European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2024/6819

29.11.2024

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 21 октомври 2024 година

относно икономическата, бюджетната, трудовата и структурната политика на Италия

(C/2024/6819)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (1), и по-специално член 3, параграф 3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (2), и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По линия на Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър за координация на икономическите политики Механизмът спомага за постигането на икономическо и социално възстановяване и за изпълнението на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаването на екологичния и цифровия преход и за укрепването на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и за стимулирането на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, за подобряването на териториалното сближаване в рамките на Съюза и за подкрепата на непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права.

(2)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (4) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел постепенното премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще спомогне за постигането на енергийна сигурност и диверсификация на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Италия добави нова глава за REPowerEU към своя национален план за възстановяване и устойчивост, за да финансира ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU.

(3)

На 16 март 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, за да осигури информация за политическите решения и да се създадат рамкови условия за увеличаване на растежа. Съобщението е структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили в областта на конкурентоспособността. Сред тези движещи сили достъпът до частен капитал, научните изследвания и иновациите, образованието и уменията и функциониращият единен пазар се открояват като основни приоритети на политиката за реформи и инвестиции с цел справяне с настоящите предизвикателства, свързани с производителността, както и за изграждане на дългосрочна конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. На 14 февруари 2024 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Годишен доклад от 2024 г. за единния пазар и конкурентоспособността“. В съобщението се описват подробно конкурентните предимства на европейския единен пазар и предизвикателствата пред него, като се проследява годишното развитие в съответствие с установените девет движещи сили на конкурентоспособността.

(4)

На 21 ноември 2023 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2024 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2024 г. На 22 март 2024 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора на устойчивия растеж за 2024 г. във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 21 ноември 2023 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2024 г., в който посочи Италия като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие становище относно проекта на бюджетен план за 2024 г. на Италия. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, както и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2024 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (5) („Препоръка от 2024 г. относно еврозоната“) на 12 април 2024 г. и съвместния доклад за заетостта на 11 март 2024 г.

(5)

На 30 април 2024 г. влезе в сила новата рамка на Съюза за икономическо управление. Рамката включва новия Регламент (ЕС) 2024/1263 за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение, изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (6) за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета (7) относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. Целите на новата рамка за икономическо управление са насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. С новата рамка за икономическо управление се насърчава също националната ангажираност и се поставя по-силен акцент в средносрочен план, наред с по-ефективно и по-съгласувано прилагане. Всяка държава членка трябва да представи на Съвета и на Комисията национален средносрочен фискално-структурен план. Националният средносрочен фискално-структурен план съдържа фискалните ангажименти, ангажиментите за реформи и ангажиментите за инвестиции на държавата членка, които обхващат период на планиране от 4 или 5 години в зависимост от редовната продължителност на мандата на законодателния орган в съответната държава. Планът за нетните разходи (8) в националните средносрочни фискално-структурни планове трябва да спазва изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263, в това число изискванията консолидираният държавен дълг да следва правдоподобно низходяща тенденция до края на периода на корекция или да остане на разумни равнища под 60 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде сведен и/или поддържан под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП в средносрочен план. Когато държава членка поеме ангажимент да изпълни съответен набор от реформи и инвестиции в съответствие с критериите, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1263, периодът на корекция може да бъде удължен с най-много 3 години. За да подпомогне изготвянето на тези национални средносрочни фискално-структурни планове, на 21 юни 2024 г. Комисията публикува насоки относно информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите членки в техните национални средносрочни фискално-структурни планове и в техните годишни доклади за напредъка. В съответствие с членове 5 и 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията предаде на държавите членки референтни траектории и техническа информация по целесъобразност. Държавите членки трябва да представят своите национални средносрочни фискално-структурни планове до 20 септември 2024 г., освен ако държавата членка и Комисията не се споразумеят да удължат този срок в разумни граници. В съответствие с националните си правни рамки държавите членки могат да обсъждат своите проекти на средносрочни планове с националните си парламенти, да поискат от независимите фискални институции да издадат становище и да проведат консултации със социалните партньори и други заинтересовани страни на национално равнище.

(6)

През 2024 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете спомагат за ефективното справяне с всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, които бяха преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(7)

На 30 април 2021 г. Италия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Италия (9), който бе изменен на 8 декември 2023 г. съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 за актуализиране на максималното финансово участие за безвъзмездна финансова подкрепа, както и за да бъде включена главата за REPowerEU (10). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Италия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(8)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (11) на 30 април 2024 г. Италия представи националната си програма за реформи за 2024 г. и програмата си за стабилност за 2024 г. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2024 г. отразява също шестмесечното докладване на Италия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(9)

На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклада за Италия за 2024 г. В него беше оценен напредъкът на Италия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019 – 2023 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Италия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Италия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(10)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Италия. Основните констатации от извършената от службите на Комисията оценка на макроикономическите уязвимости за Италия за целите на посочения регламент бяха публикувани през април 2024 г. На 19 юни 2024 г. Комисията заключи, че в Италия са налице макроикономически дисбаланси, след като през 2023 г. бяха установени прекомерни дисбаланси. По-специално продължават да съществуват уязвимости, свързани с висок държавен дълг и слаб растеж на производителността в условията на нестабилност на пазара на труда и някои остатъчни слабости на финансовите пазари, които са от трансгранично значение. Съотношението на публичния дълг към БВП на Италия намаля значително след върховата си стойност през кризата с COVID-19, главно поради силния растеж на номиналния БВП. Съотношението на публичния дълг към БВП обаче е все още високо – над 137 % от БВП през 2023 г., като се очаква низходящата тенденция да се обърне през тази и следващата година. Този обрат се дължи на голяма, увеличаваща дълга корекция наличности-потоци на бюджетния дефицит, която макар и да намалява, продължава да бъде значителна, както и на по-слабия растеж на номиналния БВП. Средното и цялостното повишение на производителността бе положително, но ограничено, което потвърждава необходимостта от реформи и инвестиции за преодоляване на структурните недостатъци и за насърчаване на благоприятни условия за растеж на производителността. Условията на пазара на труда се подобриха през последните години, без това да доведе до натиск върху заплатите. Коефициентът на икономическа активност се е повишил до рекордни равнища, въпреки че те все още са сравнително ниски. Финансовият сектор укрепна допълнително с подобрения в качеството на банковите активи и рентабилността, независимо че експозицията на италианските банки в счетоводните им баланси към държавен дълг и гарантирани от държавата заеми продължава да бъде значителна, макар и да намалява. Мерките на политиката бяха благоприятни за справяне с уязвимостите, включително чрез изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост, което, наред с другото, стимулира производителността и растежа на потенциалния БВП, за да се способства за намаляване на съотношението на публичния дълг към БВП в дългосрочен план. Поддържането на темпото на изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост продължава да бъде от съществено значение и ще бъде от полза да се предприемат допълнителни мерки на политиката. Очевидно са необходими повече действия за намаляване на високото съотношение на публичния дълг към БВП. Реформираният Пакт за стабилност и растеж, включително прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, предлага подходящ и солиден механизъм за наблюдение за преодоляване на рисковете за фискалната устойчивост и допълване на надзора в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.

(11)

В съответствие с данните, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Италия е намалял от 8,6 % от БВП през 2022 г. на 7,4 % през 2023 г., докато консолидираният държавен дълг е намалял от 140,5 % от БВП в края на 2022 г. на 137,3 % в края на 2023 г. Както бе обявено в съобщението на Комисията от 8 март 2023 г., озаглавено „Насоки за фискалната политика за 2024 г.“, Комисията предприема първата стъпка за откриване на основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби. На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се прави оценка на състоянието на бюджета на Италия, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. надхвърля референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се заключава, че с оглед на тази оценка и след като разгледа становището на Икономическия и финансов комитет, изготвено съгласно член 126, параграф 4 от Договора, Комисията възнамерява да предложи през юли 2024 г. да бъде открита процедура при прекомерен дефицит за Италия, като предложи на Съвета да приеме решение съгласно член 126, параграф 6 от Договора за установяване на наличието на прекомерен дефицит в Италия.

(12)

На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча (12) на Италия да гарантира, че през 2023 г. фискалната политика ще е разумна, по-специално като ограничи нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството (13), като вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Същевременно на Италия бе препоръчано да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Италия беше препоръчано също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза. Според оценките на Комисията фискалната позиция (14) през 2023 г. е била леко експанзионистична – 0,3 % от БВП, в условията на висока инфлация. Растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигури рестриктивен принос към фискалната позиция от 1,0 % от БВП и беше в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Рестриктивният принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи на намаление с 1,4 процентни пункта от БВП на разходите за извънредни мерки за подкрепа (целеви и нецелеви) за домакинствата и предприятията в отговор на покачването на цените на енергията. Пенсиите и намаляването на данъчната тежест върху труда бяха основните двигатели на растежа на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите). Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и други фондове на Съюза, възлязоха на 1,2 % от БВП през 2023 г. Финансираните на национално равнище инвестиции възлязоха на 2,9 % от БВП през 2023 г., което представлява увеличение от 0,3 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Италия финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза. Тя финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийна сигурност, като например укрепване на интелигентните мрежи, изграждане на „Тиренската връзка“, разработване на бързи системи за масов транспорт, производство на водород в изоставени промишлени терени, бързи интернет връзки и цифровизация на публичната администрация. Тези публични инвестиции са частично финансирани от Механизма и други фондове на Съюза.

(13)

В програмата за стабилност за 2024 г. макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози предвижда реалният БВП да нарасне с 1,0 % през 2024 г. и с 1,2 % през 2025 г., като същевременно предвижда инфлацията (измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да бъде 1,2 % през 2024 г. и 1,8 % през 2025 г. При непроменен законодателен сценарий се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 4,3 % от БВП през 2024 г. и 3,7 % от БВП през 2025 г., докато съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да се увеличи с 0,5 процентни пункта до 137,8 % до края на 2024 г., а впоследствие да се увеличи до 138,9 % до края на 2025 г. След 2025 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 3,0 % от БВП през 2026 г. и до 2,2 % от БВП през 2027 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да не надвишава референтната стойност по Договора от 3 % от БВП през 2026 г. На свой ред, след 2025 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне допълнително до 139,8 % през 2026 г. и да намалее незначително до 139,6 % през 2027 г.

(14)

В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 0,9 % през 2024 г. и с 1,1 % през 2025 г., а ХИПЦ-инфлацията да бъде 1,6 % през 2024 г. и 1,9 % през 2025 г.

(15)

В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,4 % от БВП през 2024 г., а съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 138,6 % до края на 2024 г. Прогнозираното намаление на дефицита през 2024 г. отразява главно пълната отмяна на мерките за енергийна подкрепа и много по-малките бюджетни разходи за данъчни кредити за саниране на жилища (¼% от БВП спрямо около 3½% през 2023 г.) поради промени в законодателството, които доведоха и до статистическата класификация на новите данъчни кредити като „неплатими“ (докато предишните данъчни кредити бяха класифицирани като „платими“). Увеличението на съотношението на дълга към БВП през 2024 г. отразява голямото увеличение на корекцията наличности-потоци поради забавеното въздействие върху паричния поток на данъчните кредити за саниране на жилища за периода 2021 – 2023 г., които вече бяха записани в дефицита на основата на принципа на начисляването. Според оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде рестриктивна в размер на 3,1 % от БВП през 2024 г.

(16)

Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. разходи в размер на 0,6 % от БВП се очаква да бъдат финансирани с безвъзмездна подкрепа („безвъзмездни средства“) от Механизма през 2024 г. в сравнение с 0,8 % от БВП през 2023 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства от Механизма, ще продължат да дават възможност за висококачествени инвестиции и реформи за повишаване на производителността без пряко въздействие върху салдото или дълга по консолидирания държавен бюджет на Италия. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. разходи в размер на 1,3 % от БВП се очаква да бъдат покрити със заеми от Механизма през 2024 г. в сравнение с 0,3 % от БВП през 2023 г.

(17)

На 14 юли 2023 г. Съветът препоръча (15) на Италия да гарантира разумна фискална политика, по-специално като ограничи номиналното увеличение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (16) през 2024 г. до не повече от 1,3 %. Когато изпълняваха своите бюджети за 2023 г. и изготвяха своите проекти на бюджетни планове за 2024 г., държавите членки бяха приканени да вземат предвид факта, че Комисията ще предложи на Съвета да бъдат открити основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Италия, финансирани на национално равнище, се очаква да намалеят с 2,8 % през 2024 г. (17), което е под препоръчания максимален темп на растеж. Тези по-малки разходи под препоръчания максимален темп на растеж на нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, съответства на 2,0 % от БВП през 2024 г. Въпреки това нетните разходи през 2023 г. бяха по-високи от очакваното към момента на изготвяне на препоръката (с 2,9 % от БВП). Ако нетните разходи през 2023 г. бяха същите като очакваните към момента на изготвяне на препоръката, произтичащият темп на растеж на нетните разходи през 2024 г. щеше да бъде над препоръчания темп на растеж с 0,9 % от БВП. Поради това Комисията счита, че предвид базовия ефект, произтичащ от по-високите от очакваното нетни разходи през 2023 г., финансираните на национално равнище нетни първични разходи се оценяват като изложени на риск да не бъдат в пълно съответствие с препоръката.

(18)

Освен това Съветът препоръча на Италия да предприеме действия за постепенно прекратяване на действащите извънредни мерки за енергийна подкрепа, като използва съответните икономии, за да намали бюджетния дефицит възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Съветът препоръча също така, ако нови увеличения на цените на енергията налагат нови или запазване на съществуващи мерки за подкрепа, Италия да гарантира, че такива мерки за подкрепа са насочени към защитата на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално поносими и запазват стимулите за икономии на енергия. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи (18) за мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 1,0 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,0 % през 2024 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 1,0 % от БВП през 2024 г., докато финансираните на национално равнище нетни първични разходи (19) имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 2,7 % от БВП през същата година. Това обаче се дължи на рестриктивния принос на другите капиталови разходи в размер на 3,2 % от БВП, което е свързано главно с рязкото намаляване на субсидиите, свързани с данъчни кредити за саниране на жилища през 2024 г., посочено в съображение 15. Същевременно приносът на финансираните на национално равнище нетни текущи първични разходи към фискалната позиция, която е засегната от постепенното прекратяване на настоящите мерки за енергийна подкрепа, се очаква да бъде експанзионистичен с 0,4 % от БВП, което показва, че икономиите от 0,8 % от БВП от тези текущи мерки за енергийна подкрепа ще се използват изцяло за експанзионистични политики, увеличаващи нетните текущи разходи през 2024 г., включително намаляване на данъчната тежест върху труда. Извънредните мерки за енергийна подкрепа бяха постепенно прекратени през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Не се очаква обаче съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Съществува риск това да не съответства на препоръките на Съвета.

(19)

По-конкретно Съветът препоръча на Италия също така да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства от Механизма и други фондове на Съюза се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да намалеят от 2,9 % от БВП през 2023 г. до 2,8 % от БВП през 2024 г. (20) Това е в съответствие с препоръката на Съвета. На свой ред, публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на Съюза, включително безвъзмездни средства по Механизма, се очаква да намалеят до 0,8 % от БВП през 2024 г. (от 1,2 % от БВП през 2023 г.), главно във връзка с Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU).

(20)

Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, и при условие че политиката остане непроменена, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,7 % от БВП през 2025 г. Увеличението на дефицита през 2025 г. отразява главно очакваното удължаване на намаляването на данъчната тежест върху труда, при условие че политиката остане непроменена, и допълнителното увеличение на лихвените разходи. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне допълнително до 141,7 % до края на 2025 г. Прогнозираното увеличение на съотношението на дълга към БВП през 2025 г. отразява главно по-неблагоприятната разлика между лихвите и растежа и увеличаващата дълга корекция наличности-потоци, свързана със забавеното парично въздействие на подпомаганото от правителството саниране на жилища.

(21)

Данъчните приходи на Италия спрямо БВП са относително високи в сравнение със сходните държави членки, като основният принос е от данъчното облагане на труда. След като парламентът одобри закон, който предоставя широк мандат за реформиране на данъчната система, правителството прие няколко постановления за изпълнение. Приетите досега мерки обаче не са насочени към основните предизвикателства на данъчната система, а намаляването на данъчната тежест върху труда, прието само до 2024 г. и финансирано чрез временни разпоредби, е доста ограничено по обхват. В допълнение, разширяването на режимите на облагане с единна ставка, включително за самостоятелно заетите лица, влошава хоризонталната справедливост и ефективност на данъчната система, като намалява преразпределението, облагодетелства определени категории данъкоплатци и премахва стимулите за растеж на предприятията. Освен това, въпреки че някои важни мерки относно данъчната администрация и опростяването се прилагат като част от плана за възстановяване и устойчивост, например предварително попълнени декларации за ДДС, има риск други наскоро приети мерки да окажат неблагоприятно въздействие върху спазването на данъчното законодателство. Тези мерки включват 5-годишния срок за събиране на данъци, намаляването на санкциите, свързани с укриване на данъци и социалноосигурителни вноски, и подновяването на мерки, сходни на данъчни амнистии. Внимателно наблюдение заслужава и въздействието, което оказва върху спазването на данъчното законодателство системата на предварително споразумение между данъкоплатеца и администрацията относно данъчните задължения за малките предприятия. Като цяло за една по-структурна и благоприятстваща растежа реформа на данъчната система ще е необходимо неутрално по отношение на бюджета изместване на данъчната тежест от производствените фактори към други източници, които са по-малко вредни за растежа. В това отношение все още не са известни подробности относно планираното рационализиране на данъка върху добавената стойност, а актуализацията на кадастралните стойности, които до голяма степен са остарели и се различават от пазарните стойности, не е включена в закона за данъчната реформа. Освен това се наблюдават значителни загуби на приходи във връзка с обществените концесии, включително на плажовете. Освен това, въпреки относително големите приходи от екологични данъци, данъчната система на Италия би могла да подкрепи по-добре екологичния преход, по-специално чрез обвързване на данъчното облагане с равнището на емисии на CO2 от енергийни източници и превозни средства, включително за служебни автомобили.

(22)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Очаква се тези реформи и инвестиции да спомогнат за ефективното справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за държавата препоръки. В този кратък срок бързото и ефективно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително на главата за REPowerEU, е от съществено значение за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на Италия по време на екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантира социална справедливост. За да бъдат изпълнени ангажиментите по плана за възстановяване и устойчивост до август 2026 г., от съществено значение е Италия да продължи изпълнението на реформите и да ускори инвестициите чрез преодоляване на съответните предизвикателства, като същевременно осигури стабилен административен капацитет. Инвестициите по-конкретно са силно концентрирани към края на изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост и заслужават специално внимание. Систематичното участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост.

(23)

Като част от междинния преглед на програмите по линия на политиката на сближаване, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (21) от Италия се изисква да направи преглед на всяка програма по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Кохезионния фонд (КФ) и Фонда за справедлив преход (ФСП) до март 2025 г., като вземе предвид, наред с другото, предизвикателствата, посочени в специфичните за държавата препоръки за 2024 г., както и своя национален план в областта на енергетиката и климата. Този преглед представлява основата за окончателното разпределение на финансирането от Съюза, включено във всяка програма. Въпреки че Италия постигна напредък в прилагането на програми по линия на политиката на сближаване и Европейския стълб на социалните права, продължават да са налице предизвикателства и регионални различия между Централна/Северна Италия и Южна Италия. Ускоряването на изпълнението на програмите по линия на политиката на сближаване в съчетание с укрепването на административния капацитет, на национално и особено на поднационално равнище, е от решаващо значение. Договорените в програмите приоритети продължават да бъдат актуални. Освен мерките, свързани с административния капацитет, особено важно е да се постигне бързо реализиране на инвестиции в научни изследвания, иновации и конкурентоспособност, особено в по-слабо развитите региони, заедно с плановете за развитие на инфраструктурата и регионалните стратегии за интелигентна специализация. Италия следва да продължи да повишава качеството на основните обществени услуги в южната част на страната, по-специално услугите в областта на водите и отпадъците, включително чрез насърчаване на отделни оператори на регионално равнище. Продължава да бъде важно да се насърчава повишаването на квалификацията и преквалификацията, включително за екологичния преход, чрез увеличаване на броя на завършилите висше образование и дела на възрастните, участващи в обучение. Намаляването на броя на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, чрез подобряване на образователната система и по-добро насочване на активните политики по заетостта продължава да бъде приоритет, особено в южната част на страната. Освен това е необходимо да продължи да се оказва подкрепа за заетостта на жените, като се увеличи предлагането на достъпни и качествени грижи за деца в ранна детска възраст. Италия би могла също така да използва Платформата за стратегически технологии за Европа, създадена с Регламент (ЕС) 2024/795 на Европейския парламент и на Съвета (22), за да подпомогне трансформацията на промишлените екосистеми, по-специално в южната част на страната. Ефективната намеса би могла да включва интегрирани промишлени политики, които подкрепят разработването и прилагането на стратегически технологии, особено в областта на цифровите иновации, чистите и ресурсно ефективни технологии, по-специално в секторите, които вече имат силно присъствие в южната част на страната, като автомобилостроенето и аеронавтиката. Стратегическият план за новата единна специална икономическа зона за Юга би могъл да се превърне в съгласувана рамка за насърчаване на бизнес иновациите и производителността чрез насочване към проекти от критично значение и укрепване на интеграцията по веригите за създаване на стойност.

(24)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, отразени в плана за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза, Италия е изправена пред някои допълнителни предизвикателства, свързани с данъчното облагане, демографията, включително последиците от тях за фискалната устойчивост, промишлената стратегия и политиката в областта на конкуренцията.

(25)

Италия е една от държавите – членки на Съюза, с най-възрастно население, най-ниска раждаемост и по-висока от средната възраст на първескините. Миграционният баланс остава положителен, но вече не компенсира ниската раждаемост. В резултат на това населението в трудоспособна възраст продължава да намалява, което ограничава потенциалния растеж. Очаква се неблагоприятното демографско развитие да увеличи разходите за пенсии като дял от БВП до 2040 г., които са допълнително обременени от въведените през последните години схеми за ранно пенсиониране. В дългосрочен план се очаква разходите за пенсии постепенно да намалеят, включително благодарение на пенсионната реформа от 2011 г., ако тя бъде осъществена напълно, включително чрез ограничаване на схемите за ранно пенсиониране. Един по-силен и по-приобщаващ пазар на труда, най-вече за жените и младите хора, заедно с по-високо качество на работните места, включително по отношение на по-ниските равнища на бедност сред работещите и по-добрия достъп до социална закрила за нестандартните работници, може да спомогне за смекчаване на демографското предизвикателство. За тази цел важна роля биха могли да играят и политиките, свързани със семейството, включително мерките за насърчаване на равновесието между професионалния и личния живот, равните възможности, както и достъпните и висококачествени услуги за полагане на грижи. Освен това миграцията би могла да се използва и за противодействие на демографския спад, особено в краткосрочен и средносрочен план. Въпреки че предприетите през 2024 г. мерки увеличават броя на приетите в Италия граждани на държави извън Съюза и опростяват признаването на чуждестранни образователни звания, всеобхватната стратегия за привличане и задържане на висококвалифицирани работници и студенти продължава да бъде от ключово значение за борбата с изтичането на мозъци и за противодействие на демографските тенденции. В този контекст, всички посочени мерки ще допринесат и за подпомагане на възходящата социална конвергенция в съответствие с анализа на втория етап на службите на Комисията въз основа на характеристиките на Рамката за социална конвергенция, която беше въведена пилотно през 2024 г. В съответствие с член 3, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263 европейският семестър включва наблюдение на изпълнението на насоките за заетостта от страна на Комисията, наред с другото чрез рамка за определяне на рисковете за социалната конвергенция.

(26)

Икономиката на Южна Италия допринесе за възстановяването след COVID. Въпреки това за южните региони продължават да са характерни икономически дейности с по-слаба добавена стойност, отколкото за регионите от централната и северната част. Освен това се очаква износът на южните региони да бъде засегнат в особено голяма степен от усилията за декарбонизация. Някои мерки на политиката подпомагат икономическите дейности в Южна Италия, по-специално данъчните стимули. През 2023 г. Италия създаде единна специална икономическа зона за Юга, като възложи отговорността за управлението на предходните зони на единен орган към председателството на Съвета на министрите от 1 март 2024 г. Очаква се стратегическият план за тази зона да бъде одобрен до 31 юли 2024 г. Механизмът и други фондове на Съюза допринасят за инвестициите и реформите в южните региони. Необходима е стратегия за промишлеността и развитието на Юга, за да се насочат по-добре съществуващите мерки на политиката и да се подобри добавената стойност на европейските и националните инвестиции. В това отношение южният регион има значителен потенциал в редица сектори, като логистиката в Средиземноморието и веригите за създаване на стойност в областта на енергията от възобновяеми източници. Освен това укрепването на връзките между науката и бизнеса, за да се превърнат научните знания в практически решения, е от ключово значение за съживяването на промишлеността и за позиционирането на Юга в световните вериги за създаване на стойност. За тази цел от основно значение ще бъде по-нататъшното институционализиране на ролята на службите за трансфер на технологии, особено в южната част на страната, например чрез укрепване на административния капацитет. Определянето и подборът на тези стратегически сектори в стратегията за развитие е фактор от значение за повишаване на конкурентоспособността на южните региони с положително въздействие на национално равнище. Насочването на съществуващите мерки на политиката и съсредоточаването на планираните инвестиции в тези сектори може допълнително да увеличи тяхното икономическо въздействие.

(27)

Подобряването на бизнес средата ще подпомогне предприемачеството, а предоставянето на по-добри рамкови условия за конкуренция ще благоприятства по-ефикасното разпределение на ресурсите и ще доведе до повишаване на конкурентоспособността и производителността. По-силната конкуренция и подобреното секторно регулиране също ще бъдат от полза за потребителите и ще подобрят държавните финанси, като спомогнат за преодоляване на уязвимостта на Италия, свързана с големия държавен дълг и слабия растеж на производителността, както е посочено в съображение 10. Прилагането на годишните закони в областта на конкуренцията за 2021 г. и 2022 г. започна и ще трябва да продължи. В съответствие с италианското законодателство в италианския план за възстановяване и устойчивост е предвидено ежегодно да се приема закон за конкуренцията. В него обаче не се посочват всички сектори, които могат да бъдат обхванати от годишното законодателство в областта на конкуренцията. Законодателна инициатива, основана на задълбочена оценка на регулаторното въздействие, е особено полезна за търговията на дребно, по-специално за регулирането на отварянето на нови магазини и организирането на промоции с цел увеличаване на продажбите, за регулираните професии, по-специално за да се облекчат условията за достъп до тях, както и за железопътния транспорт, където възлагането на договори за регионални транспортни и междуградски услуги трябва да бъде на конкурентни начала. Освен това, според италианския орган за защита на конкуренцията продължават да са налице значителни пречки пред конкуренцията в редица други сектори, като пощенските услуги, фармацевтичните продукти, търговските камари и услугите за превоз по заявка.

(28)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, през 2024 г. Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за да изпълнят Препоръката от 2024 г. относно еврозоната. За Италия препоръки 1, 2, 3 и 4 спомагат за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка, изложени в Препоръката от 2024 г. относно еврозоната,

(29)

В светлината на задълбочения преглед на Комисията и заключенията ѝ относно наличието на дисбаланси, препоръките по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръки 1, 2, 3 и 4. Политиките, посочени в препоръка 1, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с големия държавен дълг. Политиките, посочени в препоръки 2, 3 и 4, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани със слабия растеж на производителността, което от своя страна подкрепя растежа на потенциалния БВП и в резултат на това допринася и за изпълнението на препоръка 1. Препоръки 1, 2, 3 и 4 допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръката за еврозоната в съответствие със съображение 28,

ПРЕПОРЪЧВА на Италия да предприеме през 2024 г. и 2025 г. следните действия:

1.

Да представи своевременно средносрочния фискално-структурен план. В съответствие с изискванията на реформирания Пакт за стабилност и растеж да ограничи нарастването на нетните разходи през 2025 г. до равнище, при което наред с другото консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория в средносрочен план, а дефицитът по консолидирания държавен бюджет намалява до референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. Данъчната система да стане по-благоприятна за растежа с акцент върху намаляването на данъчната тежест върху труда и да е съобразена с целите за фискална устойчивост, включително чрез намаляване на данъчните разходи и актуализиране на кадастралните стойности, като същевременно се гарантира справедливост и прогресивност и се подкрепя екологичният преход.

2.

Да укрепи административния капацитет за управление на фондовете на Съюза, да ускори инвестициите и да поддържа динамиката на изпълнението на реформите. Да преодолее съответните предизвикателства, за да позволи непрекъснато, бързо и ефективно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, като осигури приключването на реформите и инвестициите до август 2026 г. Да ускори изпълнението на програмите по линия на политиката на сближаване. В контекста на междинния преглед на тези програми да продължи да се съсредоточава върху договорените приоритети, като същевременно взема предвид възможностите, предоставени от инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“ за подобряване на конкурентоспособността.

3.

За да смекчи въздействието върху потенциалния растеж, да се справи с отрицателните демографски тенденции, включително като привлича и задържа работници с необходимите умения и като преодолее предизвикателствата на пазара на труда, по-специално по отношение на жените, младите хора и бедността сред работещите, особено сред работещите на нетипични договори.

4.

Да определи стратегия за промишлеността и развитието, за да намали териториалното разделение, включително като рационализира сегашните мерки на политиката и вземе под внимание ключови инфраструктурни проекти и стратегически вериги за създаване на стойност. Да отстрани оставащите ограничения на конкуренцията, по-специално в сектора на търговията на дребно, регулираните професии и железопътния транспорт.

Съставено в Люксембург на 21 октомври 2024 година.

За Съвета

Председател

NAGY I.


(1)   ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj.

(2)   ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/1176/oj.

(3)  Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/241/oj).

(4)  Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета от 27 февруари 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 63, 28.2.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/435/oj).

(5)  Препоръка на Съвета от 12 април 2024 г. относно икономическата политика на еврозоната (OВ C, C/2024/2807, 23.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/2807/oj).

(6)  Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1997/1467/oj).

(7)  Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2011/85/oj).

(8)  Нетни разходи съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263: „нетни разходи“ означава публичните разходи след приспадане на i) разходите за лихви, ii) дискреционните мерки по отношение на приходите, iii) разходите по програми на Съюза, изцяло покрити от приходи от фондове на Съюза, iv) националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от Съюза, v) цикличните елементи на разходите за обезщетения за безработица и vi) еднократните и други временни мерки.

(9)  ST 10160/21 INIT; ST 10160/21 ADD 1; ST 10160/21 ADD 1 REV 1; ST 10160/21 ADD 1 REV 2.

(10)  Решение за изпълнение на Съвета от 8 декември 2023 г. за изменение на Решението за изпълнение от 13 юли 2021 г. за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Италия (ST 16051/23 INIT и ST 16051/23 ADD 1).

(11)  Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1997/1466/oj).

(12)  Препоръка на Съвета от 12 юли 2022 г. относно националната програма за реформи на Италия за 2022 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Италия за 2022 г. (ОВ C 334, 1.9.2022 г., стр. 96).

(13)  Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. средносрочният потенциален ръст на производството на Италия през 2023 г. се оценява на 5,9 % в номинално изражение въз основа на 10-годишния среден реален потенциален темп на растеж и дефлатора на БВП за 2023 г.

(14)  Фискалната позиция се определя като мярка за годишната промяна в основната бюджетна позиция на сектор „Държавно управление“. Нейната цел е да бъде оценен икономическият импулс, даден от фискалните политики — както тези, които са финансирани на национално равнище, така и тези, които се финансират от бюджета на Съюза. Фискалната позиция се измерва като разликата между i) средносрочния потенциален растеж и ii) промяната в първичните разходи без дискреционните мерки по отношение на приходите (и с изключение на свързаните с кризата с COVID-19 временни извънредни мерки), включително разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма и други фондове на Съюза.

(15)  Препоръка на Съвета от 14 юли 2023 г. относно националната програма за реформи на Италия за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Италия за 2023 г. (ОВ C 312, 1.9.2023 г., стр. 105).

(16)  Нетните първични разходи се определят като финансирани на национално равнище разходи след приспадане на i) дискреционните мерки по отношение на приходите, ii) разходите за лихви, iii) цикличните разходи за безработица и iv) еднократните и други временни мерки.

(17)  Тук са взети предвид еднократните мерки в размер на 0,04 % от БВП през 2024 г., свързани с различни данъци, удържани при източника, и приходи, свързани с данъкоплатците, които доброволно уреждат данъчното си положение за периоди в миналото (т.нар. „ tregua fiscale “), срещу намалени санкции и глоби, компенсирани от интервенции, свързани с наводненията, които засегнаха Италия през май 2023 г. (както и 0,3 % от БВП през 2023 г., свързани с различни данъци, удържани при източника, и приходи, свързани с данъкоплатците, които доброволно уреждат данъчното си положение за периоди в миналото (т.нар. „ tregua fiscale “), срещу намалени санкции и глоби, само частично компенсирани от интервенции, свързани с наводненията, които засегнаха Италия през май 2023 г.). На 14 юли 2023 г. Съветът се позова и на опустошителните наводнения, които засегнаха Италия през май 2023 г., и постигна съгласие, че разходите за пряка извънредна помощ, свързана с тези наводнения, ще бъдат взети предвид при последващите оценки на съответствието и по принцип ще се считат за еднократни и временни мерки.

(18)  Стойността представлява равнището на годишните бюджетни разходи за тези мерки, включително приходите и разходите, и когато е приложимо, след приспадане на приходите от данъци върху извънредните печалби на доставчиците на енергия.

(19)  Този принос се измерва като промяната в първичните разходи на сектор „Държавно управление“, след приспадане на: i) допълнителното въздействие върху бюджета на дискреционните мерки по отношение на приходите, ii) еднократните разходи, iii) цикличните разходи за безработица, както и iv) разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма и други фондове на Съюза, спрямо средносрочния (10-годишен) среден темп на растеж на потенциалния номинален БВП, изразен като съотношение към номиналния БВП.

(20)  При закръгляване до първия знак след десетичната запетая разликата между 2024 г. и 2023 г. на финансираните на национално равнище публични инвестиции е 0,0.

(21)  Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1060/oj).

(22)  Регламент (ЕС) 2024/795 на Европейския парламент и на Съвета от 29 февруари 2024 г. за създаване на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) и за изменение на Директива 2003/87/ЕО и на регламенти (ЕС) 2021/1058, (ЕС) 2021/1056, (ЕС) 2021/1057, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) 2021/1060, (ЕС) 2021/523, (ЕС) 2021/695, (ЕС) 2021/697 и (ЕС) 2021/241 (OВ L, 2024/795, 29.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/795/oj).


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6819/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)