<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-61/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018TJ0061</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:217">EU:T:2019:217</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190404">4.4.2019 г.</DATE> — Дело T‑61/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Rodriguez Prieto/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT> (осми състав)</P><P><DATE ISO="20190404">4 април 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Длъжностни лица</KEYWORD><KEYWORD>Случай <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Евростат<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Национално наказателно производство</KEYWORD><KEYWORD>Прекратяване на производството</KEYWORD><KEYWORD>Искане за съдействие</KEYWORD><KEYWORD>Лице, подало сигнал за нередност</KEYWORD><KEYWORD>Презумпция за невиновност</KEYWORD><KEYWORD>Иск за обезщетение и жалба за отмяна</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑61/18</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Amador Rodriguez Prieto</HT>, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Щайнсел (Люксембург), за когото се явяват S. Orlandi, T. Martin и R. García-Valdecasas y Fernández, avocats,</P><PARTY.STATUS>ищец,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват B. Mongin и R. Striani, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет главно искане, на основание член 270 ДФЕС, за поправяне на имуществените и неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял, и при условията на евентуалност, искане за отмяна на решението на Комисията от <DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE> за отхвърляне на искане за съдействие на ищеца,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),</P><P>състоящ се от: A. M. Collins, председател, R. Barents и J. Passer (докладчик), съдии,</P><P>Секретар: R. Ramette, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190117">17 януари 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Факти в основата на спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Ищецът, г‑н Amador Rodriguez Prieto, е бил длъжностно лице в Европейската комисия в периода 1987—2003 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19980301">1 март 1998 г.</DATE> ищецът е назначен за ръководител на отдел C1 в дирекция С <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Информация и разпространение; транспорт; техническо сътрудничество с трети държави; статистически данни за външната и вътреобщностната търговия<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> към Евростат (Статистическа служба на Европейския съюз).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>От 1996 г. Евростат осигурява публичното разпространение на събираните статистически данни с помощта на Службата за публикации на Европейските общности (OPOCE), която е изградила мрежа от пунктове за продажба (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>datashops<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>). Тристранните договори, сключени между Евростат, OPOCE и datashops през 1996 г., предвиждат сложна схема за фактуриране, която позволява на Евростат да получава до 55 % от фактурираната цена на посочените данни, които се пускат на пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Директорът на ищеца, г‑н B., му възлага да одобрява разходите, произтичащи от тристранните договори, сключени по-специално с дружество Planistat.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>С докладна записка от <DATE ISO="19981027">27 октомври 1998 г.</DATE> ищецът е поискал провеждането на вътрешен одит в рамките на Евростат във връзка с управлението на тези договори. Освен това той иска да му бъде отнето правомощието да подписва разходните разпореждания, което е направено на <DATE ISO="19981127">27 ноември 1998 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>През септември 1999 г. вътрешният одит установява, че са налице нередности във финансовото управление на тристранните договори, сключени с дружествата Eurocost, Eurogramme, Datashop, Planistat и CESD Communautaire, довели до захранването на финансов пакет, за който не се прилагат бюджетните правила на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20000103">3 януари 2000 г.</DATE> докладът от вътрешния одит е предаден на генералната дирекция на Комисията, която отговаря за финансовия контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20000317">17 март 2000 г.</DATE> генералната дирекция на Комисията, която отговаря за финансовия контрол, сезира Европейската служба за борба с измамите (OLAF). OLAF започва редица разследвания, отнасящи се по-специално до договорите, сключени от Евростат с дружествата Eurocost, Eurogramme, Datashop, Planistat и CESD Communautaire, до субсидиите, отпуснати на тези дружества, и до въведената система за фактуриране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20030319">19 март 2003 г.</DATE> OLAF препраща преписката във връзка с договора, сключен с Planistat, на procureur de la République de Paris (окръжен прокурор, Париж, Франция), който започва съдебна проверка за укривателство и съучастие в злоупотреба с доверие на <DATE ISO="20030404">4 април 2003 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Освен това на <DATE ISO="20030611">11 юни 2003 г.</DATE> Комисията възлага проверка на службата си за вътрешен одит, която изготвя три доклада, а именно два доклада от 7 юли и от <DATE ISO="20030924">24 септември 2003 г.</DATE> и един окончателен доклад от <DATE ISO="20031022">22 октомври 2003 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Въз основа на доклад на OLAF от <DATE ISO="20030422">22 април 2003 г.</DATE> Комисията оправомощава правната си служба да подаде до procureur de la République de Paris (окръжен прокурор, Париж) жалба срещу неизвестен извършител за укривателство и съучастие в злоупотреба с доверие, което е направено на <DATE ISO="20030710">10 юли 2003 г.</DATE> Тази жалба се отнася до възможни злоупотреби със средства,<?PAGE NO="3"?> извършени от длъжностни лица или служители на Европейския съюз и увредили финансовите му интереси. Съдебната проверка, започната от procureur de la République de Paris (окръжен прокурор, Париж), е разширена с допълнително постановление от <DATE ISO="20030804">4 август 2003 г.</DATE> с обвинение в злоупотреба с доверие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20080611">11 юни 2008 г.</DATE> ищецът уведомява Комисията, че е призован от френската полиция, за да бъде изслушан като свидетел в рамките на това наказателно производство. Поради това той иска от органа по назначаването (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>ОН<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) да го освободи от задължението му за неразкриване на служебна информация съгласно член 19 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Правилникът<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) и да му бъдат възстановени разноските за пътуването от Люксембург (Люксембург) до Париж.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20080630">30 юни 2008 г.</DATE> ОН освобождава ищеца от задължението за неразкриване на служебна информация, но отхвърля искането му за възстановяване на пътните разноски. Жалбата по административен ред от <DATE ISO="20080721">21 юли 2008 г.</DATE> срещу това решение е отхвърлена на <DATE ISO="20081120">20 ноември 2008 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20081007">7 октомври 2008 г.</DATE> ищецът е изслушан от френската полиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 г.</DATE> ищецът подава първо искане за съдействие (заведено под номер D/505/08) на основание член 24 от Правилника. Той изтъква по-специално, че когато през октомври 1998 г. е поискал вътрешен одит, той е действал като лице, подаващо сигнал за нередност, както и че наличието на общи интереси между него и засегнатата институция налага тя да му окаже съдействие. Следователно според него Комисията трябва да поеме разноските за адвокат, които той е направил, когато е бил призован като свидетел от френската полиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Това първо искане за съдействие е отхвърлено на <DATE ISO="20081217">17 декември 2008 г.</DATE> Комисията посочва, че е узнала, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по време на изслушването от <DATE ISO="20081007">7 октомври 2008 г.</DATE> Тя счита, че двете условия за прилагане на член 24 от Правилника, а именно наличието на заплахи, обиди и т.н. срещу личността или имуществото на длъжностното лице и наличието на причинно-следствена връзка между тези деяния и качеството му на длъжностно лице или задачите, които изпълнява, не са налице. Решението на Комисията не е оспорено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130909">9 септември 2013 г.</DATE> съдия-следователят към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) постановява определение за прекратяване на производството по отношение на всички лица, привлечени като обвиняеми в рамките на наказателното производство, сред които и ищеца (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>определението за прекратяване на производството<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130917">17 септември 2013 г.</DATE> Комисията подава жалба срещу определението за прекратяване на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE> Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) потвърждава определението за прекратяване на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140627">27 юни 2014 г.</DATE> Комисията подава касационна жалба срещу решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE>, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отхвърля жалбата на Комисията срещу решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE>, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството, и по този начин слага край на наказателното производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20161128">28 ноември 2016 г.</DATE> ищецът, като се позовава по-специално на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160909">9 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Esteban Alonso/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑557/15 Р</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:456">EU:T:2016:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и на решението на Cour de cassation (Касационен съд) от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE>, подава второ искане за съдействие на основание член 24 от Правилника, с което иска Комисията да поеме разноските и адвокатските хонорари, понесени от него за нуждите на защитата му пред френските юрисдикции. Той иска също така да му се признае статут на лице, подало сигнал за нередност, като се добави бележка в личното му досие, за да се възстанови професионалната му репутация. При условията на евентуалност той иска обезщетение за вредите, произтичащи от служебната грешка на институцията, която не му е признала статут на лице, подало сигнал за нередност, и му е отказала защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) ОН обявява второто искане за съдействие за недопустимо, като изтъква главно, че ищецът не се е позовал на нито едно ново обстоятелство, настъпило след решението за отхвърляне на първото искане за съдействие от <DATE ISO="20081217">17 декември 2008 г.</DATE> Впрочем той счита, че второто искане за съдействие, както и искането за обезщетение са неоснователни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С писмо на Комисията от <DATE ISO="20170410">10 април 2017 г.</DATE>, заведено под номер CMS 16/056, ищецът е уведомен за съществуването и прекратяването на дисциплинарна <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>преписка<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, по думите на Комисията, срещу него в рамките на случая <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Евростат<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170628">28 юни 2017 г.</DATE> ищецът подава предварителна жалба по административен ред срещу обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171030">30 октомври 2017 г.</DATE> тази жалба е отхвърлена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20180205">5 февруари 2018 г.</DATE>, ищецът подава настоящия иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20180604">4 юни 2018 г.</DATE>, ищецът посочва, че няма да прави писмена реплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Ищецът иска по същество от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>като главно искане — да осъди Комисията да му плати обезщетение за имуществени вреди в размер на <FT TYPE="NUMBER">68831</FT> EUR и за неимуществени вреди в размер на <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Комисията иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли иска като недопустим и във всички случаи като неоснователен,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В подкрепа на иска си ищецът изтъква най-напред, че искането му за съдействие на основание член 24 от Правилника е допустимо и че следователно жалбата за отмяна на решението, с което е отхвърлено това искане, също е допустима. По-нататък, той се позовава главно на извъндоговорната отговорност на Съюза за твърдяно непризнаване от Комисията на статута му на лице, подало сигнал за нередност, и при условията на евентуалност иска отмяната на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на искането за съдействие и на жалбата за отмяна на обжалваното решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В исковата си молба ищецът оспорва становището, изразено от Комисията в обжалваното решение, че второто искане за съдействие е недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Според ищеца, макар да е вярно, че ОН не е длъжен да оказва съдействие на длъжностно лице, за което се подозира, че е нарушило професионалните си задължения, конституирането на Комисията като граждански ищец в крайна сметка не е пречка той да му предостави съдействието си на по-късен етап. В случая ОН разполагал с данни, установяващи, че той е действал като лице, подаващо сигнал за нередност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Ищецът поддържа, че фактът, че нанесената му вреда се дължи на действията на френските органи, не е пречка за прилагането на член 24 от Правилника. Той твърди, че се е позовал на качеството си на лице, подало сигнал за нередност, за да изтъкне незаконосъобразността на привличането си като обвиняем и на продължаването на наказателното производство срещу него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Накрая, ищецът изтъква, че винаги е оспорвал съзнателното си участие в система за управление, нарушаваща бюджетните правила, както показвало искането му да му бъде отнето правомощието да подписва разходните разпореждания. Според него тези обстоятелства трябвало да доведат ОН до заключението, че преследваният от него интерес не противоречи на интереса на ищеца и че случаят на последния заслужава да се разграничи от този на другите замесени длъжностни лица по-специално що се отнася до поемането на разноските за защитата му пред френските юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Комисията изтъква по същество, че искането за отмяна на обжалваното решение е недопустимо, с мотива, че самото второ искане за съдействие било недопустимо, тъй като, от една страна, ищецът просто възпроизвеждал предходно искане за съдействие, без да съобщава нови факти, и от друга страна, отправял това ново искане за съдействие, без да е изчерпал националните средства за защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася, от една страна, до доводите на Комисията, изведени от недопустимостта на второто искане за съдействие, поради това че ищецът не е посочил нови обстоятелства, следва да се констатира, че посоченото искане за съдействие (вж. т. 22 по-горе) съдържа едно ново обстоятелство в сравнение с първото искане за съдействие (вж. т. 15 по-горе), подадено малко след привличането на ищеца като обвиняем от съдия-следователя към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Това ново обстоятелство е свързано с определението за прекратяване на производството, постановено на <DATE ISO="20131209">9 декември 2013 г.</DATE> от съдия-следователя и след жалбите на Комисията, потвърдено на два пъти, последния път окончателно на <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> от Cour de cassation (Касационен съд).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Определението за прекратяване на производството, последващото му потвърждаване във въззивното производство и отхвърлянето на касационната жалба, които оборват убеждението на Комисията — изразено в писмените ѝ становища в рамките на въззивното и касационното производство — че ищецът е извършил престъпление, заедно представляват ново обстоятелство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Действително в определението за прекратяване на производството френският съдия-следовател отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>механизмът, който произтича от изпълнението на тристранните [договори], сключени под егидата на Евростат, нарушава член 4, параграф 1 от Финансовия регламент<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> от <DATE ISO="19771221">21 декември 1977 г.</DATE>, приложим за общия бюджет на Европейските общности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="356" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 356, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Финансовият регламент<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), а в решението от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE> Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>правилата за повторно усвояване, предвидени във Финансовия регламент, не са спазени<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Тези констатации обаче са направени в безлична форма, без да се посочва името на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Освен това в същото време френският наказателен съд констатира липса на намерение за измама и за злоупотреба със средства и излага няколко съображения, съгласно които, първо, макар да не е в съответствие с Финансовия регламент, според Сметната палата на Европейския съюз системата на datashops е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>необходима предвид непригодността на посочения регламент<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>просто възпроизвежда система, вече използвана напълно законосъобразно от OPOCE<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, второ, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>съществуващите общностни процедури не са позволявали да се осигури гъвкава и работеща рамка за продажбата на произведените от Евростат данни, като [при] липсата на подходяща процедура е трябвало да се намерят разрешения, които да дадат възможност на Евростат да изпълнява задачата си<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, и трето, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>финансовият контрол, който първоначално е бил свързан със създаването на мрежата от datashops и който не е благоприятствал изграждането ѝ със системата от тристранни споразумения, всъщност е проявил пълна незаинтересованост по отношение на реда и условията за функционирането ѝ, поради което ръководителите на Евростат са били поставени в положение, при което е трябвало и е можело да действат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>по най-добрия възможен начин<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> [и] то като се има предвид, че стратегията на Комисията е била да се увеличава предлагането на статистически данни, за да се отговори на особено голямото търсене в това отношение<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> (определение за прекратяване на производството, решение на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>От гореизложените съображения следва, че позовавайки се на решенията на френските наказателни съдилища, ищецът правилно изтъква ново обстоятелство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Що се отнася, от друга страна, до недопустимостта на второто искане за съдействие поради неизчерпването на националните средства за защита от страна на ищеца, трябва да се отбележи, че този довод почива на предпоставката, че в случая е приложим член 24 от Правилника, който се отнася до съдействието, и съответно че безвиновната отговорност на администрацията по тази разпоредба от Правилника е обусловена от изчерпването на националните средства за защита срещу причинилото вредата трето лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Както ще стане ясно от изложеното в точки 46—59 по-долу обаче, тази предпоставка е погрешна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Член 24 от Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Съюзът оказва съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения.</ALINEA><?PAGE NO="7"?><ALINEA>Т[ой] дълж[и] солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Според съдебната практика целта на член 24 от Правилника е да осигури на длъжностните лица и служителите сигурност в настоящето и в бъдеще, за да им позволи в общия интерес на службата да изпълняват по-добре служебните си задължения (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860612">12 юни 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sommerlatte/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>229/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:241">EU:C:1986:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000627">27 юни 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>K/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑67/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:169">EU:T:2000:169</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110720">20 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gozi/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑116/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:124">EU:F:2011:124</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно задължението за съдействие на институцията се отнася както до защитата на нейния персонал, така и за опазването на собствените ѝ интереси и съответно предполага наличие на общи интереси. Ето защо се приема, че администрацията не може да бъде задължена да окаже съдействие на длъжностно лице, за което се подозира, че е нарушило тежко своите професионални задължения, и на което на това основание може да бъдат наложени дисциплинарни санкции (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101123">23 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wenig/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑75/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2010:150">EU:F:2010:150</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Още по-точно и съгласно постоянната съдебна практика, целта на предвиденото в член 24 от Правилника задължение за съдействие е длъжностните лица да получат защита от страна на институцията, в която работят, срещу действия на трети лица, а не срещу актове на самата институция, контролът върху които се урежда от други разпоредби от Правилника (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160909">9 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Esteban Alonso/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑557/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:456">EU:T:2016:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Curto/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑275/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:479">EU:T:2018:479</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Q</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑80/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:347">EU:T:2011:347</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В случая ищецът е привлечен като обвиняем от френските съдебни органи на <DATE ISO="20081007">7 октомври 2008 г.</DATE> Това се случва вследствие на съдебната проверка, започната от тези съдебни органи на <DATE ISO="20030404">4 април 2003 г.</DATE> въз основа на информация, предадена им от OLAF на <DATE ISO="20030319">19 март 2003 г.</DATE>, и след жалба срещу неизвестен извършител, подадена от Комисията на <DATE ISO="20030710">10 юли 2003 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>След постановяването на определението за прекратяване на производството в полза на всички лица, привлечени като обвиняеми, сред които и ищеца, френското наказателно производство продължава, тъй като Комисията подава въззивна жалба срещу това определение, отхвърлена с решение на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE>, което потвърждава посоченото определение, и касационна жалбата срещу това съдебно решение, отхвърлена с решение на Cour de cassation (Касационен съд) от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че както Общият съд вече е установил по отношение на г‑н De Esteban Alonso в контекста на делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160909">9 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Esteban Alonso/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑557/15 Р</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:456">EU:T:2016:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), действията на френските съдебни органи, и по-специално привличането на ищеца като обвиняем, не спадат към деянията, визирани от член 24 от Правилника. Тези действия не само са част от нормалния ход на разглежданото наказателно производство, но ищецът в нито един момент не твърди сериозно, че те представляват незаконосъобразни атаки срещу него от посочените френски съдебни органи и че поради това могат да обосноват оказването на съдействие от страна на Комисията на основание член 24 от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Както обаче следва по същество от съдебната практика, макар предвиденото в член 24, параграф 1 от Правилника задължение за оказване на съдействие да представлява съществена гаранция от Правилника за длъжностното лице и да не е подчинено на условието незаконосъобразността на действията, поради които длъжностното лице е поискало съдействие, да е предварително установена, то трябва все пак да приведе доказателства, които на пръв<?PAGE NO="8"?> поглед навеждат на извода, че тези действия се отнасят до него поради качеството и функциите му и са незаконосъобразни с оглед на приложимото национално законодателство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101123">23 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wenig/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑75/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2010:150">EU:F:2010:150</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В случая това не е така, тъй като ищецът не твърди сериозно, че френските съдебни органи са действали незаконосъобразно по отношение на него и не представя доказателства в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>По-нататък, следва да се констатира, че в действителност ищецът иска съдействието на Комисията не срещу действията на трети лица, а срещу самите актове на тази институция, които са в основата на наказателното производство срещу него и поради които преди всичко наказателното производство стига до постановяването на решението на Cour de cassation (Касационен съд) от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Всъщност, макар да е вярно, че привличането на ищеца като обвиняем е дело на френските съдебни органи, това не променя факта, че с информацията, която им предоставя, и с подаването на жалба именно Комисията е в основата на наказателното производство. Освен това и преди всичко Комисията е причинила продължаването на това наказателно производство след постановяването на определението за прекратяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Така в исковата си молба ищецът посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>макар Комисията да е счела за необходимо да се конституира като граждански ищец, за да осигури защитата на финансовите интереси на Съюза, нищо не оправдава продължаването на наказателното производство срещу [него] […], доколкото Комисията е знаела, че той не може да бъде упрекван в съзнателно участие в създадената от ръководителите му съдържаща нередности система на управление на datashops<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>От констатациите дотук произтича, че доколкото ищецът иска съдействие на основание член 24 от Правилника не във връзка с действията на френските съдебни органи (действия, чиято законосъобразност впрочем не се оспорва сериозно, вж. т. 51—53 по-горе), а във връзка с тези на самата Комисия, тази разпоредба — в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 48 по-горе — не е приложима в случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Вследствие на това доводът на Комисията, изведен от недопустимостта на второто искане за съдействие поради неизчерпването на националните средства за защита от ищеца, не може да бъде уважен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>От гореизложените съображения следва, че доводите на Комисията в подкрепа на недопустимостта на жалбата за отмяна, изведени от липсата на нови обстоятелства и от неспазването на условие за прилагане на член 24 от Правилника, трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В допълнение към искането си за съдействие и в случай че то бъде отхвърлено, в искането си и в предварителната жалба по административен ред ищецът изтъква, че Комисията е допуснала нарушение, като не е отчела факта, че той е действал като лице, подаващо сигнал за нередност. Ищецът се позовава в това отношение член 22а от Правилника. Комисията била узнала ролята му в разкриването на фактите най-късно в момента на изготвянето на окончателния доклад на службата ѝ за вътрешен одит през 2003 г. Той отбеляза, че в случай на дисциплинарно производство срещу него той е щял да се ползва от разпоредбите на член 21 от приложение IX към Правилника, отнасящ се до възможността институцията да поеме разноските за защита на длъжностно лице, на което не е наложено наказание след приключването на дисциплинарно производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Ищецът оспорва да е участвал умишлено в проблемната система за управление. Той своевременно споделил съмненията си относно тази система. Не знаел, че финансовият контрол не е ангажиран в изграждането на мрежата от datashops. Поискал да се извърши вътрешен одит и да му бъде отнето правомощието да подписва. В случая той се оказал в капан. Освен това едва на <DATE ISO="20170410">10 април 2017 г.</DATE> узнал, че срещу него има дисциплинарно производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Поради това ищецът счита, че Комисията не е изпълнила задължението за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, нарушение, което било утежнено от конституирането ѝ като граждански ищец, от въззивната жалба срещу определението за прекратяване на производството, а след това и от касационната жалба срещу решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE>, потвърждаващо това определение, все актове, съставляващи несправедливи обвинения срещу него, че съзнателно е участвал в система, нарушаваща Финансовия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Съответно ищецът счита, че му е нанесена, от една страна, имуществена вреда, изразяваща се в направените в рамките на френското наказателно производство разноски за защита в размер на <FT TYPE="NUMBER">68331</FT> EUR, и от друга страна, неимуществена вреда в размер на <FT TYPE="NUMBER">90000</FT> EUR, изразяваща се в усещането за несправедливост, произтичащо от факта, че срещу него е водено наказателно производство за деяния, за чието разкриване е допринесъл. Освен това той е поискал от Комисията в личното му досие да се добави бележка, признаваща статута му на лице, подало сигнал за нередности по случая <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Евростат<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, за да бъде възстановена професионалната му репутация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В исковата си молба ищецът по същество поддържа своята позиция. Неотчитането на качеството му на лице, подало сигнал за нередност, представлявало нарушение на член 22а от Правилника и неизпълнение на задължението за полагане на грижа. Обстоятелството, че тази разпоредба е включена в Правилника едва през 2004 г., не било пречка Комисията да признае през 2016 г. ролята му на лице, подало сигнал за нередност, която изиграл в миналото съгласно задълженията си по членове 11 и 12 от Правилника. Задължението за полагане на грижа, както и принципът на равно третиране изисквали от Комисията да разграничи неговия случай от този на останалите обвиняеми по случая <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Евростат<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Въпреки това, както отбелязва ищецът, Комисията, която била уведомена за ролята му най-късно на <DATE ISO="20031022">22 октомври 2003 г.</DATE>, пропуснала да информира френските съдебни органи за тази роля и несправедливо удължила наказателното производство срещу него, при положение че няма как да не е знаела, че той не е участвал съзнателно в системата на datashops. Според него фактът, че Комисията не го е предпазила от вредите, които е претърпял само защото се е оказал ръководител на отдел по времето, когато са направени разкритията по случая <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Евростат<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, представлява служебно нарушение. Накрая, що се отнася до дисциплинарното производство, което Комисията започва срещу него, той отбелязва, че мотивите, на които тя се позовава, за да го приключи, не възстановят професионалната му репутация, а оставят да витаят съмнения относно начина, по който е изпълнявал задълженията си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Относно член 24 от Правилника ищецът поддържа, че Комисията неправилно претендира, дори след решението на Cour de cassation (Касационен съд) от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE>, че преследва противоположен на неговия интерес, което възпрепятствало всяка възможност за оказване на съдействие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Комисията оспорва позицията на ищеца. Член 22а бил добавен в Правилника едва на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> Ищецът не можел да упреква Комисията, че не му е предоставила статут, който не е съществувал към датата на докладната записка с искането за одит. Относно твърдяното нарушение на задължението за полагане на грижа, съгласно постоянната съдебна практика това задължение не допускало предоставянето на предимства, които не са предвидени в Правилника. Що се отнася до твърдяното утежняване на вредата чрез упражняването на способите за<?PAGE NO="10"?> обжалване, Комисията изтъква, че само е упражнила право. Относно твърдяното нарушение, състоящо се в започването на дисциплинарно производство, било установено, че то не е довело до предприемането на действия по отношение на ищеца, което обяснявало защо той не е бил уведомен. Започването на чисто формално дисциплинарно производство, което никога не е било публично оповестено и което не е довело до предприемането на действия по разследване, не е могло да причини вреда на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдяното нарушение на член 24 от Правилника, Комисията припомня становището си относно недопустимостта на второто искане за съдействие, основано на тази разпоредба, и поддържа, че във всички случаи посоченото искане е неоснователно, тъй като се отнася до възстановяването на разноски, които ищецът бил принуден да направи, за да докаже, че е невинен, в положение, при което сблъсъкът между интересите на Комисията и тези на заинтересованото лице не е преставал да съществува, а не до възстановяването на разноските, направени от ищеца, за да се защити от атаките или противозаконните действия на трети лица.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По искането за обезщетение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Член 22а от Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="022.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяко длъжностно лице, което при или по повод на изпълнението на служебните си задължения узнае факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност, по-специално измама или корупция, увреждаща интересите на Съюза, или за поведение във връзка с изпълнението на функциите му, което може да съставлява сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Съюза, незабавно уведомява прекия си ръководител или своя генерален директор или, ако намери за необходимо — генералния секретар или лицата на равностойна длъжност, или директно Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Длъжностното лице не може да претърпи никакви неблагопроятни последици от страна на институцията поради това че е съобщило информацията по параграфи 1 и 2, при условие че е действало добросъвестно<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Член 22 от Правилника, който въвежда задължение в тежест на всички длъжностни лица да уведомяват относно факти, които могат да доведат до предположение за противозаконна дейност или сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Съюза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141008">8 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bermejo Garde/ЕИСК</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:860">EU:T:2014:860</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), влиза в сила на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Впрочем следва да се отбележи, че още преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> всяко длъжностно лице, което по собствена инициатива подава сигнал до началника си за наличието на незаконосъобразни действия или неизпълнение на предвидени в Правилника задължения, които са му станали известни и които могат да засегнат финансовите интереси на Съюза, вече има право да се ползва от защитата на институцията, в която работи, срещу евентуални действия на отмъщение вследствие на това разкриване, както и да не търпи неблагоприятни последици от страна на посочената институция, при условие че е действало добросъвестно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Следва обаче да се добави, че макар тази дължима на длъжностното лице защита да му гарантира липса на неблагоприятни последици от страна на институцията, тя не може да има за цел да го предпази от разследвания, насочени към установяването на това дали и в каква степен самото то е участвало в нередностите, за които е подало сигнал. В най-добрия случай инициативата на длъжностното лице да съобщи за подобни нередности, може, ако тези<?PAGE NO="11"?> разследвания потвърдят участието му в деянията, за които е подало сигнал, да представлява смекчаващо обстоятелство в рамките на евентуалните процедури по санкциониране, започнати от институцията в резултат на тези разследвания, както впрочем се посочва в съобщението на заместник-председателя Šefčovič до Комисията от <DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, SEC(12012) 679 окончателен, относно насоките за подаване на сигнали при сериозни нарушения в работата (whistleblowing) (т. 3, in fine).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>От гореизложените съображения следва, че качеството на лице, подало сигнал за нередност, което ищецът претендира, във всички случаи не може да го предпази от процедури, целящи да се установи възможното му участие в деянията, за които е подало сигнал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Въпросът в случая е да се установи не толкова дали ищецът трябва да се ползва от качеството на лице, подало сигнал за нередност, а по-скоро дали с оглед на конкретните факти по случая Комисията е действала незаконосъобразно, ставайки причина за продължаването на наказателното производство след постановяването на определението за прекратяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Относно продължаването на наказателното производство след постановяването на определението за неговото прекратяване с въззивната жалба срещу посоченото определение, а след това и с касационната жалба срещу решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE>, потвърждаващо това определение, следва да се припомни, че възможността за предявяване на права по съдебен ред и съдебният контрол, който това предполага, са израз на общ принцип на правото, който е залегнал в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и който е прогласен и в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860515">15 май 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Johnston</NAME.CASE>, <NO.CASE>222/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:206">EU:C:1986:206</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980717">17 юли 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>ITT Promedia/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑111/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1998:183">EU:T:1998:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тъй като достъпът до съд е основно право и общ принцип, гарантиращ спазването на правото, фактът, че дадена институция предприема действие по съдебен ред, може да съставлява служебно нарушение само при изключителни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990928">28 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Frederiksen/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑48/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:175">EU:T:1999:175</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>В конкретния случай следва да се приеме, че — независимо от текста на определението за прекратяване на производството и на решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) от <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE>, потвърждаващо това определение, в което френският наказателния съд по същество приема, че констатираните нарушения се дължат повече на непригодността на нормативната уредба на Съюза, отколкото на привлечените като обвиняеми длъжностни лица, които просто са търсили разрешения в интерес на Евростат и в подобен неподходящ нормативен контекст — обстоятелствата по случая не изглеждат изключителни до степен да доведат до извода, че въззивната жалба срещу посоченото определение и касационната жалба срещу това съдебно решение представляват служебно нарушение от страна на Комисията. От това следва, че ищецът няма основание да претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени вследствие на наказателното производство, водено срещу него в периода 2003—2016 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По искането за отмяна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Що се отнася до отказа на Комисията, след оправдаването на ищеца с решението на Cour de cassation (Касационен съд) от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE>, да поеме разноските за защита, които той е направил в рамките на националното наказателно производство, следва да се отбележи, че основанията за този отказ, посочени от Комисията в решението ѝ за отхвърляне на искането, а след това и в решението за отхвърляне на предварителната жалба по административен ред,<?PAGE NO="12"?> макар да не отговарят ясно на някои опасения на ищеца в административното производство, все пак позволяват да се разбере действителната причина, поради която Комисията е отхвърлила второто заявление за съдействие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Що се отнася до опасенията на ищеца, изглежда, че с позоваванията си на членове 22а и 24 от Правилника — за втория от които беше установено, че не е приложим към случая (вж. т. 57 по-горе), а за първия, че не може да предпази ищеца от евентуални наказателни или дисциплинарни производства (вж. т. 73 по-горе) — той по същество заявява, че не е виновен по случая <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Евростат<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Така от самото начало на административното производство ищецът изтъква, че системата на datashops му е представена по убедителен начин като правомерна и одобрена, че е бил добросъвестен, че никога не е участвал съзнателно в спорния механизъм, че е подал сигнал своевременно и че в крайна сметка се е оказал в капан. Именно воден от това убеждение, което се затвърждава с благоприятните решения във френското наказателно производство, той е поискал от Комисията да поеме разноските му за защита, направени в рамките на националното наказателно производство, както и да поправи неимуществените вреди, произтичащи от усещането за несправедливост, свързано с обстоятелството, че Комисията не го е защитила, макар да е действал както лице, подало сигнал за нередност по случая <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Евростат<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Пак поради тази причина той е поискал в досието му да се добави бележка, признаваща ролята му на лице, подало сигнал за нередност, за да се възстанови професионалната му репутация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>След оправдаването му в наказателното производство ищецът впрочем посочва във второто искане за съдействие, а след това и в предварителната жалба по административен ред, че при подобен резултат в дисциплинарно производство е щяло да се стигне до поемане на разноските му за защита съгласно член 21 от приложение XI към Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В решенията си за отхвърляне на искането за съдействие, а след това и на предварителната жалба по административен ред, обаче Комисията не дава ясен отговор на тези опасения на ищеца. Тя отхвърля съображенията му, отнасящи се до членове 22а и 24 от Правилника, по технически причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>От съображенията, които излага, обаче става ясно, че отказът ѝ в административното производство да поеме разноските на ищеца, в крайна сметка се дължи не толкова на техническа неприложимост на тези разпоредби на Правилника, колкото на по-същественото становище, че ищецът не е изпълнил задълженията си по Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Така Комисията два пъти изтъква, използвайки получер шрифт — в решението за отхвърляне на искането за съдействие, а след това и в решението за отхвърляне на предварителната жалба по административен ред — факта, че в решението на Cour de cassation (Касационен съд) от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> посоченият съд е потвърдил наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>нарушение на европейските бюджетни правила<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и е отбелязал, че няма <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>достатъчно<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> доказателства за предаването на лицата, привлечени като обвиняеми, на съда по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Впрочем в решението за отхвърляне на предварителната жалба по административен ред Комисията преценява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>в хода на наказателното производство [тя] преследва интерес, противоположен на интереса на [ищеца], вследствие на което член 24 от Правилника не може, дори при наличието на съдебно решение[, потвърждаващо определението за прекратяване на производството], да послужи като основание на искане за съдействие за поправяне на вреди, претърпени поради или във връзка с това производство<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Налага се изводът, че макар действително да е вярно и впрочем очевидно, че в хода на наказателното производство интересът на Комисията е противоположен на този на ищеца, след решението на Cour de cassation (Касационен съд), с което е потвърдено определението за<?PAGE NO="13"?> прекратяване на производството, това противоречие на интереси може логично да се запази само ако Комисията продължава да счита, че ищецът, независимо от оправдаването му в наказателното производство, не е изпълнил задълженията си по Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Впрочем фактът, че дори след решението на Cour de cassation (Касационен съд) от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> Комисията запазва това уличаващо становище по отношение на ищеца, се потвърждава и в писмената защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Така в писмената защита Комисията изтъква, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>обстоятелствата, при които е постановено определението за прекратяване на производството (това определение не отрича възможността за финансова манипулация), и прекратяването на дисциплинарното производство по целесъобразност не успяват да заличат наличието на сблъсък на интереси между страните и обосновават отказа [ѝ] да промени решението си да не предостави съдействие<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Следователно в крайна сметка изглежда, че решението на Комисията да не поеме разноските за защита, направени от ищеца в рамките на националното производство, не се дължи толкова на техническа неприложимост на член 24 от Правилника, за която Комисията впрочем посочва, че не е непреодолима пречка пред поемането на посочените разноски, колкото на запазването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>сблъсъка на интереси<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> и следователно на непромененото становище на Комисията, ще ищецът е нарушил задълженията си по Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Въпреки това, при положение че срещу ищеца вече не се води наказателно преследване в рамките на националното наказателно производство, доколкото впрочем френският съд в нито един момент не го посочва лично като нарушител на финансовите правила, и че освен това към момента на приемането на обжалваното решение срещу него няма дисциплинарно решение, установяващо нарушение на предвидени в Правилника задължения, той не само е оправдан в рамките на наказателното производство във Франция, но непременно се ползва и от презумпцията за невиновност, що се отнася до спазването на задълженията му по Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Действително ищецът не изтъква изрично основание, изведено от нарушение на презумпцията за невиновност. Причината за това е, че тъй като е убеден в своята невиновност, той се позовава пряко на нея, за да оспори обжалваното решение. Подобно становище обаче неизбежно съдържа, a majore ad minus, и както впрочем ищецът потвърждава в съдебното заседание, позоваване на нарушение на принципа на презумпцията за невиновност по-специално когато последният, след като твърди, че е невинен (вж. т. 79 по-горе), изтъква, че с поведението си <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Комисията оставя да витаят съмнения относно начина, по който е изпълнявал задълженията си[, и] относно професионалната му репутация<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че принципът на презумпцията за невиновност като основно право, прогласено в член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права, предоставя на частноправните субекти права, чието спазване се гарантира от съдилищата на Съюза (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061004">4 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tillack/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑193/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:292">EU:T:2006:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Franchet и Byk/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑48/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:257">EU:T:2008:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0209">209</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Nanopoulos</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑308/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:370">EU:T:2012:370</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Бидейки част от основните права (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990708">8 юли 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Montecatini/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑235/92 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:362">EU:C:1999:362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0175">175</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061004">4 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tillack/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑193/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:292">EU:T:2006:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), които пък съгласно съдебната практика са общи принципи на правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060927">27 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dresdner Bank и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:271">EU:T:2006:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), този принцип е приложим към административните производства предвид характера на разглежданите нарушения, както и вида и тежестта на предвидените за тях санкции (вж. в областта на конкуренцията решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040708">8 юли 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>JFE Engineering/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2004:221">EU:T:2004:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0178">178</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от<?PAGE NO="14"?> <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060927">27 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dresdner Bank и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:271">EU:T:2006:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111005">5 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Romana Tabacchi/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑11/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:560">EU:T:2011:560</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0129">129</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). От това следва, че правото на презумпцията за невиновност се прилага дори при липса на наказателно преследване по отношение на длъжностното лице, обвинено в нарушение на предвидените в Правилника задължения, което е достатъчно тежко, за да бъде основание за разследване от OLAF, с оглед на което администрацията може да приеме всякакви мерки, евентуално строги, които се налагат (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120328">28 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>BD/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑36/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2012:49">EU:F:2012:49</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150429">29 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>CJ/ECDC</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑159/12 и F‑161/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2015:38">EU:F:2015:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0154">154</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>В настоящия случай, като е отхвърлила искането на ищеца за поемане на разноските му за защита, направени в рамките на националното наказателно производство, изтъквайки по същество мотива, че продължава да е налице сблъсък на интереси с последния, Комисията е нарушила правото на презумпцията за невиновност на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Относно довода, който Комисията изтъква в съдебното заседание, че към момента на приемането на обжалваното решение продължава легитимно да е налице сблъсък на интереси, тъй като решението за приключване на дисциплинарната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>преписка<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> било взето едва няколко дни по-късно, на <DATE ISO="20170410">10 април 2017 г.</DATE>, той следва да се отхвърли поради следните причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Най-напред, съществуването на дисциплинарна <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>преписка<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> срещу ищеца, съгласно неясната формулировка на Комисията, към датата на обжалваното решение не само не е доказано, но изглежда опровергано. Всъщност образуването на преписката CMS 04/002 през януари 2004 г. вследствие на искане за отнемане на съдебния имунитет на ищеца не изглежда да представлява започване на дисциплинарно производство, нито дори на административно разследване срещу него. Освен това и във всички случаи преписката CMS 04/002 е заличена от списъка на CMS (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Case Management System<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> (система за управление на досиета) през 2010 г., а след това унищожена през 2012 г. след изтичането на срока за съхраняване на архивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>По-нататък и във всички случаи, дори да се предположи, че към датата на обжалваното решение срещу ищеца е имало висящо производство, Комисията не може, без да извърши нарушение, да отхвърли второто искане за съдействие на основание уличаващото си становище, а няколко дни по-късно да приключи това предполагаемо производство, при положение че целта на това производство е именно да потвърди или отхвърли посоченото становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>На последно място и доколкото доводът на Комисията, че ищецът можел да се ползва от презумпцията за невиновност едва от деня на приключването на това предполагаемо производство, следва между другото да се отбележи, че от една страна, длъжностните лица се ползват от презумпцията за невиновност на всеки етап, предхождащ приемането на решение, установяващо вината им, и от друга страна, че на етапа на обжалването пред Общия съд Комисията всъщност е продължила да нарушава презумпцията за невиновност на ищеца, твърдейки в защитата си, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>прекратяването на дисциплинарното производство по целесъобразност не успява[…] да залич[и] наличието на сблъсък на интереси между страните<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>В заключение, въз основа на всички гореизложени съображения, от които произтича, че обжалваното решение се основава на нарушение на презумпцията за невиновност, същото следва да се отмени, като се припомня, че Комисията е длъжна да вземе необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 134, параграф 2 от същия правилник, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Тъй като Комисията е загубила делото в основната му част, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля искането за обезщетение.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решението на Европейската комисия от <DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE> за отхвърляне на искане за съдействие, подадено от г‑н Amador Rodriguez Prieto.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и разноските на г‑н Rodriguez Prieto.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Collins</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Barents</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Passer</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20190404">4 април 2019 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Секретар</P><P>E. Coulon</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Председател</P><P>A. M. Collins</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>