<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑14/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0014</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:177">EU:C:2017:177</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170308">8.3.2017</DATE> г. — ДЕЛО C‑14/16</P><P>EURO PARK SERVICE</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20170308">8 март 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE>*</P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пряко данъчно облагане</KEYWORD><KEYWORD>Дружества от различни държави членки</KEYWORD><KEYWORD>Обща система за данъчно облагане</KEYWORD><KEYWORD>Сливане чрез придобиване</KEYWORD><KEYWORD>Предварително одобрение от данъчната администрация</KEYWORD><KEYWORD>Директива 90/434/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Член 11, параграф 1, буква а)</KEYWORD><KEYWORD>Данъчна измама или отклонение от данъчно облагане</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на установяване</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑14/16</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Франция) с акт от <DATE ISO="20151230">30 декември 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20160111">11 януари 2016 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Euro Park Service</HT>, правоприемник на правата и задълженията на SCI Cairnbulg Nanteuil</P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Ministre des Finances et des Comptes publics,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, E. Regan, J.‑C. Bonichot, C. G. Fernlund (докладчик) и S. Rodin, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Wathelet,</P><P>секретар: M. Ferreira, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160907">7 септември 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Euro Park Service, правоприемник на правата и задълженията на SCI Cairnbulg Nanteuil, първоначално от N. Boullez, адвокат, а впоследствие от N. Boullez и M. Castro, адвокати,</P></ITEM><ITEM><P>за френското правителство, първоначално от D. Colas и S. Ghiandoni, в качеството на представители, а впоследствие от D. Colas, E. de Moustier и S. Ghiandoni, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от W. Roels и L. Pamukcu, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49 ДФЕС и на член 11 от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19900723">23 юли 1990 година</DATE> относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="255" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1990">ОВ L 255, 1990 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 92).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Euro Park Service (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Euro Park<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), правоприемник на правата и задълженията на SCI Cairnbulg Nanteuil (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Cairnbulg<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), и Ministre des Finances et des Comptes publics (Франция, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>данъчната администрация<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) относно отказа на същата да признае на Cairnbulg ползването от отложено данъчно облагане на свързаните с активите на това дружество капиталови печалби по повод операция на сливане чрез придобиване на последното от дружество, установено в друга държава членка, с мотива че сливащите се дружества не са поискали предварително одобрение от данъчната администрация.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно първо съображение от Директива 90/434 с нея се цели да се гарантира, че действията по преструктуриране на дружества от различни държави членки, каквито са сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции, няма да бъдат възпрепятствани от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчните разпоредби в държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>С тази цел тя въвежда система, съгласно която посочените сделки сами по себе си не подлежат на данъчно облагане. Свързаните с тях евентуални капиталови печалби по принцип могат да бъдат облагани с данък, но само към момента, в който са действително реализирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Първите четири съображения и девето съображение от тази директива гласят следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>като има предвид, че сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки могат да бъдат необходими с цел създаване на условия в Общността, които да са аналогични на тези на вътрешен пазар, за да може по този начин да се гарантират създаването и ефикасното функциониране на общия пазар; като има предвид, че подобни действия не трябва да бъдат възпрепятствани от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчните разпоредби в държавите членки; като има предвид, че за тази цел по отношение на такива действия е необходимо въвеждане на данъчни правила, които да бъдат неутрални от гледна точка на конкуренцията с цел да се позволи на предприятията да се приспособят към изискванията на общия пазар, да увеличат своята производителност и да подобрят конкурентоспособността си на международно равнище;</P></CONSID><?PAGE NO="3"?><CONSID><P>като има предвид, че данъчните разпоредби поставят в неблагоприятно положение такива сделки в сравнение с тези, отнасящи се до дружествата на същата държава членка; като има предвид, че е необходимо такива неблагоприятни положения да бъдат прекратени;</P></CONSID><CONSID><P>като има предвид, че е невъзможно тази цел да бъде постигната чрез разширяване до равнище Общност на обхвата на системите за данъчно облагане, действащи понастоящем в държавите членки, тъй като разликите между тези системи водят до несъответствия; като има предвид, че само една единна система за данъчно облагане е в състояние да даде задоволително решение в този аспект;</P></CONSID><CONSID><P>като има предвид, че единната система за данъчно облагане следва да избегне облагането с данъци във връзка със сливания, разделяния, прехвърляния на активи и замени на акции, като в същото време защитава финансовите интереси на държавата на прехвърлящото или на придобитото дружество;</P></CONSID><P>[…]</P><CONSID><P>като има предвид, че е необходимо държавите членки да имат възможност да откажат да прилагат настоящата директива в случаите, когато сливането, разделянето, прехвърлянето на активи или обменът на акции има за цел [данъчна измама] или отклонение от данъчно облагане […]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Сливането или разделянето не води до облагане на капиталовите печалби, изчислени според разликата между реалната стойност на прехвърлените активи и пасиви и тяхната данъчна стойност. […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 11, параграф 1, буква а) от същата директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Държава членка има право да откаже да прилага или да премахне последиците от прилагането на всички или на част от разпоредбите на дялове II, III и IV в случаите, когато стане ясно, че сливането, разделянето, прехвърлянето на активи или замяната на акции:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>има за своя основна цел или една от основните му цели е избягването на данъци или отклонението от данъчно облагане; фактът, че едно от действията, упоменати в член 1, не е извършено от валидни търговски съображения, като преструктуриране или рационализация на дейностите на дружествата, участващи в сделката, може да представлява презумпция, че сделката има за основна цел или една от основните [ѝ] цели е [извършването на данъчна измама] или отклонението от данъчно облагане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Френското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Релевантните разпоредби на Сode général des impôts (Общ данъчен кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>CGI<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), които са били в сила във Франция към момента на настъпване на фактите по главното производство, са следните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 210 А от CGI гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="210.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Нетните капиталови печалби и печалбите, получени от всички активи, прехвърлени поради сливане, не се облагат с корпоративен данък.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="210.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Тези разпоредби се прилагат, при условие че в акта за сливане приемащото дружество се ангажира да спазва следните изисквания:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>b.</NO.P><TXT>да замести влялото се дружество при отразяването на резултатите, чието вземане предвид е било отложено за данъчното облагане на последното;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c.</NO.P><TXT>да изчислява реализираните по-късно капиталови печалби във връзка с отчуждаването на неподлежащите на амортизация прехвърлени му дълготрайни активи според стойността, която те са имали от данъчна гледна точка в документацията на влялото се дружество;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>d.</NO.P><TXT>да отрази в облагаемата си печалба капиталовите печалби, формирани при прехвърлянето на подлежащите на амортизация имущества […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 210 B, параграф 3 от този кодекс предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>[…] Одобрение се предоставя, когато с оглед на прехвърляните активи:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a.</NO.P><TXT>операцията се основава на търговски съображения, намиращи отражение в упражняване на самостоятелна дейност от дружеството, в полза на което се извършва прехвърлянето, или усъвършенстване на структурите, както и в сдружаване между страните;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b.</NO.P><TXT>целта или една от основните цели на операцията не е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c.</NO.P><TXT>условията на операцията позволяват да се осигури бъдещото облагане на капиталовите печалби, чието данъчно облагане е отложено<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция с член 210 C от CGI се осигурява транспонирането на Директива 90/434 във вътрешното право. Този член гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="210.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на членове 210 A и 210 B се прилагат за операции, в които участват само юридически лица или организации, които се облагат с корпоративен данък.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="210.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Тези разпоредби се прилагат при прехвърляния от френски юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица само ако за това е било дадено предварително одобрение при условията, предвидени в член 210 B, параграф 3<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20041126">26 ноември 2004 г.</DATE> по отношение на Cairnbulg, учредено по френското право дружество, се извършва операция по прекратяване на дейността без ликвидация от страна и в полза на едноличния му собственик, учреденото по люксембургското право дружество Euro Park. Във връзка с това Cairnbulg избира, в данъчната си декларация, подадена на <DATE ISO="20050125">25 януари 2005 г.</DATE>, за приключилата на <DATE ISO="20041126">26 ноември 2004 г.</DATE> финансова година, възможността за прилагане на специалния режим за сливанията, предвиден в член 210 и сл. от CGI. То съответно не декларира като подлежащи на облагане с корпоративен данък нетните капиталови печалби и печалбите, формирани от прехвърлените от него на Euro Park активи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В нотариален акт от <DATE ISO="20050419">19 април 2005 г.</DATE> прехвърлените от Cairnbulg активи са оценени по нетната им балансова стойност, в случая <FT TYPE="NUMBER">9387700</FT> EUR. Същия ден Euro Park прехвърля тези активи на SCI IBC Ferrier на цена от <FT TYPE="NUMBER">15776000</FT> EUR, съответстваща на пазарната им стойност към момента на придобиването им, <DATE ISO="20041126">26 ноември 2004 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>След извършването на данъчна проверка данъчната администрация поставя под въпрос прилагането на специалния режим за сливанията в полза на Cairnbulg, с мотива че от една страна то не е поискало предвиденото в член 210 C от CGI одобрение от министъра и от друга страна, че във всички случаи такова одобрение нямало да му бъде предоставено, защото операцията не може да бъде обоснована с търговски съображения, а има за цел извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане. При това положение на дружеството Euro Park, правоприемник на правата и задълженията на Cairnbulg, са начислени допълнителни данък и вноски, като са наложени и предвидените в CGI санкции в случай на умишлено неизпълнение на задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Euro Park иска от Тribunal administratif de Paris (Административен съд Париж, Франция) да бъде освободено от посочените данъчни задължения и санкции. След като този съд отхвърля искането на Euro Park, последното сезира Сour administrative d’appel de Paris (Франция), който потвърждава този отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Тогава Euro Park подава касационна жалба до Conseil d’État (Франция), като изтъква, че като обуславя от процедура по предоставяне на предварително одобрение само прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица, член 210 C, параграф 2 от CGI въвежда необосновано ограничение на член 49 ДФЕС и оттам — на принципа на свобода на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>При тези условия Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1)</NO.P><TXT>Когато чрез националното законодателство на държава членка във вътрешното право се използва възможността, предоставена в член 11, параграф 1 от Директива 90/434, има ли от гледна точка на първичното право на Европейския съюз основание за контрол върху актовете, приети за прилагането на тази възможност?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което с цел борба с данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане поставя ползването на общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията и приравнените към тях операции, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение само при прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица?<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза позволява да се преценява съвместимостта на национално законодателство като разглежданото по главното производство с първичното право, при положение че това законодателство е било прието, за да се транспонира във вътрешното право възможността, предоставена в член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика всяка национална мярка в област, предмет на изчерпателна хармонизация на равнището на Европейския съюз, трябва да бъде оценявана с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на тези на първичното право (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151112">12 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Visnapuu</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑198/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:751">EU:C:2015:751</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Следователно е необходимо да се определи дали с член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434 се извършва такава хармонизация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В конкретния случай е достатъчно да се констатира, че от текста на тази разпоредба ясно произтича, че това не е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Всъщност най-напред, както е видно от този текст, посочената разпоредба признава на държавите членки само възможност да откажат да прилагат всички или част от разпоредбите на посочената директива или да премахнат последиците от прилагането им, когато операция, попадаща в нейното приложно поле, като например операция на сливане по отношение на дружества от различни държави членки (операция на трансгранично сливане), има за своя основна цел или една от основните ѝ цели е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leur-Bloem</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑28/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:369">EU:C:1997:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>По-нататък, в рамките на тази резерва за компетентност, същата разпоредба позволява на държавите членки да предвидят презумпция за данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, когато операцията на сливане не е извършена по валидни търговски съображения (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leur-Bloem</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑28/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:369">EU:C:1997:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до упражняването на тази възможност и въвеждането на тази презумпция, от практиката на Съда произтича, че при липсата на по-точни в това отношение разпоредби в правото на Съюза държавите членки трябва да определят, при спазване на принципа на пропорционалност, необходимите правила за прилагането на член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434 (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leur-Bloem</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑28/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:369">EU:C:1997:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При тези условия следва да се констатира, че предметът на тази разпоредба, по отношение на мерките, свързани с борбата срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, не е да се извършва изчерпателна хармонизация на равнището на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Поради това на първия поставен въпрос следва да се отговори, че доколкото член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 не извършва изчерпателна хармонизация, правото на Съюза позволява да се преценява съвместимостта на национално законодателство като разглежданото по главното производство с първичното право, при положение че това законодателство е било прието, за да се транспонира във вътрешното право възможността, предоставена в тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, което, в случай на операция на трансгранично сливане, поставя предоставянето на данъчните предимства, приложими за такава операция по силата на Директива 90/434, в конкретния случай отложено данъчно облагане на капиталовите печалби, свързани с активите, прехвърлени на дружество, установено в друга държава членка, от учредено по френското право дружество, в зависимост от процедура по предоставяне на<?PAGE NO="7"?> предварително одобрение, в рамките на която данъчнозадълженото лице, за да получи това одобрение, трябва да докаже, че съответната операция се основава на търговски съображения, че нейната основна цел или една от основните ѝ цели не е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане и че условията на операцията позволяват да се осигури бъдещото облагане на капиталовите печалби, чието данъчно облагане е отложено, докато в случай на операция на вътрешно сливане подобно отложено облагане се предоставя, без данъчнозадълженото лице да бъде длъжно да провежда такава процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е уточнявал, че операция на трансгранично сливане представлява особено условие на упражняване на свободата на установяване, важна за правилното функциониране на вътрешния пазар, и следователно се числи сред икономическите дейности, за които държавите членки са длъжни да зачитат тази свобода (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051213">13 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>SEVIC Systems</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑411/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:762">EU:C:2005:762</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>За да не бъде това особено условие на упражняване на свободата на установяване възпрепятствано от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчните разпоредби в държавите членки, Директива 90/434, както е видно от първо—пето съображение от същата, установява единна система за данъчно облагане, като предвижда данъчни предимства, като например отложеното облагане на капиталовите печалби, свързани с прехвърлените по повод на такава операция активи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В този контекст Съдът вече е имал повод да уточни, че държавите членки трябва да предоставят тези данъчни предимства на операциите, попадащи в приложното поле на тази директива, освен ако тези операции имат за основна цел или една от основните [им] цели е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане по смисъла на член 11, параграф 1, буква a) от посочената директива (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081211">11 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>A.T.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑285/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:705">EU:C:2008:705</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Доколкото запитващата юрисдикция и френското правителство са указали, че разглежданото законодателство има за цел да осигури транспонирането във вътрешното право на Директива 90/434, и по-конкретно това на член 11, параграф 1, буква a) от нея, следва да се определи най-напред дали приемането на национално законодателство като разглежданото по главното производство може да се основава на тази разпоредба и на това основание дали директивата допуска такова законодателство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>По силата на разглежданото по главното производство законодателство ползването от отложеното облагане на капиталовите печалби, свързани с активи, прехвърлени на дружество, установено в друга държава членка, от учредено по френското право дружество, е обусловено от предварителна процедура, в рамките на която, за да получи това ползване, данъчнозадълженото лице трябва да докаже, че са изпълнени три условия, а именно i) че съответната операция се основава на търговски съображения, ii) че нейната основна цел или една от основните ѝ цели не е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане и iii) че условията на операцията позволяват да се осигури бъдещото облагане на капиталовите печалби, чието данъчно облагане е отложено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Тогава се поставя въпросът дали член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 допуска приемането на такова законодателство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По наличието на предварителна процедура</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Що се отнася до наличието на предварителна процедура, е важно да се припомни, че Директива 90/434 не съдържа никакво процесуално изискване, което държавите членки да са длъжни да спазят за целите на предоставяне на данъчните предимства, предвидени в тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Дори да се предположи, че посочената директива позволява на държавите членки да предвидят такова изискване, изискването, предвидено в разглежданото по главното производство законодателство, не е съвместимо със същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При липса на правна уредба на Съюза в тази област процесуалните правила за гарантиране на защитата на правата, които данъчнозадължените лица черпят от правото на Съюза, попадат в обхвата на правовия ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки, при условие все пак, че тези правила не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност) и не правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121018">18 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pelati</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑603/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:639">EU:C:2012:639</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася до последния принцип, следва да се припомни, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали дадена национална процесуална разпоредба прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правния ред на Съюза, трябва да се преценява, като при необходимост се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на съответната национална съдебна система, сред които е принципът на правна сигурност (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130627">27 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Агроконсултинг</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑93/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:432">EU:C:2013:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Târșia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑69/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:662">EU:C:2015:662</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече е уточнявал, че изискването за правна сигурност се налага с особена строгост, когато става дума за правна уредба на Съюза, която може да доведе до финансови последици, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060221">21 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Halifax и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑255/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:121">EU:C:2006:121</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑144/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:452">EU:C:2015:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В конкретния случай във връзка с принципа на равностойност френското правителство посочва в хода на съдебното заседание, че предвидената в разглежданото по главното производство законодателство предварителна процедура се прилага по принцип само в случай на операции на трансгранично сливане. Същевременно Съдът не разполага с необходимите елементи относно процесуалните условия, приложими за операциите на вътрешно сливане, за да прецени дали първите операции са третирани по-неблагоприятно от вторите. Запитващата юрисдикция трябва да провери съответствието на това законодателство с този принцип, като сравни процесуалните условия, приложими съответно за операциите на трансгранично сливане и за вътрешните такива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>По отношение на принципа на ефективност спазването на изискването за правна сигурност изисква процесуалните условия за прилагане на Директива 90/434, и по-конкретно на член 11, параграф 1, буква а), да са достатъчно точни, ясни и предвидими, за да позволят на правните субекти да се запознаят с точния обхват на своите права, за да гарантират, че те ще бъдат в състояние да се ползват от данъчните предимства по силата на посочената директива и да се позовават на тях при необходимост пред националните юрисдикции (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910228">28 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑131/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:87">EU:C:1991:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heinrich</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑345/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:140">EU:C:2009:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100715">15 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑582/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:429">EU:C:2010:429</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121018">18 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pelati</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑603/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:639">EU:C:2012:639</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В конкретния случай обаче следва да се припомни, че разглежданото по главното производство законодателство не уточнява условията на прилагане на съответната предварителна процедура. В съдебното заседание френското правителство, потвърждавайки, че това е така, като споменава прилаганата в тази област практика от данъчната администрация, внася няколко уточнения във връзка с тези условия. В това отношение същото правителство посочва, че макар законодателството да предвижда три условия за получаване на предварително одобрение, съгласно прилаганата практика от данъчната администрация за предоставяне на одобрение е достатъчно да бъде изпълнено само условието за наличие на търговски съображения. По-нататък, посоченото правителство уточнява, че според същата практика процедурата по предоставяне на предварително одобрение не спира също така операцията на трансгранично сливане. По този начин операцията, доколкото е подадено искане за одобрение преди нейното осъществяване, може да се извърши, преди да бъде получено съгласието на данъчната администрация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точки 30—34 и 57 от своето заключение, следва да се констатира, че разпоредбите на разглежданото по главното производство законодателство все пак не съответстват на прилаганата в тази област практика от данъчната администрация, което е от естество да създаде несигурност относно правилата за прилагане на член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434. Следователно става ясно, че тези правила не са достатъчно точни, ясни и предвидими, за да позволят на данъчнозадължените лица да се запознаят с точност с правата си, още повече че някои от тях най-малкото биха могли да бъдат изменяни по волята на данъчната администрация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Впрочем в съдебно заседание френското правителство заяви, че решението за отхвърляне винаги се мотивира, като същевременно уточни, че изтичането на четиримесечен срок без предоставяне на отговор от страна на посочената администрация по такова искане е равносилно на мълчаливо решение за отхвърляне, което в този случай се мотивира само ако данъчнозадълженото лице поиска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Следва да се констатира обаче, че такова правило за прилагане не отговаря и на изискването за правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Всъщност, за да могат данъчнозадължените лица да преценят точния обхват на правата и задълженията, които произтичат за тях от Директива 90/434 и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heinrich</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑345/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:140">EU:C:2009:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100715">15 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑582/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:429">EU:C:2010:429</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение на данъчната администрация, с което се отказва на данъчнозадълженото лице ползването на данъчно предимство на основание тази директива, трябва винаги да бъде мотивирано, за да може то да провери основателността на мотивите, довели тази администрация до решението да не му предостави предвиденото в посочената директива предимство, и при необходимост — да упражни правото си пред компетентните юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>При тези условия става ясно, че разглежданите по главното производство процедурни правила за прилагане не зачитат изискването за правна сигурност, поради което това законодателство не спазва принципа на ефективност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По условията, които трябва да са налице за получаване на данъчните предимства, предвидени от Директива 90/434</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Що се отнася до изискванията на посоченото законодателство, следва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че въведената от Директива 90/434 обща система за данъчно облагане, предвиждаща различни данъчни предимства, се прилага еднакво към всички сделки,<?PAGE NO="10"?> които попадат в приложното поле на последната, без оглед на това дали мотивите за тях са от финансов, икономически или чисто данъчен характер (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100520">20 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Modehuis A. Zwijnenburg</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑352/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:282">EU:C:2010:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Съдът е уточнил също така, че съгласно член 11, параграф 1, буква а) от посочената директива държавите членки могат единствено по изключение и в конкретни случаи да откажат да прилагат или да премахнат последиците от прилагането на всички или на част от разпоредбите на тази директива (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100520">20 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Modehuis A. Zwijnenburg</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑352/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:282">EU:C:2010:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>При положение че тази разпоредба предвижда изключение от общото правило, предвидено в Директива 90/434, а именно ползването от общата система за данъчно облагане, приложима към всички сделки, които попадат в приложното поле на последната, посочената разпоредба трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100520">20 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Modehuis A. Zwijnenburg</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑352/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:282">EU:C:2010:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>На първо място, обаче трябва да се отбележи, че в конкретния случай, въпреки че Директива 90/434 въвежда като принцип ползването от режим на отложено облагане на свързаните с прехвърлените активи капиталови печалби и позволява да се отказва това ползване само при едно условие, а именно единствено когато предвидената операция има за своя основна цел или една от основните ѝ цели е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leur-Bloem</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑28/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:369">EU:C:1997:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), разглежданото по главното производство законодателство отказва по общ начин да предостави това ползване, освен ако данъчнозадълженото лице изпълни най-напред условията, формално и материалноправно, предвидени от това законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>На второ място, доколкото посоченото законодателство обуславя предоставянето на посоченото ползване от трите условия, посочени в точка 32 от настоящото решение, то разширява — както отбелязва генералният адвокат в точки 34—36 от своето заключение — приложното поле на резервата за компетентност на държавите членки, посочена в точки 22 и 23 от настоящото решение, извън предвиденото в член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>На трето място, както констатира генералният адвокат в точка 36 от своето заключение, противно на изтъкнатото от френското правителство, третото условие, предвидено в разглежданото по главното производство законодателство, а именно условията на операцията да позволяват да се осигури бъдещото облагане на капиталовите печалби, чието данъчно облагане е отложено, което впрочем не е предвидено в Директива 90/434, не може да бъде обосновано с борбата с данъчните измами или отклонението от данъчно облагане, тъй като тази цел вече изрично е посочена във второто условие, предвидено в това законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>На четвърто място, що се отнася до презумпцията за данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, предвидена в член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434, трябва да се припомни, че тази разпоредба позволява на държавите членки да предвидят презумпция за отклонение от данъчно облагане или данъчна измама само в случаите, когато предвидената операция има за цел изключително получаването на данъчно предимство и следователно не е осъществена по валидни търговски съображения (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leur-Bloem</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑28/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:369">EU:C:1997:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111110">10 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Foggia — Sociedade Gestora de Participações Sociais</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑126/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:718">EU:C:2011:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>На пето място, от практиката на Съда произтича, че държавите членки не могат при транспонирането на член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 да въвеждат обща презумпция за данъчна измама или отклонение от данъчно облагане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Всъщност Съдът вече е уточнил в това отношение, че при проверката дали предвидената сделка има за цел данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, компетентните национални органи не могат да се ограничат само с прилагането на предварително определени общи критерии, а трябва да извършват цялостна преценка на сделката във всеки отделен случай, като се има предвид, че създаването на общо правило, което изключва автоматично определени категории сделки от данъчно предимство, независимо дали действително е налице данъчна измама или избягване на данъци, излиза извън рамките на необходимото за избягване на такава данъчна измама или избягване на данъци и би засегнало преследваната от тази директива цел (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111110">10 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Foggia — Sociedade Gestora de Participações Sociais</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑126/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:718">EU:C:2011:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Доколкото обаче разглежданото по главното производство законодателство, за да предостави ползването от отложено облагане на капиталовите печалби по силата на Директива 90/434 системно и безусловно, изисква данъчнозадълженото лице да докаже, че съответната операция е обоснована с търговски съображения и че нейната основна цел или една от основните ѝ цели не е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане, без данъчната администрация да е длъжна да представя дори и само начало на доказателство за липсата на валидни търговски съображения или на индиции за данъчна измама или отклонението от данъчно облагане, това законодателство въвежда обща презумпция за данъчна измама или отклонението от данъчно облагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения трябва да се констатира, че член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национално законодателство като разглежданото по главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По член 49 ДФЕС</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика член 49 ДФЕС въвежда задължение за премахване на ограниченията на свободата на установяване. Макар съгласно редакцията им разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, свързани със свободата на установяване, да имат за цел да осигурят правото на национално третиране в приемащата държава членка, те също така не допускат възможност за държавата по произход да препятства установяването на свои граждани или на учредени по нейното законодателство дружества в друга държава членка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111129">29 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Grid Indus</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑371/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:785">EU:C:2011:785</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Всички мерки, които забраняват, затрудняват или правят по-малко привлекателно упражняването на свободата на установяване, трябва да се разглеждат като нейни ограничения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111129">29 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Grid Indus</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑371/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:785">EU:C:2011:785</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Трябва да се констатира, че в делото по главното производство ползването на отложено данъчно облагане на капиталовите печалби, свързани с активите, прехвърлени на дружество, установено в друга държава членка, от учредено по френското право дружество, е подчинено на изискванията на разглежданото законодателство само в случая на операции на трансгранично сливане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Както признава френското правителство, това законодателство третира различно операциите на трансгранично сливане и операциите на вътрешно сливане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Такава разлика би могла да ги възпира да упражняват свободата си на установяване и следователно представлява възпрепятстване на тази свобода.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Подобно ограничение не би могло да бъде допуснато, освен ако не е обективно обосновано с императивни съображения от общ интерес, признати в правото на Съюза. Освен това в този случай то трябва да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111129">29 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Grid Indus</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑371/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:785">EU:C:2011:785</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Според френското правителство разглежданото по главното производство ограничение е обосновано с императивното съображение от общ интерес, свързано с борбата с данъчните измами или отклонението от данъчно облагане, и това, свързано със запазването на балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че Съдът вече е постановявал, че представляват императивни съображения от общ интерес, които могат да обосноват ограничение на упражняването на гарантираните от Договора свободи на движение, както борбата срещу данъчната измама или отклонението от данъчно облагане, така и необходимостта да се запази балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120705">5 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SIAT</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑318/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:415">EU:C:2012:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Що се отнася до последната цел, следва обаче да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 39 от своето заключение, че тя е гарантирана от самата Директива 90/434.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Всъщност, както е видно от практиката на Съда, от четвърто и шесто съображение от тази директива следва, че същата просто установява режим на отложено облагане на свързаните с прехвърлените активи капиталови печалби, който, макар да не допуска прехвърлянето на дейност само по себе си да е основание за облагане, защитава финансовите интереси на държавата на прехвърлящото дружество, като гарантира, че тези капиталови печалби ще бъдат обложени към момента на действителното им реализиране (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>3D I</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑207/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:818">EU:C:2012:818</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Следователно посочената цел не може в делото по главното производство да обоснове ограничение на свободата на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Що се отнася до императивното съображение от общ интерес, свързано с борбата с данъчните измами или отклонението от данъчно облагане, достатъчно е да се констатира, както прави генералният адвокат в точки 72 и 73 от своето заключение, че тази цел има един и същ обхват независимо дали е изтъкната в приложение на член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434, или като обосновка за изключение от първичното право. При това положение съображенията, споменати в точки 54—56 от настоящото решение, относно пропорционалността на разглежданото по главното производство законодателство и свързани с тази разпоредба, се прилагат и за преценката на пропорционалността на това законодателство с оглед на свободата на установяване. От това следва, че данъчно законодателство като разглежданото по главното производство, което въвежда обща презумпция за данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, излиза извън рамките на необходимото за постигане на посочената цел и затова не би могло да обоснове ограничение на тази свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения на втория поставен въпрос следва да се отговори, че член 49 ДФЕС и член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото по главното производство, което, в случай на операция на трансгранично сливане, поставя предоставянето на данъчни предимства, приложими за такава операция по силата на тази директива, в конкретния случай отложено данъчно облагане на капиталовите печалби, свързани с активите, прехвърлени на дружество, установено в друга държава членка, от учредено по френското право дружество, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение, в рамките<?PAGE NO="13"?> на която данъчнозадълженото лице, за да получи това одобрение, трябва да докаже, че съответната операция се основава на търговски съображения, че нейната основна цел или една от основните ѝ цели не е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане и че условията на операцията позволяват да се осигури бъдещото облагане на капиталовите печалби, чието данъчно облагане е отложено, докато в случай на операция на вътрешно сливане подобно отложено облагане се предоставя, без данъчнозадълженото лице да бъде длъжно да провежда такава процедура.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Доколкото член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19900723">23 юли 1990 година</DATE> относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, не извършва изчерпателна хармонизация, правото на Съюза позволява да се преценява съвместимостта на национално законодателство като разглежданото по главното производство с първичното право, при положение че това законодателство е било прието, за да се транспонира във вътрешното право възможността, предоставена в тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 49 ДФЕС и член 11, параграф 1, буква a) от Директива 90/434 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото по главното производство, което, в случай на операция на трансгранично сливане, поставя предоставянето на данъчни предимства, приложими за такава операция по силата на тази директива, в конкретния случай отложено данъчно облагане на капиталовите печалби, свързани с активите, прехвърлени на дружество, установено в друга държава членка, от учредено по френското право дружество, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение, в рамките на която данъчнозадълженото лице, за да получи това одобрение, трябва да докаже, че съответната операция се основава на търговски съображения, че нейната основна цел или една от основните ѝ цели не е извършването на данъчна измама или отклонението от данъчно облагане и че условията на операцията позволяват да се осигури бъдещото облагане на капиталовите печалби, чието данъчно облагане е отложено, докато в случай на операция на вътрешно сливане подобно отложено облагане се предоставя, без данъчнозадълженото лице да бъде длъжно да провежда такава процедура.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>