<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-421/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0421</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:886">EU:C:2021:886</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Szpunar — Дело C‑421/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Acacia</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20211028">28 октомври 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑421/20</HT></P><P>Acacia Srl</P><P>срещу</P><P>Bayerische Motoren Werke AG</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Промишлени дизайни на Общността</KEYWORD><KEYWORD>Международна компетентност</KEYWORD><KEYWORD>Приложимо материално право</KEYWORD><KEYWORD>Вторични права, произтичащи от нарушението на правата върху промишлен дизайн на Общността</KEYWORD><KEYWORD>Lex fori</KEYWORD><KEYWORD>Място, където е извършено първоначалното действие на нарушение</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Основното ядро на международното частно право на Съюза се състои от правилата за определяне на компетентност и от стълкновителните правни норми, които се съдържат съответно в Регламент (ЕС) № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и в двата подобни регламента относно приложимото право към договорните задължения и към извъндоговорните задължения, а именно Регламенти (ЕО) № 593/2008<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">ОВ L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Регламент Рим I<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE> и № 864/2007<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 година</DATE> относно приложимото право към извъндоговорни задължения (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="2007">ОВ L 199, 2007 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Регламент Рим II<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Всеки от тези регламенти има особено широко приложно поле. Като се има предвид това, прилагането на правилата за определяне на компетентност в Регламент № 1215/2012 изисква наличието на международен елемент, който се проявява чрез международния характер на съответното правоотношение, произтичащ от участието на няколко държави<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050301">1 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Owusu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑281/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:120">EU:C:2005:120</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210225">25 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Markt24</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:134">EU:C:2021:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. По същия начин стълкновителните норми от Регламенти <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> се прилагат в случаи на стълкновение на закони<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. по-специално член 1, параграф 1, първо изречение от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Впрочем, без да се засягат тези изисквания относно наличието на международен елемент, в Регламент № 1215/2012 и в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> се предвиждат изключения в полза на специални разпоредби от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Член 67 от Регламент № 1215/2012 по същество предвижда, че той не засяга приложението на разпоредби в специфични области, които се съдържат в актове на Съюза. Член 27 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> предвижда, че този регламент не засяга прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, които по отношение на отделни области установяват стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения.</P></NOTE>, като по-специално се дава предимство на разпоредбите от Регламент (ЕО) № 6/2002<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20011212">12 декември 2001 година</DATE> относно промишления дизайн на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="003" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 3, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване дава повод на Съда да изясни връзката между тези три регламента, когато са налице хипотезите, посочени в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, а именно тези, при които иск за нарушение е предявен пред съдилищата на държавата членка на територията, на която е извършено нарушението или е възникнала заплаха от нарушение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 6/2002</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 82 от Регламент № 6/2002, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Международна юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, в параграф 5 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Производства по отношение на делата и исковете, посочени в член 81, буква а) и буква г) могат да се отнесат до съдилища на държавата членка на територията, на която е извършено нарушението или е възникнала заплаха от нарушение.<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 88 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Приложимо право<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="088.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Съдилищата, произнасящи се по промишлените дизайни на Общността, прилагат разпоредбите на настоящия регламент.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="088.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За всички въпроси, които не влизат в приложното поле на настоящия регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, прилага своето национално право, включително и международното частно право.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="088.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ако няма други изрични разпоредби, предвидени с настоящия регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността прилага процесуалните правила за този тип производство по регистриране на промишлени дизайни на Общността, които се прилагат в държавата членка, на чиято територия е разположен съдът<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Настоящият регламент се прилага за извъндоговорни задължения по граждански и търговски въпроси, във всеки случай на стълкновение на закони. […]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 8 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост, е правото на държавата, в която се търси закрилата на тези права.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>В случай на извъндоговорни отношения, произтичащи от нарушаване на единното общностно право върху обекти на интелектуална собственост, приложимото право за всеки неуреден от съответен акт на Общността въпрос е правото на държавата, в която е извършено нарушението.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по делото в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Acacia Srl е дружество, учредено по италианското право, което произвежда в Италия джанти за автомобили и ги продава на територията на целия Съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че дистрибуцията от Acacia на някои джанти в Германия представлява нарушение на притежаван от него регистриран промишлен дизайн на Общността, дружеството Bayerische Motoren Werke AG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>BMW<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>), предявява в Германия иск за нарушение пред съд, компетентен да разглежда спорове във връзка с промишления дизайн на Общността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Този съд приема, че е компетентен въз основа на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Освен това посоченият съд постановява, че Acacia е извършило твърдяното от BMW нарушение и разпорежда преустановяване на така установеното нарушение. Като се позовава на член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, същият съд прилага германското право по отношение на произтичащите от нарушението искания на BMW за обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, за предоставяне на документи, за връщане на стоките с цел унищожаването им и за предоставяне на счетоводна документация. В основната си част тези искания са уважени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Acacia подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. То твърди по-специално че по отношение на произтичащите от нарушението искания на BMW е приложимо италианското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция потвърждава, че в случая компетентността на германските юрисдикции произтича от член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и че Acacia е извършило твърдяното от BMW нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Тя обаче има съмнения относно националното право, приложимо по отношение на произтичащите от нарушението искания на BMW, и посочва, че резултатът по делото донякъде ще зависи от този въпрос. Съгласно представен от Acacia експертен доклад относно италианското право правилата на германското право относно предоставянето на<?PAGE NO="4"?> документи и счетоводна документация се различават от тези на италианското право. Ако по отношение на произтичащите от нарушението искания се прилагало италианското право, тогава решението на първоинстанционния съд следвало да се измени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че от член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, както го тълкува Съдът в решение Nintendo<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <DATE ISO="20170927">27 септември 2017 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑24/16 и C‑25/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:724">EU:C:2017:724</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>решение Nintendo<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>).</P></NOTE>, следва, че в случая се прилага италианското право. Тя отбелязва в това отношение, че доколкото доставяните в Германия спорни стоки, произхождат от Италия, то вредоносният факт е настъпил в Италия. Според тази юрисдикция установеният в решение Nintendo критерий за мястото на настъпване на вредоносния факт трябва да се прилага не само в хипотезата, в която нарушенията, за които е упрекван ответникът, са извършени в няколко държави членки, какъвто е случаят по делото, по което е постановено това решение, но също и когато те са извършени само в една държава членка, както е в случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Такова разрешение ще гарантира в посочените две хипотези по отношение на вредоносния факт да се прилага едно и също право. Решение AMS Neve и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑172/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:674">EU:C:2019:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>решение AMS Neve и др.<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>).</P></NOTE>, на което BMW се позовава в подкрепа на становището си, че германското право се прилага по отношение на произтичащите от нарушението искания, по никакъв начин не променя необходимостта да се гарантира прилагането на едно и също материално право към двете хипотези.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>При тези условия с акт от <DATE ISO="20200831">31 август 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200908">8 септември 2020 г.</DATE>, Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>1)</NO.P><TXT>Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на [решение Nintendo], за определяне на приложимото към произтичащите от нарушението искания право съгласно член 8, параграф 2 от [Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>] да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които е насочена рекламата в интернет и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара на съответните стоки в тази държава членка, и тогава, когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка?<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Писмени становища представят BMW и Европейската комисия. Същите заинтересовани страни са представлявани в проведеното на <DATE ISO="20210708">8 юли 2021 г.</DATE> съдебно заседание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да определи дали член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, както и член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай, при който съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от втория посочен регламент, няма стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, и че по отношение на произтичащите от нарушението искания, отнасящи се за територията на тази държава членка, следва да се прилага не правото, определено като приложимо от стълкновителните норми от този регламент, а lex fori.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Преди да разгледам този въпрос, ми се струва уместно да припомня контекста, в който се вписва правораздавателната компетентност на съд, сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 (част 1). На следващо място, за да съм полезен с отговора на този въпрос, първоначално ще докажа, че трябва да се отхвърли хипотезата, че по отношение на произтичащите от нарушението искания, разглеждани по делото в главното производство, би могло да се приложи принципът на lex fori processualis и задължително те ще се уреждат от правото на държавата членка на съда, сезиран с иск за нарушение (част 2), на следващо място, ще разгледам въпроса дали хипотезата, при която съд на държава членка е сезиран на основание на тази разпоредба, налага прилагането на стълкновителните норми (част 3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>С оглед на правораздавателната компетентност на съдилищата на държавите членки да разглеждат исковете за нарушения, Регламент № 6/2002 предвижда в член 82, параграфи 1—3 поредица от последователни субсидиарни привръзки, първата от които е местоживеенето на ответника в Съюза, а втората — предприятието на ответника в Съюза. На следващо място, в случай че ответникът няма нито местоживеене, нито предприятие на територията на Съюза, този регламент предвижда компетентността forum actoris, като третата и четвъртата привръзка са съответно местоживеенето на ищеца и мястото, на което е установил предприятието си на територията на Съюза. Накрая, като ultima ratio, се предвижда, че исковете за нарушения трябва да се предявят пред юрисдикциите по седалището на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Освен това съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 искове за нарушения могат да се предявяват също пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е извършено или има опасност да бъде извършено нарушението. Както се установява от член 83 от Регламент № 6/2002, за разлика от съдилищата, сезирани съгласно член 82, параграфи 1—3 от него, сезираният на основание член 82, параграф 5 от този регламент<?PAGE NO="6"?> съд е компетентен да се произнася само относно деянията, извършени или за които има опасност да бъдат извършени на територията на държавата членка, на която се намира сезираният съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Такава поредица от привръзки, допълнена с привръзката на държавата членка, на територията на която е извършено или има опасност да бъде извършено нарушението, има също и в Регламент (ЕС) 2017/1001<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20170614">14 юни 2017 година</DATE> относно марката на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="154" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2017">ОВ L 154, 2017 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AMS Neve и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:276">EU:C:2019:276</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно установената във връзка с този регламент практика на Съда, по-специално тази, произтичаща от решение AMS Neve и др., е приложима по отношение на Регламент № 6/2002. Както се установява обаче от точка 64 от същото решение, възприетите относно правилата за компетентност разрешения не се прилагат непременно за стълкновителните норми, които са в центъра на настоящото преюдициално запитване. Поради това не може решение AMS Neve и др. да се тълкува в смисъл, че с него се въвежда ограничение или се променя установената с решение Nintendo съдебна практика.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Принципът на lex fori processualis</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>За да се определи правото, приложимо по отношение на другите санкции, различни от посочените в член 89, параграф 1, букви a)—в) от Регламент № 6/2002, член 89, параграф 1, буква г) от посочения регламент препраща към правото на държавата членка, в която е извършено или има опасност да бъде извършено нарушението, като същевременно уточнява, че това препращане се отнася също и за съдържащите се в него норми на международното частно право. В същия ред на мисли член 88, параграф 2 от посочения регламент на свой ред препраща относно всички въпроси, които не попадат в приложното поле на същия регламент, към правото на държавата членка, в която се намира съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, сезиран именно с иск за нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В настоящия контекст на правото на Съюза, трябва да се счита, че доколкото се отнасят за международното частно право, тези препращания трябва да се разбират в смисъл, че визират разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решение Nintendo, точка 93.</P></NOTE>. Поради това в държавите членки, които прилагат стълкновителните норми от този регламент, чрез извършваните с член 89, буква г) и с член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002 препращания, като приложимо право се определя едно и също национално право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>С оглед на принципа на lex fori processualis обаче различните аспекти на производството, които не са предмет на еднакви разпоредби от правото на Съюза, трябва да се уреждат от националното право на държавата членка на сезираната с иск юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Fawcett</HT>, J.J., <HT TYPE="ITALIC">Torremans</HT>, P. Intellectual Property and Private International Law, Oxford University Press, Oxford, 2011 г., р. 743, 13.158.</P></NOTE>. В рамките на Регламент № 6/2002 изглежда, че този принцип е признат в<?PAGE NO="7"?> член 88, параграф 3 от него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">De Miguel Asensio</HT>, P. Conflict of Laws and the Internet, Edward Elgar Publishing Limited, Cheltenham, 2020, 5.123. От съображения за изчерпателност бих искал да посоча, че съгласно едно от тълкуванията в доктрината член 88, параграф 3 от Регламент № 6/2002 — който посочва като lex fori правото, приложимо за въпросите, за които се отнася тази разпоредба — представлява lex specialis по отношение на член 88, параграф 2 от този регламент, доколкото той обхваща също и процесуалните въпроси. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Späth</HT>, A. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Article 88<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, Community Design Regulation (EC) No 6/2002 — A Commentary, ed. Hasselblatt, G. N., C. H. Beck, Munich, 2015, р. 512. В рамките на спора в главното производство обаче не се налага да се влиза в теоретичен спор относно обхвата на член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002. В случая е важно да се определи дали по отношение на исканията, произтичащи от нарушението, разглеждани в главното производство, се прилага закрепения в член 88, параграф 3 от този регламент принцип lex fori processualis.</P></NOTE>. Освен това принципът на lex fori processualis има отражение и в член 89, параграф 2 от посочения регламент, съгласно който съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, предприема, съгласно националното право, съответните мерки, чиято цел е да осигурят съобразяването с мерките, посочени в член 89, параграф 1 от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Решение H. Gautzsch Großhandel<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑479/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:75">EU:C:2014:75</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> съдържа полезни насоки, позволяващи да се изключи хипотезата, че произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство, попадат в обхвата на действие на принципа на lex fori processualis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Що се отнася най-напред до искането за унищожаване на незаконните изделия, от решение H. Gautzsch Großhandel<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑479/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:75">EU:C:2014:75</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се установява, че унищожаването на посочените изделия е част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>други[те] санкции<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> по смисъла на член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>На следващо място, що се отнася до исканията за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили в резултат на дейността на извършителя на нарушението, и за получаване на информация за тази дейност с цел определяне на размера на вредите, съгласно решение H. Gautzsch Großhandel<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑479/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:75">EU:C:2014:75</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> те не касаят санкция по смисъла на член 89 от Регламент № 6/2002. Съгласно член 88, параграф 2 от посочения регламент обаче те са уредени от националното право на сезирания съд, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Накрая, като следвам логиката на решение H. Gautzsch Großhandel<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑479/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:75">EU:C:2014:75</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, според мен същото би трябвало да е валидно и по отношение на исканията за предоставянето на документи и на счетоводни отчети. Характерните особености на тези искания не изглеждат много по-различни от тези на исканията за получаване на информация за дейността на извършителя на нарушението. Всъщност в решение Nintendo<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Точка 47 от това решение.</P></NOTE> Съдът потвърждава, че произтичащите от нарушението искания за предоставяне на документи и счетоводна документация са посочени или в член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, или в член 88, параграф 2 от него, като всяка от тези разпоредби препраща към приложимото национално право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Следователно произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство, не попадат в приложното поле на принципа на lex fori processualis. Поради това сега следва да се определи дали хипотезата, при която съд на държава членка е сезиран с такива искания, на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, налага прилагането на стълкновителните норми.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилагането на стълкновителните норми</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>За да може да се направи извод, че когато съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, по отношение на произтичащите от иск за нарушение искания задължително се прилага lex fori, следва да се приеме, че в производството пред този съд не става въпрос за стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Всъщност, както вече посочих в точка 3 от настоящото заключение, стълкновителните норми от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> отстъпват място по-специално на тези от Регламент № 6/2002. В Регламент № 6/2002 обаче няма никаква стълкновителна норма, която определя като приложимо право за посочените в член 82, параграф 5 от този регламент положения lex fori. Обратно на твърденията на BMW, по-специално в член 83, параграф 2 от посочения регламент, няма такова правило. Както се установява от заглавието ѝ, тази разпоредба определя обхвата на компетентността на съдилищата по мястото на извършване на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>При липсата на такава стълкновителна норма, по-специално когато съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство, трябва a priori да бъдат уредени от правото, определено като приложимо съгласно Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> обаче се прилага само при случаи на стълкновение на закони. При това положение, за да може да се отговори на първия въпрос и да се приеме, че стълкновителните норми от този регламент се прилагат по отношение на тези искания, следва да се провери дали в положението по спора в главното производство е налице стълкновение на закони<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Действително в член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> се посочва също, че този регламент се прилага за извъндоговорните задължения по граждански и търговски въпроси. В случая обаче нищо не подсказва, че не става въпрос за такива задължения.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По случая на стълкновение на закони</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В правото на Съюза не се уточнява смисълът на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>случай на стълкновение на закони<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, използван за определяне на приложното поле на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> и Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> и на предшественика му, а именно Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на <DATE ISO="19800619">19 юни 1980 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="266" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1980">ОВ L 266, 1980 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>. Честото използване на този израз в международното частно право на Съюза, за да се очертае приложното поле на тези актове, е следствие на добре премерен избор на законодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Наличието на положение, което предполага стълкновение на закони, е условие за приложимост на стълкновителните норми, утвърдено в международното частно право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Van Calster</HT>, G. European Private International Law, Hart Publishing, Oxford, Portland, 2016, р. 240.</P></NOTE>, въпреки че точният смисъл на това изискване не се разбира по един и същ начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Относно различното тълкуване на този израз в доктрината, вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vinyls Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑54/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:164">EU:C:2017:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0107">107</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също и <HT TYPE="ITALIC">Wilke</HT>, F.M. Dimensions of Coherence in EU Conflict-of-Law Rules — Journal of Private International Law, vol 16, № 1, 2020, р. 179, 180.</P></NOTE>. Според най-малко оспорваното тълкуване, що се отнася до националните стълкновителни норми и като не се вземат предвид нюансите, предмет на разисквания в доктрината, се счита, че<?PAGE NO="9"?> посоченото изискване е изпълнено, когато съответното положение има трансграничен елемент поради участието на няколко държави и следователно, най-малкото, е възможно да се урежда от националното право на повече от една от тези държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>С оглед на това тълкуване, при липсата на стълкновителните норми от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, юрисдикция на държава членка, която би следвало да прилага действащите в тази държава членка национални или договорни стълкновителни норми в случай като разглеждания, би трябвало поне да предвиди възможността за прилагане на законодателства, различни от нейното. Всъщност страните по спора в главното производство са установени в различни държави членки. Освен това първоначалното действие на нарушението е извършено в една държава членка, а именно Италия, а последиците от него настъпват в друга държава членка, а именно Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, за да се тълкува изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>случай на стълкновение на закони<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> е от полза да се вземе предвид правната му основа. Всъщност съгласно член 61, буква в) ЕО, която разпоредба е една от правните основи на този регламент, и член 65 ЕО (понастоящем съответно член 67, параграф 3 и член 81 ДФЕС) Съюзът приема мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение и доколкото е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар. Само по себе си извършеното с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> уеднаквяване на стълкновителните норми със сигурност има за цел да се отстранят пречките пред доброто функциониране на вътрешния пазар, които могат да произтекат от различията между националните законодателства в тази област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181017">17 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>UD</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:835">EU:C:2018:835</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>За да се премахнат такива пречки, следва да се придаде подходящ смисъл на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>случай на стълкновение на закони<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, съдържащ се в член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, за да се гарантира, че не националните или договорни стълкновителни норми, а стълкновителните норми от този регламент, се прилагат във всеки случай, при който юрисдикцията на държава членка трябва поне да допусне, поради участието на няколко държави членки или трети страни, възможността за прилагане на законодателства, различни от нейното. Следователно, както се посочва в доктрината, Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> трябва да се прилага в положения, при които, както в случая, страните са установени в различни държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Hörnle</HT>, J. Internet Jurisdiction Law and Practice, Oxford University Press, Oxford, 2021, р. 269, 270.</P></NOTE>, без дори да се налага посочването на други аспекти на положението в главното производство, които доказват трансграничния му характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Van Calster</HT>, G. European Private International Law, Hart Publishing, Oxford, Portland, 2016, р. 240, който обяснява тези понятия в смисъл, че трябва да съществува нещо като външна за делото фактическа връзка, за да трябва съдът поне да допусне възможността за прилагане на право, различно от неговото. В този ред на мисли, вж. коментара на преюдициалното запитване по настоящото дело на <HT TYPE="ITALIC">Kur</HT>, A. Easy Is Not Always Good — The Fragmented System for Adjudication of Unitary Trade Marks and Designs — International Review of Intellectual Property and Competition Law, vol 52, 2021, р. 590. Според този коментар да се приеме, че тълкуването, че член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> не се прилага по делото в главното производство, би било възможно само ако този спор нямаше трансгранично отражение. Според тази авторка обаче в случая такова отражение безспорно е налице: не само ответникът е дружество, установено в Италия, но и нарушението засяга единно право, чието действие се разпростира на територията на целия Съюз.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Такова подходящо тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>случай на стълкновение на закони<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> се подкрепя от систематичното тълкуване на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>. Всъщност член 14, параграф 2 от този регламент се отнася за положенията, при които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>към момента на осъществяване на вредоносния факт всички елементи на отношението се намират в държава, различна от държавата, чието право е избрано<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>. Поради това такива положения попадат в приложното поле на посочения регламент, макар да се характеризират само с наличието на<?PAGE NO="10"?> един-единствен елемент, включващ друга държава, а именно избор на нейното право. Следователно а fortiori този регламент би трябвало да се прилага в положението, разглеждано в главното производство, при което, както вече посочих в точка 40 от настоящото заключение, са налице много такива аспекти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Накрая, ако се приеме, че във визирания в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 случай няма стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> с довода, че обхватът на компетентността на съда е териториално ограничен, това няма да остане без последствия за цялата система на международното частно право на Съюза, извън областта на промишления дизайн на Общността, в положенията, различни от това по делото в главното производство. По същество това би довело до неприлагане на стълкновителните норми, при положение че те са замислени, за да определят приложимото право също и в тези ситуации поради трансграничния им характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, това би могло да позволи на правните субекти да заобиколят стълкновителните норми на международното частно право на Съюза и да избегнат прилагането на правото, определено като приложимо от тези норми. Би било достатъчно спорно положение изкуствено да се раздели на части, за да му се придаде териториално ограничен обхват или спорните искове да се предявят на територията на една-единствена държава членка. В този ред на мисли, ако по силата на процесуалните норми на lex fori юрисдикция на държава членка може да образува производство по отношение на фактите, настъпили в тази държава членка, на нея ще ѝ бъде разрешено да не прилага стълкновителните норми на международното частно право на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>От друга страна, стълкновителните норми на международното частно право на Съюза също няма да са приложими към извъндоговорните задължения в положенията, при които съгласно Регламент № 1215/2012 — който самият се прилага само по отношение на спорове с международен елемент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Виж точка 2 от настоящото заключение.</P></NOTE> — юрисдикция на държава членка е компетентна, съгласно практиката на Съда, само по отношение на вредата, причинена на територията на тази държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. по-специално разгледаните от Съда хипотези в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>CDC Hydrogen Peroxide</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑352/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:335">EU:C:2015:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Concurrence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑618/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:976">EU:C:2016:976</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>При тези условия член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, както и член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от последния посочен регламент от притежател на право, установен в тази държава членка, с иск за нарушение, срещу извършител на нарушение, установен в друга държава членка, който се отнася за предлагането и пускането на пазара в първата държава членка на съответните стоки, става въпрос за случай на стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> и следователно член 8, параграф 2 от този регламент определя приложимото право към произтичащите от нарушението искания, отнасящи се за територията на тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Изложените от BMW доводи, които са свързани най-вече с полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, не могат да поставят под въпрос обосноваността на това тълкуване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>BMW твърди, че прилагането на право, различно от lex fori, в посочените в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 случаи, ще намали полезното действие на алтернативната компетентност, която се установява с тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Считам, че това тълкуване ще попречи на полезното действие на стълкновителните норми от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. точка 42 от настоящото заключение.</P></NOTE> и освен това се съмнявам, че то ще позволи да се гарантира полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, като предвижда алтернативна компетентност в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, законодателят на Съюза допуска притежателят на промишлен дизайн на Общността да предяви, ако иска, отделни искове, всеки от които е за нарушенията, извършени на територията само на една държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по аналогия решение AMS Neve и др., точки 42 и 63.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В решение AMS Neve и др. Съдът приема, че полезното действие на аналогична разпоредба в областта на марката на Съюза се състои в наличието на алтернативна компетентност на съда, компетентен по подразбиране, а именно този по местоживеенето на ответника. За да се гарантира полезното действие на тази разпоредба, Съдът я тълкува по такъв начин, че тя да не доведе до същия резултат като разпоредба относно съда по местоживеенето на ответника<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение AMS Neve и др., точки 49—52.</P></NOTE>. Така възприетият от Съда подход е в съответствие с практиката му в областта на международното частно право на Съюза. Всъщност в принципно решение относно Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 година</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19 том 10 стр. 3.</P></NOTE> Съдът следва същата логика при тълкуването на разпоредба относно алтернативната компетентност по дела в областта на деликтите или квазиделиктите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761130">30 ноември 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bier</NAME.CASE> (<NO.CASE>21/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:166">EU:C:1976:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Наличието на алтернативен съд, пред който притежател на право може да предяви ефективно правата си обаче, не може да се смесва с възможността за внимателно избиране на приложимото право по отношение на произтичащите от иск за нарушение искания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Rosati</HT>, E. Targeting Accepted as a Criterion to Establish International Jurisdiciton in Online EU Trade Mark Infringement Cases — Journal of Intellectual Property Law &amp; Practice, vol 14, № 12, 2019, р. 927, която, изглежда, се съсредоточава върху наличието на алтернативен съд, пред който притежател на права може да предяви правата си и го разграничава от съществото на делото, което притежателят може да образува пред този съд. След като поставя акцента върху наличието на алтернативен съд, тази авторка отбелязва: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>За да може ищецът наистина да се основе на параграф 5 — и за да има интерес да започне производство в определена държава членка — е необходимо всъщност да се докаже не само че ответникът е действал на тази територия, като е започнал съответния процес на публикуване, но и че разглежданата дейност може да се счита за насочена към потребителите от тази конкретна територия<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</P></NOTE>. Ако в посочените в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 случаи, подобно на разпоредбите на международното частно право в областта на наследяването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Oberle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:89">EU:C:2018:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, законодателят на Съюза е искал да осигури съответствие на съда и приложимото право или, както е направил частично в областта на задълженията за издръжка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>KP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑83/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:46">EU:C:2018:46</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, непряк избор на приложимото право при такива положения, той щеше да го направи изрично.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>На второ място, доводът на BMW, че в производство пред съд, компетентен на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, следва да не се прилага правото на държава членка, различно от lex fori — и по-точно, правото на държавата членка по мястото на извършване на първоначалното действие на нарушението — с довода, че прилагането на това право крие риск, не може да се приеме. BMW твърди, че прилагането на посоченото право, от една страна, ще позволи на извършителя на нарушение да постигне като приложимо право към произтичащите от нарушението искания, съгласно член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, да се определи право, предоставящо на притежателя на промишлен дизайн по-ниско равнище на защита, и от друга страна, поначало ще доведе до скъпи експертизи и до значително забавяне на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че такива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>рискове<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> са присъщи на системата на Регламент № 6/2002 и се разкриват по-ясно пред юрисдикциите, компетентни на основание член 82, параграфи 1—3 от Регламент № 6/2002. Съгласно член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> тези юрисдикции прилагат по подразбиране и без никакво териториално ограничение относно обхвата на тяхната компетентност, правото на държавата членка по мястото на извършване на първоначалното действие на нарушението. Поради същата причина не могат да бъдат приети доводите, с които BMW изтъква, че прилагането на lex fori гарантира оптималната предвидимост и оптималната правна сигурност, както и разумния баланс между интересите на страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>На трето място, като твърди, че има опасност прилагането на право, различно от lex fori, пред съд, сезиран с иск на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да накърни полезното действие на алтернативната компетентност, BMW, изглежда, пренебрегва факта, че самият този регламент включва разпоредби, които законодателят на Съюза е счел за необходими за гарантирането на възможността притежателят на право да предяви ефективно правата си пред достъпните за него съдилища. Както се посочва в съображение 22 от същия регламент, привеждането на тези права в действие се оставя на националното право и следователно е необходимо да се предвидят някои основни уеднаквени санкции във всички държави членки. По този начин член 89, параграф 1, буква a) от същия регламент позволява на съдилищата на държавите членки да забранят на ответника <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>да продължи действията по нарушението или заплахата за нарушение<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>. Освен това чрез Директива 2004/48/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="45" DATE.PUB="2004">ОВ L 157, 2004 г., стр. 45</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).</P></NOTE> законодателят на Съюза е хармонизирал частично мерките, процедурите и средствата за защита, които са необходими за гарантиране спазването на правата върху индустриална собственост, като предоставените с Регламент № 6/2002.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Накрая, на четвърто място, не може да се приеме и доводът на BMW, че полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 може да бъде накърнено, особено ако притежател на право трябва да предяви бързо правата си, по-специално в обезпечително производство. Всъщност този довод, изглежда, не отчита факта, че правораздавателната компетентност на съд на държава членка, компетентен в областта на промишления дизайн на Общността, да разпорежда налагането на временни и предпазни мерки, е посочена главно не в член 82 от този регламент, а в член 90, параграф 1 от него. Съгласно последната посочена разпоредба този съд може да разпореди налагането на временните и предпазните мерки, предвидени от правото на тази държава членка относно националните промишлени дизайни. По този начин член 90, параграф 1 от Регламент № 6/2002 допълва съвкупността от разпоредби от посочения регламент, в които е отразен<?PAGE NO="13"?> принципът на lex fori processualis<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. точка 27 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Въпреки че временните и предпазните мерки са обхванати от този принцип, те са предмет и на осъщественото с член 9 от Директива 2004/48 хармонизиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Без да се засягат изложените по-горе бележки по-специално относно полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, поддържам становището си, изложено в точка 45 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>С втория си въпрос, който се поставя само ако на първия въпрос бъде даден, както предлагам, отрицателен отговор, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до определянето на приложимото право съгласно тази разпоредба, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>държавата, в която е извършено нарушението<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> по смисъла на същата разпоредба се отнася за държавата членка, в която се намират потребители, към които е насочена онлайн реклама и в която на пазара са пуснати изделия, нарушаващи правата, които предоставя промишленият дизайн на Общността, по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, когато предявеният в тази държава членка иск се отнася само за предлагането и пускането на пазара на съответните стоки, а офертите в интернет, на които се основава това предлагане, са изготвени в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Целта на втория въпрос е да се установи дали, що се отнася до определянето на приложимото право към произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство, следва да се прилага тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>държавата, в която е извършено нарушението<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, възприето в решение Nintendo. Алтернативата би била да се приеме, че когато става въпрос за тълкуването на това понятие, следва да изхожда от тълкуването, възприето в областта на правораздавателната компетентност в решение AMS Neve и др., относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>държава членка, на чиято територия е било извършено [деянието, съставляващо] нарушение[,] или има опасност такова да бъде извършено […]<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>. Във втория въпрос се посочва тази алтернатива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Становищата на страните се различават по този въпрос. Всъщност, както запитващата юрисдикция, Комисията застъпва становище в полза на прилагането на тълкуването, възприето в решение Nintendo, което според тази институция би трябвало да доведе до прилагането на италианското право към произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство. Според BMW при отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос би следвало да се изхожда от тълкуването, възприето в решение AMS Neve и др. и по отношение на тези искания да се приложи германското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>За да се вземе становище по този въпрос, трябва да се изследва, от една страна, значението на посочването в решение Nintendo на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>обстоятелства, когато един и същ ответник е упрекван за различни действия по нарушение, […] извършени в различни държави членки<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, и евентуално<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Ако се окаже, че в случая не става въпрос за такива обстоятелства.</P></NOTE> дали възприетото в това решение тълкуване се прилага и при други обстоятелства, и от друга страна, доколко тълкуването на член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> трябва да се ръководи от желанието да се избегне прилагането на правото на трета държава.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение Nintendo</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Отправна точка в съображенията на Съда, на които се основава тълкуването, възприето в решение Nintendo, e констатацията в точка 99 от посоченото решение, че споровете във връзка с нарушаването на правата върху обекти на интелектуалната собственост се характеризират с особена сложност: нерядко се случва един ответник да бъде упрекван за няколко действия по нарушение, така че няколко места биха могли да бъдат, като място, където е настъпил вредоносният факт, релевантната привръзка за определянето на приложимия закон. Такъв именно е случаят, както следва от точка 103 от посоченото решение, когато става въпрос за обстоятелства, при които един и същ ответник е упрекван за различни действия по нарушение, извършени в различни държави членки. При такива обстоятелства според Съда, за да не трябва да прилага няколко законодателства, национална юрисдикция трябва да тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>държавата, в която е извършено нарушението<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> като препращащо към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>мястото, където първоначалното действие, с което започват действията по нарушение, за което е упрекван ответникът, е извършено или има опасност да бъде извършено<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>По този начин Съдът се дистанцира от тълкуването на националната юрисдикция, произнесла се като първа инстанция по спора, предизвикал преюдициално запитване по дело Nintendo. В този спор посочената юрисдикция приема за приложимо право <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>правото на мястото на нарушението<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> и приема, че в случая това са германското, австрийското и френското право. Вж. решение Nintendo, точка 28.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>По-точно, първоначално Съдът посочва в точка 103 от решение Nintendo, че при обстоятелства, когато един и същ ответник е упрекван за различни действия по нарушение, попадащи в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>използване<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002, извършени в различни държави членки, за да се установи вредоносният факт, следва да се вземе предвид не всяко действие по нарушение, за което е упрекван ответникът, а да се прецени общо неговото поведение, за да се определи мястото, където първоначалното действие, с което започват действията по нарушение, за което е упрекван ответникът, е извършено или има опасност да бъде извършено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>По-нататък обаче, след като дава разяснения, позволяващи да определи мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението по смисъла на точка 103 от това решение, Съдът поотделно и изолирано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. точки 106 и 109 от решение Nintendo. Вж. също и <HT TYPE="ITALIC">Azzi</HT>, T. Tribunal compétent et loi applicable en matière de contrefaçon de dessins et modèles communautaires — Revue critique de droit international privé, № 4, 2018, р. 847, който, изглежда, установява противоречие между цитираните по-горе точки от това решение и точка 103 от него.</P></NOTE> разграничава положенията, при които оператор предлага за продажба чрез сайт в интернет стоки, които нарушават правата, предоставени от промишлените дизайни на Общността, от тези, при които операторът е организирал чрез трето лице предприемач транспортирането в държава членка, различна от тази, в която е установен ответникът, стоки, за които се твърди, че нарушават права, защитени с промишлен дизайн на Общността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>От това следва, че посочването в точка 103 от решение Nintendo на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>обстоятелствата, когато един и същ ответник е упрекван за различни действия по нарушение<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> според логиката на това решение се отнася не до хипотезата, при която нарушенията, представляващи различните форми на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>използване<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002 са извършени в няколко държави членки, а до тази, при която няколко нарушения, които представляват една и съща форма на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>използване<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, са извършени в различни държави членки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Следователно се поставя въпросът дали са налице няколко действия по нарушение, представляващи една и съща форма на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>използване<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, извършени в различни държави членки по смисъла на точка 103 от решение Nintendo, когато, както в случая, укоримото поведение се състои в предлагане за продажба, адресирано до потребителите, намиращи се в държава членка (Германия) и в пускане на стоки на пазара на тази държава членка и когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка (Италия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Комисията посочва, че на този въпрос следва да се отговори утвърдително. Според нея по същество става въпрос за няколко нарушения, извършени в различни държави членки, също и в случая на предлагане в интернет на стоки, нарушаващи права върху обекти на интелектуалната собственост, дори когато сезираната юрисдикция е компетентна да разглежда спорове само за нарушения, които се отнасят за една-единствена държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Това тълкуване има поддръжници в доктрината. Според тях поради принципа на териториалност просто не е възможно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>увреждане<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> в смисъл на нарушение на правото върху обекти на интелектуална собственост, да бъде причинено в една държава, без да е налице и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>вредоносен факт<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> в смисъл на извършено нарушение: тези два елемента задължително съвпадат що се отнася до територията, на която се проявяват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. Kur, A., op.cit., стр. 588.</P></NOTE>. При положение като разглежданото в главното производство са налице най-малко две нарушения, извършени в две различни държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В подкрепа на посоченото тълкуване е и решение AMS Neve и др., в точка 64 от което Съдът се позовава на решение Nintendo.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Действително, като се позовава на решение Nintendo, Съдът посочва в тази точка от решение AMS Neve и др., първо изречение, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>необходимост[та] от определяне на приложимото право [съгласно член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>] може да възникне, когато иск за нарушение — който е предявен пред съд, компетентен да разглежда спорове относно извършени на територията на която и да било държава членка нарушения — се отнася до различни нарушения, извършени в различни държави членки<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>. A priori, това изявление може да навежда на мисълта, че възприетото в решение Nintendo тълкуване не се отнася за положенията, при които съд е сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и е компетентен да разглежда само спорове относно нарушения, които са извършени или има опасност да бъдат извършени на територията на държавата членка, в която се намира съдът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Посоченото изявление просто описва спора, довел до преюдициалното запитване по дело Nintendo, без обаче да изключва прилагането на тълкуването, възприето в решение Nintendo в посочените в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 случаи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Още по-важно е направеното от Съда уточнение в точка 64 от решение AMS Neve и др., че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>в такъв случай[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Виж точка 69 от настоящото заключение: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>когато иск за нарушение — който е предявен пред съд, компетентен да разглежда спорове относно извършени на територията на която и да било държава членка нарушения — се отнася до различни нарушения, извършени в различни държави членки<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> (т. 64, първо изречение от решение AMS Neve и др.).</P></NOTE>], за да се избегне прилагане от сезирания съд на различни законодателства, за критерий при определяне на приложимото към спора право следва да се приеме само едно от деянията, съставляващи нарушение, а именно първоначалното<?PAGE NO="16"?> действие, с което започват действията по нарушение<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>. От това следва, че що се отнася до укоримите действия, предмет на решение Nintendo, и по-специално предлагането за продажба онлайн на стоки, за които се твърди, че са предмет на нарушение, първоначалното действие на нарушението (започването на процеса на публикуването онлайн на офертата) е едно от нарушенията. В такъв случай с изключение на това първоначално действие на нарушението, другите нарушения са извършени в държавите членки, в които се намират потребителите, за които е достъпен този сайт в интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че в случая, що се отнася до определянето на приложимото право съгласно член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, при обстоятелствата, при които укоримото поведение се състои в предлагане, адресирано до потребителите, които се намират в държава членка (Германия), и в пускане на стоките на пазара на тази държава членка, и когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка (Италия) са налице най-малко две нарушения, извършени съответно в Германия и в Италия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>При това положение, в съответствие с тълкуването, възприето в решение Nintendo, съображението, че за да се избегне необходимостта сезираният съд да прилага множество законодателства, за критерий при определяне на приложимото към спора право следва да се приеме само едно от деянията, съставляващи нарушение, а именно първоначалното действие на нарушението, се прилага също и при определянето на приложимото право към произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство. С оглед на точка 108 от това решение, в случая първоначалното действие на нарушението, е започването на процеса на пускане онлайн на предложението за продажба от оператор на принадлежащия му сайт в интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Следователно член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до определянето на приложимото право към исканията, произтичащи от иска за нарушение, описано в отговора на първия въпрос, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>държавата, в която е извършено нарушението<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> по смисъла на същата разпоредба се отнася за държавата, в която е извършено първоначалното действие на нарушението, което е в основата на укоримото поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Това съображение не се поставя под въпрос от доводите, чиято цел е да се докаже, че когато става въпрос за установен в трета държава ответник, тълкуването, възприето в решение Nintendo, може да доведе до определяне на правото на трета държава като приложимо право към всеки въпрос, който не е уреден с Регламент № 6/2002.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Случаят на ответник, установен в трета държава</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В проведените в производството пред Съда разисквания, както и на теоретичния спор, се обръща внимание на последиците от тълкуването, възприето в решение Nintendo в хипотезата, при която мястото на първоначалното действие на нарушението, в основата на укоримото поведение, е в трета държава. Изглежда, че изложеното в рамките на тези разисквания становище, че установеното с това решение тълкуване не се прилага в случаите, посочени в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, е свързано по-специално с желанието да се избегне прилагането на правото на трета държава.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Все пак, ако член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> се тълкува в смисъл, че когато става въпрос за определяне на приложимото право към исканията, произтичащи от нарушението, подадени пред съд, сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, винаги се прилага lex fori и поради това на втория въпрос се даде утвърдителен отговор, това няма да реши в контекст, различен от този по настоящото преюдициално запитване, постоянния проблем, свързан с предлагането за продажба и рекламата в интернет от установени в трети държави оператори на стоки, нарушаващи единното общностно право върху обекти на интелектуална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Всъщност срещу такива оператори, установени в трети държави, поначало може да се предяви иск пред съдилищата по местоживеенето на ищец на територията на Съюза или при условията на евентуалност — по мястото на неговото предприятие на същата територия или при условията на евентуалност спрямо предходното — пред юрисдикциите по седалището на EUIPO<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. точка 22 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>При тези положения, от една страна, компетентността на съд, сезиран с такъв иск за нарушение, няма да бъде фокусирана само на територията на една-единствена държава членка. Освен това, ако се използват изрази от точка 103 от решение Nintendo, спорът е относно няколко действия по нарушение. Следователно a priori не съществува никаква причина да не се приложи възприетото в това решение тълкуване, което ще доведе до определяне на правото на трета държава за приложимо право към произтичащите от иск за нарушение искания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>От друга страна, за да може да се позове на правото на държава членка, доколкото то се отнася за произтичащите от иск за нарушение искания, притежателят на правото би трябвало да сезира съдилищата съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002. Освен това, за да се позове на такова право и да поиска закрила на цялата територия на Съюза, този притежател на право би трябвало да сезира съдилища във всички държави членки. От гледна точка на системата на този регламент и като се има предвид териториалният обхват на правата на притежателя на промишлен дизайн на Общността, които имат единен характер и по принцип се простират върху цялата територия на Съюза, такъв резултат изглежда незадоволителен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>След това уточнение, действително в член 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> се предвижда, че всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това, дали е правото на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Прилагането на правото на трета държава с цел да се допълни регламентът на Съюза, що се отнася до единно общностно право върху обекти на интелектуална собственост, обаче, може да предизвика съмнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Всъщност териториалният обхват на предоставените съгласно Регламент № 6/2002 права на притежателя на промишлен дизайн на Общността по принцип се простира върху цялата територия на Съюза, където промишлените дизайни се ползват с еднаква защита и произвеждат действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. решение Nintendo, точка 59.</P></NOTE>. Следователно общностно право върху обекти на интелектуална собственост не може да бъде нарушено по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>, в държава, която не признава това право. Това тълкуване се основава на съображенията, които могат да наведат на мисълта за тези, развити в доктрината относно<?PAGE NO="18"?> съвпадението на нарушение на право върху обекти на интелектуална собственост и нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Виж точка 67 от настоящото заключение. Виж също и <HT TYPE="ITALIC">Kur</HT>, A. Maunsbach, U, „Choice of Law and Intellectual Property Rights — Oslo Law Review, vol. 6, № 1, 2019, където се внушава, че когато първоначалното действие на нарушението, по смисъла на решение Nintendo е извършено в трета държава, която не защитава промишления дизайн на Общността, принципът на lex loci protectionis, широко използван в международното частно право във връзка с правата на интелектуална собственост, е срещу прилагането на правото на тази трета държава към произтичащите от иск за нарушение искания. De Miguel Asensio, P., op.cit., параграф 5.128, изразява още по-категорично становище и посочва, че предвид функцията и контекста на член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>, изглежда безспорно, че съгласно тази разпоредба за всеки въпрос, който не попада в приложното поле на Регламент № 6/2002, трябва да се прилага правото на държава членка.</P></NOTE>. Впрочем осъщественото с Директива 2004/48 хармонизиране относно мерките, процедурите и средствата за защита, необходими за да се гарантира спазването на правата върху обекти на интелектуална собственост, предоставени по-специално с Регламент № 6/2002, се отнася само за държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Поради това, когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга трета държава, тази държава не може да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>държавата, в която е извършено нарушението<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>. Що се отнася до определянето на приложимото съгласно тази разпоредба право, следва да се вземат предвид само законодателствата на държавите членки, в които се намират потребители, към които е насочена онлайн реклама и където са пуснати на пазара съответните стоки. Следователно, за разлика от други стълкновителни норми от този регламент, нормата на член 8, параграф 2 определя като приложимо право само законодателствата на държавите членки. Тази стълкновителна норма обаче не съществува в правен вакуум и трябва да се разглежда във връзка с регламентите относно единните права върху обекти на интелектуална собственост на Общността, които се ползват с еднаква защита и произвеждат действие на цялата територия на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Вярно е наистина, че това тълкуване може да доведе до положение, при което няколко законодателства могат да се прилагат като приложимо право съгласно член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>. За да не се налага прилагането на няколко законодателства, следва най-малкото да се направи опит да се установи първоначалното действие на нарушението или на основното нарушение за територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>В този ред на мисли, като признава недостатъците на тълкуването, възприето в решение Nintendo, доктрината посочва, че когато първоначалното действие на нарушението, по смисъла на това решение е извършено в трета държава, би могло да се предвиди не прилагането на правото на тази държава, а правото на една от държавите членки, където нарушението е породило последиците си или също правото на държава членка, тясно свързана с нарушаването на правата върху обекти на интелектуална собственост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. De Miguel Asensio, P., op.cit., параграф 5.128. Вж. също в този смисъл и Kur, A., op.cit., стр. 591. Изглежда, че тази авторка обаче не изключва напълно прилагането на различни законодателства.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Без да се засягат изложените по-горе допълнителни бележки, поддържам становището си, изложено в точка 74 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>1)</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 година</DATE> относно приложимото право към извъндоговорни задължения (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>) и член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от <DATE ISO="20011212">12 декември 2001 година</DATE> относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от втория посочен регламент от притежател на право, установен в тази държава членка, с иск за нарушение срещу установен в друга държава членка извършител на нарушение, което се отнася за предлагането и пускането на пазара на първата държава членка на съответните стоки, става въпрос за случай на стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 864/2007, и следователно член 8, параграф 2 от този регламент определя приложимото право към произтичащите от нарушението искания, които се отнасят за територията на тази държава членка.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до определянето на приложимото право към произтичащите от този иск за нарушение искания, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>държавата, в която е извършено нарушението<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> по смисъла на тази разпоредба, се отнася за държавата по мястото на извършване на първоначалното действие на нарушението, което е в основата на укоримото поведение<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>