън рамките на този преходен период, както и на срока, предвиден в член 21, параграф 3 от Директива 2010/75, на прилагането на необходимите мерки за съобразяване с комплексното екологично разрешително от 2011 г., като се има предвид степента на сериозност на установените вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве.

132

С оглед на изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която срокът, предоставен на оператора на инсталация, за да се съобрази с мерките за опазване на околната среда и човешкото здраве, предвидени в разрешителното за експлоатация на тази инсталация, е удължаван многократно, при положение че са установени сериозни и съществени опасности за неприкосновеността на околната среда и човешкото здраве. Когато дейността на съответната инсталация създава такива опасности, член 8, параграф 2, втора алинея от тази директива изисква във всички случаи да се спре експлоатацията на тази инсталация.

По съдебните разноски

133

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

1)

Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), разглеждана в светлината на член 191 ДФЕС и членове 35 и 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

2)

Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че

3)

Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че