<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-04-202604C114202305900-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0590-23-202504682-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="8/04/2026 17:57:56" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="S1MNIRn27NgaaS3DD3szWwrtBdQrkBX/Su35yTNBCc/ab34L1lqgPCPKfXDi5ZdX0bBmfd5g+fNRxkOqco7cu+/qwk88LEoWc/yVAqycNrZktImb/RloEviOASUtfdw4wWN7pr51NMwhbByRKlS8AQsjUUQDorUd556OJDcrcnQ=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0590" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 03-06-25 16:49:47" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="f44e47acc01842f48a790bd9a036ae97" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0590" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на N. Emiliou — Дело C‑590/23</div>
      <div id="rId22" style="default">Pelham (Понятие за имитация)</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      N. EMILIOU
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 17 юни 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑590/23
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      CG,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      YN
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      Pelham GmbH,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-9" title="page-1">
      SD,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-10" title="page-1">
      UP
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-11" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-12" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Информационно общество — Директива 2001/29/ЕО — Член 2 — Права на възпроизвеждане — Обхват — Части от произведения — Части от звукозаписи — Семплиране — Изключения и ограничения — Член 5, параграф 3, буква к) — Използване за целите на имитацията — Обхват — Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 13 — Свобода на изкуствата“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото преюдициално запитване е второто, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия, наричан по-нататък „BGH“) в рамките на продължаващия повече от 20 години спор между членовете на електронната музикална група Kraftwerk, от една страна, и от друга страна, хип-хоп продуцентите SD и UP и продуцентското дружество Pelham GmbH. Той се отнася до използването в хип-хоп песен (Nur mir), пусната от ответниците през 1997 г., на двусекунден откъс („семпъл“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>), който те са „заимствали“ без разрешение от звукозаписа (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>) на авангардна електронна песен (Metall auf Metall), продуцирана от Kraftwerk през 1977 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В своето решение Pelham I (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>) в отговор на първото преюдициално запитване, отправено от BGH по този спор, Съдът постановява, че използването на такива „извадки“ (samples) от съществуващи звукозаписи в нови песни по принцип попада в обхвата на изключителното право на възпроизвеждане, предоставено на продуцентите на тези звукозаписи съгласно член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>) (наричана по-нататък „Директива 2001/29“). Така по правило трето лице не може да направи това без разрешението на съответния продуцент. В противен случай то нарушава въпросното изключително право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящото ново преюдициално запитване BGH пита Съда дали „семплирането“ (sampling) може все пак да се счита за свободно разрешено по силата на едно от изключенията, предвидени в член 5 от Директива 2001/29, а именно „използване за целите на имитацията на друго литературно произведение“ (параграф 3, буква к). В това отношение BGH не е сигурен в по-общ план дали това изключение (което не е определено в тази директива и което Съдът досега не е изследвал) позволява на трети лица да „заимстват“ свободно откъси от съществуващ закрилян материал (като звукозаписи), за да създадат нови произведения на изкуството (като нови музикални произведения), с оглед на свободата на изкуствата, предвидена в член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този въпрос е широкообхватен. Във всички сфери на изкуството от много отдавна творците в различна степен заимстват, по-явно или не толкова явно, от предходни произведения. Този въпрос е и с ключово значение. Всъщност относно точните граници, които литературната и художествената собственост налагат (или могат валидно да наложат с оглед на свободата на изкуствата) на този процес, се водят често дебати и съдебни спорове пред съдилищата по света. През последните двадесетина години възникването на услугите Web 2.0 и Web 3.0 хвърли нова светлина върху този въпрос, тъй като онлайн платформи като YouTube или TikTok позволяват на милиони потребители да обработват съществуващи аудио-визуални материали и да ги използват отново, за да създават и споделят свое собствено съдържание (наричано по-нататък „генерирано от потребителите съдържание“ или „UGC“). В това отношение настоящото дело е важно и за тълкуването на (неотдавнашния) член 17, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>) (наричана по-нататък „Директива 2019/790“), който свободно разрешава UGC, създадено като „имитация“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар да очаква отговор от Съда, запитващата юрисдикция приема, че с оглед на тези художествени форми на изразяване и на гарантираната с член 13 от Хартата основна свобода на изкуствата може да е необходимо изключението относно „имитацията“, предвидено в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, да се тълкува като обхващащо тези различни примери на художествено повторно използване на закрилян с авторско право материал, тъй като другите принципи, ограничения и изключения, които ограничават обхвата на предоставените на авторите и на други носители на права изключителни права, сами по себе си и с оглед на такова повторно използване не биха оставили достатъчно „пространство за действие“, за да се изпълнят изискванията на тази свобода. Следователно освен уточнения относно понятието „имитация“, с настоящото преюдициално запитване от Съда се иска всъщност да прецени дали литературната и художествената собственост в ЕС е съвместима от систематична гледна точка с член 13 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Европейския съюз</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 от Директива 2001/29 е озаглавен „Право на възпроизвеждане“ и предвижда: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-5">
      „Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-24" title="page-5">
      a) за авторите — на техните произведения;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-5">
      в) за продуценти на звукозаписи — на техните звукозаписи;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-27" title="page-5">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5 от тази директива е озаглавен „Изключения и ограничения“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-5">
      „[…]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-5">
      3. Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-5">
      к) използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-5">
      5. Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Германското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 51а от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte (Закон за авторското право и сродните му права, наричано по-нататък „UrhG“) в редакцията му, приложима след 7 юни 2021 г., предвижда, че „възпроизвеждането, разпространението и публичното разгласяване на публикувано произведение се разрешават за целите на карикатурата, пародията или имитацията. Възможността по първото изречение обхваща използването на изображение или друго възпроизвеждане на използваното произведение дори ако самото изображение или друго възпроизвеждане е закриляно с авторско или сродно на него право“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите, националното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 1977 г. групата Kraftwerk (съставена от CG и RL, вече покойник, наричани заедно „членовете на Kraftwerk“) публикува звукозапис с музикалното произведение Metall auf Metall. Впоследствие SD и UP композират музикалното произведение Nur mir, което е издадено на звукозаписи, продуцирани от Pelham GmbH през 1997 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членовете на групата Kraftwerk твърдят, че без тяхно съгласие SD и UP са копирали в електронен вид (семплирали) откъс от ритмичен фрагмент с продължителност от около 2 секунди от звукозаписа на Metall auf Metall и са включили този семпъл чрез последователни повторения в песента Nur mir. По този начин SD, UP и Pelham GmbH (наричани заедно „Pelham и др.“) нарушили сродното право на възпроизвеждане, което членовете на Kraftwerk имали върху звукозаписа на Metall auf Metall в качеството си на продуценти на този звукозапис. При условията на евентуалност, членовете на групата Kraftwerk твърдят, че са нарушени тяхното сродно право на изпълнители и авторското право на CG върху музикалното произведение Metall auf Metall. При условията на евентуалност спрямо предходното, те твърдят, че ответниците в главното производство са нарушили правилата за забрана на нелоялната конкуренция, които забраняват икономическото „гратисчийство“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На това основание през 2004 г. членовете на Kraftwerk завеждат иск срещу Pelham и др. пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия), като искат обезщетение на различни основания, включително издаването на съдебно разпореждане за преустановяване на нарушението (с което Pelham и др. да бъдат задължени да не произвеждат и пускат на пазара (и т.н.) звукозаписи, съдържащи Nur mir), както и изплащане на обезщетение за вреди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През следващите години различни германски съдилища на различни равнища в съдебната йерархия постановяват няколко решения. По-специално с решение от 13 декември 2012 г. BGH се произнася в полза на членовете на групата Kraftwerk. Въпреки това с решение от 31 май 2016 г. след конституционна жалба, подадена от Pelham и др. (извънреден способ за правна защита) до Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия, наричан по-нататък „BVerfG“), последният отменя това съдебно решение. По същество BVerfG счита, че свободата на изкуствата, гарантирана от германската конституция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>), изисква да бъдат свободно разрешени „заимстването“ и повторното използване на кратки „семпли“ от звукозапис за целите на създаването на ново музикално произведение. Следователно сродното право на продуцента на този звукозапис трябва да се съобразява с такава практика. Това може да се постигне или чрез i) тълкуване на това сродно право на възпроизвеждане като необхващащо кратки „семпли“, или ii) като се приеме, че ново произведение, създадено с помощта на такъв „семпъл“, може да бъде публикувано и използвано без съгласието на продуцента на изходния звукозапис по силата на член 24, параграф 1 от UrhG (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>). BVerfG връща делото на BGH за ново разглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впоследствие BGH отправя до Съда няколко въпроса, с които иска да установи по-специално i) дали правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29 в полза на продуцентите на звукозаписи, обхваща „заимстването“ на семпли от звукозаписи и ii) дали член 24, параграф 1 от UrhG е съвместим с тази директива. В своето решение Pelham I Съдът отговаря (по-специално), че i) разглежданото право на възпроизвеждане обхваща „извадки“ (samples), щом те са „разпознаваеми по време на слушане“ в ново съдържание, и ii) член 24, параграф 1 от UrhG действително е несъвместим с тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След отговора на Съда, с решение от 30 април 2020 г. BGH връща делото на Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия) за ново разглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 7 юни 2021 г. влиза в сила нова редакция на UrhG. В този контекст член 24, параграф 1 е отменен и е въведена нова разпоредба, а именно член 51а. Тази нова разпоредба разрешава свободно възпроизвеждането на закрилян с авторско право материал за целите по-специално на „имитацията“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 28 април 2022 г. Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) анализира твърдяното продължавано нарушение на авторското право, като прави разграничение между три периода. Първо, по отношение на периода между датата на разпространение на Nur mir през 1997 г. и изтичането на срока за транспониране на Директива 2001/29 (22 декември 2002 г.) той се произнася в полза на Pelham и др., като приема, че разглежданото „семплиране“ е неограничено позволено в съответствие с (предходната редакция) на член 24а от UrhG. Второ, по отношение на периода след изтичането на срока за транспониране на Директива 2001/29, но преди влизането в сила на новия член 51а от UrhG (7 юни 2021 г.) той се произнася в полза на членовете на Kraftwerk, като взема предвид решението на Съда Pelham I. И накрая, по отношение на периода след 7 юни 2021 г. Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург) се произнася отново в полза на Pelham и др., като приема, че използването на спорния „семпъл“ може да бъде разрешено свободно съгласно новото изключение относно „имитацията“, предвидено в член 51а от UrhG.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впоследствие CG и YN подават нова ревизионна жалба пред BGH срещу частта от решението, отнасяща се до периода след 7 юни 2021 г. Този съд отбелязва, че член 51а от UrhG транспонира член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 и следователно трябва да се тълкува в съответствие с нея. Същият съд посочва, че тъй като понятието „имитация“ е отворено и разглежданото изключение преследва целта да се осигури свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата, това изключение би могло да се разглежда като „субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства“ за повторно художествено използване на вече съществуващо произведение или друг обект, включително „семпъл“. В това си качество тази разпоредба би могла да функционира като общо ограничение на авторското право в полза на свободата на изкуствата, което е необходимо, тъй като другите принципи, изключения и ограничения, ограничаващи обхвата на авторското право и сродните му права, сами по себе си не осигуряват достатъчно „пространство за действие“ в това отношение. Въпреки това, тъй като това е нов въпрос на правото на Съюза и от него зависи изходът на жалбата по правния въпрос (ревизионната жалба), BGH решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-8">
      „1. Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] е субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческа интерпретация на съществуващо произведение или друг обект, включително по отношение на „семплирането“? По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, имитация на стил или отдаване на почит?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-48" title="page-8">
      2. Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян от авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е видим за лицето, което познава съответния закрилян обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото преюдициално запитване с дата 14 септември 2023 г. е подадено на 25 септември 2023 г. Писмени становища са представени от CG, Pelham и др., германското правителство и Европейската комисия. Тези заинтересовани лица са представени в съдебното заседание, проведено на 14 януари 2025 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както беше посочено във въведението, в настоящия случай става въпрос за повторното използване на съществуващи произведения (закриляни с авторско право) или други обекти, като например звукозаписи (закриляни с права, сродни на авторското право) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>), с цел създаване на нови произведения (практика, пример за която е „семплирането“). В този контекст с двата си въпроса, които ще разгледам заедно, запитващата юрисдикция иска да установи дали предвиденото в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 изключение по отношение на използването на произведения или други обекти за целите на „имитацията“ представлява „субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства“ за такива практики на творческо повторно използване на закрилян материал. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Зад тези на пръв поглед ясни въпроси относно тълкуването на едно все още неизследвано понятие от правото на Съюза („имитация“) се крие един по-основен проблем, а именно този относно „съчетаването“ на въведената с Директива 2001/29 система със свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата. Както беше посочено по-рано, BGH предвижда нежеланата възможност тази система да се окаже в противоречие със свободата на изкуствата, ако изключението относно „имитацията“ се тълкува в смисъл, че не обхваща такива художествени практики, при положение че другите ограничения и изключения, които ограничават авторското право и сродните му права, може да не оставят достатъчно свобода на действие в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да бъда възможно най-илюстративен, ще започна с анализ на това как авторското право и сродните му права, предвидени в Директива 2001/29, така както са тълкувани от Съда, налагат ограничения върху творческото повторно използване на закрилян материал и следователно върху свободата на изкуствата, предвидена в член 13 от Хартата (А). След това ще обясня, че изключението относно „имитация“ от авторското право и сродните му права не може да се тълкува като „субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства“ за такива практики, и че другите съществуващи изключения и ограничения могат да бъдат в ограничена степен от помощ в това отношение (Б). Това ще ме насочи накрая към разглеждане на деликатния въпрос за съвместимостта на системата, въведена с Директива 2001/29 в сегашната ѝ редакция, с член 13 от Хартата (В) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Как авторското право и сродните му права служат на изкуствата, но и им налагат ограничения </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ще започна с разглеждане на естеството и обхвата на ограниченията, които литературната и художествената собственост (в Съюза) налагат върху свободата на изкуствата, предвидена в член 13 от Хартата (1), преди да разгледам тези ограничения в перспектива (2).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">„Изкуствата […] не трябва да бъдат ограничавани“; въпреки това — „не кради“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 13 от Хартата гарантира „свободата на изкуствата“ в приложното поле на правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). Тази свобода се разглежда като аспект (заслужаващ отделен статут) на свободата на изразяване, гарантирана от член 11 от същия акт (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). Като такава тя включва правото на всеки да „разпространява информация и идеи“ под формата на изкуство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>) (т.е. право произведения на изкуството да могат да бъдат конципирани във въображението, да бъдат създавани и споделяни) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>) и да ги „получава“ (т.е. да има достъп до тях) във всеки случай „без намеса на публичните органи“. Следователно член 13 от Хартата предвижда, че „изкуствата […] са свободни“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Авторското право, хармонизирано с Директива 2001/29 и различните международни конвенции (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>), безспорно насърчава свободата на изкуствата. То представлява „положителна мярка за закрила“, приета от публичните органи, за да се гарантира ефективното упражняване на тази свобода (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). Действително, в рамките на авторското право на творците (попадащи в категорията „автор“) се предоставя набор от изключителни имуществени права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>) (по същество монопол) върху използването на техните интелектуални творения (наричани по този начин „произведения“), при условие че те са „оригинални“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). По-специално, по силата на член 2, буква а) от тази директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>) те се ползват от изключително право на възпроизвеждане, което по правило обхваща всяко възпроизвеждане „изцяло“ или „частично“ на техните „произведения“. Този монопол подкрепя авторите от миналите дни, като им предоставя възможност да контролират своите произведения и да получават плодовете от тях (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно авторското право по своята същност ограничава възможността на бъдещите творци да заимстват от съществуващи произведения с цел създаване на нещо ново. С други думи, то „ограничава“ в тази степен собственото им право да „разпространяват“ изкуство публично в съответствие с член 13 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да е ясно, че това не означава, че тези автори не могат да „заимстват“ нищо от съществуващи произведения. Първо, припомням, че авторското право защитава само конкретната форма на дадено произведение, а не изразените в него абстрактни идеи, следвайки така наречената дихотомия „идея/изразяване“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). Второ, много от формообразуващите елементи на съществуващи произведения също не са предмет на закрила, когато се разглеждат самостоятелно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). В областта на музиката това включва не само отделните ноти, но и в по-широк смисъл общия ритъм, общите гами, акорди и прогресии, общите хармонии и музикални фрази (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). Съответно творци на утрешния ден по принцип могат свободно да преглеждат произведения от миналото, да заимстват такива идеи и елементи и да ги комбинират отново в нови произведения. Според мен това е задължително условие на свободата на изкуствата. Обратното би подкопало „същността“ на тази свобода (защото на практика би я обезсмислило). Всяко културно творение се основава на нещо, създадено преди това. В повечето случаи то се състои в обработката на създаден преди това материал по „оригинален“ начин. Поради тези заимствания бъдещите произведения могат дори да изглеждат (много) подобни на създадените преди това, без да нарушават авторското право. Всъщност в музиката новите творби обикновено се класифицират в рамките на даден „жанр“, тъй като съдържат характеристики (определен „бийт“, някои музикални мотиви, „ритъм“, „настроение“ и т.н.), които са често срещани в други предишни произведения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независимо от това, съгласно практиката на Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>), щом авторът „заимства“ от съществуващо произведение елементи, които са „оригинални“ (например мелодия на песен или достатъчно отличителен фрагмент от тази мелодия) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>), и ги използва по забележим начин (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>) в ново произведение, това представлява „възпроизвеждане“ (в зависимост от случая — изцяло или частично) на това произведение съгласно член 2, буква а) от Директива 2001/29, което по правило (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>)е забранено, освен ако авторът не го е разрешил. В това отношение е без значение обстоятелството, че това заимстване може да е ограничено или че това произведение може да съдържа и собствен принос на автора и в резултат на това да създава различно цялостно впечатление от изходното произведение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобни (макар и не идентични) съображения се прилагат по отношение на сродните права на възпроизвеждане, предвидени в член 2, букви в)—д) от Директива 2001/29 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>). Припомням, че тези права се предоставят на продуцентите на звукозаписи (буква в) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>), продуцентите на първото фиксиране на филми (буква г) и радио- и телевизионните оператори (буква д) и обхващат всяко възпроизвеждане „изцяло или частично“ съответно на техните звукозаписи, „оригинала и копията на техните филми“ и „фиксирането на техните излъчвания“, независимо от авторското право върху произведенията, които тези обекти могат да съдържат (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>). Те имат за цел да предложат на продуцентите на музика, филми и предавания възможност за „задоволителна възвръщаемост“ на „значителните“ инвестиции, необходими за създаването на тези обекти. Тези права имат за цел да гарантират на свой ред, че тези заинтересовани страни ще продължат да финансират авторите и тяхната творческа дейност и по този начин ще допринесат (косвено) за свободата на изкуствата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В същото време тези права ограничават възможността на бъдещите творци да използват повторно съществуващи звукозаписи (например чрез „семплиране“) или записи на филми и предавания с цел създаване на нещо ново. И в този случай те „ограничават“ по този начин правото им да „разпространяват“ публично изкуство съгласно член 13 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност по правило (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>), ако се следва тълкуването, дадено от Съда в решение Pelham I по отношение на звукозаписите, но което очевидно може да се пренесе върху записите на филми и предавания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>), използването дори на „съвсем кратък“ семпъл от такъв обект (като двусекундния „семпъл“, разглеждан по настоящото дело, или единичен кадър от филм) и повторното му използване в ново произведение по такъв начин, че да остане „разпознаваем по време на слушане“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>) (или по време на гледане), попадат в обхвата на изключителните права на възпроизвеждане, предвидени в член 2, букви в)—д) от Директива 2001/29, и следователно са забранени, освен ако носителят на правата не ги разреши. И в този случай е без значение обстоятелството, че това произведение може да съдържа и собствен принос на автора и в резултат на това да създава различно цялостно впечатление от повторно използвания изходен материал (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">„Добрият композитор не имитира, той краде“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>) — същото правят и ютюбърите</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обясних в предходния раздел, по отношение на творците на утрешния ден правилата за художествената и литературната собственост в сегашния им вид се основават на строго (правно) разделение между, от една страна, „вдъхновението [и] преформулирането“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>), които са свободно разрешени, и от друга страна, копирането на закрилян материал, което по правило не е разрешено. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен че границата между „вдъхновение“ и „възпроизвеждане“ невинаги е ясна на практика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>) и макар че винаги са съществували плагиатство, представяно за „оригинално“, и невдъхновени имитации, проблемът с това строго разделение е, че практиката на „творческо копиране“ е била широко разпространена в изкуствата, особено в музиката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>), в хода на историята. Класически композитори като Бах, Моцарт, Хайдн и Лист редовно (и „разпознаваемо“) са използвали повторно популярни мелодии и напеви, като са добавяли свои собствени идеи и са ги превръщали в нови творения, например вариации (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>). Подобна практика е характерна и за модерната музика, създадена от творци като Барток, Щайнер или Айвс (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>). В популярната музика също никога не са липсвали такива. Примерите са безброй — от All you need is love на Бийтълс, която започва с първите тактове на френския национален химн „Марсилезата“, композиран от Руже дьо Лил, до Aux armes et cætera на Серж Генсбур, който игриво „трансформира“ същия химн в реге, и др. Целият музикален жанр джаз е изграден върху това, че музикантите превръщат темите на популярни за времето си песни в стандартизирани елементи, които интерпретират по различен начин всяка вечер и върху които импровизират, редовно „цитирайки“ други мелодии. В този контекст използването на „семплиране“, освен че включва пряко копиране на записи, а не е просто вземане на откъси от други произведения, е само повторение на това по-широко явление (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). Такова разпознаваемо повторно използване на съществуващ обект е признак на интертекстуалност в изкуството (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>). Тъй като тази реалност става все по-приета в днешно време, артистите все повече се гордеят с подобно копиране (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това след края на ХХ век информационните технологии предоставиха нови и достъпни средства за копиране и създаване. Възходът на Web 2.0 и Web 3.0 и особено на социалните мрежи, блоговете, платформите за споделяне като YouTube (и т.н.) разми традиционното разграничение между продуцент и потребител на културно съдържание, като интернет потребителите поеха по-активна роля, обработвайки аудио-визуално съдържание, като например звукозаписи, филми и предавания на трети лица (и произведенията, които са инкорпорирани в тях), и създавайки свое собствено съдържание с тях, като например „ремикси“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>) и „машъпи“ („mashups“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>). Интернет мрежата също така предостави на тези потребители немислими преди средства за разпространение на техните творения. В този контекст материалите на трети страни все повече се превръщат в средство за комуникация извън сферата на изкуството. Поколения интернет потребители изразяват себе си чрез „мемове“ (memes) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>) и „гифове“ (GIFs) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>), често съставени от няколко кадъра от филми или предавания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Много от примерите, посочени по-горе, са от времето, когато авторското право и сродните му права не са съществували или не са имали обхвата, който имат в наши дни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>). Други, като например „семплирането“ в хип-хопа в САЩ през 80‑те години на ХХ век, са се развили, тъй като новостта на практиката е създала своеобразен „правен вакуум“ (преди съдилищата в САЩ да решат през 90‑те години на ХХ век, че авторското право трябва да се прилага стриктно) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>). Други, като „мемовете“ и „гифовете“ в интернет, процъфтяват при някакъв вид фактическо приемане. В наши дни обаче, както става ясно от предходния раздел, всички тези примери по принцип попадат в обхвата на изключителното право, установено в член 2 от Директива 2001/29, предоставено на определени носители на права, независимо от това колко малък е обемът на повторно използвания закрилян материал (както посочих, дори няколко секунди от звукозаписа или няколко кадъра от филм). Те се разглеждат като обикновени „производни“ на изходния материал и като такива зависят изцяло от волята на носителите на права да ги разрешат (или не), в зависимост от случая, при заплащане на възнаграждение, което тези носители на права считат за подходящо (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, тъй като технологиите улесняват копирането и разпространението на закрилян материал, те също така дават възможност на носителите на права да открият това копиране и ефективно да упражнят правото си. Инструментите за филтриране се използват рутинно онлайн за автоматично откриване в съдържание, качено от потребителите, на откъси от звукозаписи, филми или предавания. Всъщност член 17 от Директива 2019/790 задължава основните онлайн платформи за споделяне на съдържание да въведат такъв софтуер (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>). Следователно опасенията са, че тези широки изключителни права и тяхното прилагане имат „смразяващ ефект“ върху определени форми на творчество, както онлайн, така и извън интернет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">(Ограничената) помощ, предоставяна от съществуващите изключения и ограничения на авторското право и сродните му права</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Все пак Директива 2001/29 оставя известно „пространство за действие“ по отношение на „производните“ изразни форми. По-специално, в член 5, параграфи 1—4 се изброяват факултативни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>) „изключения и ограничения“, които ограничават (по-специално) правата на възпроизвеждане, установени в член 2 от тази директива (както авторското право, така и сродните му права). Тези изключения и ограничения са създадени от законодателя на Съюза, за да се гарантира в рамките на системата на литературната и художествената собственост „баланс“, който този законодател счита за „справедлив“, между правата и интересите на носителите на права, от една страна, и тези на ползвателите на закрилян материал, както и на обществения интерес, от друга (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>). Те предвиждат няколко точно определени хипотези, в които законодателят счита, че закриляният материал следва да се използват свободно, тъй като определени съображения според него надделяват над интересите на носителите на права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подчертавам, че това изброяване на изключенията и ограниченията няма за цел да бъде изчерпателно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-59" href="#t-59">59</a>
</span>). От това Съдът прави извод, че държавите членки не могат да предвиждат в националното си право допълнителни възможности за свободно използване на закрилян материал. Това има за последица по-специално изключването на клаузата за „свободно използване“, предвидена първоначално в член 24, параграф 1 от UrhG, която позволява творческото повторно използване на закрилян материал, когато то води до възникване на произведение, което създава различно цялостно впечатление от изходния обект (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-60" href="#t-60">60</a>
</span>). Освен това съгласно практиката на Съда (вж. решения Funke Medien NRW (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-61" href="#t-61">61</a>
</span>) и Spiegel Online (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-62" href="#t-62">62</a>
</span>)) съдиите също не могат да приемат допълнителни дерогации от тези права на основание на свободата на изразяване или свободата на изкуствата, гарантирани съответно в член 11 и член 13 от Хартата. Съдът по същество счита, че подобни допълнителни изключения биха накърнили хармонизацията, въведена с Директива 2001/29, а заедно с това и вътрешния „баланс“, установен от законодателя при нейното приемане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Няколко от съществуващите изключения и ограничения на авторското право и сродните му права са от значение за творческото повторно използване на закрилян материал, а именно изключенията и ограниченията, свързани с „цитатите“, предвидени в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, и изключенията и ограниченията, свързани с „карикатурата“, „пародията“ и „имитацията“, предвидени в член 5, параграф 3, буква к) от същата директива. В следващите точки ще се съсредоточа върху същността на поставените въпроси, а именно изключението относно „имитацията“ и защо то в действителност предлага ограничена свобода на действие за такова повторно използване (1). В допълнение, тъй като това ще бъде полезно за раздел В по-долу, ще направя някои коментари по отношение на (също толкова ограниченото) поле на действие, запазено за изключенията за „цитати“ (2) и „пародията“ (3).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обхват на изключението относно „имитацията“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както посочих по-горе, член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 предвижда изключения от правата на възпроизвеждане, предвидени в член 2 от същата директива (авторско право и сродни права), в случай на използване на произведения или други закриляни обекти за целите на „карикатурата, пародията или имитацията“. Освен целта на използването тази разпоредба не посочва никакви други условия за приложимостта на тези изключения. Съответно техният обхват зависи от значението на трите понятия, изброени в тази разпоредба. За съжаление, тази директива не съдържа никакво определение в това отношение. Съдът запълва този пропуск по отношение на понятието „пародия“ в решение Deckmyn (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-63" href="#t-63">63</a>
</span>). Той постановява, че „основните характеристики на пародията се състоят в това, че от една страна, тя напомня за съществуващо произведение, като същевременно съществено се различава от него, и от друга страна, е проява на хумор или осмиване“. За разлика от това, както беше посочено по-горе, Съдът никога не е разглеждал понятието „имитация“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност през първите около 20 години след приемането на Директива 2001/29 това неуловимо понятие като цяло е пренебрегвано както от съдилищата, така и в правната доктрина. Като факултативна разпоредба, член 5, параграф 3, буква к) намира еквивалент в националните законодателства само на някои държави членки и дори там понятието „имитация“ се приема за обикновен, незначителен синоним на понятието „пародия“ (или изцяло се пропуска в процеса на транспониране) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-64" href="#t-64">64</a>
</span>). Следва да се отбележи, че в германското законодателство не се съдържа изключение относно „имитацията“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-65" href="#t-65">65</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Приемането на член 17 от Директива 2019/790 обаче вдъхна нов живот на това понятие и предизвика нов интерес към него. Всъщност параграф 7, буква б) от тази разпоредба вече задължава държавите членки да транспонират в националното си право редица изключения, сред които и това за „имитацията“ (поне по отношение на използването на закрилян материал от ползватели на онлайн услуги за споделяне на съдържание, попадащи в обхвата на член 17) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-66" href="#t-66">66</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Държавите членки променят съответно националното си законодателство в областта на авторското право. По-специално, през 2021 г. германският законодател приема реформа на UrhG (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-67" href="#t-67">67</a>
</span>). Той включва в UrhG по-специално нов член 51а, съответстващ на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-68" href="#t-68">68</a>
</span>). В този контекст германският законодател възприема широко схващане за понятието „имитация“. Макар UrhG да не съдържа определение в това отношение, в придружаващия реформата обяснителен меморандум се посочва, че това понятие обхваща потенциално широк спектър от повторни творчески използвания на закрилян материал, включително и под формата на UGC, и изрично посочва като примери по-специално ремикси, мемове, гифове, машъпи и „семплиране“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-69" href="#t-69">69</a>
</span>). Това широко схващане се подкрепя в спора в главното производство от Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд, Хамбург). Този съд счита, че Pelham и др. са използвали повторно спорния „семпъл“ от „Metall auf Metall“ „за целите на имитацията“ по смисъла на член 51а от UrhG (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-70" href="#t-70">70</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независимо от това е безспорно, че тъй като член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 не препраща към правото на държавите членки в това отношение, понятието „имитация“ трябва да се разглежда като автономно понятие на правото на Съюза, което изисква да му бъде дадено еднакво определение, подходящо да осигури (също така) еднакво прилагане на съответното изключение навсякъде в Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-71" href="#t-71">71</a>
</span>). Следователно държавите членки не могат да възприемат собствено виждане за понятието „имитация“ в националното си законодателство в областта на авторското право. Те трябва да се придържат към това автономно определение. Следователно същността на поставените въпроси е дали с „германското виждане“ за понятието „имитация“ се спазва това изискване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната практика на Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-72" href="#t-72">72</a>
</span>) автономното определение на понятието „имитация“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 следва да се установи в съответствие с обичайното му значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който се използва, и за целите, преследвани от правната уредба, от която то е част. Въпреки че всички заинтересовани лица, представили становища пред Съда, са съгласни с използването на този метод, те стигат до коренно различни резултати. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, отхвърляйки становището, възприето от германския законодател в член 51а от UrhG, CG твърди, че това понятие обхваща произведения, които целенасочено и открито имитират по хумористичен или сатиричен начин стила на друго произведение или автор (или на няколко произведения или автори, принадлежащи към един и същ „жанр“ или „школа“). Следователно изключението относно „имитацията“ не позволявало прякото повторно използване на закрилян материал, включително звукозаписи, за целите на създаване на ново произведение, лишено от подобно намерение за имитация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-73" href="#t-73">73</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, Pelham и др., германското правителство и Комисията в съответствие с позицията, възприета от германския законодател в член 51а от UrhG, и въз основа на даденото в решение Deckmyn определение на понятието „пародия“ твърдят, че понятието „имитация“ обхваща всеки обект, който i) „напомня за съществуващо произведение“ или обект (в смисъл на възпроизвеждане по забележим начин на закрилян материал), като същевременно ii) „съществено се различава от него“ (в смисъл, че се създава различно впечатление у зрителя/слушателя). Въпреки това, за разлика от „пародията“, „имитацията“ не трябвало да „е проява на хумор или осмиване“. Все пак се изисквало наличие на iii) „творческо конфронтиране“ с изходния материал. Това „конфронтиране“ обаче можело да бъде във всякаква форма: изходният материал можел да бъде съществено променен или трансформиран в друг стил (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-74" href="#t-74">74</a>
</span>), или поставен в нов контекст, или да му бъде придадено ново значение или послание от „имитацията“. Не било необходимо по-нататъшно взаимодействие с изходния материал. По-специално, не било необходимо създаденият обект да бъде критичен спрямо изходния материал, да „взаимодейства“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-75" href="#t-75">75</a>
</span>) с него, да подражава на стила му или дори да му отдава почит (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-76" href="#t-76">76</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно по отношение на тези заинтересовани лица изключението относно „имитацията“, предвидено в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, действало, както предвижда BGH в първия си въпрос, като „субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства“ и която обхваща потенциално всяко творческо (или дори просто комуникационно) изразяване, основано на повторното използване на закрилян материал, включително ремикс, мемове, гифове, машъп, семплиране (и т.н.), обхванати от член 11 или член 13 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-77" href="#t-77">77</a>
</span>). Въпреки това широкият обхват на това изключение щял да бъде компенсиран, във всеки отделен случай, от задължението на съдиите, пред които се релевира такава защита срещу иск за нарушение, да проверят с оглед на всички релевантни обстоятелства (обем на копирания материал, обем на творческия принос, търговски или нетърговски характер на използването, риск от заместване и т.н.) дали свободното разрешаване на въпросното използване би било в съответствие със „справедливия баланс“ между правата и интересите на страните съгласно тристепенния критерий, предвиден в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29. Съгласно тази разпоредба изключението относно „имитацията“ може да се прилага само i) в „някои специални случаи“, които ii) „не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект“, използван повторно, и iii) „не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар да подкрепям тълкуването, предложено от Pelham и др., германското правителство и Комисията (тъй като това е добронамерен опит да се осигури прагматично решение на въпроса за творческото повторно използване на описания в раздел А закрилян материал) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-78" href="#t-78">78</a>
</span>), и въпреки че съществува известна неяснота около обичайното значение на понятието „имитация“ в говоримия език (а), предвид контекста, в който се използва това понятие (б), и целта на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 (в) се налага, опасявам се, да стигна до заключение, което (в повечето, но не във всички аспекти) е в полза на CG (г). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обичайното значение на понятието „имитация“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всички представили становища пред Съда заинтересовани лица са съгласни, че не е лесно да се даде изчерпателно описание на „обичайното значение“ на понятието „имитация“. Това понятие не само е по-скоро „специализирано“ и поради това рядко се среща в „говоримия език“, но и е използвано по различни (и невинаги съгласувани) начини в различните епохи, езици и художествени области.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това от речниците (на различни езици) и изследванията, публикувани от специалисти по изкуство, с които се консултирах по този въпрос (и с които направиха справка преводаческите отдели към Съда на съответните си езици), става ясно, че понятието „имитация“ се използва предимно за обозначаване на произведение на изкуството в стил, който имитира стила на друго произведение, артист или период (или произведения, принадлежащи към един и същ „жанр“ и т.н.) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-79" href="#t-79">79</a>
</span>), заимствайки и смесвайки различни мотиви, тропи и други характерни елементи за тази цел (в съответствие с етимологичния произход на понятието, а именно италианското pasticcio („пастичо“), което се отнася до ястие, приготвено от смес от съставки) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-80" href="#t-80">80</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази обща категория крие многообразие от разбирания. Понякога „имитация“ се използва за описание на скрита имитация, обикновено направена с измамна цел (което го прави синоним на „плагиатство“). В исторически план това разбиране е отзвук например от „картините пастичо“ — ниско ценен жанр, който процъфтява в Италия след Ренесанса, когато художниците създават картини, близко имитиращи тези на великите майстори, като умело съчетават техники и мотиви, заимствани от няколко техни шедьовъра, които след това измамно се продават като оригинали (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-81" href="#t-81">81</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В други случаи „имитация“ се използва, за да се опише явна стилистична имитация. В тази категория в литературата понятието се отнася тясно и изключително до хумористична или сатирична стилистична имитация, похватите или любимите теми на даден автор (или на дадена школа), което се нарича „литературeн пастиш“ — жанр, който процъфтява във Франция през XVIII век и притежава тези характеристики (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-82" href="#t-82">82</a>
</span>). Не е изненадващо, че „имитация“ се тълкува по този начин във френското авторско право (което от 50‑те години на миналия век съдържа изключение, почти идентично с член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29). Поради този хумористичен или сатиричен аспект там понятието се разглежда като обикновен подвид на „пародията“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-83" href="#t-83">83</a>
</span>). CG се позовава на това разбиране пред Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това в други области на изкуството понятието „имитация“ се използва за по-широко описание на всяко произведение на изкуството, което се характеризира с явна стилистична имитация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-84" href="#t-84">84</a>
</span>). Ако мога „творчески да ползвам повторно“ думите, използвани от Съда в решение Deckmyn, основните характеристики на „имитацията“, така както се разбира, са: i) да „напомня за съществуващо произведение“ (или няколко произведения, или жанр, или артист, или школа), възприемайки неговия (или техния) отличителен „естетически език“, който иначе е чужд за „имитатора“, като същевременно ii) „съществено се различава“ от имитирания източник. Всъщност, както бе посочено по-горе, тази „имитация“ не е предназначена да бъде недобросъвестен фалшификат, който замества източника, а всъщност iii) е предназначена да бъде разпозната като имитация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-85" href="#t-85">85</a>
</span>). Точната цел на „имитацията“ не е от значение: тя може да бъде, подобно на „пародията“ — „проява на хумор или осмиване“, или по друг начин да отправя критичен поглед към изходния материал. Вместо това тя може да бъде проява на почит или да е знак на признателност към този материал. Въпреки това „имитацията“ не дава непременно оценка на този обект или по друг начин да го коментира. Тя може да бъде създадена например, за да напомня за определен културен контекст. Тя може да бъде и самоцел (имитаторът показва майсторството си, като разказва нова история чрез имитация) и т.н. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-86" href="#t-86">86</a>
</span>). Тази форма на открита, референтна имитация е характерна за постмодернизма (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-87" href="#t-87">87</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal"> В кинематографичните изследвания творбите на Куентин Тарантино често се описват като „имитация“, тъй като умело и открито възпроизвеждат елементи като тропи, техники на заснемане, мизансцени, структура, сюжети, герои и теми (и т.н.), които са характерни за предишни филми от даден жанр (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-88" href="#t-88">88</a>
</span>). Същото се отнася и за музиката, като се има предвид творчеството на съвременни изпълнители като Бруно Марс (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-89" href="#t-89">89</a>
</span>) поради проявяваната от тях склонност да имитират предходни произведения, принадлежащи към даден жанр, като композират парчета, в които има продуцентски стилове, тропи, вокални техники, общи мотиви, аранжименти и повтарящи се елементи, типични за последните. Понятието „имитация“ се използва и за обозначаване на произведения като филма на Ридли Скот от 1982 г. „Блейд Рънър“ или хита на Куин „Бохемска рапсодия“, които умело имитират и съчетават различни стилове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-90" href="#t-90">90</a>
</span>). Във всеки случай, в основата на понятието „имитация“ стои стилистична имитация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наистина, както подчертават Pelham и др., германското правителство и Комисията, някои речници и експерти посочват, че алтернативно понятието „имитация“ („пастиш“) е използвано и до известна степен все още се използва за обозначаване на произведения на изкуството, създадени чрез комбиниране на елементи, взети от други произведения, без намерение за стилистична имитация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-91" href="#t-91">91</a>
</span>). Основен пример в това отношение е популярната през XVIII век опера пастичо — жанр на квазиоперни произведения, състоящи се от „мозайка“ от известни арии и музикални пиеси. Това разбиране превръща понятието „имитация“ в синоним на различни понятия, напомнящи за подобни „мозаечни“ практики, като например „центонът“ в литературата, „колажът“ в изобразителното изкуство, музикалните „смесици“ (medleys) или „фаунд футидж“ (found-footage) филмите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-92" href="#t-92">92</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, освен че други експерти разграничават, например в музиката, понятията „имитация“ (пастиш) от pasticcio (пастичо) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-93" href="#t-93">93</a>
</span>), струва ми се, че ако от обяснението в предходната точка се заключи, както правят представилите становища пред Съда заинтересовани лица, че понятието „имитация“ е с отворено съдържание и може да обхване всеки случай на творческо повторно използване на съществуващ материал (от „мемове“ до „машъпи“ и „семплиране“), с това би се преувеличило значението на това алтернативно разбиране в „говоримия език“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-94" href="#t-94">94</a>
</span>) и съответно ролята, която може да е изиграло при изготвянето на Директива 2001/29 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-95" href="#t-95">95</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това съм съгласен, че предвид тази неяснота (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-96" href="#t-96">96</a>
</span>) контекстуалното и телеологичното тълкуване са от решаващо значение за постигането на еднакво определение на правното понятие „имитация“, съдържащо се в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29. Както ще обясня в следващите раздели обаче, тези видове тълкуване потвърждават впечатлението ми за това кое „обичайно значение“ на понятието „имитация“ трябва да се подкрепи в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Контекстът, в който се използва това понятие</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Припомням, че понятието „имитация“ се използва като част от изключение от авторското право и сродните му права, предвидено в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, в който се споменават също „карикатура“ и „пародия“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, според мен редица елементи, произтичащи от този конкретен контекст, подкрепят определянето на спорното понятие като стилистична имитация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, групирането на „карикатурата“, „пародията“ и „имитацията“ в една разпоредба задължително предполага, че според законодателя на Съюза те имат някои общи характеристики. В светлината на обясненията, дадени в точки 50—54 по-горе, изглежда разумно да се приеме, че законодателят е разглеждал „имитацията“ като форма на производно изразяване, основана на имитация на определен източник, подобно на „пародията“ (и вероятно на „карикатурата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, предвид този контекст, според мен е ясно, че правното понятие „имитация“ не може да обхваща разновидността „скрита имитация“, описана в точка 51 по-горе. Би било в противоречие със самата същност на установения в Съюза режим на художествената и литературната собственост да се предостави изключение относно плагиатството. Това понятие може да обхваща само формата „явна стилистична имитация“, разгледана в точки 52—54 по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, противно на твърденията на CG, това понятие не може да се ограничи само до френското литературно разбиране за „пастиш“, посочено в точка 52, като хумористична или сатирична имитация, което да го прави синоним на „пародията“. Фактът, че „пародията“ и „имитацията“ имат някои общи черти и по тази причина и двете се съдържат в член 5, параграф 3, буква к), не означава, че двете понятия трябва да бъдат напълно приравнени в юридически план. Когато законодателят реши да включи в текста на закона различни понятия, които са равнопоставени, Съдът трябва да избягва да тълкува едно от тях като излишно от правна гледна точка (това важи с още по-голяма сила, когато се тълкува затворен, изчерпателен списък с изключения и ограничения) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-97" href="#t-97">97</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тези съображения следва, че според мен понятието „имитация“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 обхваща широк кръг произведения на изкуството, които се характеризират с явна стилистична имитация и притежават основните характеристики, определени в точка 53 по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-98" href="#t-98">98</a>
</span>). На този етап следва да се добави още един контекстуален елемент. Нищо във формулировката на тази разпоредба не изисква създадената от ползвателя „имитация“ да представлява оригинално „произведение“ по смисъла на авторското право. Така, макар че, както бе посочено по-горе, „имитацията“ трябва „съществено [да] се различава“ от източника, не е необходимо тя да преминава теста за праг на „оригиналност“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-99" href="#t-99">99</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Основният контрааргумент от контекстуално естество, изтъкнат от Pelham и др., германското правителство и Комисията срещу такова тълкуване на понятието „имитация“ като стилистична имитация, е, че според тях по този начин съответното изключение би било лишено от всякакво полезно действие, което противоречи на изискването за тълкуване на изключенията, установено от Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-100" href="#t-100">100</a>
</span>). Всъщност такава имитация изначално не би попадала в обхвата на правата на възпроизвеждане, установени в член 2 от Директива 2001/29. „Стилът“ сам по себе си не се закриля с авторското право. Той принадлежи по-скоро към сферата на идеите, отколкото към сферата на формите на изразяване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-101" href="#t-101">101</a>
</span>). По същия начин елементи като общи мотиви, структури или техники (и т.н.), характерни за дадена художествена школа или жанр, въпреки че могат да бъдат формообразуващи елементи на дадено произведение, също не са предмет на закрила (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-102" href="#t-102">102</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Намирам това възражение за неубедително. Очевидно е, че като дерогация от правата на възпроизвеждане, установени в член 2 от Директива 2001/29 (както за авторското право, така и за сродните му права), изключението относно „имитацията“ по член 5, параграф 3, буква к) от тази директива е предназначено за случаи, в които е задействано (поне) едно от тези права. Като такова, то трябва да се тълкува по начин, който позволява в известна степен „използването“ на закрилян материал, като например „оригинални“ части от произведения или „семпли“ от звукозаписи. В противен случай то наистина би се обезсмислило.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, когато става въпрос за произведения на изкуството с имитиращ характер, границата между заимстването на елементи, които не са предмет на закрила, и възпроизвеждането на закрилян материал е крехка. В поредица от неотдавнашни съдебни дела авторите твърдят, че техният „уникален“ стил се счита за „оригинално“ изразяване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-103" href="#t-103">103</a>
</span>). Друга особено коментирана поредица включва твърдения на носители на права за нарушаване на авторското право във връзка с повторното използване на стилистични характеристики, присъстващи в техните произведения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-104" href="#t-104">104</a>
</span>). Това важи с още по-голяма сила, когато произведението на изкуството силно имитира стила на едно-единствено произведение. Заимстваните елементи, макар и „стилистични“, все пак могат да се разглеждат като оригинални, особено когато са комбинирани (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-105" href="#t-105">105</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност според определението, което предлагам, изключението относно „имитация“ би предоставило на творците известна свобода на действие да използват повторно закриляни елементи от произведения или обекти (по „разпознаваем“ начин) в творчеството си, стига тези елементи да служат за явна имитация на нещо друго (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-106" href="#t-106">106</a>
</span>). Например ползвателят може да използва повторно „семпли“ от звукозаписи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-107" href="#t-107">107</a>
</span>), за да създаде „имитация“ на жанра, към който принадлежат съдържащите ги произведения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-108" href="#t-108">108</a>
</span>). Такова възпроизвеждане на закрилян материал само по себе си не създава „имитация“. Такава създава произведението на изкуството, което е резултат от имитацията. Като цяло, чрез такова тълкуване се запазва полезното действие на изключението относно „имитацията“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, според мен други контекстуални елементи ясно се противопоставят на определянето на понятието „имитация“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 като отнасящо се до всяко произведение на изкуството, създадено от закрилян материал без намерение за стилистична имитация, както предлагат Pelham и др., германското правителство и Комисията. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, както твърди CG, нищо във формулировката или структурата на тази разпоредба не насочва към извода, че изключението относно „имитация“ е замислено като „субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства“ за творческо (или дори комуникационно) повторно използване на закрилян материал. Като изброява в него на равни начала три различни понятия (за „карикатура“, „пародия“ и „имитация“), законодателят възнамерява да разреши три ясно определени категории използване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-109" href="#t-109">109</a>
</span>). Превръщането на „имитацията“ в такава „субсидиарна клауза“ би направило излишни и другите две понятия, тъй като „карикатурата“ и „пародията“ биха били разглеждани като обикновени случаи на творческо повторно използване, включени в първото понятие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-110" href="#t-110">110</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, въпреки че от практиката на Съда, цитирана в точка 64 по-горе, следва, че изключенията и ограниченията, изброени в член 5, параграфи 1—4 от Директива 2001/29, не трябва непременно да се тълкуват ограничително и че вместо това трябва да се запази тяхното полезно действие, струва ми се, че тълкуването на изключението относно „имитацията“, предложено от Pelham и др., германското правителство и Комисията, е възможно най-далеч от ограничителното тълкуване. То не просто запазва полезното му действие, а го максимизира, като му предоставя възможно най-широк обхват.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, както е посочено в точки 36 и 37 по-горе, системата от изключения и ограничения, установена в член 5 от Директива 2001/29, в сегашния си вид изброява изчерпателно случаите, в които използването на закрилян материал е свободно разрешено. Макар че някои от тези случаи са сравнително широки по обхват (като „цитатите“ или „копирането за лично ползване“), те никога не са и с напълно отворено съдържание. За разлика от това според тълкуването, предложено от Pelham и др., германското правителство и Комисията, изключението относно „имитация“ по член 5, параграф 3, буква к) от тази директива би обхванало неясно определен, потенциално неограничен кръг от случаи на творческо повторно използване на закрилян материал (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-111" href="#t-111">111</a>
</span>), подлежащи единствено на балансиране за всеки отделен случай в рамките на тристепенен критерий (със също толкова отворено съдържание), предвиден в член 5, параграф 5, с оглед на различни фактори (степен и цел на използването, риск от заместване и т.н.). Всъщност, както твърди CG, това би превърнало това изключение в обща клауза за „справедливо използване“, каквато се среща в други правни системи, включително в Съединените щати (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-112" href="#t-112">112</a>
</span>), чиято гъвкава логика, основана на разглеждане на всеки отделен случай, е в противоречие със затворения характер на системата на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-113" href="#t-113">113</a>
</span>). Това би довело и до любопитния ефект на (повторно) узаконяване на клаузата за „свободно използване“, установена в член 24, параграф 1 от UrhG, която в решение Pelham I Съдът намира за несъвместима със същата система.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целта на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ясно е, че изключението относно „имитацията“, предвидено в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, се основава на свободата на изразяване и свободата на изкуствата, които имат ползвателите на произведения или други закриляни обекти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-114" href="#t-114">114</a>
</span>). С оглед на тази обосновка е също толкова ясно, че това изключение предоставя определени „права“ на тези ползватели (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-115" href="#t-115">115</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение смятам, че с това изключение законодателят е имал за цел по-конкретно да допринесе за тази свобода, като позволи някои „производни“ изразявания, защитени от член 11 и/или член 13 от Хартата, а именно „имитациите“. В действителност имитациите, както са определени в точка 53 по-горе, са произведения на изкуството, попадащи в обхвата на член 13 от Хартата. Те могат да се използват и за изразяване на мнения, закриляни по член 11 от нея (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-116" href="#t-116">116</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това би било погрешно от това основно право да се прави изводът, че изключението относно „имитацията“ е замислено така, че да обхване потенциално всички тези „производни“ форми на изразяване (при спазване на тристепенния критерий, посочен в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелството, че това никога не е била целта на изключението относно „имитацията“, е видно и от процеса на преразглеждане на достиженията на правото на Съюза (acquis) в областта на литературната и художествената собственост, който предшества приемането на Директива 2019/790, както и от подготвителните работи по нея (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-117" href="#t-117">117</a>
</span>). В този контекст е предложено към тези достижения на правото да се добави изключение относно творческо или комуникационно повторно използване на закрилян материал (особено под формата на UGC), (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-118" href="#t-118">118</a>
</span>) което дори е обсъждано за известно време от Комисията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-119" href="#t-119">119</a>
</span>), както и от членове на Европейския парламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-120" href="#t-120">120</a>
</span>). Очевидно към онзи момент никой не е смятал, че изключението относно „имитацията“, предвидено в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, вече изпълнява тази функция. В крайна сметка и двете институции се отказват от тази идея (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-121" href="#t-121">121</a>
</span>) и законодателят на Съюза се ограничава до преформулиране на изключението относно „имитация“ в член 17, параграф 7, буква б) от Директива 2019/790 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-122" href="#t-122">122</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Телеологичният довод, който Pelham и др., германското правителство и Комисията изтъкват в подкрепа на своето тълкуване на понятието „имитация“, обаче е малко по-различен. По същество те твърдят, че ако се следва практиката на Съда, член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 следва да се тълкува по начин, който „е в пълно съответствие“ с основните права, гарантирани от член 11 и член 13 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-123" href="#t-123">123</a>
</span>). В това отношение заинтересованите лица твърдят, че ако широкият кръг творчески (или дори просто комуникационни) практики, основани на повторното използване на закрилян материал, включително ремикс, мемове, гифове, машъп, семплиране (и т.н.), не намерят подкрепа в изключението относно „имитацията“, ще бъдат застрашени форми на изразяване, които са едновременно повсеместни в настоящата цифрова среда и желани от обществото. При подобно тълкуване щяло да се стигне до противоречие на Директива 2001/29 с тези основни права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както ще обясня подробно по-нататък, в известна степен съм склонен да се съглася с тези съображения. Всъщност съм съгласен, че литературната и художествената система на Съюза в сегашния си вид не оставя достатъчно свобода на действие в някои случаи на творческо повторно използване на закрилян материал, за да бъде в пълно съответствие по-специално със свободата на изкуствата. Независимо от това предложеното от представилите становища заинтересовани лица тълкуване на понятието „имитация“, съобразено с основните права, не е подходящият начин за решаване на този проблем.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност тълкуването на текст от вторичното право на Съюза в съответствие с Хартата предполага, че този текст може да бъде тълкуван по такъв начин, като се имат предвид неговата формулировка, действие и цел (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-124" href="#t-124">124</a>
</span>). В случая, както вече обясних, понятието „имитация“, използвано в член 5, параграф 3, буква к) от тази директива, тълкувано контекстуално и телеологично, не допуска тълкуването, предложено от тези заинтересовани лица. Подкрепянето на подобно становище би означавало тази разпоредба да се тълкува разширително до степен на изопачаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обясних в точка 37 по-горе, Съдът приема, че тъй като изброяването на изключенията и ограниченията в член 5, параграфи 1—4 от Директива 2001/29 е изчерпателно, съдиите не могат да предоставят допълнителни дерогации от авторското право и сродните му права въз основа на основните права, гарантирани в Хартата. По същия начин според мен Съдът не може и да изопачи съществуващо изключение в светлината на свободата на изразяване, за да разреши използване, за което то никога не е било предназначено (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-125" href="#t-125">125</a>
</span>). Според мен това би било равносилно на тълкуване contra legem. То би компрометирало установения от законодателя „справедлив баланс“ между носителите на права и ползвателите, както и „високото ниво на закрила“ на първите, което законодателят е желал да постигне (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-126" href="#t-126">126</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В такава хипотеза, когато съответстващото тълкуване не е възможно, остава да се обсъди дали Директива 2001/29 е съвместима с тези основни права. Както вече посочих, ще разгледам този въпрос в раздел В.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">г)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Междинно заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От горните съображения следва, че „имитация“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 е произведение на изкуството, което i) напомня за съществуващо произведение, възприемайки неговия отличителен „естетически език“, като същевременно ii) съществено се различава от имитирания източник и iii) е предназначено да бъде разпознато като имитация. Целта, която се преследва с тази явна стилистична имитация, е без значение. Използването на закриляни елементи от произведения или други обекти, включително „семпли“ от звукозаписи, попада в обхвата на съответното изключение, когато в резултат на това възниква художествено произведение с тези основни характеристики.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият въпрос на BGH се отнася по-конкретно до обстоятелството дали наличието на такава „имитация“ изисква да се определи субективното намерение на ползвателя, или е достатъчно характерът на „имитацията“ да бъде видим за лицето, което познава повторно използвания материал и което притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране. Смятам, че се изисква кратък отговор. От една страна, от горното определение следва, че „имитацията“ се характеризира по-специално с факта, че е предназначена да бъде разпозната като имитация (за разлика от плагиатството). Следователно дали ползвателят е имал такова намерение, е наистина от решаващо значение. От друга страна, струва ми се, че за да се гарантира необходимата правна сигурност (и по-специално за да се избегне възможността недобросъвестни ползватели да представят плагиатство като „имитация“ със задна дата в случай на производство за нарушение на правата), това намерение следва да се преценява обективно. Съответно „имитиращият“ характер на използването трябва да е очевиден в крайния резултат. Той трябва да бъде сигнализиран (по някакъв начин) в него или поне да бъде разпознаваем като такъв за запознатия с източника зрител или слушател. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно изключението относно „имитацията“, предвидено в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, предоставя ограничена свобода на действие за творческо повторно използване на закрилян материал. „Семплите“ и други заимствания от такива обекти, които не служат за такава художествена, явна стилистична имитация, не попадат в обхвата на това изключение. Така например то не може да се прилага за повторното използване на „семпъл“, взет от звукозапис като този на Metall auf Metall, за създаване на ново музикално произведение в напълно различен стил като Nur mir (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-127" href="#t-127">127</a>
</span>). Останалите изключения и ограничения предлагат също толкова ограничени възможности, както ще бъде разгледано в следващите раздели.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изключението относно „цитатите“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 съдържа факултативно изключение по-специално по отношение на правата на възпроизвеждане, предвидени в член 2 от тази директива, в случаите на използване, които могат да се характеризират като „цитати“ и отговарят на определени условия. Освен това съгласно член 17, параграф 7, буква а) от Директива 2019/790 това изключение е задължително по отношение на случаите на онлайн използване, обхванати от тази разпоредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-128" href="#t-128">128</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От решение Pelham I следва, че това изключение не се ограничава до стандартното възпроизвеждане на откъс от литературно произведение в друг текст, а може да обхваща използването и на други видове произведения (музикални, кинематографични и т.н.) или обекти (звукозаписи, записи на филми и т.н.) в други видове съдържание. По-специално, използването на семпъл от звукозапис и включването му в ново музикално съдържание може да се квалифицират като „цитат“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-129" href="#t-129">129</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това „цитатите“ не са разрешени само за целите, изброени в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 (а именно „критика или обзор“), като това изброяване е само примерно („[…] за целите като […]“.). Както Съдът (имплицитно) признава в решение Pelham I, подобен „цитат“ може да преследва съвсем различна, художествена цел (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-130" href="#t-130">130</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Очевидно това означава, че изключението относно „цитатите“ е приложимо, когато става въпрос за повторно използване на закрилян материал в областта на изкуството. Изричните условия, предвидени в тази разпоредба, също не са прекомерно ограничаващи в това отношение. Първо, трябва да се посочи „източникът, включително името на автора“, „освен ако това се окаже невъзможно“. Що се отнася например до „цитатите“ на музикално произведение в друго музикално съдържание, може да се окаже трудно това да бъде направено в рамките на самото съдържание (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-131" href="#t-131">131</a>
</span>). Въпреки това включването на такава информация в съпътстващия материал (листовка, описание и т.н.) отговаря на „духа“ на посочването за авторство, присъщ на това изискване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-132" href="#t-132">132</a>
</span>). Второ, използването на „цитат“ трябва да бъде „в съответствие със справедливата практика“ и „доколкото се изисква от конкретната цел“, т.е. да бъде пропорционално. Така „цитатите“ на дълги откъси от закриляно произведение или обект или дори на цялото произведение или обект в зависимост от обстоятелствата, може да бъде свободно разрешено (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-133" href="#t-133">133</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това изключението относно „цитатите“, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, също така не обхваща никакъв вид художествено повторно използване на закрилян материал. Съгласно определението за понятието „цитат“, прието от Съда в решение Pelham I, за да бъде квалифициран като „цитат“, материалът на третата страна, например „семпъл“ от звукозаписа, трябва да бъде възпроизведен i) с цел „взаимодействие“ с основното произведение, което се „цитира“, което предполага ii) слушателят или зрителят да може да „установи“ това произведение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-134" href="#t-134">134</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С други думи, освен обикновената материална връзка, присъща на всяко използване на съществуващи произведения или други обекти в ново произведение, за да се квалифицира като „цитат“, такова използване трябва да бъде средство за някакъв вид интелектуално взаимодействие между новото произведение и изходния материал, „независимо дали под формата на интерпретиране, или отдаване на почит, или пък по друг начин“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-135" href="#t-135">135</a>
</span>). Самото присвояване на материал на трета страна поради естетическите му качества, за да бъде използван като градивен елемент, не е достатъчно. Освен това, за да изпълни тази функция за осъществяване на „взаимодействие“, „цитатът“ трябва да бъде разпознаваем като препратка към съдържание на трета страна. Разбира се, не е задължително „цитатът“ да бъде отделен в новото съдържание (както би било в текста, с кавички или курсив). Това би било невъзможно например по отношение на позоваване на музикално произведение в ново музикално съдържание. Семпълът от материал на трета страна може да бъде перфектно интегриран в такова съдържание. Въпреки това той трябва да бъде разпознаваем като „цитат“ за лицата, които познават произведението източник и които притежава необходимото за възприемането на „цитата“ интелектуално разбиране (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-136" href="#t-136">136</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разгледано по този начин, изключението относно „цитатите“, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, обхваща случаи, в които творците в собственото си творчество се позовават по явен начин на съществуващи произведения като признание към техния автор или културното им значение, за да напомнят за общ културен произход (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-137" href="#t-137">137</a>
</span>) или за да противопоставят собствените си идеи чрез такива „цитати“ на тези на предходни композитори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-138" href="#t-138">138</a>
</span>). Както Съдът намеква в решение Pelham I, то обхваща и някои случаи на „семплиране“, включително в хип-хопа, където разпознаваемите „семпли“ имат за цел да функционират като референтни, цифрови „цитати“ на произведенията, на които те се основават (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-139" href="#t-139">139</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">То обаче няма да обхваща много случаи на повторно използване на закрилян материал, при които „заимстването“ от тях не може да се разпознае като „цитат“, а източникът е „просто“ присвоен за създаване на ново произведение, без по-нататъшно интелектуално взаимодействие. Това би включвало например повечето мемове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-140" href="#t-140">140</a>
</span>) и гиф файлове, творческата практика на присвояване на известни теми за построение на вариации или използването на „семпли“, които не са предназначени да бъдат разпознати от слушателя като препратка и/или са твърде кратки, за да позволят каквото и да било взаимодействие с основното произведение (например единичен удар на барабан или няколко секунди от инструментално изпълнение, използвани повторно в повтарящ се цикъл, за да се превърнат в ритмиката на ново произведение), какъвто е случаят с разглежданото в главното производство произведение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-141" href="#t-141">141</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изключението относно „пародията“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Припомням, че член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 (също така) съдържа факултативно изключение, свързано с използването на закрилян материал „за целите на пародията“. Това изключение става задължително и по силата на член 17, параграф 7, буква б) от Директива 2019/790 по отношение на случаите на онлайн използване, обхванати от тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Припомням, че в решение Deckmyn Съдът постановява, че основните характеристики на „пародията“ по смисъла на тази разпоредба са i) да „напомня за съществуващо произведение“, като същевременно ii) „съществено се различава от него“ и iii) „е проява на хумор или осмиване“. Освен това не е необходимо пародийното съдържание да преминава теста за праг на „оригиналност“. Освен това не е необходимо това съдържание да представлява пародия „на“ изходното произведение. Последното може да бъде използвано повторно просто като средство за изразяване на хумористично или сатирично послание, насочено към нещо друго. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този сравнително широк подход към „пародията“ дава възможност повторно творчески да се използва закрилян материал (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-142" href="#t-142">142</a>
</span>). Тя може да се прилага например за много случаи на мемове, включващи „разпознаваемо“ възпроизвеждане на кадри от филми (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-143" href="#t-143">143</a>
</span>) и тяхното хумористично травестиране чрез съществени промени и/или добавяне на текст (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-144" href="#t-144">144</a>
</span>). По подобен начин тя може да обхване някои случаи на машъпи, които е възможно да са създадени чрез „семплиране“ от други звукозаписи, характеризиращи се с хумористичен тон или несъответствие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-145" href="#t-145">145</a>
</span>). Тя може да обхваща и определен „фаунд футидж“, в който случай кадри от филми се използват повторно по хумористичен начин (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-146" href="#t-146">146</a>
</span>), или дори творческо развенчаване (détournement) на някои любими герои, закриляни с авторско право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-147" href="#t-147">147</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, тъй като тя предполага хумористично или сатирично травестиране на закриляния материал, това изключение не може да обхваща обекти като реакционни гифове или мемове, основани на материал, който изначало е вече хумористичен сам по себе си. Може да се предположи, че това изключение не може да се приложи и към целия спектър от случаи на творческо повторно използване, които са лишени от хумористични или критични намерения, включително повечето случаи на „семплиране“ (включително разглеждания в главното производство).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съвместимостта на Директива 2001/29 със свободата на изкуствата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От предходния раздел следва, че от една страна, изключителните права на възпроизвеждане, предоставени на носителите на права върху техните закриляни обекти по силата на член 2 от Директива 2001/29, ограничават възможността на бъдещите творци да използват повторно тези обекти (дори малка част от тях) по забележим начин в нови произведения. От друга страна, изключенията и ограниченията, предвидени в член 5 от тази директива, включително изключението относно „имитацията“, предлагат ограничени възможности в това отношение. Следователно остава въпросът за съвместимостта на подобна система със свободата на изкуствата по член 13 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">„Производните“ художествени форми на изразяване очевидно попадат в обхвата на член 13 от Хартата. С предвиждането на ограничен обхват за тези форми на изразяване авторското право и сродните му права водят до ограничаване на тази основна свобода. Те също така ограничават косвено правото на обществеността на достъп до такива творби. Въпреки това свободата на изкуствата не е абсолютна. В съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата такива ограничения са допустими, при условие че i) са „предвиден[и] в закон“, ii) зачитат „основното съдържание“ на тази свобода и iii) спазват принципа на пропорционалност, който предполага, че тези ограничения а) „действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“, и б) са подходящи, необходими и пропорционални в стриктен смисъл. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не се спори, че въпросните ограничения са „предвидени в закон“ (а именно в Директива 2001/29) и зачитат „основното съдържание“ на свободата на изкуствата, както е посочено в точка 26 по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-148" href="#t-148">148</a>
</span>). Ясно е също така, че те отговарят на „необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“. Както е обяснено съответно в точки 24 и 28 по-горе, авторското право, предоставено на авторите върху техните произведения, е положителна мярка, предназначена да защити собственото им право на свобода на изкуствата съгласно член 13 от Хартата; сродните права, предоставени на продуцентите на звукозаписи и филми и на радио- и телевизионните оператори, имат за цел да защитят техните инвестиции. Освен това и двата вида права гарантират закрила като „интелектуална собственост“ съгласно член 17, параграф 2 от Хартата на основните права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-149" href="#t-149">149</a>
</span>). И накрая, системата, установена в Директива 2001/29, е „подходящо“ средство за постигане на преследваните цели. Тя е и „необходима“ в това отношение, тъй като по-тесни изключителни права или по-широки изключения и ограничения не биха осигурили със същата ефикасност „високото ниво на защита“ на интелектуалната собственост, към което се стреми законодателят на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Единственият спорен въпрос е дали е спазено изискването за пропорционалност в стриктен смисъл, а именно дали недостатъците, произтичащи от ограниченията, наложени от системата, въведена с Директива 2001/29, върху свободата на изкуствата, са пропорционални на предимствата, произтичащи от тази система във връзка с нейните цели (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-150" href="#t-150">150</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези недостатъци бяха разгледани по-горе. По правило забележимото повторно използване на закрилян материал в ново произведение попада в обхвата на правото на възпроизвеждане на съответния/съответните носител(и) на права, което може значително да ограничи възможността на всеки да създава „производна“ форма на художествено изразяване. В това отношение би било донякъде опростено да се отхвърли въпросът, като се каже, че всеки, който желае да направи това, трябва „само“ да получи съответно разрешение от носителя/носителите на права и да заплати лицензионно възнаграждение за тази цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Например, за да заимства правомерно „семпъл“ от звукозаписа и да го използва в нова композиция, артистът по правило трябва да получи i) задължително лиценз за използване на звукозаписа и ii) евентуално лиценз за използване на основното произведение (ако „семпълът“ съдържа „оригинални“ елементи от последното) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-151" href="#t-151">151</a>
</span>). В това отношение, освен че носителите на права невинаги са известни или не е лесно да бъдат открити, получаването на такива лицензи често ще представлява твърде голяма тежест за новите творци.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При липсата на система за регламентирано издаване на задължителни лицензии за повторното творческо използване на произведения или звукозаписи (и т.н.), се прилага свободата на договаряне. Все пак страните не са в равнопоставено положение за водене на преговори. Системата на авторското право оставя на носителите на права пълна свобода да предоставят или да не предоставят право на ползване, което от самото начало ги поставя в силна позиция за водене на преговори. За използването на тяхното съдържание те могат да поискат възнаграждение, което може да не е съизмеримо с приходите, които „производната“ творба може да генерира, ако бъде използвана (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-152" href="#t-152">152</a>
</span>). Освен това съществуващите творци и техните продуценти (като „големите звукозаписни компании“) често разполагат с финансови средства, необходими, за да подсилят тяхното положение при договаряне. Докато други известни творци и продуценти ще бъдат в състояние да преговарят на пазарен принцип, това няма да е така за малките творци. Това води до риск от възможност за създаване на творби „на две скорости“, като „производните“ творби ще бъдат запазена територия за могъщите и богатите. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">И накрая, носители на права от миналото могат просто да откажат да разрешат повторното използване на техните произведения, което ще доведе дотам, че творците ще трябва да избират между това i) да не създават предвиденото произведение на изкуството, или ii) все пак да използват повторно закриляния материал и да поемат риска от скъпоструващ иск за нарушение на права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-153" href="#t-153">153</a>
</span>). Такива „ограничения“ са особено опасни, когато въпросната форма на изкуство зависи от конкретно заимстване, като например „семплирането“ (но също и колажа и т.н.). Като цяло това може да задуши много форми на творчество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предимствата на системата, установена с Директива 2001/29, са „огледален образ“ на тези недостатъци. Тя възнаграждава по-ранното творчество и/или инвестициите, като осигурява на носители на права от миналото почти пълен контрол върху използването на тяхната интелектуална собственост и ясна възможност да експлоатират пълния ѝ потенциал.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе посочено в раздел Б от настоящото заключение, законодателят наистина се опитва да установи „баланс“ между възнаграждаването на миналото и подкрепата на новото. Съществуващите изключения и ограничения на авторското право и сродните му права, особено тези за „цитатите“, „пародията“ и „имитацията“, подкрепят в това отношение творците на утрешния ден пред носители на права от миналото. Според мен няма съмнение, че макар и представени като факултативни от законодателя в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29, държавите членки са длъжни да ги транспонират в националното си законодателство, за да се съобразят с член 13 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-154" href="#t-154">154</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това въпросът, който често се подчертава в литературата (и който е в основата на донякъде „творческото“ тълкуване на понятието „имитация“, предложено от Pelham и др., германското правителство и Комисията), е, че такава система от широки изключителни права и затворени, изчерпателно посочени изключения и ограничения по своята същност е особено твърда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както стана ясно, съгласно настоящите изключения и ограничения закрилян материал може да бъде повторно използван свободно само ако допринася за създаването на произведение на изкуството с явно имитиращ характер („имитация“), като препратка за осъществяване на взаимодействие с произведението източник („цитат“) или като хумористично или критично развенчаване (détournement) („пародия“). Тази система в никакъв случай не позволява присвояването на такъв обект, избран „само“ заради естетическата си стойност, и повторното му използване в ново произведение. Това е така без оглед на i) степента и стойността (както творческа, така и икономическа) на заимствания обект и ii) на обстоятелството колко голям е добавеният от потребителя принос и следователно „творческата интензивност“ на това ново творение. Изглежда доста очевидно, че тежестта на претенцията на основание на интелектуалната собственост на съответния носител на права по член 13 и/или член 17, параграф 2 от Хартата зависи от първия параметър, докато тежестта на претенцията за упражняване на свободата на изкуствата на новия творец по член 13 от Хартата зависи от втория. Както показват примерите, дадени в точка 32 по-горе, с едно такова повторно използване може да са свързани значителна иновация и висока културна стойност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-155" href="#t-155">155</a>
</span>). Настоящата система обаче не оставя място за такива нюанси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност тази система третира по еднакъв начин, от една страна, фалшификатите, плагиатството и преувеличенията на някои привърженици на „изкуството на присвояването“ (които заимстват в много голяма степен от съществуващи произведения, като добавят минимален творчески принос) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-156" href="#t-156">156</a>
</span>), чиито продукти биха могли значително да увредят икономическите интереси на носителите на права, замествайки изходния материал (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-157" href="#t-157">157</a>
</span>), и от друга страна, произведенията на изкуството, създадени чрез заимстване на малко количество закрилян материал или използването му по силно „трансформиращ“ начин и които по тази причина не се конкурират с този източник и следователно не биха причинили такава вреда. Така например в спора по главното производство германските съдилища установяват, че създаването и използването на Nur mir не е оказало неблагоприятно въздействие върху нормалното използване на Metall auf Metall (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-158" href="#t-158">158</a>
</span>). Въпреки това, при липсата на приложимо изключение или ограничение, тези икономически съображения просто не се вземат предвид от действащата правна уредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-159" href="#t-159">159</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същността на въпроса е дали такъв „баланс“ отговаря на изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата (и следователно може да се счита за действително „справедлив“). На този етап искам да отбележа, че очевидно законодателят на Съюза разполага с широка свобода на преценка, когато става въпрос за балансиране на две групи конкуриращи се права и интереси, които са защитени от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-160" href="#t-160">160</a>
</span>). Съответно има повече от един резултат, които могат да се считат за „справедлив баланс“ и да бъдат съвместими с тази разпоредба. В този контекст законодателят може да избере по принцип да наклони везните в полза на носителите на права и да предостави „високо ниво“ на защита на тяхната интелектуална собственост. Въпреки това тази свобода на преценка също не може да бъде неограничена. В противен случай изискването за пропорционалност в стриктен смисъл би се обезсмислило, а заедно с това и важната гаранция на основното право, която то има за цел да осигури. Както отбелязва генерален адвокат Saugmandsgaard Øe в заключението си по дело Tele2 Sverige и др. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-161" href="#t-161">161</a>
</span>), това изискване „повдига дебат за ценностите, които трябва да преобладават в демократичното общество, и в крайна сметка за това в какво общество искаме да живеем“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се приеме подходящ стандарт за контрол, за да се съчетае тази свобода на преценка с императива за съдебен контрол. Съответно според мен Съдът следва да може да порицае мярка, приета от законодателя на Съюза, когато „балансът“ между основните права в тази мярка е очевидно погрешен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-162" href="#t-162">162</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отношение на системата, установена в Директива 2001/29, според мен трябва да се направи разграничение. Що се отнася до сродните права, предоставени на продуцентите на звукозаписи, филми и предавания, както са тълкувани от Съда, този баланс е очевидно погрешен (1). За разлика от това по отношение на авторското право, предоставено на авторите, този баланс е в общи линии в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата (2). Независимо от това de lege ferenda би могло да се желае известна еволюция (3).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дисбалансът на сродните права, както са тълкувани понастоящем </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до сродните права, според мен е ясно, че ако „разпознаваемото“ повторно използване в ново произведение на всеки, дори „съвсем кратък“ откъс от обекти, като звукозаписи, записи на филми или предавания, избрани „само“ заради естетическите си качества, се подчинява на изключителните права на възпроизвеждане на съответните продуценти или радио- и телевизионни оператори, не се осигурява в очевидна степен „справедлив баланс“ между правото на интелектуална собственост на тези заинтересовани страни по член 17, параграф 2 от Хартата, от една страна, и правото на всеки на свобода на изкуствата по член 13 от Хартата, от друга страна. Всъщност точно това постановява BVerfG в спора по главното производство съгласно основните права, гарантирани от германската конституция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-163" href="#t-163">163</a>
</span>), по отношение на повторното използване на „семпли“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-164" href="#t-164">164</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност при това балансиране свободата на изкуствата по член 13 от Хартата следва да има значителна тежест. Това е така, защото, като еманация на свободата на изразяване, тя „представлява една от съществените основи“ на демократичното общество. Всъщност правото на всеки да участва в културния живот на общността, е „едно от основните условия за [напредъка на такова общество]“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-165" href="#t-165">165</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това искането на продуцентите и на радио- и телевизионните оператори по член 17, параграф 2 от Хартата е по-малко убедително. Припомням, че правото на интелектуална собственост, установено в тази разпоредба, трябва да се разглежда във връзка с обществената си функция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-166" href="#t-166">166</a>
</span>). С други думи, защитата на „собствеността“ на продуцента или на радио- или телевизионния оператор не е самоцел. Изключителните сродни права върху звукозаписи, филми и предавания следва да се разглеждат с оглед на своята обосновка. Всъщност, като ограничения на свободата на изкуствата на всяко друго лице, тези права не трябва да получават по-широк обхват от този, който се изисква от тази обосновка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-167" href="#t-167">167</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен логиката на защитата на инвестициите, с която обосновават сродните права, предоставени на продуцентите и радио- и телевизионните оператори, както обясних в точка 28 по-горе, независимо от своите предимства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-168" href="#t-168">168</a>
</span>), не може да изисква, с оглед на свободата на изкуствата, тези сродни права да обхващат творческото повторно използване на всеки „разпознаваем“ откъс от звукозаписи, филми или предавания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Без значение е сам по себе си фактът, че продуцентите и радио- и телевизионните оператори могат да получават приходи от лицензирането на такива откъси. Сродните права са създадени, за да гарантират, че продажбата на тези обекти и законните сделки, свързани с тях, не са застрашени от неправомерни копия, така че продуцентите и радио- и телевизионните оператори да могат да получат задоволителна възвръщаемост от тях и да възстановят инвестициите, които са вложили в създаването им (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-169" href="#t-169">169</a>
</span>). Те не са създадени, за да гарантират на продуцентите и на радио- и телевизионните оператори възможността да получат възможно най-високото възнаграждение за своите звукозаписи, филми и предавания чрез лицензиране на използването на какъвто и да е откъс от тях (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-170" href="#t-170">170</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от „заемането“ на чужда материална собственост не всяко възпроизвеждане на откъси от звукозапис, филм или предаване води до понижаване на стойността им и застрашава инвестициите на съответния продуцент или радио- и телевизионен оператор. Тези носители на права следва да бъдат защитени само срещу възпроизвеждането на части от техните обекти като „семпли“ от звукозаписи, които са достатъчно съществени (от количествена или качествена гледна точка), за да попречат на възможността, която имат за реализиране на задоволителна възвръщаемост на инвестициите си, тъй като тези възпроизвеждания могат да бъдат използвани за създаване на заместващ продукт, което би могло да се отрази отрицателно на продажбите или на други законни сделки, свързани с тези обекти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-171" href="#t-171">171</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Например по отношение на звукозаписите това би включвало дълги и/или отличителни семпли, съдържащи „куки“ (hooks) от известни песни. За разлика от това повторното използване на кратки и/или неотличителни семпли не би довело до такъв риск, независимо дали тези семпли са „разпознаваеми по време на слушане“ паралелно на двете произведения. Поради това има малко основание, ако изобщо има такова, интересите на носителите на права да надделеят над свободата на изкуствата във втората хипотеза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-172" href="#t-172">172</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това подобна конструкция значително подкопава свободата на изкуствата, тъй като възпрепятства съвременните форми на изкуство, възможни вследствие на цифровата революция, които се основават на повторното използване на звукозаписи, записи на филми и предавания, като например „семплирането“, въпреки свързваната с тях културна стойност. Подлагането на всяко „разпознаваемо“ повторно използване на какъвто и да е откъс от звукозаписи, записи на филми и предавания на предварителен контрол от страна на носителите на права е в противоречие и със самото функциониране и реалност на интернет. Разгледани по този начин, тези права засягат ежедневните комуникации и тенденциите в интернет, като например мемове, гифове, но също и целия спектър от UGC, разгледан по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-173" href="#t-173">173</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен обратните доводи не издържат задълбочената проверка. Трудностите, свързани с уреждането на правата върху семплите, вече бяха разгледани по-горе. Неубедително е твърдението, изложено от CG пред Съда, че не съществува реална пречка за изкуствата, тъй като, доколкото сродните права се прилагат само за възпроизвеждането на звукозаписа (или филмовия запис и т.н.) сам по себе си, творците винаги биха били свободни да пресъздадат сами записаните звуци (или изображението) (като използват музикални инструменти или каквито и да било други необходими съоръжения). Според мен това твърдение отрича самата същност на една форма на изкуство, която се основава именно на използването на записана музика за създаване на нова музика (или на запис на аудио-визуално съдържание за създаване на ново аудио-визуално съдържание). То се основава на пренебрежителното разбиране, че например в музиката „семплите“ от звукозаписите се използват, за да се спестят трудът, времето и усилията, които биха били необходими за пресъздаване на основния звук. Всъщност често „семплите“ се използват и комбинират заради специфичните естетически резултати, които се получават по този начин. Невинаги е възможно да се постигне същият резултат чрез повторно записване на звука, включен в записа. Така едното невинаги е (от художествена гледна точка) заместител на другото. Освен това в много случаи „семплирането“ изисква повече време и усилия, отколкото самостоятелното създаване на подобен звук. Хората, които изготвят семпъл, трябва да слушат широк спектър от музика, да изберат това, което смятат, че ще работи в комбинация, и след това да го обработят. Това може да е трудоемко (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-174" href="#t-174">174</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наясно съм, че в решение Pelham I изключването на „семпли“, които са променени дотолкова, че са „неразпознаваеми по време на слушане“, от правото на възпроизвеждане на продуцентите на звукозаписи вече е представено от Съда като допринасящо за осигуряване на „справедлив баланс“ между свободата на изкуствата и правото на интелектуална собственост на продуцента.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, първо, твърдението, че „семплирането“ трябва да бъде свободно, когато е неразпознаваемо, отрича и част от същността на формите на изкуство, основани на създаването на музика чрез използване на записи, подбрани заради естетическите си качества: ако „семпълът“ трябва да бъде изопачен до степен на неразпознаваемост, защо изобщо се използва той (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-175" href="#t-175">175</a>
</span>)? По-важното е, че при цялото ми уважение, според мен Съдът не е преценил задълбочено разглежданите права и интереси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-176" href="#t-176">176</a>
</span>). Въпреки че Съдът твърди, че тълкуването му оставя известно пространство за свободно повторно използване на семпли (чрез изопачаване) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-177" href="#t-177">177</a>
</span>), той не обяснява i) как всеки „разпознаваем“ дори и съвсем кратък семпъл може да попречи на възможността на продуцента да получи задоволителна възвръщаемост на инвестициите си, и ii) защо икономическите интереси на продуцента трябва да надделяват над социално фундаменталната свобода на изкуствата дори по отношение на кратките семпли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен има няколко начина да се коригира дисбалансът, описан в предходните точки, като се възприеме цялостен подход към системата, установена в Директива 2001/29.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, Съдът би могъл да отиде по-далеч от решение Pelham I и вместо това да възприеме телеологично тълкуване на доста отвореното понятие „частично възпроизвеждане“ по смисъла на член 2, букви в)—д) от Директива 2001/29 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-178" href="#t-178">178</a>
</span>), като надлежно вземе предвид обосновката на правото, предвидена в тази разпоредба, като обхващащо само откъси, които могат да попречат на възможността продуцентът или радио- или телевизионният оператор да получи задоволителна възвръщаемост на своите инвестиции. Приемането на такова правило de minimis би „възстановило баланса“ на сродните права и по този начин би осигурило тяхната съвместимост с член 52, параграф 1 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, необходимият „баланс“ би бил постигнат и ако законодателят на Съюза измени Директива 2001/29, като изключи изрично от обхвата на член 2, букви в)—д) кратките откъси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-179" href="#t-179">179</a>
</span>) или включи изключение, посветено на повторното използване на закрилян материал, включително откъси от звукозаписи, филми и предавания, в нова художествена творба, при спазване (по-специално) на тристепенния критерий, предвиден в член 5, параграф 5 от тази директива (който, припомням, включва условието използването да не „[засяга] нормалното използване на произведението или друг закрилян обект“), както е разгледано в раздел 3 по-долу.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Достатъчен баланс, осигурен по отношение на авторското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това забраната да се вземат „оригинални“ части, дори и малки такива, от закриляни произведения — за целите на създаване на нова творба, при спазване на изключенията за „цитатите“, „пародията“ и „имитацията“, според мен отговаря на изискванията за пропорционалност в стриктен смисъл.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Претенцията на автора при нарушение на интелектуалната му собственост съгласно член 17, параграф 2 от Хартата има значително по-голяма тежест в баланса от претенцията на продуцентите и радио- и телевизионните оператори, разгледана в предходния раздел. Всъщност функцията на интелектуалната собственост на автора върху неговите „произведения“ е да защитава собствената му свобода на изкуствата съгласно член 13 от Хартата. Не става дума само за защита на икономическа инвестиция. Съществуват и други, по-лични и фундаментални причини, които свързват автора с плодовете на неговото творчество и обясняват защо той/тя законно желае да има право на глас по отношение на повторното им използване от други творци (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-180" href="#t-180">180</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно случаите на повторно използване на произведение в ново произведение на практика изправят един срещу друг двама творци с две противоположни претенции за свобода на изкуствата, което прави съчетаването на тези конкуриращи се интереси особено сложна задача. Това обосновава предоставянето в това отношение на особено широка свобода на преценка на законодателя на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен, предвид обстоятелството, че както посочих в точка 107 по-горе, във всеки отделен случай тежестта на съответната претенция може да варира, „балансът“, установен в Директива 2001/29, е като цяло „справедлив“. Обхватът на правото на възпроизвеждане, предоставено на авторите върху техните „произведения“ съгласно член 2, буква а) от Директива 2001/29, макар и да оказва своето въздействие върху формите на изкуството, основани на повторното използване и ежедневната комуникация в интернет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-181" href="#t-181">181</a>
</span>), не надхвърля своето основание, тъй като се ограничава до копирането на „оригинални“ части от произведенията, оставяйки всеки човек свободен да използва повторно елементи, които не са собствено творение на автора, както е обяснено в точка 26 по-горе. Освен това изключенията относно „цитатите“, „пародията“ и „имитацията“ оставят място за препращащо/взаимодействащо или имитиращо използване на съществуващи произведения или дори за тяхното подменяне с хумористични или сатирични цели (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-182" href="#t-182">182</a>
</span>). Това не означава, че „балансът“, постигнат в настоящата система, е единственият възможен, както ще бъде обяснено в следващия раздел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Желателна еволюция de lege ferenda</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Често се отбелязва, че крайната цел на уредбата на Съюза за литературна и художествена собственост е да се насърчат създаването, продуцирането и разпространението на информация, знания и култура (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-183" href="#t-183">183</a>
</span>). Логично е изключителните права, изключенията и ограниченията да бъдат разработени с оглед на тази крайна цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение би било желателно да се увеличи гъвкавостта на тази система по отношение на артистичното (или дори комуникационното) повторно използване на закрилян материал. Това ще бъде по-добре адаптирано към нуждите на различни съвременни течения в изкуството, като например хип-хопа. Най-малкото е съмнително дали този жанр щеше да процъфтява така, както през 80‑те години на миналия век, ако изключителните права, предоставени на авторите и продуцентите, както е предвидено в Директива 2001/29, се прилагаха докрай. Същото се отнася и за много от историческите примери, посочени в точка 32 по-горе. Възпрепятстването на развитието на нови форми на изкуство едва ли е социално желан резултат. Тази система би могла също така да бъде по-добре съобразена с функционирането и тенденциите на интернет. В това отношение UGC е важен социален феномен. Въпреки това в сегашния си вид системата не предлага целенасочени разрешения за това. В интернет съществуват множество ценни производни форми на изразяване — в някакъв вид сива зона, най-вече поради известна подразбираща се толерантност на носителите на права (или действителна невъзможност да се контролират всички). Вероятно тези форми на творчество също трябва да бъдат подкрепяни. Това е въпрос не само на социално участие, но и на художествено разнообразие. В крайна сметка също така съществува рискът тази система да бъде отхвърлена както от творците, така и от обществото, ако твърде строгите правила не бъдат адаптирани към променящата се среда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение би помогнало да се предвиди изключение, посветено на повторното използване на закрилян материал за художествени цели (като клаузата за „свободно използване“ в германското право), което да позволи да се извършва конкретно балансиране между правата и интересите на страните във всеки отделен случай. То би подкрепило изключително креативни и по този начин обществено ценни случаи на повторно използване на художествени материали (като същевременно държи настрана невдъхновеното копиране). Може да се предвиди и система от регламентирани, задължителни лицензи или законоустановени възнаграждения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-184" href="#t-184">184</a>
</span>), които да подкрепят творците от миналото в определени случаи. Такова гъвкаво и отворено изключение би гарантирало също така, че системата за литературна и художествена собственост ще се адаптира своевременно към настоящите и бъдещите социални и технологични промени. От икономическа гледна точка фактът, че много страни по света са приели такава клауза, би трябвало да смекчи опасенията, че тя ще „унищожи“ културните индустрии на Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-185" href="#t-185">185</a>
</span>). Във всеки случай, въвеждането на такива механизми би било задължение на законодателя (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-186" href="#t-186">186</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), както следва:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-182" title="page-56">
      „1) Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-183" title="page-56">
      трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „имитация“ по смисъла на тази разпоредба обхваща произведение на изкуството, което i) напомня за съществуващо произведение, възприемайки неговия отличителен „естетически език“, като същевременно ii) съществено се различава от имитирания източник и iii) е предназначено да бъде разпознато като имитация. Целта, която се преследва с тази явна стилистична имитация, е без значение. Използването на закриляни елементи от произведения или други обекти, включително „семпли“ от звукозаписи, попада в обхвата на съответното изключение, когато в резултат на това възниква художествено произведение с тези основни характеристики.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-184" title="page-56">
      2) Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-185" title="page-57">
      използването на закриляно произведение или друг обект трябва да се счита за използване „за целите на имитация“ по смисъла на тази разпоредба, когато характерът на „имитация“ на това използване е разпознаваем за лице, което познава повторно използвания закрилян материал и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: английски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) За определение на понятието „семплиране“ вж. заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham и др. (C‑476/17, EU:C:2018:1002, т. 1, наричано по-нататък „заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham I“): „[с]емплирането (вземане на образци) е техника, при която чрез електронно оборудване се вземат откъси („семпли“ или „образци“ […]) от един звукозапис, за да се използват като елементи на нова композиция в друг звукозапис“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Под „звукозапис“ в авторското право се разбира всеки предназначен за изключително слухово възприемане „запис“ на звуци (т.е. аудиозапис) (вж. член 3 от Международната конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим на 26 октомври 1961 г. (наричана по-нататък „Римската конвенция“), и член 2, буква б) от Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите, приет в Женева на 20 декември 1996 г. и одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 година (ОВ L 89, 2000 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212, наричан по-нататък „ДИЗ от 1996 г.“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Решение от 29 юли 2019 г., Pelham и др. (C‑476/17, EU:C:2019:624, наричано по-нататък „решение Pelham I“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230, и поправка в OB L 168, 2016 г., стр. 19).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 2019 г., стр. 92).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Макар че член 17, параграф 7, буква б) от Директива 2019/790 не е приложим в настоящия случай (тъй като не се отнася нито до правото на публично разгласяване, нито до повторното използване на закрилян материал от потребителите на „онлайн услуги за споделяне на съдържание“), тази разпоредба и член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват еднакво (вж. по аналогия решение от 31 май 2016 г., Reha Training (C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 28—34).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. член 5 от Grundgesetz (Основен закон).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Съгласно тази разпоредба „[с]амостоятелно произведение, което е създадено чрез свободното използване на чуждо произведение, може да се публикува и използва без разрешението на автора на използваното произведение“. BVerfG счита, че тя може да се приложи по аналогия към повторното използване на звукозаписи.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Действително членовете на Kraftwerk се позовават предимно на сродните права на продуцентите на звукозаписи. Независимо от това, при условията на евентуалност, те се позовават и на авторското право. Във всеки случай, изключението относно „имитацията“, предвидено в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, се прилага широкообхватно — и за авторското право, и за всички сродни права (вж. т. 36 по-долу). Следователно въпросите, поставени във връзка с това изключение, не се ограничават до използването на звукозаписи, а включват и използването на други закриляни обекти, като например произведения. Затова при анализа следва да се вземат предвид и двата вида права.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Въпреки че въпросът засяга изкуствата като цяло, тъй като главното дело е относно музиката, ще съсредоточа разсъжденията си върху тази област, като от време на време ще навлизам и в други области.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Свободата на изкуствата е призната за самостоятелно основно право на национално равнище в различни държави членки, включително в Германия (вж. член 5 от Grundgesetz (Основен закон) и в международното право (вж. член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека (наричана по-нататък „ВДПЧ“); член 15, параграф 1, буква а) от Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права (наричан по-нататък „МПИСКП“) и член 19, параграф 2 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Разяснения относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17). Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) е постановил, че свободата на изразяване, гарантирана от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), включва „свободата на художествено изразяване“ (решение на ЕСПЧ от 24 май 1988 г., Müller и др. с/у Швейцария, CE:ECHR:1988:0524JUD001073784, § 27). Разграничението между двете е дали изразяването е „художествено“, или не. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Pelham I (т. 34), решение на ЕСПЧ от 24 май 1988 г., Müller и др. с/у Швейцария, CE:ECHR:1988:0524JUD001073784, § 27, и решение на ЕСПЧ от 8 юли 1999 г., Karataş срещу Турция, CE:ECHR:1999:0708JUD002316894, § 49.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Както става ясно от употребата на общото понятие „изкуства“ в член 13, въпросната свобода има широк обхват и включва всички форми на художествено изразяване независимо от средствата (литература, музика, изобразително изкуство и т.н.) (вж. Peers, S., T. Hervey, J. Kenner, A. Ward (eds.). The EU Charter of Fundamental Rights: A Commentary. Oxford: Hart Publishing, 2021, 417—419).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Вж. Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), изменена на 28 юли 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“); Договор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за авторското право, приет в Женева на 20 декември 1996 г., одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г. (ОВ L 89, 2000 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212, наричан по-нататък „ДАП“). Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Относно факта, че член 10 от ЕКПЧ (и съответно член 13 от Хартата) налагат на публичните органи не само „отрицателни задължения“ (да не се намесват), но и „позитивни задължения“ (да вземат мерки, за да гарантират ефективното упражняване на свободата на изразяване), вж. решение на ЕСПЧ от 6 май 2003 г., Appleby с/у Обединеното кралство, CE:ECHR:2003:0506JUD004430698, § 39. Всъщност свободата на изкуствата и защитата на авторското право често се предвиждат заедно в международноправните актове (вж. член 27, параграфи 1 и 2 от ВДПЧ и член 15, букви а) и в) от МПИСКП).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) И набор от „неимуществени права“ (вж. член 6bis от Бернската конвенция), които не са обхванати от Директива 2001/29. Вж. и бележка под линия 54 по-долу.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Тоест „да отразяват личността на техния автор“ (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2009 г., Infopaq International (C‑5/08, EU:C:2009:465, т. 37, наричано по-нататък „решение Infopaq“). За разлика от това художествените достойнства са без значение. Всъщност съдиите не могат да решават кое е „добро“ или „лошо“ изкуство (тъй като това е субективен въпрос).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. също член 9 от Бернската конвенция.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. съображения 9—11 и 14 от Директива 2001/29, както и заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham I (т. 83).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Подобно на свободата на изразяване по член 11 от Хартата, с оглед на широката формулировка на член 13 от Хартата свободата на изкуствата не изключва само цензура по политически или морални съображения. Ограничаването на вида на обектите, които творците могат да използват, също води до „ограничаване“ на изкуствата по смисъла на член 13.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. член 2 от ДАП и член 9, параграф 2 от Споразумението ТРИПС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. решение Infopaq (т. 38, 39 и 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Макар че конкретната подредба на такива елементи в дадена композиция може да бъде „оригинална“ и да гарантира авторскоправна закрила, това не прави композитора изключителен собственик на всеки от тях поотделно, тъй като те не са „негово творение“, а общ речник, използван от безброй творци. Вж. Wilson, L. The case for common property in musical objects. — Vanderbilt Journal of Entertainment &amp; Technology Law, vol. 26, No. 3, 2024, 413—460.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения Infopaq (т. 38, 39 и 48) и от 1 декември 2011 г., Painer (C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 36, 40, 41, 42 и 95—98).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Не съществува праг, като например брой ноти, които могат да бъдат свободно копирани, и отвъд който се задейства правото на възпроизвеждане. Дали заимстваните елементи са обект на авторско право, се преценява не количествено, а качествено.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Проверката за наличие на нарушение се състои в сравняване на формообразуващите елементи на съществуващото произведение и на новото творение. При музикалните произведения това е фонетично сравнение. Нарушение е налице, когато някои от оригиналните характеристики на първото произведение са забележими (за сетивата) във второто. Незначителни промени, като например промяна на тона или скоростта, са без значение. Когато обаче измененията са такива, че правят така, че оригиналните елементи на първото произведение вече да не се възприемат в другия обект, не е налице „възпроизвеждане“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29 (вж. в този смисъл решение от 9 март 2021 г., VG Bild-Kunst (C‑392/19, EU:C:2021:181, т. 25).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Като се имат предвид изключенията и ограниченията, които ще разгледам в раздел Б по-нататък.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Оставям настрана (тъй като не мога да разгледам всеки отделен потенциален въпрос в едно-единствено заключение) правото на възпроизвеждане, предоставено на артистите изпълнители върху фиксирането на техните изпълнения съгласно член 2, буква б) от Директива 2001/29, което има различна обосновка.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. и член 10 от Римската конвенция, член 11 от ДИЗ от 1996 г. и член 14, параграф 2 от Споразумението ТРИПС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Например, когато едно музикално произведение бъде записано, освен авторското право върху това произведение, което възниква в полза на автора, записът сам по себе си е закрилян със сродното право, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, което се предоставя на продуцента.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Вж. съображение 10 от Директива 2001/29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Относно факта, че семплирането е форма на художествено изразяване, защитена от член 13 от Хартата, вж. решение Pelham I (т. 35). Същото важи по аналогия и за повторното използване на филмов материал или предаване за създаване на произведение на изкуството.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) При спазване на изключенията и ограниченията, които ще бъдат разгледани в раздел Б по-долу.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. Grisse, K., C. Kaiser. On the significance of (un)recognisability for the reproduction right in European copyright law: Pelham GmbH v Hutter (C‑476/17). — European Intellectual Property Review, vol. 44, No. 2, 2022,78—90, 82.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Съществуват значителни спорове относно това какво е имал предвид Съдът (вж. по-специално Grisse, K., C. Kaiser, бележка под линия 36, цит. съч., стр. 82). Според мен под „разпознаваем“ Съдът е имал предвид „семпълът“ да може да бъде свързан с оригиналния звукозапис чрез фонетично сравнение (вж. по аналогия бележка под линия 28 по-горе). С израза „по време на слушане“ (несъмнено) се има предвид, че „семпълът“ трябва да може да бъде възприеман от хората. Не се включват семплите, които могат да бъдат засечени само от роботи и машини. Трудният въпрос, който трябва да се реши, е чие слушане е меродавно. Професионалният хип-хоп продуцент ще забележи повече семпли, отколкото обикновеният слушател. За да решат въпроса, съдилищата могат да прибягват до правни фикции (подобни на „средния потребител“ в правото в областта на търговските марки). Всъщност именно за тази цел, прилагайки отговора на Съда в решение Pelham I, запитващата юрисдикция е създала фикцията за „средния музикален слушател“. Този съд счита, че разглежданият „семпъл“, макар и леко променен в Nur mir, остава „разпознаваем по време на слушане“ от такъв слушател.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Всъщност само когато семпълът от закриляния обект е променен до степен, в която е „неразпознаваем“ в новото произведение, съответното право на възпроизвеждане не е засегнато (вж. решение Pelham I, т. 29—31). Вж. по аналогия бележка под линия 28 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Цитат, приписван на руския композитор И. Стравински.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Заключение на генерален адвокат Szpunar по дело Cofemel (C‑683/17, EU:C:2019:363, т. 55).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. точка 66 по-долу.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Въпреки това тази практика не се ограничава само до тази област. Само няколко примера в областта на изобразителното изкуство: картини като „Закуска на тревата“ на Моне или „The Sheepshearer (after Millet)“ на Ван Гог са съставени от рециклирани материали, творчески интерпретирани по нов начин. Движението за „присвояване на изкуство“, започнало през XX век и включващо дадаизъм, поп арт, концептуално изкуство (и т.н.), от художници като Буше, Уорхол или Кунс, също ни дават (доста крайни) примери в това отношение (вж. Williams, T. Appropriation in art. — In: Marter, J. (Ed.). The Grove Encyclopedia of American Art. Oxford: Oxford University Press, 2011).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Така например трите органови концерта на Бах, BWV 593, 594 и 596, произлизат от Концерт за две цигулки и басо континуо оп. 3, № 8 (RV 522), Концерт за две цигулки и басо континуо, оп. 7, № 5 (RV 208) и Концерт за две цигулки и виолончело, оп. 3, № 11 (RV 565) на Вивалди. Дванадесетте вариации по романса Je suis Lindor в ми бемол мажор, K. 354/299а на Моцарт са построени върху известна ария от Le barbier de Séville на Бодрон. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Например в партитурата, която композира за филма Passage to Marseille през 1944 г., Щайнер използва повторно няколко такта от френския химн „Марсилезата“. В Соната за пиано № 2, Concord, Mass на Айвс се повтаря началният четиринотен мотив от Симфония № 5, оп. 67 на Бетовен. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Абстрактният анализ на семплирането е сложен. Семплите могат да приемат много форми (дълги, кратки, характерни, нехарактерни). Те могат да се възпроизвеждат еднократно или в последователни повторения. Понякога се възпроизвеждат точно, а друг път се променят и адаптират. Освен това семплирането не се ограничава само до един музикален жанр. Със сигурност то се свързва с хип-хопа, отчасти по исторически причини. Когато се появява като жанр през 70‑те години на ХХ век в Бронкс (Ню Йорк, САЩ), диджеите зациклят определени части от песента, използвайки две копия на една и съща плоча, пусната на два грамофона, за да създадат непрекъснат „бийт“, върху който церемониалмайсторите (Masters of Ceremonies, или MC) могат да рапират. По-късно цифровите семпли позволяват на хип-хоп продуцентите да използват предходни звукозаписи, за да създадат такъв „бийт“, като копират откъси от тях (вж. Katz, M. Capturing sound: how technology has changed music. University of California Press, revised edition, 2010, 124—176). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Концепцията за „интертекстуалност“, първоначално развита в литературната теория, но приложена и в други области на изкуството, е идеята, че никое произведение не може да съществува като самодостатъчно цяло, тъй като i) всяко произведение е изпълнено с външни препратки, цитати и влияния и ii) възприемането на това произведение винаги е повлияно от всички други произведения, които зрителят/слушателят/читателят има пред себе си.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Вж. по-нататък Olufunmilayo, A. B. From J. C. Bach to hip hop — musical borrowing, copyright and cultural context. — North Carolina Law Review, 2006, vol. 84, 2006, 547—645; Boyle, J., P. Ap Siôn, M. Redhead. Musical Borrowing and Quotation in the Twentieth and Twenty first Centuries. — Contemporary Music Review, vol. 33, No. 2, 125—127; и Myung-Ji Lee, B. The art of borrowing: quotations and allusions in western music, 2016.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) „Ремиксиране“ (remixing) обозначава процеса на комбиниране на елементи от съществуващо съдържание по нов начин, а ремиксите са резултат от този процес (вж. Chandler, D., R. Munday. A Dictionary of Social Media. Oxford: Oxford University Press, 2016, записът относно „Remixing“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Понятието „машъп“ („mashup“) обозначава, най-общо казано, процеса на създаване на нещо ново чрез комбиниране на съдържание от множество съществуващи източници, както и всяко производно от такъв процес (вж. Chandler, D., R. Munday, бележка под линия 48, цит. съч., записът относно „mashup“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Мемът (meme) се състои от една-единствена снимка, понякога (но невинаги) взета от известен филм или предаване, с добавен хумористичен текст, която се споделя широко в интернет (вж. Chandler, D., R. Munday, бележка под линия 48, цит. съч., записът относно „meme (internet meme)“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Гифовете (GIFs) се състоят от няколко кадъра аудио-визуално съдържание, изобразяващо някого или нещо, и се използват обичайно в социалните мрежи, за да изразят реакция на съобщение или коментар (и т.н.) (вж. https://www.merriam-webster.com/dictionary/reaction%20GIF).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) Например преди XVIII век обикновено не е имало авторско право върху музикални произведения. Сродните права на продуцентите на звукозаписи са създадени едва през 60‑те години на ХХ век, а тези за фиксиране на филми и предавания — през 90‑те години на ХХ век (вж. Hugenholtz, P. B. Neighbouring rights are obsolete. —International Review of Intellectual Property and Competition Law, 2019, vol. 50, No. 8, 2019, 1006—1011). Освен това постепенно се разширяват обхватът и продължителността на различните права.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Вж. United States District Court for the Southern District of New York (Окръжен съд на САЩ за Южния окръг на Ню Йорк), 17 декември 1991 г., Grand Upright Music v. Warner Bros Records, Inc., 780 F. Supp. 182 (S.D.N.Y. 1991).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Допълнителна тежест създават запазени за авторите „неимуществени права“ върху техните произведения. Във връзка с това член 6bis от Бернската конвенция предоставя на автора, първо, правото да иска признаване на неговото авторство върху произведението (наричано по-нататък „правото на авторство“). Обикновено това включва изискване за посочване на името на автора, когато произведението се възпроизвежда в ново произведение. Второ, което е по-проблематично, член 6bis предоставя на автора правото да се противопостави на всяко изопачаване, деформиране или друго изменение на произведението или на всяко друго посегателство във връзка с него, които увреждат „честта или репутацията му“ (наричано по-нататък „правото да се иска запазване на целостта на произведението“). Законодателството на някои държави членки, като например френското законодателство в областта на авторското право, отива по-далеч, тъй като предоставя на автора правото да забрани всяка съществена промяна на неговото произведение дори когато тя не би могла да „е увреждаща“. Това очевидно е огромна пречка за творческото повторно използване на съществуващи произведения.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Вж. в този смисъл член 17, параграф 4 от Директива 2019/790. За пълно обяснение на системата на предвидените в нея задължения за филтриране вж. заключението на генерален адвокат Saugmandsgaard Øe по дело Полша/Парламент и Съвет (C‑401/19, EU:C:2021:613, т. 48—69).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Вж. по-специално Cabay, J., M. Lambrecht. Remix prohibited: how rigid EU copyright laws inhibit creativity. — Journal of Intellectual Property Law &amp; Practice, vol. 10, No. 5, 2015, 359—377; Senftleben, M. Flexibility grave: partial reproduction focus and closed system fetishism in CJEU, Pelham. — International Review of Intellectual Property and Competition Law, 2020, 751—769; и Westkamp, G. Two Constitutional Cultures, Technological Enforcement and User Creativity: the impending collapse of the EU copyright regime? — International Review of Intellectual Property and Competition Law, vol. 53, 2022, 62—93.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Всъщност освен изключението, предвидено в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 (което е без значение за предмета на настоящото дело), държавите членки по принцип имат свобода на преценка дали да транспонират другите изключения и ограничения в националното си законодателство (вж. все пак т. 105 по-долу).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) Вж. съображения 3 и 31 от Директива 2001/29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-59" href="#c-59">59</a>
</span>)  Вж. съображение 32 от Директива 2001/29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-60" href="#c-60">60</a>
</span>) Вж. решение Pelham I (т. 63—65) и точки 12—15 по-горе. Подобни разпоредби са съществували в законодателството на различни държави членки (вж. Hui, A., F. Döhl. Collateral damage: reuse in the arts and the new role of quotation provisions in countries with free use provisions after the ECJ's Pelham, Funke Medien and Spiegel Online judgments. — International Review of Intellectual Property and Competition Law, vol. 52, No. 7, 852—892).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-61" href="#c-61">61</a>
</span>) Решение от 29 юли 2019 г. (C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 55—64, наричано по-нататък „решение Funke Medien“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-62" href="#c-62">62</a>
</span>) Решение от 29 юли 2019 г. (C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 40—49, наричано по-нататък „решение Spiegel Online“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-63" href="#c-63">63</a>
</span>) Решение от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds (C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 20, наричано по-нататък „решение Deckmyn“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-64" href="#c-64">64</a>
</span>) По отношение на Франция вж. точка 52 по-долу. Вж. за сравнителен преглед на законодателствата на държавите членки Mezei, P., B. J. Jütte, C. Sganga, L. Pascault. Oops, I sampled again … the meaning of “pastiche” as an autonomous concept under EU copyright law. — International Review of Intellectual Property and Competition Law, vol. 55, 2024, 1225—1256.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-65" href="#c-65">65</a>
</span>) За разлика от това „пародиите“ и „карикатурите“ са разрешени съгласно клаузата за „свободно използване“, установена в член 24, параграф 1 от UrhG (вж. Stieper, M. Es ist nicht alles Kunst, was glänzt — Versuch einer Eingrenzung des Pastichebegriffs in § 51a UrhG. — GRUR, 2023, 1660—1665).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-66" href="#c-66">66</a>
</span>) По отношение на ползване извън тези услуги изключението относно „имитацията“ остава факултативно съгласно член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 (вж. все пак т. 105 по-долу).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-67" href="#c-67">67</a>
</span>) Със същия ход германският законодател отменя клаузата за „свободно използване“, предвидена в член 24, параграф 1 от този закон (в отговор на решение Pelham I) (вж. т. 15 по-горе).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-68" href="#c-68">68</a>
</span>) Всъщност член 51а не се ограничава само до хипотези на ползване, обхванати от член 17 от Директива 2019/790.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-69" href="#c-69">69</a>
</span>) Вж. Deutscher Bundestag Drucksache 19/27426, 19. Wahlperiode 09.03.2021, Gesetzentwurf der Bundesregierung, Entwurf eines Gesetzes zur Anpassung des Urheberrechts an die Erfordernisse des digitalen Binnenmarktes. Подобно разбиране на изключението относно „имитацията“ очевидно се подкрепя от австрийския, испанския и унгарския законодател (вж. за сравнителен анализ Mezei, P., B. J. Jütte, C. Sganga, L. Pascault, бележка под линия 64, цит. съч.). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-70" href="#c-70">70</a>
</span>) Вж. точка 16 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-71" href="#c-71">71</a>
</span>) Вж. по аналогия по отношение на „пародията“ решение Deckmyn (т. 14 и 15). Това тълкуване не се поставя под съмнение поради факултативния характер на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29. Макар че по принцип държавите членки са свободни да транспонират съответното изключение, те не са свободни да определят неговия обхват по нехармонизиран начин (пак там, т. 16).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-72" href="#c-72">72</a>
</span>) Вж. по-специално решение Deckmyn (т. 19 и посочената съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-73" href="#c-73">73</a>
</span>) Вж. за същото становище Pollaud-Dulian, F. Le pastiche en quête de sens. — Recueil Dalloz, 2024, vol. 23, 2024, p. 1138; и Spina Ali, G. Is EU copyright law an obstacle to internet memes? — European Intellectual Property Review, 2023, vol. 45, No. 12, 2023, 714—724, по-специално стр. 721.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-74" href="#c-74">74</a>
</span>) Както поясняват Pelham и др. за Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд, Хамбург) фактът, че „Nur mir“ принадлежи към друг музикален жанр в сравнение с „Metall auf Metall“, показва наличието на достатъчна степен на „конфронтиране“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-75" href="#c-75">75</a>
</span>) Обратното, наличието на такова „взаимодействие“ се изисква съгласно изключението относно „цитатите“, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 (вж. т. 88 по-долу).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-76" href="#c-76">76</a>
</span>) Поне така мога да заключа от обясненията, дадени от Pelham и др., германското правителство и Комисията относно значението на понятието „творческо конфронтиране“, които бяха забележително неясни. Вж. за същото определение Hudson, E. The pastiche exception in copyright law: a case of mashed-up drafting? — Intellectual Property Quarterly, No. 4, 2017, 346—368; Kreutzer, T. The pastiche in copyright law. — Gesellschaft für Freiheitsrechte, 2022, 14—22; становище относно CG и YN срещу Pelham GmbH и др., дело C‑590/23 (Pelham II), European Copyright Society, 6 ноември 2024 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-77" href="#c-77">77</a>
</span>) Вж. за същото становище Европейската комисия, Реформа на авторското право: Въпроси и отговори, последна актуализация на 22 февруари 2022 г. (https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/faqs/copyright-reform-questions-and-answers). Въпрос „Възпрепятства ли Директивата за авторското право потребителите да се изразяват в интернет по същия начин, както сега? Забранени ли са мемовете и гифовете?“. Отговор: „Не. Напротив, качването на мемове и друго съдържание, генерирано от потребителите с цел цитиране, критика, рецензия, карикатура, пародия и имитация (като гифове или други подобни) е изрично разрешено […].“ (курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-78" href="#c-78">78</a>
</span>) Вж. и раздел В по-долу.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-79" href="#c-79">79</a>
</span>) Вж. на английски език определение, което съдържа изключително или поне като основен елемент тези характеристики: Collins English Dictionary; the Oxford Dictionary of English; the Merriam-Webster English Dictionary; the Shorter Oxford English Dictionary. На испански език: Real Academia Española, Diccionario de la Lengua Española. На немски език: Duden; Brockhаus. На френски език: Le Littré; Dictionnaire de l’Académie Française; Le Petit Robert, Larousse; Le Robert. Вж. за изследвания на експерти по изкуство Hoesterey, I. Pastiche: cultural memory in art, film, literature. Indiana Universty Press, 2001, 1—10; Dyer, R. Pastiche, Routledge, 2007, 28—40. Вж. в правната доктрина Döhl, F. Pastiche zwischen Generalklausel und Auffangtatbestand. — Zeitschrift für geistiges Eigentum, No. 4, 2020, 380—442. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-80" href="#c-80">80</a>
</span>) Вж. Hoesterey, I., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 1—4.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-81" href="#c-81">81</a>
</span>) Пак там.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-82" href="#c-82">82</a>
</span>) Така например в романа си „Pastiches et Mélanges“ от 1919 г. Пруст разказва за дребно престъпление в стила на девет автори, сред които Балзак и Флобер. Хуморът се крие в контраста, произтичащ от обстоятелството, че подобен анекдот се разказва в патетичния стил на тези автори (вж. Hoesterey, I., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 1, 4—7 и 80—94).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-83" href="#c-83">83</a>
</span>) Vivant, M., J.‑M. Bruguière. Droit d'auteur et droits voisins. Paris: Dalloz, 2015, 415—416.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-84" href="#c-84">84</a>
</span>) Вж. заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham I (бележка под линия 30).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-85" href="#c-85">85</a>
</span>) Самата „имитация“ привлича вниманието към факта, че съдържа подражателен материал. Признаването на факта, че „имитацията“ препраща към нещо, което я предхожда, е от решаващо значение за нейната идентичност (вж. Dyer, R., бележка под линия 79, цит. съч.).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-86" href="#c-86">86</a>
</span>) Понякога създаването на творба в стила на друга, успешна творба крие не толкова славно намерение — да се припише част от успеха на себе си. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-87" href="#c-87">87</a>
</span>) Вж. Hoesterey, I., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 8 и 9; Jacques, S. The Parody Exception in Copyright Law. Oxford University Press, 2019, p. 10; и Döhl, F., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 440 —443.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-88" href="#c-88">88</a>
</span>) Вж. Bell, C. Premonitions of the Past: An Analysis of Pastiche in the films of Quentin Tarantino. Digitized Theses, 2011. Например филмът на Тарантино от 1997 г. „Джаки Браун“ е „имитация“ на „блексплотейшън“ (blaxploitation) филми от 70‑те години на миналия век с жени в главните роли, като „Фокси Браун“. За други примери .а „имитация“ в киното вж. Hoesterey, I, цит. съч., стр. 47—52; Dyer, R., бележка под линия 79, цит. съч.; и определението на понятието „pastiche“ в Kuhn, A., G. Westwell, A Dictionary of Film Studies. 2. ed. Oxford: Oxford University Press, 2020.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-89" href="#c-89">89</a>
</span>) Вж. DJ Louie XIV. Pharrell, Bruno Mars and the Age of Pastiche Pop — Are chart-topping retro-style hits honoring the past or simply retreading it? — Medium, 4.5.2015 (https://medium.com/cuepoint/pharrell-bruno-mars-and-the-age-of-pastiche-pop-cdeaf98aff54). Пример от класическата музика е Лист, който „имитира“ Бах във „Variationen über das Motiv von Bach“, S.180. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-90" href="#c-90">90</a>
</span>) „Блейд Рънър“ съчетава, от една страна, футуристичната архитектура, естетиката, режисурата и темите на авангардния научнофантастичен филм „Метрополис“ на Фриц Ланг от 1927 г., а от друга — тропите на жанра „филм ноар“, като пренася всички тези елементи върху постапокалиптичния градски пейзаж на Лос Анджелис (вж. Kuhn, A., G. Westwell, бележка под линия 88, цит. съч.). „Бохемска рапсодия“ съчетава тропи, мотиви, структури и хармонии от стилове, вариращи от класическа музика до опера и метъл. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-91" href="#c-91">91</a>
</span>) Вж. съдържащи такова разбиране като алтернативно, второ обяснение, Collins English Dictionary; Oxford Dictionary of English; Merriam-Webster English Dictionary; Shorter Oxford English Dictionary. На френски език: Le Littré, Le Petit Robert. Вж. и: Hoesterey, I., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 10—16; Dyer, R., бележка под линия 79, цит. съч., 9—21; и Ortland, E. Pastiche im europäischen Sprachgebrauch und im Urheberrecht. — Zeitschrift für Geistiges Eigentum, vol. 14, 2022, No. 1, pp. 3, 17—19.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-92" href="#c-92">92</a>
</span>) Понятието „центон“ се отнася до стихотворения от гръцката древност, съставени от отделни стихове, взети от известни поети, като Омир и Вергилий (вж. Hoesterey, I., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 9, 11 и 80). В изобразителното изкуство „колажът“ е процес, разработен след папие коле („papiers collés“) на Брак и Пикасо около 1910 г., при който визуални материали (изрезки от вестници, хартия от цигарени кутии и т.н.) се вграждат в кубистични композиции (пак там, стр. 11). Понятието „фаунд футидж“ (found-footage) обозначава филм, състоящ се от повторно комбиниране на вече съществуващи филмови кадри, присвоени от режисьора, като например филма на Мишел Азанависиюс и Доминик Мезерет „La classe américaine“ (вж. „found-footage“ в Kuhn, A., G. Westwell, бележка под линия 88, цит. съч.). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-93" href="#c-93">93</a>
</span>) Вж. понятията Pastiche и Pasticcio в Kennedy, J., M. Kennedy, T. Rutherford-Johnson. The Oxford Dictionary of Music. 6. ed. Oxford: Oxford University Press, 202.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-94" href="#c-94">94</a>
</span>) Вж. за същото мнение Döhl, F., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 390, 425, 426 и 429—436.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-95" href="#c-95">95</a>
</span>) Наистина е трудно да се повярва, че законодателят на Съюза е имал предвид жанра на „операта пастичо“ от XVIII век, когато е изготвял Директива 2001/29 (пак там, стр. 418).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-96" href="#c-96">96</a>
</span>) Сравнителният анализ на текста на Директива 2001/29 на различните езици също не внася яснота, тъй като i) в по-голямата част от тези езици се използва или френската дума pastiche (пастиш) (датски, немски, английски, испански, френски, италиански, нидерландски, португалски), или почти идентична чуждица (естонски pastišis; фински pastississa; хърватски pastiša; литовски pastišui; малтийски pastiċċ; полски pastiszu; румънски pastișelor; словенски pastiša; шведски pastischsyfte) и ii) текстовете на малкото езици, които възприемат различен подход, дават противоречиви указания, тъй като някои използват понятия, които могат да се преведат като „имитация“ (български „имитация“; гръцки μίμηση; унгарски utánzat) или дори „стилистична имитация“ (латвийски stilizācijās), докато други използват понятия, които по-скоро навяват асоциации за „мозайка“ от части, взети от предишни произведения (чешки, словашки: koláže).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-97" href="#c-97">97</a>
</span>) Действително член 5, параграф 3, буква к) води началото си от предложение на френската делегация в Съвета на Европейския съюз, очевидно вдъхновено от френското право (вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент съгласно член 251, параграф 2, втора алинея от Договора за ЕО относно общата позиция на Съвета във връзка с приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (SEC(2000) 1734 окончателен, точка 3.2.4). Въпреки това произходът на дадена разпоредба от правото на Съюза не може сам по себе си да определя нейното тълкуване. Веднъж включено в акт от правото на Съюза, понятието „имитация“ се превръща в автономно понятие и Съдът не следва да извлича определението му от дадена национална традиция. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-98" href="#c-98">98</a>
</span>) Очевидно е, че понятията „пародия“ и „имитация“ могат да се припокриват. Както беше посочено по-горе, някои от там посочените „имитации“ могат да имат хумористична или критична цел.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-99" href="#c-99">99</a>
</span>) Вж. по-специално решение Deckmyn (т. 21). На практика обаче дадена „имитация“ обикновено е „оригинална“, тъй като този праг е нисък. Бих искал също така да подчертая, че както обикновено се случва в авторското право (вж. бележка под линия 19 по-горе), художествените достойнства на „имитацията“ (независимо дали е добра, или лоша) са очевидно без значение за целите на прилагането на съответното изключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-100" href="#c-100">100</a>
</span>) Вж. по-специално решение Deckmyn (т. 23 и посочената съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-101" href="#c-101">101</a>
</span>) Само конкретният израз на този „стил“ в дадено произведение се закриля по този начин.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-102" href="#c-102">102</a>
</span>) Относно дихотомията идея/изразяване и разграничението между банални и „оригинални“ елементи вж. точка 26 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-103" href="#c-103">103</a>
</span>) Вж. дела Andersen с/у Stability AI и Getty Images с/у Stability AI, които в момента се разглеждат от High Court (Висш съд, Обединено кралство).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-104" href="#c-104">104</a>
</span>) По-специално през 2018 г. наследникът на съавтора на песента Let's Get It on на Marvin Gaye от 1973 г. съди Ed Sheeran за това, че е „откраднал“ комбинацията от акорда и хармоничния ритъм на тази песен в своята песен Thinking Out Loud. И в двата случая исковете за нарушение в крайна сметка са отхвърлени с мотива, че заимстваните елементи са твърде обичайни, за да оправдаят закрилата на авторското право (вж. United States Court of Appeals For the Second Circuit, 1 November 2024, Structured Asset Sales, LLC v. Sheeran, No. 23‑905 (2d Cir. 2024). Въпреки това подобни съдебни дела създават правна несигурност сред музикантите, които желаят да имитират отличителни стилове. В Съюза изключението относно „имитацията“, както е дефинирано по-горе, би засилило правното положение на творците в това отношение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-105" href="#c-105">105</a>
</span>) Вж. Döhl, F., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 427—429. Например през 2013 г. наследниците на Marvin Gaye и неговият музикален продуцент обвиняват Pharrell Williams и Robin Thicke, че са „откраднали“ в песента си Blurred lines „характерни фрази, повтарящи се елементи, басови мелодии [и] характерен текст“ от песента на Gaye, Got to give it up. Сезираните американски съдилища постановяват, че „Blurred lines“ нарушава правата върху Got to give it up, тъй като комбинацията от заимствани стилови елементи е „оригинална“ (вж. United States Court of Appeals for the Ninth Circuit, 21 March 2018, Williams v. Gaye, 895 F.3d 1106 (9th Cir. 2018). В Европейския съюз изключението относно „имитацията“ би могло да избегне този резултат, тъй като Blurred lines би могла да се разглежда като „имитация“ на Got to give it up.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-106" href="#c-106">106</a>
</span>) При спазване на тристепенния критерий, посочен в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29. Това може да бъде от решаващо значение във връзка с това, по-специално когато се преценява допустимостта на определено произведение на изкуството с имитиращ характер, генерирано с изкуствен интелект чрез сканиране на закриляни творби и други закриляни обекти.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-107" href="#c-107">107</a>
</span>) Вж. по аналогия по отношение на изключението относно „цитатите“, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, решение Pelham I (т. 68).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-108" href="#c-108">108</a>
</span>) По аналогия „Nach Bach“ на Рохбърг имитира бароковия стил не само чрез възприемането на някои характерни форми, но и чрез прякото възпроизвеждане на някои „оригинални“ части от произведенията на Бах (вж. Myung-Ji Lee, B., бележка под линия 47, цит. съч., стр. 56).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-109" href="#c-109">109</a>
</span>) Вж. Döhl, F., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 424 и 425.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-110" href="#c-110">110</a>
</span>) То също така би направило излишно изключението относно „цитатите“, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, тъй като всяко съдържание, което използва повторно създадено от трета страна съдържание, включително като „цитат“, би могло да се разглежда като „имитация“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-111" href="#c-111">111</a>
</span>) Отбелязвам, че някои германски съдилища и автори в доктрината, макар да подкрепят определението за „имитация“, поддържано от Pelham и др., германското правителство и Комисията, ограничават неговия обхват, като тълкуват изискването за „творческо конфронтиране“ като предполагащо условието „имитацията“ да бъде „антитематична“, т.е. критична към изходния материал (вж. например Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия), 2 ноември 2021 г., The Unkownable, ECLI:DE/LGBE:2021:1102:15O551.19.00) или поне да „взаимодейства“ с този материал (вж. Stieper, M., бележка под линия 65, цит. съч., стр. 1662). Тази алтернативна конструкция на понятието „творческо конфронтиране“ се подкрепя и от CG, привидно при условията на евентуалност. Според това разбиране изключението относно „имитацията“ би обхванало по-тясна подгрупа от случаи на творческо повторно използване, изключвайки голяма част от UGC и повечето случаи на „семплиране“, при които не може да се установи наличието на такова взаимодействие или антитематично конфронтиране. Въпреки това не виждам ползата от тази конструкция. Изискването използването да е „антитематично“, смесва „пародията“ и „имитацията“ (вж. т. 93 по-долу). Изискването за „взаимодействие“ на свой ред смесва „имитацията“ с „цитатите“ (вж. т. 88 по-долу). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-112" href="#c-112">112</a>
</span>) Клаузата за „справедливо използване“, предвидена в член 107 от Copyright Law of the United States (Закон за авторското право на Съединените щати), като изключение от авторското право, свободно разрешава всяко използване на закрилян материал, което се счита за „справедливо“ с оглед на фактори като „целта и характера на използването, включително дали това използване има търговски характер, или е за образователни цели с нестопанска цел“, „естеството на закриляното с авторско право произведение“, „количеството и значимостта на използваната част спрямо закриляното с авторско право произведение като цяло“ и „ефекта от използването върху потенциалния пазар или стойността на закриляното с авторско право произведение“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-113" href="#c-113">113</a>
</span>) Следва да се отбележи, че в системата, която понастоящем е установена в член 5 от Директива 2001/29, тристепенният критерий, посочен в параграф 5, не е предназначен да бъде единственият параметър за допускане на изключение. Всъщност функцията на този критерий е да ограничи допълнително обхвата на (вече стеснените и малобройни) изключения и ограничения, изброени в член 5, параграфи 1—4 от тази директива. Дори когато използването отговаря на изискванията на някое от тези изключения и ограничения, то може да бъде разрешено само ако освен тези изисквания е изпълнен и тристепенният критерий.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-114" href="#c-114">114</a>
</span>) Вж. съображение 70 от Директива 2019/790. Вж. по аналогия по отношение на изключението относно „пародията“ и решение Deckmyn (т. 25 и 26).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-115" href="#c-115">115</a>
</span>) Вж. решения Funke Medien (т. 70) и Spiegel Online (т. 54).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-116" href="#c-116">116</a>
</span>) Вж. по аналогия решение Deckmyn (т. 25).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-117" href="#c-117">117</a>
</span>) За единствения елемент, който произтича от подготвителните работи по Директива 2001/29, вж. бележка под линия 97 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-118" href="#c-118">118</a>
</span>) Вж. например Gowers, A. Gowers Review of Intellectual Property, 2006, paragraphs 4.86—4.89, Recommendation 11: ‘Propose that Directive 2001/29/EC be amended to allow for an exception for creative, transformative or derivative works, within the parameters of the Berne Three Step Test’.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-119" href="#c-119">119</a>
</span>) Вж. по-специално Европейска комисия, Зелена книга — Авторското право в икономиката на знанието, 16 юли 2008 г., COM(2008) 466, стр. 19 и 20.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-120" href="#c-120">120</a>
</span>) Европейски парламент, Комисия по правни въпроси, Проект на доклад относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (2014/2256(INI), точка 13.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-121" href="#c-121">121</a>
</span>) Вж. по-специално Европейска комисия, Съобщение на Комисията от 19 октомври 2009 г. — Авторското право в икономиката на знанието [COM(2009) 532 окончателен], стр. 9, и Европейски парламент, Резолюция от 9 юли 2015 г. относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ C 265, 2017 г., стр. 121), точка 42.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-122" href="#c-122">122</a>
</span>) Докато същевременно законодателят на Съюза въвежда нови изключения, посветени на други случаи на онлайн използване (вж. членове 3—6 от Директива 2019/790). Така, въпреки че в тази директива законодателят счита за „особено важно за целите на постигане на баланс между основните права, провъзгласени в [Хартата] […], както и правото на собственост, включително на интелектуална собственост“, да се разрешат някои случаи на повторно използване на закрилян материал под формата на UGC, по-специално такова „за целите на имитацията“, от това не следва, че всяко UGC следва да се разглежда като „имитация“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-123" href="#c-123">123</a>
</span>) Вж. решения Funke Medien (т. 65—76) и Spiegel Online (т. 50—59).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-124" href="#c-124">124</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения Funke Medien (т. 76) и Spiegel Online (т. 59).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-125" href="#c-125">125</a>
</span>) Вж. Pollaud-Dulian, F., бележка под линия 73, цит. съч. A fortiori фактът, че както подчертава германското правителство, съображение 31 от Директива 2001/29 посочва, че изключенията и ограниченията, предвидени в член 5 от този акт, „следва да бъдат преоценени с оглед новата електронна среда“, включително новите случаи на използване, не може да обоснове изопачаването на изключението относно „имитацията“ до такава степен, че то да се превърне в „субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства“ при творческо повторно използване, включително в UGC (вж. Döhl, F., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 417—418).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-126" href="#c-126">126</a>
</span>) Вж. съображения 4 и 9 от Директива 2001/29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-127" href="#c-127">127</a>
</span>) Вж. заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham I (бележка под линия 30).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-128" href="#c-128">128</a>
</span>) Вж. по отношение на произведенията и член 10, параграф 1 от Бернската конвенция.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-129" href="#c-129">129</a>
</span>) Вж. решение Pelham I (т. 68 и 72).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-130" href="#c-130">130</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Pelham I (т. 72).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-131" href="#c-131">131</a>
</span>) Едва ли можем да си представим например джаз музикант, който спира по средата на припева, за да обясни на публиката, че току-що е цитирал Summertime на Гершуин.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-132" href="#c-132">132</a>
</span>) Вж. заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham I (т. 68). То отговаря и на неимущественото право на авторство, предоставено на авторите (вж. бележка под линия 54 по-горе).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-133" href="#c-133">133</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Pelham I (т. 71). Това е под условие, че е изпълнен „тристепенният критерий“, предвиден в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29. Колкото по-обширно е цитирането, толкова по-висок е рискът „цитиращото“ съдържание да се конкурира с нормалното използване на „цитирания“ източник (вж. решение Spiegel Online, т. 79).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-134" href="#c-134">134</a>
</span>) Решение Pelham I (т. 71—73). Когато случаят е такъв, изключението относно „цитатите“ може да обоснове възпроизвеждането както на звукозаписа, така и на основното произведение в отклонение от правата, предвидени съответно в член 2, буква в) и член 2, буква а) от Директива 2001/29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-135" href="#c-135">135</a>
</span>) Заключение на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham I (т. 64).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-136" href="#c-136">136</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Pelham I (т. 72). Доколкото това е така, според мен може да има дори известна степен на промяна на изходния материал (промяна на тоналността, темпото и т.н.). Очевидно е, че когато повторно използваният закрилян материал е променен до степен, в която не може да бъде „разпознат“ в новото съдържание, това не може да се разглежда като „цитат“, тъй като не може да изпълнява функцията си на средство за „взаимодействие“ (пак там, т. 73). В такъв случай обаче не е налице акт на „възпроизвеждане“ по смисъла на член 2 от Директива 2001/29 и следователно няма нужда от изключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-137" href="#c-137">137</a>
</span>) Според мен това обхваща примери, вариращи от „цитати“ на мелодии от джаз музиканти в техните импровизации, през Rockolleсtion на Лоран Вулзи (който илюстрира епизоди от младостта си с различни песни, които е слушал по радиото по това време), до „цитатите“ на фолклорни песни от Барток в неговите композиции (вж. Myung-Ji Lee, B., бележка под линия 47, цит. съч., стр. 38 и 39).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-138" href="#c-138">138</a>
</span>) В Nach Bach на Рохбърг също има очевиден и целенасочен контраст между „цитираните“ произведения на Бах (които следват строга барокова хармония и структура) и композираните от Рохбърг части (които са атонални) (вж. Myung-Ji Lee, B., бележка под линия 47, цит. съч., стр. 56).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-139" href="#c-139">139</a>
</span>) За хип-хопа от началото на 90‑те години на ХХ век е характерно използването на „семпли“, взети от звукозаписи на емблематични произведения на афроамериканската музика, предназначени за разпознаваеми препратки към хип-хоп общността. Различни хип-хоп песни дори сигнализират за такива „семпли“ със звуци като драскане, пукане и свистене, насочвайки вниманието към факта, че се възпроизвежда „виртуален“ винил и по този начин се „цитира“ друга песен (вж. например Williams, J. A. Theoretical approaches to quotation in hip-hop recordings. — Contemporary Music Review, vol. 33, 2014, No. 2, 188—209, по-специално стр. 193—196).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-140" href="#c-140">140</a>
</span>) Мемовете са обхванати само ако добавеният текст коментира или критикува заимстваното изображение или го използва като доказателство в подкрепа на твърдението на автора. Повечето мемове обаче използват вече съществуващи изображения, за да създадат изцяло нов смисъл, а не като средство за „взаимодействие“ с изходното произведение (вж. Spina Ali, G., бележка под линия 73, цит. съч., стр. 722—724).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-141" href="#c-141">141</a>
</span>) Вж. заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham I (т. 67). Очевидно парадоксалният резултат от това тълкуване е, че дългите и разпознаваеми „семпли“ могат да бъдат квалифицирани като „цитати“ и следователно да бъдат свободно разрешени, докато кратките, неясни семпли с по-малко очевидни връзки не биха могли да бъдат квалифицирани като такива, въпреки че увреждането на интереса на продуцента на повторно използвания звукозапис изглежда по-вероятно в първия случай, отколкото във втория. Въпреки това според мен кратките и неясни „семпли“ не следва да засягат правото на възпроизвеждане на продуцента на звукозаписи (вж. раздел В по-долу).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-142" href="#c-142">142</a>
</span>) Все пак това винаги ще е под условие, че във всеки отделен случай е изпълнен тристепенният критерий, предвиден в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-143" href="#c-143">143</a>
</span>) Тъй като член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 има широкообхватен характер, като по-специално квалифицира всички различни видове права на възпроизвеждане, изключението относно „пародията“ може да обоснове както повторното използване на произведение, така и например повторното използване на звукозапис, филм или предаване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-144" href="#c-144">144</a>
</span>) Вж. Spina Ali, G., бележка под линия 73, цит. съч., стр. 719.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-145" href="#c-145">145</a>
</span>) Всъщност „хуморът“ в музиката може невинаги да е под формата на традиционно осмиване, а според мен може да бъде съвършено добре пресъздаден например чрез нелеп сблъсък между източници, като например чрез смесване на някои народни песни с парче дет метъл (вж. Jacques, S. Mash-ups and mixes: what impact have the recent copyright reforms had on the legality of sampling? — Entertainment Law Review, vol. 27, No. 1, 2016, 3—10, по-специално стр. 6).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-146" href="#c-146">146</a>
</span>) Споменатият по-горе филм „La classe américaine“ според мен би могъл да се квалифицира като „пародия“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-147" href="#c-147">147</a>
</span>) Вж. например Tribunal judiciaire de Rennes (Първоинстанционен съд Рен, Франция), 10 май 2021 г., № 17/04478. По това дело художник рисува картини, поставящи (закриляния с авторско право) герой Тентен в контекст, който се различава поразително от „нормалната“ му среда, до степен на комична несъвместимост (контекст, включващ например флиртуване и срещи с жени, пинъп външен вид, при положение че сексуалността на Тентен изобщо не е застъпена в творчеството на Ерже).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-148" href="#c-148">148</a>
</span>) Това е така, защото монополът, предоставен на авторите върху техните произведения и на продуцентите и на радио- и телевизионните организации върху техните звукозаписи, филми и предавания, не възпрепятства свободното разпространение на идеи и общи елементи, които са от съществено значение за всяко бъдещо художествено творчество.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-149" href="#c-149">149</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑401/19, EU:C:2022:297, т. 82), и по аналогия решение на ЕСПЧ от 1 септември 2022 г., Сафаров с/у Азербайджан, CE:ECHR:2022:0901JUD000088512, т. 30.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-150" href="#c-150">150</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 17 декември 2020 г., Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др. (C‑336/19, EU:C:2020:1031, т. 64).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-151" href="#c-151">151</a>
</span>) Освен това семпълът може да задейства и свързаното с него право на възпроизвеждане на устния преводач върху записа, което изисква допълнително разрешение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-152" href="#c-152">152</a>
</span>) Така уреждането на правата върху един семпъл може да струва значително повече, отколкото закупуването на бои или четки. Например повечето мемове не са остойностени в пари, поради което заплащането на лицензионни възнаграждения би било почти невъзможно.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-153" href="#c-153">153</a>
</span>) Естествено, има много случаи на толериране на производни творби от страна на носителите на права. Въпреки това тези творби остават зависими от тяхната воля.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-154" href="#c-154">154</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения Funke Medien (т. 57 и 58) и Spiegel Online (т. 42 и 43). Фактът, че изключителните права, предоставени на носителите на права, не са безсрочни, също допринася за определен баланс между старото и новото. Въпреки това продължителността на правата е значително удължена във времето. По отношение на авторското право то е валидно през целия живот на автора и 70 години след неговата смърт. За звукозаписите тя се удължава до 50 години, след като е направен записът (или законното му публикуване) (вж. съответно член 1, параграф 1 и член 3, параграф 2 от Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (кодифицирана версия), ОВ L 372, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 7). Това затруднява повторното използване на съвременната култура за създаване на нови творби. Това важи с особена сила за семплирането.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-155" href="#c-155">155</a>
</span>) Нямам предвид, че копирането винаги е творческо. Важното обаче е, че то може да бъде такова и че системата на авторското право не отчита напълно този факт.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-156" href="#c-156">156</a>
</span>) Вж. Pollaud-Dulian, F. „Fait d’hiver“: la revanche des trois petits cochons sur le grand méchant Koons. — RTD Com, 2021, p. 818.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-157" href="#c-157">157</a>
</span>) Вж. решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein (C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 70).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-158" href="#c-158">158</a>
</span>) Дори се твърди, че в много случаи творческото повторно използване дори увеличава стойността на изходния материал. Например използването на „семпли“ от забравени звукозаписи и музикални произведения може да съживи интереса към последните и да увеличи например броя на законните „стриймове“ на тези произведения в платформи като Spotify (за доказателство на това вж. Schuster, W. M. Fair use, girl talk, and digital sampling: an empirical study of music sampling's effect on the market for copyrighted works. — Oklahoma Law Review, vol. 67, No. 3, 2015).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-159" href="#c-159">159</a>
</span>) За по-голяма точност тези съображения се вземат предвид, но само в рамките на дадено изключение или ограничение. Когато дадено използване попада в обхвата на такова изключение или ограничение, тогава се прилага тристепенният критерий, установен в член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, и се взема предвид отговорът на въпроса дали използването „засяга нормалното използване“ на изходното произведение или обект. То обаче не се преценява извън този сценарий. Следователно липсата на имуществена вреда не може да обоснове предоставянето на дерогация, когато не се прилага никакво изключение или ограничение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-160" href="#c-160">160</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 17 декември 2015 г., Neptune Distribution (C‑157/14, EU:C:2015:823, т. 76 и цитираната съдебна практика). Вж. по аналогия и решение на ЕСПЧ от 10 януари 2013 г., Ashby Donald и др. с/у Франция, CE:ECHR:2013:0110JUD003676908, § 40).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-161" href="#c-161">161</a>
</span>) Заключение по съединени дела C‑203/15 и C‑698/15 (EU:C:2016:572, т. 248).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-162" href="#c-162">162</a>
</span>) Това е различно от въпроса дали законодателят е нарушил „основното съдържание“ на дадено основно право. Зачитането на това „основно съдържание“ и пропорционалността в стриктен смисъл са две различни изисквания и следва да се разглеждат като такива. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-163" href="#c-163">163</a>
</span>) Вж. член 5 от Grundgesetz (Основен закон на Германия), който гарантира свободата на изкуствата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-164" href="#c-164">164</a>
</span>) Вж. точка 12 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-165" href="#c-165">165</a>
</span>) Вж. решение на ЕСПЧ от 7 декември 1976 г., Handyside, CE:ECHR:1976:1207JUD000549372, § 49; Garben, S. Fundamental rights in EU copyright harmonization: balancing without a solid framework: Funke Medien, Pelham, Spiegel Online. — Common Market Law Review, vol. 57, No. 6, 2020, 1909—1932, и по-специално стр. 1929—1930.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-166" href="#c-166">166</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 355 и посочената съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-167" href="#c-167">167</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др. (C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 104—107 и посочената съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-168" href="#c-168">168</a>
</span>) Например по времето, когато е приета Римската конвенция (1961 г.), в продуцирането на записи обикновено са правени големи инвестиции (свързани с разходите за звукозаписни студия, техници, мастеринг, производство и разпространение на записи) и именно тези разходи са обосновали сродното право, предоставено на продуцентите на звукозаписи (вж. WIPO, Guide to the Rome Convention and to the Phonograms Convention, 1981, р. 11). В правната доктрина се поставя под въпрос обстоятелството дали тази обосновка е все още валидна, тъй като в днешно време например разходите за създаване на запис, производство и разпространение на звукозаписи са само малка част от тези разходи в миналото (вж. Hugenholtz, P. B. Neighbouring rights are obsolete. — International Review of Intellectual Property and Competition Law, vol. 50, No. 8, 2019, 1006—1011).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-169" href="#c-169">169</a>
</span>) Вж. съображение 10 от Директива 2001/29. От историята на Римската конвенция следва, че свързаното с нея право, предоставено по-специално на продуцента на звукозаписи, е отговор на масовото „пиратство“ на звукозаписи, настъпило през 60‑те години на миналия век с нарастващата достъпност за обществеността на евтини и лесни за използване звукозаписни машини (вж. WIPO, Guide to the Rome Convention and to the Phonograms Convention, 1981 г., стр. 11). Това право има за цел да предотврати навлизането на пазара на робски копия на записи, тъй като тези копия биха заменили оригиналите, като не биха позволили на производителите да възстановят инвестициите си и биха премахнали мотивацията им да продължат да инвестират в звукозаписи (вж. Hugenholtz, P. B., бележка под линия 168, цит. съч., стр. 1006—1011; Westkamp, G., бележка под линия 56, цит. съч.; Grisse, K., C. Kaiser, бележка под линия 36, цит. съч., стр. 79—80; BVerfG, решение, посочено в т. 12 по-горе, т. 104).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-170" href="#c-170">170</a>
</span>) Вж. решение от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и други (C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 107 и 108).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-171" href="#c-171">171</a>
</span>) По подобен начин Съдът се произнася по отношение на sui generis правото, предоставено на създателя на база данни върху нея (вж. член 7 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни, ОВ L 77, 1996 г., стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102), че действията по извличане и повторно използване на съдържанието на база данни попадат в обхвата на изключителното право само когато „тези действия […] представляват риск за възвръщаемостта на посочената инвестиция при нормалното използване на разглежданата база данни“ (решение от 3 юни 2021 г., CV-Online Latvia, C‑762/19, EU:C:2021:434, т. 47), обикновено защото такива действия се доближават до създаването на продукт заместител, пренасочвайки постъпления, които производителят на базата данни би трябвало да получи (пак там, т. 40).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-172" href="#c-172">172</a>
</span>) Разширяването на обхвата на сродните права върху такива откъси на практика означава, че носителите на права се ползват с по-широки права от авторите върху техните произведения. Продуцентите могат ефективно да предотвратят използването на разпознаваеми „семпли“ от техните звукозаписи, докато авторът на основното произведение трябва да докаже, че въпросния „семпъл“ съдържа „оригинална“ част от това произведение. Това често не е така при кратки или неотличителни „семпли“, които могат да съдържат общи елементи и/или да са твърде кратки, за да носят „оригиналността“ на това произведение. Също така в светлината на съответните основания на тези две групи права на интелектуална собственост не е ясно защо на „простото“ действие по записване трябва да се предостави по-добра защита от творчеството.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-173" href="#c-173">173</a>
</span>) Вж. Senftleben, M., бележка под линия 56, цит. съч., стр. 757—758; Arora, Y. Music Sampling and copyright law: Are the Courts Hung up on Restricting Creativity? — Trinity College Law Review, vol. 25, 2022, 168—190; Westkamp, G., бележка под линия 56, цит. съч.; и Kraetzig, V. Pastiche als Fair Use? — Zeitschrift für Urheber- und Medienrecht, 2024, 1—9.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-174" href="#c-174">174</a>
</span>) Вж. Katz, M., бележка под линия 45, цит. съч.; Arora, Y., бележка под линия 173, цит. съч., стр. 172—174); Bently, L., B. Sherman. Culture of copying — digital sampling and copyright law. —Entertainment Law Review, vol. 3, No. 5, 1992, 158—163, по-специално стр. 160.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-175" href="#c-175">175</a>
</span>) Вж. Döhl, F., бележка под линия 79, цит. съч., стр. 422, и Arora, Y., бележка под линия 173, цит. съч., стр. 184.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-176" href="#c-176">176</a>
</span>) Вж. същия коментар в Grisse, K, C. Kaiser, бележка под линия 36, цит. съч., стр. 80; Garben, S., бележка под линия 165, цит. съч., стр. 1911, 1912, 1927—1929; и Westkamp, G., бележка под линия 56, цит. съч.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-177" href="#c-177">177</a>
</span>) Вж. решение Pelham I (т. 36—38).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-178" href="#c-178">178</a>
</span>) Според мен наистина нито текстът на член 2, буква в) от Директива 2001/29, нито системата, установена в тази директива, задължават Съда да тълкува буквално израза „частично възпроизвеждане“ по смисъла на тази разпоредба, като включващ всеки откъс от звукозапис (решение Pelham I, т. 29 и 30). Всъщност Съдът отхвърля такова буквално тълкуване и вместо това приема телеологично тълкуване по отношение на правото на възпроизвеждане, предоставено на авторите върху техните произведения. Той тълкува израза „частично възпроизвеждане“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29 като обхващащ не всеки откъс от произведение, а само онези, които споделят „оригиналността“ на цялото произведение. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-179" href="#c-179">179</a>
</span>) Както прави например в член 15, параграф 1 от Директива 2019/790 по отношение на сродното право, предоставено на издателите на публикации в пресата върху онлайн използването на техните публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-180" href="#c-180">180</a>
</span>) Неимуществените права, предоставени на автора съгласно международното и националното законодателство, отразяват това (вж. бележка под линия 54 по-горе).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-181" href="#c-181">181</a>
</span>) Всъщност освен сродните права на продуцентите и радио- и телевизионните оператори много мемове, гиф файлове, машъпи, „семпли“ (и т.н.) ще нарушават авторското право, тъй като ще съдържат „оригинални“ части от произведения.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-182" href="#c-182">182</a>
</span>) Въпреки това не може да се изключи наличието на изключителни обстоятелства (които законодателят не е предвидил), при които авторското право би могло да представлява явно непропорционално ограничение на свободата на изразяване, с което може да се обоснове решението на съответния съд да разреши свободното ползване въз основа на тази свобода (вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Szpunar, представено по дело Pelham I, т. 98).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-183" href="#c-183">183</a>
</span>) Вж. съображения 9—11 и 14 от Директива 2001/29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-184" href="#c-184">184</a>
</span>) Като например „справедливото обезщетение“, предоставяно в случай на копиране за лично ползване (вж. член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29). Освен това по отношение на повторното използване на произведенията неимущественото право на автора да иска запазване на целостта на произведението, както е замислено в Бернската конвенция, би било спазено, ако авторът има право да предотврати само такова повторно използване, което би накърнило неговата чест или репутация. Правото на авторство би било спазено чрез задължаване на бъдещите творци да посочват своите източници, което изглежда напълно разумно. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-185" href="#c-185">185</a>
</span>) Вж. Geiger, C. Freedom of artistic creativity and copyright law: a compatible combination? — UC Irvine Law Review, 2018, vol. 8, No. 3, 413—458; McDonagh, L. T. Is the creative use of musical works without licence acceptable under copyright law. — International Review of Intellectual Property and Competition Law, vol. 43, No. 4, 2012, 401—426; Senftleben, M., бележка под линия 56, цит. съч., стр. 751—769; Westkamp, G., бележка под линия 56, цит. съч.; Döhl, F., бележка под линия 79, цит. cъч., стр. 387, 417 и 440—443.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-186" href="#c-186">186</a>
</span>) За да се изпълни тристепенният критерий, установен в различните международни актове, обвързващи Европейския съюз, който ограничава създаването на нови изключения от авторското право или сродните му права (вж. член 9, параграф 2 от Бернската конвенция; член 13 от Споразумението ТРИПС, член 10, параграфи 1 и 2 от ДАП и член 16, параграфи 1 и 2 от ДИЗ от 1996 г.), и по-специално да се изпълни изискването за прилагане само в „специални случаи“, такова изключение трябва да бъде ограничено от необходими и достатъчни условия. Дали използването отговаря на другите две изисквания (липса на „[засягане на] нормалното използване“ на произведението или обекта и липса на „неоправдано [засягане на] законните интереси” на притежателя на права), би могло да се проверява от съдиите във всеки отделен случай.</p>
</body>
</html>
