1988L0407 — BG — 03.09.2008 — 010.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 14 юни 1988 година относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността с ►M3 ————— ◄ сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 194, 22.7.1988, p.10) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
No |
page |
date |
||
|
L 71 |
37 |
17.3.1990 |
||
|
L 224 |
29 |
18.8.1990 |
||
|
L 186 |
28 |
28.7.1993 |
||
|
L 122 |
1 |
16.5.2003 |
||
|
L 143 |
23 |
11.6.2003 |
||
|
L 30 |
15 |
4.2.2004 |
||
|
L 11 |
21 |
17.1.2006 |
||
|
L 42 |
63 |
16.2.2008 |
||
|
ДИРЕКТИВА 2008/73/ЕО НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 15 юли 2008 година |
L 219 |
40 |
14.8.2008 |
|
Изменен с
|
C 241 |
21 |
29.8.1994 |
|
(*) |
Настоящият акт никога не е публикуван на български език. |
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 14 юни 1988 година
относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността с ►M3 ————— ◄ сперма от животни от рода на едрия рогат добитък
(88/407/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,
като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),
като взе предвид становището на Европейския парламент ( 2 ),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 ),
като има предвид, че разпоредбите, които се отнасят до ветеринарно-санитарните проблеми по отношение на търговията с говеда и свине в рамките на Общността, фигурират в Директива 64/432/ЕИО ( 4 ), последно изменена с Регламент (ЕИО) № 3768/85 ( 5 ); като има предвид, че в допълнение към това Директива 72/462/ЕИО ( 6 ), последно изменена с Регламент (ЕИО) № 3768/85, съдържа разпоредби, които се отнасят до проблемите на ветеринарно-санитарния контрол при вноса на говеда и свине от трети страни;
като има предвид, че горепосочените разпоредби гарантират, че по отношение на търговията в Общността и вноса в Общността от трети страни говеда и свине страната, от която идват животните, трябва да гарантира спазването на ветеринарно-санитарните критерии, така че да се премахне рискът от разпространение на болести по животните; като има предвид, че все пак остава известен риск от разпространението на такива болести при търговията със сперма;
като има предвид, че в контекста на хармонизирането на националното ветеринарно-санитарно законодателство, което има отношение към търговията в Общността с животни и животински продукти, сега е необходимо да се създаде хармонизирана система за внос и търговия със сперма от говеда в рамките на Общността;
като има предвид, че в контекста на търговията със сперма в рамките на Общността държавите-членки, в които спермата се събира, следва да бъдат задължени да гарантират, че тя се събира и преработва в одобрени и контролирани центрове, била е получена от животни, чието здравословно състояние е такова, че не съществува риск от предаване на болести по животните, събирането, обработката, съхраняването и транспортирането ѝ се извършват съгласно изискванията за запазване на нейния здравен статус и се придружава при транспортиране към страната на местоназначение от здравен сертификат с цел гарантиране на спазването на тези задължения;
като има предвид, че различията в политиката в рамките на Общността по отношение на ваксинациите срещу някои заболявания оправдават поддържането на дерогации, ограничени във времето, които разрешават на държавите-членки да изискват допълнителна защита срещу някои заболявания;
като има предвид, че вносът на сперма от трети страни в Общността изисква съставяне на списък от трети страни на основата на здравни изисквания; като има предвид, че без да се засяга този списък, държавите-членки трябва да разрешат вноса на сперма само от центрове за събиране на сперма, които отговарят на съответни стандарти; като има предвид освен това, че по отношение на страните от този списък трябва да се определят специфични ветеринарно-санитарни изисквания според обстоятелствата; като има предвид, че за удостоверяване спазването на тези стандарти, могат да се извършват проверки на място;
като има предвид, че следва да се предвиди процедура за разрешаване на спорове между държавите-членки относно обосноваността на одобрение на такива центрове;
като има предвид, че държавите-членки могат да откажат пратка от сперма, ако се установят нарушения на разпоредбите на настоящата директива; като има предвид, че трябва да е възможно връщането на спермата, ако това не противоречи на съображения от ветеринарно-санитарен характер и ако изпращачът или негов представител пожелае това; като има предвид, че изпращачът или неговият представител трябва да бъдат уведомени за причините за ограниченията или забраната, както и да получат становище на експерт;
като има предвид, че за да се предотврати предаването на някои заразни болести, следва да се извършва контрол на вноса, когато пратката пристигне на територията на Общността, освен в случай на външен транзит;
като има предвид, че след такъв контрол в случай на вътрешен транзит следва да се определят мерките, които могат да се вземат от държавите-членки;
като има предвид, че държавите-членки следва да могат да предприемат спешни мерки при епидемия от заразна болест в друга държава-членка или в трета страна; като има предвид, че опасностите и необходимите защитни мерки следва да се оценяват по един и същи начин в Общността; като има предвид, че за тази цел следва да се установи процедура на Общността за спешни случаи, съгласно която да се предприемат необходимите мерки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет;
като има предвид, че на Комисията трябва да се предоставят правомощия за предприемането на мерки за прилагане на настоящата директива; като има предвид, че за тази цел следва да се установи процедура за тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет;
като има предвид, че настоящата директива не засяга търговията със сперма, която е произведена преди датата, от която държавите-членки трябва да се съобразяват с нея,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
Общи разпоредби
Член 1
Настоящата директива определя ветеринарно-санитарните изисквания, приложими към търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ►M3 ————— ◄ сперма от животни от рода на едрия рогат добитък.
Настоящата директива не засяга общностните и/или националните зоотехнически разпоредби, които регламентират организацията на изкуствено осеменяване като цяло, и по-специално разпространението на сперма.
Член 2
За целите на настоящата директива при необходимост се прилагат определенията от член 2 от Директива 64/432/ЕИО и член 2 от Директива 72/462/ЕИО.
Освен това:
а) „сперма“ означава приготвен или разреден еякулат от домашни животни от рода на едрия рогат добитък;
— „център за събиране на сперма“ означава официално одобрено и контролирано предприятие, разположено на територията на държава-членка или трета страна, в което се произвежда сперма за използване при изкуствено осеменяване;
— „център за съхранение на сперма“ означава официално одобрено и контролирано предприятие, разположено на територията на държава-членка или трета страна, в което се съхранява сперма за използване при изкуствено осеменяване;
в) „официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, назначен от компетентен централен орган на държава-членка или трета страна;
г) „ветеринарен лекар на центъра“ означава ветеринарен лекар, който отговаря в центъра за ежедневното съответствие с изискванията, посочени в настоящата директива;
д) „пратка“ означава количеството сперма, за което се съставя един сертификат;
е) „страна на събирането“ означава държава-членка или трета страна, в която е събрана спермата и от която е изпратена в държава-членка;
ж) „одобрена лаборатория“ означава лаборатория, която се намира на територията на държава-членка или на трета страна, определена от компетентните ветеринарни органи да провежда изследванията, посочени в настоящата директива;
з) „събиране“ означава количеството сперма, взето от донор по всяко време.
ГЛАВА II
Търговия в рамките на Общността
Член 3
Всяка държава-членка гарантира, че само сперма, която отговаря на следните общи условия, се изпраща от нейната територия на територия на друга държава-членка:
а) тя трябва да бъде събрана и обработена и/или съхранена, ако е необходимо, в център или центрове за събиране или съхранение, одобрени за тази цел в съответствие с член 5, параграф 1, с цел изкуствено осеменяване и за нуждите на търговията в рамките на Общността;
б) тя трябва да се взема от домашни животни от рода на едрия рогат добитък, чието здравословното състояние съответства на приложение Б;
в) тя трябва да се взема от домашни животни, да се съхранява и транспортира съгласно приложения А и В;
г) тя трябва да се придружава при транспортирането до местоназначението ѝ от здравен сертификат съгласно член 6, параграф 1.
Член 4
▼M5 —————
3. Държавите-членки не могат да се противопоставят на вноса на сперма от бикове, ваксинирани против болестта шап. Но ако спермата е добита от бик, който е бил ваксиниран срещу болестта шап през последните 12 месеца преди събиране на спермата, 5 % от спермата от всеки сбор (с минимум пет пипети), предназначена за изпращане в друга държава-членка, се подлага на тест за изолиране на вируса в лаборатория на държавата-членка на местоназначението или в посочена от нея лаборатория, като резултатът е отрицателен.
Член 5
1. Държавата-членка, на чиято територия се намира ►M5 център/ове за събиране или съхранение на сперма ◄ , гарантира, че одобрението, предвидено в член 3, буква а), се предоставя на центъра, само ако разпоредбите на приложение А са спазени и ако центърът може да удовлетвори останалите разпоредби на настоящата директива.
Държавите-членки също гарантират, че официалният ветеринарен лекар следи за спазването на тези разпоредби и оттеглят одобрението, когато една или повече от разпоредбите не се спазват.
2. Всички центрове за събиране или съхраняване на сперма се регистрират и за всеки център се определя ветеринарен регистрационен номер. Всяка държава-членка съставя и актуализира списък на центровете за събиране или съхраняване на сперма, както и на техните ветеринарни регистрационни номера, който предоставя на останалите държави-членки и на обществеността.
3. Подробни правила за еднаквото прилагане на настоящия член могат да се приемат съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2.
Член 6
1. Държавите-членки приемат сперма, при условие че се представя здравен сертификат, изготвен съгласно приложение Г от официален ветеринарен лекар от държавата-членка, откъдето се събира спермата.
Този сертификат трябва:
а) да бъде съставен на поне един от официалните езици на държавата-членка на събиране и на един от тези на държавата-членка на местоназначение;
б) оригиналът му трябва да придружава пратката до местоназначението ѝ;
в) да се състави на един лист хартия;
г) да се адресира до един получател.
2.
а) Държавата-членка на местоназначение може да забрани приемането на пратката, ако проверката на документите установи, че не е спазен член 3.
б) Държавата-членка на местоназначение може да вземе необходимите мерки, включително поставяне под карантина, за да получи категорично доказателство в случаите, в които съществува съмнение, че спермата е заразена или е инфектирана с патогенни организми.
в) Решенията, взети въз основа на буква а) или б), трябва при молба от изпращача или негов представител да разрешат връщането на спермата, ако това не е в противоречие със съображения от ветеринарно-санитарен характер.
3. Ако приемането на спермата е било забранено на едно от основанията, посочени в параграф 2, букви а) и б), и държавата-членка на събиране не разреши връщането на спермата в рамките на 30 дни, компетентните ветеринарни органи на държавата-членка на местоназначение могат да наредят нейното унищожаване.
4. Взетите съобразно параграфи 2 и 3 решения от компетентните ветеринарни органи трябва да се съобщят на изпращача или негов представител заедно с мотивите за тях.
▼M2 —————
ГЛАВА III
Внос от трети страни
Член 8
1. Държава-членка може да разреши вноса на сперма само от тези трети страни, които са в списъка, съставен в съответствие с ►M5 процедурата, посочена в член 18, параграф 2 ◄ . Този списък може да се допълва или коригира съгласно ►M5 процедурата, посочена в член 18, параграф 2 ◄ .
2. При вземане на решение дали трета страна може да се включи в списъка от параграф 1, трябва да се има предвид следното:
а) здравословното състояние на стадата, на другите домашни животни и на дивеча в третата страна, по-точно справка за екзотичните болести по животните и санитарното състояние на околната среда в тази страна, които могат да застрашават здравето на животните в държавите-членки;
б) редовността и бързината на информацията, подадена от третата страна, по отношение на съществуването на заразни болести по животните на нейната територия, особено тези болести, посочени в списъци А и Б на Международното бюро по епизоотии;
в) правилата в страната за превенция и контрол на болести по животните;
г) структурите на ветеринарните служби в страната и техните правомощия;
д) организацията и прилагането на мерките за превенция и контрол на заразни болести по животните; и
е) гаранциите, които третата страна може да даде за спазването на тази директива.
3. Списъкът, посочен в параграф 1, и всички изменения в него се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.
Член 9
1. Държавите-членки разрешават внос единствено на сперма, изпратена от център за събиране или съхранение на сперма, който се намира в някоя от третите държави, фигуриращи в посочения в член 8 списък, и за който компетентният орган на съответната трета държава е в състояние да гарантира, че са спазени следните условия:
а) отговаря на условията:
i) за одобрение на центрове за събиране или съхраняване на сперма, определени в глава I от приложение А;
ii) свързани с контрола на такива центрове, определен в глава II от същото приложение;
б) официално е одобрен от компетентния орган на третата държава за износ в Общността;
в) работи под надзора на ветеринарен лекар на центъра;
г) подлежи на инспекция от официалния ветеринарен лекар на третата държава поне два пъти годишно.
2. Списъкът на центрове за събиране или съхраняване на сперма, които са одобрени от компетентния орган на третата държава, фигурираща в посочения в член 8 списък, в съответствие с условията, определени в параграф 1 от настоящия член, и от които може да бъде изпращана сперма в Общността, се съобщава на Комисията.
Компетентният орган на третата държава следва незабавно да спре действието или да оттегли одобрението на център за събиране или съхраняване на сперма, когато той престане да отговаря на условията, определени в параграф 1, и следва незабавно да уведоми Комисията за това.
Комисията предоставя на държавите-членки всички нови и актуализирани списъци, които получава от компетентния орган на третата държава в съответствие с настоящия параграф, и ги предоставя на обществеността за информация.
3. Подробни правила за еднаквото прилагане на настоящия член могат да се приемат съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2.
Член 10
1. Спермата трябва да произхожда от животни, които веднага преди вземането ѝ са пребивавали поне шест месеца на територията на трета страна от списъка, съставен съгласно член 8, параграф 1.
2. Без да се засягат разпоредбите на член 8, параграф 1 и параграф 1 от настоящия член, държавите-членки не разрешават вноса на сперма от трета страна, включена в списъка, ако тази сперма не съответства на приетите ветеринарно-санитарните изисквания, приети съгласно ►M5 процедурата, посочена в член 18, параграф 2 ◄ за внос на сперма от тази страна.
При приемането на изискванията по предходния параграф трябва да се отчитат:
а) здравната ситуация в района около центъра за събиране на сперма, по-специално по отношение на болестите, изброени в списък А на Международното бюро по епизоотии;
б) здравословното състояние на стадото от центъра за събиране на сперма, включително изискванията, свързани с тестовете;
в) здравословното състояние на животното донор и изискванията, свързани с тестовете;
г) изискванията, свързани с тестовете, на които трябва да бъде подложена спермата.
3. Референтна база за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания съгласно параграф 2 за туберкулоза и бруцелоза по говедата, са стандартите, предвидени в приложение А към Директива 64/432/ЕИО. Може да се реши в съответствие с процедурата, предвидена в член 18 по отношение на всеки отделен случай да се дерогират тези разпоредби, когато съответната трета страна предоставя сходни санитарни гаранции; в този случай санитарни условия, поне еквивалентни на тези от приложение А към горепосочената директива, се определят в съответствие със същата процедура, за да се разреши допускането на такива животни до центровете за събиране на сперма.
4. Член 4 се прилага mutatis mutandis.
Член 11
1. Държавите-членки разрешават вноса на сперма само при представяне на здравен сертификат, съставен и подписан от официален ветеринарен лекар от третата страна на събиране.
Този сертификат трябва:
а) да бъде съставен на поне един от официалните езици на държавата-членка на местоназначение и на един от тези на държавата-членка, където се извършва контролът по вноса съгласно член 12;
б) оригиналът му трябва да придружава спермата;
в) да бъде съставен на един лист хартия;
г) да бъде предназначен за един получател.
2. Сертификатът трябва да съответства на образец, съставен съгласно ►M5 процедурата, посочена в член 18, параграф 2 ◄ .
Член 12
Правилата, установени в Директива 97/78/ЕО, се прилагат по-специално по отношение на организирането на контрола, извършван от държавите-членки, и на последващите действия във връзка с него, както и на защитните мерки, които следва да се прилагат в съответствие с процедурата, посочена в член 22 от споменатата директива.
▼M3 —————
ГЛАВА IV
Предпазни и контролни мерки
▼M2 —————
Член 16
1. Ветеринарните експерти от Комисията могат в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки и на трети страни да извършат проверки на място, доколкото е необходимо за осигуряване на еднаквото приложение на тази директива.
Страната на събиране, в рамките на чиято територия се извършва проверката, осигурява цялата необходима помощ на експертите при изпълнението на техните задължения. Комисията информира съответната страна на събиране за резултатите от извършените проверки.
Страната на събиране предприема всички мерки, които са необходими с оглед резултатите от проверката. Ако страната на събиране не предприеме тези мерки, Комисията може след проучване на ситуацията от Постоянния ветеринарен комитет да прибегне до разпоредбите на член 5, параграф 2, четвърта алинея и член 9, параграф 1.
2. Общите разпоредби за приложението на този член, особено по отношение на честотата и правилата за извършване на проверките по параграф 1, първа алинея, се определят в съответствие с ►M5 процедурата, посочена в член 18, параграф 2 ◄ .
ГЛАВА V
Заключителни разпоредби
Член 17
Приложение А се изменя от Съвета чрез квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, и по-специално за адаптирането му към технологичния напредък.
Приложения Б, В и Г се изменят съгласно процедурата, установена от член 18, параграф 2.
Член 18
1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет за хранителната верига и здравето на животните, учреден с Регламент (ЕО) № 178/2000 ( 7 ).
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ( 8 )
Срокът по член 5, точка 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
▼M5 —————
Член 20
1. Настоящата директива не се прилага за сперма, която е събрана и преработена в държава-членка преди 1 януари 1990 г.
2. До влизане в сила на решенията, приети съгласно членове 8, 9 и 10, държавите-членки не прилагат за внос на сперма от трети страни по-благоприятни условия от тези, които са резултат от прилагането на глава II.
Член 21
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 1990 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Член 22
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ А
ГЛАВА I УСЛОВИЯ ЗА ОФИЦИАЛНО ОДОБРЕНИЕ НА ЦЕНТРОВЕ
1. Центровете за събиране на сперма трябва:
а) да са поставени под постоянен надзор от ветеринарен лекар на центъра, оправомощен от компетентния орган;
б) да имат най-малко:
i) сграда за животните, включително изолатор;
ii) съоръжения за събиране на сперма, включително отделно помещение за почистването и дезинфекцията или стерилизацията на оборудването;
iii) помещение за обработка на спермата, което може да не е разположено на същото място;
iv) помещение за съхранение на спермата, което може да не е разположено на същото място;
в) да са построени или изолирани по начин, който не позволява контакт с животни извън центъра;
г) помещенията за отглеждане на животните и за събиране на сперма, както и помещенията за обработка и съхраняване да са построени по начин, който позволява лесно да се почистват и дезинфекцират;
д) да са проектирани така, че изолаторът да няма пряка връзка с помещенията за отглеждане на животни;
е) да са проектирани така, че помещенията за отглеждане на животни да са физически отделени от помещенията за обработка на сперма, а двете помещения да са отделени от помещението за съхранение на сперма.
2. Центровете за съхранение на сперма трябва:
а) да са поставени под постоянен надзор от ветеринарен лекар на центъра, оправомощен от компетентния орган;
б) да са построени или изолирани по начин, който не позволява контакт с животни извън центъра;
в) помещенията за съхранение да са построени по начин, който позволява лесно да се почистват и дезинфекцират.
ГЛАВА II УСЛОВИЯ ЗА ОФИЦИАЛНИЯ НАДЗОР НА ЦЕНТРОВЕ
1. Центровете за събиране на сперма трябва:
а) да бъдат контролирани по начин, по който да се гарантира, че са обитавани само от животни от видовете, от които трябва да се събира сперма. Въпреки това могат да се допуснат други домашни животни, но само такива, които са необходими за нормалната работа на центъра за събиране на сперма и при условие че не представляват риск от зараза на онези видове, чиято сперма ще се събира, и че отговарят на условията, зададени от ветеринарния лекар на центъра;
б) да бъдат контролирани по начин, по който да се гарантира, че разполагат с регистър на всички отглеждани животни от рода на едрия рогат добитък, в който се отбелязват данни за породата, датата на раждане и идентификацията на всяко от животните, а също и регистър за всички проверки за болести и всички ваксинации, извършени върху всяко животно;
в) да бъдат редовно инспектирани от официален ветеринарен лекар, най-малко два пъти годишно, с цел постоянни проверки на условията за одобрение и надзор;
г) да бъдат контролирани по начин, по които да се гарантира, че не се допуска влизането на лица без разрешение. Освен това влизането на лица с разрешение се допуска само ако те отговорят на условията, поставени от ветеринарния лекар на центъра;
д) да наемат на работа технически компетентен персонал, обучен за процедурите по дезинфекция и хигиенизиране, с цел превенция срещу разпространение на болести;
е) да бъдат контролирани по начин, по които да се гарантира, че се спазват следните условия:
i) да се обработва и съхранява само сперма, събрана в одобрен център, която не е влизала в контакт с никаква друга пратка от сперма. Спермата, която не е събрана в одобрен център, може да се обработва в одобрените центрове за събиране при условие, че:
— такава сперма е събрана от говеда, които отговарят на условията, посочени в приложение Б, глава I, параграф 1, буква д),
— обработката се извършва с отделно оборудване или по различно време от спермата, предназначена за търговия в рамките на Общността, като оборудването във втория случай се почиства и стерилизира след употреба,
— такава сперма не е предмет на търговия в рамките на Общността и не може в никой момент да влиза в контакт или да бъде съхранявана със сперма, предназначена за търговия в рамките на Общността,
— такава сперма е идентифицирана чрез маркировка, различна от онази, предвидена в точка vii);
Дълбоко замразени ембриони също могат да се съхраняват в одобрени центрове, при условие че:
— такова съхранение е позволено от компетентния орган,
— ембрионите отговарят на изискванията на Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък ( 9 ),
— ембрионите са съхраняват в отделни съдове за съхранение в помещенията за съхранение на одобрена сперма;
ii) събирането, обработката и съхранението на спермата се извършва само в помещения, предназначени за целта и при най-строги хигиенни условия;
iii) всички инструменти, които влизат в контакт със спермата или животното донор по време на събиране или обработка, са добре дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба, с изключение на инструментите за еднократна употреба;
iv) продуктите от животински произход, използвани при обработката на спермата — включително добавки или разредител — са добити от източници, които не представляват риск за здравето на животните или са обработени предварително по начин, който предотвратява подобен риск;
v) съдовете за съхранение и транспортиране на сперма са добре дезинфекцирани или стерилизирани преди всяка операция по пълнене, с изключение на съдовете за еднократна употреба;
vi) криогенният агент не е използван преди това за други продукти от животински произход;
vii) всяка отделна доза сперма е ясно маркирана по такъв начин, че датата на събиране на спермата, породата и идентификацията на животното донор, както и номера за одобрение на центъра за събиране да може да се установят лесно; всяка държава-членка информира Комисията и останалите държави-членки за характеристиките и формата на маркировката, използвана на нейната територия;
viii) помещението за съхранение трябва да съответства на специфичните условия, свързани с надзора на центровете за съхранение на сперма, предвидени в точка 2.
2. Центровете за съхранение на сперма трябва:
а) да бъдат контролирани по начин, по които да се гарантира, че разполагат с регистър за всяко пренасяне на сперма (навън и навътре от/във центъра) и за статуса на биковете донори, чиято сперма се съхранява там и която трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива;
б) да бъдат инспектирани редовно от официален ветеринарен лекар, най-малко два пъти годишно, с цел постоянния контрол на условията на одобрение и надзор;
в) да бъдат контролирани по начин, по които да се гарантира, че не се допуска влизането на лица без разрешение. Освен това, влизането на лица се допуска само ако те отговорят на условията, поставени от ветеринарния лекар на центъра;
г) да назначават технически компетентен персонал, обучен за процедурите по дезинфекция и хигиенните техники за контрол на разпространението на болести;
д) да бъдат контролирани по начин, по които да се гарантира, че се спазват следните условия:
i) в одобрените центрове за съхранение се съхранява само сперма, събрана в одобрен център съгласно условията на настоящата директива, без да влизат в контакт с друга сперма.
Освен това в одобрен център за съхранение може да постъпва само сперма, която идва от одобрен център за събиране или съхранение и транспортирана при условия, които предоставят всички здравни гаранции, и която не е влизала в контакт с друга сперма.
Дълбоко замразени ембриони също могат да се съхраняват в одобрени центрове, при условие че:
— такова съхранение е позволено от компетентния орган,
— ембрионите отговарят на изискванията на Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък,
— ембрионите се съхраняват в отделни съдове за съхранение в помещенията за съхранение на одобрена сперма;
ii) съхранението на спермата се извършва само в помещения, предназначени за целта и при най-строги хигиенни условия;
iii) всички инструменти, които влизат в контакт със спермата са добре дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба, с изключение на инструментите за еднократна употреба;
iv) съдовете за съхранение и транспортиране на сперма са добре дезинфекцирани или стерилизирани преди започване на всяка операция по пълнене, с изключение на съдовете за еднократна употреба;
v) криогенният източник не е използван преди това за други продукти от животински произход;
vi) всяка индивидуална доза сперма е маркирана по такъв начин, че датата на събиране на спермата, породата и идентификацията на животното донор, както и регистрационния номер за одобрение на центъра за събиране да могат да се установят лесно; всяка държава-членка информира Комисията и останалите държави-членки за характеристиките и формата на маркировката, използвана на нейната територия.
ПРИЛОЖЕНИЕ Б
ГЛАВА I ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ЖИВОТНИ В ОДОБРЕНИ ЦЕНТРОВЕ ЗА СЪБИРАНЕ НА СПЕРМА
1. За всички животни от рода на едрия рогат добитък, приети в център за събиране на сперма, се прилагат следните изисквания:
а) преминали са период на карантина в продължение най-малко на 28 дни в помещение, одобрено за целта от компетентния орган на държавата-членка, и където има само двукопитни животни, които са поне с еднакъв здравен статус;
б) преди постъпването си в карантинното помещение съгласно буква а), те са били избрани от стадо, официално свободно от туберколоза и бруцелоза съгласно Директива 64/432/ЕИО. Преди това животните на са държани в стадо с по-нисък здравен статус;
в) задължително идват от стадо, официално свободно от ензоотична левкоза по говедата, по смисъла на Директива 64/432/ЕИО, или са родени от майки, които са изследвани и са показали отрицателен резултат на тест, извършен съгласно приложение Г, глава II към Директива 64/432/ЕИО, след отстраняване на животните от техните майки. В случай на животни, родени чрез трансфер на ембриони, „майка“ означава реципиента на ембриона.
Ако това изискване не може да бъде изпълнено, спермата няма да бъде предмет на търговия, докато животното донор не достигне 2-годишна възраст и тестът съгласно глава II, параграф 1, буква в) не покаже отрицателен резултат;
г) в рамките на 28 дни преди карантинния период, посочен в буква а), животните са реагирали отрицателно при следните тестове, с изключение на теста за антитела на BVD/MD, упоменат в точка v):
i) за туберкулоза по говедата, интрадермален туберкулинен тест, направен съгласно процедурата в приложение Б към Директива 64/432/ЕИО;
ii) за бруцелоза по говедата, серологичен тест, извършен съгласно процедурата в приложение В към Директива 64/432/ЕИО;
iii) за ензоотична левкоза по говедата, серологичен тест, извършен съгласно процедурата в приложение Г, глава II към Директива 64/432/ЕИО;
iv) за IBR/IPV, серологичен тест (цял вирус) върху кръвна проба, ако животните не идват от стадо, свободно от IBR/IPV, по смисъла на член 2.3.5.3 от Международния кодекс за здравето на животните;
v) за BVD/MD,
— тест за изолиране на вируса или тест за вирусен антиген, и
— серологичен тест за определяне наличието или отсъствието на антитела.
Компетентния орган може да даде разрешение за тестовете, посочени в буква г), да бъдат извършени с проби, събрани в карантинната станция. В този случай карантинният период, посочен в буква а), може да не започва преди датата на вземане на проба. Въпреки това, ако някой от тестовете, изброени в буква г), даде положителен резултат, съответните животни се отстраняват незабавно от изолатора. В случай на групова изолация карантинният период, посочен в буква а), може да не започва за останалите животни, докато животните, които са показали положителен резултат на теста, не бъдат отстранени.
д) в рамките на карантинния период, посочен в буква а), и поне 21 дни след поставянето им под карантина (поне седем дни след началото на карантината, за да се изследва за Campylobacter fetus ssp. venerealis и Trichomonas foetus), са били подложени на следните тестове и са реагирали отрицателно, с изключение на теста за антитела BVD/MD (виж iii):
i) за бруцелоза по говедата, серологичен тест, извършен съгласно процедурата упомената в приложение В към Директива 64/432/ЕИО;
ii) за IBR/IPV, серологичен тест (цял вирус) върху кръвна проба.
Ако някои от животните покажат положителен резултат на изброените тестове, тези животни незабавно се отстраняват от карантинната станция, а другите животни от същата група остават под карантина и отново се подлагат на тест, и да реагират отрицателно, не по-малко от 21 дни след отстраняване на животното/ите с положителен резултат;
iii) за BVD/MD,
— тест за изолиране на вируса или тест за вирусен антиген, и
— серологичен тест за определяне наличието или отсъствието на антитела.
Всяко животно (серонегативно или серопозитивно) може да бъде допуснато до помещенията за събиране на сперма, ако не се извърши серопреобразуване при животни, които при теста са серонегативни преди влизането им в карантинната станция.
В случай на серопреобразуване, всички животни, които остават серонегативни, се държат под карантина за продължителен период от време, докато няма повече серопреобразуване в групата в продължение на седмици. Серологично позитивните животни могат да бъдат допуснати в помещенията за събиране на сперма;
iv) за Campylobacter fetus ssp. Venerealis:
— при животни на възраст под шест месеца или държани до тази възраст в група от един и същи пол преди карантината, един тест върху проба от смивки от препуциума или от съответната изкуствена вагина;
— при животни на възраст 6 месеца или повече, които може да са имали контакт с женски животни преди карантината, се прави тест три пъти на седмични интервали върху проба от смивки от препуциума или от съответната изкуствена вагина;
v) за Trichomonas foetus:
— при животни на възраст под шест месеца или държани до тази възраст в еднополова група преди карантината, един тест върху проба от препуциума;
— при животни на възраст 6 месеца или повече, които може да са имали контакт с женски животни преди карантината, се прави тест три пъти на седмични интервали върху проба от препуциума.
Ако някой от горните тестове е положителен, животното незабавно се отстранява от изолатора. При групова карантина компетентният орган задължително предприема всички необходими мерки за повторно установяване на приемливостта на останалите животни с цел влизане в център за събиране на сперма, съгласно приложението;
е) преди първата експедиция на сперма от BVD/MD серологично позитивни бикове, проба от сперма от всяко животно се подлага на тест за изолиране на вируса или тест Елайза за откриване на BVD/MD. При положителен резултат бикът се отстранява от центъра и цялата му сперма се унищожава.
2. Всички тестове се извършват в лаборатория, одобрена от държавата-членка.
3. Животните се приемат в центъра за събиране на сперма само с изричното разрешение на ветеринарния лекар на центъра. Всички движения навън и навътре задължително се записват в дневник.
4. Всички животни, приети в центъра за събиране на сперма, не трябва да показват клинични признаци на заболяване в деня на приемането им. Без да се засяга параграф 5, всички животни задължително трябва да идват от изолатор, посочен в параграф 1, буква а), който в деня на пратката официално отговаря на следните условия:
а) е разположен в центъра на район с радиус 10 km, в който през последните 30 дни не е регистриран случай на шап и бруцелоза;
б) през последните три месеца е бил свободен от шап и бруцелоза;
в) през последните 30 дни е бил свободен от задължително обявяваните болести по говедата, посочени в приложение Д към Директива 64/432/ЕИО.
5. При условие, че условията, посочени в параграф 4, са изпълнени и рутинните тестове изброени в глава II са извършени през последните 12 месеца, животните могат да бъдат прехвърлени от един одобрен център за събиране на сперма в друг със същия здравен статус, без изолация или тестване, при условие че прехвърлянето е директно. Въпросното животно не трябва да е влизало в контакт с двукопитни животни с по-нисък здравен статус и транспортните средства трябва да са дезинфекцирани преди употреба. Ако придвижването от един одобрен център за събиране на сперма към друг се извършва между държави-членки, то трябва да стане в съответствие с Директива 64/432/ЕИО.
ГЛАВА II РУТИННИ ТЕСТОВЕ, КОИТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ПРИЛАГАТ ЗА ВСИЧКИ ЖИВОТНИ ОТ РОДА НА ЕДРИЯ РОГАТ ДОБИТЪК В ОДОБРЕНИЯ ЦЕНТЪР ЗА СЪБИРАНЕ НА СПЕРМА
|
1. |
Всички животни от рода на едрия рогат добитък, държани в одобрения център за събиране на сперма, веднъж годишно се подлагат на следните тестове, с отрицателни резултати: а) за туберкулоза по говедата, интрадермален туберкулинен тест, направен съгласно процедурата в приложение Б към Директива 64/432/ЕИО; б) за бруцелоза по говедата, серологичен тест, извършен съгласно процедурата в приложение В към Директива 64/432/ЕИО; в) за ензоотична левкоза по говедата, серологичен тест, извършен съгласно процедурата в приложение Г, глава II към Директива 64/432/ЕИО; г) за IBR/IPV, серологичен тест (цял вирус) върху кръвна проба; д) за BVD/MD, серологичен тест за антитела, който се прилага само върху серонегативни животни. Ако някое животно стане серопозитивно, всеки еякулат от това животно, получен след последния отрицателен тест, се изхвърля или се тества за вирус за получаване на отрицателни резултати; е) за Campylobacter fetus ssp. Venerealis, тест върху проба от препуциума. Тестват се само бикове за производство на сперма или такива, които са влизали в контакт с бикове за производство на сперма. Бикове, върнати за даване на сперма след период на бездействие от повече от 6 месеца, се тестват не повече от 30 дни преди възстановяване на производството; ж) за Trichomonas foetus, тест върху проба от препуциума. Тестват се само бикове за производство на сперма или такива, които са влизали в контакт с бикове за производство на сперма. Бикове, върнати за даване на сперма след период на бездействие от повече от 6 месеца, се тестват не повече от 30 дни преди възстановяване на производството. |
|
2. |
Всички тестове се извършват в одобрена от държавата-членка лаборатория. |
|
3. |
Ако някой от горепосочените тестовете е положителен, животното се изолира и спермата, получена от него след последния отрицателен тест, не може да стане обект на търговия в рамките на Общността, с изключение, за BVD/MD, на сперма от всеки еякулат, който е бил тестван за вируса на BVD/MD, с отрицателен резултат. Спермата, събрана от всички други животни в центъра от датата, на която е извършен теста с положителен резултат, се държи отделно и може да стане обект на търговия в рамките на Общността само след възстановяване на здравния статус на центъра. |
ПРИЛОЖЕНИЕ В
УСЛОВИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ СПЕРМАТА ПРИ ТЪРГОВИЯ В РАМКИТЕ НА ОБЩНОСТТА ИЛИ ПРИ ВНОС
|
1. |
Спермата трябва да бъде събрана от животни, които: а) не показват никакви клинични признаци на заболяване в деня на събиране; б)
i) не са ваксинирани против шап 12 месеца преди събирането на спермата, или ii) са ваксинирани против шап 12 месеца преди събирането. В този случай 5 % (с минимум пет малки количества) от спермата от всяко събиране се подлага на тест за изолиране на вируса на шап, с отрицателни резултати; в) не са ваксинирани против шап в рамките на 30 дни непосредствено преди събирането; г) са държани в одобрен център за събиране на сперма за непрекъснат период от поне 30 дни непосредствено преди събирането на спермата, в случай на събиране на свежа сперма; д) не са използвани за естествено осеменяване; е) са държани в одобрени центрове за събиране на сперма, свободни от шап, най-малко 3 месеца преди събирането и 30 дни след събирането ѝ; или, в случай на свежа сперма, до датата на експедицията, и които са разположени в центъра на район, в който в радиус 10 km през последните 30 дни не е регистриран случай на шап; ж) са държани в одобрени центрове за събиране на сперма, които през периода, започващ 30 дни преди събирането ѝ и свършващ 30 дни след събирането ѝ, или в случай на свежа сперма, до датата на изпращането ѝ, са свободни от онези болести по говедата, за които задължително се уведомява съгласно приложение Д, раздел I към Директива 64/432/ЕИО. |
|
2. |
Посочените по-долу антибиотици трябва да се добавят към спермата след нейното окончателно разреждане, за да се получат следните концентрации: не по-малко от: — стрептомицин — 500 μg на ml краен разтвор, — пеницилин — 500 IU на ml краен разтвор, — линкомицин — 150 μg на ml краен разтвор, — спектиномицин — 300 μg на ml краен разтвор. Може да се използва различна комбинация от антибиотици със същия ефект срещу кампилобактерии, лептоспирии и микоплазми. Непосредствено след прибавянето на антибиотиците разредената сперма трябва да се държи при температура поне 5 °С за най-малко 45 минути. |
|
3. |
Спермата за търговия в рамките на Общността трябва да отговаря на следните условия: а) да е съхранявана най-малко 30 дни преди изпращането при одобрени условия. Това изискване не се отнася за свежата сперма. б) да се транспортира до държавата-членка получател в съдове, които са почистени и дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба и запечатани и номерирани преди изпращането им от одобрените складови помещения. |
ПРИЛОЖЕНИЕ Г
ОБРАЗЦИ НА СЕРТИФИКАТИ ЗА ТЪРГОВИЯ В РАМКИТЕ НА ОБЩНОСТТА
ПРИЛОЖЕНИЕ Г1
Образец на сертификат, приложим в търговията в рамките на Общността със сперма, събрана в съответствие с Директива 88/407/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2003/43/ЕО, и изпратена от одобрен център за събиране на сперма
ПРИЛОЖЕНИЕ Г2
Образец на сертификат, приложим от 1 януари 2006 г. в търговията в рамките на Общността със запаси от сперма, събрана, обработена и/или оставена за съхранение преди 31 декември 2004 г. в съответствие с разпоредбите на Директива 88/407/ЕИО на Съвета, в сила до 1 юли 2003 г., и търгувана след тази дата в съответствие с член 2, параграф 2 от Директива 2003/43/ЕО, изпратена от одобрен център за събиране на сперма
ПРИЛОЖЕНИЕ Г3
Образец на сертификат, приложим в търговията в рамките на Общността със сперма, изпратена от одобрен център за съхранение на сперма или одобрен център за събиране на сперма:
— или събрана в съответствие с Директива 88/407/ЕИО на Съвета, както е изменена с Директива 2003/43/ЕО;
— или събрана, обработена и/или оставена за съхранение преди 31 декември 2004 г. съгласно изискванията на Директива 88/407/ЕИО на Съвета, в сила до 1 юли 2003 г., и търгувана след тази дата в съответствие с член 2, параграф 2 от Директива 2003/43/ЕО.
( 1 ) ОВ С 267, 6.10.1983 г., стр. 5.
( 2 ) ОВ С 342, 19.12.1983 г., стр. 11.
( 3 ) ОВ С 140, 28.5.1984 г., стр. 6.
( 4 ) ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64.
( 5 ) ОВ L 362, 31.12.1985 г., стр. 8.
( 6 ) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28.
( 7 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.
( 8 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
( 9 ) ОВ L 302, 19.10.1989 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Решение 94/113/ЕО на Комисията (ОВ L 53, 24.2.1994 г., стр. 23).