Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 2 юли 2026 година(1)
Дело C‑383/25
Keritaly
(Преюдициално запитване на Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia (Регионален административен съд Ломбардия, Италия)
„ Преюдициално запитване — Директива 2010/75/ЕС — Емисии от промишлеността — Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването — Съществена промяна на инсталация — Условия на разрешителното — Уведомление относно намерение за извършване на несъществена промяна на инсталация — Липса на отговор от компетентния орган в рамките на предвидения срок — Правни последици — Мълчаливо разрешение — Недопустимост “
I. Въведение
1. Европейският съюз се стреми да използва все по-често мълчаливото разрешение — което се счита за издадено, ако даден орган не се е произнесъл по заявление в определен срок — като инструмент за ускоряване на процедурите, включително в областта на екологичното право(2). Могат ли обаче държавите членки да предвиждат мълчаливо разрешение за мерки, които съгласно правото на Съюза, и по-точно съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността(3), изрично изискват писмено разрешение? Този въпрос се поставя по настоящото дело и придобива все по-голямо значение поради посочената тенденция в правото на Съюза.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
2. Член 3, точки 7 и 9 от Директивата относно емисиите от промишлеността определя понятията „разрешително“ и „съществена промяна“ на дадена инсталация, както следва:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
7. „разрешително“ означава писмено разрешение за експлоатация на определена инсталация или част от нея, включително горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци;
[…]
9. „съществена промяна“ означава такава промяна на естеството, функционирането или разширението на инсталация, включително на горивна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, която може да доведе до значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда“.
3. Член 4 („Задължение за притежаване на разрешително“), параграф 1 от Директивата относно емисиите от промишлеността гласи:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма инсталации, включително горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, експлоатирани без разрешително.
[…]“.
4. Член 20 от Директивата относно емисиите от промишлеността урежда промените на дадена инсталация:
„1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че операторът информира компетентния орган за всяка планирана промяна в естеството на производствената дейност или във функционирането на инсталацията, или за разширението ѝ, която може да доведе до последици за околната среда. Когато е уместно, компетентният орган актуализира разрешителното.
2. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че никакви планирани от оператора съществени промени не се извършват без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива.
Заявлението за разрешително и решението на компетентния орган се отнасят до частите на инсталацията и данните, изброени в член 12, които е възможно да бъдат засегнати от съществената промяна.
3. Всяка промяна в естеството на производствената дейност или функционирането, или разширението на инсталация се счита за съществена, ако със самата промяна или разширение се достигат праговите стойности за капацитет, определени в приложение I“.
Б. Италианското право
5. Член 29nonies от Decreto legislativo (Законодателен декрет) № 152/2006 относно „Норми в областта на околната среда“ урежда информирането относно промени в дадена инсталация:
„1. Операторът информира компетентния орган за планираните промени в инсталацията, както са определени в член 5, алинея 1, буква l). Ако компетентният орган счете за необходимо, той актуализира комплексното екологично разрешително или съответните условия или, ако установи, че планираните промени са съществени по смисъла на член 5, алинея 1, буква l-bis), той уведомява оператора за това в 60‑дневен срок от получаването на уведомлението за целите на изпълнението на задълженията, посочени в алинея 2 от настоящия член. След изтичането на този срок операторът може да извърши промените, за които е информирал.
2. В случай че планираните промени — по мнение на оператора или след информирането по алинея 1 — се окажат съществени, операторът подава до компетентния орган ново заявление за издаване на разрешително, придружено от доклад, съдържащ актуализация на информацията, посочена в член 29ter, алинеи 1 и 2. […]“.
III. Фактическата обстановка и преюдициалното запитване
6. Keritaly SpA е възобновило дейността на фабрика за производство на керамични плочки, намираща се в Гонзага, провинция Мантуа. Съгласно точка 3.5 от приложение VIII към Decreto legislativo (Законодателен декрет) № 152/2006 тази дейност попада в приложното поле на италианското законодателство за транспониране на Директивата относно емисиите от промишлеността.
7. Поради потенциално въздействие върху качеството на въздуха и вследствие на това — и върху човешкото здраве, през 2018 г. провинция Мантуа е разпоредила за проекта да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. Поради това Keritaly предлага намаляване на нормите за допустими емисии и подава искане за преразглеждане на въпросното разпореждане.
8. На 6 февруари 2019 г. провинцията премахва това изискване за оценка за въздействието върху околната среда при условие да са спазени някои предписания, и по-конкретно норма за допустими емисии от 20 mg/Nm³ за летливи органични съединения. С акт от 12 юни 2019 г. провинцията издава комплексно екологично разрешително за извършване на дейността. В това разрешително провинцията възприема нормата за допустими емисии от 20 mg/Nm³ за летливи органични съединения.
9. На 27 февруари 2023 г. компетентната регионална агенция за опазване на околната среда извършва проверка за спазването на изискванията за разрешителното относно компонента на околната среда въздух и на 12 юни 2023 г. установява емисии от 65,12 mg/Nm³ на летливите органични съединения, т.е. превишаване на предписаната норма.
10. С предупреждение от 1 август 2023 г., връчено на 3 август 2023 г., провинцията възразява срещу това нарушение. Тя разпорежда на Keritaly да обясни причините за превишаването, като посочи процедурите, приети за гарантиране на спазването на въпросната норма. В него провинцията напомня на Keritaly, че евентуални промени в естеството на емисиите или в инсталираните системи за тяхното намаляване ще изискват подаването на уведомление за изменение на разрешителното.
11. На 4 август 2023 г. Keritaly подава уведомление за несъществена промяна на основание член 29nonies от Decreto legislativo (Законодателен декрет) № 152/2006 с предмет завишаване на нормата за допустими емисии на летливи органични съединения от 20 на 50 mg/Nm3. Непосредствено след изтичането на 60‑дневния срок, в който съгласно посочения член провинцията е трябвало да провери дали посоченото завишаване представлява съществена промяна, на 4 октомври 2023 г. Keritaly уведомява провинцията, че предвид липсата на отговор от нейна страна счита, че му е разрешено да извърши промяната, за която е информирало.
12. Едва тогава в докладна записка от 12 октомври 2023 г. провинцията приема, че завишаването на нормата за допустими емисии на летливи органични съединения не може да се извърши. Провинцията констатира по-специално, че завишаването на нормата за допустими емисии би довело до потенциално увеличаване на масовия дебит на летливи органични съединения, равняващ се на 9 119 тона годишно, и поради това би могло да има значително отрицателно въздействие върху околната среда. Ето защо въпросното завишаване не може да бъде разрешено без предварителна процедура за проверка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда.
13. На 2 ноември 2023 г. Keritaly иска от провинцията преразглеждането на този акт, като по-конкретно твърди, че е дадено мълчаливо разрешение, след като са изтекли 60 дни от изпращането от негова страна на уведомлението за несъществена промяна. С докладна записка от 23 ноември 2023 г. провинцията отрича да е дадено мълчаливо разрешение.
14. Keritaly обжалва пред запитващата юрисдикция, а именно Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia (Регионален административен съд Ломбардия, Италия), докладните записки от 12 октомври 2023 г. и от 23 ноември 2023 г.
15. След това производството по преразглеждане продължава и в докладната си записка от 12 декември 2023 г. Agenzia di Tutela della Salute Val Padana (Агенция за здравеопазване Вал Падана, Италия) констатира, на първо място, че в провинция Мантуа се наблюдават твърде много спонтанни аборти и са зачестили случаите на левкемия, които може да са причинени от рискови фактори в околната среда, на второ място, че в изпусканите от Keritaly летливи органични съединения може да се съдържат канцерогенни вещества и на трето място, че моделът на отлагане, представен от Keritaly през 2018 г., не позволява съпоставяне с посочени в литературата референтни стойности за населението като цяло. Поради това според Агенцията за здравеопазване е необходимо ново проучване.
16. На същата дата компетентната регионална агенция за опазване на околната среда (Италия) потвърждава, че увеличаването на емисиите вероятно ще доведе до увеличаване на отлаганията [в почвата], че във въпросния район има поне две инсталации от същия вид, които са заинтересовани от повишаване на нормите, и че в сравнение с 2018 г. към инсталациите на Keritaly са добавени нови производствени линии. Затова Keritaly доброволно намалило емисиите с цел изключване от оценката за въздействието върху околната среда на съответните процедури за промяна на разрешителното.
17. С оглед на тези становища на 14 февруари 2024 г. провинцията потвърждава предходния акт от 12 октомври 2023 г. Съответно Keritaly подава жалба с допълнителни основания.
18. Според информацията, предоставена в акта за преюдициално запитване, в досегашната съдебна практика по административни дела в Италия във връзка с последното изречение на член 29nonies, алинея 1 от Decreto legislativo (Законодателен декрет) № 152/2006 се приема, че мълчанието на компетентния орган в продължение на 60 дни не е равнозначно на разрешително за промяна. Член 29nonies действително позволява на оператора да извърши промените след изтичането на срока. Това обаче било допустимо само до приемането на друго решение от администрацията. Последното можело да установява в частност необходимостта от провеждане на процедура по издаване на разрешение.
19. Напротив, запитващата юрисдикция тълкува въпросното изречение в смисъл, че операторът „има право“ да направи промените. Ако за дадена дейност се изисква разрешително, последното или е издадено, или не. Трета възможност няма, и по-специално не може да има положение, при което дейността да се извършва временно, а по-късно да бъде забранена.
20. Освен това тълкуването, възприето в горепосочената съдебна практика на италианските съдилища, излага оператора на значителен риск — след изтичането на 60 дни от уведомлението, без да е получил отговор на същото, да направи предложените промени, поемайки съответните разходи. Всъщност дори след дълъг период от време администрацията би могла, практически неограничено, да квалифицира тези промени като съществени.
21. Ако обаче този член 29nonies, алинея 1 се тълкува в смисъл, че мълчанието е равнозначно на разрешение, операторът e получил мълчаливо разрешение да направи промените след 60 дни при липсата на отговор от страна на администрацията. Наистина, ако последната със закъснение прецени, че това са съществени промени, тя може все пак да ги забрани, като сама оттегли мълчаливото разрешение. Това обаче би било допустимо само в разумен срок и във всеки случай, не по-късно от една година, съгласно член 21nonies от Закон № 241/1990. Освен това, за да извърши оттеглянето, администрацията трябва да прецени конкретния и все още съществуващ обществен интерес, оправданите правни очаквания на оператора и интересите на евентуалните заинтересовани страни. Ако обаче в уведомлението на оператора се съдържат неверни данни при представянето на фактите, компетентният орган може да извърши оттеглянето дори след изтичането на едногодишния срок (член 21nonies, алинея 2bis от Закон № 241/1990).
22. Затова запитващата юрисдикция отправя до Съда следния въпрос:
„Трябва ли член 20, параграф 2 от Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална норма (като действащата в Италия по силата на член 29nonies, алинея 1 от Decreto legislativo (Законодателен декрет) № 152/2006, която предвижда, че след като операторът е информирал компетентния орган за своето намерение да извърши в инсталацията си промяна, която определя като несъществена, след изтичане на 60‑дневен срок при мълчание на компетентния орган промяната във всички случаи се счита за получила мълчаливо разрешение, дори ако впоследствие се окаже, че тя е съществена?“.
23. Организацията за защита на околната среда „Legambiente Lombardia Onlus“, Provincia di Mantova (провинция Мантуа), Италианската република и Европейската комисия са представили писмени становища. В проведеното на 24 април 2026 г. съдебно заседание освен посочените страни участва и Keritaly SpA.
IV. Правен анализ
24. В главното производство Keritaly подава уведомление до провинция Мантуа за завишаване на нормата на допустими емисии на летливи органични съединения от 20 mg/Nm3 на 50 mg/Nm3, определяйки го като несъществена промяна на инсталацията си за производство на керамични плочки. Провинцията отхвърля това искане едва след изтичането на предвидения в италианското право срок от 60 дни. Според нея става въпрос за съществена промяна, която не може да бъде автоматично разрешена. Keritaly възразява, че поради пропускането на срока провинцията вече мълчаливо е допуснала промяната.
25. Следователно преюдициалното запитване цели да се изясни въпросът дали член 20, параграф 2 от Директивата относно емисиите от промишлеността допуска национална правна уредба, която предвижда мълчаливо разрешение за промяната на инсталация, заявена от оператора като несъществена, ако впоследствие се окаже, че промяната е съществена.
26. Ето защо, въз основа на текста на приложимите разпоредби на Директивата относно емисиите от промишлеността, на контекста, в който се вписват, и на целите на правната уредба, от която са част, най-напред ще изясня, че мълчаливото разрешение за съществена промяна е изключено. След това ще разгледам въпроса в по-широк контекст чрез съпоставяне с уредените в правото на Съюза мълчаливи решения и накрая ще разгледам интересите на операторите, и по-специално на Keritaly.
А. Текст на разпоредбата
27. Съгласно член 4, параграф 1, първа алинея от Директивата относно емисиите от промишлеността държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират по-специално, че няма инсталации по смисъла на член 3, точка 3 и приложение I, експлоатирани без разрешително. В съответствие с това през 2019 г. провинцията издава разрешително на спорната фабрика като инсталация за изработване на керамични продукти чрез изпичане по смисъла на точка 3.5 от приложение I.
28. Освен това според член 20, параграф 2, първа алинея от Директивата относно емисиите от промишлеността държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че никакви планирани от оператора съществени промени (на такива инсталации) не се извършват без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива. За други промени операторът само информира компетентния орган, в съответствие с член 20(4).
29. Съгласно определението в член 3, точка 7 от Директивата относно емисиите от промишлеността разрешителното трябва да е писмено. Тъй като поради естеството си мълчаливо разрешение не се издава писмено, текстът на член 20, параграф 2, първа алинея и на член 3, точка 7 от Директивата относно емисиите от промишлеността не допуска такова за съществена промяна.
30. Член 4, параграф 1, втора и трета алинея от Директивата относно емисиите от промишлеността действително предвижда изключение от условието за издаване на разрешително. Както отбелязва Комисията обаче, то не е приложимо в настоящия случай.
31. Това изключение се прилага по отношение на инсталации, които попадат в приложното поле единствено на глава V от Директивата относно емисиите от промишлеността. Това са определени инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители. Те са изброени в част 1 от приложение VII. За тези инсталации държавите членки могат да определят процедура за регистрация. За целта е достатъчно операторът да уведоми компетентния орган за намерението си да експлоатира дадена инсталация. По силата на член 63 за съществени промени на такива инсталации се прилагат специални правила и не се изисква задължително издаването на разрешително.
32. Несъмнено спорната норма се отнася до летливи органични съединения, които включват и разтворители. Спорната инсталация обаче, а именно фабрика за производство на керамични плочки, не попада в приложното поле единствено на глава V от Директивата относно емисиите от промишлеността и следователно също така не е посочена в част 1 от приложение VII.
Б. Систематична връзка с участието на обществеността и ефективната съдебна защита на членовете на заинтересованата общественост
33. Изискването за писмено разрешение е тясно свързано и с участието на обществеността и с ефективната съдебна защита на трети лица, както са предвидени в Директивата относно емисиите от промишлеността.
34. Член 24, параграф 1, буква б) от Директивата относно емисиите от промишлеността предвижда, че при издаването на разрешително за съществена промяна следва да се прилага предвидената в приложение IV процедура за участие на обществеността. Съгласно тази процедура на обществеността се предоставя определена информация и ѝ се дава възможност да изрази становище преди решението.
35. Освен това по силата на член 25 решенията, действията или бездействията по член 24 от Директивата относно емисиите от промишлеността подлежат на съдебен контрол по инициатива на членовете на заинтересованата общественост. Въз основа на тази разпоредба могат по-специално да подават жалба сдружения за защита на околната среда(5).
36. Да се приеме формирането на мълчаливо разрешение, обаче би изключило всяко участие на обществеността и най-малкото би затруднило значително съдебния контрол. Всъщност в този случай поради естеството си информирането на обществеността би било съмнително.
37. Впрочем именно ефективната съдебна защита на членовете на обществеността би могла да породи сериозни рискове за оператора на инсталацията. Тъй като за мълчаливо разрешение няма уведомление, не може да се определи началният момент на сроковете за обжалване(6), така че евентуални жалби биха могли да бъдат подадени дори след дълъг период от време. Освен това мълчаливото разрешение не е мотивирано. Следователно дори само на това основание съществува голяма вероятност евентуална жалба да бъде уважена.
38. Поради това приемането на мълчаливо разрешение за съществени промени не би било съвместимо с участието на обществеността и с ефективната съдебна защита на членовете на заинтересованата общественост, предвидени в Директивата относно емисиите от промишлеността.
В. Цели на правната уредба
39. Изключването на възможността да се предостави мълчаливо разрешение за съществени промени, съответства също така на целите на Директивата относно емисиите от промишлеността и на политиката на Съюза в областта на околната среда.
40. Съгласно член 1, първа алинея целта на Директивата относно емисиите от промишлеността е комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности. Съгласно член 1, втора алинея във връзка със съображение 12 тя има за цел също така да предотврати или, в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намали емисиите във въздуха, водите и земята и да предотврати генерирането на отпадъци, с цел постигането на висока степен на опазване на околната среда „като цяло“(7). Според съображение 18 съществени промени в инсталациите, които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, не следва да се правят без разрешително, издадено в съответствие с настоящата директива.
41. Тези цели конкретизират общите цели на Европейския съюз.
42. Директивата относно емисиите от промишлеността е приета на основание член 192, параграф 1 ДФЕС относно действията, които Съюзът трябва да предприеме в областта на околната среда, за да достигне целите, посочени в член 191 ДФЕС. В параграф 1, първо и второ тире от последния член се посочва, че политиката на Съюза в областта на околната среда допринася за осъществяването на целите за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, както и за защита на здравето на хората. Член 191, параграф 2 предвижда, че политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита(8).
43. Освен това член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 9 ДФЕС предвиждат при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве. Същевременно съгласно член 37 от Хартата и член 3 ДЕС високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво развитие(9).
44. Условието за писмено разрешително за експлоатацията и за съществената промяна на инсталации допринася значително за постигането на тези цели. То задължава оператора и органа, който издава разрешителното, да проверяват дали са налице условията за експлоатация на инсталацията, предвидени в Директивата относно емисиите от промишлеността, и да ги обосновават.
45. Изричната проверка, че приложимите разпоредби на Директивата относно емисиите от промишлеността се спазват, е особено целесъобразна при съществена промяна на дадена инсталация. Съгласно член 3, точка 9 става въпрос за промяна на естеството, функционирането или разширението на инсталация, която може да доведе до значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда. Прилагането на посочената директива трябва именно да предотврати или поне да намали такова въздействие.
46. Очевидно е, че спорната промяна, която представлява завишаване на нормата за допустими емисии на летливи органични съединения със 150 %, може да доведе до значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве или околната среда. Тези съединения са определени в член 3, точка 45 от Директивата относно емисиите от промишлеността, за тях се прилагат специалните правила по глава V и според приложение II са замърсяващи въздуха вещества, за които трябва да се определят допустими норми в съответствие с член 14, параграф 1, буква а) от тази директива.
47. Ако инсталацията на Keritaly беше инсталация, за която е приложима глава V от Директивата относно емисиите от промишлеността, завишаване на емисиите на летливи органични съединения дори само с 10 % би представлявало съществена промяна по смисъла на член 63, параграф 1, буква б) от тази директива.
48. Тъй като член 14, параграф 1, буква а) от Директивата относно емисиите от промишлеността изисква норми за допустими емисии на летливи органични съединения, всяка промяна на съответната норма следва да се счита и за промяна на функционирането на дадена инсталация(10).
49. Следователно спорното уведомление от страна на Keritaly има за предмет съществена промяна на експлоатираната от него инсталация, за която според смисъла и целта на Директивата относно емисиите от промишлеността се изисква писмено разрешение.
Г. Разширен контекст: мълчаливи решения в останалите области на правото на Съюза
50. Несъмнено понятието за мълчаливо решение след изтичането на определен срок не е чуждо на правото на Съюза. Нормативната практика на Съюза обаче показва, че изключването на възможността да се предостави мълчаливо разрешение за съществени промени в контекста на тълкуването на член 20, параграф 2 от Директивата относно емисиите от промишлеността, е изискване за правна сигурност. Когато са предвидени мълчаливи решения, те и свързаните с тях правни последици се регламентират точно.
51. Вярно е, че в областта на правото на държавни помощи — предвид законните интереси на държавите членки и по аналогия на сроковете за обжалване пред юрисдикциите на Съюза — Съдът е определил на Комисията срок от два месеца от уведомлението за държавна помощ, в който тя да се произнесе относно съвместимостта на последната с правото на Съюза. Ако Комисията пропусне въпросния неписан срок, отпада забраната за привеждане в действие на помощта, предвидена понастоящем в член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС. Тази правна последица обаче не е окончателна, тъй като Комисията може да повдигне евентуални възражения срещу мярката по-нататък в процедурата за наблюдение на съществуващи помощи(11).
52. Търсеното от запитващата юрисдикция тълкуване на Директивата относно емисиите от промишлеността би било подобно именно защото мълчаливото разрешение за съществена промяна не е предвидено в Директивата. Същевременно, тъй като това тълкуване трябва да доведе до издаването на разрешително, то би имало по-широк обхват от този на посоченото решение на Съда, което се ограничава до това да вдигне забраната за привеждане в действие.
53. Изведеният от Съда по аналогия срок в областта на правото относно държавните помощи междувременно е закрепен изрично в член 4, параграф 6 от Регламента за държавните помощи(12). Тази правна уредба позволява на законодателя да направи крачка напред и да предвиди мълчаливо разрешение за помощта. По подобен начин член 10, параграф 6 от Регламента за сливанията(13) води до това, че нотифицирана концентрация се счита за разрешена, ако Комисията не е приела решение в рамките на относително кратък срок. Тези две мълчаливи разрешения се основават на интересите на съответните засегнати икономически оператори.
54. Цитираният от Комисията член 13, параграф 4 от Директивата за услугите(14) предвижда мълчаливо разрешение за достъпа до и упражняването на дейностите по предоставяне на услуги. Тази разпоредба служи за уреждането на правни положения, които произтичат от основните свободи, и само конкретизира пределите, в които държавите членки могат да ограничават тези свободи.
55. Обратно, в правото на публичната служба на Съюза(15) и относно достъпа до документи на Съюза(16) е изрично предвидено, че заявлението се счита за отхвърлено, ако компетентният орган не вземе решение в рамките на определен срок. Мълчаливият отказ не поражда права, но дава възможност на заявителя да търси правна защита чрез обжалване(17).
56. В екологичното право се добавя още едно съображение, а именно се цели защита на околната среда и/или здравето от отрицателното въздействие на определени дейности. Затова, доколкото в екологичното право на Съюза са предвидени мълчаливи решения, обикновено съществуват защитни механизми, предназначени да гарантират спазването на съответните изисквания.
57. В този смисъл член 9, параграф 1, втора алинея от Регламента относно превоза на отпадъци(18) предвижда мълчаливо съгласие от компетентния орган по транзита при превоза на отпадъци в рамките на Съюза, а други разпоредби позволяват да се приеме, че е налице мълчаливо съгласие на органите по транзита в трети страни. Компетентните органи по местоназначението и изпращането трябва да се произнасят писмено и мотивирано, като проверяват съответните разпоредби.
58. С цел да се насърчава използването на енергия от възобновяеми източници неотдавна Съюзът въведе с член 16а, параграф 6 от Директива 2018/2001(19) мълчаливо одобрение на междинни административни стъпки в процедурата за издаване на разрешения. С Предложение за регламент относно ускоряването на екологичните оценки Комисията цели да разшири обхвата на този нормативен модел и спрямо други стратегически проекти(20). При този нормативен модел обаче окончателните решения относно резултата от процедурата за издаване на разрешения все пак трябва да бъдат изрични. С него се цели и да се гарантира спазването на приложимите защитни разпоредби.
59. Съобразно тълкуването на италианското право, предложено от запитващата юрисдикция, такива защитни механизми липсват. Също поради тази причина Директивата относно емисиите от промишлеността не трябвало да се тълкува в смисъл, че позволява мълчаливо разрешение за съществени промени на инсталации.
60. В допълнение, следва да се отбележи, че и по друго висящо дело Съдът е сезиран с въпроса дали приложимите разпоредби на правото на Съюза позволяват мълчаливо разрешение, въпреки че не го предвиждат изрично. По това дело става въпрос за контрол на стоки от трети държави поради съображения за опазване на човешкото здраве(21).
61. Ето защо, в обобщение, следва да се приеме, че срок за вземане на решение за съществена промяна, изтичането на който води до мълчаливо разрешение, предполага наличието на изрична разпоредба в Директивата относно емисиите от промишлеността, която в идеалния случай да предвижда и механизъм, който да гарантира спазването на защитните разпоредби, предвидени в тази директива, и да урежда по подходящ начин съотношението с ефективното участие на обществеността и ефективната съдебна защита.
Д. Легитимни интереси на оператора
62. Следователно изтъкнатият от запитващата юрисдикция интерес на оператора на инсталация да получи решение по заявлението си в рамките на предвидения срок, не може да обоснове предлаганото от запитващата юрисдикция тълкуване на Директивата относно емисиите от промишлеността. Ако се вземе предвид посоченият риск от обжалване(22), могат дори да възникнат опасения, че това тълкуване би застрашило именно този интерес. В случай че националното право предвижда съответни средства за правна защита, например иск за установяване на неправомерно бездействие или иск за обезщетение за вреди, операторът трябва да използва по-скоро тях.
63. В настоящия случай обаче е съмнително дали такива средства за правна защита могат да бъдат успешно упражнени, защото спорното уведомление от страна на Keritaly — без да се засяга по-задълбочената преценка на запитващата юрисдикция — изглежда, представлява злоупотреба с право.
64. Макар че в акта за преюдициално запитване поведението на Keritaly не се квалифицира изрично като злоупотреба, в него се обяснява, че според запитващата юрисдикция дори недобросъвестното представяне в уведомлението на съществена промяна като несъществена би могло да доведе до мълчаливо разрешение.
65. Фактически Keritaly не е могло да не знае, че завишаването на спорните норми не може да се извърши просто така, нито може да се счита за несъществена промяна. Според акта за преюдициално запитване в първоначалната процедура по издаване на разрешително самото предприятие е предложило намаляването на нормата до определена стойност, за да избегне извършването на оценка за въздействието върху околната среда. Следователно то е знаело, че според провинцията по-високата норма е свързана с риск от значително отрицателно въздействие.
66. При това положение подаването на заявление за завишаване на нормата под формата на уведомление за несъществена промяна, изглежда, представлява злоупотреба (venire contra factum proprium).
67. Това важи в още по-голяма степен, тъй като предвид резултатите от извършените на 27 февруари 2023 г. измервания и заявлението за завишаване на нормата, изглежда, инсталацията не е проектирана така, че да може да бъде експлоатирана при спазване на установената норма. При това положение съгласно член 8, параграф 2, буква б) от Директивата относно емисиите от промишлеността и транспонирането ѝ в член 29decies от Decreto legislativo (Законодателен декрет) № 152/2006 Keritaly е било длъжно да гарантира незабавно спазването на нормата(23). Ако надвишаването на нормата създава непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда, е трябвало дори да се спре експлоатацията на инсталацията(24).
V. Заключение
68. Поради гореизложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос по следния начин:
„Член 20, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) следва да се тълкува в смисъл, че не допуска мълчаливо разрешение за съществена промяна на инсталация, за която съгласно тази директива се изисква разрешително“.
1 Език на оригиналния текст: немски.
2 Член 16а, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 2018 г., стр. 82), изменена с Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година (ОВ L, 2023/2413), и раздел II от приложението към Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ускоряването на екологичните оценки (COM(2025) 984 final).
3 Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 2010 г., стр. 17).
4 Вж. решение от 2 юни 2022 г., FCC Česká republika (C‑43/21, EU:C:2022:425, т. 44).
5 По аналогично формулирания член 10а от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 1985 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година (ОВ L 156, 2003 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8), вж. решение от 12 май 2011 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen (C‑115/09, EU:C:2011:289, т. 42).
6 Вж. решения от 7 ноември 2019 г., Flausch и др. (C‑280/18, EU:C:2019:928, т. 54—59), и от 16 април 2026 г., Drumakilla (C 58/24, EU:C:2026:300, т. 45 и 46), както и констатациите и препоръките на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция от 22 септември 2021 г., Breakell/Vereinigtes Königreich (Nelson Hospital site) (ACCC/C/2015/131 (Nr. 129).
7 Решение от 25 юни 2024 г., Ilva и др. (C‑626/22, EU:C:2024:542, т. 69).
8 Решение от 25 юни 2024 г., Ilva и др. (C‑626/22, EU:C:2024:542, т. 67).
9 Решение от 25 юни 2024 г., Ilva и др. (C‑626/22, EU:C:2024:542, т. 71).
10 В този смисъл решение от 2 юни 2022 г., FCC Česká republika (C‑43/21, EU:C:2022:425, т. 40 и 41).
11 Решение от 11 декември 1973 г., Lorenz (120/73, EU:C:1973:152, т. 4 и 5).
12 Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).
13 Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).
14 Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).
15 Член 90 от Регламент № 31 (ЕИО), 11 (ЕОАЕ) относно Правилника за длъжностните лица на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ 45, 1962 г., стр. 1385), последно изменен с Актуализиране на размера на вноската в пенсионноосигурителната схема за длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз, пораждащо действие от 1 юли 2025 г. (OВ C, C/2025/6569, 2025 г.).
16 Член 7, параграф 4 и член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
17 Вж. заключението ми по дело Housieaux (C‑186/04, EU:C:2005:70, т. 31—37).
18 Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172).
19 Вж. бележка под линия 2 от настоящото заключение.
20 Вж. бележка под линия 2 от настоящото заключение.
21 Дело C‑596/25, Sonifer.
22 Вж. точка 37 по-горе.
23 Решение от 25 юни 2024 г., Ilva и др. (C‑626/22, EU:C:2024:542, т. 127).
24 Решение от 25 юни 2024 г., Ilva и др. (C‑626/22, EU:C:2024:542, т. 128).