Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

A. RANTOS

представено на 22 октомври 2026 година(1)

Дело C‑398/25

Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft

при участието на:

Magistrat der Stadt Wien,

DM,

Alpiq AG

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена)

„ Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на електроенергия — Регламент (ЕС) № 1227/2011 — Интегритет и прозрачност на пазара за търговия на едро с енергия — Член 1, параграф 2 и член 2, точки 4 и 6 — Териториален обхват — Търговия с трансгранична преносна способност между Република Австрия и Конфедерация Швейцария — Член 2, точка 2 — Понятие за манипулиране на пазарите — Член 2, точка 2, буква а), подточка i) — Понятието „лъжливи или подвеждащи сигнали“ — Валидност с оглед на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 2, точка 2, буква а), подточка ii) — Определяне на цените на енергийни продукти на едро на изкуствено равнище — Член 13, параграф 1 — Прилагане на забрани срещу пазарна злоупотреба — Предоставени на националния регулаторен орган правомощия за разследване и за прилагане на мерки — Член 18 — Санкции — Компетентност за налагане на санкции, предоставена на общински административен орган — Допустимост — Регламент (ЕС) 2016/1719 — Насока относно предварителното разпределяне на преносна способност — Възможност да се изпращат лъжливи или подвеждащи сигнали или да се определя цената на изкуствено равнище по смисъла на Регламент № 1227/2011, когато възприетото поведение е в съответствие с установените в Регламент 2016/1719 процедурни правила — Стратегия за връщане и представяне на оферти („return and bid strategy“) — Съответствие с Регламент № 1227/2011 — Член 2, втора алинея, точка 6 от Регламент 2016/1719 — Принцип „UIOSI“ (принцип „или използваш или продаваш“) — Приложимост към месечните търгове “






I.      Въведение

1.        В главното производство Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (Energie-Control Austria, регулаторен орган за сектора на електроенергията и природния газ, Австрия, наричан по-нататък „E-Control“) подава искане за налагане на административна глоба съгласно националната правна уредба на DM, председател на управителния съвет на Alpiq AG, дружество, установено в Швейцария, до Magistrat der Stadt Wien — Magistratisches Bezirksamt für den 3. und 11. Bezirk (Общинският съвет на град Виена, Австрия, районна общинска администрация за 3-ти и 11-ти район, наричан по-нататък „районният административен орган“), т.е. органът, компетентен да наложи такова административно наказание. Това искане се основава на подозрение за манипулиране на пазара по смисъла на Регламент (ЕС) № 1227/2011(2) в контекста на търговия с трансгранична преносна способност между Република Австрия и Конфедерация Швейцария.

2.        Тъй като районният административен орган прекратява административнонаказателното производство, E-Control подава жалба срещу това решение пред Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена, Австрия), запитващата юрисдикция.

3.        Тази юрисдикция поставя на Съда две групи въпроси. Първата група се отнася, първо, до приложимостта на Регламент № 1227/2011 към търговията между Република Австрия и Конфедерация Швейцария с трансгранична преносна способност в двете посоки; второ, до валидността на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от този регламент с оглед на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и трето, до съответствието на националната правна уредба, що се отнася до правомощията, предоставени на националния регулаторен орган (наричан по-нататък „НРО“), с оглед на членове 13 и 18 от посочения регламент. С втората група въпроси от Съда се иска да уточни обхвата на понятието „манипулиране на пазара“ по смисъла на член 2, точка 2, буква а), подточки i) и ii) от същия регламент, по-специално в случай на връщане в рамките на месечен търг на трансграничните преносни способност, придобити на годишни търгове, последвано от оферти за покупка за същия този месечен търг.

4.        Така настоящото дело е повод за Съда да се произнесе по неразглеждани досега въпроси, свързани с пазара на търговия на едро с енергия, по-конкретно относно връзката между правилата, уреждащи търговете за трансгранична преносна способност, и забраната за манипулиране на пазара, и по-точно по въпроса дали поведение, което е в съответствие с посочените правила, все пак може да представлява манипулиране на пазара по смисъла на Регламент № 1227/2011.

II.    Правна уредба

А.      Правото на Съюза

1.      Регламент № 1227/2011

5.        Съгласно съображения 1, 2, 13, 14 и 31 от Регламент № 1227/2011:

„(1)      Важно е да се гарантира, че потребителите и другите участници на пазара могат да имат доверие в интегритета на пазарите на електроенергия и газ, че цените, определени на пазарите за търговия на едро с енергия, отразяват ненарушено и конкурентоспособно взаимодействие между търсене и предлагане, и че не могат да се извличат неправомерни печалби от пазарни злоупотреби.

(2)      Целта на увеличаването на интегритета и прозрачността на пазарите на търговия на едро с енергия следва да бъде насърчаването на открита и честна конкуренция на пазарите за търговия на едро с енергия в полза на крайните потребители на енергия.

[…]

(13)      Манипулирането на пазарите за търговия на едро с енергия включва действията, предприети от лица, които изкуствено причиняват ниво на цените, което не е обосновано от пазарните сили на предлагането и търсенето, в това число действителната наличност на капацитети за производство, съхранение и пренос, както и от търсенето. Видовете манипулиране на пазара включват издаване и оттегляне на фиктивни нареждания; разпространяване на невярна или подвеждаща информация или слухове чрез медиите, в това число интернет или с всякакви други средства; преднамерено предоставяне на невярна информация на предприятията, извършващи оценки на цените или изготвящи доклади за пазара с цел заблуждаване на участниците на пазара, които действат въз основа на тези оценки на цените и доклади за пазара; и преднамереното предприемане на действие, така че да изглежда, че наличността на производствен капацитет за електроенергия, наличността на природен газ или наличността на капацитет за пренос е различна от капацитета, който в действителност е технически наличен, в случаите, когато подобна информация засяга или има вероятност да засегне цената на енергийните продукти на едро. Манипулирането и неговото въздействие може да възникне извън границите, между пазарите на електроенергия и газ, и на финансовите пазари и пазарите на продукти, в това число пазарите на квоти за емисии.

(14)      Примерите за пазарна манипулация и опити за манипулиране на пазара включват поведението на лице или лица, които действат в сътрудничество, с цел да осигурят решаваща позиция при доставките или търсенето на даден енергиен продукт на едро, които довеждат или биха могли да доведат пряко или косвено до фиксиране на цените или до създаване на други нелоялни търговски условия; и предлагането, купуването или продаването на енергийни продукти на едро с цел, намерение или последица въвеждането в заблуждение на участниците на пазара, които действат на основата на референтните цени. Независимо от това възприетите пазарни практики като тези, прилагани в областта на финансовите услуги, които понастоящем са определени в член 1, параграф 5 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба)[(3)], и които могат да бъдат адаптирани, ако се измени посочената директива, могат да бъдат законен начин участниците на пазара да гарантират благоприятни цени за енергийните продукти на едро.

[…]

(31)      Важно е санкциите за нарушаване на настоящия регламент да са ефективни, пропорционални и възпиращи и да отразяват сериозността на нарушенията, вредите, нанесени на потребителите, и потенциалните изгоди от търговията въз основа на вътрешна информация и манипулиране на пазара. Прилагането на тези санкции следва да се извършва в съответствие с националното законодателство. Санкциите за нарушаване на настоящия регламент следва да съответстват на санкциите, приети от държавите членки в изпълнение на Директива [2003/6], като се отчитат взаимовръзките между търговията с деривативни продукти на електроенергия и природен газ и търговията със същинска електроенергия и природен газ. […] Настоящият регламент не засяга нито националните правила за доказателствената сила, нито задълженията на националните регулаторни органи и съдилищата на държавите членки да установяват съответните факти по случая, при условие че тези правила и задължения са съвместими с общите принципи на правото на Съюза“.

6.        Член 1 от този регламент, озаглавен „Предмет, обхват и връзка с други законодателни актове на Съюза“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.      Настоящият регламент установява правила, които забраняват практики на злоупотреба, засягащи пазарите за търговия на едро с енергия, които съответстват на правилата, приложими по отношение на финансовите пазари, и на правилното функциониране на тези пазари за търговия на едро с енергия, като отчитат техните специфични характеристики. В него се предвижда наблюдение на пазарите за търговия на едро с енергия от страна на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия [ACER] […] при тясно сътрудничество с националните регулаторни органи и при отчитане на взаимодействието между Схемата за търговия с емисии и пазарите за търговия на едро с енергия.

2.      Настоящият регламент се прилага по отношение на търговията на едро с енергийни продукти. Членове 3 и 5 от настоящия регламент не се прилагат по отношение на енергийни продукти на едро, които представляват финансови инструменти и по отношение на които се прилага член 9 от Директива [2003/6]. Настоящият регламент не засяга директиви [2003/6] и 2004/39/ЕО[(4)], както и прилагането на европейското право за конкуренцията по отношение на практиките, обхванати от настоящия регламент“.

7.        Член 2 от посочения регламент, озаглавен „Определения“, предвижда:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

2)      „манипулиране на пазара“ означава:

a)      извършването на каквато и да е сделка или издаването на каквото и да е нареждане за търгуване с енергийни продукти на едро, с което се:

i)      дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;

ii)      определя или се прави опит да се определи, чрез действията на едно или повече лица, действащи заедно, цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище, освен ако лицето, което е осъществило сделката или е издало нареждането за търгуване, докаже, че причините, които са го накарали да направи това, са законни и че въпросната сделка или въпросното нареждане за търгуване са съобразени с приетите пазарни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия; или

iii)      използва или се прави опит да се използва фиктивен способ или всякаква друга форма на заблуда или на измама, с които се дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;

или

[…]

4)      „енергийни продукти на едро“ означава следните договори и деривати, независимо от мястото и начина, по който се търгува с тях:

a)      договори за доставка на електроенергия или природен газ, при които доставката е в рамките на Съюза;

б)      деривати, свързани с електроенергия или природен газ, произвеждани, търгувани или доставяни в рамките на Съюза;

в)      договори, свързани с пренос на електроенергия или природен газ в рамките на Съюза;

г)      деривати, свързани с пренос на електроенергия или природен газ в рамките на Съюза.

[…]

[…]

6)      „пазар за търговия на едро с енергия“ означава пазар в рамките на Съюза, на който се търгува на едро с енергийни продукти.

7)      „участник на пазара“ означава всяко лице, включително оператори на преносни системи, което извършва сделки, включително издаването на нареждания за търгуване, на един или повече пазари за търговия на едро с енергия.

8)      „лице“ означава всяко физическо или юридическо лице.

[…]

10)      „национален регулаторен орган“ означава национален регулаторен орган, определен в съответствие с член 35, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия[(5)] […];

11)      „оператор на преносна система“ има значението, определено в член 2, точка 4 от Директива [2009/72] […].

[…]“.

8.        Член 5 от същия регламент, озаглавен „Забрана за манипулиране на пазара“, предвижда:

„Забранява се извършването или опитът за извършване на манипулиране на пазара по отношение на пазарите за търговия на едро с енергия“.

9.        Член 13 от Регламент № 1227/2011, озаглавен „Прилагане на забрани срещу пазарна злоупотреба“, гласи:

„1.      Националните регулаторни органи гарантират налагането на забраните, установени в членове 3 и 5, и на задължението, установено в член 4.

Всяка държава членка гарантира, че нейните национални регулаторни органи разполагат с правомощия за разследване и за прилагане на мерки, необходими за изпълнението на тази функция, в срок до 29 юни 2013 г. Тези правомощия се упражняват по пропорционален начин.

Тези правомощия могат да се упражняват:

a)      пряко;

б)      в сътрудничество с други органи; или

в)      чрез сезиране на компетентните органи на съдебната власт.

Когато е целесъобразно, националните регулаторни органи могат да упражняват правомощията си за разследване в сътрудничество с организиран пазар, система за съпоставяне на сделки (trade matching system) или с друго лице, което извършва по занятие сделките […]

2.      Правомощията за разследване и прилагане на мерки, посочени в параграф 1, са ограничени за целите на разследването. Те се изпълняват в съответствие с националното законодателство и включват правото:

a)      на достъп до всички съответни документи в каквато и да било форма и получаването на копие от тях;

б)      да се изискват сведения от всички лица, имащи отношение към случая, включително и тези, които участват последователно при предаването на нареждания или при изпълнението на съответните операции, както и от техните възложители и, ако е необходимо, да се призове и изслуша всяко такова лице или възложител;

в)      да се извършват проверки на място;

г)      да се изискват съществуващи записи за телефонни разговори и предаване на данни;

д)      да се изисква преустановяване на всяка практика, която противоречи на настоящия регламент или на делегираните актове, или на актовете за изпълнение, приети въз основа на настоящия регламент;

е)      да се поиска от съд да замрази или да постави под запор активи;

ж)      да се изиска съд или някой компетентен орган да наложи временна забрана на професионална дейност“.

10.      Съгласно член 18 от този регламент, озаглавен „Санкции“:

„Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими към нарушения на настоящия регламент, и вземат всички необходими за обезпечаване на тяхното прилагане мерки. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като отразяват характера, продължителността и сериозността на нарушението, нанесените на потребителите вреди и потенциалните ползи от търговията, извършена на базата на вътрешна информация и манипулиране на пазара.

[…]

Държавите членки предвиждат националният регулаторен орган да може да разкрие пред обществеността мерките или санкциите, наложени за нарушения на настоящия регламент, освен ако разкриването би довело до нанасянето на несъразмерно големи вреди на заинтересованите страни“.

2.      Регламент (ЕС) 2016/1719

11.      Член 1 от Регламент (ЕС) 2016/1719,(6) озаглавен „Предмет и обхват“, гласи следното в параграф 1:

„Настоящият регламент определя подробни правила за разпределянето на междузоновата преносна способност на форуърдните пазари, за създаване на обща методика за определяне на дългосрочна междузонова преносна способност, за създаване на единна платформа за разпределяне на европейско равнище, предлагаща дългосрочни права за пренос, и за възможността за връщане на дългосрочни права за пренос с цел последващо предварително разпределяне на преносна способност или прехвърляне на дългосрочни права за пренос между участниците на пазара“.

12.      Член 2 от този регламент, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в […] член 2 от Директива [2009/72].

Освен това се прилагат и следните определения:

1)      „предварително разпределяне на преносна способност“ означава разпределянето на дългосрочна междузонова преносна способност чрез търг преди началото на времевия интервал за сделки за ден напред;

2)      „дългосрочно право за пренос“ означава физическо право за пренос, или ФПП–опция, или ФПП–задължение, придобито при предварително разпределяне на преносна способност;

3)      „правила за разпределяне“ означава правилата за предварително разпределяне на преносна способност, прилагани от единната платформа за разпределяне;

4)      „единна платформа за разпределяне“ означава европейската платформа, създадена от всички ОПС за предварително разпределяне на преносна способност;

5)      „търг“ означава процесът, чрез който дългосрочна междузонова преносна способност се предлага и разпределя на участниците на пазара, които представят оферти;

6)      „UIOSI“ означава принцип, според който закупената и незаявена междузонова преносна способност в основата на физическите права за пренос, автоматично се предоставя на разположение за разпределяне на преносна способност за сделки за ден напред и според който притежателят на тези физически права за пренос получава заплащане от операторите на преносни системи;

7)      „заявка“ означава уведомление до съответните ОПС относно използването на дългосрочна междузонова преносна способност от притежател на физическите права за пренос и негов контрагент или от упълномощена трета страна;

[…]“.

13.      Член 37 от посочения регламент, озаглавен „Ред и условия за участие в предварителното разпределяне на преносната способност“, предвижда:

„1.      Участниците на пазара трябва да се регистрират в единната платформа за разпределяне и да отговарят на всички изисквания съгласно хармонизираните правила за разпределяне, преди да могат да участват в търговете или да прехвърлят дългосрочните си права за пренос. Изискванията за допустимост, трябва да са в съответствие с принципите на недискриминация и прозрачност.

2.      След като получи искане за регистрация от участник на пазара, единната платформа за разпределяне уведомява този участник дали той отговаря на всички изисквания за допустимост и дали има право да участва в търговете или да прехвърля своите дългосрочни права за пренос след определена дата.

3.      Участниците на пазара трябва да отговарят изцяло на хармонизираните правила за разпределяне. Те съхраняват и актуализират цялата информация, свързана с тяхното участие, и уведомяват без забавяне единната платформа за разпределяне за всяка промяна на тази информация.

4.      Единната платформа за разпределяне има право временно да прекрати или да отнеме правото на даден участник на пазара да участва в търговете или да прехвърля своите дългосрочни права за пренос, ако той наруши договорните си задължения съгласно хармонизираните правила за разпределяне.

5.      Временното прекратяване или отнемането на правото на участник на пазара да участва в търговете или да прехвърля своите дългосрочни права за пренос в съответствие с хармонизираните правил[а] за разпределяне, не освобождава участника на пазара или единната платформа за разпределяне от задълженията им, произтичащи от дългосрочни права за пренос, разпределени и платени преди временното преустановяване или отнемането“.

14.      Член 43 от същия регламент, озаглавен „Връщане на дългосрочни права за пренос“, предвижда:

„1.      Притежателите на дългосрочни права за пренос могат да върнат тези права на съответните ОПС чрез единната платформа за разпределяне, за да се използват те при последващо предварително разпределяне на преносна способност.

2.      Притежателите на дългосрочни права за пренос, които имат желание да върнат своите дългосрочни права за пренос за последващо предварително разпределяне на преносна способност, съобщават това, пряко или непряко чрез трета страна, на единната платформа за разпределяне, както е посочено в хармонизираните правила за разпределяне.

3.      Притежателите на дългосрочни права за пренос, които върнат своите дългосрочни права за пренос, получават заплащане, пряко или непряко чрез трета страна, от съответните ОПС чрез единната платформа за разпределяне. Това заплащане се равнява на цената на продажба, постигната на търга, на който дългосрочните права за пренос са преразпределени“.

Б.      Австрийското право

1.      ElWOG 2010

15.      Член 89 от Bundesgesetz, mit dem die Organisation auf dem Gebiet der Elektrizitätswirtschaft neu geregelt wird (Elektrizitätswirtschafts- und -organisationsgesetz 2010) (Федерален закон, който предвижда новата уредба на организацията в областта на електроенергийната промишленост (Закон от 2010 г. за електроенергетиката и организацията на електроенергийната система)(7) от 23 декември 2010 г. в редакцията му, приложима към спора в главното производство(8) (наричан по-нататък „ElWOG 2010“), озаглавен „Компетентност на органите по други въпроси, които се уреждат от пряко приложимото федерално законодателство“, гласи:

„(1)      Освен ако в конкретния случай не е предвидено друго, орган по смисъла на пряко приложимите федералноправни разпоредби на този федерален закон е регулаторният орган.

(2)      Административните наказания съгласно членове 99—102 се налагат от компетентния районен административен орган [Bezirksverwaltungsbehörde] по член 26 от Verwaltungsstrafgesetz [(Закон за административните наказания)]. В тези производства регулаторният орган има качеството на страна. Той има право да предявява в производството — като субективно право — спазването на правните разпоредби, които служат за защита на обществените интереси, за чието спазване той отговаря, и да подава жалба до административния съд на федералната провинция.

(3)      Регулаторният орган може да издаде предупреждение към лицата, които са длъжни да изпълняват задълженията по този федерален закон, и да им разпореди да възстановят законосъобразното положение в рамките на определен от него разумен срок, ако има основания да се приеме, че законът ще бъде спазен и без налагане на наказание. При това органът е длъжен да посочи правните последици, свързани с такова разпореждане.

(4)      На задължените лица не се налага наказание, ако в рамките на срока, определен от регулаторния орган, възстановят законосъобразното положение.

[…]“.

16.      Член 99 от този закон, озаглавен „Общи административнонаказателни разпоредби“, предвижда в параграф 4:

„Доколкото деянието не осъществява състава на престъпление, подсъдно на съдилищата с обща компетентност, или не представлява нарушение, за което се налага глоба, или не подлежи на по-тежко наказание съгласно други административнонаказателни разпоредби, то се счита за административно нарушение, за което се наказва с глоба или имуществена санкция до 150 000 евро всеки, който:

1.      в нарушение на член 5 във връзка с член 2, точки 2 и 3 от Регламент [№ 1227/2011] извършва или се опитва да извърши манипулиране на пазара;

[…]“.

17.      Член 103 от посочения закон, озаглавен „Специални разпоредби относно административнонаказателното производство“, предвижда в параграф 1:

„Давността (член 31, параграф 2 от Закона за административните наказания) за преследване на административните нарушения по членове 99—102 е една година“.

2.      VStG

18.      Член 31 от Verwaltungsstrafgesetz (Закон за административните наказания) от 31 януари 1991 г.(9), в редакцията му, приложима към спора в главното производство(10) (наричан по-нататък „VStG“), озаглавен „Давност“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„(1)      Срещу едно лице не може да бъде образувано административнонаказателно производство, ако в срок от една година срещу него не е предприето никакво действие за преследване (член 32, параграф 2). Срокът започва да тече от довършването на наказуемото деяние или от прекратяването на наказуемото поведение; ако резултатът, който е елемент от състава на деянието, настъпи по-късно, срокът започва да тече едва от този момент.

(2)      Наказуемостта на административно нарушение се погасява по давност. Давността е три години и започва да тече от момента, посочен в параграф 1. В тази давност не се включва:

1.      времето, през което съгласно законова разпоредба преследването не може да бъде започнато или продължено;

2.      времето, през което във връзка с деянието срещу извършителя се води наказателно производство в прокуратурата, пред съда или пред друг административен орган;

3.      времето, през което производството е спряно до разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт;

4.      времето на производството пред Verwaltungsgerichtshof [Върховен административен съд, Австрия], пред Verfassungsgerichtshof [Конституционен съд, Австрия] или пред Съда на Европейския съюз“.

В.      Правилата за разпределяне на швейцарските граници

19.      Joint Allocation Office SA (наричано по-нататък „JAO“) е дружество, действащо като единна платформа за разпределяне, създадена от всички ОПС с оглед на предварителното разпределяне на преносна способност по смисъла на член 2, точка 4 от Регламент 2016/1719.

20.      Allocation Rules for Forward Capacity — Allocation on Swiss Borders (Правила за предварително разпределяне на преносна способност — разпределяне на швейцарските граници) в редакцията им, приложима към спора в главното производство, са приети от JAO през октомври 2019 г. (наричани по-нататък „Правилата за разпределяне на швейцарските граници“) в координация със съответните НРО и ОПС.

21.      Член 2 от тези правила, озаглавен „Определения и тълкуване“, посочва в параграф 1:

„Термините, използвани с главни букви в настоящите Правила за разпределяне, имат значението, което им е придадено […] в [р]егламент [2016/1719]“.

22.      Съгласно член 45 от посочените правила, озаглавен „Общи принципи“:

„1.      Правата за физически пренос са подчинени на принципа „Use it or Sell it“.

2.      Притежателят на разпределени Физически права за пренос може да заяви Физически права за пренос за тяхното физическо използване в съответствие с член 46.

3.      Ако регистриран Участник не заяви своите Физически права за пренос, Платформата за разпределяне предоставя на разположение за съответното дневно разпределяне Междузоновата преносна способност за незаявените Физически права за пренос. Притежателите на Физически права за пренос, които не заявят своите Физически права за пренос за физическото упражняване на правата си или които не са резервирали своите Физически права за пренос за клирингови услуги, когато е приложимо, имат право на възнаграждение в съответствие с член 48.

[…]“.

III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

23.      На 6 юли 2022 г. E-Control подава срещу DM искане за налагане на административно наказание по член 99, параграф 4, точка 1 от ElWOG 2010 във връзка с членове 5 и 2 от Регламент № 1227/2011 пред районния административен орган, т.е. органът, компетентен да наложи такава административна санкция в съответствие с член 89, параграф 2 от този закон.

24.      Искането се основава на факта, че на 15 октомври 2019 г. JAO изпраща доклад за съмнителни сделки до ACER и до E-Control, като се сигнализира за възможно нарушение, извършено в рамките на търгове, свързани с месечен трансграничен капацитет за пренос на електроенергия на границата на Австрия и Швейцария. Впоследствие ACER също счита това поведение за съмнително в рамките на предварителна първоначална оценка.

25.      E-Control по-специално упреква Alpiq или DM, че са възприели манипулативно поведение, което се състояло от три етапа. Първият се изразявал в придобиването на значителни количества годишни трансгранични способности за пренос на електроенергия в рамките на годишни търгове. Вторият включвал връщането на тези годишни способности в рамките на месечните търгове, което чувствително увеличавало тръжния обем и създавало у останалите участници на пазара илюзията за реално намерение за продажба. Накрая, третият се изразявал в подадени от Alpiq оферти за покупка на значителни количества месечен капацитет, което според E-Control водело до определяне на минимална цена за притежаваните от него преносни способности. Това поведение се осъществило между 2020 г. и 2022 г.

26.       E-Control посочва, че след като JAO е публикувало на уебсайта си в анонимизиран вид офертите за покупка след провеждането на търговете, станало ясно, че Alpiq е изпратило на пазара лъжливи или подвеждащи сигнали по смисъла на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011 що се отнася до наличното предлагане и търсене в рамките на този търг. Всъщност публикуваното търсене и обемът на офертите за покупка създавали у другите участници на пазара впечатлението, че са по-мащабни, отколкото били в действителност, по-специално защото поради връщане на трансгранични преносни способности, придобити на годишни търгове, по-голямата част от предложените на търг способности в рамките на месечен търг били на Alpiq, което било и най-големият им купувач. Освен това като комбинирало връщането на способности и подаването на оферти за покупка Alpiq постигало минимална цена на върнатите способности, поради което те можели да бъдат придобити от други участници само чрез оферта за покупка на по-висока от тази цена. Така подадените от това дружество оферти, които не били необходими или обосновани от икономическа гледна точка — тъй като то вече е притежавало права върху съответните способности — водели до изкуствено завишаване на публикуваното всеки месец общо търсене. Всъщност чрез връщането на способностите Alpiq действало едновременно от страна на предлагането, а чрез офертите си за покупка — от страна на търсенето, без това двойно участие да е било видно за другите участници на пазара поради анонимизирането на офертите. Освен това в някои случаи подавало значително по-високи оферти от тези на другите участници на пазара.

27.      По искане на E-Control районният административен орган образува административнонаказателно производство, което прекратява с решение от 14 декември 2023 г. с мотива, че от една страна, председателят на управителния съвет на Alpiq, срещу когото е образувано производството, заема тази позиция едва от март 2021 г., и от друга страна, че давностният срок за преследване на евентуалните наказуеми деяния е изтекъл.

28.      E‑Control обжалва това решение пред Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена), запитващата юрисдикция. Освен вече посочените в жалбата му обстоятелства, той изтъква за пръв път пред тази юрисдикция, по същество, че районният административен орган не е бил компетентен да се произнесе по делото в главното производство. Всъщност, според E-Control, самият той бил компетентен — въз основа на директния ефект на член 13 от Регламент № 1227/2011 във връзка с член 89, параграфи 1 и 2 от ElWOG 2010 — тъй като този административен орган не бил независим орган на съдебната власт по смисъла на член 13, параграф 1, буква в) от този регламент. Освен това компетентността, предоставена на въпросния административен орган по силата на член 89, параграф 2 от ElWOG 2010, не отговаряла и на изискванията на член 13, параграф 1, буква б) от посочения регламент, тъй като НРО не упражнявал правомощието за налагане на административните наказания в сътрудничество с други органи; той разполагал само с право на сезиране. Тъй като член 89, параграф 2 от ElWOG 2010 не бил в съответствие с член 13 от същия регламент, тази национална разпоредба следвало да бъде оставена без приложение, така че E‑Control бил компетентен да налага административни наказания по член 89, параграф 1 от ElWOG 2010. Град Виена бил също и собственик на голямо енергийно предприятие, следователно йерархично обвързаната общинска администрация не можело да се счита за безпристрастен орган. Освен това погасителната давност за преследване на нарушението, в което са обвинени DM или Alpiq, не била изтекла, тъй като член 103, параграф 1 от ElWOG 2010 действително препращал към член 31, параграф 2 от VStG, но това препращане се основавало на по-стара редакция на този закон. Австрийският законодател имал обаче намерение да удължи погасителната давност за преследване на нарушенията от шест месеца на една година.

29.      Запитващата юрисдикция посочва, че в хода на производството Alpiq и DM не оспорват укоримото поведение само по себе си и изтъкват по същество, че то отговаря на законовите изисквания за търговете, организирани чрез единна платформа за разпределяне. Те поддържат също, че тази практика е позната на всички участници на пазара, обичайна е за него и не изпраща лъжливи или подвеждащи сигнали на другите участници на пазара, което се потвърждавало и от две експертни становища. Освен това Alpiq нямало възможност да продава — всеки месец и съобразно съответните нужди — придобитите в рамките на годишния търг трансгранични преносни способности. Напротив, тези способности можели да бъдат върнати само в тяхната цялост, чрез предлагането им на търг, на цената, достигната на него, така че освен това Alpiq не можело самото то да определя цената. Критикуваното поведение не изпълнявало по този начин обективната страна на нарушение, тъй като имало сериозен интерес както от продажбата, така и от покупката на разглежданите преносни способности. Освен това поведението му било икономически рационално, обосновано и необходимо, тъй като пазарът на електроенергия в Швейцария бил слабо ликвиден пазар и поради това Alpiq трябвало да се хеджира в чуждестранните пазари, за което имало нужда от трансгранични преносни способности, въпреки, че дългосрочните прогнози били свързани с висока степен на несигурност. Връщането на правата за пренос позволявало също да се предоставят на разположение повече способности на пазара, което повишавало неговата ликвидност и било благоприятно за конкуренцията. В допълнение давностният срок за преследване на нарушението бил изтекъл.

30.      Alpiq и DM добавят, че член 13 от Регламент № 1227/2011 не е пряко приложим към главното производство, тъй като тази разпоредба сама по себе си не установявала никаква компетентност, нито условия за сътрудничество между НРО и административнонаказващия орган, с което предоставяла свобода на действие на държавите членки. Съгласно принципа на институционалната автономия на държавите членки тази разпоредба нямала предимство пред член 89, параграф 2 от ElWOG 2010. Правилата за компетентност относно правата, уреждащи признатите на E-Control правомощия, също съответствали на принципите на ефективност и на равностойност, тъй като E-Control разполагал с ефективна съдебна защита пред административен съд и посоченият член 13 бил въведен с цел да се приложи административнонаказателното производство.

31.      При тези условия Verwaltungsgericht Wien (Административен съд, Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Обхваща ли приложното поле на Регламент [№ 1227/2011] осъществяваната от швейцарско предприятие търговия с трансгранични преносни способности между Република Австрия и Конфедерация Швейцария, както и между Конфедерация Швейцария и Република Австрия?

2)      В съответствие ли е член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент [№ 1227/2011] с член 49, параграф 1 от [Хартата]?

3)      Съвместима ли е компетентността на административния орган в района на дадена община, който налага административни наказания по член 89, параграф 2 от [ElWOG 2010], с критериите на правото на Съюза относно правомощията за разследване и прилагане на мерките по член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) [№ 1227/2011] и с критериите на правото на Съюза относно ефективните и възпиращи санкции по смисъла на член 18 от Регламент [№ 1227/2011]?

При утвърдителен отговор на въпроси 1—3:

4)      Може ли дадено (юридическо) лице да изпрати лъжливи или подвеждащи сигнали по смисъла на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент [№ 1227/2011], ако спазва предвидените в Регламент [2016/1719] и в [Правилата за разпределяне на швейцарските граници] процедурни правила за поведение при търгове за трансгранични преносни способности чрез [единната платформа за разпределяне на JAO], създадена въз основа на Регламент [2016/1719]?

5)      При утвърдителен отговор на въпрос 4, представлява ли връщането на придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, което е извършено на даден месечен търг, и последващото представяне на оферти за покупка (return and bid strategy — „стратегия за връщане и представяне на оферти“) в рамките на същия този месечен търг чрез единната платформа за разпределяне на JAO, манипулиране на пазара по смисъла на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент [№ 1227/2011]?

При утвърдителен отговор на въпроси 1 и 3:

6)      Води ли връщането на придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, което е извършено на даден месечен търг, и последващото представяне на оферти за покупка (return and bid strategy — „стратегия за връщане и представяне на оферти“), в рамките на същия този месечен търг чрез единната платформа за разпределяне на JAO, до нарушение на принципа UIOSI (принципът „или използваш, или продаваш“) съгласно член 2, точка 6 от Регламент [2016/1719] във връзка с член 45, параграф 1 от Правилата за разпределяне на швейцарските граници?

7)      Може ли въпреки спазването на законосъобразно поведение в рамките на търг чрез единната платформа за разпределяне на JAO, цената да бъде повлияна по такъв начин, че да се определи на изкуствено равнище и следователно да е налице хипотезата на манипулиране на пазара по член 2, точка 2, буква а), подточка ii) от Регламент [№ 1227/2011]?

8)      При утвърдителен отговор на въпрос 6, представлява ли връщането на придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, което е извършено на даден месечен търг, и последващото представяне на оферти за покупка в рамките на същия този месечен търг чрез единната платформа за разпределяне на JAO, манипулиране на пазара съгласно член 2, точка 2, буква а), подточка ii) от Регламент[№ 1227/2011]?“.

32.      Писмени становища пред Съда представят E-Control, DM и Alpiq, австрийското и италианското правителство, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия. Тези страни излагат и устни становища в съдебното заседание, проведено на 8 юли 2026 г.

IV.    Анализ

33.      В самото начало отбелязвам, че запитващата юрисдикция е поискала от Съда да отговори на някои от въпросите ѝ само ако отговорът на други въпроси е утвърдителен. За цялостното внасяне на яснота пред Съда и за пълнота, все пак ще разгледам всички поставени от тази юрисдикция въпроси.

34.      Освен това както в писменото, така и в устното си становище австрийското правителство посочва, че съгласно приложимата национална правна уредба административните съдилища разполагат с пълна компетентност да се произнесат по делото, с което са сезирани, а именно сами да проведат разследване, независимо от данните, които са им били предоставени от страните. При тези условия и без да се засяга анализът, който ще извърши запитващата юрисдикция след отговорите, дадени от Съда на първия, втория и третия въпрос, отговорът на въпроси от четвърти до осми, отнасящи се до понятието „манипулиране на пазара“ по смисъла на член 2, точка 2 от Регламент № 1227/2011, би бил полезен на тази юрисдикция, за да може тя да се произнесе по главното производство.

А.      По първия преюдициален въпрос

35.      С първия въпрос запитващата юрисдикция по-същество иска да се установи дали Регламент № 1227/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към осъществяваната от швейцарско предприятие търговия с трансгранични способности за пренос на електроенергия между Република Австрия и Конфедерация Швейцария в двете посоки.

36.      Така тази юрисдикция иска да се установи териториалният обхват на посочения регламент, когато търговията с преносни способности се извършва реципрочно между държава членка и трета държава, като подчертава, че посоченият регламент се позовава по-специално на „доставката в рамките на Съюза“ и на „пазара в рамките на Съюза“, по-конкретно в член 2, точки 4 и 6 от него, в които се определят съответно понятията „енергийни продукти на едро“ и „пазар за търговия на едро с енергия“.

37.      В това отношение отбелязвам, че член 1, параграф 2 от същия регламент гласи, че той се прилага по отношение на „търговията с енергийни продукти на едро“(11). Член 2, точка 4 от Регламент № 1227/2011 определя „енергийните продукти на едро“ като договори и деривати, посочени в букви а)—г) от тази точка. Сред тях във въпросната точка 4, буква в) са „договорите, свързани с пренос на електроенергия или природен газ в рамките на Съюза“(12). Тези договори се различават по-специално от договорите за доставка на електроенергия или природен газ, за които в същата точка 4, буква а) се посочва, че доставката трябва да се извърши „в рамките на Съюза“.

38.      Така от текста на член 2, точка 4, буква в) от този регламент следва, че що се отнася до договорите за пренос на електроенергия, не се изисква тя да преминава транзитно изключително в рамките на държавите членки. Следователно, щом електроенергията влиза на територията на Съюза, посоченият регламент се прилага, включително за договорите, при които преносът на електроенергия произхожда от или е предназначен за трета държава. В случая разглежданите в главното производство договори са за трансгранични потоци между Република Австрия, а именно държава членка, и Конфедерация Швейцария, тоест трета държава. Тъй като в този контекст електроенергията неминуемо се пренася на територията на Съюза, тези договори попадат в приложното поле на същия регламент като „пренос в рамките на Съюза“.

39.      Освен това във въпроса си запитващата юрисдикция посочва, че търговията с трансгранични преносни способности се извършва от „швейцарско предприятие“. В това отношение член 2, точка 7 от Регламент № 1227/2011 определя „участник на пазара“ като „всяко лице, включително оператори на преносни системи, което извършва сделки, включително издаването на нареждания за търгуване, на един или повече пазари за търговия на едро с енергия“. В същият член 2 в точка 8 се уточнява, че „лице“ означава „всяко физическо или юридическо лице“. Така този регламент не изисква седалището, мястото на стопанска дейност, предприятие или мястото на пребиваване на лицето, което търгува с енергийни продукти на едро по смисъла на член 2, точка 4, буква в) от посочения регламент, да са установени в Съюза. По същия начин определението за „енергийни продукти на едро“, съдържащо се в член 2, точка 4 от същия регламент, се отнася до посочените договори и деривати, „независимо от мястото и начина, по който се търгува с тях“. Освен това член 2, точка 6 от Регламент № 1227/2011, който определя „пазар за търговия на едро с енергия“ като „пазар в рамките на Съюза, на който се търгува на едро с енергийни продукти“, не изисква търговията да се извършва от участник на пазара, установен в Съюза. Следователно обстоятелството, че търговията с трансгранични преносни способности се осъществява от предприятие, установено в трета държава, не може да изключи прилагането на този регламент.

40.      Никоя друга разпоредба на посочения регламент не съдържа ограничения относно неговия териториален или персонален обхват.

41.      Тълкуването, че Регламент № 1227/2011 се прилага към договори като разглежданите в главното производство, се потвърждава от преследваните от него цели. Всъщност съгласно член 1, параграф 1 от Регламента той установява по-специално правила, които забраняват практики на злоупотреба, засягащи пазарите за търговия на едро с енергия. Освен това от съображение 1 от този регламент следва, че е важно да се гарантира, че потребителите и другите участници на пазара могат да имат доверие в интегритета на пазарите на електроенергия и газ и че не могат да се извличат неправомерни печалби от пазарни злоупотреби. Освен това съображение 13 от посочения регламент гласи, че манипулирането и неговото въздействие може да възникне извън границите, по-специално между пазарите на електроенергия. От тези цели следва, че трябва да се предпочете широко тълкуване на териториалния обхват на същия регламент, за да се гарантира полезното му действие.

42.      Добавям, че тъй като европейските пазари на електроенергия са все по-взаимосвързани извън територията на Съюза(13), Регламент № 1227/2011, който се отнася до интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, отчасти би бил изпразнен от съдържание, ако не се прилага към търговията с трансгранични преносни способности, когато електроенергията, която преминава през държава членка, произхожда от или е предназначена за трета държава.

43.      За сведение отбелязвам, че член 16, параграф 1, втора алинея от този регламент предвижда, че ACER „публикува необвързващи насоки за прилагането на определенията, посочени в член 2, по целесъобразност“. В този контекст въпросната агенция приема насоки относно прилагането на този регламент, където в точка 2.3.3(14) от шестото издание от 22 юли 2021 г.(15), се посочва, че понятието „пренос на електроенергия в Съюза“ трябва да се тълкува от НРО в смисъл, че включва по-специално всякакъв пренос на електроенергия от зона за търгове или точка, разположена географски извън Съюза, до зона за търгове или точка на доставка, разположена изцяло или частично в рамките на Съюза, както и всеки пренос на електроенергия в обратната посока(16). В точка 2.3 от тези насоки(17) се посочва също, че лицата, които не са установени в Съюза, попадат в приложното поле на същия регламент, когато сключват сделки на едро с енергийни продукти. Макар посочените насоки да нямат правнообвързващ характер, те позволяват да се установи тълкуването на Регламент № 1227/2011, възприето от участниците на пазара, доколкото съгласно член 16, параграф 1, първа алинея от него ACER има за цел да гарантира, че НРО изпълняват своите задачи съгласно ТОЗИ регламент по координиран и последователен начин.

44.      С оглед на изложеното по-горе предлагам на първия въпрос да се отговори, че Регламент № 1227/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че той се прилага към осъществяваната от швейцарско предприятие търговия с трансгранични способности за пренос на електроенергия между Република Австрия и Конфедерация Швейцария в двете посоки.

Б.      По втория преюдициален въпрос

45.      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да разгледа валидността на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011 с оглед на член 49, параграф 1 от Хартата.

1.      По допустимостта

46.      Австрийското правителство твърди, че вторият въпрос е недопустим, защото не отговаря на изискванията, предвидени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, тъй като запитващата юрисдикция не е изложила в достатъчна степен съмненията си относно точността на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011. Всъщност в акта за преюдициално запитване изобщо не се споменавали различните тълкувания, които могат да бъдат дадени на понятието „манипулиране на пазара“. Само по себе си обаче обстоятелството, че на едно понятие не е дадено определение — както често става в правото на Съюза — и че то се нуждае от тълкуване, не било достатъчно, за да се установи неточността на съответната норма, нито следователно нарушение на член 49, параграф 1 от Хартата.

47.      Припомням, че духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на преюдициалното производство, налага запитващата юрисдикция да изложи в акта за преюдициално запитване точните причини, поради които смята, че за решаването на спора е необходим отговор на въпросите ѝ относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза. Ето защо е важно националната юрисдикция да посочи конкретно точните причини, поради които се съмнява във валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, и да изложи основанията за невалидност, които следователно счита, че могат да бъдат приети. Както напомня австрийското правителство подобно изискване произтича и от член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда(18).

48.      В случая, макар и лаконично, мотивите на втория преюдициален въпрос позволяват да се разберат в достатъчна степен причините, поради които запитващата юрисдикция иска от Съда да установи валидността на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011. Всъщност тази юрисдикция подчертава, че иска да се установи дали тази разпоредба зачита принципа на законоустановеност в наказателното право, предвиден в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата, доколкото в рамките на понятието „манипулиране на пазара“ по смисъла на член 2, точка 2 от този регламент понятието „лъжливи или подвеждащи сигнали“ по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро не било ясно определено. Посочената юрисдикция споменава, по-специално, практиката на Съда относно принципа nulla poena sine lege certa, прогласен в този член 49, параграф 1, като се позовава на решение от 18 юли 2013 г. Schindler Holding и др./Комисия(19).

49.      Освен това доводите на австрийското правителство, че липсата на определение на понятието „лъжливи или подвеждащи сигнали“ и необходимостта от тълкуване на правните актове не са достатъчни, за да се установи нарушение на член 49, параграф 1 от Хартата, се отнасят до съществото на поставения преюдициален въпрос, а не до неговата допустимост, поради което следва да бъдат обсъдени при разглеждането му по същество.

50.      При това положение Съдът разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на зададения му въпрос. Ето защо считам, че вторият въпрос е допустим.

2.      По същество

51.      Член 49, параграф 1 от Хартата, озаглавен „Принципи на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието“, гласи в параграф 1, изречение първо, че „[н]икой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е представлявало престъпление съгласно националното или международното право“. Припомням, че от разясненията относно Хартата на основните права(20), свързани с член 49 от нея, следва, че тази разпоредба се прилага в наказателноправната област(21). Освен това е несъмнено, че спорът в главното производство се отнася до положение, при което се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

52.      От постоянната практика на Съда следва, че три критерия са релевантни за преценката на наказателноправния характер на санкцията за целите на прилагането на член 49 от Хартата. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице(22).

53.      В случая член 99, параграф 4, точка 1 от ElWOG 2010 гласи, че „[д]околкото деянието не осъществява състава на престъпление, подсъдно на съдилищата с обща компетентност, или не представлява нарушение, за което се налага глоба, или не подлежи на по-тежко наказание съгласно други административнонаказателни разпоредби, то се счита за административно нарушение, за което се наказва с глоба или имуществена санкция до 150 000 евро всеки, който в нарушение на член 5 във връзка с член 2, точки 2 и 3 от Регламент [№ 1227/2011] извършва или се опитва да извърши манипулиране на пазара“.

54.      Запитващата юрисдикция следва да прецени дали санкцията, предвидена в тази разпоредба на ElWOG 2010, има наказателноправен характер по смисъла на член 49, параграф 1 от Хартата. В това отношение констатирам, че в своя акт за преюдициално запитване тази юрисдикция квалифицира предвиденото в посочената разпоредба административно нарушение като нарушение „с наказателноправен характер“, без да поставя под въпрос тази квалификация, която не е оспорена нито от страните, нито от заинтересованите лица, представили становища. Ето защо, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по въпроса дали са спазени трите критерия, изложени в точка 52 от настоящото заключение, за целите на настоящото дело ще приема, че същата разпоредба има наказателноправен характер по смисъла на член 49 от Хартата.

55.      Освен това от практиката на Съда следва, че макар самият Регламент № 1227/2011 да не определя санкция за нарушение на член 5, член 18 от него предвижда, че държавите членки трябва да определят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, а именно санкции, които могат да имат наказателноправен характер. При това положение евентуална липса на яснота или точност на понятията, които определят поведението, чието спазване се изисква от съответните правни субекти под страх от налагане на такива санкции, може да накърни принципа на законоустановеност в наказателното право(23).

56.      В това отношение съгласно постоянната практика на Съда принципът на правната сигурност изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици. Този принцип изисква по-специално правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, и да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях. Все пак не може да се счита, че тези изисквания не допускат при приемането на дадена норма законодателят на Съюза да използва абстрактно правно понятие, или че налагат в такава абстрактна норма да се посочват различните конкретни хипотези, при които то може да бъде приложено, доколкото е невъзможно всички такива хипотези да бъдат предварително определени от законодателя. В този смисъл не е необходимо самият законодателен акт да съдържа уточнения от техническо естество, тъй като е допустимо законодателят на Съюза да въведе обща правна уредба, която по-нататък да подлежи евентуално на уточняване. Следователно фактът, че законодателен акт предоставя свобода на преценка на органите, отговарящи за прилагането му, сам по себе си не противоречи на изискването за предвидимост, при условие че обхватът и редът за упражняване на това право са определени достатъчно точно, с оглед на преследваната законна цел, за да се осигури подходяща защита срещу произвол(24).

57.      Отново съгласно практиката на Съда условието законът да определя ясно престъпленията и налаганите за тях наказания, е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект може да разбере за кои негови действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 7 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., в която са закрепени права, съответстващи на гарантираните с член 49 от Хартата, текстът на законодателните актове, поради факта че същите по необходимост са с общо приложение, не може да бъде абсолютно прецизен. Оттук по-конкретно следва, че законодателната техника на използване на общи категории, а не на изчерпателно изброяване, наистина често оставя сиви зони по границите на дефиницията, но тези съмнения по отношение на гранични случаи сами по себе си не са достатъчни, за да стане дадена разпоредба несъвместима с член 7 от тази конвенция, стига тази разпоредба да се явява достатъчно ясна в големия брой случаи(25).

58.      Освен това обстоятелството, че в дадена правна уредба се използват широки понятия, които трябва да бъдат изяснени постепенно, по принцип не е пречка да се приеме, че тази правна уредба предвижда ясни и точни правила, позволяващи на правния субект да предвиди какви санкции с наказателноправен характер могат да бъдат наложени в случай на нарушение на въпросната правна уредба. В това отношение е важно да се установи дали възможната двусмисленост или неопределеност на тези понятия може да бъде преодоляна чрез използване на обичайните методи за тълкуване на правото(26).

59.      В случая е вярно, че член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011 не дава определение на понятието „лъжливи или подвеждащи сигнали“. Контекстът, в който се вписва тази разпоредба, внася обаче важни уточнения относно деянията, които могат да доведат до налагане на наказания на участниците на пазара по смисъла на този регламент.

60.      Всъщност, първо, съгласно постоянната практика на Съда, дори преамбюлът на акт на Съюза да няма правнообвързваща стойност и да не може да бъде изтъкван, за да се избегне прилагането на самите разпоредби на съответния акт, нито за тълкуване на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречи на текста им, той може да уточнява съдържанието на тези разпоредби, като съдържащите се в преамбюла съображения представляват важни насоки за тълкуване, като могат да изяснят волята на автора на акта(27). Освен това от практиката на Съда следва, че самата функция на съображенията на даден акт е да изложи причините, поради които се приема определена мярка(28).

61.      Съображения 13 и 14 от Регламент № 1227/2011 обаче съдържат няколко елемента, които могат да дадат необходимата яснота относно понятията „манипулиране на пазара“ и „лъжливи или подвеждащи сигнали“. Така в съображение 13 се посочва, че манипулирането на пазарите за търговия на едро с енергия включва действията, предприети от лица, които изкуствено причиняват ниво на цените, което не е обосновано от пазарните сили на предлагането и търсенето, в това число действителната наличност на капацитети за производство, съхранение и пренос, както и от търсенето. Освен това в него са изброени различни видове манипулиране на пазарите, като например „издаване и оттегляне на фиктивни нареждания“ или „преднамереното предприемане на действие, така че да изглежда, че наличността на производствен капацитет за електроенергия, наличността на природен газ или наличността на капацитет за пренос е различна от капацитета, който в действителност е технически наличен, в случаите, когато подобна информация засяга или има вероятност да засегне цената на енергийните продукти на едро“. Що се отнася до съображение 14, то предоставя примери за пазарна манипулация, като предлагането, купуването или продаването на енергийни продукти на едро с цел, намерение или последица въвеждането в заблуждение на участниците на пазара, които действат на основата на референтните цени. В него се уточнява също, че възприетите пазарни практики като тези, прилагани в областта на финансовите услуги, които са определени в член 1, параграф 5 от Директива 2003/6, могат да бъдат законен начин участниците на пазара да гарантират благоприятни цени за енергийните продукти на едро.

62.      Второ, съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1227/2011 той установява правила, които забраняват практики на злоупотреба, засягащи пазарите за търговия на едро с енергия, които, по-специално, са в съответствие с правилата, приложими по отношение на финансовите пазари. В същия смисъл в съображение 27 от този регламент се уточнява, че ACER следва да гарантира, че той се прилага по координиран начин в целия Европейски съюз и съгласувано с прилагането на Директива 2003/6 по отношение на търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара. В това отношение от практиката на Съда следва, че предвид изискванията за единност и съгласуваност на правния ред на Съюза, употребените в приетите в дадена област актове понятия трябва да имат едно и също значение, освен ако законодателят на Съюза не е изразил различна воля в конкретно определен законодателен контекст(29).

63.      В член 1, точка 2 от Директива 2003/6 обаче се съдържа определение на понятието „манипулиране на пазара“, което сочи „лъжливи или подвеждащи сигнали“. Регламент (ЕС) № 596/2014(30), който заменя Директивата, възпроизвежда същия израз в член 12, параграф 1, буква а), подточка i) и буква в), както и в член 12, параграф 2, буква в), подточка iii). Освен това този регламент съдържа приложение I, в чиято точка A в съответствие с член 12, параграф 3 от Регламента е включен, по-специално, неизчерпателен списък с показатели, свързани с изпращането на лъжливи или подвеждащи сигнали. От цитираната в предходната точка от настоящото заключение съдебна практика следва, че тези показатели могат да бъдат взети предвид и при тълкуването на член 2, точка 2 от Регламент № 1227/2011.

64.      Трето, предвидената в член 5 от този регламент забрана за манипулиране на пазара се отнася до пазарите на търговия на едро с енергия, които се характеризират с особена сложност и на които участват ограничен кръг специализирани предприятия, действащи в рамките на професионалната си дейност, и по-специално дружества, които купуват или продават електроенергия. В това отношение обаче Съдът подчертава, че изискваната степен на предвидимост зависи значително от съдържанието на текста, за който става въпрос, от областта, която той обхваща, както и от броя и качеството на неговите адресати. Предвидимостта на закона допуска засегнатото лице да прибегне до компетентен съвет, за да може да оцени в разумна степен при обстоятелствата по разглежданото дело последиците, които могат да възникнат от определено действие. Това е особено вярно по отношение на лицата, упражняващи самостоятелно определено занятие, които са свикнали с необходимостта да показват високо равнище на предпазливост при упражняване на занятието си. Затова от тях може да се очаква да проявяват особена грижа при оценката на свързаните с него рискове(31).

65.      Четвърто, в глава 6 от насоките на ACER се съдържат подробни указания, които позволяват понятието „манипулиране на пазара“ да се уточни чрез конкретни примери. И тук, макар тези насоки да нямат задължителен характер, те все пак могат да внесат яснота за участниците на пазара по тълкуването на понятието „лъжливи или подвеждащи сигнали“, което НРО трябва да прилагат.

66.      С оглед на изложеното по-горе считам, че при разглеждането на втория въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011 с оглед на принципа на законоустановеност в наказателното право, закрепен в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата.

В.      По третия преюдициален въпрос

67.      С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13, параграф 1 и член 18 от Регламент № 1227/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която правомощието за налагане на наказания за нарушение на член 5 от този регламент не е предоставено на НРО по смисъла на член 2, точка 10 от него, а на общински административен орган, на който се дават указания.

68.      Според тази юрисдикция въпросът се вписва в контекста на становищата, изложени от E-Control в хода на главното производство. Последният изтъква по-специално, че по силата на националните разпоредби районният административен орган е обвързан от указанията на кмета на град Виена, който град от своя страна притежава голямо електроенергийно предприятие, поради което може да бъде поставена под въпрос безпристрастността на този орган. Според посочената юрисдикция при всички положения следва да се определи дали, за да бъдат изпълнени изискванията на Регламент № 1227/2011, е достатъчно на НРО да се предоставят правата на страна в производството, с което му се дава правото да подава жалба в административнонаказателното производство, като същевременно компетентността за налагането на административни наказания не е възложена нито на „орган на съдебната власт“, нито на национален съд по смисъла на член 13, параграф 1, буква в) от този регламент. Въпросите ѝ се отнасят до това дали тази разпоредба установява правило относно компетентността в административнонаказателното производство, още повече че в посочената разпоредба се отнася само до „правомощията за разследване и за прилагане на мерки“, но не и до административните наказания за нарушаването на този регламент, за разлика от член 18 от него. При положение че член 13 съдържа такова изискване относно компетентността, следва да се изясни дали сътрудничеството между НРО и административнонаказващия орган, каквото е установено по-специално в член 89, параграф 2 от ElWOG 2010, отговаря на изискванията на посочения член 13.

69.      За да се отговори на посочения въпрос, в самото начало ми се струва полезно да припомня общата правна уредба, установена от правото на Съюза, що се отнася до НРО.

70.      Съгласно член 2, точка 10 от Регламент № 1227/2011, що се отнася до вътрешния пазар на електроенергия, НРО е определен в съответствие с член 35, параграф 1 от Директива 2009/72. Към момента на настъпване на фактите по главното производство действащата директива, която заменя тази директива, е Директива (ЕС) 2019/944(32). Съгласно член 57, параграф 1 от нея „[в]сяка държава членка определя един-единствен регулаторен орган на национално равнище“. В параграф 2 от този член са предвидени дерогации, които позволяват определянето на други регулаторни органи на регионално равнище в държавите членки, както и в параграф 3 от същия член, съгласно който държава членка може да определи регулаторни органи за малки системи на географски отделен регион, чието потребление през 2008 г. е било по-малко от 3 % от общото потребление на държавата членка, от която е част. Безспорно е, че тези дерогации не намират приложение в главното производство.

71.      Член 57, параграф 4 от Директива 2019/944 задължава държавите членки да гарантират независимостта на НРО и безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За да се гарантира тази независимост разпоредбата гласи, от една страна, в точка а), че този орган трябва да е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания. От друга страна, в точка б), подточки i) и ii) тази разпоредба установява изисквания, свързани с персонала и лицата, отговорни за управлението на посочения орган, които трябва да действат независимо от пазарни интереси и не трябва да търсят или да получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на своите регулаторни функции. Освен това в член 57, параграф 5, буква а) от тази директива се предвижда, че за да защитят независимостта на регулаторния орган, държавите членки по-специално гарантират, че регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи.

72.      Що се отнася до понятието „независимост“, отбелязвам, че то не е дефинирано в Директива 2019/944. При все това в практиката си, свързана с тълкуването на Директива 2009/72, чийто член 35, параграфи 4 и 5 по същество е идентичен с член 57, параграфи 4 и 5 от Директива 2019/944, Съдът е постановил, че в обичайния си смисъл това понятие обикновено означава статут, осигуряващ на съответния орган възможността да действа напълно свободно от организациите, по отношение на които трябва да му се осигури независимост, защитена от всякакви указания и външно влияние. Тази независимост при вземане на решения изисква в рамките на регулаторните задължения и правомощия този орган да приема решенията си самостоятелно, въз основа само на обществения интерес, за да гарантира зачитането на преследваните с Директива 2009/72 цели, без да е обвързан от външни инструкции на други публично- или частноправни субекти. В това отношение Съдът е постановил, че пълната независимост на НРО по отношение на икономическите и публичните субекти, независимо дали са административни или политически органи, а в последния случай дали са носители на изпълнителната, или на законодателната власт, е необходима, за да се гарантира, че взетите от тези органи решения са безпристрастни и недискриминационни, изключвайки възможността за привилегировано третиране на предприятията и икономическите интереси, свързани с правителството, мнозинството или политическата власт изобщо, както и за да се позволи на тези органи да разположат дейността си в дългосрочна перспектива, която е необходима за постигането на целите на Директива 2009/72(33).

73.      В рамките на Регламент № 1227/2011 член 13 от него, който се отнася до прилагането на забрани за пазарна злоупотреба, предвижда в параграф 1, първа алинея, че НРО гарантират прилагането на забраните, установени по-специално в член 5 от този регламент. Съгласно втора алинея от този член 13, параграф 1, всяка държава членка гарантира, че нейните НРО разполагат с правомощия за разследване и за прилагане на мерки, необходими за изпълнението на тази функция, в срок до 29 юни 2013 г. и че тези правомощия се упражняват по пропорционален начин. В трета алинея на посочения член 13, параграф 1 се уточнява, съответно в букви а), б) и в), че тези правомощия могат да се упражняват пряко, в сътрудничество с други органи или чрез сезиране на компетентните органи на съдебната власт. Параграф 2 на член 13 от посочения регламент предвижда, че правомощията за разследване и прилагане на мерки са ограничени за целите на разследването и изброява предоставените на НРО права, които включват правото на достъп до всички съответни документи и получаването на копие от тях, правото да се извършват проверки на място, да се изисква преустановяване на всяка практика, която противоречи на този регламент или на делегираните актове, или на актовете за изпълнение, приети въз основа на него, да се поиска от съд да замрази или да постави под запор активи и да се изиска съд или някой компетентен орган да наложи временна забрана на професионална дейност.

74.      Освен това член 18 от същия регламент, посветен на санкциите, предвижда в първа алинея, че държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими към нарушения на Регламент № 1227/2011, и вземат всички необходими за обезпечаване на тяхното прилагане мерки. В него се уточнява също, че предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като отразяват характера, продължителността и сериозността на нарушението, нанесените на потребителите вреди и потенциалните ползи от търговията, извършена на базата на вътрешна информация и манипулиране на пазара(34).

75.      Следователно този член 18 не уточнява кой орган е компетентен да санкционира нарушенията на Регламент № 1227/2011, и по-специално на член 5 от него. За сметка на това при действието на този изменен регламент член 18, параграф 1, втора алинея от него гласи, че „[б]ез да се засягат наказателноправните санкции и без да се засягат надзорните правомощия на [НРО] съгласно член 13, държавите членки, в съответствие с националното право, предвиждат [НРО] да имат правомощието да приемат подходящи административни глоби и други административни мерки във връзка с нарушенията на настоящия регламент, посочени в член 13, параграф 1“. Така измененият регламент изрично предоставя на НРО правомощието да налагат административни наказания.При положение обаче, че последният не е приложим към момента на настъпване на фактите по главното производство, следва да се разгледа съответствието на разглежданата австрийска правна уредба с оглед на Регламент № 1227/2011 в първоначалната му редакция.

76.      Съгласно член 89, параграф 2 от ElWOG 2010 „[а]дминистративните наказания съгласно членове 99—102 се налагат от компетентния районен административен орган по член 26 от Verwaltungsstrafgesetz (Закон за административните наказания). В тези производства регулаторният орган има качеството на страна. Той има право да предявява в производството — като субективно право — спазването на правните разпоредби, които служат за защита на обществените интереси, за чието спазване той отговаря, и да подава жалба до административния съд на федералната провинция“.

77.      Що се отнася до съответствието на тази национална правна уредба с член 13 от Регламент № 1227/2011, констатирам, че в качеството си на австрийски НРО E-Control разполага с правомощия за разследване, които са упражнени по-специално в главното производство. Както е видно от уточненията, дадени от австрийското правителство в съдебното заседание, посочената национална правна уредба предоставя на E-Control много широка компетентност за разследване и при съмнение за манипулиране на пазара трябва да го проучи, а след това, ако това съмнение се потвърди, резултатът от разследването трябва да бъде предаден на районния административен орган, с искане да бъде наложена санкция. Според това правителство обаче, подкрепено от E-Control, направените от последния констатации нямат обвързващо действие за компетентния районен административен орган нито от фактическа, нито от правна страна, тъй като той е свободен да проведе собствено разследване или да не провежда такова, и прецени самостоятелно фактите и правните въпроси. Посоченото правителство уточнява, че E-Control е само страна в производството, което на практика означава, че то може да изложи фактите, да участва в производството, да представи становище и да изтъква основания, но не може да предприеме действия по преследване, нито да спира давността, и накрая, не може да налага каквото и да било решение на районния административен орган. Същото правителство обаче добавя, че констатациите на E-Control играят решаваща роля в две отношения. На първо място, те представляват отправната точка на производството за събирането на доказателства и разследванията, провеждани от районния административен орган, и на второ място, са от особено значение поради специфичните познания, с които разполага E-Control в съответния сектор. В качеството си на ищец или жалбоподател, последният би могъл по-специално да поиска да бъдат събрани или да представи доказателства, както и да оспори пред независими административни съдилища решение, което счита за незаконосъобразно. С други думи, австрийското право се е основавало на механизъм за двоен преглед, изразяващ се в първоначална проверка, извършена от самия НРО, последвана от втора проверка от районния административен орган.

78.      В светлината на тези разяснения е видно, най-напред, че с оглед на член 13, параграф 1, трета алинея, буква а) от Регламент № 1227/2011 E-Control не упражнява пряко правомощията си за разследване и прилагане на мерки, доколкото констатациите му не пораждат никакво обвързващо действие за районния административен орган. По-нататък, както отбелязва запитващата юрисдикция, E-Control трябва да сезира този орган, за да се произнесе по налагането на наказание, макар че посоченият орган не е „орган на съдебната власт“ по смисъла на член 13, параграф 1, трета алинея, буква в) от този регламент.

79.      Накрая отбелязвам, че с оглед на разглежданата национална правна уредба E-Control не упражнява правомощията си „в сътрудничество с други органи“ по смисъла на член 13, параграф 1, трета алинея, буква б) от посочения регламент. Всъщност, както припомня Комисията в писменото си становище, от подготвителните работи по същия регламент, а именно предложението ѝ за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар от 8 декември 2010 г.(35), е видно, че що се отнася до член 13, „[н]аблюдението на пазара ще се придружава от ефективно разследване, когато са налице съмнения за пазарна злоупотреба, което при необходимост ще води до налагане на подходящи санкции. Регламентът отрежда на [НРО] водеща роля в тази задача, като изисква от държавите членки да им предоставят необходимите правомощия за разследване на съмнения за пазарни злоупотреби и да формулират подходящи правила относно санкциите, приложими в случай на нарушение на регламента“(36). От предоставените от австрийското правителство уточнения обаче е видно, че E-Control няма такава водеща роля в системата, предвидена от разглежданата национална правна уредба. Макар този орган да разполага с широки правомощия за разследване, той трябва да предаде резултатите от проверката си на районния административен орган, който е свободен да прецени самостоятелно фактите и правните въпроси и да реши дали да наложи наказание. Ето защо не може да се приеме, че E-Control упражнява правомощията си в сътрудничество с този орган по смисъла на член 13, параграф 1, трета алинея, буква б) от Регламент № 1227/2011.

80.      Следователно, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, считам, че разглежданата в главното производство австрийска правна уредба не отговаря на изискванията, установени в член 13 от този регламент.

81.      Що се отнася до член 18 от посочения регламент, който не уточнява изрично кой е компетентният орган, от практиката на Съда следва, че макар държавите членки да разполагат с широка свобода на преценка при избора на компетентния административнонаказващ орган, съгласно принципа на институционална и процесуална автономия, този принцип все пак трябва да се прилага при спазване на принципите на равностойност и на ефективност, за да се запази полезното действие на приложимите разпоредби на правото на Съюза(37). В това отношение посоченият член 18 изисква по-специално предвидените санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

82.      Както посочих в точка 72 от настоящото заключение, спазването на принципа на ефективност изисква органът, компетентен да налага наказания в случай на нарушение на член 5 от посочения регламент, да бъде независим. В случая обаче, както признава австрийското правителство, за разлика от НРО, районният административен орган не е независим орган, тъй като е обвързан от указания, в случая от кмета на град Виена в качеството му на ръководител на правителството на провинцията, който от своя страна е подчинен на компетентния федерален министър. Въпреки това посоченото правителство изтъква, от една страна, че при упражняване на правомощията си районните административни органи са подчинени на конституционния принцип за законност на наказателното преследване, по силата на който те са длъжни да упражняват функциите си само в съответствие с действащите закони, и от друга страна, че съгласно австрийския конституционен ред трябва да бъде отхвърлено всяко указание, дадено от некомпетентен орган или чието изпълнение би било в противоречие с наказателните разпоредби. При все това, макар запитващата юрисдикция да е тази, която трябва да извърши окончателната преценка в това отношение, считам, че с оглед на цитираната в точка 72 от настоящото заключение практика на Съда тези разпоредби не са достатъчни, за да се гарантира независимостта на районния административен орган. Всъщност изискването за независимост предполага наказващият орган да бъде защитен от всякакви указания и външно влияние, които могат да засегнат упражняването на неговите правомощия. По дефиниция обаче орган, който не е независим, не може да се противопостави на получаваните указания, макар формално да има право да откаже да ги изпълни.

83.      Ще добавя, че в рамките на националното производство E-Control повдига и въпроси относно наличието на неподходящи правила за давност и конфликт на интереси, свързан с това, че град Виена притежава голямо електроенергийно предприятие. Запитващата юрисдикция обаче не посочва тези обстоятелства в третия си преюдициален въпрос. При това положение не е необходимо те да се разглеждат, доколкото съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда(38).

84.      Ето защо предлагам на третия въпрос да се отговори, че член 13, параграф 1 и член 18 от Регламент № 1227/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която правомощието за налагане на санкции за нарушение на член 5 от този регламент принадлежи не на НРО по смисъла на член 2, точка 10 от него, а на общински административен орган, на който се дават указания.

Г.      По четвъртия и седмия преюдициални въпроси

85.      С четвъртия и седмия си въпрос, които предлагам да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, точка 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 1227/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че участник на пазара спазва разпоредбите на Регламент 2016/1719 за установяване на насока относно предварителното разпределяне на преносна способност — по-специално що се отнася до правната уредба на търговете, организирани чрез единната платформа за разпределяне на JAO —изключва възможността този участник, от една страна, да изпраща лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро, и от друга страна, да определя цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище.

86.      С четвъртия си въпрос тази юрисдикция иска да се установи дали поведението в рамките на търгове, организирани чрез единната платформа за разпределяне, може да изключи налагането на глоба, тъй като изискванията на правото на Съюза или основаните на тях общи изисквания за търговете на трансгранични преносни способности представляват правна уредба, която гарантира сигурност на участниците на пазара относно предаваната информация, и така изключва възможността за изпращане на лъжливи или подвеждащи сигнали по смисъла на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011. Тази правна уредба произтича по-специално от Регламент № 2016/1719 и от Правилата за разпределяне на швейцарските граници и уточнява, че връщането и офертите за покупка в рамките на търг за трансгранични преносни способности са анонимни. Посочената юрисдикция добавя, че този въпрос предполага лицето, участващо в търга, не действа незаконно по друг начин, като например чрез сключване на ценови споразумения с други участници на пазара. Със седмия си въпрос същата юрисдикция иска да се установи дали, въпреки че са спазени процедурните правила, предвидени в Регламент 2016/1719, може да е налице манипулиране на пазара по смисъла на член 2, точка 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1227/2011, когато чрез действие на участник на пазара цената се определя на изкуствено равнище и правилата за разпределяне на швейцарските граници са спазени.

87.      По този начин запитващата юрисдикция счита, че отговорът на тези два въпроса трябва да бъде даден в светлината както на Регламент 2016/1719, така и на Правилата за разпределяне на швейцарските граници. Въпреки това, що се отнася до последните, макар член 2 от същите да гласи, че някои използвани в тях термини имат значението, което им е придадено по-специално от Регламент 2016/1719, тези правила не попадат в приложното поле на правото на Съюза, доколкото, към момента на фактите в главното производство Конфедерация Швейцария не е участвала във вътрешния електроенергиен пазар на Съюза(39), поради което не следва да се вземат предвид, за да се отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

88.      Що се отнася до този регламент, в писменото си становище Комисията подчертава, че той не се прилага в случая, тъй като търговията с трансгранични преносни способности се е осъществила на швейцарската граница(40). Във всеки случай, без да е необходимо да се вземе решение по въпроса за приложимостта му към спора в главното производство, ще се позова на този регламент, доколкото той установява процедурни правила относно търговете за трансгранични преносни способности.

89.      Що се отнася до Регламент № 1227/2011, припомням, че съгласно съображение 1 от него цените, определени на пазарите за търговия на едро с енергия, отразяват ненарушено и конкурентоспособно взаимодействие между търсене и предлагане, и не могат да се извличат неправомерни печалби от пазарни злоупотреби. В това отношение член 2, точка 2 от този регламент определя понятието „манипулиране на пазара“ и в буква а) уточнява, че това понятие обхваща извършването на каквато и да е сделка или издаването на каквото и да е нареждане за търгуване с енергийни продукти на едро, с което, според подточка i) от тази разпоредба, се дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро или, според подточка ii) от тази разпоредба, се определя или се прави опит да се определи, чрез действията на едно или повече лица, действащи заедно, цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище, освен ако лицето, което е осъществило сделката или е издало нареждането за търгуване, докаже, че причините, които са го накарали да направи това, са законни и че въпросната сделка или въпросното нареждане за търгуване са съобразени с приетите пазарни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия.

90.      Предвид този текст квалификацията „манипулиране на пазара“ се преценява независимо от спазването на процедурните правила, приложими към търговете. В това отношение подчертавам, че посочените в същата разпоредба, подточка ii), законни причини и съответствието с пазарните практики, приети на съответния пазар за търговия на едро с енергия, които са в състояние да обосноват определянето на цена на едро на даден енергиен продукт на изкуствено равнище, не могат да се считат за процедурни приложими към търговете правила. Всъщност, от една страна, съответното лице трябва да докаже, че действието му е законосъобразно, а от друга страна, в контекста на правната уредба на финансовите пазари „приета пазарна практика“ означава специфична пазарна практика, установена от компетентен орган(41). Тъй като това понятие трябва да има същото значение в рамките на Регламент № 1227/2011, в съответствие с цитираната в точка 62 от настоящото заключение практика на Съда „приетите пазарни практики“, посочени в член 2, точка 2, буква а), подточка ii) от този регламент, се различават от такива процедурни правила.

91.      В по-общ план Регламент № 1227/2011 и Регламент № 2016/1719 преследват допълващи се цели. Всъщност последният регламент, съгласно член 1, параграф 1, „определя подробни правила за разпределянето на междузоновата преносна способност на форуърдните пазари, за създаване на обща методика за определяне на дългосрочна междузонова преносна способност, за създаване на единна платформа за разпределяне на европейско равнище, предлагаща дългосрочни права за пренос, и за възможността за връщане на дългосрочни права за пренос с цел последващо предварително разпределяне на преносна способност или прехвърляне на дългосрочни права за пренос между участниците на пазара“. В този регламент в член 37, параграф 4 се посочва единствено, че единната платформа за разпределяне има право временно да прекрати или да отнеме правото на даден участник на пазара да участва в търговете или да прехвърля своите дългосрочни права за пренос, ако той наруши договорните си задължения съгласно хармонизираните правила за разпределяне. В този смисъл посоченият регламент няма за цел да санкционира действията, представляващи манипулиране на пазара, които попадат в приложното поле на Регламент № 1227/2011. Следователно да се приеме, че самото спазване на разпоредбите на Регламент 2016/1719 в рамките на търговете чрез единната платформа за разпределяне на JAO е достатъчно, за да се изключи възможността участник на пазара да изпраща лъжливи или подвеждащи сигнали или да определя цената на изкуствено равнище, би лишило последния регламент от полезното му действие.

92.      Освен това санкционирането на пазарните злоупотреби се основава на същата логика като злоупотребата с право като цяло. В това отношение от практиката на Съда следва, че приложното поле на правната уредба на Съюза не може да бъде разширявано така, че да обхваща сделките, които се извършват с цел чрез измама или злоупотреба да се ползват предимства, предвидени в правото на Съюза. За да се докаже, че е налице злоупотреба е необходимо, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му(42). С други думи, от самото понятие „злоупотреба“ следва, че привидно законосъобразно поведение може да доведе до нарушение на правна норма, ако преследваната цел или резултат противоречат на волята на законодателя на Съюза.

93.      При тези условия предлагам на четвъртия и седмия въпрос да се отговори, че член 2, точка 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 1227/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че участник на пазара спазва разпоредбите на Регламент 2016/1719 за установяване на насока относно предварителното разпределяне на преносна способност, по-специално що се отнася до правната уредба на търговете, организирани чрез единната платформа за разпределяне на JAO, не изключва възможността този участник, от една страна, да изпраща лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро, и от друга, да определя цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище.

Д.      По петия и осмия преюдициални въпроси

94.      С петия и осмия си въпрос, които предлагам да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, точка 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 1227/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че връщането на придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, което е извършено в рамките на даден месечен търг, и последващото представяне на оферти за покупка на тези способности в рамките на същия този месечен търг чрез единната платформа за разпределяне на JAO, представлява манипулиране на пазара.

95.      Тази юрисдикция уточнява, че иска да се установи дали стратегията за връщане и представяне на оферти („return and bid strategy“) представлява нарушение по член 2, точка 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 1227/2011.

1.      По допустимостта

96.      DM и Alpiq твърдят, че отговорът на тези въпроси предполага да се вземат предвид пазарните перспективи. В това отношение ставало въпрос да се определи как съобразителният участник на пазара възприема или би могъл да възприеме разглежданото поведение, а именно стратегията за връщане и представяне на оферти. За тази цел запитващата юрисдикция разпоредила съдебна експертиза, която взела предвид конкретната пазарна среда и нейните особености и в която се стигало до извода, че Alpiq не е предоставила никакви лъжливи или подвеждащи сигнали и че нейното поведение не е било от такова естество, че да доведе до изкуствено ниво на цените. Посочените въпроси обаче налагали абстрактна преценка на стратегията за връщане и на представяне на оферти, която не позволявала да се определи дали съобразителен участник на пазара може да бъде въведен в заблуждение.

97.      Все пак фактът, че петият и осмият въпрос се отнасят общо до съответствието на стратегията за връщане и представяне на оферти с Регламент № 1227/2011, не може да доведе до недопустимост на тези въпроси с аргумента, че Съдът е оправомощен не да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването им. Всъщност, когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване, неговата задача е да изясни на националната юрисдикция обхвата на разпоредбите на правото на Съюза, за да ѝ даде възможност да ги приложи правилно спрямо фактите по делото, което тя разглежда, а не сам да прилага тези разпоредби, тъй като не разполага непременно с цялата необходима за това информация. Ето защо Съдът не е компетентен да се произнася по обстоятелствата в главното производство или да прилага спрямо национални мерки или положения нормите на Съюза, които е тълкувал, тъй като по тези въпроси са компетентни само националните юрисдикции(43).

98.      Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика Съдът може в рамките на съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, и въз основа на материалите по делото да предостави на националната юрисдикция насоките за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на една или друга от неговите разпоредби(44).

99.      При тези условия петият и осмият преюдициален въпрос са допустими.

2.      По същество

100. Припомням, че от акта за преюдициално запитване е видно, че E-Control по-специално обвинява Alpiq или DM, че са възприели поведение, което представлява манипулиране на пазара и което се състояло от три етапа. Първият се изразявал в придобиването на значителни количества годишни трансгранични способности за пренос на електроенергия в рамките на годишни търгове. Вторият включвал връщането на тези годишни способности в рамките на месечните търгове, което чувствително увеличавало търгуваното количество и създавало у останалите участници на пазара илюзията за реално намерение за продажба. Накрая, третият етап бил под формата на подадени от Alpiq оферти за покупка на значителни количества месечни способности, което според E-Control водело до определяне на минимална цена за собствените му способности.

101. За отговора на тези въпроси, според мен, следва ясно да се разграничат вторият и третият етап. Всъщност вторият етап се състои във връщането на придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, което е изрично предвидено в член 43 от Регламент 2016/1719. Всъщност, съгласно параграф 1 от този член притежателите на дългосрочни права за пренос могат да върнат тези права на съответните ОПС чрез единната платформа за разпределяне, за да се използват те при последващо предварително разпределяне на преносна способност. В параграф 3 от посочения член се уточнява, че притежателите на дългосрочни права за пренос, които ги върнат, получават заплащане, пряко или непряко чрез трета страна, от съответните ОПС чрез единната платформа за разпределяне, като това заплащане се равнява на цената на продажба, постигната на търга, на който дългосрочните права за пренос са преразпределени.

102. Така придобитите на годишни търгове трансгранични преносни способности могат да бъдат върнати от съответния участник на пазара по време на съответните месечни търгове, което му позволява да се освободи от способности, от които вече не се нуждае. Това връщане е от полза и за пазара, тъй като позволява на други участници да ги придобият. Според мен от член 43, параграф 3 от Регламент 2016/1719 следва, че участникът на пазара, който връща своите способности, трябва да приеме цената на продажба, постигната на търга, на който дългосрочните права за пренос са преразпределени, без да може да влияе върху определянето ѝ.

103. Що се отнася в главното производство, това връщане е предвидено в Правилата за разпределяне на швейцарските граници, чиито относими разпоредби следва да се тълкуват от запитващата юрисдикция. От акта за преюдициално запитване не следва, че в случая този втори етап създава трудности с оглед на приложимите процедурни правила.

104. Третият етап се състои в това участник на пазара, върнал по време на месечен търг придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, да подаде оферти за покупка на същите способности на този месечен търг. Такава практика не е уредена от Регламент 2016/1719. При определени обстоятелства обаче считам, че тя може да представлява манипулиране на пазара по смисъла на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011.

105. Всъщност съгласно съображение 13 от този регламент манипулирането на пазарите за търговия на едро с енергия включва действията, предприети от лица, които изкуствено причиняват ниво на цените, което не е обосновано от пазарните сили на предлагането и търсенето, в това число действителната наличност на капацитети за производство, съхранение и пренос, както и от търсенето. Така съгласно това съображение манипулирането на пазара може по-специално да бъде под формата на преднамереното действие, така че да изглежда, че наличността на капацитет за пренос е различна от капацитета, който в действителност е технически наличен, в случаите, когато подобна информация засяга или има вероятност да засегне цената на енергийните продукти на едро. Освен това съображение 14 от посочения регламент гласи, че манипулиране на пазара представлява и купуването на енергийни продукти на едро с цел, намерение или последица въвеждането в заблуждение на участниците на пазара, които действат на основата на референтните цени.

106. В случая основният проблем според мен се дължи на факта, че както отбелязва запитващата юрисдикция, връщането и офертите за покупка, подадени в рамките на търг за трансгранични преносни способности, са анонимни. Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че след провеждане на търга JAO публикува на уебсайта си в анонимизиран вид офертите за покупка. По принцип обаче връщането изпраща сигнали до другите участници на пазара, че така върнатите преносни способности са на разположение на свободно достигната по време на търговете цена. Въпреки това когато участникът на пазара подаде оферта за покупка на способностите, които току-що е върнал, изглежда, както твърди E-Control, че тези способности могат да бъдат придобити само на определена минимална цена, без другите участници на пазара да са в състояние да узнаят за това обстоятелство. От това следва, че разглежданото поведение може да предизвика изкуствено увеличаване на цените на ниво, което не е обосновано от пазарните сили на предлагането и търсенето по смисъла на съображение 13 от същия регламент.

107. В главното производство DM и Alpiq освен това са посочили, в отговор на въпрос, зададен от Съда по време на съдебното заседание, че стратегията за връщане и представяне на оферти може да доведе до средна цена на пазара на енергийни продукти на едро, по-висока от тази, която би била резултат от свободното действие на конкуренцията на същия пазар при липса на такава стратегия.

108. Освен това член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1227/2011 гласи, че манипулиране на пазара представлява извършването на каквато и да е сделка или издаването на каквото и да е нареждане за търгуване с енергийни продукти на едро, с което се определя или се прави опит да се определи, чрез действията на едно или повече лица, действащи заедно, цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище, освен ако лицето, което е осъществило сделката или е издало нареждането за търгуване, докаже, че причините, които са го накарали да направи това, са законни.

109. В устните си становища DM и Alpiq поддържат, че офертите им за покупка са част единствено от стратегия за оптимизиране на търговското им положение. Разбира се, всеки участник на пазара по дефиниция се стреми да оптимизира положението и печалбите си. Такъв стремеж към оптимизиране обаче не може да обоснове поведение, което противоречи на приложимите правила.

110. В устните си становища, както и в съдебното заседание, DM и Alpiq също така изтъкват, позовавайки се на съдебната експертиза, разпоредена от запитващата юрисдикция, че обща забрана на стратегията за връщане и представяне на оферти би довела до намаляване на приходите на ОПС, което би довело до увеличение на цените на мрежовите такси и, съответно, на цената на електроенергията. Съмнявам се обаче, че този довод сам по себе си е достатъчен, за да се установи, че стратегията за връщане и представяне на оферти като цяло е в съответствие с Регламент № 1227/2011.

111. Запитващата юрисдикция е компетентна да прецени, като вземе предвид всички факти, с които разполага, дали при обстоятелствата по делото прилаганата от Alpiq стратегия за връщане и представяне на оферти, от една страна, изпраща или може да изпрати лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро, или от друга страна, определя или се опитва да определя цената на този енергиен продукт на едро на изкуствено равнище без законни причини.

112. В това отношение, както твърди италианското правителство в писменото си становище, понякога много сложните обстоятелства по разглеждания случай обикновено са определящи за преценката дали е налице манипулиране на пазара по смисъла на член 2, точка 2, буква а), точки i) и ii) от Регламент № 1227/2011.

113. Ето защо предлагам на петия и осмия въпрос да се отговори, че член 2, точка 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 1227/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че даден участник на пазара връща, в даден месечен търг, придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични способности за пренос на електроенергия, а след това подава оферти за покупка относно същите тези способности в рамките на този месечен търг на единната платформа за разпределяне на JAO, представлява манипулиране на пазара, когато тези оферти дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали относно предлагането, търсенето или цената на електроенергията, или от друга страна, определят или се опитват да определят цената този енергиен продукт на едро на изкуствено равнище, без законни причини. Тази преценка трябва да извърши националната юрисдикция, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай.

Е.      По шестия въпрос

114. С шестия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, втора алинея, точка 6 от Регламент 2016/1719 трябва да се тълкува в смисъл, че представлява нарушение на посочения в тази разпоредба принцип „UIOSI“ (принципът „или използваш, или продаваш“) фактът, че в даден месечен търг се връщат придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, а след това се представят оферти за покупка относно тези способности в рамките на същия този месечен търг на единната платформа за разпределяне на JAO.

115. Тази юрисдикция отбелязва, че съгласно член 45, параграф 1 от Правилата за разпределяне на швейцарските граници принципът „UIOSI“ се прилага за търговете, организирани чрез единната платформа за разпределяне между Република Австрия и Конфедерация Швейцария. Съгласно член 2, параграф 1 от правилата обаче този принцип има смисъла, който му придава Регламент 2016/1719. Следователно тълкуването на член 2, втора алинея, точка 6 от този регламент е определящо за произнасянето по главното производство. Според посочената юрисдикция следва да се определи, от една страна, дали принципът „UIOSI“ налага изисквания към връщането на дългосрочни способности, придобити на годишен търг, и от друга страна, дали представянето на оферти за покупка на такива дългосрочни способности на следващия месечен търг е съвместимо с този принцип.

116. Член 2, втора алинея, точка 6 от Регламент 2016/1719 определя принципа „UIOSI“ като „принципът, според който закупената и незаявена междузонова преносна способност в основата на физическите права за пренос, автоматично се предоставя на разположение за разпределяне на преносна способност за сделки за ден напред и според който притежателят на тези физически права за пренос получава заплащане от операторите на преносни системи“. Освен това съгласно член 2, втора алинея, точка 7 „заявката“ представлява уведомление до съответните ОПС относно използването на дългосрочна междузонова преносна способност от притежател на физическите права за пренос и негов контрагент или от упълномощена трета страна.

117. Така принципът „UIOSI“ се прилага, когато участниците на пазара не използват способностите, който са придобили, т.е. когато не са ги заявили. В този случай незаявените способности се препродават автоматично от JAO на дневните търгове, които следват процеса на заявяване. Следователно този принцип цели да се избегне „загуба“ на наличния капацитет за пазара.

118. За сметка на това, както вече бе посочено в точки 101 и 102 от настоящото заключение, връщането на способности представлява механизъм, който позволява на участниците на пазара да върнат дългосрочни права за пренос по време на последващ търг с по-кратък срок, в случая, месечен търг. Следователно, както подчертават DM и Alpiq, а също и Комисията в писмените си становища, механизмът за връщане на способности и принципът „UIOSI“ са два отделни механизма, които се прилагат на различни етапи — първият се прилага в рамките на дългосрочните търгове, докато вторият се прилага в момента на заявката, а именно на краткосрочни търгове.

119. Тази констатация не може да доведе до извода, че стратегията за връщане и за подаване на оферти е de facto в съответствие с Регламент 2016/1719, както произтича от отговора, който предлагам да се даде на петия и осмия въпрос.

120. Ето защо предлагам на шестия въпрос да се отговори, че член 2, втора алинея, точка 6 от Регламент 2016/1719 трябва да се тълкува в смисъл, че не представлява нарушение на посочения в тази разпоредба принцип „UIOSI“ (принципът „или използваш, или продаваш“), фактът, че в даден месечен търг участник на пазара връща придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, а след това представя оферти за покупка относно тези способности в рамките на същия този месечен търг на единната платформа за разпределяне на JAO.

V.      Заключение

121. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена, Австрия), по следния начин:

„1)      Регламент № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

се прилага към осъществяваната от швейцарско предприятие търговия с трансгранични способности за пренос на електроенергия между Република Австрия и Конфедерация Швейцария в двете посоки.

2)      При разглеждането на втория въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 2, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1227/2011 с оглед на принципа на законоустановеност в наказателното право, закрепен в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз.

3)      Член 13, параграф 1 и член 18 от Регламент № 1227/2011

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат национална правна уредба, съгласно която правомощието за налагане на санкции за нарушение на член 5 от този регламент принадлежи не на националния регулаторен орган по смисъла на член 2, точка 10 от него, а на общински административен орган, на който се дават указания.

4)      Член 2, точка 2, буква а) подточки i), и ii) от Регламент № 1227/2011

трябва да се тълкува в смисъл, че:

обстоятелството, че участник на пазара спазва разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/1719 на Комисията от 26 септември 2016 година за установяване на насока относно предварителното разпределяне на преносна способност, по-специално що се отнася до правната уредба на търговете, организирани чрез единната платформа за разпределяне (JAO), не изключва възможността този участник, от една страна, да изпраща лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро, и от друга страна, да определя цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище.

5)      Член 2, точка 2, буква а) подточки i), и ii) от Регламент № 1227/2011

трябва да се тълкува в смисъл, че

фактът, че даден участник на пазара връща, в даден месечен търг, придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични способности за пренос на електроенергия, а след това подава оферти за покупка относно същите тези способности в рамките на този месечен търг на единната платформа за разпределяне на JAO, представлява манипулиране на пазара, когато тези оферти дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали относно предлагането, търсенето или цената на електроенергията, или от друга страна, определят или се опитват да определят цената този енергиен продукт на едро на изкуствено равнище, без законни причини. Тази преценка трябва да извърши националната юрисдикция, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай.

6)      Член 2, втора алинея, точка 6 от Регламент 2016/1719

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не представлява нарушение на посочения в тази разпоредба принцип „UIOSI“ фактът, че в даден месечен търг участник на пазара връща придобитите в рамките на годишни търгове трансгранични преносни способности, а след това представя оферти за покупка относно тези способности в рамките на същия този месечен търг на единната платформа за разпределяне на JAO.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро (ОВ L 326, 2011 г., стр. 1), наричан също така „REMIT“ (Regulation on Wholesale Energy Market Integrity and Transparency). Този регламент е изменен с Регламент (ЕС) 2024/1106 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на регламенти (ЕС) № 1227/2011 и (ЕС) 2019/942 във връзка с подобряването на защитата на Съюза срещу манипулиране на пазара за търговия на едро с енергия (ОВ L, 2024/1106) и Регламент (ЕС) 2024/1789 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година относно вътрешните пазари на газ от възобновяеми източници, природен газ и водород, за изменение на регламенти (ЕС) № 1227/2011, (ЕС) 2017/1938, (ЕС) 2019/942 и (ЕС) 2022/869 и на Решение (ЕС) 2017/684 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 715/2009 (ОВ L, 2024/1789) (наричан по-нататък „измененият Регламент № 1227/2011“). Въпреки това, предвид датата на настъпване на фактите в основата на спора по главното производство, преюдициалното запитване по настоящото дело следва да се разгледа с оглед на първоначалната редакция на Регламент № 1227/2011.


3      ОВ L96, 2003 г., стр. 16.


4      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви за 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 200/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (ОВ L 145, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247).


5      ОВ L 211, 2009 г., стр. 55.


6      Регламент на Комисията от 26 септември 2016 година за установяване на насока относно предварителното разпределяне на преносна способност (OВ L 259, 2016 г., стр. 42).


7      BGBl. I, 110/2010.


8      BGBl. I, 145/2023.


9      BGBl., 52/1991.


10      BGBl., I 57/2018.


11      Тази разпоредба уточнява, че членове 3 и 5 от Регламент № 1227/2011 „не се прилагат по отношение на енергийни продукти на едро, които представляват финансови инструменти и по отношение на които се прилага член 9 от Директива [2003/6]“. Безспорно е обаче, че главното производство не се отнася до финансови инструменти.


12      Измененият Регламент № 1227/2011, без да променя това определение, уточнява, че член 2, точка 4, буква в) от него обхваща и договорите за пренос на водород в рамките на Съюза.


13      Вж. по-специално съображение 70 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54), съгласно който държавите членки, договарящите се страни от Енергийната общност (уебсайтът ѝ е на следния адрес: https://www.energy-community.org/) и други трети държави, които прилагат този регламент или са част от синхронната зона на континентална Европа, следва тясно да си сътрудничат по всички въпроси, отнасящи се за развитието на регион за интегрирана търговия с електроенергия, и следва да не вземат мерки, които могат да застрашат по-нататъшната интеграция на пазарите на електроенергия или сигурността на доставките за държавите членки и договарящите се страни.


14      По-специално, стр. 22.


15      Този документ е достъпен на английски език и може да бъде прегледан на следния адрес: https://acer.europa.eu/sites/default/files/documents/en/remit/Documents/ACER_Guidance_on_REMIT_application_6th_Edition_Final.pdf.


16      Това тълкуване не се променя в точка 2.3.4 от издание 6.1 на насоките от 18 декември 2024 г., следващо датата на настъпване на фактите по главното производство.


17      Вж. по-конкретно, стр. 19.


18      Вж. решение от 22 юни 2023 г., Vitol (C‑268/22, EU:C:2023:508, т. 52 и 53 и цитираната съдебна практика).


19      C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 57 и цитираната съдебна практика.


20      ОВ C 303, 2007 г., стр. 17.


21      Вж. решение от 1 август 2025 г., BAJI Trans (C‑544/23, EU:C:2025:614, т. 62).


22      Вж. решение от 22 януари 2026 г., AK Dlhopolec и др. (C‑590/24, EU:C:2026:41, т. 64 и цитираната съдебна практика).


23      Вж. по аналогия решение от 29 юли 2024 г., Belgian Association of Tax Lawyers и др. (C‑623/22, EU:C:2024:639, т. 38).


24      Вж. решение от 21 май 2026 г., Across Fiduciaria и др. (C‑684/24 и C‑685/24, EU:C:2026:410, т. 40—43 и цитираната съдебна практика).


25      Вж. в този смисъл решение от 22 януари 2026 г., AK Dlhopolec и др. (C‑590/24, EU:C:2026:41, т. 74 и 75 и цитираната съдебна практика).


26      Вж. решение от 22 януари 2026 г., AK Dlhopolec и др. (C‑590/24, EU:C:2026:41, т. 96 и цитираната съдебна практика).


27      Вж. решение от 26 януари 2021 г., Hessischer Rundfunk (C‑422/19 и C‑423/19, EU:C:2021:63, т. 64 и цитираната съдебна практика).


28      Вж. решение от 5 февруари 2026 г., VEB.RF/Съвет (C‑572/24 P, EU:C:2026:74, т. 70 и цитираната съдебна практика).


29      Вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading (C‑775/19, EU:C:2020:948, т. 42 и цитираната съдебна практика) и от 10 юли 2025 г., DADA Music и UPFR (C‑37/24, EU:C:2025:551, т. 38 и цитираната съдебна практика).


30       Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 2014 г., стр. 1).


31      Решение от 29 юли 2024 г., Belgian Association of Tax Lawyers и др. (C‑623/22, EU:C:2024:639, т. 45 и цитираната съдебна практика).


32      Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (OВ L 158, 2019 г., стр. 125).


33      Вж. решение от 6 март 2025 г., Alajärven Sähkö и др. (C‑48/23, EU:C:2025:144, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика), дело, по което изготвих заключение.


34      Вж. също съображение 31 от Регламент № 1227/2011.


35      COM(2010) 726 final.


36      Курсивът е мой. Вж. стр. 6 от това предложение. В проекта за Регламент № 1227/2011 не се уточнява кой орган е компетентен да налага административни наказания.


37      Вж. по аналогия решение от 3 юни 2021 г., Bankia (C‑910/19, EU:C:2021:433, т. 45).


38      Вж. решение от 2 юли 2026 г., Ścierbek и Drózdzik (C‑261/25 и C‑262/25, EU:C:2026:537, т. 46 и цитираната съдебна практика).


39      Вж. в това отношение, информацията от Федерален съвет на Швейцария от 13 март 2026 г. относно Споразумението за електроенергията, която е налична на немски, френски, италиански и английски език. Този документ — в текста му на английски език — е на разположение на следния адрес: https://www.europa.eda.admin.ch/dam/en/sd-web/9TvhXKvZCy3B/12 %20Faktenblatt%20Strom_EN%20.pdf


40      Съгласно член 1, параграф 4 от Регламент № 2016/1719 „[д]остъп до единната платформа за разпределяне могат да получат пазарни участници и ОПС, които извършват дейност в Швейцария, при условие че националното ѝ законодателство прилага основните разпоредби на законодателството на Съюза за пазара на електроенергия и е налице междуправителствено споразумение за сътрудничество между Съюза и Швейцария в областта на електроенергетиката“. Към момента на фактите в главното производство обаче такова междуправителствено споразумение не е било сключено. Вж. информацията, цитирана в предходната бележка под линия.


41      Вж. член 3, параграф 1, точка 9 и член 13 от Регламент № 596/2014.


42      Вж. решение от 11 юни 2026 г., GSP Offshore (C‑216/25, EU:C:2026:483, т. 56 и цитираната съдебна практика).


43      Вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2024 г., Omnitel Comunicaciones и др. (C‑441/23, EU:C:2024:916, т. 46 и 47 и цитираната съдебна практика).


44      Вж. решение от 29 януари 2026 г., Munik (C‑562/24, EU:C:2026:55, т. 52 и цитираната съдебна практика).