(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (1), заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има в по-голяма степен средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът следва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5)

На 20 септември 2024 г. Дания представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията.

(6)

Преди да представи своя план, Дания поиска техническа информация (5), която Комисията предостави на 21 юни 2024 г. и публикува на 20 септември 2024 г. (6) Техническата информация показва равнището на структурното първично салдо през 2028 г., което е необходимо, за да се гарантира поддържането на дефицита по консолидирания държавен бюджет под 3 % от БВП в средносрочен план, а консолидираният държавен дълг да остане под 60 % от БВП в средносрочен план при липсата на допълнителни бюджетни мерки след 4-годишния период на корекция. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. Техническата информация беше изготвена и предадена на държавите членки при два сценария: сценарий, включващ съгласуваност с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит (7) в съответствие с член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/126, и сценарий без този механизъм. В техническата информация за Дания се посочва, че за да се спазят приложимите фискални правила в рамките на период на корекция от 4 години и на базата на допусканията на Комисията, които са в основата на предварителните насоки, предадени през юни 2024 г., структурното първично салдо следва да възлиза на най-малко -1,4 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.; сценарий без механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит), както е посочено в таблицата по-долу. За сведение, като се има предвид и механизмът за гарантиране на устойчивостта при дефицит, структурното първично салдо следва да възлиза на най-малко -1,1 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). Механизмът за гарантиране на устойчивостта при дефицит обаче не е изискване за Дания, която отговаря на условията за предоставяне на техническа информация.

Таблица 1: Техническа информация, предоставена от Комисията на Дания

(7)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 през септември 2024 г. Дания и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Дания, и основните му допускания (по-специално потенциалния растеж и разликата между фактическия и потенциалния БВП, както и дискреционните мерки, включително еднократните), както и върху предвидените реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив и екологичен цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)

В съответствие с информацията, предоставена от Дания в нейния план, не е бил проведен процес на консултация със съответните национални заинтересовани страни (включително социалните партньори) преди представянето на плана, както е предвидено в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263, в съответствие с преходните разпоредби, предвидени в член 36, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(9)

В плана се твърди, че икономическите съвети на Дания непрекъснато следят за спазването на фискалните цели и оценяват устойчивостта на фискалната политика, както и на икономическата политика в по-общ план, въпреки че не се дават подробности за техния съществен принос, нито за това как тези усилия са отразени в плана.

(10)

Планът беше изпратен на националния парламент след представянето му.

(11)

На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Дания поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (8).

(12)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(13)

През 2023 г. икономическата активност в Дания нарасна с 2,5 % благодарение на износа и частното потребление. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. икономиката се очаква да отчете ръст от 2,4 % през 2024 г. на фона на нетния износ и на частното и публичното потребление. През 2025 г. реалният БВП ще нарасне с 2,5 %, тъй като частното и публичното потребление и инвестициите ще наберат още по-голяма скорост, а увеличаващите се материални запаси ще допринесат положително за растежа. През 2026 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 1,8 %, тъй като положителните тенденции при частното потребление и инвестициите ще се запазят. През прогнозния период (т.е. 2024 – 2026 г.) се очаква растежът на потенциалния БВП в Дания да намалее от 2,1 % на 1,7 % в резултат на намаляване на приноса на потенциалната работна сила поради намаляване на броя на заетите лица. Равнището на безработица беше 5,1 % през 2023 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 5,8 % през 2024 г. (9), 5,8 % през 2025 г. и 5,8 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да се увеличи от -3,8 % през 2023 г. до 1,6 % през 2024 г. и да достигне 2,2 % през 2025 г. и 1,9 % през 2026 г.

(14)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. излишъкът по консолидирания държавен бюджет на Дания възлизаше на 3,3 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква той да достигне 2,3 % от БВП през 2024 г. и да спадне още до 1,5 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена – до 0,9 % през 2026 г. Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. включва проектобюджета на Дания за 2025 г., който правителството предложи на националния парламент през август 2024 г. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 33,6 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да спадне до 31,0 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се то да намалее до 29,3 % от БВП в края на 2025 г. и до 28,3 % в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

(15)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Дания обхваща периода 2025 – 2028 г. и представя фискална корекция в продължение на четири години.

(16)

Планът съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(17)

Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 4,4 % през годините 2025 – 2028. Техническата информация (при допускане на линеен план за корекции) съответства на среден ръст на нетните разходи от 5,8 % през периода на корекция (2025 – 2028 г.). Отчита се, че планът за нетните разходи, за който е поет ангажимент в плана, води до структурно първично салдо от 0,5 % (10) от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). Това е над минималното равнище на структурното първично салдо от -1,4 % от БВП през 2028 г., предоставено от Комисията в техническата информация от 21 юни 2024 г. (11) В плана се приема, че растежът на потенциалния БВП ще се увеличи от 2,1 % през 2024 г. на 2,6 % през 2025 г., след което ще намалее до 0,9 % до 2028 г. Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да се увеличи средно с 2,1 % годишно през периода 2025 – 2028 г. и до 2028 г. да достигне 2,0 %.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Дания

(18)

Ако се реализират залегналите в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с плана консолидираният държавен дълг постепенно ще се увеличи от 32,8 % през 2024 г. до 35,6 % от БВП към края на периода на корекция (2028 г.), както е посочено в таблицата по-долу. След осъществяването на корекцията, в средносрочен план (т.е. до 2038 г.) се очаква съотношението на дълга към БВП да продължи да се увеличава постепенно в съответствие с плана, като достигне 44,4 % от БВП през 2038 г.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по консолидирания държавен бюджет в плана на Дания

Така според плана консолидираният държавен дълг ще остане под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(19)

Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана през периода на корекция излишъкът по консолидирания държавен бюджет постепенно ще намалее и ще достигне дефицит от 0,1 % от БВП до 2028 г. Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2038 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дефицит, посочено в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(20)

Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Дания на 21 юни 2024 г. По-специално в плана са използвани различни допускания за осем променливи, а именно за отправната точка (структурно първично салдо през 2024 г.), растежа на потенциалния БВП, растежа на дефлатора на БВП, растежа на реалния БВП, номиналния лихвен процент, фискалния мултипликатор, корекциите наличности-потоци и еднократните мерки. По-долу е представена оценка на тези разлики в допусканията. Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

Оставащите разлики не оказват значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Взети заедно, те допринасят за по-нисък среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото според техническата информация. Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-нисък среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото средният ръст на нетните разходи, посочен в техническата информация. Освен това в своя план Дания се ангажира с план за нетните разходи, който е по-нисък от този таван. Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи.

(21)

Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи са в съответствие с увеличените публични разходи, а именно приоритизиране на ориентираните към гражданите обществени услуги, като се гарантира, че финансирането се адаптира в отговор на промените в демографския състав, включително нарастващия брой на възрастните хора. Дания възнамерява да укрепи отбранителните си способности, като гарантира, че разходите за отбрана и сигурност ще съставляват най-малко 2 % от БВП. Освен това правителството има за цел да намали данъците върху доходите на физическите лица, което ще доведе до по-ниски данъчни приходи, като реформата на данъка върху доходите на физическите лица ще бъде въведена поетапно от 2025 г. нататък. Спецификата на мерките на политиката, които предстои да бъдат приети, трябва да бъде потвърдена или коригирана и определена количествено в годишните бюджети. В бюджета, който правителството представи на националния парламент през август 2024 г. за 2025 г., се посочват мерките на политиката, чрез които ще бъде изпълнен ангажиментът за нетните разходи за 2025 г.

Намерения за реформи и инвестиции в плана в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на Съюза

(22)

В плана се описват намеренията на политиката по отношение на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, и насочени към общите приоритети на ЕС. В плана са включени 91 мерки, от които 11 се подпомагат по линия на МВУ, а 5 се финансират от фондовете на политиката на сближаване.

(23)

Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва последователен набор от реформи и инвестиции. Над 30 мерки допринасят за постигането на екологичните цели. Мерките за смекчаване на изменението на климата включват екологична данъчна реформа на промишлеността (включена в плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), увеличаване на данъка върху дизеловото гориво и реформи и инвестиции в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид с цел подобряване на регулаторната рамка и увеличаване на внедряването на технологията (включени в ПВУ). В плана са включени и мерки за декарбонизация на транспорта (СДП относно транспорта от 2019 г.), както за автомобилния транспорт, така и за въздухоплаването. Мерките за преход към кръгова икономика (СДП от 2022 г. и 2023 г.) включват нов план за действие относно отпадъците от пластмаса, разширената отговорност на производителя за опаковките и пластмасовите продукти за еднократна употреба. Мерките за предотвратяване и контрол на замърсяването включват реформи за засилване на регулирането на биоцидите, пестицидите и PFAS. Те се допълват от мерки за справяне с емисиите от селското стопанство (СДП относно политиката в областта на околната среда и управлението на ресурсите от 2024 г.). Те включват споразумение за екологична Дания с данъчна реформа за еквиваленти на CO2 в селското стопанство, както и инвестиции в промяна на предназначението на земи с цел превръщането им в природни зони и подобряване на селскостопанските практики (някои от които са включени в ПВУ). Заедно с актуализирания морски план тези мерки допринасят за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите. В плана са включени 9 мерки в подкрепа на прехода към цифрови технологии (СДП относно бюджетната рамка и фискалното управление от 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.). Те включват стратегия за цифровизация, обхващаща 61 инициативи (включени в ПВУ), инвестиции в цифровизацията на обществените услуги и разработването на съвременни технологии за публичния сектор, подкрепа за цифровата трансформация на предприятията (някои от тях са включени в ПВУ, а други се подпомагат по линия на Кохезионния фонд) и инвестиции за подобряване на покритието с широколентов достъп (включени в ПВУ).

(24)

Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва над 40 инициативи. Основните приоритети на плана в тази област са подпомагането на датските предприятия и заетостта. Мерките в подкрепа на предприятията (СДП относно научните изследвания и иновациите (НИИ), публикувани през 2019 г.) включват голямо увеличение на средствата в подкрепа на предприятията, пакет за предприемачеството и реформи за увеличаване на данъчното облекчение за НИИ (включени в ПВУ). В плана се поставя силен акцент върху политиките в подкрепа на заетостта, включително реформа на данъка върху доходите на физическите лица, няколко промени в системата за подпомагане, въвеждане на постоянно право на образователен стимул с обезщетения за безработица от 110 %, както и реформи за увеличаване на достъпа до международен труд. В плана са включени и редица инициативи, свързани с равните възможности и достъпа до пазара на труда. Мерките в областта на образованието и обучението (СДП от 2019 г.) включват реформи в началното и висшето образование и инвестиции за подобряване на ПОО и обучението на възрастни, особено за целите на екологичния преход (включени в ПВУ) (СДП относно уменията от 2023 г.). В плана са включени редица инициативи за справедливи условия на труд, като например реформи за подобряване на работната среда. В плана са включени и редица инициативи в областта на социалната закрила и социалното приобщаване, като реформа на Закона за детето с цел увеличаване на правата на децата, опростяване на системата за обезщетения за болест и удължаване на действието на картата за социални облекчения за неопределен срок, считано от 2025 г. В областта на здравеопазването (СДП от 2020 г.) в плана е включена реформа на местната система за здравеопазване с цел по-добро разпределение на здравния персонал и ресурси в Дания, както и инвестиции в областта на психиатрията, спешната медицинска помощ и болничната инфраструктура. Това се допълва от реформа в сектора на полагането на дългосрочни грижи и обучение на персонала за предоставяне на грижи на хора с увреждания. Мерките в областта на жилищното настаняване (СДП от 2022 г. и 2023 г.) включват данъчна реформа в областта на жилищното настаняване, която влезе в сила през 2024 г., и инвестиции в социални жилища.

(25)

По отношение на общия приоритет за енергийна сигурност в плана е включен последователен набор от мерки, като всички те са в отговор на СДП относно енергията от възобновяеми източници, енергийната инфраструктура и мрежите, отправени към Дания през 2022 г. и 2023 г. Мерките за увеличаване на наличността и разпространението на екологосъобразно отопление включват инвестиции за ускоряване на въвеждането на централизирано топлоснабдяване и стимули за домакинствата за преминаване от отопление с газ към екологосъобразно отопление (включени в ПВУ). В сферата на нисковъглеродните и устойчивите горива в плана са включени инвестиции за изграждане на капацитет на електролизьорите от 4 – 6 GW до 2030 г., инвестиции в технологиите Power-to-X, подкрепени от средства по линия на REACT-EU и Фонда за справедлив преход, както и два ВПОИ в областта на водорода. Мерките за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници включват реформи за ускоряване на издаването на разрешения чрез Националната работна група за енергийната криза (включени в ПВУ), както и инвестиции за четирикратно увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници на сушата до 2030 г., за увеличаване на производството на вятърна енергия от разположени в морето инсталации, включително с два острова за електропроизводство. Те са допълнени от мерки за повишаване на устойчивостта на електроенергийната система, като например разширяване на електроенергийната мрежа и актуализирана рамка за дружествата за пренос на електроенергия. Мерките за диверсифициране на източниците на доставки, които обхващат намаляване на зависимостта от изкопаеми горива от държави извън Съюза, включват инвестиции за временно увеличаване на добива на газ от датски находища в Северно море и увеличаване на производството на биогаз.

(26)

Що се отнася до общия приоритет на отбранителните способности, в плана е включено десетгодишно рамково споразумение за отбраната на Дания за периода 2024 – 2033 г., което увеличава разходите за отбрана със 190 млрд. датски крони за периода (което съответства на средно 0,7 % от БВП за 2023 г. годишно). Освен това Дания отпусна над 60 млрд. датски крони за военна подкрепа на Украйна между 2023 и 2028 г. Като цяло се очаква от 2023 г. до края на периода на рамковото споразумение годишните разходи за отбрана да надхвърлят 2 % от БВП.

(27)

В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Дания. В плана е предоставена информация и за редица мерки, които са включени в ПВУ и които допринасят за екологичния и цифровия преход. В плана се посочват и мерки, финансирани от структурните фондове, и се добавя контекстуална информация за взаимодействието на фондовете на политиката на сближаване с националните политики, насочени към общите приоритети на ЕС и СДП.

(28)

Целта на плана е да допринесе за задоволяване на нуждите от публични инвестиции на Дания, свързани с общите приоритети на ЕС. Що се отнася до справедливия екологичен и цифров преход, нуждите от инвестиции на Дания са свързани с нейния ангажимент до 2030 г. да намали емисиите на парникови газове със 70 % в сравнение с равнищата от 1990 г. и до 2045 г. да постигне неутралност по отношение на климата. В плана се посочват и нуждите от инвестиции, свързани с изкуствения интелект, цифровите умения и цифровизацията на предприятията. Що се отнася до социалната и икономическата устойчивост, нуждите от инвестиции са свързани с демографските промени, повишаването на заетостта и уменията, както и с предоставянето на публични услуги в областта на социалното подпомагане. Нуждите от инвестиции, свързани с енергийната сигурност, се отнасят до постепенното спиране на използването на газ, независимостта от руския газ и рамката за нови технологии като Power-to-X. В областта на отбраната в плана е включено увеличаване на разходите за отбрана до над 2 % от БВП в съответствие с ангажиментите към НАТО. Таблицата с нуждите от инвестиции е допълнена от обширен списък с мерки, насочени към общите приоритети.

(29)

Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Дания изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(30)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Дания и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(31)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(32)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. По-специално Съветът приветства обсъждането на плана от Парламента. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(33)

Съветът очаква Дания да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(34)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(35)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(36)

Съветът очаква представянето от Дания на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър.

(37)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Дания плана за нетните разходи, определен в плана,

1.