<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-531/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CC0531</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:883">EU:C:2017:883</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на М. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑531/16</HT></P><P><HT TYPE="SC">Specialus Autotransportas</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20171122">22 ноември 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑531/16</HT></P><P>Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Ecoservice projektai<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> UAB, по-рано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Specializuotas transportas<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> UAB</P><P>встъпили страни:</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>VSA Vilnius<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> UAB</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Švarinta<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> UAB</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Specialus autotransportas<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> UAB</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Ecoservice<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> UAB</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/18/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране</KEYWORD><KEYWORD>Прозрачност</KEYWORD><KEYWORD>Ефективна конкуренция между оферентите</KEYWORD><KEYWORD>Свързаност между оференти, които представят отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка</KEYWORD><KEYWORD>Задължение на свързаните оференти за предоставяне на информация</KEYWORD><KEYWORD>Задължения на възлагащия орган и на националния съд</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Когато двама или повече оференти, между които е съществува определена свързаност, представят отделни оферти в процедурите за възлагане на обществени поръчки, може да възникне съмнение за съгласуваност на действията им (или дори за картел), в нарушение на изискването за прозрачност и на други разпоредби или принципи на правото на Съюза, които уреждат тези процедури.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Това е контекстът, в който се вписват преюдициалните въпроси, отправени от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва), с оглед обстоятелството, че две дружества, които са дъщерни на трето, освен друго, са решили да участват в процедура за възлагане на обществената поръчка за събиране и извозване на битови отпадъци в една литовска община.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В крайна сметка с въпросите си запитващата юрисдикция иска да се установи дали тези оференти са длъжни, включително при липса на изрично нормативно изискване, да уведомят възлагащия орган за връзките между тях и как този възлагащ орган следва да процедира, когато установи съществуването на такива връзки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Следователно преюдициалното запитване предоставя на Съда възможността да допълни практиката си относно принципите на равно третиране и на прозрачност на процедурите, които Директива 2004/18/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" PAGE.FIRST="114" DATE.PUB="2004">OВ L 134, 2004 г., стр. 114</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).</P></NOTE> урежда, в случаите, когато участниците в тези процедури принадлежат към една и съща група от дружества.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2004/18</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съображение 46 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Поръчките трябва да бъдат възлагани на основата на обективни критерии, които гарантират спазване на принципите за прозрачност, недискриминация и равнопоставеност, както и че офертите са оценени в условия на ефективна конкуренция […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Възлагащите органи третират икономическите оператори равнопоставено, недискриминационно и действат по прозрачен начин<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 45, параграф 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>е в несъстоятелност или е в ликвидация, когато неговата дейност се управлява от съда, когато е сключил споразумение с кредитори, когато е преустановил дейността си или се намира в аналогична ситуация, произтичаща от подобна процедура съгласно националните законови и подзаконови актове;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е в производство по обявяване в несъстоятелност, производство за налагане на принудителна ликвидация или за управление на неговата дейност от съда, или е в процес на сключване на споразумение с кредитори или е обект на подобно производство съгласно националните законови и подзаконови актове;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>е осъден със съдебно решение, което има сила на пресъдено нещо съгласно правните норми на страната и с което се установява правонарушение, свързано с професионалното му поведение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>е виновен за сериозно професионално нарушение, доказано с всяко средство, с което могат да си послужат възлагащите органи;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>не е изпълнил задълженията си, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване, съгласно правните норми на страната, в която той е установен или съгласно тези на страната на възлагащия орган;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>не е изпълнил задълженията си, свързани с плащането на данъци, съгласно правните норми на страната, в която той е установен или съгласно тези на страната на възлагащия орган;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>е виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация, изисквана по настоящия раздел, или не е предоставил изискваната информация<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 89/665/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19891221">21 декември 1989 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="395" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="1989">OВ L 395, 1989 г., стр. 33</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), в редакцията след изменението ѝ с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071211">11 декември 2007 година</DATE> за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="335" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2007">ОВ L 335, 2007 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1, трета алинея предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в приложното поле на Директива 2004/18/ЕО, решения, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, предвидени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са нарушили правото на Общността в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1, буква б) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да се отменят или да се осигури отмяната на решения, взети неправомерно, включително премахването на дискриминационните технически, икономически или финансови спецификации в поканата за представяне на оферти, в документите за възлагането на поръчката или във всеки друг документ, свързан с процедурата за възлагане на поръчката<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Национално право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Lietuvos Respublikos viešųjų pirkimų įstatymas (Закон за обществените поръчки на Република Литва)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Закон от <DATE ISO="19960813">13 август 1996 г.</DATE> (Žin., 1996 г., № 84‑2000).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>В процедурите за възлагане на поръчки възлагащият орган гарантира спазването на принципите на равно третиране, недопускане на дискриминация, взаимно признаване, пропорционалност и прозрачност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Lietuvos Respublikos konkurencijos įstatymas (Закон за защита на конкуренцията на Република Литва)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Закон от <DATE ISO="19990323">23 март 1999 г.</DATE> (Žin., 1999 г., № 30‑856).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 14:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Група от свързани икономически оператори“ означава двама или повече икономически оператори, за които, доколкото се контролират или притежават взаимно и са в състояние да съгласуват действията си, се приема, че формират едно предприятие за целите на определяне на брутния им приход и на пазарният им дял. До доказване на противното се счита, че формират група от свързани икономически оператори засегнатият икономически оператор и</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>икономическите оператори, които са съвместно управлявани с него и имат едни и същи административни служби и чийто надзорен съвет, управителен съвет или друг управителен или надзорен орган е съставен от най-малко половината от членовете на съответния орган на този икономически оператор;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>икономическите оператори, в които този икономически оператор притежава най-малко 1/3 от капитала или 1/3 от общия брой на правата на глас или които са задължени да съгласуват с него решенията си от икономически характер, отговарят пред него за изпълнението на задълженията си спрямо трети лица, задължени са да прехвърлят цялата или част от печалбата си, или са му предоставили правото да използва най-малко 1/3 от техните активи;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Забранени и недействителни от момента на сключването им са всички споразумения, които имат за цел ограничаване на конкуренцията или които ограничават или може да ограничат конкуренцията, по-специално:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>споразуменията, с които пряко или непряко се определят цени на конкретни стоки или други условия на покупка или продажба;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE> Viešoji įstaiga Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras (Център за управление на отпадъците за региона на Шяуляй, Литва; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Център за управление на отпадъците<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставяне на общински услуги, свързани със събирането и извозването на битовите отпадъци в община Шяуляй.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, в процедурата за обществена поръчка не се допуска оферентите да представят варианти на офертите си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В писменото становище на оферент Б (точка 34) е възпроизведена клауза 39 от документацията за поръчката, в която се съдържа посоченото ограничение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Подадени са оферти от четирима оференти:</TXT><P><LIST TYPE="ALPHA"><ITEM><NP><NO.P>A)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Specialus autotransportas<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> UAB (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>оферент А<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>Б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Specializuotas transportas<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> UAB (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>оферент Б<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>В)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Ekonovus<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> UAB;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>Г)</NO.P><TXT>Търговска група <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>VSA Vilnius<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> UAB (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>VSA Vilnius<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) и Švarinta UAB.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Оференти А и Б са дъщерни дружества на дружеството <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Ecoservice<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> UAB (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Ecoservice<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Съгласно акта за преюдициално запитване (точка 10 от френската езикова версия) дружеството майка притежава съответно 100 % и 98,12 % от капитала на оферентите А и Б, съветът на директорите на които се състои от едни и същи физически лица.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Заедно с офертата си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>В която оферент Б е посочил подизпълнител, който също е дъщерно дружество на Ecosevice, а физическите лица, които участват в неговия съвет на директорите, са едни и същи с тези в съвета на директорите на оференти А и Б.</P></NOTE> оферент Б представя по собствена инициатива клетвена декларация, че участва в процедурата за възлагане на обществена поръчка самостоятелно и независимо от всички други икономически оператори, които могат да бъдат свързани с него, и иска от възлагащия орган да третира всички други лица като конкуренти. Освен това посоченият оферент се ангажира при поискване да представи списък на икономическите оператори, с които е свързан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Центърът за управление на отпадъците отхвърля офертата на оферент А, тъй като същата не отговаря на едно от условията, посочени в документацията за обществената поръчка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>По-конкретно, тъй като не отговаря на условието услугата да се предоставя със специални транспортни средства, оборудвани с двигатели, които изпълняват поне изискванията за норма Eвро 5.</P></NOTE>, което решение не е обжалвано от този оферент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Въпреки това, след като първоинстанционният съд уважава жалбата, подадена от друг частник в процедурата, оферент А обжалва това съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Обществената поръчка е възложена на оферент Б.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>VSA Vilnius подава административна жалба, в която твърди, че офертите на оференти A и Б не са оценени правилно и че принципите на прозрачност и на равенство пред закона са нарушени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>След като неговата административна жалба е отхвърлена, VSA Vilnius подава жалба по съдебен ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>VSA Vilnius твърди в жалбата си, че като дъщерни дружества на Ecoservice оференти A и Б е трябвало да се разглеждат като свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 14 от Закона за защита на конкуренцията и че подадените от тях оферти трябвало да се считат за алтернативни. Добавя, че при участието си в процедурата за възлагане на обществена поръчка тези дружества не са се конкурирали действително помежду си, а са действали съгласувано. Твърди, че тъй като условията на поръчката забраняват подаването на алтернативни оферти, офертите на оференти A и Б е трябвало да бъдат отхвърлени.</P></NOTE>, която е уважена по същество с решение от <DATE ISO="20160118">18 януари 2016 г.</DATE> на Šiaulių apygardos teismas (Окръжен съд Шяуляй), което решение е потвърдено от Lietuvos apeliacinis teismas (Апелативен съд, Литва) с определение от <DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Центърът за управление на отпадъците и оферент Б подават касационни жалби пред Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва), който отправя настоящото преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Преюдициалните въпроси са следните:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли свободното движение на хора и услуги, уредено съответно в членове 45 ДФЕС и 56 ДФЕС, принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност, уредени в член 2 от Директива 2004/18, и произтичащият от тях принцип на свободна и лоялна конкуренция между икономическите оператори (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че:</TXT><P>ако свързани оференти, чиито икономически, управленски, финансови или други връзки могат да породят съмнение относно тяхната независимост и защитата на поверителната информация и/или могат да създадат (потенциални) предпоставки за получаване на предимство пред други оференти, са решили да подадат отделни (независими) оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, те са длъжни при всички случаи да оповестят тези връзки пред възлагащия орган дори ако той не е отправил отделно искане към тях, независимо дали националните правни норми в областта на процедурите по възлагане на обществените поръчки предвиждат такова задължение?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия въпрос:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>е утвърдителен (т.е. оферентите трябва при всички случаи да разкрият връзките помежду си пред възлагащия орган), може ли да се счита, че в такъв случай неизпълнението на това задължение или некоректното му изпълнение е достатъчно основание възлагащият или упражняващият контрол орган (съд) да приеме, че свързаните оференти, които са подали отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, в действителност не се конкурират (а симулират конкуренция)?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е отрицателен (т.е. оферентите нямат допълнително задължение — което не е предвидено в законодателството или в условията на процедурата — да оповестят връзките помежду си), трябва ли в такъв случай възлагащият орган да поеме риска от участие на свързани икономически оператори с произтичащите от това последици, ако не е посочил в документацията за обществената поръчка, че оферентите имат такова задължение за оповестяване?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Независимо от отговора на първия въпрос и с оглед на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>eVigilo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑538/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:166">EU:C:2015:166</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), трябва ли правните разпоредби, посочени в първия въпрос и в член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби), да се разбират и тълкуват в смисъл, че:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>ако в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган по какъвто и да било начин узнае, че между определени участници в процедурата съществуват съществени връзки (отношения), той трябва, независимо от собствената си преценка на това и/или на други обстоятелства (например несходство на подадените оферти по форма и съдържание, публичен ангажимент на оферента за лоялна конкуренция и т.н.), да се обърне към свързаните оференти поотделно с искане да обяснят дали и по какъв начин личното им положение е съвместимо със свободната и лоялна конкуренция между оферентите?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>ако възлагащият орган има такова задължение, но не го изпълни, е налице достатъчно основание съдът да обяви действията му за незаконосъобразни, доколкото този орган не е гарантирал прозрачност и обективност на процедурата и не е поискал доказателства от<?PAGE NO="7"?> жалбоподателя или не се е произнесъл служебно относно възможното въздействие на личното положение на свързаните лица върху резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Трябва ли правните разпоредби, посочени в третия въпрос и в член 101, параграф 1 ДФЕС (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби), с оглед на постановените от Съда решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>eVigilo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑538/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:166">EU:C:2015:166</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eturas и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑74/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:42">EU:C:2016:42</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>VM Remonts и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑542/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:578">EU:C:2016:578</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), да се разбират и тълкуват в смисъл, че:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>когато оферент (жалбоподател) е узнал за отхвърлянето на икономически най-изгодната оферта, подадена от единия от двама свързани оференти в процедура за възлагане на обществена поръчка (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>оферент A<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>), и за възлагането на обществената поръчка на другия оферент (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>оферент Б<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>) и като се имат предвид други обстоятелства, свързани с тези оференти и с тяхното участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка (а именно, че оференти A и Б имат един и същ съвет на директорите; че имат едно и също дружество майка, което не участва в процедурата за възлагане на обществена поръчка; че оференти A и Б не са уведомили възлагащия орган за връзките помежду си и не са предоставили поотделно допълнителни разяснения относно тези връзки, по-специално защото към тях не са били отправени никакви искания; че оферент А е предоставил в офертата си непоследователна информация относно това доколко предложените транспортни средства (камиони за сметоизвозване) отговарят на условието на поръчката, свързано с нормата Евро 5; че оферентът, подал икономически най-изгодната оферта, която е отхвърлена поради установени недостатъци, първо, не е оспорил решението на възлагащия орган, и второ, е подал жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с която [е оспорил] по-специално законосъобразността на отхвърлянето на неговата оферта; и т.н.), и когато във връзка с всички тези обстоятелства възлагащият орган не е предприел никакви действия, дори само тези данни са достатъчно основание да се поиска от органа, упражняващ контрол, да установи незаконосъобразността на действията на възлагащия орган, доколкото той не е гарантирал прозрачност и обективност на процедурата, като освен това не е поискал от жалбоподателя да представи конкретни доказателства, че оференти А и Б са действали нелоялно?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>само обстоятелството, че оферент Б доброволно е подал декларация за действително участие, че същият е приложил стандартите за качество на управлението при участие в процедура за възлагане на обществена поръчка и освен това, че офертите на оференти А и Б не са идентични по форма и съдържание, не представлява доказване в достатъчна степен пред възлагащия орган, че участието на тези оференти в процедурата за възлагане на обществена поръчка е действително и лоялно?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Могат ли действията на взаимно свързани икономически оператори (дъщерни дружества на едно и също дружество), които участват поотделно в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, чиято стойност е от порядъка на стойностите на обществени поръчки от международен мащаб, а седалището на възлагащия орган, който обявява процедурата, и мястото, на което ще се предоставят услугите, не са много далеч от друга държава членка (Република Латвия), по принцип да се преценяват — като се има предвид по-специално доброволната декларация за лоялна конкуренция на един от въпросните икономически оператори — въз основа на разпоредбите на член 101 ДФЕС и практиката на Съда, която тълкува тези разпоредби?<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20161018">18 октомври 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Центърът за управление на отпадъците, VSA Vilnius, Ecoservice projektai UAB (по-рано оферент Б), литовското и чешкото правителство, както и Комисията. Провеждането на съдебно заседание не е счетено за необходимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Центърът за управление на отпадъците не изразява становище конкретно по всеки един от петте въпроса на запитващата юрисдикция, а единствено посочва, че е знаел за съществуващите връзки между оферентите, което обстоятелство е ноторно известно, както и че в нито един момент при вземане на решенията си не е бил въведен в заблуждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Според Центъра за управление на отпадъците, независимо от връзката между оферентите, която сама по себе си не води до липса на конкуренция, в разглеждания случай са били налице редица обективни елементи, които са му позволили да достигне до извода, че тези оференти се конкурират помежду си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Всички страни, с изключение на VSA Vilnius, предлагат на първия въпрос да се отговори отрицателно. Твърдят, най-общо, че нито ДФЕС, нито Директива 2004/18 предвиждат забрана за представянето на оферти от свързани предприятия или за представяне на няколко оферти от един оферент. Законодателството на Съюза също така не предвижда каквото и да било изискване икономическите оператори да бъдат информирани за идентичността на останалите оференти, което би им предоставило възможност да установят наличието на евентуални връзки между последните и да предупредят за това обстоятелство възлагащия орган. Що се отнася до принципите на прозрачност, на равно третиране и на недискриминация, същите не можело да се тълкуват в смисъл, че оферентите са длъжни да декларират по своя инициатива взаимните си връзки, независимо от задължението им да предоставят на възлагащия орган информацията, която последният може да поиска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>VSA Vilnius, напротив, предлага на първия въпрос да се отговори утвърдително и поради това изразява становище по първата от хипотезите на втория въпрос. Според него би било непропорционално оферентите да не могат да оборят презумпцията за съгласуваност, основана на обстоятелството, че не са декларирали връзките помежду им. Въпреки това тяхното бездействие или непредоставянето на информация по този въпрос, биха могли, наред с други улики или други допълнителни доказателства, да бъдат тълкувани като свидетелстващи за неконкурентно поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Относно втората хипотеза на втория въпрос Ecoservice projektai и литовското правителство са склонни да приемат утвърдителен отговор, като подчертават задължението на възлагащия орган да гарантира реалното, а не чисто формално спазване на принципите, прогласени в член 2 от Директива 2004/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>VSA Vilnius твърди, че възлагащият орган трябва сам да поеме риска от участието на свързани оференти, ако, при положение че знае от друг източник за съществуването на тази свързаност, не предприеме мерки за проверка на обстоятелствата около участието на тези оференти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Според Комисията възлагащият орган не може да попречи на участието на даден оферент, ако не успее да докаже, че същият е допуснал сериозно професионално нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Страните разглеждат трети, четвърти и пети въпрос заедно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Ecoservice projektai твърди, че възлагащият орган трябва да изисква информация от оферентите само ако има основания да се съмнява, че същите участват в процедурата на конкурентни начала, като обстоятелствата, за които се отнася четвъртият въпрос, не са достатъчни да се приеме, че възлагащият орган е действал неправомерно. Според него член 101 ДФЕС не може да служи като основание да бъдат проверявани действията на свързаните оференти, които участват поотделно в процедурата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>VSA Vilnius изразява противоположно становище. Твърди по-конкретно, че според Съда, възлагащите органи трябва да играят активна роля при прилагането на принципите, от които се ръководят процедурите за възлагане на обществени поръчки. Това задължение предполага от свързаните оференти да бъде поискана информация относно начина, по който участват в процедурата, тъй като в противен случай тежестта за доказване на нелоялното им поведение неоснователно би паднала върху останалите оференти. Според него задължение на свързаните оференти е да докажат наличието на ефективна конкуренция, независимо от задължението на възлагащия орган да изиска от тях да разсеят евентуални съмнения относно характера на тяхното участие в процедурата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Литовското правителство счита, че възлагащият орган е длъжен активно да проверява дали процедурата се провежда прозрачно. Когато става въпрос за свързани оференти, трябва да се провери дали тази свързаност засяга съдържанието на техните оферти. Ако съществуват обективни данни, които може да поставят под съмнение прозрачността на процедурата, възлагащият орган трябва да обсъди всички относими обстоятелства и ако е необходимо, да поиска информация от участниците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Посоченото правителство счита също, че ако не са предприети мерки да се гарантира прозрачността, поведението на възлагащия орган ще бъде противоправно в два случая: ако знаейки или ако е бил в състояние да знае, че е възможно участието на двама свързани оференти, не е взел мерки, с които да се гарантира самостоятелният характер на техните оферти, или ако, въпреки че е взел такива мерки, впоследствие установи, че действията му не са били достатъчни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>На последно място, литовското правителство твърди, че от обстоятелствата в разглеждания случай се установява, че свързаните оференти съставляват една <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>стопанска единица<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, поради което член 101 ДФЕС е неприложим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Според чешкото правителство наличието на връзки между оферентите не е достатъчно, за да обоснове тяхното изключване от процедурата. От решаващо значение е това дали тези връзки могат да окажат влияние върху резултата от процедурата, в който случай за възлагащия орган би възникнало задължението да провери конкретното положение на оферентите. При положение че защитата на конкуренцията в сферата на обществените пръчки е гарантирана от вторичното право, позоваването на член 101 ДФЕС не е необходимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че макар възлагащият орган да е длъжен да провери дали не са налице основания за изключване, сред информацията, която съгласно Директива 2004/18 същият може да поиска от оферентите, не фигурира декларация за свързаност с други оференти. Що се отнася до практиката на Съда, на която запитващата юрисдикция се позовава в трети и четвърти въпрос, Комисията счита, че тази практика не е релевантна за отговора на поставените въпроси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Относно член 101 ДФЕС Комисията твърди, че разпоредбата е неприложима спрямо споразуменията и съгласуваните практики между дружество майка и негово дъщерно дружество или между дружества от една и съща група, нито спрямо дружество майка, което има решаващо влияние върху дъщерните си дружества. При обстоятелствата по настоящия спор, в зависимост от решението, което запитващата юрисдикция ще постанови, оференти А и Б съставлявали една стопанска единица, което отхвърляло приложението на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Въпросите на Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва) могат да бъдат групирани по начина, които изложих в началото на настоящото заключение:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>от една страна (първи и втори въпрос), трябва да се прецени дали свързаните помежду си оференти, които представят отделни оферти, са длъжни при всички положения да уведомят възлагащия орган за това обстоятелство и ако това е така — какви биха били последиците от неизпълнението на това задължение,</P></ITEM><ITEM><P>от друга страна (трети, четвърти и пети въпрос) следва да се уточни какво трябва да бъде поведението на възлагащия орган — и евентуално на съда, който осъществява контрол върху неговите актове — когато същият знае за съществуването на съществени връзки между определени оференти.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">A.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно задължението на оферентите да уведомят възлагащия орган за свързаността си с други оференти (първи и втори въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да установи, на първо място, дали свързаните оференти, които участват в процедура за възлагане на обществена поръчка, са длъжни да оповестят тази свързаност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>дори ако [възлагащият орган] не е отправил отделно искане към тях [и] независимо дали националните правни норми в областта на процедурите по възлагане на обществените поръчки предвиждат такова задължение<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Първи въпрос, втори параграф, in fine.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Логично, имплицитната предпоставка във въпроса — и като цяло, в становищата на страните — е, че само по себе си представянето на отделни оферти от свързани участници в такава процедура не може да бъде забранено. Така е приел Съдът в решение Assitur<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090519">19 май 2009 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑538/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:317">EU:C:2009:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>системното изключване от участие в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка на свързани помежду си предприятия може да е в противоречие с ефективното прилагане на общностното право. Подобно разрешение на практика значително би намалило конкуренцията на общностно равнище<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</P></NOTE> и по този въпрос няма спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Съгласно тази предпоставка задължението за съобщаване на подобно обстоятелство не е предвидено в Директива 2004/18 (нито в литовския Закон за обществените поръчки), с което всички страни също са съгласни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Единствено VSA Vilnius защитава становището, че това задължение произтича, непряко или имплицитно, от необходимостта да бъде оборена презумпцията, че свързаността между оферентите — предвид липсата на самостоятелност в техните действия — може да засегне прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки и да наруши конкуренцията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Тезата на VSA Vilnius се сблъсква още в началото със сериозна пречка, тъй като Съдът е постановил по-конкретно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>принципите на прозрачност и равно третиране, които се прилагат за всички процедури за възлагане на обществени поръчки, изискват материалните и процесуалните условия за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка да са предварително ясно определени и оповестени публично, като това важи по-специално за задълженията на оферентите, така че последните да са точно запознати с изискванията на процедурата и да са сигурни, че за всички конкуренти важат едни и същи критерии<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pizzo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:404">EU:C:2016:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Задължително условие</HT> (евентуалното задължение за деклариране на корпоративна свързаност), което не е посочено в документацията за обществената поръчка, не е предвидено в националния закон, нито се съдържа в Директива 2004/18, не би могло да премине теста за прозрачност, на който Съдът се позовава. Следователно отговорът на първия въпрос би следвало да бъде, че при липсата на изрично нормативно правило (в правото на Съюза или в националното право) свързаните оференти не са длъжни да уведомят възлагащия орган за отношенията, които ги свързват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Може ли да се приеме, както VSA Vilnius<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Точка 18 от писменото му становище.</P></NOTE> твърди, че това задължение, макар и да не е изрично, се извежда от практиката на Съда в областта на обществените поръчки?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Не мисля, че това е така, доколкото съгласно посочената практика, предприятията, включени в групи от дружества, може <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>да разполагат с определена автономия на действие в своята търговска политика и икономическа дейност, по-специално при участието си в процедури за възлагане на обществени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>да бъдат регулирани от особени разпоредби, например от договорен характер, които могат да гарантират както независимостта, така и поверителността при изготвянето на оферти, които могат да бъдат едновременно представени […] в рамките на една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090519">19 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Assitur</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑538/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:317">EU:C:2009:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Според мен от изложеното следва, че при липсата на изрична разпоредба, която да ги задължава, и когато считат, че техните оферти са самостоятелни, свързаните предприятия не са длъжни непременно да уведомят възлагащия орган за корпоративната си свързаност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Освен това, ако чисто хипотетично становището на VSA Vilnius бъде възприето, задължението няма да отговаря на установеното от Съда изискване за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/><HT TYPE="ITALIC">ясно</HT> определено условие<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> в документацията за обществената поръчка. В тази хипотеза това би било задължение, което повече или по-малко може да бъде изведено от тълкуването на правото на Съюза и поради това — неговото незнание ще бъде извинително за всички икономически оператори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Съдът се позовава на критерия за разумно информиран и полагащ нормална грижа оферент например в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031204">4 декември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>EVN и Wienstrom</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑448/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:651">EU:C:2003:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Вероятно въпросът би могъл да бъде разгледан от друга гледна точка, отчитайки обстоятелството, че в разглеждания случай представянето на алтернативни оферти или на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>варианти<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> на офертата от един и същи оферент е изрично<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. точка 14 от настоящото заключение.</P></NOTE> забранено в документацията за поръчката<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>За алтернативните оферти или за вариантите на оферти, вж., освен други, <HT TYPE="ITALIC">Arrowsmith</HT>, S. The Law of Public Utilities Procurement. vol. 1, Sweet &amp; Maxwell, London, 3. ed., 2014, р. 7‑246—7‑251.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Може ли от тази забрана да бъде направен изводът, че оференти А и Б са били длъжни да уведомят възлагащия орган за съществуващите връзки помежду им? И още, трябвало ли е да докажат, че независимо от тяхната свързаност двете оферти са били самостоятелни и не би следвало да се считат за алтернативни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Както твърди <HT TYPE="ITALIC">Sánchez Graells</HT>, А. Public Procurement and the EU Competition Rules. Hart, Oxford, 2. ed., 2015, р. 341, основното правило в това отношение би следвало да бъде забраната за представяне на няколко предложения от едно и също предприятие. Следствие на това правило би могло да бъде, че забраната се разпростира спрямо предприятия, които принадлежат към една и съща група.</P></NOTE>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Всъщност посоченото условие от документацията за поръчката съответства на член 24, параграф 2 от Директива 2004/18, приложим за процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, който предвижда, че: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>възлагащите органи посочват в обявлението за поръчка дали разрешават или не представянето на варианти; без това посочване представянето на варианти не се разрешава<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Съгласно параграф 1 на същата разпоредба варианти могат да се разрешат само когато критерият за възлагане е икономически най-изгодната оферта.</P></NOTE>. Следователно може да се приеме, че алтернативните оферти или вариантите на оферти поначало са изключени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Arrowsmith</HT>, S. The Law of Public Utilities Procurement, op.cit., p. 7‑247.</P></NOTE>, освен ако при някои процедури за възлагане на обществени поръчки възлагащият орган не е допуснал тяхното представяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Въпреки това ми е трудно да приема, че от забраната за представяне на варианти, независимо дали е предвидена в документацията за поръчката (както в разглеждания случай) или не, може да се изведе имплицитно задължение за свързаните оференти непременно да уведомят възлагащия орган за дружествените си взаимоотношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Тази забрана би могла да задължи свързаните оференти най-много да представят доказателства, че офертата им не е само вариант или алтернативна оферта на представената от друг участник в процедурата. Следователно няма да става въпрос за изпълнение на общо задължение за оповестяване на качеството им на свързани предприятия, тъй като подобно задължение не съществува в правото на Съюза. Поначало Директива 2004/18 не ограничава участието на свързани икономически оператори в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка освен в случаите, когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>съществува реален риск от възникване на практики, които могат да застрашат прозрачността и да нарушат конкуренцията между оферентите<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090519">19 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Assitur</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑538/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:317">EU:C:2009:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Ако се възприеме това становище, предвиденото в документацията за поръчката условие за забрана за представяне на варианти би довело единствено — в посочените евентуални хипотези — до необходимостта оферентите да уведомят възлагащия орган за отношенията, които ги свързват, за да се отстрани този риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От тази линия на тълкуване на Директива 2004/18 обаче не биха могли да бъдат изведени практически насоки за решаването на спора поради две причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>На първо място, в клетвената декларация, която оферент Б е представил по собствена инициатива, същият е посочил, че участва самостоятелно и независимо от други икономически оператори, които биха могли да бъдат свързани с него, и е поискал от Центъра за управление на отпадъците да счита всички останали оференти за конкуренти. Обстоятелството, че в оферент А не е посочен изрично в декларацията, е без значение в случая, доколкото съгласно твърденията на Центъра за управление на отпадъците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Втори параграф от писменото му становище.</P></NOTE> свързаността между двете дружества е била публично (ноторно) известна. Според мен от значение е обстоятелството, че с деклариране на самостоятелния характер на своята оферта може да се приеме, че оферент Б е направил опит да изпълни условието от документацията за поръчката, изключващо представянето на алтернативни оферти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>На второ място, уведомяването на Центъра за управление на отпадъците би имало за цел същият да бъде запознат с корпоративната свързаност между оферентите, за да прегледа с повишено внимание техните оферти и да установи наличието на евентуални съгласувани действия. При положение че — както вече бе посочено — самият Център за управление на отпадъците признава, че в случая е бил запознат с тази свързаност поради ноторната ѝ известност и е преценил без затруднения, че със своите оферти (различни по съдържание) двамата оператори действително са се конкурирали<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Четвърти параграф от писменото му становище.</P></NOTE>, неговото уведомяване е било излишно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Извън тези конкретни обстоятелства, тясно свързани с конкретния случай, считам, че за целите, които в случая ни интересуват, подобно тълкуване на Директива 2004/18 би било доста усложнено, до степен да не отговаря на установеното в практиката на Съда изискване материалните и процесуалните условия за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка да бъдат ясно определени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Отново препращам към решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pizzo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:404">EU:C:2016:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.)</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам като отговор на първия преюдициален въпрос, че членове 45 ДФЕС и 56 ДФЕС и член 2 от Директива 2004/18 трябва да се тълкуват в смисъл, че при отсъствието на изрична правна разпоредба или на изрично условие в правилата на съответната процедура свързаните оференти, които представят отделни оферти, не са задължени да уведомяват възлагащия орган за свързаността помежду си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория въпрос, неговият отговор следва от отговора на първия въпрос. В същата тази хипотеза (отсъствието на изрична правна разпоредба или на изрично условие в правилата на съответната процедура) самият възлагащ орган е този, който, както посочва запитващата юрисдикция, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>трябва да поеме риска от участие на свързани икономически оператори с произтичащите от това последици<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Аз обаче не бих обсъждал <HT TYPE="ITALIC">поемането на рискове</HT> от страна на възлагащия орган, а неговото задължение да гарантира равното третиране на оферентите и прозрачността на процедурата. При изпълнение на това си задължение същият трябва да не допусне участието на свързани оференти да бъде в ущърб на останалите участници в процедурата, нарушавайки конкуренцията между тях. Както самият той твърди, в разглеждания случай това задължение е изпълнено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно задълженията на възлагащия орган при наличието на свързаност между оференти (трети, четвърти и пети въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Съгласен съм със становището на Комисията, че на трети, четвърти и пети въпрос може да се предостави съвместен отговор, макар преформулирането, което предлагам, да не съвпада напълно с предложеното от нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Комисията предлага трите въпроса да бъдат преформулирани в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>националната юрисдикция иска да разбере дали член 101 ДФЕС е приложим в разглеждания случай и дали (ако е приложим) член 101 ДФЕС, разпоредбите на Директива 89/665/ЕО и на Директива 2004/18/ЕО, както и съдебната практика, по-конкретно, решения eVigilo, Eturas и VM Remonts, трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган трябва да продължи проверката за наличието на свързаност между двама оференти в случая, разглеждан от тази юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> (т. 42 от писменото становище на Комисията).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Според мен с тези въпроси запитващата юрисдикция иска да установи дали при обстоятелства като тези в главното производство възлагащият орган е длъжен да поиска от свързаните оференти да докажат, че тяхното положение не противоречи на принципа на конкуренцията. Съмнението е дали бездействието на възлагащия орган е достатъчно основание действията му в процедурата да бъдат обявени за незаконосъобразни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Както вече посочих, няма спор, не само че оференти А и Б са свързани помежду си юридически лица, но и че за Центъра за управление на отпадъците тази свързаност е била ноторно известна (поради което същият не е счел за необходимо да поиска от тях да декларират това обстоятелство).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Освен това по всичко изглежда, че двамата оференти А и Б формират една стопанска единица в резултат на качеството си на дъщерни дружества на едно и също дружество майка при обстоятелства, които дават основание да се предположи, че последното упражнява решаващо влияние върху тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж., освен други, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evonik Degussa и AlzChem/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑155/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:446">EU:C:2016:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако това е така, налице е достатъчно основание да се приеме — както повечето от страните твърдят — че член 101 ДФЕС е неприложим в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Всъщност известно е, че съгласно практиката на Съда посочената разпоредба не намира приложение в случаите, когато забранените с нея споразумения или практики са между предприятия, които формират една стопанска единица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>В този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890504">4 май 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bodson</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:225">EU:C:1988:225</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890411">11 април 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro</NAME.CASE> (<NO.CASE>66/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:140">EU:C:1989:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Конкуренцията, чиято закрила се цели в областта на процедурите за възлагане на обществени поръчки, е не толкова (общата) конкуренция на вътрешния пазар между независими икономически оператори, колкото конкуренцията (по-специфична), която трябва да се прилага в процедурите за възлагане на обществени поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Разбира се, възможно е да има съгласувани действия между предприятия, които не са свързани помежду си, целящи именно да нарушат конкуренцията в процедурите за възлагане на обществени поръчки, като съгласуват действията си за неучастие или за участие при неправомерно съгласувани между тях условия.</P></NOTE>. От тази гледна точка това, което действително има значение, е автономността и <HT TYPE="ITALIC">действителното</HT> различие между съответните оферти (което ще предостави на възлагащия орган възможността да избере най-изгодната за обществените интереси), независимо дали участващите в процедурата икономически оператори са свързани или не помежду си. Както чешкото правителство отбелязва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Точка 10 от писменото му становище.</P></NOTE>, от това следва, че защитата на конкуренцията в областта на обществените поръчки трябва да се търси преди всичко във вторичното право, в случая в Директива 2004/18<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Която директива, както вече посочих, принципно не ограничава участието на свързани оференти.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че член 101 ДФЕС е неприложим в случая по главното производство, обаче не означава, че цитираната от запитващата юрисдикция съдебна практика в третия и четвъртия ѝ въпрос е неотносима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Всъщност, въпреки че дело eVigilo<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑538/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:166">EU:C:2015:166</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се отнася до конфликт на интереси между възлагащия орган и експертите, които са оценили представените оферти, Съдът излага по него становище, което може да бъде приложено в настоящия случай. Той постановява, че при наличието на обективни обстоятелства, поставящи под съмнение безпристрастността на даден експерт, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>възлагащият орган е този, който трябва разгледа всички обстоятелства, които са от значение и са довели до приемането на решението за възлагането на поръчката, така че да предотврати, да установи конфликтите на интереси и да ги отстрани, включително когато е необходимо, като поиска от страните да предоставят някои сведения и доказателства<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>eVigilo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑538/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:166">EU:C:2015:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Съдът припомня, че това задължение е последица от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>активната роля<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, която се отрежда на възлагащия орган при прилагане на принципите за възлагане на обществени поръчки, именно с оглед на задължението му да предоставя равно третиране и да действа по прозрачен начин, наложено с член 2 от Директива 2014/18<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Пак там, т. 42.</P></NOTE>. Това задължение — постановява Съдът —<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>съответства на самата същност на директивите относно процедурите за възлагане на обществени поръчки (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Michaniki</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑213/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:731">EU:C:2008:731</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Пак там, т. 43.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Що се отнася до решения Eturas и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑74/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:42">EU:C:2016:42</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и VM Remonts и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑542/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:578">EU:C:2016:578</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както Комисията правилно отбелязва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Точки 46 и 47 от писменото ѝ становище.</P></NOTE>, същите се отнасят до съгласуване на цени между независими предприятия и до отговорността на оферент за действия на независим доставчик, който му предоставя услуги. Въпреки това някои от изводите в тези решения относно установяването на съгласувано поведение може да бъдат полезни в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Така например в първото от тях се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>принципът на ефективност изисква нарушенията на конкурентното право на Съюза да могат да бъдат доказвани не само с преки доказателства, но и с улики, стига те да са обективни и съвпадащи<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eturas и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:42">EU:C:2016:42</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Във второто се посочва, че при липса на правила на Съюза в областта на доказването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>правилата за преценка на доказателствата и стандарта на доказване […] спадат към процесуалната автономия на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>VM Remonts и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑542/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:578">EU:C:2016:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Прилагайки тази практика спрямо спорните обстоятелства в главното производство и ако възлагащият орган констатира, че в процедурата участват свързани оператори, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>активната роля<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, която се очаква от него като гарант на ефективната конкуренция между оферентите, принципно би го задължила да се съсредоточи върху автономния характер на техните оферти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Разнообразието на офертите трябва да увеличи конкурентния натиск между оферентите, така че всяка от тях да може действително да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>оспорвана<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> (за да използвам израз, присъщ на конкурентното право) от останалите и договорът да бъде възложен на заслужилия го поради собствените му качества.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В крайна сметка тази проверка не би била нищо друго освен една от мерките, насочени към това възлагащият орган да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>разгледа всички обстоятелства, които са от значение […] така че да предотврати, да установи конфликтите на интереси и да ги отстрани, включително когато е необходимо, като поиска от страните да предоставят някои сведения и доказателства<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>eVigilo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑538/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:166">EU:C:2015:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В случаи като разглеждания обаче възлагащият орган може да не се обърне към свързаните оференти с искане <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>да обяснят дали и по какъв начин личното им положение е съвместимо със свободната и лоялна конкуренция между оферентите<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, каквато е формулировката на въпроса на запитващата юрисдикция. Искането до страните, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>когато е необходимо […] да предоставят някои сведения и доказателства<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, очевидно би било приложимо, ако сведенията и доказателствата, с които възлагащият орган разполага, не са достатъчни за формиране на преценката му относно риска офертите да не са самостоятелни и да нарушават конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Важно е не толкова дали възлагащият орган се обръща към свързаните оференти, за да им поиска информация за техните взаимоотношения или тяхното становище относно спазването на принципа на конкуренция между оферентите. От определящо значение е по-скоро дали възлагащият орган е в състояние да установи води ли едновременното участие на тези свързани<?PAGE NO="16"?> оференти до риск за конкуренцията. Разбира се, той може да достигне до този извод, като поиска от тях подобни сведения или становища, но също така и посредством данните, с които вече разполага в процедурата, и следователно, без да е необходимо да се обръща към оферентите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Освен това съгласно практиката на Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>въпросът дали отношението на контрол в случая е оказало влияние върху съответното съдържание на представените от въпросните предприятия оферти в рамките на една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка изисква изследване и оценка на фактите от страна на възлагащите органи<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090519">19 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Assitur</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑538/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:317">EU:C:2009:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Или, както Центърът за управление на отпадъците посочва в писменото си становище, в резултат на извършената от него проверка и преценка на фактите и доколкото същият е бил запознат със свързаността между оференти А и Б, тъй като същата е ноторно известна, той е могъл да отхвърли вероятността за липса на конкуренция между съответните оферти въз основа на няколко обективни обстоятелства:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>фактът, че един от свързаните оференти е декларирал по собствена инициатива, че неговата оферта е независима, предполага <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>лоялно поведение, съобразено с разпоредбите<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> на националното законодателство,</P></ITEM><ITEM><P>офертите на свързаните оференти се различават както по форма, така и по съдържание,</P></ITEM><ITEM><P>офертата на оферент А е била отхвърлена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>по напълно независещ от неговата воля начин, т.е. по инициатива на възлагащия орган<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Четвърти параграф четвърти от писменото становище на Центъра за управление на отпадъците.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Въз основа на данните, с които е разполагал, Центърът за управление на отпадъците е преценил, че не съществува риск от нарушаване на конкуренцията между оференти А и Б. Същият добавя, че ако беше забелязал, че тези оференти <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>действат по начин, от който се установява нежелание да им бъде възложена поръчката<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, това обстоятелство <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>е можело да послужи като улика, която да го накара да провери техните взаимоотношения и да достигне до извода, че тяхното поведение в процедурата за възлагане на обществена поръчка вероятно представлява съгласувана практика<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Шести параграф шести от писменото становище на възлагащия орган. В същия параграф той добавя, че съгласуваните практики са възможни не само между свързани оператори, но и между такива, които формално се конкурират, но са сключили забранени от конкурентното право споразумения.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Достатъчният характер на информацията, с която Центърът за управление на отпадъците е разполагал, за да отхвърли вероятния риск за конкуренцията между оферентите, би могъл да бъде оспорен, но тази преценка при всички положения е в неговите правомощия и подлежи на последващ контрол от страна на националния съд, който, ако е сезиран, следва да преразгледа неговите решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Според мен Съдът не следва да се произнася по спора относно по-голямата или по-малката доказателствена сила, която следва да се придаде на уликите, изброени от запитващата юрисдикция в букви а) и б) на четвъртия ѝ въпрос. Става въпрос за преценка на фактическите обстоятелства и доказателства по дело, чието решаване е в компетенциите изключително на запитващата юрисдикция в съответствие с правилата за преценка на доказателствата и приложимите за тях национални разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Позовавам се на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>VM Remonts и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑542/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:578">EU:C:2016:578</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), цитирано в точка 76 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Така, връщайки се на въпроса дали възлагащият орган е длъжен при всички положения да се обърне по описания начин към свързаните оператори, считам, че на същия следва да се отговори отрицателно, както принципно, така и в конкретния контекст. Всичко зависи от достатъчния характер на доказателствения материал и следователно, от обективното съдържание на решението на възлагащия орган — който е длъжен да допусне до участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка свързаните оференти — преценката за което в крайна сметка трябва да бъде извършена от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>На основание изложеното предлагам на Съда да отговори на Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Членове 45 ДФЕС и 56 ДФЕС и член 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство:</P><P><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>При липсата на изрична нормативна разпоредба или на изрично условие в документацията, съдържаща правилата за възлагане на обществена поръчка за услуги, свързаните оференти, които представят отделни оферти в една и съща процедура, не са длъжни непременно да уведомяват възлагащия орган за свързаността помежду си.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Възлагащият орган е длъжен да поиска от тези оференти данните, които счете за необходими, ако с оглед на наличните доказателства в посочената процедура изпитва съмнения относно риска тяхното едновременно участие да наруши прозрачността и конкуренцията между лицата, които искат съответната поръчка да им бъде възложена<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>.</TXT></NP></P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>