<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑76/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0076</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:975">EU:C:2016:975</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>28</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>28</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20161221">21.12.2016</DATE> г. — ДЕЛО C‑76/15</P><P>VERVLOET И ДР.</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P><HT TYPE="BOLD">*</HT> Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Помощ, приведена в действие от Кралство Белгия в полза на финансовите кооперации от групата ARCO</KEYWORD><KEYWORD>Схеми за гарантиране на депозитите</KEYWORD><KEYWORD>Директива 94/19/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Гаранционна схема за защита на дяловете на физически лица, членове на действащи във финансовия сектор кооперации</KEYWORD><KEYWORD>Изключване</KEYWORD><KEYWORD>Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Решение на Комисията, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑76/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) с акт от <DATE ISO="20150205">5 февруари 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150219">19 февруари 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Paul Vervloet,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Marc De Wit,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Edgard Timperman,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Godelieve Van Braekel,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Patrick Beckx,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Marc De Schryver,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Guy Deneire,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Steve Van Hoof,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Organisme voor de financiering van pensioenen Ogeo Fund,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Gemeente Schaarbeek,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Frédéric Ensch Famenne</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Ministerraad,</HT></P></DEFENDANTS><?PAGE NO="2"?><INTERVENERS><P>в присъствието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Arcofin CVBA,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Arcopar CVBA,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Arcoplus CVBA,</HT></P></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas (докладчик), C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,</P><P>генерален адвокат: J. Kokott,</P><P>секретар: M. Ferreira, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160406">6 април 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за P. Vervloet, M. De Wit, E. Timperman, G. Van Braekel, P. Beckx, M. De Schryver, G. Deneire и S. Van Hoof, от K. Geelen, E. Monard и W. Moonen, адвокати,</P></ITEM><ITEM><P>за Organisme voor de financiering van pensioenen Ogeo Fund, от J. Bourtembourg и F. Belleflamme, адвокати,</P></ITEM><ITEM><P>за Arcofin CVBA, Arcopar CVBA и Arcoplus CVBA, от A. Verlinden, R. Martens и C. Maczkovics, адвокати,</P></ITEM><ITEM><P>за белгийското правителство, от J.‑C. Halleux и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от S. Ryelandt и P. De Bock, адвокати</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от P.‑J. Loewenthal, L. Flynn и A. Nijenhuis, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася, от една страна, до тълкуването на членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19940530">30 май 1994 година</DATE> относно схемите за гарантиране на депозити (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="135" PAGE.FIRST="5" DATE.PUB="1994">ОВ L 135, 1994 г., стр. 5</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163), изменена с Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20050309">9 март 2005 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="079" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2005">ОВ L 79, 2005 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Директива 94/19<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), и от друга страна, до валидността на Решение 2014/686/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 година</DATE> относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие<?PAGE NO="3"?> от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="53" DATE.PUB="2014">ОВ L 284, 2014 г., стр. 53</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), както и до тълкуването на член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Paul Vervloet, г‑н Marc De Wit, г‑н Edgard Timperman, г‑жа Godelieve Van Braekel, г‑н Patrick Beckx, г‑н Marc De Schryver, г‑н Guy Deneire, г‑н Steve Van Hoof, Organisme voor de financiering van pensioenen Ogeo Fund (Пенсионен фонд <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Ogeo Fund<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), Gemeente Schaarbeek (община Скарбек, Белгия) и г‑н Frédéric Ensch Famenne, от една страна, и Ministerraad (Съвет на министрите, Белгия), от друга страна, по повод на това дали схемата за гарантиране на дяловете на действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, въведена на основание член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от wet tot vaststelling van het organiek statuut van de Nationale Bank van België (Закон за статута и устройството на Белгийската национална банка) от 22 февруари 1998 (<HT TYPE="ITALIC">Belgisch Staatsblad</HT>, <DATE ISO="19980328">28 март 1998 г.</DATE>, стр. 9377), изменен с koninklijk besluit betreffende de evolutie van de toezichtsarchitectuur voor de financiële sector (Кралски указ за изменение на структурите за финансов надзор) от <DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Belgisch Staatsblad</HT>, <DATE ISO="20110309">9 март 2011 г.</DATE>, стр. 15623) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Законът от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), е съвместима със закрепения в белгийската конституция принцип на равенство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Директива 94/19</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Директива 94/19 е отменена с Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> относно схемите за гарантиране на депозити (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="149" DATE.PUB="2014">ОВ L 173, 2014 г., стр. 149</REF.DOC.OJ>). Отмяната влиза в сила на <DATE ISO="20150704">4 юли 2015 г.</DATE>, поради което към случая в главното производство остава приложима Директива 94/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Първо, осмо, шестнадесето и седемнадесето съображение от Директива 94/19 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>като имат предвид, че в съответствие с целите на Договора [за ЕО], хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в цялата Общност следва да се подпомага чрез премахването на всички ограничения върху правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се повишава стабилността на банковата система и защитата на вложителите;</P></CONSID><P>[…]</P><CONSID><P>като имат предвид, че хармонизирането трябва да се ограничи до основните елементи на схемите за гарантиране на депозити и в рамките на много кратък период да осигури [гаранционни] плащания […], изчислени на базата на хармонизирано минимално ниво;</P></CONSID><P>[…]</P><CONSID><P>като имат предвид, че от една страна, минималното гаранционно ниво, предписано в настоящата директива, не трябва да оставя твърде голяма част от депозитите без защита, в интерес както на защитата на потребителите, така и на стабилността на финансовата система; като имат предвид, че от друга страна, не би било уместно да се налага в цялата Общност ниво на защита, което в определени случаи би могло да насърчи неразумното управление на кредитни институции; като имат предвид, че трябва да се вземат предвид разходите за финансиране на схемите; като имат<?PAGE NO="4"?> предвид, че изглежда разумно да се определи хармонизираното минимално ниво на гаранция на <FT TYPE="NUMBER">20000</FT> [EUR]; като имат предвид, че може да се окажат необходими ограничени преходни договорености, за да се даде възможност на схемите да се съобразят с тази цифра;</P></CONSID><CONSID><P>като имат предвид, че някои държави членки предлагат на вложителите покритие на техните депозити, което е по-голямо от хармонизираното минимално ниво на гаранция, предвидено в настоящата директива; като имат предвид, че не изглежда уместно да се изисква такива схеми, някои от които са въведени едва наскоро, съгласно Препоръка 87/63/ЕИО [на Комисията от <DATE ISO="19861222">22 декември 1986 г.</DATE> относно въвеждането на схеми за гарантиране на депозити в Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="1987">ОВ L 33, 1987 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>)], да бъдат изменени и допълнени в това отношение<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 1, точки 1 и 4 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>По смисъла на настоящата директива:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>депозит<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> означава всяко кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка[,] или от временни положения, произтичащи от обичайни банкови сделки, и което дадена кредитна институция трябва да изплати, съгласно приложимите [законови] и договорни условия, както и всеки дълг, доказан чрез сертификат, издаден от кредитна институция.</TXT><P>Акции в building societies в Обединеното кралство и Ирландия, с изключение на онези с капиталов характер, обхванати от член 2, се разглеждат като депозити.</P><P>Облигациите, които отговарят на условията, предписани в член 22, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19851220">20 декември 1985 г.</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа (ПКИПЦК), не се считат за депозити.</P><P>[…]</P></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>кредитна институция<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава предприятие, чиято дейност е да получава от обществото депозити или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя собствена сметка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от Директива 94/19:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Схемите за гарантиране изключват от плащане:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>всички инструменти, които биха могли да попаднат в рамките на определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>собствени средства<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> в член 2 от Директива 89/299/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19890417">17 април 1989 г.</DATE> относно собствения капитал на кредитни институции [(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="1989">ОВ L 124, 1989 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>)],</P></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 94/19 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA>Всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени и официално признати една или повече схеми за гарантиране на депозити. С изключение на обстоятелствата, предвидени във втората алинея и в параграф 4, никоя кредитна институция,<?PAGE NO="5"?> оторизирана в тази държава членка, съгласно член 3 на [Първа директива 77/780/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19771212">12 декември 1977 година</DATE> за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции] не може да приема депозити, ако не участва в такава схема“.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Директиви 77/780 и 89/299</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Директиви 77/780 и 89/299 са отменени и заменени с Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000320">20 март 2000 година</DATE> относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="126" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2000">ОВ L 126, 2000 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 198), отменена и заменена с Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060614">14 юни 2006 година</DATE> относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 177, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 3), на свой ред отменена и заменена, считано от <DATE ISO="20140101">1 януари 2014 г.</DATE>, с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" PAGE.FIRST="338" DATE.PUB="2013">ОВ L 176, 2013 г., стр. 338</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 77/780 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>кредитна институция<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка,</P></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> [неофициален превод].</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2 от Директива 89/299 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>За целите на настоящата директива кредитни институции са институциите, за които се прилага Директива [77/780 […], последно изменена с Директива 86/524/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19861027">27 октомври 1986 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="1986">ОВ L 309, 1986 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>)]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> [неофициален превод].</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 89/299 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>При спазване на ограниченията, посочени в член 6, неконсолидираният собствен капитал на кредитната институция включва следните позиции:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>капитала по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО [на Съвета от <DATE ISO="19861208">8 декември 1986 година</DATE> относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="372" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1986">ОВ L 372, 1986 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 156)], доколкото същият е бил внесен, плюс сметките за премийни резерви, но без да се включват привилегированите акции с натрупващ се дивидент;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> [неофициален превод].</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Директива 2006/48</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 4 от Директива 2006/48, изменена, считано от <DATE ISO="20091207">7 декември 2009 г.</DATE>, с Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="97" DATE.PUB="2009">ОВ L 302, 2009 г., стр. 97</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Директива 2006/48<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>кредитна институция<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> означава предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от населението и да отпуска кредити за своя собствена сметка;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 57, първа алинея от Директива 2006/48 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>При спазване на ограниченията, посочени в член 66, неконсолидираният собствен капитал на кредитната институция включва следните позиции:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>капитала по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО, доколкото същият е бил внесен, плюс сметките за премийни резерви, напълно покрива загубите, възникнали при обичайната дейност, и при несъстоятелност или ликвидация има ред след всички останали вземания;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Директива 86/635</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 22 от Директива 86/635, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Пасиви: Позиция 9 — записан капитал<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>В тази позиция се включват сумите, без значение какво е тяхното действително предназначение, които [съобразно] съответната правна структура на институцията се считат [съгласно националното право] за собствен капитал, записан от съдружниците или други собственици<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 36/24, параграф 1 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>В случай на внезапна криза на финансовите пазари или сериозен риск от системна криза, с цел да ограничи нейния мащаб или последиците от нея и след като получи становище от банката, кралят може:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>да приеме подзаконови актове, които допълват или дерогират Закона от <DATE ISO="19750709">9 юли 1975 г.</DATE> за контрола върху застрахователните дружества, Закона от <DATE ISO="19910102">2 януари 1991 г.</DATE> за пазара на държавните ценни книжа и инструментите на паричната политика, Закона от <DATE ISO="19930322">22 март 1993 г.</DATE> за кредитните институции и контрола върху тях, Закона за <DATE ISO="19950406">6 април 1995 г.</DATE> за инвестиционните дружества и контрола върху тях, Закона от <DATE ISO="20020802">2 август 2002 г.</DATE> за надзора върху финансовия сектор и финансовите услуги, книга VIII, дял III, глава II, раздел III от Кодекса на дружествата и Кралски указ № 62 за попечителските услуги и сетълмент по отношение на заменяеми финансови инструменти, съгласуван с кралския указ от <DATE ISO="20040127">27 януари 2004 г.</DATE>;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="7"?><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>да предвиди схема за държавно гарантиране на задълженията, поети от институции, подлежащи на надзор по силата на горепосочените закони и определени от него, или да предостави държавна гаранция за определени вземания, които тези институции държат;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT>да предвиди схема, евентуално с подзаконови разпоредби на основание точка 1, която да предостави на член-кооператорите, физически лица, държавна гаранция за изплащането на техния дял в капитала на кооперации, лицензирани по силата на Кралския указ от <DATE ISO="19620108">8 януари 1962 г.</DATE> за реда и условията за лицензиране на националните кооперативни съюзи и на кооперациите, които са институции, подлежащи на надзор по силата на горепосочените закони, или са инвестирали поне половината от активите си в такива институции;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 3 от koninklijk besluit tot uitvoering van de wet van <DATE ISO="20081015">15 oktober 2008</DATE> houdende maatregelen ter bevordering van de financiële stabiliteit en inzonderheid tot instelling van een staatsgarantie voor verstrekte kredieten en andere verrichtingen in het kader van de financiële stabiliteit, voor wat betreft de bescherming van de deposito’s, de levensverzekeringen en het kapitaal van erkende coöperatieve vennootschappen, en tot wijziging van de wet van <DATE ISO="20020802">2 augustus 2002</DATE> betreffende het toezicht op de financiële sector en de financiële diensten (Кралски указ за изпълнение на Закона от <DATE ISO="20081015">15 октомври 2008 г.</DATE> за мерките за насърчаване на финансовата стабилност и за въвеждане по-специално на държавна гаранция за отпусканите кредити и другите операции, свързани с финансовата стабилност, що се отнася до защитата на депозитите, застраховките <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и капитала на лицензираните кооперации, и за изменение на Закона от <DATE ISO="20020802">2 август 2002 г.</DATE> за надзора върху финансовия сектор и финансовите услуги) от <DATE ISO="20081114">14 ноември 2008 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Belgisch Staatsblad</HT>, <DATE ISO="20081117">17 ноември 2008 г.</DATE>, стр. 61285), изменен с koninklijk besluit (кралски указ) от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Belgisch Staatsblad</HT>, <DATE ISO="20111012">12 октомври 2011 г.</DATE>, стр. 62641) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>кралският указ от <DATE ISO="20081114">14 ноември 2008 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>В рамките на Касата за депозити и консигнации се създава фонд, наречен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Специален фонд за защита на депозитите, застраховките <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и капитала на лицензираните кооперации<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA><ALINEA>Кралят урежда организацията и дейността на фонда по алинея 1<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 4, параграф 3 от кралския указ от <DATE ISO="20081114">14 ноември 2008 г.</DATE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>В него могат да участват, като подадат заявление, кооперациите, лицензирани в съответствие с Кралски указ от <DATE ISO="19620108">8 януари 1962 г.</DATE> за реда и условията за лицензиране на националните кооперативни съюзи и на кооперациите, които са институции, подлежащи на надзор по силата на член 36/24, параграф 2 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE>, или са инвестирали поне половината от активите си в такива институции.</ALINEA><ALINEA>Заявлението по първа алинея трябва да бъде изпратено на министъра на финансите с препоръчано писмо.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от koninklijk besluit tot toekenning van een garantie tot bescherming van het kapitaal van erkende coöperatieve vennootschapen (Кралски указ за предоставяне на гаранция с цел защита на капитала на лицензираните кооперации) от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Belgisch Staatsblad</HT>, <DATE ISO="20111118">18 ноември 2011 г.</DATE>, стр. 68640, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>кралският указ от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>В приложение на член 4, параграф 3 от кралския указ от <DATE ISO="20081114">14 ноември 2008 г.</DATE> е уважено искането за защита на капитала на следните лицензирани кооперации:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>[Arcopar]</P></ITEM><ITEM><P>[Arcofin]</P></ITEM><ITEM><P>[Arcoplus].</P></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от кралския указ от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE> същият влиза в сила на <DATE ISO="20111014">14 октомври 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В съображение 1 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> Европейската комисия посочва, че с писмо от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>белгийската държава уведоми Комисията, че е установила гаранционна схема […], която защитава дяловете, притежавани от съдружници, които са физически лица, на оторизираните кооперативни дружества, които са обект на пруденциален надзор от националната банка на Белгия […] или които са инвестирали най-малко половината от своите […] активи в обект, който подлежи на такъв надзор (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>финансови кооперации<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>)<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Съображение 8 от това решение се намира в уводната част на направеното от Комисията описание на контекста на мярката, предмет на уведомлението. То гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>На <DATE ISO="20080930">30 септември 2008 г.</DATE> Dexia съобщи за увеличение на капитала с 6,4 млрд. EUR, записан от съществуващите акционери (сред които и ARCO) и от белгийските, френските и люксембургските власти. Пред специалната комисия на белгийския парламент, натоварена да разгледа условията на закриването на Dexia […], белгийският министър на финансите […] към датата на отпускането на държавната помощ в полза на Dexia през 2008 г. […] обясни, че поради искания за намеса в полза на ARCO от септември/октомври 2008 г. е имало политическо решение за въвеждане на гаранционната схема за кооперациите. Той обясни, че с оглед постигане на споразумение относно Dexia правителството е трябвало да вземе решение [в частност] за ARCO […] Освен това от декларациите на белгийския министър на финансите излиза, че ангажиментът от 2008 г. е бил поет с цел ARCO да даде своето съгласие да участва в спасяването на Dexia […]<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В съображение 9 от въпросното решение Комисията посочва, че на <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> белгийското правителство обявява в прессъобщение на министъра на финансите, че е взело в частност решение да създаде за други финансови продукти, и по-конкретно за дяловете на финансовите кооперации, режим, подобен на този за гарантиране на депозитите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Съображение 10 от същото решение гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>На <DATE ISO="20090121">21 януари 2009 г.</DATE> министър-председателят и министърът на финансите потвърдиха в съвместно съобщение за пресата ангажимента на предишното правителство […] за въвеждане на гаранционна схема за кооперациите […] В същия ден ARCO публикува това прессъобщение на белгийското правителство на своя интернет сайт. От своя страна, други финансови кооперации се дистанцираха от аналогията между депозитите и дяловете във финансови кооперации, която предполага […] гаранционната схема за кооперациите […]<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В съображения 11—15 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> Комисията описва законодателния процес по приемането на мярката, за която е уведомена, по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>(11)</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20081015">15 октомври 2008 г.</DATE> белгийският парламент прие закон […], позволяващ на белгийското правителство да предприеме мерки за насърчаване на финансовата стабилност. На <DATE ISO="20081114">14 ноември 2008 г.</DATE> […] Белгия прие кралски указ за увеличаване на <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR на сумата, защитена от гаранционната схема на депозити за кредитните институции, като същевременно въведе подобна гаранционна схема за животозастрахователните продукти от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>клас 21<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> […]</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(12)</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090414">14 април 2009 г.</DATE> […] Белгия измени закона от <DATE ISO="20081015">15 октомври 2008 г.</DATE>, позволяващ на правителството да въведе с кралски указ гаранционна система за освободения капитал за възстановяване на съдружниците физически лица на тяхната част от капитала във финансовите кооперативни дружества. С кралски указ от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE> […] Белгия измени кралския указ от <DATE ISO="20081114">14 ноември 2008 г.</DATE> Кралският указ от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE> съдържа допълнителни технически разяснения относно гаранционната схема за кооперациите.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(14)</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20111013">13 октомври 2011 г.</DATE> трите кооперативни дружества на ARCO […] подадоха заявление за членство в гаранционната схема за кооперациите. Белгийското правителство прие това искане с кралски указ от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE> […]</TXT></NP></CONSID><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В съображение 80 и сл. от това решение Комисията прави анализ на мярката, за която е уведомена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Що се отнася до бенефициера по тази мярка, в съображение 81 от посоченото решение Комисията отбелязва, че има голяма разлика между групата ARCO, която обхваща лицензираните кооперации Arcopar, Arcoplus и Arcofin (наричани по-нататък общо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>кооперациите от групата ARCO<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>) и през 2001 г. става главният акционер на Dexia, и другите финансови кооперации, които евентуално биха могли да се ползват от гаранционната схема за кооперациите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Съображения 82—84 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>(82)</NO.P><TXT>От описанието на фактите […] се вижда, че гаранционната схема за кооперациите от самото начало е специално насочена към ARCO, ко[я]то е имал[а] затруднения поради своите инвестиции в Dexia. ARCO в крайна сметка е била единствената финансова кооперация, която е поискала да участва в мярката.</TXT></NP></CONSID><?PAGE NO="10"?><CONSID><NP><NO.P>(83)</NO.P><TXT>Що се отнася до другите финансови кооперации, Комисията отбелязва, че членството в гаранционната схема за кооперациите не е задължително, че Съветът на министрите е можел да реши дали да допусне дадена кооперация в гаранционната схема за кооперациите и евентуално при какви условия, както и че никоя от другите финансови кооперации не е поискала да членува в схемата, а някои активно са се дистанцирали. Комисията констатира още, че никоя друга финансова кооперация не е имала проблеми, свързани с нейните инвестиции[,] в същия размер като тези, с които се е сблъскало ARCO в случая Dexia.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(84)</NO.P><TXT>Следователно Комисията стига до заключението, че единственият действителен бенефициер на гаранционната схема за кооперациите, осъществяващ стопанска дейност, е ARCO<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В съображение 90 от това решение Комисията заключава, че обявяването и прилагането на схемата за гарантиране на дяловете в кооперации следва да се разглеждат като една и съща мярка по причините, изложени в съображения 85—89 от същото решение, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>(85)</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че мярката е била решена и обявена от правителството на <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> […] Ясно е, че белгийското правителство е взело решение да предостави на ARCO гаранционна схема за кооперациите по времето, когато се е подготвяла мярката в полза на Dexia през 2008 г. […] Друго прессъобщение от <DATE ISO="20090121">21 януари 2009 г.</DATE> дава повече подробности относно мярката. Едва след това е започнало законовото транспониране на ангажимента на правителството.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(86)</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че използваната формулировка и думи (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>реши<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>задължението<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>) в съобщенията за пресата от <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> и от <DATE ISO="20090121">21 януари 2009 г.</DATE> недвусмислено означават поет ангажимент и позволяват с основание да се мисли, че мярката ще бъде приведена в действие.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(87)</NO.P><TXT>Съобщения за медиите бяха изпратени и чрез официалните канали: прессъобщението от <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> беше изпратено от министерството на финансите, а това от <DATE ISO="20090110">10 януари 2009 г.</DATE> беше изпратено от името на министър-председателя и министъра на финансите. Повтарящият се характер на тези съобщения за пресата засили тяхното основно послание.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(88)</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че още в момента на прессъобщението от <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> е било ясно, че гаранционната схема за кооперациите представлява разширяване на схемата за гарантиране на депозитите. Прессъобщението от <DATE ISO="20090121">21 януари 2009 г.</DATE> съдържа повече подробности от техническо естество. Веднага след неговото публикуване ARCO го помести на своя уебсайт с ясната цел да вдъхне доверие у своите съдружници физически лица. Освен това Комисията установи съгласуваността на мярката с течение на времето, тъй като тя не се променя чувствително между първоначалното обявяване на <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> и влизането в сила на окончателния указ.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(89)</NO.P><TXT>В решението си [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130319">19 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/10 P и C‑401/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:175">EU:C:2013:175</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)] Съдът на Европейския съюз постанови, че обявяването на една мярка и нейното ефективно прилагане биха могли да се разглеждат като една-единствена намеса, ако това е [оправдано] от тяхната хронология и тяхната цел, както и от състоянието на предприятието по време на тази намеса. По същия начин за настоящата мярка Белгия реши и обяви на <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> мярка, която бе изпълнена по-късно, със същата цел и по отношение на първоначалния бенефициер. Освен това в собствените си решения Комисията приема обявяването и изпълнението за една-единствена мярка и счита, че мярката създава предимство още от датата на обявяването […] Накрая, действащият белгийски министър на финансите през май 2014 г. квалифицира разглежданата мярка като ангажимент, поет през 2008 г. […]<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>На въпроса за наличието на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС са посветени съображения 91—110 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> Съображение 99 от него, свързано с условието да са използвани държавни ресурси, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>(99)</NO.P><TXT>Що се отнася до това дали мярката може да се припише на Белгия, става ясно, че гаранционната схема за кооперациите не може да се счита за транспониране на Директива [94/19]. Директивата изисква от държавите членки да въведат [единствено] схема за гарантиране на депозитите в кредитните институции и член 2 гласи изрично, че всички инструменти, които биха могли да попаднат в рамките на определението за собствен капитал на кредитните институции, са изключени от възстановяване чрез схемите за гарантиране на депозитите. Ако дадена държава членка реши да създаде други схеми за възстановяване[, гарантиращи] други финансови продукти, такова решение не произтича от правото на Съюза, а представлява инициатива на самата държава членка […]<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Съображения 101—107 от това решение, свързани с наличието на избирателно предимство, гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>(101)</NO.P><TXT>Мярката е определено избирателна. Първо, тя се прилага само за [притежателите на дялове във] финансова кооперация, а не за притежателите на инвестиционни продукти, издадени от конкурентни предприятия. Финансовите участници, които предлагат средства на пазар[а] на защитни облигации или на паричния пазар или общи средства за гарантиран капитал, следователно не са могли да предложат на своите клиенти подобна гаранция. Белгия посочва, че дяловете, притежавани от частни лица във финансовите кооперации, по същество са аналогични на депозити […] Няколко елемента, представени от Белгия, се отнасят обаче за кооперациите като цяло, а не за финансовите кооперации. Освен това описанието на дяловете във финансовите кооперации, предоставено от Белгия, не съдържа каквото и да било позоваване на подходяща информация, като например рисковете, свързани с инвестициите в тези инструменти […] — рискове, които не съществуват при депозитите.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(102)</NO.P><TXT>Избирателният характер на мярката проличава и когато се сравнява третирането на финансовите кооперации с третиране[то] на други оторизирани нефинансови кооперации. Белгия се основава на решението [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paint Graphos и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/08—C‑80/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:550">EU:C:2011:550</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)], за да се застъпи за специалното третиране, с което се ползват съдружниците физически лица на финансовите кооперации […]</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(103)</NO.P><TXT>Комисията смята, че аргументацията на Белгия не може да бъде приета, тъй като естеството на предимството, предоставено от мярката, е качествено различно от това, което е било разгледано от Съда по делото Paint Graphos [и др. (C‑78/08—C‑80/08)]. Мярката, приведена в действие от Белгия, включва предоставянето на предимство, а не данъчно облекчение или освобождаване от плащане на такса. Следователно 3-степенният анализ, приет от Съда, за да се прецени дали дадено данъчно предимство или освобождаване от [данък] е избирателно, не може да се приложи по отношение на тази мярка.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(104)</NO.P><TXT>Във всеки случай, дори ако решението Paint Graphos [и др. (C‑78/08—C‑80/08)] беше приложимо за въпросната мярка, нейните специфични елементи са такива, че характерът ѝ пак щеше да бъде определен като избирателен.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(105)</NO.P><TXT>Първо, Комисията отбелязва, че делото Paint Graphos [и др. (C‑78/08—C‑80/08)] се отнася за всички кооперации на производители и работници, а не за един сравнително малък подсектор като този на финансовите кооперации. Ако, както се твърди от Белгия, беше подходящо да се предостави специално третиране на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>истинските<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> кооперации, това<?PAGE NO="12"?> специално третиране трябваше да се прилага за всички оторизирани кооперации. Следователно фактът, че мярката е ограничена до финансовите кооперации, сам по себе си е достатъч[eн], за да се установи избирателният ѝ характер.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(106)</NO.P><TXT>Второ, Комисията отбелязва, че според Белгия финансовите кооперации изглежда са заслужавали допълнителни предимства още от <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> Комисията отбелязва, че преди тази дата съществуващите оторизирани кооперации са получили по-благоприятно третиране, произтичащо от техния особен статут, под формата на освобождаване от данък [върху доходите от капитали и движимо имущество] […] В настоящото решение Комисията не взема отношение по въпроса дали данъчното предимство е пропорционално или не, но счита, че нищо не оправдава внезапното въвеждане на <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> на допълнително обезщетение или защита в полза на предприятия, които имат статут на финансови кооперации.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(107)</NO.P><TXT>Накрая, дори ако Комисията извърши анализа, основаващ се на решението [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paint Graphos и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/08—C‑80/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:550">EU:C:2011:550</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)], както настоява Белгия, тя счита, че не са налице основания за предоставяне на 100 % гаранция на съдружниците физически лица на ARCO […], чиито членове са дружества с ограничена отговорност. Като се има предвид естеството на тези дружества, както е установено от белгийските общи правила на дружественото право, съдружниците физически лица на ARCO е трябвало да бъдат наясно, че в случай на ликвидация биха изгубили целия си капитал […] Освен това защита на 100 % от капитала, записан от съдружниците физически лица на финансовите кооперации, не е пропорционална мярка […], тъй като това би било равнозначно на защита срещу всички рискове, като по този начин се създава необосновано предимство за предприятията, в които тези лица са съдружници […]<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Съображения 108 и 109 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> са посветени на нарушаването на конкуренцията и на засягането на търговията между държавите членки. Тези съображения гласят следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>(108)</NO.P><TXT>Гаранционната схема за кооперациите предоставя на финансовите кооперации предимство, което не се предоставя на операторите, предлагащи инвестиционни продукти на дребно, нито на другите оторизирани нефинансови кооперации. Благодарение на мярката ARCO успя да запази пазарния си дял за по-дълъг период от време. ARCO […] пострада от изтичане на капитал [едва] на по-късна дата и на по-ниско равнище, отколкото при отсъствието на мярката. Следователно другите участници, които е трябвало да се конкурират само въз основа на своите качества и не са можели да разчитат на гаранционната схема за кооперациите, не са се възползвали от капиталите, които биха били на разположение за инвестиции. Следователно гаранционната схема за кооперациите нарушава конкуренцията […]</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(109)</NO.P><TXT>Когато държава членка предоставя помощ на дадено предприятие, дейността на националния ѝ пазар може да се запази или да се развие, така че в резултат на това шансовете на предприятията, установени в други държави членки, да навлязат на пазара (в по-голяма степен), са намалени […] С оглед на големия брой международни доставчици на инвестиционни продукти на белгийския пазар, мярката без никакво съмнение оказва въздействие върху търговията в рамките на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Въз основа на анализа, направен в съображения 91—109 от това решение, Комисията заключава, в съображение 110 от същото, че разглежданата в главното производство гаранционна схема за действащите във финансовия сектор лицензирани кооперации <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>включва държавни ресурси[,] представлява избирателно предимство за ARCO, нарушава конкуренцията и засяга търговията в Съюза<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>поради това […] отговаря на всички критерии, за да се счита за държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.<?PAGE NO="13"?> Комисията смята освен това, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>[в]сички тези елементи са били налице най-късно в момента на приемане на кралския[…] указ от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE>, но предимството, създадено от мярката, е съществувало още след обявяването на мярката на <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В съображения 111—128 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> Комисията разглежда въпроса дали тази помощ е съвместима с вътрешния пазар. В съображение 129 от това решение тя стига до извода, че въпросната помощ <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, тъй като тя не е нито целесъобразна, нито необходима, нито пропорционална за целите на прилагането на член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС] и не попада в обхвата на никоя друга разпоредба относно съвместимостта на държавни помощи с вътрешния пазар<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В заключение Комисията констатира в съображение 143 от посоченото решение, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>гаранционната схема за кооперациите представлява държавна помощ в полза на ARCOPAR, ARCOFIN и ARCOPLUS, неправомерно приведена в действие от Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>. В същото съображение тя приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>[з]атова Белгия следва да отмени законодателния акт, на който се основава гаранционната схема за кооперациите (по-специално закона от <DATE ISO="20090414">14 април 2009 г.</DATE> и кралския указ от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE>), и да събере предоставеното предимство от ARCOPAR, ARCOFIN и ARCOPLUS<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Член 1 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> обявява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>[г]аранционната схема, неправомерно приведена в действие от Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС] в полза на финансовите кооперации на [групата] […] ARCO […], [за] несъвместима с вътрешния пазар<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от това решение задължава Кралство Белгия да накара бенефициерите да възстановят тази помощ съобразно изчисленията на Комисията. Член 2, параграф 4 от посоченото решение предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Белгия продължава да се въздържа от извършването на всякакви плащания по мярката за помощ, посочена в член 1, считано от датата на уведомяване за настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В контекста на финансовата криза, и по-конкретно на рекапитализацията на френско-белгийската банка Dexia, белгийските власти въвеждат на основание член 36/24 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE> гаранционна схема, по силата на която средствата, вложени от физически лица в дялове от капитала на участващи в тази схема финансови кооперации, се изплащат, в случай на неплатежоспособност на тези кооперации, от Специален фонд за защита на депозитите до сумата от <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR. На основание на кралския указ от <DATE ISO="20081114">14 ноември 2008 г.</DATE>, изменен с кралския указ от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE>, кооперациите от групата ARCO, един от главните акционери на Dexia, са допуснати с кралския указ от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE> да участват в тази схема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Между декември 2011 г. и януари 2012 г. г‑н Vervloet, г‑н De Wit, г‑н Timperman, г‑жа Van Braekel, г‑н Beckx, г‑н De Schryver, г‑н Deneire, г‑н Van Hoof, Пенсионен фонд <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Ogeo Fund<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, община Скарбек и г‑н Ensch Famenne подават пред Raad van State (Държавен съвет, Белгия) жалби, с които искат отмяна на кралските укази от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE> и <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE> За тази цел те по същество изтъкват, че с тези кралски укази се нарушава принципа на равенство, закрепен в белгийската конституция, тъй като същите водят до различно третиране, от една страна, на физическите лица, член-кооператори, които могат да се ползват от въведената именно с тези укази гаранционна схема, и от друга страна, на физическите лица, съдружници в други сходни дружества от финансовия сектор, които са изключени от въпросната схема.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Като приема, че правното основание на посочените кралски укази е член 36/24 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE>, че следователно за тях важат ограниченията, които самият белгийски законодател е въвел, и че въпросното различно третиране произтича от законова норма, Raad van State (Държавен съвет) поставя на Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) няколко преюдициални въпроса за съвместимостта на този член с белгийската конституция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) посочва, на първо място, че за да оправдае това различно третиране, Съветът на министрите поддържа, че дяловете в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация са подобни на банковите депозити, във връзка с които Директива 94/19 задължава държавите да предвидят гаранционна схема. Кооперациите от групата ARCO, встъпили страни в производството пред Raad van State (Държавен съвет), твърдят, че с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE> се транспонира тази директива, доколкото дяловете в кооперации имат характеристиките на спестовен продукт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>При това положение запитващата юрисдикция смята, че за да се прецени дали белгийският законодател не нарушава закрепения в белгийската конституция принцип на равенство, като оправомощава краля да въведе схема, която освен банковите депозити гарантира и стойността на дяловете, които физическо лице, в качеството си на член-кооператор, притежава в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация, е важно да се установи дали този законодател е имал право, дори задължение, да постъпи така съгласно член 2 от Директива 94/19, тълкуван с оглед евентуално на членове 20 и 21 от Харта на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>) и на общия принцип на равно третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до решението на Комисията от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) отбелязва, че извършваната за целите на прилагането на член 107 ДФЕС преценка дали дадена мярка е избирателна в някои отношения прилича на преценката дали е спазен гарантираният с белгийската конституция принцип на равенство и недопускане на дискриминация. Тази юрисдикция уточнява, че белгийската държава и кооперациите от групата ARCO, които оспорват пред нея валидността на това решение, са подали пред Общия съд на Европейския съюз жалба за отмяната му. Запитващата юрисдикция подчертава, че доводите, изложени пред нея от тези кооперации, се препотвърдени и доразвити в жалбата за отмяна, която те са подали пред Общия съд и към която препращат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение според Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) същите кооперации упрекват Комисията в нарушение на член 107, параграф 1, на член 108, параграф 2 и на член 296, втора алинея ДФЕС, както и на процесуалните правила относно доказателствената тежест и доказването, като изтъкват две основания, що се отнася до валидността на решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> в частта, в която мярката е квалифицирана като нова държавна помощ. Те твърдят, от една страна, че не са получили избирателно предимство, и от друга страна, че посочената мярка не може да наруши конкуренцията или да засегне търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Във връзка с първото основание тези кооперации оспорват, първо, извода на Комисията, че са получатели на констатираната в решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> държавна помощ. Преките бенефициери по въпросната мярка били физическите лица, членове на действащи във финансовия сектор кооперации, и Dexia, в която кооперациите от групата ARCO са инвестирали. Отпуснатата на Dexia помощ обаче била одобрена от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Кооперациите от групата ARCO оспорват, второ, извода на Комисията, че декларациите от <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> и <DATE ISO="20090121">21 януари 2009 г.</DATE>, както и кралският указ от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE> представляват една и съща намеса на държавата. В това отношение подчертават, че в прессъобщението от <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> те не са изрично посочени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Тези кооперации оспорват, трето, извода на Комисията, че те имат предимство, поради факта че още от <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> членовете им, физически лица, са имали увереността, че дяловете им ще бъдат защитени от белгийската държава. Комисията не представила доказателства в подкрепа на този извод. Разглежданата мярка не улеснила достъпа на кооперациите от групата ARCO до капиталовия пазар. Направените от белгийското правителство декларации през 2008 г. и 2009 г. нямали никакво отражение върху положението на тези кооперации спрямо конкурентите им. Освен това Комисията не можела да приложи презумпция за наличието на предимство, след като предоставената от белгийската държава гаранция не била нито неограничена, нито безвъзмездна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Кооперациите от групата ARCO изтъкват, четвърто, че разглежданата мярка изобщо не е избирателна. Комисията не обосновала сравнението, което прави между финансовите кооперации, от една страна, и нефинансовите кооперации и останалите финансови дружества, от друга. Тя не доказала различно третиране на предприятия в сходно правно и фактическо положение и не изпълнила задължението за мотивиране. Положението на финансовите кооперации било специфично от гледна точка, по-конкретно, на член-кооператорите, 99 % от които били дребни вложители, на наличието на съгласие, което изключвало всякакви спекулативни действия, на ограниченията спрямо евентуалните дивиденти и на прилагания за тях данъчен режим, който бил сходен с този за доходите от спестовни влогове. Във всеки случай евентуалното различно третиране било оправдано от естеството и общата логика на разглежданата схема. В това отношение кооперациите от групата ARCO се позовават на решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paint Graphos и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/08—C‑80/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:550">EU:C:2011:550</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Посочените кооперации поддържат, пето, че решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> не е надлежно мотивирано. Комисията не мотивирала в достатъчна степен констатацията за наличие на предимство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В подкрепа на второто си основание кооперациите от групата ARCO оспорват, от една страна, извода на Комисията, че разглежданата мярка може да наруши конкуренцията. Комисията нямала основание да приеме, че капиталът на действащите във финансовия сектор лицензирани кооперации е бил наличен за доставчиците на инвестиционни продукти или за лицензираните нефинансови кооперации. От друга страна, тези кооперации поддържат, че Комисията не е подкрепила с доказателства извода си за евентуална заплаха за търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>С оглед на тези доводи запитващата юрисдикция се пита дали решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> е валидно от гледна точка на членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Посочената юрисдикция счита, на трето място, че ако Съдът сметне това решение за невалидно, поради това че Комисията без надлежна обосновка е квалифицирала схемата по член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE> като нова държавна помощ, би била необходима проверка дали въпросната схема не би могла по други съображения да бъде квалифицирана като нова държавна помощ, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>На четвърто място, запитващата юрисдикция смята, че ако Съдът приеме решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> за валидно, би следвало да се определи датата, от която разглежданата държавна помощ е приведена в действие. Това решение не сочело изрично такава дата. В това отношение тази юрисдикция отбелязва, от една страна, че видно от посоченото решение, Комисията е била уведомена за разглежданата гаранционна схема с писмо от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE>, и от друга страна, че кралският указ от <DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE>, по силата на който член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE> придобива законодателна сила, е влязъл в сила на <DATE ISO="20110401">1 април 2011 г.</DATE> Ако обаче посочената държавна помощ не може да се приеме за приведена в действие на датата на приемане или влизане в сила на кралския указ от <DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE>, биха<?PAGE NO="16"?> съществували съмнения по въпроса дали белгийската държава е изпълнила задължението по член 108, параграф 3 ДФЕС. Всъщност посоченият член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 само оправомощавал краля да въведе разглежданата гаранционна схема и едва с кралския указ от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE> подобна гаранция действително била предоставена на основание на кралския указ от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE> Освен това съществувала неяснота по въпроса дали Комисията е имала основание да заключи в съображение 110 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, че всички признаци за наличието на държавна помощ са били налице най-късно към датата на приемане на кралския указ от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE>, но че предимството, създадено с разглежданата мярка, е съществувало още след обявяването ѝ на <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Накрая, според Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> не личи, че според Комисията разглежданата държавна помощ е приведена в действие на датата на приемане или на влизане в сила на кралския указ от <DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE> или на дата, по-късна от тези дати, или пък че според тази институция въпросната помощ е била приведена в действие на дата, по-късна от посочените дати. В първата от тези хипотези би следвало да се потвърди, че член 108, параграф 3 ДФЕС не допуска приемането на този кралски указ. Във втората от тях би следвало да се провери дали предвид в частност промеждутъка от време, изминало от влизането в сила на посочения кралски указ до приемането на кралските укази за неговото прилагане, член 108, параграф 3 ДФЕС допуска приемането на кралския указ от <DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE>, доколкото тази разпоредба изисква Комисията да бъде уведомена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>в разумен срок<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>При тези условия Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли членове 2 и 3 от Директива [94/19], евентуално във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата] и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, по същия начин както гарантират депозитите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>не допускат държава членка да възложи на институцията, която отговаря частично за гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR — дяловете на физически лица, членове в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Съвместимо ли е [решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>] с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че схема за предоставяне на държавна гаранция на физически лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации — каквато схема е предвидена с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE> […] — представлява нова държавна помощ, за която трябва да бъде уведомена [Комисията]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди <DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE> или преди <DATE ISO="20110401">1 април 2011 г.</DATE> или на една от тези две дати, или обратно, то е съвместимо, ако се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="17"?><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE> […], ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и [Комисията] все още не е била уведомена за тази държавна помощ?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приеме, без да уведоми предварително [Комисията], мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE>[…], ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Някои от заинтересовани субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, представили становища пред Съда, изразяват съмнения в допустимостта на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, тъй като същите били лишени от връзка с предмета на спора по главното производство. Всъщност, доколкото този спор попадал само в обхвата на белгийското конституционно право, Директива 94/19, както и членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС нямали отношение към него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В тази връзка следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които той поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130115">15 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Križan и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑416/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:8">EU:C:2013:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130115">15 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Križan и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑416/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:8">EU:C:2013:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Halaf</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑528/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:342">EU:C:2013:342</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В случая, видно от акта за преюдициално запитване, Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) е сезиран с въпроса дали гарантираният в членове 10 и 11 от белгийската конституция принцип на равенство и на недопускане на дискриминация е нарушен с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE>, тъй като с този член се установява различно третиране, от една страна, на физическите лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, и от друга страна, на физическите лица, съдружници в други дружества от този сектор.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точки 30 и 31 от заключението си, и от акта за преюдициално запитване, и от отговора на запитващата юрисдикция на искането за разяснения, което Съдът отправя на основание член 101 от процедурния си правилник, е видно, че според тази юрисдикция тя трябва — преди да се произнесе по това дали допустимата съгласно член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от <DATE ISO="19980222">22 февруари 1998 г.</DATE> схема за гарантиране на дяловите участия на физически лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, е съвместима с белгийската конституция — да провери дали тази разпоредба е съвместима с правото на Съюза. В този смисъл, ако се окаже, че разглежданата в главното производство гаранционна схема е наложена от Директива 94/19, различното третиране, от една страна, на физическите лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, и от друга страна, на физическите лица, съдружници в други дружества от този сектор, би могло да бъде оправдано. Ако се окаже, че напротив, правото на Съюза не допуска подобна гаранционна схема, поради това че тя не е съвместима с разпоредбите на Директива 94/19 или с членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, различното третиране на тези лица не би могло да бъде оправдано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>При това положение не изглежда очевидно, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Поради това поставените от запитващата юрисдикция въпроси следва да се приемат за допустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали членове 2 и 3 от Директива 94/19, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата и с общия принцип на равно третиране, трябва да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да приемат схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданата в главното производство, и при отрицателен отговор, дали са пречка държавата членка да приеме такава схема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 94/19 държавите членки осигуряват въвеждането и официалното признаване на тяхна територия на една или повече схеми за гарантиране на депозитите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>За да се прецени обхватът на задължението, което тази разпоредба налага на държавите членки, така че да се установи дали същото включва задължението да се приеме схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданата в главното производство, следва да се отговори на въпроса дали такива дялове попадат в материалния и персоналния обхват на Директива 94/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до материалния обхват на Директива 94/19, от самото ѝ заглавие следва, че тя се отнася до схемите за гарантиране на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>депозитите<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Съгласно член 1, точка 1, първа алинея от посочената директива под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>депозит<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> се разбира, за целите на прилагането ѝ, от една страна, всяко кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения, произтичащи от обичайни банкови сделки, и което дадена кредитна институция трябва да изплати съгласно приложимите законови и договорни условия, както и, от друга страна, всеки дълг, доказан чрез сертификат, издаден от тази институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>От преписката, с която разполага Съдът, е видно обаче, че в обхвата на това понятие не попадат дружествени дялове като разглежданите в главното производство дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации. Както отбелязва генералният адвокат в точка 40<?PAGE NO="19"?> от заключението си, по същество тези дялове представляват дялово участие в собствения капитал на дружеството, докато депозитите по Директива 94/19 се характеризират с това, че са част от привлечения капитал на кредитната институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Освен това, ако съгласно определението в член 1, първа алинея от Директива 94/19 депозитите трябва да бъдат изплатени на притежателя им в съответствие с приложимите законови и договорни условия, то сумата, която при напускането си получава притежателят на дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, отразява резултатите от дейността на тези кооперации. Придобиването на такива дялове прилича по-скоро на придобиването на дружествени акции, за които Директива 94/19 не предвижда никакви гаранции, отколкото на влагането на сума в банкова сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>От друга страна, противно на това, което, изглежда, смята белгийското правителство, дялове на действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, не следва да се приравняват на дяловете в британски или ирландски <HT TYPE="ITALIC">building societies</HT>, считани за депозити в съответствие с член 1, точка 1, втора алинея от Директива 94/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, особеното разширяване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>депозит<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, видно от самата му формулировка, се отнася единствено до дяловете в британски или ирландски <HT TYPE="ITALIC">building societies</HT>, но не и до дяловете в действащи във финансовия сектор белгийски лицензирани кооперации. Нищо в текста или генезиса на член 1, точка 1, втора алинея от Директива 94/19 не сочи, че тази разпоредба е предназначена да обхване инструменти, различни от изрично споменатите в нея. От друга страна, посочената разпоредба изрично изключва от въпросното разширено понятие дяловете на тези <HT TYPE="ITALIC">building societies</HT>, които имат капиталов характер. Дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, представляват обаче, видно от точка 66 от настоящото решение, участие в собствения капитал на съответното дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до персоналния обхват на Директива 94/19, следва да се отбележи, че общото между двата вида депозити по член 1, точка 1, първа алинея от тази директива е това, че те са направени в кредитна институция. Затова, за да се считат дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>депозити<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> по смисъла на Директива 94/19, при всички положения е нужно тези кооперации да могат да бъдат считани за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>кредитни институции<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> по смисъла на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>В това отношение определението в член 1, точка 4 от Директива 94/19 на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>кредитна институция<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> сочи предприятията, чиято дейност е да получават от обществото депозити или други възстановими средства и да предоставят кредити за своя собствена сметка. Нито от акта за преюдициално запитване, нито от представените пред Съда становища обаче следва, че дейността на въпросните кооперации се състои в предоставянето на кредити за своя собствена сметка. Не се установява, че тези кооперации получават от обществото депозити или редовно предоставят, по подобие на банките, кредити за своя собствена сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Следователно дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, не попадат нито в материалния, нито в персоналния обхват на Директива 94/19. Следователно не може да се смята, че член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 94/19 задължава държавите членки да приемат схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации като разглежданата в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Този извод не се опровергава от общия принцип за равно третиране, на който също се позовава запитващата юрисдикция в първия си въпрос.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е постановил, че принципът на равно третиране представлява общ принцип на правото на Съюза, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. по-специално Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100914">14 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑550/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:512">EU:C:2010:512</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Видно от точки 65—72 от настоящото решение и както отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, се различават — предвид предмета на установения в правото на Съюза режим на гарантиране на депозитите — от депозитите в кредитни институции, и то макар в някои отношения, например данъчният им режим, приетата за тях от белгийската държава правна уредба и предпочитането им от потребителите, да наподобяват класически спестовни продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Поради това следва да се разгледа въпросът дали Директива 94/19 е пречка държавата членка да приеме гаранционна схема, отнасяща се до дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че съгласно член 2, второ тире от Директива 94/19 гаранционните схеми изключват плащане по всички инструменти, които попадат в рамките на определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>собствени средства<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> в член 2 от Директива 89/299.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 89/299 обаче се отнася единствено до неконсолидираните собствени средства на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>кредитните институции<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, които съгласно член 1, параграф 2 от тази директива, препращащ към член 1 от Директива 77/780, изменена с Директива 86/524, са определени като предприятия, чиято дейност е да получават от обществото депозити или други възстановими средства и да предоставят кредити за своя собствена сметка. От друга страна, това определение съвпада с определението в член 1, точка 4 от Директива 94/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Същевременно, видно от точка 71 от настоящото решение, действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации като разглежданите в главното производство не са обхванати от посоченото определение за кредитни институции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>При това положение следва да се отбележи, че член 57 от Директива 2006/48, заменила Директива 89/299, се отнася и до неконсолидираните собствени средства на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>кредитните институции<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, които в член 4, точка 1 от първата от тези директиви също са определени така както кредитните институции по Директива 94/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>При тези обстоятелства разширяването на схема за гарантиране на депозитите, като предвидената в белгийското право, така, че да обхване дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, само по себе си не е несъвместимо с член 2, второ тире от Директива 94/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че видно от осмо, шестнадесето и седемнадесето съображение от Директива 94/19, тя извършва във връзка с депозитите само минимална хармонизация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Макар разпоредбите на Директива 94/19 следователно да не са пречка държавите членки да включат в предвидената съгласно тези разпоредби национална схема за гарантиране на депозитите дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, все пак включването на тези дялове не бива да застрашава практическата ефективност на схемата за гарантиране на депозитите, която посочената директива изисква от държавите членки да<?PAGE NO="21"?> въведат (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061123">23 ноември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl Italia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑315/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:736">EU:C:2006:736</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), нито да противоречи на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, и в частност на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, възможно е практическата ефективност на наложения с правото на Съюза режим на гарантиране на депозитите да бъде застрашена, ако държавата членка значително обременява националната си схема за гарантиране на депозитите с рискове, които не са пряко свързани с целта на тази схема. Всъщност колкото по-големи са рисковете, подлежащи на покритие, толкова повече се занижава гаранцията на депозитите и толкова по-малко схемата за гарантиране на депозитите — в хипотезата на средства, които по същество остават постоянна величина — е в състояние да допринася за постигането на преследваната с Директива 94/19 двойна цел, а именно, видно от първо съображение от нея, да се осигури гаранционна защита на вложителите в случай на неналичност на депозитите, поверени на кредитните институции, и да се повиши стабилността на банковата система (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150902">2 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Surmačs</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑127/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:522">EU:C:2015:522</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Поради това запитващата юрисдикция трябва да провери дали приемането на гаранционна схема, отнасяща се до дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, би могло да застраши практическата ефективност на схемата за гарантиране на депозитите, предвидена от белгийското право в съответствие с Директива 94/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция трябва в частност да държи сметка за обстоятелството, че приемането на такава схема, отнасяща се до дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство, в случая дава възможност на голям брой дребни инвеститори да се ползват от белгийската схема за гарантиране на депозитите, както и за обстоятелството, че кооперациите от групата ARCO, които са се присъединили към тази гаранционна схема малко преди да бъде задействана съответната гаранция, в миналото не са допринесли за нейното финансиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Предвид гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 2 и 3 от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да приемат схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданата в главното производство, нито са пречка държавата членка да приеме такава схема, стига същата да не застрашава — което запитващата юрисдикция трябва да провери — практическата ефективност на схемата за гарантиране на депозитите, която съгласно тази директива държавите членки са длъжни да въведат, и да е в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, и в частност с членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> е в разрез с член 107 ДФЕС, от една страна, и с член 296 ДФЕС, от друга, доколкото квалифицира като нова държавна помощ разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до член 107 ДФЕС, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика квалификацията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> по смисъла на тази разпоредба изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или за намеса чрез държавни ресурси. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на получателя. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да<?PAGE NO="22"?> наруши конкуренцията (вж. в частност решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100610">10 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fallimento Traghetti del Mediterraneo</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑140/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:335">EU:C:2010:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>3M Italia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:184">EU:C:2012:184</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Макар фактът, че разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации е дело на държавата и същата заделя държавни ресурси, сам по себе си да не е оспорен, кооперациите от групата ARCO и белгийското правителство смятат, че за сметка на това останалите три условия за квалифицирането на тази гаранционна схема като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> не са изпълнени. Те всъщност оспорват твърдението, че въпросната схема дава избирателно предимство на кооперациите от групата ARCO, засяга търговията между държавите членки и нарушава конкуренцията. В този смисъл следва да се прецени дали тези три условия са изпълнени, за да се установи дали в решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> Комисията основателно е квалифицирала тази схема като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Що се отнася до условието разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации да предоставя предимство на кооперациите от групата ARCO, следва да се констатира, първо, че в съображения 82—84 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> Комисията е приела ARCO за единствен действителен бенефициер по тази схема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Според кооперациите от групата ARCO въпросната схема не им носи полза, а е предназначена да облагодетелства физическите лица, членове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, както и банка Dexia, на която тази група е един от главните акционери и за чието спасяване разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации е трябвало да допринесе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че за помощ се считат и мерките на държавата, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което съответното предприятие не би получило в нормални пазарни условия (вж. по специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Libert и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑197/11 и C‑203/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:288">EU:C:2013:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140403">3 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑559/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:217">EU:C:2014:217</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 74—76 от заключението си, няма никакво съмнение, че групата ARCO е поставена в по-благоприятно положение в резултат на разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, от която кооперациите от групата ARCO — за разлика впрочем от другите действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации — сами са поискали да се ползват и впоследствие са се ползвали. Всъщност тази гаранционна схема предпазва групата ARCO от опасността частните инвеститори в нея да се изтеглят от кооперациите в тази група, като същевременно ѝ дава възможност да участва в качеството на главен акционер в рекапитализацията на банка Dexia.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Обстоятелството, че други заинтересовани лица, а именно физическите лица, притежатели на дялове в кооперациите от групата ARCO, както и банка Dexia, също са могли да се ползват от някои предимства на въпросната гаранционна схема, не означава, че тази група не трябва да се счита за неин бенефициер.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Второ, следва да се припомни, че член 107, параграф 1 ДФЕС забранява помощите, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>поставя[т] в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, тоест селективните помощи (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mediaset/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑403/10 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:533">EU:C:2011:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eventech</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑518/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:9">EU:C:2015:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>В случая Комисията действително е констатирала в съображение 101 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, че разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>определено избирателна<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> мярка, но кооперациите от групата ARCO оспорват тази ѝ констатация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да се прецени дали в рамките на съответния правен режим една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>определени предприятия или производството на някои стоки<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> спрямо други, които се намират, от гледна точка на преследваните със споменатия правен режим цели, в сходно фактическо и правно положение (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mediaset/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑403/10 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:533">EU:C:2011:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eventech</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑518/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:9">EU:C:2015:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от днешна дата, Комисия/Hansestadt Lübeck, C‑524/14 P, т. 41 и от днешна дата, Комисия/World Duty Free Group и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, т. 54).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Видно от точки 65—83 от настоящото решение, Кралство Белгия е включило в предвидената по белгийското право схема за гарантиране на депозитите дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданите в главното производство. Достъпът до тази гаранционна схема предоставя на тези кооперации икономическо предимство спрямо други икономически оператори, които предлагат за продажба дяловете си във формата на акции, без да се ползват от тази гаранционна схема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точка 81 от заключението си, въпреки някои особености, произтичащи от правноорганизационната им форма, действащите във финансовия сектор лицензирани кооперации, като кооперациите от групата ARCO, се намират — от гледна точка на преследваната със схемата за гарантиране на депозитите цел, състояща се, видно от първо съображение от Директива 94/19, в това да се осигури гаранционна защита на вложителите в случай на неналичност на депозитите, поверени на кредитните институции, и да се повиши стабилността на банковата система — в сходно фактическо и правно положение с това на други икономически оператори, независимо дали става въпрос за кооперации или не, които предлагат за продажба дяловете си във формата на акции и предоставят публичен достъп до вид капиталова инвестиция, която не е обхваната от схемата за гарантиране на депозитите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Следователно разширяването на предвидената по белгийското право гаранционна схема така, че да обхване дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, създава за тези кооперации икономическо предимство спрямо други икономически оператори, които от гледна точка на преследваната с тази схема цел се намират в сходно фактическо и правно положение с това на посочените кооперации, и следователно има избирателен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Що се отнася до условието разглежданата в главното производство схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации да има въздействие върху търговията между държавите членки и до условието тази схема да може да доведе до нарушаване на конкуренцията, важно е да се припомни, че за целите на квалификацията на национална мярка като държавна помощ не е нужно да се установи реално въздействие на въпросната помощ върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а само дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши<?PAGE NO="24"?> конкуренцията (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑372/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:234">EU:C:2004:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051215">15 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unicredito Italiano</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑148/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:774">EU:C:2005:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>OTP Bank</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑672/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:185">EU:C:2015:185</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>В случая се установява, от една страна, че Комисията основателно е приела в точка 108 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, че благодарение на разглежданата в главното производство гаранционна схема групата ARCO успява да запази пазарния си дял за по-дълъг период от време и губи капитал едва впоследствие и в по-малка степен, отколкото ако не се беше ползвала от тази схема, и че следователно другите участници, които е трябвало да се конкурират само въз основа на своите качества и не са можели да разчитат на въпросната гаранционна схема, не са се възползвали от капиталите, които биха били на разположение за инвестиции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>От друга страна, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на предприятие спрямо тази на други конкурентни предприятия в рамките на търговията между държавите членки, същата трябва да се счита за повлияна от помощта (вж. по-конкретно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cassa di Risparmio di Firenze и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑222/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:8">EU:C:2006:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR>от <DATE ISO="20130508">8 май 2013</DATE>, <NAME.CASE>Libert и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑197/11 и C‑203/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:288">EU:C:2013:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В това отношение не е необходимо самото предприятие получател да участва в търговията между държавите членки. Всъщност, когато държава членка предоставя помощ на дадено предприятие, дейността на националния ѝ пазар може да се запази или нарасне, което като последица намалява възможностите на установените в други държави членки предприятия да навлязат на пазара на тази държава членка (вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Libert и др.</NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:288">EU:C:2013:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Съдът е приел и че важният процес на либерализация на равнище Съюз на икономически сектор като този на финансовите услуги, който процес е довел до засилване на конкуренцията, условията за която са създадени още с предвиденото в Договора свободно движение на капитали, може да доведе до действително или потенциално влияние на помощите върху търговията между държавите членки (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cassa di Risparmio di Firenze и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑222/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:8">EU:C:2006:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0142">142</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0145">145</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Изтъкнатото от белгийското правителство и кооперациите от групата ARCO обстоятелство, че стойността на дяловете, притежавани от физическите лица, членове на действащи във финансовия сектор кооперации, обикновено е незначителна, не изключва възможността разглежданата в главното производство гаранционна схема да нарушава конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>Въздействието на разглежданата в главното производство гаранционна схема върху конкуренцията и върху търговията между държавите членки трябва всъщност да се преценява с оглед на съвкупността от всички обхванати от тази схема дялове в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, а не с оглед на гарантирания капитал на отделен член-кооператор, физическо лице. При всички положения съгласно практиката на Съда относително малкото значение на помощта или относително неголемите мащаби на предприятието получател не изключват априори възможността търговията между държавите членки да бъде засегната (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eventech</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑518/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:9">EU:C:2015:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Следователно Комисията правилно е приела, че в случая са изпълнени условията, свързани с нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до член 296 ДФЕС, запитващата юрисдикция пита по същество дали решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> е достатъчно мотивирано в частта, в която разглежданата в главното производство гаранционна схема е квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда изискваните с член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nuova Agricast</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑390/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:224">EU:C:2008:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>След като квалифицирането на дадена мярка като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всичките посочени в тази разпоредба условия, решението на Комисията, съдържащо такава квалификация, трябва да излага причините, поради които въпросната институция счита, че съответната държавна мярка отговаря на всички тези условия (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>В случая решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> не отговаря на това изискване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Всъщност трябва да се констатира, че това решение е надлежно мотивирано, доколкото в съображения 91—110 от него ясно и недвусмислено се излагат причините, поради които Комисията е приела, че в случая всяко от условията по член 107, параграф 1 ДФЕС е изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>При това положение е уместно да се припомни, че не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста на този акт, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051124">24 ноември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:714">EU:C:2005:714</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑286/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:184">EU:C:2015:184</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Освен това, както отбелязва Комисията, оказва се, че някои доводи на кооперациите от групата ARCO в подкрепа на твърдението им за немотивираност, така както са изложени в акта за преюдициално запитване, касаят въпроса по-скоро за правилността на решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, отколкото за неговата мотивираност. Това важи за довода, който тези кооперации са изтъкнали против съдебната практика, цитирана от Комисията в подкрепа на тезата за съществуването на предимство, както и за доводите, които въпросните кооперации са изложили във връзка с нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Съдът обаче е приел, че задължението за мотивиране на актовете на Съюза, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑597/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:613">EU:C:2015:613</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Следователно при разглеждането на втория въпрос не се установяват обстоятелства, които биха могли да засегнат валидността на решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="26"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>Предвид отговора на втория въпрос, на третия не следва да се отговаря.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По въпроси от четвърти до шести</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>С въпроси от четвърти до шести, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция пита по същество, от една страна, дали член 108, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска привеждането в действие на разглежданата в главното производство гаранционна схема, и от друга страна, дали с решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> се нарушава тази разпоредба, що се отнася до датата, на която според Комисията констатираната от нея държавна помощ е приведена в действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>Важно е да се припомни, че член 108, параграф 3, първо изречение ДФЕС въвежда в тежест на държавите членки задължение за отправяне на уведомление за плановете за предоставяне или изменение на помощи. Съгласно член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС държавата членка, която възнамерява да отпусне помощ, не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не приключи с окончателно решение на Комисията. Забраната, предвидена с посочената разпоредба, цели да гарантира, че последиците от дадена помощ няма да настъпят, преди Комисията да е имала разумен срок, за да разгледа плана в подробности, и ако е необходимо, да започне процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>Член 108, параграф 3 ДФЕС въвежда превантивен контрол върху плановете за нови помощи (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19731211">11 декември 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lorenz</NAME.CASE>, <NO.CASE>120/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:152">EU:C:1973:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0002">2</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131121">21 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Lufthansa</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑284/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:755">EU:C:2013:755</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR>от <DATE ISO="20150505">5 март 2015</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>От постоянната практика на Съда следва, че мерките за помощ, които са приведени в действие в нарушение на произтичащите от член 108, параграф 3 ДФЕС задължения, са неправомерни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>В случая от съображение 1 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> се вижда, че Комисията е уведомена за разглежданата гаранционна схема едва на <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE>, тоест на датата, на която искането на кооперациите от групата ARCO за защита на капитала им чрез тази гаранционна схема е уважено с кралския указ от същата дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>Уведомление, изпратено на един толкова напреднал етап, не би могло да се приеме за направено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>в разумен срок<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>Несъмнено съображение 110 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> — в което се посочва, че конститутивните признаци на държавната помощ са били налице най-късно към момента на приемане на кралския указ от <DATE ISO="20111010">10 октомври 2011 г.</DATE>, но предимството, създадено с разглежданата в главното производство гаранционна схема, е съществувало още след обявяването на тази мярка от белгийското правителство на <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE> — не сочи недвусмислено датата, на която според Комисията е била приведена в действие разглежданата в главната производство гаранционна схема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>Все пак, без да е нужно да се установява дали констатираната с решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> държавна помощ е била приведена в действие още при първото ѝ обявяване с прессъобщението на белгийското правителство от <DATE ISO="20081010">10 октомври 2008 г.</DATE>, или едва с кралския<?PAGE NO="27"?> указ от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE>, или пък на една от посочените от запитващата юрисдикция дати между тези два момента, следва да се приеме, че доколкото бенефициерите по разглежданата в главното производство гаранционна схема са получили право да се присъединят към въпросната схема най-късно по силата на кралския указ от <DATE ISO="20111107">7 ноември 2011 г.</DATE>, уведомяването към този момент за въпросната схема е при всички случаи направено, когато същата вече не се намира на етапа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>план<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС. Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 118 от заключението си, принципът на превантивен контрол от страна на Комисията е нарушен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>Следователно Комисията при всички случаи правилно е заключила в съображение 143 от решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, че разглежданата в главното производство гаранционна схема <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>неправомерно [е] приведена в действие от [Кралство] Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Предвид всички изложени по-горе съображения на въпроси от четвърти до шести следва да се отговори, че член 108, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска гаранционна схема като разглежданата в главното производство, доколкото същата е приведена в действие в нарушение на задълженията по тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>При разглеждането на тези въпроси не се установяват обстоятелства, които биха могли да засегнат валидността на решението от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19940530">30 май 1994 година</DATE> относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20050309">9 март 2005 г.</DATE>, трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да приемат схема за гарантиране на дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, като разглежданата в главното производство, нито са пречка държавата членка да приеме такава схема, стига същата да не застрашава — което запитващата юрисдикция трябва да провери — практическата ефективност на схемата за гарантиране на депозитите, която съгласно тази директива държавите членки са длъжни да въведат, и да е в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, и в частност с членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">При разглеждането на преюдициалните въпроси, поставени от Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия), не се установяват обстоятелства, които биха могли да засегнат валидността на Решение 2014/686/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 година</DATE> относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="28"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 108, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска гаранционна схема като разглежданата в главното производство, доколкото същата е приведена в действие в нарушение на задълженията по тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>