<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.00-20081231.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="ECRCJ2007BGA.0800710901.case.xml"><NO.CASE>C-307/05</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62005J0307</NO.CELEX><NO.SEQ>0009.0002</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>7122</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7140</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><LEFT>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20070913">13.9.2007 г.</DATE> — ДЕЛО С-307/05</LEFT><RIGHT>DEL CERRO ALONSO</RIGHT></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20070913">13 септември 2007</DATE> година<NOTE NOTE.ID="E0001" NUMBERING="STAR"><P>Език на производството: испански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><JUDGMENT.INIT><P>По дело С-307/05</P><P>c предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Juzgado de lo Social n° 1 de San Sebastián (Испания) c акт от <DATE ISO="20050706">6 юли 2005 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20050804">4 август 2005 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P>Yolanda Del Cerro Alonso</P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P>Osakidetza-Servicio Vasco de Salud,</P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: г-н C W. А. Timmermans, председател на състав, г-н R. Schintgen (докладчик), г-н J. Klucka, г-н J. Makarczyk и г-н G. Arestis, съдии,</P><?PAGE NO="I-7123"?><P>генерален адвокат: г-н M. Poiares Maduro,</P><P>секретар: г-жа M. Ferreira, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20060921">21 септември 2006 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за г-жа Del Cerro Alonso, от адв. A. Angoitia López, abogado,</P></ITEM><ITEM><P>за Osakidetza-Servicio Vasco de Salud, от адв. R. Navajas Cardenal, abogado,</P></ITEM><ITEM><P>за испанското правителство, от г-н J. Rodríguez Cárcamo, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Ирландия, от г-н D. J. O'Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г-н A. Collins, SC, г-н A. Kerr, BL, г-н F. O'Dubhghaill, BL, г-н M. Heneghan, states solicitor, и г-н J. Gormley, advisory counsel,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от г-н L M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г-н М. Massella Ducci Teri, avvocato dello Stato,</P></ITEM><?PAGE NO="I-7124"?><ITEM><P>за правителството на Обединеното кралство, от г-жа Т. Harris, в качеството на представител, подпомагана от г-н Т. Ward и г-жа К. Smith, barristers,</P></ITEM><ITEM><P>за Комисията на Европейските общности, от г-н М. van Beek и г-н R. Vidal Púig, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20070110">10 януари 2007 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL><P>постанови настоящото</P></PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4, точка 1 от Рамково споразумение относно срочната работа, сключено на <DATE ISO="19990318">18 март 1999 година</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0001" REF.END="QE0001" CODE="201E"/>Рамковото споразумение<QUOT.END ID="QE0001" REF.START="QS0001" CODE="201C"/>), което се намира в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19990628">28 юни 1999 година</DATE> относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES (Европейската конфедерация на профсъюзите), UNICE (Съюза на индустриалците в Европейската общност) и СЕЕР (Европейския център на предприятията c държавно участие) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="175" DATE.PUB="1999" PAGE.FIRST="43">OB L 175, стр. 43</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).</TXT></NP><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г-жа Del Cerro Alonso и нейния работодател, Osakidetza-Servicio Vasco de Salud, (наричан по-нататък <QUOT.START ID="QS0002" REF.END="QE0002" CODE="201E"/>Osakidetza<QUOT.END ID="QE0002" REF.START="QS0002" CODE="201C"/>) относно предоставянето на допълнителни възнаграждения за прослужено време.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7125"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Общностна правна уредба</P></TI></TITLE><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>По смисъла на клауза 1 от Рамковото споразумение то има за цел:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0003" REF.END="QE0003" CODE="201E"/>а)</NO.P><TXT>да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа на недискриминация [другаде в текста: <QUOT.START ID="QS0004" REF.END="QE0004" CODE="201E"/>недопускане на дискриминация<QUOT.END ID="QE0004" REF.START="QS0004" CODE="201C"/>] ;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.<QUOT.END ID="QE0003" REF.START="QS0003" CODE="201C"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0005" REF.END="QE0005" CODE="201E"/>Настоящото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава-членка.<QUOT.END ID="QE0005" REF.START="QS0005" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно клауза 3 от Рамковото споразумение</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0006" REF.END="QE0006" CODE="201E"/>1.</NO.P><TXT>По смисъла на настоящото споразумение терминът <QUOT.START ID="QS0007" REF.END="QE0007" CODE="201E"/>работник на срочен трудов договор<QUOT.END ID="QE0007" REF.START="QS0007" CODE="201C"/> означава лице, което има [срочен] трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника,<?PAGE NO="I-7126"?> където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен случай.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По смисъла на настоящото споразумение терминът <QUOT.START ID="QS0008" REF.END="QE0008" CODE="201E"/>работник на постоянен трудов договор за сравнение<QUOT.END ID="QE0008" REF.START="QS0008" CODE="201C"/> означава работник c трудов договор или правоотношение c неопределена продължителност, в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията. [...]<QUOT.END ID="QE0006" REF.START="QS0006" CODE="201C"/>.</TXT></NP></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0009" REF.END="QE0009" CODE="201E"/>По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор за сравнение само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.<QUOT.END ID="QE0009" REF.START="QS0009" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Национална правна уредба</P></TI></TITLE><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>Основната правна уредба, приложима за персонал c нормативноустановен статут в испанската система на здравеопазване, се съдържа в Закон № 55/2003 относно рамковите правила за персонала c нормативноустановен статут в службите по здравеопазване (Ley 55/2003 del Estatuto Marco del personal estatutario de los servicios de salud) от <DATE ISO="20031216">16 декември 2003 г.</DATE> (BOE № 301 от <DATE ISO="20031217">17 декември 2003 г.</DATE>, стр. 44742).</TXT></NP><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>Както е видно от член 1 от Закон № 55/2003, последният цели да се установят основните правила от специалната уредба на публичната служба, които се отнасят до персонала c нормативноустановен статут от националната система на здравеопазване.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7127"?><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от Закон № 55/2003 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0010" REF.END="QE0010" CODE="201E"/>Настоящият закон се прилага за персонала c нормативноустановен статут, нает в санитарните центрове и институти към санитарните служби на автономните общности или в санитарните центрове и служби на общата държавна администрация.<QUOT.END ID="QE0010" REF.START="QS0010" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>В членове 8 и 9 от Закон № 55/2003 се прави разграничение между <QUOT.START ID="QS0011" REF.END="QE0011" CODE="201E"/>постоянен персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0011" REF.START="QS0011" CODE="201C"/> и <QUOT.START ID="QS0012" REF.END="QE0012" CODE="201E"/>временен персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0012" REF.START="QS0012" CODE="201C"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 41, параграф 1 от Закон № 55/2003 предвижда, че <QUOT.START ID="QS0013" REF.END="QE0013" CODE="201E"/>системата на заплащане на персонал c нормативноустановен статут се състои от основни и допълнителни възнаграждения<QUOT.END ID="QE0013" REF.START="QS0013" CODE="201C"/>. Съгласно член 42, параграф 1 от същия закон основното възнаграждение включва заплатата, наградите и тригодишните допълнителни възнаграждения, като последните се отпускат за всеки период от три прослужени години.</TXT></NP><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 44 от Закон № 55/2003 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0014" REF.END="QE0014" CODE="201E"/>Временният персонал c нормативноустановен статут получава пълния размер основни и допълнителни възнаграждения, които отговарят на длъжността му в съответната служба по здравеопазване, c изключение на тригодишните допълнителни възнаграждения.<QUOT.END ID="QE0014" REF.START="QS0014" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>Основната правна уредба, приложима за персонала c нормативноустановен статут, се въвежда в баската автономна област c Указ № 231/2000 за одобрение на споразумението, уреждащо условията на труд на персонала в Osakidetza-Servicio Vasco de Salud (Decreto 231/2000, de 21 de noviembre, por el que se<?PAGE NO="I-7128"?> aprueba el Acuerdo regulador de las condiciones de trabajo del personal de Osakidetza-Servicio Vasco de Salud) от <DATE ISO="20001121">21 ноември 2000 r.</DATE> (BOPV № 234 от <DATE ISO="20001207">7 декември 2000 г.</DATE>, стр. 21912). Член 74 от споразумението, уреждащо условията на труд на персонала в Osakidetza, приложен към посочения указ, предвижда, че за получаване на тригодишни допълнителни възнаграждения е необходимо лицето да принадлежи към категорията <QUOT.START ID="QS0015" REF.END="QE0015" CODE="201E"/>постоянен персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0015" REF.START="QS0015" CODE="201C"/>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>От преписката, изпратена на Съда от препращащата юрисдикция, е видно, че между <DATE ISO="19900201">1 февруари 1990 г.</DATE> и <DATE ISO="20040630">30 юни 2004 г.</DATE> г-жа Del Cerro Alonso работи повече от дванадесет години като административен служител със спомагателни функции в различни болнични заведения от системата на общественото здравеопазване в баската област и през целия този период е причислена към <QUOT.START ID="QS0016" REF.END="QE0016" CODE="201E"/>временния персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0016" REF.START="QS0016" CODE="201C"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>След като успешно преминава съответните изпити за подбор, от <DATE ISO="20040701">1 юли 2004 г.</DATE> г-жа Del Cerro Alonso заема длъжност на административен служител със спомагателни функции в болнично заведение от системата на общественото здравеопазване в баската област като член на <QUOT.START ID="QS0017" REF.END="QE0017" CODE="201E"/>постоянния персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0017" REF.START="QS0017" CODE="201C"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20040707">7 юли 2004 г.</DATE> г-жа Del Cerro Alonso иска да ѝ се признаят вече прослужените преди това дванадесет години, отговарящи на равностойността на четири тригодишни допълнителни възнаграждения. Работодателят й, Osakidetza, уважава искането ѝ и определя прослуженото от нея време, считано от <DATE ISO="19920417">17 април 1992 г.</DATE> В резултат на това възнаграждението на г-жа Del Cerro Alonso се увеличава c четири тригодишни допълнителни възнаграждения, считано от <DATE ISO="20040701">1 юли 2004 г.</DATE> — дата, на която е титуляризирана.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7129"?><NP><NO.P>17</NO.P><TXT>Ha <DATE ISO="20041112">12 ноември 2004 г.</DATE> г-жа Del Cerro Alonso представя ново искане за получаване на тригодишните допълнителни възнаграждения, чиито падеж настъпва през годината, предхождаща титуляризирането ѝ, като тези възнаграждения се равняват на <FT TYPE="DECIMAL">1167,94</FT> EUR. За тази цел тя се позовава на третата допълнителна разпоредба на Кралски указ № 1181/1989 за приемане на норми за прилагането на Закон № 70/1978 от 26 декември за признаване на персонала на Националния институт по здравеопазване на натрупания по-рано стаж в публичната администрация (Real Decreto 1181/1989 por el que se dictan normas de aplicación de la Ley 70/1978, de 26 de diciembre, de Reconocimiento de servicios previos en la Administración Pública al personal estatutario del Instituto Nacional de la Salud) (BOE № 237 от <DATE ISO="19891003">3 октомври 1989 г.</DATE>, стр. 30952), който предвижда, че финансовите последици, произтичащи от признаването на прослуженото време, могат да имат обратно действие за едногодишния период, предхождащ искането за признаване на прослужено преди това време.</TXT></NP><NP><NO.P>18</NO.P><TXT>След като не получава отговор на искането си, г-жа Del Cerro Alonso сезира препращащата юрисдикция и твърди по същество, че отказът да се признае обратно действие на финансовите последици, произтичащи от признаването на трудовия стаж в службата, представлява дискриминация на <QUOT.START ID="QS0018" REF.END="QE0018" CODE="201E"/>временния персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0018" REF.START="QS0018" CODE="201C"/> спрямо <QUOT.START ID="QS0019" REF.END="QE0019" CODE="201E"/>постоянния персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0019" REF.START="QS0019" CODE="201C"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>19</NO.P><TXT>Osakidetza се противопоставя на това искане, c мотива че като необходимо условие за получаване на тригодишни допълнителни възнаграждения Указ № 231/2000 предвижда въпросното лице да има качеството на <QUOT.START ID="QS0020" REF.END="QE0020" CODE="201E"/>постоянен персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0020" REF.START="QS0020" CODE="201C"/>. Като се има предвид че г-жа Del Cerro Alonso получава това качество едва на <DATE ISO="20040701">1 юли 2004 г.</DATE>, тя може да се ползва от допълнителните възнаграждения само от тази дата.</TXT></NP><NP><NO.P>20</NO.P><TXT>Препращащата юрисдикция си поставя въпроса дали на основание на принципа на недопускане на дискриминация, предвиден в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, ищецът в главното производство може да се ползва от по-благоприятно положение от произтичащото при прилагането на националната правна уредба.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7130"?><NP><NO.P>21</NO.P><TXT>В това отношение следва да се определи дали понятието <QUOT.START ID="QS0021" REF.END="QE0021" CODE="201E"/>условия за наемане на работа<QUOT.END ID="QE0021" REF.START="QS0021" CODE="201C"/> по смисъла на посочената клауза включва полученото от работника възнаграждение.</TXT></NP><NP><NO.P>22</NO.P><TXT>В допълнение препращащата юрисдикция има резерви относно въпроса дали обстоятелството, че разлика в третирането между <QUOT.START ID="QS0022" REF.END="QE0022" CODE="201E"/>временния персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0022" REF.START="QS0022" CODE="201C"/> и <QUOT.START ID="QS0023" REF.END="QE0023" CODE="201E"/>постоянния персонал c нормативноустановен статут<QUOT.END ID="QE0023" REF.START="QS0023" CODE="201C"/> е предвидена в законодателен акт или в споразумение между социални партньори, представлява <QUOT.START ID="QS0024" REF.END="QE0024" CODE="201E"/>обективна причина<QUOT.END ID="QE0024" REF.START="QS0024" CODE="201C"/> по смисъла на посочената клауза от Рамковото споразумение.</TXT></NP><NP><NO.P>23</NO.P><TXT>При тези условия Juzgado de lo Social n° 1 de San Sebastián решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0025" REF.END="QE0025" CODE="201E"/>1)</NO.P><TXT>Когато Директива 1999/70/ЕО предвижда, че работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин от работниците на постоянен трудов договор, това отнася ли се и до икономическите условия?</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Ако отговорът е утвърдителен:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Обстоятелството, че член 44 от Закон № 55/2003 [...] предвижда, че не е възможно да се получава финансовата добавка за прослуженото време, която се отпуска на работниците на постоянен трудов договор, представлява ли достатъчна обективна причина?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Споразуменията, сключени между синдикалните представители на персонала и администрацията, представляват ли достатъчни обективни причини, за да не се предоставя на работниците на срочни трудови договори добавката за прослуженото време?<QUOT.END ID="QE0025" REF.START="QS0025" CODE="201C"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-7131"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Предварителни бележки</P></TI></TITLE><NP><NO.P>24</NO.P><TXT>За да бъде Съдът полезен c отговора си на въпросите на препращащата юрисдикция, на първо място следва да се провери дали работник като ищеца в главното производство попада в персоналния обхват на Директива 1999/70 и в този на Рамковото споразумение.</TXT></NP><NP><NO.P>25</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече е постановил, че както от текстовете на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение, така и от структурата и целта на последните следва, че предназначението на предвидените в тях разпоредби е да се прилагат за срочните трудови договори и правоотношения, сключени и възникващи c администрациите и други публичноправни образувания (Решение от <DATE ISO="20060704">4 юли 2006 г.</DATE> по дело Adeneier и др., <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-212/04" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-6057">С-212/04, Recueil, стр. I-6057, точки 54—57</REF.DOC.ECR>, както и Решение от <DATE ISO="20060907">7 септември 2006 г.</DATE> по дело Marrosu и Sardino, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-53/04" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-7213">С-53/04, Recueil, стр. I-7213, точки 40—43</REF.DOC.ECR> и Решение по дело Vassallo, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-180/04" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-7251">С-180/04, Recueil, стр. I-7251, точки 32—35</REF.DOC.ECR>).</TXT></NP><NP><NO.P>26</NO.P><TXT>Следва да се добави, че както е видно от клауза 1 от Рамковото споразумение, неговата цел е не само да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, но и да гарантира спазването на принципа на недопускане на дискриминация по отношение на полагането на труд по срочни трудови договори и правоотношения.</TXT></NP><NP><NO.P>27</NO.P><TXT>Като се има предвид обаче значението на принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация, които са част от общите принципи на общностното право, за да гарантират на работниците на срочен трудов договор или правоотношение същите предимства като запазените за работниците<?PAGE NO="I-7132"?> на постоянен трудов договор за сравнение, освен ако различното третиране не е обосновано от обективни причини, на разпоредбите, предвидени в Директива 1999/70 и в Рамковото споразумение, трябва да се признае общо действие, доколкото те представляват особено важни правила на общностното социално право, от които всеки работник трябва да може да се възползва в качеството им на минимални изисквания за закрила.</TXT></NP><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>Следователно Директива 1999/70 и Рамковото споразумение се прилагат за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало c работодателя им срочно трудово правоотношение.</TXT></NP><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>Самото обстоятелство, че дадена длъжност се определя като <QUOT.START ID="QS0026" REF.END="QE0026" CODE="201E"/>с нормативноу-становен статут<QUOT.END ID="QE0026" REF.START="QS0026" CODE="201C"/> съгласно националното право и има някои характеристики на публичната служба на заинтересованата държава-членка, е ирелевантно в това отношение; в противен случай полезното действие на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение, както и еднаквото им прилагане в държавите-членки, биха били сериозно възпрепятствани, тъй като това би дало възможност на последните по своя инициатива да лишат определена категория лица от целената c тези общностни актове закрила (вж. по аналогия Решение от <DATE ISO="20030909">9 септември 2003 г.</DATE> по дело Jaeger, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-151/02" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-8389">С-151/02, Recueil, стр. I-8389, точки 58 и 59</REF.DOC.ECR>, както и Решение от <DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE> по дело Pfeiffer и др., <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-397/01—C-403/01" YEAR="2004" PAGE.ECR="I-8835">С-397/01—С-403/01, Recueil, стр. I-8835, точка 99</REF.DOC.ECR>). Както е видно не само от член 249, трета алинея ЕО, но и от член 2, първа алинея от Директива 1999/70, тълкуван c оглед на съображение 17 от нея, държавите-членки действително са длъжни да гарантират постигането на наложените от общностното право резултати (вж. Решение по дело Adeneier и др., посочено по-горе, точка 68).</TXT></NP><NP><NO.P>30</NO.P><TXT>След като е безспорно, че г-жа Del Cerro Alonso е работила повече от дванадесет години в различни болнични заведения в системата на общественото здравеопазване в баската област в качеството на член на временния персонал и че от друга страна, главното производство се отнася до сравнение между член на временния персонал c нормативноустановен статут и член на постоянния такъв, то ищецът в главното производство попада в приложното поле на Директива 1999/70 и в това на Рамковото споразумение.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-7133"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>По първия въпрос</P></TI></TITLE><NP><NO.P>31</NO.P><TXT>C първия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи по същество дали понятието <QUOT.START ID="QS0027" REF.END="QE0027" CODE="201E"/>условия за наемане на работа<QUOT.END ID="QE0027" REF.START="QS0027" CODE="201C"/>, посочено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, следва да се тълкува в смисъл, че може да служи за основание за предявяването на претенция като разглежданата в главното производство, свързана c отпускането на работник на срочен трудов договор на допълнително възнаграждение за прослужено време, на което съгласно националната правна уредба имат право само работниците на постоянен трудов договор.</TXT></NP><NP><NO.P>32</NO.P><TXT>Испанското правителство, Ирландия и правителството на Обединеното кралство твърдят, че на този въпрос трябва да се отговори отрицателно предвид текста на член 137, параграф 5 ЕО, както е изтълкуван в Решение от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 г.</DATE> по дело Dellas и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-14/04" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-10253">014/04, Recueil, стр. I-10253, точка 39</REF.DOC.ECR>).</TXT></NP><NP><NO.P>33</NO.P><TXT>На първо място се налага изводът, че като приема Директива 1999/70 за прилагане на Рамковото споразумение, Съветът на Европейския съюз се основава на член 139, параграф 2 ЕО, който предвижда, че споразуменията, сключени на равнище Общност, се изпълняват при въпроси, обхванати от член 137 ЕО.</TXT></NP><NP><NO.P>34</NO.P><TXT>Сред областите, в които c член 137, параграф 2 ЕО Съветът е оправомощен да приема посредством директиви минимални изисквания c оглед на постигането на предвидените в член 136 ЕО цели, между които фигурират подобряването на условията на живот и труд на работниците, както и подходящата социална закрила на последните, в член 137, параграф 1, буква б) ЕО са посочени и <QUOT.START ID="QS0028" REF.END="QE0028" CODE="201E"/>условията на труд<QUOT.END ID="QE0028" REF.START="QS0028" CODE="201C"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>35</NO.P><TXT>Въпреки това съгласно параграф 5 от член 137 ЕО неговите разпоредби на <QUOT.START ID="QS0029" REF.END="QE0029" CODE="201E"/>не се прилагат спрямо заплащането, правото на сдружаване или правото да се налага локаут<QUOT.END ID="QE0029" REF.START="QS0029" CODE="201C"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7134"?><NP><NO.P>36</NO.P><TXT>На първо място, в това отношение следва да се напомни, че по смисъла на клауза 1, буква а) от Рамковото споразумение неговата цел е <QUOT.START ID="QS0030" REF.END="QE0030" CODE="201E"/>да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа на недискриминация<QUOT.END ID="QE0030" REF.START="QS0030" CODE="201C"/>. Аналогично в преамбюла на Рамковото споразумение се уточнява, че то <QUOT.START ID="QS0031" REF.END="QE0031" CODE="201E"/>илюстрира желанието на социалните партньори да създадат обща рамка за осигуряване на равно третиране на работниците на срочен трудов договор, като ги закриля срещу дискриминация<QUOT.END ID="QE0031" REF.START="QS0031" CODE="201C"/>. Съображение 14 от Директива 1999/70 предвижда в това отношение, че целта на Рамковото споразумение по-специално е да се подобри качеството на срочната работа, като се определят минимални изисквания, така че да се гарантира прилагането на принципа на недопускане на дискриминация.</TXT></NP><NP><NO.P>37</NO.P><TXT>Следователно Рамковото споразумение цели да приложи принципа на недопускане на дискриминация за работниците на срочен трудов договор c оглед на това да бъде възпрепятстван определен работодател да се възползва от подобно трудово правоотношение, за да лиши тези работници от правата, признати на работниците на постоянен трудов договор.</TXT></NP><NP><NO.P>38</NO.P><TXT>Този принцип на общностното социално право обаче не трябва да се тълкува стеснително.</TXT></NP><NP><NO.P>39</NO.P><TXT>На второ място, като се има предвид, че параграф 5 от член 137 ЕО дерогира параграфи 1—4 от същия член, посочените в него области трябва да се тълкуват стеснително, така че да не се засяга неоснователно обхватът на параграфи 1—4, нито да се поставят под въпрос преследваните c член 136 ЕО цели.</TXT></NP><NP><NO.P>40</NO.P><TXT>Що се отнася по-конкретно до посоченото в член 137, параграф 5 ЕО изключение, свързано със <QUOT.START ID="QS0032" REF.END="QE0032" CODE="201E"/>заплащането<QUOT.END ID="QE0032" REF.START="QS0032" CODE="201C"/>, то се обосновава c обстоятелството, че равнището на заплатите е въпрос, който попада в обхвата на свободата на<?PAGE NO="I-7135"?> договаряне на социалните партньори на национално равнище, както и в компетентността на държавите-членки в тази област. При тези условия в действащото към момента общностно право се приема за целесъобразно определянето на равнището на заплатите да не се хармонизира по смисъла на член 136 ЕО и следващи.</TXT></NP><NP><NO.P>41</NO.P><TXT>Въпреки това посоченото изключение не може да обхване всички въпроси, които имат известна връзка със заплащането, тъй като това би означавало да се лишат от съдържание някои от областите, посочени в член 137, параграф 1 ЕО.</TXT></NP><NP><NO.P>42</NO.P><TXT>Следователно предвиденото в член 137, параграф 5 ЕО изключение не може да възпрепятства работник на срочен трудов договор или правоотношение да изисква на основание на принципа на недопускане на дискриминация да се ползва от условие за наемане на работа, предвидено единствено за работниците на постоянен трудов договор, макар прилагането на този принцип да води до диференцирано заплащане.</TXT></NP><NP><NO.P>43</NO.P><TXT>Противно на твърденията на испанското правителство, на Ирландия и на правителството на Обединеното кралство, предходното тълкуване не е оспорено от практиката на Съда, според която минималните изисквания, които Съветът може да приеме посредством директиви на основание член 137 ЕО, не се прилагат за трудовото възнаграждение (вж. Решение по дело Dellas и др., посочено по-горе, точка 39), така че Директива 93/104/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19931123">23 ноември 1993 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="307" DATE.PUB="1993" PAGE.FIRST="18">OB L 307, стр. 18</REF.DOC.OJ>) не се прилага по отношение на възнаграждението на работниците (вж. Решение по дело Dellas и др., посочено по-горе, точка 38 и Определение от <DATE ISO="20070111">11 януари 2007 г.</DATE> по дело Võrel, С-437/05, все още непубликувано в Recueil, точка 32).</TXT></NP><NP><NO.P>44</NO.P><TXT>Действително от контекста, в който се вписват мотивите на Решение по дело Dellas и др., посочено по-горе, както и от Определение по дело Võrel, посочено по-горе, е видно по недвусмислен начин, че в делата, по които са постановени<?PAGE NO="I-7136"?> тези съдебни актове, е възникнал въпросът за влиянието, което тълкуването на понятията <QUOT.START ID="QS0033" REF.END="QE0033" CODE="201E"/>работно време<QUOT.END ID="QE0033" REF.START="QS0033" CODE="201C"/> и <QUOT.START ID="QS0034" REF.END="QE0034" CODE="201E"/>време за почивка<QUOT.END ID="QE0034" REF.START="QS0034" CODE="201C"/> по смисъла на Директива 93/104 може да окаже върху <QUOT.START ID="QS0035" REF.END="QE0035" CODE="201E"/>равнището<QUOT.END ID="QE0035" REF.START="QS0035" CODE="201C"/> на възнагражденията, получени от работниците, които дават дежурства (вж. Решение по дело Dellas и др., посочено по-горе, точки 37 и 38, както и Определение по дело Võrel, посочено по-горе, точка 32).</TXT></NP><NP><NO.P>45</NO.P><TXT>Следователно в пълно съответствие в това отношение c тълкуването на изключението в член 137, параграф 5 ЕО, направено в точки 41 и 42 от настоящото решение, Съдът смята, че в настоящия етап от развитието на общностното право свързаните със заплащането на дежурствата правила не могат да бъдат предмет на хармонизиране. В действителност единствено националните органи са компетентни да определят размера на възнагражденията и заплатите, дължими на всеки работник на това основание, като Директива 93/104 по принцип допуска прилагането от страна на държавите-членки на правна уредба, която за дадените от работника дежурства на работното място предвижда различно възнаграждение за периодите, през които реално е положен труд, и за тези, през които не е положен никакъв действителен труд (вж. Определение по дело Võrel, посочено по-горе, точки 35 и 36).</TXT></NP><NP><NO.P>46</NO.P><TXT>Поради същите причини обаче определянето на равнището на различните съставни елементи на възнаграждението на работник, какъвто е ищецът в главното производство, безспорно е от ресора на компетентните органи в различните държави-членки. Това обаче не е предметът на висящия пред препращащата юрисдикция спор.</TXT></NP><NP><NO.P>47</NO.P><TXT>За сметка на това, както вече е посочено в точки 44 и 45 от настоящото решение, въпросът дали в приложение на принципа на недопускане на дискриминация, предвиден в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, един от елементите на възнаграждението трябва в качеството на условие за наемане на работа да се предоставя на работник на срочен трудов договор по същия начин, както на работник на постоянен трудов договор, попада в приложното поле на член 137, параграф 1, буква б) ЕО, а оттам и в това на Директива 1999/70 и на сключеното на това основание Рамково споразумение.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7137"?><NP><NO.P>48</NO.P><TXT>При тези условия на първия поставен въпрос следва да се отговори, че понятието <QUOT.START ID="QS0036" REF.END="QE0036" CODE="201E"/>условия за наемане на работа<QUOT.END ID="QE0036" REF.START="QS0036" CODE="201C"/>, предвидено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, трябва да се тълкува в смисъл, че може да служи за основание за предявяването на претенция като посочената в главното производство, свързана c отпускането на работник на срочен трудов договор на допълнителното възнаграждение за прослужено време, на което съгласно националната правна уредба имат право само работниците на постоянен трудов договор.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>По втория и третия въпрос</P></TI></TITLE><NP><NO.P>49</NO.P><TXT>Тези въпроси се отнасят по същество до тълкуването на понятието <QUOT.START ID="QS0037" REF.END="QE0037" CODE="201E"/>обективни причини<QUOT.END ID="QE0037" REF.START="QS0037" CODE="201C"/>, които съгласно клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение могат да обосноват различно третиране на работниците на срочен трудов договор и тези на постоянен трудов договор.</TXT></NP><NP><NO.P>50</NO.P><TXT>Препращащата юрисдикция пита по-специално дали самото обстоятелство, че разликата в третирането, която съществува в случая между работниците на срочен трудов договор и тези на постоянен трудов договор по отношение на допълнителното възнаграждение за прослужено време, е предвидена в закон или в споразумение, сключено между синдикалните представители на персонала и администрацията, може да представлява обективна причина.</TXT></NP><NP><NO.P>51</NO.P><TXT>При тези условия вторият и третият въпрос следва да се разгледат заедно.</TXT></NP><NP><NO.P>52</NO.P><TXT>В това отношение следва да се напомни, че Съдът вече се е произнесъл по подобен въпрос, що се отнася до същото понятие <QUOT.START ID="QS0038" REF.END="QE0038" CODE="201E"/>обективни причини<QUOT.END ID="QE0038" REF.START="QS0038" CODE="201C"/>, които според клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение оправдават подновяването на последователни срочни трудови договори и правоотношения.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7138"?><NP><NO.P>53</NO.P><TXT>Действително Съдът е счел, че посоченото понятие <QUOT.START ID="QS0039" REF.END="QE0039" CODE="201E"/>обективни причини<QUOT.END ID="QE0039" REF.START="QS0039" CODE="201C"/> трябва да се тълкува като отнасящо се до точни и конкретни обстоятелства, които характеризират определена дейност и поради това могат да обосноват в този особен контекст прибягването до последователни срочни трудови договори. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от естеството на задачите, за чието осъществяване са сключени подобни договори, и от присъщите характеристики на последните или ако е необходимо, от преследването на законна цел, свързана със социалната политика на определена държава-членка (вж. Решение по дело Adeneier и др., посочено по-горе, точки 69 и 70).</TXT></NP><NP><NO.P>54</NO.P><TXT>За сметка на това национална разпоредба, която просто разрешава прибягването до последователни срочни трудови договори по общ и абстрактен начин чрез законови или подзаконови правни норми, не е в съответствие c посочените в горната точка изисквания (вж. Решение по дело Adeneier и др., посочено по горе, точка 71).</TXT></NP><NP><NO.P>55</NO.P><TXT>По-конкретно прибягването до срочни трудови договори и правоотношения само въз основа на подобна обща разпоредба, без да се отчита конкретното съдържание на разглежданата дейност, не позволява извеждането на обективни и прозрачни критерии, за да се провери дали подновяването на такива договори действително отговаря на реална потребност, дали води до постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение (вж. Решение по дело Adeneier и др., посочено по горе, точка 74).</TXT></NP><NP><NO.P>56</NO.P><TXT>По аналогия същото тълкуване обаче се налага и за идентичното понятие <QUOT.START ID="QS0040" REF.END="QE0040" CODE="201E"/>обективни причини<QUOT.END ID="QE0040" REF.START="QS0040" CODE="201C"/> по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение.</TXT></NP><NP><NO.P>57</NO.P><TXT>При тези условия това понятие следва да се разбира в смисъл, че не допуска обосновка на разликата в третирането между работниците на срочен трудов договор и работниците на постоянен трудов договор, поради обстоятелството че разликата е предвидена от обща и абстрактна национална норма като закон или колективен трудов договор.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7139"?><NP><NO.P>58</NO.P><TXT>Напротив, посоченото понятие изисква разглежданото неравно третиране да се обоснове c наличието на точни и конкретни елементи, характеризиращи посоченото условие за наемане на работа в особения контекст, в който то се вписва, и въз основа на обективни и прозрачни критерии, за да се провери дали това неравно третиране отговаря на реална потребност, дали води до постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение.</TXT></NP><NP><NO.P>59</NO.P><TXT>Следователно на поставените втори и трети въпрос следва да се отговори, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да бъде тълкувана в смисъл, че не допуска въвеждането на разлика в третирането между работниците на срочен трудов договор и работниците на постоянен трудов договор, която се обосновава единствено c обстоятелството, че е предвидена в законова или подзаконова разпоредба на държава-членка или в колективен трудов договор, сключен между синдикалните представители на персонала и съответния работодател.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP><NO.P>60</NO.P><TXT>C оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START ID="QS0041" REF.END="QE0041" CODE="201E"/>условия за наемане на работа<QUOT.END ID="QE0041" REF.START="QS0041" CODE="201C"/>, предвидено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на<?PAGE NO="I-7140"?> <DATE ISO="19990318">18 март 1999 година</DATE> и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19990628">28 юни 1999 година</DATE> относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES (Европейската конфедерация на профсъюзите), UNICE (Съюза на индустриалците в Европейската общност) и СЕЕР (Европейския център на предприятията c държавно участие), трябва да се тълкува в смисъл, че може да служи за основание за предявяването на претенция като посочената в главното производство, свързана c отпускането на работник на срочен трудов договор на допълнителното възнаграждение за прослужено време, на което съгласно националната правна уредба имат право само работниците на постоянен трудов договор.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането на разлика в третирането между работниците на срочен трудов договор и работниците на постоянен трудов договор, която се обосновава единствено c обстоятелството, че е предвидена в законова или подзаконова разпоредба на държава-членка или в колективен трудов договор, сключен между синдикалните представители на персонала и съответния работодател.</TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><P>Подписи</P></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>