<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2023-09-202309C107202106010-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0601-21-202300626-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="6/02/2023" name="CustomProvisoryEditionDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="7/09/2023 10:06:05" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="glMYu2wBJ2uBO2HAopnG7eXIq8z+DfJaiKFgVZ9XFdzEaoJctcuDq6q/oJR2uyfIHuGCyclnTD06RYZmHfpBJKggPfL65qCXwqoxAmSWeX/aRsEo4E0m0WR5imxcGHZMREe/iqFE6+yANQfU2/0PPNs5DOGzRZXSMl8D9Q33rsM=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0601" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2021" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 06/02/2023 09:29:52" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="d021b620b59e498ebc24ed8dc50b3941" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0601" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RD" name="NatureAff"/>
    <meta content="RD" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на N. Emiliou — Дело C‑601/21</div>
      <div id="rId22" style="default">Комисия/Полша</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      N. EMILIOU
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 2 март 2023 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑601/21
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Европейска комисия
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Република Полша
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-8" title="page-1">
      „Неизпълнение на задължения от държава членка — Обществени поръчки — Член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24/ЕС — Дерогации — Изготвяне на документи за самоличност и на други официални документи — Защита на основните интереси в областта на сигурността на държавите членки — Мерки с по-малка степен на намеса“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За публичните органи в Европейския съюз и на други места необходимостта да се защити целостта на (и общественото доверие в) официалните документи (като паспорти, бюлетини за гласуване или служебни карти на служителите на полицейските, военните и разузнавателните служби) поражда сериозни опасения за сигурността. Особено в днешния свят, в който движението на хората е лесно и бързо, а на данните още повече, тези органи са в непрестанна надпревара със закононарушителите за разработване на материали и техники, които да направят фалшифицирането и подправянето на официални документи възможно най-трудно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>) и член 346, параграф 1 ДФЕС позволяват по същество на държавите членки да приемат изключения от предвидените в тази директива процедури по отношение на някои договори за поръчки, когато защитата на основните им интереси, свързани със сигурността, може да бъде накърнена, при условие че не съществуват по-малко ограничителни мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Какви обществени интереси могат да се считат за „основни интереси, свързани със сигурността“ за тази цел? Каква е свободата на действие на държавите членки в това отношение? Има ли право държавата членка да избере равнището на защита, което смята за най-подходящо по отношение на тези интереси? Докъде стига задължението на държавата членка да разгледа и при необходимост да приеме мерки, които са по-малко ограничителни?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това са накратко основните правни въпроси, поставени в настоящото производство, по които ще се опитам да внеса яснота с настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 346, параграф 1 ДФЕС гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-3">
      „Разпоредбите на Договорите не изключват прилагането на следните правила:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-3">
      а) нито една държава членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 2014/24 относно предмета и обхвата на тази директива (в действащата понастоящем редакция):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-3">
      „1. Настоящата директива установява правила за процедурите за обществени поръчки, провеждани от възлагащи органи, във връзка с договорите за обществени поръчки […], чиято прогнозна стойност не е под праговете, предвидени в член 4.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-3">
      3. Настоящата директива се прилага при спазване на условията по член 346 ДФЕС“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2, параграф 1, точка 9 от Директива 2014/24 определя „обществените поръчки за услуги“ като „договори, чийто предмет е предоставянето на услуги, различни от посочените в точка 6“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15 („Отбрана и сигурност“), параграфи 2 и 3 от същата директива гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-3">
      „2. Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки […], които не са изключени съгласно параграф 1, когато защитата на основните интереси, свързани със сигурността на държава членка, не може да бъде гарантирана чрез мерки с по-малка степен на намеса, например чрез налагане на изисквания, насочени към защита на поверителния характер на информацията, която възлагащите органи предоставят в хода на процедурата по възлагане на обществена поръчка съгласно настоящата директива.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-3">
      Освен това в съответствие с член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС настоящата директива не се прилага за договори за обществени поръчки […], които не са изключени съгласно параграф 1 от настоящия член, когато прилагането на настоящата директива би задължило държава членка да предоставя информация, чието разгласяване тя счита за противоречащо на нейни основни интереси в областта на сигурността.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-3">
      3. Настоящата директива не се прилага, когато възлагането и изпълнението на обществената поръчка […] са обявени за секретни или трябва да бъдат придружени от специални мерки за сигурност съгласно законовите, подзаконовите или административните разпоредби в сила в дадена държава членка, при условие че държавата членка е установила, че съответните основни интереси не могат да бъдат гарантирани чрез мерки с по-малка степен на намеса, като посочените в параграф 2, първа алинея“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Полското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 11, параграф 4 от Ustawa z dnia 11 września 2019 r. — Prawo zamówień publicznych (Закон за обществените поръчки) от 11 септември 2019 г. (наричан по-нататък „Pzp от 2019 г.“):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-3">
      „Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на поръчки за изготвяне на:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-33" title="page-3">
      1) бланки на официални документи по член 5, параграф 2 от Закона за официалните документи от 22 ноември 2018 г. […], както и за тяхното персонализиране или индивидуализиране;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-34" title="page-3">
      2) бандеролни знаци;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-35" title="page-3">
      3) таксови марки и контролни стикери, предвидени в Закона за пътищата от 20 юни 1997 г. […];
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-3">
      4) бюлетини за гласуване и брайлови бюлетини за гласуване, предвидени съответно в член 40, параграф 1 и член 40а, параграф 1 от Закона за приемане на Изборния кодекс от 5 януари 2011 г. […] и в член 20 от Закона за националния референдум от 14 март 2003 г. […];
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-3">
      5) холографски знаци върху удостоверенията за право на гласуване, предвидени в член 32, параграф 1 от Закона за приемане на Изборния кодекс от 5 януари 2011 г.;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-38" title="page-3">
      6) микропроцесорни устройства със софтуер за управление на официални документи, компютърни системи и бази данни, необходими за употребата на официалните документи по член 5, параграф 2 от Закона за официалните документи от 22 ноември 2018 г., съдържащи електронен чип, съобразно тяхното предназначение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5, параграф 2 от Закона за официалните документи от 22 ноември 2018 г. съдържа следния списък с официални документи: 1) лични карти; 2) паспорти; 3) моряшки книжки по член 10, параграф 1 от Закона за морския труд от 5 август 2015 г.; 4) документи, издадени съгласно член 44, параграф 1 и член 83, параграф 1 от Закона за актовете за гражданско състояние от 28 ноември 2014 г.; 5) документи, издадени на чужденци съгласно членове 37 и 226 от Закона за чужденците от 12 декември 2013 г; 6) документи, издадени на членове на дипломатически представителства и консулски служби на чужди държави или на лице, приравнено на тях по силата на закон, конвенция или международното обичайно право, както и документи, издадени на членове на техните семейства, които са част от домакинството им съгласно член 61 от Закона за чужденците от 12 декември 2013 г.; 7) документ, издаден на граждани на Европейския съюз съгласно член 48, параграф 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на територията на Република Полша от граждани на държави — членки на ЕС, и членове на техните семейства от 14 юли 2006 г.; 8) документи, издадени на членове на семействата на граждани на Съюза съгласно член 30, параграф 1 и член 48, параграф 2 от въпросния Закон от 14 юли 2006 г.; 9) документи, издадени на чужденци съгласно член 55, параграф 1 и член 89i, параграф 1 от Закона за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република Полша от 13 юни 2003 г.; 10) изпълнителни основания, издадени от съдилища или съдебни служители; 11) копия от влезли в сила съдебни решения, с които се установява придобиването, съществуването или погасяването на право или които се отнасят до гражданското състояние; 12) копия от съдебни решения или съдебни удостоверения, с които се разрешава представляването на лице, извършването на правни действия или управляването на конкретно имущество; 13) копия от разпореждания на съдилища и съдебни служители за допускане на изпълнението на изпълнително основание, различно от изброените в член 777, параграф 1, точки 1 и 11 от Закона за приемане на Гражданския процесуален кодекс от 17 ноември 1964 г., ако техният предмет е изпълнително основание, което не е издадено от съд; 14) копия и извлечения от документи, отнасящи се до нотариалните актове по член 79, точки 1—1b) и точка 4, разрешенията по член 79, параграф 2 и протестите по член 79, параграф 5 от Закона за нотариалната дейност от 14 февруари 1991 г.; 15) удостоверения на членовете на екипажа на самолети; 16) лични военни документи, издадени на лица, вписани във военния регистър съгласно член 54, параграф 1 от Закона за всеобщото задължение за защита на Република Полша от 21 ноември 1967 г.; 17) лични военни документи, издадени съгласно член 48, параграф 1 от Закона за професионалната военна служба от 11 септември 2003 г.; 18) лични карти, издадени съгласно член 137c, параграф 1 от въпросния Закон от 11 септември 2003 г.; 19) лични карти, издадени съгласно член 54а, параграф 1 от Закона за всеобщото задължение за защита на Република Полша от 21 ноември 1967 г.; 20) бележка в паспорт по член 19, параграф 1 от Закона за паспортите от 13 юли 2006 г.; 21) визов стикер; 22) „полска карта“ (Karta Polaka); 23) карта, удостоверяваща увреждане или степен на увреждане; 24) разрешение за упражняване на лекарска професия; 25) разрешение за упражняване на професията „лекар по дентална медицина“; 26) свидетелство за управление на МПС; 27) свидетелство за професионална регистрация и свидетелство за регистрация на пътно превозно средство, с изключение на свидетелствата за регистрация на пътно превозно средство по член 73, параграф 3 от Закона за пътищата от 20 юни 1997 г.; 28) свидетелство за регистрация на МПС (karta pojazdu); 29) временно удостоверение по член 71, параграф 1 от Закона за пътищата от 20 юни 1997 г.; 30) тахографска карта по член 2, параграф 4 от Закона за тахографите от 5 юли 2018 г.; 31) свидетелство по Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), предвидено в член 2, параграф 10 от Закона за превоз на опасни товари от 19 август 2011 г.; 31а) регистрационен документ по член 4, параграф 1 от Закона за регистрация на яхти и други плавателни съдове с дължина до 24 m от 12 април 2018 г.; 32) служебни карти на: a) полицейски служители, b) гранични служители, c) държавни служители по сигурността, d) служители на Агенцията за вътрешна сигурност, e) служители на Агенцията за разузнаване, f) служители на Централното бюро за борба с корупцията, g) служители на Службата за военно контраразузнаване и професионални войници, назначени на длъжност в тази служба, h) служители на Службата за военно разузнаване и професионални войници, назначени на длъжност в тази служба, i) персонал на администрацията на местата за лишаване от свобода, j) данъчни и митнически служители, k) лица, наети в организационни звена на националната данъчна администрация, l) инспектори от Инспекцията по автомобилен транспорт, m) служители на военната полиция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата, предхождащи спора, и досъдебната процедура</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 90 от Директива 2014/24 държавите членки са били задължени да транспонират тази директива до 18 април 2016 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 14 юли 2016 г. Европейската комисия получава от полските власти уведомление за националните мерки за транспониране на посочената директива. Считайки, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по тази директива, на 25 януари 2019 г. Комисията ѝ изпраща официално уведомително писмо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмо от 25 март 2019 г. полските власти отговарят на официалното уведомително писмо, като информират Комисията за намерението си да преразгледат някои аспекти на мерките за транспониране, за да гарантират спазването в частност на Директива 2014/24. Полските власти обаче отхвърлят някои от възраженията на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 5 ноември 2019 г. полските власти уведомяват Комисията за приемането на нов закон — Pzp от 2019 г., който заменя действащото дотогава национално законодателство, считано от 1 януари 2021 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 ноември 2019 г. Комисията изпраща на Република Полша мотивирано становище, в което посочва недостатъците при транспонирането на Директива 2014/24. В това мотивирано становище Комисията приема, че с новото законодателство полските власти действително са решили някои от установените проблеми. Въпреки това Комисията поддържа останалите възражения, изложени в официалното уведомително писмо, които полските власти са отхвърлили.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговора си от 28 януари 2020 г. полските власти отново изразяват несъгласие с възраженията на Комисията, като поддържат, че въпросното национално законодателство е в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/24.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С иска си, подаден на 28 септември 2021 г., Комисията моли Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да установи, че като е добавила изключения за изготвянето на някои документи, печатни продукти и знаци, каквито изключения не са предвидени в Директива 2014/24, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 1, параграфи 1 и 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 във връзка с член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В представената на 17 декември 2021 г. писмена защита Република Полша иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли иска и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията представя репликата си на 9 февруари 2022 г., Полша представя дупликата си на 21 март 2022 г., а устните състезания на страните са изслушани в съдебното заседание, проведено на 1 декември 2022 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводите на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В иска си Комисията посочва, че при транспонирането на Директива 2014/24 в националното право Република Полша е изключила от приложното поле на тази директива договорите за поръчки за изготвяне на широк кръг от различни документи и други продукти (наричани по-нататък „разглежданите документи“). Всъщност тези поръчки са били възложени пряко на Polska Wytwórna Papierów Wartościowych (наричано по-нататък „PWPW“) — установено в Полша публично предприятие, притежавано изцяло от държавата — без да са били организирани процедури за възлагане на обществени поръчки за тази цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията припомня, че в Директива 2014/24 изрично са предвидени случаите, в които разпоредбите ѝ не се прилагат. Тя уточнява, че според практиката на Съда дерогациите са изброени изчерпателно и трябва да се тълкуват ограничително.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Комисията полското правителство не може надлежно да се позовава на член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24, за да обоснове изключването на договорите за поръчки за изготвяне на разглежданите документи от правилата за обществените поръчки. В това отношение Комисията се позовава на изводите на Съда в решение от 20 март 2018 г., Комисия/Австрия (Държавна печатница) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>), които според нея са приложими mutatis mutandis към настоящото дело. В това решение Съдът посочва по-специално, че мерките на държавите членки не могат да бъдат изключени като цяло от прилагането на правилата за обществените поръчки само поради факта че са приети в интерес на обществената сигурност или националната отбрана. Държавата членка, която се позовава на тези дерогации, трябва да докаже, че необходимата защита на тези интереси не би могла да бъде постигната чрез процедура за възлагане на обществена поръчка при условията на конкуренция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията смята, че някои от интересите, изтъкнати от полското правителство, не са свързани със сигурността на тази държава членка, още по-малко с нейните основни интереси в областта на сигурността. Освен това дори по отношение на интересите, които евентуално могат да попаднат в обхвата на това понятие, Комисията твърди, че полското правителство не е доказало, че целта да се защитят тези интереси не може да бъде постигната чрез други, по-малко ограничителни мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, Комисията твърди, че полското правителство не е обяснило защо PWPW е единственото дружество, което има необходимите опит и технически сертификати за изготвянето на разглежданите документи в съответствие с най-високите стандарти за сигурност. В този контекст Комисията отбелязва, че няколко дружества, извършващи дейност в Съюза (включително някои, установени в Полша), предлагат подобни гаранции по отношение на техническия капацитет, финансовата стабилност и сигурността. Всъщност PWPW се конкурира с тези дружества в процедури за възлагане на обществени поръчки за изготвяне на документи като разглежданите по настоящото дело за други държави — членки на Съюза (или дори за държави извън Съюза).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията смята, че нищо не пречи на възлагащия орган да постави особено високи изисквания към оферентите (по отношение на техническите и финансовите възможности, моралните качества и т.н.) и да поиска от тях необходимите доказателства в подкрепа на офертата им. По-специално членове 42 и 58 от Директива 2014/24 според Комисията дават на националните органи широка свобода на действие в това отношение. Например можело да се изиска от икономическия оператор да даде съгласие за извършване на подходящи проверки от страна на властите и да предостави гаранции за сигурността и точността на доставките, както и гаранции за платежоспособност. Също така според Комисията договорът би могъл да включва клаузи за обезщетение и за финансова и дисциплинарна отговорност в случай на неизпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията изразява съмнения дали доводът на полското правителство относно фактическата невъзможност PWPW да бъде обявено в несъстоятелност е правилен, при положение че по-специално разпоредбите на Съюза в областта на контрола върху държавните помощи може да се прилагат за финансовите помощи, предоставени на това дружество от държавата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна Република Полша подчертава, че разполага с широка система за сигурност на официалните документи и че PWPW е субект, който се контролира и управлява изцяло от държавата. Тя добавя, че съгласно националното право акциите (или правата, свързани с акции), притежавани от държавата — като тези на PWPW — по принцип не могат да се продават. Според нея по изключение евентуална продажба на тези акции би била обвързана с условието за одобрение от Министерския съвет, но би могла да се извърши само в полза на други публични предприятия, които не могат да се продават на частноправни субекти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Република Полша тази уредба позволява упражняването на пълен контрол както върху функционирането на органите на PWPW, така и върху процеса на изготвяне на официални документи. Така възлагането на дейността по изготвяне на разглежданите документи на такъв субект — без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка — ограничавало кръга на субектите, които имат достъп до информация, считана за класифицирана. Това решение също така осигурявало непрекъснатост на дейността по изготвянето, като същевременно се отстранявали рисковете, свързани с обявяване в несъстоятелност на изготвящия документите субект или с лошо изпълнение на евентуална обществена поръчка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до доводите на Комисията относно евентуална несъстоятелност на дружество като PWPW, полското правителство изтъква, че макар очевидно да е възможно притежавани от държавата дружества да бъдат обявени в несъстоятелност, този риск е нищожен предвид стратегическото им значение. Република Полша твърди, че Комисията не е изтъкнала никакви причини, поради които в случай на финансови затруднения на PWPW не би било възможно да се предостави държавна помощ на това дружество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според полското правителство фактическото и правното положение по настоящото дело не е сходно с разгледаното от Съда в горепосоченото решение Комисия/Австрия. В това отношение то припомня, че правният статут на австрийското дружество, на което е възложено отпечатването на официални документи, се различава съществено от този на PWPW, тъй като то е частноправно дружество с ограничена отговорност, чиито акции са регистрирани на фондовата борса и се притежават от частни лица. Полското правителство смята още, че контролът на австрийското правителство върху дружеството е много по-ограничен отколкото този в настоящия случай в Полша. Затова полското правителство твърди, че избраното от австрийските власти съгласно тяхното национално право равнище на защита на основните интереси на държавата е по-ниско от избраното в Полша и че последната не може да бъде задължена да намали прилаганото от нея равнище на защита до това, което е избрано от други държави.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Република Полша твърди още, че предложените от Комисията договорни гаранции не позволяват да се предотврати заплаха за интересите в областта на сигурността на държавата, която би възникнала при евентуална смяна на собственика на капитала на въпросния икономически оператор или вследствие на влияние върху управителните му органи от страна на тайните служби на трета държава или на организирана престъпна група. Що се отнася до риска от несъстоятелност на изготвящия документите субект, според Република Полша предложеното от Комисията решение да се установи критерий за допустимост под формата на удостоверение за финансово състояние, позволяващо безопасно и безпрепятствено изпълнение на договора, не би позволило да се избегне внезапно влошаване на финансовото състояние на съответния икономически оператор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно предвидените в националното право изключения според полското правителство представляват пропорционална, адекватна и необходима мярка за постигане на целта да се гарантират основните интереси в областта на сигурността на Полша на равнище, което се счита за адекватно. За да се обоснове пропорционалността на прилагането на дерогациите, според полското правителство не е необходимо да се докаже, че в случай на прилагане на посочената директива би имало особено голяма вероятност от заплаха за основните интереси в областта на сигурността на съответната държава членка. Всъщност според това правителство дори и най-малката вероятност за нанасяне на значителна вреда на интересите в областта на сигурността на държавата би представлявала основание за прилагане на въпросните дерогации.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-общо, според полското правителство Комисията не е доказала, че равнището на сигурност на държавата, което може да се постигне чрез възлагане на изготвянето на документи на субект, избран съгласно Директива 2014/24, ще бъде толкова високо, колкото когато тази дейност е възложена на дружество, собственост на държавата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало следва да се отбележи, че както изтъква Комисията (а полското правителство не твърди обратното), Директива 2014/24 по принцип е приложима по отношение на обществените поръчки за изготвяне на разглежданите документи. Всъщност е безспорно, че въпросните обществени поръчки: i) не се отнасят до услугите, секторите и случаите, за които са предвидени изключения в членове 7—12 от Директива 2014/24, и ii) имат стойност, която не е под праговете, определени в член 4 от същата директива. Освен това от член 15, параграф 1 от Директива 2014/24 е видно, че по принцип тази директива се прилага за възлагането на обществени поръчки, „организирани в областите на отбраната и сигурността“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Полското правителство обаче твърди, че такива поръчки могат да се възлагат без провеждане на предвидените в Директива 2014/24 процедури, тъй като в разглеждания случай са приложими някои от дерогациите по член 15, параграфи 2 и 3 от нея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В следващите раздели първо ще изложа съответната аналитична рамка (раздел 1), а след това ще направя анализ на доводите на страните с оглед на тази рамка (раздел 2). Заключението ми ще е, че разглежданото национално законодателство в сегашния му вид не може да се счита за попадащо изцяло в обхвата на дерогациите, разглеждани в настоящото заключение, и че следователно то нарушава разпоредбите на Директива 2014/24 (раздел 3).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Релевантната аналитична рамка</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 и член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 предвижда четири хипотези, при които тази директива „не се прилага“. Както става ясно от заглавието на тази разпоредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>), всички тези дерогации от прилагането на Директивата се отнасят до процедури за възлагане на обществени поръчки в областите на „отбраната и сигурността“, като въпросните дерогации са следните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, съгласно член 15, параграф 2, първа алинея от Директива 2014/24 последната не се прилага за обществените поръчки, „когато защитата на основните интереси, свързани със сигурността на държава членка, не може да бъде гарантирана чрез мерки с по-малка степен на намеса“. Второ, съгласно член 15, параграф 2, втора алинея Директивата не се прилага, когато нейното прилагане „би задължило държава членка да предоставя информация, чието разгласяване тя счита за противоречащо на нейни основни интереси в областта на сигурността“. Трето, член 15, параграф 3 съдържа други две хипотези, като посочва, че Директивата не се прилага, когато обществената поръчка е i) „обявен[а] за секретн[а]“ или ii) „трябва да бъд[е] придружен[а] от специални мерки за сигурност съгласно законовите, подзаконовите или административните разпоредби в сила в дадена държава членка“. И по този параграф това важи само ако „държавата членка е установила, че съответните основни интереси не могат да бъдат гарантирани чрез мерки с по-малка степен на намеса“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това уточнение следва да отбележа още, че член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС, изглежда, не добавя друга (или самостоятелна) дерогация, що се отнася до разглежданото по настоящото дело положение. Всъщност член 15, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/24 съдържа изрично позоваване на член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>), като текстовете на двете разпоредби са много сходни. Затова според мен първата от тях представлява прилагане на принципа, закрепен във втората, в уредената с Директива 2014/24 област. Съответно — след анализ на доводите на страните в светлината на разпоредбите на тази директива — не смятам за нужно да правя отделен, самостоятелен анализ по член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). В това отношение само отбелязвам, че доводите на страните, изглежда, са в съответствие с подобен подход.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Полското правителство се позовава на три дерогации по член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24, т.е. на всички, с изключение на тази, която се отнася до секретните обществени поръчки (наричани по-нататък „разглежданите дерогации“). Въпреки това нито в писменото, нито в устното си становище това правителство развива доводи, които да се отнасят конкретно до една или друга от тези дерогации. Доводите на Комисията в това отношение също не са конкретизирани, което ме навежда на мисълта, че и двете страни са съгласни (поне по принцип), че рамката за анализ на трите разглеждани дерогации е до голяма степен аналогична.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Аз съм на същото мнение. Въпреки някои разлики в текста на различните параграфи или алинеи на член 15 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>) от Директива 2014/24 и въпреки някои термини, които може да изглеждат озадачаващи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), те съдържат едни и същи основни елементи и следователно налагат Съдът да направи относително сходен анализ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обхват на разглежданите дерогации</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разглежданите дерогации по същество позволяват на държава членка да изключи обществените поръчки за определени услуги от предвидените в Директива 2014/24 процедури, когато са изпълнени следните условия: i) защитените обществени интереси са „интереси, свързани със сигурността“ на тази държава членка, ii) тези интереси може да се считат за „основни“, iii) според тази държава членка прилагането на посочената директива може да накърни защитата на тези интереси и iv) защитата на тези интереси не може да бъде гарантирана чрез мерки с по-малка степен на намеса.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-долу ще се опитам да изясня значението на тези условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието „основни интереси, свързани със сигурността“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до условията, посочени в подточки i) и ii), всяка държава членка следва да определи конкретните обществени интереси, които представляват нейните „основни интереси, свързани със сигурността“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). Същевременно обаче свободата на преценка на държавите членки в това отношение не може да е неограничена, тъй като в противен случай понятията „основни“ и „сигурност“ биха били лишени от всякакво полезно действие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Мога да приема, че е невъзможно понятието „сигурност“ да се определи по точен и изчерпателен начин. Според мен това, което действително обхваща това понятие, зависи от множество фактори, които може да се различават в отделните държави членки, а също и във времето. Същото важи и за уточнението, че защитените от държавите членки интереси, свързани със сигурността, трябва да бъдат „основни“. Това прилагателно име изисква анализ, който неизбежно е субективен (поне до известна степен): много зависи от исторически, политически и геополитически съображения, които може да се различават в отделните държави (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независимо от това, за да не бъдат сведени до формалност предвидените в член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 условия, Съдът трябва да може да провери дали, позовавайки се на разглежданите дерогации, държавата членка е превишила свободата си на преценка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>), като е изключила провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки с цел да се защитят интереси, които или не са свързани със сигурността, или са слабо свързани с нея (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение считам, че понятието „сигурност“, използвано както в член 15 от Директива 2014/24, така и в член 346 ДФЕС, съответства на понятията „обществена сигурност“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>) и „национална сигурност“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>), които се срещат в редица разпоредби на правото на Съюза, и до голяма степен се припокрива с понятието „вътрешна сигурност“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>) (но вероятно е по-широко от него), срещано в редица други разпоредби на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както посочва Съдът по отношение на понятието „национална сигурност“, то съответства на „първостепенния интерес от защита на съществените функции на държавата и основните интереси на обществото и включва предотвратяването и преследването на дейности, които могат сериозно да дестабилизират основните конституционни, политически, икономически или социални структури на дадена страна, и по-специално да заплашват пряко обществото, населението или самата държава“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). С други думи, това понятие се отнася до въпроси, свързани с безопасността на институциите или гражданите на държава членка по отношение на заплахи с определена значимост, произтичащи от обстоятелства, които могат да бъдат вътрешни (организирана престъпност, бунтове и т.н.) или външни (разузнаване или контраразузнаване, кибервойна и т.н.) за държавата. Тези заплахи може да са специфични за конкретната държава (например паравоенни или въоръжени националистически групи) или от глобален характер (например смъртоносна пандемия), причинени от човешки действия (ядрени аварии, екологични бедствия, терористични актове и т.н.) или от естествени процеси (земетресения, цунами, наводнения и т.н.).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На свой ред понятието „основни“ по необходимост предполага известна избирателност по отношение на обществените функции и интереси, които (дори и да са свързани със сигурността) могат да бъдат обхванати от разглежданите дерогации. Според мен това понятие следва да се тълкува в смисъл, че ограничава тези дерогации до основните елементи на политиката на сигурност на държавите членки, като се изключват въпроси, които само косвено или слабо се отнасят до обществената сигурност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да е ясно: не се съмнявам, че различни положения — свързани например с общественото здраве, опазването на околната среда, неприкосновеността на личния живот, публичните финанси и др. — биха могли да се разглеждат като повдигащи въпроси относно обществената сигурност, когато имат системен характер или са мащабни. Много бих се поколебал обаче да подкрепя тълкуване на член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24, което би довело до разширяване на обхвата на предвидените в него дерогации отвъд интерес, който, когато бъде засегнат, има непосредствено и явно въздействие върху сигурността на институциите или гражданите на държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този подход, изглежда, е в съответствие с тълкувателния принцип, според който изключенията от общоприложимите правила на Съюза (като разглежданите по настоящото дело) трябва да се тълкуват стриктно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накърняването</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до условието по подточка iii), посочено в точка 43 по-горе, следва да се изтъкнат три съображения въз основа на самия текст на член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, от текста на разпоредбата, която подчертава свободата на преценка на държавата членка („счита“, „е установила“), става ясно, че не е необходимо държавата членка да представи неопровержими доказателства, че прилагането на Директива 2014/24 по отношение на определени обществени поръчки действително би накърнило защитата на нейните основни интереси, свързани със сигурността. Достатъчно е държавата членка да обясни въз основа на конкретни и достоверни данни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>) защо има разумни основания да счита (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>), че прилагането на правилата за обществените поръчки по отношение на определени обществени поръчки би могло да засегне (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>) нейните основни интереси, свързани със сигурността.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, от гореизложеното следва също, че не е необходимо заплахата за свързаните със сигурността интереси, на която се позовава държава членка, да е действителна или сигурна: според мен потенциални рискове може да бъдат достатъчни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). Тези рискове обаче не могат да бъдат чисто спекулативни или хипотетични, а трябва да са реални.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, от текста на член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 („защитата […] не може да бъде гарантирана“, „разгласяване[,] противоречащо“, „съответните […] интереси не могат да бъдат гарантирани“) следва също, че (действителните или потенциалните) заплахи за сигурността трябва да имат минимална степен на тежест. Трудно ми е да приема, че тази разпоредба обхваща събития или положения, които поради ограничените си мащаб, значение и въздействие не създават достатъчно сериозна заплаха за правилното функциониране на институциите на държава членка и за общото благосъстояние на нейните граждани (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това са елементи, които според мен могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Според постоянната практика на Съда мерките, които държавите членки приемат в рамките на легитимните изисквания, свързани с националния интерес, не са изключени като цяло от прилагането на правото на Съюза само поради факта, че са приети по-специално в интерес на обществената сигурност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). По-конкретно, нито член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24, нито член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС могат да се тълкуват по начин, който да предоставя на държавите членки правомощието да се отклоняват от разпоредбите на Директивата просто като се позовават на тези интереси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това предвид значителната свобода на действие, предоставена на държавите членки в това отношение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>), според мен критерият за контрол от страна на Съда следва да е свързан с обоснованост или правдоподобност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пропорционалност на мярката</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">И накрая, условието по подточка iv), споменато в точка 43 по-горе, е липсата на „мерки с по-малка степен на намеса“. Това означава, че в съответствие с принципа на пропорционалност, за да се позове надлежно на предвидените в член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 дерогации, държавата членка трябва да докаже, че изключването от процедурите за възлагане на разглежданите договори за обществени поръчки е мярка, която е подходяща и необходима за защита на нейните основни интереси, свързани със сигурността.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст може да е необходимо уточняване на един специфичен въпрос: полското правителство твърди, че съгласно разглежданите разпоредби държавите членки са свободни да определят защитата на своите интереси, свързани със сигурността, на равнището, което считат за най-подходящо. Поради това националните мерки, приети за осигуряване на това равнище на защита, не можели да се считат за непропорционални, освен ако налични алтернативни мерки също осигуряват това равнище на защита. Следователно според това схващане държава членка не може да бъде принудена да приеме по-ниско равнище на защита от избраното на основание, че алтернативните мерки биха били по-малко ограничителни за търговията в рамките на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитана по време на съдебното заседание дали споделя това схващане, Комисията отговори отрицателно. Струва ми се обаче, че тя не успя да обясни причините за позицията си и във всеки случай не посочи нито една разпоредба от правото на Съюза, която да дава на Съюза правомощия да преразглежда избора на държавите членки в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение съм склонен да се съглася с изразената от полското правителство позиция. Освен ако даден въпрос е от такова естество и измерение, че да засяга сигурността на Съюза, и следователно попада в обхвата на Общата външна политика и политика на сигурност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>), Съюзът няма специална компетентност по отношение на националната/обществената сигурност на държавите членки. Всъщност съответните разпоредби на Договора по същество имат за цел да установят граници на действието на Съюза — или като цяло (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>), или когато действа в някои специфични области (като вътрешния пазар (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>) и пространството на свобода, сигурност и правосъдие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>)) — когато това може да засегне свързаните със сигурността интереси на държавите членки. Както последователно подчертава Съдът, от член 4, параграф 2 ДЕС следва, че „опазването на националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава членка“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доказателствена тежест</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Установено е, че при иск по член 258 ДФЕС е в тежест на Комисията да докаже наличието на твърдяното неизпълнение. Без да може да се основава на каквато и да било презумпция, тя трябва да представи на Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнението на задължения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като Комисията е представила достатъчно доказателства, за да докаже релевантните факти, държавата членка трябва да оспори подробно и по същество така представените доказателства и произтичащите от тях последици (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>). По-специално, когато държава членка се позовава на предвидена в правото на Съюза дерогация като по настоящото дело, тя трябва да докаже, че съответните условия са изпълнени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>). В тежест на ответната държава членка е да представи анализ на пригодността и пропорционалността на приетата от нея мярка, както и точни доказателства в подкрепа на доводите си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът добавя, че наложената на тази държава членка доказателствена тежест не следва обаче да включва и изискване държавата членка да докаже с положителност, че няма друга възможна мярка, позволяваща да се осъществи посочената цел при същите условия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>). Според мен това означава, че преди да приемат дерогации от правото на Съюза, държавите членки следва да разгледат внимателно възможността да използват по-малко ограничителни мерки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>), но от тях не може да се очаква да посочат всички алтернативни мерки, които хипотетично биха могли да се предвидят, и да обяснят защо всички те следва да бъдат отхвърлени. Към това бих искал да добавя, че не може да се изисква от държава членка да приеме алтернативни мерки, когато не е сигурно дали тези мерки са осъществими или ефективни или когато те биха довели до непоносима (организационна или финансова) тежест за въпросната държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На фона на тази аналитична рамка по-долу ще разгледам доводите на страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ на доводите на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се установи дали в настоящия случай Република Полша не е изпълнила задълженията си по Директива 2014/24, на първо място е необходимо да се провери дали интересите, които разглежданата национална правна уредба е целяла да защити, могат да се считат за „основни интереси, свързани със сигурността“ по смисъла на член 15, параграфи 2 и 3 от тази директива. На второ място, трябва да се провери дали тази държава членка е имала разумни основания да счита, че прилагането на правилата за обществените поръчки спрямо въпросните обществени поръчки би могло да доведе до действителни и достатъчно сериозни заплахи за обществената сигурност. На трето място, следва да се разгледа пропорционалността на разглежданото национално законодателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На този етап обаче е необходимо да направя някои предварителни бележки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Още в самото начало трябва да отбележа, че правният анализ по настоящото дело е доста сложен в някои аспекти, тъй като двете страни като цяло развиват доводите си доста общо, а разглежданата национална правна уредба, както правилно посочва Комисията, изключва от правилата за обществените поръчки изготвянето на доста голям и разнообразен набор от документи и други продукти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Смятам, че за целите на настоящото производство тези документи и продукти не могат да се причислят към една хомогенна група. Те не съдържат сходна информация и не изпълняват една и съща функция. Изготвят се от различни материали и чрез използване на различни техники, поне до определена степен. Причините, поради които тези документи са били изключени от обществените поръчки, са различни и е безспорно, че тяхната чувствителност, както и способността им да засегнат интересите на Република Полша в областта на сигурността се различават, при това значително.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това едва ли е изненадващо, че често изтъкнатите от една от страните доводи са основателни в определена степен, но само по отношение на някои от разглежданите документи. Това несъответствие между правните доводи на страните и фактическата обстановка, на която те се основават, според мен оказва съществено влияние върху правния анализ, който Съдът трябва да направи по настоящото дело, и по-конкретно върху начина, по който може да бъде решен разглежданият спор. Ще се върна на този въпрос в края на настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Защита на основните интереси, свързани със сигурността</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Полското правителство твърди, че изготвянето на разглежданите документи е дейност, която може да засегне неговите основни интереси, свързани със сигурността, по смисъла на член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24. По същество основният довод на полското правителство е в две насоки. Първо, то се позовава на необходимостта да се осигури непрекъснатост на доставките на документите, необходими за правилното и непрекъснато функциониране на публичната администрация. Второ, полското правителство подчертава, че дейността по изготвяне на разглежданите документи налага използването на поверителна (или секретна) информация и на специални технологии и ноу-хау, които не трябва да стават достояние на неоторизирани лица. В това отношение полското правителство се позовава на заплахите за сигурността, породени от явления като кибервойна, тероризъм, организирана престъпност, трафик на хора и незаконно превеждане през граница на мигранти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че в рамките на дискреционната власт на държавата членка е да прецени, че осигуряването на непрекъснатост на доставките на документите, необходими за нормалното функциониране на нейния административен апарат, представлява един от нейните основни интереси, свързани със сигурността. Без колебание се съгласявам с полското правителство, че борбата срещу кибервойната, тероризма, организираната престъпност, трафика на хора и незаконното превеждане през граница на мигранти не само попада в обхвата на понятието „национална/обществена сигурност“, но и може да се счита за централен — и следователно „основен“ — елемент на неговата политика за сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това трябва да отбележа, че както в писмените становища, така и в съдебното заседание е повдигнат въпросът дали изключването на някои конкретни документи от правилата за обществените поръчки е действително свързано с борбата срещу посочените по-горе заплахи. Струва ми се, че отговорите на полското правителство по този въпрос са донякъде неясни и в крайна сметка то се позовава на други цели, преследвани с въпросните изключения. То се позовава по-специално на следните обществени интереси: i) защита на потребителите и общественото здраве по отношение на разрешенията за упражняване на професия като лекар по хуманна или дентална медицина, ii) защита на държавния бюджет по отношение на бандеролните знаци, iii) гарантиране на сигурността на превозните средства по отношение на документите, свързани със статута им, и iv) осигуряване на общественото доверие в резултатите от изборите по отношение на бюлетините за гласуване и холографските знаци върху удостоверенията за право на гласуване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар да съм съгласен, че осигуряването на общественото доверие в честността на изборите може да се разглежда като един от основните, свързани със сигурността, интереси на държавата членка, не намирам за убедителни доводите на полското правителство по отношение на другите интереси, посочени в предходната точка на настоящото заключение. Както споменах, възможно е да има обстоятелства, при които заплахите за общественото здраве да се считат за засягащи основни интереси, свързани със сигурността. Не изключвам също, че при съвсем изключителни обстоятелства заплахите за публичните финанси може да са от такъв мащаб и с такава сериозност, че да се считат за оказващи въздействие върху основните свързани със сигурността интереси на държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>). Не е лесно обаче да се открият обстоятелствата, при които въпроси, свързани със защитата на потребителите или с безопасността на движението по пътищата, биха се вместили в понятието „основни интереси, свързани със сигурността“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това и независимо от гореизложеното, не виждам (а и полското правителство не е посочило) никакви конкретни заплахи или рискове за общественото здраве, защитата на потребителите, безопасността на движението по пътищата и публичните финанси, които в разглеждания случай биха могли да достигнат минималния праг на тежест, необходим, за да се приеме за правдоподобно, че представляват „основен интерес, свързан със сигурността“. Така например само фактите (изтъкнати от полското правителство), че съществуването на фалшиви медицински удостоверения би означавало, че граждани биха били лекувани от лица, които нямат необходимата медицинска квалификация, и че съществуването на фалшиви бандеролни знаци би довело до загуба на приходи за полския бюджет, според мен са явно недостатъчни, за да обосноват прилагането на дерогациите по член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нещо повече, сред разглежданите документи има такива, за които полското правителство не е обяснило логичната връзка със защитата на интересите в областта на сигурността. Аз също не виждам очевидна връзка за тези документи. Ето няколко примера: таксовите марки и контролните стикери по Закона за пътищата, моряшките книжки, документите, свързани с актовете за гражданско състояние, изпълнителните основания, решенията или разпорежданията, издадени от съдилища или съдебни служители, удостоверенията на членовете на екипажа на самолети, картите, удостоверяващи увреждане, свидетелствата за управление на МПС, книжките на превозните средства, тахографските карти и служебните карти на някои държавни служители, като например данъчни и митнически служители или инспектори по автомобилния транспорт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По изложените съображения според мен в настоящото производство Република Полша може да се позове надлежно на разглежданите дерогации, доколкото изключенията от правилата за обществените поръчки имат за цел: i) защита на тази държава членка срещу заплахи, произтичащи от кибервойна, тероризъм, организирана престъпност, трафик на хора и незаконно превеждане през граница на мигранти, ii) осигуряване на общественото доверие в резултатите от изборите и iii) осигуряване на доставките на документи, необходими за правилното функциониране на публичната администрация. Обратно, считам, че другите предполагаеми рискове за сигурността на Република Полша — като тези за общественото здраве, защитата на потребителите, пътната безопасност и публичните финанси — не са от такова естество, че да оправдаят прилагането на въпросните дерогации.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накърняване на интересите, свързани със сигурността</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до вероятността от накърняване на релевантните интереси и до сериозността на това накърняване, считам, че полското правителство има основания да смята, че дейността по изготвяне на разглежданите документи би могла — ако бъде възложена на дружество, което не спазва високи стандарти за сигурност — да породи действителни и значителни заплахи за основните му интереси, свързани със сигурността.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При някои обстоятелства евентуалните вреди в резултат на изтичане на информация биха могли да бъдат — както твърди полското правителство и както признава Комисията — с почти необратим характер. Всъщност вредите може да са трайни и трудно поправими: подправените документи биха могли да продължат да се разпространяват за известно време и лесно биха могли да се изготвят нови. Не може да се изключи, че при изключителни обстоятелства, за да се избегнат още заплахи в бъдеще, е възможно да се наложат определени промени в процедурите и техниките, използвани за издаване на някои от разглежданите документи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съмнявам се обаче, че евентуално прекъсване на изготвянето на всеки един документ от въпросния списък може да се счита за създаващо достатъчно сериозна заплаха за правилното функциониране на полската публична администрация. Според мен необходимостта да се осигури непрекъснатост на доставките може основателно да се изтъкне само по отношение на документите, които са строго необходими и незаменими за административния апарат с оглед на основните функции на държавата, така че дори относително малко забавяне на доставката на тези документи не следва да бъде допускано. По-голямата част от разглежданите документи според мен не отговарят на тези критерии.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">г)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Принципът на пропорционалност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, необходимо е да се определи дали решението на полското правителство да изключи въпросните договори за поръчки от прилагането на правилата за обществените поръчки е в съответствие с принципа на пропорционалност. Въпреки това с оглед на самия текст на разглежданите разпоредби (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>), за да се зачете компетентността на държавите членки в областта на националната/обществената сигурност, ми се струва, че е оправдана само двустепенна проверка за пропорционалност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>). Това означава, че Съдът трябва да провери само дали разглежданата национална правна уредба е подходяща за постигане на поставената цел и не надхвърля строго необходимото за нейното постигане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По въпроса дали мярката е подходяща</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, що се отнася до въпроса дали изключването е подходящо за постигане на поставената цел, анализът може да бъде сравнително прост: за мен е очевидно, че централизирането на дейността по изготвяне на разглежданите документи само в едно предприятие, което е изцяло притежавано и пряко контролирано от държавата и извършва дейност на територията на Полша, може да намали рисковете: i) неоторизирани лица да получат достъп до чувствителни по характер материали и поверителна (или секретна) информация и по този начин да могат да подправят разглежданите документи или да възпроизведат необходимите за тази цел технология и ноу-хау (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>), и ii) предприятието да изпадне във финансови затруднения, което би могло да застраши непрекъснатостта на доставките на разглежданите документи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност публичните органи могат да се намесват — и евентуално да имат последната дума — по отношение на всички ключови решения (оперативни, търговски, технически, относно човешките ресурси и т.н.), вземани от въпросния субект. Правомощията за контрол (например в помещенията на дружеството или върху персонала му) могат да бъдат упражнявани, ако е подходящо, и чрез използване на правомощията, предоставени на полицейските сили. Обстоятелството, че изпълнителят е изцяло притежаван от държавата (и че националното законодателство предвижда определени ограничения относно продажбата на неговите акции), също е гаранция, че собствеността на изпълнителя не може да „попадне в чужди ръце“, което евентуално може да се случи при дружества, чиито акции се търгуват на фондовите борси. Освен това публичният контрол би трябвало да позволи на компетентните органи да установяват по-лесно и бързо положения на финансови затруднения на дружеството и следователно да приемат своевременно подходящи мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо разглежданата национална правна уредба, изглежда, може да допринесе в значителна степен за защитата на интересите, свързани със сигурността, на които се позовава Република Полша.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По необходимостта от мярката</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият аспект, този относно необходимостта от мярката, според мен повдига по-сложни въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ключовият въпрос е дали полското правителство е доказало, че прилагането на въпросните дерогации е било необходимо, за да се защитят основните му интереси, свързани със сигурността. За тази цел това правителство трябва да докаже, че защитата на тези интереси не би могла да бъде постигната чрез процедура за възлагане на обществена поръчка при условията на конкуренция, както е предвидено в Директива 2014/24 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст трябва да се има предвид, че според твърденията на полското правителство в настоящото производство избраното от него равнище на защита на въпросните интереси е особено високо. Това е елемент, който, както посочих в точки 60—62 по-горе, трябва да бъде взет предвид при преценката на наличието на по-малко ограничителни мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество Комисията смята, че комбинация от строги технически спецификации (съгласно член 42 от Директива 2014/24) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>) и критерии за подбор (съгласно член 58 от Директива 2014/24) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>) би била също толкова ефективна за защита на интересите, на които се позовава полското правителство, колкото и изключването от правилата за обществените поръчки. Комисията посочва и разпоредбите, които позволяват на възлагащите органи да изменят договорите за поръчки (член 72 от Директива 2014/24) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>) и да ги прекратяват (член 73 от Директива 2014/24) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>) при определени обстоятелства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че в известна степен Комисията изтъква основателен довод. Всъщност, що се отнася до осигуряването на непрекъснатост на доставките, няма основание да се смята, че частноправните дружества по дефиниция биха предложили по-ниски гаранции. Както потвърждава полското правителство в съдебното заседание, PWPW е „акционерно дружество“, което — поне формално — не се различава от много други частни дружества. Като такова то може да срещне финансови затруднения и при сериозно влошаване на финансовото му състояние, дори да бъде обявено в несъстоятелност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разбирам, че полското правителство би положило всички възможни усилия, за да запази финансовата жизнеспособност на това дружество и при необходимост да го спаси от производство по несъстоятелност. Въпреки това, както правилно отбелязва Комисията, може да има някои ограничения по отношение на възможността на правителството да направи това. По-специално, възможно е да са приложими правилата на Съюза за контрол върху държавните помощи. В този контекст не бива да се пренебрегва обстоятелството, че PWPW извършва редица дейности (графичен дизайн, изготвяне и персонализиране на различни документи, предлагане на решения в областта на информационните технологии и т.н.) на различни географски пазари (както в рамките на Съюза, така и извън него), на които се конкурира с други дружества.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен лесно могат да се предвидят редица мерки за свеждане до минимум на изтъкнатите от полското правителство рискове за непрекъснатостта на доставките. Например, нищо не пречи на това правителство да изисква от оферентите/изпълнителите по-конкретно: i) да отговарят на строги финансови критерии за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка, ii) периодично да представят подробни финансови отчети и доклади, за да може администрацията да следи „здравето“ на дружеството, и iii) да се ангажират с прехвърляне на дейността по изготвяне на документите в случай на несъстоятелност (или невъзможност за надлежно изпълнение на договора).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо считам, че доколкото има за цел да осигури непрекъснатост на доставките на разглежданите документи, разглежданата национална уредба надхвърля необходимото за гарантиране на защитата на основните интереси, свързани със сигурността, на които се позовава полското правителство. Същото равнище на защита на тези интереси би могло да бъде постигнато дори ако изготвянето на разглежданите документи бъде възложено на едно или повече дружества чрез процедура за възлагане на обществена поръчка при условията на конкуренция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася обаче до необходимостта да се избегне изтичането на информация или технологии, струва ми се, че предложените от Комисията мерки не са толкова ефективни, колкото изключването от правилата за обществените поръчки. С други думи, според мен тези алтернативни мерки не биха гарантирали същото равнище на защита като избраното от полското правителство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред, за мен е ясно, че само включването в договора на правила за дисциплинарна или финансова отговорност и за обезщетяване в случай на изтичане на информация или други нарушения на правилата за сигурност няма същата ефективност: самият смисъл на изключването на определени договори за поръчки от правилата за обществените поръчки е да се сведе до минимум рискът от настъпване на вреди. Последващото обезщетение от страна на изпълнителя или налагането на дисциплинарни наказания на съответните лица като че ли има много малко полезно действие за Република Полша и следователно не може да замести по-строгите предварителни мерки, които биха могли да предотвратят нарушенията. Наясно съм, разбира се, че клаузите за обезщетение и отговорност имат за цел и да разубедят потенциалните нарушители. Въпреки това, когато става въпрос да се възпрат лица, които може да са свързани например с терористични групи, чужди тайни служби или мощни престъпни организации, от извършване на опити за достъп до изключително чувствителна информация, превантивният ефект на подобни клаузи изглежда доста ограничен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се гарантира възможността на полското правителство да използва при необходимост полицейските сили за контрол на въпросното дружество и неговия персонал, Комисията предлага да се изиска от изпълнителя да извършва дейността си в Полша. В този контекст Комисията изтъква обстоятелството, че други установени в Полша дружества вече разполагат с необходимите сертификати за сигурност, за да извършват дейности като изпълняваните от PWPW.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Някои от доводите на Комисията имат известно основание. Действително от изпълнителя би могло да се изиска да изготвя документите с най-чувствителна информация в Полша, за да могат публичните органи да осъществяват по-ефективен контрол и при необходимост да използват държавна принуда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Възможно е обаче полското правителство да смята за важно — според мен основателно — да разполага с възможност за влияние или контрол при вземането на някои ключови решения от дружеството, които биха могли да имат пряко или косвено въздействие върху сигурността на извършваните от него дейности (например наемане на персонал). Безспорно степента на намеса, която публичната администрация би могла да има по отношение на публично предприятие, е по-голяма от тази, която може да има по отношение на частно дружество, независимо от клаузите и гаранциите, евентуално включени в договора. Както бе посочено многократно, по принцип именно Република Полша трябва да избере подходящото равнище на защита на въпросните интереси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същите съображения могат да се приложат mutatis mutandis за изготвянето на бюлетини за гласуване и на холографски знаци върху удостоверенията за право на гласуване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо считам, че Република Полша може да се позове на член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24, доколкото изключенията от правилата за обществените поръчки се отнасят до документи, чието подправяне може да засегне неблагоприятно борбата в тази държава срещу кибервойната, тероризма, трафика на хора, незаконното превеждане през граница на мигранти и организираната престъпност, както и до документи, които могат да повлияят на коректността и честността на изборите (или на общественото възприятие за тях).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключения: решаване на настоящото дело</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изложеният по-горе анализ ме води до следните заключения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, някои от интересите, изтъкнати полското правителство в настоящото производство, могат да се разглеждат като „основни интереси, свързани със сигурността“ по смисъла на член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2004/24. Имам предвид необходимостта от: i) борба с кибервойната, тероризма, трафика на хора, незаконното превеждане през граница на мигранти и организираната престъпност, ii) осигуряване на непрекъснатост на доставките на документи, необходими за правилното функциониране на публичната администрация, и iii) гарантиране на общественото доверие в справедливия резултат от изборите. По настоящото дело обаче не откривам нищо, което да обосновава разглеждането на интересите, свързани с общественото здраве, защитата на потребителите, пътната безопасност и защитата на публичните финанси, като „основни интереси, свързани със сигурността“ по смисъла на Директива 2014/24.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, според мен Република Полша има разумни основания да смята, че заплахите, които възнамерява да предотврати или сведе до минимум с разглежданата национална правна уредба, са действителни и достатъчно сериозни. Не виждам обаче такива заплахи, когато документите, чиято непрекъснатост на доставките Република Полша иска да осигури, не са незаменими или крайно необходими за нормалното функциониране на държавната администрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, като централизира изготвянето на разглежданите документи само в един субект, изцяло притежаван и пряко контролиран от държавата, разглежданата национална правна уредба само частично съответства на принципа на пропорционалност. По-конкретно тя може да се разглежда като необходима за постигане на подходящото равнище на защита, избрано от полското правителство, единствено по отношение на документите, чието подправяне може действително да затрудни борбата на Република Полша срещу кибервойната, тероризма, трафика на хора, незаконното превеждане през граница на мигранти или организираната престъпност, или да подкопае общественото доверие в резултатите от изборите. За предотвратяването обаче на изтъкнатите от това правителство рискове за непрекъснатостта на доставките на разглежданите документи съществуват алтернативни мерки с по-малка степен на намеса.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Гореизложеното според мен означава, че както Комисията, така и Република Полша са доказали само отчасти твърденията си в настоящото производство. При това положение очевидно решаващият въпрос е в каква степен разглежданият иск следва да бъде уважен и в каква — отхвърлен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да отговоря на този въпрос, трябва да се върна на въпроса, който засегнах в предварителните бележки: както Комисията, така и полското правителство като цяло развиват доводите си по твърде общ начин, а разглежданата национална правна уредба изключва от правилата за обществените поръчки изготвянето на доста голям и разнообразен набор от документи и други продукти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитани в съдебното заседание дали надлежно са взели предвид конкретните характеристики на всеки един документ, двете страни отговарят, че не е било нужно да го направят. Полското правителство повтаря позицията си, че всички разглеждани документи са особено важни за защитата на интересите в областта на сигурността и че следователно могат да бъдат изключени от правилата за обществените поръчки. От своя страна Комисията заявява, че досега полското правителство е отказало да участва в смислена дискусия по този въпрос и във всеки случай това правителство е трябвало да обясни на Съда особеностите на всеки документ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не мога да скрия, че почувствах известно разочарование при тези отговори. Всъщност поради това тълкуване на страните и въпреки внимателната преценка на основанията на Комисията и възраженията на Република Полша, както и въпреки прегледа на представените от двете страни доказателства, не съм в състояние точно да „начертая границата“ между документите, които могат с основание да бъдат изключени от обхвата на правилата за обществените поръчки, и тези, които не могат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обикновено в контекста на пряк иск необосноваването на твърденията на страна по спора не поражда съществен процесуален проблем: принципите на разпределяне на доказателствената тежест (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>) могат да насочат Съда да се произнесе по различните спорни въпроси. В настоящия случай обаче намирам за особено трудно да се определи — по отношение на някои аспекти на спора — страната, която носи тежестта на доказване (или опровергаване) на определен факт. При подобен процесуален „пинг-понг“, при който тежестта се прехвърля всеки път, когато една от страните е навела достатъчно на пръв поглед доказателства, понякога може да е трудно да се прецени, метафорично казано, кой е спечелил точката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това бих изпитал известно неудобство да предложа на Съда да се произнесе по настоящия спор въз основа на автоматично (и следователно, смея да твърдя, сляпо) прилагане на правилата относно доказателствената тежест. Вярно е, че всяка от страните трябва внимателно да избере подхода, който желае да възприеме като своя стратегия по делото, при положение че направените избори в това отношение често имат сериозни последствия. Когато съд или правораздавателен орган се произнесе окончателно по даден въпрос и не съществува възможност за обжалване на решението му, въпросът бива решен със сила на пресъдено нещо и следователно не може да бъде предмет на по-нататъшни съдебни спорове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така след приключване на съдебното производство процесуалната реалност заменя всяка друга „алтернативна“ реалност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Все пак, въпреки че това обикновено може да се счита за прост житейски факт, бих се поколебал да подкрепя крайно прилагане на този подход — който в краен случай би могъл да накара съдиите да пренебрегнат здравия разум и да приемат неразумни решения — в контекста на производство за установяване на неизпълнение на задължения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както Съдът последователно е посочвал, в рамките на такова производство неговата роля е да провери твърденията за нарушения, дори когато ответникът не ги оспорва (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>). Според мен това може да се обясни с евентуално сериозните последици, които могат да произтекат за държавата членка в случай на неблагоприятно за нея решение по член 258 или 259 ДФЕС: тя ще бъде задължена да измени оспорената национална мярка. Това е така, независимо дали при по-добра защита тя би могла да докаже, че въпросната мярка всъщност е в съответствие с правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>). Неизпълнението на задължението за изменение на оспорената национална мярка би могло да изложи тази държава членка на финансови санкции (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>) и искове за отговорност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо считам, че когато не е напълно ясно кой какво е трябвало да докаже, тъй като и двете страни, изглежда, са отговорни за непълнотата на материалите по делото, може би разумният подход е Съдът да избягва да се произнесе по въпросите, които не са строго необходими за разрешаването на спора. Това ми се струва особено важно в случай като настоящия, в който уважаването на един довод на жалбоподателя или на ответника може да има непосредствени последици за защитата на някои основни интереси в областта на сигурността на държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение считам, че Съдът всъщност има две възможности.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, Съдът би могъл да постанови междинно решение, както е направил по някои предишни дела, по които е сметнал, че предоставената от двете страни информация не му позволява да направи достатъчно точна преценка по спорните въпроси. С такива решения Съдът е указал на страните да преразгледат някои произтичащи от спора въпроси в светлината на указанията, дадени в тези решения, и да докладват на Съда до определена дата, след което Съдът ще се произнесе с окончателно решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, Съдът би могъл просто да установи, че като е изключила изготвянето на някои документи, печатни продукти и знаци от предвидените в Директива 2014/24/ЕС правила за обществените поръчки, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 1, параграфи 1 и 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от тази директива във връзка с член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС. Всъщност анализът ми показва, че разглежданата национална правна уредба несъмнено изключва от правилата за обществените поръчки (вероятно голям брой) документи, по отношение на които дерогациите по член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 не се прилагат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От съображения за процесуална икономия бих предпочел втория вариант. В това отношение искам да подчертая, че с оглед на исканията на Комисията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>) Съдът няма да се произнесе нито ultra petita, нито infra petita. Същевременно решението на Съда би дало достатъчни насоки на полското правителство за това как следва да се измени въпросната национална правна уредба, за да постигне съответствие с правото на Съюза. Всъщност трябва да се има предвид, че съгласно постоянната съдебна практика диспозитивът на решението, в който се описва установеното от Съда неизпълнение на задълженията при иск по член 258 ДФЕС, трябва да се тълкува в светлината на мотивите на това решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това евентуални бъдещи разногласия между Комисията и Република Полша по въпроса дали държавата членка се е съобразила изцяло с решението на Съда, могат да бъдат разрешени, ако е необходимо, i) в контекста на производство по член 260, параграф 2 ДФЕС, а ако разногласията продължат да съществуват и след това, ii) в контекста на жалба за отмяна, подадена от Република Полша на основание член 263 ДФЕС срещу всяко решение на Комисията, с което се определят необходимостта и размерът на дължимите от тази държава членка суми (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По изложените съображения според мен Съдът следва да постанови, че разглежданата национална правна уредба в актуалната ѝ редакция не отговаря на условията, предвидени в член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24, и следователно е в нарушение на разпоредбите на тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, когато всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, освен ако предвид всички обстоятелства по делото Съдът не счете, че е оправдано една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело както Комисията, така и Република Полша са направили искане другата страна да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и са спечелили делото само по някои от предявените основания. Съответно намирам за правилно всяка от страните да понесе собствените си разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По изложените съображения предлагам на Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да установи, че като е изключила изготвянето на някои документи, печатни продукти и знаци от правилата за обществените поръчки, предвидени в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 1, параграфи 1 и 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 във връзка с член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС, и </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Европейската комисия и Република Полша да понесат направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: английски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) ОВ L 94, 2014 г., стр. 65 и поправка в OB L 275, 2015 г., стр. 68.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Точка 6 съдържа определение за „обществени поръчки за строителство“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) C‑187/16, EU:C:2018:194 (наричано по-нататък „решение Комисия/Австрия“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Съответно заглавието на подраздела от Директива 2014/24, който включва член 15, е „Обществени поръчки, включващи аспекти, свързани с отбраната или сигурността“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Друго позоваване на тази разпоредба от Договора за функционирането на ЕС се съдържа в член 1, параграф 3 от посочената директива.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж. по аналогия заключението на генерален адвокат Kokott по дело Комисия/Австрия (Държавна печатница) (C‑187/16, EU:C:2017:578, т. 43 и 45“, наричано по-нататък „заключението по дело Комисия/Австрия“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Например в частност член 15, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/24 — за разлика от член 15, параграф 2, първа алинея и член 15, параграф 3 от нея — не изисква изрично липсата на „мерки с по-малка степен на намеса“. Липсата на такова изискване обаче според мен е без значение, тъй като във всички случаи то произтича от принципа на пропорционалност.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Член 15, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/24 започва с думите „освен това“, което предполага, че допълва предвиденото в първата алинея от същата разпоредба. Струва ми се обаче, че хипотезата по първата алинея (формулирана по-широко) обхваща хипотезата по втората алинея (формулирана по-тясно).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Комисия/Австрия (EU:C:2018:194, т. 75).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Например рисковете, породени от евентуална енергийна криза, вероятно може да се разглеждат като „основни интереси, свързани със сигурността“ от държава, която е значим вносител на енергия (или на ресурси, използвани за производството на енергия), но същевременно е възможно те да не са такива за държава, която е енергийно независима. Вж. например решение от 10 юли 1984 г., Campus Oil и др. (72/83, EU:C:1984:256, т. 34 и 35). Това важи с още по-голяма сила в настоящия геополитически контекст.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. също заключението на генерален адвокат Cosmas по дело Albore (C‑423/98, EU:C:2000:158, т. 58).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Комисия/Германия (C‑284/05, C‑294/05, C‑372/05, C‑387/05, C‑409/05, C‑461/05 и C‑239/06, EU:C:2009:76, т. 129—133).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Членове 36, 45, 52, 65 и 202 ДФЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Член 4, параграф 2 ДЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Членове 71, 72 и 276 ДФЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 135).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. например член 4, параграф 2 ДЕС, в който става дума за „съществените функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност“ (курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. решение Комисия/Австрия (EU:C:2018:194, т. 77 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Относно важността на задължението на държавите членки да изложат мотиви и да представят доказателства в това отношение вж. заключението на генерален адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Комисия/Германия (C‑284/05, C‑294/05, C‑372/05, C‑387/05, C‑409/05, C‑461/05 и C‑239/06, EU:C:2009:76, т. 31, 142 и 160) и заключението по дело Комисия/Австрия, точка 48.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Относно необходимостта въпросът да се разгледа от гледна точка на държавата членка вж. по аналогия заключението на генерален адвокат Jacobs по дело Комисия/Гърция (C‑120/94, EU:C:1995:109, т. 58).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 16 септември 1999 г., Комисия/Испания (C‑414/97, EU:C:1999:417, т. 24).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. в този смисъл и по аналогия заключението на генерален адвокат Cosmas по дело Albore (C‑423/98, EU:C:2000:158, т. 31).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 13 юли 2000 г., Albore (C‑423/98, EU:C:2000:401, т. 22), и от 14 март 2000 г., Église de scientologie (C‑54/99, EU:C:2000:124, т. 17 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. решение Комисия/Австрия (EU:C:2018:194, т. 76 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 2 април 2020 г., Комисия/Полша, Унгария и Чехия (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила) (C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, EU:C:2020:257, т. 145 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. решение от 30 септември 2003 г., Fiocchi munizioni/Комисия (T‑26/01, EU:T:2003:248, т. 58).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) По този въпрос в по-общ план вж. заключението ми по дело ЕЦБ/Crédit lyonnais (C‑389/21 P, EU:C:2022:844, т. 41—74).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. по-специално член 24, параграф 1 ДЕС („Компетентността на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност обхваща […] всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза“); и член 42, параграф 1 ДЕС („Общата политика за сигурност и отбрана е неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност“). Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Както беше посочено по-горе, член 4, параграф 2 ДЕС предвижда по-специално, че Съюзът зачита съществените функции на държавите членки, „по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност“ (Курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. членове 36, 45, 52 и 65 ДФЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. членове 71, 72 и 276 ДФЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Вж. решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 57 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 26 април 2018 г., Комисия/България (C‑97/17, EU:C:2018:285, т. 69 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 24 юни 2021 г., Комисия/Испания (Влошаване на състоянието на природната зона Доняна) (C‑559/19, EU:C:2021:512, т. 47 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър (C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 54 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 23 януари 2014 г., Комисия/Белгия (C‑296/12, EU:C:2014:24, т. 33 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Вж. решение от 29 юли 2019 г., Комисия/Австрия (Строителни инженери, представители по индустриална собственост и ветеринарни лекари) (C‑209/18, EU:C:2019:632, т. 82 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Комисия/Австрия (C‑28/09, EU:C:2011:854, т. 140 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Съдебната практика по този въпрос е много ограничителна: интересите от икономическо естество по принцип не представляват основни интереси, свързани със сигурността. Вж. в този смисъл решение от 16 септември 1999 г., Комисия/Испания (C‑414/97, EU:C:1999:417, т. 22).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. точки 8 и 59 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Цялостната проверка за пропорционалност изисква от Съда да провери дали националната мярка осигурява справедлив баланс между разглежданите интереси: интересът, който държава преследва с въпросната мярка, и интересът на правните субекти, които са сериозно засегнати от нея. Вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование) (C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 178 и 179 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Вж. в този смисъл заключението по дело Комисия/Австрия, точка 56.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Комисия/Австрия, точки 78 и 79 и цитираната съдебна практика.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) По-специално член 42, параграф 1 от Директива 2014/24 гласи: „Техническите спецификации […] се посочват в документацията за обществената поръчка. В техническите спецификации се определят необходимите характеристики на строителството, услугата или доставката. […]“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Член 58 („Критерии за подбор“), параграф 1 от Директива 2014/24 предвижда, че критериите за подбор могат да се отнасят до: а) годността за упражняване на професионалната дейност; б) икономическото и финансовото състояние; и в) техническите и професионалните способности. Параграф 3 от тази разпоредба гласи, че „[п]о отношение на икономическото и финансовото състояние възлагащите органи могат да налагат изисквания, с които да се гарантира, че икономическите оператори притежават необходимия икономически и финансов капацитет за изпълнение на поръчката“. На свой ред параграф 4 от тази разпоредба предвижда, че „[п]о отношение на техническите и професионалните способности възлагащите органи могат да налагат изисквания, с които да се гарантира, че икономическите оператори притежават необходимите човешки и технически ресурси и опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. Възлагащите органи могат по-специално да изискват икономическите оператори да притежават достатъчен опит, удостоверен чрез подходящи свидетелства за изпълнени в миналото поръчки“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Съгласно член 72, параграф 1, буква в) от Директива 2014/24 договорите за поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни без провеждане на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, когато (по-специално) са изпълнени няколко кумулативни условия. Едно от тези условия (подточка i) е „необходимостта от изменение е предизвикана от обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Член 73 от Директива 2014/24 се отнася до обстоятелствата, при които възлагащите органи имат възможност да прекратят договор за обществена поръчка по време на неговия срок.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Вж. точки 9, 10, 69 и 70 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Основните принципи по този въпрос са припомнени в точки 63—65 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Вж. например решение от 16 януари 2014 г., Комисия/Испания (C‑67/12, EU:C:2014:5, т. 30 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) В този контекст не трябва да се забравя, че в производство за установяване на неизпълнение на задължения има само една инстанция: следователно страните разполагат, така да се каже, само с един изстрел пред съдилищата на Съюза.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Вж. член 260, параграф 2 ДФЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Вж. в това отношение решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 57), и от 13 март 2007 г., Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation (C‑524/04, EU:C:2007:161, т. 120).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Вж. например решения от 27 февруари 1980 г., Комисия/Обединено кралство (170/78, EU:C:1980:53), и от 17 декември 1980 г., Комисия/Белгия (149/79, EU:C:1980:297).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Вж. точка 18 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Вж., наред с много други, решение от 22 октомври 2013 г., Комисия/Германия (C‑95/12, EU:C:2013:676, т. 37, 40 и 45 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) След неотдавнашното му изменение член 51, буква в) от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда, че Съдът запазва компетентността да разглежда тези искове.</p>
</body>
</html>
