<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-642/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0642</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:682">EU:C:2019:682</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑642/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Комисия/Испания</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190905">5 септември 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑642/18</HT></P><P>Европейска комисия</P><P>срещу</P><P>Кралство Испания</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Околна среда</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/98/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Отпадъци</KEYWORD><KEYWORD>Планове за управление на отпадъците</KEYWORD><KEYWORD>Оценка и преразглеждане</KEYWORD><KEYWORD>Срок</KEYWORD><KEYWORD>Уведомяване на Комисията</KEYWORD><KEYWORD>Автономни области Балеарски острови и Канарски острови</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Директивата за отпадъците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081119">19 ноември 2008 година</DATE> относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="312" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2008">OB L 312, 2008 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>), в редакцията с Директива (ЕС) 2015/1127 на Комисията от <DATE ISO="20150710">10 юли 2015 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="184" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2015">OB L 184, 2015 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>)</P></NOTE> предвижда разработването на планове за управление на отпадъците и периодичната им оценка и преразглеждане. В настоящия случай трябва да се изясни дали Испания е извършила своевременно това преразглеждане в два региона. Важно е по-специално да се установи дали преразглеждането трябва да приключи в рамките на определен срок. Съответната разпоредба е нововъведена в Директивата за отпадъците и за съжаление не е особено ясно формулирана в тази насока.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Член 28 от Директивата за отпадъците задължава държавите членки да изготвят планове за управление на отпадъците и посочва какво следва да съдържат тези планове:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="028.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи ще разработят, в съответствие с членове 1, 4, 13 и 16, един или повече планове за управление на отпадъците.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="028.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Плановете за управление на отпадъците съдържат анализ на текущото състояние на управлението на отпадъците в съответния географски регион, мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на съобразената с околната среда подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, както и оценка на начина, по който планът ще подпомогне изпълнението на целите и прилагането на разпоредбите на настоящата директива.</ALINEA><?PAGE NO="2"?><ALINEA>3. […]<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците урежда оценката и преразглеждането на плановете:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Държавите членки гарантират, че плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на отпадъци се оценяват най-малко на всеки шест години и се ревизират, когато това е необходимо и, по целесъобразност, в съответствие с членове 9 и 11<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Членове 9 и 11 от Директивата за отпадъците съдържат конкретни цели за предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 33, параграф 1 от Директивата за отпадъците на Комисията трябва да бъде предоставена информация:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Държавите членки информират Комисията за посочените в членове 28 и 29 планове за управление на отпадъците и програми за предотвратяване образуването на отпадъци, след тяхното приемане, както и за всички съществени ревизии на плановете и програмите<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В член 40, параграф 1 от Директивата за отпадъците е определен срокът за транспониране:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива, в срок до <DATE ISO="20101212">12 декември 2010 г.</DATE></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Досъдебна процедура и иск</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20161118">18 ноември 2016 г.</DATE> Комисията приканва Испания, наред с другото, да изрази становище относно твърдението на Комисията, че в определени испански региони плановете за управление на отпадъците не са ревизирани в срок. След като получава отговора на Испания, на <DATE ISO="20170714">14 юли 2017 г.</DATE> Комисията изпраща на тази държава членка мотивирано становище, в което определя краен срок до <DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, в който да бъде прекратено твърдяното от нея неизпълнение на задължения по Директивата за отпадъците. На <DATE ISO="20181012">12 октомври 2018 г.</DATE> Комисията предявява настоящия иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>След като оттегля частично първоначалния си иск, Комисията понастоящем иска:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>в съответствие с член 258, параграф 1 ДФЕС да се установи, че</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>като не е преразгледало предвидените от Директивата за отпадъците планове за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 30, параграф 1 от тази директива;</P></ITEM><ITEM><P>като не е уведомило официално Комисията за ревизирането на плановете за управление на отпадъците по отношение на автономните области Балеарски острови и Канарски острови, то не е изпълнило задълженията си по член 33, параграф 1 от Директива за отпадъците;</P></ITEM></LIST></P></ITEM><ITEM><P>да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>В дупликата си Кралство Испания иска:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да се отхвърли искът като недопустим или, при условията на евентуалност, като неоснователен и</P></ITEM><ITEM><P>да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Страните представят писмени становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Според мен искът е недопустим, тъй като Комисията, както ще изложа непосредствено по-долу, е поискала твърде рано от Испания да изрази становище по твърдението на Комисията за закъснялото преразглеждане на плановете за управление на отпадъците. Ето защо по-нататък само при условията на евентуалност, ако Съдът все пак прецени да допусне иска, ще изложа виждането си по въпроса дали искът би бил основателен.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В дупликата си Испания действително иска искът да бъде отхвърлен като недопустим, но за това искане няма никакви мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Освен това съгласно член 127 от Процедурния правилник то е късно направено. Съгласно този член в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Не проличава обаче да са налице такива обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В случай на съмнение обаче Съдът може служебно да разгледа допустимостта на иска<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920331">31 март 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:158">EU:C:1992:158</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100114">14 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Чешка република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:14">EU:C:2010:14</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160922">22 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Чешка република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑525/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:714">EU:C:2016:714</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай такива съмнения се пораждат по отношение на момента на изпращане на писмото от <DATE ISO="20161118">18 ноември 2016 г.</DATE>, с което Комисията приканва Испания, в съответствие с член 258 ДФЕС, да изложи становище по спорните твърдения на Комисията във връзка с преразглеждането на плановете за управление на отпадъците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Както Съдът е постановил, условие за изпращането на официално уведомително писмо е Комисията да твърди вече извършено нарушение на дадено задължение от страна на съответната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000913">13 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:434">EU:C:2000:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010215">15 февруари 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑230/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:100">EU:C:2001:100</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Люксембург</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑23/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:660">EU:C:2005:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Румъния</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:581">EU:C:2016:581</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За съответната държава членка възможността да изложи своите съображения, е основна гаранция, предвидена в ДФЕС, дори и тя да не желае да я използва. Предоставянето ѝ е съществено формално условие за правилното провеждане на процедурата за установяване на неизпълнение на задължение от страна на държава членка. Поради това официалното уведомително писмо по-специално не може да се отнася до нетранспониране на директива, крайният срок за транспониране на която все още не е изтекъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Люксембург</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑23/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:660">EU:C:2005:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Румъния</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:581">EU:C:2016:581</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същото важи за положението, когато Комисията твърди неизпълнение на друг вид задължение, което трябва да<?PAGE NO="4"?> се изпълни в определен срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Румъния</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:581">EU:C:2016:581</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В случай че Комисията изпрати на държава членка официалното уведомително писмо преди изтичането на този срок, то няма действие. Иск съгласно член 258 ДФЕС, който се основава на такова преждевременно писмо, би бил недопустим поради нарушение на досъдебната процедура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Люксембург</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑23/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:660">EU:C:2005:660</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 28, параграф 1 от Директивата за отпадъците държавите членки са задължени да разработят планове за управление на отпадъците. Съгласно член 40 те въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на тази директива в срок до <DATE ISO="20101212">12 декември 2010 г.</DATE> Съгласно член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците пък държавите членки гарантират, че плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на отпадъци се оценяват най-малко на всеки шест години и се ревизират, когато това е необходимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Ето защо плановете за управление на отпадъците е трябвало да са разработени за първи път до <DATE ISO="20101212">12 декември 2010 г.</DATE> Следователно срокът по член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците, чието неспазване се твърди от Комисията, е изтекъл (най-рано)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. по-долу точка 31 и сл.</P></NOTE> шест години по-късно, към <DATE ISO="20161212">12 декември 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Комисията обаче приканва Испания още няколко седмици преди тази дата, на <DATE ISO="20161118">18 ноември 2016 г.</DATE>, да изрази становището си относно твърдението на Комисията, че в определени испански региони плановете за управление на отпадъците не са преразгледани в срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Действително определеният от Комисията срок за представяне на становището изтича едва след <DATE ISO="20161212">12 декември 2016 г.</DATE>, а именно на <DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>стр. 8 от официалното уведомително писмо, приложение I към иска.</P></NOTE>. Досъдебната процедура по член 258 ДФЕС обаче предполага, че вече е налице неизпълнение на задължение от страна на държавата членка, произтичащо от Договорите. Следователно Комисията не може, така да се каже <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>предварително<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, в очакване на бъдещо неизпълнение, да поиска от държавата членка такова становище. Освен това не може да се изключи, че такова <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>предварително искане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> накърнява правото на защита на държавата членка и води до неяснота за изпълнението на процесуалните условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Следователно искът не може да бъде основан на официалното уведомително писмо от <DATE ISO="20161118">18 ноември 2016 г.</DATE> Също така няма данни след изтичането на срока по член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците Комисията наново да е приканила Испания да изрази становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Ето защо искът е недопустим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Все пак не може да се изключи възможността Съдът да не сподели моето виждане относно допустимостта на иска или най-малкото да не го вземе предвид, например поради факта, че страните не са се произнесли по подранилото приканване за изразяване на становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Ето защо по-нататък, при условията на евентуалност, ще разгледам основателността на иска.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">При условията на евентуалност: по основателността на иска</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Комисията счита, че като не е преразгледала плановете за управление на отпадъците по отношение на автономните области Балеарски острови и Канарски острови съгласно разпоредбите на Директивата за отпадъците, т.е. в рамките на шест години след изтичането на срока за транспониране, и не е уведомила Комисията, Испания не е изпълнила задължението си по член 30, параграф 1 и член 33, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По преразглеждането на плановете за управление на отпадъците</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Съгласно член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците държавите членки гарантират, че плановете за управление на отпадъците се оценяват най-малко на всеки шест години и се ревизират, когато това е необходимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Комисията и Испания са съгласни, че автономните области Балеарски острови и Канарски острови действително са преразгледали своите планове за управление на отпадъците, но до приключването на писмената фаза на производството все още не са приключили тази процедура.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По необходимостта от преразглеждане</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Испания признава, че плановете за управление на отпадъците трябва да се оценяват на всеки шест години. Тя обаче счита, че изменение на плановете е необходимо само ако съществуващите планове вече не отговарят на изискванията. Случаят обаче не бил такъв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На довода на Испания Комисията правилно възразява, че съгласно член 28, параграф 2 от Директивата за отпадъците плановете за управление на отпадъците следва да съдържат анализ на състоянието на управлението на отпадъците. С изключение на текста на френски език, текстовете на Директивата на всички езици изрично предвиждат, че трябва да се касае за <HT TYPE="ITALIC">актуална</HT> оценка. А задължението плановете да се оценяват <HT TYPE="ITALIC">най-малко</HT> на всеки шест години, показвало, че анализи отпреди шест години не могат автоматично да се приемат за актуални. Дори при оценката да се окажело, че положението не се е променило, то било необходимо това изрично да бъде установено. Най-малкото тази констатация трябвало да бъде свързана с плана за управление на отпадъците по такъв начин, че при прочита на плана да става ясно, че анализът продължава да е актуален. Дали това ще стане чрез изрично изменение на плана или под друга форма, например като към плана се приложи доклад за оценката, могат да решат държавите членки. Във всеки случай в това се съдържа задължително необходимото минимално преразглеждане на плана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В настоящия случай Испания освен това е съобщила на Комисията още в досъдебната процедура, че плановете за управление на отпадъците на Балеарските острови точно се преразглеждали<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. приложение II към исковата молба, стр. 23 и сл.</P></NOTE> и че Канарските острови щели да разработят план за управление на отпадъците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. приложение II към исковата молба, стр. 30 и сл.</P></NOTE>. В хода на производството Испания поддържа този довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Тъй като не може да се предположи, че тези региони биха изменили плановете си, макар това да не е необходимо, Испания най-малкото имплицитно признава, че плановете за управление на отпадъците на тези два региона се нуждаят от преразглеждане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По срока за преразглеждане</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В дупликата Испания обаче допълва правния си довод със съображението, че плановете действително трябва да бъдат оценявани след шест години, но няма краен срок за приключването на тази оценка и за евентуални изменения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че този довод е късно представен, тъй като Испания го въвежда за първи път едва в дупликата си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. точка 13 по-горе.</P></NOTE>. В писмената си защита, напротив, Испания все още приема, че срокът важи и за преразглеждането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Точка 19.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>При всички положения доводът не е убедителен и по същество.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Текст</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Вярно е, че според на текста на член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците на някои езици изглежда логично да се приеме, че срокът от шест години се отнася изключително за оценката, докато не е задължително този срок да важи и за преразглеждането. Това следва от граматическото подреждане на понятията, например на френски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>que les programmes de prévention des déchets soient évalués au moins tous les six ans et révisés, s’il y a lieu<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), на английски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>the waste management plans and waste prevention programmes are evaluated at least every sixth year and revised as appropriate<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), на италиански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>i piani di gestione e i programmi di prevenzione dei rifiuti siano valutati almeno ogni sei anni e, se opportuno, riesaminati<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) и на испански език (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>los planes de gestión de residuos y los programas de prevención de residuos se evalúen, como mínimo, cada seis años y se revisen en la forma apropiada<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Текстовете на тези езици по-специално може да се разберат в смисъл, че преразглеждането трябва да се извърши, когато <HT TYPE="ITALIC">и веднага щом</HT> то стане необходимо. В такъв случай както необходимостта, така и моментът на преразглеждането би следвало във всеки отделен случай да се преценят въз основа на резултатите от оценката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Текстовете на тези езици обаче също така не изключват прилагане на шестгодишния срок и към преразглеждането. Всъщност разпоредбата може да се разбере и в смисъл, че държавите членки следва да оценяват плановете най-малко на всеки шест години и при необходимост, да ги преразглеждат в рамките на този срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Това посочва и Испания в точка 19 от писмената си защита.</P></NOTE>. Подобно тълкуване би било изключено единствено ако за евентуалното преразглеждане изрично е бил определен друг срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020502">2 май 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:276">EU:C:2002:276</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Всъщност немският текст на член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците съответства по-скоро на второто тълкуване. Това е така, защото в него срокът е поставен преди двата етапа (die Abfallwirtschaftspläne und Abfallvermeidungsprogramme [werden] mindestens alle sechs Jahre bewertet und gegebenenfalls — […] — überarbeitet“). Но и този аспект не е определен граматически по категоричен начин. Би било възможно да се разбере, че срокът се отнася само за първия етап.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Ето защо за целите на тълкуването на тази разпоредба е необходимо да се установи реалната воля на автора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19691112">12 ноември 1969 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stauder</NAME.CASE> (<NO.CASE>29/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1969:57">EU:C:1969:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0003">3</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Confédération paysanne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑298/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:630">EU:C:2013:630</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160204">4 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>C &amp; J Clark International и Puma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑659/13 и C‑34/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:74">EU:C:2016:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като по-специално се анализират нейният контекст и цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161123">23 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑442/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:890">EU:C:2016:890</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170608">8 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sharda Europe</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑293/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:430">EU:C:2017:430</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както и историята на създаването ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091022">22 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zurita García и Choque Cabrera</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/08 и C‑348/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:648">EU:C:2009:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Confédération paysanne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑298/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:630">EU:C:2013:630</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">История на създаване на разпоредбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Историята на създаване на член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците показва преди всичко, че държавите членки са искали да предотвратят налагането на задължение плановете за управление на отпадъците да бъдат преразглеждани периодично и независимо от реалната необходимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Всъщност предложението на Комисията е било плановете за управление на отпадъците да се преразглеждат най-малко на всеки пет години<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Член 26, параграф 1 от Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за отпадъците, COM(2005) 667, окончателен.</P></NOTE>. Съветът допълва това предложение с оценката, както и с пояснението, че плановете ще се преразглеждат само доколкото е необходимо. С оглед на това срокът е увеличен на шест години<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Член 27 от Обща позиция (ЕО) № 4/2008, приета от Съвета на <DATE ISO="20071220">20 декември 2007 година</DATE> с оглед на приемането на Директива 2008/…/EО на Европейския парламент и на Съвета от … относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="071E" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2008">ОВ C 71E, 2008 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>). Вж. и член 26б от проекта от <DATE ISO="20070511">11 май 2007 г.</DATE> (Документ на Съвета № 9475/07, стр. 32).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Действително не може да се изключи, че Съветът същевременно е възнамерявал да освободи евентуалното преразглеждане от налагането на какъвто и да било срок, но това не може и категорично да се установи. Възможно е също така с удължаването на срока на шест години да се е целяло да се даде достатъчно време за изпълнението на <HT TYPE="ITALIC">двата</HT> етапа, а именно на оценката и на преразглеждането.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">iii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Контекстът и целта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Както предвид контекста, така и предвид целта на преразглеждането на планове за управление на отпадъци може да се предположи, че посоченият срок от шест години се отнася и за преразглеждането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Всъщност поне оценката следва да се извършва <HT TYPE="ITALIC">най-малко</HT> на всеки шест години. Това означава, че оценката на плановете трябва да се извършва и на по-кратки интервали, ако това се окаже необходимо. Ето защо срокът се отнася до цялостната външна рамка за оценката, от която не може да се излиза по-специално поради това че оценката наистина е започнала в рамките на срока, но е била завършена едва по-късно, както твърди Испания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>При това положение, ако от оценката обаче се породи необходимост от преразглеждане, не би било логично за него да не се определи срок. Това е така, защото, ако няма срок, има опасност преразглеждане, което по принцип е необходимо, изобщо да не се извърши или да се извърши със закъснение. Полезният ефект на член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците и високото равнище на защита в областта на околната среда по смисъла на член 3, параграф 3 ДЕС, член 37 от Хартата и член 191, параграф 2 ДФЕС не биха били гарантирани.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Също така, ако се приеме, че е налице имплицитно задължение плановете да се преразгледат в разумен срок, това не би могло да гарантира в достатъчна степен полезният ефект на член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>В този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030626">26 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑233/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:371">EU:C:2003:371</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0116">116</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0117">117</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност един такъв <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>разумен срок<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> би бил свързан със значителни трудности по отношение на прилагането му на практика. Преди съответно произнасяне на Съда не би било ясно дали той изобщо съществува, а впоследствие това би означавало във всеки отделен случай да се преценява какъв срок би бил разумен. Наистина Съдът вече е приемал, че съществува такъв имплицитен срок, но в съответните случаи е ставало въпрос за помощна мярка, тъй като изобщо не е бил предвиден срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050602">2 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑282/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:334">EU:C:2005:334</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100325">25 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:164">EU:C:2010:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай обаче е напълно съвместимо с текста на разпоредбата посоченият срок от шест години да се разбира в смисъл, че обхваща и преразглеждането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030626">26 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑233/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:371">EU:C:2003:371</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>На това не противоречи и фактът, че преразглеждането на даден план по необходимост изисква време. Вярно е, че е невъзможно даден план да се преразгледа до края на срока, ако към този момент тепърва се приключва оценката. Посоченият проблем обаче може да бъде решен, като оценката се извърши така своевременно, че след нея да остане достатъчно време за евентуално преразглеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Също така съответната организация на прилагането на член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците би следвало да е неособено трудна за компетентните органи. Всъщност въз основа на практическия си опит при управлението на отпадъците те би трябвало да могат в голяма степен да предвидят резултатите от оценката и съответно необходимостта от преразглеждане. Това показва впрочем и съобщената от Испания информация за състоянието в двата спорни региона. Там очевидно поначало е било ясно, че оценката ще доведе до преразглеждане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. посоченото в бележки под линия 10 и 11.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Накрая, при тълкуването на член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците следва да се има предвид, че не става въпрос за задължения, които са пряко приложими към частноправни субекти. Напротив, държавите членки, участвали в приемането на Директивата за отпадъците в Съвета, трябва да направят оценка и да преразгледат плановете за управление на отпадъците. Ето защо е оправдано дадена двусмислена разпоредба да се тълкува по начин, който гарантира полезния ѝ ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Оттук, обратно на поддържаното от Испания, член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците следва да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да оценяват плановете най-малко на всеки шест години и при необходимост също и да ги преразглеждат в рамките на този срок. В настоящия случай това не е било направено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Ето защо, ако Съдът допусне иска, първата част от иска следва да бъде уважена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По информирането на Комисията за преразгледани планове</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Втората част от иска, а именно да се установи, че като не е информирала официално Комисията за преразглеждането на плановете за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови, Испания не е изпълнила задълженията си по член 33, параграф 1 от Директивата за отпадъците, обаче следва да се отхвърли. Това е така,<?PAGE NO="9"?> защото Испания правилно се позовава на факта, че съгласно член 33, параграф 1 от Директивата за отпадъците е задължена да информира Комисията само за съществени ревизии на плановете за управление на отпадъците. Комисията обаче не е доказала, че преразглеждането на плановете за тези два региона задължително води до съществени ревизии.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В случай че Съдът се съгласи с моето становище за допустимостта на иска, съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася съдебните разноски, тъй като Испания е направила искане в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В случай обаче, че той счете иска за допустим и последва изложените ми при условията на евентуалност съображения, решението по съдебните разноски би било по-сложно. Двете страни печелят по част от основанията си и съответно губят по част от основанията си. Доколкото Комисията оттегля иска, това действително отчасти се дължи на факта, че Испания е преразгледала плановете за управление на отпадъците за определени региони със закъснение, но що се отнася до първоначално твърдяното нарушение на член 28, параграф 1 от Директивата за отпадъците, то се дължи и на факта, че Комисията не е разгледала по същество по-старите планове за управление на отпадъците, с които разполага. Ето защо в този случай двете страни би следвало да понесат направените от всяка от тях съдебни разноски, както е предвидено в член 138, параграф 3, първо изречение от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да се произнесе, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1)</NO.P><TXT>Отхвърля иска като недопустим.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Европейската комисия понася съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Ако обаче Съдът допусне иска, той би следвало поне да го уважи частично:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1)</NO.P><TXT>Като не е преразгледало плановете за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови съгласно изискванията на Директивата за отпадъците, т.е. в рамките на шест години след изтичането на срока за транспониране, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 30, параграф 1 от Директивата за отпадъците.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Отхвърля иска в останалата му част.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Кралство Испания и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>