РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

6 март 2025 година ( * )

„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2011/92/ЕС — Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда — Член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 — Проекти, попадащи в обхвата на приложение II — Проекти за обекти с обществено предназначение — Член 4, параграфи 4 и 5 — Задължения на възложителя и на компетентния орган, когато съответната държава членка реши да изиска предвидената в посочените параграфи 4 и 5 преценка за такива проекти — Вземане предвид на становището, представено от трето лице, в което се посочва потенциалното въздействие на съответния проект върху животински вид, попадащ в обхвата на строгата защита, предвидена в член 12 от Директива 92/43/ЕИО“

По дело C‑41/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш съд, Ирландия) с акт от 1 декември 2023 г., постъпил в Съда на 22 януари 2024 г., в рамките на производство по дело

Waltham Abbey Residents Association

срещу

An Bоrd Pleanála,

Ireland,

The Attorney General,

при участието на:

O’Flynn Construction Co. Unlimited Company,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател на състава, J. Passer (докладчик) и B. Smulders, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–	за Waltham Abbey Residents Association, от J. Devlin, SC, J. Kenny, BL, и D. Healy, solicitor,

–	за An Bord Pleanála, от B. Foley, SC, A. Carroll, BL, и P. Reilly, solicitor,

–	за Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, S. Finnegan, K. Hoare и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от D. McGrath, SC, F. Valentine, SC, и E. O’Callaghan, BL,

–	за Европейската комисия, от M. Noll-Ehlers и N. Ruiz García, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1), изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. (ОВ L 124, 2014 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 2011/92“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор, воден от Waltham Abbey Residents Association, сдружение на жители, с An Bord Pleanála (Агенция за устройство на територията, Ирландия) (наричана по-нататък „агенцията“), в Ireland (Ирландия), и Attorney General (главен прокурор, Ирландия), по повод на издадено от агенцията разрешение за проект за стратегическо жилищно строителство.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2011/92

3	Съображения 7—9 от Директива 2011/92 гласят:

„(7) Разрешението за осъществяване на публични или частни проекти, за които има вероятност да окажат значително въздействие върху околната среда, следва да се дава само след извършване на оценяване на вероятното въздействие върху околната среда на тези проекти. […]

(8) Проекти от определен вид имат значително въздействие върху околната среда и тези проекти следва по правило да подлежат на систематично оценяване.

(9) Проекти от друг вид може да нямат значително въздействие върху околната среда във всеки един случай и тези проекти следва да се оценяват, когато държавите членки считат, че същите има вероятност […] да окажат значително въздействие върху околната среда“.

4	Член 2 от тази директива предвижда в параграф 1:

„Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъде дадено разрешение за осъществяване, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, наред с другото, поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка относно тяхното въздействие върху околната среда. Тези проекти са дефинирани в член 4“.

5	Съгласно член 3, параграф 1 от посочената директива:

„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, съобразно особеностите на всеки отделен случай, преките и непреките значителни въздействия на даден проект върху следните фактори:

[…]

б) биологично разнообразие, като се отделя особено внимание на видове и местообитания, защитени по силата на Директива 92/43/ЕИО [на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), изменена с Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 2013 г., стр. 193) (наричана по-нататък „Директива 92/43“)] и Директива 2009/147/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7)];

[…]“.

6	Член 4 от Директива 2011/92 гласи:

„1. При спазването на член 2, параграф 4 проектите, изброени в приложение I, подлежат на оценка в съответствие с членове 5—10.

2. При спазването на член 2, параграф 4 за проектите, изброени в приложение II държавите членки вземат решение относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка в съответствие с разпоредбите на членове 5—10. Държавите членки определят това чрез:

а) разглеждане на всеки отделен случай,

или

б) прагове или критерии, определени от държавата членка.

Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).

3. Когато се разглежда всеки отделен случай или се въвеждат прагове или критерии за целите на параграф 2, се вземат под внимание съответните критерии за подбор, посочени в приложение III. Държавите членки могат да въведат прагове или критерии, определящи случаите, когато проектите не трябва да бъдат подложени нито на преценка съгласно параграфи 4 и 5, нито на оценка на въздействието върху околната среда, и/или прагове или критерии, определящи случаите, когато проектите трябва задължително да бъдат подложени на оценка на въздействието върху околната среда, без да бъдат подложени на преценка съгласно параграфи 4 и 5.

4. Когато държавите членки решат да изискат преценка за проектите, изброени в приложение II, възложителят на проекта предоставя информация за характеристиките на проекта и вероятните значителни последици от него за околната среда. Подробен списък с информацията, която трябва да бъде предоставена, е посочен в приложение II, раздел А. Възложителят на проекта взема под внимание, когато е приложимо, наличните резултати от други съответни оценки на въздействието върху околната среда, извършени съгласно законодателството на Съюза с изключение на настоящата директива. Възложителят на проекта може също така да предостави описание на всички характеристики на проекта и/или предвидените мерки за избягване или предотвратяване на това, което иначе е можело да бъдат значителни неблагоприятни последици за околната среда.

5. Компетентният орган взема своето решение за преценяване въз основа на информацията, предоставена от възложителя на проекта в съответствие с параграф 4, отчитайки, когато е целесъобразно, резултатите от предварителните проверки или оценки на последиците за околната среда, извършени съгласно законодателството на Съюза с изключение на настоящата директива. Решението за преценяване е обществено достояние и:

а) в случай че се реши, че се изисква оценка на въздействието върху околната среда, посочва основните причини поради които се изисква такава оценка с позоваване на съответните критерии, изброени в приложение III; или

б) в случай че се реши, че не се изисква оценка на въздействието върху околната среда, посочва основните причини, поради които не се изисква такава оценка с позоваване на съответните критерии, изброени в приложение III, и когато е предложено от възложителя на проекта, посочва всички характеристики на проекта и/или мерки, предвидени с цел избягване или предотвратяване на това, което иначе е можело да бъдат значителни неблагоприятни последици за околната среда.

6. Държавите членки гарантират, че компетентният орган взема решение за преценяване възможно най-бързо и в рамките на срок, който не надвишава 90 дни от датата, на която възложителят на проекта е представил цялата изискана информация съгласно параграф 4. В изключителни случаи, например свързани с характера, сложността, местоположението или размера на проекта, компетентният орган може да удължи посочения срок, за да вземе решение; в този случай компетентният орган информира възложителя на проекта писмено за причините, които налагат разширяването на проекта и датата, на която се очаква неговото решение“.

7	Приложение II.A към тази директива включва списъка с „[и]нформация, която следва да се предостави от възложителя на проекта във връзка с проектите, изброени в приложение II“. Той има следното съдържание:

„1. Описание на проекта, което съдържа по-конкретно:

а) описание на физическите характеристики на целия проект и където е приложимо, дейностите по събаряне и разрушаване;

б) описание на местонахождението на проекта, по-специално с оглед на екологичната чувствителност на географските области, които е вероятно да бъдат засегнати.

2. Описание на аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат сериозно засегнати от проекта.

3. Доколкото е налична информация за това, описание на всички вероятни значителни последици на проекта за околната среда, които произтичат от:

а) очакваните остатъчни вещества и емисии, както и от генерираните отпадъци, по целесъобразност;

б) използването на природните ресурси, в частност почвите, земята, водите, и на биологичното разнообразие.

4. Критериите от приложение III се вземат предвид, по целесъобразност, при събиране на информацията в съответствие с точки 1—3“.

8	Приложение III към тази директива предвижда „[к]ритерии за определяне дали проектите, изброени в приложение II, следва да подлежат на оценка на въздействието върху околната среда“.

Директива 2014/52

9	Съгласно съображения 11 и 29 от Директива 2014/52:

„(11) Предприетите мерки за избягване, предотвратяване, намаляване и ако е възможно, премахване на значителни неблагоприятни последици за околната среда, в частност върху видове и местообитания, защитени по силата на [Директива 92/43] и Директива [2009/147] трябва да допринесат за предотвратяване на влошаването на качеството на околната среда и нетната загуба на биологично разнообразие в съответствие с ангажиментите на [Европейския съюз] в контекста на Конвенцията [на ООН за биологичното разнообразие, подписана в Рио де Жанейро на 5 юни 1992 г.] и с целите и действията на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие до 2020 г., изложени в съобщение на Комисията [до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите] от 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ ([COM(2011) 244 final]).

[…]

(29) При определянето на това дали се очакват съществени последици от проекта за околната среда, компетентните органи следва да установят кои са най-подходящите за целта критерии и следва да вземат предвид допълнителната информация, ако има такава на разположение, от други оценки, извършени съгласно законодателството на Съюза, за да бъде провеждането на процедурата на скрининг ефективно и прозрачно. В това отношение е подходящо да се специфицира съдържанието на решението за преценяване във връзка с необходимостта от скрининг, по-специално в случаите, когато не се изисква оценка на въздействието върху околната среда. Освен това, като се имат предвид доброволните коментари, които може да са били получени от други източници, като например представители на обществеността или публичните органи, независимо че на етапа на скрининг не се изисква официална консултация, това е добра административна практика“.

Директива 92/43

10	Член 6, параграф 3 от Директива 92/43 гласи:

„Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността“.

11	Член 12 от тази директива предвижда в параграф 1:

„Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:

а) всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;

б) умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

в) умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;

г) всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка“.

12	В буква а) от приложение IV към посочената директива се споменават „[в]сички видове“ прилепи, принадлежащи към подразред „Microchiroptera“.

Ирландското право

Правилник от 2001 г. за устройството на територията и развитието

13	Член 109 от Planning and Development Regulations 2001 (Правилник от 2001 г. за устройството на територията и развитието), в редакцията, приложима към спора в главното производство, гласи:

„[…]

(2B) (a) Когато заявление за проект под определения праг не е придружено от доклад за оценка на въздействието върху околната среда, а е придружено от информацията, посочена в приложение 7A и параграф (2A), или когато заявител представи тази информация на агенцията в съответствие с изискване, установено съгласно параграф (2)(b)(ii), агенцията подлага на проверка най-малко естеството, мащаба или местоположението на проекта за целите на преценката.

(b) В рамките на предварителната проверка агенцията извършва преценка и:

(i) ако прецени, че няма реална вероятност предложеният проект да окаже значително въздействие върху околната среда, приема решение, че не е необходима оценка на въздействието върху околната среда, или

(ii) ако прецени, че съществува реална вероятност предложеният проект да окаже значително въздействие върху околната среда:

(I) констатира, че има вероятност този проект да окаже такова въздействие, и

(II) с връчено на заявителя писмено становище иска от него да ѝ представи оценка на въздействието върху околната среда и да спази изискванията по член 112.

[…]

(4) (a) При преценката в рамките на предварителната проверка по параграф (2B), за да установи дали е налице реална вероятност от значително въздействие върху околната среда в резултат на предложения проект, агенцията взема предвид:

(i) критериите, установени в приложение 7,

(ii) информацията, представена в съответствие с приложение 7A,

(iii) допълнителна информация по параграф (2A)(a), ако има такава, и описание по параграф (2A)(b), ако има такова,

(iv) наличните резултати, когато са относими, от предварителните проверки или оценките на въздействието върху околната среда, извършени съгласно законодателни актове на Съюза, различни от [Директива 2011/92], и

(v) доколкото е целесъобразно, значителното въздействие върху обект, зона, пространство, място или елемент, свързани с проект, който би се намирал върху или във, или може да окаже потенциално въздействие върху:

(I) европейски обект,

(II) зона, за която е налице съобщение по член 16(2)(b) от Wildlife (Amendment) Act 2000 (No. 38 of 2000) (Закон за изменение на Закон № 38 от 2000 г. за дивата фауна и флора],

(III) зона, определена като зона на природно наследство съгласно член 18 от Закона за изменение на Закон № 38 от 2000 г. за дивата фауна и флора,

(IV) земи, установени или признати за природен резерват по смисъла на член 15 или член 16 от Wildlife Act 1976 (No. 39 of 1976) (Закон № 39 от 1976 г. за дивата фауна и флора),

(V) земи, обозначени като приютяващи фауна или флора съгласно член 17 от Закон № 39 от 1976 г. за дивата фауна и флора,

(VI) пространство, обект или елемент от екологичен интерес, чието запазване, опазване или защита е поставено като цел в план за устройство на територията или местен градоустройствен план, в проект на план за устройство на територията или проект на местен градоустройствен план или в предложено изменение на план за устройство на територията, в която е предложен проектът, или

(VII) план или обект, включен от министъра на културата, културното наследство и региона, в който се използва ирландски език (Gaeltacht), в предложен списък на зоните, които са национално наследство, публикуван на уебсайта на Службата за националните паркове и дивата природа.

(b) Извършената от агенцията преценка в рамките на предварителната проверка съгласно параграф (2B) по въпроса дали евентуално е налице реална вероятност от значително въздействие върху околната среда в резултат на предложения проект, включително основните мотиви и съображения с оглед на релевантните критерии, изброени в приложение 7, на които се основава тази преценка, както и всяко уведомление по параграф (2C)(c) се прилагат към документите по заявлението за проекта и се съхраняват заедно с тях.

(5) Когато при преценката, извършена в рамките на предварителната проверка по параграф (2B), се установи, че предложеният проект няма вероятност да окаже значително въздействие върху околната среда, и че заявителят е представил в съответствие с параграф (2A)(b) описание на елементите, ако има такива, на предложения проект и на мерките, ако има такива, предвидени с цел избягване или предотвратяване на това, което иначе би могло да представлява значително неблагоприятно въздействие върху околната среда, агенцията указва тези елементи, ако има такива, и мерките, ако има такива, в преценката.

[…]“.

14	Член 299B, параграф 2 от този правилник предвижда:

„(b) (i) Когато информацията по параграф (1)(b)(ii)(II) е предоставена от заявителя, агенцията подлага на проверка най-малко естеството, мащаба или местоположението на проекта за целите на преценката в рамките на предварителната проверка.

(ii) В рамките на предварителната проверка агенцията извършва преценка и:

(I) ако прецени, че няма реална вероятност предложеният проект да окаже значително въздействие върху околната среда, приема решение, че не е необходима оценка на въздействието върху околната среда, или

(II) ако прецени, че съществува реална вероятност предложеният проект да окаже значително въздействие върху околната среда:

(A) констатира, че има вероятност проектът да окаже такова въздействие, и

(B) отказва да взаимодейства със заявителя в съответствие с член 8(3)(a) от Planning and Development (Housing and Residential Tenancies) Act 2016 [Закон от 2016 г. за устройството на територията и развитието (жилищно строителство) и за наемните жилища (наричан по-нататък „Законът от 2016 г.)]“.

Законът от 2016 г.

15	Член 8, параграф 3 от Закона от 2016 г. гласи:

„(a) Агенцията може да реши да откаже да разгледа заявление, подадено на основание член 4(1), когато счита, че заявлението за издаване на разрешение или докладът за оценката на въздействието върху околната среда, или докладът за оценката на въздействието върху обект от „Натура“, ако се изисква такава, са недостатъчни или непълни, като се вземат предвид по-специално разпоредбите за издаване на разрешение и всички разпоредби, приети съгласно член 12 или член 177 от [Planning and Development Act 2000 (Закон от 2000 г. за устройството на територията и развитието)], или всички консултации, проведени съгласно член 6.

[…]“.

16	Член 9 от Закона от 2016 г. предвижда в параграф 5:

„Когато агенцията не е упражнила функциите си по член 8(3) да откаже да разгледа дадено заявление, никоя разпоредба от настоящия параграф не трябва да се тълкува в смисъл, че възпрепятства агенцията да откаже да издаде разрешение за проект за стратегическо жилищно строителство по заявление съгласно член 4, когато счита, че този проект би бил преждевременен, тъй като докладът за оценка на въздействието върху околната среда или докладът за оценка на въздействието върху обект от „Натура“, когато се изисква такъв, представени заедно със заявлението за разрешение, са недостатъчни или непълни“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

17	Спорът в главното производство се отнася до проект за стратегическо строителство за изграждането на 123 апартамента и свързаните с това строителни работи в Балинколиг (Ирландия).

18

С оглед на заявлението за разрешаване на този проект е извършено изследване на дървета и са изготвени два доклада за предварителна проверка от името на възложителя, първият — за целите на оценката на въздействието на посочения проект върху околната среда, посочена в Директива 2011/92 (наричана по-нататък „ОВОС“), а вторият — за целите на предвидената в член 6, параграф 3 от Директива 92/43 подходяща оценка на въздействието на същия проект върху териториите, определени като специални защитени зони.

19

Първият доклад не съдържа конкретен анализ на фауната и флората, в него не е посочено въздействието на същия проект върху прилепите, а във включената в него таблица за оценка не се споменава биологичното разнообразие. Във втория доклад също не се разглежда конкретно действителното въздействие на проекта върху прилепите, като в него само общо се посочва, че „смущения за фауната може да възникнат пряко чрез загуба на местообитания (напр. убежища на прилепи) или косвено чрез шум, вибрации и повишена активност, свързана със строителството и експлоатацията“. Единственото споменаване на биологичното разнообразие се съдържа във втория доклад, който обаче се отнася само до обектите от „Натура 2000“, а не до екосистемата на самия строителен обект.

20

Що се отнася до оценката на дървесната растителност, тя е извършена в един-единствен ден и в нея са посочени 13 дървета, които трябва да бъдат отсечени. В рамките на тази оценка не били взети предвид действителното или потенциалното използване на дърветата от прилепите или въпросът дали съответният обект се използва от тях за търсене на храна или за придвижване. При все това, макар в доклада за предварителна проверка във връзка с ОВОС да се предлагало опазването на съществуващата растителност в тази територия, „доколкото е възможно“, и в него да се твърдяло, че подобряването ѝ чрез нови мерки за устройство на ландшафта щяло да доведе до положително въздействие на разглеждания в главното производство проект върху биологичното разнообразие, на практика били отсечени известен брой дървета, сред които няколко кипариса и два от шестте дъба, намиращи се в посочения обект.

21

На 7 юли 2020 г. жалбоподателят представя в агенцията становище, в което посочва, че предложеният строителен обект се намира в непосредствена близост до биологичен коридор на брега на река Lee, като изтъква, че в същия обект са наблюдавани прилепи, и като указва, основавайки се на извършено през 2016 г. изследване на фауната на прилепите, по-специално, че „[с]ъществуващите данни за наличието на прилепи в непосредствена близост [показват], че е налице разнообразие от различни видове прилепи, използващи бреговия коридор, и [че] решаващото въздействие върху тези животни [произтича] от потенциалната загуба на убежища, загуба на зони за хранене и смущения по маршрутите за придвижване“.

22

На 11 септември 2020 г. инспекторът препоръчва да се издаде разрешение. Той приема, че обектът като цяло не предоставя подходящи местообитания за дивите животни или видове, чието опазване представлява интерес, но изтъква, че изсичането на дърветата трябва да се извърши в съответствие със съветите на надлежно квалифициран еколог, за да се избегне потенциалното въздействие на разглеждания в главното производство проект върху прилепите. Инспекторът не извършва предварителна проверка във връзка с ОВОС, като изключва необходимостта от проверка след предварително изследване.

23

С решение от 16 септември 2020 г. агенцията разрешава този проект, без да изиска ОВОС и без да събере друга информация относно наличието на прилепи. Всъщност въз основа на собствената си предварителна проверка относно необходимостта проектът да бъде подложен на ОВОС, тя приема, че „представеният от възложителя доклад по този въпрос [посочва] и [описва] задоволително прякото, косвеното и кумулативното въздействие на предложения проект върху околната среда“, и заключава, че „поради естеството, мащаба и местоположението на съответния обект предложеният проект вероятно няма да окаже значително въздействие върху околната среда“. След становището на жалбоподателя в главното производство от възложителя не е поискана допълнителна информация. При все това по препоръка на инспектора в така предоставеното разрешение е включено следното условие:

„21. Дърветата, които трябва да бъдат отстранени в обекта, трябва да бъдат отсечени в края на лятото или през есента. Всяко вредно въздействие върху прилепите в обекта трябва да се извърши по начин, който е съгласуван писмено с компетентния орган в областта на градоустройството въз основа на становището на квалифициран еколог.

Мотиви: В интерес на опазването на природата“.

24

Сезирана от жалбоподателя в главното производство с жалба срещу това решение, запитващата юрисдикция High Court (Висш съд, Ирландия) иска да се установи, на първо място, дали Директива 2011/92 изисква по-специално възложителят да събере цялата релевантна информация за видовете или местообитанията, които биха могли да бъдат засегнати от съответния проект, като извърши или се снабди с подходящи научни изследвания, за да отстрани всяко съмнение относно значителното му въздействие върху такива видове или местообитания. Освен това тя иска да се установи какви са задълженията, които евентуално имат възложителят и компетентният орган, в случай че трето лице предостави на последния допълнителна информация, която обективно може да породи съмнения относно въздействието на този проект върху околната среда.

25

В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи какъв е прагът, който следва да се приложи, а именно дали агенцията трябва да изключи всяко основателно съмнение относно значителното въздействие на посочения проект върху околната среда, или само да приеме „разумно“ решение въз основа на документите, с които разполага. Според посочената юрисдикция, ако решението да се изключи необходимостта от ОВОС, зависи от изключването на всяко основателно съмнение, решението да не се извърши ОВОС в конкретния случай, би било незаконосъобразно. Ако обаче критерият е само разумният характер на такова решение, а не изключването на всякакво съмнение, имало фактори, от гледна точка на които решението на агенцията би било разумно.

26

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи какво значение има за аспектите, посочени в точки 24 и 25 от настоящото решение, фактът, че съмненията, изтъкнати в становището на жалбоподателя в главното производство от 7 юли 2020 г., се отнасят до видове, които попадат в обхвата на строгата защита, предвидена в член 12 от Директива 92/43.

27	При тези условия High Court (Висш съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли от член 4, параграф 4 и/или точка 3 от приложение II.А към [Директива 2011/92], тълкувани в светлината на принципа на предпазните мерки, че когато трябва да се предостави информация съгласно посоченото приложение и когато компетентният орган разполага с данни, че проект може да засегне даден вид или местообитание, съответният възложител е длъжен да се снабди с цялата релевантна информация за видовете или местообитанията, които могат да бъдат засегнати от проекта, като извърши или се снабди с научни изследвания, които са достатъчни, за да се отстрани съмнението относно значителното въздействие върху тези видове или местообитания, и че при липса на резултати от такива изследвания компетентният орган трябва да бъде уведомен и да бъде задължен да се произнесе въз основа на липсата на достатъчно информация, за да се отстрани съмнението относно това дали проектът ще окаже значително въздействие върху околната среда?

2) Следва ли от член 4, параграф 4 и/или точка 3 от приложение II.А към [Директива 2011/92], тълкувани в светлината на принципа на предпазните мерки, че когато трябва да се предостави информация съгласно посоченото приложение, компетентният орган е длъжен да отстрани съмнението относно възможността за значително въздействие върху околната среда, ако предлага проектът да не се подлага на оценка съгласно членове 5—10 от [Директивата], и следователно, че когато при вземането на решение по член 4, параграф 2 от Директивата компетентният орган обективно не разполага с достатъчно информация, за да се отстрани съмнението относно това дали проектът ще има значително въздействие върху околната среда, трябва да се изисква проектът да бъде подложен на оценка съгласно членове 5—10 от [Директивата]?

3) Ако отговорът на първия въпрос като цяло е отрицателен, възникват ли такива последици, доколкото потенциалното значително въздействие върху околната среда се отнася до видове, които могат да бъдат засегнати от проекта, когато тези видове се ползват със строга защита съгласно член 12 от [Директива 92/43], като се има предвид по-специално значението на тези видове, признато в член 3, параграф 1, буква б) от [Директива 2011/92] и съображение 11 от [Директива 2014/52]?

4) Следва ли от член 4, параграф 4 и/или точка 3 от приложение II.А към [Директива 2011/92], тълкувани в светлината на принципа на предпазните мерки, че ако след предоставянето на информация от възложителя съгласно посоченото приложение, на компетентния орган е предоставена допълнителна информация от друго лице, която обективно може да породи съмнение относно въздействието на проекта върху околната среда, възложителят е длъжен да предостави на компетентния орган допълнителна информация, която да отстрани това съмнение, или да уведоми компетентния орган за липсата на такава информация, или компетентният орган е длъжен сам да се снабди с допълнителна информация, която да отстрани това съмнение, или вместо това да приеме, че е необходима оценка съгласно членове 5—10 от [Директива 2011/92] при липсата на достатъчно информация, която да отстрани съмнението относно това дали проектът ще окаже значително въздействие върху околната среда?

5) Ако отговорът на четвъртия въпрос като цяло е отрицателен, възникват ли такива последици, доколкото потенциалното значително въздействие върху околната среда се отнася до видове, които могат да бъдат засегнати от проекта, когато тези видове се ползват със строга защита съгласно член 12 от [Директива 92/43], като се има предвид по-специално значението на тези видове, признато в член 3, параграф 1, буква б) от [Директива 2011/92] и съображение 11 от Директива [2014/52]?“.

По преюдициалните въпроси

28

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграфи 4—6 от Директива 2011/92 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в рамките на процедура по предварителна проверка, проведена на основание на тази разпоредба, трето лице е предоставило на компетентния орган информация, която обективно може да породи съмнения относно потенциалното значително въздействие на проекта върху околната среда, по-специално върху вид, защитен съгласно Директива 92/43, възложителят или евентуално самият компетентен орган трябва да се снабди с цялата необходима информация, за да се изключи всяко съмнение относно това въздействие, и този орган е длъжен да реши, че е необходима ОВОС, ако това съмнение не може да се изключи.

29

Следва да се припомни, че член 2, параграф 1 от Директива 2011/92 изисква за проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда по смисъла на член 4 във връзка с приложения I или II към тази директива, да бъде извършвана ОВОС преди предоставянето на разрешението (решение от 28 февруари 2018 г., Comune di Castelbellino, C‑117/17, EU:C:2018:129, т. 24 и цитираната съдебна практика).

30

В член 4, параграф 1 от Директива 2011/92 се уточнява, че при спазването на член 2, параграф 4 от тази директива проектите, изброени в приложение I към нея, подлежат на оценка в съответствие с членове 5—10 от Директивата. Ето защо се счита, че тези проекти неизбежно създават опасност от значително въздействие върху околната среда.

31

За проектите, изброени в приложение II към Директива 2011/92, член 4, параграф 2 от нея предвижда, че държавите членки вземат решение дали съответният проект да бъде предмет на ОВОС, чрез разглеждане на всеки отделен случай или чрез определени от съответната държава членка прагове или критерии, или евентуално като прилагат двете процедури. Както следва от тълкуването на тази разпоредба във връзка със съображение 9 от посочената директива, не е задължително тези проекти във всички случаи да оказват значително въздействие върху околната среда, поради което те следва да бъдат подлагани на оценка само ако държавите членки считат, че е вероятно те да окажат такова въздействие.

32

В това отношение член 4, параграф 3 от Директива 2011/92 уточнява, че държавите членки могат да въведат прагове или критерии, определящи случаите, когато проектите не трябва да бъдат подложени нито на преценка съгласно параграфи 4 и 5 от посочения член, нито на ОВОС, и/или прагове или критерии, определящи случаите, когато проектите трябва задължително да бъдат подложени на ОВОС, без да бъдат подложени на преценка съгласно параграфи 4 и 5.

33	На последно място, когато държавите членки решат да изискат такава преценка, посочените параграфи 4 и 5 предвиждат процедура за предварителна проверка, която се провежда по следния начин.

34

Първо, възложителят предоставя информация за характеристиките на съответния проект и вероятните значителни последици от него за околната среда. Подробен списък с информацията, която трябва да бъде предоставена, е посочен в приложение II.A към Директива 2011/92. Тази информация включва описание на аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат засегнати в значителна степен от проекта, както и описание на всички значителни въздействия върху околната среда, които се очаква да има проектът, доколкото е налична информация за това. Възложителят на проекта може също така да предостави описание на всички характеристики на проекта и/или предвидените мерки за избягване или предотвратяване на това, което иначе може да бъдат значителни неблагоприятни последици за околната среда.

35	Второ, компетентният орган извършва своята преценка въз основа на така предоставената от възложителя информация, като взема предвид съответните критерии за подбор, установени в приложение III към Директива 2011/92.

36

В този контекст, когато е приложимо, от една страна, се вземат предвид и наличните резултати от други съответни оценки на въздействието върху околната среда, извършени съгласно законодателни актове на Съюза, различни от Директива 2011/92, а от друга страна, компетентният орган взема предвид резултатите от предварителните проверки или оценките на въздействието върху околната среда, извършени съгласно такива законодателни актове.

37	Трето, преценката се прави обществено достояние, като се посочват по-специално основните мотиви за решението да се изисква или да не се изисква ОВОС с оглед на съответните критерии, изброени в приложение III към Директива 2011/92.

38

Директива 2011/92 обаче не предвижда изрично задължение за консултиране с обществеността в хода на процедурата за предварителна проверка. Всъщност в съображение 29 от Директива 2014/52, в което се конкретизира целта, преследвана с член 4, параграфи 4—6 от Директива 2011/92, се уточнява, че „[да се вземат] предвид доброволните коментари, които може да са били получени от други източници, като например представители на обществеността или публичните органи, […] е добра административна практика“, като същевременно се посочва, че „на етапа на скрининг не се изисква официална консултация“.

39	Също така Директива 2011/92 не определя случаите, в които компетентният орган може или трябва да поиска от възложителя да предостави допълнителна информация.

40

Следователно Директива 2011/92 не предвижда изрично задължение за компетентния орган след представеното му от трето лице становище относно евентуалното значително въздействие на съответния проект върху околната среда да поиска от възложителя допълнителна информация или самият той да се снабди с тази информация.

41

Съгласно практиката на Съда обаче от член 2, параграф 1 от Директива 2011/92 следва, че ОВОС трябва да се извърши, когато е налице вероятност или опасност съответният проект да окаже значително въздействие върху околната среда. С оглед на принципа на предпазните мерки, който е един от ръководните принципи на политиката на Съюза в областта на околната среда, в светлината на който трябва да се тълкува Директива 2011/92, се приема, че такава опасност е налице, когато въз основа на обективни данни не може да се изключи вероятността този проект да окаже значително въздействие върху околната среда (вж. в този смисъл решение от 31 май 2018 г., Комисия/Полша, C‑526/16, EU:C:2018:356, т. 66 и 67 и цитираната съдебна практика).

42

От това следва, че в рамките на процедурата за предварителна проверка, която има за цел да се установи дали е необходима ОВОС, компетентният орган трябва да вземе предвид цялата релевантна информация, с която разполага, включително информацията, която му е била предоставена спонтанно от трето лице, когато тази информация съдържа обективни данни, предоставящи му възможност да прецени дали е налице опасност проектът да окаже значително въздействие върху околната среда.

43

Освен това, когато въз основа на предоставената му от трето лице информация компетентният орган приеме, че не може да се изключи вероятността съответният проект да окаже значително въздействие върху околната среда, той трябва да даде възможност на възложителя да му предостави допълнителна информация, преди да реши дали за този проект е необходима ОВОС. Всъщност, както следва от текста на член 4, параграфи 4 и 5 от Директива 2011/92, възложителят има водеща роля, що се отнася до предоставянето на информацията, която дава възможност на компетентния орган да извърши своята преценка. За тази цел обаче, и по-специално за да се ограничи задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда само до проектите, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда, този орган трябва да разполага с възможно най-пълна информация.

44	Също така компетентният орган не може да заключи, че е налице опасност проектът да окаже значително въздействие върху околната среда, на основание, че предоставената от възложителя информация е непълна, без преди това да е поискал от него да му предостави допълнителна информация.

45

Когато обаче въпреки данните, представени от трето лице, компетентният орган въз основа на обективни данни може да изключи вероятността разглежданият проект да окаже значително въздействие върху околната среда, този орган може да реши, че не е необходима ОВОС, без да е длъжен да поиска от възложителя да му предостави допълнителна информация.

46

Следва да се добави, от една страна, че съгласно практиката на Съда се счита, че има вероятност даден проект да окаже значително въздействие върху околната среда, когато поради неговия характер е налице опасност той да предизвика съществена или необратима промяна във фактори на околната среда като фауната и флората, почвата или водите, независимо от своите мащаби (решение от 31 май 2018 г., Комисия/Полша, C‑526/16, EU:C:2018:356, т. 65 и цитираната съдебна практика).

47	От друга страна, както Съдът вече е постановил, текстът на член 2, параграф 1 от Директива 2011/92 по същество е сходен с този на член 6, параграф 3 от Директива 92/43 (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2004 г., Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 42).

48

В това отношение съгласно практиката на Съда посоченото в член 6, параграф 3 от Директива 92/43 условие предполага при възникване на съмнение по отношение на липсата на значително въздействие да се извърши съответна оценка (вж. в този смисъл решение от 26 май 2011 г., Комисия/Белгия, C‑538/09, EU:C:2011:349, т. 41 и цитираната съдебна практика). Съдът обаче също така е постановил, че посоченият член 6, параграф 3 трябва да се тълкува в смисъл, че когато компетентен орган на държава членка реши да разреши план или проект, който може да засегне защитена територия съгласно тази директива, без да изисква подходяща оценка по смисъла на посочената разпоредба, този орган трябва да посочи надлежно съображенията, въз основа на които, преди да издаде съответното разрешение, е приел, въпреки становищата в обратен смисъл и евентуално изразените в тях разумни съмнения, че е изключено всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно възможността проектът да окаже значително въздействие върху тази територия (решение от 15 юни 2023 г., Eco Advocacy, C‑721/21, EU:C:2023:477, т. 43).

49

От това следва да се заключи, че в контекста на процедура за предварителна проверка, извършвана на основание на Директива 2011/92, е необходимо да са изпълнени две условия, за да бъде задължен компетентният орган да поиска от възложителя да му предостави допълнителна информация, като се вземе предвид становището, представено му от трето лице. От една страна, становището трябва да се отнася до „значителни“ потенциални въздействия на съответния проект върху околната среда. От друга страна, е необходимо посоченото становище действително да е от такова естество, че да не допуска извода, че е изключено всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно възможността този проект да окаже значително въздействие върху околната среда.

50

Запитващата юрисдикция следва да определи дали с оглед на данните, с които е разполагала агенцията към момента на приемането на решението от 16 септември 2020 г., включително представените ѝ от жалбоподателя в главното производство в становището му от 7 юли 2020 г., тази агенция е могла да се увери, въпреки съдържащите се в тези становища данни, че е било изключено всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно възможността разглежданият в главното производство проект да окаже значително въздействие върху околната среда, по-специално върху защитени по силата на Директива 92/43 видове.

51

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 4, параграфи 4—6 от Директива 2011/92 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в рамките на процедура за предварителна проверка, проведена на основание на тази разпоредба, трето лице е предоставило на компетентния орган обективни данни относно потенциалното значително въздействие на проекта върху околната среда, по-специално върху вид, защитен съгласно Директива 92/43, този орган трябва да поиска от възложителя да му предостави допълнителна информация и да я вземе предвид, преди да реши дали за посочения проект е необходима ОВОС. Когато обаче въпреки становището, представено на посочения орган от третото лице, въз основа на обективни данни може да се изключи вероятността този проект да окаже значително въздействие върху околната среда, същият орган може да реши, че не е необходима ОВОС, без да е длъжен да поиска от възложителя да му предостави допълнителна информация.

По съдебните разноски

52

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 4, параграфи 4—6 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато в рамките на процедура за предварителна проверка, проведена на основание на тази разпоредба, трето лице е предоставило на компетентния орган обективни данни относно потенциалното значително въздействие на проекта върху околната среда, по-специално върху вид, защитен съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г., този орган трябва да поиска от възложителя да му предостави допълнителна информация и да я вземе предвид, преди да реши дали за посочения проект е необходима оценка на въздействието върху околната среда. Когато обаче въпреки становището, представено на посочения орган от третото лице, въз основа на обективни данни може да се изключи вероятността този проект да окаже значително въздействие върху околната среда, същият орган може да реши, че не е необходима оценка на въздействието върху околната среда, без да е длъжен да поиска от възложителя да му предостави допълнителна информация.