Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори петчленен състав)
21 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на ДДС — Внос на стоки — Член 2, параграф 1, буква г) и член 30 от Директива 2006/112/ЕО — Въвеждане на ветроходна лодка в Съюза, без представяне на митницата, за да бъдат извършени на територията му дейности по поддръжка и ремонт — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Член 70 и член 71, параграф 1 от Директива 2006/112 — Липса на разрешение за използване на режим активно усъвършенстване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Съюза — Погасяване на митническото задължение при напускане на митническата територия на Съюза — Член 124, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) № 952/2013 — Понятие „използвани стоки “
По дело T‑383/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) с акт от 18 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 28 май 2025 г., в рамките на производство по дело
Hauptzollamt A
срещу
Segelbootwartung,
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав),
състоящ се от: N. Półtorak, председател, G. Hesse, G. Steinfatt, D. Petrlík (докладчик) и I. Dimitrakopoulos, съдии,
генерален адвокат: M. Brkan,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид това, че на 12 юни 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,
предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, букви а) и в) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 25 март 2026 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Segelbootwartung, от M. Hanke и M. Hanke, Rechtsanwälte,
– за гръцкото правителство, от K. Konsta, A. Magrippi, S. Papaioannou и M. Tassopoulou, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от P. Carlin, B. Eggers и F. Moro, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 юни 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, буква г) и на членове 30 и 70 и член 71, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и на член 124, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptzollamt A (Главна митническа служба A, Германия, наричана по-нататък „Hauptzollamt“) и Segelbootwartung относно вносните мита и данъка върху добавената стойност (ДДС) при внос, които се изискват от последния поради това, че е въвел ветроходна лодка на германска територия.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива за ДДС
3 Член 2 от Директивата за ДДС гласи:
„1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
[…]
г) вносът на стоки.
[…]“.
4 Член 30 от Директивата за ДДС предвижда:
„Внос на стоки“ означава въвеждането в [Съюза] на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член [29 ДФЕС].
[…]“.
5 Съгласно член 60 от Директивата за ДДС:
„Мястото на внос на стоки е държавата членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в [Съюза]“.
6 Член 70 от Директивата за ДДС предвижда:
„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат“.
7 Съгласно член 71 от Директивата за ДДС:
„1. Когато при въвеждането в [Съюза] стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277[,] или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.
[…]“.
Митнически кодекс
8 Съображение 38 от Митническия кодекс гласи:
„Уместно е да се има предвид добросъвестността на съответното лице в случаите, когато митническото задължение е възникнало от неспазване на митническото законодателство, и да се сведе до минимум въздействието на небрежността от страна на длъжника“.
9 Съгласно член 79 от Митническия кодекс:
„1. Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните:
а) едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия;
[…]
2. Митническото задължение възниква в един от следните моменти:
а) в момента, в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява;
[…]
3. В случаите по букви а) и б) от параграф 1 длъжникът е едно от следните лица:
а) лицето, което е трябвало да изпълни съответното задължение;
[…]“.
10 Член 124 от Митническия кодекс предвижда:
„1. […] митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини:
[…]
к) когато съгласно условията на параграф 6 митническото задължение е възникнало по член 79 и са представени задоволителни за митническите органи доказателства, че стоките не са били използвани или изразходвани, а са били изведени от митническата територия на Съюза.
[…]
6. В случаите, посочени в параграф 1, буква к), митническото задължение не се погасява по отношение на лице или лица, направили опит за измама.
[…]“.
11 Съгласно член 139 от Митническия кодекс:
„1. Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона, от едно от следните лица:
а) лицето, което е въвело стоките на митническата територия на Съюза;
[…]“.
12 Член 210 от Митническия кодекс гласи:
„Стоките могат да бъдат поставени под всеки един от следните специални режими:
[…]
г) усъвършенстване, който включва активно и пасивно усъвършенстване“.
13 Съгласно член 211 от Митническия кодекс:
„1. Разрешение от митническите органи се изисква за:
а) използването на режими активно или пасивно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба,
[…]
2. Митническите органи предоставят разрешение с обратна сила, когато е изпълнено всяко едно от [посочените в този параграф] условия:
[…]
3. Освен когато е предвидено друго, разрешението, посочено в параграф 1, се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:
а) установени са на митническата територия на Съюза;
б) осигуряват необходимите гаранции за правилното протичане на операциите; счита се, че одобреният икономически оператор за митнически опростявания е изпълнил това условие, доколкото дейността, свързана с въпросния специален режим, е взета предвид в разрешението, посочено в член 38, параграф 2, буква а);
в) когато може да възникне митническо задължение или други вземания за стоките, поставени под специален режим, лицата предоставят обезпечение в съответствие с член 89;
г) в случай на режими временен внос или активно усъвършенстване, използват или нареждат използването на стоките, или извършват или нареждат извършването на операции по усъвършенстването на стоките.
4. Освен когато е предвидено друго и в допълнение към параграф 3, разрешението, посочено в параграф 1, се издава само когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) митническите органи са в състояние да извършват митнически надзор[,] без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима;
б) разрешението за режим усъвършенстване няма да засегне неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза (икономически условия).
[…]“.
14 Член 220 от същия кодекс предвижда:
„Стоките, поставени под режим митническо складиране или усъвършенстване, или в свободна зона, могат да бъдат подложени на обичайни операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на външния им вид или търговско качество или подготвянето им за разпространение или препродажба“.
15 Съгласно член 256 от Митническия кодекс:
„1. Без да се засяга член 223, под режим активно усъвършенстване на митническата територия на Съюза могат да бъдат използвани несъюзни стоки в една или повече операции по усъвършенстване, без тези стоки да подлежат на:
а) вносни мита;
б) други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби;
в) мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането или напускането на стоки в или от митническата територия на Съюза.
2. Режим активно усъвършенстване може да се използва в случаи, различни от поправка или унищожаване[,] само когато, без да се засяга използването на спомагателни производствени средства, стоките, поставени под този режим, могат да се идентифицират в обработените продукти.
В случаите по член 223 режимът може да се използва, когато е възможно да се провери изпълнението на условията, определени за еквивалентни стоки.
3. В допълнение към параграфи 1 и 2 режимът активно усъвършенстване може да се използва и за която и да е от следните стоки:
а) стоки, предназначени да претърпят операции, осигуряващи съответствието им с техническите изисквания за допускането им за свободно обращение;
б) стоки, които трябва да претърпят обичайни операции в съответствие с член 220“.
Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446
16 Член 161 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1) предвижда:
„Чрез дерогация от член 211, параграф 3, буква а) от Кодекса митническите органи могат в отделни случаи, ако преценят, че е оправдано, да издадат разрешение за режим специфична употреба или режим активно усъвършенстване на лица, установени извън митническата територия на Съюза“.
Германското право
17 Съгласно член 1 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота) от 21 февруари 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 386), в приложимата за спора в главното производство редакция:
„(1) С данък върху оборота се облагат следните сделки:
[…]
4. вносът на стоки на територията на страната […];
[…]“.
18 Член 21 от Закона за данъка върху оборота предвижда:
„[…]
(2) По отношение на данъка върху оборота при внос се прилагат съответно разпоредбите относно митата;
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
19 Ответникът в главното производство, физическо лице с местожителство в Швейцария, преминава германската граница с лек автомобил, като превозва на ремарке за лодки регистрирана на негово име в Швейцария ветроходна лодка (наричана по-нататък „ветроходната лодка“), без да извърши необходимото за това митническо оформяне. Същия ден му е извършена митническа проверка, при която той заявява, че пътува към установеното в Германия дружество X с цел поддръжка и ремонт на извънбордовия двигател на ветроходната лодка. След тази проверка Hauptzollamt издава акт за установяване на задължения за мита и ДДС при внос във връзка с вноса на ветроходната лодка в Германия.
20 След като заплаща вносните мита, ответникът в главното производство превозва ветроходната лодка до дружеството Х за извършване на дейности по поддръжка и ремонт по нея. Тези дейности се състоят в модифициране на държачите на подвижния шверт, повторно монтиране на шверта, преглед на двигателя, възстановяване на филтърната система за горивото и подмяна на катализатора за отработили газове. След това ответникът в главното производство реекспортира ветроходната лодка в Швейцария.
21 Ответникът в главното производство подава жалба по административен ред срещу посочения в точка 19 по-горе акт за установяване на задължения за мита и ДДС при внос, която е отхвърлена. Тогава той сезира Finanzgerticht (Финансов съд, Германия), който отменя този акт, както и решението по жалбата по административен ред срещу него. Finanzgericht (Финансов съд) приема, че е възникнало митническо задължение, тъй като при преминаването на границата с ветроходната лодка жалбоподателят нито я е представил изрично на митницата, нито е подал митническа декларация. Той обаче изразява съмнения относно възникването на задължение за ДДС при внос за ветроходната лодка. При всички положения този съд приема, че митническото задължение, както и евентуалното задължение за ДДС при внос са погасени в съответствие с член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс, тъй като ветроходната лодка е реекспортирана в Швейцария, без да е използвана или изразходвана на митническата територия на Европейския съюз.
22 Hauptzollamt подава ревизионна жалба срещу решението на Finanzgericht (Финансов съд) пред запитващата юрисдикция, Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия), като поддържа, че ветроходната лодка е била „използвана“ по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс, тъй като е била усъвършенствана без разрешение. Следователно митническото задължение не било погасено въпреки последващото реекспортиране на ветроходната лодка. Освен това възникнало задължение за ДДС при внос, тъй като в резултат на операцията по усъвършенстване ветроходната лодка станала обект на доставени услуги и съответно влязла в икономическия оборот на Съюза. Ответникът в главното производство поддържа по същество, че митническото задължение е погасено вследствие на реекспортирането на ветроходната лодка и че тя не е можело да влезе в икономическия оборот на Съюза, тъй като извършените дейности се състоят само в поддръжка.
23 Запитващата юрисдикция счита, че е възникнало митническо задължение съгласно член 79, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, тъй като ответникът в главното производство е въвел ветроходната лодка на митническата територия на Съюза без официално представяне на митницата, изисквано от член 139, параграф 1 от посочения кодекс. Тази юрисдикция обаче има съмнения, от една страна, по въпроса дали освен митническото задължение е възникнало и задължение за ДДС при внос на основание член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС. Тя иска по-конкретно да се установи дали фактът, че ветроходната лодка е била въведена на митническата територия на Съюза, без да бъде поставена под митнически режим, и че пасивно е била обект на доставени услуги по поддръжка и ремонт, без да бъде активно използвана като транспортно средство за извършване на доставка на стоки или услуги, е достатъчно, за да се приеме, че е влязла в икономическия оборот на Съюза — единственото обстоятелство, позволяващо да се презумира потребление, което може да доведе до настъпване на данъчното събитие за облагане с ДДС. От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали митническото задължение е погасено по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс поради последващото извеждане на ветроходната лодка от митническата територия на Съюза. Доколкото дейностите по поддръжка и ремонт не могат да се считат за обичайни операции по смисъла на член 220 от Митническия кодекс, не е сигурно, че ветроходната лодка, макар да не е била поставена под режим активно усъвършенстване, е била използвана на митническата територия на Съюза.
24 При тези обстоятелства Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Влиза ли в икономическия оборот на Съюза транспортно средство, когато то не се използва като транспортно средство в държава членка, а е обект на доставяни услуги (в настоящия случай дейности по поддръжка и ремонт)?
2) Трябва ли член 124, параграф 1, буква к) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е налице използване на несъюзна стока за целите на тази разпоредба, когато на митническата територия на Съюза по отношение на тази несъюзна стока се извършват единствено дейности по поддръжка или ремонт и впоследствие тя се реекспортира?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
25 Като начало следва да се отбележи, че макар в текста на първия преюдициален въпрос да не се посочва нито една разпоредба от правото на Съюза, от мотивите на преюдициалното запитване ясно личи, че запитващата юрисдикция иска тълкуване на разпоредбите на член 2, параграф 1, буква г), както и на членове 30, 70 и 71 от Директивата за ДДС, които са изрично посочени в това запитване.
26 При това положение следва да се приеме, че с първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 1, буква г) и членове 30, 70 и 71 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че неправомерното въвеждане на идващо от трета държава транспортно средство в държава членка, в която впоследствие за него са извършени дейности по поддръжка и ремонт, преди да бъде реекспортирано извън митническата територия на Съюза, без да е било използвано като транспортно средство, представлява подлежащ на облагане с ДДС внос на стоки.
27 В това отношение следва да се припомни най-напред, че съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС вносът на стоки подлежи на облагане с ДДС и че съгласно член 30, първа алинея от тази директива внос на стоки означава въвеждането в Съюза на стоки, които не са в свободно обращение.
28 По-нататък, в член 70 от Директивата за ДДС е установен принципът, че данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат.
29 Накрая, член 71, параграф 1 от Директивата за ДДС, и по-специално първа алинея от този параграф, предвижда, че когато при въвеждането в Съюза стоките се поставят в един от митническите режими или едно от положенията, посочени в този член, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на този режим или положение.
30 Член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 обаче урежда особената хипотеза, в която за внесените стоки, подлежащи по-специално на облагане с мита, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато събитието по отношение на тези мита настъпи и те станат изискуеми.
31 В случая, съгласно посоченото от запитващата юрисдикция, е възникнало митническо задължение в съответствие с член 79, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, тъй като в нарушение на член 139, параграф 1, буква а) от този кодекс ветроходната лодка не е представена в митническото учреждение непосредствено след въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза.
32 От съдебната практика следва, че поради потвърдената с член 71, параграф 1, втора алинея от Директива за ДДС успоредност между ДДС при внос и митата задължение за ДДС би могло да възникне наред с митническо задължение, ако от неправомерното поведение, във връзка с което е възникнало това митническо задължение, би могло да се предположи, че съответните стоки са влезли в икономическия оборот на Съюза и е възможно същите да са станали обект на потребление, водещо до облагане с ДДС (вж. решение от 18 януари 2024 г., Hauptzollamt Braunschweig (Място на възникване на ДДС — III), C‑791/22, EU:C:2024:59, т. 30 и цитираната съдебна практика). Такъв би бил по-специално случаят, когато стоките не са въведени правомерно на митническата територия на Съюза (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2019 г., Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung, C‑26/18, EU:C:2019:579, т. 46).
33 Съдът обаче вече е постановил — във връзка с въведените неправомерно на митническата територия на Съюза стоки, които биха могли да бъдат обект на потребление или използване в няколко държави членки — че презумпцията за влизане в икономическия оборот може да бъде оборена, ако се установи, че въпреки нарушенията на митническата правна уредба, довели до възникването на митническо задължение за внос в държавата членка, в която са извършени, съответната стока е влязла в икономическия оборот на Съюза на територията на друга държава членка, в която е предназначена за потребление. В такъв случай данъчното събитие за ДДС при внос настъпва в тази друга държава членка (решения от 10 юли 2019 г., Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung, C‑26/18, EU:C:2019:579, т. 48, и от 18 януари 2024 г., Hauptzollamt Braunschweig (Място на възникване на ДДС — III), C‑791/22, EU:C:2024:59, т. 31).
34 Ето защо следва да се провери дали презумпцията за влизане в икономическия оборот може да бъде оборена и в хипотеза, в която стоките, които са били неправомерно въведени в Съюза на територията на една-единствена държава членка, са били предназначени за потребление не в друга държава членка, а извън територията на Съюза.
35 В това отношение от съдебната практика следва, че нарушенията на митническото законодателство сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че съответните стоки действително са влезли в икономическия оборот на Съюза. Такъв може да бъде случаят дори когато подобни нарушения са довели до това стоките вече да не са под надзора на митническите органи, които са били лишени от възможността да контролират движението им (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2019 г., Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung, C‑26/18, EU:C:2019:579, т. 50—52).
36 Освен това, тъй като ДДС по естеството си е данък върху потреблението, влизането на дадена стока в икономическия оборот на Съюза предполага най-малкото тази стока да е била предназначена за потребление или използване на територията на Съюза (вж. в този смисъл решения от 3 март 2021 г., Hauptzollamt Münster (Място на възникване на ДДС), C‑7/20, EU:C:2021:161, т. 31—35, от 8 септември 2022 г., Hauptzollamt Hamburg (Място на възникване на ДДС — II), C‑368/21, EU:C:2022:647, т. 33, и от 18 януари 2024 г., Hauptzollamt Braunschweig (Място на възникване на ДДС — III), C‑791/22, EU:C:2024:59, т. 33).
37 Това важи в още по-голяма степен, тъй като презумпцията, че въведена неправомерно на митническата територия на Съюза стока влиза в икономическия оборот на Съюза, се обосновава по-специално с необходимостта да се гарантира неутралност по отношение на конкуренцията между стоките с произход от трети държави и сходните стоки с произход от Съюза. Когато обаче е установено, че стока с произход от трета държава не е предназначена нито за потребление, нито за използване на територията на Съюза, тя по принцип не може да се конкурира със сходни стоки с произход от Съюза.
38 При това положение следва да се констатира, че презумпцията за влизане в икономическия оборот на Съюза, посочена в точка 32 по-горе, може да бъде оборена, когато лицето, което неправомерно е въвело стоки на митническата територия на Съюза, докаже, въз основа на обективни и проверими доказателства, че тези стоки не са били предназначени за потребление или използване на тази територия.
39 В това отношение е важно най-напред да се уточни, че транспортните средства по естеството си обичайно не се потребяват, а се използват (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2022 г., Hauptzollamt Hamburg (Място на възникване на ДДС — II), C‑368/21, EU:C:2022:647, т. 34).
40 По-нататък, за да обори презумпцията за влизане в икономическия оборот на Съюза, лицето, което неправомерно е въвело транспортно средство на митническата територия на Съюза, трябва да представи обективни и проверими доказателства, позволяващи да се определи на коя територия това транспортно средство е предназначено да бъде използвано, или поне да докаже, че при всички положения то е предназначено да бъде използвано извън митническата територия на Съюза (вж. по аналогия решение от 18 ноември 2010 г., X, C‑84/09, EU:C:2010:693, т. 44).
41 В този контекст следва по-специално да се вземат предвид условията, при които превозът на това транспортно средство е извършван във времето, местоживеенето на неговия собственик или държател, мястото на обичайното му използване, както и наличието или липсата на връзки на собственика или държателя, от една страна, с митническата територия на Съюза и от друга страна, с третите държави, които могат да бъдат неговото местоназначение (вж. по аналогия решение от 18 ноември 2010 г., X, C‑84/09, EU:C:2010:693, т. 45 и 46).
42 Освен това трябва да се вземат предвид, доколкото е възможно, намеренията на лицето, което неправомерно е въвело транспортното средство на митническата територия на Съюза, при условие че за тях има обективни и проверими доказателства (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 ноември 2010 г., X, C‑84/09, EU:C:2010:693, т. 47).
43 Накрая е важно да се отбележи, че действителното потребление или използване на стоката на митническата територия на Съюза позволява да се приеме, че тя е влязла в икономическия оборот на Съюза. Следователно лицето, което неправомерно е въвело стоката на митническата територия на Съюза, трябва да докаже по-специално, че тя е напуснала митническата територия на Съюза, без да е била действително потребявана или използвана там.
44 В това отношение следва да се отбележи, че по принцип, за да може да се счита, че е налице „действително“ използване, то трябва да позволява да се извлече полза от тази стока, като тя се ползва в съответствие с нейната функция или предназначение. За сметка на това само фактът, че това транспортно средство е на територията на Съюза или че е обект на операции, целящи да го направят годно за такова използване, не е достатъчен, за да се приеме, че то „действително“ е използвано.
45 По-конкретно, действителното използване на транспортните средства съответства по-специално на използването им за целите на превоз на хора или стоки.
46 За сметка на това превозът на транспортно средство към мястото, където то действително се използва, не би могъл сам по себе си да представлява действително използване на посоченото транспортно средство (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 септември 2022 г., Hauptzollamt Hamburg (Място на възникване на ДДС — II), C‑368/21, EU:C:2022:647, т. 34).
47 В случая от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че ответникът в главното производство е с местожителство в Швейцария и ветроходната лодка е регистрирана в тази държава. Освен това не се оспорва, че ветроходната лодка е въведена в Германия единствено с цел извършване на дейности по поддръжка и ремонт и че е била реекспортирана в Швейцария след приключването на тези дейности. Освен това в преписката, изглежда, няма никакви данни за особени връзки между ветроходната лодка и Германия, с изключение на извършването на посочените дейности. Тези обстоятелства сочат, че ветроходната лодка не е била предназначена за използване като транспортно средство в Германия или в друга държава членка, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.
48 Освен това, макар ветроходната лодка да е транспортно средство, предназначено за корабоплаване, от твърденията на ответника в главното производство, които не са оспорени, е видно, че ветроходната лодка е превозена на германска територия на ремарке и изобщо не е била използвана за корабоплаване на тази територия.
49 Освен това, видно от предоставените от запитващата юрисдикция данни, тази ветроходна лодка е превозена до дружеството Х, за да бъдат извършени по нея дейности по поддръжка и ремонт, и впоследствие е реекспортирана в Швейцария.
50 От самото естество на тези дейности, състоящи се в модифициране на държачите на подвижния шверт, повторно монтиране на шверта, преглед на двигателя, възстановяване на филтърната система за горивото и подмяна на катализатора за отработили газове, обаче следва, че единствената им цел е да направят ветроходната лодка годна да се използва в съответствие с нейната функция и предназначение, а именно корабоплаване. Чрез самото извършване на такива дейности собственикът или държателят на ветроходната лодка не извлича ползи от нея в съответствие с нейната функция или предназначение.
51 Впрочем в това отношение е без значение, че такива дейности могат да подлежат на облагане с ДДС като доставки на услуги, извършвани възмездно на територията на държава членка по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС. Всъщност, доколкото евентуалното възникване на задължение за ДДС за тези доставки не зависи от възникването на задължение за ДДС при внос, посочените доставки трябва да се разглеждат като сделки, различни от вноса на ветроходната лодка, дори и съответните дейности да са довели до увеличаване на стойността ѝ.
52 От това следва, че само извършването на дейности по ремонт и поддръжка на ветроходната лодка в Германия преди последващото ѝ реекспортиране в Швейцария не може да се разглежда като действително използване на това транспортно средство на митническата територия на Съюза.
53 Следователно не би могло да се дължи ДДС при внос, ако ответникът в главното производство докаже, въз основа на обективни и проверими доказателства, че ветроходната лодка не е била предназначена за използване в Германия или в друга държава членка по-специално поради това, че от една страна, той не е имал намерение за такова използване и от друга страна, ветроходната лодка е била реекспортирана в Швейцария, без действително да е била използвана на митническата територия на Съюза — обстоятелства, които запитващата юрисдикция следва да провери.
54 Противно на поддържаното от гръцкото правителство, подобен извод не поставя под въпрос полезното действие на член 71, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС, който обуславя отлагането на възникването на данъчното събитие за ДДС при внос с поставянето на стоките в един от митническите режими или в едно от положенията, изрично предвидени в тази разпоредба.
55 Всъщност икономическите оператори, които въвеждат в Съюза стоки, попадащи в един от митническите режими, предвидени в член 71, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС, продължават да имат стимул да поставят разглежданите стоки под този митнически режим, тъй като в противен случай, от една страна, за тях би възникнало митническо задължение и евентуално биха могли да им бъдат наложени санкции за митническите нарушения и от друга страна, би трябвало да понесат тежестта да оборят, въз основа на посочените в точка 38 по-горе критерии, презумпцията за включване на стоките в икономическия оборот на Съюза, за да избегнат облагането им с ДДС.
56 Също така изводът в точка 53 по-горе не се опровергава от съдебната практика, съгласно която, когато дадени стоки са задържани и отнети, след като са напуснали първото митническо бюро, разположено във вътрешността на територията на Съюза, данъчното събитие за облагане с ДДС вече е настъпило и поради това ДДС е станал изискуем (решения от 29 април 2010 г., Dansk Transport og Logistik, C‑230/08, EU:C:2010:231, т. 94, и от 7 април 2022 г., Kauno teritorinė muitinė, C‑489/20, EU:C:2022:277, т. 50).
57 Всъщност в делата, по които са постановени цитираните в точка 56 по-горе съдебни решения, процесните стоки, а именно неправомерно въведени в Съюза цигари, по самото си естество и предвид обстоятелствата по въвеждането им са предназначени за потребление на територията на Съюза. Следователно не се е поставял въпросът за оборването на презумпцията за влизане в икономическия оборот на Съюза, тъй като не е можело да бъдат изпълнени припомнените в точка 38 по-горе условия.
58 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква г) и членове 30, 70 и 71 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че неправомерното въвеждане на идващо от трета държава транспортно средство на митническата територия на Съюза не представлява подлежащ на облагане с ДДС внос на стоки, когато е доказано, въз основа на обективни и проверими доказателства, че такова транспортно средство не е било предназначено за използване на тази територия и е било реекспортирано, без да е било действително използвано на посочената територия.
По втория въпрос
59 С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че е налице използване на стока за целите на тази разпоредба, когато за стоката преди реекспортирането ѝ са извършени дейности по поддръжка и ремонт на митническата територия на Съюза, при положение че тези дейности не са били разрешени като операции по усъвършенстване в рамките на режима активно усъвършенстване.
60 Съгласно член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс възникналото по силата на член 79 от този кодекс митническо задължение се погасява, когато, стига съответното лице да не е направило опит за измама по смисъла на член 124, параграф 6 от посочения кодекс, бъде доказано, че стоките не са били използвани или изразходвани, а са били изведени от митническата територия на Съюза.
61 Член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс трябва да се тълкува с оглед на съображение 38 от него, съгласно което е уместно да се има предвид добросъвестността на съответното лице в случаите, когато митническото задължение е възникнало от неспазване на митническото законодателство, и да се сведе до минимум въздействието на небрежността от страна на длъжника.
62 В това отношение Съдът вече е имал възможност да уточни, че член 124, параграф 1, буква к) във връзка със съображение 38 и член 124, параграф 6 от Митническия кодекс цели, при липсата на опит за измама, да се даде възможност за погасяване на митническото задължение, възникнало по силата на член 79 от посочения кодекс, когато въпреки неспазването на определени условия или неизпълнението на определени задължения, произтичащи от същия кодекс, е доказано, че стоките не са били използвани по начин, обосноваващ облагането с мита, и че те са били изведени от митническата територия на Съюза (решение от 8 октомври 2020 г., Combinova, C‑476/19, EU:C:2020:802, т. 32).
63 Съответно понятието „използвани стоки“ по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс трябва да се разбира в смисъл, че се отнася не до всяко използване, а само до това, което само по себе си поражда митническо задължение (решение от 8 октомври 2020 г., Combinova, C‑476/19, EU:C:2020:802, т. 33).
64 Освен това неспазването на формалните условия, предвидени в Митническия кодекс, само по себе си не може да бъде пречка за прилагането на някои разпоредби от този кодекс, които имат за цел да смекчат последиците от неизпълнението на митническите задължения, сред които е и тази на член 124, параграф 1, буква к) от посочения кодекс, тъй като тези разпоредби са предназначени именно да се прилагат в положения, произтичащи от такова неизпълнение. Съответно член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс би бил лишен в голяма степен от полезно действие, ако бъде тълкуван в смисъл, че не може да се прилага, когато стоките не са били поставени под режим активно усъвършенстване (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 юни 2025 г., Palmstråle, C‑125/24, EU:C:2025:431, т. 33).
65 Следователно фактът, че операциите по усъвършенстване не са изрично разрешени в рамките на режима активно усъвършенстване, не би могъл сам по себе си да бъде пречка за погасяването на митническото задължение, когато освен това са изпълнени условията, предвидени в член 124, параграф 1, буква к) във връзка със съображение 38 от Митническия кодекс.
66 Ето защо, както отбелязва Комисията в писменото си становище, когато операция, извършена със стоки на митническата територия на Съюза, сама по себе си не поражда митническо задължение, тъй като има характеристиките на операция, която би могла да бъде разрешена в рамките на режим активно усъвършенстване, тази операция не може да се квалифицира като използване по смисъла на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс въпреки липсата на изрично разрешение за тази операция в рамките на такъв режим (вж. в този смисъл решение от 8 октомври 2020 г., Combinova, C‑476/19, EU:C:2020:802, т. 35).
67 При това положение запитващата юрисдикция следва да провери дали дейностите по поддръжка и ремонт имат такива характеристики, че да може да бъдат разрешени в рамките на режима активно усъвършенстване.
68 В това отношение запитващата юрисдикция трябва по-специално да провери, от една страна, дали дейностите по поддръжка и ремонт сами по себе си попадат в приложното поле на режима активно усъвършенстване, определен в член 256 от Митническия кодекс.
69 От друга страна, запитващата юрисдикция следва да провери дали ответникът в главното производство е отговарял на необходимите условия за издаване на разрешение за използване на режима активно усъвършенстване.
70 По този въпрос следва да се припомни, че Митническият кодекс предвижда възможност за издаване с обратна сила на разрешение за използване на режима активно усъвършенстване, когато са изпълнени условията по член 211, параграф 2 от този кодекс. Съответно, за да не бъде тази разпоредба лишена от полезното си действие, посочените условия трябва да са изпълнени и когато даден съд е длъжен да провери със задна дата дали някои операции е можело да бъдат разрешени в рамките на този режим.
71 В този контекст следва също да се припомни, че член 161 от Делегиран регламент 2015/2446 предвижда, че по дерогация от член 211, параграф 3, буква а) от Митническия кодекс в отделни случаи може да се издава разрешение за режим активно усъвършенстване на установени извън митническата територия на Съюза лица, когато е преценено, че издаването на такова разрешение е оправдано.
72 Ако след проверка от запитващата юрисдикция в съответствие с точки 67—70 по-горе се окаже, че дейностите по поддръжка и ремонт е можело да бъдат разрешени в рамките на режима активно усъвършенстване, извършването на тези дейности не може да се квалифицира като използване на ветроходната лодка за целите на член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс.
73 В това отношение следва да се добави, че този извод не накърнява полезното действие на член 210 от Митническия кодекс, който предвижда поставянето на стоките под един от специалните митнически режими.
74 Всъщност, както следва от точка 55 по-горе, икономическите оператори, които въвеждат в Съюза стоки, които могат да попаднат в обхвата на режима активно усъвършенстване, продължават да имат стимул да поставят стоките под този режим, тъй като използването на такъв режим е пречка за възникването на митническо задължение и съответно ги освобождава от задължението да искат впоследствие неговото погасяване.
75 С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 124, параграф 1, буква к) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че не е налице използване на стока за целите на тази разпоредба, когато за стоката преди реекспортирането ѝ са извършени дейности по поддръжка и ремонт на митническата територия на Съюза, в случай че тези дейности е можело да бъдат разрешени в рамките на режима активно усъвършенстване.
По съдебните разноски
76 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав)
реши:
1) Член 2, параграф 1, буква г), както и членове 30, 70 и 71 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкуват в смисъл, че
неправомерното въвеждане на идващо от трета държава транспортно средство на митническата територия на Европейския съюз не представлява подлежащ на облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) внос на стоки, когато е доказано, въз основа на обективни и проверими доказателства, че такова транспортно средство не е било предназначено за използване на тази територия и е било реекспортирано, без да е било действително използвано на посочената територия.
2) Член 124, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
трябва да се тълкува в смисъл, че
не е налице използване на стока за целите на тази разпоредба, когато за стоката преди реекспортирането ѝ са извършени дейности по поддръжка и ремонт на митническата територия на Съюза, в случай че тези дейности е можело да бъдат разрешени в рамките на режима активно усъвършенстване.
|
Półtorak |
Hesse |
Steinfatt |
|
Petrlík |
Dimitrakopoulos |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 октомври 2026 година.
Подписи
* Език на производството: немски.