<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-465/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020TJ0465</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:284">EU:T:2021:284</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210519">19.5.2021 г.</DATE> — Дело T‑465/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Ryanair/Комисия (TAP; COVID‑19)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT></P><P><DATE ISO="20210519">19 май 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Португалски пазар на въздушния транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Помощ, предоставена от Португалия на TAP с оглед на пандемията от COVID‑19</KEYWORD><KEYWORD>Държавен заем</KEYWORD><KEYWORD>Решение да не се повдигат възражения</KEYWORD><KEYWORD>Точка 22 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение</KEYWORD><KEYWORD>Дружество, което е част от група</KEYWORD><KEYWORD>Затруднения, които са вътрешни, а не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата</KEYWORD><KEYWORD>Затруднения, които са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD><KEYWORD>Запазване на правните последици на решението</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑465/20</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Ryanair DAC</HT>, установено в Swords (Ирландия), представлявано от E. Vahida, F.‑C. Laprévote, S. Rating, I.‑G. Metaxas-Maranghidis и V. Blanc, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана от L. Flynn, V. Bottka и S. Noë,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P>подпомагана от</P><P><HT TYPE="BOLD">Френска република</HT>, представлявана от P. Dodeller и E. de Moustier,</P><P>от</P><P><HT TYPE="BOLD">Република Полша</HT>, представлявана от B. Majczyna,</P><P>и от</P><P><HT TYPE="BOLD">Португалска република</HT>, представлявана от L. Inez Fernandes, P. Barros da Costa и S. Jaulino, подпомагани от N. Mimoso Ruiz, адвокат,</P><PARTY.STATUS>встъпили страни,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2020) 3989 final на Комисията от <DATE ISO="20200610">10 юни 2020 година</DATE> относно държавна помощ SA.57369 (2020/N) — COVID‑19 — Португалия — Помощ за TAP,</P><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),</P><P>състоящ се от: M. van der Woude, председател, Ал. Корнезов, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse (докладчик), съдии,</P><P>секретар: P. Cullen, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20201209">9 декември 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200609">9 юни 2020 г.</DATE> Португалската република уведомява Европейската комисия за мярка за помощ, която е или под формата на държавен заем, или под формата на съчетание от такъв заем и държавна гаранция, с максимален размер 1,2 милиарда евро (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>спорната мярка<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), предназначена за Transportes Aéreos Portugueses SGPS SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>получателят на помощта<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Спорната мярка цели запазването в продължение на шест месеца, и по-специално в периода между юли 2020 г. и декември 2020 г., на дейността на получателя на помощта, който е дружество майка и акционер, притежаващ 100 % от Transportes Aéreos Portugueses SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>TAP Air Portugal<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>). Към датата на приемане на обжалваното решение половината от акциите на получателя на помощта са собственост на Participações Públicas SGPS SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Parpública<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), което управлява дяловите участия на португалската държава. Atlantic Gateway SGPS Lda (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>AGW<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) притежава 45 % от акциите на получателя на помощта, а 5 % от акциите на последния са собственост на други акционери. Спорната мярка се отнася до договор за заем, сключен по-специално между Португалската република, в качеството ѝ на заемодател, TAP Air Portugal, в качеството му на заемател, и получателят на помощта, в качеството му на гарант. AGW и Parpública също могат да вземат участие по договора за заем в качеството си на акционери на получателя на помощта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200610">10 юни 2020 г.</DATE> Комисията приема Решение C(2020) 3989 final относно държавна помощ SA.57369 (2020/N) — COVID‑19 — Португалия — Помощ за TAP (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), с което, след като прави извод, че спорната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията преценява съвместимостта ѝ с вътрешния пазар по-специално в светлината на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="249" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ C 249, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Насоките<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>). Комисията обявява спорната мярка за съвместима с вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200722">22 юли 2020 г.</DATE> жалбоподателят Ryanair DAC подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>С отделна молба, подадена на същата дата в секретариата на Общия съд, жалбоподателят иска жалбата да бъде разгледана по реда на бързото производство съгласно членове 151 и 152 от Процедурния правилник на Общия съд. Общият съд (десети състав) уважава молбата за разглеждане по реда на бързото производство с решение от <DATE ISO="20200811">11 август 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20200826">26 август 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200831">31 август 2020 г.</DATE> жалбоподателят подава мотивирано искане за провеждане на съдебно заседание на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>По предложение на десети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на <DATE ISO="20200917">17 септември 2020 г.</DATE>, на <DATE ISO="20201021">21 октомври 2020 г.</DATE> и на <DATE ISO="20201022">22 октомври 2020 г.</DATE> Португалската република, Френската република и Република Полша искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решения от <DATE ISO="20201001">1 октомври 2020 г.</DATE> и от <DATE ISO="20201103">3 ноември 2020 г.</DATE> председателят на десети състав на Общия съд допуска встъпването им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С процесуално-организационни действия от <DATE ISO="20201013">13 октомври 2020 г.</DATE> и от <DATE ISO="20201104">4 ноември 2020 г.</DATE> се разрешава на Португалската република, на Френската република и на Република Полша да представят писмени становища при встъпване на основание член 154, параграф 3 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20201028">28 октомври 2020 г.</DATE> Португалската република, а на <DATE ISO="20201119">19 ноември 2020 г.</DATE> Френската република и Република Полша депозират в секретариата на Общия съд писмените си становища при встъпване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Жалбоподателят моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Комисията моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Френската република иска жалбата да бъде обявена за недопустима, доколкото с нея се оспорва основателността на обжалваното решение, и да бъде отхвърлена по същество в останалата ѝ част. При условията на евентуалност тя иска жалбата да бъде отхвърлена по същество в нейната цялост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Подобно на Комисията, Република Полша и Португалската република искат жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В точки 33 и 34 от съкратената версия на жалбата жалбоподателят твърди, че като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>заинтересована страна<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> притежава процесуална легитимация и продължава да има правен интерес, произтичащ от защитата на процесуалните права, които притежава в същото си качество на основание член 108, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Всъщност жалбоподателят бил <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>заинтересована страна<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>заинтересована страна<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="248" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2015">ОВ L 248, 2015 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>), поради това че като конкурент на TAP Air Portugal интересите му били засегнати от държавния заем, предоставен на дружеството майка на TAP Air Portugal. Предоставената на получателя помощ позволявала на TAP Air Portugal да остане на пазара в качеството си на субсидиран конкурент на жалбоподателя. Жалбоподателят, който е основният конкурент на TAP Air Portugal в Португалия, не се ползвал от държавен заем, за разлика от посоченото дружество. Следователно жалбоподателят бил третиран неблагоприятно, що се отнася до отпускането на заеми и до условията, уреждащи заемите, най-вече що се отнася до лихвените им проценти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Поради това по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбоподателят имал право да подаде жалба за отмяна на решение като обжалваното, с което спорната помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар, прието без започване на официалната процедура по разследване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Комисията не оспорва допустимостта на жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Следва да се приеме, че допустимостта на настоящата жалба не буди съмнение, доколкото с нея жалбоподателят цели да докаже, че Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Всъщност в рамките на производството за упражняване на контрол по член 108 ДФЕС трябва да се разграничат две фази. От една страна, фазата на предварителното разглеждане, установена в член 108, параграф 3 ДФЕС, позволява на Комисията да си създаде първоначално впечатление за съвместимостта на разглежданата помощ. От друга страна, официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, осигурява на Комисията пълна информация относно данните по преписката. Единствено в рамките на тази процедура Договорът за функционирането на ЕС предвижда задължение за Комисията официално да уведоми заинтересованите страни да представят становищата си (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930519">19 май 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cook/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑198/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:197">EU:C:1993:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930615">15 юни 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matra/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑225/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:239">EU:C:1993:239</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181015">15 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑79/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:680">EU:T:2018:680</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Когато не е образувана официална процедура по разследване, заинтересованите страни, които иначе биха могли да представят становища по време на посочената втора фаза, са лишени от тази възможност. За да се преодолее проблемът, им е признато правото да оспорят пред съда на Съюза приетото от Комисията решение да не открива официалната процедура по разследване. В този смисъл жалбата за отмяна на решение, прието на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, подадена от заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, е допустима, когато нейният автор цели да защити процесуалните права, които черпи от последната посочена разпоредба (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101118">18 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>NDSHT/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C 322/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:701">EU:C:2010:701</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В настоящия случай Комисията не е започнала официалната процедура по разследване и в рамките на четвъртото основание жалбоподателят изтъква нарушение на процесуалните си права. С оглед на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 предприятие, конкурентно на получателя на мярка за помощ, несъмнено фигурира сред <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>заинтересованите страни<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101118">18 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>NDSHT/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:701">EU:C:2010:701</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200903">3 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C 817/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:637">EU:C:2020:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В случая е безспорно, че между жалбоподателя и TAP Air Portugal съществува конкурентно отношение. Така жалбоподателят твърди, без да бъде опроверган, че е допринасял за въздушното обслужване на Португалия от 2003 г. нататък и че през 2019 г. е превозил 10,9 милиона пътници по португалските маршрути. Страните не спорят и по въпроса, че жалбоподателят е най-големият конкурент на TAP Air Portugal и че двете компании са се конкурирали пряко, що се отнася до 32 маршрута през 2019 г. Жалбоподателят също така изтъква, че програмата му за полети през лятото на 2020 г., изготвена преди здравната криза, е включвала 126 маршрута от 5 португалски летища. Следователно жалбоподателят е заинтересована страна, която има интерес да гарантира защитата на процесуалните права, които черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че жалбата е допустима в частта, в която жалбоподателят се позовава на нарушение на процесуалните си права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания, първото от които е неправилно прилагане на точки 8 и 22 от Насоките, второто е нарушение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, третото е нарушение на принципите на недопускане на дискриминация, на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяването, четвъртото е неправилно прилагане на член 108, параграф 2 ДФЕС и петото е нарушение на задължението за мотивиране по смисъла на член 296 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В този контекст се налага изводът, че четвъртото основание, което изрично цели да осигури спазването на процесуалните права на жалбоподателя, е допустимо предвид качеството на последния на заинтересована страна. Всъщност с цел спазване на процесуалните си права в рамките на официалната процедура по разследване жалбоподателят може да посочи основания, които са в състояние да докажат, че преценката на информацията и обстоятелствата, с които разполага или е можела да разполага Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта на тази мярка с общия пазар (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Régie Networks</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑333/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:764">EU:C:2008:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>3F/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑319/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:435">EU:C:2009:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190506">6 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scor/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑135/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:287">EU:T:2019:287</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че за да докаже нарушението на процесуалните си права с оглед на съмненията, които спорната мярка е трябвало да предизвика относно съвместимостта си с вътрешния пазар, жалбоподателят има право да изтъкне доводи, с които да установи, че констатацията на Комисията за съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар е неправилна, което a fortiori може да докаже, че тази институция е трябвало да има съмнения при преценката си относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Следователно Общият съд е оправомощен да разгледа изложените от жалбоподателя доводи по същество, за да провери дали те могат да подкрепят изрично изтъкнатото от жалбоподателя основание за наличие на съмнения, обосноваващи започването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130613">13 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryanair/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑287/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:395">EU:C:2013:395</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190506">6 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scor/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑135/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:287">EU:T:2019:287</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Що се отнася до петото основание, което е нарушение на задължението за мотивиране, следва да се подчертае, че неизпълнението на задължението за мотивиране спада към съществените процесуални нарушения и представлява абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза, и не се отнася до материалната законосъобразност на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980402">2 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Sytraval и Brink’s France</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑367/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:154">EU:C:1998:154</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Най-напред следва да се разгледа петото основание.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По петото правно основание: липса на мотиви, която опорочава обжалваното решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В рамките на петото си основание жалбоподателят поддържа по същество, че обжалваното решение е опорочено от липсата на редица мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В рамките на първата част от петото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията не е разгледала въпроса дали затрудненията на получателя на помощта са били прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях по смисъла на точка 22 от Насоките. Освен това Комисията не била доказала, че затрудненията на получателя на помощта са вътрешни, а не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата по смисъла на тази разпоредба. Обжалваното решение се позовавало единствено на факта, че от една страна, получателят на помощта има отрицателен собствен капитал, и от друга страна, че кредитният рейтинг на TAP Air Portugal е намалял значително поради здравната криза. В обжалваното решение обаче не се посочвало дали произволно разпределение на разходите в рамките на групата е допринесло за този резултат. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че двамата акционери, обединени в консорциума AGW, също упражняват активна дейност в областта на транспорта посредством собствените си предприятия и поради това не може да се изключи възможността те да са били поставени в по-благоприятно положение в ущърб на финансовото положение на TAP Air Portugal.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Що се отнася до съображение 43 от обжалваното решение, по повод на това дали получателят отговаря на условията за получаване на помощта за оздравяване Комисията само твърди, без да изложи доказателства в това отношение, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>[м]акар получателят на помощта да е контролиран от други акционери [съображение 3], затрудненията, пред които е изправен, са прекалено големи, за да може неговите мажоритарни акционери или другите акционери сами да се справят с тях, и освен това посочените затруднения не са резултат от произволно разпределение на разходите в полза на акционерите му или на други дъщерни дружества, както е видно от съображения 7—9<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Според жалбоподателя Комисията не е обосновала, дори кратко, предполагаемата липса на възможност на акционерите да се справят със затрудненията, които е изпитвал получателят на помощта. Освен това Комисията изобщо не е направила преценка на разпределението на разходите в рамките на групата, нито на въпроса дали затрудненията са вътрешни за получателя на помощта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Комисията, подкрепяна от Френската република, от Република Полша и от Португалската република, оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следва да се припомни най-напред, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, издаваща акта, така че да дадат<?PAGE NO="7"?> възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат интерес от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 296 следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑279/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:551">EU:C:2011:551</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В този контекст решението да не се открива предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване трябва да съдържа единствено причините, поради които Комисията приема, че не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на съответната помощ с общия пазар и дори кратките мотиви на това решение трябва да се считат за достатъчни с оглед на предвиденото в член 296 ДФЕС изискване за мотивиране, ако те при все това изразяват ясно и недвусмислено причините, поради които Комисията е приела, че не са налице такива затруднения, тъй като въпросът за обосноваността на тези мотиви не е свързан с това изискване (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Régie Networks</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑333/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:764">EU:C:2008:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111027">27 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Autriche/Scheucher-Fleisch и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C 47/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:698">EU:C:2011:698</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160512">12 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hamr – Sport/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑693/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:292">EU:T:2016:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Що се отнася до упрека на жалбоподателя, че Комисията не е изложила причините, поради които счита, от една страна, че затрудненията на получателя на помощта са вътрешни за него и не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, и от друга страна, че затрудненията на получателя на помощта са прекалено големи, за да бъдат преодолени от групата, към която принадлежи той по смисъла на точка 22 от Насоките, следва да се припомни, че съгласно тази точка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>[п]редприятие, принадлежащо към по-голяма икономическа група или придобито от нея, обикновено не е допустимо за получаване на помощ съгласно настоящите насоки, освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Следователно целта на тази забрана е да се предотврати възможността група предприятия да застави държавата да понесе цената на плана за преструктуриране на някое от предприятията, включени в състава ѝ, когато това предприятие е в затруднение и когато самата група е в основата на тези трудности или когато разполага със средства сама да се справи с тях (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150513">13 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Niki Luftfahrt/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑511/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:284">EU:T:2015:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0159">159</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>От това следва, че в точка 22 от Насоките се посочват три кумулативни условия, които позволяват помощ, предоставена на дружество, което е част от група, да се счита за съвместима с вътрешния пазар. Така Комисията трябва да провери, първо, дали получателят на помощта е част от група и евентуално какъв е нейният състав, второ, дали затрудненията, пред които е изправен получателят на помощта, са вътрешни за него, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, и трето, дали тези затруднения са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В съображение 43 от обжалваното решение обаче Комисията посочва следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Макар получателят на помощта да е контролиран от други акционери [съображение 3], затрудненията, пред които е изправен, са прекалено големи, за да може неговите мажоритарни акционери или другите акционери сами да се справят с тях, и освен това посочените затруднения не са резултат от произволно разпределение на разходите в полза на неговите акционери или на други дъщерни дружества, както е видно от съображения 7—9. Що се отнася до [получателя па помощта], изглежда, че съответните затруднения са били задълбочени от безпрецедентните публични мерки, предприети от Португалия и от други държави във връзка с въздушния транспорт<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Що се отнася, първо, до въпроса дали получателят на помощта е част от група, трябва да се констатира, че Комисията нито е установила, нито е уточнила предварително дали получателят е част от такава група. Всъщност от нито един мотив на обжалваното решение не личи Комисията да е извършила такъв анализ. Следователно трябва да се счита, че съображение 43 от обжалваното решение или не съдържа никаква позиция на Комисията по този въпрос, или създава впечатление, че Комисията вероятно е изходила от предпоставката, без обаче да даде обяснения в тази насока, че получателят на помощта е част от група по смисъла на точка 22 от Насоките. Всъщност, ако случаят не беше такъв, нямаше да е необходимо Комисията да разглежда другите две условия, предвидени в точка 22 от Насоките. Освен това при разглеждането на предвидените условия, които бяха посочени по-горе, Комисията отбелязва, че получателят на помощта е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>контролиран от други акционери<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и препраща в това отношение към съображение 3 от обжалваното решение, в което са изброени дружествата акционери на получателя на помощта, сред които е и AGW.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Впрочем, макар Комисията да е използвала същите термини като съдържащите се в точка 22 от Насоките, за да посочи двете изключения от забраната за предоставяне на помощ на основание на Насоките на дружество, което е част от група, обикновеното възпроизвеждане на текста на посочената точка 22 не би могло да замести проверката дали е налице група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В това отношение от писмените становища на главните страни и от устните състезания в съдебното заседание е видно, че те спорят по въпроса дали получателят на помощта и неговите акционери, и по-специално консорциумът AGW, са били част от група по смисъла на точка 22 от Насоките. По този въпрос се налага изводът, че към датата на приемане на обжалваното решение Parpública е притежавало 50 % от акциите на получателя на помощта, AGW е притежавало 45 % от тези акции, а останалите 5 % от акциите са принадлежали на трети лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В жалбата и в съдебното заседание жалбоподателят твърди, че към датата на приемане на обжалваното решение получателят на помощта е образувал група с консорциума AGW, включително с двамата акционери на последния, а именно дружествата HPGB SGPS SA и DGN Corporation. Било установено, че AGW и последните две дружества упражняват съвместен и реален контрол върху получателя на помощта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В писмената си защита и в съдебното заседание Комисията отрича съществуването на група по смисъла на точка 22 от Насоките, част от която са AGW и получателят на помощта. Според тази институция от обжалваното решение не следва, че е налице група, от която са част получателят на помощта и AGW. AGW било консорциум, който в действителност притежавал акциите на две физически лица и не представлявал предприятие сам по себе си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>От обжалваното решение обаче не се установява такава констатация. Както бе посочено в точка 42 по-горе, нито съображение 43 от обжалваното решение, нито който и да било друг пасаж от него съдържа констатация или анализ относно съществуването на група от предприятия по смисъла на точка 22 от Насоките, а още по-малко относно състава на такава група. Освен това се налага изводът, че в съображение 4 от обжалваното решение Комисията<?PAGE NO="9"?> само е предоставила информация за дружествата, контролирани от получателя на помощта. Обжалваното решение обаче не съдържа информация за отношенията между получателя на помощта и дружествата акционери, посочени в точка 3 от обжалваното решение, и по-конкретно AGW.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи по-специално че що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>група от дружества<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, точка 21, буква б) от Насоките препраща към приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20030506">6 май 2003 година</DATE> относно определението за микро-, малки или средни предприятия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2004">ОВ L 124, 2004 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>). Всъщност съгласно бележка под линия 28 от Насоките, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>[з]а да се установи дали едно дружество е независимо или е част от група, се вземат предвид критериите, определени в приложение I към Препоръка 2003/361/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Както обаче бе констатирано в точка 47 по-горе, в обжалваното решение не се посочва дали Комисията е разгледала въпроса възможно ли е, по-специално предвид посочените в това приложение критерии, получателят на помощта и дружествата, които притежават акции в него, да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>група<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по смисъла на точка 22 от Насоките. Следователно Общият съд не е в състояние да провери дали случаят е такъв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика мотивите не може за първи път да бъдат изложени изрично едва впоследствие пред съда, освен при изключителни обстоятелства (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110920">20 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/ЕИБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑461/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:494">EU:T:2011:494</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Следователно обясненията, изложени от Комисията в писмената защита и в съдебното заседание, че получателят на помощта не е част от група, не могат да допълват мотивите на обжалваното решение в хода на съдебното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Второ, дори да се предположи, че съображение 43 от обжалваното решение трябва да се тълкува като основано на имплицитната предпоставка, че получателят на помощта и акционерите му са част от една и съща група (вж. т. 42 по-горе), противно на твърденията на Комисията в писмената ѝ защита и в съдебното заседание, трябва да се констатира, че Комисията не е обяснила в достатъчна степен защо счита за изпълнени второто и третото условие, предвидени в точка 22 от Насоките и припомнени в точка 38 по-горе. Всъщност в това отношение в съображение 43 от обжалваното решение Комисията се е ограничила до това да посочи съответно, че затрудненията на получателя на помощта са вътрешни за него, а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>не произтичат от произволно разпределение на разходите в полза на акционерите му или на други дъщерни дружества<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и че посочените затруднения са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>прекалено големи, за да може неговите мажоритарни акционери или другите акционери сами да се справят с тях<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, без обаче да подкрепи тези твърдения по какъвто и да било начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Всъщност, макар в съображение 43 от обжалваното решение Комисията да препраща към съображения 7—9 и 11—13 от това решение, трябва да се отбележи, че в съображения 7—9 от обжалваното решение Комисията се ограничава до това да уточни финансовото положение на получателя на помощта и затрудненията, породени от пандемията от COVID‑19. Освен това в съображения 11—13 от обжалваното решение се посочва по какъв начин смущенията, причинени от посочената пандемия, се отразяват на оперативните резултати на TAP Air Portugal и на неговото ликвидно положение. Следователно в тези съображения изобщо не се уточнява дали затрудненията са вътрешни за получателя на помощта и дали не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, за която се твърди, че е съставена от посочения получател и неговите акционери. Въпросните съображения не посочват и финансовото положение на дружествата — акционери на получателя, нито възможността на последните да се справят, макар и частично, с неговите затруднения. Поради това Общият съд не е в състояние да упражни контрол върху основателността на посочените по-горе твърдения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Следователно за Общия съд е невъзможно да провери дали в случая са изпълнени условията по точка 22 от Насоките и дали те са пречка съответното лице да може да получи помощ за оздравяване. С оглед на това обжалваното решение не съдържа причините, поради които Комисията е счела, че не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на спорната помощ с вътрешния пазар по смисъла на цитираната в точка 37 по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Поради гореизложеното петото основание трябва да се уважи по същество, без да е необходимо да се разглеждат останалите му части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Следователно непълнотата на мотивите, с която е опорочено обжалваното решение, е основание за неговата отмяна. Всъщност точка 22 от Насоките предвижда условията, при които помощ за оздравяване, предоставена на дружество, което е част от група, може да се счита за съвместима с вътрешния пазар. При липсата обаче на достатъчно мотиви в това отношение в обжалваното решение Общият съд не може да провери дали Комисията основателно е приела, че не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат останалите изтъкнати от жалбоподателя основания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По запазването на правните последици от отмененото решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която, когато императивни съображения, свързани с правната сигурност, обосновават това, съгласно член 264, втора алинея ДФЕС съдът на Съюза разполага с право на преценка, за да определи във всеки конкретен случай правните последици на разглеждания акт, които трябва да се считат за окончателни (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Régie Networks</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑333/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:764">EU:C:2008:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика)</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Следователно от текста на тази разпоредба следва, че ако счете за нужно, съдът на Съюза би могъл, дори служебно, да ограничи отменителните последици на решението си (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080401">1 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент и Дания/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑14/06 и C‑295/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:176">EU:C:2008:176</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В съответствие с тази съдебна практика Съдът е използвал възможността да ограничи действието във времето на решение, с което установява недействителността на правна уредба на Съюза, когато императивни съображения, които са свързани с правната сигурност и обхващат всички интереси — както публични, така и частни — са в основата на съответните дела, не позволяват да се застраши събирането или плащането на парични суми, осъществени въз основа на тази правна уредба за предхождащия датата на постановяване на съдебното решение период (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Régie Networks</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑333/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:764">EU:C:2008:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В настоящия случай Общият съд счита, че съществуват императивни съображения, свързани с правната сигурност, които обосновават ограничаването на действието във времето на отмяната на обжалваното решение. Всъщност трябва да се констатира, че спорната мярка е била предоставена за първоначален период от шест месеца, който вече е изтекъл, след което Португалската република е трябвало да изпрати на Комисията в съответствие с точка 55, буква г) от Насоките или доказателство, че заемът е бил изплатен изцяло, или план за преструктуриране, или план за ликвидация. Освен това съгласно посочената разпоредба в случай на представяне на план за преструктуриране действието на разрешението на помощта за оздравяване се удължава автоматично, докато Комисията вземе окончателно решение относно плана за преструктуриране, освен ако Комисията не реши, че такова удължаване е неоправдано или следва да бъде ограничено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В този контекст, доколкото прилагането на спорната мярка за помощ е част от процес, който все още е в ход и се състои от различни последователни фази, на този етап поставянето под съмнение на законосъобразността на получаването на предвидените от разглежданата мярка парични суми би имало особено неблагоприятни последици за много интереси, както публични, така и частни. По-специално следва да се вземат предвид неблагоприятните последици от смущенията, причинени от пандемията от COVID‑19, за въздушното обслужване и икономиката на Португалия, както и значението на TAP Air Portugal за въздушното обслужване и за икономиката на тази държава членка. Накрая, трябва да се отбележи, че констатираната незаконосъобразност е липса на мотиви, а не грешка по същество. Тези обстоятелства могат да обосноват ограничаването на действието във времето на отмяната на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>По силата на член 266 ДФЕС Комисията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на настоящото съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Така отмяната на обжалваното решение не поражда правни последици до приемането на ново решение от Комисията. Предвид бързината, с която Комисията е действала, считано от предварителното уведомяване или от уведомяването за разглежданата мярка, се приема, че посочените правни последици няма да възникнат през период от най-много два месеца, считано от датата на обявяване на настоящото решение, в случай че Комисията реши да приеме новото решение в рамките на член 108, параграф 3 ДФЕС, и през разумен допълнителен период, в случай че Комисията реши да започне предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Régie Networks</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑333/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:764">EU:C:2008:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0126">126</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя, в съответствие с неговото искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Френската република, Република Полша и Португалската република понасят направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя Решение C(2020) 3989 final на Комисията от <DATE ISO="20200610">10 юни 2020 година</DATE> относно държавна помощ SA.57369 (2020/N) — COVID‑19 — Португалия — Помощ за TAP.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отмяната на това решение не поражда правни последици до приемането на ново решение от Европейската комисия по силата на член 108 ДФЕС. Посочените правни последици няма да възникнат през период от най-много два месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение, в случай че Комисията реши да приеме това ново решение в рамките на член 108, параграф 3 ДФЕС, и през разумен допълнителен период, в случай че Комисията реши да започне предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="12"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Ryanair DAC.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Френската република, Република Полша и Португалската република понасят направените от тях съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Van der Woude</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Корнезов</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Buttigieg</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Kowalik-Bańczyk</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Hesse</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 май 2021 тодина.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>