<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑343/13</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013TJ0343</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:926">EU:T:2015:926</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20151203">3.12.2015</DATE> г. — ДЕЛО T‑343/13</P><P>CN/ПАРЛАМЕНТ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на общия Съд</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20151203">3 декември 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Извъндоговорна отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Петиция, отправена до Парламента</KEYWORD><KEYWORD>Разпространение в уебсайта на Парламента на някои лични данни</KEYWORD><KEYWORD>Липса на достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑343/13</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">CN</HT>, с местожителство в Брумат (Франция), за когото се явява M. Velardo, адвокат,</P><PARTY.STATUS>ищец,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><INTERVENERS><P>подпомаган от</P><P><HT TYPE="BOLD">Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД)</HT>, представляван първоначално от A. Buchta и V. Pozzato, впоследствие от A. Buchta, M. Pérez Asinari, F. Polverino, M. Guglielmetti и U. Kallenberger, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна,</PARTY.STATUS></INTERVENERS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейски парламент</HT>, за който се явяват N. Lorenz и S. Seyr, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на разпространението на някои отнасящи се до него лични данни в уебсайта на Парламента,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),</P><P>състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse и A. M. Collins (докладчик), съдии,</P><P>секретар: J. Palacio González, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20150324">24 март 2015 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>До 2011 г. ищецът CN е длъжностно лице на Съвета на Европейския съюз. На <DATE ISO="20090923">23 септември 2009 г.</DATE> той подава петиция до Европейския парламент относно подпомагането, предоставяно на членовете на семейството на европейско длъжностно лице, които имат увреждания, затрудненията, пред които са изправени европейските длъжностни лица, които имат здравословни проблеми по време на кариерата си, и незадоволителното разглеждане на неговата преписка от страна на Съвета, посредством формуляр, достъпен онлайн в уебсайта на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100108">8 януари 2010 г.</DATE> е проведена консултация с Европейската комисия в съответствие с член 202, параграф 6 от Процедурния правилник на Парламента (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="116" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 116, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Правилникът за дейността<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), понастоящем член 216, параграф 6 от Правилника за дейността в редакцията му от юли 2014 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100115">15 януари 2010 г.</DATE> Комисията по петициите на Парламента информира ищеца, че неговата петиция е обявена за допустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>След като получава отговора на Комисията на <DATE ISO="20100315">15 март 2010 г.</DATE>, Комисията по петициите решава да приключи разглеждането на петицията и уведомява за това ищеца на <DATE ISO="20100614">14 юни 2010 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>След като отхвърля петицията, Парламентът публикува на своя уебсайт документ относно тази петиция, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>съобщение за членовете<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>съобщението<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>). Съобщението описва накратко съдържанието на петицията и отговора на Комисията. По-специално в него се посочва името на ищеца, като се уточнява, че той страда от сериозно заболяване, което е животозастрашаващо, и че синът му има сериозно умствено или физическо увреждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>През май 2011 г. ищецът е пуснат в отпуск по болест от Съвета поради здравословното си състояние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>През април 2012 г. ищецът изпраща електронно писмо на служба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Europe direct contact centre<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> на Комисията, която го препраща на Парламента на <DATE ISO="20120410">10 април 2012 г.</DATE> В това електронно писмо ищецът иска премахването на съобщението от уебсайта на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120420">20 април 2012 г.</DATE> Парламентът отговаря на ищеца, посочвайки, че е премахнал съобщението от интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120831">31 август 2012 г.</DATE> ищецът отново отправя искането си чрез своя адвокат, защото според него въпросните лични данни още са били видими на уебсайта на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120924">24 септември 2012 г.</DATE> Парламентът отговаря, че публикуването на съобщението е законосъобразно. Той добавя, че личните данни на ищеца все пак са били заличени от интернет, въпреки липсата на правно задължение за това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Парламентът посочва в отговор на писмен въпрос на Общия съд, че последните операции по заличаване, отнасящи се до обичайните търсачки, са извършени на <DATE ISO="20121008">8 октомври 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20121204">4 декември 2012 г.</DATE> адвокатът на ищеца отново отправя искането, като изтъква, че съответните лични данни още са били видими в интернет.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130110">10 януари 2013 г.</DATE> Парламентът отговаря на адвоката на ищеца, че счита своето поведение за законосъобразно. Той добавя, че всички представени на уебсайта му документи все пак са обработени или са в процес на обработка, за да бъдат заличени личните данни на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Според ищеца съответните лични данни са били на разположение в интернет поне до последната дата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130628">28 юни 2013 г.</DATE> ищецът подава иска по настоящото дело в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С акт, подаден до секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20131004">4 октомври 2013 г.</DATE>, Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на ищеца. С определение от <DATE ISO="20131121">21 ноември 2013 г.</DATE> председателят на шести състав допуска встъпването. ЕНОЗД представя писменото си становище при встъпване на <DATE ISO="20140207">7 февруари 2014 г.</DATE> Страните представят своите бележки по това становище в определените срокове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Ищецът моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да осъди Европейския съюз и Парламента да заплатят сума от <FT TYPE="NUMBER">1000</FT> EUR като обезщетение за претърпените имуществени вреди и сума от <FT TYPE="NUMBER">40000</FT> EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с лихвите, изчислени в размер на 6,75 %,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съюза и Парламента да заплатят съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Парламентът моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли иска като неоснователен,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE>, приканва страните да представят определени документи и им задава писмено въпроси, като ги приканва да отговорят на тези въпроси преди съдебното заседание. Страните изпълняват тези искания в определените срокове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на въпросите, поставени устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20150324">24 март 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В подкрепа на иска си ищецът изтъква едно-единствено основание, изведено от възможността за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза. Според него в настоящия случай са изпълнени трите условия, които позволяват да се ангажира тази отговорност, а именно неправомерността на поведението на Парламента, наличието на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между неправомерността и вредата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>ЕНОЗД подкрепя исканията на ищеца, що се отнася до неправомерността на поведението на Парламента.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Парламентът счита, че искът е изцяло неоснователен.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По неправомерността на поведението на Парламента</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В самото начало ищецът изтъква, че съгласно съдебната практика, когато е налице неправомерност в област, в която съответната институция притежава широко право на преценка, възможността за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза зависи от установяването на наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да предостави права на частноправните субекти. Решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение е достатъчно съществено, е критерият за явното и значително неспазване от институцията на границите, които са наложени на нейното право на преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Обратно, според ищеца, когато институцията разполага само със значително ограничена и дори несъществуваща свобода на преценка, неспазването на правото на Съюза само по себе си може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Ищецът счита, че що се отнася до решението да публикува съобщението на уебсайта на Парламента, последният не е разполагал с никакво право на преценка от гледна точка на приложимата правна уредба (член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 22 от Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания, приета на <DATE ISO="20061213">13 декември 2006 г.</DATE> и ратифицирана от Съюза на <DATE ISO="20101223">23 декември 2010 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Конвенцията за правата на хората с увреждания<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20001218">18 декември 2000 година</DATE> относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="008" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 8, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Ищецът поддържа, че Парламентът е нарушил тези разпоредби, като е публикувал сведения относно неговото здравословно състояние и това на неговия син, както и относно неговия професионален живот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Ищецът изтъква по-специално член 5, буква г) и членове 10 и 16 от Регламент № 45/2001. От документа, в който той е приел публичното разглеждане на неговата петиция, не следвало, че той недвусмислено е дал съгласието си за публикуването на лични данни или че е дал изрично съгласието си за публикуването на сведения, отнасящи се до здравословното му състояние и до наличието на човек с увреждания в семейството му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Освен това, въпреки че ищецът е поискал премахването на личните данни от уебсайта на Парламента, последният първоначално реагирал отрицателно и приел искането едва след намесата на неговия адвокат, в нарушение на правото на заличаване на личните данни. Впрочем фактът, че Парламентът приел да заличи данните, означавал, че той имплицитно признавал неправомерността на публикуването. Член 16 от Регламент № 45/2001 всъщност предвиждал заличаването само на данните, чиято обработка е незаконна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Задължението за прозрачност на Парламента не можело да обоснове разгласяването на лични данни, отнасящи се до здравословното състояние и до наличието на човек с увреждания в семейството. Дори да се предположи, че публикуването на обобщение на петициите с цел предоставяне на информация за дейностите на институциите на Съюза съответства на заслужаващ защита интерес, засягането на правата на ищеца било непропорционално.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В писмената реплика ищецът добавя, че Парламентът е нарушил и член 12 от решението на Бюрото от <DATE ISO="20050622">22 юни 2005 г.</DATE> относно разпоредбите за прилагане на Регламент № 45/2001 (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="308" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2005">ОВ C 308, стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>разпоредбите за прилагане на Регламент № 45/2001<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), което предвижда, че искането за заличаване трябва да се разгледа в срок от петнадесет работни дни и че ако се предвижда заличаване, то ще се направи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>незабавно<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>. В настоящия случай обаче процедурата продължила близо десет месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Според ищеца член 203 от Правилника за дейността не налага, нито разрешава публикуването на сведения като разглежданите в настоящия случай. Освен това Правилникът за дейността, който е документ за вътрешната организация, не можел да предвижда дерогация от Регламент № 45/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Парламентът счита, че поведението му е било законосъобразно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Що се отнася до началната фаза на публичното разглеждане на петицията, Парламентът изтъква, че поведението му е било в съответствие с член 5, буква б) (обработка, необходима за съобразяване със законово задължение), с член 5, буква г) (обработка, основана на недвусмислено дадено съгласие), с член 10, параграф 2, буква а) (изрично съгласие за обработката на чувствителни данни) и с член 10, параграф 2, буква г) (обработка на чувствителни данни, които явно са публично обявени от съответното лице) от Регламент № 45/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Първо, по-специално що се отнася до довода във връзка с член 5, буква б) от Регламент № 45/2001, Парламентът припомня, че член 203 от Правилника за дейността (понастоящем член 217) определя като общо правило публичността на петициите. Съгласно член 201, параграф 9 (понастоящем член 215, параграф 9) от него петициите по принцип стават общественодостъпни документи и Парламентът може да публикува името на вносителя и съдържанието на петицията по съображения за прозрачност. Следователно отправянето на петиция по принцип предполагало нейната публичност, което позволявало на други граждани да подкрепят вносителя. Освен това Парламентът изтъква, че по силата на членове 10 ДЕС и 11 ДЕС и на членове 15 ДФЕС и 232 ДФЕС дейността му се осъществява главно публично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Второ, според Парламента обработката на личните данни е била в съответствие с член 5, буква г) от Регламент № 45/2001, тъй като ищецът недвусмислено е дал съгласие за публичното разглеждане на неговата петиция. Ищецът бил информиран надлежно и не използвал предоставената му възможност да поиска анонимно или поверително разглеждане на своята петиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Трето, Парламентът поддържа, че съгласието, дадено от ищеца при описаните по-горе условия, е било изрично съгласие за обработката на чувствителни данни по смисъла на член 10, параграф 2, буква а) от Регламент № 45/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Що се отнася до фазата след публикуването на данните, свързана с искането за заличаване, Парламентът отбелязва, че основното условие, за да може съответното лице да получи заличаване на неговите данни на основание член 16 от Регламент № 45/2001, е обработката им да е незаконна, което в случая не е било така. Въпреки това Парламентът заличил данните на ищеца само от учтивост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Парламентът освен това изтъква, че Регламент № 45/2001 не съдържа никаква разпоредба, която предвижда възможността да се оттегли даденото съгласие. Дори да се приемело, че такова оттегляне е възможно, то можело да има действие само в бъдеще. По-нататък, невъзможно било да се заличат с обратно действие определени данни, като данните, включени в протокола от заседание на Парламента, който е бил публикуван в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В писменото си становище при встъпване ЕНОЗД се съсредоточава върху условието, отнасящо се до твърдяното неправомерно поведение на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>ЕНОЗД счита, че за да е валидно съгласието, то трябва да е информирано и конкретно, а именно да е свързано с операцията по обработка, за която лицето е било информирано. Според ЕНОЗД тези условия не са били изпълнени в настоящия случай. Никое от сведенията, предоставени в онлайн формуляра, не информирало ясно вносителя на петицията за точните последици от предвидената обработка. По-специално, в този формуляр изобщо не се споменавало, че чувствителните данни са щели да бъдат достъпни в интернет. ЕНОЗД добавя, че член 10, параграф 2, буква а) от Регламент № 45/2001 предоставя допълнителна защита спрямо член 5, буква г) от посочения регламент, тъй като изисква информацията, предоставена на лицето с цел получаване на неговото съгласие, да посочва ясно чувствителните данни и предвидената операция по обработка. Според ЕНОЗД всяко друго тълкуване би лишило от съдържание член 5, буква г) от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното ЕНОЗД счита, че Парламентът не е получил изричното съгласие на ищеца по смисъла на член 10, параграф 2, буква a) от Регламент № 45/2001.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Общия съд</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[в] случай на извъндоговорна отговорност[…] Съюзът[,] в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители[…] при изпълнението на техните задължения<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Съдът е постановил, че за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДЕФС за неправомерно поведение на неговите органи трябва кумулативно да са налице определени условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (решения от <DATE ISO="19970711">11 юли 1997 г.</DATE>, Oleifici Italiani/Комисия, T‑267/94, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rec,</NAME.CASE> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:113">EU:T:1997:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080909">9 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>MyTravel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑212/03</NO.CASE>, <NO.CASE>Сб.,</NO.CASE> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:315">EU:T:2008:315</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Условието за наличие на неправомерно поведение на институциите на Съюза изисква да е допуснато достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да предостави права на частноправните субекти (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>MyTravel/Комисия</NAME.CASE>, посочено по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:315">EU:T:2008:315</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение на правото на Съюза е достатъчно съществено, е критерият за явното и значително неспазване от институция на Съюза на границите, които са наложени на нейното право на преценка (решение от <DATE ISO="19960305">5 март 1996 г.</DATE>, Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rec,</NAME.CASE> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:79">EU:C:1996:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Що се отнася до условието, отнасящо се до наличието на неправомерно поведение на институциите на Съюза, следва да се провери, на първо място, дали посочените от ищеца правни норми имат за цел да предоставят права на частноправните субекти и на второ място, дали Парламентът е допуснал достатъчно съществено нарушение на тези норми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В своя иск ищецът посочва, от една страна, разпоредбите за защитата на личните данни, съдържащи се в Хартата на основните права, в Регламент № 45/2001, както и в разпоредбите за прилагане на Регламент № 45/2001, и от друга страна, разпоредбите за защитата на личния живот, съдържащи се в ЕКПЧ и в Конвенцията за правата на хората с увреждания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>По нормите за защитата на личните данни</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следва да се изтъкне, че правото на защита на личните данни, прогласено с член 8 от Хартата на основните права, е доразвито от Регламент № 45/2001, що се отнася до актовете на институциите и органите на Съюза, и от разпоредбите за прилагане на Регламент № 45/2001, що се отнася по-специално до Парламента. Тези различни разпоредби имат за цел да предоставят права на частноправните субекти. Следователно те могат да бъдат изтъкнати от ищеца в рамките на иска му за обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Що се отнася до наличието на твърдяното достатъчно съществено нарушение на тези норми, развитите от ищеца доводи се отнасят главно до прилагането на Регламент № 45/2001 и на разпоредбите за прилагането му. Той по-специално не оспорва, че тези норми са съвместими с прогласеното право от Хартата на основните права. Поради това и обратно на твърдяното от ищеца, решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volker und Markus Schecke и Eifert</NAME.CASE>(<NO.CASE>C‑92/09 и C‑93/09</NO.CASE>, Сб., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:662">EU:C:2010:662</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) не е релевантно за решаването на настоящия спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Освен това съгласно съдебната практика от първото изречение на съображение 15 от Регламент № 45/2001 е видно, че препращане към други разпоредби не се оказва необходимо във връзка с обработка, която се осъществява при упражняване на дейности, попадащи в обхвата на посочения регламент, тъй като в подобни случаи е очевидно, че се прилага самият Регламент № 45/2001 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100629">29 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Bavarian Lager</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑28/08 P</NO.CASE>, Сб., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:378">EU:C:2010:378</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно за целите на настоящия иск трябва да се анализират разпоредбите на Регламент № 45/2001 и разпоредбите за прилагането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>От съдебната практика следва, че на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>данни, свързани със здравето<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> следва да се даде широко тълкуване, така че да включва информация относно всички аспекти, както физически, така и психически, на здравето на дадено лице (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, отнасящо се до Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">ОВ L 281, стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10). Все пак това понятие не може да се разширява дотам, че да включва изрази, които не съдържат разгласяването на данни относно здравето или медицинското състояние на лицето (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050531">31 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dionyssopoulou/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑105/03</NO.CASE>, RecFP, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:189">EU:T:2005:189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези съображения следва се разгледа най-напред първоначалното публикуване на разглежданите лични данни и след това отговорът на Парламента на искането на ищеца да премахне тези данни от своя уебсайт.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>Разпространение на лични данни в интернет</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че в настоящия случай Парламентът е извършил съвкупност от операции по обработка на личните данни по смисъла на член 2, буква б) от Регламент № 45/2001. Разпространението на лични данни, включително разпространението в интернет, представлява такава операция по обработка по смисъла на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Публикуваното на уебсайта на Парламента съобщение е сочело по-специално, че ищецът, който е идентифициран поименно, неотдавна е имал сериозно заболяване, което може да застраши живота му, и че синът му е страдал от увреждане. Съобщението е съдържало и някои сведения за кариерата на ищеца.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Следователно трябва да се приеме за установено, че извършената от Парламента обработка на данни се е отнасяла до лични данни на ищеца (по-специално сведения във връзка с неговата кариера), както и до чувствителни лични данни във връзка със здравето на ищеца и със здравето на неговия син. Необходимо е да се разгледа отделно обработката на тези различни съвкупности от лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Първо, обработката на чувствителните лични данни трябва да се разгледа в светлината на член 10 от Регламент № 45/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 45/2001 се забранява обработката на лични данни, спадащи към данните, свързани със здравето. Съгласно член 10, параграф 2, буква а) от посочения регламент обаче тази забрана не се прилага по-специално когато съответното лице е дало своето изрично съгласие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>В този контекст следва да се припомни, че член 2, буква з) от Регламент № 45/2001 дефинира съгласието на съответното лице като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>всеки свободно даден, конкретен и информиран израз на воля, с която той/тя изразява съгласието си да бъдат обработвани личните му/ѝ данни<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В настоящия случай следва да се определи дали, както твърди Парламентът, ищецът е дал своето изрично съгласие за публикуването на неговите чувствителни лични данни в интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В конкретния случай, като се има предвид, че член 2, буква з) от Регламент № 45/2001 не налага никакво условие по отношение на формата, подаването на петицията може да се разглежда като израз на воля от страна на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Освен това последният не изтъква никакво обстоятелство, което да може да постави под съмнение факта, че петицията е била внесена свободно, без принуда, натиск, заплаха или измама.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>По силата на същата разпоредба съгласието трябва да е конкретно, тоест свързано с операция по обработка (или със съвкупност от операции по обработка) с ясни цели. Посочената разпоредба предвижда също, че за да е валидно, съгласието трябва да е информирано, което предполага, че към момента на даване на съгласието си съответното лице разполага със съществена информация за основните аспекти на обработката, като се има предвид контекста на настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Накрая, както следва от член 10, параграф 2, буква а) от Регламент № 45/2001, когато съгласието се отнася до обработката на чувствителни данни, то трябва да е изрично. С други думи, това съгласие трябва да е изрично, без да е възможно то да се изведе имплицитно от действията на съответното лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Настоящият случай следва да се разгледа именно в светлината на тези съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че уебсайтът на Парламента препоръчва на вносителите на петиции да прочетат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>онлайн помощта<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, преди да отправят петиция. Посочената <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>онлайн помощ<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> е съдържала следния текст под заглавието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Публичност на петицията<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Вносителите на петиции се уведомяват, че протоколите се публикуват в Официален вестник и че поради това някои данни, като името на вносителя и номера на петицията, са достъпни в интернет. На вносителите на петиции се обръща внимание по-специално върху факта, че това има последици във връзка със защитата на личните данни. Ако в качеството си на вносител на петиция не желаете да бъде разгласено името Ви, Европейският парламент ще се съобрази с Вашето право на зачитане на личния живот. Това искане обаче трябва да бъде посочено ясно и изрично във Вашата петиция. По същия начин, ако желаете Вашата петиция да бъде третирана<?PAGE NO="9"?> поверително, следва да посочите ясно това искане. Комисията по петициите отдава значение на прозрачността, поради което заседанията ѝ могат да бъдат гледани онлайн. Следователно е възможно да се проследят обсъжданията от който и да е компютър чрез уебсайта на Европейския парламент. По принцип заседанията на комисията са открити. Вносителите на петиции могат да присъстват в заседанията при разглеждане на тяхната петиция, ако подадат искане за това<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Освен това към момента на внасянето на петицията си чрез уебсайта на Парламента ищецът е попълнил формуляр, като е отговорил утвърдително на следните въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>В случай че Комисията по петициите обяви Вашата петиция за допустима, съгласни ли сте тя да бъде разгледана публично?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/></P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Приемате ли Вашето име да бъде вписано в публичен регистър, достъпен чрез интернет?<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Освен това следва да се вземат предвид следните елементи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>На първо място, Общият съд трябва да вземе предвид структурата и целта на правото на петиция до Парламента, предоставено от членове 24 ДФЕС и 227 ДФЕС. Това право на петиция е изрично създадено като инструмент за участие в демократичния живот, чиято цел е да бъде прозрачна, за да позволи на други граждани евентуално да я подкрепят и следователно да предизвика обществен дебат. Нещо повече, следва да се посочат членове 15 ДФЕС и 232 ДФЕС, които предвиждат, че дейността на Парламента се осъществява главно публично. Следователно се очаква нормите, които регламентират упражняването на правото на петиция, и по-специално тези, посочени в член 201 и сл. от Правилника за дейността (понастоящем член 215 и сл.), да се прилагат именно в този контекст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>На второ място, следва да се вземе под внимание обичайното значение на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>разгледана публично<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> за обикновения човек, когато е приканен да попълни формуляр към момента на внасянето на своята петиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>На трето място, следва да се припомни, че към момента на внасянето ищецът е бил уведомен от Парламента, че е можел да поиска анонимно, дори поверително разглеждане на петицията си, че протоколите са се публикували в Официален вестник, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>някои данни<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, включително името на вносителя на петицията, са били достъпни в интернет, че е съществувал публичен регистър, достъпен в интернет, и че е можело заседанията на Комисията по петициите да бъдат гледани онлайн.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>На четвърто място, следва да се изтъкне същинското съдържание на разглежданата петиция, а именно твърдението, че институция на Съюза не е взела надлежно предвид заболяването на ищеца (и увреждането на сина му) за целите на неговата кариера, въпрос, който по принцип представлява известен обществен интерес. Следва да се добави, че обратната разписка изрично потвърждава, че предметът на петицията е бил свързан именно с тези съображения. Поради това публикуването на тази информация е свързано със същинското съдържание на петицията, а не с второстепенни или ненужни данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>В това отношение член 201, параграф 9 от Правилника за дейността гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>[п]о правило, след вписването им в регистъра, петициите стават общественодостъпни документи и Парламентът може да публикува името на вносителя и съдържанието на петицията по съображения за прозрачност<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Параграф 10 от същия член гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>[н]езависимо от разпоредбите на параграф 9 вносителят на петиция може да поиска името му да бъде запазено в тайна с оглед защита на неприкосновеността на неговия личен живот, в който случай Парламентът е длъжен да се съобрази с искането<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Съгласно член 203 от Правилника за дейността, отнасящ се до публичността на петициите:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="203.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Петициите, вписани в регистъра по член 201, параграф 6, както и по-важните решения във връзка с процедурата по тяхното разглеждане се обявяват на пленарно заседание. Тези съобщения се включват в протоколите от заседанието.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="203.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Заглавието и резюмето на текста на петициите, вписани в регистъра, заедно с текстовете на становищата и най-важните решения, взети във връзка с разглеждането на петициите, се въвеждат в база данни, до която има публичен достъп, при условие че вносителят на петицията е съгласен с това. Поверителните петиции се съхраняват в архивите на Парламента, на разположение на неговите членове за справки<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>По-специално, петициите по правило са общественодостъпни документи, макар да може да се допусне изключение от това правило по искане на заинтересованото лице. Както подчертава Парламентът в съдебното заседание, всеки друг извод би бил равносилен на това да му бъде наложено задължение за цензура във връзка със съдържанието на внесената от ищеца петиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Следователно трябва да се приеме, че предвид специфичните обстоятелства, посочени в точки 64—73 по-горе, в настоящия случай ищецът е дал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>свободен и информиран израз на воля<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. Всъщност внимателният прочит на предоставената от Парламента информация е трябвало да позволи на сравнително внимателния вносител на петиция да прецени обхвата на своето действие и неговите последици. Освен това този израз на воля е бил конкретен, защото Парламентът е уведомил ищеца за факта, че неговото оплакване, чийто предмет е бил свързан по същество със съображенията, посочени в точка 70 по-горе, ще бъде достъпно в интернет. Накрая, ищецът дава своето изрично съгласие, като отмята полетата във формуляра, отнасящи се до публичното разглеждане и до вписването в регистър, достъпен в интернет, без да е необходимо неговото съгласие да се извежда имплицитно от някакво действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Всички тези обстоятелства съществено разграничават настоящия случай от обстоятелствата, които са в основата на дело V/Парламент (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>V/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑46/09</NO.CASE>, СбПС, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:101">EU:F:2011:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0138">138</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което съответното лице не е дало никакво съгласие за прехвърлянето от Комисията към Парламента на отнасящите се до него медицински данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения Общият съд счита, че в настоящия случай ищецът е дал своето изрично съгласие за разгласяването на въпросната чувствителна информация по смисъла на член 10, параграф 2, буква а) от Регламент № 45/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до личните данни, които не са сред посочените в член 10, параграф 1 от Регламент № 45/2001 данни (като данните за кариерата на ищеца), тяхната обработка подлежи на режима, предвиден в член 5 от Регламент № 45/2001. Съгласно член 5, буква г) от този регламент обработката може да бъде извършена по-специално когато съответното лице недвусмислено е дало своето съгласие. С други думи, обработката може да бъде извършена, когато съответното лице е дало своето съгласие със сигурност и без неяснота.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Следва да се изтъкне, че докато член 10, параграф 2, буква а) от Регламент № 45/2001 изисква съгласието да е изрично, член 5, буква г) от посочения регламент изисква недвусмислено дадено съгласие. Както изтъква ЕНОЗД, предвид естеството на чувствителните лични данни е логично да се приеме, че условията, които се изискват за съгласието по смисъла на член 5, буква г) от Регламент № 45/2001, не могат да бъдат по-стриктни от тези, които са предвидени в член 10, параграф 2, буква а) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Следователно е необходимо да се вземат предвид изложените в точки 57—74 по-горе съображения, които трябва да се приложат mutatis mutandis в настоящия случай към обработката на личните данни, които са различни от чувствителните лични данни на ищеца.<?PAGE NO="11"?> По-специално, що се отнася до целта на петицията, трябва да се подчертае, че тя е била насочена изрично към факта, че институция на Съюза не е взела надлежно предвид личното положение на ищеца за целите на неговата кариера.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Общият съд счита, че ищецът недвусмислено е извършил <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>свободно даден, конкретен и информиран израз на воля<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> за обработката на неговите лични данни от Парламента, и по-специално разгласяването им в контекста на разглеждането на петиция от страна на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Тъй като предвидените в член 5 от Регламент № 45/2001 съображения за обработката на данните не са кумулативни, както личи от текста на тази разпоредба, не е необходимо да се проверява дали обработката на личните данни е била обоснована и съгласно друга от разпоредбите, посочени от Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното Общият съд счита, че Парламентът не е допуснал достатъчно съществено нарушение на правна норма, като е разпространил разглежданите лични данни в интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Трето, следва да се отбележи, че доколкото в него се упоменава, че синът на ищеца страда от сериозно умствено или физическо увреждане, съобщението съдържа и чувствителни лични данни във връзка с последния, макар той да не е посочен поименно в него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Тъй като липсват данни за това, че ищецът е законният представител на своя син, изричното съгласие, което той е дал, не може да обоснове обработката на посочените данни от Парламента съгласно член 10, параграф 2, буква а) от Регламент № 45/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Синът на ищеца обаче не е страна по настоящия иск. Освен това, както вече бе посочено, няма никакви доказателства, че ищецът е законният представител на своя син или че е бил упълномощен да предяви настоящия иск от името на последния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика за гарантирането на полезното действие на условието за нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, е необходимо предлаганата защита от изтъкваната норма да е ефективна спрямо лицето, което я изтъква, и следователно то да е сред лицата, на които въпросната норма предоставя права. Не може да се приеме като източник на обезщетение норма, която не защитава частноправния субект срещу неправомерността, която той изтъква, а друг частноправен субект (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070912">12 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nikolaou/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑259/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:254">EU:T:2007:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ristic и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑238/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:263">EU:T:2009:263</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). От това следва, че ищецът не може да изтъква в рамките на своя иск за обезщетение неправомерности, произтичащи от твърдяното нарушение на правата на трето лице, по-конкретно на своя син.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>След искането за премахване на данните от уебсайта</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>В такъв случай следва да се разгледа дали поведението на Парламента след искането за премахване от неговия уебсайт на личните данни на ищеца може да съставлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да предостави права на частноправните субекти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Според ищеца, когато той е поискал премахване на личните данни от уебсайта на Парламента, последният първоначално е реагирал отрицателно и е приел искането едва след намесата на адвоката на ищеца, в нарушение на правото на заличаване на личните данни. Освен това<?PAGE NO="12"?> фактът, че Парламентът е приел да заличи данните, означавал, че той имплицитно е признал неправомерността на публикуването. Накрая ищецът добавя, че Парламентът е нарушил член 12 от разпоредбите за прилагане на Регламент № 45/2001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>По същество доводите на ищеца предполагат анализирането на два въпроса: първо, дали той е имал право да получи заличаване на своите лични данни и второ, дали Парламентът е разгледал старателно това искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Що се отнася до първия въпрос, необходимо е да се отбележи, че член 16 от Регламент № 45/2001 предоставя правото да се получи заличаване на личните данни само когато обработката е незаконна (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090916">16 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vinci/ЕЦБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑130/07</NO.CASE>, СбПС, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2009:114">EU:F:2009:114</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както признава самият ищец. Следователно тази разпоредба не може да се изтъква в подкрепа на искане за заличаване, когато обработката е законосъобразна, какъвто е настоящият случай (вж. т. 52 и сл.). Фактът, че Парламентът е решил да приеме искането, не предполага сам по себе си признаването на неправомерността на първоначалното публикуване. В това отношение следва да се припомни, че Парламентът е обяснил, че е заличил данните от учтивост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Освен това следва да се констатира, че съгласно член 18 от Регламент № 45/2001 съответното лице има право по всяко време, позовавайки се на непреодолими законосъобразни основания, свързани с конкретното му положение, да възрази срещу обработката на свързани с него данни, освен когато то по-специално е дало недвусмислено своето съгласие по смисъла на член 5, буква г) от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Освен това, доколкото обработката на данните в настоящия случай се е основала на съгласието на субекта на данните, следва да се отбележи, че Регламент № 45/2001 не предвижда изрично възможността да се оттегли първоначално даденото съгласие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения Общият съд счита, че ищецът не е можел да се позовава на правото на заличаване на разглежданите лични данни въз основа на Регламент № /2001. Следва да се добави, че ищецът не е изтъкнал валидно никакво друго основание за искането си за заличаване. Във всеки случай следва да се припомни, че въпреки липсата на каквото и да е обвързващо задължение, Парламентът е заличил данните от своя уебсайт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Накрая следва да се отбележи, че делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140513">13 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google Spain и Google</NAME.CASE>(<NO.CASE>C‑131/12</NO.CASE>, Сб., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:317">EU:C:2014:317</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>правото на забрава<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> в интернет, се отнася до фактическа и правна обстановка, която е съвсем различна от тази в настоящия случай. По-специално, макар в това решение Съдът по същество да счита, че такова право може да съществува при определени условия, трябва да се приеме за установено, че разпоредбите на Директива 95/46, на които Съдът основава мотивите си (а именно член 7, буква е), член 12, буква б), и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46) значително се различават от разпоредбите, разглеждани в настоящия случай, който е свързан главно с въпроса за съгласието на съответното лице. Всъщност следва да се припомни, че за разлика от настоящия случай, в делото Google съответното лице не е дало съгласието си за първоначалното публикуване на неговите лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Що се отнася до втория въпрос, ищецът не изтъква наличието на нарушение на правна норма или на правен принцип, ако се допусне, че първоначалното публикуване от Парламента е било законосъобразно, както в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че член 12, параграф 3 от разпоредбите за прилагане на Регламент № 45/2001, отнасящ се до правото на заличаване, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Контролиращият орган трябва да отговори в срок от 15 работни дни след получаването на искането за заличаване. Ако искането е прието, то трябва да бъде изпълнено незабавно. Ако контролиращият орган счита искането за неоснователно, той разполага със срок от 15 работни дни, за да информира за това съответното лице с мотивирано писмо<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>От тази разпоредба следва, че Парламентът разполага със срок от 15 работни дни, за да отговори на искане за заличаване, без значение дали е основателно. В настоящия случай ищецът изпраща искането си на служба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Europe direct contact centre<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на Комисията, която го препраща на Парламента на <DATE ISO="20120410">10 април 2012 г.</DATE> Последният отговаря на посоченото искане в определения срок. Противно на твърдяното от ищеца, Парламентът изобщо не отхвърля искането. В действителност, както следва от отговорите от <DATE ISO="20120420">20 април 2012 г.</DATE>, от <DATE ISO="20120924">24 септември 2012 г.</DATE> и от <DATE ISO="20130110">10 януари 2013 г.</DATE>, Парламентът приема заличаването, като същевременно правилно подчертава, че публикуването на съобщението е законосъобразно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Личните данни са заличени около <DATE ISO="20121008">8 октомври 2012 г.</DATE> според Парламента и около <DATE ISO="20130110">10 януари 2013 г.</DATE> според ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>В своята защита Парламентът посочва, че е бил нужен определен период от време, за да бъдат намерени документите, където са се намирали данните на ищеца, и да бъдат взети необходимите технически мерки. Както обяснява Парламентът в съдебното заседание в отговор на въпросите на Общия съд, пълното заличаване от интернет е технически деликатна процедура. Общият съд счита, че именно тези технически трудности обясняват периода от време, който е бил необходим на Парламента, чиито технически служби е трябвало многократно да предприемат действия, за да заличат съответните данни, и че последният първоначално не е дал отказ на искането на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че член 12, параграф 3 от разпоредбите за прилагане на Регламент № 45/2001 предвижда, че когато искането е прието, то трябва да бъде изпълнено незабавно. Тази разпоредба обаче обхваща случаите, в които искането е прието, тъй като е основателно, а именно защото обработката е неправомерна. При тези обстоятелства е логично, че то трябва да бъде изпълнено незабавно. В замяна на това, когато, както в настоящия случай, искането е неоснователно, но е прието от учтивост, няма причина да се налага задължение за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>незабавно<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> изпълнение. В този случай Парламентът е задължен единствено да изпълни ангажимента си в разумен срок. С оглед на представените от Парламента обяснения Общият съд счита, че в настоящия случай той не е допуснал неправомерност при разглеждането на искането за заличаване, включително при изпълнението му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното, Общият съд счита, че Парламентът не е допуснал достатъчно съществено нарушение на правна норма във връзка с подаденото от ищеца искане за заличаване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>Норми за защитата на личния живот</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Що се отнася до разпоредбите за защитата на личния живот, изтъкнати от ищеца, следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 3 ДЕС основните права, както са гарантирани от ЕКПЧ, са част от правото на Съюза в качеството си на общи принципи, въпреки че Съюзът не е страна по ЕКПЧ. Конвенцията за правата на хората с увреждания, напротив, е ратифицирана от Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Все пак независимо от въпроса дали предвид естеството и структурата им (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991123">23 ноември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Португалия/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑149/96</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:574">EU:C:1999:574</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050203">3 февруари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chiquita Brands и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑19/01</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:31">EU:T:2005:31</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) ЕКПЧ и Конвенцията за правата на хората с увреждания съдържат разпоредби, които имат за цел да предоставят права на частноправните субекти, трябва да се приеме за установено, че ищецът изтъква само нарушение на член 22 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, без да представи никакъв конкретен довод в подкрепа на това твърдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Същото важи и за твърдяното нарушение на член 8 от ЕКПЧ. В това отношение ищецът се ограничава да цитира три решения на Европейския съд по правата на човека, които според него показват, че правото на зачитане на личния живот включва правото да запази в тайна здравословното си състояние (ЕСПЧ, решение по дело S. и Marper с/у Обединено кралство, № 30562/04 и № 30566/04, от <DATE ISO="20081204">4 декември 2008 г.</DATE>), както и правото да не се разгласяват данни, отнасящи се до професионалния живот (ЕСПЧ, решение по дело Amman с/у Швейцария, № 27798/95, <DATE ISO="20000216">16 февруари 2000 г.</DATE>, и решение по дело Rotaru с/у Румъния, № 28341/95, <DATE ISO="20000504">4 май 2000 г.</DATE>). Тези решения обаче се отнасят до положения, които са съвсем различни от положението в настоящия случай, по-специално до съхраняването на биометрични данни на лица, заподозрени в извършването на престъпления, прихващането на професионално телефонно обаждане и създаването от публичните органи на документ, съдържащ разнообразни лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Освен това решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19941005">5 октомври 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>X/Комисия</NAME.CASE>(<NO.CASE>C‑404/92 P</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:361">EU:C:1994:361</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), цитирано от ищеца в подкрепа на твърденията му, също се отнася до много различен въпрос, а именно до отказа на Комисията да наеме на работа дадено лице, след като е направила тестове, от които могат да възникнат подозрения, че то е било заразено с вируса на СПИН, въпреки противопоставянето му на извършването на такива тестове. Трябва да се приеме за установено, че решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>V/Парламент</NAME.CASE>, точка <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR> по-горе (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:101">EU:F:2011:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0110">110</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), също се отнася до положение, което не е сходно, тъй като засяга прехвърлянето на медицински данни на бивш служител от Комисията на Парламента без съгласието на заинтересованото лице, което е довело до оттеглянето на предложението на Парламента за заемане на длъжността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Следователно предвид гореизложените съображения е трудно да се открие съвпадение или сходство между фактите в основата на тези дела и положението в настоящия случай, което да може да подкрепи доводите на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>Освен това по причините, изложени в точка 52 и сл., не е възможно да се приеме, че има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>намеса на публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> в личния живот по смисъла на член 8 от ЕКПЧ, когато ищецът дава своето съгласие за разгласяването на информацията, както в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Следователно Общият съд счита, че ищецът не е доказал наличието на нарушение на Конвенцията за правата на хората с увреждания или на ЕКПЧ от Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното следва да се отхвърлят доводите, отнасящи се до неправомерността на поведението на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Тъй като трите условия за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза са кумулативни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nikolaou/Сметна палата</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑220/13 P</NO.CASE>, Сб., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2057">EU:C:2014:2057</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), искът следва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо да се разглеждат доводите относно вредата и относно причинно-следствената връзка. В настоящият случай обаче Общият съд счита за подходящо да разгледа тези доводи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По вредата и причинно-следствената връзка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>Ищецът изтъква, че неправомерното поведение на Парламента му е причинило имуществена и неимуществена вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>Първо, ищецът изтъква, че е бил принуден да прибегне до услугите на адвокат и че едва след две покани, изпратени от последния, Парламентът премахва документа от своя уебсайт. Поради това ищецът направил разходи, възлизащи на <FT TYPE="NUMBER">1000</FT> EUR, които представляват имуществената му вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до неимуществената вреда, ищецът изтъква, че тя произтича от пренебрежителното и мудно отношение на Парламента, което дълбоко го наранило и му причинило значителен стрес, загрижен, че неговият син, страдащ от тежко психическо заболяване и много крехък, може да узнае за публикуваната информация. Той оценява неимуществената вреда ex aequo et bono на <FT TYPE="NUMBER">40000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>В писмената си реплика ищецът поддържа, че изтеклият период от време между публикуването и искането за заличаване е без значение. Освен това той отбелязва, че е подал искането си за заличаване незабавно, веднага щом е разбрал за публикуването на данните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Ищецът счита, че съществува пряка причинно-следствена връзка между неправомерността и вредата, защото последната произтича от публикуването на информацията от Парламента, както и от трудността да бъде получено премахване на информацията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Парламентът не спори, че ако се установи наличие на неправомерно поведение, ищецът ще понесе имуществена вреда от <FT TYPE="NUMBER">1000</FT> EUR заради адвокатското възнаграждение. Той обаче счита, че ищецът не е доказал наличието на неимуществена вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Накрая, Парламентът не оспорва наличието на причинно-следствена връзка, ако Общият съд счете, че е имало неправомерно поведение и че ищецът е претърпял вреда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Общия съд</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, що се отнася до условието за вредата, последната трябва да е действителна и сигурна. В замяна на това от вреда, която е изцяло хипотетична и неопределена, не възниква право да се иска поправяне на вредите (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100428">28 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>BST/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑452/05</NO.CASE>, Сб., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:167">EU:T:2010:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0165">165</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Все пак условието за наличието на сигурна вреда е изпълнено, щом като вредата е неизбежна и предвидима с достатъчна сигурност дори ако все още тя не може да бъде изчислена с точност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870114">14 януари 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zuckerfabrik Bedburg и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>281/84</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:3">EU:C:1987:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>Страната, която търси отговорност от Съюза, трябва да представи доказателства за наличието или размера на твърдяната от нея вреда и да докаже достатъчно пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и предполагаемото неправомерно поведение на съответната институция (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>BST/Комисия</NAME.CASE>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR> по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:167">EU:T:2010:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0167">167</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че Парламентът не оспорва наличието на изтъкнатата от ищеца имуществена вреда, тоест възнаграждението на неговия адвокат, ако се приеме, че съществува неправомерно поведение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>В замяна на това, що се отнася до неимуществената вреда, трябва да се приеме за установено, че ищецът не е доказал наличието на такава вреда. Той само твърди, че пренебрежителното и мудно отношение на Парламента дълбоко го е наранило и му е причинило значителен стрес, без да представя никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Следователно то не може да бъде прието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното следва да се отхвърлят доводите на ищеца за наличието на неимуществена вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>Накрая, следва да се припомни, че причинно-следствената връзка се приема за доказана, когато съществува пряка причинно-следствена връзка между извършеното нарушение от съответната институция и претендираната вреда, и че ищците трябва да докажат тази връзка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990928">28 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hautem/ЕИБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑140/97</NO.CASE>, RecFP, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:176">EU:T:1999:176</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съгласно постоянната съдебна практика вредата трябва да е достатъчно пряка последица от укоримото поведение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970625">25 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Perillo/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑7/96</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:94">EU:T:1997:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>От съдебната практика следва, че макар на заинтересованите лица да не може да се забрани да си осигурят адвокатски съвети в досъдебната фаза, става дума за техен собствен избор, за който съответната институция не може да носи отговорност (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19780309">9 март 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Herpels/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>54/77</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:45">EU:C:1978:45</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Internationaler Hilfsfonds/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑331/05 P</NO.CASE>, Сб., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:390">EU:C:2007:390</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Franchet и Byk/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑48/05</NO.CASE>, Сб., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:257">EU:T:2008:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0415">415</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно свободно направените разходи от заинтересованото лице не могат да се поемат от Парламента (вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Internationaler Hilfsfonds/Комисия, посочено по-горе</NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:390">EU:C:2007:390</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Поради това липсва каквато и да било причинно-следствена връзка между твърдяната претърпяна от ищеца имуществена вреда и действията на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>Следователно трябва да се отхвърлят и доводите на ищеца относно причинно-следствената връзка между твърдяната неправомерност и имуществената вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, следва да се отхвърли като неоснователно искането на ищеца за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>По силата на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник ЕНОЗД понася направените от него съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля иска.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">CN понася съдебните разноски, направени от Европейския парламент, и направените от него съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="17"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) понася направените от него съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Frimodt Nielsen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Dehousse</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Collins</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20151203">3 декември 2015 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>