<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑321/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0321</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:179">EU:C:2017:179</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170308">8.3.2017</DATE> г. — ДЕЛО C‑321/15</P><P>ARCELORMITTAL RODANGE ET SCHIFFLANGE</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20170308">8 март 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE>*</P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Околна среда</KEYWORD><KEYWORD>Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/87/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, буква а)</KEYWORD><KEYWORD>Членове 11 и 12</KEYWORD><KEYWORD>Преустановяване на дейността на инсталация</KEYWORD><KEYWORD>Връщане на неизползваните квоти</KEYWORD><KEYWORD>Период 2008—2012 г.</KEYWORD><KEYWORD>Липса на обезщетение</KEYWORD><KEYWORD>Обща структура на схемата за търговия с квоти за емисии</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑321/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour constitutionnelle (Конституционен съд) (Люксембург) с акт от <DATE ISO="20150619">19 юни 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150629">29 юни 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">ArcelorMittal Rodange et Schifflange SA</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Велико херцогство Люксембург,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), председател на състава, M. Berger, A. Borg Barthet, E. Levits и F. Biltgen, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за ArcelorMittal Rodange et Schifflange SA, от G. Loesch, адвокат,</P></ITEM><ITEM><P>за люксембургското правителство, от D. Holderer, в качеството на представител, подпомагана от P. Kinsch, адвокат,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от E. White, A. Buchet и K. Mifsud-Bonnici, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е във връзка с тълкуването на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031013">13 октомври 2003 година</DATE> за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="275" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="2003">ОВ L 275, 2003 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), изменена с Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090311">11 март 2009 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="087" PAGE.FIRST="109" DATE.PUB="2009">ОВ L 87, 2009 г., стр. 109</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Директива 2003/87<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между ArcelorMittal Rodange et Schifflange SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>ArcelorMittal<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и Великото херцогство Люксембург по повод законосъобразността на решението на министъра на устойчивото развитие и инфраструктурата, с което разпорежда на това дружество да възстанови без обезщетение <FT TYPE="NUMBER">80922</FT> неизползвани квоти за емисии на парникови газове.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Според член 1 от Директива 2003/87 с нея <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>се въвежда схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността […], за да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>В член 3, буква а) от тази директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>квота<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> е определена като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>квота за отделяне на един тон еквивалент на въглероден двуоксид в рамките на определен период, която е валидна единствено за целите на изпълнение на изискванията на настоящата директива и може да бъде прехвърляна в съответствие с разпоредбите на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>В член 7 от Директивата е предвидено следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Операторът е длъжен да информира компетентния орган за всякакви промени в характера или функционирането или за разширение на инсталацията, за което може да поиска актуализиране на разрешителното за емисии на парникови газове Когато е удачно, компетентният орган актуализира разрешителното. Когато е налице промяна в самоличността на оператора на инсталацията, компетентният орган актуализира разрешителното, като включва в него името и адреса на новия оператор<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>В член 9 от Директива 2003/87 е предвидено изготвянето от всяка държава членка на национален разпределителен план (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>НРП<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>). По-конкретно параграфи 1 и 3 от тази разпоредба гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>За всеки период, упоменат в член 11, параграфи 1 и 2, всяка държава членка разработва национален план, в който се посочва общото количество на квотите, които тя възнамерява да разпредели за този период, и как предлага да ги разпредели. Планът трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии, включително тези, включени в приложение III, като се отчетат надлежно коментарите на обществеността. Най-късно до <DATE ISO="20031231">31 декември 2003 г.</DATE> Комисията, без да накърнява Договора [за ЕО], разработва указания за прилагане на критериите, включени в списъка в приложение III.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="009.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В срок от три месеца след уведомяването за национален план за разпределение от страна на държава членка съгласно параграф 1 Комисията може да отхвърли този план или някой аспект от него въз основа на това, че е несъвместим с критериите, изброени в приложение III или в член 10. Ако предложените изменения се приемат от Комисията, държавата членка взима решение единствено по член 11, параграф 1 или 2. Всяко решение за отхвърляне от Комисията се мотивира<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>В член 11, параграфи 2 и 4 от Директива 2003/87 е предвидено следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>2.</NO.PARAG><ALINEA>За петгодишния период, започващ на <DATE ISO="20080101">1 януари 2008 г.</DATE>, и за всеки следващ петгодишен период всяка държава членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и полага началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко 12 месеца преди началото на съответния период и се основава на [НРП] на държавата членка, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="011.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Компетентният орган издава част от общото количество квоти всяка година от периода, указан в параграф 1 или 2, до 28 февруари на същата година<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 12, параграфи 1 и 3 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки осигуряват възможност за прехвърляне на квоти между:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>лица в рамките на Общността;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="012.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки осигуряват най-късно до 30 април на всяка година операторът на всяка инсталация да върне определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, след проверка съгласно член 15, както и за тяхната отмяна впоследствие<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 13, параграф 1 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Квотите са валидни за емисии, отделени през периода, посочен в член 11, параграф 1 или 2, за който са издадени<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 19, параграф 1 от Директива 2003/87 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Държавите членки издават разпоредби за създаването и поддържането на регистър, за да се осигури точно отчитане на издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти. Държавите членки могат да поддържат своите регистри в обединени системи заедно с една или повече други държави членки<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Люксембургското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 16 от Конституцията гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Никой не може да бъде лишен от собствеността му, освен в обществена полза и срещу справедливо обезщетение, в случаите и по начина, предвидени в закона<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Директива 2003/87 е транспонирана в люксембургското право със Закон от <DATE ISO="20041223">23 декември 2004 г.</DATE> за въвеждане на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (Mémorial A 2004, стр. 3792, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Законът от 2004 г.<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>). В член 12, параграфи 2 и 4 от този закон е предвидено следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>2.</NO.PARAG><ALINEA>За петгодишния период, започващ на <DATE ISO="20080101">1 януари 2008 г.</DATE>, и за всеки следващ петгодишен период министърът определя общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и открива процедура за отпускане на тези квоти на операторите на всички инсталации. Министърът предприема тези действия най-късно дванадесет месеца преди началото на съответния период въз основа на националния разпределителен план, изготвен въз основа на член 10.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="012.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Министърът издава част от общото количество квоти ежегодно от периода, указан в параграф 1 или 2, най-късно до 28 февруари на съответната година<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 13, параграф 6 от този закон гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Министърът трябва да бъде уведомен незабавно за всяко пълно или частично преустановяване на експлоатацията на инсталация. Министърът взима решение за пълното или частично връщане на неизползваните квоти<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В изпълнение на член 9 от Директива 2003/87 Великото херцогство Люксембург изработва своя НРП за периода 2008—2012 г. Този план е одобрен с решения на Комисията от <DATE ISO="20061129">29 ноември 2006 г.</DATE> и <DATE ISO="20070713">13 юли 2007 г.</DATE> На стр. 7 от посочения план по същество се предвижда, че при закриване или временно спиране на инсталацията не се предоставят квотите за емисии за следващата година.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Както се установява от представената на Съда преписка, за периода 2008—2012 г. министърът на околната среда е отпуснал на ArcelorMittal общо <FT TYPE="NUMBER">405365</FT> квоти за емисии. На <DATE ISO="20120222">22 февруари 2012 г.</DATE> този министър отпуска на ArcelorMittal за същата година, за вписване в националния регистър, <FT TYPE="NUMBER">81073</FT> квоти за инсталацията на това дружество в Шифланж (Люксембург).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE> ArcelorMittal иска от този министър спиране на проверките за опазване на околната среда поради спирането на дейността на тази инсталация от края на 2011 г. за неопределено време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Със заповед от <DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE> министърът на устойчивото развитие и инфраструктурата, от една страна, намалява общото количество на квотите за емисии, отпуснати на това дружество за периода 2008—2012 г., и от друга страна, иска връщането без обезщетение на <FT TYPE="NUMBER">80922</FT> квоти за емисии на парникови газове (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>спорните квоти<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>). Тази мярка, приета<?PAGE NO="5"?> по-конкретно на основание член 13, параграф 6 от Закона от 2004 г., се основава на декларацията на ArcelorMittal за спиране на дейността на инсталацията в Шифланж от края на 2011 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130708">8 юли 2013 г.</DATE> ArcelorMittal подава до министъра жалба срещу заповедта от <DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, която е отхвърлена с решение от <DATE ISO="20130924">24 септември 2013 г.</DATE> Сезиран с жалба от това дружество срещу посоченото решение, Административният съд (Люксембург) с решение от <DATE ISO="20141217">17 декември 2014 г.</DATE> сезира Конституционния съд (Люксембург) с преюдициално запитване относно съвместимостта на член 13, параграф 6 от Закона от 2004 г. с член 16 от Конституцията. Всъщност според Административния съд връщане на спорните квоти без обезщетение по последиците си би съответствало на незаконна експроприация, тъй като спорните квоти са били издадени и вписани в националния регистър и следователно са влезли в патримониума на ArcelorMittal. От своя страна Конституционният съд си поставя въпроси за съвместимостта на член 13, параграф 6 от Закона от 2004 г. с Директива 2003/87, тъй като било възможно тази разпоредба да противоречи на общата структура на установената с тази директива схема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Конституционният съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Съвместим ли е член 13, параграф 6 от [Закона от 2004 г.] с Директива [2003/87], и по-конкретно с общата логика на предвидената в нея схема за търговия с квоти, доколкото тази разпоредба позволява на компетентния министър да изисква цялостно или частично връщане без обезщетение на квотите, които са издадени в съответствие с член 12, параграфи 2 и 4 от същия закон, но не са използвани, като този въпрос включва въпросите дали действително е налице връщане на издадени, но неизползвани квоти, и ако е така — каква е неговата правна квалификация, както и дали е възможно тези квоти да се квалифицират като имущество?<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява на компетентните органи да изискват връщането без обезщетение на издадените, но неизползвани от оператор квоти за емисии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Тази юрисдикция освен това пита дали спорните квоти могат да се квалифицират като квоти за емисии по смисъла на Директива 2003/87 и при утвърдителен отговор, каква е правната природа на тези квоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Що се касае до първата част от поставения въпрос, следва първо да се припомни, че схемата за търговия с квоти за емисии, установена с Директива 2003/87, се основава на икономическа логика, която мотивира всеки участник в тази схема да изпуска количество парникови газове, по-малко от квотите, които първоначално са му били отпуснати, за да прехвърли остатъка от тях на друг участник, изпуснал количество емисии, по-голямо от отпуснатите му квоти (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arcelor Atlantique и Lorraine и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑127/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:728">EU:C:2008:728</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>След това трябва да се отбележи, че член 19, параграф 1 от Директива 2003/87 налага създаването на система на национални регистри, за да се осигури <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>точно отчитане<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> на действията, осъществени с квотите за емисии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Във връзка с това Съдът приема, че общата структура на Директива 2003/87 се основава на точно отчитане на издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти, чиято рамка е установена в член 19 от Директивата. Това точно отчитане е необходимо присъщо на самия<?PAGE NO="6"?> предмет на посочената директива, а именно въвеждането на общностна схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове, за да се намалят емисиите на парникови газове в атмосферата до равнище, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система и чиято крайна цел е опазването на околната среда (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Billerud Karlsborg и Billerud Skärblacka</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑203/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:664">EU:C:2013:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Впрочем, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 65 от заключението си, изискването за точност на числата и на обстоятелствата, свързани с квотите, съответства на волята на законодателя на Европейския съюз да подобри функционирането на пазара, установен с Директива 2003/87, избягвайки смущенията, които биха могли да възникнат от всяко колебание относно валидността на тези квоти. Освен това, наред с чисто икономическия интерес от запазването на доверието към този пазар, това изискване за точност позволява да се постигне преследваната от него цел, а именно борбата със замърсяването. Осигуряването на съответствието между действителните и разрешените чрез квоти емисии представлява приоритет на схемата като цяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>За целта член 7 от Директива 2003/87 задължава операторите да информират компетентните органи за всякакви промени в използването на инсталацията, за които може да се изисква актуализиране на разрешителното за емисии на парникови газове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Накрая е важно да се подчертае, че при определяне на своите НРП държавите членки имат известна свобода на действие (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Естония</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑505/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:179">EU:C:2012:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). След приключване на предвидената в член 9 от Директива 2003/87 процедура НРП се ползва с презумпция за законосъобразност, тъй като, след като изтече предвиденият в параграф 3 от тази разпоредба тримесечен срок, той се счита за окончателен, при липсата на възражения от страна на Комисията, така че съответната държава членка може да го приеме (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Латвия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑267/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:624">EU:C:2013:624</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В случая от акта за запитване се установява, че със заповедта си от <DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE> министърът на устойчивото развитие и инфраструктурата разпорежда връщането на спорните квоти без обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Според люксембургското правителство и Комисията целта на това връщане е да се поправи едно нередовно положение. Наистина, спорните квоти били издадени на ArcelorMittal единствено поради това, че същото дружество не уведомило компетентните органи, преди предвидената за тяхното издаване дата, за спирането за неопределен срок на дейността на инсталацията му в Шифланж. При тези обстоятелства, от една страна, ArcelorMittal нарушило предвиденото в член 13, параграф 6 от Закона от 2004 г. задължение за уведомяване. От друга страна, не било спазено предвиденото в люксембургския НРП изискване, че в случай на пълно или частично затваряне на инсталация не може квотите за емисии да бъдат издадени за следващата година.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, предвиденото в член 13, параграф 6 от Закона от 2004 г. задължение е транспониране на задължението, съдържащо се в член 7 от Директива 2003/87. Освен това предвиденото в люксембургския НРП изискване, че квотите за емисии не се издават при пълно или частично затваряне на инсталация, отговаря на същите критерии за точно отчитане на емисиите и точност на числата и на обстоятелствата, свързани с квотите, припомнени в точки 24 и 25 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Задача на компетентната национална юрисдикция е да провери дали в случая ArcelorMittal действително е спряло дейността на инсталацията си в Шифланж от ноември 2011 г. и дали това спиране може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>преустановяване на експлоатацията<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 13, параграф 6 от Закона от 2004 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Ако това е така, Директива 2003/87 не е пречка за компетентен орган да приеме, при обстоятелства като разглежданите в главното производство, решение, с което разпорежда връщането без обезщетение на квотите за емисии. Наистина, ако експлоатацията на инсталация е преустановена на дата, предхождаща датата на отпускането на квотите за емисии, те очевидно няма да могат да се използват за отчитане на емисиите парникови газове, които тя вече не би трябвало да изпуска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, ако не бъдат върнати спорните квоти, това ще наруши изискванията за точно отчитане, за точност и съгласуваност между действителните и разрешените емисии, припомнени в точки 23—25 от настоящото решение. Както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 78 от заключението си, връщането на неправилно отпуснати квоти е хипотеза във връзка с прилагането на правилата за функциониране на предвидената в Директива 2003/87 схема, за да се избегне изкривяване на пазара на квоти и да се постигне косвено целта за опазване на околната среда, на която този пазар служи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Тази констатация не може да бъде оспорена с изложения от ArcelorMittal довод, че единствената хипотеза, при която Директива 2003/87 изисква връщането на квотите, е предвидената в член 12, параграф 3 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че член 12, параграф 3 от Директива 2003/87 е за връщането на квоти, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от [дадена] инсталация през предходната календарна година<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. От самия текст на тази разпоредба е видно, че тя се отнася до квотите, необходими за отчитане на емисиите на парникови газове, изпуснати от инсталация през предходната година. Ако обаче се установи, че експлоатацията на инсталацията в Шифланж е преустановена на дата, предхождаща датата на издаването на спорните квоти, това използване не би могло да се осъществи, що се отнася до тези квоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че не е пречка за национална правна уредба, която позволява на компетентния орган да изисква цялостно или частично връщане без обезщетение на неизползваните квоти, неоснователно издадени на оператор, поради това че не е изпълнил задължението за своевременно информиране на компетентния орган за преустановяването на експлоатацията на инсталация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Този извод не може да бъде оспорен с доводите на ArcelorMittal, чрез които иска да докаже несъвместимостта на такава национална правна уредба с член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Всъщност е важно да се отбележи, че ако спорните квоти бяха неоснователно отпуснати на ArcelorMittal, с оглед на изискванията за точно отчитане, на които се основава установената с Директива 2003/87 схема, не би могло да се приеме, че тези квоти са били валидно формирани като квоти за емисии по смисъла на Директива 2003/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Затова връщането на тези квоти не предполага експроприация на имущество, което вече е неразделна част от патримониума на оператора, а просто оттегляне на акта, с който са отпуснати квоти, поради неспазване на определените в Директива 2003/87 условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>При тези обстоятелства на втората част от преюдициалния въпрос следва да се отговори, че квотите, издадени след като оператор е преустановил дейността, осъществявана в инсталацията, за която се отнасят тези квоти, без предварително да информира компетентния орган, не може да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>квоти<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> за емисии по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2003/87.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>–</NO.P><TXT>Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че не е пречка за национална правна уредба, която позволява на компетентния орган да изисква цялостно или частично връщане без обезщетение на неизползваните квоти, неоснователно издадени на оператор, поради това че не е изпълнил задължението за своевременно информиране на компетентния орган за преустановяването на експлоатацията на инсталация.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>Квотите, издадени след като оператор е преустановил дейността, осъществявана в инсталацията, за която се отнасят тези квоти, без предварително да уведоми за това компетентния орган, не могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>квоти<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> за емисии по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2003/87<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031013">13 октомври 2003 година</DATE> за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, изменена с Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090311">11 март 2009 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че не е пречка за национална правна уредба, която позволява на компетентния орган да изисква цялостно или частично връщане без обезщетение на неизползваните квоти, неоснователно издадени на оператор, поради това че не е изпълнил задължението за своевременно информиране на компетентния орган за преустановяването на експлоатацията на инсталация.</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Квотите, издадени след като оператор е преустановил дейността, осъществявана в инсталацията, за която се отнасят тези квоти, без предварително да уведоми за това компетентния орган, не могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>квоти<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> за емисии по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2003/87, изменена с Регламент № 219/2009.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>