<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-430/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0430</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:759">EU:C:2018:759</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>22</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>22</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Дело C‑430/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Walbusch Walter Busch</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180920">20 септември 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑430/17</HT></P><P>Walbusch Walter Busch GmbH &amp; Co. KG</P><P>срещу</P><P>Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main eV</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Защита на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Член 6, параграф 1 и член 8, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Изисквания за предоставяне на информация при договори от разстояние и договори извън търговския обект</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 и промяна на задълженията за предоставяне на информация за договори, сключени с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията</KEYWORD><KEYWORD>Рекламен проспект, в който е посочена хипервръзка за подробна информация относно правото на отказ</KEYWORD><KEYWORD>Задължение да се предостави стандартният формуляр за отказ, предвиден в член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83 и част Б от приложение I към нея</KEYWORD><KEYWORD>Член 16 от Хартата и свобода на стопанската инициатива</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация в контекста на рекламата съгласно член 11 от Хартата</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>По същество настоящото дело се отнася до значението на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, използван в член 8, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/557/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="64" DATE.PUB="2011">ОВ L 304, 2011 г., стр. 64</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, и съответно до обстоятелствата, при които се променят изискванията на член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 по отношение на информацията, която търговците трябва да предоставят на потребителите, преди последните да могат да бъдат обвързани с договор от разстояние или договор извън търговския обект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Директива 2011/83 отменя и заменя както Директива 85/577/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19851220">20 декември 1985 година</DATE> относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="372" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1985">ОВ L 372, 1985 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188.</P></NOTE>, така и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19970520">20 май 1997 година</DATE> относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="144" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="1997">ОВ L 144, 1997 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 160.</P></NOTE>, като опростява и актуализира закриляните от тези директиви права в единна мярка за максимална<?PAGE NO="2"?> хармонизация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Weatherill</HT>, S. The Consumer Rights Directive: how and why a quest for <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>coherence<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201D" ID="QE0002"/> has (largely) failed. — Common Market Law Review, 49 (2012), p.1279 (1290). Както обаче е посочено в съображение 2 от Директива 2011/83, държавите членки следва да имат право да запазят или да приемат национални правила по отношение на някои аспекти. Освен това Директива 2011/83 включва и по-умерено изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990525">25 май 1999 година</DATE> относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="171" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="1999">ОВ L 171, 1999 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89).</P></NOTE>. В резултат на това е въведен член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 и сега от Съда се изисква да тълкува за първи път израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, в контекста на договорите от разстояние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>По-конкретно става дума за търговец, който помества в списания рекламни проспекти за продажба на непромокаеми якета (с отделящ се талон за поръчка по пощата) и твърди, че има право да се позове на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83. Съответно се поддържа, че преди сключването на договорите от разстояние за продажбата на якетата търговецът е длъжен да предостави на потребителите единствено информацията за наличието на правото им на отказ, но не и другата информация по член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83. Zentrale zur Bekämpfung des unlauteren Wettbewerbs eV (Сдружение за борба срещу нелоялната конкуренция) оспорва в Германия това тълкуване на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, като завежда дело в тази държава членка, по което именно се води главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В случай че търговецът може да се позовава на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, от значение за главното производство ще е и въпросът дали търговецът трябва да предостави информация относно правото на отказ в самия проспект, или е достатъчно да посочи интернет адрес, на който може да бъде намерена тази информация. Същият въпрос ще възникне и по отношение на стандартния формуляр за отказ, който е предвиден в част Б от приложение I към Директива 2011/83 и е посочен в член 6, параграф 1, буква з) и член 11, параграф 1 от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Хартата на основните права на Европейския съюз</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 11 от Хартата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>. Параграф 1 от него гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 16 от Хартата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Свобода на стопанската инициатива<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> и гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 38 от Хартата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Защита на потребителите<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>В политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2011/83</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2011/83 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Предмет<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Целта на настоящата директива е чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно договорите, сключени между потребители и търговци<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1, букви а)—з) от Директива 2011/83 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и съобразно стоките или услугите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>самоличността на търговеца, например неговото търговско наименование;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>географски адрес, на който търговецът е установен, и телефонния номер на търговеца, номера на факса и адреса на електронната му поща, ако съществува такъв, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него, и когато е приложимо, географския адрес и самоличността на търговеца, от чието име той действа;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>в случай че не съвпада с адреса съгласно буква в), географския адрес на мястото на стопанска дейност на търговеца (и когато е приложимо — адреса на търговеца, от чието име той действа), на който потребителят може да изпрати евентуални жалби;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци или, когато естеството на стоките или услугите е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, начина, по който трябва да се изчисли цената, и когато е приложимо, всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси и всички други разходи или, когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими. В случай на безсрочен договор или на договор, предвиждащ абонамент, крайната цена включва общите разходи за периода на отчитане. Когато тези договори предвиждат плащане на фиксирана сума, крайната цена включва също общите месечни разходи. Когато общите разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>когато е приложимо, разходите за използване на техническото средство за комуникация от разстояние за сключването на договора, когато тези разходи са изчислени на база, различна от основната тарифа;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>условията на плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е приложимо, предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT>когато съществува право на отказ, условията, срока и начина за неговото упражняване в съответствие с член 11, параграф 1, както и стандартния формуляр за отказ, предвиден в приложение I, част Б<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 8, параграфи 1 и 4—7 от Директива 2011/83 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>По отношение на договорите от разстояние търговецът предоставя информацията, предвидена в член 6, параграф 1, или предоставя тази информация на разположение на потребителя по начин, съобразен с използваното средство за комуникация от разстояние, на ясен и разбираем език. Доколкото въпросната информация се предоставя на траен носител, тя трябва да бъде четливо написана.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Ако договорът е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, търговецът предоставя върху конкретното средство преди сключването на договора най-малко преддоговорната информация относно основните характеристики на стоките или услугите, самоличността на търговеца, крайната цена, правото на отказ, срока на договора и ако договорът е безсрочен — условията за прекратяването му, както е посочено в член 6, параграф 1, букви а), б), д), з) и о). Търговецът предоставя на потребителя останалата информация, посочена в член 6, параграф 1, по подходящ начин в съответствие с параграф 1 от настоящия член.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засяга параграф 4, ако търговецът използва телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, в началото на разговора с потребителя той разкрива своята самоличност и, където е приложимо, самоличността на лицето, от чието име се обажда, както и търговската цел на обаждането.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>При сключването на договор от разстояние по телефона държавите членки могат да предвидят, че търговецът е длъжен да потвърди предложението до потребителя и че потребителят ще бъде обвързан от предложението едва след като го е подписал или след като е изпратил писменото си съгласие. Държавите членки могат също така да предвидят тези потвърждения да бъдат извършвани единствено на траен носител.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA><P>Търговецът предоставя на потребителя потвърждение за сключването на договора върху траен носител в рамките на разумен срок след сключването на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди започване на изпълнението на услугата. Това потвърждение включва:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>цялата информация, посочена в член 6, параграф 1, освен ако търговецът не е предоставил тази информация на потребителя на траен носител преди сключването на договора от разстояние; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>когато е приложимо, потвърждението за предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя в съответствие с член 16, буква м)<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 11 от Директива 2011/83 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Упражняване на правото на отказ<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Член 11, параграф 1 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Потребителят информира търговеца преди изтичането на срока за отказ за решението си да се откаже от договора. За тази цел потребителят може:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да използва стандартния формуляр за отказ, предвиден в приложение I, част Б; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да заяви по друг начин недвусмислено решението си да се откаже от договора.</TXT></NP></ITEM></LIST></P><?PAGE NO="5"?><P>Държавите членки не могат да предвиждат никакви изисквания за формата на стандартния формуляр за отказ освен предвидените в приложение I, част Б<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 355 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>BGB<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Право на отказ при потребителските договори<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Член 355, параграф 1 от BGB гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>В случаите, в които на потребителя със закон е предоставено право на отказ съгласно тази разпоредба, потребителят и търговецът престават да бъдат обвързани от волеизявленията си за сключване на договора, ако в съответния срок потребителят се откаже от своето волеизявление. Отказът се извършва чрез изявление до търговеца. Изявлението трябва недвусмислено да отразява решението на потребителя да се откаже от договора. За отказа не трябва да се посочват причини. Своевременното изпращане на отказа е достатъчно за спазване на срока<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 312d от BGB е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Изисквания за предоставяне на информация<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Член 312d, параграф 1 от BGB гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>При договори извън търговския обект и договори от разстояние търговецът е длъжен да предостави информация на потребителя в съответствие с изискванията на член 246а от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuche (Закон за преходните и заключителните разпоредби към Гражданския кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>EGBGB<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>). Освен ако страните по договора изрично не са уговорили друго, информацията, която търговецът предоставя в изпълнение на това задължение, става част от договора<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 312g от BGB е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Право на отказ<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Член 312g, параграф 1 от BGB гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>При договори извън търговския обект и при договори от разстояние потребителят има право на отказ съгласно член 355<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 246а от EGBGB е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Изисквания за предоставяне на информация за договори извън търговския обект и договори от разстояние, различни от договори за финансови услуги<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Параграф 1 от него е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Изисквания за предоставяне на информация<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="246A.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Ако потребителят има право на отказ съгласно член 312g, параграф 1 от BGB, търговецът е длъжен да му предостави информация:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>относно условията, срока и начина за упражняване на правото на отказ съгласно член 355, параграф 1 от BGB, както и стандартния формуляр за отказ, предвиден в приложение 2,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 246а, параграф 3 от EGBGB е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Облекчени изисквания за предоставяне на информация в случай на ограничена възможност за представяне на информацията<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Ако договорът от разстояние се сключва чрез средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за информацията, която трябва да бъде предоставена на потребителя, търговецът е длъжен да предостави на потребителя посредством това средство за комуникация от разстояние най-малко следната информация:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="6"?><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>ако е приложимо, наличието на право на отказ от договора и</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…].</P><P>Достъп до останалата информация по параграф 1 трябва да се осигури на потребителя по подходящ начин в съответствие с параграф 4, алинея 3<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 246а, параграф 4 от EGBGB е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Изисквания за форма във връзка с изпълнението на изискванията за предоставяне на информация<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. Той гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="246A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Търговецът е длъжен да предостави на потребителя информацията по параграфи 1—3 по ясен и разбираем начин, преди потребителят да направи договорното си волеизявление.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="246A.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>При договори от разстояние търговецът е длъжен да предостави информацията на потребителя по начин, съобразен с използваното средство за комуникация от разстояние. Ако информацията се предоставя на траен носител, трябва да е четлива и трябва да е посочено наименованието на търговеца. Независимо от разпоредбата на първо изречение, търговецът може да осигури достъп на потребителя до информацията по параграф 3, второ изречение по подходящ начин<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Сдружението за борба срещу нелоялната конкуренция, Франкфурт на Майн, е ищец в главното производство на първа инстанция и ответник по ревизионната жалба (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>ищецът<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>). Жалбата се разглежда в Германия от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>През 2014 г. Walbusch Walter Busch — ответник в главното производство на първа инстанция и жалбоподател пред запитващата юрисдикция (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>ответникът<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>), разпространява като притурка към различни списания и вестници разгъващ се рекламен проспект от шест страници с формат 19 × 23,7 cm (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>проспектът<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>). В долната половина на дясната разгъната страница проспектът съдържа отделящ се талон за поръчка по пощата. И на лицевата, и на обратната страна на талона за поръчка по пощата е споменато законното право на отказ. В полето до лицевата страна на талона за поръчка по пощата, под заглавие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>So bestellen Sie bei […]<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Можете да поръчате от […]<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>), са посочени телефонен номер и факс, интернет адрес и пощенски адрес на ответника, а най-долу на първата и последната страница от сгънатия проспект, под заглавие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Bestellservice<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>За поръчки<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>), са поместени телефонен номер и интернет адрес на ответника. При отваряне на интернет адреса се появява началната страница на уебсайта на ответника. През линка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Общи условия<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, поместен под заглавие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Rechtliches<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Правни въпроси<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>), могат да се намерят указанията за отказ и стандартният формуляр за отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Ищецът определя проспекта като некоректен, тъй като липсвали надлежни указания за отказ и тъй като стандартният формуляр за отказ не бил приложен, а бил достъпен чрез уебсайт. След като изпраща писмена покана, с която обаче ответникът не се съобразява, ищецът предявява иск за преустановяване на нарушението и възстановяване на извънсъдебните разноски във връзка с поканата в размер на 246,10 EUR, заедно с лихви.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Landgericht (областният съд) по същество уважава иска. Впоследствие въззивният съд частично изменя това решение и включително осъжда ответника при упражняването на търговската си дейност занапред да не дава възможност на потребителите да сключват договори от разстояние за покупка на стоки чрез печатна публикация, без в тази печатна публикация пряко да е предоставил информация за: условията, срока и начина за упражняване на правото на отказ, в частност името и адреса на лицето, пред което се заявява отказът, и без да е приложил към печатната публикация стандартния формуляр за отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В ревизионната си жалба до запитващата юрисдикция ответникът поддържа искането си за цялостно отхвърляне на иска. Ищецът моли ревизионната жалба да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция уважаването на ревизионната жалба зависи от тълкуването на член 6, параграф 1, буква з) и член 8, параграф 4 от Директива 2011/83. Запитващата юрисдикция счита, че най-напред се поставя въпросът по какво следва да се преценява дали дадено средство за комуникация от разстояние (в случая — рекламен проспект с талон за поръчка по пощата) предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията по смисъла на член 8, параграф 4, първо изречение от Директива 2011/83. Кое е меродавно в това отношение: 1) дали (абстрактно) поради естеството си средството за комуникация от разстояние предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията, или пък 2) дали (конкретно) поради избраното от търговеца оформление средството предлага ограничено пространство или време за представяне на информацията (първи въпрос)?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция си задава въпроса дали свободата на търговеца при оформлението на неговата реклама и свободата на стопанска инициатива, закриляни от член 16 от Хартата, са от значение за решаването на повдигнатите в главното производство правни въпроси, наред с техническите ограничения, обусловени от естеството на въпросното средство за комуникация от разстояние. Запитващата юрисдикция също така си задава въпроса дали интересите на потребителите не биха били по-добре защитени, ако те получават пълната информация за упражняването на правото на отказ и стандартния формуляр за отказ едва след сключването на договора от разстояние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Поставя се и друг въпрос — съвместимо ли е с член 8, параграф 4 и член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83 информацията относно правото на отказ в случай на ограничена възможност за представяне на информация по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 да се сведе до информацията за наличието на право на отказ. От значение ли е за отговора на този въпрос необходимостта да се избегне непропорционално ограничаване на рекламната свобода? Запитващата юрисдикция в частност отбелязва, че съгласно съображение 4 от Директива 2011/83 тази директива цели да осигури справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Накрая, в случай че при ограничена възможност за представянето ѝ информацията относно правото на отказ не може да се сведе до информацията за наличието на такова право, възниква въпросът дали член 8, параграф 4 и член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83 въвеждат императивно изискване винаги преди сключването на договор от разстояние, дори при ограничена възможност за представяне на информация, към средството за комуникация от разстояние да се прилага формулярът за отказ, предвиден в част Б от приложение I към Директива 2011/83 (трети въпрос).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Производството е спряно и до Съда са отправени следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>1)</NO.P><TXT>При прилагането на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 от какво зависи дали съответното средство за комуникация от разстояние (в случая — рекламен проспект с талон за поръчка по пощата) предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>от това дали (абстрактно) поради естеството си средството за комуникация от разстояние предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията;</TXT><P>или</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>от това дали (конкретно) поради избраното от търговеца оформление съответното средство предлага ограничено пространство или време за представяне на информацията?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Когато е налице ограничена възможност за представяне на информацията по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, съвместимо ли е с член 8, параграф 4 и член 6, параграф 1, буква з) от Директивата информацията за правото на отказ да се сведе до информацията за наличието на право на отказ?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Въвеждат ли член 8, параграф 4 и член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83 императивно изискване винаги преди сключването на договор от разстояние, дори при ограничена възможност за представяне на информация, към средството за комуникация от разстояние да се прилага стандартният формуляр за отказ, предвиден в част Б от приложение I към Директива 2011/83?<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят ищецът, германското, финландското и полското правителство, а също и Комисията. В проведеното на <DATE ISO="20180607">7 юни 2018 г.</DATE> съдебно заседание устни становища представят ищецът, Германия и Комисията, както и ответникът.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обобщение на писмените становища</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По <HT TYPE="ITALIC">първия въпрос</HT> Полша заявява, че езиковото тълкуване на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 не предоставя решение на поставения проблем, и посочва, че според установената съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Полша посочва решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160317">17 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Liffers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑99/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:173">EU:C:2016:173</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Ищецът, Финландия, Полша и Комисията поддържат, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">първия въпрос</HT>, че определящо е абстрактното естество на средството за комуникация от разстояние, включително с оглед на факта, че целта на Директива 2011/83 е да осигури високо равнище на защита на потребителите. С други думи, те подкрепят първия тълкувателен вариант, представен от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Всички те по-нататък твърдят, че това тълкуване е в съответствие и със съображение 36 от Директива 2011/83, в което се посочва, че при договорите от разстояние изискванията за предоставяне на информация <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>следва да бъдат адаптирани <HT TYPE="ITALIC">с цел да бъдат взети предвид техническите ограничения, свързани с някои носители</HT><QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Ищецът изтъква, че в съображение 36 се споменават например ограничените възможности за представяне на информация на екраните на мобилните телефони. По този начин законодателят на Съюза искал да подчертае техническите ограничения, присъщи на определени видове носители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Ищецът и Комисията застъпват становището, че всяко евентуално нарушение на основните права на ответника е пропорционално и че при всички случаи гаранциите за тези права трябва да се разглеждат в контекста на защитата на потребителите по член 38 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Финландия и Комисията твърдят, че ако посоченото в член 8, параграф 4 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>средство за комуникация от разстояние<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> се отнасяше до средството, което търговецът е избрал в конкретния случай, то търговецът би могъл да заобиколи задълженията си по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 чрез избора на средство за комуникация от разстояние. Член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 щял да се окаже лишен от правна предвидимост и полезно действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Комисията добавя, че правилото по член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 се отнася до случаите, в които носителите имат технически ограничения, които не позволяват върху тях да се помести по-дълъг текст, каквито са например ограниченията за броя на знаците, които могат да се показват на мобилен телефон, или времевите ограничения при телевизионните рекламни клипове. В такива случаи Директива 2011/83 допускала на потребителя да се предостави достъп до част от тази информация чрез хипервръзка или чрез посочване на безплатен телефонен номер, на който тя може да се получи. Ако с напредъка на технологиите тези ограничения отпаднат, член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 вече нямало да се прилага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че ограничаването на свободата на търговеца, така че да е длъжен винаги да избира средство за реклама, достатъчно да включи цялата информация относно отказа от договора и останалата задължителна информация, е обосновано от целта за защита на потребителите и не е непропорционално. Същото важало в контекста на член 16 от Хартата. Освен това задълженията по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 се прилагали само при договори от разстояние по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Наред с това Комисията се позовава на постановеното от Съда в решение Canal Digital Denmark<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑611/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:800">EU:C:2016:800</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като твърди, че някои точки от това решение, в които се тълкува разпоредба на Директива 2005/29/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P><HT TYPE="ITALIC">Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20050511">11 май 2005 година</DATE> относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Директива за нелоялни търговски практики<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2005">OB L 149, 2005 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).</HT></P></NOTE>, сходна с разпоредбата на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, подкрепят нейното становище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. точки 65 и 66 по-нататък.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Ищецът добавя, че член 8, параграф 7, буква а) от Директива 2011/83 не променя предложения от него отговор на първия въпрос. Тази разпоредба задължавала търговците да предоставят на потребителя потвърждение за сключването на договора върху траен носител в рамките на разумен срок след сключването на договора от разстояние или най-късно в момента<?PAGE NO="10"?> на доставка на стоките или преди започване на изпълнението на услугата, като това потвърждение трябва да включва информацията, посочена в член 6, параграф 1 от Директива 2011/83, освен ако тя вече не е предоставена на траен носител. Ако член 8, параграф 7, буква а) се тълкува по друг начин, член 8, параграф 4 щял да е излишен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Накрая, ищецът, Финландия и Комисията твърдят, че член 8, параграф 4 представлява изключение, което трябва да се тълкува стриктно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">втория въпрос</HT>, ищецът, Финландия, Полша и Комисията поддържат, че не е достатъчно да се дава само информация за наличието на право на отказ, без да се предостави допълнителната информация относно начините за упражняване на това право, както се посочва в член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Ищецът отбелязва, че член 8, параграф 4, първо изречение от Директива 2011/83 ясно сочи, че във всички случаи трябва да бъде съобщен определен минимум от информация. Тази разпоредба препращала към член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83, според който този минимум от информация обхваща <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>условията, срока и начина за […] упражняване<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> на това право. По този начин с член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 законодателят на Съюза предвидил ясен и конкретен режим за предоставянето на информацията, която трябва да бъде дадена независимо от техническите ограничения (вж. член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 и думите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>върху конкретното средство<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>). Финландия и Полша заемат подобна позиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Ищецът посочва още, че споменаването в акта за преюдициално запитване на свободата на стопанска инициатива трябва да се третира в този контекст по същия начин, както в контекста на основните права и първия въпрос; целта за защита на потребителите трябвало да има предимство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Във връзка с <HT TYPE="ITALIC">втория въпрос</HT> Финландия добавя, че член 8, параграф 7, буква а) от Директива 2011/83, който предвижда определена информация да бъде предоставяна от търговците по-късно върху <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>траен носител<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, не дава аргумент в полза на тезата, че може да се даде преддоговорна информация само за наличието на право на отказ. Финландия също така твърди, че информацията, предоставяна на потребител, който обмисля сключването на договор от разстояние, е от основно значение, тъй като именно въз основа на тази информация потребителят взима решение дали да се обвърже с договора, или не.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">третия въпрос</HT>, ищецът и Комисията твърдят, че предвид член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83 стандартният формуляр за отказ от договора трябва да се предоставя на потребителя дори когато се прилага член 8, параграф 4. Обратно, <HT TYPE="ITALIC">Финландия</HT>, подкрепяна в известна степен от Полша, твърди, че сам по себе си формулярът за отказ не е част от посочената в Директива 2011/83 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>информация<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> относно правото на отказ, така че не е необходимо да се предоставя, преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Германия</HT> предлага различно решение на отправените въпроси от това на ищеца, Финландия, Полша и Комисията. По <HT TYPE="ITALIC">първия въпрос</HT> Германия твърди, наред с другото, че избраната от търговеца конкретна форма на комуникация е определяща за преценката дали сключеният от разстояние договор попада в обхвата на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, поради което по отношение на разглеждания в главното производство проспект било налице облекченото задължение за предоставяне на информация, предвидено в член 8, параграф 4 и член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Германия твърди, че нито текстът на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, нито съображенията на Директивата дават основание за ограничаване на приложното поле на разпоредбата, така че да се отнася само до някои средства за комуникация от разстояние. Средствата за комуникация, посочени в съображение 36, били само примери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Германия твърди, че целта на Директива 2011/83 не е да задължи търговците винаги да предоставят пълна информация относно правото на отказ преди сключването на договора. Директива 2011/83 имала за цел да осигури високо равнище на защита на потребителите и да създаде солидна правна рамка както за потребителите, така и за търговците. Тази цел се постигала и с член 8, параграф 7, буква а) от Директива 2011/83. На практика не било изключено много потребители да не запазват рекламните проспекти след изпращането на поръчката. Затова от съществено значение било подробната информация относно правото на отказ да бъде съобщена най-късно в момента на доставката, за да се гарантира, че потребителите са запознати с това право. Член 8, параграф 7, буква а) от Директива 2011/83 гарантирал в пълна степен съблюдаването на правата на потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Налагането на задължения свръх облекчените изисквания за предоставяне на информация, предвидени в член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, ограничавало свободата на стопанска инициатива на търговците по член 16 от Хартата, без да предоставя никакво предимство за потребителите. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата свободата на търговеца при избора на рекламно средство не можело да се ограничава непропорционално. Ако избраното от търговеца средство за комуникация е без значение при прилагането на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, съществувал риск търговците да не могат да използват определени форми на реклама, тъй като съответната реклама би оставала незабележима поради обема на задължителната информация. Германия съща така подчертава разпоредбата на член 8, параграф 4, второ изречение от Директива 2011/83/ЕС, съгласно която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>[т]ърговецът предоставя на потребителя останалата информация, посочена в член 6, параграф 1, по подходящ начин в съответствие с параграф 1 от настоящия член<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">втория въпрос</HT>, Германия е на мнение, че когато се използва средство за комуникация от разстояние, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, търговците са задължени да информират потребителите само за наличието на правото на отказ и това не е пречка за осигуряването на високо равнище на защита на потребителите. Всяко по-тежко задължение по отношение на информацията, която трябва да бъде предоставяна на потребителите относно правото на отказ, щяло да представлява непропорционално ограничение на правото на реклама.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>С оглед на обема на информацията относно правото на отказ, която следва да се предоставя на потребителите, с оглед на посочената по-горе цел на Директива 2011/83, както и с оглед на интереса на потребителите и търговците Германия е на мнение, че когато са ограничени възможностите за представяне на информация, е целесъобразно да се оптимизира количеството информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Германия се позовава на съображение 4 от Директива 2011/83, в което в частност се посочва, че трябва да се установи баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията. Предвиденото в член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 изключение отчитало пространствените и времевите ограничения на техниките за комуникация от разстояние и също така било мярка срещу налагането на непропорционални ограничения върху рекламната свобода на търговците. Тук Германия отново отбелязва, че във всеки случай съществената за потребителите разпоредба е член 8, параграф 7, буква а) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">третия въпрос</HT>, Германия твърди, че при ограничено пространство и време за представянето ѝ информацията относно правото на отказ може да се свежда до информацията за наличието на това право и не е необходимо към средството за комуникация от разстояние винаги да се прилага стандартният формуляр за отказ, предвиден в част Б от приложение I към Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преглед</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Основен за настоящото дело е първият въпрос, а именно дали се прилагат обективни, или субективни критерии, когато съд на държава членка решава дали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>договорът е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Стигнах до извода, че от гледна точка на правото на Съюза правилно тълкуване на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 осигурява първият предложен от запитващата юрисдикция тълкувателен вариант. С други думи, дали разглежданият проспект с малък талон представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, зависи от това дали (абстрактно) поради естеството си средството за комуникация от разстояние предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията. Както е видно от анализа по-нататък, този обективен подход отразява смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, за разлика от субективния анализ, характерен за преценката дали в конкретния случай съответното средство за комуникация предлага ограничено пространство или време поради избраното от търговеца оформление, което е вторият посочен в първия въпрос тълкувателен вариант.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция поставя втория въпрос относно съдържанието на правото на отказ само ако бъде възприет вторият тълкувателен вариант, посочен в първия въпрос. Ще представя отговор на втория и третия въпрос с уговорката, че той ще е от значение само в случай че Съдът не се съгласи с моето предложение за отговор на първия въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Преди всичко това ще изложа някои предварителни бележки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Най-напред е важно да се подчертае, че предвидената в член 8, параграф 4 промяна в изискванията за предоставяне на информация по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 се отнася само до <HT TYPE="ITALIC">средството</HT>, чрез което търговците предоставят на потребителите информацията, посочена в член 6, параграф 1 от Директивата, преди тези потребители да се обвържат с договор от разстояние или договор извън търговския обект, но не и до <HT TYPE="ITALIC">съдържанието</HT> на това, което трябва да бъде съобщено. Както е посочено в съображение 35 от Директива 2011/83, информацията, която се предоставя от търговеца на потребителя, следва да бъде задължителна. Съгласно член 8, параграф 4, последно изречение от Директива 2011/83 информацията, която не е посочена в член 8, параграф 4 като попадаща в обхвата на въведената с тази разпоредба промяна, следва просто да бъде предоставена от търговеца на потребителя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>по подходящ начин<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> в съответствие с член 8, параграф 1 от Директивата. Като се има предвид, че член 8, параграф 1 от Директива 2011/83 препраща към член 6, параграф 1 от нея, това следва да се извърши, преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Решението на законодателя на Съюза да въведе изключение по отношение на средствата, а не на съдържанието, е в съответствие с предвидената в член 38 от Хартата гаранция за високо равнище на защита на потребителите във всички политики на Съюза и намира подкрепа в член 12 ДФЕС, член 114, параграф 3 ДФЕС и член 169 ДФЕС. Освен това поради растящата популярност на потребителските договори от разстояние, дължаща се на възхода на цифровите технологии, става все по-сложно да се гарантира полезното действие на Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Наред с това значителна част от защитата на ответника се основава на свободата на стопанската инициатива съгласно член 16 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Във връзка с това право вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170314">14 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>G4S Secure Solutions</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:203">EU:C:2017:203</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171026">26 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>BB construct</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:820">EU:C:2017:820</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Global Starnet</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:985">EU:C:2017:985</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Polkomtel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:989">EU:C:2017:989</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:498">EU:C:2016:498</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pillbox 38</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑477/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:324">EU:C:2016:324</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>AGET Iraklis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑201/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:972">EU:C:2016:972</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neptune Distribution</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:823">EU:C:2015:823</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>McDonagh</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:43">EU:C:2013:43</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sky Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:28">EU:C:2013:28</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Kokopelli</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑59/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:447">EU:C:2012:447</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тя понякога се припокрива със свободата на изразяване на мнение и на информация в контекста на рекламата, която е защитена от член 11 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neptune Distribution</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:823">EU:C:2015:823</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и която Съдът е имал възможност да разгледа по отношение на опаковането и етикетирането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>В точка 147 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Philip Morris Brands</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑547/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:325">EU:C:2016:325</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>[ч]лен 11 от Хартата закрепва свободата на изразяване на мнение и на информация. Тази свобода е защитена и с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>, която, видно от практиката на Европейския съд по правата на човека, се прилага включително към разпространяването от предприемач на информация с търговски характер, по-конкретно под формата на рекламни съобщения. Тъй като обаче, както е видно от член 52, параграф 3 от Хартата и от разясненията относно Хартата във връзка с член 11 от нея, предвидената в член 11 от Хартата свобода на изразяване на мнение и на информация има същия смисъл и същия обхват като свободата, гарантирана от ЕКПЧ, следва да се приеме, че тази свобода обхваща използването от предприемач на обозначения като посочените в член 13, параграф 1 от Директива 2014/40 върху опаковките и етикетите на тютюневите изделия (решение [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>] <NAME.CASE>Neptune Distribution</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑157/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:823">EU:C:2015:823</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. Вж. също заключението на генералния адвокат Jääskinen по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Google Spain и Google</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:424">EU:C:2013:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това право е също толкова относимо и когато са предвидени законови ограничения по отношение на рекламата и маркетинга и на средствата и условията за потребителски поръчки на стоки и услуги, както е в случая в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Важно е обаче да се подчертае, че когато член 16 от Хартата е изтъкнат в контекст, в който е релевантна защитата на потребителите, трябва да се вземе предвид и член 38 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>McDonagh</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:43">EU:C:2013:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Интересно е да се отбележи, че в точка 62 от решение McDonagh Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>при конфликт между няколко защитени от правния ред на Съюза права тази преценка трябва да се извърши при спазване на необходимото съчетаване на изискванията, свързани със защитата на тези различни права и на подходящо равновесие между тях (вж. в този смисъл [решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080129">29 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Promusicae</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑275/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:54">EU:C:2008:54</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsches Weintor</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑544/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:526">EU:C:2012:526</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>])<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</P></NOTE>, независимо дали член 38 представлява принцип и следователно съгласно член 52, параграф 5 от Хартата е от значение само за тълкуването на законодателството на Съюза, или е разпоредба, предоставяща субективни права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>OTP Bank и OTP Faktoring</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑51/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:303">EU:C:2018:303</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Влиянието на правото на защита на потребителите се доказва от факта, че отсъствието му от целите на даден акт от законодателството на Съюза може да бъде от решаващо значение за тълкуването на акта. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>El Majdoub</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:334">EU:C:2015:334</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Член 38 от Хартата има същата роля, когато член 11 от Хартата се прилага по отношение на свободата на изразяване на мнение и на информация в контекста на рекламата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neptune Distribution</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:823">EU:C:2015:823</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отговорът на първия и втория въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ на първия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Както посочва Полша в писменото си становище, формулировката на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 не указва дали разглежданият в главното производство проспект представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> съгласно тази разпоредба.<?PAGE NO="14"?> Документите от подготвителните работи, имащи отношение към приемането на член 8, параграф 4 от Директивата, също не са от особена полза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В контекста на договорите от разстояние вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120705">5 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Content Services Limited</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:419">EU:C:2012:419</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ще отбележа обаче, че в релевантните за делото в главното производство документи от подготвителните работи понякога се споменава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>развитието на технологиите<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>. Вж. например Комисия, Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="061" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ C 61, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, стр. 3). Вж. също така Съвет на Европейския съюз, Работен документ на службите на Комисията — Придружителен документ към Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите — Приложения, <DATE ISO="20081008">8 октомври 2008 г.</DATE>, SEC(2008) 2547, стр. 4.</P></NOTE>, но следва да се отбележи, че на стр. 40 от ръководството на Комисията относно Директива 2011/83 се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>[ч]лен 8, параграф 4 следва да се прилага най-вече за договори, сключени чрез използване на технологии като услугата за кратки съобщения SMS, които налагат технически ограничения за количеството информация, което може да бъде изпратено<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/crd_guidance_bg.pdf.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>По-показателни са обаче контекстът и целта на член 6, параграф 1 и член 8, параграф 4 от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Що се отнася до целта, както се посочва в писмените становища на Финландия и Комисията, ако се използваха критериите на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>конкретния случай<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> по отношение на избраното от търговеца оформление — вторият тълкувателен вариант, посочен от запитващата юрисдикция в първия въпрос, това би означавало да се допусне предпоставките за прилагане на изключението по член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 да зависят от търговците и от <HT TYPE="ITALIC">техния</HT> избор на средства за рекламиране и предлагане на договори от разстояние. Това би било в противоречие с посочената в съображение 2 от Директивата цел да се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>предвид[ят] унифицирани правила за общите аспекти на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> и със създаването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>единна нормативна рамка, изградена върху ясно дефинирани правни понятия<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, както е предвидено в съображение 7. Това също така би намалило полезното действие на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 и би било в противоречие с принципа, че изключенията от правилата на правото на Съюза, целящи да осигурят защита на потребителите, трябва да бъдат тълкувани стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100415">15 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>E. Friz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑215/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:186">EU:C:2010:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Освен това съм съгласен, че както личи от съображение 36, целта на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 е да се гарантира, че на потребителите ще се предоставя цялата информация, изисквана съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2011/83, дори ако новите технологии, използвани от търговците за рекламиране и предлагане на договори от разстояние, затрудняват съобщаването ѝ. В съображение 36 се посочва необходимостта изискванията за предоставяне на информация да бъдат адаптирани <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>с цел да бъдат взети предвид техническите ограничения, свързани с <HT TYPE="ITALIC">някои носители</HT>, като броя на знаците върху някои екрани на мобилни телефони<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> (курсивът е мой). Акцентът на Директива 2011/83 върху използваното (обективно) средство за комуникация е отразено и в съображение 20, в което се потвърждава, че определението за договор от разстояние обхваща изключителното използване на средства за комуникация от разстояние като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>поръчка по пощата, Интернет, телефон или факс<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Що се отнася до контекста, както съм посочвал в предходно заключение, контекстът при тълкуването на мерките на Съюза обхваща няколко различни отправни точки. Той включва сравнение със законодателството, което предхожда разглежданата мярка, но се отменя с нея. Обхваща законодателството на Съюза, което се отнася до или е свързано по същество с въпросната мярка. Отнася се и до контекста на съответната разпоредба във връзка с други разпоредби на акта на Съюза, в който се съдържа, и с цялостния му замисъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pinckernelle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑535/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:996">EU:C:2016:996</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>В това отношение позоваването от страна на Комисията на постановеното от Съда в решение Canal Digital Danmark<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑611/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:800">EU:C:2016:800</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> може да се окаже от значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Както се посочва в точка 36 от заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Content Services</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:126">EU:C:2012:126</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), определенията на същото понятие, дадени в директиви, различни от обсъжданата, могат да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>от полза<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> в процеса на тълкуване.</P></NOTE>. По онова дело Съдът е запитан в частност дали член 7, параграфи 1 и 3 от Директивата за нелоялните търговски практики трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали дадена търговска практика трябва да се смята за заблуждаващо бездействие, следва да се взема предвид контекстът, в който се прилага тази практика, и по-конкретно наложените от използваното средство за комуникация ограничения в пространството или времето. Член 7, параграф 1 от Директивата за нелоялните търговски практики предвижда, че при преценката дали дадена търговска практика е нелоялна трябва да се отчитат фактическият контекст, както и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Макар че не мога да се съглася, че която и да е от изтъкнатите от Комисията точки от решение Canal Digital Danmark подкрепя обективния вместо субективния подход към отговора на първия въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>В съдебното заседание Комисията посочи точки 80, 58 и 63. В писменото си становище тя посочва точки 62 и 63.</P></NOTE>, в точка 42 от решение Canal Digital Danmark, при анализа на значението на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>ограниченията в пространството или времето, дължащи се на използваното средство за комуникация<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, Съдът споменава времевите ограничения, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>които може да са характерни <HT TYPE="ITALIC">за някои средства за комуникация като телевизионните рекламни клипове</HT><QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Затова следва да отбележа, че за тълкуването на член 7, параграф 1 от Директивата за нелоялните търговски практики видимо е бил меродавен не субективният избор на търговеца в конкретния случай, а по-скоро обективните качества на някои комуникационни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Наред с това Директива 97/7 — една от директивите, предшестващи Директива 2011/83, не съдържа разпоредби, които да са белег за смекчаване на нейните изисквания по отношение на традиционните форми на комуникация от разстояние между търговците и потребителите, например чрез каталози и списания с проспекти от вида на разглежданите в главното производство. Предвиждането на подобна мярка в следващата директива — в настоящия случай Директива 2011/83, би било несъвместимо с високото равнище на защита на потребителите и би изисквало ясна формулировка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Затова съм съгласен с изложеното в съдебното заседание становище на Комисията, че постановеното от Съда в решение Verband Sozialer Wettbewerb<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170330">30 март 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑146/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:243">EU:C:2017:243</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се отнася до случай, който е свързан с реклама на хартиен носител, но няма никаква прилика със случая в главното производство, и поради тези различия във фактическата обстановка не може да бъде от полза за отговора на първия въпрос. Позоваването на това решение от страна на ответника е безпредметно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>По дело Verband Sozialer Wettbewerb към Съда е отправен въпросът дали член 7, параграф 4, буква б) от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че информацията за седалището и адреса на управление, географския адрес и самоличността на търговеца трябва да се съдържа в реклама за конкретни продукти, направена в печатно издание, когато тези продукти се купуват от потребителите на онлайн портала, посочен в рекламата, на предприятието, което е автор на посочената реклама, и тази информация е лесно достъпна на този онлайн портал или чрез него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Съдът постановява, че обхватът на информацията за географския адрес и самоличността на търговеца, която търговецът трябва да съобщи в рамките на оферта за продажба, следва да се преценява в зависимост от контекста на офертата, от естеството и характеристиките на продукта, както и от използваното средство за комуникация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Пак там, т. 28 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Съдът след това добавя, че в случая, в който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>онлайн портал за продажби е предмет на реклама в печатно издание и в който по-конкретно съществуват голям брой възможности за покупки от различни търговци, могат обаче да съществуват ограничения в пространството по смисъла на член 7, параграф 3 от Директива 2005/29<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Пак там, т. 29.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Нищо в преписката по делото обаче не сочи, че разглежданият в главното производство проспект се отнася до оферти от повече от един търговец или че с него се препраща към различни уебсайтове чрез платформа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>На последно място, както изтъква ищецът, рекламните носители при традиционните форми на комуникация като използваните в случая в главното производство често са насочени към групи от обществото като например възрастните хора, които не са свикнали да влизат в интернет, за да си осигурят достъп до допълнителните условия на предложения договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Съображение 34 от Директива 2011/83 посочва защитата на такива групи като една от целите на тази директива. Второто изречение от това съображение гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>търговецът следва да отчита специфичните потребности на потребителите, които са особено уязвими поради умствен, физически или психически недостатък, възраст или доверчивост, по начин, който търговецът разумно би трябвало да предвиди<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. Този контекст също подкрепя извода, че направеният от търговеца избор на оформление и носител не следва да се взима предвид, когато се преценява дали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>средство[то] за комуникация от разстояние […] предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, доколкото това определено би принудило всички обществени групи да използват интернет, за да получат информацията, която търговците са длъжни да им предоставят съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ на втория въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали когато се прилага член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, е достатъчно преди сключването на договор от разстояние търговецът да уведоми потребителя само за наличието на право на отказ и нищо повече.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Както посочих по-горе, давам отговор на втория въпрос с уговорката, че той ще е от значение само в случай че Съдът не се съгласи с моите изводи по отношение на първия въпрос и изменените изисквания за предоставяне на информация по член 6, параграф 1 и член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 се прилагат спрямо разглеждания в главното производство проспект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>По втория въпрос съм съгласен с позицията, възприета от ищеца, Финландия, Полша и Комисията. Текстът на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 изисква нещо повече от уведомление за наличието на право на отказ. В него се посочва, че търговецът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>предоставя<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> набор от информация и това включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/><HT TYPE="ITALIC">условията</HT> за прекратяването [на договора]<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>, както е посочено в частност в член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Както се изтъква в писменото становище на Финландия, съгласно практиката на Съда предвидената в член 6, параграф 4 и член 8, параграф 1 от Директива 2011/83 информация, която трябва да бъде предоставена на потребителя преди сключването на договора, е от основно значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Финландия посочва решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170920">20 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andricuic и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑186/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:703">EU:C:2017:703</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Относно значението на правото на отказ вж. заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Content Services</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:126">EU:C:2012:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В контекста на една от предхождащите Директива 2011/83 директиви, а именно Директива 97/7, Съдът вече е приел, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>когато информацията, която се намира на уебсайта на продавача, е предоставена само чрез връзка, съобщена на потребителя, тази информация нито е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>предоставена<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> на този потребител, нито е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>получена<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> от него по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 97/7<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120705">5 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Content Services</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:419">EU:C:2012:419</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това становище съответства на предложения в настоящото заключение отговор на втория въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Както Финландия и ищецът<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Наясно съм, че ищецът отговаря на доводите във връзка с член 8, параграф 7, буква а) от Директива 2011/83 в контекста на първия въпрос.</P></NOTE>, и аз не съм съгласен с доводите, че член 8, параграф 7 от Директива 2011/83 и задължението на търговците да предоставят на потребителите информацията по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>потвърждение[то] за сключването на договора върху траен носител в рамките на разумен срок след сключването на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди започване на изпълнението на услугата<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, са от значение за задължението на търговците съгласно Директива 2011/83 да предоставят информация относно правото на отказ от договора от разстояние, преди потребителите да се обвържат със съответния договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В член 8, параграф 7 от Директива 2011/83 акцентът е сложен върху <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>потвържд[аването]<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> на информацията, предоставена преди сключването на договора, и върху <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>тра[йния] носител<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, тъй като Директива 2011/83 дава възможност преди сключването на договора съответната информация да не се предоставя на траен носител. Търговците са освободени от задължението по член 8, параграф 7, буква а) от Директива 2011/83 само ако съответната информация вече е била предоставена върху траен носител. Това ясно личи от използвания в тази разпоредба израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>освен ако<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>. Съображение 23 също е относимо, доколкото в него се посочва, че целта на предоставянето на информация върху траен носител е да се даде възможност за съхраняването ѝ. Освен това, както твърди ищецът, ако се приеме предложеното от Германия тълкуване, член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 би се оказал излишен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Подчертавам обаче, че ако Съдът се съгласи с предложенията ми за отговора на първия въпрос, ответникът ще е длъжен при всички случаи да предоставя в проспекта стандартния формуляр за отказ, предвиден в член 11, параграф 1 и част Б от приложение I към Директива 2011/83, защото случаят в главното производство вероятно ще остане извън обхвата на предвидената в Директива 2011/83 промяна на изискванията за предоставяне на информация.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Значение на основните права за първия и втория въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Предложеният подход към отговора на първия и втория въпрос води до намеса в основните права на ответника, тъй като го задължава да избере оформление, при което задълженията за предоставяне на информация по Директива 2011/83 могат да бъдат изпълнени, и то така, че цялата информация да бъде предоставена на потребителя по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>ясен и разбираем начин<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 и съображение 34. Това включва подробна информация за правото на отказ, а не само за неговото наличие. Ако предложението ми за отговор на първия въпрос бъде прието, ще е налице и задължение за включване на стандартния формуляр за отказ съгласно част Б от приложение I към Директива 2011/83 в разглеждания в главното производство проспект.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Всичко това ограничава защитената с член 16 от Хартата възможност на ответника свободно да използва икономическите, техническите и финансовите ресурси, с които разполага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:498">EU:C:2016:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Също така то нарушава свободата на изразяване на мнение и свободата на информация по член 11 от Хартата в контекста на рекламата, тъй като задължава търговеца да предостави конкретна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Въпреки това съгласно установената съдебна практика свободата на стопанска инициатива по член 16 от Хартата не е абсолютна. Тя може да бъде предмет на многобройни видове намеса от страна на публичната власт, с които в общ интерес могат да бъдат въведени ограничения за упражняването на стопанската дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171026">26 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>BB construct</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:820">EU:C:2017:820</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това член 16 от Хартата трябва да се разглежда във връзка с неговата социална функция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neptune Distribution</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:823">EU:C:2015:823</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика); вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:498">EU:C:2016:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Освен това основните права, които са защитени с членове 11 и 16 от Хартата, не са абсолютни. И двете разпоредби могат да бъдат предмет на обосновани ограничения съгласно член 52, параграф 1 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Относно свободата на стопанска инициатива вж. най-неотдавна решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spika и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:565">EU:C:2018:565</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171026">26 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>BB construct</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:820">EU:C:2017:820</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:498">EU:C:2016:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За прилагането на член 52, параграф 1 от Хартата спрямо свободата на изразяване на мнение вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Philip Morris Brands и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑547/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:325">EU:C:2016:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0149">149</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>[в]сяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Изискването ограничението да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>предвидено в закон<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> е изпълнено с член 8, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 2011/83. Не е застрашено и основното съдържание на член 16 или член 11 от Хартата, тъй като Директива 2011/83 не задължава търговците да използват конкретно определени средства за комуникация от разстояние. Търговците не са принудени да използват традиционни рекламни проспекти на хартиен носител. Те само са длъжни да се съобразяват с пълния текст на член 6, параграф 1 от Директива 2011/83, ако решат да ги използват. Това е аналогично на въвеждането на изисквания за информацията за дадено изделие в ясно определена сфера<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Philip Morris Brands и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑547/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:325">EU:C:2016:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0151">151</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>В практиката на Съда се признава, че високата степен на защита на потребителите е легитимна цел от общ интерес, чието осъществяване е предвидено от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neptune Distribution</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:823">EU:C:2015:823</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:498">EU:C:2016:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова ключовият момент в спора между страните по отношение на член 52, параграф 1 е дали при следването на тази цел е спазен принципът на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>За по-подробен анализ на принципа на пропорционалност в контекста на свободата на стопанска инициатива вж. заключението на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:169">EU:C:2016:169</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>В това отношение съгласно постоянната практика на Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:498">EU:C:2016:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Съгласен съм с доводите в писменото становище на Комисията, че ограничението на свободата на търговеца се състои в задължение винаги да избира рекламно средство, което да е достатъчно да включи цялата информация относно отказа от договора. Трудно е да се разбере как запазването на задълженията по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83 по отношение на традиционните рекламни проспекти на хартиен носител би могло да не е подходящо за постигането на тази цел или как би могло да обременява търговците в степен, която надхвърля границите на необходимото. Общи твърдения като тези в писменото становище на Германия във връзка с обема на информацията, изисквана съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2011/83, не са достатъчни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>В това отношение вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170330">30 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verband Sozialer Wettbewerb</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑146/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:243">EU:C:2017:243</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а изложеното в съдебното заседание твърдение на ответника, че член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 е приложим винаги когато от търговците се изисква да използват повече от 20—30 % от рекламното пространство във връзка с договорите от разстояние за изпълнение на задълженията за предоставяне на информация, е произволно и не намира подкрепа в текста на Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Рекламният проспект на хартиен носител не притежава технически ограничения. При обстоятелствата по главното производство, при които с такъв традиционен хартиен проспект с отделящ се талон за поръчка по пощата се рекламира само един продукт, продаван от един търговец, проспектът просто може да се направи по-голям, за да се гарантира, че информацията ще е предоставена по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>ясен и разбираем начин<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>, както се изисква от член 6, параграф 1 от Директива 2011/83. Противно на изложените в съдебното заседание доводи на ответника, не мога да се съглася, че законодателят на Съюза е имал предвид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>тежината<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> като едно от ограниченията по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, при положение че в тази разпоредба се говори за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>ограничено пространство или време<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Както посочва Комисията в писменото си становище, въведените с Директива 2011/83 изисквания за предоставяне на информация се прилагат само за договорите от разстояние и договорите извън търговския обект. Следователно те не надхвърлят необходимото за постигането на целта за гарантиране на защитата на потребителите по отношение на договорите от разстояние, при които потребителят не е в състояние да прегледа стоките или да зададе въпроси в магазина преди сключването на договора. Както поддържа Финландия, търговецът има по-строго задължение при договорите от разстояние, тъй като потребителят не може да оцени лично въпросните продукти, преди да вземе решение да ги закупи. Това е отразено в съображение 37.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Накрая, законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка в областите, които изискват да се направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които се налага да извършват комплексни анализи и преценки. Следователно при обстоятелства като тези в главното производство ограничаването на правата на ответника по член 16 от Хартата трябва да е явно непропорционално<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Заключение на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Полша/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑358/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:848">EU:C:2015:848</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. още обсъждането в точка 42 от заключението на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:169">EU:C:2016:169</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за да не може да бъде обосновано в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата. Не е доказано да е такова.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Отговорът на първия и втория въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам следния отговор на първия и втория въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>1)</NO.P><TXT>При прилагането на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 отговорът на въпроса дали съответното средство за комуникация от разстояние (в случая — рекламен проспект с талон за поръчка по пощата) предоставя ограничено пространство или време за представяне на<?PAGE NO="20"?> информацията, зависи от това дали (абстрактно) поради естеството си средството за комуникация от разстояние предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че материалното приложно поле на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 се определя от избраното от търговеца в конкретния случай средство за комуникация от разстояние, член 8, параграф 4 и член 6, параграф 1, буква з) от Директивата не допускат информацията относно правото на отказ да се свежда до информацията за наличието на право на отказ<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предложение за отговор на третия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Давам отговор на този въпрос с уговорката, че той ще е от значение само в случай че, противно на предложеното по-горе, на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че материалното приложно поле на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 се определя от използваното в конкретния случай средство за комуникация от разстояние, доколкото поради избраното от търговеца оформление то предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Налице е разногласие относно отговора на третия въпрос в следните аспекти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>От една страна, ищецът и Комисията твърдят, че предвид текста на Директива 2011/83 стандартният формуляр за отказ от договора трябва да се предоставя на потребителя дори когато се прилага член 8, параграф 4. Ищецът твърди, че това личи от формулировката, използвана в част Б от приложение I към Директива 2011/83, която гласи, че именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>настоящият формуляр<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> трябва да бъде изпратен на рекламиращия търговец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Комисията поддържа, че съгласно член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83, преди потребителят да може да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, търговецът е длъжен, когато съществува право на отказ, да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за условията, срока и начина за неговото упражняване в съответствие с член 11, параграф 1, <HT TYPE="ITALIC">както и</HT> стандартния формуляр за отказ, предвиден в приложение I, част Б<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Курсивът е от становището на Комисията.</P></NOTE>. Следователно съгласно формулировката на тази разпоредба и двата аспекта от задълженията на търговеца били приложими при използването на средства за комуникация от разстояние, които предоставят ограничено пространство или време за представяне на информацията. Комисията отбелязва, че стандартният формуляр за отказ съгласно част Б от приложение I е кратък, а и член 8, параграф 1 от Директива 2011/83 позволява на търговците да предоставят информацията, предвидена в член 6, параграф 1 от Директива 2011/83, на разположение на потребителя по начин, съобразен с използваното средство за комуникация от разстояние. Това предоставяло допълнителна гъвкавост на търговеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>От друга страна, Финландия, подкрепяна в известна степен от Полша и от Германия, твърди, че самият формуляр за отказ не е част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>информацията<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> относно правото на отказ, посочена в Директива 2011/83, така че не било необходимо да се предоставя, преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние, щом се прилага член 8, параграф 4. Той по-скоро представлявал документ, с който потребителят може да информира търговеца за своето желание да се откаже от договора. Ако законодателят искал да включи стандартния формуляр за отказ, щял изрично да посочи това в член 8, параграф 4 от Директива 2011/83. Стандартният формуляр за отказ не представлявал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>информация<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>, която ще повлияе на решението на купувача дали да закупи предлаганата стока или услуга чрез договор от разстояние.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Финландия също така изтъква член 8, параграф 5 от Директива 2011/83 и факта, че Директива 2011/83 се прилага за продажби по телефона. Това показвало, че законодателят не е имал намерение да включва стандартния формуляр за отказ, тъй като изпращането на формуляра по телефона е технически невъзможно. Финландия отбелязва, че стандартният формуляр за отказ може да бъде изпратен по-късно на траен носител съгласно член 8, параграф 7 от Директива 2011/83. Полша дава пример за договор от разстояние, сключен по телефона като средство за комуникация, при което не би било възможно да се включи стандартният формуляр за отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Стигам до заключението, че когато се прилага член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, търговците не са длъжни да предоставят стандартния формуляр за отказ по част Б от приложение I към Директива 2011/83 преди сключването на договора от разстояние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Безспорно е и съвсем не е изненадващо, че ръководството на Комисията относно Директива 2011/83<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/crd_guidance_bg.pdf</P></NOTE> подкрепя позицията, която тя поддържа и по настоящото дело, например доколкото в него се посочва, че при телефонните разговори съдържанието на формуляра следва да се разясни на потребителя устно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Пак там, стр. 34.</P></NOTE>, но все пак в Директива 2011/83 няма изричен текст в този смисъл. С други думи, Директива 2011/83 не съдържа разпоредба относно средствата за комуникация, чрез които е невъзможно или трудно да се предостави стандартният формуляр за отказ. Този контекст показва, че законодателят на Съюза може да не е имал намерение да задължи търговците да предоставят формуляра при такива обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>В по-общ план, да се изисква от търговците да предоставят стандартния формуляр за отказ дори когато се прилага член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, може да е несъвместимо с документите във връзка с приемането на тази разпоредба и на член 6, параграф 1 от Директива 2011/83, в които се споменава необходимостта да се избягва ненужно обременяване на търговците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. раздел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>Изисквания за предоставяне на информация<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> от бележката на Председателството до работната група <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>Защита и информираност на потребителя<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> от <DATE ISO="20090513">13 май 2009 г.</DATE>, 9833/09, CONSOM 113, JUSTCIV 122, CODEC 720, стр. 11.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Накрая, съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2011/83 потребителят разполага с възможността да се откаже от договора от разстояние чрез недвусмислено изявление в този смисъл. Потребителите не са длъжни да използват стандартния формуляр за отказ, предвиден в част Б от приложение I. Това подкрепя тезата на Финландия, че думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>информация<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> в Директива 2011/83 може да се разбира така, че да не включва избраното от потребителя средство за отказ от договора от разстояние. В този смисъл предлаганият от мен подход не е в противоречие с осигуряването на висок стандарт на защита на потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да отговори на третия въпрос по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>3)</NO.P><TXT>Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че материалното приложно поле на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 се определя от избраното от търговеца в конкретния случай средство за комуникация от разстояние, не е задължително стандартният формуляр за отказ, предвиден в част Б от приложение I към Директивата, да се прилага към средството за комуникация от разстояние преди сключването на договора от разстояние<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="22"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>1)</NO.P><TXT>При прилагането на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, отговорът на въпроса дали съответното средство за комуникация от разстояние (в случая — рекламен проспект с талон за поръчка по пощата) предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията зависи от това дали (абстрактно) поради естеството си средството за комуникация от разстояние предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че материалното приложно поле на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 се определя от избраното от търговеца в конкретния случай средство за комуникация от разстояние, член 8, параграф 4 и член 6, параграф 1, буква з) от Директивата не допускат информацията относно правото на отказ да се свежда до информация за наличието на право на отказ.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че материалното приложно поле на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83 се определя от избраното от търговеца в конкретния случай средство за комуникация от разстояние, не е задължително стандартният формуляр за отказ, предвиден в част Б от приложение I към Директивата, да се прилага към средството за комуникация от разстояние преди сключването на договора от разстояние<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>