ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА Е. SHARPSTON

представено на 15 май 2012 година ( 1 )

Дело C-179/11

CIMADE

Groupe d’information et de soutien des immigrés (GISTI)

срещу

Ministre de l’intérieur, de l’outre-mer, des collectivités territoriales et de l’immigration

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Визи, убежище, имиграция — Директива 2003/9/ЕО — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Задължение за гарантиране на минимални условия на приемане на лица, търсещи убежище, преди поемането на отговорност за тях или обратното им приемане от компетентната държава членка — Срок, през който приемащата държава членка отговаря за осигуряването на такива условия — Отговорност за разходите по осигуряването на тези условия“

1. 

С това преюдициално запитване френският Conseil d’État иска тълкуване на Директива 2003/9 ( 2 ) („Директива за условията на приемане“) за определяне на минимални стандарти за приемането на лица, търсещи убежище („условията на приемане“), във връзка с Регламент (ЕО) № 343/2003 (наричан по-нататък „Регламент Дъблин II“) ( 3 ).

2. 

По силата на правилата за „поемане на отговорността“ или „обратно приемане“, установени съгласно този Регламент ( 4 ), лице, търсещо убежище, може да установи, че държавата членка, която отговаря за разглеждане на молбата му („компетентната държава членка“), не е тази, в която то се намира към съответния момент (наричана по-нататък „приемащата държава членка“). На Съда се поставя въпросът, първо, доколко изобщо са приложими условията за приемане на такова лице, търсещо убежище, а след това, ако това е така, а) към кой момент се погасява отговорността на приемащата държава членка да гарантира тези условия, в случай че е разпоредено „поемане на отговорност“ или „обратно приемане“ на търсещия убежище по силата на Регламент Дъблин II, и б) дали компетентната държава членка или приемащата държава членка носят отговорност за разходите по осигуряването на тези условия по време на въпросния срок.

Правна уредба

Право на Европейския съюз (ЕС)

Заключенията на Европейския Съвет в Тампере

3.

На 15 и 16 октомври 1999 г. в Тампере Европейският съвет прие поредица от мерки („Заключенията от Тампере“) с оглед на създаването на „истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Европейския съюз“ ( 5 ). Тези мерки включват разпоредби, отнасящи се до общата европейска система за убежище, която да се основава на пълното и всеобхватното прилагане на Женевската конвенция относно статута на бежанците ( 6 ). В релевантната си част точка 14 от Заключенията от Тампере гласи:

„Тази система трябва да включва в краткосрочен план ясен и работещ метод за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молба за убежище [и] на общи минимални условия за приемане на лица, търсещи убежище […] Европейският съвет подчертава значението на консултациите с ВКБ[ ( 7 )] и с други международни организации“.

Директивата за условията на приемане

4.

Както става ясно от заглавието ѝ, съображение 7 от преамбюла и член 1 от нея, Директивата за условията на приемане беше приета с цел да се определят „общите минимални условия на приемане на търсещите убежище лица“, предвидени в точка 14 от Заключенията от Тампере.

5.

Съгласно съображение 5 от преамбюла Директивата зачита основните права и е съобразена с принципите, признати по-специално с Хартата за основните права на Европейския съюз. Тя цели по-специално да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и да улесни прилагането на членове 1 и 18 от Хартата.

6.

Член 2 определя „лицето, търсещо убежище“, като „гражданин на трета страна или лице без гражданство, което е подало молба за убежище, по която все още не е взето окончателно решение“.

7.

Съгласно член 2, буква и) „условията на приемане“ са мерките, които държавите членки предоставят на лицата, търсещи убежище в съответствие с Директивата; съгласно член 2, буква й) „материалните условия на приемане“ включват „жилището, храната и облеклото, предоставени в натура или под формата на финансови помощи или на бонове, както и помощ за дневни разходи“.

8.

Член 3 е озаглавен „Приложно поле“. Член 3, параграф 1 гласи: „Настоящата директива се прилага по отношение на всички граждани на трети страни и лица без гражданство, които подават молба за убежище на границата или на територията на една държава членка, докато имат разрешение да пребивават на територията в качеството на лица, които търсят убежище, както и по отношение на членовете на техните семейства, ако това търсене на убежище се отнася и до тях според националното право“.

9.

Член 6, параграф 1 задължава държавите членки да гарантират, че в срок от три дни след подаването на молба пред компетентния орган лицето, търсещо убежище, получава удостоверение издадено на негово име, което удостоверява неговия статут на лице, търсещо убежище, или че му е разрешено да пребивава на територията на държавата членка, докато молбата му е висяща или е в процес на разглеждане.

10.

Член 13 изисква държавите членки по-специално: 1) „да гарантират [на] лицата, търсещи убежище […] достъп до материалните условия на приемане, когато те подават молбата си за убежище“, и 2) „[да] вземат мерките, свързани с материалните условия на приемане, които дават възможност да се гарантира жизнено равнище, подходящо за здравето, и да [се] осигур[и] прехраната на лицето, търсещо убежище“.

Регламент Дъблин II

11.

Регламентът Дъблин II има за цел да установи „ясен и работещ метод за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на една молба за убежище“, както е предвидено в точка 14 от Заключенията от Тампере.

12.

Съгласно съображение 15 от преамбюла Регламентът „зачита основните права и принципи, които са признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-конкретно, той се стреми да гарантира пълното зачитане на правото на убежище, което е гарантирано в член 18“.

13.

В член 2 е формулирано определение за „търсещ убежище“, което за целите на настоящото заключение е идентично на това в член 2 от Директивата за условията на приемане ( 8 ).

14.

Член 3, параграф 1 предвижда държавите членки да разглеждат молбите на всеки гражданин на трета държава, „който подава молба за убежище до която и да било от тях на границата или на тяхна територия“. Молбата трябва да бъде разгледана от една-единствена държава членка, определена като компетентна в съответствие с йерархията на критериите, посочени в глава III ( 9 ). По силата на член 5, параграф 2 това определяне трябва да се извърши въз основа на съществуващото положение към момента, в който търсещият убежище е подал за първи път молбата си пред държава членка.

15.

Глава V, озаглавена „Поемане на отговорността и обратно приемане“, се отнася до обстоятелствата, при които държава членка може да бъде задължена да поеме отговорността за търсещия убежище или за обратно приемане на такова лице. Всяка процедура се ръководи от нейните собствени механизми и срокове за провеждането ѝ. По-нататък ще се спра накратко на тези срокове; по-подробно описание е изложено в приложението.

16.

Процедурата за поемане на отговорност се прилага, когато приемащата държава членка въз основа на критериите в глава III стигне до заключение, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата. Член 16, параграф 1, буква а) предвижда, че държавите членки са длъжни да поемат отговорност за търсещия убежище, който е подал молба в друга държава членка при условията, предвидени в членове 17 до 19. Държавата членка, пред която е била подадена молбата, може в срок от три месеца от датата на подаване на молбата да отправи искане към държава членка, която счита за компетентна за разглеждането на молбата („замолената държава членка“), да поеме отговорността за търсещия убежище ( 10 ). След това тази държава членка разполага с два месеца, считано от датата, на която е получила искането, за да направи необходимите проверки и да се произнесе с решение ( 11 ). Когато замолената държава членка приеме, че следва да поеме отговорността за молител, държавата членка, в която е подадена молбата, трябва да уведоми молителя за задължението да го прехвърли на замолената държава членка, която впоследствие ще е компетентна за разглеждането на молбата. Впоследствие молителят трябва да бъде прехвърлен в срок от шест месеца от приемането на искането или на решението по обжалването или преразглеждането, когато е налице суспензивно действие ( 12 ).

17.

Процедурата по обратно приемане се прилага, когато държава членка е:

започнала да разглежда молбата и молителят се намира на територията на държава членка без разрешение [член 16, параграф 1, буква в)],

започнала да разглежда молбата, която молителят впоследствие е оттеглил, след като е подал молба в друга държава членка [член 16, параграф 1, буква г)], или

отхвърлила молбата на гражданин на трета страна и съответното лице е на територията на друга държава членка без разрешение [член 16, параграф 1, буква д)].

18.

Производството по обратно приемане е уредено в член 20. Приемащата държава членка може да отправи искане към друга държава членка да приеме обратно търсещия убежище, предоставяйки в същото време достатъчно информация, за да даде възможност на замолената държава да провери дали е компетентна. Не се предвижда срок за такова искане. Замолената държава членка трябва да направи необходимите проверки и да отговори на искането не по-късно от един месец от сезирането ѝ ( 13 ). Държавата членка, която се съгласи да поеме обратно молителя, е длъжна да приеме обратно това лице на своя територия. Молителят трябва да бъде прехвърлен в срок от шест месеца от приемане на искането за обратно приемане или от решението по обжалването или преразглеждането, в случай че то има суспензивно действие ( 14 ).

19.

Регламентът предвижда, че решението, с което се поема отговорността за търсещото убежище лице или за обратното му приемане, може да бъде предмет на обжалване или преразглеждане в държавата членка, в която е прието разглежданото решение. Това обжалване или преразглеждане няма суспензивно действие върху изпълнението на прехвърлянето, освен ако съдилищата или компетентните органи в приемащата държава членка не вземат такова решение за всеки случай поотделно, в случай че националното законодателство позволява това ( 15 ).

Хартата на основните права на Европейския съюз

20.

Харта на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) е подписана в Ница на 7 декември 2000 г. ( 16 ). Член 1 от нея гласи:

„Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава“.

21.

Член 18 гласи:

„Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз […]“.

Национално законодателство и административни разпоредби

Разпоредби относно влизане на лице, търсещо убежище, на френска територия

22.

Член L. 741-4 от Code de l’entrée et du séjour des étrangers et du droit d’asile (Кодекс за влизането и пребиваването на чужденците и за правото на убежище, наричан по-нататък „CESEDA“) се прилага за чужденец, който е на френска територия и е подал молба за убежище там. Той предвижда, че компетентният орган може да откаже на чужденец, разрешение да влезе във Франция, ако за разглеждането на молбата е компетентна друга държава по силата на Регламент Дъблин II.

23.

Член L. 742-1 на CESEDA предвижда, че когато на лице, търсещо убежище, е разрешено да пребивава във Франция въз основа на член L. 741, то трябва да бъде снабдено с временен документ за пребиваване, който му позволява да подаде молба за убежище в Office français de protection des refugiés et apatrides (френска служба за защита на бежанците и лицата без гражданство) (наричана по-нататък „OFPRA“).

24.

Съгласно член L. 723-1 от CESEDA OFPRA не е компетентна да разгледа молба, подадена от лице, чието искане за пребиваване на френска територия е било отказано въз основа на член L. 741-4.

Разпоредби за транспониране на Директивата за условията на приемане

25.

При транспонирането на член 14 от Директивата за условията на приемане, член L. 348-1 от Code de l’action sociale et des familles (Кодекс за социално и семейно подпомагане) предвижда, че лицата, търсещи убежище, които притежават документ за пребиваване съгласно член L. 742-1 на CESEDA, имат право да бъдат настанени в приемен център.

26.

Що се отнася до финансовото подпомагане, член L. 5423-8 от френския Code du travail (Кодекс на труда) предвижда изплащането на временна помощ на „чуждите граждани, притежаващи разрешение за пребиваване или потвърждение за получаването на тяхната молба за издаване на разрешение за пребиваване, в което се посочва, че са потърсили убежище във Франция […]“.

27.

Тези разпоредби не позволяват на търсещия убежище, чиято молба е обект на предварително проучване съгласно разпоредбите на Регламент Дъблин II, отнасящи се до поемането на отговорност или обратното приемане, да се ползва от условията на приемане, предвидени в тях. Това е така, тъй като той няма да притежава документа за временно пребиваване, посочен в член L. 742-1, от CESEDA и по този начин молбата му няма да може да бъде разгледана от OFPRA в съответствие с член L. 723-1.

28.

На 3 ноември 2009 г. ministre de l’Immigration et de l’Integration (министърът по въпросите на имиграцията и интеграцията) и ministre de l’Économie et des Finances (министърът на икономиката и финансите) публикуват междуведомствено циркулярно писмо (наричано по-нататък „циркулярното писмо относно временната помощ“), според което кандидатите за убежище, към чиято молба могат да се прилагат разпоредбите на Регламент Дъблин II, отнасящи се до поемането на отговорност или обратното приемане, нямат право на временна помощ.

Факти, процедура и преюдициални въпроси

29.

CIMADE ( 17 ) и GISTI, жалбоподатели в главното производство, са организации с нестопанска цел, чийто предмет на дейност включва защита на правата на лицата, търсещи убежище. Те са подали съвместно жалба за отмяна на циркулярното писмо относно временната помощ пред запитващата юрисдикция. Те твърдят в частност, че разпоредбите на националното право и на циркулярното писмо относно временната помощ са несъвместими с Директивата за условията на приемане.

30.

Conseil d’État отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.

Гарантира ли [Директивата за условията на приемане] — когато държава членка, сезирана с молба за убежище, реши съгласно Регламент [Дъблин II] да отправи искане към друга държава членка, за която счита, че е компетентна за разглеждането на молбата — правото да се ползват от предвидените в тази директива минимални условия на приемане, докато трае процедурата по поемане на отговорността или обратно приемане от тази друга държава членка?

2.

При утвърдителен отговор на този въпрос:

a)

към кой момент се погасява задължението на първата държава членка[ ( 18 )] да гарантира правото на ползване от минимални условия на приемане: към момента на решението за приемане от замолената държава членка, към момента на действителното поемане на отговорността или обратно приемане на търсещото убежище лице или към друг момент?

б)

коя държава членка носи финансовата тежест за осигуряването на минимални условия на приемане през този период от време?“.

31.

CIMADE и GISTI ( 19 ), Чешката република, Франция, Гърция, Италия, Полша, Швейцария ( 20 ) и Европейската комисия представят писмени становища. В съдебното заседание от 8 март 2011 г. CIMADE и GISTI, Франция, Италия и Комисията представят устни становища.

Анализ

Въпрос 1

32.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали Директивата за условията на приемане гарантира условията на приемане на търсещите убежище лица, които са подали молба в държава членка, в случай че тази държава членка е решила в съответствие с Регламент Дъблин II да отправи искане към друга държава членка, за която счита, че е компетентна за разглеждането на молбата ( 21 ).

33.

Тя повдига и въпроса за срока за поемане на задълженията от приемащата държава членка. Тъй като е по-уместно този въпрос да бъде разгледан заедно с въпрос 2, а), ще го обсъдя едновременно с него.

34.

С изключение на Франция, държавите членки, встъпили в делото, както и Комисията поддържат (с малки различия в конкретния им подход), че на основния въпрос следва да се отговори по същество утвърдително.

35.

Франция твърди, че както текстът на Директивата за условията на приемане, така и нейните цели налагат отрицателен отговор.

Текстът на Директивата за условията на приемане

36.

Директивата за условията на приемане определя минимални стандарти относно приемането на търсещи убежище лица в държавите членки.

37.

Член 2, буква в) определя „лицето, търсещо убежище“, като гражданин на трета страна или лице без гражданство, „което е подало молба за убежище, по която все още не е взето окончателно решение“. Следователно е необходимо да има молба за убежище, по която предстои да се вземе окончателно решение.

38.

Член 3, параграф 1 предвижда, че Директивата следва да се прилага по отношение на всички граждани на трети страни и лица без гражданство, „които подават молба за убежище на границата или на територията на държава членка, докато имат разрешение да пребивават на територията в качеството на лица, които търсят убежище […]“. Член 3, параграфи 2 и 3 определя поредица от изключения; те са сравнително технически по характер и никое от тях не се отнася до основния въпрос, разглеждан в настоящото производство по преюдициално запитване.

39.

Що се отнася до момента, от който материалните условия на приемане ( 22 ) следва да бъдат предоставени на разположение на лицата, търсещи убежище, в член 13, параграф 1 се уточнява, че той започва, когато тези лица „подават молбата си за убежище“.

40.

Следователно е ясно, че отправна точка за прилагането на Директивата и за осигуряване на материалните условия на приемане е изискването гражданинът на трета страна „да подаде молба за убежище“. Но какво означава този (на пръв поглед прост) израз? Достатъчно ли е, че търсещият убежище е трябвало да потърси убежище (независимо от това дали в крайна сметка тази или друга държава членка е компетентна да разгледа по същество молбата)? Или молба за убежище се „подава“ единствено и само когато държавата членка приеме, че наистина е компетентната държава членка, и съответно разреши молбата официално да бъде „представена“ съгласно националното ѝ право?

41.

Намирам, че очевидното и естествено тълкуване на текста, който цитирам, е, че изразът „подаване на молба за убежище“ е ясен. След като гражданин на трета страна недвусмислено и ясно показва или на границата, или на територията на държава членка, че желае да потърси убежище, компетентните органи ще започнат разглеждането на тази молба. Една от първите стъпки в процеса може да повдигне въпроса дали въз основа на фактите по този конкретен случай друга държава членка е (или може да бъде) компетентната държава членка за разглеждане по същество на тази молба по силата на Регламент Дъблин II. Но молбата за убежище вече е „подадена“, което води до пораждането на права съгласно Директивата за условията на приемане.

42.

От всички съображения, изложени по-горе, стигам до извода, че Директивата за условията на приемане се прилага за всички лица, търсещи убежище, които са подали молба за убежище в приемащата държава членка, независимо от това, че тази държава може да реши, по силата на Регламент Дъблин II, да препрати молбата до друга държавата членка, която тя счита за компетентна за разглеждането ѝ.

43.

Франция не споделя това мнение. Тя твърди, че е необходимо по-стриктно тълкуване, изключващо от приложното поле на Директивата на условията на приемане всички търсещи убежище лица, към чиято молба може да се прилагат разпоредбите на Регламент Дъблин II за поемане на отговорност или обратно приемане. Тя се позовава, първо, на определението за „лице, търсещо убежище“, в член 2, буква в) от Директивата, а след това и на член 5, параграф 1, който задължава държавите членки да предоставят на търсещите убежище лица определена информация „в […] разумен срок, който не надхвърля петнадесет дни след подаването на молбата за убежище пред компетентния орган“, и накрая, на задължение по силата на член 13, параграф 1 да се гарантира, че лицата, търсещи убежище, имат достъп до материалните условия на приемане, когато подават молбата си за убежище. Въз основа на това тя твърди, че разпоредбите на Директивата се прилагат, считано от момента на официалното подаване на молба за убежище пред компетентния орган на държавата членка, която е компетентна за разглеждането ѝ. Търсещите убежище, за чиито молби се прилага Регламент Дъблин II, не могат да се считат за податели на такава молба.

44.

Не намирам никакво основание за подобно тълкуване. Както вече бе посочено, не считам, че определението, съдържащо се в член 2, буква в) от Директивата за условията на приемане, изключва от приложното ѝ поле въпросните лица, търсещи убежище. Както споменах и в точка 40 по-горе, Директивата се прилага,считано от момента на подаването на молба за убежище. Относно задължението за предоставяне на информация съгласно член 5, параграф 1, не смятам, че то може да доведе до неприлагане на установените съгласно Директивата условия на приемане по отношение на молители за убежище, за чиято молба е възможно да са приложими разпоредбите на Регламент Дъблин II относно поемането на отговорност или обратното приемане. Намирам също така, че и член 13, параграф 1 налага тълкуване, което е абсолютно противоположно на предложеното от Франция.

45.

Доводът на Франция, че комбинираното действие на тези разпоредби води до изключване от приложното поле на Директивата на лицата, търсещи убежище, за които могат да се прилагат разпоредбите на Регламент Дъблин II относно поемането на отговорност или обратното приемане, изглежда произтича от разбирането, че след като по силата на Регламент Дъблин II е възможно приемащата държава членка да не разгледа молбите на такива търсещи убежище лица, то и Директивата за условията на приемане не е приложима спрямо тях. Не смятам, че подобен извод може да се обоснове с текста на Директивата. Съгласно член 2, буква в) от Директивата и член 2, буква г) от Регламента търсещо убежище лице се счита за такова, докато не се приеме окончателно решение по молбата му. Следователно всякакво съображение, отнасящо се до започнатите от приемащата държава членка процедури по силата на Регламент Дъблин II, е ирелевантно.

46.

Всъщност, за да бъде приет доводът на Франция, би трябвало законодателството да предвижда, изрично или мълчаливо, една дискретна категория на „предварително търсещи убежище лица“, т.е. търсещи убежище лица, намиращи се на територията на приемащата държава членка, които биха подлежали на различно третиране от други търсещи убежище, тъй като тази държава все още не им е предоставила съответен документ за пребиваване. В законодателството липсва разпоредба в този смисъл. Напротив, член 6, параграф 1 от Директивата за условията на приемане задължава държавите членки да гарантират, че в тридневен срок от подаване на неговата молба търсещият убежище получава документ, удостоверяващ статута му на лице, търсещо убежище, и че му е разрешено да пребивава на територията на тази държава, докато разглеждането ѝ е висящо или е в ход. Струва ми се, че Франция не само тълкува погрешно Директивата, но изглежда и че неправилно я прилага.

47.

Освен това, както посочва ВКБ ( 23 ), Регламент Дъблин II е приет след Директивата за условията на приемане. Би било лесно за общностния законодател, ако е имал намерение да го направи, да предвиди в основния текст на Регламента изрично да се изключи прилагането на Директивата. Такова изключване липсва.

48.

Преди да премина към целите на разглежданата правна уредба, ще разгледам накратко повдигнатия от Гърция въпрос за приложимостта на Директивата за условията на приемане спрямо лица, за които се прилага член 16, параграф 1, букви в) и д) от Регламент Дъблин II, с други думи, спрямо лица, за които може да се отнася задължението за обратно приемане, намиращи се в приемащата държава членка без разрешение, след като са подали молба в друга държава членка. Гърция счита, че за лицата от тази категория не могат да се прилагат разпоредбите на Директивата, тъй като те е нямало да подадат молба за убежище „на границата или на територията на [приемащата държава членка]“ за целите на член 3, параграф 1 от Директивата.

49.

Въпреки че този въпрос повдига интересни проблеми, отнасящи се до статута на лицата, за които се прилагат тези разпоредби, той попада извън обхвата на въпроса, поставен от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване, която изхожда от предпоставката, че молбата е била подадена на територията на приемащата държава членка. Ето защо го оставям без по-нататъшно разглеждане.

Целите на Директива за условията на приемане и на Регламент Дъблин II

50.

Директивата за условията на приемане и Регламентът Дъблин II трябва да се тълкуват в контекста, в който са приети ( 24 ).

51.

В този смисъл преамбюлите и на двата акта ( 25 ) се позовават на Заключенията от Тампере и на общата европейска система за убежище. Определенията на „молба за убежище“, от една страна, и „молител“ и „лице, търсещо убежище“, от друга ( 26 ), са също така — за целите на настоящото заключение — еднакви и в двата акта. Тяхната цел се различава по очевидни причини. Регламентът установява критериите и механизмите за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите членки ( 27 ). Следователно предвидените в него задължения са „хоризонтални“: съществуват между държавите членки.

52.

Директивата, обратно, е приета с цел да се установят общи минимални стандарти за приемане на търсещите убежище лица. По този начин тя налага поредица от „вертикални“ задължения, отнасящи се до осигуряването на условията на приемане от приемащата държава членка в полза на лице, търсещо убежище. При това положение намирам, че обстоятелството, че спрямо една конкретна категория търсещи убежище — т.е. тези, за които се отнася въпросът на запитващата юрисдикция — трябва да се проведат редица контакти, които Регламентът изисква държавите членки да осъществят, за да се определи къде точно ще се разгледа тяхната молба, е напълно ирелевантно по отношение на предоставеното им право да се ползват от условията на приемане.

53.

Франция твърди, че спрямо търсещите убежище лица, за които могат да се прилагат разпоредбите на Регламент Дъблин II относно поемането на отговорност или обратното приемане, е приложима не Директивата за условията на приемане, а националното законодателство, което в случая изглежда по-малко благоприятно.

54.

По мое мнение е недопустимо на въпросните търсещи убежище лица да се предоставят предимства в ограничен обем.

55.

В съображение 5 от преамбюла на Директивата се посочва, че тя зачита основните права и е съобразена с принципите, признати по-специално с Хартата, и цели да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и да улесни прилагането на членове 1 и 18 от този Хартата. Съображение 7 се отнася до минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, които би трябвало по принцип да бъдат достатъчни, за да гарантират едно достойно жизнено равнище и условия на живот, които са сравними с тези във всички държави членки. Тези норми са minima и следва да се прилагат в целия Съюз, за да отговарят на изискванията inter alia на член 1 от Хартата, че човешкото достойнство трябва да се зачита и защитава ( 28 ).

56.

Следва също да се отбележи, както посочва ВКБ ( 29 ), че отказът за предоставяне на условията на приемане може също да наруши други права, в частност правото на търсещия убежище да представи и да поддържа молба за убежище в една справедлива и ефективна процедура за предоставяне на убежище ( 30 ). Такъв отказ може така също да постави под въпрос способността на търсещия убежище да поддържа и да подкрепя с доказателства молбата си, дори след като е била определена ( 31 ) държавата членка, компетентна за нейното разглеждане. Както изтъква по-нататък ВКБ ( 32 ), отказът за предоставяне на условията на приемане може също да окаже конкретно въздействие върху възможността на молителя да упражни правото си на оспорване на решението за прехвърляне, установено в член 19, параграф 2 или в член 20, параграф 1, буква д) от Регламент Дъблин II. Незачитането на тези права може да накърни принципа, прогласен в член 18 от Хартата, че правото на убежище трябва да бъде защитено в съответствие с разпоредбите на Договорите.

57.

Останалите доводи на Франция, могат да бъдат разгледани накратко. Тя поддържа, първо, че процедурите за разглеждане по същество на молба за убежище могат да бъдат продължителни, което обосновава прилагането на условията на приемане. Обратно, процедурите за определяне на компетентната държава членка по силата на Регламент Дъблин II са предвидени да бъдат ускорени. При това положение (както разбирам довода) няма нужда да се прилагат на практика условията на приемане.

58.

Регламент Дъблин II наистина цели да се постигне по-бързото определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище ( 33 ). При все това установените срокове могат да бъдат продължителни — лесно да надвишат 12 месеца, ако търсещият убежище реши да упражни правото си на обжалване и му е разрешено от приемащата държава членка да остане на територията ѝ до решаване на делото ( 34 ). Всъщност е възможно в резултат на прилагането на процедурата, предвидена по силата на Регламент Дъблин II, търсещият убежище никога да не бъде прехвърлен в замолената държава членка, а вместо това да остане там, където се намира. При това положение не намирам никакво основание за довода на Франция.

59.

Второ, Франция поддържа, че Регламент Дъблин II се основава на предпоставката, че компетентната държава членка трябва да поеме отговорността за търсещия убежище, намиращ се на територията на Съюза. Да се изисква приемащата държавата членка да предостави условията на приемане, било в противоречие с логиката на това разпределение на отговорностите.

60.

След като търсещият убежище през съответния период се намира на територията на приемащата държава членка, а не на територията на компетентната държава членка и тъй като от практическа гледна точка единствено първата е в състояние да предостави въпросните условия ( 35 ), по мое мнение подобен довод не може да бъде приет.

61.

Трето, Франция твърди, че една от целите както на Директивата за условията на приемане ( 36 ), така и на Регламент Дъблин II е да се ограничи повторното движение на търсещите убежище. В противоречие с тази цел било търсещите убежище да могат да се движат между държавите членки и да се ползват от еднакво равнище на условията на приемане във всяка от тях.

62.

Тъй като една от целите на Директивата е търсещите убежище действително да се ползват от еднакво равнище на защита в целия Съюз ( 37 ), считам, че и този довод е неоснователен.

63.

Четвърто, Франция се позовава на Директива 2005/85 ( 38 ). Тя смята, че тъй като от съображение 29 от преамбюла на тази директива следва ясно, че молбите, за които се прилага Регламент Дъблин II, са изключени от приложното ѝ поле, правото, предоставено на търсещо убежище лице по силата на член 7, параграф 1, да остане в държавата членка за целите на процедурата за разглеждане, не може да се прилага за търсещи убежище, за чиято молба може да се прилагат процедурите съгласно Регламент Дъблин II за поемане на отговорност или обратно приемане.

64.

Намирам този довод за неоснователен. Директива 2005/85 съществува, за да се определят процедури за предоставяне и отнемане на статут на бежанец. Това не оказва влияние върху осигуряването на условията на приемане на търсещите убежище, разглеждани в настоящото дело. Доколкото случаят се отнася до тези молители, не е необходимо да се взема под внимание Директива 2005/85. Това, че те могат законно да пребивават в приемащата държава членка, е ясно от член 6, параграф 1 от самата Директива за условията на приемане. Не е необходимо да се прави по-задълбочен анализ.

65.

На последно място, Франция подчертава, че при прилагането на Регламент Дъблин II държавите членки са длъжни да спазват разпоредбите на член 1 от Хартата. Ето защо няма никакво затруднение да се допусне в националното законодателство да се уреждат условията на приемане на търсещите убежище, чиито молби са предмет на този регламент.

66.

Не споделям това мнение.

67.

След като Директивата за условията на приемане определя минимални стандарти за приемане на лицата, търсещи убежище, това са стандартите, които държава членка трябва да прилага, докато въпросното търсещо убежище лице се намира на нейна територия. Споделям мнението, изтъкнато в съдебното заседание, че особено в случаите, налагащи извършването на проверка относно статута на търсещия убежище, може да отнеме известно време, за да се гарантира, че в конкретния случай се предоставят условията на приемане, въпреки че не бива да бъде допуснато процесът на проверка да продължава по-дълго време, отколкото е абсолютно необходимо. Това със сигурност не може да обоснове неосигуряването на каквито и да било условия на приемане.

68.

Поради всички изложени по-горе причини, считам, че Директивата за условията на приемане гарантира минималните условия на приемане, за които се отнася, на търсещите убежище, по отношение на които държава членка при получаване на молба за убежище реши, съгласно Регламент Дъблин II, да отправи искане към друга държава членка, която счита за компетентна да разгледа молбата за убежище.

Въпрос 2

69.

С втория си въпрос, запитващата юрисдикция иска да се изясни: а) моментът, от който задължението на приемащата държава членка за осигуряване на преимущества на търсещите убежище се погасява, в случай че тези търсещи убежище лица са прехвърлени в друга държава членка, и б) финансовата тежест за предоставянето на тези предимства.

а) продължителност на задължението за предоставяне на условия на приемане

70.

Запитващата юрисдикция предлага три разрешения на въпроса относно момента, към който се погасява задължението да се предоставят минимални условия на приемане: към момента на решението за приемане от замолената държава членка, към момента на действителното поемане на отговорността или обратно приемане на търсещото убежище лице или към друг момент.

71.

Комисията и по същество CIMADE и GISTI, Чешката република, Гърция, Полша и Швейцария поддържат, че е правилно второто от тези разрешения.

72.

Франция по същество споделя този подход ( 39 ). Те добавят обаче, че ако лице, търсещо убежище не успее да се съобрази със законоустановените условия, наложени от приемащата държава членка, относно прехвърлянето му на замолената държава членка, това неизпълнение би следвало да доведе до загубване на преимуществата от минималните условия на приемане.

73.

Италия счита, че условията на приемане трябва да се предоставят за период, който нормално не трябва да надвишава шест месеца от датата, на която е подадена молбата за убежище. Изглежда, че след този период приложимото италианско законодателство предвижда, че ако търсещият убежище все още е на територията на тази държава членка, той има право да се включи в пазара на труда в тази държава ( 40 ).

74.

В точки 16 и 18 по-горе и по-подробно в приложението посочвам сроковете, които Регламентът въвежда относно разпоредбите за поемане на отговорността и обратно приемане. Най-малкото от гледна точка на търсещия убежище тези срокове могат да бъдат продължителни, когато бъдат обединени, независимо от основанието. Такъв може a fortiori да бъде случаят, като се има предвид, че а) понастоящем никакви срокове не са наложени на приемащата държава членка да започне процедура в случаите на обратно приемане ( 41 ) и б) въпреки че законодателството предвижда, че жалбата няма има суспензивно действие, приемащата държава членка може да възприеме различна практика, което, според Комисията, се случва често. Не е трудно да се предвиди, че процедурата по прехвърлянето в такива случаи е с продължителност повече от година.

75.

Обикновено търсещият убежище ще се намира в приемащата държава членка през времето, необходимо за определяне на компетентната за разглеждане на молбата му държава членка. Той също може да присъства там по време на всяка една процедура по обжалване. Съгласно Регламент № 1560/2003 ( 42 ), който определя подробни правила за прилагане на Регламент Дъблин II, тази държава трябва да гарантира, че на лицето, търсещо убежище, е осигурена възможност на практика да бъде прехвърлено в компетентната държава членка ( 43 ). Както вече посочих, считам, че търсещите убежище, които подават молбите си на територията на приемащата държава членка, имат право да се ползват от минималните условия на приемане, независимо от това, че за тяхната молба се прилага Регламент Дъблин II ( 44 ). Изглежда липсва основание на такова търсещо убежище лице да може да бъде предоставено обезщетение от замолената държава членка по време на срока, необходим за постигане на договореностите, отнасящи се до прехвърлянето му. Практически това би било напълно неприложимо. Не е изключено също така, в случай че процедурите съгласно Регламента са започнати от приемащата държава членка, в действителност друга държава членка да поеме отговорност или да приеме обратно търсещия убежище. Тези процедури могат да доведат до това той да следва да остане там, където се намира ( 45 ).

76.

Както отбелязва Комисията, в противоречие с целите на Директивата за условията на приемане би било търсещото убежище лице да бъде лишено от това да се ползва от условията на приемане, освен когато това е резултат от собственото му поведение. Ясно следва, според мен, че приемащата държава членка носи задължението за предоставяне на тези условия до момента, ако такъв настъпи, в който търсещият убежище се прехвърли в замолената държава членка.

77.

Горното предполага, че процедурите по Регламент Дъблин II се прилагат по обичайния начин. Въпреки това е възможно например търсещият убежище да се укрие и по този начин да не бъде налице за прехвърлянето му в определеното време.

78.

В такъв случай приемащата държавата членка не може да предостави материалните условия на приемане, доколкото не ѝ е известно местонахождението на търсещия убежище. В действителност член 16, параграф 1, буква а) от Директивата за условията на приемане позволява на държава членка да отнеме възможността да се ползват условията на приемане, когато inter alia лице, търсещо убежище, напусне мястото на пребиваване, определено от компетентния орган, без да го е уведомило за това, или ако за тази цел е необходимо разрешение — без да го е получило, или ако не спазва задължението да се яви пред властите. Както CIMADE и GISTI сочат в становището си, когато търсещото убежище лице бъде намерено или се яви доброволно пред компетентния орган, последната алинея на член 16, параграф 1, буква а) ще позволи на съответната държава членка да реши дали е уместно да възстанови правото да ползва някои или всички условия на приемане.

79.

Освен това съответната държава членка може също така да ограничи или отнеме възможността да се ползват условията на приемане при някои от другите обстоятелства, предвидени в член 16 от Директивата за условията на приемане.

80.

Ето защо считам, че задължението да се гарантират минималните условия на приемане, се погасява при действителното поемане на отговорност или обратно приемане на търсещия убежище или (ако това е станало по-рано) с оправомощаването на държавата членка да ограничи или отнеме възможността да се ползват тези условия съгласно член 16 от Директива за условията на приемане.

б) отговорност за разходите за осигуряване на условия на приемане

81.

Както Директивата за условията на приемане, така и Регламентът не съдържат разпоредба в това отношение, въпреки че Швейцария отбелязва, че член 29 от предложението за нов регламент ( 46 ) ще възложи изрично на приемащата държава членка отговорността за разходите относно всяко прехвърляне — условие, което тя счита за обичайна практика.

82.

От страните, които са представили становища, тези, които имат най-съществен принос към разискванията, са на мнение, че една система, според която разходите се възлагат на замолената държава, би била неприложима на практика и би предизвикала скъпоструващи и ненужни спорове. При липса на други виждания е трудно да се възрази на такова мнение.

83.

В основни линии намирам, че цялата система за осигуряване на защита на търсещите убежище и бежанците се основава на разбирането, че защитата трябва да се осигури там, където се намират молителите. Струва ми се, че този подход отразява действителното положение. Присъствието на територията на Съюза на лица, търсещи убежище, не е резултат от изпълнението на планираните мерки на политика, които могат да се уредят предварително. В един идеален свят проблемът не би възникнал. Всяка държава членка трябва да отговори на въпросите, които поражда присъствието на лица, търсещи убежище на нейна територия, при условие че спазва задълженията си, произтичащи от правото на Съюза ( 47 ).

84.

Това правило, разбира се, се определя от всички специфични разпоредби, които могат да бъдат приети с цел да се смекчат или да се отстранят понякога очевидни несъответствия, които могат да възникнат в един или друг момент. В това отношение Комисията отбелязва, че съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Решение № 573/2007 ( 48 ) финансова помощ може да бъде предоставена на държавите членки, по отношение inter alia на условията на приемане и процедурите по предоставяне на убежище ( 49 ). Финансовата помощ от бюджета на Съюза е доказателство за духа на сътрудничество между държавите членки, на които се основава системата, създадена от Регламент Дъблин II. Освен при условията на някои дерогации от вида, който споменах току-що, считам, че водещият принцип трябва да бъде, че в подобен случай финансовата тежест следва да се поеме от приемащата държава членка.

85.

Поради това считам, че финансовата тежест за осигуряване на условията на приемане на търсещия убежище, за чиято молба се отнася Регламент Дъблин II, трябва, доколкото лицето има право да се ползва от тези условия по силата на Директивата за условията на приемане, да се носи от приемащата държава членка за целите на тази директива.

Заключение

86.

Ето защо считам, че Съдът би трябвало да отговори на поставения от Conseil d’État въпрос по следния начин:

1)

Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, гарантира предвидените в нея минимални условия на приемане на търсещите убежище, по отношение на които след получаването на молба за убежище държава членка да реши съгласно Регламент (ЕО) № 343/2003 от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, да отправи искане до друга държава членка, която счита за компетентна да разгледа тази молба за убежище.

2) а)

Задължението за гарантиране на минимални условия на приемане се погасява при действителното поемане или обратно приемане на търсещия убежище или (ако това е станало по-рано) с оправомощаването на държавата членка да ограничи или отнеме възможността да се ползват тези условия съгласно член 16 от Директива 2003/9.

2) б)

Финансовата тежест за осигуряване на условията на приемане на лице, търсещо убежище, за чиято молба се отнася Регламент № 343/2003, следва да се понесе от приемащата държава членка за целите на Директива 2003/9, доколкото въпросното лице има право да се ползва от тези условия по силата на същата директива.

Приложение

Таблица на сроковете, определени от Регламент Дъблин II

I – Сезиране на замолената държава от приемащата държава

А – Поемане на отговорност

Срок: Искането трябва да бъдат изпратено в срок от три месеца от регистриране на молбата за убежище.

Основание: Член 17, параграф 1.

Коментар: При неспазване на този срок приемащата държава ще бъде компетентна за разглеждането на молбата (член 17, параграф 1).

Б – Обратно приемане

Срок: Не е предвиден краен срок за подаване на искането за обратно приемане ( 50 ).

Основание: Член 20.

II – Положителен отговор или липса на отговор от замолената държава

А – Поемане на отговорност

Срок: Замолената държава трябва да отговори в срок от два месеца от получаването на искането или в случаи на неотложност, декларирана от приемащата държава — в рамките на срок от не по-малко от една седмица и не повече от един месец.

Основание: Член 18, параграф 1 (вж. член 17, параграф 2 и член 18, параграф 6 по отношение на случаите на спешност).

Коментар: Липсата на отговор в рамките на този срок се счита за приемане (член 18, параграф 7).

Б – Обратно приемане

Срок: Замолената държава има един месец да отговори, освен когато искането се основава на данни, получени чрез Евродак, когато срокът е от две седмици.

Основание: Член 20, параграф 1, буква б).

Коментар: Липсата на отговор в рамките на този срок се счита за приемане (член 20, параграф 1, буква в).

III – Прехвърляне на търсещия убежище от приемащата държава в замолената държава

Поемане на отговорността и обратно приемане

Срок: Срокът за прехвърляне започва да тече от момента на изричния или мълчалив отговор от замолената държава. Срокът за прехвърляне е от шест месеца, освен когато търсещият убежище е в затвора; тогава срокът се удължава на 12 месеца, а когато търсещият убежище се е укрил, срокът се удължава на 18 месеца.

Основание: Член 19, параграфи 3 и 4 (за поемането на отговорността) и член 20, параграф 1, буква г) и член 20, параграф 2 (за обратното приемане).

Коментар: Ако не е извършено прехвърляне в рамките на съответния период, отговорността за разглеждане на молбата за убежище се носи от приемащата държава членка. Член 19, параграф 2 (за поемането на отговорността) и член 20, параграф 1, буква д) (за обратното приемане) предвиждат възможност за подаване на жалба от лицата, търсещи убежище. Жалбата няма суспензивно действие, но в някои случаи е възможно да има такова действие.


( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.

( 2 ) Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (ОВ L 31, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48).

( 3 ) Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56). Представени са предложения за замяна на Директивата и Регламента (съответно, COM(2011) 320 окончателен и COM(2008) 820 окончателен).

( 4 ) Вж. Част V, членове 16 и 20 от Регламента.

( 5 ) Вж. Заключенията на Европейския съвет в Тампере на www.cvce.eu.

( 6 ) Точка 13 Вж. Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с протокола, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., част от разпоредбите на която също се отнасят до търсещите убежище (вж. точка 4.1.2 от документа, посочен в бележка под линия 19 по-долу). Преамбюлът на Конвенцията отразява загрижеността на Обединените нации да се осигури максимално широкото прилагане на основните права и свободи от бежанците.

( 7 ) Служба на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците.

( 8 ) От определението в Регламента липсва препратката към лицата без гражданство, която е включена в Директивата. Това е без значение за целите на това становище.

( 9 ) Тези критерии до голяма степен се основават на обстоятелството, че членове на семейството на лицето, търсещо убежище, се намират в определена държава членка, както и на документацията, с която разполага лицето, търсещо убежище, когато подава своята молба.

( 10 ) Член 17, параграф 1. По-кратки срокове се прилагат, когато държавата членка, отправила искането, потърси бърз отговор.

( 11 ) Член 18, параграф 1.

( 12 ) Член 19, параграфи 1 и 3.

( 13 ) Когато молбата се основава на данни от системата „Евродак“, срокът е две седмици. Вж. Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (ОВ L 316, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 62).

( 14 ) Член 20, параграф 1, букви б) и г).

( 15 ) Вж. член 19, параграф 2 относно поемането на отговорността и член 20, параграф 1, буква д) относно обратното приемане.

( 16 ) След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Хартата придобива силата на първично право (член 6, параграф 1 ДФЕС).

( 17 ) Акронимът се отнася за „Comité inter mouvements auprès des évacués“.

( 18 ) Има се предвид приемащата държава членка.

( 19 ) CIMADE и GISTI са приложили към писмените си становища документ, озаглавен „Декларация на на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците относно условията на приемане на лица, търсещи убежище, съгласно процедурата, предвидена в Регламент Дъблин II“ (наричана по-нататък „декларацията на ВКБ“). Този документ е издаден от ВКБ конкретно в отговор на въпросите, повдигнати по това дело. Документът е достъпен на уебсайта www.unhcr.org/refworld/docid/4e37b5902.html.

( 20 ) По силата на член 5, параграф 2 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно критерииите и механизмите за установяване компетентната държава за разглеждане на молбите за убежище, подадени в държава членка или в Швейцария (ОВ L 53, 2008 г, стр. 5), Швейцария може да представя писмени становища пред Съда в производствата по преюдициални запитвания, отнасящи се inter alia до тълкуването на Регламент Дъблин II (но не и на Директивата за условията на приемане). Поради това становището на тази държава се свежда до въпрос 2, точки a) и б).

( 21 ) С цел да изясни контекста на въпроса: в съдебното заседание CIMADE заяви, без това да бъде оспорено, че през 2011 г. едва по 8 % от молбите във Франция е проведена процедурата съгласно Регламент Дъблин II, в резултат на което са направени около 4450 искания до други държави членки. От тези искания около 75 % са довели до прехвърляне съгласно Регламента, докато по 25 % е постановен отказ.

( 22 ) Вж. определението в член 2, буква й) от Директивата, цитирано в точка 7 по-горе.

( 23 ) Вж. точка 4.2.5 от декларацията на ВКБ.

( 24 ) Вж. в този смисъл съединени дела C-175/08, C-176/08, C-178/08 и C-179/08 Salahin Abdulla и др., Сборник, стр. I-1493, точка 53.

( 25 ) В съображения 1— 3 от преамбюла във всеки от случаите.

( 26 ) Вж. точки 6—13 по-горе.

( 27 ) Вж. съображение 16.

( 28 ) Решение по дело Aydin Salahadin Abdulla и др., посочено по-горе в бележка под линия 24, точка 54. Държавите членки могат да прилагат, разбира се, по-благоприятни разпоредби (член 4 от Директивата за условията на приемане).

( 29 ) Вж. точка 4.2.7от декларацията на ВКБ.

( 30 ) На което има право по силата на член 47 от Хартата.

( 31 ) В своето предложение за директива, което стана Директива за условията на приемане (COM(2001) 181 окончателен), Комисията отбеляза, че „ограничаването или отнемането на правото на ползване от условията за приемане може да засегне стандарта на живот на молителите и тяхната способност ефективно да се ползват от процедурните гаранции“.

( 32 ) В този смисъл вж. точка 4.2.8 от декларацията на ВКБ.

( 33 ) Вж. напр. съображение 4 от преамбюла на Регламент Дъблин II, според което определените съгласно Регламента процедури би трябвало да позволят „бързо да се определи“ компетентната държава членка.

( 34 ) Вж. още точки 16 и 18 по-горе.

( 35 ) „Материалните условия на приемане“, определени в член 2, буква й) от Директивата, обхващат различни по вид помощи, като например жилище, храна, облекло. Макар да е вярно, че може да се предостави тяхната равностойност „под формата на финансова помощ и бонове“, административните последици биха били много съществени.

( 36 ) Вж. съображение 8 от преамбюла на Директивата за условията на приемане.

( 37 ) Вж. по-специално съображение 7 от преамбюла на Директивата за условията на приемане.

( 38 ) Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 13, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).

( 39 ) Последната представя своето становище по втория въпрос при условията на евентуалност, в случай че Съдът реши да даде утвърдителен отговор на първия въпрос.

( 40 ) В отговора си в съдебното заседание правният съветник на Италия се е постарал да подчертае, че тези мерки не означават, че въпросното лице, търсещо убежище, престава да има право на условия на приемане в този момент. Подобна позиция изглежда противоречи, или е най-малкото е трудно съвместима, с писменото становище на Италия. Тъй като във всички случаи не споделям позицията на Италия, няма да анализирам по-нататък този въпрос.

( 41 ) Съгласно предложения нов регламент (вж. бележка под линия 3 по-горе) от една държава членка ще се изисква да подаде молба до замолената държава членка в срок от три месеца от датата, на която е подадена молбата за убежище (наречена в този случай „международна закрила“), или в срок от три месеца от узнаването, че друга държава членка може да е компетентна за съответното лице. Когато се използват данни от Евродак, срокът се намалява на два месеца.

( 42 ) Регламент № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 г. за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 222, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 140).

( 43 ) Вж. напр. член 7, параграф 3 (предоставяне на документите на кандидата) и член 8, параграф 2 (задължение да се организира транспорт).

( 44 ) Вж. точка 68 по-горе.

( 45 ) Вж. точка 58 по-горе.

( 46 ) Вж. бележка под линия 3 по-горе.

( 47 ) Вж., в това отношение, точка 3.1 от обяснителен меморандум на Комисията в нейното предложение на Регламент Дъблин II (COM(2001) 447 окончателен), според който „всяка държава членка е отговорна пред всички останали за [своите] действия, свързани с влизането и пребиваване на граждани на трети страни, и трябва да понесе последиците от това в дух на солидарност и на справедливо сътрудничество“.

( 48 ) Решение № 573/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 г. до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ и за отмяна на Решение 2004/904/ЕО на Съвета (ОВ L 144, 2007 г., стр. 1). Член 3, параграф 1, буква а) определя условията на приемане и процедури по предоставяне на убежище като действия, които отговарят на условията за подпомагане от фонда. В член 12, параграф 1 се установява финансов пакет за изпълнение на решението в размер на 628 милиона евро за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2013 г.

( 49 ) В съдебното заседание Комисията потвърди, че макар да е възможно размерът да е различен в различните държави членки, в зависимост от съдържанието на молбите за финансиране и броя на лицата, търсещи убежище на тяхна територия, всички държави членки могат отговарят на изискванията за финансова помощ по силата на решението. Тази помощ все пак не би могла да покрие всички разходи, направени от държавите членки за осигуряване на условия на приемане.

( 50 ) Вж. бележка под линия 41 по-горе относно предложения срок съгласно предложението за нов регламент.