<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-441/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0441</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:9">EU:C:2021:9</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210114">14.1.2021 г.</DATE> — Дело C‑441/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20210114">14 януари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пространство на свобода, сигурност и правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/115/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Общи стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни</KEYWORD><KEYWORD>Член 5, буква a), член 6, параграфи 1 и 4, член 8, параграф 1 и член 10</KEYWORD><KEYWORD>Решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице</KEYWORD><KEYWORD>Висш интерес на детето</KEYWORD><KEYWORD>Задължение на съответната държава членка преди да вземе решение за връщане, да се увери, че това ненавършило пълнолетие лице ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане</KEYWORD><KEYWORD>Разграничение, за целите на предоставянето на право на пребиваване, единствено по критерия възраст на ненавършилото пълнолетие лице</KEYWORD><KEYWORD>Решение за връщане, което не е последвано от мерки за извеждане</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑441/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос, Нидерландия) с акт от <DATE ISO="20190612">12 юни 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на същия ден, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">TQ</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, L. Bay Larsen, C. Toader, M. Safjan (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: P. Pikamäe,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за TQ, от J. A. Pieters, advocaat,</P></ITEM><ITEM><P>за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. M. Hoogveld, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за белгийското правителство, от C. Van Lul и P. Cottin, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20200702">2 юли 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 4, 21 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), на член 5, буква а), член 6, параграфи 1 и 4, член 8, параграф 1 и член 10 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="348" PAGE.FIRST="98" DATE.PUB="2008">ОВ L 348, 2008 г., стр. 98</REF.DOC.OJ>), и на член 15 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 година</DATE> относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2011">ОВ L 337, 2011 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено във връзка със спор между TQ, непридружен ненавършил пълнолетие гражданин на трета страна, и Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по въпросите на правосъдието и сигурността, Нидерландия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>държавният секретар<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) по повод законосъобразността на решението, с което на това ненавършило пълнолетие лице се разпорежда да напусне територията на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2008/115</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно съображения 2, 4, 22 и 24 от Директива 2008/115:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>(2)</NO.P><TXT>Европейският съвет, състоял се в Брюксел на <DATE ISO="20041104">4</DATE> и <DATE ISO="20041105">5 ноември 2004 г.</DATE>, призова за установяването на ефективна политика за извеждане и репатриране, основана на общи норми, с оглед на това съответните лица да бъдат връщани по хуманен начин и при пълно зачитане на техните основни права и на тяхното достойнство.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(4)</NO.P><TXT>Следва да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(22)</NO.P><TXT>Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г., <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>висшите интереси на детето<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> следва да са първостепенно съображение за държавите членки при изпълнението на настоящата директива. Съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи [подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>], зачитането на семейния живот следва да е първостепенно съображение за държавите членки при изпълнението на настоящата директива.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(24)</NO.P><TXT>Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от [Хартата]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Предмет<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Настоящата директива определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой, в съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото на Общността, както и на международното право, включително задълженията в областта на защитата на бежанците и правата на човека<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, предвижда в параграфи 1 и 2 следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива за граждани на трети страни:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>по отношение на които има отказ за влизане в съответствие с член 13 от [Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 година</DATE> за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="105" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 105, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5)] или които са задържани или засечени от компетентните органи във връзка с незаконно прекосяване по суша, море или въздух на външната граница на държава членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция съгласно националното законодателство или по отношение на които са образувани процедури за екстрадиция<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 3 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>незаконен престой<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> е всяко присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от [Регламент № 562/2006], или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>извеждане<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> е принудителното изпълнение на задължението за връщане и по-специално физическото транспортиране извън държавата членка;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>9)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>уязвими лица<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава малолетни или непълнолетни лица, непридружени малолетни или непълнолетни лица, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители с малолетни или непълнолетни деца и лица, които са били подложени на мъчения, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 5 от Директива 2008/115, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Принцип на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>забрана за връщане<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, висши интереси на детето, семеен живот и здравословно състояние<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>При прилагането на настоящата директива държавите членки надлежно вземат предвид:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>висшите интереси на детето;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>семейния живот;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>здравословното състояние на засегнатия гражданин на трета страна,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>и спазват принципа на „забрана за връщане<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 6 от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Решение за връщане<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и параграфи 1 и 4 от него гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="006.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат във всеки един момент да вземат решение да предоставят на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини. В този случай не се издава решение за връщане. В случай, че решение за връщане вече е издадено, то се оттегля или се спира изпълнението му за срока на валидност на разрешението за пребиваване или на друго[то] разрешение, с което се дава право на престой<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 8 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Извеждане<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и параграф 1 от него предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят принудително решението за връщане, ако не е бил предоставен срок за доброволно напускане съгласно член 7, параграф 4 или ако задължението за връщане не е било изпълнено в рамките на предоставения съгласно член 7 срок за доброволно напускане<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 10 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Връщане и извеждане на непридружени малолетни или непълнолетни лица<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="010.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Преди да се вземе решение за издаването на решение за връщане по отношение на непридружено малолетно или непълнолетно лице, съответните служби — различни от властите, изпълняващи връщането — предоставят съдействие, като […] отчитат надлежно висшите интереси на детето.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="010.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Преди непридруженото малолетно или непълнолетно лице да бъде изведено от територията на държава членка, органите на тази държава членка се уверяват, че то ще бъде върнато на член на неговото семейство, на определен настойник или на подходящи приемни центрове в държавата по връщане<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2011/95</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2011/95, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Цел<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Целта на настоящата директива е установяването на стандарти за определянето на граждани на трети държави или на лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и за съдържанието на предоставената закрила<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 2 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за бежанец, но за които има сериозни основания да се смята, че ако бъдат изпратени обратно в държавата на произход, или в случай на лице без гражданство — в държавата на предишното му обичайно пребиваване, биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, и по отношение на които не се прилага член 17, параграфи 1 и 2, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрилата на тази държава;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 15 от посочената директива, който се отнася до условията за субсидиарна закрила и е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Тежки посегателства<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Тежките посегателства са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>смъртно наказание или екзекуция; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>изтезание или нечовешко или унизително отношение[…] или наказание, наложено на молител в държавата на произход; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2013/33/ЕС</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="96" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 96</REF.DOC.OJ>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Настоящата директива има за цел да определи стандарти за приемането в държавите членки на кандидати за международна закрила […]<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 2 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>За целите на настоящата директива:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>„г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>ненавършил пълнолетие<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> означава гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст под 18 години;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Нидерландското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 8, букви a), f), h) и j) от Wet tot algehele herziening van de Vreemdelingenwet (Закон за цялостно изменение на Закона за чужденците) от <DATE ISO="20001123">23 ноември 2000 г.</DATE> (Stb. 2000, бр. 495, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Законът от 2000 г.<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Чужденецът пребивава законно в Нидерландия само в следните случаи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>притежава разрешение за временно пребиваване като посоченото в член 14 от този закон;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>f)</NO.P><TXT>до вземането на решение по молбата за издаване на [разрешение за временно пребиваване (убежище)], ако на основание на този закон или разпоредбите за прилагането му или съобразно постановено съдебно решение следва да не се пристъпва към извеждане на чужденеца, докато не бъде взето решение по тази молба;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>h)</NO.P><TXT>до постановяването на решение по подадена жалба по административен или съдебен ред, ако на основание на този закон или разпоредбите за прилагането му или съобразно постановено съдебно решение следва да не се пристъпва към извеждане на чужденеца, докато не бъде постановено решение по жалбата;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>j)</NO.P><TXT>съществуват пречки за извеждането му по смисъла на член 64;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 14, параграф 1 от този закон предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Министърът е компетентен:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>да уважи, да отхвърли или да остави без разглеждане заявлението за издаване на разрешение за временно пребиваване;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT>служебно да издаде разрешение за временно пребиваване или да удължи срока му на действие<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Съгласно член 64 от посочения закон:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Извеждането се отлага докато здравословното състояние на чужденеца или на член на неговото семейство не позволява пътуване<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Член 3.6а от Vreemdelingenbesluit 2000 (Наредба-закон за чужденците от 2000 г.) от <DATE ISO="20001123">23 ноември 2000 г.</DATE> (Stb. 2000 г., бр. 497) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>В случай на отхвърляне на първото заявление за издаване на разрешение за временно пребиваване като бежанец може служебно да се издаде обикновено разрешение за временно пребиваване:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>на чужд гражданин, чието извеждане би било в противоречие с член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в ограничени случаи, свързани с временни хуманитарни съображения — на чужденец, който заявява, че е жертва на трафик на хора, който е жертва на трафик на хора или който заявява, че е свидетел на трафик на хора, както е посочено в член 3.48, параграф 1, буква а), б) или в).</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="003.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Разрешението за пребиваване се издава на първото приложимо основание по параграф 1.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Съгласно параграф B8/6.2.6. от Vreemdelingencirculaire 2000 (Циркулярно писмо относно чужденците от 2000 г.):</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>[…]</P><P>Обикновеното разрешение за временно пребиваване може да се издаде служебно без допълнителна проверка, ако са изпълнени следните условия:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>към момента на подаване на първото заявление за издаване на разрешение за пребиваване чужденецът е на възраст под 15 години,</P></ITEM><ITEM><P>чужденецът е дал достоверни данни за самоличността си, гражданството си, родителите си и други членове на семейството си,</P></ITEM><ITEM><P>от изявленията на чужденеца е видно, че няма членове на семейството му или други лица, които могат да му предложат подходяща възможност за приемане и на които да бъде предаден,</P></ITEM><ITEM><P>в хода на процедурата чужденецът не е възпрепятствал проверката на възможностите за приемане в страната на произход или в друга страна,</P></ITEM><ITEM><P>известно е, че по принцип не е налице подходяща възможност за приемане и има основание да се предполага, че такава възможност няма да е налице в близко бъдеще в страната на произход или в друга страна, в която чужденецът би могъл евентуално да се завърне. В такива случаи се предполага, че Dienst Terugkeer en Vertrek (Служба по въпросите на връщането и напускането, Нидерландия) няма да може да осигури подходяща възможност за приемане в 3‑годишния срок.</P></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>TQ, непридружено ненавършило пълнолетие лице, влиза в Нидерландия на неустановена дата и на <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE> подава молба за издаване на разрешение за временно пребиваване като бежанец на основание на Закона от 2000 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Във връзка с тази молба TQ посочва, че е роден на <DATE ISO="20020214">14 февруари 2002 г.</DATE> в Гвинея. Още в най-ранната си възраст той отишъл да живее при леля си в Сиера Леоне. След смъртта на леля си TQ установил контакт с лице, идващо от Нигерия, което го довело в Европа. В Амстердам (Нидерландия) той станал жертва на трафик на хора и сексуална експлоатация, вследствие на което понастоящем страдал от тежко психично разстройство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20180323">23 март 2018 г.</DATE> държавният секретар служебно постановява, че TQ, който към онзи момент е на 16 години и един месец, не отговаря на условията да получи разрешение за временно пребиваване. Със същото решение принудителното отвеждане на TQ до границата на страната е временно отложено на основание член 64 от Закона от 2000 г. за максимален срок до шест месеца или, в случай на служебно решение, за по-кратък срок — до извършването на медицински преглед от Bureau Medische Advisering (Медицински съвет, Нидерландия), за да се провери дали здравословното състояние на TQ позволява извеждането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180416">16 април 2018 г.</DATE> TQ обжалва посоченото решение пред Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос, Нидерландия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20180618">18 юни 2018 г.</DATE> държавният секретар обявява, че за TQ не е допуснато отлагане по медицински причини на принудителното отвеждане до границата, и задължава TQ да напусне страната в срок до четири седмици. TQ подава жалба по административен ред срещу това решение, която е отхвърлена от държавния секретар с решение от <DATE ISO="20190527">27 май 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция TQ заявява, че нито знае къде живеят родителите му, нито би могъл да ги разпознае при връщането си. Той не познавал нито един друг член на семейството си и дори не знаел дали изобщо има такива. Не можел да се завърне в страната си на произход, тъй като не бил отраснал там, не познавал никого и не говорел местния език. TQ заявява, че счита за свое семейство приемното семейство, при което живее в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че Службата по въпросите на връщането и напускането редовно провежда беседи с TQ, за да го подготви за връщането му в страната му на произход, което усилило психичното му разстройство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Според тази юрисдикция Законът от 2000 г. предвижда, че при разглеждането на първа молба за убежище се проверява служебно дали на чужденеца, който не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила, следва да се издаде обикновено разрешение за временно пребиваване. Този закон предвижда също че решението, с което се отхвърля молба за убежище, се счита за решение за връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция добавя, че що се отнася до непридружените ненавършили пълнолетие лица на възраст под 15 години към момента на подаване на молбата за убежище, Циркулярното писмо относно чужденците от 2000 г. изисква, преди да се вземе решение по тази молба, да се извърши проверка дали съществува подходяща възможност за приемане в държавата на връщане. В случай че такава подходяща възможност липсва, на непридруженото ненавършило пълнолетие лице на възраст под 15 години се издавало обикновено разрешение за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Когато обаче непридруженото ненавършило пълнолетие лице е на възраст най-малко 15 години към момента на подаване на молбата си за убежище, проверката по член 10, параграф 2 от Директива 2008/115, която трябва да гарантира, че съответното лице ще бъде предадено на<?PAGE NO="9"?> член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане, не била извършвана преди приемането на решение за връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Изглеждало, че държавният секретар изчаква търсещото убежище лице да навърши 18 години и така да стане пълнолетно от правна гледна точка, при което би отпаднало изискването за тази проверка. Следователно в периода между подаването на молбата му за убежище и навършването на пълнолетие непридруженото непълнолетно лице на възраст 15 или повече години пребивавало незаконно в Нидерландия, но това пребиваване било търпяно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В случая запитващата юрисдикция отбелязва, че TQ не може да получи нито статут на бежанец, нито субсидиарна закрила. Що се отнася до издаването на обикновено разрешение за временно пребиваване, тази юрисдикция отбелязва, че към момента на подаване на молбата си за убежище TQ е бил на 15 години и четири месеца. Той не получил право на временно пребиваване и съответно бил длъжен да напусне територията на Нидерландия, въпреки че не е била извършена никаква проверка, която да установи със сигурност, че в страната на връщане съществува подходяща възможност за приемане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изразява съмнения дали е в съответствие с правото на Съюза провежданото в нидерландската правна уредба разграничение между ненавършилите пълнолетие лица на възраст под и над 15 години. В това отношение тази юрисдикция се позовава на висшия интерес на детето, използван като понятие в член 5, буква а) от Директива 2008/115 и в член 24 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 10 от Директива [2008/115] във връзка с членове 4 и 24 от [Хартата], съображение 22 и член 5, буква а) от Директива [2008/115], както и член 15 от Директива [2011/95] да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е налице подходяща възможност за приемане?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2008/115] във връзка с член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че за целите на признаването на право на законно пребиваване на своя територия държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато е установено, че непридруженото малолетно или непълнолетно лице не може да получи статут на бежанец или субсидиарна закрила?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 4 от Директива [2008/115] да се тълкува в смисъл, че ако непридружено малолетно или непълнолетно лице не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за извеждането му, следва да бъде спряно изпълнението на задължението за връщане и съответно да бъде признато право на законно пребиваване? Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива [2008/115] да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружено малолетно или непълнолетно лице, без след това да се предприемат действия за извеждането му до навършването на 18 години, е в разрез с принципа на лоялното сътрудничество и с принципа на лоялност […]?<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция е поискала делото да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190627">27 юни 2019 г.</DATE>, след като изслуша генералния адвокат, първи състав реши да не уважи това искане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6, параграф 1 от Директива 2008/115, във връзка с член 5, буква а) и член 10 от тази директива, както и с член 24, параграф 2 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че преди да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, съответната държава членка трябва да се увери, че съществува подходяща възможност за приемането на това лице в държавата на връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Като начало следва да се отбележи, че Директива 2008/115 не дава определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>ненавършило пълнолетие лице<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. Съгласно член 2, буква г) от Директива 2013/33 обаче това понятие означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст под 18 години<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. С оглед на непротиворечивото и еднакво прилагане на правото на Съюза в областта на убежището и имиграцията, същото определение следва да се възприеме и в контекста на Директива 2008/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В случая по главното производство става въпрос за непридружено ненавършило пълнолетие лице, което според съответната държава членка не може да получи нито статут на бежанец, нито субсидиарна закрила и на което тази държава членка е отказала право на временно пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Такъв гражданин на трета страна попада в приложното поле на Директива 2008/115 съгласно член 2, параграф 1 от нея и при спазване на параграф 2 от този член 2. Следователно по принцип по отношение на него се прилагат предвидените в нея общи стандарти и процедури за извеждане, и то докато пребиваването му не бъде евентуално узаконено (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Affum</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑47/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:220">EU:C:2019:220</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 държавите членки издават решение за връщане на всеки незаконно пребиваващ на тяхна територия гражданин на трета страна, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5 от този член.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Освен това тази директива съдържа специални правила, приложими за определени категории лица, сред които непридружените ненавършили пълнолетие лица, попадащи, както следва от член 3, точка 9 от Директива 2008/115, в категорията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>уязвими лица<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В този смисъл член 5, буква а) от Директива 2008/115, тълкуван във връзка със съображение 22 от нея, гласи, че при прилагането на посочената директива държавите членки надлежно вземат предвид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>висшите интереси на детето<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. Следователно непридруженото ненавършило пълнолетие лице не бива систематично да се третира като възрастен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Посоченият член 5, буква а) задължава държавата членка, която възнамерява да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице съгласно Директива 2008/115, да вземе предвид, на всички етапи на производството, висшия интерес на детето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Освен това член 24, параграф 2 от Хартата предвижда, че при всички действия, които се предприемат от публични власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Тази разпоредба, тълкувана във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата, потвърждава основополагащия характер на правата на детето, включително в хипотезите на връщане на незаконно пребиваващи в държава членка граждани на трети страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, само цялостната и задълбочената преценка на положението на съответното непридружено ненавършило пълнолетие лице позволява да се установи висшият интерес на детето и да се издаде решение, което съответства на изискванията на Директива 2008/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следователно съответната държава членка трябва надлежно да вземе предвид редица фактори, когато преценява дали да приеме решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, и в частност възрастта, пола, особената уязвимост и физическото и психическото здраве на това лице, както и настаняването му в приемно семейство, етапа на училищното му обучение и социалната му среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на това член 10, параграф 1 от Директива 2008/115 гласи, че преди да се издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, съответните служби, различни от властите, изпълняващи решението за връщане, предоставят съдействие, като отчитат надлежно висшите интереси на детето. Член 10, параграф 2 от тази директива предвижда, че преди непридруженото ненавършило пълнолетие лице да бъде изведено от територията на държава членка, органите на тази държава членка се уверяват, че то ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Така този член прави разграничение между задълженията на държавата членка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>преди да се вземе решение за издаването на решение за връщане по отношение на непридружено ненавършило пълнолетие лице<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>преди [такова лице] да бъде изведено от територията на държава членка<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>От това нидерландското правителство прави извод, че съответната държава членка има право да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, без първо да се увери, че то ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане. Задължение да се извърши такава проверка съществувало единствено на етапа на извеждането от територията на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Наличието на такова задължение обаче не освобождава съответната държава членка от други задължения за проверка, наложени с Директива 2008/115. По-специално, както бе посочено в точка 44 от настоящото решение, член 5, буква а) от Директива 2008/115 изисква висшият интерес на детето да се взема предвид на всички етапи на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Ако съответната държава членка е взела решение за връщане, без първо да се е уверила, че в държавата на връщане съществува подходяща възможност за приемане на съответното непридружено ненавършило пълнолетие лице, това би било пречка, съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2008/115, въпросното лице, въпреки че спрямо него е издадено решение за връщане, да бъде изведено от страната в случай, че в държавата на връщане липсва подходяща възможност за приемането му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Така това непридружено ненавършило пълнолетие лице би било поставено в положение на голяма несигурност, що се отнася до неговото правно положение и бъдеще, и в частност до училищното му обучение, до връзката му с приемно семейство или до възможността да остане в съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Подобно положение би било в разрез с предвиденото в член 5, буква а) от Директива 2008/115 и в член 24, параграф 2 от Хартата изискване за защита на висшия интерес на детето на всички етапи на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>От тези разпоредби следва, че преди да издаде решение за връщане, съответната държава членка трябва да извърши проверка, за да установи конкретно дали в държавата на връщане съществува подходяща възможност за приемане на съответното непридружено ненавършило пълнолетие лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>При липсата на такава възможност спрямо това лице не може да бъде взето решение за връщане по член 6, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Практиката на Съда потвърждава тълкуването, че преди да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, съответната държава членка трябва да се увери, че съществува подходяща възможност за приемане в държавата на връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Всъщност, както Съдът е постановил, член 5 от Директива 2008/115, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Принцип на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>забрана за връщане<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, висши интереси на детето, семеен живот и здравословно състояние<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, задължава държавите членки, когато прилагат тази директива, от една страна, надлежно да вземат предвид висшия интерес на детето, семейния живот и здравословното състояние на съответния гражданин на трета страна, и от друга страна, да спазват принципа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>забрана за връщане<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Boudjlida</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑249/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2431">EU:C:2014:2431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180508">8 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑82/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:308">EU:C:2018:308</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Следователно, когато възнамерява да вземе решение за връщане, компетентният национален орган непременно трябва да изпълни наложените с член 5 от Директива 2008/115 задължения и да изслуша заинтересованото лице по въпроса. Освен това от тази съдебна практика следва, че когато възнамерява да вземе решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, съответната държава членка непременно трябва да го изслуша във връзка с условията на евентуалното му приемане в държавата на връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2008/115, във връзка с член 5, буква а) от тази директива и с член 24, параграф 2 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че преди да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, съответната държава членка трябва да извърши цялостна и задълбочена преценка на положението на това лице, като надлежно вземе предвид висшия интерес на детето. В този контекст тази държава членка трябва да се увери, че в държавата на връщане съществува подходяща възможност за приемане на въпросното непридружено ненавършило пълнолетие лице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6, параграф 1 от Директива 2008/115, във връзка с член 5, буква а) от тази директива и с оглед на член 24, параграф 2 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка може да прави разграничение между непридружените ненавършили пълнолетие лица с единствен критерий тяхната възраст, за да провери съществува ли подходяща възможност за приемане в държавата на връщане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>В случая запитващата юрисдикция уточнява, че националната правна уредба въвежда разграничение между непридружените ненавършили пълнолетие лица на възраст под и над 15 години. Що се отнася до ненавършилите пълнолетие лица на възраст под 15 години, преди да вземат решение за връщане, националните органи трябвало да проверят дали в държавата на връщане съществува подходяща възможност за приемане. Що се отнася до ненавършилите пълнолетие лица на възраст над 15 години, проверка дали съществува подходяща възможност за приемане в държавата на връщане не се извършвала преди да се вземе решение за връщане. На такова ненавършило пълнолетие лице съответно би било наложено задължение за връщане, макар на практика да не е възможно да се извърши принудително отвеждане до границата на страната, без да се провери дали съществува подходяща възможност за приемане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>В писменото си становище нидерландското правителство изтъква, че изборът на възрастова граница от 15 години се обяснява със схващането, че три години е разумният максимален срок за всички процедури, свързани с непридружените ненавършили пълнолетие лица, а именно молбата за пребиваване и процедурата за връщане. Разрешение за пребиваване получавали непридружените ненавършили пълнолетие лица, които след провеждането на всички процедури все още са малолетни или непълнолетни, за разлика от тези, които са пълнолетни при приключването им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В това отношение следва да се констатира, че несъмнено, както бе посочено в точка 47 от настоящото решение, възрастта на непридруженото ненавършило пълнолетие лице е обстоятелство, което съответната държава членка трябва да вземе предвид, за да определи дали висшият интерес на детето налага да не се приема решение за връщане на това лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Както обаче се посочва в член 24, параграф 2 от Хартата и както се припомня в член 5, буква а) от Директива 2008/115, при прилагането на член 6 от тази директива държавите членки трябва надлежно да вземат предвид висшия интерес на детето, включително на ненавършилите пълнолетие лица на възраст над 15 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Следователно възрастта не може да бъде единственият критерий, който трябва да се вземе предвид, за да се провери дали в държавата на връщане съществува подходяща възможност за приемане. Съответната държава членка следва да извърши във всеки отделен случай цялостна и задълбочена преценка на положението на непридруженото ненавършило пълнолетие лице, а не автоматична оценка единствено въз основа на критерия възраст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>В този смисъл изглежда произволна, както отбелязва генералният адвокат в точка 81 от заключението си, национална административна практика, която на базата на обикновена презумпция, свързана с твърдяната максимална продължителност на процедура за предоставяне на убежище, прави основано на възрастта разграничение между спадащите към дадена група лица, въпреки че всички те се намират в сходно положение на уязвимост, що се отнася до извеждането от страната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2008/115, във връзка с член 5, буква а) от тази директива и с оглед на член 24, параграф 2 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да прави разграничение между непридружените ненавършили пълнолетие лица с единствен критерий тяхната възраст, за да провери дали съществува подходяща възможност за приемане в държавата на връщане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която вече е взела решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, впоследствие да не извежда това лице, докато същото не навърши 18 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че преследваната с Директива 2008/115 цел се състои в това да се установи ефективна политика за извеждане и репатриране при пълно зачитане на основните права и на достойнството на засегнатите лица (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200514">14 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:367">EU:C:2020:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Ако съответната държава членка приеме, че на непридруженото ненавършило пълнолетие лице не следва да се издава разрешение за пребиваване на основание член 6, параграф 4 от Директива 2008/115, пребиваването на това лице в тази държава членка е незаконно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>При това положение член 6, параграф 1 от тази директива предвижда задължение за държавите членки да издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на тяхна територия (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150423">23 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaizoune</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑38/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:260">EU:C:2015:260</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Всъщност, както вече бе посочено в точка 41 от настоящото решение, след като се констатира незаконното пребиваване, компетентните национални органи трябва по силата на тази разпоредба и без да се засягат изключенията по параграфи 2—5 от същия член, да приемат решение за връщане (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150423">23 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaizoune</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑38/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:260">EU:C:2015:260</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 60 от настоящото решение, когато става въпрос за непридружено ненавършило пълнолетие лице, вземането на такова решение предполага съответната държава членка да се е уверила, че в държавата на връщане съществува подходяща възможност за приемането на това лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Ако това условие е изпълнено и няма промяна в положението на непридруженото ненавършило пълнолетие лице, същото трябва да бъде изведено от територията на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Всъщност от член 10, параграф 2 от Директива 2008/115 следва, че преди непридруженото ненавършило пълнолетие лице да бъде изведено от територията на държава членка, органите на тази държава членка се уверяват, че то ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Следователно произтичащото от член 6, параграф 1 от Директива 2008/115, във връзка с член 5, буква а) от тази директива и с член 24, параграф 2 от Хартата, задължение за съответната държава членка, преди да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, да се увери, че съществува подходяща възможност за приемане, не освобождава тази държава членка от задължението по член 10, параграф 2 от посочената директива да се увери, преди да изведе такова ненавършило пълнолетие лице от страната, че същото ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане. В този контекст съответната държава членка трябва да вземе предвид всяка промяна в положението, настъпила след приемането на такова решение за връщане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>В хипотезата, при която на етапа на извеждането на непридруженото ненавършило пълнолетие лице вече не може да се гарантира подходяща възможност за приемането му в държавата на връщане, съответната държава членка няма да може да изпълни решението за връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда, когато е издадено решение за връщане срещу гражданин на трета страна, но същият не е изпълнил задължението за връщане, независимо дали в предоставения срок за доброволно напускане или без определяне на срок за това, член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 задължава държавите членки, за да се гарантира ефективността на процедурите за връщане, да предприемат всички необходими мерки, за да осъществят извеждането на съответното лице, а именно, по силата на член 3, точка 5 от посочената директива, физическото транспортиране на същото извън посочената държава членка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150423">23 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaizoune</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑38/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:260">EU:C:2015:260</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Впрочем следва да се припомни, че както произтича и от изискването за лоялност на държавите членки, и от изискванията за ефективност, припомнени по-конкретно в съображение 4 от Директива 2008/115, наложеното с член 8 от същата задължение за държавите членки да пристъпят, в случаите по параграф 1 от този член, към извеждане на посочения гражданин, трябва да бъде изпълнено в най-кратки срокове (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150423">23 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaizoune</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑38/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:260">EU:C:2015:260</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В този смисъл, на основание на посочената директива, държавата членка не може да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице и впоследствие да не извежда това лице, докато същото не навърши 18 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която вече е взела решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице и се е уверила съгласно член 10, параграф 2 от тази директива, че то ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане, впоследствие да не извежда това лице, докато същото не навърши 18 години.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 6, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 5, буква а) от тази директива и с член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че преди да издаде решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице, съответната държава членка трябва да извърши цялостна и задълбочена преценка на положението на това лице, като надлежно вземе предвид висшия интерес на детето. В този контекст тази държава членка трябва да се увери, че в държавата на връщане съществува подходяща възможност за приемане на въпросното непридружено ненавършило пълнолетие лице.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="16"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 6, параграф 1 от Директива 2008/115, във връзка с член 5, буква а) от тази директива и с оглед на член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да прави разграничение между непридружените ненавършили пълнолетие лица с единствен критерий тяхната възраст, за да провери дали съществува подходяща възможност за приемане в държавата на връщане.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която вече е взела решение за връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице и се е уверила съгласно член 10, параграф 2 от тази директива, че то ще бъде предадено на член на неговото семейство, на определен настойник/попечител или на подходящи приемни центрове в държавата на връщане, впоследствие да не извежда това лице, докато същото не навърши 18 години.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>