<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-519/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0519</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:933">EU:C:2020:933</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201118">18.11.2020 г.</DATE> — Дело C-519/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">DelayFix</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20201118">18 ноември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: полски.</P></NOTE></P><P>[Текст, поправен с определение от <DATE ISO="20210113">13 януари 2021 г.</DATE>]</P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Договор за въздушен превоз</KEYWORD><KEYWORD>Договорна клауза за предоставяне на компетентност, сключена от пътник, който има качеството на потребител</KEYWORD><KEYWORD>Вземане на пътника спрямо авиокомпанията</KEYWORD><KEYWORD>Прехвърляне на вземането на дружество за събиране на вземания</KEYWORD><KEYWORD>Противопоставимост на клаузата за предоставяне на компетентност от авиокомпанията на дружеството, на което е прехвърлено вземането на пътника</KEYWORD><KEYWORD>Директива 93/13/ЕИО</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑519/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Warszawie XXIII Wydział Gospodarczy Odwoławczy (Окръжен Съд Варшава, XXIII въззивно търговско отделение, Полша) с акт от<DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190709">9 юли 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Ryanair DAC</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">DelayFix</HT>, правоприемник на Passenger Rights sp. z o.o.,</P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, L. Bay Larsen, C. Toader (докладчик), Safjan и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Ryanair DAC, от A. Kasnowska, adwokat и M. Jóźwiak, radca prawny,</P></ITEM><ITEM><P>за DelayFix, правоприемник на Passenger Rights sp. z o.o., от M. Misiaszek, K. Żbikowska и I. Wieczorek, adwokaci,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>[поправено с определение от <DATE ISO="20210113">13 януари 2021 г.</DATE>] за Европейската комисия, от M. Heller, A. Szmytkowska и N. Ruiz García, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>взе настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">OВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, дружеството Passenger Rights sp. z o.o., понастоящем DelayFix, установено във Варшава (Полша), което е специализирано в дейност по събиране на вземания и на което пътник във въздушния транспорт е прехвърлил правата си, и от друга страна, авиокомпания Ryanair DAC, установена в Дъблин (Ирландия), по повод заплащане на сумата от 250 EUR, представляваща обезщетение за отмяната на полет, на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040211">11 февруари 2004 година</DATE> относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="046" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 46, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 93/13</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 93/13 последната има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>По смисъла на настоящата директива:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност[;]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 3 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.</ALINEA><ALINEA>Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на настоящия член към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.</ALINEA><ALINEA>Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Приложението съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от същата директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>[…] преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Точка 1, буква р) от приложението към тази директива се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>[у]словия, които имат за предмет или резултат […] изключване или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства […]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1215/2012</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Глава II от Регламент № 1215/2012, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Компетентност<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, съдържа десет раздела. Член 4, параграф 1 от този регламент, който е включен в раздел 1, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Общи разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Раздел 2 от посочената глава II, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Специална компетентност<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, съдържа член 7, който предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:</TXT><P>[…]</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Раздел 4 от посочената глава II, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Компетентност при потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, съдържа член 17, който гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="017.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съгласно член 25 от Регламент № 1215/2012, включен в раздел 7 от същата глава, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Пророгация на компетентност<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="025.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>писмено или устно, потвърдено с писмени доказателства;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>в международната търговия, във форма, която е съобразена с обичая, който страните познават или е трябвало да познават и който в тази търговска дейност е широко известен на страните и редовно се съблюдава от страните по договори от вида, приложим в конкретната търговска дейност.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Полското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 509 от Kodeks cywilny (Граждански кодекс), в редакцията му, приложима към главното производство:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="509.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>§ 1.</NO.PARAG><ALINEA>Кредиторът може без съгласието на длъжника да прехвърли вземането си на трето лице (прехвърляне на вземане), освен ако това би противоречало на закона, съдържанието на договора или естеството на задължението.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="509.002"><NO.PARAG>§ 2.</NO.PARAG><ALINEA>Едновременно с вземането върху приобретателя преминават всички свързани с него права, и по-специално изтеклите лихви<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Дружеството Passenger Rights, понастоящем DelayFix, което е специализирано в дейността по събиране на вземания на пътници във въздушния транспорт, предявява пред Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy w Warszawie (Варшавски столичен районен съд, Полша) на основание Регламент № 261/2004 иск за осъждане на авиокомпания Ryanair, чийто пътник му е прехвърлил вземането си по отношение на тази авиокомпания, да заплати сумата от 250 EUR, представляваща обезщетение за отмяната на полет от Милано (Италия) до Варшава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Ryanair повдига възражение за липса на компетентност на полските съдилища, като се позовава на клауза 2.4 от Общите условия за превоз на Ryanair, приети от пътника със закупуването на самолетния билет онлайн, съгласно която е предоставена компетентност на ирландските съдилища. Според Ryanair в качеството си на приобретател на вземането на пътника DelayFix било обвързано с посочената клауза за предоставяне на компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20190215">15 февруари 2019 г.</DATE> Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy w Warszawie (Варшавски столичен районен съд) отхвърля възражението за липса на компетентност, като приема, от една страна, че клаузата за предоставяне на компетентност, включена в договора за превоз и обвързваща пътника и авиокомпанията, била неравноправна по смисъла на Директива 93/13, и от друга страна, че в качеството си на приобретател на вземането на пътника след отмяната на полета DelayFix не можело да се смята за обвързано с подобна клауза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Ryanair подава частна жалба срещу това определение пред запитващата юрисдикция. Авиокомпанията твърди, че тъй като DelayFix не е потребител, не може да се ползва от предвидената за потребителските договори съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно националното право и досегашната практика на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), неравноправността на договорните клаузи можело да бъде установена в хода на производство по иск за обезщетение срещу длъжник, предявен от продавач или доставчик, който е придобил вземането на потребител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче, на първо място, иска да се установи дали съгласно член 3, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ приобретателят на вземането на потребител може също да се счита за потребител. По-конкретно запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали когато потребител прехвърли вземането си на продавач или на доставчик, последният встъпва в правата на потребителя и може да се позовава на благоприятния режим на Съюза за защита на потребителите, произтичащ в частност от Директивата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На второ място, въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят до практиката на Съда по прилагането на Регламент № 1215/2012 във връзка с правния режим на договорните клаузи за предоставяне на компетентност, предвидени в член 25 от този регламент, и във връзка със специалния режим, предвиден в глава II, раздел 4 от Регламента за компетентност при потребителски договори, и по-конкретно във връзка с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, използвано в този раздел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Що се отнася, от една страна, до споразумението за предоставяне на компетентност по член 25 от Регламент № 1215/2012, запитващата юрисдикция подчертава, че съгласно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130207">7 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Refcomp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:62">EU:C:2013:62</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), този вид договорна клауза може по принцип да произвежда последици единствено в отношенията между страните, дали своето съгласие за сключването на този договор. Всъщност една такава клауза е в резултат на договаряне между страните и за да може да бъде противопоставима на трето лице, по принцип е необходимо то да е дало своето съгласие в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Що се отнася, от друга страна, до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по смисъла на глава II, раздел 4 от Регламент № 1215/2012, запитващата юрисдикция подчертава, че след като специалният режим, установен в член 17 и сл. от този регламент, е породен от стремежа потребителят да бъде защитен като икономически по-слабата и юридически по-неопитната от своя съдоговорител страна по договора, потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Ето защо ищецът, който не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от подсъдността при дела по потребителски договор. Предвид практиката на Съда запитващата юрисдикция иска да се установи дали за определянето на компетентния съд и за преценката на действителността на клаузата за предоставяне на компетентност следва да се вземе предвид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>първоначалният<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> вид на задължението, както и дали продавач или доставчик — приобретател на вземането, може да оспори като неравноправна клаузата за предоставяне на компетентност, като се позове на правния режим за защита на потребителите, предвиден по-конкретно от Директива 93/13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>При тези условия Sąd Okręgowy w Warszawie XXIII Wydział Gospodarczy Odwoławczy (Окръжен съд Варшава, XXIII въззивно търговско отделение, Полша) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Когато се преценява действителността на споразумение за предоставяне на компетентност, трябва ли член 2, буква б), член 3, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 […] и член 25 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкуват в смисъл, че крайният приобретател на вземане, който е придобил това вземане чрез цесия от потребител, но сам по себе си няма качеството потребител, също може да се позовава на липсата на индивидуално договаряне на договорните клаузи и на неравноправността на договорните разпоредби, произтичащи от споразумението за избор на съд?<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По искането на Ryanair за започване на устната фаза на производството</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С молба от <DATE ISO="20201104">4 ноември 2020 г.</DATE>, постъпила в секретариата на Съда същия ден, Ryanair иска на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда започване на устната фаза на производството, като твърди, че обстоятелствата, описани в акта за преюдициално запитване, не били достатъчно обяснени, че било необходимо задълбочено обсъждане и че произнасянето по настоящото дело би могло да има решаващо значение за тълкуването на съответните разпоредби от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Важно е да се припомни, че съгласно тази разпоредба Съдът може служебно или по предложение на генералния адвокат, както и по искане на страните да постанови започване или възобновяване на устната фаза на производството, ако счита, че делото не е напълно изяснено или трябва да бъде решено въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В случая условията на тази разпоредба не са изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Всъщност запитващата юрисдикция в достатъчна степен е изложила фактическите обстоятелства и националната правна уредба, а и писмената фаза на производството вече е дала възможност на страните да изразят своите позиции. Освен това, по никакъв начин не се налага отговорът на преюдициалното запитване да бъде основан на доводи, които страните не са обсъдили.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Предвид изложеното и след изслушване на генералния адвокат искането на Ryanair за започване на устната фаза на производството не следва да бъде уважено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В хода на писмената фаза на производството Ryanair заявява, че е платил поисканата сума по спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция, и поради това преюдициалното запитване оставало без предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В отговор на въпрос на Съда по този повод запитващата юрисдикция уведомява, че делото по главното производство е съединено с други две дела, в които участват страните по главното производство и които също имат за предмет искове за обезщетение, предявени на основание Регламент № 261/2004, така че пред нея продължавало да е налице висящ спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Както от съдържанието, така и от структурата на член 267 ДФЕС е видно, че преюдициалното производство предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, в който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване. Всъщност основанието на едно преюдициално запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта от него за действителното решаване на спор (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pohotovosť</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑470/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:101">EU:C:2014:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В случая следва да се отбележи, че делото в главното производство е съединено с други две дела, а пред Съда не е установено, че предявените по тях искове за обезщетения за изплатени, поради което следва да се приеме, че спорът по главното производство продължава да е висящ пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Тъй като въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоките за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящия пред тях спор, такова уведомление от страна на национална юрисдикция обвързва Съда и по принцип не може да се оспорва от страните в главното производство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pohotovosť</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑470/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:101">EU:C:2014:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Следователно преюдициалното запитване е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съществото на спора</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>С поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 25 от Регламент № 1215/2012, член 2, буква б), член 3, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност, включена в договор за превоз, който е сключен между пътник и авиокомпания, може да бъде противопоставена от последната на дружество за събиране на вземания, на което пътникът е прехвърлил вземането си, за да се оспори компетентността на дадена юрисдикция да разгледа иск за обезщетение, предявен на основание Регламент № 261/2004 срещу авиокомпанията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Отговорът на този въпрос изисква да се определи при какви условия една такава договорна клауза за предоставяне на компетентност може да обвърже дружеството за събиране на вземания, на което пътникът е прехвърлил вземането си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Доколкото съмненията на запитващата юрисдикция във връзка с разглежданата в главното производство договорната клауза за предоставяне на компетентност се отнасят едновременно до Директива 93/13 и Регламент № 1215/2012, а правният режим на този вид договорна клауза е уреден в член 25 от Регламента, разглеждането на поставения въпрос следва да започне в светлината на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>споразумение за предоставяне на компетентност<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> трябва да се тълкува като автономно понятие от правото на Съюза и принципът на автономия на волята, на който се основава член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, трябва да намери своето пълно приложение (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920310">10 март 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Powell Duffryn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑214/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:115">EU:C:1992:115</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031209">9 декември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gasser</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑116/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:657">EU:C:2003:657</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130207">7 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Refcomp</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑543/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:62">EU:C:2013:62</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>По-конкретно обстоятелството, че съответният договор е сключен онлайн, само по себе си не води до недействителност на една такава клауза, при условие че са спазени условията, изведени в практиката на Съда и свързани по-специално със запазването на текста, в който тази клауза е предвидена (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>El Majdoub</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:334">EU:C:2015:334</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Освен това член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 не уточнява дали клауза, с която се възлага компетентност, може, освен към страните по договора, да се прилага и към трето лице, страна по последващ договор и правоприемник изцяло или частично на правата и задълженията на една от страните по първоначалния договор (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130207">7 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Refcomp</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑543/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:62">EU:C:2013:62</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160420">20 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Profit Investment SIM</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑366/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:282">EU:C:2016:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>По този начин сезираният съд е длъжен да разгледа in limine litis дали клаузата за предоставяне на компетентност действително е била предмет на съгласие между страните, което трябва да е изразено ясно и точно, тъй като целта на формалните изисквания по член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 в това отношение е да се гарантира, че действително е било постигнато съгласие (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130207">7 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Refcomp</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑543/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:62">EU:C:2013:62</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180308">8 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saey Home &amp; Garden</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑64/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:173">EU:C:2018:173</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Следователно записаната в договор клауза, с която се учредява компетентност, може по принцип да произвежда последици единствено в отношенията между страните, дали своето съгласие за сключването на този договор (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130207">7 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Refcomp</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑543/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:62">EU:C:2013:62</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170628">28 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leventis и Vafeias</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑436/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:497">EU:C:2017:497</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В случая разглежданата в главното производство клауза за учредяване на компетентност не е противопоставена на страна по договора, в който се съдържа, а на трета за този договор страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Ако обаче нито Passenger Rights, нито DelayFix, който е негов правоприемник, са обвързани с Ryanair чрез договорна клауза за предоставяне на компетентност, няма никакво основание да се счита, че тази авиокомпания е обвързана с дружеството за събиране на вземания чрез такава клауза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Освен това нито страните по главното производство, нито запитващата юрисдикция изтъкват доказателства или данни, позволяващи да се приеме, че страните са сключили споразумение за предоставяне на компетентност, което съдържа клауза за пророгация на компетентност като разглежданата в главното производство в една от формите, предвидени в член 25, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Поради това от изложеното по-горе следва, че клауза за предоставяне на компетентност, включена в договор за превоз, който е сключен между пътник и авиокомпания, по принцип не може да бъде противопоставена от последната на дружество за събиране на вземания, на което пътникът е прехвърлил вземането си, за да се оспори компетентността на дадена юрисдикция да разгледа иск за обезщетение, предявен на основание Регламент № 261/2004 срещу авиокомпанията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Само в случай че съгласно приложимото към спора по същество национално право третото лице е встъпило във всички права и задължения на първоначалния съдоговорител, клаузата за предоставяне на компетентност, с която това трето лице не се е съгласило, все пак би могла да му бъде противопоставена (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>CDC Hydrogen Peroxide</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑352/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:335">EU:C:2015:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Поставеният от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос предполага също така да се определят условията за недействителност на подобна клауза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Съгласно член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 съдът или съдилищата, които са определени в клаузата за предоставяне на компетентност, имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>съгласно правото на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. По този начин законодателят на Съюза е въвел правилото, че действителността на клауза за предоставяне на компетентност се преценява съгласно правото на държавата, чийто съд или съдилища са определени с тази клауза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В случая, когато запитващата юрисдикция разглежда действителността на клаузата за предоставяне на компетентност, тя следователно е длъжна да разгледа този въпрос съгласно правото на държавата, чийто съд или съдилища са определени с тази клауза, т.е. съгласно ирландското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Освен това юрисдикцията, което е сезирана да се произнесе по спор като разглеждания в главното производство, следва да приложи правото на държавата, чийто съд или съдилища са определени с тази договорна клауза, като тълкува това право в съответствие с правото на Съюза, и по-конкретно с оглед на Директива 93/13 (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radlinger и Radlingerová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑377/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:283">EU:C:2016:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180517">17 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑147/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:320">EU:C:2018:320</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В този смисъл, на първо място, e важно да се подчертае, че когато става въпрос за отношението на Директива 93/13 към правата на пътниците във въздушния транспорт, като например правата, произтичащи от Регламент № 261/2004, Съдът е приел, че Директива 93/13 e обща директива за защита на потребителите, предназначена да се прилага във всички сектори на<?PAGE NO="10"?> икономическа дейност, включително и в сектора на въздушния транспорт (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170706">6 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Berlin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑290/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:523">EU:C:2017:523</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>На второ място, важно е да се отбележи, че при аналогични обстоятелства, свързани с прехвърляне на вземане на дружество за събиране на вземания, Съдът е приел във връзка с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="133" PAGE.FIRST="66" DATE.PUB="2008">ОВ L 133, 2008 г., стр. 66</REF.DOC.OJ>), че обстоятелството, че страни по споровете по тези дела са само професионални субекти, не е пречка за прилагането на инструмент от правото на Съюза в областта на защитата на потребителите, тъй като приложното поле на тази директива зависи не от това кои са страните по разглеждания спор, а от качеството на страните по договора за кредит (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190911">11 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lexitor</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑383/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:702">EU:C:2019:702</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Посочената съдебна практика е относима към въпроса за прилагането на Директива 93/13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Всъщност съгласно член 1, параграф 1 и член 3, параграф 1 от Директива 93/13 последната се прилага по отношение на клаузите, съдържащи се в договори, сключени между продавач или доставчик и потребител, които не са били индивидуално договорени (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191107">7 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Profi Credit Polska</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑419/18 и C‑483/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:930">EU:C:2019:930</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200910">10 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>A (Пренаемане на социално жилище)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑738/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:687">EU:C:2020:687</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>,т. 34).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В случая договорът за превоз, на който се основава вземането, на което се позовава DelayFix, е сключен първоначално между продавач или доставчик, а именно авиокомпанията, и пътник, като нищо не сочи последният да е закупил самолетния си билет зa цели, които не са лични.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>На трето място, следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 93/13 дадена договорна клауза се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В това отношение Съдът многократно е постановявал, че клауза, с която се възлага компетентност, включена в договор между продавач или доставчик и потребител без индивидуално договаряне и възлагаща изключителна компетентност на съда, в чийто район се намира седалището на продавача или доставчика, трябва да се счита за неравноправна по смисъла на член 3 от Директива 93/13, доколкото въпреки изискването за добросъвестност създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000627">27 юни 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Océano Grupo Editorial и Salvat Editores</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑240/98—C‑244/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:346">EU:C:2000:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090604">4 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pannon GSM</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑243/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:350">EU:C:2009:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>VB Pénzügyi Lízing</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑137/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:659">EU:C:2010:659</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Всъщност такава клауза попада в категорията на тези, които имат за предмет или резултат изключване или накърняване на правото на потребителя да предяви иск — категория, посочена в точка 1, буква р) от приложението към Директивата (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000627">27 юни 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Océano Grupo Editorial и Salvat Editores</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑240/98—C‑244/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:346">EU:C:2000:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090604">4 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pannon GSM</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑243/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:350">EU:C:2009:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>VB Pénzügyi Lízing</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑137/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:659">EU:C:2010:659</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В този контекст съгласно член 4, параграф 1 от Директива 93/13 преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характерът на услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Ето защо, след като приложи правото на държавата, чийто съд или съдилища са определени в договорна клауза за предоставяне на компетентност, и след като разтълкува това право в съответствие с изискванията на Директива 93/13, националната юрисдикция, която е сезирана със спор като разглеждания в главното производство, следва да изведе правните последици от възможната неравноправност на една такава клауза, предвид текста на член 6, параграф 1 от Директивата, че националните съдилища са длъжни да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Накрая, следва да се подчертае, че съгласно постоянната съдебна практика по член 7, точка 1, буква б) от Регламент № 1215/2012, що се отнася до директните полети, мястото на излитане и мястото на кацане на самолета трябва да се считат на същото основание за основно място на предоставяне на услугите, предмет на договор за въздушен транспорт, като по този начин лицето, предявило иск за обезщетение на основание на Регламент № 261/2004, има право да избере дали да предяви иска си пред съда, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на кацане на самолета, договорени в посочения договор (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rehder</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:439">EU:C:2009:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200213">13 февруари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>flightright</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑606/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:101">EU:C:2020:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени дотук съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 25 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност, включена в договор за превоз, който е сключен между пътник и авиокомпания, може да бъде противопоставена от последната на дружество за събиране на вземания, на което пътникът е прехвърлил вземането си, за да се оспори компетентността на дадена юрисдикция да разгледа иск за обезщетение, предявен срещу авиокомпанията на основание Регламент № 261/2004, само в случай че съгласно правото на държавата, чийто съд или съдилища са определени с посочената договорна клауза, това дружество е встъпило във всички права и задължения на първоначалния съдоговорител, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Ако това е така, подобна клауза, която, без да е била индивидуално договорена, е включена в договор между потребител, т.е. пътника, ползващ въздушен транспорт, и продавача или доставчика, т.е. посочената авиокомпания, и която предоставя изключителна компетентност на съда или съдилищата по седалището на авиокомпанията, трябва да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност, включена в договор за превоз, който е сключен между пътник и авиокомпания, може да бъде противопоставена от последната на дружество за събиране на вземания, на което пътникът е прехвърлил вземането си, за да се оспори компетентността на дадена юрисдикция да разгледа иск за обезщетение, предявен срещу авиокомпанията на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040211">11 февруари 2004 година</DATE> за създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо<?PAGE NO="12"?> закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, само в случай че съгласно правото на държавата, чийто съд или съдилища са определени с посочената договорна клауза, това дружество е встъпило във всички права и задължения на първоначалния съдоговорител, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Ако това е така, подобна клауза, която, без да е била индивидуално договорена, е включена в договор между потребител, т.е. пътника, ползващ въздушен транспорт, и продавача или доставчика, т.е. посочената авиокомпания, и която предоставя изключителна компетентност на съда или съдилищата по седалището на авиокомпанията, трябва да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>