C_2023307BG.01001901.xml

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 5 юли 2023 година

относно измененията на рамката на Съюза за управление на кризи и застраховане на депозитите

(CON/2023/19)

(2023/C 307/04)

Въведение и правно основание

На 18 април 2023 г. Европейската комисия прие предложения за: 1) регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране (1) (наричани по-долу „предложените изменения на Регламента за Единния механизъм за преструктуриране“ или „предложените изменения на РЕМП“); 2) директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране (2) (наричани по-долу „предложените изменения на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките“ или „предложените изменения на ДВПБ“); 3) директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/49/ЕС по отношение на обхвата на защитата на депозитите, използването на средствата на схемите за гарантиране на депозитите, трансграничното сътрудничество и прозрачността (3) (наричани по-долу „предложените изменения на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите“ или „предложените изменения на ДСГД“); и 4) предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на някои аспекти на минималното изискване за собствени средства и приемливи задължения (4) (наричани по-долу „предложените изменения по отношение на непрякото записване по веригата на собственост“). Предложените изменения на РЕМП, предложените изменения на ДВПБ, предложените изменения на ДСГД и предложените изменения по отношение на непрякото записване по веригата на собственост заедно се наричат по-долу „предложеният законодателен пакет“.

Комисията предложи да се проведат консултации с ЕЦБ относно предложените изменения на РЕМП, предложените изменения на ДВПБ и предложените изменения на ДСГД. На 23 юни и на 3 юли 2023 г. ЕЦБ получи искания съответно от Съвета на Европейския съюз и от Европейския парламент за становище относно предложените изменения по отношение на непрякото записване по веригата на собственост.

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният законодателен пакет съдържа разпоредби, засягащи: 1) задачата на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) да допринася за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции и стабилността на финансовата система съгласно член 127, параграф 5 от Договора; и 2) задачите, възложени на ЕЦБ съгласно член 127, параграф 6 от Договора, във връзка с пруденциалния надзор над кредитните институции. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Общи забележки

1. Необходима актуализация на рамката на Съюза за управление на кризи и застраховане на депозитите

1.1.

ЕЦБ горещо приветства предложения от Европейската комисия законодателен пакет, който има за цел да направи подобрения на всички етапи от рамката на Съюза за управление на кризи и застраховане на депозитите (УКЗД) (5). Създаването на добре функционираща рамка на Съюза за УКЗД е от решаващо значение за преодоляването на евентуални или действителни случаи на несъстоятелност на кредитни институции от всякакъв размер във и между държавите членки. Настоящата рамка за УКЗД, въведена в отговор на глобалната финансова криза пред 2008 г., вече действа няколко години и опитът показва, че въведените през последното десетилетие реформи значително са засилили ефективността ѝ. Настоящият преглед е важна възможност за по-нататъшното ѝ усъвършенстване предвид поуките, извлечени през първите години от прилагането ѝ.

1.2.

Предложеният законодателен пакет има за цел да повиши устойчивостта на европейските финансови пазари в кризисни ситуации. С него допълнително се хармонизират приложимите правила за управление на кризи в Съюза, като се намалява сложността на трансграничното управление на кризи. С него също така се разширява обхватът на инструментариума за управление на кризи, с който се действа при кризисни ситуации, и се цели подобряване на ефективността му, по-специално във връзка с несъстоятелността на по-малките и средните кредитни институции.

1.3.

ЕЦБ приветства подобренията в режима за ранна намеса, както и новите разпоредби относно сътрудничеството и обмена на информация между надзорните органи и органите за преструктуриране, които имат за цел допълнително да подобрят процеса за управление на кризи. В рамките на този режим ще бъде важно да се поддържа ясно разпределение на отговорностите между надзорните органи и органите за преструктуриране.

1.4.

ЕЦБ приветства и предложеното разширяване на преструктурирането (6), тъй като това ще подобри по хармонизиран начин ефективното управление на несъстоятелността на по-малките и средните кредитни институции в държавите членки (7). В същото време е императивно този по-широк обхват на преструктурирането да бъде придружен от подходящо финансиране за по-малките и средните кредитни институции. Без подобрен достъп до финансиране има риск разширяването на обхвата на преструктурирането да се окаже практически невъзможно. Поради това ЕЦБ напълно подкрепя залагането в предложения законодателен пакет на принципа, че загубите при несъстоятелност на кредитна институция се поемат преди всичко от акционерите и кредиторите, и предвидената по-силна роля на схемите за гарантиране на депозитите (СГД) при преструктуриране, при спазване на определени гаранции. Важно е изпълнението на тази роля да бъде улеснено от хармонизиран начин за определяне на разходоефективността и едностепенен подход за предимство на вложителите.

1.5.

Предложеният законодателен пакет ще направи достъпа до механизми за финансиране на преструктурирането по-осъществим при определени сценарии. При системни кризи обаче, при които множество кредитни институции едновременно са изправени пред проблеми или когато рекапитализацията чрез вътрешни източници на определена категория кредитори заплашва сериозно да подкопае финансовата стабилност, би било от полза да се допусне извънреден достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането, за да се защити общественият интерес и да се избегнат системни последици. За справянето с такива извънредни ситуации ЕЦБ ще подкрепи въвеждането на изключение на основание запазване на финансовата стабилност, предвиждащо възможността за достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането преди поемане на загуби в размер на 8 % от общите задължения и собствения капитал (TLOF) при извънредни обстоятелства, при условие обаче че са налице строги гаранции.

1.6.

Независимо от разширяването на обхвата на преструктурирането някои кредитни институции ще продължат да бъдат ликвидирани по силата на националното производство за ликвидация или несъстоятелност. В такива случаи е важно да се гарантира плавен и навременен процес, за да се избегнат ситуациите на несигурност, при които не е ясно дали може да започне производство по несъстоятелност (8) след отрицателна оценка на обществения интерес.

1.7.

Предложеният законодателен пакет също така има за цел да хармонизира и засили, например чрез едностепенен подход за предимство на вложителите, способността на СГД да се намесват чрез превантивни и алтернативни мерки. ЕЦБ обаче подкрепя по-нататъшното хармонизиране на тези мерки. Тя счита, че би било полезно в разпоредбите на ДСГД да бъде включено изрично изискване за разделяне на средствата на институционалната защитна схема (ИЗС) и средствата на СГД. Това по-специално би гарантирало, че специфичните функции на ИЗС могат да продължат да се изпълняват с помощта на тези специално предназначени за ИЗС средства.

1.8.

ЕЦБ счита, че са необходими подобрения на настоящите правила, уреждащи прехвърлянето на направените в СГД вноски, когато кредитните институции преминат към друга СГД в рамките на Съюза, тъй като в противен случай тези правила могат да възпрепятстват по-интегрирания единен пазар на банкови услуги в Съюза. Във връзка с това ЕЦБ предлага на Европейския банков орган (ЕБО) да се възложи разработването на методология за изчисляване на размера на вноските, които трябва да бъдат прехвърлени, за да се гарантира съответствие с прехвърлените рискове.

1.9.

ЕЦБ твърдо подкрепя бързото приключване на законодателния процес в съответствие с целта за финализиране на обсъжданията по време на настоящия парламентарен мандат (9). Предложеният законодателен пакет постига точния баланс между ключовите цели за защита на данъкоплатците и вложителите и за запазване на финансовата стабилност. Той представлява съгласуван пакет, който трябва да бъде обсъден цялостно, тъй като неговите ключови елементи ще функционират по начина, по който са замислени, само ако бъдат въведени едновременно.

2. Завършване на банковия съюз

2.1.

Освен предложения законодателен пакет, който представлява решаваща стъпка към укрепването на банковия съюз, през следващите години от съществено значение за завършването на банковия съюз ще бъдат допълнителните инициативи.

2.2.

Първо, европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) е необходимият трети стълб за завършване на банковия съюз (10), който допълнително ще укрепи устойчивостта на банковия сектор в Съюза. Основен приоритет остава създаването на ЕСЗД с пълно споделяне на риска, включително пълно покриване както на нуждите от ликвидност, така и на загубите (11). Една обща схема би гарантирала, че нивото на доверие в сигурността на банковите депозити е еднакво високо във всички държави членки (12), като по този начин ще се намали рискът от масово теглене на средства от банките и ще се запази финансовата стабилност. Запазването на защитата на вложителите на национално равнище поддържа връзката между кредитната институция и суверена ѝ. Това възпрепятства създаването на еднакви условия за бизнес, отслабва финансовата стабилност и означава, че една от основните цели на банковия съюз не е постигната. Създаването на ЕСЗД би могло също така да доведе до допълнителни подобрения на рамката за управление на кризи и трансграничната интеграция в банковия съюз. ЕЦБ приветства призива на Комисията за подновяване на усилията за постигане на политическо съгласие относно ЕСЗД (13) и призовава законодателите на Съюза да постигнат напредък в това отношение.

2.3.

Второ, необходимо е приоритетно да се осигури пълното привеждане в действие на Европейския механизъм за стабилност в неговата функция на предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП).

2.4.

Трето, достъпът до ликвидност е от съществено значение за успешното преструктуриране, както показаха и неотдавнашните кризисни събития. Банковият съюз понастоящем все още не разполага с рамка за ликвидност при преструктуриране. Такава рамка следва да бъде създадена в съответствие с ръководните принципи на Съвета за финансова стабилност и най-добрите международни практики.

Специфични забележки

3. Мерки за ранна намеса, приети от надзорния орган

3.1.

ЕЦБ приветства предложенията на Комисията по отношение на рамката за ранна намеса, която се основава на предишни препоръки на ЕЦБ (14). Предложеният законодателен пакет е важен за преодоляването на настоящите предизвикателства при прилагането на тази рамка. Създаването на пряко правно основание за упражняването на правомощията за ранна намеса на ЕЦБ съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (15) (наричан по-долу „Регламентът за Единния механизъм за преструктуриране“, РЕМП) (16) намалява риска, произтичащ от потенциално различаващото се транспониране на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17) (наричана по-долу „Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките“, ДВПБ) в националното законодателство. С предложения законодателен пакет също така се премахва припокриването между мерките за ранна намеса и надзорните мерки, като така се засилва съответното им практическо прилагане (18). В допълнение към тези промени ЕЦБ подкрепя привеждането на условията за приемане на мерки за ранна намеса в съответствие с условията за приемане на надзорни мерки от ЕЦБ. Това би разширило възможността на надзорния орган да се намесва бързо чрез приемането на мерки за ранна намеса с цел преодоляване на установените слабости, дори ако все още няма нарушение или вероятно нарушение на пруденциалните изисквания. ЕЦБ препоръчва да се заличи изискването за бързо и значително влошаване на финансовото състояние на субекта като предпоставка за предприемане на мярка за ранна намеса. Включването му би могло да подкопае способността на надзорния орган да реагира правилно и своевременно при влошаване на състоянието на субекта, когато например това влошаване не е бързо, но все пак е значително, или когато е свързано с управленски въпроси, вътрешен контрол и други нефинансови параметри.

3.2.

ЕЦБ също така приветства предложението за включване на правомощието за приемане на всички мерки за ранна намеса в една разпоредба (19) при еднакви условия, без да се включва поетапно ескалиране. Това ще даде възможност за бързо приемане на най-подходящите мерки за ранна намеса, като се вземат предвид специфичните обстоятелства на всяка ситуация.

3.3.

Предложените изменения на РЕМП имат за цел да оправомощят ЕЦБ да приема мерки за ранна намеса въз основа на нарушение или вероятно нарушение на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ) (20), дори ако това нарушение не представлява нарушение на пруденциалните изисквания. МИПЗ имат за цел да улеснят прилагането на стратегия за организирано преструктуриране на кредитна институция, която вече не е жизнеспособна. Като такива те имат отделна цел в сравнение с пруденциалните изисквания, чиято цел е да гарантират сигурността и стабилността на кредитните институции. От това следва, че органите за преструктуриране са в най-добра позиция и са правно компетентни да наблюдават спазването на целите на МИПЗ и да предприемат коригиращи мерки във връзка с това. Поради това правомощието за справяне с нарушенията на МИПЗ следва да остане изключително в компетентността на органите за преструктуриране във всички случаи, когато нарушенията на МИПЗ не се определят едновременно като нарушения на капиталовите изисквания. По този начин ще се избегне дублирането на задачи и размиването на отговорностите между органите за пруденциален надзор и органите за преструктуриране.

3.4.

Въпреки че надзорните мерки действително могат да решат ефективно някои структурни проблеми, свързани с жизнеспособността, те могат да се окажат недостатъчни в случаите, в които кредитни институции със слаби бизнес модели страдат от продължителни затруднения и непрекъснато изчерпване на капитала. Ако тези кредитни институции не отговарят на условията, за да бъдат счетени за кредитни институции, които са „проблемни или за които има вероятност да станат проблемни“ (FOLTF), компетентният орган може да не разполага с достатъчно инструменти съгласно настоящия инструментариум, за да подтикне тези кредитни институции да предприемат подходящи стъпки за справяне с тези рискове. Неотдавнашният опит показва, че постепенното доброволно прекратяване на дейността, придружено от подходяща капиталова и ликвидна подкрепа, при определени условия би моглo да бъде икономически ефективно решение за кредитните институции със слаб бизнес модел да напуснат пазара, като по този начин се избягват продължителен спад, допълнителни загуби и изчерпване на капитала в продължение на няколко години, кулминиращи в крайна сметка в несъстоятелност на кредитната институция. Предвид това ЕЦБ подкрепя включването на изрична разпоредба, оправомощаваща компетентните органи, да изискват в контекста на ранната намеса представянето на план, който да бъде изпълнен в случай на доброволно прекратяване на дейността. Компетентният орган може да изиска от институцията да включи допълнителни елементи в плана. Изготвянето на такъв план би повишило осведомеността на институцията за наличните стратегически варианти и свързаните с тях разходи. Окончателното решение за изпълнението на плана ще бъде оставено на съответната институция и нейните акционери.

4. Подготовка за преструктуриране

4.1.

ЕЦБ напълно подкрепя предложенията за по-нататъшно засилване на сътрудничеството и обмена на информация между ЕЦБ и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) в контекста на подготовката за преструктуриране (21). Въпреки че сътрудничеството и обменът на информация между ЕЦБ в надзорната ѝ функция и ЕСП вече са изчерпателно уредени в двустранен меморандум за разбирателство (22), ЕЦБ приветства предложенията за уреждането на това по-тясно сътрудничество пряко в законодателството.

4.2.

ЕЦБ разбира, че предложението за правомощие на ЕЦБ да събира информация, свързана с преструктурирането, например чрез проверки на място, и да я предоставя на ЕСП (23), има за цел да замени настоящото правомощие за ранна намеса, предвидено в ДВПБ (24). Въпреки това ЕЦБ предлага да се направят някои незначителни изменения в съответните разпоредби, в които подробно се описва това правомощие, и да се въведе обяснително съображение, в което се пояснява необходимостта да се оценява за всеки отделен случай как да се събира тази информация.

4.3.

Понятието „надзорна дейност“ не е определено в предложения законодателен пакет, което затруднява определянето на приложното поле на предложеното задължение на ЕЦБ да информира ЕСП за такава „надзорна дейност“ (25). Вместо това ЕЦБ може да информира ЕСП за всички съответни надзорни оценки на ЕЦБ, споделени с органите ѝ за вземане на решения.

5. Предпазна рекапитализация и държавна подкрепа за ликвидността

5.1.

ЕЦБ изтъква отново, че предпазната рекапитализация представлява полезен инструмент при извънредни обстоятелства в рамките на настоящата рамка за управление на кризи, който трябва да бъде запазен (26). Това е едно от малкото изключения от общото правило, че предоставянето на извънредна публична финансова подкрепа на кредитна институция води до това тя да се счита за кредитна институция, която е проблемна или има вероятност да стане проблемна. Предпазната рекапитализация е обвързана със строги условия, които са били изпълнени само в ограничен брой случаи в миналото. Ограниченото използване на инструмента показва, че настоящите условия са подходящи. Съответните органи трябва да могат да вземат изцяло предвид специфичните обстоятелства на всеки отделен случай.

5.2.

Като цяло ЕЦБ приветства разясненията, изложени в предложените изменения на РЕМП, както и предложенията за запазване на съществуващия набор от инструменти за идентифициране на понесените загуби (т.е. не се извършва задължителен преглед на качеството на активите, тъй като други инструменти, като например проверките на място, също биха могли да бъдат подходящи), тъй като предпазните рекапитализации обикновено трябва да бъдат прилагани бързо, за да бъдат ефективни (27).

5.3.

Същевременно условията за предпазна рекапитализация не следва да ограничават способността на съответните органи да вземат предвид специфичните обстоятелства на всеки отделен случай. В това отношение предложеното ново определение за платежоспособност (28) би принудило компетентния орган да заключи, че даден субект не е платежоспособен за тази конкретна цел на предпазната рекапитализация въз основа на чисто технически или предвидимо временни нарушения на капиталовите изисквания, което може неоправдано допълнително да ограничи предпазните рекапитализации, както и държавната подкрепа за ликвидността. Поради това ЕЦБ препоръчва да се изясни новото определение, така че даден субект да може да бъде оценен като платежоспособен и в случаи на нарушения или вероятни нарушения на капиталовите изисквания, ако тези нарушения се считат за временни предвид конкретните обстоятелства по случая.

5.4.

ЕЦБ признава предимствата на изискването за стратегия за действие на мярката за подкрепа (29). Въпреки това определянето на фиксиран график без възможност за неговото удължаване създава риск от рязък срив, тъй като пазарите могат да предвидят крайния срок на действие на мерките, като така се създават неблагоприятни последици за пазарните условия в ущърб на публичните приходи. Освен това следва да бъде възможно да се вземат предвид неочакваните промени на пазара. ЕЦБ не вижда необходимост от одобряване на стратегия за действие на мерките от гледна точка на надзора в допълнение към одобрението на Комисията, което вече се изисква в рамките на общия процес за държавна помощ. За да може да се реагира ефективно в случай на неочаквани обстоятелства, следва да се премахне автоматичната връзка между забавянията по отношение на изпълнението на стратегията за действие на мерките и оценката дали една институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна (оценка FOLTF). Ограничаването на размера на инструментите на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1), придобити чрез предпазна рекапитализация, до 2 % от общата рискова експозиция също може неоснователно да ограничи използването на наличните възможности. Например това може да създаде нежелани резки сривове и да доведе до риск мярката за рекапитализация да се окаже недостатъчна и да не успее да възстанови доверието на пазара.

6. Интервенции на схемите за гарантиране на депозитите

6.1.

Превантивните мерки на схемите за гарантиране на депозитите (СГД) се доказаха като полезен инструмент за предотвратяване на кризи. Съгласно предложения законодателен пакет финансирането на интервенции от СГД ще се запази като възможност за държавите членки (30). Като се имат предвид потенциалните ползи от тези инструменти, ЕЦБ насърчава законодателите на Съюза да предвидят превантивни мерки на СГД в целия Съюз съгласно хармонизирана рамка за застраховане на депозитите. ЕЦБ обаче признава, че СГД може да имат нужда от известно време, за да изградят необходимия капацитет за превантивни мерки, и поради това счита, че може да е подходящо да се предвиди преходен период. Необходима е допълнителна хармонизация, за да се гарантират еднакви условия за бизнес в целия Съюз, подходящи гаранции и по-добър инструментариум, като по този начин се гарантира съгласуваност с общите цели на рамката за УКЗД.

6.2.

ЕЦБ приветства разясненията, предложени в РЕМП (31) и ДВПБ (32), че интервенциите на СГД, извършени в съответствие с правилата на ДСГД (33) за превантивните мерки, не водят до оценка FOLTF. Това ще осигури по-голяма яснота и сигурност за компетентните органи. Въпреки това ЕЦБ има някои резерви по отношение на условието, при което компетентният орган ще трябва да установи, че интервенцията на СГД е необходима с цел запазване на финансовата стабилност и дългосрочната жизнеспособност на съответната кредитна институция, за да може превантивната интервенция да не доведе до оценка FOLTF (34). Поради това ЕЦБ препоръчва този текст да бъде заличен от предложените изменения на РЕМП и ДВПБ.

6.3.

ЕЦБ също така приветства хармонизирането на начина на определяне на разходоефективността преди използването на средствата на СГД или при обмислянето на прилагането на превантивна мярка на СГД (35). Във всички случаи на използване на СГД хармонизираната рамка за определяне на разходоефективността ще спомогне за осигуряването на еднакви условия за бизнес и ще гарантира съгласуваност между държавите членки. Що се отнася до конкретната ситуация на превантивните мерки, в предложените изменения на ДСГД се отбелязва, че прогнозирането на възстановимите при ликвидация средства е трудно, тъй като превантивните мерки трябва да бъдат взети много преди всяка предвидима ликвидация (36). Поради това съгласно предложените изменения на ДСГД при определяне на разходоефективността на дадена превантивна мярка се прилага коефициент от 85 % към прогнозното съотношение на събиранията, като по този начин се отключва допълнително финансиране от СГД. Прилагането на такъв коефициент по отношение на превантивните и алтернативните мерки, както и по отношение на вноските на СГД за преструктуриране допълнително би уеднаквило условията на конкуренция и би улеснило интервенциите на СГД в повече случаи. Тъй като обаче ситуациите на институциите, спрямо които се прилагат превантивни мерки, могат да бъдат много различни от гледна точка на техните баланси и степента на влошаването им, може да се окаже, че коефициентът не отчита адекватно особеностите на превантивните мерки. Този въпрос може да бъде разгледан по-ефективно от ЕБО като част от предложените от него проекти на регулаторни технически стандарти (37).

6.4.

В предложените изменения на ДСГД се предвижда, че кредитните институции, които искат от СГД да финансират превантивни мерки, трябва да представят на компетентния орган за консултация бележка с мерките, които се задължават да предприемат, за да осигурят или възстановят спазването на надзорните изисквания, включително действия за смекчаване на риска от влошаване на финансовата стабилност и за укрепване на капиталовата и ликвидната позиция на кредитната институция. ЕЦБ предлага да се поясни, че от надзорния орган ще се изисква само да проверява предвиденото изпълнение на пруденциалните изисквания. Това ще включва проверка на пруденциалните и надзорните аспекти на корективните планове, които имат за цел да осигурят или възстановят спазването на надзорните изисквания и да съхранят дългосрочната жизнеспособност на кредитната институция. Надзорният орган следва да си сътрудничи тясно с определените на национално равнище органи и с органите на СГД по въпросите, които са в рамките на техните правомощия и за които те продължават да носят отговорност. Освен това СГД и определеният на национално равнище орган имат реален интерес и са в най-добра позиция да наблюдават връщането от кредитната институция на сумата, с която СГД финансира превантивната мярка, както и свързаните с това срокове, и да решат на тази основа дали да предоставят допълнителни превантивни мерки на тази кредитна институция.

6.5.

ЕЦБ предлага включването на изрично изискване за разделяне на средствата на ИЗС и средствата на СГД. Опитът от миналото показва, че отделните средства за ИЗС са важни за гладкото функциониране на тези схеми. Освен това ще има значителни ползи от наличието на отделни средства на ИЗС и СГД, като се има предвид, че отделните средства на ИЗС не са предмет на ограниченията, наложени от ДСГД. Следователно отделните средства за ИЗС гарантират, че другите функции на ИЗС могат да продължат да се изпълняват с помощта на тези специално предназначени средства. Например, като се намесва проактивно и своевременно, ИЗС гарантира, че членуващите в нея институции изпълняват регулаторните изисквания за собствен капитал и ликвидност. ЕЦБ приветства факта, че както в миналото спрямо тези отделни средства за ИЗС няма да се прилагат изискванията на ДСГД. Що се отнася до ролята им на СГД, ЕЦБ подкрепя идеята, че за ИЗС следва да продължи да се прилага ДСГД, за да се гарантират еднакви условия за бизнес. Следователно предложението на Комисията, съчетано с разделяне на средствата на ИЗС и СГД, запазва необходимата гъвкавост, като същевременно гарантира правна яснота и еднакви условия за бизнес.

7. Ранно предупреждение за евентуална оценка FOLTF

7.1.

В предложените изменения на РЕМП се предвижда ЕЦБ или съответният национален компетентен орган да уведомят ЕСП на възможно най-ранен етап, когато преценят, че съществува съществен риск да бъдат изпълнени едно или повече от условията, за да се счита, че дадена институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна (38). След това ЕЦБ или националният компетентен орган и ЕСП ще обменят мнения за възможните мерки за предотвратяване на това положение, както и за разумен срок за тяхното изпълнение. ЕЦБ или националният компетентен орган и ЕСП ще наблюдават развитието на случая и ще провеждат редовни съвместни заседания.

7.2.

ЕЦБ подкрепя този нов процес на ранно предупреждение и счита, че е добре, че той не засяга добре установената процедура за преструктуриране (39), по-специално принципите, компетентността и процеса за оценка на това дали дадена институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна. Този процес ще доразвие най-добрите практики по отношение на сътрудничеството между ЕЦБ и ЕСП. Освен това той гарантира, че ЕЦБ или националният компетентен орган и ЕСП могат да оценяват кризисните ситуации в хода на тяхното развитие и да реагират по най-подходящия начин с пълния си инструментариум.

7.3.

ЕЦБ одобрява това, че задействането на този нов процес на ранно предупреждение не е предварително условие за последваща оценка FOLTF (40). Във времена на бързо развиващи се кризи може да е целесъобразно да се пристъпи незабавно към такава оценка предвид сериозността на ситуацията и липсата на мерки, които биха могли да предотвратят несъстоятелността.

8. Процедура за преструктуриране

8.1.

ЕЦБ приветства разширяването на обхвата на преструктурирането. По-широкият обхват на преструктурирането ще направи инструментите на преструктурирането достъпни за повече кредитни институции, като по този начин ще се подобри достъпът до международните инструменти за преструктуриране с най-добри практики и ще се осигури допълнителна хармонизация в управлението на кризи. В същото време ЕЦБ разбира, че съгласно предложения законодателен пакет от органите за преструктуриране няма да се изисква да преструктурират по-малките кредитни институции, ако това действие е непропорционално. Дейността на тези кредитни институции би могла да бъде прекратена чрез национални процедури по несъстоятелност, ако това ще доведе до по-задоволителен резултат. ЕЦБ би приветствала извършването на анализ на това дали кумулативният ефект от предложените промени в оценката на обществения интерес, включително новата цел за свеждане до минимум на загубите за СГД, постига желаното пропорционално разширяване на преструктурирането.

8.2.

Разширяването на обхвата на преструктурирането, така че да бъдат включени по-малките и средните кредитни институции, може да бъде надеждно само ако се намерят реалистични решения за осигуряване на адекватно финансиране на преструктурирането, включително вътрешен капацитет на кредитните институции за поемане на загуби, и – с не по-малка важност – на достъп до финансиране на СГД и механизми за финансиране на преструктурирането.

8.3.

Принципът, че загубите при несъстоятелност на кредитна институция се поемат преди всичко от акционерите и кредиторите, е жалон в рамката на Съюза за управление на кризи. Поради това ЕЦБ приветства потвърждаването на този ключов принцип в предложения законодателен пакет.

8.4.

В същото време разширяването на обхвата на преструктурирането, така че да бъдат включени по-малките и средните кредитни институции, е свързано с предизвикателства. Тези кредитни институции често са силно зависими от депозитите като източник на финансиране и в зависимост от местните пазарни условия може да срещнат трудности при емитирането на други финансови инструменти, които могат надеждно да поемат загуби или да бъдат преобразувани в собствен капитал, когато кредитната институция изпадне в несъстоятелност. Може да възникнат ситуации, при които споделянето на загуби по депозити, които не са защитени от СГД (негарантирани депозити), може да породи рискове за финансовата стабилност, което би могло да доведе до загуба на стойност, накърняваща обществения интерес. Това може да се случи например, когато споделянето на загуби на негарантирани депозити в една кредитна институция води до теглене на негарантирани депозити в други кредитни институции, като по този начин се проблемът се разпространява. ЕЦБ приветства въвеждането с предложения законодателен пакет на варианти за подобряване на защитата на вложителите чрез повишаване на способността на СГД да предоставя финансиране при преструктуриране (41). От решаващо значение за постигането на тази цел е изясняването и разширяването на начина за определяне на разходоефективността (42) и въвеждането на едностепенен подход за предимство на вложителите с еднакъв ред на всички депозити (43). ЕЦБ също така приветства предложението на Комисията да се отчита приносът на СГД към изискването за минимално поемане на загубите с цел получаване на достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането, включително ЕФП, когато се използва инструмент за прехвърляне (44). Тези промени, подобряващи способността на СГД и механизмите за финансиране на преструктурирането да подкрепят преструктурирането на по-малките и средните кредитни институции, са незаменимо допълнение към значителното разширяване на прилагането на инструментите за преструктуриране към такива кредитни институции. Поради това е важно предложеният законодателен пакет да бъде приет в своята цялост и да се гарантира, че промените в рамката за УКЗД са логично и последователно формулирани. Прилагането само на някои от елементите на предложения законодателен пакет би могло да доведе до невъзможност за успешното прилагане на преструктурирането на практика.

8.5.

В съответствие с принципа, че загубите при несъстоятелност на кредитна институция следва да се поемат преди всичко от акционерите и кредиторите, от всички кредитни институции, предвидени за преструктуриране, се изисква да имат минимален капацитет за поемане на загуби като първа линия на защита, подходящо калибриран в съответствие със стратегията за преструктуриране, като по този начин се гарантира пазарна дисциплина и се свежда до минимум зависимостта от външни източници на финансиране. Въпреки това, дори с възможността СГД да допринасят за финансирането на преструктурирането и вноската им да бъде включена в минималното изискване за покриване на загуби в размер на 8 % от TLOF (45), достигането на прага от 8 % от TLOF би могло да засили неблагоприятната динамика при системна криза, например когато множество кредитни институции изпаднат в несъстоятелност едновременно или когато това би наложило поемането на загуби от някои кредитори, което на свой ред би могло сериозно да подкопае финансовата стабилност. Поради това ЕЦБ ще подкрепи, в извънредни случаи, въвеждането на изключение на основание запазване на финансовата стабилност, позволяващо достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането в съответствие с препоръката на Международния валутен фонд (МВФ) (46). Това би позволило достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането преди поемането на загуби от 8 % от TLOF в случаите, когато това е строго необходимо за защита на обществения интерес и за запазване на финансовата стабилност. Поради това този вариант следва да бъде обвързан със строги условия и правила за управление, като например съвместното одобрение от ЕСП, Комисията и ЕЦБ, както е при подобен механизъм в Съединените щати. Изключението ще се прилага като крайна мярка само по време на криза, засягаща еврозоната или държава членка, или когато съществува риск от такава криза, след като капацитетът на кредитните институции за поемане на загуби е бил използван в максималната възможна степен, без да се създават неблагоприятни последици за финансовата стабилност (47).

8.6.

Дори с разширяване на оценката на обществения интерес някои по-малки кредитни институции вероятно ще останат извън обхвата на преструктурирането. За тези кредитни институции, за които все още не е пропорционално да се прилага рамката за преструктуриране, ЕЦБ би приветствала подобрения на националните производства по несъстоятелност и по-нататъшното им хармонизиране (48). В това отношение предложеният законодателен пакет не е достатъчно амбициозен. ЕЦБ призовава законодателите на Съюза да хармонизират и разширят във всички държави членки наличието на алтернативни мерки при ликвидация, по-специално възможността СГД да подкрепят прехвърлянето на активи и пасиви към придобиващата кредитна институция. ЕЦБ приветства предложените изменения в йерархията на кредиторите и разясненията в начина на определяне на разходоефективността, които ще доведат до по-добър достъп до финансиране от СГД и до по-широка достъпност на тези мерки. Наличието на тези алтернативни мерки във всички държави членки ще създаде по-бърз, по-ефективен и по-хармонизиран процес за управление на ликвидацията на кредитните институции, което в крайна сметка ще бъде от полза за финансовата стабилност и вложителите и ще ограничи необходимостта СГД да изплащат средства.

8.7.

Накрая, ЕЦБ приветства пояснението, че разделението на отговорностите в процедурата за обезценяване на капиталови инструменти и други приемливи задължения напълно отразява разделението на отговорностите в процедурата по преструктуриране (49). Това означава, че основната отговорност на надзорния орган е свързана с оценките FOLTF, докато останалите условия за обезценяване се оценяват от органа за преструктуриране.

9. Предимство на вложителите

9.1.

ЕЦБ приветства предложението на Комисията за едностепенен подход за предимство на вложителите (50). Този подход ще осигури по-голяма хармонизация на йерархията на кредиторите на кредитните институции в целия Съюз и ще гарантира, че всички депозити, включително депозитите на големите предприятия и изключените депозити, са с еднакъв ранг и пред обикновените необезпечени вземания. С този подход ще се подобри достъпът до финансиране от СГД, като същевременно ще се съхрани депозитният портфейл като цяло, което означава, че СГД ще може да допринесе по-добре за мерките за управление на кризи, както при преструктуриране, така и чрез превантивни или алтернативни мерки, включително стратегии за прехвърляне. Това значително засилва наличните възможности за управление на кризи (51) и улеснява предотвратяването на верижното разпространение на финансова нестабилност, предизвикана от масовото теглене на пари от незастраховани вложители в други кредитни институции. По-голямата наличност на стратегии за продажба на стопанска дейност при преструктуриране или като част от алтернативни мерки на СГД може да намали използването на частична ликвидация като средство за управление на несъстоятелността на кредитните институции. Това е от полза, защото частичната ликвидация може да унищожи стойността и да предизвика сътресения за вложителите и за финансовата стабилност. Предложеният подход също така намалява необходимостта от изплащане на средства към вложителите, което често изисква мобилизирането на големи суми от СГД, в резултат от което се ограничават ликвидността и способността им да се справят с нови случаи на несъстоятелност на кредитни институции. Чрез по-добрата защита на достъпа до депозити и на финансовата стабилност се намаляват и стимулите за използване на парите на данъкоплатците в случаи на неплатежоспособност на кредитни институции. Важно е да се отбележи, че гарантираните вложители остават напълно защитени от СГД при всички сценарии, но също така се възползват от стратегии за прехвърляне, с които може да се постигне непрекъснат достъп до техните депозити (52).

9.2.

Като отдава предпочитание на всички депозити пред първостепенните вземания в йерархията на кредиторите, този подход също така ще се създадат условия за разпределянето на загубите към необезпечените дългови инструменти на кредитните институции, като така ще се улесни осигуряването на пълно поемане на загуби от кредиторите, които споделят загуби, без да има проблеми, свързани с финансовата стабилност. С него също така ще се сведе до минимум рискът от искове за възстановяване съгласно принципа за справедливо третиране на кредиторите, като по този начин ще се подобри възможността за преструктуриране (53).

9.3.

В същото време ЕЦБ признава, че въвеждането на едностепенен подход за предимство на вложителите може да доведе до допълнителни разходи за СГД при някои сценарии за управление на банкови кризи. Въпреки че ЕЦБ отбелязва, че едностепенният подход за предимство на вложителите е прилаган с успех в редица юрисдикции, би било добре да се направи допълнителен анализ на конкретните ситуации, при които може да възникнат допълнителни разходи за СГД или нежелани последици. В този анализ следва също така да се разгледат, доколкото е възможно и като се вземе предвид опитът, натрупан в юрисдикциите, които са въвели едностепенен подход за предимство на вложителите, въздействието на предложените промени върху рейтинга и ценообразуването на първостепенния необезпечен дълг и взаимодействието между едностепенния подход за предимство на вложителите и допустимостта на някои депозити за целите на МИПЗ. Освен това ЕЦБ е готова да проучи алтернативни възможности за подобряване на способността на СГД да допринасят за преструктурирането (както и чрез превантивни и алтернативни мерки) в същата степен като при едностепенен подход за предимство на вложителите, като същевременно се ограничава експозицията на СГД на загуби след изплащане при ликвидация. При това проучването ще бъде императивно да се гарантира, че всяко разширяване на обхвата на преструктурирането е съчетано с подходящ достъп до финансиране при преструктуриране, включително финансиране от СГД. И накрая, въздействието от въвеждането на едностепенен подход за предимство на вложителите върху структурата на задълженията на кредитните институции очевидно изисква сериозното внимание на надзорните органи и ЕЦБ е готова внимателно да го оцени за кредитните институции, попадащи в нейната компетентност.

10. Справяне с риска от ситуации на несигурност

10.1.

ДВПБ вече изисква от държавите членки да гарантират, че проблемна институция, която не е обект на преструктуриране, се ликвидира по обичайния ред в съответствие с приложимото национално право (54). ЕЦБ подкрепя предложените изменения на ДВПБ, с които този механизъм (55) се доразяснява, като се гарантира, че тази ликвидация започва незабавно и води до излизане на кредитната институция от пазара или прекратяване на банковата ѝ дейност в разумен срок (56).

10.2.

Националните процедури за управление на случаи, които не са преструктуриране, следва да бъдат допълнително хармонизирани чрез оправомощаване на органите за преструктуриране да започнат административна процедура по ликвидация за институциите, които отговарят на първите две условия за преструктуриране, но не могат да бъдат преструктурирани поради липсата на обществен интерес (57). Това би бил най-ефективният начин за решително справяне с несигурна ситуация за продължителен период от време.

10.3.

ЕЦБ подкрепя оправомощаването на компетентния орган да отнеме лиценза на кредитни институции, които са проблемни или има вероятност да станат проблемни, но не са обект на преструктуриране (58). В същото време измененията не следва да въвеждат автоматичност, като отнемането на лиценз се запази като дискреционно правомощие на ЕЦБ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (59).

10.4.

Що се отнася до предложението отнемането на лиценза да се въведе като достатъчно условие за започване на ликвидация (60), ЕЦБ счита, че е изключително важно да се избегнат нежелани последици като противоречиви тълкувания или различаващо се транспониране на национално равнище. Съгласно основното предложение на Комисията за справяне със ситуации на несигурност, когато органът за преструктуриране прецени, че дадена кредитна институция отговаря на всички условия за преструктуриране, с изключение на условието за обществен интерес, съответният национален орган трябва да има правомощието незабавно да започне процедура по надлежната ѝ ликвидация (61). Предложението отнемането на лиценза да е „достатъчно“ условие за ликвидацията може да създаде стимул държавите членки да се откажат от подходящото транспониране на това важно изискване за оправомощаване на националните органи (62). Подобен подход би могъл да доведе до неправилното тълкуване, че отнемането на лиценза от надзорния орган е единственото основание за откриване на производство по ликвидация, без да се взема предвид по-ранното решение на органа за преструктуриране относно изпълнението на условията за преструктуриране. Този подход би могъл да доведе до практика, при която националните административни органи или националните съдилища отлагат започването на процедурата по ликвидация до отнемането на лиценза. В някои случаи обаче е по-подходящо производството по ликвидация да бъде започнато, докато кредитната институция все още има банков лиценз. Предвид тези съображения ЕЦБ препоръчва отнемането на лиценз да не е хармонизирано предварително условие за ликвидацията на кредитните институции.

11. Неотменими ангажименти за плащане към ЕФП

11.1.

ЕЦБ настоятелно препоръчва да не се увеличава делът на неотменимите ангажименти за плащане от 30 % на 50 % от общия размер на предварителните вноски на институциите в ЕФП и в механизмите за финансиране на преструктурирането (63). Опитът с кредитни институции, които са поели неотменими ангажименти за плащане, показа, че прилаганото от някои от тях третиране може да породи риск от завишаване на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1). Ако съгласно оценката на състоянието на кредитната институция такъв риск съществува и остава непокрит, би могло да се стигне до приемането на надзорни мерки за намаляване на този риск.

11.2.

Този пруденциален въпрос възниква, тъй като за счетоводни цели много кредитни институции не записват неотменимите ангажименти за плащане като пасив, а ги съхраняват извън счетоводния си баланс, като същевременно записват паричното обезпечение като актив, без да записват разходи в отчета за приходите и разходите. БСК1 на кредитната институция е завишен, защото не отразява факта, че ресурсите, внесени като обезпечение във фонда за преструктуриране, не могат да бъдат получени обратно без съответното плащане. Наличието на пруденциален риск във връзка с неотменимите ангажименти за плащане е признато и от Общия съд (64). Следва да се отбележи, че дори с предложените разяснения този въпрос остава неразрешен (65).

11.3.

ЕЦБ приветства поясненията (66), че когато дадена кредитна институция вече не попада в приложното поле на РЕМП или на ДВПБ и вече не е длъжна да плаща вноски в ЕФП, органът за преструктуриране ще изиска изпълнението на поетите и все още дължими неотменими ангажименти за плащане. Това изменение потвърждава също така, че кредитните институции не могат при никакви обстоятелства да получат обратно паричното обезпечение, предоставено за обезпечаване на неотменимите ангажименти за плащане, освен ако не бъде извършено съответно плащане към фонда за преструктуриране, което води до необходимостта от приспадане на паричното обезпечение от БСК1.

11.4.

Като се има предвид, че някои кредитни институции не отчитат вноските в ЕФП като разход по време на създаването на фонда, те ще трябва да ги отчетат като разход, когато фондът се използва. Въпреки че ефектът върху пруденциалните съотношения е ограничен от прилаганите от ЕЦБ пруденциални приспадания, неотменимите ангажименти за плащане повишават печалбите на кредитните институции в спокойни икономически времена (когато ЕФП се изгражда) и задълбочават загубите по време на криза (когато се използва ЕФП), като по този начин създават процикличен канал за разпространение на проблемите. Поради това ЕЦБ счита неотменимите ангажименти за плащане, които не са отчетени като разход по време на фазата на изграждане на ЕФП, за проблематични от гледна точка на системния риск и предлага използването им да бъде сведено до минимум.

12. Спазване на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (непряко записване по веригата на собственост)

12.1.

С предложените изменения по отношение на непрякото записване по веригата на собственост органите за преструктуриране се оправомощават да разрешават на някои дъщерни субекти да спазват вътрешните МИПЗ на консолидирана основа (67), а не на индивидуална основа. Тази възможност е гарантирана с два набора гаранции (68). Първо, за субектите за преструктуриране, които са финансов холдинг майка от Съюза или смесен финансов холдинг майка от Съюза, се изисква дъщерното предприятие да е единственият пряк дъщерен субект, притежаван от субекта за преструктуриране, и както субектът за преструктуриране, така и дъщерното предприятие да са установени в една и съща държава членка и да са част от една и съща група за преструктуриране. Като алтернатива, за другите видове субекти за преструктуриране, се изисква за дъщерното предприятие да се прилага изискване по стълб 2 или комбинирано изискване за буфер на консолидирана основа. Второ, органът за преструктуриране трябва да е преценил, че спазването на вътрешните МИПЗ на консолидирана основа не засяга отрицателно възможността за преструктуриране на съответната група, нито прилагането на правомощията за обезценяване и преобразуване спрямо междинния субект или други субекти в същата група за преструктуриране.

12.2.

По отношение на субектите за преструктуриране, които не са финансов холдинг майка от Съюза или смесен финансов холдинг майка от Съюза, се прави връзка с изискване по стълб 2, наложено на дъщерното предприятие на консолидирана основа. ЕЦБ отбелязва, че консолидираните или подконсолидираните изисквания, наложени на дъщерно предприятие в рамките на банкова група в Съюза, трябва да бъдат определени съгласно условия на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (69) (наричан по-долу „Регламентът за капиталовите изисквания“, РКИ) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (70) (наричана по-долу „Директивата за капиталовите изисквания“, ДКИ). Например, когато дъщерната институция не е нито институция майка в държава членка, нито притежава дъщерни предприятия в трети държави, надзорният орган може да изиска спазването на определени задължения съгласно РКИ и ДКИ (71) на подконсолидирана основа само когато това е оправдано за надзорни цели от рисковите ѝ особености или капиталовата ѝ структура или когато държавите членки приемат национални закони, изискващи структурно обособяване на дейностите в рамките на банкова група (72).

13. Други аспекти, свързани с рамката за застраховане на депозитите

13.1.

С предложените изменения на ДСГД се предлагат редица други промени в рамката за застраховане на депозитите (73). ЕЦБ приветства промените, които водят до по-нататъшна хармонизация и разширяват инструментариума на органите съгласно рамката за УБКЗД.

13.2.

Някои от предложените промени в ДСГД са източник на безпокойство за ЕЦБ. Първо, с предложените изменения на ДСГД на надзорния орган се възлага задължението да осигури изпълнението на задълженията на кредитните институции като членове на СГД (74). Правомощията на надзорния орган съгласно ДКИ могат да се използват единствено за постигане на целите, посочени в нея, и не могат да бъдат разширени извън приложното ѝ поле, като например неизпълнението на задълженията на кредитните институции като членове на СГД. Освен това органите на СГД са в много по-добра позиция да оценят дали задълженията се изпълняват и следва да получат съответните правомощия за правоприлагане. Поради това ЕЦБ препоръчва настоящото предложение да бъде преразгледано.

13.3.

Второ, с предложените изменения на ДСГД на СГД ще бъде разрешено да държат средствата си в сметки в националните централни банки (НЦБ) (75). Въпреки че откриването на такива сметки би било в съответствие с Договора (76), тази разпоредба може да наложи промени в уставите на някои НЦБ съгласно националното право, за да се гарантира, че както публичните, така и частните СГД имат право да откриват необходимите сметки. Освен това финансирането на СГД от НЦБ, например чрез отпускането на овърдрафт по сметката на СГД в НЦБ, няма да е съвместимо със забраната за парично финансиране, доколкото СГД се определя като „орган на публичното право“ по смисъла на член 123, параграф 1 от Договора (77).

14. Улесняване на прехвърлянето на вноски на СГД

14.1.

Понастоящем, когато кредитна институция престане да бъде член на СГД и се присъедини към друга СГД или ако някои нейни дейности бъдат прехвърлени на друга СГД, СГД по произход прехвърля само малка част от направените от нея вноски към новата СГД. От 2024 г., след като СГД достигнат целевото си равнище, възможността за прехвърляне на вноски ще може да бъде изцяло премахната, тъй като ще могат да бъдат прехвърляни само вноските за последните 12 месеца. Ако дадена кредитна институция промени своята СГД, в СГД по произход ще се появи излишък на финансиране, тъй като покритите от тази СГД рискове са по-малко, а финансовите ѝ средства остават почти непроменени. От друга страна, приемащата СГД ще страда от недостиг на средства, тъй като прехвърлените ресурси не съответстват на прехвърлените рискове. Тази разлика трябва да бъде запълнена от прехвърлящата кредитна институция или от всички членове на приемащата СГД. Настоящата рамка за застраховане на депозитите третира по благоприятен начин СГД по произход за сметка на прехвърлящата кредитна институция и/или на членовете на приемащата СГД. Ако остане така, рамката за застраховане на депозитите ще продължи да налага значителни невъзстановими разходи на кредитната институция, която сменя своята СГД. Това е съществена пречка пред постигането на целта да се насърчава единният пазар на банкови услуги в Съюза.

14.2.

ЕЦБ изразява съжаление, че предложението на Комисията не е в съответствие с препоръката на ЕБО (78) да му се възложи разработването на методология, която да отстрани този недостатък в рамката за застраховане на депозитите. ЕЦБ предлага на ЕБО да се възложи да разработи методология за изчисляване на размера на вноските, които трябва да бъдат прехвърлени, за да се гарантира съответствие с прехвърлените рискове. Това ще сведе до минимум излишъка от финансиране в СГД по произход и недостига на средства в приемащата СГД и по този начин ще се избегне налагането на ненужни разходи на прехвърлящата кредитна институция и другите членове на приемащата СГД. Тази методология следва да балансира интересите на СГД и да запази финансовата стабилност в цялата система.

15. Обмен на информация

15.1.

Предложеният законодателен пакет има за цел да подобри допълнително разпоредбите, уреждащи обмена на информация при управлението на кризи (79).

15.2.

ЕЦБ подкрепя всеобхватния и навременен обмен на информация между компетентните органи и органите за преструктуриране за целите на управлението на кризи. ЕЦБ и ЕСП вече разполагат с всеобхватен двустранен меморандум за разбирателство, улесняващ този обмен (80). Меморандумът установява множество канали за обмен на информация и сътрудничество, като гарантира, че ЕСП е информиран за съответните промени по отношение на лицата, които са под прекия надзор на ЕЦБ.

15.3.

ЕЦБ би искала да изрази опасенията си във връзка с предложените изменения на РЕМП и на ДВПБ, съгласно които ЕЦБ и другите членове на ЕСЦБ трябва да предоставят на ЕСП цялата информация, необходима за изпълнението на задачите му съгласно РЕМП (81), а на Комисията – цялата информация, необходима за изпълнението на задачите ѝ съгласно ДВПБ, свързани с разработването на политики, включително изготвянето на оценки на въздействието и подготовката и договарянето на законодателни предложения (82).

15.4.

Материалното приложно поле на тези задължения не е ясно определено и следователно би било добре да се уточни видът информация, която трябва да бъде предоставена на ЕСП и на Комисията. По-конкретно, новите разпоредби за обмена на информация в ДВПБ могат да се прилагат само за предмета на тази директива. В обмена не би трябвало да се включва например информация, свързана с пруденциалния надзор над кредитните институции или с дейността на Комисията в областта на разработването на политики. ЕЦБ разбира, че обменът на информация се отнася само до информация в обобщен вид, която не засяга отделни кредитни институции. Освен това ЕЦБ би приветствала установяването на договорености за сътрудничество с Комисията, за да се гарантира ефективното и безпроблемно предаване на информация. ЕЦБ разбира, че поверителната информация ще бъде предоставяна на Комисията в съответствие с приложимото секторно право на Съюза относно защитата на поверителната информация и изключенията от нея.

15.5.

Следва също така да се припомни, че поверителна статистическа информация може да се предоставя на ЕСП и на Комисията само в съответствие с приложимото право на Съюза относно защитата на поверителната информация. По-специално член 8, параграф 4а от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета (83) позволява на членовете на Европейската система на централните банки да предават поверителна статистическа информация (84) на органите или ведомствата на държавите членки и на Съюза, които отговарят за надзора над финансовите институции, пазарите и инфраструктурите или за стабилността на финансовата система, в степента и с равнището на детайлност, необходими за изпълнението на съответните им задачи. Съгласно цитирания член органите или ведомствата, които получават поверителна статистическа информация, предприемат всички необходими регулаторни, административни, технически и организационни мерки за осигуряване на физическата и логическата защита на поверителната статистическа информация. На това основание и по искане на ЕСП ЕЦБ му предава поверителна статистическа информация.

16. Предаване на лични данни

16.1.

Въпреки че предложеният законодателен пакет има за цел да подобри разпоредбите за обмен на информация при управлението на кризи, той не урежда въпроса защитата на личните данни, която е важна тема и основно право. РЕМП би могъл да съдържа по-ясни насоки относно обмена на лични данни и подходящи гаранции за субектите на данни, за да се гарантира справедлив баланс между различните засегнати интереси.

16.2.

Опитът показва, че спазването на правилата за защита на данните може да отнеме повече време, за да се извършат необходимите действия, преди да се осъществи обмен на съответната информация. Това би могло да доведе до забавяния, които ще са проблематични в кризисна ситуация, като например когато ЕСП се нуждае бързо от информация, за да подготви преструктуриране. Поради това може да е необходимо да се въведат специални разпоредби за временно облекчаване на процедурните изисквания за защита на данните, за да се гарантира справедлив баланс между различните засегнати интереси в кризисни условия.

Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложения законодателен пакет, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

Съставено във Франкфурт на Майн на 5 юли 2023 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) COM(2023) 226 final.

(2) COM(2023) 227 final.

(3) COM(2023) 228 final.

(4) COM(2023) 229 final.

(5) Вж. Становище CON/2017/6 на Европейската централна банка от 8 март 2017 г. относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти в йерархията при несъстоятелност (ОВ C 132, 26.4.2017 г., стр. 1) и Становище CON/2017/47 на Европейската централна банка от 8 ноември 2017 г. относно промени в рамката на Съюза за управление на кризи (ОВ C 34, 31.1.2018 г., стр. 17). Всички становища на ЕЦБ са достъпни в EUR-Lex. Вж. също приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(6) Вж. обяснителния меморандум към предложените изменения на РЕМП, стр. 5 и 10.

(7) Вж. приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], стр. 1.

(8) Вж. обяснителния меморандум към предложените изменения на ДВПБ, стр. 19.

(9) Вж. изявлението на Еврогрупата относно бъдещето на банковия съюз от 16 юни 2022 г., достъпно на уебсайта на Съвета на Европейския съюз www.consilium.europa.eu.

(10) Вж. точка 1.1 от Становище CON/2016/26 на Европейската централна банка от 20 април 2016 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (ОВ C 252, 12.7.2016 г., стр. 1).

(11) Вж. приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], стр. 1-4, 14 и 15.

(12) Вж. параграф 1.1 от Становище CON/2016/26.

(13) Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно прегледа на уредбата за управление на кризи и за застраховане на депозитите с оглед завършването на банковия съюз (COM (2023) 225 final).

(14) Вж. параграф 4 от Становище CON/2017/47 и приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], стр. 2, 5 и 6.

(15) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

(16) Вж. член 1, точка 15 от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 13 от РЕМП.

(17) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(18) Вж. член 1, точка 15 от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 13 от РЕМП.

(19) Вж. член 1, точка 15 от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 13 от РЕМП.

(20) Вж. член 1, точка 15 от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 13 от РЕМП.

(21) Вж. съображение 14 и член 1, точка 16 от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 13в.

(22) Меморандум за разбирателство между Единния съвет по преструктуриране и Европейската централна банка във връзка със сътрудничеството и обмена на информация, достъпен в EUR-Lex.

(23) Вж. член 1, точка 16 от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 13в.

(24) Вж. член 27, параграф 1, буква з) от ДВПБ.

(25) Вж. член 1, точка 16 от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 13в, параграф 1, буква б).

(26) Вж. приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], стр. 2, 6 и 7.

(27) Вж. член 1, точка 20 от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 18а, параграф 2.

(28) Вж. член 1, точка 20 от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 18а и член 1, точка 19 от предложените изменения на ДВПБ, с който в ДВПБ се вмъква нов член 32в.

(29) Вж. член 1, точка 20 от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 18а, параграф 2, буква б).

(30) Вж. член 1, точка 12 от предложените изменения на ДСГД, с който се изменя член 11 от ДСГД.

(31) Вж. член 1, точка 19, буква б) от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 18, параграф 4, буква г) от РЕМП.

(32) Вж. член 1, точка 17, буква б) от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 32, параграф 4, буква г) от ДВПБ.

(33) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).

(34) Вж. член 1, точка 20 от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 18а, параграф 1, буква б) и член 1, точка 19 от предложените изменения на ДВПБ, с който в ДВПБ се вмъква нов член 32в, параграф 1, буква б).

(35) Вж. член 1, точка 13 от предложените изменения на ДСГД, с който в ДСГД се вмъква нов член 11д.

(36) Вж. съображение 30 от предложените изменения на ДСГД.

(37) Вж. член 1, точка 13 от предложените изменения на ДСГД, с който в ДСГД се вмъква нов член 11д, параграф 5.

(38) Вж. съображение 15 и член 1, точка 16 от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 13в.

(39) Вж. съображение 15 от предложените изменения на РЕМП.

(40) Вж. съображение 16 от предложените изменения на РЕМП.

(41) Вж. например член 1, точка 56 от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 109 от ДВПБ.

(42) Вж. член 1, точка 13 от предложените изменения на ДСГД, с който в ДСГД се вмъква нов член 11д.

(43) Вж. член 1, точка 55, буква а) от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 108, параграф 1 от ДВПБ.

(44) Вж. член 1, точка 24, буква а) от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 27, параграф 7 от РЕМП.

(45) Вж. член 1, точка 24, буква а) от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 27, параграф 7 от РЕМП.

(46) Вж. МВФ, Програма за оценка на финансовия сектор - техническа бележка - Преструктуриране на банките и управление на кризи [Financial Sector Assessment Program — Technical Note — Bank Resolution and Crisis Management] (2018), стр. 6 и 30, достъпна на уебсайта на МВФ www.imf.org.

(47) Вж. също приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], стр. 4.

(48) Вж. приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], стр. 3 и 11. ЕЦБ насърчи Комисията да проучи осъществимостта на решения като създаването на европейска рамка за административна ликвидация, подкрепяна от ЕСЗД, за да се гарантира, че спрямо несъстоятелността на тези кредитни институции се прилага ефикасен и хармонизиран подход.

(49) Вж. съображение 26 и член 1, точка 23 от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 21 от РЕМП.

(50) Вж. член 1, точка 55, буква а) от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 108, параграф 1 от ДВПБ.

(51) Вж. във връзка с това и приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], стр. 4 и 13.

(52) За повече информация относно подхода в САЩ, който включва едностепенен подход за предимство на вложилите и значително прилагане на стратегии за прехвърляне, вж. реч на Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, Of temples and trees: on the road to completing the European banking union [Храмове и дървета: по пътя към завършването на Европейския банков съюз], достъпна на уебсайта за банковия надзор на ЕЦБ www.bankingsupervision.europa.eu.

(53) Вж. параграф 2.3.2 от Становище CON/2017/6.

(54) Вж. член 32б от ДВПБ.

(55) Вж. член 1, точка 18 от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 32б от ДВПБ.

(56) Вж. параграф 3.2 от Становище CON/2020/25 и приноса на ЕЦБ към целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и застраховане на депозити, [ECB contribution to the European Commission’s targeted consultation on the review of the crisis management and deposit insurance framework], стр. 2 и 8.

(57) Вж. също параграф 8.6 по-горе.

(58) Вж. член 1, точка 18 от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 32б, параграф 3 от ДВПБ.

(59) Вж. член 4, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(60) Вж. съображение 16 и член 1, точка 18 от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 32б, параграф 4 от ДВПБ.

(61) Вж. съображение 16 и член 1, точка 18 от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 32б, параграфи 1 и 2 от ДВПБ.

(62) Вж. член 1, точка 18 от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 32б, параграф 1 от ДВПБ и се предвижда, че съответният национален административен или съдебен орган трябва да има правомощието да започне незабавно процедурата по надлежна ликвидация на институцията или субекта.

(63) Вж. член 1, точка 37, буква а) от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се изменя член 70, параграф 3 и член 1, точка 53, буква а) от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 103, параграф 3 от ДВПБ.

(64) Вж. решение от 9 септември 2020 г., BNP Paribas/Европейска централна банка, T-150/18 и T-345/18, EU:T:2020:394, точка 78.

(65) Вж. член 1, точка 37, буква б) от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 70, параграф 3а и член 1, точка 53, буква б) от предложените изменения на ДВПБ, с който в ДВПБ се вмъква нов член 103, параграф 3а.

(66) Вж. член 1, точка 37, буква б) от предложените изменения на РЕМП, с който в РЕМП се вмъква нов член 70, параграф 3а и член 1, точка 53, буква б) от предложените изменения на ДВПБ, с който в ДВПБ се вмъква нов член 103, параграф 3а.

(67) Вж. член 1, точка 3, буква а) и член 2, точка 7, буква а) от предложените изменения по отношение на непрякото записване по веригата на собственост, с които се изменят съответно член 45е, параграф 1 от ДВПБ и член 12ж, параграф 1 от РЕМП.

(68) Вж. член 1, точка 3, буква а) и член 2, точка 7, буква а) от предложените изменения по отношение на непрякото записване по веригата на собственост, с които се изменят съответно член 45е, параграф 1 от ДВПБ и член 12ж, параграф 1 от РЕМП.

(69) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(70) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(71) Вж. части от втора до осма от РКИ и дял VII от ДКИ.

(72) Вж. член 11, параграф 6 от РКИ.

(73) По-голямата част от тези промени произлизат от становището на Европейския банков орган относно финансирането на схемите за гарантиране на депозитите и използването на фондовете на схемите за гарантиране на депозитите [Opinion of the EBA on deposit guarantee scheme funding and uses of deposit guarantee funds] (EBA/OP/2020/02), достъпно на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu.

(74) Вж. член 1, точка 3, буква а) от предложените изменения на ДСГД, с който се изменя член 4, параграф 4 от ДСГД.

(75) Вж. член 1, точка 11, буква д) от предложените изменения на ДСГД, с който в член 10 от ДСГД се вмъква нов параграф 7а.

(76) Вж. член 17 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, съгласно който за осъществяването на операциите си НЦБ могат да откриват сметки на кредитни институции, субекти на публичното право и други участници на пазара.

(77) Вж. Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от 2022 г., параграф 2.2.3 и становище CON/2020/24.

(78) Вж. Становище на Европейския банков орган относно допустимостта на депозитите, равнището на гаранцията и сътрудничеството между схемите за гарантиране на депозитите [Opinion of the European Banking Authority on the eligibility of deposits, coverage level and cooperation between deposit guarantee schemes] (EBA/OP/2019/10), достъпно на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu.

(79) Вж. член 1, точки 25 и 43 от предложените изменения на РЕМП, с който се изменят съответно членове 30 и 88 от РЕМП.

(80) Меморандум за разбирателство между Единния съвет по преструктуриране и Европейската централна банка във връзка със сътрудничеството и обмена на информация.

(81) Вж. член 1, точка 29 от предложените изменения на РЕМП, с който се изменя член 34 от РЕМП, и член 1, точка 58 от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 128 от ДВПБ.

(82) Вж. член 1, точка 58 от предложените изменения на ДВПБ, с който се изменя член 128 от ДВПБ.

(83) Регламент (EО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (OВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8). Правното основание на Регламент (ЕО) № 2533/98 е член 5.4 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, който предвижда, че Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 41, определя, inter alia, режима на поверителност, приложим към събирането на статистическа информация от ЕЦБ.

(84) Съгласно определението в член 1, точка 12 от Регламент (ЕО) № 2533/98.