—

създаване на Европейска гаранция за грижите и здравето в съответствие с Европейската стратегия за грижите (2) чрез „препоръка“, определяща многогодишни цели в областта на здравеопазването (съчетаващи нужди и бюджети) на равнището на ЕС и възможността за нейното развитие към обвързващ правен текст, като например директива;

—

прилагане на интегрирания подход „Едно здраве“, свързващ политиките в областта на здравето на хората, животните, растенията и околната среда чрез „Здравето във всички политики“, интердисциплинарното сътрудничество, координираното наблюдение, обмена на данни между секторите и засилената превенция — по-специално по отношение на борбата срещу зоонозните заболявания, антимикробната резистентност, продоволствената сигурност и опазването на екосистемите — с цел ефективно управление на общите рискове за здравето;

—

оползотворяване на потенциала на цифровизацията и на изкуствения интелект за модернизиране на системите за здравеопазване, като същевременно се изготвят насоки в сферата на киберсигурността и приобщаването чрез укрепване на цифровия капацитет в областта на здравето на гражданите и здравните специалисти;

—

запазване на европейските финансови инструменти в подкрепа на националните инициативи и финансирането в областта на здравеопазването;

—

отреждане на приоритет на социалните и здравните инвестиции, като се има предвид, че те оказват положително въздействие върху икономическия растеж, производителността и конкурентоспособността (3);

—

насърчаване създаването на интегриран набор от показатели за социално-икономическите, здравните и екологичните реформи с оглед на стратегия „отвъд растежа“, като в центъра на вниманието на целите на ЕС се поставят благосъстоянието и качеството на живот. Следва да се изготви показател за инвестиции за насърчаване на здравеопазването и профилактика на равнището на ЕС, както и да се извърши анализ на въздействието в областта на здравеопазването, за да се направлява укрепването на политиките в тази област;

—

изготвянето на план за целеви инвестиции за укрепване на капацитета и използване на потенциала на професиите за полагане на грижи и на здравните работници чрез тройна динамика, включваща планиране, обучение — включително за „най-новите практики“ — и управление;

—

осъществяване на сътрудничество между ЕС и СЗО Европа за задържане, привличане и оказване подкрепа на персонала, полагащ грижи, включително на медицинските сестри, чийто недостиг нараства;

—

подобряване на здравето и безопасността на работното място, по-специално чрез трудовата медицина и скрининга, извършван на на работното място;

—

въвеждане на план за действие на ЕС относно редките заболявания и на национални планове за редките заболявания, за да се засили координираната реакция на ЕС и държавите членки (4).

—

насърчаване на по-нататъшното внедряване и оперативното прилагане на интегрирания подход „Едно здраве“ чрез по-добра координация на политиките в областта на здравето на хората, животните, растенията и околната среда;

—

отреждане приоритет на цифровизацията на здравеопазването, която е от съществено значение за модернизирането на системите за здравеопазване, като същевременно се гарантира оптимална защита на данните;

—

насърчаване на европейския здравен суверенитет и инвестициите в научни изследвания;

—

консолидиране на стратегическата автономност и стратегическото промишлено производство в областта на здравеопазването;

—

намаляване на неравенствата в областта на здравеопазването чрез подобряване на достъпността и качеството на грижите, с акцент върху редките заболявания и други недостатъчно добре диагностицирани заболявания;

—

обвързване на здравеопазване, социална сфера и единен пазар чрез насърчаване на по-добро интегриране на здравните, социалните и икономическите политики чрез преразглеждане на европейските разпоредби.

—

засилване на сътрудничеството между всички участници (от научните, политическите, университетските и административните среди);

—

подобряване на координацията между европейските агенции и различните генерални дирекции на Европейската комисия, по-специално чрез създаване на междуведомствена работна група „Едно здраве“ и преструктуриране на ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“ чрез създаване на дирекция, посветена на подхода „Едно здраве“, която да бъде с междусекторен обхват (надхвърлящ разделенията);

—

подкрепа за прилагането и привеждането в действие на подхода на национално и регионално равнище чрез многостепенно управление.

—

прилагане на интегриран набор от показатели, съдържащ такива за икономически, социални и екологични резултати;

—

приемане на стратегия „отвъд растежа“, в която се поставя акцент върху качеството на живот;

—

изготвяне и задължително прилагане на европейски показател за благосъстояние, подкрепен от „стандарт за растеж в здравеопазването“, свързан с целите в областта на здравеопазването, като се измерва напредъкът по отношение на насърчаването на здравето, профилактиката на заболяванията, полагане на грижи за лечение и интегрирано здравно съдействие;

—

развитие на профилактиката в здравеопазването и популяризиране на благоприятни за здравето начин на живот и жизнена среда;

—

насърчаване на психичното здраве и на общото благосъстояние;

—

профилактика на хроничните и заразните заболявания, както и защита на здравето и безопасността на работното място;

—

въвеждане на оценка на разпределението на въздействието (ОРВ) за всички нови политики на ЕС, за да се гарантира съгласуваност със здравеопазването;

—

изготвяне на план за целенасочени инвестиции в укрепването на системите за здравеопазване, който повишава капацитета и изтъкването на ценността на здравните работници и свързването в мрежа на центровете за специализация в областта на здравеопазването;

—

въвеждане на официален и постоянен механизъм за ангажиране на организациите на гражданското общество за структурирано и редовно сътрудничество при определянето на приоритетите на европейския семестър.

—

в краткосрочен план: да се засилят и координират действията между държавите членки, с които се подобрява изпълнението на превантивни мерки в здравеопазването;

—

в средносрочен план: да се събират, оползотворяват и разпространяват добрите практики по отношение на профилактиката, за да се повиши ефективността на действията и да се даде възможност на държавите членки да насочат вниманието към специфичните си нужди;

—

в дългосрочен план: поддържане на постоянни инвестиции и на силен политически ангажимент за гарантиране на устойчивото интегриране и прилагане на политиките за профилактика в областта на здравеопазването на всички равнища на управление.

—

да се засили ролята на Европейския здравен съюз и неговите правни основания, за да се работи за намаляване на наблюдаваните в ЕС различия в областта на здравеопазването;

—

да се повиши видимостта и ефективността на инициативите на ЕС в областта на здравеопазването;

—

да се гарантира по-добра съгласуваност на политиките в полза на правото на здраве, като същевременно се обръща внимание на субсидиарността.