<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-15/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0015</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:10">EU:C:2020:10</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C-15/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Azienda Municipale Ambiente</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200116">16 януари 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑15/19</HT></P><P>A.m.a. — Azienda Municipale Ambiente SpA</P><P>срещу</P><P>Consorzio Laziale Rifiuti — Co.La.Ri.</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Околна среда</KEYWORD><KEYWORD>Отпадъци</KEYWORD><KEYWORD>Директива 1999/31</KEYWORD><KEYWORD>Депа</KEYWORD><KEYWORD>Разходи депонирането на отпадъци</KEYWORD><KEYWORD>Съществуващи депа</KEYWORD><KEYWORD>Прилагане на Директивата във времето</KEYWORD><KEYWORD>Промяна на първоначално предвидените в договора такси за обезвреждане</KEYWORD><KEYWORD>Забрана на обратното действие</KEYWORD><KEYWORD>Правна сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Защита на оправданите правни очаквания</KEYWORD><KEYWORD>Пропорционалност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Съгласно правото в областта на отпадъците разходите за управлението на отпадъци по принцип трябва да се понасят от първоначалните притежатели на отпадъци. От това следва ли обаче, че ако в резултат от приемането на Директивата относно депонирането на отпадъци<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 1999/31/EО на Съвета от <DATE ISO="19990426">26 април 1999 г.</DATE> относно депонирането на отпадъци (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">ОВ L 182, 1999 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94), изменена с Директива 2011/97/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 година</DATE> за изменение на Директива 1999/31/ЕС по отношение на специфичните критерии за съхранение на метален живак, считан за отпадък (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="328" PAGE.FIRST="49" DATE.PUB="2011">ОВ L 328, 2011 г., стр. 49</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> разходите за експлоатация на депото се увеличат, операторът на депо може да иска впоследствие допълнителни такси от предприятие, което в миналото е предало отпадъци за депониране?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Този въпрос се поставя в настоящото дело, тъй като Директивата относно депонирането на отпадъци, приета през 1999 г., предвижда фаза на поддръжка на депото след неговото закриване за най-малко 30 години след закриване на депото, докато преди това в националното право е била определена поддръжка на съответното депо след неговото закриване само за период от десет години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>За да се отговори на въпроса, следва да се изяснят релевантните разпоредби на Директивата относно депонирането на отпадъци в светлината на забраната на обратното действие, както и на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директивата относно депонирането на отпадъци</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съображения 25 и 26 от Директивата относно депонирането на отпадъци разясняват прилагането във времето на Директивата относно депонирането на отпадъци:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>(25)</NO.P><TXT>като има предвид, че за площадките за депа, които са били затворени преди датата на въвеждане на настоящата директива, не трябва да подлежат на разпоредбите, които последната съдържа в областта на процедурата по затваряне;</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(26)</NO.P><TXT>като има предвид, че следва да се регламентират условията на бъдеща експлоатация на съществуващите депа с оглед да се приемат в определен срок необходимите мерки за тяхното привеждане в съответствие с настоящата директива на базата на план за подобряване условията на площадката<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Разходите за поддръжка след закриването са разгледани в съображение 29 от Директивата относно депонирането на отпадъци:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>като има предвид, че трябва да се вземат мерки, за да се гарантира исканата цена за депонирането на отпадъците да се определи така, че да покрие всички разходи по изграждането и експлоатацията на депото, включително, доколкото е възможно, финансовата сигурност или нейния еквивалент, която операторът трябва да осигури, както и разходите за закриването на депа, включително и необходимото управление след закриването<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Разрешителното за депо е уредено в член 8, буква а) от Директивата относно депонирането на отпадъци:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>компетентният орган да не издава разрешително, докато не се увери, че:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>iv)</NO.P><TXT>преди започване на операциите по депонирането заявителят е приел или ще приеме подходящите [мерки] под формата на финансово обезпечаване или всякакви други еквиваленти начини съгласно условията и реда за приемане от държавите членки, така, че задълженията (в това число и разпоредбите относно управлението след закриване), договорени съгласно разрешителното, издадено в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, да се изпълнят и изискваните по член 13 процедури по закриване да се спазят. Тази гаранция или нейният еквивалент ще се поддържа толкова дълго, колкото се изисква за поддръжката и управлението на площадката, в съответствие с член 13, буква г). […]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 10 от Директивата относно депонирането на отпадъци се отнася до разходите за депонирането на отпадъци:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Държавите членки приемат необходимите мерки, за да може общите разходи за инсталацията и експлоатацията на депо, включително, доколкото е възможно, разходите за финансовата гаранция или на нейния еквивалент, посочени в член 8, буква а), iv), както и предвидените разходи за закриването на площадката и на нейната поддръжка след закриването за период най-малко от тридесет години да бъдат покрити от изискваната от оператора цена за [обезвреждането] на всеки вид отпадъци в това депо. […]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Процедурата по закриване и поддръжка след закриването се уреждат в член 13 от Директивата относно депонирането на отпадъци:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Държавите членки по целесъобразност приемат мерки в съответствие с разрешителното, за да може:</P><P>a) […]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>депото или част от него да се считат за окончателно закрити само когато компетентният орган извърши окончателна проверка на площадката, оцени всички направени от оператора доклади и даде на оператора своето разрешение за закриване. Това по никакъв начин не [ограничава] отговорността на оператора[, посочен в] разрешителното;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>след окончателното закриване на депото операторът да отговаря за неговата поддръжка, за мониторинга и контрола по време на последващите грижи за такъв срок, какъвто е определен от компетентния орган, като се вземе предвид времето, през което депото може да представлява опасност.</TXT><P>Операторът уведомява компетентния орган за всяко неблагоприятно въздействие върху околната среда, установено чрез процедурите по контрол, и се съобразява с решението на компетентния орган за естеството и графика на корективните мерки;</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>толкова дълго време, колкото компетентният орган счита, че депото може да представлява опасност за околната среда, и без да се засяга каквото и да било общностно или национално законодателство по отношение на [отговорността на] притежателя на отпадъците, операторът на депото да е отговорен за мониторинга и анализа на газовете, отделяни от депата, и инфилтратите от площадките, както и режима на подземните води в околностите на депата, в съответствие с приложение III<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Прилагането на Директивата относно депонирането на отпадъци по отношение на съществуващи депа се регламентира в член 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Държавите членки приемат мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на въвеждане на настоящата директива да продължат да действат само ако посочените по-долу мерки са приложени възможно най-рано и най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>В срок от една година, считано от […] [<DATE ISO="20010716">16 юли 2001 г.</DATE>], операторът на депо подготвя и представя за одобрение от компетентните органи план за подобряване на условията в депото, който включва изброените в член 8 елементи и всякакви корективни мерки, които той смята за необходими, за да спази изискванията на настоящата директива, с изключение на изложените в приложение I, точка 1.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>След представянето на плана за подобрение компетентният орган взема окончателно решение относно продължаването на експлоатацията на базата на споменатия план за подобрение и на настоящата директива. Държавите членки приемат необходимите мерки, за да може в най-кратки срокове, в съответствие с член 7, буква ж) и член 13, да се пристъпи към закриване на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността в съответствие с член 8.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>На основата на представения план за подобрение компетентният орган разрешава необходимата дейност и определя преходен период за изпълнението на плана. Всяко съществуващо депо трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива, с изключение на тези от приложение I, точка 1, най-късно осем години [след] […] [<DATE ISO="20010716">16 юли 2001 г.</DATE>]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директивата за отпадъците</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>При постановяването на спорното арбитражно решение основните разпоредби на правото на Съюза в областта на отпадъците се съдържат в Директивата за отпадъците от 2008 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081119">19 ноември 2008 година</DATE> относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="312" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2008">ОВ L 312, 2008 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, като съответстващите разпоредби се съдържат още в предходните редакции на същата директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива 75/442/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19750715">15 юли 1975 година</DATE> относно отпадъците (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="194" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="1975">ОВ L 194, 1975 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>) в различните ѝ редакции, както и Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060405">5 април 2006 година</DATE> относно отпадъците (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="114" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2006">ОВ L 114, 2006 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 13 от днес приложимата Директива за отпадъците съдържа основополагащото в материята на управлението на отпадъците задължение за закрила, регламентирано в член 4 от предходната директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че управлението на отпадъците се извършва, без да се застрашава човешкото здраве, без да се вреди на околната среда […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В член 14, параграф 1 от Директивата за отпадъците се урежда принципът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, предвиден по-рано в член 11, а впоследствие — в член 15:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>В съответствие с принципа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, разходите за управление на отпадъците се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Италианският Законодателен декрет 36/2003</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 15, алинея 1 от Decreto legislativo del <DATE ISO="20030113">13 gennaio 2003</DATE>, n. 36, Attuazione della direttiva 1999/31/CE relativa alle discariche di rifiuti<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>(GURI № 59 от <DATE ISO="20030312">12 март 2003 г.</DATE>, SO № 40).</P></NOTE> (Законодателен декрет № 36 от <DATE ISO="20030113">13 януари 2003 г.</DATE> за транспониране на Директива 1999/31 относно депонирането на отпадъци) урежда таксите, прилагани в депото:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Цената за депонирането на отпадъци в депото трябва да покрива разходите за изграждането и експлоатацията на инсталацията, разходите за предоставяне на финансова гаранция, както и предвидените разходи за закриване на инсталацията и за нейната поддръжка след закриването за периода, посочен в член 10, параграф 1, буква i)<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 17, алинея 3 от Законодателния декрет предвижда срок за адаптиране на съществуващите депа към новите изисквания:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>В срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящия декрет, притежателят на разрешителното по параграф 1 или упълномощеният от него оператор на депото представя на компетентния орган план за подобряване на условията в депото в зависимост от критериите по настоящия декрет, включително финансовите гаранции по член 14<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Azienda Municipale Ambiente spa (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>AMA<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), предприятие на града Рим, и Consorzio Laziale Rifiuti (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Consorzio<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), оператор на депото за отпадъци Malagrotta, са обвързани със сключен на <DATE ISO="19960126">26 януари 1996 г.</DATE> договор за възлагане на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>обществена поръчка за услуги<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> за обезвреждане на отпадъци. Този договор предвижда задължение за поддръжка на депото след неговото закриване за период от десет години след закриването на депото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>След като Директивата относно депонирането на отпадъци и Законодателният декрет 36/2003 удължават срока за поддръжката след закриването на депо Malagrotta на най-малко 30 години, таксите за отпадъците, които следва да бъдат плащани в бъдеще, са адаптирани към по-продължителния срок за следексплоатационни грижи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Освен това с арбитражно решение от <DATE ISO="20120208">8 февруари 2012 г.</DATE> AMA е осъдено да плати на Consorzio поради по-продължителния срок на поддръжката на депото след неговото закриване допълнителни разходи в размер на над 76 милиона евро за времето преди адаптирането на таксите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Corte d’Appello di Roma (Апелативен съд Рим, Италия) потвърждава арбитражното решение. AMA обжалва това решение пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>AMA се оплаква от Апелативния съд за това, че тълкувал правната уредба за транспониране на Директивата относно депонирането на отпадъци в смисъл, че увеличаването на срока за поддръжката на депото след неговото закриване и свързаните с това разходи се прилагали и по отношение на вече депонираните отпадъци. Прилагането на членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 и по отношение на съществуващите депа противоречало на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на забраната на обратното действие и на принципа на целесъобразност. През годините AMA вече било заплатило на Consorziо суми, които значително надхвърляли претендираните от него разходи. Освен това потвърждаването на осъдителното съдебно решение щяло да застраши финансовата стабилност на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Поради това Върховният касационен съд отправя до Съда следните въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1.</NO.P><TXT>Съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд за прилагане с обратно действие на членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003, които транспонират в националното право членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци, в резултат на което съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, се обвързват безусловно с наложените с тези разпоредби задължения, и по-специално с удължаването от десет на 30 години на срока за следексплоатационните грижи на съществуващите депа?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По-конкретно, съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци — които съответно приканват държавите членки да приемат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>необходимите мерки, за да може общите разходи за инсталацията и експлоатацията на депо, включително, доколкото е възможно, разходите за финансовата гаранция или на нейния еквивалент, посочени в член 8, буква а), подточка iv), както и предвидените разходи за закриването на площадката и на нейната поддръжка след закриването за период най-малко от тридесет години да бъдат покрити от изискваната от оператора цена за унищожаването на всеки вид отпадъци в това депо<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на транспониране на настоящата директива да продължат да действат<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> — тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, въпреки че при изпълнение на така наложените задължения, включително що се отнася до посочените депа, член 17 ограничава мерките за транспониране, като установява преходен период, и не предвижда никаква мярка за смекчаване на финансовите последици, които възникват за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>притежателя<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> от удължаването?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи посочените членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, включително що се отнася до финансовите тежести, произтичащи от така наложените задължения, и по-специално от удължаването на срока за следексплоатационните грижи от десет на 30 години, възлагайки тези финансови тежести на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>притежателя<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и легитимирайки по този начин изменение в ущърб на притежателя на тарифите, установени в договорите, уреждащи дейността по обезвреждане на отпадъци?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Накрая, съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи посочените членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, включително що се отнася до финансовите тежести, произтичащи от така наложените задължения, и по-специално от удължаването на срока за следексплоатационните грижи от десет на 30 години, приемайки че — за целите на определянето на тези тежести — ще бъдат взети предвид не само отпадъците, които ще бъдат депонирани, считано от влизането в сила на разпоредбите за транспониране, но и отпадъците, които вече са били депонирани?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Azienda Municipale Ambiente, Consorzio Laziale Rifiuti и Европейската комисия. В устната фаза на проведеното на <DATE ISO="20191127">27 ноември 2019 г.</DATE> съдебно заседание обаче вземат участие само АМА и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Преди да разгледам въпросите, отправени от Касационния съд, ще разгледам накратко допустимостта им.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Consorzio счита преюдициалното запитване за недопустимо, тъй като въпросите не са от значение за решаването на спора в главното производство. По-специално, тези въпроси не били предмет на въззивното производство и поради това не можели да бъдат предмет на производството пред Върховния касационен съд.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Вярно е, че дадено преюдициалното запитване е допустимо само доколкото отправените до Съда въпроси са от значение за решаването на спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика обаче въпросите, които са свързани с тълкуването на общностното право и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cartesio</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:723">EU:C:2008:723</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Ето защо Съдът не следва да проверява дали от гледна точка на италианското процесуално право преюдициалните въпроси са от значение за решаването на спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>От гледна точка на правото на Съюза обаче релевантността им е очевидна: съдебно признатото право на иск на Consorzio се основава на обстоятелството, или най-малкото арбитражният съд приема така, че съгласно Директивата относно депонирането на отпадъци срокът на отговорността на AMA за поддръжката след закриването на депо Malagrotta е увеличен от десет на 30 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Поради това преюдициалното запитване е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По въпросите, поставени от Върховния касационен съд</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Върховния касационен съд иска да установи дали членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци допускат съответните италиански транспониращи разпоредби да се тълкуват в смисъл, че е възможно по-късно операторът на депото да иска от притежателите на отпадъци, които са депонирали отпадъци в миналото, допълнителни такси за удължения срок на поддръжката на депото след неговото закриване от десет на 30 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>По-специално, той се съмнява дали прилагането на задължението за по-продължителни следексплоатационни грижи е съвместимо със забраната на обратното действие, както и с принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност, и поради това поставя на Съда четири въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>С първия въпрос трябва да се изясни дали съществуващи депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, са безусловно обвързани със задълженията по членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци, и по-специално с предвиденото удължаването на поддръжката на депото след неговото закриване от десет на 30 години. В същия смисъл е четвъртият въпрос относно задължението за по-продължителни следексплоатационни грижи и по отношение на отпадъци, които за депонирани преди влизането в сила на законодателство за транспониране. Най-напред ще разгледам тези два въпроса, доколкото те се отнасят до оператора на депото за отпадъци.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Доколкото обаче четвъртият въпрос се отнася до притежателя на отпадъци, ще го разгледам заедно с втория и третия въпрос в контекста на обстоятелството дали Директивата относно депонирането на отпадъци изисква да се събират впоследствие допълнителни такси за депонирането на отпадъци. Вторият въпрос има за цел именно да се установи дали Италия е<?PAGE NO="8"?> била длъжна да предвиди разпоредби, с които да се ограничи изискването на допълнителни такси впоследствие от някогашните притежатели на отпадъци. Третият въпрос е относно последиците от транспонирането на членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци върху съществуващите споразумения между оператора на депото за отпадъци и някогашните притежатели на отпадъци.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По прилагането на задължението за поддръжка на депото след неговото закриване по отношение на съществуващи депа и вече депонирани отпадъци</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Първият и четвъртият въпрос са относно прилагането на задължението за поддръжка след закриването на депата, които вече са в експлоатация при влизането в сила на Директивата относно депонирането на отпадъци.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По задължението за поддръжка след закриването на съществуващи депа</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Прилагането на Директивата относно депонирането на отпадъци се урежда от член 14. Съгласно него държавите членки приемат мерки, за да могат депата, които разполагат с разрешителни, или депата в експлоатация към момента на транспониране на настоящата директива (<DATE ISO="20010716">16 юли 2001 г.</DATE>) да продължат да бъдат експлоатирани само ако до най-късно осем години след това (до <DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>) са приложени определени мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>По отношение на тези съществуващи депа член 14, буква б) от Директивата относно депонирането на отпадъци предоставя на държавите членки две възможности за изпълнение на задълженията им. Те или издават разрешително за продължаване на експлоатацията на тези депа в съответствие с Директивата относно депонирането на отпадъци, или предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че депата, които не са получили разрешително за последваща експлоатация, ще бъдат закрити във възможно най-кратък срок в съответствие с член 7, буква ж) и член 13<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/България</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑145/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:502">EU:C:2015:502</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160225">25 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:117">EU:C:2016:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181128">28 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Словения</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑506/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:959">EU:C:2018:959</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:243">EU:C:2019:243</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Ако експлоатацията е разрешена след <DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, както е изглежда в разглеждания случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Както е установено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141015">15 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑323/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2290">EU:C:2014:2290</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, член 14, буква в) от Директивата относно депонирането на отпадъци предвижда, че съществуващо депо трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива, с изключение на тези, предвидени в точка 1 от приложение I, най-късно до изтичането на преходния период. Последните се отнасят до местоположението на депото и поради това не са от значение за разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>За сметка на това задълженията за поддръжка на съответното депо след неговото закриване съгласно член 13, буква в) от Директивата относно депонирането на отпадъци са напълно приложими най-късно след изтичането на преходния период. След тази дата операторът трябва да полага следексплоатационни грижи за такъв срок, какъвто е определен от компетентния орган, като се вземе предвид времето, през което депото може да представлява опасност. Съгласно член 8, буква а), подточка iv) той трябва да обезпечи разходите до края на поддръжката на депото след неговото закриване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Задълженията на оператора за поддръжка на депото след неговото закриване биха били приложими дори ако депото не продължава да бъде в експлоатация, а би било закрито преди изтичането на преходния период. Всъщност дори в този случай член 14, буква б) от Директивата относно депонирането на отпадъци препраща към член 13.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Следователно от изричния текст на Директивата относно депонирането на отпадъци следва, че операторите на депа, които към датата на изтичане на срока за транспониране — <DATE ISO="20010716">16 юли 2001 г.</DATE> — са били в експлоатация, имат задължение за следексплоатационни грижи докато депото вече не представлява опасност. Както е уточнено в съображение 25, това задължение не засяга единствено депата, които са затворени преди тази дата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По разширяването на обхвата на задължението за поддръжка на депото след закриването до стари отпадъци</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Задължението за поддръжка на депото след закриването му не разграничава изрично отпадъците в зависимост от това дали са извозени и депонирани преди или след изтичането на срока за транспониране. Ето защо, както и при четвъртия въпрос, може да се постави въпросът дали в светлината на забраната на обратното действие и правната сигурност това задължение може да се отнася изключително за отпадъци, които по-късно са извозени и депонирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Както Consorzio илюстрира с примера на депото Malagrotta, подобно ограничение на практика обаче е трудно изпълнимо, тъй като старите и новите отпадъци в депото са смесени и заедно образуват опасностите, които трябва да се преодолеят чрез следексплоатационните грижи. Следователно поддръжката след закриването по правило трябва да обхващат депата изцяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Би било възможно да се мисли единствено от задължението за поддръжка на депото след неговото закриване съгласно Директивата относно депонирането на отпадъци да се изключат ясно отграничените участъци от депата, които към датата на изтичането на срока за транспониране вече не се експлоатират и не могат да взаимодействат с участъците, които продължават да са в експлоатация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>По отношение на такива участъци обаче по принцип би следвало да се прилагат поне изискванията на различните редакции на Директивата за отпадъците, в сила от 1977 г. Ето защо държавите членки следва да гарантират, че нито човешкото здраве ще бъде застрашено, нито ще бъдат нанесени щети на околната среда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. точка 11 по-горе.</P></NOTE>, и че следва да се спазва принципът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. точка 12 по-горе.</P></NOTE>. Въпреки това държавите членки имат значителна свобода на преценка по отношение на организацията на необходимата поддръжка след закриването и разпределението на разходите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>В този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Futura Immobiliare и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑254/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:479">EU:C:2009:479</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В преюдициалното запитване липсва информация относно обстоятелството дали в главното производство са разгледани такива стари участъци от депото. Consorzio по-скоро твърди, че различните участъци са тясно свързани помежду си. Ето защо Съдът не следва да се произнася по условията, при които определени по-стари участъци на съществуващо депо вече не попадат в приложното поле на Директивата относно депонирането на отпадъци, и може да приеме за по-нататъшното обсъждане, че става въпрос за поддръжка след закриването на депо, което е било в експлоатация към датата на изтичане на срока за транспониране на Директивата относно депонирането на отпадъци.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По забраната на обратното действие и принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>AMA и Върховният касационен съд обаче поставят под съмнение обстоятелството, че прилагането на задължението за поддръжка на депото след неговото закриване е съвместимо със забраната на обратното действие и принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност са част от правния ред на Съюза. Поради това те трябва да се спазват както от институциите на Съюза, така и от държавите членки при упражняване на правомощията, предоставени им от правната уредба на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981203">3 декември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Belgocodex</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑381/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:589">EU:C:1998:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050426">26 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Goed Wonen<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑376/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:251">EU:C:2005:251</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plantanol</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑201/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:539">EU:C:2009:539</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151210">10 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Veloserviss</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑427/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:803">EU:C:2015:803</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>За да се гарантира спазването на тези принципи, материалноправните норми на Съюза трябва да се тълкуват като отнасящи се до заварени при влизането им в сила положения (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>situations acquises<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>) само доколкото от тяхната формулировка, предназначение или систематика ясно произтича, че трябва да им бъде вменено именно такова правно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811127">27 ноември 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meridionale Industria Salumi и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>212/80—217/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:270">EU:C:1981:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820210">10 февруари 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bout</NAME.CASE> (<NO.CASE>21/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:47">EU:C:1982:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020129">29 януари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pokrzeptowicz-Meyer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:57">EU:C:2002:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Andersen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/13 Р</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:647">EU:C:2015:647</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Textilis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑21/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:199">EU:C:2019:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност в общия случай принципът на правната сигурност не допуска да се определи началото на времевия обхват на акт на Общността към момент отпреди публикуването му. По изключение това може да не е така, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на засегнатите лица са надлежно зачетени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790125">25 януари 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Racke</NAME.CASE> (<NO.CASE>98/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:14">EU:C:1979:14</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19901113">13 ноември 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fédesa и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑331/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:391">EU:C:1990:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:741">EU:C:2006:741</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190430">30 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Съвет (Квоти за риболов на средиземноморска риба меч)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑611/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:332">EU:C:2019:332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Дадена нова норма обаче се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, създадено при действието на предходната норма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19731205">5 декември 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>SOPAD</NAME.CASE> (<NO.CASE>143/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:145">EU:C:1973:145</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020129">29 януари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pokrzeptowicz-Meyer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:57">EU:C:2002:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Andersen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/13 Р</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:647">EU:C:2015:647</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Приложното поле на принципа на защита на оправданите правни очаквания не може да се разширява толкова, че да препятства изобщо прилагането на новата норма спрямо бъдещите последици на положения, създадени преди това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790516">16 май 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tomadini</NAME.CASE> (<NO.CASE>84/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:129">EU:C:1979:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020129">29 януари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pokrzeptowicz-Meyer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:57">EU:C:2002:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Andersen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/13 Р</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:647">EU:C:2015:647</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Задължението за поддръжка след закриването на депа, които са все още в експлоатация към изтичането на срока за транспониране на Директивата относно депонирането на отпадъци, е такъв случай на прилагане на нова норма към бъдещите последици на положение, възникнало при действието на предходната норма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Това задължение не е в противоречие и с принципа за пропорционалност. Наблюдението на рисковете на закрито депо съответства на целта за високо равнище на защита, установена в член 3, параграф 3 ДЕС, член 37 от Хартата и член 191, параграф 2 ДФЕС. Задължението за следексплоатационни грижи насърчава тази цел и не се налага по-малко ограничителна мярка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Накрая, целесъобразно е също това задължение да бъде възложено на оператора на депото. Чрез експлоатацията на депото той реализира приходи и по правило познава депото най-добре. Освен това задължението за поддръжка на депото след неговото закриване не е въведено изненадващо с Директивата относно депонирането на отпадъци, а в крайна сметка следва от различните редакции на Директивата за отпадъците, прилагани от 1977 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Следователно на първи и четвърти въпрос, доколкото засягат оператора на депото, следва да се отговори, че съгласно членове 10, 13 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци операторът на депо за отпадъци, което се експлоатира към датата на изтичането на срока за транспониране на Директивата, трябва да бъде задължен да гарантира поддръжката на депото след неговото закриване за най-малко 30 години след закриването на депото. По принцип не е възможно отпадъците, депонирани след изтичането на срока за транспониране на Директивата, да се отграничават от тези, депонирани преди тази дата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разходите за поддръжката на депото след неговото закриване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Отговорността за разходите за поддръжката на депото след неговото закриване, посочени от Върховния касационен съд във втория и третия въпрос, както и в четвъртия, доколкото в него се разглежда положението на притежателите на отпадъци, следва да се разграничава от задължението на оператора на депото за следексплоатационни грижи. По принцип в съответствие с принципа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> тези разходи трябва да бъдат в тежест на притежателите на отпадъци, които предават отпадъци за депониране в депото. Това разпределение на разходите се основава на член 10 от Директивата относно депонирането на отпадъци (вж. буква а) по-долу), но съществуват съмнения по отношение на приложимостта му към отпадъци, които са предадени преди изтичането на срока за транспониране на Директивата относно депонирането на отпадъци (вж. буква б) по-долу).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Нормативното съдържание на член 10 от Директивата относно депонирането на отпадъци</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Видно и от съображение 29 от Директивата относно депонирането на отпадъци, държавите членки трябва да вземат мерки, за да се гарантира, че исканата цена за обезвреждането на отпадъци чрез депонирането им покрива всички разходи по изграждането и експлоатацията на депото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100225">25 февруари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pontina Ambiente</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:87">EU:C:2010:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Това изискване е израз на принципа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, който в съответствие с позицията на Съда във връзка с различни редакции на Директивата за отпадъците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040907">7 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van de Walle и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑1/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:490">EU:C:2004:490</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно Директива 75/442/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19750715">15 юли 1975 година</DATE> относно отпадъците (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="194" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="1975">ОВ L 194, 1975 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19910318">18 март 1991 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="078" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1991">ОВ L 78, 1991 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>); от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080624">24 юни 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Commune de Mesquer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑188/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:359">EU:C:2008:359</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно Директива 75/442, изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от <DATE ISO="19960524">24 май 1996 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="135" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1996">ОВ L 135, 1996 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>); от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Futura Immobiliare и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑254/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:479">EU:C:2009:479</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060405">5 април 2006 година</DATE> относно отпадъците (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="114" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2006">ОВ L 114, 2006 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170330">30 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>VG Čistoća</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:242">EU:C:2017:242</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно Директивата за отпадъците.</P></NOTE> налага разходите по обезвреждане на отпадъците да се поемат от техните притежатели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100225">25 февруари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pontina Ambiente</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:87">EU:C:2010:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Прилагането на принципа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> се вписва в целта на Директивата относно депонирането на<?PAGE NO="12"?> отпадъци, която съгласно член 1, параграф 1 е да се изпълнят изискванията на Директивата за отпадъците, и по-специално на член 4 от нея, който налага на държавите членки включително да предприемат необходими мерки за насърчаване предотвратяването или намаляването на генерирането на отпадъци<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100225">25 февруари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pontina Ambiente</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:87">EU:C:2010:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), също относно Директива 75/442, изменена с Решение 96/350.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Посочените в член 10 от Директивата относно депонирането на отпадъци разходи включват изрично предвидените разходи за закриването на площадката на депото и за поддръжката след закриването му за срок най-малко от 30 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Съгласно член 14, буква в) от Директивата относно депонирането на отпадъци настоящото правило следва да се приложи по отношение на съществуващи депа, които продължават да са в експлоатация, най-късно до изтичането на преходния период, тъй като от този момент се прилагат изискванията на Директивата за тези депа. Следователно от тази дата поддръжката на депото след неговото закриване следва да се включва в исканата цена за депонирането на отпадъците в съществуващи депа.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По последващото увеличение на таксите за обезвреждане</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Констатациите относно задължението за поддръжка на депото след неговото закриване и относно размера на таксите от момента на прилагането на член 10 от Директивата относно депонирането на отпадъци спрямо съществуващи депа обаче не позволяват да се определи дали таксите за предходни периоди могат впоследствие да бъдат увеличени с разходите за следексплоатационни грижи с по-голяма продължителност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци не съдържат изрично правило в това отношение. Напротив, член 14, буква в) изисква единствено депата, които продължават да бъдат в експлоатация, да отговарят на изискванията на Директивата до изтичането на преходния период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Ако съществуващо депо не продължава да бъде в експлоатация, а бъде закрито, член 14, буква б) препраща само към член 7, буква ж) и член 13, но не и към член 10. Не е възможно обаче да се приеме, че необходимата съгласно член 13, буква в) поддръжка след закриването при тези депа по принцип може да бъде прекратена по-рано отколкото при депата, които продължават да са в експлоатация. Възможно е компетентните органи дори да заключат, че депото може да представлява опасност повече от 30 години, така че поддръжката след неговото закриване по член 13, буква в) да бъде по-продължителна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Следователно, противно на мнението на Комисията, разпоредбите на Директивата относно депонирането на отпадъци <HT TYPE="ITALIC">не</HT> предвиждат изрично притежателите на отпадъци, които в миналото са депонирали отпадъци в дадено депо, но са платили за това цена, която не е достатъчна за покриването на предвидените разходи за следексплоатационни грижи за тридесет години, впоследствие да заплатят допълнителна такса, за да покрият недостига.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Принципът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> обаче подкрепя идеята тези допълнителни разходи да се понасят и от такива притежатели на отпадъци. Действително в контекста на член 10 Директивата относно депонирането на отпадъци не посочва изрично този принцип, но съгласно член 191, параграф 2 ДФЕС той е основен принцип на правото на Съюза в областта на околната среда и поради това задължително трябва да се вземе предвид при тълкуването му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Освен това още преди приемането на Директивата относно депонирането на отпадъци различните редакции на Директивата за отпадъците предвиждат притежателите на отпадъци, които предават отпадъците си на предприятие за депониране на отпадъци, да понасят разходите за тяхното депониране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. точка 12 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Ако Италия правилно е транспонирала тези разпоредби и същевременно е взела необходимите мерки, за да осигури обезвреждането на отпадъците, без да се поставя в опасност здравето на човека и да се вреди на околната среда (член 4 от действащите преди това редакции на Директивата за отпадъците), таксите за депонирането на отпадъци дори в миналото са щели да бъдат достатъчни за покриването на разходите за следексплоатационни грижи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>За разлика от това увеличените впоследствие такси биха постигнали принципа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> в значително по-малка степен. Действително те биха били в съответствие с отговорността на притежателите на отпадъците за причиненото замърсяване. Накрая, без техните действия отпадъците изобщо не биха възникнали. Контролната функция на принципа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>замърсителят плаща<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> обаче не би могла повече да бъде прилагана, тъй като притежателите на отпадъци по-късно вече няма да са в състояние да планират поведението си спрямо реалните разходи за депонирането на отпадъците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Решаващо значение обаче имат принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност. Както вече беше отбелязано, те изискват материалноправните норми на Съюза да се тълкуват като отнасящи се до заварени при влизането им в сила положения (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>situations acquises<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>) само доколкото от тяхната формулировка, предназначение или систематика <HT TYPE="ITALIC">ясно</HT> произтича, че трябва да им бъде вменено именно такова правно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. точки 46 и 47 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Задължението на притежателите на отпадъци впоследствие да заплащат допълнителни разходи за депонирането на отпадъци, не би било съвместимо с тези изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Първо, именно формулировката, целта и структурата на Директивата относно депонирането на отпадъци, по-специално на членове 10 и 14 от нея, не са достатъчно ясни, за да имат обратно действие по отношение на режима на разходите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Второ, освен това е престанало да е налице фактическото положение, при което притежател на отпадъци е депонирал отпадъци в дадено депо и е заплатил исканите за това такси. По отношение на тези такси неговото положение съответства на положението на длъжник, чието митническо задължение предхожда влизането в сила на нова материалноправна уредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990907">7 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Haan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:393">EU:C:1999:393</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021114">14 ноември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ilumitrónica</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑251/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:655">EU:C:2002:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060223">23 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Molenbergnatie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑201/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:136">EU:C:2006:136</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и на положението на получател на помощ, който е получил помощта преди влизането в сила на нов кодекс за помощите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020924">24 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/00 P и C‑75/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:524">EU:C:2002:524</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0117">117</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Това, разбира се, не изключва възможността договорът между Consorzio и AMA да урежда разпределението на разходите по друг начин. В този смисъл е възможно положение, при което в случай на допълнителни разходи се предвиждат последващи права на оператора. Освен това не би било изненадващо, ако Consorzio експлоатира депото само за AMA и поради това AMA непряко продължава да бъде притежател на отпадъците. В тези случаи не би ставало въпрос за прилагане на член 10 от Директивата относно депонирането на отпадъци, а само за тълкуването на договора, сключен между тези две страни, което не е от компетентността на Съда. Освен това преюдициалното запитване не съдържа информация относно подобно положение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Напротив, в разглежданата в настоящия случай фактическа обстановка следва да се приеме, че е възможно при това тълкуване на членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци операторът на съществуващо депо, което продължава да бъде в експлоатация, да не може да покрива със събраните такси разходите за поддръжката на депото след неговото закриване. Такава опасност по-специално съществува, ако са налице пропуски при транспонирането на Директивата за отпадъците от съответната държава членка, така че при изчисляването на разходите за депониране на отпадъци да не са отчетени в достатъчна степен следексплоатационните грижи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Действително AMA изтъква, че увеличението на таксите за бъдещо депониране на отпадъци, извършено след транспонирането на Директивата относно депонирането на отпадъци, вече би било достатъчно за финансирането на по-продължителната поддръжка на депото след неговото закриване. Поне националните съдилища обаче считат, че тези допълнителни приходи не са достатъчни. Освен това е възможно пазарът на депа или оставащият период на експлоатацията да не допуска генериране на достатъчно приходи чрез увеличението на таксите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Освен държавата членка обаче операторът на депото най-малкото е солидарно отговорен за такъв недостиг, тъй като поради обстоятелството, че познава депото, той трябва да може най-добре да прецени обхвата на необходимите следексплоатационни грижи. Ако той е могъл правилно да приеме, че поради състоянието на депото по принцип е достатъчна поддръжка след неговото закриване само за десет години, за допълнителните следексплоатационни грижи е следвало да се направят само малки разходи. Ако състоянието на депото след десет години обаче изисква все още да бъде направен голям разход за поддръжката след неговото закриване , в такъв случай операторът на депото не е изпълнил задълженията си по отношение на управлението при определянето на продължителността на следексплоатационни грижи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Ето защо на втория и на третия въпрос, както и на четвъртия въпрос, доколкото се отнася до положението на притежателите на отпадъци, следва да отговори, че в светлината на забраната на обратното действие и принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци не дават основание да се събират допълнителни такси от някогашните притежатели на отпадъци, които са предали отпадъци на депата и са платили изискваните за това такси, ако впоследствие срокът на поддръжката на депото след неговото закриване бъде удължен и този допълнителен разходен елемент не е бил взет предвид за първоначалната такса.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>1)</NO.P><TXT>Съгласно членове 10, 13 и 14 от Директива 1999/31/EО относно депонирането на отпадъци операторът на депо за отпадъци, което се експлоатира към датата на изтичането на срока за транспониране на Директивата, трябва да бъде задължен да гарантира поддръжката на депото след неговото закриване за най-малко 30 години след закриването на депото. По принцип не е възможно отпадъците, депонирани след изтичането на срока за транспониране на Директивата, да се отграничават от тези, депонирани преди тази дата.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В светлината на забраната на обратното действие и принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания членове 10 и 14 от Директива 1999/31/EО относно депонирането на отпадъци не дават основание да се събират допълнителни такси от някогашните притежатели на отпадъци, които са предали отпадъци на депата и са платили<?PAGE NO="15"?> изискваните за това такси, ако впоследствие срокът на поддръжката на депото след неговото закриване бъде удължен и този допълнителен разходен елемент не е бил взет предвид за първоначалната такса<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>