Въведение

1.

С жалбата си BdM Banca SpA, по-рано Banca Popolare di Bari SpA (наричана по-нататък „жалбоподателят“) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 20 декември 2023 г., Banca Popolare di Bari/Комисия (T‑415/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:833), с което Общият съд отхвърля иска ѝ за обезщетение за вредите, причинени с Решение (ЕС) 2016/1208 на Комисията от 23 декември 2015 г. относно държавна помощ SA.39451 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Италия в полза на Banca Tercas (наричано по-нататък „решение Tercas“) ( 2 ).

2.

С настоящата жалба от Съда се иска да разгледа класически аспекти, свързани с исковете за извъндоговорна отговорност на Европейския съюз, като, на първо място, началният момент на давностния срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, по-специално що се отнася до разграничението между „непосредствена“ и „продължаваща“ вреда, след това, евентуалното квалифициране на нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС като „достатъчно съществено“ по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС и накрая, преценката на причинно‑следствената връзка между поведението, за което в случая се упреква Комисията, и вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял, по-специално при наличието на потенциални съпътстващи причини за тази вреда.

Обстоятелствата по спора и обжалваното съдебно решение

3.

С решение Tercas Комисията приема, че намесата, разрешена на 7 юли 2014 г. от Banca d’Italia (Централната банка на Италия) на Fondo interbancario di tutela dei depositi (Междубанков фонд за защита на депозитите, Италия) (наричан по-нататък „FITD“) в полза на Banca Tercas (наричана по-нататък „Tercas“) ( 3 ), цялото имущество на която от 1 октомври 2014 г. се притежава от жалбоподателя, представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която трябва да бъде възстановена от нейния ползвател ( 4 ). На 4 февруари 2016 г. FITD извършва „доброволна намеса“ в полза на Tercas, а на 14 юли 2016 г. жалбоподателят придобива Tercas.

4.

С решение на Общия съд от 19 март 2019 г., Италия и др./Комисия ( 5 ), потвърдено в производство по обжалване с решение на Съда от 2 март 2021 г., Комисия/Италия и др. ( 6 ) (наричани по‑нататък заедно „съдебните решения Tercas“), решение Tercas е отменено. Вследствие на тези съдебни решения жалбоподателят иска от Комисията обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради приемането на решение Tercas, което искане е отхвърлено от Комисията.

5.

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля иска на жалбоподателя за обезщетение на тези вреди. След като установява, че условията, свързани с неправомерността на поведението и с наличието на причинно-следствена връзка, не са изпълнени ( 7 ), Общият съд стига до извода, че искът следва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглежда условието за наличие на вреда ( 8 ).

Производството пред Съда и исканията на страните

6.

На 26 февруари 2024 г. жалбоподателят подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. Той иска от Съда, от една страна, да отмени обжалваното съдебно решение и от друга страна, като главно искане, да се произнесе окончателно по спора, както и да осъди Съюза, представляван от Комисията, да му заплати сумата от 203,3 милиона евро като обезщетение за имуществените вреди и обезщетение в подходящ размер за неимуществените вреди, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, и при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.

7.

Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата като недопустима или безпредметна и във всички случаи като неоснователна в своята цялост или, при условията на евентуалност, да отхвърли искането за обезщетение като напълно неоснователно, както и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

8.

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Съда въпроси са изслушани в съдебното заседание на 30 септември 2025 г.

Анализ

9.

Жалбата се фокусира върху три основания, първото от които се отнася до погасяването по давност на иска по дела в областта на извъндоговорната отговорност по смисъла на член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, що се отнася до един от видовете вреди, второто, до квалифицирането на твърдяното нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС като „достатъчно съществено“ по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС и третото, до наличието на причинно-следствена връзка между поведението, за което се упреква Комисията, и вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял по смисъла на последната разпоредба.

По първото основание за обжалване

10.

Първото основание е изведено от нарушение на член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото Общият съд е приел, че искът е недопустим в частта, в която се отнася до вредата, свързана с намаляването на числеността на персонала. Жалбоподателят упреква Общия съд, че е приел, че тази вреда се е конкретизирала при приемането на плана с насърчителни мерки, въведен на 30 декември 2015 г. (наричан по-нататък „планът с насърчителни мерки“) ( 9 ), и има еднократен характер ( 10 ), докато в действителност посочената вреда не произтичала от този план, а от последващите действия, довели до конкретното намаляване на числеността на персонала, и следователно имала продължаващ характер ( 11 ).

11.

Съгласно член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, който е приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут, исковете срещу Съюза по дела в областта на извъндоговорната отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя ( 12 ). Съгласно практиката на Съда този срок започва да тече, след като са изпълнени всички условия за възникване на задължението за поправяне на вреди, и по-специално когато подлежащата на поправяне вреда се конкретизира ( 13 ). Така, посоченият срок започва да тече не от датата на вредоносния факт, а от момента, в който вреди действително са настъпили по отношение на съответните лица ( 14 ).

12.

В точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд само отбелязва, че вредата, изведена от намаляването на числеността на персонала, произтича от въведения на 30 декември 2015 г. план за насърчителни мерки и следователно давностният срок е изтекъл, когато жалбоподателят е отправил искането си до Комисията, без да дава изрични обяснения относно естеството на въпросната вреда.

13.

В това отношение отбелязвам, че доколкото планът за насърчителни мерки е задължителен, твърдяното увреждане е настъпило на датата на този план ( 15 ), като фактът, че е бил изпълнен по-късно, е без значение ( 16 ). Всъщност под „продължаваща вреда“ трябва да се разбира вреда, която не възниква в резултат на еднократно събитие, а се появява и развива постепенно, като нейният мащаб нараства пропорционално на изминалото време ( 17 ). С други думи, причината за вредата не е еднократно събитие, а продължаващо положение, докато в настоящия случай твърдяната вреда остава постоянна още от приемането на плана с насърчителни мерки.

14.

Вярно е, че към датата на приемане на плана с насърчителни мерки жалбоподателят не е бил в състояние да определи количествено точния размер на вредата, който може да варира в зависимост от успеха или неуспеха на този план. Към тази дата обаче той е можел да оцени максималния размер на твърдяната вреда и да разпредели ресурсите, необходими за справяне с тази възможност. Впрочем член 340, втора алинея ДФЕС не възпрепятства сезирането на Съда, за да се установи по принцип отговорността на Съюза за вреди, които са непосредствени и предвидими, с достатъчна степен на сигурност, дори ако точният им размер все още не може да бъде изчислен ( 18 ).

15.

Освен това, дори да се приеме, подобно на жалбоподателя, че твърдяната вреда е започнала да се проявява „от първото плащане“ или че последиците от нея са се проявили постепенно с приемането на плана с насърчителни мерки от страна на служителите, тези обстоятелства все пак не означават, че тази вреда може да се квалифицира като „продължаваща“. Според мен при такова положение, от една страна, няма правно основание, което да позволява да се разграничи първото плащане от следващите ( 19 ), и от друга страна, посочената вреда се състои по‑скоро в съвкупност от вреди, свързана с последователните приемания от служителите на плана с насърчителни мерки, за всяко от които се прилага собствен давностен срок.

16.

В това отношение обаче, както отбелязва Комисията в писмените си изявления, е достатъчно да се отбележи, че жалбоподателят е определил искането си за обезщетение, препращайки към провизирането, вписано в счетоводния баланс от 31 декември 2015 г., и не е представил никакво доказателство относно различните моменти, в които служителите са приели предложения от жалбоподателя план с насърчителни мерки.

17.

С оглед на гореизложеното първото основание на жалбата следва да се отхвърли.

По второто основание за обжалване

18.

Второто основание е изведено от нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС, доколкото Общият съд е изключил възможността неправомерното поведение на Комисията да представлява „достатъчно съществено нарушение“ на правото на Съюза, и не е приложил правилно критерия за сериозно и явно нарушение на това право. Според жалбоподателя, от една страна, Комисията не разполага с никаква свобода на преценка, за да прецени дали намесата на FITD в полза на Tercas представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, или при всички положения разполага с ограничена свобода на преценка и от друга страна, Общият съд не е трябвало да взема предвид фактическата и правната сложност на случая, за който се отнася решение Tercas, или при всички положения е трябвало да изключи тази сложност в настоящия случай.

19.

В обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че въпреки грешката в преценката, за която носи отговорност Комисията ( 20 ), тя не е допуснала достатъчно съществено нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като допуснатата от нея нередност не е чужда на действаща нормално, разумно и с дължима грижа институция, натоварена да следи за прилагането на правилата на конкуренцията ( 21 ).

20.

Най-напред, припомням, че съгласно постоянната практика на Съда достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, която е сред необходимите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, се констатира, когато е налице явно и значително неспазване от страна на съответната институция на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка ( 22 ). Съответно установяването на такова неспазване предполага констатирането на нередност, която при аналогични обстоятелства не би допуснала една действаща разумно и с дължима грижа администрация ( 23 ).

21.

Освен това, за да се определи дали нарушението на норма от правото на Съюза трябва да се счита за достатъчно съществено, следва да се вземат предвид областта, условията и контекстът, в които действа институцията, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която тази норма предоставя на институцията на Съюза, сложността на подлежащото на уреждане положение, трудностите при прилагането или тълкуването на текстовете, както и извинимият или неизвинимият характер на евентуална грешка при прилагане на правото ( 24 ).

22.

В това отношение обхватът на свободата на преценка, която нарушената правна норма предоставя на органа на Съюза, е само един от факторите, които трябва да се вземат предвид, за да се определи дали този орган е извършил достатъчно съществено нарушение на тази норма. Макар да е релевантен фактор, който трябва да се преценява във всички случаи, липсата на предоставена с нарушената разпоредба свобода на преценка не означава непременно, че нарушението е достатъчно съществено. Всъщност в зависимост от обстоятелствата на конкретния случай могат да се вземат предвид и други фактори, предвид контекста, в който е допуснато констатираното нарушение. Така неспазването на правна норма, която не предоставя никаква свобода на преценка на съответния орган, може предвид обстоятелствата на конкретния случай да не изглежда явно и следователно достатъчно съществено, по-специално ако се дължи на грешка при прилагане на правото, която е извинима предвид трудностите при тълкуването на съдържащия тази норма текст ( 25 ).

23.

Следователно критерият за отговорност, прилаган от Съда, включва, от една страна, субективен елемент, свързан с предоставената на институцията свобода на преценка, и от друга страна, обективни елементи, свързани с контекста ( 26 ). Макар в определени случаи самото нарушение на правото на Съюза да може да доведе до констатация за наличието на достатъчно съществено нарушение, когато нарушената норма е предоставяла на извършилия нарушението орган на Съюза само ограничена свобода на преценка или изобщо не е предоставяла такава ( 27 ), подобна констатация е допустима само въз основа на проверка на всички обстоятелства около това нарушение, при която не се открива никакъв друг релевантен фактор, който би довел до изключване на извода за явно и значително неспазване на това ограничение на правото на преценка ( 28 ).

24.

В случая, в съдебните решения Tercas е прието, че незаконосъобразността на решение Tercas произтича от две концептуални грешки, свързани, първата, със смесването на условието за носенето на отговорност за дадена помощ и условието относно ресурсите на държавата ( 29 ), а втората, с преценката на условието държавата да носи отговорност за помощта, предоставена в случая от частноправно образувание, посредством същата проверка, която се прилага, когато дадена помощ е предоставена от публично предприятие ( 30 ).

25.

Що се отнася, на първо място, до смесването на условието за отговорност за дадена помощ с условието за ресурси на държавата, констатирам, че в решение Tercas Комисията не прави разграничение между тези две условия, тъй като според нея свързаните с посочените условия улики са идентични.

26.

В това отношение отбелязвам, че не е необичайно Комисията, подобно на съда на Съюза, да оценява съвместно някои от критериите за държавна помощ, когато разгледаните фактически обстоятелства са общи за тези условия ( 31 ). Такъв е случаят по-специално с условията, свързани с предимството за получателя и избирателността на мярката (например по отношение на данъчните помощи) ( 32 ), условията за нарушаване на конкуренцията и въздействието върху търговията между държавите членки ( 33 ) и доколкото е уместно в конкретния случай, условията за отговорността на държавата за дадена мярка и използването на държавни ресурси ( 34 ).

27.

Що се отнася, на второ място, до преценката на условието за отговорността на държавата за помощта, вярно е, както е видно от съдебните решения Tercas ( 35 ), че в случая Комисията не може да се основе на липсата на вероятност да не са налице влияние и ефективен контрол от страна на публичните органи върху FITD, а е длъжна да докаже, че разглежданата мярка за помощ е била приета под влиянието или ефективния контрол на публичните органи. Според съда на Съюза Комисията е приложила по същество погрешен критерий.

28.

Като се има предвид това, считам, че при обстоятелствата по делото Комисията е била длъжна да разгледа сложен набор от показатели, за да установи степента на участие на публичните органи при предоставянето на мерките, които са били отпуснати от организация като FITD, чийто „частноправен“ характер не е бил очевиден от самото начало, по-специално с оглед на хибридния си характер и връзките, които е поддържал с Италианската централна банка ( 36 ). Както правилно приема Общият съд в точка 120 от обжалваното съдебно решение, Комисията е трябвало да приложи понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС в особено сложен правен и фактически контекст, в който мерките за помощ са били предоставени от частноправно образувание, като по този начин прецени обстоятелствата и доказателствата, въз основа на които може да се направи извод за вменяването на отговорност за мярката, за фактическия и правния контекст на посочените в решение Tercas национални мерки, за участието на представителите на държавата в различните етапи на намесата, както и за публичния мандат, предоставен на FITD.

29.

Освен това, макар понятието „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС да е обективно понятие, тълкуването на неговите съставни критерии може, дори когато не изисква сложни фактически или икономически анализи ( 37 ), да повдигне, както в настоящия случай, сложни правни въпроси ( 38 ). Всъщност дори при липса на свобода на преценка анализът на фактите може по своята същност да доведе до затруднения при тълкуването и преди всичко при прилагането на основните правни понятия, както и до концептуални грешки като тези, в които Комисията е упрекната в настоящия случай ( 39 ).

30.

Ето защо считам, че макар в случая Комисията да е разполагала с ограничена или дори несъществуваща свобода на преценка, сложността на разглежданото от нея положение остава релевантна, за да се провери дали тази институция е допуснала достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза ( 40 ). Следователно релевантният критерий, за да се прецени дали е налице „достатъчно съществено нарушение“, във всички случаи остава критерият за поведението на администрация, която полага дължимата грижа.

31.

От това следва, че грешките, допуснати от Комисията в настоящия случай, могат да се квалифицират като „обикновени грешки в преценката“, които сами по себе си не са достатъчни, за да се направи извод за наличието на явно и сериозно нарушение на правото на Съюза — или с други думи, нередност, която при аналогични обстоятелства не би допуснала действаща разумно и с дължима грижа администрация — от естество да ангажира отговорността на Съюза ( 41 ).

32.

С оглед на гореизложеното второто основание на жалбата следва да се отхвърли.

По третото основание за обжалване

33.

Третото основание е нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС, както и на член 91, буква д) и член 96 от Процедурния правилник на Общия съд, когато последният е приел, че не съществува причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на Комисията и твърдените вреди, а именно влошаване на доверието на клиентите в жалбоподателя ( 42 ).

34.

Съгласно практиката на Съда свързаното с причинно-следствената връзка условие се отнася по същество до наличието на достатъчно пряка връзка на причина и следствие между поведението на институциите на Съюза и вредата, за която връзка жалбоподателят трябва да представи доказателства, така че поведението, за което ги упреква, трябва да бъде основната причина за настъпването на вредата ( 43 ).

35.

В случая жалбоподателят упреква Общия съд, на първо място, че за да изключи наличието на причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и исканията за вреди, свързани със загуба на клиенти, е приел, че той не е разграничил собствените си клиенти от тези на Tercas, нито е уточнил стойностите, които може да се припишат на всеки от тях.

36.

Противно на поддържаното от жалбоподателя обаче, Общият съд не се е ограничил да констатира, че той не е разграничил собствените си клиенти от тези на Tercas, а е приел, че той не е представил и конкретни доводи, за да определи дали загубата на клиенти и на преки депозити на Tercas се дължи на решение Tercas ( 44 ), което жалбоподателят не оспорва.

37.

Във всеки случай, в обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че решенията на клиентите на жалбоподателя, причинили твърдяната вреда, са били приети в рамките на преценки и оценки, извършени от тях с оглед на финансовите им интереси, предвид следните обстоятелства: първо, клиентите на жалбоподателя нямат никакво правно задължение, произтичащо от решение Tercas, по‑нататък, това решение не съдържа никакви данни, които да подсказват, че жалбоподателят не е в състояние да приеме алтернативни мерки в полза на Tercas или насочени към намаляване на надеждността на жалбоподателя и на доверието на неговите клиенти към него, и накрая, още с обявяването на решение Tercas италианското правителство и жалбоподателят посочват, че вече са готови мерки за доброволна намеса, и следователно от решение Tercas не произтичат никакви отрицателни последици ( 45 ).

38.

В това отношение жалбоподателят само критикува изводите на Общия съд, без да доказва, че те се основават на грешка при прилагане на правото или на изопачаване на фактите или доказателствата.

39.

На второ място, жалбоподателят упреква Общия съд, че неправилно се е позовал на решение Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro и др./Комисия ( 46 ).

40.

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че Общият съд се позовава на това съдебно решение само за да отхвърли довода на жалбоподателя, че той потвърждава позицията си, и стига до извода, че посоченото решение не е достатъчно, за да се установи наличието на причинно-следствена връзка. При това положение критиките на жалбоподателя не могат да поставят под въпрос преценката на Общия съд, който не се основава на това съдебно решение.

41.

На трето място, жалбоподателят упреква Общия съд, че е констатирал, че различни обстоятелства са допринесли за причиняването на твърдените вреди.

42.

В това отношение припомням, че съгласно практиката на Съда е необходимо твърдяната вреда действително да е причинена от действията, които се вменяват на институциите. Всъщност дори в хипотезата на евентуален принос на институциите на Съюза към вредата, чието обезщетяване се иска, този принос може да е твърде отдалечен поради други фактори, като например отговорност на трети лица или евентуално на ищците ( 47 ). Освен това, макар въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния факт и вредата да представлява правен въпрос, който на това основание да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване ( 48 ), фактическата преценка на причинно-следствената връзка от страна на Общия съд за сметка на това е извън компетентността на Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на фактите или на доказателствата ( 49 ). Изопачаването може да се приеме само ако ясно личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата, че преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна ( 50 ).

43.

В случая жалбоподателят оспорва четири от петте елемента, които Общият съд е взел предвид в точки 144—149 от обжалваното съдебно решение, за да отхвърли наличието на причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и твърдяната вреда, а именно, първо, наличието на загуби, вписани в счетоводния баланс за 2015 г., второ, липсата на информация за инвеститорите, довела до налагането на административни санкции и наказателни разследвания, трето, факта, че през 2013 г. Tercas вече е била проблемна банка, и четвърто, обстоятелството, че разходите, произтичащи от мерките за смекчаване на твърдените отрицателни последици от решение Tercas, не се дължат на това решение ( 51 ).

44.

В самото начало, считам, че противно на доводите на жалбоподателя, последиците от евентуални съпътстващи причини не се свеждат непременно до количественото определяне на обезщетението, а могат евентуално да засегнат самото наличие на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и твърдяната вреда.

45.

Първо, по отношение на загубите, отчетени в баланса за 2015 г., жалбоподателят твърди, че според неговите експерти тези загуби са допринесли най-много за част от загубите на клиенти, която тези експерти оценяват на 50 % ( 52 ). Жалбоподателят обаче не доказва, че обжалваното съдебно решение е опорочено от злоупотреба с факти или доказателства, нито оспорва и другите елементи от контекста, взети предвид в това отношение от Общия съд, а именно, най‑напред, факта, че след придобиването на Tercas през 2014 г. финансовите показатели на жалбоподателя непрекъснато са се влошавали и че намаляването на единичната стойност на притежаваните от него акции, за което е взето решение в отговор и едновременно с одобряването на годишния доклад на жалбоподателя за 2015 г. (по-точно на 24 април 2016 г.), е довело до недоволство на клиентите му ( 53 ); по‑нататък, констатацията, че преди приемането на решение Tercas, по-специално между декември 2014 г. и декември 2015 г., жалбоподателят вече е загубил 4,9 % от преките си депозити ( 54 ); накрая, обстоятелството, че реформата на кооперативните банки, която самият жалбоподател е идентифицирал като една от причините, поради които е трябвало да преразгледа индустриалния си план за периода 2015—2019 г. и да го замени с нов план за периода 2016—2020 г., също е допринесло за намаляване на доверието на клиентите му ( 55 ).

46.

Второ, що се отнася до факта, че според жалбоподателя наложените на ръководството на банката санкции били приети след настъпването на твърдяната вреда, налага се изводът, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че видно от решенията на Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob) (Национална комисия за дружествата и фондовата борса, Италия), в рамките на увеличенията на капитала, извършени между ноември 2014 г. и юни 2015 г., жалбоподателят не е уведомил инвеститорите за приложения метод и по този начин е определил по-висока цена на акциите от определената от експерта, на когото е възложено да я определи, така че от 2017 г. ръководството на жалбоподателя е било обект на административни санкции и наказателни разследвания ( 56 ). Следователно съгласно преценката на Общия съд тези санкции, приети след предполагаемия период на настъпване на вредата, само потвърждават предходното поведение на жалбоподателя, което вероятно е било в основата на загубата на доверие у неговите клиенти.

47.

Трето, що се отнася до предходното неизпълнение на задължения от страна на Tercas ( 57 ), жалбоподателят твърди, че това неизпълнение не може да е представлявало определяща причина за въпросната вреда, тъй като то е било отдавна известно обстоятелство и поради това състояние на неплатежоспособност процесът на интегриране на Tercas в рамките на жалбоподателя е бил предшестван от 2014 г. не само от пълно покриване на финансовия дефицит на Tercas от FITD, но и от допълнителни действия за консолидиране на собствените средства както на Tercas, така и на жалбоподателя. Следва обаче да се констатира, че тези доводи не доказват, че финансовото положение на Tercas не е било проблемно, нито че Общият съд е злоупотребил с фактите или доказателствата в това отношение.

48.

Четвърто, що се отнася до разходите, произтичащи от мерките за смекчаване на твърдените отрицателни последици от решение Tercas ( 58 ), жалбоподателят не е доказал, че ако това решение не беше прието, нямало да има намаляване на депозитите или на загуба на клиенти, нито че коригиращите мерки действително са били приети в отговор на загуби, свързани конкретно с посоченото решение, а не с други обстоятелства.

49.

На четвърто място, жалбоподателят упреква Общия съд, че е приел за ненадеждни представените от него технически доклади, а именно единия — от одиторско дружество, а другия — от университетски преподавател, без да разпореди извършването на експертиза по смисъла на член 91, буква д) и на член 96 от Процедурния правилник на Общия съд.

50.

Констатирам обаче, че в обжалваното съдебно решение Общият съд не се е задоволил да постави под въпрос надеждността на тези доклади. Напротив, той приема, първо, че техническият доклад на одиторското дружество не доказва, че решение Tercas е пряката и основна причина за тази вреда, второ, че надеждността на техническия доклад на университетския преподавател е била отслабена от факта, че самият той признава, че жалбоподателят е претърпял значителна загуба през 2015 г. и че от края на 2016 г. решение Tercas е само един от факторите, които са в основата на твърдяната вреда, и трето, че тези два доклада, които освен това се основават на представени от жалбоподателя документи, не съдържат никакъв правен анализ на причинно-следствената връзка между решение Tercas и твърдяната вреда ( 59 ).

51.

При всички положения отново ми се струва, че жалбоподателят само оспорва извършената от Общия съд преценка на фактическите обстоятелства, като предлага нова преценка, без обаче да доказва, нито дори да посочва наличие на изопачаване на фактите или доказателствата.

52.

Освен това, що се отнася до довода, че Общият съд е отхвърлил въпросните технически доклади, без да разпореди извършването на експертиза, следва да се подчертае, че преценката дали е уместно да се предприемат процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства, е от изключителната компетентност на съда на Съюза, който не е длъжен да го прави, когато приема, че представените от страните доказателства не са достатъчни, за да се прецени наличието на причинно-следствена връзка.

53.

С оглед на гореизложеното третото основание на жалбата следва да се отхвърли.

Заключение

54.

Предвид гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли жалбата.