<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-360/15</NO.CASE><NO.CASE>C-31/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0360</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:397">EU:C:2017:397</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>36</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>36</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА М. SZPUNAR — СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА C‑360/15 И C‑31/16</P><P>X И VISSER</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170518">18 май 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑360/15 и C‑31/16</HT></P><P>College van Burgemeester en Wethouders van de gemeente Amersfoort</P><P>срещу</P><P>X BV</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD><HT TYPE="BOLD">Директива 2006/123/EО</HT></KEYWORD><KEYWORD><HT TYPE="BOLD">Приложно поле</HT></KEYWORD><KEYWORD><HT TYPE="BOLD">Член 2, параграф 2, буква в)</HT></KEYWORD><KEYWORD><HT TYPE="BOLD">Член 2, параграф 3</HT></KEYWORD><KEYWORD><HT TYPE="BOLD">Дейности, свързани с изграждането на електронни мрежи</HT></KEYWORD><KEYWORD><HT TYPE="BOLD">Директива 2002/20</HT></KEYWORD><KEYWORD><HT TYPE="BOLD">Член 13</HT></KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">и</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Visser Vastgoed Beleggingen BV</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Raad van de gemeente Appingedam</HT></P><P>(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия)</P></TI></TITLE><CONTENTS.CONCLUSION><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Директива 2006/123/EО</KEYWORD><KEYWORD>Установяване на доставчиците на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Съображение 9</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, точка 1</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Търговия на дребно</KEYWORD><KEYWORD>Общински общ устройствен план</KEYWORD><KEYWORD>Член 15, параграф 2, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Териториално ограничение</KEYWORD><KEYWORD>Член 15, параграф 3</KEYWORD><KEYWORD>Опазване на градската околна среда</KEYWORD></INDEX><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Въведение</ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правото на Съюза</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правото на Съюза в областта на административните такси във връзка с изграждането на електронни съобщителни мрежи</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><?PAGE NO="2"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Нидерландското право</ITEM.CONT><ITEM.REF>9</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Избрани разпоредби на нидерландския Закон за далекосъобщенията</ITEM.CONT><ITEM.REF>9</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Leges<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> (такси) в община Амерсфорт</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Разпоредби, уреждащи общите устройствени планове в Нидерландия и община Апингедам</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Споровете по главните производства и преюдициалните въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑360/15, X</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑31/16, Visser</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Производството пред Съда</ITEM.CONT><ITEM.REF>13</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>V.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑360/15, X</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По приложното поле на Директива 2006/123 (въпроси от първи до трети)</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Член 2 от Директива 2006/123 (първи въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По член 2, параграф 3 от Директива 2006/123</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съображение 9 от Директива 2006/123 (трети въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>18</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По изцяло вътрешните положения (втори въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>18</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Четвъртият и петият въпрос</ITEM.CONT><ITEM.REF>18</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑31/16, Visser</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По член 4, точка 1 от Директива 2006/123 (първи въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице […] срещу възнаграждение</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>[…] както е посочено в член 57 ДФЕС</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Ограничително тълкуване поради първичното право?</ITEM.CONT><ITEM.REF>22</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Свобода на установяване</ITEM.CONT><ITEM.REF>22</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Свободно движение на стоки</ITEM.CONT><ITEM.REF>22</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>i)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Търсене на център на тежестта</ITEM.CONT><ITEM.REF>23</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>ii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Едновременно прилагане</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>iii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Последователно прилагане</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело Rina Services и др.</ITEM.CONT><ITEM.REF>25</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><?PAGE NO="3"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>г)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Други съображения</ITEM.CONT><ITEM.REF>26</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>д)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>26</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По изцяло вътрешните положения (четвърти въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>27</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По възможните трансгранични елементи (трети въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>30</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>4.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Общ устройствен план съгласно Директива 2006/123 (втори и пети въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>30</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По разрешенията</ITEM.CONT><ITEM.REF>30</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По изискванията</ITEM.CONT><ITEM.REF>31</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съображение 9 от Директива 2006/123</ITEM.CONT><ITEM.REF>32</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>г)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По член 14, точка 5 от Директива 2006/123</ITEM.CONT><ITEM.REF>33</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>д)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По член 15 от Директива 2006/123</ITEM.CONT><ITEM.REF>34</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>5.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По членове 34 ДФЕС и 49 ДФЕС (шести въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>35</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>VI.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>35</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Вътрешният пазар със своите основни свободи не само представлява историческият правен крайъгълен камък на Договорите и техен основен организационен принцип, но и от самото начало на интеграционния процес се характеризира с динамизма си. Той е една от заявените цели на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Вж. член 3, параграф 3 ДЕС.</P></NOTE> и заема видно място в част трета, дял I от Договора за функционирането на ЕС. Правно определен от Единния европейски акт като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>пространство[…], в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. член 26, параграф 2 ДФЕС.</P></NOTE>, той има за цел да осигури свободен поток на продукти и фактори на производство в рамките на Съюза на фона на икономическото понятие за сравнително предимство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Müller-Graff</HT>, P.-Chr. Die Verfassungsziele der Europäischen Union, т. 113. — in: Dauses, M.A., Handbuch des EU-Wirtschaftsrechts, Band 1, EL 31, C. H. Beck, Munich, 2016.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Макар че не бих искал да отида твърде далеч като заявя, че вътрешният пазар е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>жив инструмент<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Не на последно място, не бих искал да бъда обвинен в плагиатство от Европейския съд по правата на човека, който, както е добре известно, използва тази терминология при тълкуването на ЕКПЧ след решението му от <DATE ISO="19780425">25 април 1978 г.</DATE>, Tyrer с/у Обединеното кралство, ECLI:CE:ECHR:1978:0425JUD000585672, т. 31.</P></NOTE>, може въпреки всичко да се твърди, че в много по-голяма степен, отколкото повечето други политики на Съюза, законодателството относно вътрешния пазар представлява движеща се цел. То е разположено между две тектонични плочи: от една страна, свободите на пазара, и от друга страна, желанието на държавите членки да регулират интереси от неикономическо естество, като тези интереси могат да са различни в отделните национални<?PAGE NO="4"?> политически системи. Създателите на Договорите са били далновидни, като избират хоризонтална област на политика, която има пресечни точки и отражение практически върху всяка друга област на (национална) политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Всъщност всяка област на политика, призната като обосновка на ограничение, независимо дали е изрично спомената в Договора за функционирането на ЕС, или развита от Съда под формата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>задължително изискване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> (или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>императивно изискване<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>наложителна причина, свързана с обществения интерес<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>).</P></NOTE>, този динамизъм със съответните си дестабилизиращи елементи е част от ДНК-то на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>През годините Съдът отчита този динамизъм, и то по различен начин: понякога го подхранва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Като например признава, че ограниченията на основните свободи надхвърлят рамката, свързана единствено с принципа за недопускане на дискриминация на основание гражданство, вж. по отношение на стоките решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740711">11 юли 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dassonville</NAME.CASE> (<NO.CASE>8/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:82">EU:C:1974:82</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), относно установяването, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951130">30 ноември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gebhard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:411">EU:C:1995:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и по отношение на услугите, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Säger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑76/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:331">EU:C:1991:331</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а друг път го смекчава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Като например ограничава приложното поле на свободното движение на стоки в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931124">24 ноември 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Keck и Mithouard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/91 и C‑268/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:905">EU:C:1993:905</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), или дори като редовно допуска обосновани ограничения от страна на държавите членки и като развива практиката си на основания, които не са изрично посочени в Договора за функционирането на ЕС.</P></NOTE>. Но той винаги тълкува разпоредбите на Договора по начин, който отразява икономическата и социалната действителност в деня (на съдебното решение)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Най-добри примери в това отношение: като признава в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790220">20 февруари 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rewe-Zentral</NAME.CASE> (<NO.CASE>120/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:42">EU:C:1979:42</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Cassis de Dijon<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), относно стоките, и в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951130">30 ноември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gebhard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:411">EU:C:1995:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), относно установяването, че държавите членки могат да се позовават на основания, различни от тези, които изрично се съдържат в Договора за функционирането на ЕС, Съдът е взел предвид например, съществуването на защитата на потребителите или опазването на околната среда — понятия, които не са били в умовете на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>господарите на Договорите<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> през 1957 г.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Поначало основната част от практиката на Съда възниква в контекста на свободното движение на стоки и именно оттук произхождат повечето понятия. Примерите включват много вече посочени по-горе изводи, като този, че по принцип<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Съществено изключение е свободното движение на работници, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000606">6 юни 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Angonese</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑281/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:296">EU:C:2000:296</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> свободите са насочени към държавите членки и че те не се прилагат по отношение на чисто вътрешни положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Макар на практика да е лесно да се тълкува положение с трансграничен елемент, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trijber и Harmsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:641">EU:C:2015:641</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и макар Съдът да е бил либерален по отношение на приемането на преюдициални запитвания по дела, чиито фактически обстоятелства ясно се ограничават до една държава членка (за официално обобщение на съществуващата към момента съдебна практика вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ullens de Schooten</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:874">EU:C:2016:874</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Когато се преценяват национални мерки, които потенциално нарушават повече от една свобода, предвидена в Договора, може да се установи тенденция такива случаи да се отнасят към главата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. Установяването и услугите задълго са засенчени от тази съдебна практика. Все пак през годините те придобиват тежест, което води и до значителна съдебна практика — или в случай на пряко прилагане на тези свободи във връзка с преюдициални запитвания, или чрез производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу съответните държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Законодателят на Съюза счита, че такъв специфичен за всеки отделен случай подход не е достатъчен, за да се премахнат действително бариерите пред свободата на установяване за доставчиците в държавите членки и бариерите за свободното движение на услуги между държавите членки, и да се гарантира на получателите и доставчиците правната сигурност, необходима за да бъдат осъществявани на практика тези две основни свободи, предвидени в Договора за функционирането на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. съображения 5 и 6 от Директива 2006/123.</P></NOTE>. Така Директива 2006/123/EC<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2006">ОВ L 376, 2006 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).</P></NOTE>е приета след продължителен процес, довел до съществени промени в първоначалното предложение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Wathelet</HT>, M. La genèse de la directive<QUOT.START CODE="201C" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>services<QUOT.START CODE="201D" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/> – in: Ferrari-Breeur (ed.), La directive <QUOT.START CODE="201C" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>services<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201D" ID="QE0013"/>, Bruylant, Bruxelles 2011, p. 21—31, по-конкретно p. 23—25.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Тази директива, която трябваше да бъде транспонирана от държавите членки в националното право до края на 2009 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. член 44, параграф 1 от Директива 2006/123.</P></NOTE>, все още не е довела до натрупването на значителна практика пред Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Това би могло да се тълкува като добър знак, в смисъл че директивата изпълнява определената си цел да осигури правна яснота, като по този начин се намаляват споровете.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Разглежданите две преюдициални запитвания, отправени от двете върховни съдилища на Нидерландия (в съответните им области на компетентност), Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) и Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), повдигат редица основни въпроси, свързани с Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Както ще изложа подробно в анализа, основното ми становище и по двете дела е, че Директива 2006/123 следва да се тълкува в съответствие с изтъкнатата ѝ цел и в контекста на изграждането на вътрешния пазар, като се отчита правната и икономическата действителност в двадесет и първи век. Във връзка с това Съдът трябва да признае, че секторът на услугите се развива и че това е област с огромен икономически потенциал. Съдът не трябва да се бои да тълкува Директива 2006/123 по начина, по който е тълкувал в миналото свързани с вътрешния пазар разпоредби: като има предвид целта, с оглед на настоящите обстоятелства, и като зачита желанието на държавите членки (да продължат) да регулират дейности с нетърговски характер.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">A.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съображения 9 и 33 от Директива 2006/123 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>(9)</NO.P><TXT>Настоящата директива се прилага само спрямо изисквания, които касаят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга. Следователно тя не се прилага за изисквания като правила за движение по пътищата, правила относно развитието и използването на земята, териториалното и селищно устройство, стандартите на строителство, а също и административни санкции, налагани за несъобразяването с такива правила, които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(33)</NO.P><TXT>Услугите, обхванати от настоящата директива, засягат широка гама от непрекъснато променящи се дейности […]. Обхванатите услуги са насочени както към бизнеса, така и към потребителите, като например правни и финансови консултации […]; дистрибуторска търговия; организиране на търговски панаири […]; Тези услуги може да са такива, които изискват близост между доставчик и получател, услуги, които изискват пътуване от страна на получателя или доставчика, и услуги, които може да бъдат оказвани от разстояние, включително чрез Интернет<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2006/123 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Обхват<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива не се прилага спрямо следните дейности:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>електронните съобщителни услуги и мрежи, и свързаните с тях структури и услуги, по отношение на въпросите, обхванати от Директиви 2002/19/EО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020307">7 март 2002 година</DATE> относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="108" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2002">ОВ L 108, 2002 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169).</P></NOTE>, 2002/20/EО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020307">7 март 2002 година</DATE> относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Директива за разрешение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="108" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="2002">ОВ L 108, 2002 г., стр. 21</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091125">25 ноември 2009 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="2009">ОВ L 337, 2009 г., стр. 37</REF.DOC.OJ> и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="241" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="2013">OB L 241, 2013 г., стр. 8</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, 2002/21/EО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020307">7 март 2002 година</DATE> относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="108" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="2002">ОВ L 108, 2002 г., стр. 33</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091125">25 ноември 2009 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="2009">OB L 337, 2009 г., стр. 37</REF.DOC.OJ> и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="241" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="2013">OB L 241, 2013 г., стр. 8</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, 2002/22/EC<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020307">7 март 2002 година</DATE> относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="108" PAGE.FIRST="51" DATE.PUB="2002">ОВ L 108, 2002 г., стр. 51</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).</P></NOTE> и 2002/58/EО;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не се прилага в областта на данъчното облагане<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2006/123:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Държавите членки прилагат разпоредбите на настоящата директива в съответствие справилата на Договора за правото на установяване и свободното движение на услуги<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 4 от Директива 2006/123 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и съдържа следните разпоредби:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> означава всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице, обичайно осъществявана срещу възнаграждение, както е посочено в член 50 от Договора;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>доставчик<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> означава всяко физическо лице, което е гражданин на държава членка или всяко юридическо лице, както е посочено в член 48 от Договора и установено в държава членка, което предлага или предоставя услуга;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>установяване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> означава действително осъществяване на стопанска дейност, както е посочено в член 43 от Договора, от доставчика за неопределен период от време и чрез стабилна инфраструктура, от мястото, където действително се осъществява бизнеса по предоставяне на услуга;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="7"?><ITEM><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> означава всяка процедура, по която даден доставчик или получател на практика трябва да предприеме стъпки, за да получи от компетентен орган официално решение или конклудентно такова, относно достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>изискване<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> означава всяко задължение, забрана, условие или ограничение, предвидено в закон, подзаконов акт или административна разпоредба на държава членка, или произтичащо от съдебната практика, административната практика, правилата на професионални институции или колективните правила на професионални сдружения, или други професионални организации, прието в рамките на тяхната правна автономия; правилата, залегнали в колективните трудови договори, сключени от социалните партньори не се разглеждат като изисквания сами по себе си, по смисъла на настоящата директива;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>наложителни причини, свързани с обществения интерес<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> означа основания, признати като такива в практиката на Съда на Европейските общности, включително следните основания: […] опазване на околната среда и на градската околна среда […]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 14 от Директива 2006/123 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Забранени изисквания<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Държавите членки не може да поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия в зависимост от което и да било от следните условия:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>прилагането спрямо конкретните случаи на икономически тест, който поставя издаването на разрешително в зависимост от доказването на икономическа нужда или пазарна необходимост, оценка на потенциала или текущия икономически ефект от дейността или оценка на това доколко дейността е подходяща с оглед целите на икономическото планиране, поставени от компетентния орган; тази забрана не се отнася до изисквания, свързани с планирането, които нямат икономически цели, а служат на наложителни причини, свързани с обществения интерес;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…].<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 15 от същата директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Изисквания, които подлежат на оценка<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> и съдържа следната разпоредба в параграф 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Държавите членки проверяват дали техните правни системи поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга в зависимост от спазването на някои от следните недискриминационни изисквания:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>количествени или териториални ограничения, особено под формата на лимити, фиксирани в съответствие с население или минимално географско разстояние между доставчиците;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза в областта на административните такси във връзка с изграждането на електронни съобщителни мрежи</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Директива 2002/21 определя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>електронна съобщителна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> в член 2, буква a) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>а)</NO.P><TXT>електронна съобщителна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> означава преносни системи и, когато е приложимо, комутационно или маршрутизиращо оборудване и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват преноса на сигнали посредством проводници, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутиране на канали и пакети, включително Интернет) и мобилни наземни мрежи, електропроводни системи, доколкото са използвани за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио и телевизионно разпръскване, кабелни телевизионни мрежи, независимо от типа на пренасяната информация<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 11 от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Право на преминаване<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> и съдържа следните разпоредби в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Държавите членки гарантират, че когато компетентен орган разглежда:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>заявление за предоставяне на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен или частен имот от страна на предприятие, което има разрешение за доставка на обществени съобщителни мрежи, или</P></ITEM><ITEM><P>заявление за предоставянето на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен имот от страна на предприятие, което има разрешение за доставка на съобщителни мрежи освен обществените,</P></ITEM></LIST><P>компетентна власт:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>действа въз основа на прости, ефикасни, прозрачни и обществено достъпни процедури, прилагани без дискриминация и забавяне, и при всички случаи взема решение в рамките на шест месеца от подаване на заявлението, освен в случаи на отчуждаване, и</P></ITEM><ITEM><P>следва принципите на прозрачност и недискриминация при даването такива права под условие.</P></ITEM></LIST><P>Горепосочените процедури могат да се различават в зависимост от това дали подателят на молбата предоставя обществени съобщителни мрежи или не<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Директива 2002/20 прилага същите определения като тези в Директива 2002/21. Съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2002/20 същата се прилага за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>разрешителните за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Членове 12 и 13 от Директива 2002/20 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="012"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Член 12</TI.ART><STI.ART>Административни такси</STI.ART><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всички административни такси, наложени върху предприятията, които предоставят услуга или мрежа по общото разрешение, или на които е било предоставено право на използване:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>по размер покриват единствено административните разходи за управлението, контрола и изпълнението на общата лицензионна схема и правата за използване и специфичните задължения, както е посочено в член 6, параграф 2, които могат да включват разходи за международно сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ на пазара, проследяване на съответствието и други видове пазарен контрол, както и регулаторната дейност по подготовката и въвеждането в сила на вторичното законодателство и административните решения като например решенията за достъп и взаимосвързаност; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>се налагат на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което свежда до минимум допълнителните административни разходи и съпътстващите такси.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато налагат административни такси, националните регулаторни власти публикуват годишни прегледи на административните си разходи и общия размер на събраните такси. В светлината на разликата между общия размер на таксите и административните разходи се внасят съответните корекции.</ALINEA></PARAG></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="013"><TI.ART>Член 13</TI.ART><ALINEA>Такси за права за използване и права за изграждане на инфраструктура</ALINEA><ALINEA>Държавите членки могат да разрешат на съответните компетентни органи да налагат такси за правата за ползване на радиочестоти или номера или правата за изграждане на инфраструктура в случаите на обществена или частна собственост, които отразяват потребността от гарантиране на оптималното използване на тези ресурси. Държавите членки гарантират, че такива такси са обективно обосновани, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на предназначената им цел, като вземат предвид целите, посочени в член 8 от [Директива 2002/21]<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Нидерландското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Избрани разпоредби на нидерландския Закон за далекосъобщенията</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 5.2, параграф 1 от Telecommunicatiewet (Закон за далекосъобщенията) задължава титулярите на права върху поземлени имоти — публична собственост, и управителите на такива имоти да допуснат прокарването и поддържането на кабели за обществените електронни съобщителни мрежи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Член 5.4 от същия закон определя две условия, при които могат да се извършват работи на място:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи, които възнамеряват да извършват работи по прокарването, поддържането или премахването на кабели във или на поземлени имоти — публична собственост, могат да изпълнят тези работи само когато:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a.</NO.P><TXT>са уведомили писмено за това си намерение общинския съвет, на чиято територията следва да се извършат планираните работи, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b.</NO.P><TXT>са получили одобрението на общинския съвет относно мястото, времето и начина на изпълнение на работите.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>По съображения за опазване на обществения ред или сигурност, за избягване или намаляване на смущения, за осигуряване на пътен достъп до поземлени имоти и сгради или за спазване на нормите за строителство общинският съвет може да обвърже одобрението с определени условия.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Тези условия могат да се отнасят по-специално до:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a.</NO.P><TXT>мястото на изпълнение на работите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b.</NO.P><TXT>времето на изпълнение на работите, като те трябва да започнат най-късно в срок от дванадесет месеца след датата на издаване на одобрението, освен ако важни съображения за опазване на обществения интерес по смисъла на параграф 2 налагат друго;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c.</NO.P><TXT>начина на изпълнение на работите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>d.</NO.P><TXT>насърчаването на общото използване на съоръженията;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>e.</NO.P><TXT>съгласуването на планираните работи с операторите на други подземни строителни обекти<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>Leges<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> (такси) в община Амерсфорт</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Член 1 от Verordening leges 2010 (Наредба за таксите от 2010 г.) на Общинския съвет на Амерсфорт (Reg.nr. 3214976) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Verordening<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>) предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>leges<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> (такси) се събират за всички услуги, предоставяни от или от името на общинския съвет съгласно тарифата за таксите, приложена към Verordening.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В приложената към Verordening тарифа се определя съгласно глава 19 размерът на таксата, събирана за обработването на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на работите по смисъла на член 5.4 от Telecommunicatiewet. Размерът на таксата зависи от дължината на кабела, който следва да бъде прокаран.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Разпоредби, уреждащи общите устройствени планове в Нидерландия и община Апингедам</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Член 3.1, параграф 1 от нидерландския Wet ruimtelijke ordening (Закон за устройството на територията) от <DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE> предоставя правомощия на общинските съвети да изготвят общи устройствени планове, с които се определя дадена територия на общината за специфични категории сгради или сгради, използвани за специфични дейности. В член 3.1, параграф 2 се посочва, че срокът на валидност на общия устройствен план е десет години.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Съгласно член 3.1.2, параграф 2.b от Besluit ruimtelijke ordening (Правилник за устройство на територията) общините имат право да определят дадени зони за търговия на дребно или за хотели, кафенета и ресторанти. От обяснението на запитващата юрисдикция е ясно, че общинският съвет на Апингедам е използвал това правомощие:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Уредбата на член 18, параграф 18.1 от правилата за устройствените планове спада към така наречената секторна уредба (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>brancheringsregeling<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>). Това е уредба, която допуска само определени форми на търговия на дребно, а други — не. Въз основа на тази уредба, освен няколко второстепенни дейности, се допускат само търговски обекти за търговия на дребно с обемисти стоки. Уредбата не предвижда никаква възможност за отклонения от нея. Дадено засегнато лице обаче може да подаде молба за разрешение (обозначено в Нидерландия като екологично разрешение) за отклоняване от общия устройствен план на основание член 2.12, параграф 1 от Wet algemene bepalingen omgevingsrecht (Закон за общите разпоредби на правото в областта на околната среда). Raad (Общинският съвет) е приел уредбата с общия устройствен план, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Споровете по главните производства и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">A.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑360/15, X</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На дружеството X BV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>X<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>) е възложено изграждането на оптична мрежа в община Амерсфорт. То получава необходимото одобрение от общината за извършване на работите по прокарване на кабелите. Впоследствие общината представя на X сметка за такси на обща стойност <FT TYPE="NUMBER">149949</FT> EUR, свързани с предоставените разрешения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>X оспорва таксите пред Rechtbank (Районен съд) Утрехт. Решението на този съд е обжалвано пред Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Леуварден), който постановява решение на <DATE ISO="20130702">2 юли 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Общинският съвет на Амерсфорт подава касационна жалба срещу решението на Gerechtshof (Апелативния съд) пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховния съд на Нидерландия). Тъй като не е ясна съвместимостта на таксите с Директиви 2002/20, 2002/21 и 2006/123, на <DATE ISO="20150605">5 юни 2015 г.</DATE> Върховният съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>leges<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли глава III от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли Директива 2006/123 […], с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква общинският съвет да бъде уведомяван за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато общинският съвет не е компетентен да забранява дейностите, за които е уведомен, но има право да<?PAGE NO="12"?> налага условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […] се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на пети въпрос, буква а), могат ли в настоящия случай подлежащите за начисляване разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […] да се изчисляват въз основа на прогнозните приходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на пети въпрос, буква а), по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […], трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑31/16, Visser</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20130619">19 юни 2013 г.</DATE> общинският съвет на Апингедам приема общ устройствен план, който определя намираща се извън центъра на града зона, наречена Woonplein, за търговска зона, предназначена изключително за търговия на дребно с обемисти стоки. В общия устройствен план се посочва по-конкретно, че той е приет, за да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>запази качеството на живот в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>. Така в Woonplein са установени предприятия за търговия на дребно, в това число за обзавеждане на жилище, продукти от типа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>направи си сам<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, строителни материали, градински продукти, велосипеди, екипировка за конен спорт и авточасти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Visser Vastgoed Beleggingen BV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>Visser<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>), дружество, което притежава търговски площи в Woonplein, иска да отдаде под наем търговски обект на Bristol BV, което на свой ред желае да открие магазин за търговия на дребно към веригата си магазини за обувки и облекло на ниски цени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Visser оспорва решението от <DATE ISO="20130619">19 юни 2013 г.</DATE> за приемане на общия устройствен план пред отделението по административни спорове на Raad van State (Държавния съвет на Нидерландия), като твърди, че общият устройствен план е несъвместим с разпоредбите на Директива 2006/123. На <DATE ISO="20160113">13 януари 2016 г.</DATE> отделението решава да спре производството и да оправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="13"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Посочената [в акта за преюдициално запитване] уредба цели да забрани на територията извън центъра на града определени форми на търговия на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона.</TXT><P>Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива правило, което съдържа подобна уредба, тъй като такива правила следва да се разглеждат като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>[п]равила относно […] селищно устройство, […] които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5a)</NO.P><TXT>Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената [в акта за преюдициално запитване], в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>изискване<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5б)</NO.P><TXT>Допускат ли член 14, точка 5 от Директивата за услугите — доколкото уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>изискване<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> — или членове 9 и 10 от Директивата за услугите — доколкото уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> — приемането от общинската администрация на уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>Попада ли уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT>Производството пред Съда</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Съответните актовете за преюдициално запитване постъпват в секретариата на Съда на <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 г.</DATE> (дело C‑360/15) и на <DATE ISO="20160118">18 януари 2016 г.</DATE> (дело C‑31/16). Писмени становища представят страните в главните производства, нидерландското правителство и Комисията (по двете дела), чешкото правителство (дело C‑360/15) и ирландското, италианското, германско и полското правителство (дело C‑31/16). С решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20160123">23 януари 2016 г.</DATE> двете дела са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В проведеното на <DATE ISO="20170214">14 февруари 2017 г.</DATE> съдебно заседание вземат участие страните по главните производства, нидерландското и германското правителство, както и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">A.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑360/15, X</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Първите три въпроса са свързани с приложното поле на Директива 2006/123, докато четвъртият и петият въпрос се отнасят до материалноправните разпоредби на тази директива.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По приложното поле на Директива 2006/123 (въпроси от първи до трети)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Член 2 от Директива 2006/123 (първи въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща определянето на такси от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Обхватът на Директива 2006/123 е определен в член 2 от същата. Член 2, параграф 1 предвижда, че тя се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка. В член 2, параграф 2 от обхвата на директивата се изключват <HT TYPE="ITALIC">дейности</HT> като (буква в): <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>електронните съобщителни услуги и мрежи, и свързаните с тях структури и услуги, по отношение на въпросите, обхванати от Директиви 2002/19/EО, 2002/20/EО, 2002/21/EО, 2002/22/EО и 2002/58/EО<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>. По-нататък в член 2, параграф 3 се посочва, че директивата не се прилага в <HT TYPE="ITALIC">областта</HT> на данъчното облагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>От тази структура стигам до извода, че член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 следва да се разгледа само ако са изпълнени изискванията на член 2, параграф 1 и ако член 2, параграф 2 не е изключил вече прилагането на директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изглежда предполага, че прилагането на директивата не е изключено поради една от изброените в член 2, параграф 2 от Директива 2006/123 дейности. Тъй като обаче не считам за напълно убедителна тази констатация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Освен това страните по главното производство, както и Нидерландия имат съмнения относно тълкуването, направено от запитващата юрисдикция, на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123.</P></NOTE>, първо ще разгледам член 2, параграф 2, преди да се спра на член 2, параграф 3 от директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Поради това най-напред ще разгледам въпроса дали прокарването на кабели с цел изграждане на оптична мрежа е въпрос, който попада в изключението по член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Регулаторната рамка на ЕС за далекосъобщенията се състои от Директива 2002/21 и четири специфични директиви, една от които е Директива 2002/20<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. съображение 5 от Директива 2002/21. Другите директиви са Директива 2002/19, Директива 2002/22 и Директива 97/66/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 година</DATE> относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="024" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1998">OВ L 24, 1998 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Директива 2002/21 съдържа общи разпоредби и определения и установява обхвата на регулаторната рамка, която се прилага за всички електронни съобщителни мрежи, независимо от начина на пренасяне на данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Членове 1 и 2 от Директива 2002/21; вж. също <HT TYPE="ITALIC">Bell</HT>, R. S. K./Ray, N. — EU Electronic Communications Law, Richmond Law &amp; Tax, 2004, р. 24.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Целта на Директива 2002/20 е да гарантира, че се използва възможно най-облекчената система за разрешаването на предоставянето на електронни мрежи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Съображение 7 от Директива 2002/20.</P></NOTE>. Тя заменя и премахва предишната система на индивидуални разрешителни за мрежови дейности с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>общо разрешение<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, което предоставя определени минимални права на мрежовия оператор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Съображение 36 от Директива 2002/20.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Изграждането на оптична мрежа, чиято цел е да се пренасят данни за електронна комуникация, представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>електронна съобщителна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> по смисъла на член 2, буква a) от Директива 2002/21<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Като се има предвид, че от представените пред Съда факти не става ясно каква е точната цел на мрежата. Запитващата юрисдикция следва да установи дали мрежата представлява освен това <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>обществена съобщителна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2002/21.</P></NOTE>. Следователно дейностите на X попадат в обхвата на разпоредбите на регулаторната рамка на ЕС за далекосъобщенията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Тази констатация сама по себе си обаче не означава, че са изпълнени условията по член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123, при положение че тази разпоредба се отнася конкретно до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>въпросите, обхванати от<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> директивите за електронните съобщителни услуги и мрежи. Ето защо трябва да се продължи с анализа дали такси като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>leges<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> по главното производство са в действителност въпроси, обхванати от тези директиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Член 12 от Директива 2002/20 ограничава таксите, събирани от национален регулаторен орган. Той се отнася до такси, наложени върху предприятията, които предоставят услуга или мрежа <HT TYPE="ITALIC">по общото разрешение, или на които е било предоставено право на използване</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>Правата на ползване<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> се отнасят до правата за използване на радиочестоти (вж. член 5 от Директива 2002/20). Това обаче няма връзка с настоящия случай.</P></NOTE>. Приема се, че е приложим в процедури за предоставяне на общо разрешение или на право на ползване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130627">27 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vodafone Malta и Mobisle Communications</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑71/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:431">EU:C:2013:431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. В контекста на настоящото производство обаче той не е приложим, тъй като не е налице общо разрешение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Такса, която не е свързана с общо разрешение, не попада в обхвата на член 12 от Директива 2002/20. Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Proximus</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:819">EU:C:2015:819</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fratelli De Pra и SAIV</NAME.CASE>, (<NO.CASE>C‑416/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:617">EU:C:2015:617</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или право на ползване, като по-същественото е, че община Амерсфорт не е национален регулаторен орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Тъй като нидерландското правителство не е уведомило Комисията, че тази община е национален регулаторен орган. Съдът счита, че такава липса на уведомяване е достатъчно основание за изключване на качеството на национален регулаторен орган по отношение на общината; вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131107">7 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>UPC Nederland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:709">EU:C:2013:709</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Въпреки това член 13 от Директива 2002/20 може да е релевантен. Приложното му поле със сигурност е по-широко, доколкото надхвърля процедурата, свързана с общите разрешения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Съгласно член 13 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>[д]ържавите членки могат да разрешат на <HT TYPE="ITALIC">съответните компетентни органи</HT> да налагат такси за […] правата за изграждане на инфраструктура<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. За разлика от член 12, в него не се споменават общи разрешения или национален регулаторен орган. Вместо това той възпроизвежда текста на член 11, параграф 1 от Директива 2002/21 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>Право на<?PAGE NO="16"?> преминаване<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>), съгласно който права на преминаване могат да се предоставят от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>компетентен орган<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>В текстовете на френски и немски език член 11 от Директива 2002/21 и член 13 от Директива 2002/20 използват еднакви термини (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>autorité compétente<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>zuständige Behörde<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>), докато в текста на английски език е налице малка езикова разлика между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>relevant authority<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> ([<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>съответните компетентни органи<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>] в член 13 от Директива 2002/20) и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>competent authority<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> ([<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>компетентен орган<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>] в член 11 от Директива 2002/21). Според мен обаче не може да има съмнение, че както член 11 от Директива 2002/21, така и член 13 от Директива 2002/20 се отнасят до един и същ вид орган.</P></NOTE>. Това изглежда логично, тъй като въведените от местните органи такси за правата на преминаване могат да бъдат възпиращи като такси, въведени в хода на процедурата за предоставяне на общо разрешение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Всъщност от Съобщението на Комисията относно обществената консултация през 1999 г. относно новата регулаторна рамка (COM(2000) 239 окончателен, стр. 8—9) следва, че телекомуникационните оператори възприемат като проблем прекомерния брой на лицензионни режими, прилагани от националните регулатори. Тъй като предоставянето на радиочестоти и номера изисква някакъв вид разрешителен режим, таксите за права за преминаване се считат за допълнителни разходи към тези разрешения и лицензи.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Такова тълкуване се подкрепя освен това от целта на Директива 2002/20, която се състои в по-облекчено регулиране на достъпа до пазара<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. съображение 1 от тази директива.</P></NOTE>. В този контекст съгласно установената съдебна практика в рамките на Директива 2002/20 държавите членки не могат да събират за доставката на електронни мрежи и услуги други такси и налози освен предвидените в същата директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vodafone España и France Telecom España</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:446">EU:C:2012:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Би било непоследователно, ако липсата на изискване за общо разрешение от национален регулаторен орган може да засегне предоставената от Директива 2002/20 защита на достъпа до пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Общите цели на рамката за далекосъобщенията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Член 8 от Директива 2002/21.</P></NOTE> подкрепят широко тълкуване на член 13 от Директива 2002/20. Определената цел в член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2002/21 е ползвателите да извличат максимална полза от гледна точка на избора, цената и качеството. Разходите, свързани с издаването на разрешения за строителни работи за изграждане на електронни мрежи, се отразяват на цените, които крайните клиенти трябва да платят за достъп до мрежата в техния регион, и върху това дали изобщо могат да получат достъп до мрежата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Относно възможността административните разходи да нарушат конкуренцията, вж. също заключението на генералния адвокат Sharpston по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vodafone España</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:162">EU:C:2012:162</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обременителните процедури за изграждане на инфраструктура могат да имат ефект, сходен на пречките под формата на разрешителни режими. Поради това приложното поле на член 13 от Директива 2002/20 не е ограничено до контекста на конкретно общо разрешение, а обхваща други такси за изграждане на инфраструктура, която е необходима за навлизането на пазара на доставчици на комуникационни услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Следва да се отбележи, че регулаторната рамка се прилага за всички електронни комуникации, а не само за доставчиците на телефонни услуги, когато обикновено е необходим общ разрешителен режим, поради факта че ограничен брой номера и налични радиочестоти трябва да бъдат предоставени по справедлив начин.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Подобно тълкуване на член 13 от Директива 2002/20 също е в съответствие с решение Vodafone España и France Telecom España<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:446">EU:C:2012:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което Съдът приема, че член 13 не допуска регионално наложена такса за използването на телефонни стълбове, собственост на трета страна. Налице са очевидно съществени различия между въпросната мярка в главното производство и разглежданата мярка в решение Vodafone España и France Telecom España, но решението изяснява два важни въпроса, които са приложими към настоящия случай.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Първо, разглежданата в решение Vodafone España и France Telecom España такса увеличава разходите за установяване на нови доставчици в сравнение с тези, които вече притежават инфраструктура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Заключение на генералния адвокат Sharpston по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vodafone España</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:162">EU:C:2012:162</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Аналогично, таксите в настоящия случай увеличават разходите за изграждането на инфраструктура и поставят доставчиците, които все още не притежават инфраструктура в общината, в по-неблагоприятно положение спрямо тези, които притежават такава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Второ, разглежданата в посочените дела такса се е събирала от община, която не е била национален регулаторен орган. Поради по-широкия обхват на член 13 и тъй като общините са били компетентните органи, които одобряват изграждането на инфраструктура, тази разпоредба е била приложима в решение Vodafone España и France Telecom España. Същото трябва да важи и в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Следва да се добави, че в следващи дела по въпроса за общите такси в сравнение с таксите за изграждането на инфраструктура Съдът приема, че Директива 2002/20 не е била приложима<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>В решение Belgacom и Mobistar случаят се отнася до общ налог, който трябва да се плати въз основа на заетата площ и без връзка с изграждането на инфраструктура, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑256/13 и C‑264/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2149">EU:C:2014:2149</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); по аналогичен начин в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Proximus</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:819">EU:C:2015:819</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът не прилага Директива 2002/20 спрямо общинска правна уредба, по силата на която се начислява налог върху всяко далекосъобщително оборудване. Както в решение Proximus (т. 28), така и в решение Belgacom и Mobistar (т. 36) таксите не се отнасят до <HT TYPE="ITALIC">изграждането</HT> на инфраструктура, нито са от такова естество, че да затруднят навлизането на пазара на нови участници, които все още не са изградили инфраструктура.</P></NOTE>. Що се отнася до разглежданата мярка обаче, не може да има съмнение, че таксите се събират за изграждането на инфраструктура. При прокарването на кабели в терен, частна или публична собственост, X използва правото на преминаване по смисъла на член 11 от Директива 2002/21, както е транспонирана с нидерландския Закон за далекосъобщенията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Според нидерландското правителство законодателят на Нидерландия е транспонирал този член в член 5.4 от Закона за далекосъобщенията, който предоставя на доставчика на мрежи правото да прокарва кабели, след като е съгласувал с компетентната община времето и мястото на строителните работи.</P></NOTE>. Член 13 от Директива 2002/20 е спецификацията на това право на преминаване, когато става въпрос за изграждането на далекосъобщителна инфраструктура — дейност, която несъмнено включва прокарването на кабели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Следователно въпросът попада в обхвата на член 13 от Директива 2002/20 и поради това съгласно член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123 последната директива не се прилага в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Въпросът дали национални мерки като таксите, начислявани в разглеждания в главното производство случай, са съвместими с член 13 от Директива 2002/20, който е пряко приложима<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE> (<NAME.CASE>Vodafone España и France Telecom España</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:446">EU:C:2012:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> разпоредба, на която могат да се позоват частноправните субекти, изисква преценка на фактите, която трябва да извърши запитващата юрисдикция. Освен това той не е предмет на настоящото производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По член 2, параграф 3 от Директива 2006/123</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност, ако Съдът счете, че не са изпълнени изискванията на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123, сега ще разгледам въпроса дали мярка като таксите се отнася до областта на данъчното облагане (член 2, параграф 3 от Директива 2006/123).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>данъчно облагане<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> следва да се тълкува самостоятелно в съответствие с установената практика на Съда, съгласно която от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не препраща изрично към правото на държава членка с оглед определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840118">18 януари 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ekro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑327/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:11">EU:C:1984:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Linster</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑287/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:468">EU:C:2000:468</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Germanwings</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑452/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2141">EU:C:2014:2141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Налице е съществена разлика между данък, който допринася за общите приходи на публичноправно образувание, и административна такса в замяна на конкретна услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В настоящия случай, дори ако компетентната община е начислила сума, която превишава разходите за административното производство за обработване на молбата за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопните работи, самият факт, че такова възможно начислено превишение допринася за общия бюджет на общината, не превръща таксата в общ данък. Начисляването на таксата се извършва само в рамките на административното производство. Образуванията не могат да преобразуват административна такса в данък и така да избегнат прилагането на Директива 2006/123 само поради факта че начислената сума превишава разходите за извършване на административното производство. Подобно тълкуване на член 2, параграф 3 би било в противоречие с целта на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123, която е да ограничи разноските, които доставчиците на услуги заплащат във връзка с издаването на разрешения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Поради това считам, че национални мерки като <HT TYPE="ITALIC">leges</HT> по главното производство не представляват данък, тъй като те се събират само във връзка с предоставянето на общинската услуга по обработване на молбата за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопните работи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съображение 9 от Директива 2006/123 (трети въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Тъй като по силата на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123 тази директива според мен не се прилага в положение като разглежданото в настоящия случай, третият въпрос за смисъла на съображение 9 от преамбюла на посочената директива, в контекста на производството пред запитващата юрисдикция, е хипотетичен и не е необходимо да му се отговаря.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По изцяло вътрешните положения (втори въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Вторият въпрос се отнася до изцяло вътрешните положения по глава III от Директива 2006/123. Тъй като този въпрос също е хипотетичен по своя характер в контекста на разглеждания случай, ще го разгледам по-долу (само) в изложението относно дело C‑31/16, Visser.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Четвъртият и петият въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Като се има предвид предложението ми Съдът да приеме, че Директива 2006/123 не е приложима към случай като разглеждания, както и че четвъртият и петият въпрос се поставят при условията на евентуалност, ако директивата се приеме за приложима, те са хипотетични. Освен това бих искал да подчертая, че установеният с Директива 2006/123 режим, що се отнася<?PAGE NO="19"?> до разрешенията и техните режими (глава III, раздел 1) и (забранените) изисквания (раздел 2), не е насочен към подробно регулираната и твърде специализирана област на далекосъобщенията, и точно по тази причина тази област не попада, както стана ясно по-горе, в обхвата на Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. също съображения 19 и 20 от Директива 2006/123.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑31/16, Visser</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По член 4, точка 1 от Директива 2006/123 (първи въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, попада в приложното поле на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция поставя този въпрос в следния контекст: дружеството Visser притежава търговски помещения, които би искало да отдаде под наем на Bristol BV — дружество, което желае да открие магазин за търговия на дребно към веригата си магазини за обувки и облекло на ниски цени. Bristol BV иска да се позове на глава III от директивата, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>Свобода на установяване за доставчиците<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>. Поради това въпросът е дали Bristol BV е доставчик на <HT TYPE="ITALIC">услуги</HT>, който може да се позове на разпоредбите на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>В крайна сметка, както ще видим по-подробно по-нататък, под този привидно безобиден въпрос (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>Защо търговията на дребно да не е услуга?<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>) се разкрива един по-голям и по-деликатен въпрос за връзката между Директива 2006/123 и основните свободи, залегнали в ДФЕС, както и въпросът за връзката между тези основни свободи и възможните последици за Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Макар правителството на Нидерландия да счита, че в положение като разглежданото търговията на дребно не трябва да се счита за услуга, Visser, италианското и полското правителство, както и Комисията, са убедени в противното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>По силата на член 2, параграф 1 от Директива 2006/123 тя се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В член 4, точка 1 от Директива 2006/123 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> се определя като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице, обичайно осъществявана срещу възнаграждение, както е посочено в [член 57 ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>OSA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:110">EU:C:2014:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Член 57 ДФЕС на свой ред посочва в първа алинея, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>[у]слугите се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> по смисъла на Договорите, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице […] срещу възнаграждение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Първата част от определението на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> е доста ясно: продажбата на обувки или облекло представлява стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице срещу възнаграждение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В съображение 33 от директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Относно стойността на съображенията като средство за тълкуване, по-специално по отношение на Директива 2006/123, вж. точка 132 и бележка под линия 123 от настоящото заключение.</P></NOTE> изрично е посочена дистрибуторската търговия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>Дистрибуторска търговия<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> (distributive trades) е понятие, което обичайно се използва от Комисията за търговията на дребно и сходни дейности, вж. например стр. 3 от Съобщение на Комисията за установяване на европейски план за действие в областта на търговията, COM(2013)36 окончателен. Освен това е уместно да се отбележи, че в първоначалния Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент за състоянието на вътрешния пазар на услуги, представен в рамките на първия етап от Стратегията за вътрешния пазар на услугите (COM(2002) 441 окончателен), думата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>търговия на дребно<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> се споменава цели 35 пъти. Добре ми е известно, че докладът съставлява основата за първоначалния проект на директивата <HT TYPE="ITALIC">Bolkestein</HT>, който впоследствие претърпява значителни изменения. Като се има предвид това, според мен целите и разпоредбите на директивата не са се променили по отношение на материалния обхват и обхванатите дейности. Към онзи момент спорните въпроси са по-скоро, както е добре известно, принципът на страната на произход и неговите различни правни последици и отражения. По последния аспект, вж. <HT TYPE="ITALIC">Obwexer</HT>, W., Ianc, Sinziana. Das binnenmarktliche Recht der Dienstleistungsfreiheit – in: Müller-Graff, P.-Chr. (ed.), Europäisches Wirtschaftsordnungsrecht (Enzyklopädie Europarecht, Band 4), Nomos, Baden-Baden, 2015, p. 397—448, по-конкретно p. 428—429.</P></NOTE> като една от дейностите, обхваната от директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Следва да се подчертае, че Съдът вече се е ограничил с позоваване на съображение 33, за да приеме, че услугите по сертифициране попадат в обхвата на директивата: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rina Services и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:399">EU:C:2015:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това, макар и мимоходом, в съображение 47 от директивата се споменават хипермаркетите в контекста на разрешителните режими. Такива пазари без съмнение също имат дистрибуторска функция, що се отнася до стоките. За да се завърши картината, в съображение 76 от директивата е посочено, че тя не се отнася единствено до ограниченията, приложими към стоките <HT TYPE="ITALIC">като такива</HT> (за разлика, както разбирам, от дистрибуцията на стоки).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Освен това, в незадължителното, но пояснително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. моето заключение по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Trijber и Harmsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:505">EU:C:2015:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>в Hiebler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑293/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:472">EU:C:2015:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключенията на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Femarbel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑57/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:171">EU:C:2013:171</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rina Services и Rina</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:159">EU:C:2015:159</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Ръководство за прилагане на Директивата за услугите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. Ръководство за прилагане на Директивата за услугите, Служба за официални публикации на Европейските общности, 2007 г., т. 2.1.1, достъпно на http://ec.europa.eu/internal_market/services/docs/services-dir/guides/handbook_bg.pdf. Изразената в Ръководството позиция на Комисията може би не е изненада, тъй като намерението ѝ още от началото изглежда е било да включи дистрибуторската търговия в обхвата на Директива 2006/123.</P></NOTE> на Комисията, което и Съдът използва при тълкуването на Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hiebler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑293/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:843">EU:C:2015:843</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Femarbel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑57/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:517">EU:C:2013:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, се споменава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>дистрибуторска търговия (включително продажба на едро и дребно на стоки и услуги)<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Освен това погледът към подготвителните работи по директивата разкрива, че Европейският парламент първоначално се е опитал да премахне позоваването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>дистрибуторска търговия<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> на първо четене<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. позицията на Парламента на първо четене. Парламентът предлага да се заличи съображение 14 от предложението на Комисията.</P></NOTE>, вероятно с намерението да изключи услугите по търговия на дребно от директивата. Съветът обаче възстановява това посочване в проекта на директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. съображение 33.</P></NOTE>. То остава до приемането на директивата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">[…] както е посочено в член 57 ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Какво обаче може да се каже за втората част на член 57, първа алинея ДФЕС, посочен в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>доколкото [услугите] не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>)?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Това поставя въпроса дали разглежданите услуги — продажбата на обувки — не се регулират от други, залегнали в Договора свободи по смисъла на член 57 ДФЕС, което може да означава, че те не попадат в приложното поле на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Съгласно системата на Договора за функционирането на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. част III, дял IV от Договора за функционирането на ЕС относно свободно движение на хора, услуги и капитали, който на свой ред се разделя на глава 1 (Работници), глава 2 (Право на установяване), глава 3 (Услуги) и глава 4 (Капитали и плащания).</P></NOTE> свободното движение на хора се състои от две отделни свободи на движение на заети лица (работници) и самостоятелно заети лица (свобода на установяване). Следователно свободата на установяване се обхваща от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>хора<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> в член 57, първа алинея ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Тази систематична констатация по никакъв начин не променя факта, че свободното предоставяне на услуги се отнася преди всичко до услугата като продукт. Вж. в тази връзка <HT TYPE="ITALIC">Müller-Graff</HT>, P.-Chr. — in: Streinz, R. (ed.), EUV/AEUV Kommentar, C. H. Beck, Munich, 2 ed., 2012, Artikel 56 AEUV, point 7.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Нека за момент си представим, че дейността на Bristol BV е свързана с установяване. Това би означавало, че съгласно Договора за функционирането на ЕС положението му ще се урежда от разпоредбите относно свободата на установяване (като подкатегория на свободното движение на хора), което от своя страна би означавало, че няма да е налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> по смисъла на член 57 ДФЕС и следователно, че сме извън обхвата на Директива 2006/123. Вследствие на тази констатация глава III от Директива 2006/123 относно свободата на <HT TYPE="ITALIC">установяване</HT> за доставчиците би била лишена от <HT TYPE="ITALIC">всякакво</HT> приложно поле<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Klamert</HT>, M. Services Liberalization in the EU and the WTO, Cambridge University Press, 2015, p. 177.</P></NOTE>. Освен ако се приеме, че поради тази причина глава III противоречи сама по себе на първичното право, заключението, че глава III няма приложно поле, не може да бъде прието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Следователно или понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>дейност по предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> по глава III от Директива 2006/123 трябва да има различен смисъл от общото определение по член 4 от Директива 2006/123, или член 4 от Директива 2006/123 няма за цел да сочи член 57 ДФЕС, доколкото се отнася до установяването на доставчици. От съображения за яснота бих избрал последния подход и бих приел, че директивата се прилага и за стопански дейности, попадащи в обхвата на свободата на установяване по смисъла на Договора за функционирането на ЕС, но които включват и свързан с услуга елемент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. също, макар във връзка с глава III от Директива 2006/123, Klamert, M., ibid.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В по-общ план разликата в терминологията между Договора за функционирането на ЕС и Директива 2006/123 показва различните методи, използвани от Договора за функционирането на ЕС, от една страна, и от директивата, от друга страна, с цел постигане на целта за премахване на ограниченията на свободното предоставяне на услуги. Договора за функционирането на ЕС е насочен главно към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. член 56, първа алинея ДФЕС.</P></NOTE>. Той цели <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>негативна интеграция<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, като забранява пречките пред търговията с услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>В член 57, втора и трета алинея ДФЕС се споменават <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>дейности<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>, но в илюстративен контекст.</P></NOTE>. За разлика от него, Директива 2006/123 поставя акцента и е конкретно насочена към <HT TYPE="ITALIC">дейностите</HT> по предоставянето на услуги. Като акт на вторичното право тя може да се занимае по-подробно с проблемите на доставчиците на услуги, когато те се сблъскват с пречки. Ето защо — в съответствие с нейното правно основание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Член 53 ДФЕС специално посочва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>дейност<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>.</P></NOTE> — тя се съсредоточава върху дейността на доставчиците на услуги и цялата ѝ структура е ориентирана към дейностите по предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>дейност<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> в единствено или в множествено число е употребено цели 146 пъти в директивата: 85 пъти в преамбюла и 61 пъти в разпоредбите на директивата. За разлика от това понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>бариера/и<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> е използвано 15 пъти, и то само в преамбюла, докато понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>ограничение/я<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> се среща 20 пъти: 15 пъти в преамбюла и 5 пъти в разпоредбите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Следователно позоваването на член 57 ДФЕС в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 няма никакво отражение върху въпроса дали търговията на дребно е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> съгласно член 4, точка 1 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Поради това търговията на дребно трябва да се счита за услуга съгласно член 4, точка 1 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="22"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Ограничително тълкуване поради първичното право?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Въпросът, който остава в контекста на тълкуването на член 4, точка 1 от Директива 2006/123, е дали първичното право води до ограничително тълкуване на тази разпоредба, като по този начин търговията на дребно не би могла да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> за целите на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Моят отговор на този въпрос е отрицателен.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Свобода на установяване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Според мен дори (само) съгласно Договора за функционирането на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>И независимо от въпроса за изцяло вътрешните положения, който е разгледан по-долу.</P></NOTE> дейността на Bristol BV попада в обхвата на свободата на установяване, както ще докажа сега, като се позова на практиката на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Струва ми се, че по отношение на свързани с установяване положения, които включват друга основна свобода, обикновено тези относно стоките или услугите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>В положения, при които дадено лице се установява, за да продава стоки или да предлага услуги.</P></NOTE>, Съдът прилага последователно свободата на установяване съгласно член 49 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990511">11 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfeiffer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑255/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:240">EU:C:1999:240</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и по-наскоро, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140205">5 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:47">EU:C:2014:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според мен основната причина за този подход е, че установяването обикновено и поради своята същност почти по дефиниция включва аспекти на други основни свободи. Схематичен пример, илюстриращ това твърдение: за учредяването на предприятие е необходим капитал; хората помагат в изграждането и управлението, стоките трябва да се превозят от точка А до точка Б. Всичко това се осъществява с цел установяване на (физическо или юридическо) лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Струва ми се, че като разглежда тези въпроси в обхвата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>установяването<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, Съдът по-скоро се съсредоточава върху същинската дейност по установяване, отколкото върху крайната цел на установяването. В такъв случай Съдът не се занимава със стоките или услугите, които следва да предоставя установеното предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Следователно съгласно тази съдебна практика и при липсата на Директива 2006/123 създаването на магазин за търговия на дребно, както в случая по главното производство, вероятно би попаднало в обхвата на свободата на установяване. При тези обстоятелства не виждам как разглеждането на настоящия случай в съответствие с глава III от директивата относно установяването на доставчиците на услуги би противоречало на тази съдебна практика.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Свободно движение на стоки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Предвид факта че предмет на настоящото дело е установяването, не е необходимо да се разглежда по-нататък връзката между Директива 2006/123 и първичното право. Все пак, с цел избягване на недоразуменията за връзката между стоки и услуги и с оглед на повдигнатите в хода на устната фаза въпроси, считам, че е полезно да продължа изследването на този въпрос в настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>От самото начало трябва да се подчертае, че тъй като на основание член 57, първа алинея ДФЕС свободното предоставяне на услуги е остатъчно по отношение на останалите свободи, това по никакъв начин не означава, че има подредба по приоритет между основните свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. например <HT TYPE="ITALIC">Müller-Graff</HT>, P.-Chr. — in: Streinz, R. (ed.), EUV/AEUV Kommentar, C. H. Beck, Munich, 2 ed., 2012, Artikel 56 AEUV, точка 8; и <HT TYPE="ITALIC">Tiedje</HT>, J. — in: von der Groeben, H., Schwarze, J., Hatje, A. (eds), <HT TYPE="ITALIC">Europäisches Unionsrecht (Kommentar), Band 1</HT>, 7 ed., Nomos, Baden-Baden, 2015, Artikel 57 AEUV, точка 30.</P></NOTE>. Съдът пояснява, че макар в определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> в член 57, първа алинея ДФЕС да се посочва, че услугите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, това се отнася до <HT TYPE="ITALIC">определението</HT> на това понятие и не <HT TYPE="ITALIC">установява</HT> подредба по приоритет между свободното предоставяне на услуги и останалите основни свободи. Особено важно е, че според Съда понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> обхваща услуги, които не са регулирани от други свободи, за да се гарантира, че всички стопански дейности попадат в обхвата на основните свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061003">3 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fidium Finanz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑452/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:631">EU:C:2006:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно свободното предоставяне на услуги не е субсидиарна, а остатъчна свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Когато случаите касаят както стоки, така и услуги, практиката на Съда е разнообразна. Разграничават се три подхода: разглеждане само на една свобода въз основа на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>критерия за център на тежестта<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>, разглеждане на двете свободи заедно и разглеждане на свободите една след друга. Нека накратко се спрем последователно на тези три подхода.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Търсене на център на тежестта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Това е класическият критерий по подразбиране, прилаган от Съда. В това отношение Съдът последователно приема, че когато дадена национална мярка накърнява както свободното предоставяне на услуги, така и свободното движение на стоки, той по принцип я разглежда с оглед само на една от тези две основни свободи, ако от обстоятелствата по случая е ясно, че едната от тях е напълно второстепенна спрямо другата и може да бъде свързана с нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041014">14 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Omega</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑36/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:614">EU:C:2004:614</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). В правната доктрина вж. например <HT TYPE="ITALIC">Frenz</HT>, W., Handbuch Europarecht, Band 1 Europäische Grundfreiheiten, Springer, 2. ed. 2012, p. 31, Rz. 74, и Hatzopoulos, V., Recent Developments in the Case Law of the ECJ in the Field of Services, Common Market Law Review, 2000, Vol. 37, p. 51.</P></NOTE>. В този контекст Съдът е склонен да разглежда случаи на търговия на дребно от гледна точка на свободното движение на стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000113">13 януари 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>TK-Heimdienst</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑254/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:12">EU:C:2000:12</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Също така забраната за продажба на загуба е разгледана съгласно разпоредбите относно свободното движение на стоки: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931124">24 ноември 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Keck и Mithouard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/91 и C‑268/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:905">EU:C:1993:905</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Както е добре известно, в решение Keck и Mithouard Съдът приема, че дори тази свобода не се прилага.</P></NOTE>. Съдът обаче не отрича, че от гледна точка на основните свободи дадена икономическа дейност има множество аспекти, дори и да анализира даден случай само от гледна точка на една свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Например в решение Burmanjer и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑20/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:307">EU:C:2005:307</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът приема, че не може да се изключи възможността продажбата на продукт да се придружава от дейност, включваща свързани с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> аспекти. Независимо от това, този факт сам по себе си не може да е достатъчен, за да се квалифицира дадена икономическа операция, например амбулантната продажба, като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> по смисъла на член 56 ДФЕС. Вместо това във всеки конкретен<?PAGE NO="24"?> случай трябва да се установи дали тази услуга е или не е изцяло второстепенна спрямо елементите, отнасящи се до свободното движение на стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Burmanjer и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:307">EU:C:2005:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В съответствие с този подход, когато свързаният с услуги аспект е съществен, както в рекламата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740430">30 април 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sacchi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑155/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:40">EU:C:1974:40</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19800318">18 март 1980 г.</DATE>, <NAME.CASE>Debauve и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑52/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1980:83">EU:C:1980:83</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Случай, касаещ търговските панаири, попада в обхвата на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020115">15 януари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:14">EU:C:2002:14</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>Кофишоповете<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> са разгледани в съответствие със свободното предоставяне на услуги: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Josemans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:774">EU:C:2010:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, случаите се разглеждат от гледна точка на свободното предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Изключение в преценката на реклами по отношение на разграничаването на основните свободи е решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040325">25 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑71/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:181">EU:C:2004:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което Съдът намира, че рекламата попада в обхвата на няколко свободи, но след това установява, че свързаният със стоките аспект има преобладаващ характер.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Логиката на критерия за центъра на тежестта е следната: в случай, при който Съдът следва да тълкува само първичното право, естествено е той да се съсредоточи върху преобладаващата основна свобода. Защо да прилага същия критерий по отношение на друга свобода само за да стигне до същия резултат? В крайна сметка всички основни свободи имат една и съща цел: премахване на пречките пред търговията в рамките на вътрешния пазар. В повечето случаи не е непременно от първостепенно значение дали конкретно положение попада в обхвата например само на член 49 ДФЕС, само на член 34 ДФЕС, на членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС или само на член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Едновременно прилагане</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Двете свободи са били разгледани заедно от Съда в случай от областта на техниката, касаещ процедури за издаване на предварително разрешение за продажба на (главно) декодери за телевизионни сигнали<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020122">22 януари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Canal Satélite Digital</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑390/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:34">EU:C:2002:34</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Причината за такъв едновременен анализ със сигурност е, че при предлагането на цифровите телевизионни услуги е налице тясна взаимовръзка между услугите и стоките<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Stix-Hackl по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Canal Satélite Digital</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑390/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:147">EU:C:2001:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">iii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Последователно прилагане</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Две свободи са разгледани от Съда една след друга по-специално в случаи, свързани с реклама<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970709">9 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Agostini и TV-Shop</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/95—C‑36/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:344">EU:C:1997:344</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010308">8 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gourmet International Products,</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑405/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:135">EU:C:2001:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следва да се отбележи, че в такива случаи на последователно разглеждане Съдът не излага никакви съображения за този подход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Впрочем генералният адвокат Jacobs също не е направил това в нито един от тези случаи. Вж. неговите заключения по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>De Agostini и TV-Shop</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/95—C‑36/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:333">EU:C:1996:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Gourmet International Products</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑405/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:690">EU:C:2000:690</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обяснението ми е, че подходът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>център на тежестта<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> не е бил очевиден. Бих добавил, че тази линия на съдебна практика, която възприема последователния подход, трябва да се разглежда на фона на решение Keck и Mithouard<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931124">24 ноември 1993 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑267/91 и C‑268/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:905">EU:C:1993:905</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>: като приема такъв подход, Съдът посочва ясно, че мерки, които потенциално могат да представляват условия за продажба, попадащи извън обхвата на свободното движение на стоки съгласно решение Keck и Mithouard, могат допълнително да се анализират от гледна точка на друга предвидена в Договора свобода<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Според мен това уточнение е било необходимо с оглед на факта, че в самото решение Keck и Mithouard Съдът не разглежда други основни свободи освен свободното движение на стоки: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931124">24 ноември 1993 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑267/91 и C‑268/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:905">EU:C:1993:905</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>От факта, че Съдът прибягва до различни подходи, стигам до извода, че в случаи, при които подходът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>център на тежестта<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>, състоящ се, почти механично, в измерване на количеството (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>Коя свобода има най-голяма тежест?<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>), достига пределите си в положения, при които определена основна свобода не може просто да не бъде разгледана, тъй като е напълно второстепенна. Ето защо по отношение на настоящия случай предпочитам третия подход, тъй като в противен случай няма да бъде признат свързаният с услуги аспект, присъщ за търговията на дребно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Следователно не виждам как в разглеждания случай първичното право би ограничило тълкуването на Директива 2006/123 съгласно текста ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Тази констатация се подкрепя и от начина, по който Съдът е тълкувал до момента Директива 2006/123, както сега бих искал да илюстрирам.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Дело Rina Services и др.</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>В това отношение правните изводи, които могат да бъдат изведени от решение Rina Services и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:399">EU:C:2015:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Както отбелязва генералният адвокат Cruz Villalón в заключението си по делото, това е първият случай, в който се прилагат на практика разпоредбите на Директива 2006/123: вж. заключението му по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rina Services и Rina</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:159">EU:C:2015:159</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0001">1</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, са от съществено значение. Правният въпрос, който може да се определи като основен по това дело, е дали изискване, забранено по член 14 от Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>В конкретния случай правна уредба на държава членка, изискваща седалището на дружества, които имат качеството на организации за сертифициране, да бъде в тази държава членка.</P></NOTE>, може да бъде обосновано по силата на Договора за функционирането на ЕС. Въпреки изложения довод, че член 14 от Директива 2006/123 не може да е пречка за подобно обосноваване, тъй като последното съответства на разпоредба от първичното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Член 52, параграф 1 ДФЕС.</P></NOTE>, Съдът е напълно ясен: заседавайки в голям състав, той постановява, че щом член 14 не допуска възможност за обосноваване, такава възможност не е налице. В тази връзка Съдът специално разглежда член 3, параграф 3 от Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Съгласно който държавите членки следва да прилагат разпоредбите ѝ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>в съответствие с правилата на Договора за правото на установяване и свободното движение на услуги<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>.</P></NOTE>. Като се позовава изключително на разпоредбите, системата и целите на директивата, той показва значително зачитане на избора, направен от законодателя на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rina Services и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:399">EU:C:2015:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това е припомнено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160223">23 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑179/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:108">EU:C:2016:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Според мен цялостната логика, залегнала в решение Rina Services и др., се състои в това, че законодателят на ЕС може да насърчава свързания със <HT TYPE="ITALIC">свободата</HT> аспект на основните свободи неизбежно за сметка на свързания с тяхната <HT TYPE="ITALIC">обосновка</HT> аспект. Действително в самата същност на хармонизацията е да определя, уравновесява, и ако законодателят на ЕС счита за целесъобразно, да ограничава основанията за обосноваване, така че да създава равни условия на конкуренция за икономическите оператори. В пояснение, при това положение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>победителят<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> е основната свобода на ЕС, както и икономическият оператор, който възнамерява да се позове на нея — което е изцяло в съответствие с целите на Договора за функционирането на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Schönberger</HT>, Chr., Normenkontrollen im EG-Föderalismus: die Logik gegenläufiger Hierarchisierungen im Gemeinschaftsrecht. — Europarecht, 2003, p. 600—627, по-конкретно p. 621, според който първичното право трябва да се разбира по-скоро като двигателя на мерките за хармонизиране, отколкото като предела им.</P></NOTE>. Според мен законността и легитимността на този резултат произтича от спазването на законодателната процедура, предвидена в Договора за функционирането на ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Следователно първичното право няма никакво значение за въпроса дали търговията на дребно е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> съгласно член 4, точка 1 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="26"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Други съображения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Освен това бих искал да използвам възможността да поставя настоящия случай в по-широк контекст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Съществуващите в днешно време обстоятелства предполагат, че дейността по продажба на дребно, макар в крайна сметка да е свързана с разпространението на стоки, е самостоятелна услуга и трябва да бъде призната като такава. В миналото (и по-специално към момента на приемане на решение Keck и Mithouard<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931124">24 ноември 1993 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑267/91 и C‑268/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:905">EU:C:1993:905</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>) тя може да е била главното средство за разпространение на стоките. Може да са съществували и доставки по пощата на поръчки, направени по каталог, но със сигурност са се извършвали в по-малка степен. Оттогава, с навлизането на интернет в почти всяко домакинство (и смартфоните), търговията на дребно е изправена пред конкуренция от нови посоки, в резултат на което претърпя дълбока трансформация. В наши дни, в много по-голяма степен отколкото в миналото, търговията на дребно не се състои единствено в продажбата на даден продукт, а включва и съвети, консултации и предлагане на последващи услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Kotler</HT>, P./<HT TYPE="ITALIC">Armstrong</HT>, G., Principles of Marketing, 14 ed., Pearson Prentice Hall, 2012, главата за търговията на дребно, p. 374—394, по-конкретно p. 384.</P></NOTE>. При днешните условия това е дейност, която не е просто допълнителна към дадена стока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Както става често в случай на ново законодателство, в хода на прилагането на правния инструмент възникват нови въпроси, на които не може да се отговори само чрез прибягване до предходната практика на Съда относно четирите свободи. Това важи особено в контекста на установяването, където разграничаването между установяване за целите на разпространяването на стоки и установяване за целите на предоставянето на услуги няма значение съгласно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС. Ето защо не виждам причина, поради която предходната съдебна практика относно разграничението между свободното предоставяне на услуги и свободното движение на стоки трябва да възпрепятства прилагането на Директива 2006/123 спрямо търговците на дребно, както предвижда ясният ѝ текст. Точно обратното, досегашната практика на Съда сочи, че разграничението между стоки и услуги винаги е имало неизключителен характер. Вследствие на развитието на икономиката на услугите, при която става нормално потребителят да очаква множество услуги по време и дори след закупуването на дадена стока, се увеличава припокриването между двата полюса, като дистрибуторската търговия е в основата на това припокриване. Законодателят е решил да я включи в обхвата на Директива 2006/123, съзнавайки че дейността ще продължи да се развива към предлагане на повече услуги, което е в съответствие с практиката на Съда, която винаги е отчитала факта, че определени дейности включват аспекти, защитени от няколко свободи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>В обобщение, не считам, че досегашната съдебна практика може или трябва да се тълкува в смисъл, че изключва дейността по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>продажба на дребно<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> от обхвата на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">д)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Заключение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Следователно заключението ми по първия въпрос е, че дейността по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>продажба на дребно<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, състояща се в продажбата на потребители на стоки като обувки и облекло, попада в обхвата на определението <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> в член 4, точка 1 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="27"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По изцяло вътрешните положения (четвърти въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>С четвъртия си въпрос по дело C‑31/16 запитващата юрисдикция иска да се установи дали глава III от Директива 2006/123, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>Свобода на установяване за доставчиците<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>, е приложима в случаи, при които обстоятелствата са настъпили в границите само на една държава — членка на ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Този въпрос се отправя към Съда не за първи път. Всъщност по дело Trijber и Harmsen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. втори въпрос по дело C‑340/14 и първи въпрос по дело C‑341/14, съответно т. 28 и т. 37 в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:641">EU:C:2015:641</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Raad van State (Държавният съвет) вече е задал същия въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>В заключението ми по дело Trijber и Harmsen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Вж. съединени дела <REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:505">EU:C:2015:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>— <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> предложих да се отговори утвърдително на този въпрос. Както посочвам подробно в този случай, буквалното, системното, историческото и телеологично тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/123 насочва към приложимост на глава III за свободата на установяване за доставчиците не само към трансгранични случаи, но и към изцяло вътрешни положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>В този случай Съдът не счита за необходимо да разгледа въпроса за изцяло вътрешните положения и поради това отказва да даде отговор, като се има предвид, че и по двете дела положенията, предмет на преюдициалните въпроси, не са напълно вътрешни: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trijber и Harmsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:641">EU:C:2015:641</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Като моля Съдът да разгледа това заключение във връзка с подробностите на моята обосновка, накратко взех предвид следното: по отношение на формулировката на правните основания в Договора за функционирането на ЕС няма разлика между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>координиране<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>сближаване<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>хармонизиране<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>; хармонизирането в областта на вътрешния пазар може да обхваща положения, които не попадат в обхвата на основните свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС; в разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 не се споменава трансгранична дейност, докато в глава IV се споменава, а проектоизмененията, целящи ограничаване на цялата директива до трансгранични случаи, са отхвърлени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Не съм променил становището си по този въпрос след заключението ми по дело Trijber и Harmsen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Впоследствие потвърдих становището си в моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hiebler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑293/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:472">EU:C:2015:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Promoimpresa и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑458/14 и C‑67/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:122">EU:C:2016:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това в настоящото заключение ще се огранича до допълнителните доводи, изложени във връзка с настоящото производство, както и във връзка с практиката на Съда по Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Първо, разликата във формулировката между разпоредбите в глава III и тези в глава IV е съществена: установяването съгласно директивата следва да обхваща всички случаи на вътрешно предоставяне на услуги (глава III). На първо място, икономическите оператори не трябва да бъдат възпирани да се установяват в държава членка. По отношение на останалото, а именно временното предоставяне на услуги, трансграничният елемент е вътрешноприсъщ. Следователно глава IV задължително и логично изисква съществуването на трансграничен елемент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Второ, тези разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Вж. например член 5, параграф 3 от Директива 2006/123.</P></NOTE> или дори глави<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Вж. например глава VI от директивата.</P></NOTE> от Директива 2006/123, които конкретно посочват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0118" ID="QS0118"/>друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/> и следователно трансгранично положение, следва да се разглеждат като приложими конкретно към трансгранични положения, което по никакъв начин не е пречка други разпоредби на директивата да се прилагат към изцяло вътрешни положения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Трето, не може да се каже, че правното основание на директивата, т.е. членове 53 ДФЕС и 62 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Предишен член 47, параграф 2 EО и предишен член 55 EО.</P></NOTE>, предоставят само компетентност за решаване на трансгранични положения. Всъщност, както подчертава Комисията в хода на съдебното заседание, текстът на член 53, параграф 2 ДФЕС — съгласно който по отношение на медицинските, парамедицинските и фармацевтичните професии постепенното премахване на ограниченията ще зависи от координацията на условията за тяхното упражняване <HT TYPE="ITALIC">в</HT> различните държави членки — насочва в противоположна посока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Освен това законодателят на Съюза вече е приложил член 53 ДФЕС като правно основание в положения, които не са изцяло трансгранични. Струва ми се, че тази разпоредба е използвана последователно като стандартно (и единствено) правно основание за хармонизиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Самият Съд се позовава в това отношение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0119" ID="QS0119"/>хармонизиране<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041012">12 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paul и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:606">EU:C:2004:606</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> в областта на услугите. По-специално такъв е случаят с мащабното хармонизиране в сектора на финансовите услуги. Например бих искал да спомена директивите относно реорганизирането и ликвидацията на кредитните институции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140515">15 май 2014 година</DATE> за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="190" DATE.PUB="2014">ОВ L 173, 2014 г., стр. 190</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>; относно пазарите на финансови инструменти (MiFiD)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">OВ L 145, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247).</P></NOTE> и за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060614">14 юни 2006 година</DATE> относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="201" DATE.PUB="2006">ОВ L 177, 2006 г., стр. 201</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 203).</P></NOTE>. Не ми е известно решение на Съда по някоя от тези директиви, където в контекста на член 53 ДФЕС да е повдигнат въпрос във връзка с правното основание по отношение на изцяло вътрешни положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Въпреки че сред тези дела има и такова, по което Съдът заседава в пленум (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041012">12 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paul и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑222/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:606">EU:C:2004:606</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което се отнася до Първа директива 77/780/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19771212">12 декември 1977 година</DATE> за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейността от кредитни институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="322" PAGE.FIRST="30" DATE.PUB="1977">OВ L 322, 1977 г., стр. 30</REF.DOC.OJ>), Директива 89/299/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19890417">17 април 1989 година</DATE> относно собствения капитал на кредитните институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="1989">OВ L 124, 1989 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>) и Втора директива 89/646/ЕИО от <DATE ISO="19891215">15 декември 1989 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции и за изменение на Директива 77/780/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="386" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1989">OВ L 386, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), всичките приети на основание член 53 ДФЕС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Четвърто, следва да се разгледа практиката на Съда. В това отношение е видно, че Съдът тълкува разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в положения, които са изцяло вътрешни по своята същност, без да търси трансграничен елемент или да прилага общата си практика по допустимостта на преюдициални запитвания, които произтичат от изцяло вътрешни положения — съдебна практика, понастоящем обобщена (и изяснена) в решение Ullens de Schooten<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑268/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:874">EU:C:2016:874</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>За да избегна всякакво объркване, бих искал да подчертая основната разлика между следните два въпроса: a) обхваща ли дадена директива положения, които са изцяло вътрешни по своята същност, и б) трябва ли Съдът да отговори на въпрос, въпреки че споровете по главното производство са свързани само с една държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Вж. също моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>The Gibraltar Betting and Gaming Association</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:32">EU:C:2017:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпрос a) се отнася до <HT TYPE="ITALIC">материалното приложно поле</HT> на директивата. Той е въпрос <HT TYPE="ITALIC">по същество</HT>. Ако отговорът на<?PAGE NO="29"?> този въпрос е утвърдителен, нещата приключват дотук, в смисъл че не е необходимо да се търсят възможни трансгранични елементи. От друга страна, въпрос б) не е материалноправен, а е процесуален. Той касае <HT TYPE="ITALIC">допустимостта</HT> на даден случай. Въпрос б) се анализира само ако отговорът на въпрос а) е отрицателен. В решение Ullens de Schooten<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑268/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:874">EU:C:2016:874</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се разглежда въпрос б).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>В решение Rina Services и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:399">EU:C:2015:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Генералният адвокат Cruz Villalón разглежда въпроса в заключението си и стига до извода, че са налице достатъчно (потенциални) трансгранични елементи: вж. заключението му по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rina Services и Rina</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:159">EU:C:2015:159</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Независимо от това следва да се отбележи, че генералният адвокат не разглежда въпроса дали изцяло вътрешните положения попадат в обхвата на глава III от Директива 2006/123.</P></NOTE> — дело с предмет национална правна уредба, която задължава дружествата, които имат качеството на организации за сертифициране, да имат седалище в определена държава членка — въпреки че фактите по главното производство са очевидно свързани само с една държава членка, Съдът, без да разглежда този въпрос, тълкува разпоредбите на глава III от Директива 2006/123. Впоследствие, в решение Trijber и Harmsen Съдът не отговаря на въпроса дали разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 се прилагат към изцяло вътрешно положение. Вместо това той търси и намира достатъчно трансгранични елементи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0104"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:641">EU:C:2015:641</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Този подход се променя в решение Hiebler<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0105"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑293/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:843">EU:C:2015:843</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Фактите по решение Hiebler — дело, отнасящо се до териториални ограничения, съгласно които коминочистачите могат да предлагат услугите си само в района на почистване, в който са установени — са свързани с една държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0106"><P>Те се отнасят дори до район в съответната държава членка, което, както посочвам в заключението си, е без значение, тъй като не е необходим трансграничен елемент; вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hiebler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑293/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:472">EU:C:2015:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът не споменава задължителен трансграничен елемент и директно пристъпва към разглеждане на преюдициалните въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0107"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hiebler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑293/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:843">EU:C:2015:843</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Същото се отнася за решение Promoimpresa и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0108"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑458/14 и C‑67/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:558">EU:C:2016:558</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което се разглежда национална правна уредба, която предвижда автоматично продължаване на срока на концесиите за имоти, публична собственост, намиращи се по крайбрежието на морета и езера. И в този случай, макар фактите по главното производство да се отнасят до една държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0109"><P>В заключението си по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Promoimpresa и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑458/14 и C‑67/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:122">EU:C:2016:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) повтарям становището си, че разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 относно свободата на установяване са приложими независимо от наличието или отсъствието на трансграничен елемент.</P></NOTE>, Съдът, без да засяга този въпрос, тълкува разпоредбите на глава III<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0110"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Promoimpresa и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑458/14 и C‑67/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:558">EU:C:2016:558</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. За разлика от това, когато тълкува член 49 ДФЕС, той изисква наличието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0120" ID="QS0120"/>трансграничен интерес<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0111"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Promoimpresa и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑458/14 и C‑67/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:558">EU:C:2016:558</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това в решение Hemming и др. — дело относно изискването за плащане на такса при подаване на молба за издаване на разрешение — фактите са настъпили в Лондон. Нито Съдът<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0112"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hemming и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑316/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:879">EU:C:2016:879</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, нито генералният адвокат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0113"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hemming и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑316/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:618">EU:C:2016:618</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> разглеждат този въпрос.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>В обобщение, разбирането ми за горепосочените дела, по които е налице изцяло вътрешно положение, е следното: при тълкуването на разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 Съдът изхожда от позицията, че тези разпоредби се прилагат по отношение на изцяло вътрешно положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0114"><P>Анализът на съдебната практика в правната литература също стига до този извод. Вж. например <HT TYPE="ITALIC">Reinstadler</HT>, A. Reinalter, A., Partikuläre Anwendung der RL 2006/123/EG auf rein innerstaatliche Sachverhalte?, Zeitschrift für Europarecht, internationales Privatrecht und Rechtsvergleichung, 2016, p. 124—126, по-конкретно p. 125; <HT TYPE="ITALIC">Korte</HT>, S. Dienstleistungsfreiheit: Gebietsbeschränkungen für Rauchfangkehrer, Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht, 2014, p. 224—229, по-конкретно p. 228; и <HT TYPE="ITALIC">Streinz</HT>, R. Anwendungsbereich der DienstleistungsRL bei rein innerstaatlichen Sachverhalten; Kohärenz und Systematik als Maßstab für die Verhältnismäßigkeit der territorialen Beschränkung von Gewerbekonzessionen, Juristische Schulung, 2016, p. 759—761, по-конкретно p. 761. Критични бележки по моето заключение по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Trijber и Harmsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:505">EU:C:2015:505</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>): <HT TYPE="ITALIC">Schiff</HT>, A. Zur Anwendbarkeit der Dienstleistungsrichtlinie auf Inlandssachverhalte, Zeitschrift für europäisches Wirtschaftsrecht, 2015, p. 899—904, по-конкретно p. 901.</P></NOTE>. Тъй като те попадат в материалното приложно поле на Директива 2006/123, не е било необходимо да се търсят възможни или потенциални трансгранични елементи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Не е изненадващо, че ще предложа на Съда да следва тази практика в разглежданото дело, поради което отговорът ми на четвъртия въпрос е, че разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 са приложими към положения като тези по главното производство, независимо дали всички елементи са в границите на една-единствена държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По възможните трансгранични елементи (трети въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Въз основа на предложения отговор на четвърти въпрос, третият въпрос става хипотетичен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0115"><P>Вж. също точка 115 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Общ устройствен план съгласно Директива 2006/123 (втори и пети въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>С втория и петия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на Директива 2006/123 не допускат общински общ устройствен план като разглеждания в главното производство, съгласно който е определена зона за търговия на дребно с обемисти стоки, изключвайки магазин за търговия на дребно към верига магазини за обувки и облекло с ниски цени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Като се има предвид, че установяването на магазин за търговия на дребно като този по главното производство има постоянен характер, релевантните разпоредби за преценката на този въпрос се съдържат в глава III от директивата, отнасяща се до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0121" ID="QS0121"/>[с]свободата на установяване за доставчиците<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>. На свой ред глава III се подразделя на два раздела: първият за разрешенията, в който се разглеждат разрешителните режими и съответните условия и процедури (раздел 1, членове 9—13 от Директива 2006/123), а вторият за забранените изисквания и изискванията, обект на оценка (раздел 2, членове 14 и 15 от Директива 2006/123). Приложимостта на тези раздели зависи от това дали разглежданият общ устройствен план представлява ограничение под формата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0122" ID="QS0122"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2006/123, или под формата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0123" ID="QS0123"/>изискване<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> съгласно член 4, точка 7 от посочената директива.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По разрешенията</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Съгласно член 4, точка 6 от Директива 2006/123 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0124" ID="QS0124"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>, който води до прилагането на членове 9—13 от тази директива, е всяка процедура, по която даден доставчик или получател на практика трябва да предприеме стъпки, за да получи от компетентен орган официално решение или конклудентно такова, относно достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Решението обикновено, макар и не непременно във всеки случай, е насочено към определено лице (физическо или юридическо). Това не е така при общ устройствен план, който представлява самостоятелно и предварително изготвен документ. С други думи, макар да е възможно да се наложи съответствие с общия устройствен план, за да се започне дейност по предоставяне на услуги, самият общ устройствен план е акт на общинския съвет <HT TYPE="ITALIC">ex ante</HT> и <HT TYPE="ITALIC">in abstracto</HT>. Следователно общият устройствен план не представлява разрешителен режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Струва ми се, че такова разбиране на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0125" ID="QS0125"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/> се подкрепя от практиката на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Макар, доколкото ми е известно, да не се е наложило все още на Съда да очертае подробно разликата между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0126" ID="QS0126"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/> и други форми на ограничение, той е трябвало три пъти да се произнесе по дела относно разрешителни режими съгласно Директива 2006/123: Trijber и Harmsen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0116"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:641">EU:C:2015:641</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Promoimpresa и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0117"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑458/14 и C‑67/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:558">EU:C:2016:558</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Hemming и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0118"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑316/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:879">EU:C:2016:879</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Във всички тези дела става въпрос за решение на административен орган, необходимо на доставчик на услуги, за да започне дейността си. По сходен начин Съдът на ЕАСТ е квалифицирал система от разрешения за строители в Норвегия като разрешителен режим по смисъла на член 16, параграф 2, буква б)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0119"><P>Решение на Съда на ЕАСТ от <DATE ISO="20150928">28 септември 2015 г.</DATE>, Надзорен орган на ЕАСТ/Кралство Норвегия, EFTA Court Report 2015, стр. 484, т. 50.</P></NOTE> от Директива 2006/123, тъй като за започването на строителна дейност в Норвегия строително дружество се е нуждаело от разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Във всички тези случаи доставчикът на услуги е трябвало: (1) да поиска решение от орган (2) получил е решение, адресирано до него <HT TYPE="ITALIC">in concreto</HT> и (3) решението и спазването му е било предпоставка доставчикът на услуги да започне дейността си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0120"><P>Вж. текста на член 4, точка 6, курсивът е мой: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0127" ID="QS0127"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> означава всяка процедура, по която даден доставчик или получател на практика <HT TYPE="ITALIC">трябва да предприеме стъпки</HT>, за да <HT TYPE="ITALIC">получи от компетентен орган официално решение</HT> или конклудентно такова, <HT TYPE="ITALIC">относно достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга</HT><QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>В настоящия случай нито един от тези три елемента не е налице и поради това приемам, че общ устройствен план като този в главните производства не представлява разрешителен режим по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По изискванията</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Съгласно член 4, точка 7 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0128" ID="QS0128"/>изискване<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/> е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0129" ID="QS0129"/>всяко задължение, забрана, условие или ограничение, предвидено в закон, подзаконов акт или административна разпоредба на държава членка<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0121"><P>Или произтичащо от съдебната практика, административната практика, правилата на професионални институции или колективните правила на професионални сдружения или други професионални организации, прието в рамките на тяхната правна автономия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Общ устройствен план като този на община Апингедам е административна разпоредба, която представлява <HT TYPE="ITALIC">conditio sine qua non</HT>, за да може даден икономически оператор да се установи в тази община. Поради това той попада в обхвата на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0130" ID="QS0130"/>изискване<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/> по смисъла на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="32"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съображение 9 от Директива 2006/123</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Преди да продължим с разглеждането на членове 14 и 15 от Директива 2006/123, трябва да се спрем на повдигнатия от запитващата юрисдикция въпрос дали съображение 9 от директивата води до изключване на мярка като общ устройствен план от обхвата на директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Съображение 9 от директивата гласи, че директивата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0131" ID="QS0131"/>се прилага само спрямо изисквания, които касаят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга. Следователно тя не се прилага за изисквания като правила за движение по пътищата, правила относно развитието и използването на земята, териториалното и селищно устройство, стандартите на строителство, а също и административни санкции, налагани за несъобразяването с такива правила, които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Както е добре известно, макар съображенията на правните актове на Съюза да нямат самостоятелна правна сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0122"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981119">19 ноември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nilsson и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑162/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:554">EU:C:1998:554</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051124">24 ноември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsches Milch-Kontor</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑136/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:716">EU:C:2005:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>TeliaSonera Finland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:309">EU:C:2009:309</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, при тълкуването на разпоредби на правен акт на Съюза Съдът често прибягва до тях и вече е правил това по отношение на Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0123"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑197/11 и C‑203/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:288">EU:C:2013:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rina Services и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:399">EU:C:2015:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trijber и Harmsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑340/14 и C‑341/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:641">EU:C:2015:641</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hiebler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑293/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:843">EU:C:2015:843</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Promoimpresa и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑458/14 и C‑67/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:558">EU:C:2016:558</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160223">23 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑179/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:108">EU:C:2016:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hemming и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑316/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:879">EU:C:2016:879</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В правния ред на Съюза те са описателни, а не обвързващи по своята същност. Впрочем въпросът за правната им сила по принцип не се поставя поради простата причина, че обикновено съображенията намират отражение в правните разпоредби на дадена директива. Всъщност добрата законодателна практика на политическите институции на Съюза се стреми към положение, в което съображенията осигуряват фактическия контекст, в който се вписват разпоредбите на даден правен акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Съображение 9 обаче не е отразено другаде в директивата, в смисъл че не е възпроизведено в (обвързваща) нейна разпоредба. Следователно изброените в това съображение области сами по себе си не са изключени от приложното поле на Директива 2006/123 само защото се споменават в него. Поради това директивата не съдържа празноти по отношение на общите устройствени планове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>Доколкото някои от страните в производството се позовават на решение на Съда по дело Libert и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0124"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑197/11 и C‑203/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:288">EU:C:2013:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, достатъчно е да се отбележи, че макар в това решение да се споменава съображение 9, причината поради която Съдът счита, че мерки по отношение на социалното настаняване не попадат в обхвата на Директива 2006/123, е недвусмисленият текст на член 2, параграф 2, буква й) от посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0125"><P>Съгласно който директивата не се прилага за социални услуги по социално настаняване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Това не означава обаче, че това съображение няма тълкувателна стойност. Тълкувам съображение 9 в контекста на задължението на държавите членки по член 15, параграф 7 от Директива 2006/123 да нотифицират Комисията за новоприетите изисквания и на тяхното задължение по член 39, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 да представят доклад пред Комисията с информацията, посочена в член 15, параграф 5, за изискванията, подлежащи на оценка. Със сигурност не може да се очаква, че държавите членки ще нотифицират Комисията за всеки общ устройствен план като мярка за териториално и селищно устройство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Следователно съображение 9 пояснява, че в повечето случаи законите в областта на градоустройственото планиране не представляват изисквания по смисъла на Директива 2006/123. По-голямата част от законите в областта на градоустройственото планиране, особено тези, които са приложими <HT TYPE="ITALIC">erga omnes</HT>, не засягат доставчиците на услуги, тъй като не предвиждат условие, което да засяга предоставяната от доставчика услуга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0126"><P>Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Rodin</HT>, S. Scope of the Services Directive 2006/123/EC. — in: Conference notes Internal Market for Services, University of Maribor, 2009, p. 21, и <HT TYPE="ITALIC">Klamert</HT>, M. Services Liberalization in the EU and the WTO, Cambridge University Press, 2015, p. 285.</P></NOTE>. Директива 2006/123 защитава даден доставчик на услуги от тежестите, които засягат в по-голяма степен доставчиците на услуги, отколкото гражданите, които не предоставят услуги, но е ясно, че директивата няма за цел да премахне общи административни изисквания, като например стандартите за строителство, правилата за движение по пътищата или законите в областта на градоустройственото планиране. Не всичко, което би могло да има съвсем инцидентен ефект върху свободата на установяване, следва да представлява изискване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>В замяна на това, съображение 9 не предполага, че от обхвата на директивата напълно се изключва общ устройствен план. Всъщност може да се окаже, че общият устройствен план засяга конкретно доставчиците на услуги. Териториалните ограничения (член 15, параграф 2) и разрешенията за хипермаркети (съображение 47) са изрично посочени в директивата. Освен това, според мен всяка норма, независимо от произхода си, която води до по-високи разходи за установяване за доставчиците на услуги, по принцип попада в приложното поле на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Разглежданата мярка, а именно забраната да се извършват определени дейности по продажба на дребно в определена зона, поражда такива допълнителни разходи за установяване и поради това попада в обхвата на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Следователно, с оглед на съображение 9 от Директива 2006/123, общ устройствен план като разглеждания не се изключва от приложното поле на директивата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По член 14, точка 5 от Директива 2006/123</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>В член 14 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0132" ID="QS0132"/>Забранени изисквания<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> от Директива 2006/123 се изброяват осем изисквания, които държавите членки не могат по никакъв начин да приемат по отношение на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуга на тяхна територия. Този <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0133" ID="QS0133"/>черен списък<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/> има за цел да гарантира системното и бързо премахване на някои ограничения на свободата на установяване, които според законодателя на Съюза и практиката на Съда засягат значително правилното функциониране на вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0127"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rina Services и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:399">EU:C:2015:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="34"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Накратко, член 14, точка 5 от Директива 2006/123 забранява установяването да се поставя в зависимост от прилагането спрямо конкретните случаи на икономически тест. Макар да изглежда, че общ устройствен план, който забранява определени търговски дейности на дребно в определени зони, съдържа известен икономически елемент, мярката не попада в обхвата на член 14, точка 5 от Директива 2006/123. Нито е приложен тест спрямо конкретните случаи преди установяването, нито икономическият елемент на мярката изглежда преобладаващ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0128"><P>В правната литература целта на член 14, точка 5 се разглежда като тест за икономическо търсене (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0134" ID="QS0134"/>Bedarfsplanung<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>), вж. например <HT TYPE="ITALIC">Schlachter</HT>, M./<HT TYPE="ITALIC">Ohler</HT>, Chr., Europäische Dienstleistungsrichtlinie, Handkommentar, Nomos, Baden-Baden, 2008, Artikel 14, т. 16.</P></NOTE> (вж. анализа на обосновката по-долу).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">д)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По член 15 от Директива 2006/123</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Въпросът, който остава да бъде разгледан, е дали общият устройствен план попада в обхвата на член 15, параграф 2, буква a) от Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0129"><P>Член 15 е пряко приложим и частноправните субекти могат да се позовават на него спрямо държава членка: вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hiebler</NAME.CASE>, (<NO.CASE>C‑293/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:472">EU:C:2015:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, който не допуска количествени или териториални ограничения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Както правилно отбелязва италианското правителство в становището си по делото, общ устройствен план като този в разглеждания случай представлява такова териториално ограничение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0130"><P>Вж. също точки 6.2.5 и 6.3.1 от Ръководството на Комисията за прилагане на Директивата за услугите.</P></NOTE>. Планът ограничава потенциалното пространство, в което доставчиците на услуги могат да се установят, но не ограничава техния брой, при условие че за техните дейности е отредено достатъчно пространство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Такова ограничение може да бъде обосновано само ако са изпълнени посочените в член 15, параграф 3 условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0131"><P>Формулировката на член 15, параграф 3 от директивата напомня за формулата на Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951130">30 ноември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gebhard,</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:411">EU:C:1995:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Davies</HT>, G. The Services Directive: extending the country of origin principle, and reforming public administration. — European Law Review, Vol. 32, 2007, p. 232—245, по-конкретно p. 234. Относно изискванията по член 15, параграф 3 от директивата, вж. също <HT TYPE="ITALIC">Botman</HT>, M. R., De Dienstenrichtlijn in Nederland, Boom Juridische uitgevers, Den Haag, 2015, Chapter 7, § 4.1.2, р. 275.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Преценката на обстоятелствата по тази разпоредба следва да се извърши в крайна сметка от запитващата юрисдикция. Струва ми се обаче с оглед наличната информация, че разглежданата мярка, т.е. определянето на конкретни места за продажба, е обоснована съгласно член 15, параграф 3 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Налице е еднакво приложима мярка, която се прилага правно фактически по един и същ начин по отношение на всички доставчици на услуги и която не води пряко или косвено до дискриминация на основание гражданство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>Посочено като наложителна причина, свързана с обществения интерес, опазването на градската околна среда е признато в член 4, точка 8 от Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0132"><P>Освен това в съображения 40, 56 и 66 от Директива 2006/123 тя е посочена като наложителна причина, свързана с обществения интерес. В съображение 40 дори се уточнява изрично, че включва планирането на териториалното и селищно устройство в опазването на градската среда.</P></NOTE>, който в това отношение кодифицира предходната съдебна практика по член 56 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0133"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Coster</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑17/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:651">EU:C:2001:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Чрез общия си устройствен план даден град може да има интерес да допринесе за запазването на живия и оригинален характер на центъра си. Регулирането на месторазположението на магазините може, по принцип, да бъде част от такава политика. Освен това градът може да желае да влияе и върху обема и потока на пътното движение в града и извън него. Следва да се добави, че въпросната мярка не е икономическа, в смисъл че целта и действието ѝ се изразяват в поставяне на<?PAGE NO="35"?> определени търговци на дребно в по-благоприятно положение спрямо други. Тя се отнася по-скоро до начина на живот в даден град и е много близко до културната политика, която също е призната в член 4, точка 8 от Директива 2006/123 като наложителна причина, свързана с обществения интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0134"><P>Макар културната политика да не е била отразена в практиката на Съда преди приемането на директивата, както отбелязва <HT TYPE="ITALIC">Barnard</HT>, C. Unravelling the services directive, 45 Common Market Law Review, 2008, p. 323—396, по-конкретно p. 354.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Мярката изглежда пропорционална и не превишава необходимото за постигането на своята цел. Търговските центрове извън центъра на града имат укрепващ ефект. Когато се открият търговски центрове извън центъра на града и жителите ги посещават с превозните си средства, това място става по-привлекателно и за други магазини, които до този момент са били установени в центъра на града. Единственият начин да се избегнат отрицателните последици от нарасналия трафик и празните централни части на градовете, е да се ограничат по този начин възможностите за доставчиците на услуги да се установяват извън центъра на града.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>В тази връзка и от решаващо значение е, че — както общината също пояснява в разглеждания случай — тази мярка не възпрепятства установяването на доставчици на услуги в самия град, тъй като е налице достатъчно пространство на достъпни цени за търговия на дребно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0135"><P>Следователно положението е очевидно различно от обстоятелствата по дело Комисия/Испания, по което испанското право систематично изключва определен вид магазини за търговия на дребно: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност изглежда нищо не показва, че общият устройствен план ограничава непряко броя на търговците на дребно в общината.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Както беше посочено, макар да изглежда, че няма основание да се предполага, че мярката е непропорционална, запитващата юрисдикция следва да провери това. Ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че площите са ограничени до такава степен, че доставчици като Bristol BV не могат или са възпрепятствани да се установят, мярката не отговаря на критерия за пропорционалност и поради това се изключва от член 15 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Следователно отговорът на втория и петия въпрос трябва да бъде, че общ устройствен план като разглеждания, който допуска само определени форми на търговия на дребно, представлява териториално ограничение по смисъла на член 15, параграф 2, буква a) от Директива 2006/123, което може да бъде обосновано по член 15, параграф 3 от тази директива, ако се докаже, че то преследва целта за опазване на градската околна среда по пропорционален начин.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По членове 34 ДФЕС и 49 ДФЕС (шести въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>С оглед на предложения отговор на предходните въпроси и на обстоятелството, че настоящото дело попада в приложното поле на Директива 2006/123, не е необходим анализ от гледна точка на предвидените в Договора свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0136"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160223">23 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑179/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:108">EU:C:2016:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалните въпроси, поставени от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) и Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0135" ID="QS0135"/>1)</NO.P><TXT>Такси като разглежданите в главното производство по дело C‑360/15, събирани от орган на държава членка за обработването на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи, свързани с прокарването на кабели за обществена<?PAGE NO="36"?> електронна съобщителна мрежа, попадат в обхвата на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123/EО на Европейския съвет и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар. Те не се отнасят до областта на данъчното облагане по смисъла на член 2, параграф 3 от Директива 2006/123.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Дейност по продажба на дребно, състояща се в продажбата на стоки като обувки и облекло на потребители, попада в обхвата на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0136" ID="QS0136"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/> в член 4, точка 1 от Директива 2006/123.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 са приложими по отношение на положения като тези в главното производство по дело C‑31/16, независимо дали всички елементи са в границите на една-единствена държава членка.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Общ устройствен план като разглеждания в главното производство по дело C‑31/16, който допуска само определени форми на търговия на дребно, представлява териториално ограничение по смисъла на член 15, параграф 2, буква a) от Директива 2006/123, което може да бъде обосновано по член 15, параграф 3 от тази директива, ако се докаже, че то цели опазване на градската околна среда по пропорционален начин<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>