<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-511/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0511</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:944">EU:C:2020:944</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Richard de la Tour — Дело C‑511/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Olympiako Athlitiko Kentro Athinon</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Richard de la Tour</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20201119">19 ноември 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑511/19</HT></P><P>AB</P><P>срещу</P><P>Olympiako Athlitiko Kentro Athinon — Spyros Louis</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Areios Pagos (Касационен съд, Гърция)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2000/78/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на равно третиране в областта на заетостта и професиите</KEYWORD><KEYWORD>Забрана за дискриминация, основана на възраст</KEYWORD><KEYWORD>Служители в публичния сектор, поставени в режим на трудов резерв до прекратяването на трудовия им договор</KEYWORD><KEYWORD>Трудово правоотношение, което се прекратява, когато работниците отговарят на условията за получаване на пенсия в пълен размер</KEYWORD><KEYWORD>Член 6, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Съкращаване на разходите за заплати в публичния сектор</KEYWORD><KEYWORD>Законосъобразна цел на политиката на заетост</KEYWORD><KEYWORD>Положение на икономическа и финансова криза</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2000">ОВ L 303, 2000 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между AB и Olympiako Athlitiko Kentro Athinon — Spyros Louis (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>OAKA<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) във връзка с поставянето му, в съответствие с националното право в тази материя, в режим на трудов резерв преди пенсионирането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Мярката, разглеждана по главното производство, се състои във въвеждането на трудов резерв за служителите в публичния сектор, работещи на безсрочен частноправен трудов договор. Счита се, че поставянето в режим на трудов резерв представлява предизвестие за уволнение и намаленото възнаграждение, изплащано на персонала, за който се прилага този режим, се изчислява чрез компенсиране с дължимото обезщетение при уволнение, ако е приложимо, след изтичане на периода на трудов резерв. Националното законодателство, разглеждано по главното производство, предвижда че служителите, които през определен период отговарят на условията за получаване на пенсия в пълен размер, се поставят по право в режим на трудов резерв, считано от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE> до прекратяване на трудовото им правоотношение. В това отношение според същото законодателство безсрочният частноправен трудов договор на служителите се прекратява автоматично по силата на закона, когато тези служители отговарят на условията за придобиване на право на пенсия в пълен размер, при условие че това право е придобито преди <DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Режимът на трудов резерв е една от множеството мерки, приети от Република Гърция за реорганизиране на публичния сектор и съкращаване на публичните разходи в контекста на икономическата и финансовата криза, в която се оказа тази държава членка. Настоящото дело предоставя на Съда повод да уточни обхвата на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 в такъв контекст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В настоящото заключение ще предложа на Съда да постанови, че член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a), както и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която служителите в публичния сектор, които в определен период отговарят на условията за получаване на пенсия в пълен размер, са поставени до прекратяването на трудовия им договор в режим на трудов резерв, доколкото, от една страна, тази правна уредба преследва легитимна цел на политика на заетост и от друга страна, приложените за постигане на тази цел средства са подходящи и необходими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В член 1 от Директива 2000/78 се посочва, че нейната цел е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана по-специално на възраст, по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 2, параграфи 1 и 2 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на настоящата директива, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>принципът за равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на параграф 1:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, освен ако:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими […]</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директива 2000/78 гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>В границите на сферите на компетентност, поверени на [Съюза], настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 2000/78 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.</P><P>Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Независимо от член 2 параграф 2, държавите членки могат да регламентират, [че] фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или групи или категории и използването в контекст на такива схеми на критерий за възраст при статистическите изчисления не представляват дискриминация на основание възраст, като се гарантира, че това не води до дискриминация на основание пол<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Гръцкото право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 34, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Закриване на незаети длъжности, уредени от частното право, и трудов резерв<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, от Nómos 4024/2011: Syntaxiodotikés rythmíseis, eniaío misthológio — vathmológio, ergasiakí efedreía kai álles diatáxeis efarmogís tou mesopróthesmou plaisíou dimosionomikís stratigikís 2012‑2015 (Закон № 4024/2011 за създаване на схема за пенсионно осигуряване, единна таблица на заплатите и степените, трудов резерв и други разпоредби за изпълнение на средносрочната стратегическа бюджетна рамка за 2012—2015 г.)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>FEK A’ 226.</P></NOTE> от <DATE ISO="20111027">27 октомври 2011 г.</DATE>, изменен с Декрет-закон от <DATE ISO="20111216">16 декември 2011 г.</DATE>, преобразуван в закон с член 1 от Nómos 4047/2012 (Закон № 4047/2012)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>FEK A’ 31, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Закон № 4024/2011<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></NOTE> от <DATE ISO="20120223">23 февруари 2012 г.</DATE>, предвижда в параграфи 1—4 и 8:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="034.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Член 37, параграф 7 от Закон № 3986/2011 (FEK A’ 152) се заменя със следния текст:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>Персоналът, по отношение на който се прилага режимът на трудов резерв, продължава да получава, считано от поставянето му в този режим и за период от 12 месеца или ако това е предвидено в специални разпоредби — от 24 месеца, 60 % от основната заплата, получавана към момента на поставянето му във въпросния режим.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT>Поставянето в режим на трудов резерв се счита за предизвестие за уволнение с всички произтичащи от това правни последици и възнаграждението, изплащано на персонала, за който се прилага посоченият режим, в съответствие с разпоредбите по буква c) се изчислява чрез компенсиране с дължимото обезщетение при уволнение, ако е приложимо, след края на периода на режима на трудов резерв.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Длъжностите на работници, страни по безсрочно частноправно трудово правоотношение в администрацията, в публичноправните юридически лица, местните органи от първа и втора степен и техните образувания, частноправните юридически лица, принадлежащи на държавата или на публичноправни юридически лица или на местни органи, в смисъл че им е възложена задача от държавата, от администрацията или от местните органи, че подлежат на надзор от страна на държавата, администрацията или местните органи или че управителният им съвет е назначен и подлежи на мажоритарен контрол от държавата, администрацията или местните органи, или че най-малко 50 % от годишния им бюджет е субсидиран постоянно в съответствие с релевантните разпоредби чрез средства на посочените по-горе образувания, както и публичните предприятия, образувания и акционерни дружества, за които се прилагат разпоредбите на глава I от Закон № 3429/2005 (A’ 314), съответно изменени с [член 1,] параграф 1, буква a) от Закон № 3899/2010 (A’ 212), които са незаети при влизане в сила на настоящия закон, се закриват […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Безсрочният частноправен трудов договор на служителите, заемащи длъжност в посочените по-горе образувания […], се прекратява автоматично по силата на закона, когато посочените служители отговарят на условията за придобиване на право на пенсия в пълен размер, които съответстват на това да са осигурени по социалноосигурителна схема от 35 години, ако това право е придобито съобразно релевантните разпоредби, до <DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE> включително […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Посочените в предходния параграф работници се поставят автоматично в режим на трудов резерв, считано от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE> до прекратяването на трудовото им правоотношение съгласно посочените в предходния параграф условия […]</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.008"><NO.PARAG>8.</NO.PARAG><ALINEA>Продължителността на трудовия резерв не надхвърля 24 месеца, що се отнася до работниците, посочени в параграф 4 […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Впрочем член 8, втора алинея от Nómos 3198/1955: Perí tropopoiíseos kai sympliróseos ton perí katangelías tis schéseos ergasías diatáxeon (Закон № 3198/1955 за изменение и допълнение на разпоредбите в областта на прекратяването на трудовите правоотношения)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>FEK A’ 98, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Закон № 3198/1955<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></NOTE> от <DATE ISO="19550423">23 април 1955 г.</DATE>, в редакцията му в сила към момента на настъпване на фактите по делото в главното производство, предвижда за наетите лица, когато отговарят на условията да претендират изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст в пълен размер от съответния<?PAGE NO="5"?> осигурителен институт, правото да получават 40 % от обезщетението при уволнение, което им се полага по силата на релевантните разпоредби, когато те имат допълнително осигуряване, или 50 % от посоченото обезщетение, когато нямат допълнително осигуряване, независимо дали напускат работата си или са уволнени от работодателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че AB е нает на работа през 1982 г. от OAKA, частноправно юридическо лице, принадлежащо към публичния сектор<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>От преписката се установява, че макар OAKA да е частноправно юридическо лице, то принадлежи изцяло на гръцката държава.</P></NOTE>, по безсрочен договор и през 1998 г. са му възложени функциите на технически съветник в същото юридическо лице. За изпълнение на служебните си задължения той получава заплата на началник на отдел, както и надбавка за длъжност до премахването ѝ през 2010 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Считано от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE>, в изпълнение на член 34, параграф 1, буква c), параграф 3, първа алинея, както и параграфи 4 и 8 от Закон № 4024/2011 OAKA поставя AB по право в режим на трудов резерв, което води до намаляване на възнаграждението му на 60 % от основната му заплата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130430">30 април 2013 г.</DATE> OAKA прекратява трудовия договор на AB, без да му изплати обезщетение при уволнение, с мотива че той отговаря на условията за отпускане на пенсия в пълен размер, в изпълнение на член 34, параграф 1, буква e) от Закон № 4024/2011, който предвижда компенсиране на дължимото обезщетение при уволнение с възнаграждението, изплащано на служителя, докато е поставен в режим на трудов резерв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С иска си, предявен пред Monomeles Protodikeio Athinon (Окръжен съд Атина, Гърция, в едноличен състав), AB оспорва по-специално действителността на прехвърлянето му към режим на трудов резерв в изпълнение на цитираните по-горе разпоредби на член 34 от Закон № 4024/2011, като изтъква, че с тях се въвежда разлика в третирането, основана на възраст, което противоречи на Директива 2000/78, без тази разлика да е обективно обоснована от каквато и да било законна цел или без средствата за постигането на такава цел да са подходящи и необходими. Поради това той иска OAKA да бъде осъден да му заплати сумата от <FT TYPE="DECIMAL">50889,91</FT> EUR, която представлява разликата между заплатата, която е получавал преди поставянето му в режим на трудов резерв, и получаваната след това. AB се позовава и на член 8, втора алинея от Закон № 3198/1955, за да поиска от OAKA да му заплати сумата от <FT TYPE="DECIMAL">32108,04</FT> EUR като обезщетение при уволнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Тъй като тази юрисдикция уважава иска частично, OAKA подава въззивна жалба до Monomeles Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина, Гърция, в състав от един съдия), който отменя решението, постановено в първоинстанционното производство, и отхвърля частта от искането на AB, уважена с това съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>AB подава касационна жалба до запитващата юрисдикция, Areios Pagos (Касационен съд, Гърция).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция посочва, че разпоредбите, с които се въвежда режимът на трудов резерв, не предвиждат възрастова граница за персонала, за който той е приложим, обратно на длъжностните лица от публичния сектор в тесен смисъл, за които се допуска прилагането на предпенсионен режим на работа, за целите на който е установена определена възрастова граница.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>От гореизложеното запитващата юрисдикция прави извода, че поставянето в режим на трудов резерв не е проява на пряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция отбелязва, че националното законодателство, с което се въвежда този режим, е основано на критерия за наближаващо пенсиониране с право на пенсия в пълен размер, тоест когато работникът отговаря на условията за получаването ѝ от съответния осигурителен институт, което предполага, че работникът разполага с 35 години осигурителен стаж, стига тези условия да бъдат изпълнени в периода <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE>—<DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция от националното законодателство в областта на социалното осигуряване следва също, че освен минималният 35‑годишен осигурителен стаж, абсолютно необходимо условие, за да може работник или служител, който се осигурява в Idryma Koinonikon Asfaliseon — Eniaio Tameio Asfalissis Misthoton (IKA-ETAM) (Агенция за социално осигуряване — Обща осигурителна каса на работниците и служителите, Гърция)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>IKA<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. IKA-ETAM е правоприемник на Idryma Koinonikon Asfaliseon (IKA) (Осигурителен институт, Гърция) от 2002 г., а през 2017 г. е заменен от Eniaíos Foréas Koinonikís Asfálisis (EFKA) (Обща осигурителна институция, Гърция).</P></NOTE>, да има правото да претендира пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер след 35 години работа по трудово правоотношение, е той да е навършил 58‑годишна възраст към датата на подаване на молбата до осигурителния институт в съответствие с член 10, параграф 1 от Nómos 825/1978: Perí antikatastáseos, tropopoiíseos kai sympliróseos diatáxeon tis diepoúsis to IKA Nomothesías kai rythmíseos synafón themáton (Закон № 825/1978 за замяна, изменение и допълнение на нормативните разпоредби, регламентиращи IKA и свързаните с тях разпоредби)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>FEK A’ 189, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Закон № 825/1978<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></NOTE> от <DATE ISO="19781113">13 ноември 1978 г.</DATE> в редакцията му в сила към настъпване на фактите по делото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В случай че член 34, параграф 1, буква c), параграф 3, първа алинея и параграф 4 от Закон № 4024/2011 установява непряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали основанията, фигуриращи в мотивите към този закон, представляват обективно и разумно легитимна цел, оправдаваща разликата в третирането, и дали поставянето на част от персонала в режим на трудов резерв е подходяща и необходима мярка за постигането на тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция посочва в това отношение, че целта на разпоредбите на член 34 от Закон № 4024/2011 е да се отговори на непосредствената необходимост от намаляване на разходите за заплати в съответствие със споразумението, сключено между Република Гърция и нейните кредитори, както и да се постигне оздравяване на държавните финанси и на финансите на публичния сектор в широк смисъл, за да се преодолее икономическата криза, засегнала тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>При тези условия Areios Pagos (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1)</NO.P><TXT>Представлява ли непряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б), както и на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 приемането от държава членка на правна уредба, приложима към администрацията, местните органи, публичноправните юридически лица и като цяло към всички образувания (частноправни юридически лица) от публичния сектор в широк смисъл в качеството им на работодател, като член 34, параграф 1, буква с), параграф 3, първа алинея и параграф 4 от Закон № 4024/2011, въз основа на която за персонала на гореспоменатите субекти, работещ по частноправен трудов договор, се прилага режим на трудов резерв за период, не по-дълъг от 24 месеца по един-единствен материалноправен критерий — наближаващото<?PAGE NO="7"?> пенсиониране с право на пенсия в пълен размер, т.е. когато работникът отговаря на условията за получаването ѝ, а именно да разполага с 35 години осигурителен стаж през периода от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE> до <DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE>, като се има предвид и фактът, че по силата на приложимото законодателство в областта на социалното осигуряване, действало по това време, се е изисквало, с изключение на някои ирелевантни в случая хипотези, осигуреното лице да е натрупало (поне) <FT TYPE="NUMBER">10500</FT> работни дни (35 +години) осигуряване в IKA или в друг институт за основно осигуряване на наети лица и да е навършило (най-малко) 58‑годишна възраст естествено без да се изключва възможността, в зависимост от конкретния случай, горепосоченият осигурителен период (35 години) да се завърши на друга възраст?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли приемането на режим на трудов резерв да бъде обективно и разумно оправдано по смисъла на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, [втора алинея,] буква а) от Директива 2000/78 от необходимостта да се постигнат непосредствени организационни, оперативни и бюджетни резултати, и по-специално от неотложната необходимост да се съкратят публичните разходи с цел до края на 2011 г. да се осъществят конкретни количествени цели, предвидени в средносрочната стратегическа бюджетна рамка и впоследствие обявени в мотивите към закона, за да се осигури спазването на поетите от Република Гърция ангажименти към нейните кредитори, от една страна, за справяне с острата и продължителна икономическа и финансова криза, в която се намира страната, и от друга страна, за да се постигне оздравяването на публичните финанси и да се ограничи разрастването на публичния сектор?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втория въпрос,</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>подходящо и необходимоли е приемането на мярка — като тази по член 34, параграф 1, буква с) от Закон № 4024/2011, която предвижда драстично намаляване на възнагражденията на персонала, за който се прилага режим на трудов резерв, в размер на 60 % от основната му заплата, получавана към момента на поставяне в такъв режим на трудов резерв, без обаче персоналът да е задължен да работи в съответното публично образувание, и която (de facto) означава загуба на евентуалното повишение на заплатата и кариерно израстване през периода от момента на поставянето му в режим на трудов резерв до освобождаването му от работа поради излизане в пенсия за осигурителен стаж и възраст, — за постигането на горепосочената цел в съответствие с член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, [втора алинея,] буква а) от Директива 2000/78 в положение, при което кумулативно:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>този персонал запазва възможността да си намери друга работа (в частния сектор) или може да упражнява свободна професия или занаят по време на режима на трудов резерв, без да губи правото да получава горепосочения размер на основната заплата, освен ако възнаграждението или доходите, произтичащи от новата работа или заетост, не надвишават възнаграждението, получавано преди началото на режима на трудов резерв, в който случай споменатият размер на основната заплата се намалява с превишението — член 34, параграф 1, буква f) от Закон № 4024/2011;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>публичният субект работодател, а в случай на закриването му — Organismos Apascholisis Ergatikou Dynamikou (Национална агенция за заетостта, Гърция), поема задължението да плаща на съответния осигурителен институт социалноосигурителните вноски за сметка на работодателя и за сметка на работника, съответстващи на тези за основна пенсия, за допълнително здравно осигуряване и за допълнителни социални обезщетения, изчислени въз основа на получаваното от работника преди поставянето му в режим на трудов резерв възнаграждение — член 34, параграф 1, буква d) от Закон № 4024/2011;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>се предвиждат дерогации от режима на трудов резерв за уязвими социални групи, нуждаещи се от закрила (съпруг/съпруга на лице, което е поставено в режим на трудов резерв, съпруг/съпруга или дете с най-малко 67 % инвалидност, които живеят с наетото лице и са на негова издръжка, наето лице с най-малко 67 % инвалидност, наето лице с многодетно семейство, самотни родители, които живеят с наетото лице и са на негова издръжка) — член 34, параграф 1, буква b) от Закон № 4024/2011;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iv)</NO.P><TXT>приоритетно е дадена възможност персоналът да бъде прехвърлен на други незаети длъжности в публични образувания, въз основа на обективни и свързани с показаните качества критерии чрез включване в списъците на Anótato Symvoúlio Epilogís Prosopikoú (Висш съвет за подбор на персонала, Гърция) — член 34, параграф 1, буква а) от Закон № 4024/2011 — възможност, която на практика обаче е ограничена поради драстичното намаляване на наемането на персонал от различни публични субекти поради необходимостта от съкращаване на разходите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>v)</NO.P><TXT>се гарантира приемането на мерки за погасяване на кредити за недвижими имоти, които наетите лица, поставени в режим на трудов резерв, са получили от Tameío Parakatathikón kai Daneíon (Каса за депозити и влогове, Гърция) и за сключване на споразумение между гръцката държава и Énosi Ellinikón Trapezón (Асоциация на гръцките банки) с цел улесняване на погасяването на заемите, които този персонал е получил от други банки, пропорционално на общия доход на домакинствата и на имущественото им състояние — член 34, параграфи 10 и 11 от Закон № 4024/2011;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>vi)</NO.P><TXT>наскоро приет закон (член 1, параграф 15 от Nómos 4038/2012[<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Nómos 4038/2012: Epeígouses rythmíseis pou aforoún tin efarmogí tou mesopróthesmou plaisíou dimosionomikís stratigikís 2012‑2015 (Закон № 4038/2012 за въвеждане на спешни мерки за прилагане на средносрочната стратегическа бюджетна рамка за 2012—2015 г.) от <DATE ISO="20120202">2 февруари 2012 г.</DATE> (FEK A’ 14).</P></NOTE>]) предвижда приемането на акта за отпускане на пенсия и издаването на платежното нареждане с абсолютно предимство за [съответния] персонал и във всеки случай не по-късно от четири месеца от датата на освобождаване от работа и от представянето на съответната документация за целите на отпускане на пенсията, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>vii)</NO.P><TXT>посочената по-горе загуба на кариерно развитие и увеличение на заплатата през периода, в който наетият по частноправен трудов договор персонал се намира в режим на трудов резерв и до момента на неговото излизане в пенсия за осигурителен стаж и възраст с пълен размер, няма да е налице в повечето случаи, включително в настоящия случай, тъй като поради дългия си стаж в публичноправната организация работникът ще е изчерпал скалата на заплатите или/и кариерното развитие, предвидени в действащото законодателство във връзка с професионалното израстване;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>подходящо и необходимо ли е приемането на мярка — като предвидената в член 34, параграф 1, буква е) от Закон № 4024/2011, която води до пълна (или частична) загуба, съгласно член 8, втора алинея от Закон № 3198/1955, на обезщетението в случай на уволнение или прекратяване на трудовото правоотношение на наетото лице поради настъпване на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, обезщетение, което съответства на 40 % от обезщетението при уволнение, предвидено за наетите лица с допълнително осигуряване (което, когато става въпрос за публичноправни организации с общественополезна цел или субсидирани от държавата, както ответникът като частноправно юридическо лице, не може да надвишава сумата от <FT TYPE="NUMBER">15000</FT> EUR), чрез компенсиране на това обезщетение с намалените възнаграждения, получавани по време на режима на трудов резерв, — за постигането на<?PAGE NO="9"?> горепосочената цел съгласно член 2, параграф 2, буква б), подточка i) и член 6, параграф 1, [втора алинея,] буква a) от Директива 2000/78, като се има предвид, че във всеки случай персоналът е щял да получи това намалено обезщетение в съответствие с посоченото действащо трудово законодателство както в случай на напускане, така и в случай на уволнение от организацията, в която е работил?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/></TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>AB, OAKA, гръцкото правителство, както и Европейската комисия са представили писмени становища и са отговорили в указания срок на поставените от Съда въпроси, за които се изисква писмен отговор.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">IV. Анализ</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да постанови дали член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която служителите в публичния сектор, които през определен период отговарят на условията за получаване на пенсия в пълен размер, са поставени в режим на трудов резерв, който води до намаляване на възнаграждението им и до намаляване и дори до премахване на обезщетението при уволнение, което те биха могли да претендират в момента на прекратяване на трудовото им правоотношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Припомням, че с член 34, параграф 1, буква c), параграф 3, първа алинея и параграф 4 от Закон № 4024/2011 се въвежда режимът на трудов резерв за работниците, наети по силата на безсрочно трудово правоотношение на частното право от администрацията, от органите на местна власт, публичноправните юридически лица и частноправните юридически лица, спадащи към публичния сектор в широк смисъл, за период не по-дълъг от две години (от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE> до <DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE>), въз основа на критерия за наближаващо пенсиониране с право на пенсия в пълен размер, т.е. когато в който и да е момент от този период работникът отговаря на всички условия, за да претендира такава пенсия, а именно да се е осигурявал в продължение на 35 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че през този период и до изпълнение на условията за пенсиониране лицата, поставени в режим на трудов резерв, търпят драстично намаляване на възнаграждението си, без обаче да са длъжни да работят за съответното публично образувание. Освен това се прави прихващане между обезщетението при уволнение, на което тези лица биха имали право, и намаленото възнаграждение, което получават през периода, в който са поставени в този режим. Поставянето им в посочения режим се счита за предизвестие за уволнение. Поради това разбирам, че в рамките на режима на трудов резерв работникът е уволнен, но уволнението му ще породи действие едва когато той ще може да ползва пенсията в пълен размер. Това обяснява факта, че изплатените през този период възнаграждения се приспадат от сумата на обезщетението при уволнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>За да се отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, е важно да се провери дали разглежданата по главното производство национална правна уредба попада в приложното поле на Директива 2000/78, и ако това е така, дали тя установява разлика в третирането, основана на възраст, която при необходимост би могла да се обоснове с оглед на член 6 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до въпроса дали разглежданата по главното производство национална правна уредба попада в приложното поле на Директива 2000/78, както от заглавието и от съображенията, така и от съдържанието и целта на тази директива е видно, че тя е предназначена да установи обща рамка, за да се осигури на всяко лице равно третиране <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>в областта на заетостта и професиите<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, като му се предостави ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на един от признаците, посочени в член 1 от Директивата, сред<?PAGE NO="10"?> които е възрастта<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Gesturi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:272">EU:C:2020:272</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>По-нататък, от член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 следва, че тя се прилага в рамките на предоставената на Съюза компетентност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> във връзка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>условия[та] за наемане и условия[та] на труд, включително условията за уволнение и заплащане<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Следва да се приеме, че като предвижда автоматичното прекратяване по силата на закона на безсрочния частноправен трудов договор на служителите, заемащи длъжност в съответните образувания, когато тези служители отговарят на условията за придобиване на право на пенсия в пълен размер и като поставя посочените служители в режим на трудов резерв, докато чакат тези условия да бъдат изпълнени, разглежданата в главното производство национална правна уредба установява правила относно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>условия[та] за наемане и условия[та] на труд, включително условията за уволнение и заплащане<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>При тези условия разглежданата по главното производство национална правна уредба попада в приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до въпроса дали разглежданата по главното производство национална правна уредба установява разлика в третирането, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2000/78, следва да се припомни, че според текста на тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> от тази директива. Член 2, параграф 2, буква a) от посочената директива уточнява, че за целите на прилагането на параграф 1 на тази разпоредба проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на един от признаците, упоменати в член 1 от същата директива. По силата на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78 непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена възраст в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Припомням, че в случая член 34, параграф 3, първа алинея от Закон № 4024/2011 предвижда, че безсрочният частноправен трудов договор на служителите, заемащи длъжност в съответните образувания, се прекратява, когато тези служители отговарят на условията за придобиване на право на пенсия в пълен размер, като в това отношение се споменава осигуряването по социалноосигурителна схема в продължение на 35 години, при условие че това право е придобито, в съответствие с релевантните разпоредби, преди <DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE> включително. Посочването на това условие за осигуряване в Закон № 4024/2011 се основава на привидно неутрален критерий, който може да постави в неблагоприятно положение работниците, които поради придобиването на брой години трудов стаж, съответстващ на 35 години осигурителен стаж, спадат към категория работници, чието пенсиониране наближава и които следователно са по-възрастни. Като налага на тази категория работници поставяне в режим на трудов резерв въз основа на такъв критерий, Закон № 4024/2011 им налага по-неблагоприятно третиране в сравнение с това на всички работници, които продължават да упражняват професионалната си дейност при нормални условия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Поради това, доколкото непряко се основава на критерий, свързан с възрастта, на пръв поглед би могло да изглежда, че Закон № 4024/2011 установява непряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на разпоредбите на член 1 от Директива 2000/78 във връзка с член 2, параграф 2, буква б) от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>При това положение съществуването на непряка дискриминация според мен предполага твърдяната разлика в третирането да почива само на привидно неутрален критерий, който може да постави в неблагоприятно положение лица на определена възраст, а не също и на критерий, пряко свързан с възрастта. Както от акта за преюдициално запитване, така и от представените на Съда становища обаче е видно, че за да може да придобие право на пенсия в пълен размер, служител като жалбоподателя в главното производство трябва да отговаря на условието за навършени 58 години, произтичащо от член 10, параграф 1 от Закон № 825/1978. От това следва, че поставянето на служител в режим на трудов резерв изисква също така той да отговаря на условието за навършена минимална възраст 58 години в периода <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE>—<DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE> Доколкото при посочване на условията за придобиване на право на пенсиониране и за получаване на пенсия в пълен размер задължително се препраща към член 10, параграф 1 от Закон № 825/1978, който предвижда условие за възраст, ми се струва, че прекият характер на дискриминацията, основана на възраст, е установен. Обстоятелството, че това условие за възраст се добавя към условието за плащане на осигурителни вноски в продължение на 35 години, не променя нищо, тъй като, за да се квалифицира разликата в третирането, е важно, че изглежда, режимът на трудов резерв не може да се прилага за служителите, които не са навършили минималната възраст 58 години през релевантния период. С други думи, режимът на трудов резерв може да се прилага само за работниците, навършили минималната възраст 58 години в периода <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE>—<DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE>, при условие че са се осигурявали в продължение на 35 или повече години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че служителите се поставят в режим на трудов резерв при изпълнение на две кумулативни условия, едното от които е пряко свързано с възрастта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Следователно трябва да се констатира, че доколкото предвижда, че в режим на трудов резерв се поставят служителите, които не само са натрупали 35 години осигурителен стаж, но и са достигнали минималната 58‑годишна възраст в периода <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE>—<DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE>, разглежданата в главното производство национална правна уредба е основана на критерий, който е неразривно свързан с възрастта на тези служители. Доколкото навършването от служителя на определената в тази правна уредба възраст за придобиване на право на пенсия в пълен размер, заедно с условието за 35 години осигурителен стаж, води до поставянето му в режим на трудов резерв, следва да се приеме, че тази правна уредба налага пряко по-неблагоприятно третиране на навършилите тази възраст работници в сравнение с всички други активно заети лица. Следователно такава правна уредба съдържа пряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071016">16 октомври 2007 г.</DATE> <NAME.CASE>Palacios de la Villa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:604">EU:C:2007:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което Съдът установява, че е налице <HT TYPE="ITALIC">пряко</HT> основана на възраст разлика в третирането във връзка с национална правна уредба, по силата на която се считат за действителни клаузите за задължително пенсиониране, които се съдържат в колективни трудови договори и поставят като единствени условия работникът да е достигнал възрастовата граница за излизане в пенсия, определена на 65 години от националната правна уредба, и <HT TYPE="ITALIC">да отговаря на останалите критерии в областта на социалното осигуряване за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст</HT>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Според мен обстоятелството, че свързаното с 58‑годишната възраст условие не е изрично предвидено в разпоредбите от националното законодателство, с което е въведен режимът на трудов резерв, а фигурира в член 10, параграф 1 от Закон № 825/1978, не е пречка да се приеме, че този режим установява пряка дискриминация, основана на възраст. Важното е, че като посочва критерия за наближаващото придобиване на право на пенсия в пълен размер, член 34, параграф 3, първа алинея от Закон № 4024/2011 задължително препраща към националното законодателство, в което като условие за отпускане на такава пенсия в пълен размер се<?PAGE NO="12"?> предвижда работникът да е навършил 58‑годишна възраст. Освен това според мен фактът, че поставянето в режим на трудов резерв не се отнася за всички служители, навършили минималната възраст от 58 години през съответния период, а в рамките на тази категория служители само за тези от тях, които са натрупали 35 години осигурителен стаж, не противоречи на констатацията, че този режим води до пряка дискриминация, основана на възраст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Като се имат предвид тези уточнения, все пак бих искал да почертая, че Съдът не следва да се произнася по тълкуването на разпоредби от националното право, тъй като тази задача е поверена на компетентните национални юрисдикции<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. по-конкретно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180228">28 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>John</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑46/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:131">EU:C:2018:131</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Поради това в крайна сметка запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, предмет на разглеждане в главното производство, и да тълкува приложимото национално законодателство, следва да провери дали поставянето в режим на трудов резерв действително отговаря на двете посочени по-горе кумулативни условия и да направи подходящите изводи в зависимост от това дали става въпрос за пряка, или непряка разлика в третирането, основана на възрастта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до въпроса дали тази разлика в третирането може да бъде обоснована, следва да се припомни, че с член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на държавите членки се разрешава, независимо от член 2, параграф 2 от нея, да предвидят, че определени разлики в третирането, основани на възраст, не представляват дискриминация, ако <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 допуска държавите членки да установят в националното си право разпоредби, предвиждащи разлики в третирането въз основа на възраст, които спадат именно към категорията на пряката дискриминация, в съответствие с даденото определение за последната в член 2, параграф 2, буква а) от тази директива. Доколкото тази възможност представлява изключение от принципа за забрана на дискриминацията, тя все пак е строго ограничена от условията, предвидени в същия член 6, параграф 1<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090305">5 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Age Concern England</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑388/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:128">EU:C:2009:128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В това отношение следва също да се припомни, че държавите членки разполагат с широка свобода на преценка не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката на заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170719">19 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abercrombie &amp; Fitch Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑143/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:566">EU:C:2017:566</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200227">27 февруари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Land Sachsen-Anhalt (Възнаграждения на длъжностните лица и съдиите)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑773/18—C‑775/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:125">EU:C:2020:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че от мотивите към Закон № 4024/2011 е видно, че целта на режима на трудов резерв e да се осигури изпълнението на поетите от Република Гърция към нейните кредитори ангажименти и с оглед на това той трябва да доведе до непосредствени организационни, оперативни и бюджетни резултати за постигане на стратегическата цел за оздравяване на публичните финанси. Според същите мотиви тази цел трябва да се преследва, като се гарантира, че все пак повечето от поставените в режим на трудов резерв работници няма да се окажат в положение на безработица, вместо на сигурност като пенсионери, и без сериозни сътресения за персонала на публичната администрация и на публичен сектор в широк смисъл, както и че върху горепосочените структури в повечето случаи няма да се стовари бремето на разходите за обезщетения при уволнение, което би било особено вредоносно в бюджетно отношение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Както посочва запитващата юрисдикция, целта на режима на трудов резерв следователно е да отговори на нуждата от намаляване на разходите за заплати в съответствие със споразумението, сключено между Република Гърция и нейните кредитори, както и да се оздравят финансите на държавата и на публичния сектор в широк смисъл, за да се преодолее острата икономическа и финансова криза в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Според гръцкото правителство режимът на трудов резерв отговаря на необходимостта от ограничаване на разходите за заплати и рационализиране на публичната служба, както и на публичния сектор в широк смисъл, като в същото време позволява на поставените в този режим работници да покриват жизненоважните си нужди до момента, в който ще получават пенсия в пълен размер. Като се има предвид извънредната бюджетна криза, пред която е изправена Република Гърция, тази държава членка посочва, че с този режим се преследват цели от по-висш обществен интерес, като оздравяването на публичните разходи, както и рационализирането и ограничаването на публичния сектор, като същевременно се следи да не се накърнява основното ядро на личните и социалните права на поставените в режим на трудов резерв лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Гръцкото правителство добавя, че от мотивите към Закон № 4024/2011 се установява, че целта на режима на трудов резерв не е само от бюджетно естество, а се отнася и до рационализирането и ограничаването на публичната служба и на публичния сектор в широк смисъл, както и до преструктурирането на неговите служби, тъй като тази цел е пряко свързана с политиката на заетост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Гръцкото правителство уточнява също, че доколкото от акта за преюдициално запитване е видно, че наетият по безсрочно частноправно трудово правоотношение персонал може да бъде уволнен във всеки момент от образуванието работодател, поставянето на част от персонала в режим на трудов резерв позволява да се запази високо равнище на заетост, като се избегне незабавното освобождаване на съответните служители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Освен това щяла да бъде постигната и целта, изразяваща се в установяване на възрастова структура, балансирана между млади и по-възрастни служители, тъй като разглежданата по главното производство мярка се отнасяла до персонала, който отговаря на условието за наближаване на датата на придобиване на право на пенсия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>С оглед на тези елементи и за да се прецени легитимният характер на целта, преследвана от националната правна уредба, разглеждана в главното производство, отбелязвам, че Съдът вече е постановил, че едновременното позоваване на няколко цели, независимо дали са свързани помежду си, или са класирани по ред на значимост, не представлява пречка за съществуването на законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Gesturi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:272">EU:C:2020:272</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>По-нататък, според постоянната съдебна практика правото на Съюза допуска държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения, паралелно с политически, социални или демографски съображения, доколкото — като действат по този начин — те зачитат по-специално общия принцип за забрана на дискриминацията, основана на възраст. В това отношение, въпреки че бюджетни съображения могат да се намират в основата на избора на социална политика на дадена държава членка и да оказват влияние върху естеството или обхвата на мерките, които тя желае да приеме, такива съображения не могат да представляват<?PAGE NO="14"?> сами по себе си законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. по-конкретно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuchs и Köhler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑159/10 и C‑160/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:508">EU:C:2011:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leitner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:375">EU:C:2019:375</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Gesturi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:272">EU:C:2020:272</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От друга страна, обстоятелството, че положението в страната се характеризира с остра икономическа криза, не дава основание на държавата членка да лиши от полезно действие разпоредбите на тази директива<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>AGET Iraklis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑201/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:972">EU:C:2016:972</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Съдът неотдавна е постановил по повод на национална правна уредба, която в общ икономически контекст е част от мерките за намаляване на прекомерния дефицит на италианската публична администрация, и по-точно цели да се избегне кумулирането на заплати и пенсии от публични средства, че целта за действително намаляване на публичните разходи може да повлияе върху естеството или обхвата на мерките за защита на заетостта, но сама по себе си не може да представлява законосъобразна цел<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Gesturi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:272">EU:C:2020:272</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Бих искал да отбележа по принцип, че в специфичния за настоящото дело контекст целта, изразяваща се в осигуряване на бюджетното оздравяване на държавата чрез съкращаване на публичните ѝ разходи, е неразривно свързана с преследваните от Съюза цели от общ интерес, а именно целите, свързани с осигуряване на бюджетната дисциплина на държавите членки, чиято валута е еврото, и с гарантиране на финансовата стабилност на еврозоната<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170503">3 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sotiropoulou и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑531/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:297">EU:T:2017:297</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Добавям, че Република Гърция е разполагала с относително ограничена свобода на преценка, доколкото е била длъжна да задържа разходите за заплати в публичния сектор в съответствие с изискванията на кредиторите си, за да се справи с острата икономическа и финансова криза, в която се намира, и в изпълнение на приетите от Съюза препоръки и решения за засилване и задълбочаване на бюджетния контрол, както и за отправяне на предизвестие към тази държава членка да предприеме мерки за намаляване на дефицита, което е преценено като необходимо с оглед отстраняването на прекомерния дефицит<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170503">3 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sotiropoulou и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑531/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:297">EU:T:2017:297</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Следователно гръцките власти е трябвало да приемат мерки, за да приведат икономическата и бюджетната си политика в съответствие с общите цели на икономическия и паричен съюз, като премахнат всеки риск за функционирането му<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по-конкретно Препоръка на Съвета от <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 година</DATE> с оглед преустановяване на несъответствията с общите насоки на икономическата политика в Гърция и за отстраняване на риска за правилното функциониране на икономическия и паричен съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="65" DATE.PUB="2010">ОВ L 83, 2010 г., стр. 65</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Именно във връзка с това Република Гърция е била приканена да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>намали разходите за заплати в публичния сектор<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. препоръката, цитирана в предходната бележка под линия (т. 1, буква a). Вж. в същия смисъл и Решение на Съвета от <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 година</DATE> за отправяне на предизвестие към Гърция за предприемане на преценените за необходими мерки за намаляване на дефицита с оглед отстраняването на прекомерния дефицит (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2010">ОВ L 83, 2010 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Що се отнася до целта за държавата работодател, състояща се в намаляване на разходите за заплати в публичния сектор, припомням, че Съдът е постановил, че целите, които могат да се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>законосъобразни<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 и следователно са годни да обосноват дерогация от принципа за забрана на проявите на дискриминация, основана на възраст, са цели на социалната политика като тези, свързани с политиката на заетостта, пазара на труда или цели на професионалното обучение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090305">5 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Age Concern England</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑388/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:128">EU:C:2009:128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С характера си на цели от общ интерес тези законосъобразни цели се различават от чисто индивидуалните<?PAGE NO="15"?> мотиви, присъщи на положението на работодателя, като намаляване на разходите или подобряване на конкурентоспособността, без обаче да може да се изключи възможността при преследването на посочените законосъобразни цели национална норма да признае определена степен на свобода на действие на работодателите<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuchs и Köhler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑159/10 и C‑160/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:508">EU:C:2011:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Обратно на поддържаното от AB, намаляването на разходите за заплати на частноправно юридическо лице, което спада към публичния сектор, в контекста на остра икономическа и финансова криза, в който се намира Република Гърция, не може да се тълкува като израз на чисто личен мотив, тоест единствено в полза на работодателя, не само защото прилагането на мерки за оздравяване на бюджета е било, както вече бе посочено по-горе, абсолютно необходимо за стабилността на еврозоната, но и защото е ставало въпрос за самата жизнеспособност на публичния сектор и за осигуряване на непрекъснато изпълнение на задачите от общ интерес, осигурявани от спадащите към него образувания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Следователно тази преследвана от държавата работодател цел за намаляване на публичните разходи, която може да се осъществи чрез намаляване на разходите за заплати в публичния сектор, е цел от общ интерес, доколкото позволява да се съчетаят запазването на качествена публична услуга и спазването на бюджетните ограничения в тежест на държавата. Въпреки това такава цел от общ интерес не е достатъчна сама по себе си, за да обоснове разлика в третирането, основана на възраст, по член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, ако не е съпроводена от загриженост, свързана с политиката на заетостта, с пазара на труда и с професионалното обучение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в това отношение заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vital Pérez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑416/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2109">EU:C:2014:2109</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), според което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>ясно е, че когато работодателят е публична администрация, целта за намаляване на разходите по принцип отговаря на цел от общ интерес, също както целите, залегнали в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Според мен обаче само по себе си това съображение не е достатъчно, за да се приеме, че посочената цел се нарежда сред законосъобразните цели, допустими съгласно тази разпоредба. Ако се следва тази логика всъщност всяка разлика в третирането на основание възраст, която позволява публичните разходи да бъдат намалени, би била, само и единствено поради тази причина, оправдана съгласно член 6, параграф 1 от Директивата<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> (т. 48).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>От това следва, че целта за намаляване на публичните разходи, която се изразява в стремежа на държавата работодател да намали разходите си за заплати, трябва да съвпада с оглед на съображения относно политиката на заетостта и на пазара на труда на съответната държава членка с други цели като насърчаване на заетостта и на възрастова структура, балансирана между младите и по-възрастните служители<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. по-конкретно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuchs и Köhler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑159/10 и C‑160/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:508">EU:C:2011:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Подчертавам в това отношение, че режимът на трудов резерв е сред множеството мерки, насочени към реорганизиране на публичния сектор с оглед оздравяване на публичните финанси и намаляване на разходите. Именно в тази принудително наложена бюджетна рамка Република Гърция прилага политика на заетостта в публичния сектор, чиято цел е да съчетае, от една страна, необходимостта от намаляване на разходите за заплати в публичния сектор и от друга страна, запазване на високо равнище на заетост, както и балансирана възрастова структура в публичния сектор. Насърчаването на високо равнище на заетост обаче представлява една от крайните цели на Съюза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071016">16 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Palacios de la Villa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:604">EU:C:2007:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това мерките, които позволяват да се повиши равнището на заетост<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170719">19 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abercrombie &amp; Fitch Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑143/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:566">EU:C:2017:566</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или поне да не се допуска влошаването му, преследват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>законосъобразна цел<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Същото се отнася за мерките, насочени към установяване на балансирана възрастова структура между младите и по-възрастните служители<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Gesturi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:272">EU:C:2020:272</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Поради това ми се струва, че анализиран от гледна точка на политиката на заетост в публичния сектор, режимът на трудов резерв преследва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>законосъобразна цел<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Освен това бих искал да отбележа, че Съдът приема, че автоматичното прекратяване на трудовите договори на работниците, които отговарят на условията за възраст и осигурителен стаж за придобиване на пенсионни права, отдавна е част от трудовото право в редица държави членки и широко се използва в трудовите правоотношения. Този механизъм се основава върху равновесие между различни политически, икономически, социални, демографски и/или бюджетни съображения и зависи от избора между възможността за удължаване на активния трудов живот на работниците и обратно, за по-ранното им пенсиониране<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по-конкретно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180228">28 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>John</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑46/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:131">EU:C:2018:131</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Подобно на Съда във връзка с клаузите за автоматично прекратяване на трудовите договори на служителите, навършили възрастта за пенсиониране<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071016">16 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Palacios de la Villa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:604">EU:C:2007:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, считам, че цели от естеството на изтъкнатите от Република Гърция по принцип трябва да се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>обективно и обосновано<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> оправдаващи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>в контекста на национално право<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, както предвижда член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, разлика в третирането, основана на възраст, като съдържащата се в националната правна уредба, разглеждана по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Всъщност режимът на трудов резерв е резултат от избор на Република Гърция, който се изразява в поставяне в процес на прекратяване на трудовия договор на служителите, които се готвят да получават заместващ доход в края на професионалната си кариера. В контекста на остра икономическа и финансова криза, засегнал Република Гърция, тази държава членка е искала да избегне принуждаването на работодателите да уволняват работници, спадащи към други категории, като по този начин е защитила запазването на заетостта особено на най-младите. Макар да е част от политика за намаляване на публичните разходи, така режимът на трудов резерв отговаря и на загриженост във връзка с политиката на заетост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Сега е важно да се провери дали в рамките на признатата на държавите членки и припомнена в точка 43 от настоящото заключение широка свобода на преценка средствата, използвани за постигане на целта на политиката на заетост, преследвана с разглежданата по главното производство национална правна уредба, са подходящи и необходими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Първо, струва ми се, че режимът на трудов резерв представлява подходящо средство с оглед на постигането на такава цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Всъщност, като се има предвид фактът, че трудовите договори на съответните служители са можели да бъдат прекратени във всеки момент от техния работодател, се оказва, че приемането на мярката, свързана с трудовия резерв, е позволило да се избегне изпадането им в положение на безработица. Добавям, че изборът на гръцкия законодател да постави в режим на трудов резерв категория от персонала, чието пенсиониране наближава, със сигурност е позволил да се избегне изпадането в положение на безработица на други категории персонал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Същевременно, като се концентрира върху частта от персонала, която отговаря на условието за наближаване до датата на придобиване на право на пенсия, режимът на трудов резерв е подходящо средство за постигане на целта, състояща се в установяване на балансирана възрастова структура между млади и по-възрастни служители, като се предпочита запазването на заетостта на по-младите, особено в положение, при което новите назначения са били<?PAGE NO="17"?> замразени. Струва ми се, че пред изискването за намаляване на разходите за заплати политика, състояща се в запазване на заетостта на младите наети лица чрез поставяне на по-възрастните наети лица в режима на трудов резерв, не се различава съществено от политика на задължително пенсиониране на определена възраст, за да се насърчи наемането на млади хора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Бих искал да подчертая също, че Съдът вече е приел, че е подходяща за постигането на цел на политиката на заетост мярка, състояща се в ограничаване на кръга лица, на които да се изплати специално обезщетение при уволнение, само до работниците, които към момента на уволнението си нямат право на пенсия по общата пенсионноосигурителна схема<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150226">26 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ingeniørforeningen i Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑515/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:115">EU:C:2015:115</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Като се има предвид гореизложеното, според мен разглежданата по главното производство мярка може да се окаже подходящо средство за оптимизиране на управлението на персонала в контекст, в който образуванията от публичния сектор е трябвало да се справят със значителна икономическа и финансова криза, като същевременно поддържат качествена публична услуга<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuchs и Köhler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑159/10 и C‑160/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:508">EU:C:2011:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). От тази гледна точка режимът на трудов резерв е средство за управление на персонала, използвано в публичния сектор с цел в контекст на бюджетни ограничения да се осигури жизнеспособността на този сектор и непрекъснатото изпълнение на задачите от общ интерес от съставящите го образувания.</P></NOTE> и запазват, доколкото е възможно, равнището на заетост в публичния сектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Второ, според мен не изглежда режимът на трудов резерв да надхвърля необходимото за постигане на преследваната от Република Гърция законосъобразна цел на политиката на заетостта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Във връзка с това следва да се провери дали въпросната мярка позволява да се постигне такава цел, без да води до прекомерно увреждане на законосъобразните интереси на засегнатите служители<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101012">12 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ingeniørforeningen i Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑499/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:600">EU:C:2010:600</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Компетентните власти на държавите членки са длъжни да намерят точното равновесие между различните интереси, които са намесени<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071016">16 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Palacios de la Villa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:604">EU:C:2007:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Gesturi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:272">EU:C:2020:272</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така, за да се определи дали мярка като разглежданата в главното производство надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел и дали прекомерно уврежда интересите на засегнатите от нея служители, тази мярка следва да се анализира в нормативния ѝ контекст и да се вземат предвид както вредите, които може да причини на съответните лица, така и ползите от нея за обществото като цяло и за отделните му членове<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. по-конкретно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170705">5 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fries</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑190/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:513">EU:C:2017:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Впрочем забраната за дискриминация, основана на възраст, трябва да се тълкува с оглед на правото на труд, признато в член 15, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От това произтича, че следва да се отделя особено внимание на участието на възрастните работници и служители в професионалния живот и следователно в икономическия, културния и социалния живот. Запазването на тези лица в активния живот благоприятства по-специално многообразието на работната сила. Интересът от запазването на активността на посочените лица обаче следва да се взема предвид при зачитане на други, евентуално разнопосочни интереси<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Gesturi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:272">EU:C:2020:272</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>При това положение е важно да се определи дали при упражняването на широката свобода на преценка, с която разполага в областта на политиката на заетостта, гръцкият законодател е успял, в желанието си да рационализира публичния сектор, да постигне равновесие между различните засегнати интереси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Що се отнася до ползите, произтичащи от режима на трудов резерв, те може да се състоят в това да се даде възможност на образуванията от публичния сектор да продължават да осигуряват изпълнението на задачите си и да повишават ефективността си в контекст на бюджетни ограничения и на намаляване на разходите за заплати<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. по аналогия, що се отнася до европейската публична администрация, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181214">14 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>FV/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑750/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:972">EU:T:2018:972</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Освен това, както вече посочих, този режим е средство за управление на персонала, което е на разположение на образуванията от публичния сектор, така че в контекста на бюджетни ограничения и на намаляване на разходите за заплати те да не прибягват до уволнения по икономически причини. При преценката дали разглежданата в главното производство мярка е необходима с оглед на преследваните цели, е ясно, че трябва да се вземе предвид контекстът на остра икономическа и финансова криза, в която е приложена тази мярка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. по-специално за отчитане на контекста на постоянна икономическа криза и слаб растеж решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170719">19 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abercrombie &amp; Fitch Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑143/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:566">EU:C:2017:566</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Впрочем отношение към отговора на въпроса дали дадена мярка е необходима, има фактът дали в такъв контекст тази мярка е за предпочитане пред другите възможности<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Пак там.</P></NOTE>. Като се има предвид този специфичен контекст, считам, че с оглед на целта за запазване на заетостта мярка като разглежданата в главното производство представлява алтернатива, която е за предпочитане пред използването на мерки, в резултат на които безработни се оказват не само служителите, наближаващи пенсиониране, но и други категории персонал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Що се отнася до причинените на служителите вреди, от акта за преюдициално запитване е видно, че поставянето на част от персонала в режим на трудов резерв води до неблагоприятни последици за него по отношение на възнагражденията и обезщетенията при уволнение. Така по силата на член 34, параграф 1, буква c) от Закон № 4024/2011 възнаграждението на поставения в такъв режим персонал се намалява на 60 % от получаваната от него основна заплата, съчетано със загуба на евентуалното повишение на заплатата или кариерно израстване през периода на поставянето в режим на трудов резерв, като следва да се уточни, че този персонал вече не е задължен да работи в съответното публично образувание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>От друга страна, съгласно член 34, параграф 1, буква e) от Закон № 4024/2011 поставянето в режим на трудов резерв води до пълна или частична загуба на обезщетението по член 8, втора алинея от Закон № 3198/1955, предвидено в случай на уволнение или прекратяване на трудовото правоотношение на наетото лице поради настъпване на условията за отпускане на пенсия в пълен размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Въпреки това следва да се отбележи, че режимът на трудов резерв включва мерки, годни да смекчат неблагоприятните последици от него за съответните служители, като същевременно им позволяват да покриват основните си нужди до момента, в който ще получават пенсията си. Така, от акта за преюдициално запитване е видно, че националното законодателство предвижда мерки за защита за поставения в този режим персонал. В това отношение в него са посочени възможността за намиране на друга работа или за упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, без да се губи правото да се получава горепосочената част от основната заплата, задължението за публичния субект или ако няма такъв, за националната агенция по заетостта, да плаща на компетентния осигурителен институт до пенсионирането социалноосигурителните вноски, дължими от работодателя, и тези за сметка на работника, въз основа на предишното възнаграждение на последния, освобождаването от режима на трудов резерв на уязвимите социални групи, нуждаещи се от закрила, възможността въпросният персонал да бъде прехвърлен на други незаети длъжности в образувания от публичния сектор, както и приемането на мерки за погасяване на кредити за недвижими имоти, получени от въпросния персонал.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>За да подкрепи становището си, че разглежданата по главното производство мярка не налага прекомерна тежест на поставения в режим на трудов резерв персонал, освен посочените от запитващата юрисдикция мерки за защита, гръцкото правителство припомня факта, че в повечето случаи поради прослуженото време в публичното образувание, съответният служител е изчерпал възможностите за повишение на заплатата или за кариерно израстване, поради което повишението на заплатата или кариерното му израстване не са засегнати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Считам, че мерките за защита, изтъкнати от запитващата юрисдикция и от гръцкото правителство, позволяват да се смекчат неблагоприятните последици от режима на трудов резерв за служителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Като се вземат предвид тези мерки за защита, временният характер на този режим и обстоятелството, че той се отнася за служителите, които съвсем скоро ще приключат професионалния си живот и които са сигурни, че ще получат в краткосрочен план пенсия в пълен размер, тоест стабилен и траен заместващ доход<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dansk Jurist- og Økonomforbund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑546/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:603">EU:C:2013:603</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, след изтичането на периода на поставянето им в посочения режим, считам, че разглежданата в главното производство мярка не уврежда прекомерно законосъобразните претенции на съответните служители<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. по аналогия, във връзка с клаузи за автоматично прекратяване на трудовите договори поради навършването на пенсионна възраст от работника, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101012">12 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosenbladt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:601">EU:C:2010:601</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и че следователно в контекст, белязан от остра икономическа и финансова криза, не надхвърля необходимото за постигане на преследваната от националния законодател цел на политиката на заетост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>От това следва, че член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a), както и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 според мен трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която служителите в публичния сектор, които през определен период отговарят на условията за получаване на пенсия в пълен размер, се поставят в режим на трудов резерв до прекратяването на трудовия им договор, доколкото, от една страна, тази правна уредба преследва законосъобразна цел на политиката на заетост и от друга страна, приложените средства за постигане на тази цел са подходящи и необходими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Предвид всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Areios Pagos (Касационен съд, Гърция) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a), както и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която служителите в публичния сектор, които през определен период отговарят на условията за получаване на пенсия в пълен размер, се поставят в режим на трудов резерв до прекратяването на трудовия им договор, доколкото, от една страна, тази правна уредба преследва законосъобразна цел на политиката на заетост и от друга страна, приложените средства за постигане на тази цел са подходящи и необходими<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>