|
24.4.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 121/5 |
Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Héraðsdómur Reykjavíkur на 17 декември 2013 г. по дело LBI hf. срещу Merrill Lynch Int. Ltd
(Дело E-28/13)
(2014/C 121/05)
С писмо от 17 декември 2013 г., получено в деловодството на Съда на 17 декември 2013 г., до Съда на ЕАСТ бе отправена молба от Héraðsdómur Reykjavíkur (Районния съд на Рейкявик) за консултативно становище по Дело LBI hf. срещу Merrill Lynch Int. Ltd по следните въпроси:
|
1. |
Трябва ли член 30, параграф 1 от Директива 2001/24/ЕО относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции да се тълкува в смисъл, че „нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните действия“ се отнася до правилата за анулирането на мерки, предприети от финансовото предприятие съгласно правила, които са сравними с тези, които се прилагат спрямо анулирането на мерките, предприети от банкрутирало лице съгласно Закона за несъстоятелността? |
|
2. |
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 30, параграф 1 от Директивата да се тълкува в смисъл, че е достатъчно за страната, към която е отправено искане за анулиране, да представи доказателства, че анулирането на мярката не би било позволено съгласно законите на държавата членка, приложими спрямо мярката, с препратка към правила от всякакъв вид, например правила относно сроковете за предявяване на правни искания? |
|
3. |
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 30, параграф 1 от Директивата да се тълкува в смисъл, че е необходимо страната, към която е отправено искане за анулиране, да представи доказателства, че условията за анулирането съгласно законите на държавата членка, приложими спрямо мярката, очевидно не са изпълнени, напр. защото има пълна липса на разрешение за анулиране на въпросния вид мярка? |