ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)

30 юни 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда — Изискване да се посочи връзката между разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, и приложимото национално законодателство — Липса на достатъчно точни сведения — Явна недопустимост “

По дело C‑555/25 [Гутова](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с определение от 18 август 2025 г., постъпило в Съда на 18 август 2025 г., в рамките на производство по дело

RL

срещу

AL,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: O. Spineanu-Matei, председател на състава, S. Rodin и N. Piçarra (докладчик), съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19 ДЕС, на Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ L 261, 2004 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 31), на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (ОВ L 181, 2013 г., стр. 4), на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L 306, 2011 г., стр. 41), както и на членове 137 и 138, член 143, буква а) и член 188, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между RL, призната за пострадала от клевета, и AL, осъдена за това престъпление, по повод на присъждането на съдебните разноски по подадения от RL иск за обезщетение за вредите, които тя счита, че е претърпяла вследствие на посоченото престъпление.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 94 от Процедурния правилник на Съда гласи:

„Освен отправените до Съда преюдициални въпроси преюдициалното запитване:

а)      съдържа кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите;

б)      възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика;

в)      излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.

 Българското право

4        Член 78 от Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, е озаглавен „Присъждане на разноски“ и гласи:

„(1)      Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

[…]

(6)      Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

[…]“.

5        Член 83 от този кодекс е озаглавен „Освобождаване от такси и разноски“ и предвижда:

„(1)      Такси и разноски по производството на делата не се внасят:

[…]

4.      от ищеца — по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;

[…]

(3)      В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

6        С присъда, която е постановена в наказателно производство, образувано по тъжба на RL, и влязла в сила на 11 юли 2020 г., AL е призната за виновна за това, че през юни 2018 г. публично е направила клеветнически изявления срещу RL и ѝ е приписала извършването на престъпление по служба при изпълнението на функциите ѝ в българското Министерство на вътрешните работи.

7        На 2 ноември 2023 г. RL предявява пред Софийски районен съд (България), който е запитващата юрисдикция, иск за обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла вследствие на това престъпление.

8        Поради невъзможност исковата молба да бъде връчена на AL този съд назначава служебен защитник, за да я представлява. От своя страна RL не се явява, не се представлява и не извършва никакви действия в подкрепа на иска си.

9        Запитващата юрисдикция отхвърля иска като неоснователен и недоказан, с мотива че RL, от една страна, не е доказала нито твърдените вреди, нито причинно-следствената връзка между тях и престъплението, нито размера на посочените вреди, и от друга страна, не е осигурила явяването на свидетелите, които е поискала. Освен това, тази юрисдикция приема, че посоченият иск е предявен след изтичане на законоустановения срок.

10      Тъй като счита, че отхвърлянето на същия иск произтича от неизвършването от RL на необходимите процесуални действия и че бюджетът на съдебната власт, който е част от държавния бюджет, не трябва да понася последиците от това бездействие, посочената юрисдикция осъжда RL да заплати съдебните разноски, включващи държавната такса и хонорарите на адвоката на AL.

11      RL иска изменение на това решение в частта му относно съдебните разноски, като твърди, че не може да бъде осъдена да заплати таксите и разноските, от които е освободена съгласно националното право, независимо от изхода на делото. Фактът, че не е извършила минимално необходимите процесуални действия в подкрепа на този иск, бил без значение в това отношение.

12      За разлика от това, AL поддържа, че тези такси и разноски трябва да се поемат от RL, а не от бюджета на запитващата юрисдикция, тъй като искът на RL е отхвърлен поради непредприемането на необходимите действия в негова подкрепа.

13      Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 83, алинея 1, точка 4 от българския Граждански процесуален кодекс в редакцията му, приложима към спора в главното производство, в рамките на иск за обезщетение за вреди, произтичащи от престъпление, за което има влязла в сила присъда, ищецът се освобождава от плащането на таксите и разноските по производството, които се поемат от бюджета на сезирания съд в съответствие с член 83, алинея 3 от този кодекс. Ако такъв иск бъде уважен, тези такси и разноски се поемат от ответника съгласно член 78, алинея 6 от посочения кодекс. Ако бъде отхвърлен, посочените такси и разноски остават за сметка на този бюджет в съответствие с постоянната практика на Върховния касационен съд (България).

14      Според запитващата юрисдикция тази съдебна практика, която е приложима за целите на определяне на отговорността за съдебни разноски независимо от това дали ищецът е извършил или не минимално необходимите процесуални действия в подкрепа на такъв иск, нарушава принципа на ефективно разходване на държавни бюджетни средства, тъй като позволява да се предявяват явно неподкрепени с доказателства искания за обезщетение във вреда на тези държавни средства.

15      При тези обстоятелства тази юрисдикция иска да се установи дали принципът на ефективно разходване на държавни средства съобразно Директива 2011/85, от една страна, и принципът на достъп до съд по смисъла на член 19 ДЕС, от друга страна, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която в съответствие с постоянната съдебна практика освобождава от заплащане на такси и разноски по производството всеки пострадал от престъпление, за което има влязла в сила присъда, който предяви иск за обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял по този начин, включително когато този иск е отхвърлен с мотива, че пострадалият не е извършил минимално необходимите процесуални действия в подкрепа на иска си, или че го е предявил след изтичане на законоустановения срок.

16      Според посочената юрисдикция утвърдителен отговор на Съда би ѝ дал възможност да остави без приложение тази правна уредба и да реши спора, с който е сезирана, като приложи член 143, буква а) във връзка с член 188, параграф 2 от Процедурния правилник, доколкото тези разпоредби могат да се тълкуват в смисъл, че дават възможност пострадал престъпление, който е предявил такъв иск и е загубил делото или не е предявил същия иск в законоустановения срок, да бъде осъден да заплати таксите и разноските по производството.

17      При тези обстоятелства Софийски районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Принципите за ефективно разходване на държавни средства по [Директива 2011/85] и достъпът до съд по смисъла на чл. 19 ДЕС, Директива 2004/80 и Регламент № 606/2013 следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба да освобождава a priori пострадалия от такси и разноски за водено от него дело за обезщетение за претърпени вреди срещу причинителя на вредата, вследствие на престъпление, без да се отчитат: процесуалната активност на пострадалия за доказване на исковата му претенция (представяне на доказателства, искане за събиране на доказателства, явяване в о.с.з. и др.), субективния елемент за знание за обезпечение на доказателствата или че исковата претенция е предявена много след изтичане на предвидената в закона давност[?]

2)      Принципът за ефективно разходване на държавни средства по [Директива 2011/85] следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска пострадалият да не бъде освободен от заплащане такси и разноски в полза на съда, които такси и разноски са авансово поети от държавата, за загубено от пострадалия дело за парично обезщетение срещу причинителя на вредата от извършено леко престъпление, ако пострадалият не е проявил каквато и да е минимална процесуална активност за доказване на своята искова претенция (представяне на доказателства, искане за събиране на доказателства, явяване в о.с.з. и др.) или че исковата претенция е предявена много след изтичане на предвидения в закона давностен срок[?]

3)      Ако отговорът е отрицателен, следва да се отговори на следния въпрос:

Принципът за достъпът до съд по чл. 19 ДЕС следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска пострадалият да бъде осъден да заплати в полза на съда такси и разноски, които авансово са поети от държавата, ако искът на пострадалия за парично обезщетение срещу причинителя на вредата от леко престъпление е отхвърлен, поради липсва на каквато и да е минимална процесуална активност на пострадалия за доказване на претенцията (представяне на доказателства, искане за събиране на доказателства, явяване в о.с.з. и др.) или исковата претенция е предявена много след изтичане на предвидения в закона давностен срок[?]

4)      [Ч]л.137 вр. чл. 138 вр. ч134, пар.1, б. „а“ вр. чл. 188, пар.2 от Процедурния правилник на СЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат ищецът, който е пострадал от леко престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, да бъде осъден да заплати в полза на съда разноските и таксите, които съдът е направил по повод заведеното от пострадалия дело срещу причинителя на вредата, ако делото е загубено по причина на пострадалия: липса на активно процесуално поведение по събиране на доказателства, ангажиране на доказателства, явяване в о.с.з. или предявяване на претенцията след изтичане на законовия давностен срок[?]“.

 По допустимостта на преюдициалното запитване

18      Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

19      Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

20      Съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за решаването на висящия пред тях спор (решение от 29 юли 2024 г., LivaNova, C‑713/22, EU:C:2024:642, т. 52 и цитираната съдебна практика).

21      В рамките на това производство само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващия правораздавателен акт, може да прецени, предвид особеностите на всяко дело, както необходимостта от преюдициално решение, за да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 29 юли 2024 г., LivaNova, C‑713/22, EU:C:2024:642, т. 53 и цитираната съдебна практика).

22      Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 28 януари 2025 г., ASG 2, C‑253/23, EU:C:2025:40, т. 40 и цитираната съдебна практика).

23      За да може Съдът да даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, последният трябва ясно да посочи в самия акт за преюдициално запитване фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде необходимите обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и за връзката, която прави между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към спора, с който е сезирана (вж. в този смисъл по-специално решение от 4 юни 2020 г., C.F. (Данъчна ревизия), C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).

24      Тези кумулативни изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва неотклонно да се съобразява (определение от 3 юли 2014 г., Talasca, C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 21, и решение от 9 септември 2021 г., Топлофикация София и др., C‑208/20 и C‑256/20, EU:C:2021:719, т. 20 и цитираната съдебна практика). Освен това посочените изисквания са припомнени и в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C, C/2024/6008).

25      С първите си три въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19 ДЕС, Директива 2004/80, Регламент № 606/2013 и Директива 2011/85 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която освобождава от плащане на такси и разноски пострадалия от престъпление, който е предявил срещу извършителя на това престъпление иск за обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял, включително когато пострадалият е загубил делото, тъй като не е извършил минимално необходимите процесуални действия в подкрепа на този иск, или последният е предявен след изтичането на законоустановения срок. При утвърдителен отговор тази юрисдикция иска да се установи, с четвъртия си въпрос, дали членове 137 и 138, член 143, буква а) и член 188, параграф 2 от Процедурния правилник могат да се тълкуват в смисъл, че дават възможност национален съд да осъди пострадалия от престъпление, който е загубил делото, заведено срещу извършителя на това престъпление, поради това че не е извършил минимално необходимите процесуални действия в подкрепа на този иск, или че последният е предявен след изтичането на законоустановения срок, да заплати таксите и разноските

26      На първо място, съгласно член 1 от Директива 2011/85, посочена в първия и втория въпрос, тя установява подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите членки с цел да се гарантира изпълнението на задълженията им за предотвратяване на прекомерен бюджетен дефицит. От своя страна посочените от запитващата юрисдикция разпоредби от Гражданския процесуален кодекс уреждат конкретния случай на освобождаване от такси и разноски по производството в рамките на иск за обезщетение за вреди, произтичащи от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

27      От това следва, че запитващата юрисдикция не установява достатъчна връзка между Директива 2011/85 и националната правна уредба, приложима към спора, с който е сезирана, за може да се установи необходимостта от тълкуване на тази директива за решаването на посочения спор.

28      Ето защо, доколкото се отнася до тълкуването на посочената директива, преюдициалното запитване явно не отговаря на изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник.

29      На второ място, Регламент № 606/2013, посочен в първия въпрос, има за цел, както следва от член 1 от него, да организира признаването на мерките за осигуряване на защита, постановени по граждански дела в държава членка. Съгласно член 2, параграф 2 от този регламент той се прилага само за трансгранични случаи, а именно когато в една държава членка се иска признаване на мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка.

30      От определението за преюдициално запитване обаче не е видно на RL да е наложена мярка за осигуряване на защита, нито спорът в главното производство да има връзка с държава членка, различна от Република България. Следователно запитващата юрисдикция не посочва връзката, която би могла да съществува между този регламент и спора, който тя трябва да реши, относно присъждането за съдебните разноски в производство по иск за поправяне на вредите, произтичащи от престъпление, за което има влязла в сила присъда, когато този иск е отхвърлен вследствие на процесуалното поведение на пострадалия от това престъпление, който обаче е освободен ex lege от заплащането на тези разноски.

31      Ето защо, доколкото се отнася до тълкуването на Регламент № 606/2013, преюдициалното запитване явно не отговаря на изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник.

32      На трето място, от член 12, параграф 2 от Директива 2004/80 следва, че тази директива, посочена в първия въпрос, задължава държавите членки да въведат режим за обезщетяване на жертвите на тежки умишлени престъпления, извършени на тяхна територия. Както обаче отбелязва самата запитваща юрисдикция, съгласно член 1 от посочената директива тя се прилага само за тежки умишлени престъпления, каквито не са предмет на главното производство.

33      Следователно тази юрисдикция не установява никаква връзка между Директива 2004/80 и националните процесуални правила, приложими към спора в главното производство, така че в това отношение преюдициалното запитване не отговаря на изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник.

34      На четвърто място, съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, посочен в първия и третия въпрос, държавите членки установяват правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в „областите, обхванати от правото на Съюза“. По този начин тази разпоредба е предназначена по-специално да се прилага към всеки национален орган, който може да се произнася като юрисдикция по въпроси, които се отнасят до прилагането или тълкуването на правото на Съюза и които спадат към области, обхванати от това право (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 32—34 и цитираната съдебна практика).

35      Такъв е случаят със запитващата юрисдикция, която в качеството си на български съд с обща компетентност се произнася по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза. Като „юрисдикция“ по смисъла на това право тя е част от българската система от правни средства за защита в „областите, обхванати от правото на Съюза“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и следователно трябва да отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл определение от 3 октомври 2023 г., PROM-VIDIJA, C‑327/22, EU:C:2023:757, т. 33 и цитираната съдебна практика).

36      В случая запитващата юрисдикция не посочва по какъв начин тълкуването на член 19 ДЕС, и по-специално на параграф 1, втора алинея от него — който според нея закрепва принципа на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на правните субекти от правото на Съюза — би ѝ позволило да остави без приложение като противоречаща на правото на Съюза националната правна уредба, приложима към спора, с който е сезирана, както е тълкувана от Върховния касационен съд и припомнена в точки 13 и 14 от настоящото определение.

37      Всъщност, както отбелязва самата тази юрисдикция, именно за да се защити правото на достъп до съд „като елемент от независим и безпристрастен съд по член 19 ДЕС“, българското право освобождава пострадалия от престъпление от заплащане на таксите и разноските, свързани с предявения иск.

38      Следователно, доколкото се отнася до тълкуването на член 19 ДЕС, преюдициалното запитване явно не отговаря на изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник.

39      На пето място, от текста на членове 137 и 138, както и на член 143, буква а) от Процедурния правилник, които се отнасят до съдебните разноски в преките производства, образувани пред Съда, и от член 188, параграф 2 от този правилник, който се отнася до правната помощ в производствата по обжалване, образувани пред Съда, е видно, че тези разпоредби, както и Процедурният правилник в неговата цялост, уреждат производствата, образувани пред Съда, и поради това са явно неприложими към спора, с който запитващата юрисдикция е сезирана.

40      Ето защо поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на посочените разпоредби очевидно няма никаква връзка с предмета на този спор, припомнен в точка 30 от настоящото определение (вж. в този смисъл определение от 18 декември 2025 г., ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ II, C‑502/25, EU:C:2025:1024, т. 38).

41      С оглед на всички съображения, изложени по-горе, преюдициалното запитване е явно недопустимо на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник.

 По съдебните разноски

42      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) определи:

Преюдициалното запитване, отправено от Софийски районен съд (България) с определение от 18 август 2025 г., е явно недопустимо.

Подписи


*      Език на производството: български.


i      Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.