<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-98/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0098</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:223">EU:C:2017:223</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>Заключение на E. Sharpston — Дело C‑98/15</P><P>Espadas Recio</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170316">16 март 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑98/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">María Begoña Espadas Recio</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Servicio Público de Empleo Estatal (SPEE)</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social n<HT TYPE="SUP">o</HT> 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове, Барселона, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Директива 79/7/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране на работниците от мъжки и женски пол</KEYWORD><KEYWORD>Директива 97/81/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Рамково споразумение за работа при непълно работно време</KEYWORD><KEYWORD>Национално законодателство, което предвижда изчисляване продължителността на получаване на обезщетение за безработица</KEYWORD><KEYWORD>Незачитане на дните, през които не е полаган труд</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С преюдициалното запитване по настоящото дело Juzgado de lo Social n<HT TYPE="SUP">o</HT> 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове, Барселона, Испания) иска насоки за тълкуването на Директива 79/7/ЕИО относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19781219">19 декември 1978 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="006" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="1979">ОВ L 6, 1979 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език; 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192).</P></NOTE> и Директива 97/81/EО на Съвета от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 година</DATE> относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="014" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="1998">ОВ L 14, 1998 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35).</P></NOTE>. По същество запитващата юрисдикция пита, на първо място, дали обезщетение за безработица, което се финансира от вноските, направени от работник и неговия работодател, попада в обхвата на Рамковото споразумение. Освен това тя иска да се установи съвместима ли е с Рамковото споразумение и/или с Директива 79/7 национална правна уредба, според която при <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>вертикално работно споразумение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> между работник на непълно работно време и неговите работодатели (например наполовина работни часове спрямо сравним работник на пълно работно време, разпределени в понеделник, вторник и сряда, като четвъртък и петък са неработни дни), дните, през които не е полаган труд, не се вземат предвид за изчисляване на продължителността на изплащане на обезщетение за безработица.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Правото на Съюза</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Директива 79/7</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Второто съображение от Директива 79/7 посочва, че принципът на равно третиране в сферата на социалното осигуряване следва да бъде приложен първо в законно установените схеми, които осигуряват закрила по-специално срещу риска безработица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от Директива 79/7 последната се прилага по-специално по отношение на работниците, които са прекъснали дейността си поради принудителна безработица Съгласно член 3 Директивата обхваща например законно установените схеми, които осигуряват закрила срещу безработица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Според 4, параграф 1 принципът на равно третиране означава, че: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение, особено що се отнася до:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>обхвата на схемите и условията за достъп до тях;</P></ITEM><ITEM><P>задължението за внасяне на осигурителните вноски и изчисляването на вноските;</P></ITEM><ITEM><P>изчисляването на обезщетенията, включително и увеличенията, дължими за съпрузи и на издържани лица и условията, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Директива 97/81</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19970606">6 юни 1997 г.</DATE> общите междуотраслови организации, Съюзът на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейският център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), сключват Рамково споразумение за работа при непълно работно време (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Рамковото споразумение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), което има за цел по-специално премахване на дискриминацията по отношение на работниците на непълно работно време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. съображения 8—12.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Рамковото споразумение е надлежно включено в правото на Съюза с Директива 97/81. Член 1 от тази директива пояснява, че последната има за цел прилагането на Рамковото споразумение. Член 2, параграф 1 задължава държавите членки да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директивата, най-късно до <DATE ISO="20000120">20 януари 2000 г.</DATE> или да осигурят социалните партньори да са предприели необходимите за това мерки чрез споразумение. Текстът на Рамковото споразумение е приложен към Директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. още Директива 98/23/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19980407">7 април 1998 година</DATE> относно разширяването на приложното поле на Директива 97/81/ЕО относно рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено от Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (CES) с оглед на включването на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="131" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="1998">ОВ L 131, 1998 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 46). Именно измененият с Директива 98/23 текст на Директива 97/81 е приложим спрямо разглежданите в главното производство въпроси.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Третата алинея от преамбюла на Рамковото споразумение гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Настоящото споразумение е свързано с условията за наемане на работа на работници на непълно работно време, като се отчита, че въпросите, които се отнасят до установеното със закон обществено осигуряване, се решават от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Целта на Рамковото споразумение, посочена в клауза 1, буква а), е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>да се осигури премахване дискриминацията спрямо работниците на непълно работно време и да се подобри качеството на работата при непълно работно време<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно клауза 2, параграф 1 Рамковото споразумение се прилага за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона […] във всяка държава членка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>работник на непълно работно време<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> е определен в клауза 3, параграф 1 като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>работник или служител, чиито нормални работни часове, изчислени на седмична основа или осреднени за времето на заетост до една година, са по-малко от нормалните работни часове на сравним работник на пълно работно време<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Клауза 4 е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Принцип на недискриминация<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>. Клауза 4, параграф 1 гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>По отношение на условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време не трябва да се третират по по-неблагоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време които са взети за сравнение, само поради това, че те работят на непълно работно време, освен ако различното отношение не е оправдано от обективни причини<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Испанското право</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че член 41 от испанската конституция съдържа правната основа на националната система за социално осигуряване, която е регламентирана основно в Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>LGSS<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), приет с Real Decreto Legislativo (Кралски законодателен декрет) № 1/94 от <DATE ISO="19940620">20 юни 1994 г.</DATE> Член 204 от LGSS предвижда две нива на закрила при безработица — закрила, основана на вноски, и закрила, основана на помощи. Системата се администрира от държавата и защитата при безработица има задължителен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 210 от LGSS е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Продължителност на изплащането на обезщетенията за безработица<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>. Продължителността на изплащане на обезщетение на безработния работник (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>период на изплащане на обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>) се определя в зависимост от: i) времетраенето на трудовата заетост, за която са внасяни осигурителни вноски през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица, или ii) момента, в които е преустановено задължението за внасяне на осигурителни вноски. Предвидена е скала, която посочва периода на осигуряване в дни и съответния за него период на изплащане на обезщетение, също изразен в дни. Така например за период на осигуряване от 360 до 539 дни периодът на изплащане на обезщетение е 120 дни, за период на осигуряване от 1260 до 1439 дни се дължи обезщетение за 420 дни, а период на осигуряване над 2160 дни поражда право на обезщетение за 720 дни (максималния срок, за който може да се изплаща обезщетение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Правило 4, параграф 1 от седма допълнителна разпоредба от LGSS, която съдържа правила, приложими към работниците на непълно работно време, предвижда в параграф 1, предложение четвърто, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>за определяне на осигурителния стаж и за изчисляване на основата на обезщетенията за безработица се прилага предвиденото в съответните специални разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Такава специална разпоредба се съдържа в Real Decreto 625/1985 de protección por desempleo<?PAGE NO="4"?> (Кралски декрет 625/1985 за закрила при безработица) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>RD 625/1985<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>). Член 3 от този акт регламентира начина на изчисляване на продължителността на изплащане на обезщетенията. Член 3, параграф 1 се отнася за работниците на пълен работен ден. Той гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Продължителността на изплащане на обезщетения за безработица се определя в зависимост от времетраенето на трудовата заетост, за която са внасяни осигурителни вноски през четирите години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица, или момента, в които е преустановено задължението за внасяне на осигурителни вноски<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>. По отношение на работниците на непълно работно време член 3, параграф 4 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>[к]огато внесените осигурителни вноски съответстват на работа при непълен работен ден или на работа при намалено работно време, всеки отработен ден се счита за един ден осигурителен стаж, независимо от продължителността на работното време<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националната съдебна практика правното основание за получаване на обезщетение за безработица е загубата на работа. При определяне на продължителността на изплащане на обезщетението единственото, което трябва да се отчита, са дните, през които работникът действително е полагал труд, независимо че съответстващите вноски за безработица към социалното осигуряване са плащани за всеки ден от всеки месец през цялата година.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Фактически обстоятелства, производство и преюдициални въпроси</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Г‑жа María Begoña Espadas Recio (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>г‑жа Espadas Recio<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) е работила като чистачка. От <DATE ISO="19991223">23 декември 1999 г.</DATE> без прекъсване тя е работила последователно за различни работодатели. Режимът ѝ на работа е бил следният: тя е работила по два часа и половина всеки понеделник, сряда и четвъртък, както и четири часа всеки първи петък от месеца. По този начин режимът ѝ на работа е бил структуриран <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>вертикално<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> — работата на непълно работно време се извършвала само в определени дни на седмицата, вместо да бъде разпределена през петте работни дни на седмицата (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>хоризонтално<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> структурирано непълно работно време). На <DATE ISO="20130729">29 юли 2013 г.</DATE> трудовото правоотношение на г‑жа Espadas Recio е прекратено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130930">30 септември 2013 г.</DATE> Servicio Público de Empleo Estatal (Държавна служба по заетостта, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>SPEE<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) уважава искането ѝ за плащане на обезщетение за безработица. Първоначално SPEE решава да отпусне обезщетение за срок от 120 дни, от <DATE ISO="20130910">10 септември 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20140109">9 януари 2014 г.</DATE> включително, определено в размер на 6,10 EUR дневно. Изчислено е, че г‑жа Espadas Recio е платила осигурителни вноски за 452 дни. Г‑жа Espadas Recio обжалва това решение, като твърди, че има право на изплащане на обезщетение за период от 720 дни (без да оспорва основата за изчисляване на получаваното обезщетение на ден)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Впоследствие SPEE служебно преразглежда основата за изчисляване на дневното обезщетение за безработица и решава да я увеличи от 6,10 EUR дневно на 10,91 EUR дневно.</P></NOTE>. С решение на SPEE от <DATE ISO="20131209">9 декември 2013 г.</DATE> нейната жалба е частично уважена. Признато е право на изплащане на обезщетение за период от 420 дни въз основа на отработените часове, които според изчисленията се равняват на 8,5 часа седмично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Въз основа на член 210 от LGSS във връзка с член 3, параграф 4 от RD 625/1985 SPEE счита, че продължителността на периода, за който следва да се изплаща обезщетение за безработица, се изчислява въз основа на броя на дните, зачетени като осигурителен стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица за г‑жа Espadas Recio. При работа на непълно работно време всеки действително отработен ден се счита за един ден осигурителен стаж. От това следва, че за шестте години преди да настъпи<?PAGE NO="5"?> състоянието на безработица г‑жа Espadas Recio е доказала 1387 дни осигурителен стаж. Въз основа на това продължителността на периода на получаване на обезщетение е изчислен на 420 дни. SPEE не отчита останалата част от шестте години, за които г‑жа Espadas Recio и нейните бивши работодатели са плащали осигурителни вноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Безспорно е, че ако г‑жа Espadas Recio беше работила на непълно работно време, структурирано <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>хоризонтално<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> — 1,75 часа дневно, пет дни в седмицата, до достигане на 8,5 часа седмично — тя би имала право на максималния период на изплащане на обезщетение — 720 дни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Г‑жа Espadas Recio сезира запитващата юрисдикция с жалба срещу решението на SPEE във връзка с продължителността на периода, за който ѝ е отпуснато обезщетение за безработица. Според нея, тъй като е работила шест последователни години и е плащала осигурителни вноски за 30 или 31 дни за всеки месец (общо 2160 дни), ѝ се полага обезщетение за период от 720 дни, а не признатите 420. Тя твърди, че при определяне продължителността на периода на изплащане на обезщетението следва да се вземат предвид всички дни, по отношение на които са платени осигурителни вноски, а не само действително отработените дни. Обратното би означавало не само нелогично двойно ощетяване, противоречащо на принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Г‑жа Espadas Recio изтъква, че дневният размер на обезщетението за безработица, който получава, вече е бил намален пропорционално, отчитайки обстоятелството, че тя е била работник на непълно, а не на пълно работно време.</P></NOTE>, но и пряка или непряка дискриминация, основана на пола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че Съдът е разгледал подобен въпрос в решение Bruno и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100610">10 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Bruno и др</HT>.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑395/08 и C‑396/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:329">EU:C:2010:329</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това решение Съдът се произнася по отношение на пенсиите за осигурителен стаж на летателния кабинен състав на авиокомпания Alitalia, регламентирани съгласно италианската осигурителна система, че клауза 4 от Рамковото споразумение не допуска национална правна уредба, която води до изключване на периодите, през които не е полаган труд, при изчисляването на трудовия стаж, който се изисква за придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж, тъй като такава правна уредба дискриминира работниците на непълно работно време, освен ако различното отношение не е оправдано от обективни причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Ако Рамковото споразумение е неприложимо, запитващата юрисдикция счита, че е възможно да съществува основана на пола дискриминация в нарушение на Директива 79/7. По-малката продължителност на периода за изплащане на обезщетение, която въпросната национална разпоредба признава за работници на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>вертикално<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> непълно работно време в сравнение с тази за работниците на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>хоризонтално<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> непълно работно време, представлява основана на пола непряка дискриминация, тъй като посочената разпоредба засяга негативно работещите жени като цяло. Според годишните статистики по-голямата част от работниците на непълно работно време в Испания (между 70 % и 80 %) са жени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Поради това запитващата юрисдикция отправя следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>1.</NO.P><TXT>[Следва ли] в съответствие с практиката, установена с [решение Bruno и др.], да се приеме, че клауза 4 от [Рамковото споразумение] е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от [LGSS], което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на предходния въпрос, [следва ли] в съответствие с практиката на Съда, установена с [решение Bruno и др.], клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като съдържащата се в член 3,<?PAGE NO="6"?> параграф 4 от [RD 625/1985], към който препраща седма допълнителна разпоредба, параграф 1, предложение четвърто от [LGSS], съгласно която разпоредба при <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>вертикалното<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> непълно работно време (само три дни седмично) дните, през които не е полаган труд, не се вземат предвид при изчисляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, независимо че за същите са платени осигурителни вноски, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>[Следва ли] забраната за пряка или непряка дискриминация, основана на пола, съдържаща се в член 4 от Директива 79/7, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от [RD 625/1985], в случаите на работа при <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>вертикално<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица?<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Писмени становища са представили испанското правителство и Европейската комисия, като и двете страни излагат устни становища в съдебното заседание на <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Преценка</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Предварителни бележки</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика правото на Съюза зачита компетентността на държавите членки да организират своите системи за социална сигурност и при липсата на хармонизация на равнище Европейски съюз условията за предоставяне на обезщетения в областта на социалното осигуряване следва да се определят в законодателството на всяка държава членка. Въпреки това при упражняване на тези правомощия държавите членки трябва да спазват правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150414">14 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cachaldora Fernández</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑527/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:215">EU:C:2015:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Следователно по принцип Испания има право да предвиди, че предоставянето и размерът на обезщетенията за безработица, основани на осигурителни вноски (финансирани съвместно от работника и работодателя), съгласно нейната система за социално осигуряване зависят от осигурителния стаж, приложим за въпросния безработен работник, определен в член 210 от LGSS и член 3 от RD 625/1985. Тези национални разпоредби обаче трябва да действат по начин, съответстващ на приложимото право на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че г‑жа Espadas Recio е работила по 8,5 часа седмично. Тя е отработвала часовете си в продължение на три дни, поради което нейният режим на работа се определя като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>вертикален<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. При отработване на същия общ брой часове, но структурирани <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>хоризонтално<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, тя би работила по 1,75 часа дневно пет дни в седмицата. Приложима ли е забраната за дискриминация в клауза 4 от Рамковото споразумение по отношение на случая на г‑жа Espadas Recio?</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По въпроси 1 и 2</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>С въпрос 1 запитващата юрисдикция пита дали клауза 4 от Рамковото споразумение е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като разглежданото в главното производство. При утвърдителен отговор на този въпрос е необходимо да се установи дали Рамковото споразумение допуска разглежданата национална правна уредба. Съгласно тази уредба при изчисляването на продължителността на периода на<?PAGE NO="7"?> изплащане на обезщетение за безработица се зачитат само действително отработените от работника дни, независимо че осигурителните вноски са плащани за всички дни от всеки месец. Тази уредба води до намаляване продължителността на периода на изплащане на обезщетението за безработица в сравнение с работниците на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>хоризонтално<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> структурирано непълно работно време или работниците на пълно работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Двата въпроса за тясно свързани, поради което ще ги разгледам заедно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция твърди, че положението на г‑жа Espadas Recio като работник на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>вертикално<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> структурирано непълно работно време има две последици. Първо, размерът на обезщетението, което получава, е по-малък в сравнение това на работниците на пълно работно време, които са взети за сравнение, поради това че като работник на непълно работно време тя работи по-малко часове седмично. Второ, не всички дни, за които тя и бившите ѝ работодатели действително са направили осигурителни вноски, са взети предвид при определянето на продължителността на периода на изплащане на обезщетението. Допустимостта на разглежданото в главното производство обезщетение се определя от съществуването на трудово правоотношение между г‑жа Espadas Recio и нейните бивши работодатели, а системата за обезщетения за безработица се финансира от техните съответни осигурителни вноски. В рамките на тази система съображенията от социално естество се покриват от механизма за социално подпомагане (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>неосновано на вноски<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> обезщетение), финансиран изцяло от държавата. Поради това запитващата юрисдикция е на мнение, че обезщетението за безработица, основано на вноски, зависи предимно от трудовото правоотношение и само в малка степен от съображения от социално естество. В съответствие с това тя счита, че решението на Съда по дело Bruno и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100610">10 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Bruno и др</HT>.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑395/08 и C‑396/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:329">EU:C:2010:329</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> е приложимо по аналогия по отношение на испанското обезщетение за безработица, основано на вноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Противно на това, Комисията и Испания считат, че основаното на вноски обезщетение за безработица съгласно испанската система не попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>условията за наемане на работа<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Аз също споделям това последно мнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Рамковото споразумение се отнася изключително до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>условията за наемане на работа на работници на непълно работно време<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. съображения 8—12 от Директива 97/81.</P></NOTE>. Съдът е посочил, че това понятие включва пенсиите, които зависят от трудовото правоотношение между работник и работодател, с изключение на пенсиите по законоустановените схеми на социално осигуряване, които се определят не толкова от това правоотношение, колкото от съображения от социално естество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150414">14 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cachaldora Fernández</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑527/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:215">EU:C:2015:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпроси, които се отнасят до социалноосигурителни обезщетения, които не представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>плащане<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на член 157, параграф 2 ДФЕС, са от компетентността на държавите членки. Поради това те остават извън обхвата на принципа на недискриминация, установен в клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение (въпреки че, разбира се, е възможно да се обхващат от други разпоредби на правото на Съюза). Следователно квалифицирането на разглежданото обезщетение за безработица, основано на вноски, зависи от значението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>плащане<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> съгласно правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Съгласно член 157, параграф 2 ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>плащане<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>обичайната основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Според утвърдената съдебна практика понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>плащане<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> обхваща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>всички настоящи или бъдещи придобивки, стига да са изплатени, макар и непряко, от работодателя на работника за неговия<?PAGE NO="8"?> труд<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Österreichischer Gewerkschaftsbund</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2332">EU:C:2014:2332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900517">17 май 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Barber</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑262/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:209">EU:C:1990:209</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този контекст Съдът е уточнил, че правният характер на тези придобивки не е от значение за прилагането на член 157 ДФЕС, стига те да са изплатени във връзка с положения труд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Österreichischer Gewerkschaftsbund</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2332">EU:C:2014:2332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът е подчертал също така, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>макар редица изплащани от работодателя придобивки действително да отразяват и свързани със социалната политика съображения, не може да се поставя под съмнение фактът, че дадено обезщетение е по естеството си заплащане, когато служителят има право да получи обезщетението от работодателя поради наличието на трудово правоотношение<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Österreichischer Gewerkschaftsbund</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2332">EU:C:2014:2332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080401">1 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Maruko</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:179">EU:C:2008:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Все пак, въпреки че предимства, предоставяни под формата на схеми за социално осигуряване или обезщетения, по принцип не са чужди на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>плащане<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, обхватът на това понятие не може да се разширява до такава степен, че да включва схемите за социално осигуряване или подпомагане, които се уреждат пряко от закона, изключвайки всякакъв елемент на договаряне в рамките на съответното предприятие или професионален сектор, и които са задължителни за общи категории работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Griesmar</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според мен от обстоятелството, че работодател прави вноски към схема, финансираща обезщетения за безработица, не следва непременно, че понятието за плащане обхваща произтичащото обезщетение. Изплащането от страна на държавата на обезщетение на безработен работник също не означава, че тези плащания автоматично следва да се квалифицират като социалноосигурителни плащания. Всяка преценка трябва да бъде диференцирана. В този контекст критерият за трудовото правоотношение не може да бъде единствен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031023">23 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Schönheit и Becker</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑4/02 и C‑5/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:583">EU:C:2003:583</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Така например Съдът посочва във връзка с пенсионната схема, разглеждана в решение Bruno и др., че: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>[с]ъображенията, свързани със социалната политика, държавната организация, етиката или дори проблемите от бюджетно естество, които са били или е могло да бъдат от значение при въвеждането на дадена схема от националния законодател, не могат […] да надделеят, ако пенсията се отнася само до особена категория работници, ако тя зависи пряко от прослуженото време и ако размерът ѝ се изчислява въз основа на последната заплата […]<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100610">10 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Bruno и др</HT>.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑395/08 и C‑396/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:329">EU:C:2010:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Тези три критерия се прилагат кумулативно и са релевантни в настоящия случай. Въпреки че в крайна сметка запитващата юрисдикция е компетентна да тълкува националното право и да преценява фактите, Съдът все пак може да даде пояснения и насоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че обезщетение за безработица се изплаща на определена категория работници — <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>тези в законоустановено състояние на безработица<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. На друго място в акта за преюдициално запитване обаче се посочва, че конституционноправната основа на системата за обществено осигуряване на Испания обхваща <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> граждани, като гарантира подходящи социално подпомагане и обезщетения в случаите на необходимост, особено при безработица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. точка 12 по-горе.</P></NOTE>. Трудно е да се приеме, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>всички граждани<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> може да съставлява отделна категория работници. По-скоро тези, които получават обезщетението, са членове на група, притежаващи необходимото общо качество, за да имат право на въпросното обезщетение — да се намират в законоустановено състояние на безработица. Това е съвсем различно от примерите с отделни категории работници, разглеждани в съдебната практика, като например държавни служители и театрален творчески състав<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. съответно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031023">23 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Schönheit и Becker</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑4/02 и C‑5/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:583">EU:C:2003:583</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080401">1 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Maruko</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:179">EU:C:2008:179</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Както в последното решение използвам термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>театрален творчески състав<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, който обхваща всички лица, свързани с театралните продукции, не само актьорите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че единственият източник на финансиране за разглежданото обезщетение за безработица са направените от работника и работодателя осигурителни вноски. Тези вноски обаче са направени в съответствие с националното законодателство. Те не се уреждат със споразумение между работодателя и работника. Това предполага, че по-скоро става въпрос за администрирана от държавата схема за социално осигуряване, отколкото за обезщетение, което е част от възнаграждението на работника, изплащано по договор с неговия работодател или договорено общо от негово име. В понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>условия на наемане на работа<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>не могат да бъдат включени социалноосигурителни схеми или плащания […], пряко уредени със закон, с изключение на аспектите на колективно договаряне в рамките на предприятието или съответния професионален отрасъл, които са задължително приложими към общи категории работници<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Elbal Moreno</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:746">EU:C:2012:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Ще добавя, че RD 625/1985 (който урежда продължителността на периода на изплащане на обезщетението) е мярка, за която испанските органи са уведомили Комисията съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (EО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социално осигуряване (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82). Член 9, параграф 1 от този регламент предвижда, че държавите членки писмено уведомяват Комисията за законодателството относно клоновете на социално осигуряване, които попадат в неговия обхват. Те включват национални мерки, които обхващат обезщетения за безработица.</P></NOTE> Това уведомление предполага, че испанското правителство изрично приема, че обезщетението представлява обезщетение за безработица за целите на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970220">20 февруари 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Martínez Losada и др</HT>.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑88/95, C‑102/95 и C‑103/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:69">EU:C:1997:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Според мен от това следва, че клауза 4 от Рамковото споразумение не е приложима по отношение на обезщетение за безработица като разглежданото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Предвид моя отговор на въпрос 1, не е необходимо да разглеждам въпрос 2 (който по същество се припокрива с въпрос 3, който разглеждам по-долу).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Следователно стигам до извода, че Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложимо по отношение на основано на вноски обезщетение за безработица като предвиденото в член 210 от испанския LGSS, което се финансира изключително от вноските, платени от работника и неговите бивши работодатели.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По въпрос 3</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>С въпрос 3 запитващата юрисдикция пита дали член 4, параграф 1 от Директива 79/7 забранява националната правна уредба, която регламентира определянето на продължителността на периода на изплащане на обезщетение (по-специално член 3 от RD 625/1985), тъй като тя създава дискриминация, основана на пола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Обезщетенията за безработица като разглежданото в главното производство попадат в обхвата на Директива 79/7, тъй като тези обезщетения са част от законоустановена схема, предоставяща закрила по-специално при безработица — един от рисковете, изброени в член 3, параграф 1, буква а). Член 4, параграф 1 не допуска дискриминация, основана на пола, особено що се отнася до условията, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Разглежданата национална правна уредба не води до пряка дискриминация, доколкото се прилага без разлика по отношение на работници и от двата пола. Съгласно установената съдебна практика обаче непряка дискриминация по смисъла на член 4 от Директива 79/7 е налице, когато прилагането на национална мярка, макар и формулирана неутрално, всъщност поставя в неблагоприятно положение много по-голям брой жени, отколкото мъже<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. например определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151117">17 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Plaza Bravo</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:771">EU:C:2015:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В преюдициалното запитване запитващата юрисдикция посочва, че разглежданата национална уредба — по-малка продължителност на обезщетението за работници на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>вертикално<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> структурирано непълно работно време в сравнение с работниците на пълно работно време — засяга негативно повече жени отколкото мъже, тъй като между 70 % и 80 % от работещите на непълно работно време са жени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Въпреки че разглежданата национална уредба не прави разграничение между мъжете и жените, представената от запитващата юрисдикция статистика показва, че значително по-голям дял от работещите жени са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с мъжете. Следователно тази правна уредба поражда непряка дискриминация по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 79/7.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Такава правна уредба очевидно действа във вреда на работниците на непълно работно време, каквато е г‑жа Espadas Recio. Запитващата юрисдикция изтъква, че при работа на пълно работно време последната би имала право на максимален период за изплащане на обезщетение от 720 дни. За изчисляването му бил отчетен фактът, че <HT TYPE="ITALIC">осигурителните вноски са изплащани за всеки работен ден от месеца</HT> през шестте години, преди настъпването на състоянието на безработица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Испания твърди, че при определяне на продължителността на периода за изплащане на обезщетение се прилага коефициент от 1,4 % за изравняване положението на работниците на непълно работно време с това на работниците на пълно работно време. Тя обаче не представя допълнителна информация относно това как точно работи този процес; във всеки случай този въпрос е от компетентността на запитващата юрисдикция.</P></NOTE>. Ако режимът на работа на г‑жа Espadas Recio беше структуриран хоризонтално (1,75 часа дневно, пет дни в седмицата), тя също би имала право на изплащане на обезщетение за същия максимален срок. Променя ли фактът, че разглежданата национална правна уредба засяга негативно само определена група работници на непълно работно време, а именно тези с вертикално структуриран режим на работа, мнението ми, че разглежданата национална правна уредба създава условия за непряка дискриминация?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Не го променя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Вярно е, че Съдът не е приел преценката на националните юрисдикции по някои дела, в които разглежданите национални мерки се отнасят само до отделна група работници на непълно работно време. Съдът се е произнесъл, че такива мерки не водят до непряка дискриминация, тъй като общите статистически данни относно групата на работниците на непълно работно време, разглеждана като цяло, не са релевантни, за да се докаже (при липсата на конкретна информация), че по-голямата част от работниците в групата на заетите на непълно работно време, установени от националните юрисдикции по тези дела, са жени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150414">14 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Cachaldora Fernández</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑527/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:215">EU:C:2015:215</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151117">17 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Plaza Bravo</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:771">EU:C:2015:771</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Така например решение Cachaldora Fernández<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150414">14 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Cachaldora Fernández</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑527/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:215">EU:C:2015:215</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се отнася до определянето на основата за изчисляване на пенсия за инвалидност. Преценката на националната юрисдикция се основава на схващането, че разглежданата национална правна уредба се отнася за група работници на непълно работно време, мнозинството от които са жени, но не се прилага към всички работници на непълно работно време. Тя се прилага единствено към работниците, които са прекъснали плащането на своите осигурителни вноски през референтния период от осем<?PAGE NO="11"?> години, предшестващ датата на настъпване на инвалидността, когато това прекъсване е извършено след период на заемане на длъжност при непълно работно време. Точната група на засегнатите работници на непълно работно време обаче не може да бъде ясно установена. Пред Съда не са представени статистически данни колко работници на непълно работно време са прекъснали плащането на своите осигурителни вноски или дали тази група е съставена предимно от жени. Освен това е установено, че някои работници на непълно работно време могат да бъдат поставени и в по-благоприятно положение от разглежданата в главното производство национална правна уредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Винаги когато последният трудов договор, предшестващ периода на липса на трудова заетост, е договор за работа при пълно работно време, а през останалата част от референтния период или дори през целия им професионален живот работниците са били наети само на непълно работно време, същите ще бъдат поставени в по-благоприятно положение, тъй като ще получат по-голяма пенсия спрямо действително направените осигурителни вноски.</P></NOTE>. При това положение според Съда общите статистически данни, на които запитващата юрисдикция основава своите преценки, не позволяват да се приеме, че групата на работници, която разглежданата в главното производство национална правна уредба поставя в по-неблагоприятно положение, се състои най-вече от работници на непълно работно време, и по-специално от работници от женски пол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Различно е положението в случая на г‑жа Espadas Recio. Всички работници на вертикално структурирано непълно работно време са засегнати неблагоприятно от въпросната национална мярка и нищо не подсказва, че някои работници в рамките на тази група могат да бъдат поставени в по-благоприятно положение в сравнение с работниците на пълно работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Подобно на това, по дело Plaza Bravo<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151117">17 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Plaza Bravo</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:771">EU:C:2015:771</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> разглежданата национална мярка не е приложима за всички работници на непълно работно време. От преписката по делото не става ясно дали статистическите данни за конкретна група работници, засегнати от разглежданата национална разпоредба, установяват, че много по-голям брой жени отколкото мъже са засегнати по този начин. Освен това се счита, че тази уредба в същата степен може да постави в неблагоприятно положение и работниците на пълно работно време. Съдът стига до заключението, че общите статистически данни относно групата на работниците на непълно работно време, разглеждана като цяло, не са релевантни, за да се докаже, че тази разпоредба засяга много по-голям брой жени отколкото мъже. Следователно тази разпоредба не може да се квалифицира като мярка, водеща до непряка дискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151117">17 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Plaza Bravo</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:771">EU:C:2015:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В случая на г‑жа Espadas Recio запитващата юрисдикция пояснява, че статистическите данни относно работата на непълно работно време се прилагат еднакво за работниците на хоризонтално структурирано непълно работно време и за работниците на вертикално структурирано непълно работно време. Информацията, цитирана от запитващата юрисдикция, относно работниците на непълно работно време, показва, че между 70 % и 80 % от тези, чийто режим на работа е структуриран вертикално, са жени. Същото съотношение между мъже и жени се наблюдава при работниците на непълно работно време с хоризонтална структура. От тази информация може да се направи обоснован извод, че делът на жените, засегнати неблагоприятно от разглежданата национална мярка, е по-голям от този на мъжете. Освен това запитващата юрисдикция не допуска, че въпросната национална уредба понякога може да породи същите неблагоприятни последици за работниците на пълно работно време, каквито има за работниците на непълно работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Следователно член 4, параграф 1 от Директива 79/7 не допуска национални мерки като разглежданите, освен ако те не са обосновани от обстоятелства, които са обективни и не съдържат никаква дискриминация, основана на пола Такъв е случаят, когато средствата съответстват на определена правомерна цел на социалната политика, могат да достигнат тази цел и с оглед на това са необходими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Elbal Moreno</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:746">EU:C:2012:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Испания не е представила писмено становище по въпроса дали може да бъде обоснована каквато и да е дискриминация, основана на пола. В съдебното заседание от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> обаче испанското правителство потвърждава, че неговите съображения относно оправдаването на дискриминация съгласно Рамковото споразумение следва да се тълкуват в смисъл, че са приложими и по отношение на дискриминацията, основана на пола. Според него принципът на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>допринасяне към системата на обществено осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> оправдава обективно всяка дискриминация. Доколкото правото на обезщетение за безработица и продължителността на изплащане на това споразумение се основават единствено на периода, през който работникът е работил или е бил регистриран в системата на социално осигуряване, неотчитането на действително отработените дни би било несъвместимо с принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Не приемам това становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че обезщетението за безработица, основано на вноски, има за цел да предоставя обезщетения, които да заместят трудовото възнаграждение, което лицето е престанало да получава (член 204 от LGSS).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Според мен тази цел може да се постигне, като се вземе предвид следното: i) периодът, през който работникът и работодателят са правили вноски; ii) размерът на тези вноски и iii) работните часове на съответния работник (дали е работник на непълно работно време или на пълно работно време). От обяснението на запитващата юрисдикция става ясно, че испанската система действително взема предвид точно тези фактори за работниците на пълно работно време и за работниците на хоризонтално структурирано непълно работно време. Всички работници (които плащат вноски за един и същ период от време) ще получат обезщетение за безработица за еднакъв период. Лице, което работи половината часове от пълното работно време, ще получи съответно по-малко обезщетение, което отразява по-ниския размер на вноските, базирани на по-ниската заплата за непълно работно време. Това изцяло съответства на принципа pro rata temporis<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Österreichischer</HT> <HT TYPE="ITALIC">Gewerkschaftsbund</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2332">EU:C:2014:2332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Все пак работникът на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>вертикално<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> непълно работно време ще получава обезщетение за по-кратък период отколкото работник на пълно работно време, взет за сравнение, въпреки че първият също плаща вноски за всеки ден от всеки месец от годината. Системата третира различно двете групи работници. В случая с работник на вертикално непълно работно време тя отчита действително отработените дни, а не периода от време, който работникът прекарва във вършене на работата в течение на работната седмица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Това създава лишена от логика нередност с наказателен характер, която поставя работника на вертикално непълно работно време в неизгодно положение. Заетите на непълно работно време, които работят сравнително ниско заплатена работа, като например чистене, може да нямат голяма възможност за избор на режима на работа. Те могат да бъдат принудени да сключват вертикални договори, които устройват техните работодатели, само за да си осигурят заетост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Ето защо стигам до извода, че член 4 от Директива 79/7 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, което при изчисляването на осигурителния стаж при <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>вертикално<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> непълно работно време (работата се извършва само в някои дни от седмицата) не зачита неотработените дни, поради което се намалява продължителността на периода на изплащане на обезщетението за безработица, когато по-голямата част от работниците на вертикално непълно работно време са жени, които са неблагоприятно засегнати от такива национални мерки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Заключение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Предвид горните съображения считам, че Съдът следва да отговори на въпросите, отправени от Juzgado de lo Social n<HT TYPE="SUP">o</HT> 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове, Барселона, Испания), по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>1)</NO.P><TXT>Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на <DATE ISO="19970606">6 юни 1997 г.</DATE>, съдържащо се в приложението към Директива 97/81/EО на Съвета от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 година</DATE> относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), изменена с Директива 98/23/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19980407">7 април 1998 г.</DATE>, следва да се тълкува в смисъл, че не е приложимо по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от испанския Ley General de Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване), което се финансира изключително от вноските, направени от работника и неговите бивши работодатели.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 4 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19781219">19 декември 1978 година</DATE> относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване следва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, което при изчисляването на осигурителния стаж при <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>вертикално<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> непълно работно време (работата се извършва само в някои дни от седмицата) не зачита неотработените дни, поради което се намалява продължителността на периода на изплащане на обезщетението за безработица, когато по-голямата част от работниците на вертикално непълно работно време са жени, които са неблагоприятно засегнати от такива национални мерки<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>