28.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 126/22


Жалба, подадена на 28 февруари 2012 г. от Willem Stols срещу решението, постановено на 13 декември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-51/08, Stols/Съвет

(Дело T-95/12 P)

2012/C 126/43

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Willem Stols (Халстерен, Нидерландия) (представители: адв. S. Rodrigues, адв. A. Blot и адв. C. Bernard-Glanz)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да обяви настоящата жалба за допустима,

да отмени Решение от 13 декември 2011 г. по дело F-51/08 RENV, постановено от първи състав на Съда на публичната служба на Европейския съюз,

да уважи исканията, направени от него в първоинстанционното производство,

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, направени в двете производства.

Правни основания и основни доводи

В жалбата си жалбоподателят излага следните оплаквания.

1.

Първо оплакване: при проверката в първоинстанционното производство на първото основание, изведено от нарушение на член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и от явна грешка в преценката, СПС е нарушил правото на Съюза:

като е използвал непредвиден в член 45, параграф 1 от Правилника критерий (точки 46 и 47 от обжалваното съдебно решение),

като не е мотивирал в достатъчна степен решението си и като е поставил под съмнение класирането в две функционални групи, предвидено в член 5 от Правилника (точки 52—54 от обжалваното съдебно решение) и

като е допуснал фактическа неточност в мотивите си и като неправилно е тълкувал посочения в член 45, параграф 1 от Правилника критерий за езиците (точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение).

2.

Второ оплакване: при проверката на второто правно основание, изведено от нарушение на член 59, параграф 1 от Правилника и на принципа за недопускане на дискриминация, СПС е стигнал до неизбежно неправилен извод, доколкото е отхвърлил второто правно основание като безпредметно поради недоказаност на първото правно основание, при положение че е приел първото правно основание за недоказано в резултат от редица грешки при прилагане на правото (точки 59 и 60 от обжалваното съдебно решение).