<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-592/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018TJ0592</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:820">EU:T:2019:820</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20191128">28.11.2019 г.</DATE> — Дело T‑592/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Wywiał-Prząda/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20191128">28 ноември 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Договорно наети служители</KEYWORD><KEYWORD>Възнаграждение</KEYWORD><KEYWORD>Решение, с което се отказва надбавката за експатриране</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника</KEYWORD><KEYWORD>Работа за друга държава</KEYWORD><KEYWORD>Дипломатически статут</KEYWORD><KEYWORD>Петгодишен референтен период</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑592/18</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Katarzyna Wywiał-Prząda</HT>, с местожителство във Везембек-Опем (Белгия), за която се явяват S. Orlandi и T. Martin, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподателка,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват T. Bohr и D. Milanowska, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане по член 270 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE>, с което на жалбоподателката се отказва изплащането на надбавката за експатриране,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),</P><P>състоящ се от: D. Gratsias, председател, A. Marcoulli и R. Frendo (докладчик), съдии,</P><P>секретар: L. Ramette, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190709">9 юли 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Жалбоподателката е полска гражданка. Тя пристига в Белгия на <DATE ISO="20100922">22 септември 2010 г.</DATE>, след като съпругът ѝ е назначен за дипломатически съветник в Постоянната делегация на Република Полша към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20100702">2 юли 2010 г.</DATE> жалбоподателката притежава дипломатически паспорт, издаден от полското министерство на външните работи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20110107">7 януари 2011 г.</DATE> до <DATE ISO="20111231">31 декември 2011 г.</DATE> жалбоподателката изпълнява функциите на секретар в Постоянното представителство на Република Полша към Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20121109">9 ноември 2012 г.</DATE> до <DATE ISO="20130111">11 януари 2013 г.</DATE> тя води дискусионни групи в Брюксел (Белгия) от името на сдружение с нестопанска цел и по този повод е изплатена сметка за направени разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Жалбоподателката връща дипломатическия си паспорт и е вписана в регистъра на чужденците на Синт Питерс-Волюве (Белгия), считано от <DATE ISO="20130607">7 юни 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20140616">16 юни 2014 г.</DATE> до <DATE ISO="20151231">31 декември 2015 г.</DATE> и впоследствие от <DATE ISO="20160104">4 януари 2016 г.</DATE> до <DATE ISO="20170831">31 август 2017 г.</DATE> жалбоподателката е наета последователно от две белгийски дружества във връзка с доставки на услуги за Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160909">9 септември 2016 г.</DATE> съпругът на жалбоподателката се завръща в Полша след края на дипломатическата си мисия. Жалбоподателката остава в Белгия със сина им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170901">1 септември 2017 г.</DATE> жалбоподателката е наета от Комисията като договорно нает служител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE> органът на Комисията, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ООСД<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), отказва да изплаща на жалбоподателката надбавката за експатриране (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE> жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение. Тя е отхвърлена с решение на ООСД от <DATE ISO="20180618">18 юни 2018 г.</DATE>, което е връчено същия ден. ООСД най-напред определя периода от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>пет[…] години, изтичащи шест месеца преди постъпването […] на служба<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>референтният период<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), посочен в член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Правилникът<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), който се прилага за договорно наетите служители по силата на членове 21 и 92 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз. ООСД приема, че референтният период е от <DATE ISO="20120301">1 март 2012 г.</DATE> до <DATE ISO="20170228">28 февруари 2017 г.</DATE> След това ООСД обосновава отхвърлянето на жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателката, с довода, че пребивава в Белгия от <DATE ISO="20100922">22 септември 2010 г.</DATE>, че е упражнявала професионална дейност там и че е продължила да живее в Белгия след заминаването на съпруга ѝ през септември 2016 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180928">28 септември 2018 г.</DATE> жалбоподателката подава разглежданата жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181214">14 декември 2018 г.</DATE> Комисията представя писмена защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190214">14 февруари 2019 г.</DATE> жалбоподателката представя писмена реплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190401">1 април 2019 г.</DATE> Комисията представя писмена дуплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от процедурния си правилник, поставя писмено на страните въпроси, като ги приканва да отговорят по време на съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Устните състезания на страните и техните отговори на въпросите, поставени писмено и устно от Общия съд, са изслушани по време на съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20190709">9 юли 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Жалбоподателката иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Комисията иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Жалбоподателката изтъква само едно основание, а именно нарушение на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника. То може да се раздели на две части, първата, изведена от незачитане на дипломатическия ѝ статут, и втората, изведена от грешка при прилагането на понятието за обичайно местопребиваване.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първата част: незачитане на дипломатическия статут на жалбоподателката</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Жалбоподателката твърди, че се ползва с дипломатически статут в качеството на съпруга на дипломатически агент от <DATE ISO="20100922">22 септември 2010 г.</DATE>, когато пристига в Белгия, до <DATE ISO="20130616">16 юни 2013 г.</DATE>, когато връща дипломатическия си паспорт. Поради този дипломатически статут и въз основа на член 4, параграф 1, буква а), второ тире, второ изречение от приложение VII към Правилника тя твърди, че в нейния случай този времеви период трябва да бъде неутрализиран. Вследствие на неутрализирането референтният период започвал на <DATE ISO="20090501">1 май 2009 г.</DATE>, а именно в момент, когато пребивавала и работела в Полша и когато нямала никаква връзка с Белгия. Служител впрочем губел правото на надбавката за експатриране само ако е пребивавал обичайно или е упражнявал своята основна професионална дейност в страната по местоработата си през целия референтен период. Тъй като в случая това не било така, жалбоподателката счита, че надбавката за експатриране трябва да ѝ бъде отпусната.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Надбавката за експатриране, равна на 16 % от общия размер на основната заплата, надбавката за жилищни нужди и надбавката за дете на издръжка, дължима на длъжностно лице-титуляр, се изплаща, както следва:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>на длъжностни лица:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>които не са и никога не са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, и</P></ITEM><ITEM><P>които през петте години, изтичащи шест месеца преди постъпването им на служба, [обичайно] не са живели или упражнявали основната си дейност на европейската територия на тази държава. По смисъла на настоящата разпоредба обстоятелствата, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация, не се вземат предвид.</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>на длъжностни лица, които са или са били граждани на държавата, на чиято територия се намира мястото им на работа, но през последните десет години, изтичащи в деня на постъпването им на служба, [обичайно] са живели или упражнявали основната си дейност извън европейската територия на тази държава по причини, различни от изпълнение на задължения в служба на […] държава или на международна организация<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника съответно съдържа две части. В първата се определят две кумулативни условия, на които длъжностното лице по принцип трябва да отговаря, за да получава надбавката за експатриране: никога да не е бил граждани на държавата, на чиято територия се намира местоработата му, и през петгодишния период, изтичащ шест месеца преди постъпването му на служба, обичайно да не е живял или упражнявал основната си професионална дейност на европейската територия на тази държава; във втората част чрез въвеждане на изключение от този принцип се предвижда, че обстоятелствата, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация, не се вземат предвид. Ето защо периодите, съответстващи на тази работа, се неутрализират.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Освен това надбавката за експатриране се отказва на длъжностното лице или съответно на служителя на основание член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника само ако то е пребивавало обичайно или е упражнявало основната си професионална дейност в страната по местоработата му през целия референтен период (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150618">18 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pondichie/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑50/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2015:62">EU:F:2015:62</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В разглеждания случай неутрализирането на изтеклия период от <DATE ISO="20100922">22 септември 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20130616">16 юни 2013 г.</DATE>, през който жалбоподателката се намира в Белгия с дипломатически статут в качеството на съпруга на дипломатически агент, впрочем би довело до изтегляне на началото на референтния период до <DATE ISO="20090606">6 юни 2009 г.</DATE>, а не до <DATE ISO="20090501">1 май 2009 г.</DATE>, както твърди жалбоподателката, тоест до момент, когато тя пребивава и работи в Полша и няма никаква връзка с Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Трябва съответно да се даде отговор на въпроса дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>обстоятелства, произтичащи от работа за друга държава<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, употребено в член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VII към Правилника, трябва да се тълкува като обхващащо периода, през който жалбоподателката се ползва с дипломатически статут в качеството на съпруга на дипломатически агент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Неутрализирането на периода, който съответства на обстоятелства, произтичащи от работа в държавата по месторабота за друга държава или за международна организация, се обяснява с презумпцията, че извършването на такава работа води до запазване на специфична връзка на съответното лице с тази друга държава или с тази международна организация, като по този<?PAGE NO="5"?> начин се възпрепятства създаването на трайна връзка с държавата по месторабота и следователно достатъчното интегриране на това лице в нейното общество (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑273/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:480">EU:T:2018:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Като се има предвид това уточнение, жалбоподателката твърди, че в качеството си на съпруга на дипломатически агент се ползва с различни привилегии и имунитети по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от <DATE ISO="19610418">18 април 1961 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Виенската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>). Според жалбоподателката този дипломатически статут сам по себе си възпрепятства създаването на трайни връзки със страната по месторабота. Той съответно трябвало да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>обстоятелство, произтичащо от работа за друга държава<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> по смисъла на член 4, параграф 1, буква а), второ тире, второ изречение от приложение VII към Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В точка 14 от своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850502">2 май 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Angelis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>246/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:165">EU:C:1985:165</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът впрочем приема, че тази разпоредба се отнася само за обстоятелствата, произтичащи от работа, извършена от самото постъпващо на служба длъжностно лице, и че не може да обхване друго лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Жалбоподателката обаче твърди, че тази съдебна практика не е приложима към нея, тъй като по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850502">2 май 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Angelis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>246/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:165">EU:C:1985:165</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), съответното лице, придружило в Белгия съпруга си, който е длъжностно лице в Европейската общност, в това си качество не се е ползвало с никакъв дипломатически статут.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Трябва обаче да се констатира, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850502">2 май 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Angelis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>246/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:165">EU:C:1985:165</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът изобщо не се позовава на тази липса на дипломатически статут, за да откаже на съответното лице правото на надбавката за експатриране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070621">21 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hosman-Chevalier</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:367">EU:C:2007:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), цитирано от жалбоподателката, Съдът действително се позовава на привилегиите, имунитетите и особения статут, с които се ползва съответното лице, за да приеме, че то е имало специфична връзка с друга държава, която връзка е възпрепятствала интегрирането му в страната по месторабота. Разрешаваният по това дело въпрос обаче е бил дали жалбоподателката, която е работела в Бюрото за връзка на Länder на Република Австрия, е работела за тази държава и съответно е била свързана с нея. В това решение Съдът извежда тази връзка въз основа на поредица елементи. Първият от тези елементи е обстоятелството, че персоналът на постоянно представителство трябва да се счита на служба за съответната държава членка и съответно в положение на експатриране поради принадлежността му към структурите на това представителство. Вторият елемент се заключава във факта, че макар да е било назначено в Бюрото за връзка на Länder, съответното лице е било член на персонала на Постоянното представителство на Република Австрия и в йерархично отношение е било подчинено на австрийския посланик, поради което е трябвало да се счита за работещо за австрийската държава. На последно място, третият елемент произтича от обстоятелството, че статутът на това лице е бил същият като този на другите длъжностни лица, назначени в посоченото представителство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070621">21 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hosman-Chevalier</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑424/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:367">EU:C:2007:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ето защо особеният статут, посочен от Съда в точка 43 от това решение, не може да се счита за произтичащ единствено от привилегиите и имунитетите, с които се е ползвало съответното лице. Напротив, Съдът допълнително акцентира върху факта, че лицето е работело за Република Австрия в постоянното ѝ представителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В следващото си решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salvador García/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:724">EU:C:2007:724</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), също цитирано от жалбоподателката, Съдът се позовава на своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070621">21 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hosman-Chevalier</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:367">EU:C:2007:367</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), за да приеме, че особеният статут на съответното лице, в качеството му на член на персонала на постоянно представителство, стои в основата на специфичната му връзка със съответната<?PAGE NO="6"?> държава членка, и за да приеме също така, че този привилегирован статут, който му е позволил да се ползва с различни привилегии и имунитети, сам по себе си създава преграда, възпрепятстваща възможността съответното лице да създаде трайна връзка с държавата по месторабота и следователно да се интегрира достатъчно в обществото на тази държава. В точка 50 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salvador García/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:724">EU:C:2007:724</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът обаче уточнява — отново предвид решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070621">21 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hosman-Chevalier</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:367">EU:C:2007:367</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) — че функционалното включване в постоянното представителство е определящ елемент, за да се приеме, че новоназначено лице е работело за друга държава (вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080124">24 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adam/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑211/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:34">EU:C:2008:34</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Накрая, в продължение на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salvador García/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:724">EU:C:2007:724</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080124">24 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adam/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑211/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:34">EU:C:2008:34</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът приема, че за целите на тълкуването на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>работа за друга държава<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, съдържащ се в член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VII към Правилника, за релевантен трябва да се счита единствено фактът, че работата е извършена в постоянно представителство на държава, различна от държавата по месторабота.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>От това следва, че дори в цитираната от жалбоподателката съдебна практика единственият елемент, възпрепятстващ създаването на връзка със страната по месторабота, е полагането на работа при функционално включване в дипломатическо представителство на друга държава или в международна организация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Жалбоподателката обаче твърди, че изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>обстоятелства, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, употребен в член 4, параграф 1, буква а), второ тире, второ изречение от приложение VII към Правилника, обхваща други хипотези, различни от произтичащите само от изпълнението на функции за такава държава или за такава организация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Действително съществува установена съдебна практика в смисъл, че тази разпоредба не може се ограничава само до лицата, които са били част от персонала на друга държава, различна от държавата по месторабота, или на международна организация, тъй като се отнася за всички <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>обстоятелства, произтичащи от работа<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> за такава държава или такава организация (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051025">25 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salazar Brier/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑83/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:371">EU:T:2005:371</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051025">25 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Bustamante Tello/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑368/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:372">EU:T:2005:372</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Както посочва жалбоподателката, тази съдебна практика се обяснява с по-широкия обхват на този израз спрямо израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>изпълнение на задължения<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, употребен в член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930330">30 март 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vardakas/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑4/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1993:29">EU:T:1993:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следователно член 4, параграф 1, буква а), второ тире, последно изречение от приложение VII към Правилника не обхваща само хипотезите, при които съответното лице се е намирало в трудово правоотношение в тесен смисъл (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010503">3 май 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Liaskou/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑60/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2001:129">EU:T:2001:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това обаче не променя факта, че съгласно същата съдебна практика понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>обстоятелства, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> съответства само на хипотезите, при които работата произтича от пряка правна връзка между съответното лице и съответната държава или международна организация, например в рамките на стаж или експертен договор (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051025">25 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salazar Brier/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑83/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:371">EU:T:2005:371</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051025">25 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Bustamante Tello/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑368/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:372">EU:T:2005:372</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Следователно член 4, параграф 1, буква а), второ тире, последно изречение от приложение VII към Правилника не може да обхване съпругата на дипломатически агент, която се е ползвала в това си качество с определени привилегии и имунитети по силата на Виенската конвенция, но<?PAGE NO="7"?> не може да се позове на такава пряка правна връзка. В това отношение Комисията правилно подчертава, че правото на жалбоподателката на дипломатически статут не е лично, а производно право, предназначено да улесни семейния живот на дипломатическите агенти, което ѝ се следва поради функциите на нейния съпруг.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>При анализа на степента си на интегриране в Белгия, която в крайна сметка предопределя отпускането на надбавката за експатриране, жалбоподателката освен това твърди, че не може да се пренебрегва обстоятелството, че съгласно Виенската конвенция и Циркулярно писмо на белгийската държава от <DATE ISO="20140515">15 май 2014 г.</DATE> относно упражняването на професионална или търговска дейност срещу заплащане от членовете на дипломатически мисии или щатни консулства или от членовете на тяхното семейство (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>циркулярното писмо на белгийската държава<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) тя не е можела да упражнява никаква професионална дейност в Белгия, освен ако върне дипломатическия си паспорт и съответно се откаже от дипломатическия статут, представен на членовете на семейството на дипломатическия агент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че понятието за експатриране зависи по-специално от личното положение на длъжностното лице, а именно от степента му на интегриране в държавата по месторабота в резултат например от предходното упражняване на професионална дейност в нея (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080124">24 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adam/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑211/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:34">EU:C:2008:34</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑273/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:480">EU:T:2018:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ето защо, ако е доказана, невъзможността да се упражнява такава професионална дейност, може да бъде елемент, с който наличието на това интегриране да се оспори и a contrario да се докаже наличието на експатриране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Трябва обаче да се отбележи, че съгласно член 42 от Виенската конвенция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>[д]ипломатическият агент не трябва да се занимава в приемащата държава с професионална или търговска дейност за лична изгода<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и че никоя разпоредба не включва в приложното поле на тази забрана членовете на семейството на този агент. Поради това, за разлика от дипломатическите агенти, членовете на семейството могат да упражняват професионална или търговска дейност в приемащата държава при съблюдаване на законовите и подзаконови разпоредби в нея и съответно чрез получаване при необходимост на разрешенията, изисквани за всеки чужденец със същото гражданство, като например разрешение за работа. Същевременно, в качеството си на гражданка на държава — членка на Съюза, жалбоподателката дори е била освободена от това задължение. В допълнение, макар да упражняват професионална или търговска дейност, членовете на семейството на дипломатически агент по принцип запазват своите привилегии и имунитети, така както са предвидени и описани в членове 29—36 от посочената конвенция, които се прилагат за тях по силата на член 37, параграф 1 от нея. Всъщност съгласно член 31, параграф 1, буква c) от Виенската конвенция единствено имунитетите по отношение на гражданската и административната юрисдикция отпадат за всякакви искове, отнасящи се до професионална или търговска дейност. Що се отнася до наказателния имунитет, той не отпада предварително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Макар да е последващо спрямо периода, който според жалбоподателката трябва да бъде неутрализиран, циркулярното писмо на белгийската държава потвърждава гореизложеното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното също така са налага констатацията, че за разлика от жалбоподателката, нейният съпруг изобщо не е можел да упражнява професионална или търговска дейност в Белгия. Следователно жалбоподателката и нейният съпруг не са се намирали в едно и също правно положение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Жалбоподателката се позовава и на член 57 от Виенската конвенция за консулските отношения от <DATE ISO="19630424">24 април 1963 г.</DATE> Тя обаче описва функциите на своя съпруг като такива на дипломатически агент, и по-специално като функции на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>съветник към Постоянната делегация на Република Полша към НАТО<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Паради това, и при липса на обосновка защо за тези функции да се прилага посочената конвенция, тя следва да се счита за ирелевантна в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Жалбоподателката твърди също, че липсва обяснение на факта, че служител, изпълняващ в страната по месторабота функции за държава или международна организация, се оказва по-експатриран от неговия съпруг, който също е живял в нея, без да упражнява такива функции, но се е ползвал в същата степен с дипломатически статут.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Както вече бе посочено (т. 39 по-горе), понятието за експатриране зависи по-специално от степента на интегриране на съответното лице в страната по месторабота. Впрочем, макар да е възможно да се презюмира, че лице запазва специфична връзка с държавата си по произход, когато работи за нея в нейна делегация или нейно посолство, и че това положение възпрепятства създаването на трайна връзка със страната по месторабота (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070621">21 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hosman-Chevalier</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑424/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:367">EU:C:2007:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑273/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:480">EU:T:2018:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), това не се отнася непременно за неговия съпруг, който не е част от същата професионална среда, предназначена да служи на въпросната държава, и който поради това разполага с по-широк избор от възможности, за да се интегрира в обществото на приемащата страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>На последно място, не може да се приеме твърдението на жалбоподателката, че ако съпругът ѝ бе нает от институциите на Съюза на същата дата като нея, периодът, през който се е ползвал с дипломатически статут, щеше да бъде неутрализиран. Всъщност, противно на твърденията на жалбоподателката, видно от точки 27—37, 40 и 45 по-горе, тя и нейният съпруг не са се намирали в едно и също правно и фактическо положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В заключение експатрирането на лице, пораждащо правото на надбавка за експатриране, не зависи от дипломатическия статут, с който се ползва това лице по силата на международното право (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930330">30 март 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vardakas/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑4/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1993:29">EU:T:1993:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това a fortiori е така, ако — както жалбоподателката в разглеждания случай — същото лице се ползва с този статут, без да е член на персонала на международна организация или на представителството на държава, различна от държавата по месторабота.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Следователно ООСД не е нарушил член 4, параграф 1, буква а), второ тире, последно изречение от приложение VII към Правилника, като приема, че референтният период е от <DATE ISO="20120301">1 март 2012 г.</DATE> до <DATE ISO="20170228">28 февруари 2017 г.</DATE>, и не изтегля началото му до <DATE ISO="20090606">6 юни 2009 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>От гореизложеното съответно следва, че първата част от основанието на жалбоподателката трябва да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втората част: грешка при прилагането на понятието за обичайно местопребиваване</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>При условията на евентуалност жалбоподателката твърди, че дори периодът, по време на който се е ползвала с особен дипломатически статут, да не може да бъде неутрализиран, през този период тя не е имала желание да придаде на присъствието си в Белгия устойчивостта, която е необходима, за да попадне в приложното поле на член 4, параграф 1, буква а), второ тире, първо изречение от приложение VII към Правилника. В това отношение те изброява фактически обстоятелства, които били също признаци за нейното експатриране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателката твърди, че пребиваването ѝ в Белгия е неотделимо свързано с дипломатическата мисия на нейния съпруг и че поради това присъствието ѝ на белгийска територия е било нестабилно и временно. Тази нестабилност и временност обезсмислили всякакъв опит за създаване на стабилни връзки с Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Същевременно, тъй като прилагането на член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VII към Правилника зависи от степента на интегриране на съответното лице в страната по месторабота преди постъпването му на служба (т. 39 по-горе) и тъй като степента на интегриране не зависи от дипломатическия статут, с който то се ползва по силата на международното право (т. 47 по-горе), обстоятелството, че пребиваването на жалбоподателката в Белгия се дължи на дипломатическата мисия на съпруга ѝ, само по себе си е ирелевантно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдяната нестабилност и временност на въпросното пребиваване, трябва да се припомни, че жалбоподателката следва да докаже изпълнението на условията по член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑273/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:480">EU:T:2018:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Необходимостта дипломатическият персонал периодично да сменя местоработата си, впрочем не може да създаде презумпция за липса на интегриране. Освен при изключителни обстоятелства, дипломатическите агенти остават на длъжност в определена страна няколко години. В разглеждания случай съпругът на жалбоподателката впрочем остава на работа в Брюксел в продължение на шест години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателката се позовава на особеното естество на пребиваването си в Белгия, тъй като била настанена със своето семейство в апартамент, предоставен от Постоянната делегация на Република Полша към НАТО, която заплащала наема и фактурите за потребление на енергия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че понятието за обичайно местопребиваване постоянно се тълкува в съдебната практика като мястото, на което съответното лице е установило постоянния или обичайния център на своите интереси с желание да му придаде устойчивост. Освен това понятието за местопребиваване, независимо от чисто количествените данни за времето, прекарано от лицето на територията на едната или другата страна, включва не само физическия престой на определено място, но и намерението този престой да бъде продължителен вследствие на житейски навици и развиването на нормални социални контакти (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑273/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:480">EU:T:2018:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В разглеждания случай трябва да се констатира, че жалбоподателката пребивава в Белгия от <DATE ISO="20100922">22 септември 2010 г.</DATE> С ползването от нея на материални преимущества — а именно служебно жилище, наемът и потреблението на енергия за което са заплащани от Постоянната делегация на Република Полша към НАТО — не може да се докаже запазването на такава връзка със страната ѝ по произход, която да изключва всякакво интегриране в Белгия. С други думи, поемането на тези разходи от Република Полша не означава, че това жилище не е можело устойчиво да бъде постоянният или обичайният център на интересите на жалбоподателката в Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Въпросното поемане на разходи също така не е възпрепятствало жалбоподателката да установи социални контакти с Белгия. Фактът, че след завръщането на съпруга ѝ в Полша жалбоподателката остава в Белгия с техния син с цел последният да продължи там образованието си, съответно е признак, потвърждаващ наличие на интегриране. Признак за това интегриране е и фактът, че макар все още да е имала дипломатически статут, жалбоподателката временно сътрудничи на брюкселско сдружение, извършващо обучителна дейност, и съответно участва в мрежата от сдружения в бъдещата си страна по месторабота.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В това отношение, на трето място, жалбоподателката изрично твърди, че воденето на дискусионни групи не представлява професионална дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника и не позволява да се презюмира, че желанието ѝ е било да премести в Белгия постоянния център на своите интереси. Тази дейност била твърде ограничена и за нея само били възстановени разходи. Комисията от своя страна счита, че става въпрос за дейност срещу заплащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Не трябва обаче да се забравя, че професионалната дейност е критерий, който действително е обективен и е посочен в член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника, за да се прецени положението на новоназначените длъжностни лица и служители (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pozza/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑216/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:118">EU:T:2019:118</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), но той служи само за пример (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070621">21 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hosman-Chevalier</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑424/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:367">EU:C:2007:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑273/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:480">EU:T:2018:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ето защо приносът на длъжностно лице или служител към дейността на участник в живота на сдруженията в страната по бъдещата му месторабота при определени обстоятелства може да бъде един от признаците за интегриране на съответното лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>На четвърто място, жалбоподателката отбелязва, че се е регистрирала в белгийските регистри на населението едва след като е върнала дипломатическия си паспорт на <DATE ISO="20130616">16 юни 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Същевременно, макар вписването като лице, пребиваващо в определена община, да разкрива желанието и намерението на съответното лице да установи на това място устойчивия и постоянен център на своето пребиваване и на интересите си (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070926">26 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salvador Roldán/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑129/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2007:166">EU:F:2007:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), това вписване си остава формален елемент, от който в случая не може да се заключи, че жалбоподателката преди това не е пребивавала ефективно в Белгия, особено при обстоятелствата в разглеждания случай, в който наличието на това пребиваване впрочем не се оспорва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>На пето място, жалбоподателката твърди, че през периода, в който нейният съпруг е изпълнявал в Белгия функцията на служител в посолство, тя е запазила трайни връзки с Полша.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Жалбоподателката съответно твърди, че е продължила да бъде собственик на имот в Полша и е запазила полски телефонен номер. Тя дори продължила извършването на професионална дейност в Полша като преподавател по език и заклет преводач до 2013 г. и продължила да плаща данъци там.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Обстоятелството, че мястото на данъчно облагане на дадено лице е в страната по произход, и обстоятелството, че в нея то има интереси и имущество, не позволяват обаче да се докаже, че обичайното местопребиваване на жалбоподателката се намира в тази страна (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070926">26 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salvador Roldán/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑129/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2007:166">EU:F:2007:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това в още по-голяма степен важи, когато доходите, декларирани пред данъчните органи в страната по произход, произтичат от професионална дейност, упражнявана в чужбина. По време на съдебното заседание жалбоподателката изрично посочва, че е упражнявала независимата професия на заклет преводач за полските съдилища от Белгия и че именно в това качество е декларирала за 2012 г. доход от професионална дейност в размер на 2664,64 полски злоти (PLN) (около 650 EUR). По време на съдебното заседание жалбоподателката също така посочва, че е поискала заличаването си от полския търговски регистър през 2014 г. и че сумата от <FT TYPE="DECIMAL">54289,16</FT> PLN (около <FT TYPE="NUMBER">12700</FT> EUR), декларирана за тази година, представлява заплата, получена от нея в Белгия поради работата ѝ през същата година в белгийско дружество, доставчик на услуги за Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Запазването на полски телефонен номер също не позволява да се докаже, че жалбоподателката е запазила центъра на своите интереси в Полша, a fortiori, тъй като, както жалбоподателката посочва по време на съдебното заседание, това е номер на мобилен телефон, който съответно може да се използва от територията на Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>На шесто място, жалбоподателката посочва, че винаги е работила в публична международна среда, най-напред в Постоянното представителство на Република Полша към Съюза, от <DATE ISO="20110107">7 януари</DATE> до <DATE ISO="20111231">31 декември 2011 г.</DATE>, впоследствие към Комисията, от <DATE ISO="20140616">16 юни 2014 г.</DATE> до <DATE ISO="20170831">31 август 2017 г.</DATE> Тя твърди, че работата ѝ по този начин в международна среда и неизвършването на каквато и да било дейност в частния сектор отслабват всякаква презумпция за интегриране в белгийското общество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Същевременно, както и самата жалбоподателка признава, тя е упражнявала професионална дейност в Комисията само посредством два последователни договора с две белгийски дружества, действащи за тази институция във връзка с доставки на услуги. В съдебната практика от приложното поле на член 4, параграф 1, буква а), второ тире, последно изречение от приложение VII към Правилника впрочем се изключват тристранните хипотези, при които новото длъжностно лице — или новият служител — преди това действително е работило в институции на Съюза, но от името на частни дружества, в които е било наето лице (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pozza/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑216/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:118">EU:T:2019:118</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ето защо упражняването на професионална дейност към Комисията при тези условия не може да се разглежда като признак за липса на интегриране на жалбоподателката в Белгия през референтния период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Що се отнася до работата на жалбоподателката в Постоянното представителство на Република Полша към Съюза, тя предхожда референтния период. Тази работа съответно не може да има определящо значение за извършената от ООСД преценка на въпроса дали жалбоподателката се е интегрирала в Белгия през посочения период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното втората част от основанието трябва да се отхвърли по същество и последното следва да се отхвърли изяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателката е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда г‑жа Katarzyna Wywiał-Prząda да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><?PAGE NO="12"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Gratsias</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Marcoulli</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Frendo</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20191128">28 ноември 2019 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>