<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-451/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0451</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:635">EU:C:2019:635</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190729">29.7.2019 г.</DATE> — Дело C‑451/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Tibor-Trans</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: унгарски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Специална компетентност</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, точка 2</KEYWORD><KEYWORD>Деликтна или квазиделиктна отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Място, където е настъпило вредоносното събитие</KEYWORD><KEYWORD>Място на настъпване на вредата</KEYWORD><KEYWORD>Иск за поправяне на вредите, причинени от картел, който е обявен за противоречащ на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑451/18</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Győri Ítélőtábla (Апелативен съд на Дьор, Унгария) с акт от <DATE ISO="20180619">19 юни 2018 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20180710">10 юли 2018 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Tibor-Trans Fuvarozó és Kereskedelmi Kft.</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">DAF Trucks NV,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: C. Toader (докладчик), председател на състава, A. Rosas и M. Safjan, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за DAF Trucks NV, от M. Boronkay, ügyvéd, както и от B. Winters и J. K. de Pree, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и Z. Wagner, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Heller, K. Talabér-Ritz и G. Meessen, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Tibor-Trans Fuvarozó és Kereskedelmi Kft. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Tibor-Trans<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), дружество по унгарското право, и DAF Trucks NV, дружество по нидерландското право, във връзка с иск за поправяне на вредите, за които се твърди, че са причинени от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1994">ОВ L 1, 1994 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Споразумението за ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 15, 16 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>(15)</NO.P><TXT>Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(34)</NO.P><TXT>Следва да се гарантира приемственост между [Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на Брюкселската конвенция от 1968 г. и на регламентите, които я заменят<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>В рамките на глава I (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Приложно поле и определения<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) от Регламент № 1215/2012, член 1, параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Глава II от този регламент, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Компетентност<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, съдържа по-конкретно раздел 1 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Общи разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) и раздел 2 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Специална компетентност<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>). Член 4, параграф 1 от посочения регламент, включен в раздел 1, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Глава II, раздел 2 от Регламент № 1215/2012 съдържа член 7, който предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Срещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160719">19 юли 2016 г.</DATE> Европейската комисия приема решение C(2016) 4673 окончателен относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка AT.39824 — камиони), резюме на което е публикувано в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> от <DATE ISO="20170406">6 април 2017 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="108" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2017">OB C 108, 2017 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>релевантното решение<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>С това решение Комисията установява съществуването на картел между петнадесет международни производители на камиони, сред които и DAF Trucks, по отношение на две категории стоки, а именно камиони с тегло между 6 и 16 тона и такива с тегло над 16 тона, както несъчленени, така и влекачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно въпросното решение картелът е осъществявал едно-единствено продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, извършено между <DATE ISO="19970117">17 януари 1997 г.</DATE> и <DATE ISO="20100920">20 септември 2010 г.</DATE> (при три от участващите предприятия) и между <DATE ISO="19970117">17 януари 1997 г.</DATE> и <DATE ISO="20110118">18 януари 2011 г.</DATE> (при дванадесет други участващи предприятия, сред които и DAF Trucks). Нарушението се е състояло в сключването на тайни споразумения относно определянето на цени и увеличение на брутните цени за камиони в Европейското икономическо пространство (ЕИП), както и относно времевия график и прехвърлянето на разходите за въвеждане на изискваните съгласно стандартите EURO 3—6 технологии относно емисиите на вредни газове за тези камиони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>От релевантното решение е видно, че до 2004 г. обсъжданията на цените, на увеличаванията на цените и на въвеждането на нови стандарти за емисии са се извършвали пряко в седалищата на адресатите на това решение и че поне от август 2002 г. са се провеждали дискусии чрез дъщерни дружества в Германия, които са докладвали в различна степен на своите дружества майки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Комисията приема, че нарушението на член 101 ДФЕС е обхващало цялото ЕИП и е продължило от <DATE ISO="19970117">17 януари 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20110118">18 януари 2011 г.</DATE> Затова тя налага глоби на всички участващи субекти, сред които и DAF Trucks, с изключение на едно предприятие, на което е предоставен имунитет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Видно от материалите по делото, с които разполага Съдът, Tibor-Trans е дружество за национални и международни товарни превози, което постепенно инвестира, от 2000 г. до 2008 г., в придобиването на нови камиони. Като краен потребител Tibor-Trans не може да закупува камионите пряко от производителите и е принудено да прибягва до услугите на установените в Унгария дистрибутори. Tibor-Trans се финансира от лизингови дружества, които също са установени в Унгария, посредством договори за лизинг без опция, като финансиращото дружество добавя към уговорената от Tibor-Trans цена собствен марж на печалбата и разходите по лизинга. Правото на собственост върху камионите преминава върху Tibor-Trans при прекратяването на договора за лизинг, след като това дружество е изпълнило задълженията си по този договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В главното производство не се спори, че Tibor-Trans никога не е закупувало камиони пряко от DAF Trucks.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване следва, че други дружества по унгарското право също са придобили камиони през посочения в релевантното решение период. На <DATE ISO="20070404">4 април 2007 г.</DATE> тези дружества се вливат в Tibor-Trans, което става техен правоприемник във връзка с правата и задълженията им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170720">20 юли 2017 г.</DATE> Tibor-Trans предявява пред Győri Törvényszék (Общ съд на Дьор, Унгария) иск за обезщетение срещу DAF Trucks въз основа на извъндоговорна отговорност, като твърдяната вреда произтича от обстоятелството, че то е придобило камионите по цени, изкривени заради тайните споразумения, в които DAF Trucks е участвало.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Като основание за международната компетентност на унгарските съдилища да разгледат делото в главното производство Tibor-Trans посочва член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 съгласно тълкуването му в практиката на Съда — и по-специално в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>CDC Hydrogen Peroxide</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑352/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:335">EU:C:2015:335</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) — според която, когато срещу установени в различни държави членки ответници е предявен иск за изплащане на обезщетение за вреди на основание установено от Комисията едно-единствено продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, извършено в няколко държави членки при различно по място и време участие на ответниците, всяко предполагаемо пострадало лице може да предяви иска си пред съда по мястото на собственото си седалище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>DAF Trucks отрича международната компетентност на унгарските съдилища и счита, че особеностите на делото в главното производство в случая водят до ирелевантност на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>CDC Hydrogen Peroxide</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑352/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:335">EU:C:2015:335</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В това отношение посоченото дружество изтъква, от една страна, че тайните срещи са се осъществявали в Германия, което би трябвало да доведе до компетентност на германските юрисдикции, и от друга страна, че то никога не е имало преки договорни отношения с Tibor-Trans, поради което не е могло разумно да предвиди, че срещу него ще бъде предявен иск пред унгарските юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20180419">19 април 2018 г.</DATE> Győri Törvényszék (Общ съд на Дьор) приема, че не е компетентен да разгледа делото в главното производство, давайки предимство, като критерий за привързване за целите на прилагането на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, на мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, тоест мястото на сключване на тайните споразумения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Сезирана с жалба срещу това определение, запитващата юрисдикция има съмнения, предвид липсата на пряко договорно отношение между страните, относно приложимостта по аналогия към главното производство на съображенията от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>CDC Hydrogen Peroxide</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑352/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:335">EU:C:2015:335</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Освен това тя споделя съмненията, че посоченото решение би могло да доведе до установяването на широко правило за forum actoris, което би противоречало на преследваната с Регламент № 1215/2012 цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване не се съдържат никакви данни, въз основа на които да се заключи, че в главното производство се спори, че мястото на настъпване на събитието, причинило твърдяната вреда, не може да обоснове международната компетентност на унгарските съдилища, тъй като никое от тайните споразумения, водещи до нарушение на член 101 ДФЕС, не е сключено в Унгария. Ето защо запитващата юрисдикция поставя въпроса дали компетентността на унгарските юрисдикции може все пак да се основава на мястото на настъпване на твърдяната вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Győri Ítélőtábla (Апелативен съд на Дьор, Унгария) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Трябва ли разпоредбата относно специалната компетентност, съдържаща се в член 7, точка 2 от Регламент […] № 1215/2012 […], да се тълкува в смисъл, че съдът на определена държава членка е компетентен като съд по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>мястото, където е настъпило […] вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, ако</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>в тази държава членка се намира седалището, основното място на икономическа дейност или центърът на имуществените интереси на ищеца [в главното производство], който твърди, че е претърпял вредата,</P></ITEM><ITEM><P>претенциите на ищеца [в главното производство] само срещу един ответник (производител на товарни автомобили), установен в друга държава членка, се основават на нарушение, установено с решение на Европейската комисия съгласно член 101, параграф 1 от [ДФЕС] и изразяващо се в сключването на тайни споразумения за определяне на цени и увеличение на брутните цени в ЕИП, като това решение има и други адресати освен ответника [в главното производство],</P></ITEM><ITEM><P>ищецът [в главното производство] е придобил само камиони, произведени от други участващи в картела предприятия,</P></ITEM><ITEM><P>няма сведения някоя от срещите, които се приемат за ограничаващи конкуренцията, да е била проведена в държавата [членка] на сезирания съд,</P></ITEM><ITEM><P>ищецът [в главното производство] по принцип е придобивал камионите — според него на изкривени цени — в държавата [членка] на сезирания съд и за целта е сключвал договори за лизинг без опция с действащи в тази държава предприятия, но съгласно неговите твърдения е преговарял пряко с дистрибуторите на автомобилите, а лизингодателят е добавял към уговорената от ищеца [в главното производство] цена собствен марж на печалбата и разходите по лизинга, като правото на собственост върху автомобилите е преминавало върху ищеца [в главното производство] при прекратяването на договора за лизинг, след като страните са изпълнили задълженията си по този договор?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с иск за поправяне на вредите, причинени от нарушение на член 101 ДФЕС, изразяващо се по-специално в<?PAGE NO="6"?> сключването на тайни споразумения относно определянето на цени и увеличение на брутните цени за камиони, за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>място, където е настъпило […] вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> може да се счита мястото, където пострадалото лице твърди, че е претърпяло тази вреда, дори искът да е насочен срещу участник в разглеждания картел, с когото това пострадало лице не е имало договорни отношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се припомни, на първо място, че съгласно постоянната съдебна практика, тъй като Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001, на свой ред заменил Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последните правни актове важи и за Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nothartová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑306/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:360">EU:C:2018:360</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuhn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑308/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:911">EU:C:2018:911</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gradbeništvo Korana</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑579/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:162">EU:C:2019:162</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>На второ място, следва да се отбележи, че иск за вреди, произтичащи от твърдени нарушения на конкурентното право на Съюза, какъвто е искът в главното производство, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>граждански и търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и поради това — в приложното поле на този регламент (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141023">23 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑302/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2319">EU:C:2014:2319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>На трето място, следва също да се припомни, че както Съдът нееднократно е посочвал в практиката си по член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>място, където е настъпило […] вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Universal Music International Holding</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑12/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:449">EU:C:2016:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑27/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:533">EU:C:2018:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В разглеждания случай нищо в акта за преюдициално запитване не позволява да се заключи, че се спори, че мястото на настъпване на събитието, причинило твърдяната вреда, не може да обоснове международната компетентност на унгарските съдилища да разгледат делото в главното производство, тъй като никое от тайните споразумения, водещи до нарушение на член 101 ДФЕС, не е сключено в Унгария. Поставеният въпрос е свързан само с определянето на мястото на настъпване на твърдяната вреда, изразяваща се в по-високите разходи поради изкуствено повишената цена на камионите, до които се отнася разглежданият в главното производство картел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Що се отнася до определянето на мястото на настъпване на такава вреда, следва да се отбележи, че то зависи от това дали става въпрос за първоначалната вреда, произтичаща пряко от вредоносното събитие, чието място на настъпване може да обоснове компетентността с оглед на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, или става въпрос за последващите неблагоприятни последици, които не биха могли да обосноват предоставянето на компетентност съгласно тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑27/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:533">EU:C:2018:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е постановил, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>мястото, където е настъпило […] вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> не може да се тълкува разширително, така че да обхване всяко място, на което могат да бъдат усетени неблагоприятните последици от събитие, което вече е причинило вреда, действително настъпила на друго място. Следователно Съдът е уточнил, че това понятие не може да бъде тълкувано като включващо мястото, където пострадалото лице<?PAGE NO="7"?> твърди, че е понесло имуществена вреда, до която е довела първоначална вреда, настъпила и понесена от него в друга държава (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑27/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:533">EU:C:2018:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Съдът също така е приел по отношение на член 5, точка 3 от Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки, чийто текст съответства на този на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, че вреда, която е само непряка последица от вредата, от която най-напред пряко са пострадали други лица и която е настъпила на място, различно от това, където непряко пострадалото лице е понесло впоследствие вреда, не би могла да обоснове съдебната компетентност съгласно тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900111">11 януари 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dumez France и Tracoba</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑220/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:8">EU:C:1990:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Както е видно от материалите по делото, с които разполага Съдът, и след преценка на фактите, която следва да се извърши от запитващата юрисдикция, твърдяната от Tibor-Trans вреда се изразява в по-високите разходи поради изкуствено повишената цена на камионите вследствие на тайните споразумения, съставляващи едно-единствено продължено нарушение на член 101 ДФЕС, което обхваща цялото ЕИП и продължава от <DATE ISO="19970117">17 януари 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20110118">18 януари 2011 г.</DATE> и в което участват петнадесет международни производители на камиони, сред които и DAF Trucks. От материалите по делото следва още, че Tibor-Trans не е закупувало камиони пряко от участниците в разглеждания картел, като камионите първоначално са били продавани на унгарски дистрибутори, при което съответното увеличение на цената се е отразявало на крайните потребители като Tibor-Trans.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Що се отнася до естеството на твърдяната вреда, следва да се отбележи, че тя не представлява само финансова последица от вредата, която би могла да бъде претърпяна от преките купувачи, като унгарските дистрибутори на автомобили и която би могла да се изразява в спад на продажбите поради увеличението на цените. Напротив, твърдяната в главното производство вреда се дължи главно на по-високите разходи заради изкуствено повишената цена и поради това е непосредствена последица от нарушението по член 101 ДФЕС, и следователно тя представлява пряка вреда, която по принцип би могла да обоснове компетентността на юрисдикциите на държавата членка, на чиято територия е настъпила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Що се отнася до мястото на настъпване на такава вреда, от релевантното решение следва, че установеното нарушение на член 101 ДФЕС е обхващало цялото ЕИП. Следователно то е довело до нарушаване на конкуренцията в рамките на този пазар, част от който е и Унгария, считано от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Когато засегнатият от антиконкурентното поведение пазар се намира в държавата членка, на чиято територия се претендира, че е настъпила твърдяната вреда, следва да се приеме, че за целите на прилагането на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 мястото на настъпване на вредата се намира в тази държава членка (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑27/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:533">EU:C:2018:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Това решение всъщност отговаря на целите за близост и предвидимост на правилата за компетентност, доколкото, от една страна, съдилищата на държавата членка, в която е засегнатият пазар, се намират в най-добра позиция за разглеждането на такива искове за обезщетения, и от друга страна, икономическият оператор, който има антиконкурентно поведение, основателно би могъл да очаква да бъде призован в съдилищата на мястото, където това поведение е нарушило правилата за здравословна конкуренция (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑27/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:533">EU:C:2018:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Както Комисията посочва в писменото си становище и както е припомнено в точка 41 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:533">EU:C:2018:533</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), такова определяне на мястото на настъпване на вредата съответства и на изискванията за съгласуваност, предвидени в съображение 7 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 година</DATE> относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="2007">ОВ L 199, 2007 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>), доколкото в член 6, параграф 3, буква a) от този регламент в случай на искове за поправяне на вреди, произтичащи от ограничаване на конкуренцията, приложимото право е това на държавата, чийто пазар е или е вероятно да бъде увреден.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Що се отнася до останалите посочени от запитващата юрисдикция специфични обстоятелства, свързани с факта, че Tibor-Trans е предявило иск само срещу едно от предприятията, участвали в разглежданото нарушение, от което то не е придобило камионите пряко, следва да се отбележи, както е направила Комисията, че едно-единствено продължено нарушение на конкурентното право води до солидарна отговорност на нарушителите. Ето защо обстоятелството, че Tibor-Trans е предявило иск само срещу един от нарушителите, от когото то не е закупило пряко съответните камиони, не може да постави под въпрос съображенията, съдържащи се в точки 31—33 от настоящото решение, що се отнася до правилото относно компетентността, предвидено в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с иск за поправяне на вредите, причинени от нарушение на член 101 ДФЕС, изразяващо се по-специално в сключването на тайни споразумения относно определянето на цени и увеличение на брутните цени за камиони, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>място[то], където е настъпило […] вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> в случай като разглеждания в главното производство е мястото на пазара, засегнат от това нарушение (тоест мястото, където пазарните цени са били изкривени), където пострадалото лице твърди, че е претърпяло тази вреда, дори когато искът е насочен срещу участник в разглеждания картел, с когото това пострадало лице не е имало договорни отношения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с иск за поправяне на вредите, причинени от нарушение на член 101 ДФЕС, изразяващо се по-специално в сключването на тайни споразумения относно определянето на цени и увеличение на брутните цени за камиони, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>място[то], където е настъпило […] вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> в случай като разглеждания в главното производство е мястото на пазара, засегнат от това нарушение (тоест мястото, където пазарните цени са били изкривени), където пострадалото лице твърди, че е претърпяло тази вреда, дори когато искът е насочен срещу участник в разглеждания картел, с когото това пострадало лице не е имало договорни отношения.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>