ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

P. PIKAMÄE

представено на 9 март 2023 година ( 1 )

Дело C‑466/21 P

Land Rheinland-Pfalz

срещу

Deutsche Lufthansa AG,

Европейска комисия

„Обжалване — Държавни помощи — Сектор на въздухоплаването — Оперативна помощ, отпусната от Германия на летище Франкфурт-Хан — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Качество на „заинтересована страна“ — Зачитане на процесуалните права — Понятие „цялостен сценарий“

1.

С жалбата си пред Съда Land Rheinland-Pfalz (провинция Рейнланд-Пфалц, Германия, наричана по-нататък „Провинцията“) иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 май 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑218/18, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2021:282), с което Общият съд отменя Решение C(2017) 5289 final на Комисията от 31 юли 2017 година относно държавна помощ SA.47969 (2017/N), приведена в действие от Германия във връзка с оперативна помощ, отпусната на летище Франкфурт-Хан (наричано по-нататък „спорното решение“).

2.

В рамките на настоящото дело срещу това съдебно решение са подадени две насрещни жалби, с които Европейската комисия и Deutsche Lufthansa AG (наричано по-нататък „DLH“) искат съответно отмяната на посоченото съдебно решение и отмяната му в частта, в която се отхвърля второто оплакване по първата част от единственото основание, изтъкнато от DLH в първоинстанционното производство.

3.

Съдът отново е сезиран с въпрос относно процесуалната легитимация за обжалване на решение, с което Комисията решава да прекрати административното производство в областта на държавните помощи с мотива, че няма съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. В този контекст Съдът трябва да се произнесе по обхвата, който следва да се придаде на понятието „заинтересована страна“ и по хипотезите, в които може да се приеме, че такава страна изтъква в жалбата си нарушение на процесуалните си права. Освен това Съдът ще трябва да се произнесе по-специално по въпроса дали Общият съд правилно е използвал правната концепция „цялостен сценарий“, за да установи дали разглежданата помощ е била прехвърлена на друго предприятие от нейния пряк получател. По искане на Съда в настоящото заключение ще бъдат разгледани само тези правни въпроси.

I. Обстоятелствата по спора

4.

На 7 април 2017 г. Федерална република Германия уведомява Комисията за намерението си да предостави оперативна помощ на летище Франкфурт-Хан във връзка със състоянието му на дефицит (наричана по-нататък „спорната помощ“). Това летище се експлоатира от Flughafen Frankfurt-Hahn GmbH (наричано по-нататък „FFHG“).

5.

Със спорното решение Комисията по същество решава, че не е необходимо да започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като, макар мярката да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тя е съвместима с вътрешния пазар съгласно параграф 3, буква в) от този член. По-специално, в спорното решение Комисията посочва в частност, че в региона на обслужване на летище Франкфурт-Хан няма други летища.

6.

Преди спорното решение Комисията приема две други решения относно мерки, приети от Федерална република Германия в полза на летище Франкфурт-Хан и Ryanair. Първото от тях е Решение (ЕС) 2016/788 от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.32833 (11/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Германия, относно условията за финансирането на летище Франкфурт Хан, въведени в периода 2009—2011 г. (ОВ L 134, 2016 г., стр. 1), по което е постановено определение от 17 май 2019 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑764/15, непубликувано, EU:T:2019:349). Второто от тях е Решение (ЕС) 2016/789 от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.21121 (C 29/08) (ex NN 54/07), приведена в действие от Германия във връзка с финансирането на летище Франкфурт Хан и финансовите отношения между летището и Ryanair (ОВ L 134, 2016 г., стр. 46), по което е постановено решение от 12 април 2019 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (T‑492/15, EU:T:2019:252). Жалбите, подадени съответно срещу определението и съдебното решение, са отхвърлени с решения от 15 юли 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (C‑453/19 P, EU:C:2021:608), и от 20 януари 2022 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (C‑594/19 P, EU:C:2022:40).

7.

Освен това на 26 октомври 2018 г. Комисията започва официалната процедура по разследване въз основа на оплакване на жалбоподателя, заведено под номер SA.43260, относно други мерки в полза на летище Франкфурт-Хан и Ryanair (наричана по-нататък „процедурата Хан IV“).

II. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

8.

На 29 март 2018 г. DLH подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.

9.

DLH изтъква по същество едно-единствено основание пред Общия съд.

10.

В обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията не е отчела правилно всички критерии, свързани с региона на обслужване на летище Франкфурт-Хан и които е следвало да прецени съгласно Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании (ОВ C 99, 2014 г., стр. 3), и че следователно недостатъчният и непълен анализ на Комисията не ѝ е позволил да преодолее съмненията относно съвместимостта на спорната помощ с вътрешния пазар. Съответно Общият съд приема, че частично е налице единственото изтъкнато от DLH основание, и отменя спорното решение.

III. Производството пред Съда и исканията на страните

А. Искания по главната жалба

11.

С жалбата си Провинцията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли окончателно жалбата срещу спорното решение, както и да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

12.

DLH иска от Съда да отхвърли жалбата като недопустима или във всеки случай като неоснователна и да осъди Провинцията да заплати съдебните разноски.

13.

Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да обяви жалбата в първоинстанционното производство за недопустима или, при условията на евентуалност, за неоснователна и да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Б. Искания по подадената от DLH насрещна жалба

14.

С насрещната си жалба DLH иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлено второто оплакване по първата част от единственото изтъкнато от него основание, както и да осъди Провинцията да заплати съдебните разноски.

15.

Провинцията иска от Съда да отхвърли насрещната жалба на DLH, да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли окончателно жалбата срещу спорното решение, както и да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

16.

Комисията иска насрещната жалба на DLH да бъде отхвърлена като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна и DLH да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

В. Искания по насрещната жалба на Комисията

17.

С насрещната си жалба Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да обяви жалбата в първоинстанционното производство за недопустима или, при условията на евентуалност, за неоснователна и да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

18.

DLH иска от Съда да отхвърли насрещната жалба на Комисията като недопустима или при всички положения като неоснователна и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

19.

Провинцията иска от Съда да уважи насрещната жалба на Комисията, да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли окончателно жалбата срещу спорното решение, както и да осъди DLH да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

20.

DLH, Провинцията и Комисията са изслушани в съдебното заседание, проведено на 30 ноември 2022 г.

IV. Анализ

21.

По искане на Съда в настоящото заключение се разглеждат само първите основания, изложени в главната жалба на Провинцията и в насрещната жалба на Комисията, а именно грешка при прилагане на правото и липса на мотиви в обжалваното съдебно решение, що се отнася до определянето на процесуалната легитимация на DLH в настоящия случай, както и второто основание, изложено в насрещната жалба на DLH, а именно неправилното използване от Общия съд на понятието „цялостен сценарий“, за да установи дали разглежданата помощ е била прехвърлена на Ryanair от FFHG и по този начин да прецени дали съществуват съмнения относно съвместимостта на спорната помощ с вътрешния пазар.

А. По изтъкнатата като основание липса на процесуална легитимация на DLH (първо основание в главната жалба и първо основание в насрещната жалба на Комисията)

1.   Обобщение на обжалваното съдебно решение и на доводите на страните

22.

Съображенията на Общия съд, въз основа на които той признава процесуалната легитимация на DLH и следователно отхвърля възражението за недопустимост на подадената от последното жалба, са критикувани от Провинцията и Комисията с оглед на тълкуването на понятието „заинтересована страна“ и само от Провинцията, що се отнася до позоваването от DLH на неговите процесуални права.

23.

В точки 39—56 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество постановява, че DLH е „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 ( 2 ) по две причини. От една страна, в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че спорната помощ, предоставена на летище Франкфурт-Хан, би могла да засегне конкурентното положение на летище Франкфурт на Майн, което е първо основно летище на DLH, а оттам и да засегне интересите на тази авиокомпания. От друга страна, в точки 51—54 от това съдебно решение той подчертава, че като е позволила на летище Франкфурт-Хан да продължи дейността си, спорната помощ е позволила на Ryanair да запази конкурентния натиск, който упражнява върху DLH от това летище.

24.

В точки 61—64 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема, че видно от цялостния анализ на жалбата за отмяна, DLH упреква Комисията, че е нарушила процесуалните му права, като е решила да не започва официална процедура по разследване.

2.   Преценка

а)   Предварителни бележки

25.

Преди да пристъпя към анализ на основателността на критиките, повдигнати от Провинцията и Комисията, е необходимо да направя няколко предварителни бележки с цел определяне на правния контекст, в който трябва да се вписва преценката на процесуалната легитимация на DLH.

26.

Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическо или юридическо лице има по-специално процесуална легитимация да обжалва акт на Съюза, на който не е адресат, при условие че този акт го засяга „пряко и лично“.

27.

Ако трябва да обобщя класическата съдебна практика, лицето е „пряко засегнато“, когато съществува пряка връзка между оспорения акт и неговото правно положение ( 3 ), и е „лично засегнато“, когато този акт го засяга поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица ( 4 ).

28.

Както вече бе отбелязано, тези две условия се различават по своето естество, тъй като прякото засягане се отнася главно до правното положение на жалбоподателя, докато личното засягане се отнася единствено до неговото фактическо положение ( 5 ).

29.

Що се отнася в случая до жалба срещу решение на Комисията в областта на държавните помощи, следва да се отбележи, че в рамките на процедурата за контрол на помощите, предвидена в член 108 ДФЕС, трябва да се разграничава, от една страна, фазата на предварително разглеждане, установена в параграф 3 от този член, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да формира първоначално становище относно частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ, и от друга страна, официалната фаза по разследване, посочена в параграф 2 от същия член. Официалната фаза е задължителна, когато Комисията има „сериозни затруднения“ да прецени дали дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар. Съответно, ако първоначалното разглеждане не ѝ е дало възможност да преодолее всички тези затруднения, Комисията е длъжна, за да разполага с пълна информация, да се снабди с всички необходими становища и да открие за тази цел официална процедура по разследване ( 6 ). Следователно само в рамките на тази процедура Договорът предвижда задължение за Комисията да уведоми „заинтересованите страни“ да представят становища.

30.

Съгласно утвърдената съдебна практика, установена в решения Cook/Комисия ( 7 ) и Matra/Комисия ( 8 ), когато, без да открива официалната процедура по разследване, Комисията установи с решение, взето в края на предварителната фаза, че дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар, спазването на процесуалните права на заинтересованите страни може да бъде гарантирано само ако последните имат възможност да оспорят това решение пред съда на Съюза. В този смисъл жалбата за отмяна на подобно решение, подадена от „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, се обявява за допустима, когато с подаването ѝ жалбоподателят цели да защити процесуалните права, които черпи от тази разпоредба ( 9 ). В подобна хипотеза, за разлика от този, който оспорва правилността на решение, прието след провеждане на официалната процедура по разследване, жалбоподателят не трябва да докаже специален статут по смисъла на съдебната практика, установена с решение Plaumann, какъвто би бил по-специално случаят, ако положението му на пазара е „съществено засегнато“ от помощта, предмет на разглежданото решение ( 10 ).

31.

Понятието „заинтересована страна“ е уточнено от законодателя на Съюза в член 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 659/1999 ( 11 ), заменен с член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, в който „заинтересована страна“ се определя като „всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално получателят на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“. Макар това понятие съответно да включва по-специално предприятие, конкурент на получателя на помощта, съгласно постоянната съдебна практика то се отнася до неопределен кръг адресати ( 12 ). В този смисъл Съдът допуска предприятия, които не са преки конкуренти на получателя на помощта, да бъдат квалифицирани като „заинтересована страна“, ако бъде надлежно доказано, че има вероятност помощта да окаже конкретно влияние върху положението им ( 13 ).

32.

Именно в светлината на тези съображения ще разгледам по-нататък конкретните критики, отправени от Провинцията и Комисията във връзка с мотивите на Общия съд, въз основа на които е обявил подадената пред него от DLH жалба за допустима.

б)   По качеството на DLH на „заинтересована страна“

1) По неправилното тълкуване на понятието „непряк конкурент“

33.

Комисията твърди, че Общият съд е тълкувал твърде разширително понятието „непряк конкурент“, което го е довело до погрешното заключение, че DLH е „заинтересована страна“ по смисъла на практиката на Съда. От една страна, Общият съд не спазил изискванията, установени в решения Kronoply и Австрия/Scheucher-Fleisch и др. ( 14 ), в които, що се отнася до доказването на наличието на непряка конкуренция, Съдът е счел за необходимо да се докаже най-напред, че получателят на помощта и непрекият конкурент са в конкурентни отношения, поне по отношение на част от дейността си, и след това, че помощта може да засегне конкурентното положение на този конкурент. От друга страна, Общият съд не взел предвид действителните последици от разглежданата помощ за летище Франкфурт на Майн, по-специално за неговата рентабилност, както и за офертите за полети, предлагани както от DLH с отправна точка от летище Франкфурт на Майн, така и от Ryanair с отправна точка от летище Франкфурт-Хан.

34.

Макар да е вярно, както твърди Комисията, че в точки 45 и 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд, изглежда, е искал да охарактеризира отношенията между получателя на спорната помощ, FFHG, и жалбоподателя, DLH, като непряка конкуренция, възприетото в съдебната практика тълкуване по въпроса дали предприятие, което не е пряк конкурент на получателя на помощта, е „заинтересована страна“, е доста по-разширително от предложеното от Комисията.

35.

Що се отнася до първото оплакване, с което Комисията упреква Общия съд, че не е взел предвид, че наличието на непряка конкуренция предполага жалбоподателят и получателят на помощта да се конкурират поне по отношение на част от дейността си, следва да се отбележи, че това оплакване се основава на решения Kronoply и Австрия/Scheucher-Fleisch.

36.

Не смятам, че тълкуването на тези решения, предложено от Комисията, може да получи одобрението на Съда.

37.

В решение Kronoply Съдът квалифицира като „заинтересована страна“ предприятие, което не е пряк конкурент на получателя на помощта, но се нуждае от същата суровина за производствения си процес. От това решение обаче по никакъв начин не следва, че целта на Съда съответно е била това качество да се признава по принцип само на предприятията, които са в конкурентни отношения с получателя на помощта, поне за част от дейността си.

38.

В делото, по което е постановено решение Австрия/Scheucher-Fleisch, разглежданата помощ се състои в субсидии, предоставени в рамките на програма за насърчаване на производството, обработката, преработката и пускането в продажба на селскостопански продукти в Австрия чрез знак за качество, и от нея са се ползвали всички предприятия, осъществяващи дейност по специалната за този знак верига, включително някои предприятия за клане и разфасоване и техните клиенти търговци на дребно.

39.

Жалбоподателите — предприятия, специализирани в клането и разфасоването на животни, които не използват посочения знак — са счетени за заинтересовани страни в качеството им на преки конкуренти на предприятията, развиващи същата дейност, които използват знака за качество, и като непреки конкуренти на търговците на дребно, снабдени с този знак. Съответно Съдът е признал качеството на „непреки конкуренти“ на предприятия като жалбоподателите, които не осъществяват дейност на същото равнище като търговците на дребно и следователно не се конкурират с тях в нито една част от дейността си ( 15 ).

40.

Освен това тези решения се вписват в тенденция в съдебната практика, при която Съдът, както ми се струва, приема в по-широк кръг от положения, отколкото твърди Комисията в настоящия случай, че качество на „заинтересована страна“ имат предприятията, които не са преки конкуренти на получателя. Добра илюстрация за този подход на Съда намираме в решение 3F.

41.

В делото, по което е постановено това решение, се разглежда датска правна уредба, включваща данъчни мерки и приложима за датския международен регистър на корабите. Съгласно тази правна уредба, от една страна, регистърът позволява на собствениците на кораби, чиито кораби са вписани в него, да наемат на работа моряци, граждани на трети държави, като им плащат възнаграждение в съответствие с националното им право — по-ниско от възнаграждението, произтичащо от прилагането на датското право. От друга страна, всички моряци, наети на тези кораби, са освободени от данък върху доходите, което предполага намаляване на претенциите за заплати на тези моряци спрямо собствениците на кораби.

42.

В решението си Съдът приема, че синдикат на моряци може да бъде квалифициран като заинтересована страна, тъй като има вероятност разглежданата помощ да окаже конкретно влияние върху положението му и че влиянието ще бъде оказано върху неговото „конкурентно положение“не на пазара, на който действат собствениците на кораби, а на пазара на предлагане на работна сила спрямо други синдикати на моряци, чиито членове са наети на корабите, вписани в горепосочения регистър ( 16 ).

43.

Разглеждано във връзка с решения Kronoply и Австрия/Scheucher-Fleisch, решение 3F би могло да означава, че понятието „заинтересована страна“ изисква да се докаже, че предоставянето на помощта оказва влияние върху конкурентното положение на жалбоподателя, независимо дали това въздействие се отнася до пазар, различен от този, на който получателят на помощта осъществява дейността си.

44.

Нещо повече, постановеното неотдавна от Съда решение Ja zum Nürburgring/Комисия ( 17 ), изглежда, е разширило значително обхвата на посоченото понятие.

45.

В това съдебно решение признаването на качеството на заинтересована страна на жалбоподателя, учреден под формата на сдружение, е мотивирано от факта, че разглежданата помощ е била предоставена, в рамките на продажбата на активите на комплекса на Нюрбургринг, на частно предприятие, целящо максимални печалби, и че това е накърнявало преследваните от жалбоподателя цели от обществен интерес, както и самото му съществуване, конкретно свързано със състезателната писта Нюрбургринг ( 18 ).

46.

Следователно оплакването на Комисията, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е изискал DLH да докаже, че се конкурира, макар и частично, с летище Франкфурт-Хан, според мен не може да бъде прието.

47.

Що се отнася до второто оплакване, с което Комисията упреква Общия съд, че имплицитно е приел, че не е необходимо да се установяват действителните последици от предоставянето на помощта, за да се квалифицира като „заинтересована страна“ предприятие, което не се конкурира с получателя на помощта, следва да се посочи, че Комисията отново се позовава на решения Kronoply и Австрия/Scheucher-Fleisch.

48.

Според мен тези решения не могат да послужат като доказателство, че за да тълкува правилно понятието „заинтересована страна“, Общият съд е трябвало да установи последиците от разглежданата помощ за летище Франкфурт на Майн, по-специално за неговата рентабилност, както и за офертите за полети, предлагани както от DLH с отправна точка от летище Франкфурт на Майн, така и от Ryanair с отправна точка от летище Франкфурт-Хан.

49.

Що се отнася до първото от тези решения, Съдът потвърждава съображенията на Общия съд, че жалбоподателите са доказали наличието на увеличение на цените на дървесината, и макар те да не са доказали, че това увеличение се дължи на предоставянето на въпросната помощ, не е можело да се изключи наличието на отрицателни последици за тях. Без да констатира действителни последици, породени от предоставянето на помощта, Съдът посочва увеличението на цените на дървесината единствено в подкрепа на заключението си за наличието на чисто потенциално засягане на пазарната позиция на жалбоподателите поради това предоставяне ( 19 ).

50.

Що се отнася до второто решение, според мен нито една от точките му не съдържа констатация на Съда за наличието на действителни последици за жалбоподателите (предприятия за клане и разфасоване, непритежаващи знак за качество) от помощта в полза на търговците на дребно.

51.

Освен това разгледаните по-горе решения — 3F и Nürburgring, само потвърждават, че установяването на действителните последици от помощта не е необходимо, за да се заключи, че предприятие, което не е пряк конкурент на получателя, може да бъде квалифицирано като „заинтересована страна“.

52.

Ето защо според мен това второ оплакване не може да бъде прието.

2) По липсата на доказателства от страна на жалбоподателя за засягане на неговите правни интереси или на правното му положение

53.

Комисията изтъква, че Общият съд е тълкувал неправилно понятието „заинтересована страна“, доколкото не е изискал от DLH да докаже, че предоставянето на разглежданата помощ засяга „неговите правни интереси или правното му положение“.

54.

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда понятието „заинтересована страна“ се прилага по-специално за предприятие, което не е пряк конкурент на получателя на помощта, ако предприятието посочи, че „неговите интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощта“ и за целта „докаже в достатъчна степен, че има опасност помощта да окаже конкретно влияние върху положението му“ ( 20 ). Струва ми се обаче, че от тази съдебна практика не следва, че качеството „заинтересована страна“ може да бъде признато само на предприятията, чийто правен интерес или правно положение биха могли да бъдат засегнати.

55.

В подкрепа на предложеното от нея тълкуване Комисията цитира решения 3F и Nürburgring. Що се отнася до първото решение, тя, изглежда, счита, че качеството „заинтересована страна“ е признато на жалбоподателя, синдикат на моряци, тъй като предоставянето на помощта е засегнало правното му положение, като е променило позицията му при водене на преговори спрямо някои датски собственици на кораби, което според мен разкрива неправилно разбиране на решението. Всъщност, както вече бе обяснено по-горе, според Съда това качество произтича от засягането на конкурентното положение на този синдикат спрямо останалите синдикати на моряци по време на договарянето на колективните трудови договори, което се отразява на въпросния синдикат с оглед на неговата способност да набира членска маса ( 21 ). При тези обстоятелства не се изисква никаква промяна в правното положение на жалбоподателя. Що се отнася до второто съдебно решение, Комисията твърди, че промяната в правното положение, която позволява извода, че жалбоподателят е „заинтересована страна“, се дължи на факта, че преследваната от него цел от обществен интерес е станала „правно неосъществима“, тъй като получателят на помощта и приобретател на комплекса Нюрбургринг е частно предприятие. Съответно посочената институция сякаш намеква, че предоставянето на разглежданата помощ води до бъдеща промяна в правния статут на жалбоподателя. От своя страна считам, че заключението на Съда се основава на несъвместимостта между целта, която преследва жалбоподателят, и тази на предприятието — получател на помощта, като се изключват всякакви съображения, свързани например с евентуално последващо прекратяване на дейността на жалбоподателя ( 22 ).

56.

Впрочем ирелевантността на критерия за накърняване на правните интереси или на правното положение на жалбоподателя в рамките на тази преценка не бива да изненадва. Всъщност, както бе посочено по-горе в настоящото заключение, процесуалната легитимация като „заинтересована страна“, когато става дума за решение, с което дадена помощ се обявява за съвместима в края на процедурата по предварително разглеждане на помощите, има за цел да облекчи изискването жалбоподателят да бъде „лично засегнат“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, както е тълкувано от Съда в практиката му, установена в решение Plaumann. В този смисъл качеството „заинтересована страна“ е израз на релевантния правен критерий за целите на преценката на изискването за лично засягане, установено в Договора за функционирането на ЕС. Последното обаче се отнася, както вече бе обяснено, до фактическото положение, а не до правното положение на жалбоподателя.

57.

С оглед на това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал DLH като „заинтересована страна“ единствено с оглед на неговия икономически интерес.

58.

Останалите оплаквания, изложени от Комисията в това отношение, според мен не могат да опровергаят предложеното тълкуване.

59.

Противно на становището на Комисията, необходимостта от засягане на правните интереси или на правното положение на жалбоподателя не може да се изведе нито от паралела със съдебната практика относно прякото засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС ( 23 ), нито от паралела със съдебната практика относно понятието „интерес от изхода на дело“, употребено в член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, нито пък от решение Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (наричано по-нататък „решение Montessori“) ( 24 ).

60.

Първата съдебна практика се отнася до тълкуването на изискването лицето да е „пряко засегнато“ и следователно, по изложените по-горе причини, изобщо не е релевантна.

61.

Втората съдебна практика се отнася до разпоредба от Статута на Съда, съгласно която с право да встъпват в делата пред Съда разполагат органите, службите и агенциите на Съюза, както и всяко друго лице, ако могат да докажат интерес от изхода на делото. Съгласно тази установена съдебна практика интересът от изхода на делото се разбира като пряк и настоящ интерес от уважаване на исканията на страната, която встъпилата страна възнамерява да подкрепи, което означава да се провери дали подалият молба за встъпване е пряко засегнат от решение на Комисията и дали интересът му от изхода на делото е несъмнен. Както припомня Комисията, Съдът е уточнил, че по принцип интересът от изхода на делото може да се разглежда като достатъчно пряк само ако този изход може да промени правното положение на подалия молба за встъпване ( 25 ). Това обаче е преценка, аналогична на тази за пряко засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и като такава не може да се приложи за тълкуването на понятието „заинтересована страна“. Във всеки случай този тълкувателен резултат се постига при характерното за встъпването балансиране между необходимостта да се позволи по-добре да се преценят обстоятелствата по делата и тази да се избегнат множество индивидуални встъпвания, които биха засегнали ефективността и правилното протичане на производството ( 26 ).

62.

Решение Montessori ( 27 ) е ирелевантно в този контекст, както Съдът вече е постановил в решение Nürburgring. Всъщност в първото решение става въпрос не дали лице или предприятие има качеството „заинтересована страна“, а дали с оглед на решение на Комисията, което в крайна сметка е запазило последиците от разглежданите национални мерки, въвеждащи схема за помощи, е налице евентуално пряко засягане на правното положение на жалбоподател, който твърди, че тези мерки го поставят в неблагоприятно конкурентно положение ( 28 ).

3) По нарушението на задължението за мотивиране във връзка с наличието на конкуренция между DLH и Ryanair

63.

Комисията и Провинцията критикуват в редица аспекти и изводите на Общия съд относно отношенията между DLH и Ryanair, изложени в точки 51—54 от обжалваното съдебно решение.

64.

Преди всичко Комисията счита, че що се отнася до наличието на конкуренция между DLH и Ryanair, в точки 52 и 53 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е изпълнил задължението да отговори на всички нейни доводи.

65.

Най-напред трябва да се припомни, от една страна, че в рамките на производството по обжалване на акт на Общия съд Съдът проверява по-специално дали Общият съд се е произнесъл надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи, и от друга страна, че изтъкнатата като основание липса на отговор от страна на Общия съд на изложени в първоинстанционното производство доводи означава по същество да се твърди нарушение на задължението за мотивиране, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд. Важно е обаче да се добави, че съгласно постоянната практика на Съда Общият съд не е длъжен да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора и следователно мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които последният не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол ( 29 ).

66.

Следва да се отбележи, че в писмените си изявления в първоинстанционното производство Комисията категорично оспорва твърдението, че предлаганите от Ryanair полети с отправна точка от летище Франкфурт-Хан се конкурират с полетите до същите дестинации, предлагани от DLH с отправна точка от летище Франкфурт на Майн.

67.

В това отношение Комисията подчертава по-специално, първо, че DLH използва летище Франкфурт на Майн като летищна платформа (хъб) и че по-голямата част от неговите пътници са транзитни пътници, докато Ryanair извършва нискотарифни полети с отправна точка от летище Франкфурт-Хан в рамките на оперативния трафик „от точка до точка“, и второ, че доказателствата, за които се твърди, че DLH е представило пред Общия съд, не съдържат никаква информация, свидетелстваща за наличието на такава конкуренция, като например данни за развитието на броя на пътниците и рентабилността на въздушните маршрути, експлоатирани от DLH паралелно с Ryanair ( 30 ).

68.

Точките от обжалваното съдебно решение, до които се отнасят оплакванията на Комисията, и по-специално точка 52, обаче отразяват почти презумптивен подход, що се отнася до въпроса за наличието на конкуренция между DLH и Ryanair, като в тях Общият съд само посочва, че идентичността на дестинациите, обслужвани от тези компании, „може да укаже, че е налице конкуренция“. Струва ми се, че не може да се счита, че по този начин Общият съд е отговорил имплицитно на изложените от Комисията доводи, които целят именно да поставят под въпрос задължителния характер на връзката между изходната точка (идентичност на обслужваните дестинации) и заключението (наличие на конкуренция). Ето защо считам, че тези мотиви изобщо не могат да се считат за достатъчни, за да може Комисията да се запознае с основанията за отхвърляне на нейните доводи, а Съдът — да упражни своя контрол.

69.

Оттук следва, че съображенията в точки 51—54 от обжалваното съдебно решение са опорочени поради непълнота на мотивите и поради това Съдът би трябвало да уважи настоящото оплакване.

70.

С оглед на този извод не е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания, изложени от Провинцията и Комисията срещу тази част от съображенията на Общия съд.

4) По нарушението на правилата, уреждащи тежестта на доказване при определяне дали е налице конкуренция между летищата Франкфурт-Хан и Франкфурт на Майн

71.

Комисията упреква по същество Общия съд, че се е основал на твърдяната конкуренция между летище Франкфурт на Майн и летище Франкфурт-Хан и на въздействието на спорната помощ върху летище Франкфурт на Майн, за да обоснове допустимостта на жалбата на DLH, въпреки че в подадената до него жалба за отмяна не са били изтъкнати такива доводи.

72.

Въпреки че Комисията твърди нарушение на правилата, уреждащи тежестта на доказване, при по-внимателно разглеждане на изложеното от нея оплакване ми се струва, че с него по-скоро се оспорва неспазването на принципа на състезателност от страна на Общия съд.

73.

Всъщност припомням, че съгласно практиката на Съда принципът на състезателност не се изразява само в предоставяне на право на всяка от страните в процеса да се запознае с доказателствата и със становищата, представени на съда от противната страна, и да ги обсъди. Той предполага и правото на страните да се запознаят с обстоятелствата, които съдът разглежда служебно и на които възнамерява да основе решението си, и да ги обсъдят. За да бъдат изпълнени изискванията, свързани с правото на справедлив съдебен процес, е необходимо страните да са се запознали и да могат да обсъдят в състезателно производство както фактическите, така и правните обстоятелства, които са от решаващо значение за изхода на спора ( 31 ).

74.

В точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд, изглежда, приема, че летище Франкфурт-Хан и летище Франкфурт на Майн са конкуренти.

75.

В посветената на допустимостта част от първоинстанционната жалба за отмяна DLH изобщо не споменава за конкуренция между тези две летища и излага доводи, основани почти изцяло на конкурентните отношения, които има с Ryanair.

76.

Несъмнено следва да се отбележи, че в уводната част на тази жалба (т. 48), както и в частта относно правилността на спорното решение (т. 117 и 118) DLH иска да докаже, че субсидирането на Ryanair от FFHG е позволило на тази авиокомпания да се премести на по-големи летища, по-специално на летище Франкфурт на Майн, и че управителят на последното летище понастоящем следва стратегия за привличане на low-cost авиокомпаниите. В този контекст то критикува начина, по който Комисията е очертала границите на региона на обслужване на летище Франкфурт-Хан в рамките на извършения от нея анализ на съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар, и по-специално точка 46 от спорното решение.

77.

Считам обаче, че при тези обстоятелства само особено благосклонно тълкуване на тази жалба, предполагащо логически подход, който има за цел да разкрие имплицитния, но необходим смисъл на текста ѝ, би могло да доведе до извода, че според DLH тези две летища имат конкурентни отношения, и следователно да се вземе предвид този елемент при преценката на въпроса дали DLH е доказало надлежно, че има вероятност разглежданата помощ да окаже конкретно влияние върху неговото положение.

78.

Тъй като по този начин Общият съд е допуснал нарушение на принципа на състезателност, предлагам на Съда да уважи настоящото оплакване.

5) По грешката при прилагане на правото при определяне на вероятността от конкретно влияние върху положението на DLH, породена от предоставянето на спорната помощ поради разстройване на работата на летище Франкфурт на Майн

79.

Провинцията изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 50 от обжалваното съдебно решение, че спорната помощ би могла да окаже конкурентен натиск върху летище Франкфурт на Майн, който може да се отрази неблагоприятно на неговите клиенти, сред които DLH.

80.

Тъй като предложих да бъде уважено предходното оплакване, свързано с нарушение на тежестта на доказване, що се отнася до липсата на твърдение за наличие на конкурентни отношения между летище Франкфурт-Хан и летище Франкфурт на Майн, ще разгледам настоящото оплакване само при условията на евентуалност.

81.

Преди да пристъпя към преценка на това оплакване, е необходимо да припомня, че релевантната правна рамка в случая е уточнена в постановеното неотдавна решение на Съда Solar Ileias Bompaina.

82.

В него се разглежда гръцка правна уредба, която води до намаляване на преференциалните тарифи за изкупуване, изплащани на производители, експлоатиращи възобновяеми енергийни източници — какъвто е жалбоподателят — и има за цел покриване на дефицита на специална сметка, предварително учредена по законодателен път, за да се финансират преференциалните тарифи за изкупуване, по-специално в полза на тези производители. Тази сметка се финансира предимно от специална вноска, наложена на потребителите, и от допълнителни източници, като например приходите на участниците на съответния пазар. По мнение на жалбоподателя тази правна уредба се изразява в предоставянето на помощ на доставчиците на електроенергия поради липсата на принос от тяхна страна. Според него, ако от тези доставчици се е изисквал принос, за да се намали посоченият дефицит, имущественото му състояние е щяло да бъде по-добро, тъй като е нямало да се налага да се намалят прилаганите за него преференциални тарифи за изкупуване.

83.

Що се отнася до това дали е вероятно помощта да окаже конкретно влияние върху положението на жалбоподателя, в това съдебно решение Съдът уточнява, че макар да е само потенциална възможността от засягането на интересите на последния, трябва да може да се докаже надлежно наличието на риск от конкретно въздействие върху същите тези интереси ( 32 ). С други думи, според Съда релевантният критерий е наличието на надлежно доказана потенциална причинно-следствена връзка между предполагаемата помощ и конкретното засягане на интересите или на положението на съответното предприятие на пазара ( 33 ).

84.

Въз основа на тези принципи Съдът потвърждава заключението на Общия съд, че жалбоподателят не е представил разяснения по какъв начин твърдяното освобождаване от принос на доставчиците на електрическа енергия би могло да окаже влияние върху определянето на новите преференциални тарифи за изкупуване, приложими за него, като се има предвид, че така направените корекции целят главно да балансират свръхкомпенсацията, предоставена преди това на тези производители ( 34 ).

85.

За целите на тълкуването е полезно да се направи крачка назад и да се припомни, че както бе обяснено в точка 30 от настоящото заключение, съдебната практика е разширила кръга на субектите, които могат да бъдат квалифицирани като „заинтересована страна“ поради направеното в нея разграничение между това качество и наличието на конкурентно отношение между жалбоподателя и получателя на помощта.

86.

В резултат на такова разширяване изискването за доказване на потенциалната причинно-следствена връзка между помощта и конкретното засягане на положението на жалбоподателя, изглежда, представлява истинската мярка, позволяваща да се избегне възможността жалба срещу решение на Комисията като спорното да се превърне в един вид actio popularis. Така Съдът като че ли приканва тази връзка да бъде разбирана относително стриктно, като същевременно не се забравя, че тя изисква само доказването на чисто потенциално, а не действително засягане на положението на жалбоподателя.

87.

Според мен този подход включва изискването да се докаже, че има опасност спорната помощ сама по себе си, а не просто наличието на потенциален конфликт на интереси между нейния получател и жалбоподателя, да окаже влияние върху интересите на последния ( 35 ).

88.

В точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема, че тъй като летище Франкфурт на Майн е основният оперативен център на полетите на DLH и се намира в близост до летището, получател на спорната помощ, DLH има интерес работата на летище Франкфурт на Майн да не бъде разстройвана от евентуалното засягане на конкурентното му положение, което може да произтече от предоставянето на спорната помощ.

89.

Според мен има явно липсващо звено в така установената верига от причинно-следствени връзки.

90.

Всъщност Общият съд не установява никакво обстоятелство, от което да личи, че евентуален конкурентен натиск върху летище Франкфурт на Майн би се отразил отрицателно върху неговите клиенти, като например DLH. В това отношение споделям забележката на Провинцията, че обосновка, основана на общи съображения на политиката на конкуренция, би могла дори да доведе до противоположно предположение, тъй като в резултат на конкурентен натиск летище Франкфурт на Майн ще бъде принудено да предложи по-добри договорни условия на опериращите там авиокомпании.

91.

С оглед на тези съображения предлагам на Съда, ако прецени, че разгледаното по-горе оплакване трябва да бъде отхвърлено, да заключи, че съображенията в точка 50 от обжалваното съдебно решение съдържат грешка при прилагане на правото и съответно да уважи настоящото оплакване.

в)   По позоваването от DLH на неговите процесуални права

92.

Провинцията упреква Общия съд, първо, че неправилно е приел, по-специално в точка 62 от обжалваното съдебно решение, че в подадената до него жалба за отмяна DLH упреква Комисията, че е нарушила процесуалните му права, като е решила да не започва официална процедура по разследване, и второ, че не е мотивирал правилно този извод.

93.

Съгласно постоянната съдебна практика Общият съд не е длъжен да тълкува жалбата, с която жалбоподателят оспорва единствено правилността на решение за преценка на самата помощ, като целяща на практика да защити процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС, когато жалбоподателят не е повдигнал изрично основание с такава цел. Такова тълкуване всъщност би довело до нова правна квалификация на предмета на жалбата ( 36 ).

94.

В решения Kronoply и Австрия/Scheucher-Fleisch Съдът потвърждава, че когато жалбоподателите искат в първоинстанционното производство отмяна на решението на Комисията да не започва официалната процедура по разследване, посоченото по-горе ограничение на правомощието за тълкуване на основанията по жалбата не може да попречи на Общия съд да разгледа изложени от жалбоподателя доводи по същество, за да провери дали не съдържат и данни в подкрепа на основание, също представено от жалбоподателя, които изрично да потвърждават съществуването на сериозни затруднения, обосноваващи започването на официалната процедура по разследване ( 37 ).

95.

В решение Белгия/Deutsche Post и DHL International ( 38 ) Съдът е уточнил, че не е необходимо жалбата за отмяна да разкрива ясно конкретно основание, което само по себе си да бъде идентифицирано като целящо защитата на процесуалните права на жалбоподателите. Той приема за достатъчен факта, че видно от самия текст на тази жалба, жалбоподателите твърдят, че незапочването на официална процедура по разследване не им е дало възможност да се ползват от процесуалните гаранции, на които имат право. При тези обстоятелства според Съда жалбата за отмяна е допустима, ако Общият съд се произнася само по основанията на тази жалба, които целят да се докаже, че Комисията е трябвало да започне официалната фаза на разследване ( 39 ).

96.

Според мен обстоятелствата в конкретния случай са сходни. Всъщност подадената от DLH в първоинстанционното производство жалба е насочена срещу решението на Комисията да не започва официалната процедура по разследване. Макар жалбата на DLH за отмяна да не разкрива ясно основание, което само по себе си да бъде идентифицирано като целящо защитата на неговите процесуални права, от текста на тази жалба, и по-специално от точки 55 и 56, е видно, че DLH изтъква доводи, които могат да се разбират като упрек към Комисията, че не е започнала тази процедура.

97.

В обжалваното съдебно решение обаче Общият съд не е направил разбивка на основанията, както изисква Съдът, и по този начин е допуснал грешка при прилагане на правото. Поради това считам, че това оплакване на Провинцията трябва да бъде уважено.

98.

Във всеки случай ми се струва, че поради прекомерната си неяснота и лаконичност точка 62 от обжалваното съдебно решение не може да се счита за отговаряща на изискванията, залегнали в основата на задължението на Общия съд за мотивиране. Всъщност последният е трябвало изрично да посочи точките от жалбата на DLH за отмяна, които му позволяват да обоснове общия си извод, че позоваването от страна на последното на неговите процесуални права следва „от цялостен анализ“ на тази жалба.

Б. По твърдението за неправилно използване от Общия съд на понятието „цялостен сценарий“ (първо и трето оплакване по второто основание в насрещната жалба на DLH)

1.   Обобщение на обжалваното съдебно решение и на доводите на страните

99.

По същество DLH критикува по-специално съображенията, изложени в точки 129—142 от обжалваното съдебно решение, с които Общият съд отхвърля оплакванията на DLH, като постановява, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид редица мерки, приети в полза на Ryanair, за да прецени дали съществуват съмнения относно съвместимостта на спорната помощ с вътрешния пазар. Според DLH тази помощ служи за компенсиране на загубите, които FFHG би претърпяло именно поради тези мерки в полза на Ryanair, така че тази авиокомпания в действителност е непряк получател на спорната помощ, което е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта ѝ с вътрешния пазар. Комисията оспорва този довод.

2.   Преценка

100.

Като се има предвид, че предлагам на Съда да приеме, че подадената от DLH пред Общия съд жалба е недопустима, изложените по-нататък съображения трябва да се разглеждат като чисто субсидиарни.

101.

Най-напред следва да се отбележи, че заключението на Общия съд в точка 140 от обжалваното съдебно решение се основава на две констатации. От една страна, в точка 137 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че някои мерки в полза на Ryanair са предмет на „процедурата Хан IV“. От друга страна, в точки 138 и 139 от това решение той постановява, че никоя от тези мерки не е част от „цялостен сценарий“ със спорната помощ.

102.

DLH оспорва по-специално целесъобразността на използването на понятието „цялостен сценарий“, за да се изключи възможността спорната помощ да е била прехвърлена на Ryanair.

103.

В това отношение отбелязвам, че трите критерия, възприети от Общия съд, за да определи наличието на цялостен сценарий, са: i) разсрочването във времето на спорната помощ и разглежданите мерки, ii) промяната в структурата на акционерното участие, настъпила между сключването на договора и предоставянето на помощта, и iii) различната форма на тези мерки.

104.

От това следва, че съдържанието по същество на извършената от Общия съд проверка, за да се установи дали спорната помощ и другите разглеждани мерки са част от „цялостен сценарий“, съответства на съдържанието на анализа, предвиден в практиката на Съда, за да се определи дали няколко последователни мерки за помощ могат да се разглеждат като една-единствена мярка за целите на прилагането на правилата в областта на държавните помощи. Припомням всъщност, че Съдът е признал, че такъв може да е случаят, когато мерките на държавна намеса са така тясно свързани предвид хронологията на приемането им, целта им и положението на предприятието към момента на приемането им, че е невъзможно да бъдат отделени една от друга ( 40 ).

105.

Настоящото основание обаче не се отнася до квалифицирането на поредица мерки на държавна намеса като държавна помощ, тъй като преките плащания в полза на FFHG безспорно представляват помощ. Залегналият в това основание правен въпрос се отнася до евентуалното наличие на непряк получател на тази помощ с оглед на възстановяването ѝ, и по-точно до въпроса дали помощта може да се счита за прехвърлена на Ryanair.

106.

Ето защо съм убеден, че прилагането на установената в решение Bouygues ( 41 ) съдебна практика не е релевантно в случая, което впрочем се потвърждава и от факта, че констатациите, че спорната помощ и другите разглеждани мерки са разсрочени във времето, че са под различна форма или че акционерното участие на FFHG е променено, не могат да изключат възможността от тази помощ да се е ползвало Ryanair чрез тези мерки.

107.

Дали действително е имало такова прехвърляне, може да се определи само ако се приложи практиката на Съда относно непрякото предимство, както следва от решения Германия/Комисия ( 42 ), Нидерландия/Комисия ( 43 ) и Mediaset/Комисия ( 44 ).

108.

В точка 116 от Известието относно понятието за държавна помощ ( 45 ) Комисията обобщава последната съдебна практика в смисъл, че тя изисква да бъдат проучени „предвидимите ефекти на мярката, разглеждани от предварителна перспектива“, като се уточнява, че „непряко предимство е налице, ако мярката е замислена по такъв начин, че вторичните въздействия от нея да са насочени към предприятия или групи от предприятия, които могат да бъдат идентифицирани“. Макар да съм съгласен с предложеното от Комисията тълкуване, неотдавна заявих, че въз основа на прочита на въпросната съдебна практика наличието на непряко предимство произтича от текста на приложимите разпоредби или от текста на същите тези разпоредби във връзка със съществуващия фактически контекст ( 46 ).

109.

Критериите, възприети в съдебната практика, установена с решение Bouygues, както са използвани от Общия съд в точки 138 и 139 от обжалваното съдебно решение, очевидно не играят никаква роля при тази преценка.

110.

В това отношение като пример може да се посочи решение на Съда Нидерландия/Комисия ( 47 ). Накратко, става въпрос за правна уредба, предвиждаща помощ под формата на компенсация за операторите на нидерландските бензиностанции, разположени на границата с Германия, за да се намали разликата между акцизните ставки, действащи съответно в Нидерландия и Германия, както и за договор, съгласно който петролните предприятия, които снабдяват тези бензиностанции, са били длъжни да облекчат тези оператори по отношение на намалението на цената при зареждане, съответстващо на такава разлика. В решението си Съдът приема, че помощта е била прехвърлена на петролните компании, и въпреки че разглежданите мерки са от различно естество, не пораждат последици между същите страни и са разсрочени във времето.

111.

Поради това считам, че Общият съд е трябвало да приложи критерия, изведен от съдебната практика в областта на непрякото предимство, за да провери дали мярката, с която се предоставя спорната помощ, е замислена по такъв начин, че Ryanair да се ползва с поне част от тази помощ. Тъй като обаче е приложил критериите, произтичащи от установената в решение Bouygues съдебна практика, Общият съд според мен е допуснал грешка при прилагане на правото.

112.

С оглед на гореизложеното и ако приеме за допустима жалбата, подадена от DLH пред Общия съд, Съдът според мен би трябвало да приеме, че е налице второто основание от насрещната жалба на DLH.

V. Заключение

113.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отмени обжалваното съдебно решение поради грешките при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при определяне на процесуалната легитимация на DLH.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) Регламент на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

( 3 ) Решение от 30 юни 2022 г., Danske Slagtermestre/Комисия (C‑99/21 P, EU:C:2022:510, т. 45 и цитираната съдебна практика).

( 4 ) Решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, наричано по-нататък „решение Plaumann“, EU:C:1963:17, стр. 223).

( 5 ) Вж. в този смисъл заключение на генерален адвокат Wathelet по съединени дела Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:229, т. 57).

( 6 ) Вж. решение от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия (C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 75 и 77 и цитираната съдебна практика).

( 7 ) Решение от 19 май 1993 г. (C‑198/91, EU:C:1993:197, т. 23—26).

( 8 ) Решение от 15 юни 1993 г. (C‑225/91, EU:C:1993:239, т. 17—19).

( 9 ) Вж. също решение от 15 юли 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия (C‑453/19 P, EU:C:2021:608, т. 36).

( 10 ) Вж. по-специално решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия (C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 97 и цитираната съдебна практика).

( 11 ) Регламент на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

( 12 ) Решение от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др. (C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 59).

( 13 ) Решения от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия (C‑319/07 P, наричано по-нататък решение 3F, EU:C:2009:435, т. 33), от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, наричано по-нататък решение Kronoply, EU:C:2011:341, т. 64 и 65), от 7 април 2022 г., Solar Ileias Bompaina/Комисия (C‑429/20 P, наричано по-нататък решение Solar Ileias Bompaina, EU:C:2022:282, т. 35), и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др. (C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 60).

( 14 ) Решение от 27 октомври 2011 г. (C‑47/10 P, наричано по-нататък „решение Австрия/Scheucher-Fleisch“, EU:C:2011:698).

( 15 ) Решение Австрия/Scheucher-Fleisch, точка 132.

( 16 ) Решение 3F, по-специално точка 54.

( 17 ) Решение от 2 септември 2021 г., Ja zum Nürburgring/Комисия (C‑647/19 P, наричано по-нататък решение Nürburgring, EU:C:2021:666).

( 18 ) Решение Nürburgring, точка 66. Държа да уточня, че става въпрос за сдружение, защитаващо интересите на целия германски автомобилен спорт във връзка със състезателната писта Нюрбургринг и чиято цел е да гарантира използването на тази писта при икономически условия, насочени към обществения интерес, като се гарантира достъп до пистата и на любителите на този спорт.

( 19 ) Решение Kronoply, точки 68 и 69.

( 20 ) Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 14 от настоящото заключение.

( 21 ) Решение 3F, по-специално точка 52.

( 22 ) Решение Nürburgring, точки 66 и 67.

( 23 ) Става въпрос за решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия (C‑456/13 P, EU:C:2015:284), и от 17 септември 2015 г., Confederazione Cooperative Italiane и др./Anicav и др. (C‑455/13 P, C‑457/13 P и C‑460/13 P, непубликувано, EU:C:2015:616).

( 24 ) Решение от 6 ноември 2018 г. (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873).

( 25 ) Решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology (C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 6 и 7 и цитираната съдебна практика).

( 26 ) Определение на председателя на Съда от 1 септември 2022 г., Google и Alphabet/Комисия (C‑48/22 P, непубликувано, EU:C:2022:668, т. 12 и цитираната съдебна практика).

( 27 ) Решение от 6 ноември 2018 г. (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873).

( 28 ) Решение Nürburgring, точка 61.

( 29 ) Вж. по аналогия решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия (C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 37).

( 30 ) Вж. по-специално точки 30—48 от дупликата.

( 31 ) Решение от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission (C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 54 и цитираната съдебна практика).

( 32 ) Решение Solar Ileias Bompaina, точка 35.

( 33 ) Решение Solar Ileias Bompaina, точка 43.

( 34 ) Решение Solar Ileias Bompaina, точка 41.

( 35 ) Вж. също в този смисъл решение от 15 септември 2021 г., CAPA и др./Комисия (T‑777/19, EU:T:2021:588, т. 89), което понастоящем е обжалвано пред Съда.

( 36 ) Вж. решение Nürburgring, точка 115 и цитираната съдебна практика. Тази съдебна практика е силно критикувана като „особено сложна и по-скоро формалистична“ от генерален адвокат Mengozzi в заключението му по дело British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, EU:C:2008:419, т. 70—75). Вж. също критиките на генерален адвокат Jacobs в заключението му по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum (C‑78/03 P, EU:C:2005:761, т. 138), и тези на генерален адвокат Bot по съединени дела Германия и др./Kronofrance (C‑75/05 P и C‑80/05 P, EU:C:2008:140, т. 106—109).

( 37 ) Решения Kronoply, точка 56 и Австрия/Scheucher-Fleisch, точки 47—50.

( 38 ) Решение от 22 септември 2011 г. (C‑148/09 P, EU:C:2011:603).

( 39 ) Решение Белгия/Deutsche Post и DHL International, точки 61—63. Убеден съм, че точка 20 от определение от 19 декември 2019 г., Lux-Rehab Non-Profit/Комисия (C‑747/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1105), не влиза в противоречие с това решение, доколкото когато Съдът посочва в него, че „съображенията, изложени в [решение Австрия/Scheucher-Fleisch], не позволяват да се заключи, че при липса на основание, отнасящо се до нарушение на процесуалните права […], съдът на Съюза следва да тълкува по нов начин основание, с което се цели да се оспори правилността на решението на Комисията да не повдига възражения, а именно като основание, отнасящо се до нарушение на тези процесуални права“ (курсивът е мой), може да се счита, че то не се отнася само до тези основания, които в жалбата за отмяна ясно се представят като отделно определими. Същите съображения според мен са приложими и към точки 44—46 от решение от 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum (C‑78/03 P, EU:C:2005:761).

( 40 ) Решение от 19 март 2013 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др. (C‑399/10 P и C‑401/10 P, наричано по-нататък „решение Bouygues“, EU:C:2013:175, т. 104). Всъщност Съдът обяснява, че тъй като има различни форми на държавна намеса и тъй като в съответствие с един от основните принципи за контрол на държавните помощи те трябва да се преценяват в зависимост от техните последици, не може да се изключи възможността няколко последователни мерки да се разглеждат като една-единствена за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС (т. 103).

( 41 ) Вж. също решения от 4 юни 2015 г., Комисия/MOL (C‑15/14 P, EU:C:2015:362, т. 97), от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 33), и от 10 декември 2020 г., Comune di Milano/Комисия (C‑160/19 P, EU:C:2020:1012, т. 72).

( 42 ) Решение от 19 септември 2000 г. (C‑156/98, EU:C:2000:467).

( 43 ) Решение от 13 юни 2002 г.(C‑382/99, EU:C:2002:363).

( 44 ) Решение от 28 юли 2011 г. (C‑403/10 P, непубликувано, EU:C:2011:533), което потвърждава по този въпрос решение от 15 юни 2010 г., Mediaset/Комисия (T‑177/07, EU:T:2010:233).

( 45 ) Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 262, 2016 г., стр. 1).

( 46 ) Вж. заключението ми по съединени дела Испания и др./Комисия (C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P, EU:C:2022:744, т. 114 и 115).

( 47 ) Решение от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия (C‑382/99, EU:C:2002:363).