<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-178/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0178</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:551">EU:C:2021:551</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от 8.7.2021 — Дело C‑178/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Pharma Expressz</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20210708">8 юли 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: унгарски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на стоки</KEYWORD><KEYWORD>Лекарствени продукти за хуманна употреба</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/83/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 5, параграф 1, член 6, параграф 1 и членове 70—73</KEYWORD><KEYWORD>Лекарствени продукти, разрешени в първа държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Класифициране като лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание</KEYWORD><KEYWORD>Продажба в аптеки във втора държава членка без разрешение за търговия на нейната територия</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, която изисква уведомяване на компетентния орган и удостоверение от него относно употребата на този лекарствен продукт</KEYWORD><KEYWORD>Член 34 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Количествени ограничения</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑178/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) с акт от <DATE ISO="20200310">10 март 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200407">7 април 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Pharma Expressz Szolgáltató és Kereskedelmi Kft.</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Országos Gyógyszerészeti és Élelmezés-egészségügyi Intézet,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: M. Vilaras (докладчик), председател на състава, N. Piçarra, D. Šváby, S. Rodin и K. Jürimäe, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: R. Șereș, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20210225">25 февруари 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Pharma Expressz Szolgáltató és Kereskedelmi Kft, от A. Cech, ügyvéd,</P></ITEM><ITEM><P>за Országos Gyógyszerészeti és Élelmezés-egészségügyi Intézet, от B. Pál, ügyvéd,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, R. Kissné Berta и M. Tátrai, в качеството на представители</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и S. Šindelková, в качеството на представители</P></ITEM><ITEM><P>за гръцкото правителство, от D. Tsagkaraki, A. Magrippi и S. Charitaki, в качеството на представители</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от A. Sipos и F. Thiran, в качеството на представители</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20210520">20 май 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 70—73 от Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20011106">6 ноември 2001 година</DATE> за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="311" PAGE.FIRST="67" DATE.PUB="2001">ОВ L 311, 2001 г., стр. 67</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3), изменена с Директива 2012/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121025">25 октомври 2012 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 299, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Директива 2001/83<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), както и на член 36 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Pharma Expressz Szolgáltató és Kereskedelmi Kft. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Pharma Expressz<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и Országos Gyógyszerészeti és Élelmezés-egészségügyi Intézet (Национален институт по фармация и хранене, Унгария) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Институтът<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) във връзка с продажбата в Унгария на лекарствен продукт, който не е получил разрешение за търговия (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>РТ<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) в тази държава членка, но който притежава такова разрешение в друга държава — членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП), където този продукт се предоставя без лекарско предписание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображение 12 от Директива 2001/83 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>С изключение на лекарствените продукти, които са предмет на централизираната процедура на Общността за получаване на разрешението, установена с Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета от <DATE ISO="19930722">22 юли 1993 г.</DATE> за установяване на общностни процедури за разрешения и контрол на лекарствените продукти за хуманна употреба и за ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствени продукти<?PAGE NO="3"?> [(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="214" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1993">ОВ L 214, 1993 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>)], разрешението за търговия с медицински продукти, предоставяно от компетентен орган в една държава членка, би следвало да бъде признато от компетентните органи на останалите държави членки, освен ако те имат сериозни основания да допускат, че разрешаването на даденото лекарство може да представлява риск за общественото здраве.[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно съображение 30:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>За тази цел всяко лице, което пътува в рамките на Общността, има право да носи със себе си за собствена употреба разумно количество лекарствени продукти, придобити по законен начин. За лицата, установени в дадена държава членка, трябва да има възможност да получават от друга държава членка разумно количество лекарствени продукти за собствена употреба<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 5, параграф 1 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Съгласно действащото законодателство и за да отговори на специални потребности, дадена държава членка може да изключи от приложното поле на разпоредбите на настоящата директива лекарствените продукти, доставени за изпълнение по добросъвестна и незаявена поръчка, [изготвени] съгласно спецификации на правоспособен лекар и предназначени за индивидуални пациенти на негова пряка лична отговорност<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>В член 6, параграф 1, първа алинея от същата директива се уточнява:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Лекарствен продукт не може да се пуска на пазара в държава членка, освен ако е издадено [РТ] от компетентните органи на същата държава членка в съответствие с настоящата директива, или ако е издадено разрешение в съответствие с [Регламент № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="136" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 136, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83)] във връзка с [Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно лекарствените продукти за педиатрична употреба и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1768/92, Директива 2001/20/ЕО, Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="378" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 378, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 83)] и Регламент (ЕО) № 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071113">13 ноември 2007 година</DATE> относно лекарствените продукти за модерна терапия и за изменение на Директива 2001/83 и на Регламент № 726/2004 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="324" PAGE.FIRST="121" DATE.PUB="2007">ОВ L 324, 2007 г., стр. 121</REF.DOC.OJ>)<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 70 от Директива 2001/83 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="070.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато се предоставя разрешение за търговия, компетентните органи определят класификацията на лекарствения продукт като:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>лекарствен продукт, предмет на лекарско предписание,</P></ITEM><ITEM><P>лекарствен продукт, който не е предмет на лекарско предписание.</P></ITEM></LIST><P>За тази цел се прилагат критериите, посочени в член 71, параграф 1.</P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="070.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентните власти могат да фиксират подкатегориите лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание. В такъв случай те биват отнесени към следната класификация:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>лекарствени продукти, предмет на лекарско предписание, подлежащо или неподлежащо на обновяване;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>лекарствени продукти, предмет на специално лекарско предписание;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>лекарствени продукти с ограничено лекарско предписание, запазени за употреба в определени специализирани области<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 71 от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="071.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Лекарствените продукти са предмет на лекарско предписание, когато:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>обичайно представляват директна или индиректна опасност, дори когато се използват коректно, ако се употребяват без лекарско наблюдение, или,</P><P>или</P></ITEM><ITEM><P>често и до голяма степен се употребяват неправилно, в резултат на което обикновено представляват директна или индиректна опасност за човешкото здраве,</P><P>или</P></ITEM><ITEM><P>съдържат съставни вещества или препарати, чиято активност и/или странични ефекти изискват по-нататъшно изследване,</P><P>или</P></ITEM><ITEM><P>обикновено се предписват от лекар, за да бъдат прилагани парентерално.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="071.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато държавите членки осигуряват за подкатегория лекарствени продукти специално лекарско предписание, те вземат предвид следните фактори:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>лекарственият продукт съдържа в неосвободено количество съставно вещество, определено като наркотик или психотропно по смисъла на действащите международни конвенции, като например Конвенциите на ООН от 1961 г. и 1971 г.,</P><P>или</P></ITEM><ITEM><P>възможност при неправилна употреба лекарственият продукт да представлява значителна опасност за лекарствена злоупотреба, да доведе до пристрастяване или да бъде използван за нелегални цели,</P><P>или</P></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><P>лекарственият продукт съдържа вещество, което поради това, че е ново или поради свойствата си, може да бъде разглеждано като спадащо към групата, представена във второ тире с цел вземане на предпазни мерки.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="071.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато държавите членки осигуряват за подкатегория лекарствени продукти ограничено лекарско предписание, те следва да имат предвид следните фактори:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>лекарственият продукт, който поради своите фармацевтични характеристики или новост, или в интерес на опазване на общественото здраве, е запазен за прилагане само в болнична среда,</P><P>или</P></ITEM><ITEM><P>лекарственият продукт се използва за лечението на състояния, които следва да бъдат диагностицирани в болнична обстановка или в институции със съответните диагностични възможности, въпреки че провеждането на лечението и проследяването може да се извършват навсякъде другаде,</P><P>или</P></ITEM><ITEM><P>лекарственият продукт е предназначен за амбулаторно лечение на пациенти, но неговата употреба може да доведе до сериозни странични реакции, изискващи предписание от специалист и специален контрол по време на лечението.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="071.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентна власт може да отмени прилагането на параграфи 1, 2 и 3, като има предвид следното:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>максималната единична доза, максималната дневна доза, концентрацията, фармацевтичната форма, определени типове опаковка; и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>други случаи на употреба, които тя е определила.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="071.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Ако компетентната власт не разделя лекарствените продукти в подкатегории, както е установено в член 70, параграф 2, въпреки това тя следва да има предвид критериите съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член при класифициране на лекарствен продукт като лекарство, назначавано само по предписание<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 72 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Лекарствени продукти, които не са предмет на предписание, са онези, които не отговарят на критериите, изброени в член 71<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 73 от същата директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Компетентните органи изготвят списък на лекарствените продукти, в зависимост от лекарско предписание, на тяхната територия, определяйки ако е необходимо, категорията на класификацията. Те обновяват този списък ежегодно<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 85в от Директива 2001/83 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="085.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Без да се засяга националното законодателство, забраняващо предлагането за продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез услугите на информационното общество, държавите членки гарантират, че лекарствените продукти се предлагат за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество по смисъла на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19980622">22 юни 1998 г.</DATE>, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество [(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="204" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="1998">ОВ L 204, 1998 г., стр. 37</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19980720">20 юли 1998 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="217" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="1998">ОВ L 217, 1998 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>), при следните условия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>физическото или юридическото лице, което предлага лекарствените продукти, е получило разрешение или право да доставя лекарствени продукти на потребители и от разстояние съгласно националното законодателство на държавата членка, в която е установено;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>лицето, посочено в буква а), е предоставило на държавата членка, в която е установено, най-малко следната информация:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>име или фирма и постоянен адрес на мястото на дейност, от което се доставят тези лекарствени продукти;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>дата, на която е започнала дейността по предлагането на лекарствени продукти за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>адреса на уебсайта, използван за тази цел, и цялата съответна информация, необходима за идентифицирането на този уебсайт;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iv)</NO.P><TXT>ако е приложимо — класификацията в съответствие с дял VI на лекарствените продукти, предлагани за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество.</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>Тази информация се актуализира, когато е необходимо;</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>лекарствените продукти съответстват на изискванията на националното законодателство на държавата членка на местоназначение в съответствие с член 6, параграф 1;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Унгарското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 25, параграф 2 от Az emberi alkalmazásra kerülő gyógyszerekről és egyéb, a gyógyszerpiacot szabályozó törvények módosításáról szóló 2005. évi XCV. törvény (Закон XCV от 2005 г. за лекарствените продукти за хуманна употреба и за изменение на други закони, уреждащи пазара на лекарствени продукти) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Законът за лекарствените продукти<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Лекарствените продукти, които не разполагат с [РТ] в държава — страна по Споразумението за [Европейското икономическо пространство (ЕИП)], но имат такова разрешение в друга<?PAGE NO="7"?> държава, могат да се използват с медицинска цел в специални случаи, когато употребата им е обоснована от особен интерес във връзка с грижите за пациента и когато компетентният орган на държавната администрация по лекарствата е разрешил употребата им в съответствие със условията, предвидени в специална правна уредба. Лекарствените продукти, които разполагат с [РТ] в държава, която е страна по Споразумението за ЕИП, могат да се използват с медицинска цел, ако компетентният орган на държавната администрация по лекарствата е бил уведомен за тях в съответствие с предвиденото в специална правна уредба. Преценката относно наличието на особен интерес във връзка с грижите за пациента се извършва, когато това е необходимо, с оглед на становището на съсловната организация относно безопасността и ефикасността на терапията<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 3, параграф 5 от Az emberi felhasználásra kerülő gyógyszerek rendeléséről és kiadásáról szóló 44/2004. EszCsM rendelet (Наредба № 44/2004 на министъра на здравеопазването, социалните въпроси и въпросите на семейството относно предписването и отпускането на лекарствени продукти за хуманна употреба) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Министерска наредба № 44/2004<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) от <DATE ISO="20040428">28 април 2004 г.</DATE>, в сила до <DATE ISO="20180213">13 февруари 2018 г.</DATE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>В съответствие с член 25, параграф 2 от Закона за лекарствените продукти лекарите могат да предписват лекарствени продукти, които не са разрешени за търговия в Унгария, но са разрешени в държава — членка на [ЕИП], или в държава, която има същия правен статут като този на държавите — членки на ЕИП, по силата на международен договор, сключен с Европейската общност или с ЕИП […], само ако преди да ги предпишат, уведомят [Института] и получат удостоверение от този институт[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 12/A от тази наредба:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>В рамките на директните доставки на лекарствени продукти за пациентите фармацевтите могат да отпускат лекарствените продукти, предписани в съответствие с член 3, параграф 5 и член 4, параграф 1, само след представяне на копие от удостоверението, издадено от [Института], или на копие от разрешението<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 5 от Аz emberi felhasználásra kerülő gyógyszerek egyedi rendelésének és felhasználásának engedélyezéséről szóló 448/2017. (XII. 27.) Korm. Rendelet (Правителствено постановление № 448/2017 относно разрешаването на индивидуалното предписване и индивидуалната употреба на лекарствени продукти за хуманна употреба) от <DATE ISO="20171227">27 декември 2017 г.</DATE>, в сила от <DATE ISO="20180101">1 януари 2018 г.</DATE>, има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>В съответствие с член 25, параграф 2 от [Закона за лекарствените продукти] лекарите могат да предписват лекарствени продукти, които не са разрешени за търговия в Унгария, но са разрешени в държава — членка на ЕИП или в държава, която има същия правен статут като този на държавите — членки на ЕИП по силата на международен договор, сключен с Европейската общност или с ЕИП [...], само ако преди да ги предпишат, уведомят [Института] и получат удостоверение от този институт относно следните обстоятелства:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>дали предписваният лекарствен продукт разполага с [РТ] в посочената от лекаря държава — членка на ЕИП, или в държава — страна по договор с ЕИП, във връзка с посоченото от лекаря показание,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>дали компетентният орган е отменил [РТ] на предписвания лекарствен продукт, или пък разпространението му е било спряно, и</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>дали по негова преценка и въз основа на данните, предоставени от лекаря, е налице особеният интерес във връзка с грижите за пациента, дефиниран в член 1, точка 23 от [Закона за лекарствените продукти].</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Лекарите отправят искането си за издаване на посоченото в параграф 1 удостоверение чрез информационния лист в приложения 3—5 към Mинистерска наредба № 44/2004. В рамките на осем работни дни след получаването на информационния лист Националният институт по фармация и хранене съобщава на лекаря, предписващ лекарствения продукт, становището си по въпросите, посочени в параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В случай че Националният институт по фармация и хранене издаде удостоверение, съгласно което посочените в параграф 1 изисквания са изпълнени, лекарят предоставя на пациента — когато се изисква медицинско предписание — копие от удостоверението на посочения институт, заедно с медицинското предписание.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>В случай че [Институтът] издаде удостоверение, съгласно което според него не е налице особеният интерес във връзка с грижите за пациента, дефиниран в член 1, точка 23 от Закона за лекарствените продукти, лекарят предоставя на пациента — когато предписването на лекарствения продукт продължава да е необходимо и същият се отпуска по лекарско предписание — копие от удостоверението на посочения институт заедно с лекарското предписание, както и информация относно съдържанието на удостоверението и възможните последици<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В качеството си на орган, компетентен да упражнява контрол върху дейностите във връзка с търговията с лекарствени продукти, Институтът установява, че Pharma Expressz неколкократно е внесло от друга държава — членка на ЕИП, лекарствен продукт, за който няма издадено РТ в Унгария и който в тази друга държава — членка на ЕИП, е разрешен като лекарствен продукт, отпускан без лекарско предписание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Институтът счита, че предписващият лекар трябва да го уведоми за използването на подобен лекарствен продукт за медицински цели, за чиято употреба трябва да бъде получено удостоверение от Института.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE> Институтът разпорежда на Pharma Expressz да не пуска в продажба лекарствените продукти, поръчани в друга държава членка, където за тях не се изисква лекарско предписание, преди дружеството да е поискало такова предписание, както и удостоверение от Института, за да бъдат поръчани и доставени. Институтът констатира, че подобно деяние съставлява нарушение на член 12/A от Министерска наредба 44/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Жалбоподателят подава жалба срещу това решение пред Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария), като наред с останалото иска да бъде прието, че не е извършил никакво нарушение в рамките на индивидуалното закупуване на лекарствени продукти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Pharma Expressz изтъква, че извършеното от Института тълкуване на унгарското право води до налагането на количествено ограничение върху вноса в противоречие с член 34 ДФЕС, което не може да се обоснове с целта за закрила на здравето и живота на хората, прогласена в член 36 ДФЕС, и че удостоверението, издадено от Института, което е необходимо за вноса на лекарствени продукти, не може да защити здравето на хората.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Pharma Expressz твърди, че изискването за издаване на такова удостоверение е непропорционално, по-специално тъй като държавата — членка на ЕИП, разрешила разглеждания лекарствен продукт, го е класифицирала в категорията лекарствени продукти, които могат да се закупуват без лекарско предписание, в съответствие с критерии, съобразени с хармонизираните норми и принципи на Съюза. В някои държави членки пациентите могат да закупят в аптеките лекарствените продукти, които са пуснати на пазара в друга държава членка без медицинско предписание, тъй като се възприема установената в другата държава членка класификация на лекарствените продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Институтът счита, че разглежданата в главното производство унгарска правна уредба налага количествено ограничение върху вноса, което може да бъде обосновано със закрилата на здравето и живота на хората, които се нареждат на първо място сред защитените от Договора за функционирането на ЕС блага. Той счита, че държавите членки са компетентни да решат какво равнище на закрила на общественото здраве искат да осигурят в областта на отпускането на лекарствени продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Институтът счита, че гарантира достъпа на населението до безопасни лекарствени продукти, като събира от съответните органи на другите държави членки информация относно употребата на чуждестранни лекарствени продукти с медицинска цел, относно наличието на РТ и относно възможността за употреба на такъв лекарствен продукт във връзка с посоченото от лекаря показание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Той подчертава, че докато за даден лекарствен продукт не е издадено РТ в Унгария, не е възможно да се определи дали той може да бъде отпуснат със или без лекарско предписание, което обяснявало защо Институтът не е проверил в коя категория внесените в настоящия случай лекарствени продукти са били класифицирани в държавата членка по произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита за необходимо да определи дали обстоятелството, че Директива 2001/83 установява единни принципи за класифициране на лекарствените продукти, трябва да задължи дадена държава членка да приеме безусловно класифицирането на лекарствени продукти, осъществено от друга държава членка, и да им предостави същото третиране като това, което се прилага за лекарствените продукти, за които е издадено РТ в първата от тези държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Имайки предвид практиката на Съда, запитващата юрисдикция счита, че разглежданата в главното производство унгарска правна уредба представлява мярка, ограничаваща свободното движение на стоките, и поради това е необходимо да се даде тълкуване на член 36 ДФЕС, за да се определи дали тази мярка може да се обоснове със закрилата на здравето и живота на хората.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Посочената юрисдикция отбелязва, че разглежданата мярка установява две изисквания в допълнение към предвидените за лекарствените продукти, които разполагат с национално РТ и могат да се отпускат без лекарско предписание, а именно удостоверение от Института и лекарско предписание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да установи дали е обосновано използването на лекарствен продукт, класифициран в друга държава членка като лекарствен продукт, за който не се изисква лекарско предписание, да е възможно само в рамките на лечение, провеждано от лекар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Тази юрисдикция подчертава, че издаденото от Института удостоверение съдържа, от една страна, важна информация за общественото здраве и за пациента, получена от аналогичните му органи, установени в другите държави членки, до която пациентът, лекарят или аптеката нямат пряк достъп, и от друга страна, становище относно ползата от лекарствения продукт с оглед на грижите за пациента, което е от областта на професионалната компетентност на лекаря.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че издаденото от Института удостоверение съдържа релевантна информация от гледна точка на безопасността на лекарствените продукти, която трябва да бъде съобщена на пациента, преди лекарственият продукт да бъде поръчан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Накрая тази юрисдикция отбелязва, че от гледна точка на опазването на здравето е от значение колко време е необходимо, за да бъде получено удостоверението, но тя не разполага с информация в това отношение, тъй като правната уредба предвижда срок от осем дни за издаване на това удостоверение, докато Pharma Expressz посочва случай, в който това е отнело три месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли от членове 70—73 от Директива 2001/83, че трябва лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, да се счита за лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, дори когато в тази друга държава членка за въпросния лекарствен продукт няма [РТ] и той не е класифициран?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Обосновано ли е с оглед на опазването на здравето и живота на хората, визирано в член 36 ДФЕС, количествено ограничение, което налага като условие за поръчване и отпускане на пациента на лекарствен продукт, за който няма [РТ] в една държава членка, но има такова разрешение в друга държава — членка на ЕИП, наличието на лекарско предписание и на удостоверение от органа по лекарствата, включително когато лекарственият продукт е регистриран в другата държава членка като лекарствен продукт, за който не се изисква лекарско предписание?<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали членове 70—73 от Директива 2001/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, трябва да се разглежда като лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, когато във втората държава членка за въпросния лекарствен продукт няма РТ и той не е класифициран.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Както следва от акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че членове 70—73 от Директива 2001/83 установяват единни принципи за класифициране на лекарствените продукти, от които следва, че за отпускането на някои лекарствени продукти се изисква лекарско предписание, а отпускането на други лекарствени продукти не е обвързано с такова задължение. Ето защо тя иска да се установи дали държава членка трябва да възприеме класифицирането на лекарствен продукт, осъществено от друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>При все това следва да се отбележи, че Директива 2001/83 съдържа общо правило, формулирано в член 6, параграф 1 от нея, съгласно което лекарствен продукт не може да бъде пуснат на пазара на държава членка, освен ако е издадено РТ от компетентния орган на тази държава членка или от Европейската комисия в приложение на централизираната процедура, предвидена в Регламент № 726/2004. От това следва, че за да бъдат пуснати на пазара в такава държава членка, лекарствените продукти трябва да са били предмет на предварително разрешение за търговия съгласно процедурите, посочени в тази директива (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070920">20 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antroposana и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑84/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:535">EU:C:2007:535</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или съгласно централизираната процедура, предвидена в Регламент № 726/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Освен това Директива 2001/83 съдържа и разпоредби, които при спазването на изчерпателно изброени условия позволяват дерогиране на правилото, съдържащо се в член 6, параграф 1 от нея, подобно на предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива, който дава възможност на държава членка да изключи от разпоредбите на Директивата търговията с определени лекарствени продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Поради това първият въпрос следва да се преформулира и да се счита, че с него запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали членове 70—73 от Директива 2001/83, разглеждани в светлината на член 5, параграф 1 и на член 6, параграф 1 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, да се счита и за такъв, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, в която този лекарствен продукт не разполага с РТ и не е бил класифициран.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>На първо място, членове 70—73 от Директива 2001/83 са включени в дял VI, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Класификация на лекарствени продукти<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, като посочената класификация е процес, който се вписва в по-широкия контекст на процедурата за издаване на РТ, както впрочем подчертава първата разпоредба от този дял, а именно член 70, параграф 1, първа алинея от тази директива, който гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>[к]огато се предостави разрешение за търговия,<?PAGE NO="12"?> компетентните органи определят класификацията на лекарствения продукт като лекарствен продукт, предмет на лекарско предписание [или] лекарствен продукт, който не е предмет на лекарско предписание<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>От тази разпоредба следва, че компетентният орган на държава членка може да осъществи подобно класифициране едва след като е издадено РТ за пускането на пазара на съответния лекарствен продукт в тази държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, член 6, параграф 1 от Директива 2001/83 предполага, че държавите членки по принцип трябва да забранят изцяло търговията с лекарствени продукти, за които не е издадено РТ от държава членка съгласно тази директива или от Комисията съгласно централизираната процедура, предвидена в Регламент № 726/2004. (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031211">11 декември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutscher Apothekerverband</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:664">EU:C:2003:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071108">8 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ludwigs-Apotheke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑143/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:656">EU:C:2007:656</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>При това положение, ако за даден лекарствен продукт няма РТ, издадено от компетентния орган на държавата членка, в която се предлага за продажба, или РТ, издадено в резултат на посочената централизирана процедура, съответният лекарствен продукт не може да бъде пуснат на пазара в тази държава и процедурата за класифициране на лекарствените продукти, предвидена в членове 70—73 от Директива 2001/83, е ирелевантна в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Що се отнася до процедурата за взаимно признаване на РТ, на която по същество се прави позоваване в съображение 12 от Директива 2001/83 и съдържаща се в дял III, глава 4 от тази директива, трябва да се констатира, че тя протича при строги условия и е обусловена от подаването на заявление от страна на титуляря на РТ за даден лекарствен продукт в една държава членка с оглед на признаването му в другите държави членки — положение, което не съответства на обстоятелствата по делото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>На второ място, принципът, закрепен в член 6, параграф 1 от Директива 2001/83, може да бъде предмет на изключения, както бе посочено в точка 36 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В това отношение, както твърдят Институтът и Унгария в хода на производството пред Съда, разглежданите в главното производство национални разпоредби изглежда представляват транспониране в унгарското право на член 5, параграф 1 от Директива 2001/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Изключвайки приложението на другите разпоредби на Директива 2001/83, разглежданата разпоредба има за последица да позволи, в изпълнение на специални потребности, отпускането на лекарствени продукти, доставени по добросъвестна и незаявена поръчка, изготвени в съответствие със спецификациите на упълномощен здравен специалист и предназначена за употреба от индивидуален пациент, под директна лична отговорност на здравния специалист.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Така съгласно текста на член 5, параграф 1 от Директива 2001/83 лекарствен продукт може да се достави в държава членка, без за него да е издадено РТ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следователно членове 70—73 от Директива 2001/83 във връзка с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че освен в случай на прилагане на предвидената в този член 5, параграф 1 дерогация, те не допускат лекарствен продукт, който може да се достави без лекарско предписание в една държава членка, да се счита и за лекарствен продукт, който може да се достави без лекарско предписание в друга държава членка, когато в последната посочена държава този лекарствен продукт не е получил РТ и не е бил предмет на такава класификация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>На трето място, представените от жалбоподателя в главното производство доводи не позволяват да се опровергае този извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до възможността физическо лице да си набави лекарствен продукт в държава членка, различна от тази по неговото местопребиваване, без съмнение, както е посочил генералният адвокат в точка 57 от заключението си, съгласно съображение 30 от Директива 2001/83 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>всяко лице, което пътува в рамките на [Съюза] има право да носи със себе си за собствена употреба разумно количество лекарствени продукти, придобити по законен начин<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. Все пак този специфичен случай, който се съдържа в разглежданата директива, не съответства на хипотезата, при която установен в една държава членка фармацевт предоставя лекарствен продукт, за който не е издадено РТ в тази държава, но за който е издадено такова разрешение в друга държава членка. Всъщност това съображение 30 препраща към хипотезата на лице, което пребивава в една държава членка и което отива в друга държава членка, където придобива в нея лекарствен продукт, който донася в държавата си на пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Второ, по отношение на лекарствените продукти, закупени от лице в държава членка, различна от тази, в която то пребивава, посредством куриерски услуги, по принцип се прилага задължението по член 6, параграф 1 от Директива 2001/83. Въпреки това с оглед на съображение 30 от тази директива Съдът приема, че държава членка може да предвиди възможността за такова закупуване дори ако съответните лекарствени продукти не са получили РТ в държавата членка по местопребиваване на потребителя, като приложи предвидената в член 5, параграф 1 от Директива 2001/83 дерогация и при спазване на предвидените в нея условия, а именно да става въпрос за пускане на пазара на ограничено количество лекарствени продукти в рамките на индивидуална поръчка, обоснована от специални потребности (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071108">8 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ludwigs-Apotheke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑143/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:656">EU:C:2007:656</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Това положение обаче изглежда не съответства на разглежданото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Трето, жалбоподателят в главното производство изтъква и възможността за лице, което пребивава в държава членка, да закупи лекарствени продукти по интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че когато законодателството на държавата членка по местоназначение на лекарствените продукти не забранява предлагането за продажба от разстояние на лекарствени продукти на потребителите, съгласно член 85в, параграф 1, буква в) от Директива 2001/83 продуктите трябва да съответстват на законодателството на тази държава членка в съответствие с член 6, параграф 1 от разглежданата директива. Следователно доставката на такива лекарствени продукти по интернет е възможно само ако те имат издадено РТ в държавата членка по местоназначение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>В резултат от това разпоредбите относно предлагането за продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти не могат да повлияят на извода, до който стига Съдът в точка 47 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Накрая, жалбоподателят в главното производство счита, че Директива 2001/83 не осъществява пълна хармонизация на продажбата на лекарствени продукти на крайните потребители, поради което член 6, параграф 1 от тази директива е неотносим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Действително Съдът е постановил, че национална правна уредба относно някои условия за отпускане на лекарствени продукти не попада в хармонизираната област на правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190918">18 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>VIPA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑222/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:751">EU:C:2019:751</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>По този начин обаче Съдът се е произнесъл само по отношение на материалните условия за отпускане на лекарствени продукти, каквито са условията за признаване на документите, издадени от здравни специалисти и представени в аптеките за целите на отпускането на лекарствени продукти за употреба от техните пациенти или клиенти, които условия са установени по-специално в делото, по което е постановено посоченото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Ето защо от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190918">18 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>VIPA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:751">EU:C:2019:751</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не може да се направи извод, че при отпускането в държава членка на лекарствени продукти, за които не е издадено РТ в нея, може да се избегне прилагането на правилата, установени в Директива 2001/83 в тази област, и по-специално съдържащите се в член 6, параграф 1 от тази директива. Всъщност, що се отнася до регистрацията и РТ на лекарствените продукти за хуманна употреба, посочената директива установява цялостна регулаторна рамка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Ето защо с оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 70—73 от Директива 2001/83 във връзка с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че освен при прилагане на дерогацията, предвидена в посочения член 5, параграф 1, те не допускат лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, да се счита за лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, когато в тази друга държава членка за въпросния лекарствен продукт няма издадено РТ и той не е бил класифициран.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 36 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че количествено ограничение върху вноса, което с оглед на отпускането на лекарствен продукт, непритежаващ РТ, налага изискването да е налице лекарско предписание и удостоверение, издадено от компетентния орган в здравната област, е оправдано с оглед на опазването на здравето и живота на хората, дори ако този лекарствен продукт е регистриран в друга държава членка като лекарствен продукт, който може да се отпуска без лекарско предписание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, е важно да се вземе предвид фактът, че както е видно от точка 44 от настоящото решение, разглежданите в главното производство национални разпоредби, които предвиждат тези изисквания, изглежда, транспонират в унгарското право член 5, параграф 1 от Директива 2001/83.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Поради това вторият въпрос следва да се преформулира и да се приеме, че запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали национална мярка, която транспонира член 5, параграф 1 от Директива 2001/83 и която с оглед на отпускане на лекарствен продукт, непритежаващ РТ, налага изискването за лекарско предписание и за удостоверение, издадено от компетентния орган в областта на здравеопазването, с цел да се осигури спазването на предвидените в тази разпоредба условия, представлява количествено ограничение върху вноса или мярка с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС, което на основание член 36 ДФЕС може да бъде оправдано по съображения за опазване на здравето и живота на хората, дори този лекарствен продукт да е регистриран в друга държава членка като такъв, който може да се отпуска без лекарско предписание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Като начало следва да се припомни, че национална норма, с която държава членка изпълнява задълженията си, произтичащи от Директива 2001/83, не може да се квалифицира като количествено ограничение върху вноса или като мярка с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031211">11 декември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutscher Apothekerverband</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:664">EU:C:2003:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 93 от заключението си, прилагането на дерогацията, предвидена в член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, зависи от изпълнението на съвкупност от кумулативни условия. Освен това разглежданата разпоредба подлежи на стриктно тълкуване, тъй като възможността за внос на лекарствени продукти, за които не е издадено РТ, установена в национална правна уредба, с която се прилага предвидената в тази разпоредба възможност, трябва да остане изключение, за да се запази полезното действие на процедурата за издаване на РТ, и може да се упражнява само при необходимост, като се вземат предвид специфичните нужди на пациентите (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑185/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:181">EU:C:2012:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>‑<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>От това следва, че за да се осигури прилагането на дерогацията, предвидена в член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, правната уредба трябва да отговаря на изискваните в това отношение условия, а именно лекарствените продукти, отпускани въз основа на тази дерогация, да са необходими за задоволяване на специални медицински потребности (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑185/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:181">EU:C:2012:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Всъщност само национална правна уредба, която спазва рамката на дерогацията, определена от условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, и следователно осигурява правилно транспониране на тази разпоредба, не представлява количествено ограничение върху вноса или мярка с равностоен ефект (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010405">5 април 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bellamy и English Shop Wholesale</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:214">EU:C:2001:214</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>В настоящия случай, от една страна, първото условие, предвидено в унгарската правна уредба, за да се позволи отпускането на лекарствени продукти, за които не е издадено РТ в Унгария, е свързано с наличието на предписание от лекар, който е единственото лице, оправомощено да сезира Института, за да може последният да се произнесе относно наличието на интерес, който да се вземе предвид специално с оглед на грижите, които следва да се положат за пациента в съответствие с член 25, параграф 2 от Закона за лекарствените продукти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/83 дава възможност за дерогиране на разпоредбите на тази директива, що се отнася до лекарствените продукти, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>[изготвени] в съответствие със спецификациите на упълномощен здравен специалист и за употреба от индивидуален пациент, под директна лична отговорност на здравния специалист<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Следователно предвиденото в националното право изискване за лекарско предписание отговаря на условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, тъй като лекарите действително са здравни специалисти по смисъла на тази разпоредба, която, както Съдът вече е приел, се отнася до положения, при които лекарят играе определяща роля (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Novartis Pharma</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑535/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:226">EU:C:2013:226</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>От друга страна, второто предвидено в унгарската правна уредба условие позволява на лекаря, посредством издаденото от Института удостоверение, да получи информация за съществуването и валидността в друга държава членка на РТ за лекарствения продукт, чието издаване се предвижда в Унгария, дори когато в последната държава не е било издадено РТ. Това удостоверение трябва също така да съдържа становището на Института дали съществува особен интерес във връзка с грижите за пациента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>В това отношение основното условие за прилагане на дерогацията, предвидена в член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, е лекарственият продукт, чиято доставка не се подчинява на общото правило по член 6, параграф 1 от тази директива, съгласно което се изисква РТ в държавата членка на издаване, да е получил разрешение в друга държава членка. Следва да се отбележи, както е направил генералният адвокат в точка 107 от заключението си, че удостоверение като посоченото в предходната точка позволява да се осигури спазването на това условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Освен това предвидената в член 5, параграф 1 от Директива 2001/83 дерогация може да се приложи само в рамките на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>специални потребности<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на тази разпоредба, чието вземане предвид се налага с оглед на целта за опазване на общественото здраве. Следователно изглежда, че възможността компетентният орган да реши във всеки отделен случай дали съществува нужда от такова естество, която обосновава дерогирането на общото правило, установено в член 6, параграф 1 от Директива 2001/83, е в съответствие с тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Следователно удостоверението, издадено от компетентния орган, би могло да предостави на лекаря допълнително становище относно прилагането на лекарствен продукт, с който той невинаги е запознат. Национална правна уредба, която освен това предвижда предаването на това становище на пациента, изглежда, гарантира и прозрачността на процедурата по отношение на последния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Ето защо предвидено в националното право изискване, свързано с получаването на удостоверение от компетентния орган с цел да се осигури спазването на условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, представлява правилно транспониране на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Поради това на втория въпрос следва да се отговори, че национална мярка за транспониране на член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, с която за отпускането на лекарствен продукт, непритежаващ РТ, се изисква лекарско предписание и удостоверение<?PAGE NO="17"?> на компетентния орган в областта на здравеопазването с цел да се осигури спазването на посочените в тази разпоредба условия, не представлява количествено ограничение, нито мярка с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Членове 70—73 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20011106">6 ноември 2001 година</DATE> за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Директива 2012/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121025">25 октомври 2012 година</DATE>, във връзка с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от тази директива, изменена с Директива 2012/26, трябва да се тълкуват в смисъл, че освен при прилагане на дерогацията, предвидена в посочения член 5, параграф 1, те не допускат лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, да се счита за лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, когато в тази друга държава членка за въпросния лекарствен продукт няма издадено решение за търговия и той не е бил класифициран.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Национална мярка за транспониране на член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, изменена с Директива 2012/26, с която за отпускането на лекарствен продукт, непритежаващ разрешение за търговия, се изисква лекарско предписание и удостоверение, издадено от компетентния орган в областта на здравеопазването, с цел да се осигури спазването на посочените в тази разпоредба условия, не представлява количествено ограничение, нито мярка с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>