<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-55/19 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0055</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:57">EU:C:2021:57</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella —Дело C‑55/19 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Prosegur Compañía de Seguridad/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210121">21 януари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: италиански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑55/19 P</HT></P><P>Prosegur Compañía de Seguridad, SA</P><P>срещу</P><P>Европейска комисия</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Разпоредби относно корпоративния данък, с които на предприятията, подлежащи на данъчно облагане в Испания, се разрешава да амортизират финансовата репутация, която произтича от придобиването на дялови участия в дружества, подлежащи на данъчно облагане в чужбина</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за държавна помощ</KEYWORD><KEYWORD>Селективност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Предмет на настоящото дело е жалбата, подадена от Prosegur Compañía de Seguridad, SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Prosegur<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) срещу решение от <DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, Prosegur Compañía de Seguridad/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑406/11</NO.CASE> непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:793">EU:T:2018:793</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> (наричано по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), с което Общият съд е отхвърлил подадената от Prosegur жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на член 1, параграф 1 от Решение 2011/282/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20110112">12 януари 2011 година</DATE> относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества, приведено в действие от Испания (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>оспорваното решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="135" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 135, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Това решение има две поправки, от <DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE> и от <DATE ISO="20111126">26 ноември 2011 г.</DATE></P></NOTE>, и при условията на евентуалност — на член 4 от същото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="SC">Н</HT>астоящото производство е част от поредица от осем успоредни дела с предмет отмяна на решенията, с които Общият съд отхвърля жалбите, подадени от няколко испански дружества срещу оспорваното решение или срещу решение 2011/5/EО на Комисията относно данъчната амортизация на финансовата репутация при придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества, приведено в действие от Испания (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Решението от <DATE ISO="20091028">28 октомври 2009 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="48" DATE.PUB="2011">ОВ L 7, 2011 г., стр. 48</REF.DOC.OJ>). Другите дела, по които представям заключение днес, са съединени дела C‑51/19 P, World Duty Free Group, и C‑64/19 P, Испания/Комисия, C‑53/19, Banco Santander и Santusa/Комисия, и C‑65/19 P, Испания/Комисия, и дела C‑50/19 P, Sigma Alimentos Exterior/Комисия, C‑52/19 P, Banco Santander/Комисия, и C‑54/19 P, Axa Mediterranean/Комисия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, спорната мярка и оспорваното решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071010">10 октомври 2007 г.</DATE>, след като получава няколко писмени въпроса, отправени до нея от членове на Европейския парламент през 2005 г. и през 2006 г., както и след като през 2007 г. до нея е подадена жалба от частен оператор, Европейската комисия решава да започне официалната процедура по разследване, предвидена в сегашния член 108, параграф 2 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="311" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="2007">ОВ C 311, 2007 г. стр. 21</REF.DOC.OJ> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>решението за откриване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</P></NOTE> (наричано по-нататък: „решението за откриване), във връзка с механизма, предвиден в член 12, параграф 5, въведен в Ley del Impuesto sobre Sociedades (испанския Закон за корпоративния данък) с Ley 24/2001, de Medidas Fiscales, Administrativas y del Orden Social (Закон 24/2001 за приемане на данъчни, административни и осигурителни мерки) от <DATE ISO="20011227">27 декември 2001 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>BOE № 61 от<DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE>, стр. 10951.</P></NOTE>, и възпроизведен от Real Decreto Legislativo 4/2004, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Кралски законодателен декрет 4/2004 за одобряване на изменения текст от Закона за корпоративния данък, наричан по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>TRLIS<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) от <DATE ISO="20040305">5 март 2004 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>спорната мярка<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>). Спорната мярка предвижда, че когато придобиването на дялово участие в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>чуждестранно дружество<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> от предприятие, подлежащо на данъчно облагане в Испания, е поне 5 % и това участие е държано непрекъснато в продължение поне на една година, произтичащата от това финансова<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>В съображение 29 от оспорваното решение се посочва, че в испанската данъчна система <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>финансова репутация<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> е репутацията, която би била осчетоводена, ако дружеството, притежаващо дяловете, и целевото дружество, се слеят.</P></NOTE> репутация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Репутацията е определена в съображение 27 от оспорваното решение като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>стойността на уважавано търговско наименование, добри връзки с клиентите, умения на персонала и други фактори, които се очаква в бъдеще да бъдат преобразувани в по-големи от очевидните приходи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, отговарящи на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>сумата, платена за придобиването на предприятие над пазарната стойност на активите, съставляващи стопанската дейност<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, и трябва да бъде осчетоводена като отделен нематериален актив веднага след като придобиващото дружество поеме контрол върху целевото дружество.</P></NOTE>може да се приспадне под формата на амортизация от облагаемата с корпоративен данък данъчна основа на предприятието. Спорната мярка уточнява, че за да бъде дадено дружество квалифицирано като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>чуждестранно дружество<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, то трябва да подлежи на облагане с данък, идентичен на предвидения в Испания, и приходите му да са главно от стопанска дейност в чужбина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>С Решението от <DATE ISO="20091028">28 октомври 2009 г.</DATE> Комисията приключва официалното разследване относно придобиването на акционерни участия, осъществени в Европейския съюз. В това решение Комисията обявява за несъвместима с вътрешния пазар схемата за помощ, приложена от Испания по силата на спорната мярка, що се отнася до помощите, отпуснати на получателите за вътреобщностни придобивания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Комисията продължава официалното разследване относно придобиването на акционерни участия, осъществени извън Европейския съюз, очаквайки нови документи, които испанските органи са се задължили да представят. Тази част от разследването приключва с приемането на оспорваното решение. В член 1, параграф 1 от това решение се обявява за несъвместима с вътрешния пазар схемата за помощ, приложена от Испания по силата на спорната мярка, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>що се отнася до помощите отпуснати на получателите за придобивания извън Съюза<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>В член 1, параграф 2 от оспорваното решение от декларацията за несъвместимост и от разпореждането за възстановяване на данъчните намаления, от които бенефициерите са се ползвали за придобивания извън Съюза в приложение на спорната мярка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>свързани с правата, притежавани пряко или непряко в чуждестранни дружества, които отговарят на съответните условия съгласно схемата за помощ към <DATE ISO="20071221">21 декември 2007 г.</DATE>, отделно от условието, че трябва да са притежавали дяловите си участия за непрекъснат период от най-малко една година<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> прилага за целия амортизационен период, установен от схемата за помощ. Комисията всъщност приема, че до тази дата (съответстваща на публикуването в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейските общности</HT> на решението за започване на официалното разследване) бенефициерите по спорната мярка са имали оправдани правни очаквания във връзка със законосъобразността на тази мярка (вж. съображения 186—199 от оспорваното решение).</P></NOTE>. Параграф 4 от този член предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>намаляването на<?PAGE NO="3"?> данъците, от което бенефициерите са се възползвали по силата на член 12, параграф 5 от TRLIS във връзка с придобиванията извън ЕС, извършени към датата на публикуване на настоящото решение в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>, които са свързани с правата, притежавани пряко или непряко в чуждестранни дружества, създадени в Китай, Индия или други държави, в които наличието на изрични правни пречки за трансграничните обединения на търговската дейност е било или може да бъде доказано, може да продължи да се прилага за целия амортизационен период, установен от схемата за помощ<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. В член 4, параграф 1 от оспорваното решение се разпорежда възстановяването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>несъвместимата помощ, съответстваща на намаляването на данъците, предоставено съгласно схемата, посочена в член 1, параграф 1 от бенефициерите, чиито права в чуждестранни дружества, придобити в контекста на придобиванията извън ЕС, не отговарят на условията, посочени в член 1, параграфи 2—5.<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110729">29 юли 2011 г.</DATE> Prosegur подава в деловодството на Общия съд жалба за отмяна на оспорваното решение. Производството е спряно от <DATE ISO="20140313">13 март</DATE> до <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>, датата на която Общият съд се произнася по делото, приключило с решение от <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>, Banco Santander e Santusa/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:938">EU:T:2014:938</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> (наричано по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>решение Banco Santander e Santusa/Комисия<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>), с което отменя оспорваното решение с мотива, че Комисията е приложила неправилно предвидения в член 107, параграф 1 ДФЕС критерий за селективност. Общият съд освен това отменя също Решението от <DATE ISO="20091028">28 октомври 2009 г.</DATE> с решение от <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 г.</DATE>, Autogrill España/Комисия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑219/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:939">EU:T:2014:939</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> (наричано по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>решение Autogrill España/Комисия<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150119">19 януари 2015 г.</DATE> Комисията подава в деловодството на Съда жалба срещу решение Banco Santander и Santusa/Комисия. Жалбата, която е заведена под номер C‑21/15 P, е съединена с жалбата, заведена под номер C‑20/15 P, подадена от Комисията срещу решение Autogrill España/Комисия. С решения на председателя на Съда от <DATE ISO="20150519">19 май 2015 г.</DATE> Федерална република Германия, Ирландия и Кралство Испания са допуснати да встъпят по съединените дела в подкрепа на исканията на WDFG и на Banco Santander и Santusa. С решение от <DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, Комисия/World Duty Free Group и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> (наричано по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>решение WDFG<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>), Съдът отменя решение Banco Santander и Santusa/Комисия, връща делото на Общия съд и не се произнася по съдебните разноски. Освен това Съдът отменя и решение Autogrill España/Комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Производството пред Общия съд, което отново е спряно от <DATE ISO="20150309">9 март 2015 г.</DATE>, е възобновено на <DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE> и приключва с приемането на обжалваното съдебно решение, с което Общият съд отхвърля жалбата на Prosegur и го осъжда да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда и искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190125">25 януари 2019 г.</DATE> Prosegur подава в деловодството на Съда жалбата, предмет на настоящото производство. То иска отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на оспорваното решение, след като бъде уважена жалбата му до Общия съд и Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Комисията иска жалбата да се отхвърли и жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>За преглед на сегашното състояние на съдебната практика относно селективността на данъчните мерки, по-специално за онагледяване на установения от Съда метод за анализ на селективността в три етапа, препращам към доводите и критериите, припомнени в точки 11—21 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P, World Duty Free Group/Комисия, и C‑64/19 P, Испания/Комисия, представено днес. И в светлината на тези доводи и критерии ще бъдат разгледани изложените от Prosegur оплаквания. Относно отражението на решение WDFG за целите на разглеждането на жалбата, предмет на настоящото производство, обаче препращам към точки 23—27 от посоченото заключение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По жалбата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Prosegur повдига едно-единствено основание, свързано с грешка при тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС относно критерия за селективността. Това основание се разделя в главното искане на четири части и на две части в искането, предявено при условията на евентуалност.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първата част от единственото основание за обжалване: грешка при определянето на референтната система</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Твърденията за нарушение, изложени в първата част от единственото основание за обжалване на Prosegur, са относно първата фаза на анализа на селективността, насочена към определянето на референтната система. Относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>референтна система<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и неговите критерии, приложими за определянето му, препращам към становището, изложено в точки 37—51 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P, World Duty Free Group/Комисия, и C‑64/19 P, Испания/Комисия, представено днес.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първото твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Тъй като оспорванията, изложени в рамките на първото твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване на Prosegur, както и доводите, посочени в подкрепа на тези оспорвания, са идентични на повдигнатите в първото твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване на World Duty Free Group по дело C‑51/19 P, за разглеждането им ще се огранича да препратя mutatis<?PAGE NO="5"?> mutandis към точки 52—59 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P и C‑64/19 P, представено днес, от които следва, че разглежданото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По второто твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Тъй като оспорванията, изложени в рамките на второто твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване на Prosegur, както и доводите, посочени в подкрепа на тези оспорвания са идентични на повдигнатите във второто твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване на World Duty Free Group по дело C‑51/19 P, за разглеждането им ще се огранича да препратя mutatis mutandis към точки 62—82 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P и C‑64/19 P, представено днес, от които следва, че разглежданото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третото твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Тъй като оспорванията, изложени в рамките на третото твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване на Prosegur, както и доводите, посочени в подкрепа на тези оспорвания, са идентични на повдигнатите в третото твърдение за нарушение в първата част от единственото основание за обжалване на World Duty Free Group по дело C‑51/19 P, за разглеждането им ще се огранича да препратя mutatis mutandis към точки 85—87 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P и C‑64/19 P, представено днес, от които следва, че разглежданото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втората част от единственото основание за обжалване: грешка при определянето на целта, с оглед на която трябва да се направи прегледът на сходството</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Твърденията за нарушение, посочени от Prosegur във втората част от единственото основание за обжалване, са относно точки 133—154 от обжалваното съдебно решение и с тях се цели оспорване на мотивите на това решение, с които Общият съд е определил целта на референтната система и с оглед на тази цел е сравнил положението на предприятията — бенефициери на въведеното със спорната мярка предимство, и на тези, които не се ползват от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Тъй като оспорванията, изложени в рамките на тази част от единственото основание за обжалване на Prosegur, както и изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи са идентични на повдигнатите във втората част от единственото основание на жалбата на World Duty Free Group по дело C‑51/19 P, за разглеждането им ще се огранича да препратя mutatis mutandis към точки 91—106 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P и C‑64/19 P, представено днес, от които следва, че всички посочени оспорвания трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третата част от единственото основание за обжалване: грешка при прилагане на правото при разпределянето на доказателствената тежест</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Тъй като оспорванията, изложени в рамките на третата част от единственото основание за обжалване на Prosegur, както и изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи са идентични на повдигнатите в третата част от единственото основание за обжалване на World Duty Free Group по дело C‑51/19 P, за разглеждането им ще се огранича да препратя mutatis mutandis към точки 109 и 110 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P и C‑64/19 P, представено днес, от които следва, че всички посочени оспорвания трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По четвъртата част от единственото основание за обжалване: пропорционалност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Тъй като оспорванията, изложени в рамките на четвъртата част от единственото основание за обжалване на Prosegur, както и изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи, са идентични на повдигнатите в четвъртата част от единственото основание за обжалване на World Duty Free Group по дело C‑51/19 P, за разглеждането им ще се огранича да препратя mutatis mutandis към точки 112 и 113 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P и C‑64/19 P, представено днес, от които следва, че всички посочени оспорвания трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По петата част от единственото основание за обжалване причинно следствена връзка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Тъй като оспорванията, изложени в рамките на петата част от единственото основание за обжалване на Prosegur, както и изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи са идентични на повдигнатите в петата част от единственото основание за обжалване на World Duty Free Group по дело C‑51/19 P, за разглеждането им ще се огранича да препратя mutatis mutandis към точки 114—117 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P и C‑64/19 P, представено днес, от които следва, че всички посочени оспорвания трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">6.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По шестата част от единственото основание за обжалване делимост на мярката</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Тъй като оспорванията, изложени в рамките на шестата част от единственото основание за обжалване на Prosegur, както и изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи са идентични на повдигнатите в шестата част от единственото основание за обжалване на World Duty Free Group по дело C‑51/19 P, за разглеждането им ще се огранича да препратя mutatis mutandis към точки 119—122 от заключението ми по съединени дела C‑51/19 P и C‑64/19 P, представено днес. Въз основа на същите съображения като изложените в тези точки предлагам на Съда да отхвърли шестата част от единственото основание за обжалване на Prosegur.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">7.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключение по жалбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В светлината на изложеното по-горе предлагам на Съда да отхвърли изцяло жалбата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. По силата на член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим mutatis mutandis към производството пред Съда с предмет жалба срещу решение на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като предлагам на Съда да отхвърли жалбата на Prosegur, според мен то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с искането в този смисъл на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Въз основа на всичко изложено по-горе предлагам на Съда да отхвърли жалбата и да осъди Prosegur да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>