ISSN 1977-0618

doi:10.3000/19770618.L_2013.119.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 119

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 56
30 април 2013 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2013/197/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 27 октомври 2010 година относно държавна помощ № C 15/08 (ex N 318/07, N 319/07, N 544/07 и N 70/08), която Италия възнамерява да приведе в действие в полза на предприятието Cantiere Navale De Poli (нотифицирано под номер C(2010) 7253)  ( 1 )

1

 

 

2013/198/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 27 юни 2012 година относно държавна помощ SA.28356 (C 37/09, ex N 226/09) — Habidite Alonsotegi (нотифицирано под номер C(2012) 4194)  ( 1 )

9

 

 

2013/199/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 25 юли 2012 година относно дело за държавна помощ SA.29064 (11/C, ex 11/NN) — Диференцирани данъчни ставки върху пътуване с въздушен транспорт, приведени в действие от Ирландия (нотифицирано под номер C(2012) 5037)  ( 1 )

30

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕШЕНИЯ

30.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 119/1


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 27 октомври 2010 година

относно държавна помощ № C 15/08 (ex N 318/07, N 319/07, N 544/07 и N 70/08), която Италия възнамерява да приведе в действие в полза на предприятието „Cantiere Navale De Poli“

(нотифицирано под номер C(2010) 7253)

(само текстът на италиански език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2013/197/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

след като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-горе разпоредби (1) и като взе предвид тези мнения,

като има предвид, че:

I.   ПРОЦЕДУРА

(1)

С писма от 6 юни 2007 г., 24 септември 2007 г. и 6 февруари 2008 г. Италия уведоми за исканията за удължаване на тригодишния срок за предаване на четири кораба от типа химикаловоз (наречени C 241, C 242, C 243 и C 244), които е трябвало да бъдат построени в корабостроителницата „Cantiere Navale De Poli“ (наричана по-долу „De Poli“ или „корабостроителницата“) (2). По-специално, Италия поиска удължаване на срока за предаване с 8 месеца за кораб C 241, с 6 месеца за кораб C 242, с 9 месеца за кораб C 243 и с 10 месеца за кораб C 244.

(2)

Уведомленията се отнасят до помощите, отпуснати от Италия на „De Poli“ по силата на националната схема за помощи N 59/2004, одобрена от Комисията на 19 май 2004 г. (3) на основание Регламент (ЕО) № 1177/2002 на Съвета от 27 юни 2002 г. относно временен защитен механизъм за корабостроенето (4), изменен с Регламент (ЕО) № 502/2004 на Съвета (5) (наричани по-долу „италианската схема“ и „регламентът за временния защитен механизъм“).

(3)

С писма от 31 юли 2007 г., 31 август 2007 г., 7 септември 2007 г., 12 ноември 2007 г. и 25 януари 2008 г. Италия предостави на Комисията допълнителна информация, свързана с уведомленията.

(4)

С писмо от 16 април 2008 г. Комисията съобщи на италианските власти решението да започне процедурата по член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (6) по отношение на представените искания за удължаване на срока. Решението на Комисията за започване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (7). Заинтересованите страни бяха приканени да представят своите мнения в тази връзка.

(5)

Италия представи мнението си относно решението за започване на процедурата с писмо от 16 юни 2008 г., регистрирано на 17 юни 2008 г. Комисията получи мнението на „De Poli“ също с писмо от 16 юни 2008 г., регистрирано на 17 юни 2008 г. Италия предостави допълнителна информация с писмо от 30 юни 2008 г., регистрирано в същия ден, и с писмо от 29 октомври 2008 г., регистрирано на 3 ноември 2008 г.

(6)

С писмо от 15 юли 2008 г., регистрирано на 22 юли 2008 г., Италия поиска второ удължаване на срока за предаване на два от химикаловозите, а именно: до 30 септември 2008 г. за кораб С 242 и до 30 септември 2008 г. за кораб С 244.

(7)

С писмо от 20 януари 2009 г., регистрирано на 22 януари 2009 г., Италия поиска трето удължаване на срока за предаване, а именно: до 31 декември 2008 г. за кораб С 242 и до 28 февруари 2009 г. за кораб С 243. С писмо от 14 април 2009 г., регистрирано на 15 април 2009 г., Италия поиска още едно (четвърто по ред) удължаване на срока за предаване, а именно: до 30 юни 2009 г. за кораб С 242, до 30 септември 2009 г. за кораб С 243 и до 30 ноември 2009 г. за кораб С 244.

(8)

С писмо от 8 май 2009 г., регистрирано в същия ден, Комисията поиска от Италия допълнителна информация, а на 12 юни 2009 г. изпрати писмо за напомняне. Италия отговори с писмо от 23 септември 2009 г. (8), с което информира Комисията единствено за факта, че „De Poli“ е билa допуснатa до споразумение с кредиторите (9).

(9)

С писмо от 28 януари 2010 г., регистрирано на 1 февруари 2010 г., Италия официално оттегли исканията за удължаване на срока за предаване на кораби C 242 и C 243 (10).

(10)

С електронно писмо от 2 март 2010 г. Комисията поиска от Италия да поясни статуса на уведомленията относно кораби C 241 и C 244.

(11)

С електронно писмо от 10 юни 2010 г., регистрирано на 17 юни 2010 г., Италия информира Комисията, че кораб С 241 е бил завършен на 31 август 2008 г. и предаден на 3 ноември 2008 г., и че уведомлението за искане за отлагане на срока за предаване за този кораб не е било оттегляно.

(12)

С писмо от 16 юни 2010 г., регистрирано на 28 юни 2010 г., Италия официално оттегли исканията за удължаване на срока за предаване на кораб C 244.

II.   КОНТЕКСТ

(13)

Изложените по-долу факти се отнасят единствено за кораб С 241, тъй като Италия оттегли исканията за удължаване на срока за предаване на кораби C 242, C 243 и C 244.

(14)

Предприятието „De Poli“ е италианска корабостроителница, намираща се на остров Pellestrina (Венеция), която през 90-те години на миналия век се специализира в строенето на плавателни съдове за превоз на химически продукти и танкери. През 2007 г. в корабостроителницата работят 320 служители, в това число и подизпълнителите, а реализираният годишен обем на продажбите е равен на 70 млн. EUR. На 11 февруари 2010 г. италианският компетентен съдия утвърди споразумението с кредиторите относно корабостроителницата (11).

(15)

На 28 януари 2005 г. дружеството „Arcotur S.r.l.“ възлага на корабостроителницата „De Poli“ строежа на кораб С 241. Съгласно договора корабът С 241 притежава следните технически спецификации: обща дължина 125 m, най-голяма широчина 19 m, пълна товароносимост близо 7 300 t и скорост 15 възела при мощност, равна на 85 % от максималната непрекъсната мощност. В договора за продажба крайният срок за предаване на кораба C 241 на купувача „Arcotur S.r.l.“ е определен за 31 декември 2007 г. при обща цена 30 млн. EUR.

(16)

На 26 май 2006 г. корабостроителницата поръчва на един доставчик (наричан по-долу „доставчика“) редуктора за кораба, като доставчикът потвърждава поръчката със срок на доставка 3 септември 2007 г. Според предоставената от „De Poli“ информация, редукторът за кораб С 241 е специален модел с уникални характеристики, който се различава по редица технически аспекти от стандартния модел, произвеждан от същия доставчик.

(17)

На 6 юли 2006 г. дружеството „Arcoin S.p.A.“ (бивше „Arcotur S.r.l.“) и корабостроителницата „De Poli“ изменят подписания на 28 януари 2005 г. договор, като променят параметрите на поръчания кораб С 241 по следния начин: обща дължина 112 m, най-голяма широчина 16,8 m, пълна товароносимост 5 300 t, с което цената се свежда до 23 млн. EUR.

(18)

На 20 юли 2006 г. дружеството „Arcoin S.p.A.“ преотстъпва договора за строителството на кораб С 241 на дружеството „Elbana di Navigazione S.p.A.“.

(19)

На определения за 3 септември 2007 г. срок за доставка, поръчаният на 26 май 2006 г. редуктор не е готов. С писмо от 23 октомври 2007 г. доставчикът информира „De Poli“, че поради недостига на суровини на пазара и произтичащото от него забавяне на доставките от страна на поддоставчиците редукторът не може да бъде произведен навреме. На 18 януари 2008 г. доставчикът потвърждава, че срокът за доставка на редуктора се изтегля за февруари 2008 г., т.е. шест месеца по-късно в сравнение с първоначалния срок.

(20)

Поради това италианските власти искат удължаване на срока за предаване на кораб С 241 до 31 август 2008 г., т.е. удължаване с осем месеца на предвидения в договора срок за предаване на кораба (31 декември 2007 г.).

(21)

Въз основа на получената информация Комисията заключава, че корабът С 241 е предаден на 3 ноември 2008 г. (12)

III.   ПОМОЩТА

(22)

В регламента за временния защитен механизъм (13) са установени временни и извънредни мерки с цел да се подпомогнат корабостроителниците в Съюза, упражняващи дейност в секторите, които навремето са тежко засегнати от нелоялната корейска конкуренция (14).

(23)

В регламента за временния защитен механизъм отпускането на преки помощи се счита за съвместимо с вътрешния пазар до 6 % от стойността преди помощта (15) в подкрепа на договори за строеж на някои категории търговски кораби (контейнеровози, химикаловози, танкери и газовози (16)) при следните условия: ако корейска корабостроителница се съревновава за възлагането на договора, като предлага по-ниска цена (17), ако окончателният договор е сключен преди изтичането на срока на действие на регламента (31 март 2005 г.) (18) и ако плавателният съд е предаден в рамките на три години след подписването на окончателния договор (19).

(24)

С член 2, параграф 4 от регламента за временния защитен механизъм се дава възможност на Комисията да разрешава удължаване на крайния срок от три години за предаването, „когато това е оправдано от техническата сложност на въпросния корабостроителен проект или от закъснения, дължащи се на неочаквани, сериозни и документирани смущения, които се отразяват на работния план на корабостроителницата и които са причинени от извънредни, непредвидими и независещи от предприятието обстоятелства.“

(25)

През май 2004 г. въз основа на регламента за временния защитен механизъм Комисията одобри италианската схема за помощи за корабостроителниците (20), в която са предвидени условия, съответстващи на посочените по-горе условия в регламента. По-специално в италианската схема се предвижда отпускането на помощи до 6 % от стойността на договора преди помощта в подкрепа на плавателни съдове, предадени в рамките на три години от датата на подписване на окончателния договор, и възможността за удължаване на крайния срок от страна на Комисията, само „когато това е оправдано от техническата сложност на въпросния корабостроителен проект или от закъснения, дължащи се на неочаквани, сериозни и документирани смущения, които се отразяват на работния план на корабостроителницата и които са причинени от извънредни, непредвидими и независещи от предприятието обстоятелства.“ (параграф 29 от италианската схема).

(26)

На 31 януари 2005 г. корабостроителницата „De Poli“ представи на италианските власти заявление за отпускане на помощта, предвидена в посочената схема, във връзка със строителството на кораба С 241 в размер от 1,3 млн. EUR.

(27)

На 25 януари 2008 г.„De Poli“ поиска срокът за предаване на кораба С 241 да се удължи от 31 декември 2007 г. до 31 август 2008 г.

(28)

Италианските власти потвърждават, че помощта не е била предоставена и отбелязват, че по силата на решението от 21 октомври 2008 г. (21), с което Комисията обявява допълнителния бюджет от 10 млн. EUR за италианската схема за несъвместим с вътрешния пазар, понастоящем няма достатъчно средства за отпускането на такава помощ.

IV.   РЕШЕНИЕ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА

(29)

В решението за започване на процедура Комисията изразява съмнение, че обстоятелствата, които според италианските власти и корабостроителницата „Dе Poli“ оправдават закъснялото предаване на кораба С 241 (както и на корабите C 242, C 243 и C 244, които не са предмет на настоящата оценка), могат да бъдат определени като „забавяния, дължащи се на неочаквани, сериозни и документирани смущения, които се отразяват на работния план на корабостроителницата и които са причинени от извънредни, непредвидими и независещи от предприятието обстоятелства“ по смисъла на параграф 29 от италианската схема.

(30)

Макар че се отнасят за всичките четири кораба (C 241, C 242, C 243 и C 244), изразените в решението за започване на процедура съмнения остават при оценката, свързана единствено с кораба С 241.

(31)

В решението Комисията си задава на първо място въпроса дали сключените с дружеството „Arcoin S.p.A.“ договори са окончателни и дали не представляват по-скоро начин за „De Poli“ да си осигури спазването на крайния срок за допустимост на помощите и едва по-късно да намери окончателни купувачи.

(32)

На второ място Комисията изразява съмнение дали прехвърлянето на договорите за продажба между корабособствениците не е само по себе си една от причините за забавянето при предаването.

(33)

На трето място Комисията предполага, че корабостроителницата „De Poli“ е приела поръчки, които надвишават действителния ѝ производствен капацитет, тъй като в периода 2005—2008 г. тя е планирала строителството на 18 плавателни съда, от които половината е трябвало да бъдат построени на двата основни стапела, а другата половина в един по-малък обект.

(34)

Накрая, Комисията изразява съмнението, че предполагаемите закъснения при доставката на компоненти от основно значение са били действително непредвидими, както твърдят италианските власти, и предполага, че по-скоро става дума за обичайни търговски рискове, които една добросъвестна корабостроителница би трябвало да предвиди в работния си план. По-специално, Комисията смята, че „De Poli“ е можела да увеличи риска от забавяне, поръчвайки прекалено късно някои от компонентите за корабите.

(35)

Що се отнася до кораба С 241, в мненията си относно решението за започване на процедура от 16 юни 2008 г. италианските власти твърдят, че корабостроителницата „De Poli“ е имала потенциално необходимия производствен капацитет, за да предаде корабите в рамките на 36 месеца от датата на сключване на договора за продажба. Забавянето се дължи единствено на закъснялата доставка на редуктора от страна на доставчика, което Италия определя като сериозен, извънреден, непредвидим и независещ от предприятието фактор по смисъла на параграф 29 от италианската схема.

(36)

Според изпратените на същата дата от корабостроителницата „De Poli“ мнения фактът, че корабостроителницата и дружеството „Arcoin S.p.A.“ се оглавяват от членове на фамилията De Poli не е достатъчен, за да се постави под съмнение действителността на първоначалния договор, сключен на 28 януари 2005 г. Италианските власти подкрепят този аргумент, като отбелязват, че към момента на сключване на договора за кораб С 241 не са съществували преки стопански връзки между корабостроителницата и дружеството „Arcoin S.p.A.“ (като се изключи фактът, че собствениците на дружеството „Arcoin S.p.A.“ са членове на фамилията De Poli, но те не са съвсем същите като акционерите на корабостроителницата „De Poli“).

(37)

В тази връзка корабостроителницата „De Poli“ твърди, че поръчването на плавателни съдове, които след това се преотстъпват на пазара при завършването им или по време на строежа, не е рядко явление сред корабособствениците.

(38)

Що се отнася до работния план за кораба С 241 корабостроителницата „De Poli“ отбелязва, че предвид на сложността на корабостроителните проекти между сключването на договорите за строителство и началото на работата обикновено минават няколко месеца. Според корабостроителницата в периода между подписването на договора и действителното начало на работите е обичайна практика с оглед на започването на работата корабостроителницата да извършва подготвителни дейности, сред които са изготвянето на проекта за изпълнение и преговорите с различните доставчици.

(39)

Според първоначалния работен план, представен от „De Poli“ на италианските власти (22), строителството на кораб С 241 е трябвало да започне през първото тримесечие на 2006 г., а предаването е било предвидено за второто полугодие на 2007 г. Въз основа на изменения работен план обаче работите по кораба С 241 е трябвало да започнат на 28 септември 2006 г. (на южния стапел, един от двата стапела на корабостроителницата.)

(40)

Според „De Poli“ доставката на редуктора е основен етап от корабостроителния процес, след който следват монтирането на редуктора към двигателя, поставянето на витлото и завършването на корпуса. Значителен брой дейности по монтирането и подготовката/строежа могат да бъдат извършени едва след монтажа на редуктора. От корабостроителницата „De Poli“ твърдят, че компоненти като редуктора обикновено не се поръчват предварително, за да се избегнат разходите за складиране и предварителните плащания, и подчертават, че доставчикът, към когото са се обърнали, е водещ производител в сектора с доказан опит, поради което не е имало причина да се предположи, че редукторът няма да бъде доставен навреме.

(41)

„De Poli“ твърди, че винаги е имала капацитет, за да предаде навреме 18-те плавателни съда, поръчани ѝ в периода 2005—2008 г., тъй като пълната товароносимост на съдовете възлиза на 10 000 t годишно, а корабостроителницата е известна с това, че капацитетът ѝ надвишава 12 000 t годишно. Освен това от корабостроителницата посочват, че девет от 18-те поръчани във въпросния период плавателни съда са с малки размери (обща дължина 20 m и пълна товароносимост 25 t), докато само останалите девет съда са с размерите на кораба С 241. Това показва, според „De Poli“, че корабостроителницата е имала капацитета за изпълнение на всички поръчки в определените срокове и че не са били поети ангажименти, надвишаващи производствения капацитет на „De Poli“.

(42)

Накрая „De Poli“ припомня, че в миналото Комисията е одобрявала в многобройни случай (и в случая на самата „De Poli“) искания за удължаване на срока за предаване, обосновани със закъснели доставки на основни компоненти.

VI.   ОЦЕНКА

(43)

С оглед на официалното оттегляне от италианска страна на уведомленията за искания за удължаване на срока за предаване на кораби C 242, C 243 и C 244 и при липсата на отпуснати средства официалната процедура по разследване, свързана с исканията на Италия по отношение на трите посочени по-горе кораба, става безпредметна и ще бъде закрита, без да се правят по-нататъшни оценки.

(44)

Настоящата оценка се отнася единствено за кораба С 241 и в нея ще се правят позовавания на корабите C 242, C 243 и C 244, само когато това е от значение за целите на самата оценка.

(45)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. Следователно в член 107, параграф 1 от ДФЕС са определени кумулативните условия, съгласно които дадена национална мярка е окачествена като държавна помощ: мярката предоставя избирателно предимство, използва държавни средства, води до нарушаване на конкуренцията и оказва отрицателно въздействие върху търговията между държавите-членки.

(46)

Мярката, която Италия възнамерява да приведе в действие в полза на „De Poli“ за строежа на кораб С 241 посредством финансово участие в размер до максимум 6 % (около 1,3 млн. EUR) от стойността на договора преди помощта, безспорно представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Мярката се финансира от италианската държава. Средствата, предназначени за покриване на разходите, които обикновено се поемат от корабостроителницата по време на строежа на плавателния съд, предоставят предимство на „De Poli“. Мярката е избирателна, тъй като е предназначена изцяло в полза на „De Poli“, а понеже благоприятства нейното положение спрямо европейските ѝ конкуренти, тя води до нарушаване на конкуренцията на европейския корабостроителен пазар и влияе върху търговията между държавите-членки.

(47)

Два са аспектите от разглеждания случай, които предизвикаха съмненията на Комисията относно съвместимостта на помощта за „De Poli“ с вътрешния пазар. От една страна, в параграф 29 от италианската схема се предвижда, че помощите могат да бъдат отпускани за плавателни съдове, предадени в рамките на три години от датата на подписване на окончателния договор, а от друга страна, в параграф 33 се предвижда, че окончателните договори трябва да бъдат сключени преди да изтече срокът на действие на регламента за временния защитен механизъм, т.е. 31 март 2005 г.

(48)

Що се отнася до последното, италианските власти обясниха, че преотстъпването на договори между корабособственици след изтичането на срока на действие на регламента за временния защитен механизъм не може да се тълкува като показател за това, че първоначалният договор за кораба С 241, подписан на 28 януари, не е „окончателният договор“ по смисъла на параграф 29 от италианската схема.

(49)

Комисията признава, че преотстъпването на даден договор на трети страни изглежда е обичайна практика в сектора на корабостроенето. В едно предишно решение (23), което също се отнася до удължаване на тригодишния срок за предаване на два плавателни съда, Комисията заключава, например, че макар и да има преотстъпване на договори, първият договор може да се смята за окончателен, тъй като видът продукт не се променя и новият собственик замества предходния, като придобива неговите права и задължения. В цитирания случай Комисията заключава, че прехвърлянето на собственост само по себе си не променя естеството на договорите и поради това условията за допустимост на помощите също остават непроменени.

(50)

В разглеждания случай преотстъпването на договора между корабособственици също не води до промяна на вида продукт или на естеството на договора и новият собственик заменя страната, сключила първоначално договора, като придобива нейните права и задължения. В този смисъл Комисията смята, че първоначалният договор е окончателен и поради това счита за допустими помощите по силата на италианския режим.

(51)

Що се отнася до съмненията, изразени във връзка с условията за удължаването на тригодишния срок за предаване, в италианската схема се предвижда, че Комисията може да разрешава такова удължаване на срока „когато това е оправдано от техническата сложност на въпросния корабостроителен проект или от закъснения, дължащи се на неочаквани, сериозни и документирани смущения, които се отразяват на работния план на корабостроителницата и които са причинени от извънредни, непредвидими и независещи от предприятието обстоятелства.“

(52)

Поради това Комисията трябва да прецени дали италианските власти са доказали в достатъчна степен, че възникналите забавяния при предаването на кораб С 241 отговарят на условията за удължаване на срока, предвидени в италианската схема.

(53)

Преди да пристъпи към оценяването на предоставените от италианска страна елементи, Комисията констатира, че в решението Astilleros Zamacona от 16 март 2000 г. (24) Общият съд на Европейския съюз е постановил, че „тази разпоредба [относно извънредните обстоятелства]“, с която се предвиждат дерогации по отношение на принципите, посочени в първата алинея на същата разпоредба [тригодишния срок], следва да се тълкува ограничително.“ Според становището на Общия съд формулировката „извънредни обстоятелства“ в разпоредбата означава намерението на общностния законодател да я прилага само в много специфични ситуации. Поради това Общият съд смята, че заинтересованата държава-членка носи отговорността да докаже, че предполагаемите извънредни обстоятелства са довели до такова смущение, което е повлияло на работния план на корабостроителницата и е предизвикало забавянето при предаването на плавателния съд, като установи причинно-следствена връзка между тези две събития.

(54)

Италианските власти твърдят, че забавянето при предаването на кораб С 241 се дължи на закъснялата доставка на редуктора (6 месеца) и на последвалото отлагане с един месец на дейностите по монтажа. Комисията констатира, че това е единствената посочена от Италия причина за забавянето, като в частност в искането за удължаване на срока не се споменават като причина новите спецификации, произтичащи от преотстъпването на договора.

(55)

Съгласно практиката на Комисията (25) от условието, което определя „извънредността“ на обстоятелствата, се изключват обичайните или най-малкото нормалните събития, които е трябвало да бъдат разумно предвидени в работния план. За извънредни могат да се считат големи закъснения при доставката на основни компоненти, но по-малките закъснения не се считат задължително за извънредни, независимо от продължителността и сложността на корабостроителния проект. Освен това предвид ограничителното тълкуване на това изключение Комисията преценява внимателно наличието на евентуални елементи, които да показват, че корабостроителницата е можела да предвиди, избегне или най-малкото да ограничи закъсненията, свързани, например, с навременността на поръчките спрямо въпросния работен план. Условието за непредвидимост на събитието изключва в действителност всички фактори, които биха могли да бъдат разумно предвидени от страните.

(56)

Комисията признава, че е възможно да съществува причинно-следствена връзка между закъснялата доставка на основни за строежа на плавателния съд компоненти и искането за удължаване на срока за предаването му (26). Въпреки това в конкретния разглеждан случай Комисията подлага под съмнение най-вече съществуването на предполагаемите извънредни и непредвидими обстоятелства, тъй като в случая не изглежда да са налице необходимите елементи, за да се заключи, че причиненото забавяне отговаря на условията от параграф 29 от италианската схема.

(57)

Както беше вече отбелязано, в миналото Комисията е признавала, че за извънредни могат да се считат големите закъснения при доставката на основни компоненти. Дадено искане за удължаване на срок обаче трябва винаги да се оценява в контекста на специфичните за всеки случай обстоятелства. Тъй като „De Poli“ е попадала в същия вид ситуация няколко пъти (не само защото „De Poli“ вече е правила в миналото подобни искания за удължаване на срок (27), но и защото другите три договора, сключени в същия ден като този за строежа на кораба С 241, също са били обект на неколкократни искания за удължаване на срока, вж. точки 1, 6 и 7), Комисията заключава, че посочените закъснения не могат повече да се смятат за истински извънредни. Последвалите неколкократно повтарящи се смущения не могат да се считат за напълно непредвидими.

(58)

Точно поради тези последни смущения изглежда, че „De Poli“ не е действала добросъвестно при планирането на производството.

(59)

В първоначалния работен план се предвижда строежът на кораб С 241 да започне през първото тримесечие на 2006 г., а предаването му да се извърши през второто полугодие на 2007 г., тоест в рамките на производствен период от 15—24 месеца.

(60)

В изменения работен план обаче производството е предвидено да започне едва на 28 септември 2006 г., а предаването на кораба е насрочено за 30 декември 2007 г., т.е. само един месец преди крайния срок за предаване 28 януари 2008 г. В така изменения работен план е предвиден цялостен период от едва 15 месеца за строежа на кораба съгласно клаузите на договора. Според предоставената от италианските власти информация за производството на плавателни съдове от същия вид или дори с по-малък размер на същия южен стапел (плавателни съдове C 229 и C 240) са били предвидени съответно 22 и 20 месеца от началото на строителството до предаването.

(61)

Освен това при начало на строежа едва на 28 септември 2006 г. и предаване на кораба, предвидено за 30 декември 2007 г., т.е. само един месец преди крайния срок за предаване на 28 януари 2008 г., няма никакво място за евентуални закъснения при строителния процес, въпреки че в миналото корабостроителницата се е сблъсквала със закъснения, дължащи се както на доставката на компоненти, така и на самия строителен процес, както се вижда от другите удължавания на срокове за предаване, поискани от „De Poli“.

(62)

Също така предвид голямото търсене в периода (италианските власти предоставиха доказателства, че в периода 2003—2005 г. поръчките за дизелови двигатели са се увеличили със 60 %) се смята, че поръчките на основни компоненти като редуктора и договарянето на съответните срокове за доставка е трябвало да бъдат направени по-рано. Твърдението на „De Poli“, че не става въпрос за обичайна практика, не е достатъчно, за да се заключи, че корабостроителницата е действала оправдано, като е предприела разумни действия за избягването или ограничаването на закъсненията, особено предвид на голямото търсене и закъсненията в миналото.

(63)

Вместо това Комисията констатира, че редукторът е поръчан на 26 май 2006 г. с дата на доставка септември 2007 г., което предоставя само малко, ако не и никакво място за евентуални закъснения предвид на това, че срокът за предаване на кораба С 241 изтича на 21 декември 2007 г. Самата „De Poli“ отбелязва, че количеството работа, необходимо след доставката на редуктора, е значително (вж. точка 39), като това обстоятелство изглежда потвърждава, че в планирането на корабостроителницата е трябвало да се предвиди известно място за закъснение при доставката на основни компоненти за плавателните съдове.

(64)

Що се отнася до съмненията, изразени от Комисията в решението за започване на процедурата относно възможността преотстъпването на договора на нов собственик да е само по себе си причина за забавянето, Комисията констатира, че преотстъпването на договора от „Arcoin S.p.A.“ на „Elbana Navigazione S.p.A.“ е станало едва на 20 юли 2006 г., т.е. няколко месеца след първоначално предвидената за начало на строежа дата (първо тримесечие на 2006 г.). Поради това в разглеждания случай не е възможно да се изключи, че преотстъпването на договори между корабособственици не е само по себе си причина за забавянето на началото на строежа, а в последствие и на предаването на кораба, най-вече като се вземе предвид фактът, че преотстъпването на договора на друг корабособственик е довело до някои изменения в специфичните характеристики на плавателния съд.

(65)

В заключение, предвид ограничителното тълкуване на исканията за извънредно удължаване на срока италианските власти не са доказали по последователен начин защо представените обстоятелства не са могли да бъдат избегнати или защо отрицателните последици от тези обстоятелства не са могли да бъдат значително ограничени посредством добросъвестно планиране и управление на поръчките от страна на „De Poli“. Като изхожда от тези разсъждения, Комисията заключава, че представените в подкрепа на искането за удължаване на срока обстоятелства не могат да бъдат счетени за извънредни и непредвидими, т.е. забавянето на предаването на кораба С 241 не е било неочаквано или оправдано по смисъла на параграф 29 от италианската схема.

(66)

Накрая италианските власти направиха уведомление за искане за удължаване на срока за предаване на кораба С 241 с 8 месеца — от 31 декември 2007 г. на 31 август 2008 г., като предоставиха оправдания само за 7 от 8-те месеца.

(67)

За разлика от предходните искания за удължаване на срока за плавателни съдове, които „De Poli“ е трябвало да построи (28), в разглеждания случай продължителността на удължаването на срока, поискано от италианските власти, е по-голяма от забавянето, което самите италиански власти представят като единствена причина (закъснялата доставка на редуктора). Поради това не е възможно да се твърди, че е установена причинно-следствена връзка между забавянето, което е в основата на искането за удължаване на срока, и закъснялата доставка на основни компоненти.

(68)

В действителност предаването на кораба от страна на „De Poli“ е извършено едва на 3 ноември 2008 г. С други думи, забавянето е било не само по-голямо от това, за което се смята, че се дължи на представените като причина фактори, но е надхвърлило срока на поисканото удължаване. Италия не предостави обяснение за допълнителното забавяне от над 2 месеца при предаването на кораба, а Комисията не е получавала искане за удължаване на срока за тези два месеца.

(69)

От това следва, че дори и първоначалното забавяне да е било оправдано и Комисията да беше одобрила исканото удължаване на срока, строежът на кораб С 241 нямаше да отговаря на условията за отпускане на помощи съгласно италианската схема, тъй като не е спазен дори крайният удължен срок.

VII.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(70)

Що се отнася до химикаловози C 242, C 243 и C 244, с оглед на официалното оттегляне от италианска страна на уведомленията за искания за удължаване на срока за предаване и при липсата на отпуснати средства официалната процедура по разследване е безпредметна и поради това е закрита.

(71)

Що се отнася до кораб С 241, в контекста на настоящата оценка не са доказани условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде одобрено удължаването на тригодишния срок за предаване и при всички случаи предаването на кораба е станало след срока, който е щял да бъде установен, ако поисканото удължаване беше одобрено. Поради това строежът на кораб С 241 не отговаря на условията за допустимост до помощи съгласно италианската схема N 59/04, основана на регламента за временния защитен механизъм.

(72)

Тъй като италианските власти потвърдиха, че помощта не е била отпусната на „De Poli“, не се налага нейното възстановяване.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавната помощ, която Италия възнамерява да приведе в действие в полза на „De Poli“, т.е. удължаването на тригодишния срок за предаване на химикаловоз С 241, по смисъла на италианската схема N 59/04, основана на регламента за временния защитен механизъм, е несъвместима с вътрешния пазар.

Поради това не се разрешава привеждането в действие на помощта.

Член 2

Италия уведомява Комисията в срок от два месеца от нотифицирането на настоящото решение за мерките, предприети за неговото спазване.

Член 3

Що се отнася до химикаловози C 242, C 243 и C 244, с оглед на официалното оттегляне от италианска страна на уведомленията за искания за удължаване на срока за предаване официалната процедура по разследване е безпредметна и поради това се закрива.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Италианската република.

Съставено в Брюксел на 27 октомври 2010 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател


(1)  ОВ C 208, 15.8.2008 г., стр. 14.

(2)  Уведомленията са регистрирани под номера N 319/07 за кораб C 243 (писмо от 6 юни 2007 г.), N 318/07 за кораб C 244 (писмо от 6 юни 2007 г.), N 544/07 за кораб C 242 (писмо от 24 септември 2007 г.) и N 70/08 за кораб C 241 (писмо от 6 февруари 2008 г.).

(3)  ОВ C 100, 26.4.2005 г., стр. 27.

(4)  ОВ L 172, 2.7.2002 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 81, 19.3.2004 г., стр. 6.

(6)  Считано от 1 декември 2009 г. членове 87 и 88 от Договора за ЕО стават съответно членове 107 и 108 от ДФЕС, без да се променят по същество. За целите на настоящото решение позоваванията на членове 107 и 108 от ДФЕС следва да се разбират като позовавания съответно на членове 87 и 88 от Договора за ЕО, когато е уместно.

(7)  Вж. бележка под линия 1.

(8)  Това писмо бе получено и регистрирано от Комисията едва на 19 февруари 2010 г.

(9)  В италианското право споразумението с кредиторите представлява производство по несъстоятелност, уредено със закона за несъстоятелност, чрез което длъжникът търси споразумение с кредиторите, представяйки им предложение за преструктуриране на дълга. Впоследствие съдията разглежда предложението в седалището на предприятието. Съдията може да утвърди с решение предложението за споразумение с кредиторите или да го отхвърли, като официално обяви длъжника в несъстоятелност. В случай на утвърждаване на споразумението с кредиторите длъжникът продължава да контролира имуществото и дейността на предприятието под надзора на синдик.

(10)  Оттеглянето беше потвърдено с писмо от 13 май 2010 г., регистрирано на 15 май 2010 г.

(11)  Предприятието поиска да бъде допуснато до споразумение с кредиторите още в началото на 2009 г. (вж. бележка под линия 9 за кратко определение на понятието „споразумение с кредиторите“).

(12)  Датата на завършване на кораба С 241, посочена от италианските власти, е 30 август 2008 г., но тя не е от значение, тъй като в регламента за временния защитен механизъм и в италианската схема се прави позоваване единствено на датата на предаване.

(13)  Вж. бележки под линия 4 и 5.

(14)  Съображение 3 от регламента.

(15)  Член 2, параграф 3 от регламента.

(16)  По смисъла на член 1 от регламента.

(17)  Член 2, параграф 1 от регламента.

(18)  Членове 4 и 5 от регламента, изменени с член 1 от Регламент (ЕО) № 502/2004 на Съвета — вж. бележки под линия 4 и 5.

(19)  Член 2, параграф 4 от регламента.

(20)  Вж. бележка под линия 3.

(21)  Решение на Комисията от 21 октомври 2008 г. относно държавна помощ C 20/08 (ex N 62/08), която Италия възнамерява да приведе в действие като изменение на схема N 59/04 относно временния защитен механизъм за корабостроене, ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 50, понастоящем обжалвано (дела T-584/08 и T-3/09).

(22)  Италианските власти предоставиха копие от него и от изменения работен план на 25 февруари 2008 г. във връзка с уведомление N 70/08 за кораба C 241.

(23)  Вж. дело C 33/2004, в което въпреки преотстъпването на договори Комисията счита за окончателен първия договор.

(24)  Вж. дело T-72/98 Astilleros Zamacona SA срещу Комисията на Европейските общности, Recueil 2000 г., стр. II-1683. В решението се прави позоваване на идентична разпоредба, предвидена в предходния Регламент (ЕО) № 1540/98 на Съвета относно помощите за корабостроенето и прехвърлена в регламента за временния защитен механизъм.

(25)  Вж. напр. Giacalone, дело N 69/08, точка 21.

(26)  Вж. напр. дела N 586/03, N 587/2003 и N 589/03, както и дела N 68/08 и N 69/08.

(27)  Вж. дела N 586/03, N 587/2003 и N 589/03.

(28)  Вж. дела N 586/03, N 587/03 и N 589/03.


30.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 119/9


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 27 юни 2012 година

относно държавна помощ SA.28356 (C 37/09, ex N 226/09) — Habidite Alonsotegi

(нотифицирано под номер C(2012) 4194)

(само текстът на испански език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2013/198/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него (1),

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като взе предвид решението, с което Комисията реши да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на мярка за помощ C 37/09 (ex N 226/09) (2),

като прикани заинтересованите страни да представят мненията си съгласно горепосочените разпоредби и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

I.   ПРОЦЕДУРА

(1)

С оглед на правната сигурност на 15 април 2009 г. испанските власти уведомиха за два договора, сключени на 15 декември 2006 г. между BIZKAILUR S.A. (наричано по-долу „BIZKAILUR“) и Diputación Foral de Bizkaia (наричано по-долу „Diputación“), от една страна, и частните предприятия Habidite Technologies País Vasco S.A. (наричано по-долу „Habidite“), Grupo Empresarial AFER S.L. (наричано по-долу „AFER group“) и Habidite group, от друга страна.

(2)

На 2 декември 2009 г. Комисията откри официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 от Договора по отношение на нотифицираните договори (наричано по-долу „решението за откриване“) (3). Решението за откриване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 12 март 2010 г. (4)

(3)

Испанските власти не представиха никакви мнения по решението за откриване. С писмо от 9 април 2010 г. Habidite представи своето мнение относно решението за откриване. С писмо от 15 април 2010 г. това мнение беше предоставено на испанските власти, които отговориха с писмо от 12 май 2010 г. Други трети страни не са представили мнения относно решението за откриване.

(4)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 (5) на 6 септември 2010 г. Habidite поиска достъп до представените от испанските власти документи. На 10 септември 2010 г. Комисията уведоми испанските власти за това. Испанските органи отговориха на 13 септември, че не възразяват на Habidite да бъде предоставен достъп до поисканите документи. Поисканите документи бяха предоставени на Habidite на 7 октомври 2010 г.

(5)

Комисията поиска допълнителна информация от испанските власти с писма от 28 юни 2010 г., на което испанските власти отговориха на 26 юли 2010 г., и от 8 декември 2010 г., на което испанските власти отговориха на 14 януари 2011 г.

(6)

Habidite представи допълнителни коментари и информация на 27 юли 2010 г., на което испанските власти отговориха на 3 ноември 2011 г.; 6 април 2011 г. (вписано като получено на 13 април 2011 г.), на което испанските власти отговориха на 30 май 2011 г. (вписано като получено на 6 юни 2011 г.); и 7 юли 2011 г. На 3 февруари 2011 г. представители на Комисията се срещнаха в Брюксел с представители на Habidite по искане на предприятието.

II.   КОНТЕКСТ

(7)

Двата договора, които са предмет на настоящото решение, са сключени на 15 декември 2006 г. между BIZKAILUR и Diputación, от една страна, и Habidite, AFER group и Habidite group, от друга страна.

(8)

BIZKAILUR е дружество, което е изцяло притежавано от Diputación, чиято социална цел е да закупува земя и да я прави пригодна с цел да съдейства на проекти за промишлени сгради и социални жилища в провинция Bizkaia. През месец юни 2010 г. BIZKAILUR се слива с други публични дружества със сходна сфера на дейност, като образува настоящото AZPIEGITURAK S.A.U., също изцяло притежавано от Diputación и извършващо сходна дейност (6).

(9)

Habidite, заедно с други свързани дружества от Habidite group, е част от частната AFER group, чиято централа се намира в Ortuella, Bizkaia (7). Към датата на уведомлението AFER group включваше общо 13 дружества (8), занимаващи се със строителство и в свързани сектори. Мажоритарен собственик на всичките дружества в AFER group по това време беше […] (9), което също така ги контролира. Според Diputación и Habidite нито Habidite, нито AFER group са били предприятия в затруднение по смисъла на точки 9, 10 и 11 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (10) (наричани по-долу „Насоки за ОиП“) към момента на сключване на двата нотифицирани договора.

(10)

Нотифицираните договори са сключени в подкрепа на нов инвестиционен проект, който трябва да бъде осъществен от Habidite: а именно създаването на предприятие за производство на строителни модули (наричано по-долу „предприятието на Habidite“) в Alonsotegi — село в административната област Gran Bilbao (comarca). Към датата на сключване на нотифицираните договори Gran Bilbao comarca е считан за район, подпомаган по член 107, параграф 3, буква в) от Договора (11). Предприятието на Habidite е трябвало да създаде 1 100 нови работни места в този подпомаган район.

(11)

Предвидено е било новото предприятие да произвежда „модулите на Habidite“, т.е. предварително изготвени строителни модули, които да се използват за директно сглобяване на жилища/сгради. Модулите на Habidite е трябвало да се произвеждат по технология за сглобяване, подобна на използваната в автомобилостроенето, и след това да се транспортират и направо да се сглобяват на бъдещото им местоположение. Продуктът е считан за новаторски не само поради използваната уникална производствена технология, но също така поради спестеното време и ресурси при сглобяването на крайния продукт (сгради и жилища) и използването на енергоспестяващи материали. Във връзка с този продукт дружеството кандидатства за няколко патента (12).

(12)

Според предоставената от Diputación информация към момента на подписване на двата нотифицирани договора разходите за този инвестиционен проект в Alonsotegi са оценени на 55 млн. EUR, както следва:

Земя

4,8 млн. EUR

Промишлена сграда

22,5 млн. EUR

Приспособяване на земята (urbanización)

4,04 млн. EUR

Инсталации

24,0 млн. EUR

Общо

55,34 млн. EUR

(13)

Годишният обем продукция на планираното предприятие на Habidite е оценен на 3 500 къщи през началните години от дейността на предприятието и 4 500 къщи след достигане на пълния производствен капацитет.

(14)

За изясняването на контекста, в който на 15 декември 2006 г. са сключени нотифицираните договори, е необходимо накратко да се опише правната рамка, според която се предоставя социално настаняване в País Vasco (наричана по-долу „Страната на баските“).

(15)

Преди началото на кризата през 2008 г. в тази автономна общност (comunidad autónoma) средните цени на недвижимите имоти са по-високи, отколкото в останалата част на Испания, като остават по-високи до датата на настоящото решение. Баските органи се стремят да предоставят достъп до жилища за онези категории граждани в по-неравностойно положение, като осигуряват социално настаняване при защитения режим (viviendas protegidas) и полузащитения режим (viviendas tasadas). Характерът на всяка от тези две категории социално настаняване е обяснен по-долу.

(16)

Съгласно Ley 2/2006 del suelo y de urbanismo  (13) (наричан по-долу „Регионален закон 2/2006“):

а)

40 % от градската земя за застрояване трябва да бъде отделена за къщи при защитен (viviendas protegídas) и полузащитен режим (viviendas tasadas) — за всеки по 20 % (член 80, параграф 2 от Регионален закон 2/2006);

б)

от извънградската земя, която е предвидена за застрояване, 55 % трябва да бъдат отделени за жилища при защитен режим (viviendas protegídas) и 20 % — за жилища при полузащитен режим (viviendas tasadas) (член 80, параграф 3 от Регионален закон 2/2006).

(17)

Къщите за настаняване при полузащитен режим (viviendas tasadas) се числят към междинна категория между настаняването в рамките на социалната закрила и свободно продаваните на пазара къщи. Цените на къщите при полузащитен режим (viviendas tasadas) са ограничени от Регионален закон 2/2006 до максимум 1,7 пъти максималните цени за равностойни къщи при напълно защитен режим (viviendas protegídas). Максималните цени за последната категория в провинция Bizkaia са определени въз основа на Orden (Заповед) от 1 август 2004 г. на Министерство на жилищната политика и социалните дейности (14), с която се установява първоначална регулирана цена, като след това тази цена се индексира на годишна база въз основа на ĺndice de Precios al Consumo (индекса на потребителските цени) (IPC), определен от Instituto Nacional de Estadística (Испанския национален статистически институт).

(18)

Според Diputacíon през 2006 г., когато са сключени нотифицираните договори, получените в резултат на горното максимални цени за жилищата при защитен режим (viviendas protegídas) са следните:

1 351,86 EUR/m2 за общините, посочени в приложение I към Заповедта от 1 август 2004 г.,

1 307,94 EUR/m2 за общините, посочени в приложение II към Заповедта от 1 август 2004 г.,

1 181,54 EUR/m2 за други общини,

472,40 EUR/m2 за пристройките (гараж/помещение за инженерно оборудване и т.н.).

Цените за viviendas tasadas са ограничени до максимум 1,7 пъти горепосочените цени.

(19)

Diputación заявява, че когато BIZKAILUR сключва нотифицираните договори с Habidite, последното е действало в съответствие с Ley 7/1985 de 2 de abril del 1985 reguladora de las Bases del Régimen Local (Закон 7/1985) (15), който предоставя автономност на общините да администрират въпроси от местен интерес, включително осигуряването на социално настаняване (член 25). Въз основа на член 109, параграф 2 от Real Decreto 1372/1986 (Кралски указ 1372/1986) и член 79 от Закон 7/1985 (в консолидираната му версия) общините са прехвърлили на BIZKAILUR, било то безплатно или срещу възнаграждение, необходимите активи за изпълнение на целите на социалното настаняване. По времето, когато са сключени нотифицираните договори (на 15 декември 2006 г.), целите на социалното настаняване са определени в приет от Diputación през 2004 г. план за осигуряване на социално настаняване в Bizkaia през периода 2004—2007 г. — Plan Foral de actuación en materia de vivienda 2004—2007 (наричан по-долу „Plan Foral“). Според Diputación в Plan Foral било предвидено, че през периода 2004—2007 г. BIZKAILUR е трябвало да предостави общо 3 000 жилища при защитен режим.

(20)

Според първия договор — посочен в решението за откриване като „мярка 1“ (наричан по-долу „договорът за земята“) — Diputación и BIZKAILUR поемат задължение за закупуване от последното и адаптиране за промишлено използване на парцел с обща площ 101 430 m2 (81 600 m2 за промишлено предприятие, 5 300 m2 за офиси и 14 300 m2 за промишлени пристройки) в индустриалната зона на Montealegre в Alonsotegi в срок от 24 месеца от датата на подписване на договора (член 1, точка ii), втора част от договора). Предвидено е BIZKAILUR да прехвърли собствеността върху адаптираната земя на Habidite в срок от 12 месеца от датата на подписване на договора (втора част, член 1, точка iii) от договора) „без каквото и да било заплащане, разходи или участие“ на цена, равна на „действителните разходи, направени от BIZKAILUR за закупуването ѝ“ (член 1, точка vi), втора част от договора). Тази цена е трябвало да бъде платена от Habidite в рамките на 7 години от датата на прехвърляне на собствеността на 4 равни вноски (по 25 % всяка), дължими в края на 4-та, 5-та, 6-та и 7-та година (член 1, точка vii), втора част от договора).

(21)

Според втория договор — посочен в решението за откриване като „мярка 2“ (наричан по-долу „договора за жилищата“) — Diputación пряко или чрез BIZKAILUR е трябвало да закупи от Habidite общо 1 500 жилища, от които 750 с площ под 75 m2. Diputación или BIZKAILUR е трябвало да поръчат 1 500 жилища между май 2007 г. и края на юни 2010 г., за да може общият брой от 1 500 жилища да бъде предаден до май 2011 г.

(22)

Договорените жилища е трябвало да бъдат изградени върху земята, предоставена на разпореждане на Habidite от страна на BIZKAILUR, и след това да бъдат продадени при полузащитен режим (като viviendas tasadas) направо от Diputación или BIZKAILUR, или от самото Habidite в съответствие с приложимите разпоредби за максималните цени (вж. съображения (14)—(19)). Към момента на продажба на договорените жилища от Diputación или BIZKAILUR Habidite не би трябвало да е придобило собствеността върху земята, на която е трябвало да бъдат построени жилищата. В такива случаи неговата задача е трябвало да бъде единствено да ги построи.

(23)

В договора е предвидено също така — като изключение — че за част от договорените жилища Habidite или AFER group могат да действат също така като организатори (член А, буква е) от договора за жилищата). В такива изключителни случаи Habidite или AFER са щели първо да получат собствеността върху земята, която е необходима за изграждането на жилищата, а след това да извършат строителните работи и, накрая, сами да продадат къщите при полузащитен режим (като viviendas tasadas). В такива случаи Habidite или AFER биха задържали за себе си само установената цена за жилищата, както е указано по-долу, докато частта от цената, съответстваща на земята, е щяла да бъде прехвърлена на Diputación и/или BIZKAILUR.

(24)

Според член А, буква д) от договора за жилищата цената, която Habidite е трябвало да получи за 1 500 жилища, е следната:

а)

жилища над 75 m2: 83 % от определената от BIZKAILUR цена за жилищната площ плюс 100 % от цената, получена за пристройките (гараж, мокро помещение);

б)

жилища под 75 m2: 83,30 % от получената от BIZKAILUR цена за жилищната площ плюс 100 % от цената, получена за пристройките (гараж, мокро помещение).

(25)

По този начин BIZKAILUR би запазило останалите съответно 17 % или 16,70 % от получената цена за къщите (с изключение на пристройките — гараж, мокро помещение и т.н. — за които цялата продажна цена би била за Habidite).

(26)

В пример, предоставен от Diputación, за една къща от 75 m2, която се продава при полузащитен режим през 2006 г., Habidite би получило: 143 060,58 EUR (83 % от 75 m2 × 1,351 EUR × 1,7) плюс 28 107,6 EUR за пристройките (100 % от 35 m2 × 472,4 EUR) от общата цена 200 459,5 EUR, на която BIZKAILUR би продало жилището при полузащитен режим (като viviendas tasadas).

(27)

Според член А, буква ж) от договора за жилищата по изключение някои от 1 500-те жилища, за които е сключен договор с Habidite, е можело да бъдат продадени от Diputación или BIZKAILUR по пазарни цени, в който случай Habidite би получило същите проценти от продажната цена, каквито са предвидени в член А, буква д) и посочени в съображение (24).

(28)

Diputación и BIZKAILUR не провеждат публична тръжна процедура преди сключването на договора за жилищата с Habidite.

(29)

В края на краищата проектът на Habidite de facto е отказан. Според Diputación основната причина е, че BIZKAILUR би направило разходи, които са по-високи от първоначалните оценки за закупуването и адаптирането за промишлено използване на парцела, върху който е трябвало да се изгради предприятието на Habidite.

(30)

Diputación посочи (16), че от май 2007 г. до април 2008 г. BIZKAILUR е закупило 205 487,73 m2 земя за този проект, за което е заплатило общо 4,7 млн. EUR. Според Diputación е било нужно да бъдат закупени още 95 000 m2, за които били изчислени допълнителни разходи в размер на 2,6 млн. EUR. Що се отнася до разходите за адаптирането на земята за промишлено използване — през март 2009 г. те са оценени на 28,5 млн. EUR.

(31)

Собствеността върху земята, която вече е придобита от BIZKAILUR за целите на посочения проект, не е прехвърлена на Habidite.

III.   РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ

(32)

В решението за откриване от 2 декември 2009 г. (17) Комисията счете, че както договорът за земята, така и договорът за жилищата включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Така също помощта не изглежда съвместима с Договора по нито едно от съответните правила за държавни помощи.

(33)

По отношение на договора за земята Комисията първоначално заключи, че условията за погасяване на закупуването и адаптирането на земята от получателя на помощта са аналогични на безлихвен заем, чрез което на Habidite се предоставя предимство, което то не би могло да получи на пазара.

(34)

По отношение на договора за жилищата в решението за откриване е отбелязано, че цената, която BIZKAILUR е трябвало да заплати за 1 500 къщи, не е нормална пазарна цена, тъй като получателят на помощта е отбелязал в своя бизнес план, че средната цена за получаване от BIZKAILUR би трябвало да бъде 2 012,19 EUR/m2, докато средната цена, която по оценки е можело да бъде получена на пазара, е 1 762,6 EUR/m2.

(35)

Комисията отбелязва също така различните признаци за наличие на предимство за Habidite като има предвид решението на Съда по делото на P&O Ferries  (18): а) договорът за жилищата не е сключен въз основа на публичен търг; б) Diputación Foral de Bizkaia и BIZKAILUR не са заявили, нито са доказали необходимостта от осигуряване на социални жилища; както и в) в договора за жилищата е предвидена възможността някои от закупените от Habidite 1 500 жилища да бъдат продадени на пазара. Комисията отбелязва също така, че закупуването на голяма част от продукцията на новото предприятие през първите години от неговото функциониране е намалило рисковете, които обикновено се свързват с нови инвестиционни проекти. По отношение на критерия за използването на държавни ресурси и приписването им на държавата в решението се посочва, във връзка с потенциалната помощ и по двата договора, че BIZKAILUR е дружество, което е изцяло притежавано и контролирано от публичните органи и изпълнява задачи, възложени му от държавата. Що се отнася до селективността, беше отбелязано, че договорите ясно облагодетелстват единствено Habidite и AFER group. По отношение на нарушаването на конкуренцията и ефекта върху търговията в Съюза е подчертано, че Habidite извършва дейност в строителния сектор, в който конкуренцията е много ожесточена и помощта за едно дружество може да нанесе вреда на дружества от други държави членки.

(36)

В решението за откриване бяха изразени съмнения по отношение на съвместимостта на помощта, която евентуално е включена в нотифицираните договори, с Договора съгласно критериите за съвместимост, определени в Насоките на Комисията за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (19), Регламент № (ЕО) 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (20) и Временна рамка на Съюза за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (21).

IV.   ПОЛУЧЕНИ МНЕНИЯ ОТ ИСПАНСКИТЕ ОРГАНИ

(37)

Испанските органи не представиха мнение по решението за откриване (вж. съображение 3 по-горе), но изпратиха допълнителна информация в отговор на исканията на Комисията след решението за откриване, като отговориха също така на някои аргументи, изтъкнати от Habidite. Тези отговори и допълнителна информация са обобщени в съображения (48)—(54).

V.   ПОЛУЧЕНИ МНЕНИЯ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

(38)

Както е указано в съображения (3) и (6), Habidite представи мнението си по решението за откриване на 9 април 2010 г. и изпрати допълнителна информация и коментари на 27 юли 2010 г., 6 април 2011 г. и 7 юли 2011 г. С тези документи Habidite предостави важни фактологични елементи, които не бяха известни на Комисията към момента на приемане на решението за откриване, и изтъкна аргументи, оспорващи наличието на помощ в нотифицираните договори. Тези аргументи и допълнителните фактически данни, представени от Habidite, са обобщени в съображения (39)—(47).

(39)

Първо, Habidite заяви, че на датата на сключване на договорите за земята и жилищата (15 декември 2006 г.) е бил сключен и трети договор. С този трети договор (наричан по-долу „договор за помощ за обучение“) Diputación се е задължила да предостави на Habidite помощ за обучението на 1 100 нови заети лица в предприятието на Habidite. По-специално Diputación се е задължила да покрива разходите за обучението на 1 100 служителя, а Habidite, от своя страна, се е ангажирало да поддържа 1 100 нови работни места в продължение на най-малко 5 години. Договорът за помощ за обучение също de facto е прекратен поради неизпълнението на проекта на Habidite (вж. съображения (29)—(31)).

(40)

Второ, Habidite предостави документация, показваща, че с решение на Gobierno Vasco (баското правителство) от 30 декември 2008 г. на проекта на Habidite е била отпусната регионална помощ в общ размер от 6 млн. EUR в изпълнение на схема за групово освободена регионална помощ XR 175/2007 (22).

(41)

Трето, Habidite заяви, че след спирането на проекта на Habidite с писма от 6 февруари 2009 г. и 17 септември 2009 г. е подало административни жалби за неизпълнение от страна на Diputación и BIZKAILUR на поетите задължения по трите договора. Habidite заяви също така, че възнамерява да отнесе своите претенции пред компетентния испански съд.

(42)

Habidite твърди, че договорите за земята и жилищата не изпълняват кумулативните критерии за наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(43)

По отношение на елементите, включени в държавна помощ, различни от елемента на предимство, Habidite представи следните аргументи, важащи и за двата нотифицирани договора:

а)

двата договора не включват превеждането на държавни ресурси, тъй като — поради факта, че предвиждат пазарни сделки между несвързани страни — те не водят до загуба на публични средства (в съответствие с решението на Съда по дело PreussenElektra  (23));

б)

не следва да се приема, че договорът за жилищата изпълнява критерия за селективност, просто защото договорът не е сключен въз основа на публичен търг. Съгласно Real Decreto Legislativo No 781/1986 de 18 de abril, por el que se aprueba el texto refundido de las disposiciones legales vigentes en materia de Régimen Local  (24) и член 31 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно обществените поръчки (25) такива договори могат да се сключват и направо, т.е. без публичен търг, когато това е обусловено от техническия характер на проекта или за защита на изключителни права;

в)

от гледна точка на продуктовите характеристики и технологията на сглобяване уникалността на предварително изготвените модули на Habidite изключва възможността за нарушаване на конкуренцията или на търговията между държавите членки, които са засегнати. В дела N-09084 Ristretto Group/Williams Scottsman и N-04059 TDR Capital/Agelco испанският орган за защита на конкуренцията определи съответния пазар като „производство, продажба и отдаване под наем на модулни къщи“. Според това определение уникалността на модулите на Habidite предполага, че дружеството няма никакви преки конкуренти, които може да бъдат засегнати от двата договора. Освен това в решението на Комисията по дела M2473 Finnforest/Moelven Industrier  (26) е установено, че пазарът на модулни сгради е местен или регионален, тъй като транспортните разходи изключват възможността за конкуриране на по-големи разстояния. При всички случаи цените на Habidite са били много конкурентни предвид технологичните характеристики на продукта.

(44)

Habidite излага също така конкретни подробни аргументи, опровергаващи твърденията, че всеки от двата нотифицирани договора би му осигурил предимство.

(45)

По отношение на договора за жилищата Habidite заявява по същество, че не е могло да извлече никакво предимство, защото определените продажни цени не са били над, а всъщност под пазарните равнища. По-специално:

а)

цените, които Habidite е щяло да получи съгласно договора за жилищата, по определение са били под пазарните равнища, като се има предвид, че къщите са щели да бъдат продават от BIZKAILUR по регулираните ценови равнища под пазарните, установени от закона за къщите, продавани при полузащитения режим (viviendas tasadas) — вж. съображения (14)—(19);

б)

средната цена, която BIZKAILUR е щяло да получи за изградените от Habidite жилища, т.е. по 2 010,19 EUR/m2, е съпоставима със средните цени, които BIZKAILUR е заплащало по това време по сходни договори за строителството на жилища, които да се продават при защитен и полузащитен режим. Според Habidite например през 2007 г. BIZKAILUR е платило за изграждането на социални жилища в Lemoiz 2 277 EUR/m2, в Ziérbana 1 964 EUR/m2 и в Areatza 2 021 EUR/m2. През 2007 г. средната цена на къщите, продавани като viviendas tasadas в четири общини в Bizkaia е била 1 808,69 EUR/m2 за къщи от 84 m2  (27);

в)

при всички случаи Habidite би получило само съответно 83 % и 83,30 % от тази средна цена от 2 010,19 EUR/m2 (за жилища под 75 m2) на база на договора за жилищата — вж. съображения (24)—(25). В това отношение в решението за откриване погрешно е отбелязано, че 2 010,19 EUR/m2 е била цената, която Habidite е щяло да получи по договора;

г)

средната цена, която BIZKAILUR е щяло да получи за изградените от Habidite жилища, е била доста под ценовите равнища за равностойни жилища, продавани свободно на пазара в провинцията. През 2007 г. средната цена на пазара в провинция Bizkaia е била 2 921,9 EUR /m2  (28).

(46)

По отношение на договора за земята Habidite твърди, че не би извлякло каквото и да било предимство, защото, според него, то е трябвало да заплати на BIZKAILUR не само действителните направени разходи за закупуването и адаптирането на земята, както е предвидено в договора, но също така разходите по финансирането, направени във връзка с тази операция.

(47)

Освен това Habidite оспорва изчислените от Diputación разходи за закупуване и адаптиране на земята. Според договора за земята BIZKAILUR е трябвало да купи само 101 403 m2 за този проект, а не 205 000 m2 както е посочено от Diputación. Освен това погрешни били и разходите за адаптиране на 254 785 m2 земя за промишлено използване, които според Diputación възлизат на 28,5 млн. EUR. Всъщност тези разходи съответстват на разходите, направени от Diputación за друг проект, а именно изграждането на магистрала Kadagua, участък Kastrexana Arbuio-Sodupe. Habidite твърди също така, че закупената за проекта Habidite земя е използвана незаконно за сметище, както е установено също така в решение на националния съд (Решение № 148/2010 на първоинстанционния съд на Barakaldo от 1 септември 2010 г.).

VI.   ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ И ОТГОВОРИ НА МНЕНИЕТО НА HABIDITE, ПОЛУЧЕНИ ОТ ИСПАНСКИТЕ ОРГАНИ

(48)

В отговор на отправените от Комисията въпроси Diputación потвърди, че проектът на Habidite е бил спрян и поетите договорни задължения към Habidite по договорите за земята и за жилищата не са изпълнени.

(49)

Що се отнася до договора за помощ за обучение (вж. съображение (39) по-горе), Diputación обръща внимание на факта, че ангажиментът му за предоставяне на помощта за обучение за 1 100 служителя на предприятието на Habidite — съгласно член 10 от договора — е било обвързано със спазването на съответното законодателство, т.е. включително по подразбиране възможно уведомяване на Комисията или разрешение по силата на приложимите правила за държавна помощ. Diputación потвърждава, че въпросната помощ за обучение не е била изплатена.

(50)

Когато Diputación беше запитано за връзката между нотифицираните договори и регионалната помощ, отпусната през 2008 г. от баското правителство, и дали двата набора от мерки касаят един и същ инвестиционен проект, Diputación не изключи възможността инвестиционният проект да е един и същ, но отбеляза, че това не означава задължително, че допустимите инвестиционни разходи, които са били взети предвид през 2008 г. от регионалното правителство за помощта от 6 млн. EUR, са били същите допустими разходи на проекта във вида му през 2006 г., когато са подписани нотифицираните договори. По този въпрос Diputación се позовава на информацията, предоставена от баското правителство и от Habidite.

(51)

По въпроса за дължимото от Habidite погасяване по договора за земята и по-специално за твърдението на Habidite, че то е считало, че неговите задължения за погасяване са включвали разходите, свързани с финансирането за закупуването и адаптирането на земята, Diputación отбелязва действителната формулировка в договора за земята. Член 1, точка vi от договора за земята гласи следното: „Цената, която следва да бъде платена от [Habidite], е равна на действителните разходи, направени от BIZKAILUR S.A. […] за закупуването на земята, описана в […]“ (подчертаването е добавено).

(52)

Накрая, според информацията, която е на разположение на Diputación, Habidite и AFER group, като такива, не са отговаряли на условията за предприятия в затруднение по смисъла на точки 9, 10 и 11 от Насоките за ОиП към момента на сключването на двата нотифицирани договора.

(53)

Баското правителство на свой ред предостави информация относно регионалната помощ от 6 млн. EUR, предоставена на Habidite на 30 декември 2008 г., включително допустимите разходи, които са били взети предвид при отпускането на тази помощ. Категориите на допустимите разходи са посочени в таблицата по-долу:

Обща инвестиция (млн. EUR)

90,42

Разходи за научноизследователски и развойни дейности

13,71

Допустими разходи, от които:

76,71

ИТ

2,85

Земя

5,5

Сгради

34,76

Техническо оборудване

19,14

Машини

11,94

Други инсталации

0,737

ИТ оборудване

0,965

Допълнителна земя и сгради

3,9

Общи допустими разходи

72,8

Предоставена помощ

6

(54)

Тази помощ не е била изплатена. Според точка 65 от Насоките на Общността за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (29) на 19 февруари 2009 г. испанските органи представиха на Комисията информационния лист за отпуснатата помощ за големи инвестиционни проекти по схемата за разрешена регионална помощ, които не подлежат на нотифициране (30).

VII.   ОЦЕНКА

(55)

В настоящото решение не са разгледани а) договорът за помощ за обучение, сключен от Diputación и Habidite на 15 декември 2006 г.; и б) регионалната помощ от 6 млн. EUR, отпусната на Habidite group от баското правителство на 30 декември 2008 г., поради изложените по-долу причини.

(56)

Що се отнася до договора за помощ за обучение, сключен от Diputación и Habidite на същата дата, както и нотифицираните договори (вж. съображения (39) и (49)), Комисията отбелязва, че тази мярка не е била нотифицирана от испанските органи и не е включена в решението за откриване. Според установената практика (31) държавната помощ се счита за отпусната в момента, в който е поет правно обвързващ, безусловен ангажимент за предоставянето ѝ. С член 10 от договора за помощ за обучение (вж. съображение (49)) ангажиментът за предоставянето на помощ за обучение е обвързан със спазването на съответното законодателство, включително правилата на Съюза за държавни помощи. Следва, че ангажиментът за изплащане на помощ за обучение, който е поет с посочения договор, не може да се счита за безусловен към момента на сключването на договора. Освен това испанските органи потвърдиха, че помощта за обучение, предвидена в споменатия договор, не е била изплатена. При всички случаи, тъй като проектът на Habidite в Alonsotegi не е осъществен, тази помощ няма вероятност да бъде предоставена в бъдеще.

(57)

В решението не е разгледана също така регионалната помощ от 6 млн. EUR, отпусната от баското правителство на Habidite на 30 декември 2008 г. (вж. съображения (40) и (50)). Следва да се отбележи обаче, че и двата нотифицирани договора, обхванати от настоящото решение, и регионалната помощ, отпусната през 2008 г., се отнасят за един и същ инвестиционен проект, т.е. създаването на предприятието за модули на Habidite в Alonsotegi. Баското правителство или Diputación не оспориха изрично това твърдение (вж. съображение (50)).

(58)

Според точка 66 от Насоките на Общността за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (32) испанските органи трябва да гарантират съответствието с разпоредбите за кумулиране на помощта, приложими за отпуснатата през 2008 г. регионална помощ.

(59)

В допълнение трябва да се напомни, че,в съответствие с предоставената от Diputación информация (вж. съображение (30)) закупуването на земята, необходима за инвестиционния проект, е започнало през май 2007 г. и до април 2008 г. последователно са били закупени няколко парцела земя за тази цел. Следователно изпълнението на проекта е започнало още през май 2007 г. Според точка 38 от Насоките на Общността за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (33), за да се гарантира стимулиращият ефект от регионалната помощ за инвестицията, помощ може да се отпуска по схеми за помощ само ако получателят на помощта е подал заявление за помощ и компетентните органи впоследствие са потвърдили в писмен вид, преди започването на работата по проекта, че по принцип той отговаря на условията за допустимост, определени в схемата.

(60)

Преди да бъде преценено наличието на помощ и нейното съответствие с Договора, Комисията трябва да определи приложимите правила за държавна помощ rationae temporis.

(61)

Договорите за земята и жилищата са подписани на 15 декември 2006 г., но са нотифицирани на Комисията за преглед едва през април 2009 г. Както вече беше посочено в съображение (56) по-горе, в съответствие с установената практика (34) държавната помощ се счита за отпусната в момента, в който е поет правно обвързващ, безусловен ангажимент за нейното предоставяне. В случая с двата нотифицирани договора този правно обвързващ, безусловен ангажимент е поет на 15 декември 2006 г., когато Diputación и BIZKAILUR са подписали двата нотифицирани договора. Следователно всяка помощ, свързана с двата договора, се счита за незаконосъобразна, тъй като е била отпусната в нарушение на задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 от Договора.

(62)

Според съдебната практика по делото CELF/SIDE  (35) всяко последващо уведомяване или деклариране на съвместимост не отстранява незаконосъобразния характер на помощ, отпусната в нарушение на задължението за уведомяване или изчакване. Както е посочено в Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (36), правилата, които са приложими към незаконосъобразна помощ, са правилата, които са били в сила към момента на отпускането на помощта — в настоящия случай към 15 декември 2006 г. Тези принципи са утвърдени така също в точки 63 и 105 от Насоките на Общността за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (37) Следователно Комисията ще разчита на правилата за държавна помощ, които са били в сила към 15 декември 2006 г., когато са подписани двата нотифицирани договора, за преценката си относно наличието на помощ и съвместимостта.

VII.1.   Наличие на помощ

(63)

С цел да установи дали разглежданите мерки включват държавна помощ Комисията следва да прецени дали те изпълняват кумулативните условия по член 107, параграф 1 от Договора. Тази разпоредба гласи, че „[о]свен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“. По-долу последователно са разгледани тези кумулативни критерии за всеки от двата нотифицирани договора.

VII.1.1   Мярка 1: Договор за земята

(64)

Един от критериите за определяне дали дадена мярка включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е използването на държавни ресурси, било то чрез отпускането на държавни ресурси или чрез пропуснати приходи за държавата. Освен това, в съответствие с установената практика (38) ресурсите на публични или частни предприятия, върху които публичните органи могат да упражняват контролиращо влияние, било то пряко или непряко, също отговарят на критериите за ресурси на държавата, тъй като те остават под публичен контрол и, следователно на разположение на компетентните публични органи. По този въпрос Комисията отбелязва следното в съображения (65) и (66).

(65)

Първо, договорът за земята е бил сключен от Diputación и BIZKAILUR заедно. В договора се съдържат няколко ясни указания, че в рамките на въпросния договор BIZKAILUR действа като „представител“ на Diputación. Договорът за земята е бил подписан от името на Diputación и BIZKAILUR от Diputado General (председателя) на Diputación. В точка 2 от преамбюла към договора за земята е посочено, че целите на публичната политика на Diputación, в качеството му на 100 % собственик на BIZKAILUR, включват насърчаването на нови и новаторски инвестиционни проекти, създаването на работни места и улесняването на достъпа до социални жилища за гражданите на провинция Bizkaia. В точка 5 от преамбюла към договора за земята е предвидено, че договорът е сключен с цел осъществяване, било то направо или чрез публични дружества като BIZKAILUR, на целите на икономическата и социалната политика, изложени в точка 2 от преамбюла.

(66)

Второ, ресурсите, които е трябвало да бъдат отделени от BIZKAILUR за изпълнението на неговите задължения за закупуване на земята за изграждане на предприятието на Habidite в Alonsotegi и за адаптирането ѝ за промишлено използване са били под контрола на Diputación. От 1999 г. нататък BIZKAILUR е било 100 % притежавано и контролирано от Diputación (39). Изпълнени са следните „органични“ и „структурни“ показатели, установени в решението по делото Stardust Marine  (40), с които се определя дали действията на BIZKAILUR съгласно договора за земята могат да бъдат вменени на държавата:

а)

обхватът на действията на BIZKAILUR в рамките на договора за земята е бил определен от Diputación;

б)

за целите на настоящия договор BIZKAILUR е действало единствено от името на Diputación;

в)

специфичният характер на дейностите на BIZKAILUR, които са били насочени единствено към постигането на целите на публичната политика, показва, че това предприятие не е било обикновен пазарен оператор, който се конкурира при пазарни условия.

(67)

С оглед на посоченото в съображения (65) и (66) критерият за използване на държавни ресурси и вменяване на отговорност на държавата се счита за изпълнен в случая на договора за земята.

(68)

Комисията направи преглед на условията за погасяване на сумата за земята, която е трябвало да бъде предоставена от Diputación и BIZKAILUR за проекта на Habidite в Alonsotegi, както е установено в член 1, точки vi и vii от втора част от договора за земята (вж. също така съображение 20 по-горе), и на тази база отбелязва следното в съображения (69)—(83).

(69)

Съгласно член 1, точка vi от втора част от договора за земята цената, която Habidite е трябвало да плати за земята, закупена и адаптирана за промишлено използване от BIZKAILUR, е била „ефективните разходи, поети от BIZKAILUR […] за закупуването на земята […]“. Habidite твърди (вж. съображение (46)), че според него това би включило също така разходите за финансирането. Въпреки това такова тълкуване не е приемливо. Позоваването на „ефективните разходи, които са направени за закупуването на земята“, е достатъчно ясно не се нуждае от допълнително тълкуване: включва се само цената, която действително е платена от BIZKAILUR за закупуването на земята.

(70)

Следователно трябва да се заключи, че първо, тази формулировка ясно изключва ефективните разходи, направени от BIZKAILUR за адаптирането на земята за промишлено използване.

(71)

Второ, механизмите за погасяване, предвидени в член 1, точка vii от втора част от договора за земята, т.е. четиригодишен „гратисен период“, и последващото разделяне на последователни четири годишни погасителни вноски в размер на 25 % от действително платената от BIZKAILUR цена за закупуването на земята на практика са равностойни на безлихвен заем. Не може да се тълкува, че формулировката на член 1, точка vii от договора за земята включва също така разходите за финансиране на равностоен заем, т.е. лихвата, която Habidite би платило за аналогичен заем от пазарен кредитор. Всъщност е съмнително, че някой частен оператор в ситуация, сходна с тази на BIZKAILUR, би се съгласил да не удържи от Habidite разходите за адаптирането на земята и, още повече, че би приел „гратисен период“ от 4 години за погасяването на цената за закупуване на земята и пълно погасяване в рамките на 7 години от датата на прехвърляне на Habidite на собствеността върху земята без да начисли лихва за това финансиране.

(72)

С оглед на констатациите в съображения (69)—(71) трябва да се заключи, че Habidite би извлякло предимство от договора за земята, което не би получило при нормални пазарни условия. Предимството се състои от следните два компонента:

а)

пропуснатата лихва за заем в размер на общите разходи, направени от BIZKAILUR за закупуването на земята в съответствие с този договор — заем със срок от 7 години, гратисен период от 4 години и 4 равни годишни погасителни вноски (всяка от 25 % от възстановяваната сума); както и

б)

разходите, които BIZKAILUR би направило за адаптирането за промишлено използване на парцела земя с обща площ от най-малко 101 403 m2, който е необходим за проекта, както е посочено в член 1, точка ii) от договора за земята (т.е. най-малко 81 600 m2 за производствените постройки, 5 300 m2 за офисите и пристройките и 14 300 m2 за промишлено използване).

(73)

По отношение на първия компонент, т.е. пропуснатата лихва във връзка с погасяването на цената на закупената земя, Комисията изчислява, че тя би възлязла на нетен еквивалент на помощта (NGE) от 13,21 % от цената, заплатена от BIZKAILUR за закупуването на земята. Този NGE е изчислен съгласно посоченото в съображения (74)—(77).

(74)

Първо, определен беше лихвеният процент, приложим за подобни заеми въз основа на референтния лихвен процент, валиден за Испания през декември 2006 г. — 4,36 %, както е посочено в Съобщението на Комисията относно референтните лихвени проценти (41).

(75)

Второ, въз основа на Известието на Комисията за техническа корекция на метода за определяне на референтния и сконтовия лихвен процент от 1997 г. (42) (наричано по-долу „Известие на Комисията от 1997 г.“, в сила към момента на сключване на договора за земята) не е необходимо да се добавя към този референтен лихвен процент, за да бъде отразен кредитният рисков профил на Habidite. Според Известието на Комисията от 1997 г. се е считало, че референтните лихвени проценти отразяват средното равнище на лихвените проценти, начислявани в различните държави членки по средно- и дългосрочни заеми (пет до десет години), подсигурени с нормално обезпечение. Този общ принцип не е бил изменен изрично с Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (43). В отсъствието на пряка информация за рейтинга на Habidite или AFER group според кредитния риск по това време Комисията счита, че може да се приеме, че към момента Habidite е отговаряло на условията за нормално дружество с нормално обезпечение. Всъщност и Diputación, и Habidite са били на едно мнение, че по това време Habidite и AFER group не са били предприятия в затруднения по смисъла на точки 9, 10 и 11 от Насоките за ОиП (вж. съображение (52) по-горе).

(76)

Трето, брутният еквивалент на помощта, свързана с това споразумение за погасяване, беше коригиран, за да се вземе предвид корпоративният данък, който е трябвало да бъде платен от получателя и по това време в Испания е бил 35 %.

(77)

Полученият въз основа на елементите в съображения (74)—(76) нетен еквивалент на помощта за този субсидиран заем е определен в таблицата по-долу:

Размер на заема

100 %

Срок на заема

7 години

Гратисен период за погасяването

4 години

Референтен лихвен процент

4,36 %

Процент/допълнение

0

Общ приложим лихвен процент

4,36 %

Брутен еквивалент на помощта

20,33 %

Корпоративен данък

35 %

Нетен еквивалент на помощта (след данъка)

13,21 %

(78)

Комисията отбелязва също така, че страните оспорват действителните разходи за придобиването на земята за този проект, които са основата, на която се прилага нетният еквивалент на помощта (НЕП), за да се определи размерът на помощта. Както е посочено в съображение (30) по-горе, Diputación твърди, че до септември 2009 г. BIZKAILUR е платило 4,7 млн. EUR за закупуването на 205 000 m2 земя, като изчислява, че още 2,6 млн. EUR са щели да бъдат необходими за закупуването на останалите 95 000 m2, нужни за този проект. Habidite, от друга страна, твърди, че BIZKAILUR не е трябвало да закупува толкова голяма площ за този проект, тъй като в договора за земята са били предвидени едва 101 403 m2 (вж. съображение (47) по-горе).

(79)

Що се отнася до този спор, първо, Комисията отбелязва, че съгласно конкретната формулировка на член 1, точка ii) от договора за земята площта за проекта е трябвало да бъде общо „най-малко“101 403 m2. Второ, Комисията не може да изрази информирано становище по този въпрос въз основа на информацията, която е предоставена от страните в хода на официалната процедура по разследване. Тъй като обаче помощта съгласно договора за земята не е била изплатена и възстановяване не е необходимо, въпросът с точната цена, която е трябвало да бъде възстановена от Habidite за закупуването на земята, може да остане нерешен. За целите на настоящото решение е достатъчно да се установи елементът на помощ, произтичащ от определените в договора за земята условия на погасяване.

(80)

Следователно този компонент на помощ е определен на 13,21 % от разходите, които е трябвало да бъдат възстановени на BIZKAILUR за закупуването на необходимата за проекта на Habidite земя съгласно условията на член 1, точка ii) от втора част от договора за земята. Така определеният размер съответства на пропуснатата лихва от страна на BIZKAILUR, която би била начислена от пазарен оператор по заем със срок от 7 години, гратисен период от 4 години и 4 равни годишни погасителни вноски (всяка от 25 % от възстановената сума). Основата за изчислението на този компонент на помощ са действителните разходи, които BIZKAILUR е щяло да направи за закупуването на земята, предвидени във втора част, член 1, точка ii) от договора за земята.

(81)

Подобни са разсъжденията и по отношение на другия компонент на помощ в договора за земята, т.е. разходите за адаптиране на земята за промишлено използване — които според договора за земята не е трябвало да се възстановяват на BIZKAILUR (в тази връзка вж. съображения (69) и (70)). В тази връзка страните отново имат разногласия по отношение на сумата. Според Diputación през март 2009 г. тези разходи са били изчислени на 28,5 млн. EUR (вж. съображение (30)). Habidite обаче счита, че това изчисление е преувеличено (вж. съображение (47)), отчасти защото BIZKAILUR е закупило повече земя от необходимата за този проект съгласно договора за земята и отчасти защото то е използвало част от вече закупената за проекта земя за други цели, напр. за сметище.

(82)

Отново, предвид факта, че помощта не е изплащана и не е необходимо да се възстановява, за целите на настоящото решение е достатъчно да се определи този компонент на помощ в договора за земята: той включва общите разходи, които BIZKAILUR е щяло да направи за адаптирането за промишлено използване на парцела за проекта съгласно условията на член 1, точка iii), втора част от договора за земята — разходи, които съгласно член 1, точка vi) от втора част от договора не е трябвало да се възстановяват от Habidite на BIZKAILUR.

(83)

Комисията стига освен това до заключението, че установеното в съображения (68)—(77) предимство, състоящо се от двата компонента, посочени в съображения (80) и (82), трябва да се счита за селективно, доколкото според договора за земята то е щяло да бъде предоставено на един конкретен получател на помощта, а именно Habidite и AFER group, към която то принадлежи.

(84)

Както е посочено в съображение (43), Habidite твърди, че нотифицираните договори не нарушават конкуренцията, защото: а) съответният пазар е ограничен до „производството, продажбата и отдаването под наем на предварително изготвени модули“ и б) уникалните характеристики на предварително изготвените модули на Habidite предполагат, че дружеството няма конкуренти.

(85)

Комисията не може да приеме изтъкнатите от Habidite аргументи. Дори ако предварително изготвените модули на Habidite могат да се считат за уникален по своите характеристики продукт, в настоящия случай съответният продуктов пазар трябва да бъде определен в по-широк смисъл, а именно като пазара на строителството и продажбата на жилища като цяло, включващ както жилищата, продавани на свободния пазар, така и жилищата, продавани на регулирания сегмент от пазара (жилищата за социално настаняване).

(86)

Както твърди самото Habidite, цените на къщите, които е трябвало да бъдат продадени на BIZKAILUR, могат да бъдат съпоставени с цените на къщите, продавани на свободния пазар, или с тези, които в крайна сметка се продават при защитен или полузащитен режим. Фактът, че BIZKAILUR е имало договори и със строители, различни от Habidite, за изграждането на други къщи за продажба при полузащитен режим, показва, че другите строители по това време действително са се конкурирали с Habidite за предоставянето на BIZKAILUR на къщи, които да се продават при защитен или полузащитен режим.

(87)

Освен това в представения на баското правителство бизнес план в подкрепа на заявлението си за регионална помощ през 2008 г. (от ноември 2008 г., на стр. 10—12) самото Habidite посочва, че се конкурира със строители на традиционни къщи на няколко регионални пазара в Испания, на които е възнамерявало да продава своите продукти (включително по-специално Страната на баските, Навара, Кантабрия, Ла Риоха, Мадрид и Каталуня, но също така в по-малка степен и други испански comunidades autónomas). По негови преценки в резултат на това общият му пазарен дял на испанския пазар (проекти на свободния пазар плюс такива за социално настаняване) би се повишил от 0,4 % през 2011 г. на 1 % за периода 2012—2016 г. За 2011 г. например Habidite изчислява, че общият брой на къщите, които е трябвало да бъдат продадени на целия испански пазар, би бил приблизително 320 000 къщи, от които — с продукцията си от 1 403 къщи през 2011 г. — то би заело пазарен дял от 0,4 %. Що се отнася до пазара по-специално в Страната на баските, Habidite изчислява пазарен дял от 0,5 % през 2011 г. и до 2,8 % от 2014 г. нататък, като допуска, че общото годишно търсене на жилища в този регион би било 8 000 къщи за периода 2011—2016 г.

(88)

Според установената съдебна практика помощта следва да се счита за нарушаваща конкуренцията, ако укрепва финансовото положение и възможностите на дружеството получател по отношение на тези на конкурентите, които не получават помощ (44). С оглед на този принцип и на горните съображения следва да се заключи, че предоставената на Habidite и AFER group помощ посредством договора за земята би оказала нарушаващо въздействие върху конкуренцията, защото би позволила на Habidite да намали своите инвестиционни разходи, които обикновено са за сметка на самото дружество, и по-този начин да получи конкурентна преднина пред действителните и потенциалните конкуренти.

(89)

По същия начин, както е посочено в съображения (83)—(87), не може да се приеме изтъкнатият от Habidite аргумент, че съответният географски пазар по-специално на сглобяемите къщи е само местен или регионален поради разходите, свързани с транспортирането на предварително изготвените модули. Поради географската близост на Страната на баските до други държави членки и до морето допълнителните транспортни разходи вероятно не биха били решаващи за отстраняване на потенциалните конкуренти на Habidite в тази comunidad autónoma. Обратно, транспортните разходи не биха били пречка Habidite да се конкурира за изграждането на жилища в близки държави членки.

(90)

Според същата съдебна практика като посочената в съображение (88), когато държавната помощ укрепва финансовото положение на дадено дружество в сравнение с други конкуренти в рамките на търговията в Съюза, последната трябва да се счита за нарушена от помощта. Помощта може да бъде такава, че да засегне търговията в рамките на Съюза, дори ако самото предприятие получател не участва в трансгранични дейности (45).

(91)

Въз основа на изложеното в съображения (89) и (90) Комисията стига до заключението, че помощта, свързана с договора за земята, е могла да засегне търговията между държавите членки.

VII.1.2   Мярка 2: Договора за жилищата

(92)

Изложеното в съображения (64)—(67), (83)—(88) и (89)—(90) относно критериите за използване на държавни ресурси и приписването им на държавата, нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията в рамките на Съюза в определението на държавна помощ важи също така, mutatis mutandis, за договора за жилищата. Следователно в съображения (93)—(96) ще бъде разгледан само критерият за селективно предимство.

(93)

Както е обяснено в съображение (45), Habidite твърди, че договорът за жилищата не му предоставя каквото и да било предимство, защото по същество цените, които е трябвало да бъдат платени от BIZKAILUR за 1 500 жилища, които са щели да бъдат изградени от Habidite съгласно въпросния договор, в действителност са били под пазарните равнища.

(94)

По-специално Habidite първо твърди, че 1 500 къщи, които е трябвало да бъдат доставени от Habidite по този договор, са щели да бъдат продадени от BIZKAILUR при полузащитен режим (като viviendas tasadas) на максимална цена, ограничена от приложимия регионален закон до 1,7 пъти от цената, установена със Заповедта на баското правителство от 1 август 2004 г. и последователно индексирана въз основа на индекса на потребителските цени (IPC), определен от Испанския национален статистически институт (в това отношение вж. съображения (17) и (18)). Следователно средната цена, която BIZKAILUR е щяло да получи за 1 500 жилища, е била 2 010,19 EUR/m2, което е под средната цена за къщите, продавани свободно на пазара в провинция Bizkaia през 2007 г. — 2 921,9 EUR/m2 Освен това Habidite би получило съответно само 83 % и 83,30 % (в случая на 750 къщи под 75 m2) от 2 010,19 EUR/m2, които е щяло да получи самото BIZKAILUR от продажбата на тези къщи при полузащитен режим.

(95)

Второ, Habidite твърди, че цената, която би получило за 1 500-те къщи от BIZKAILUR съгласно договора за жилищата, е била съпоставима с цените, получавани от други строителни дружества, сключили подобни договори с BIZKAILUR през разглеждания период (примери са посочени в съображение (45)).

(96)

Накрая, Habidite твърди също така, че съгласно Законодателен указ 78/1986 и член 31 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за обществените поръчки (46) подобни договори могат да се сключват така също направо, т.е. без публичен търг, когато това е обосновано от техническия характер на проекта или за защита на изключителни права.

(97)

След оценка на предоставените от Habidite информация и аргументи Комисията прави следните забележки в съображения (98)—(107).

(98)

Първо, следва да се отбележи, че информацията относно средните цени, получавани от други строителни дружества, които са сключили сходни договори с BIZKAILUR, се основава единствено на публикувани в пресата данни. Комисията не получи пряка информация по този въпрос от Diputación — например под формата на копия на сходни договори, сключени от BIZKAILUR с други строителни дружества. При всички случаи ценовите изчисления, предоставени както от Habidite, така и от Diputación, се отнасят до 2006 г. и 2007 г., докато според член А, буква в) от договора за жилищата и публично оповестения през 2009 г. бизнес план на Habidite 1 500-те къщи е трябвало да бъдат доставени на BIZKAILUR през периода 2009—2011 г.

(99)

Дори ако се приеме, че цените, които Habidite е цяло да получи от BIZKAILUR за 1 500-те къщи въз основа на разглеждания договор, са съпоставими с получените от други строителни дружества от BIZKAILUR въз основа на сходни договори, и при всички случаи са били под наблюдаваните на свободния пазар цени за такива къщи, този аргумент не е достатъчен, за да може Комисията да заключи, че Habidite не е получило предимство от този договор. Както е отбелязано също така в решението за откриване (47), предимството, извлечено от Habidite от този договор, се състои главно във факта, че договорът е обезпечил продажбата на значителна част от първоначалната му продукция, като по този начин значително са намалени рисковете, присъщо свързани с нов инвестиционен проект, които по определение са дори по-високи при пускането на нов продукт, каквито са модулите на Habidite.

(100)

Всеизвестен е фактът, че конкуренцията на испанския строителен пазар по това време е била много ожесточена и продължава да е такава. Фактът, че BIZKAILUR е сключил договор за 1 500 жилища с Habidite, предоставя на Habidite съвсем не незначително предимство спрямо неговите конкуренти, дори ако се вземе предвид само търсенето на строителство на къщи, които да се продават при защитен и полузащитен режим.

(101)

Фактът, че, както отбелязва Diputación, в съответствие с Plan Foral (вж. съображение (19)) BIZKAILUR е трябвало да осигури общо 3 000 къщи, които да се продават при защитен режим през периода 2004—2007 г., е подходяща илюстрация, че броят на къщите, за които е сключен договор с Habidite, не е незначителен. Вярно е, че Plan Foral обхваща периода 2004—2007 г., докато 1 500-те жилища, за които BIZKAILUR е сключило договор с Habidite, е трябвало да бъдат доставени през периода 2009—2011 г. (според бизнес плана на дружеството във версията му, оповестена през 2009 г.). Все пак това дава представа за общия брой на къщите, които BIZKAILUR е възнамерявало да продаде при защитен режим към момента на сключване на договора за жилищата.

(102)

Този елемент трябва да бъде оценен с оглед на съотношението на къщите, за които е сключен договор от Diputación и BIZKAILUR, към изчислената обща продукция на Habidite за съответния период. Според оповестения през 2009 г. бизнес план Habidite изчислява, че през 2009 г. цялата му продукция от 433 къщи би трябвало да бъде изкупена единствено от BIZKAILUR. През 2010 г. BIZKAILUR е трябвало да закупи 670 къщи, докато общата продукция на Habidite е трябвало да възлезе на 1 113 къщи. През 2011 г. BIZKAILUR е трябвало да закупи 342 къщи, докато общата продукция на Habidite е трябвало да бъде 3 151 къщи. Това показва, че към момента на сключване на договора за жилищата самото Habidite е считало, че Diputación и BIZKAILUR ще изкупуват значителен дял от продукцията през първите 2 години на производство на фабриката на Habdite в Alonsotegi (2009 г. и 2010 г.). Това потвърждава заключението, че договорът за жилищата значително е намалил рисковете, присъщо свързани с нов инвестиционен проект, по-специално с пускането на пазара на нов продукт (модулите на Habidite).

(103)

Друг признак, че посредством този договор Habidite би се освободило от значителна част от риска, свързан с продажбата на неговия продукт на пазара, произтича от собствения бизнес план на Habidite (от ноември 2008 г.), който е бил представен за целите на получаване на регионална помощ през 2008 г. В този бизнес план Habidite изчислява, че общото търсене на къщи, които ще се продават на регулирания пазар в цялата Страна на баските през периода 2011—2016 г., ще бъде приблизително 8 000 къщи годишно. В същия бизнес план се споменава, че Habidite възнамерява приоритетно да продава на регулирания сегмент от пазара (социално настаняване) както в Страната на баските, така и в други региони на Испания. По-специално през 2011 г. Habidite предвижда, че ще продаде 289 къщи на регулирания пазар в Испания от общата продукция в размер на 1 403 къщи през същата година. Това показва, че след края на договора за жилищата (тъй като 1 500-те къщи, поръчани от Diputación и BIZKAILUR, е трябвало да бъдат предадени най-късно до май 2011 г.) делът на къщите, които Habidite се е надявало да продаде на регулирания пазар от своето общо годишно производство, т.е. 289 къщи от обща продукция от 1 403 къщи, е било много по-ниско от същото съотношение през първите три години от функционирането на предприятието на Habidite в Alonsotegi, които са били обхванати от договора за жилищата.

(104)

Друг важен аспект е действителното търсене на социални жилища в провинция Bizkaia, което е било обхванато от BIZKAILUR посредством договора за жилищата. Конкретни доказателства не са предоставени нито от Diputación, нито от Habidite по отношение на действителното търсене на социални жилища, които следва да бъдат покрити от BIZKAILUR посредством договора за жилищата, сключен с Habidite при дадените условия. Както беше споменато в съображение (98), 1 500-те къщи, предвидени в разглеждания договор, е трябвало да бъдат предадени през периода 2009—2011 г. Освен това Diputación не твърди, че договорът е бил сключен с цел предоставянето на услуга от общ икономически интерес като социалното настаняване. Следва да се отбележи също така, че договорът за жилищата не е сключен след провеждането на публичен търг, макар че, според предоставената от самото Habidite информация, ако се разгледат други подобни договори, сключени от BIZKAILUR с други строителни дружества, изглежда, че BIZKAILUR е трябвало да възложи този договор чрез тръжна процедура.

(105)

От тази гледна точка не може да се приеме изтъкнатият от Habidite аргумент (вж. съображение (96)), че специалният технически характер на този проект е позволил прякото сключване на договора без публичен търг. Първо, разпоредбите, на които се позовава Habidite, не се отнасят до ситуации като настоящата, в които специалният характер на проекта се състои във въвеждането на пазара на нов продукт. Предметът на договорите за къщите е бил закупуването на къщи, които след това да бъдат продавани при полузащитен режим на граждани в неравностойно положение. Използваната технология за изграждането на подобни къщи не е от значение и построените жилища с предварително изготвени модули са били в пряка конкуренция с жилищата, изградени посредством традиционни методи. Второ, в доклад от януари 2009 г. (48) Tribunal Vasco de Cuentas Públicas (Баската сметна палата) изразява съмнения относно законността на договорите за земята и жилищата в контекст, в който обръща внимание на публичните договори, сключени в нарушение на принципите на прозрачност и конкурентни тръжни процедури.

(106)

Според решението по делото P&O Ferries  (49) самият факт, че публичен орган закупува стоки при пазарни ценови условия, не е достатъчен, за да може да се направи заключение, че сделката е между несвързани лица, ако държавата не е имала действителна нужда от тези стоки, по-специално когато договорът за тези стоки е сключен без публичен търг. В настоящия случай липсата на информация за реалната нужда на BIZKAILUR да продаде 1 500-те поръчани къщи при полузащитен режим през периода 2009—2011 г., в съчетание с отсъствието на публичен търг, са признаци, че сделката не е била сключена при пазарни условия.

(107)

С оглед на изложеното в съображения (97)—(106) Комисията стига до заключението, че договорът за жилищата не може да се счита за нормална пазарна операция. Обратно, договорът предоставя предимство на Habidite и AFER group, като ги освобождава от риска да продават своята продукция при пазарни условия в пряка конкуренция с други строители. Елементът на помощта тук е определен като печалбата, която е щяла да бъде получена от Habidite от продажбата на 1 500 жилища на Diputación и BIZKAILUR при условията на договора за жилищата, а именно разликата между цената, която е щяла да бъде получена от BIZKAILUR от продажбата на 1 500 къщи при ценовите условия, посочени в член А, буква д) от договора за жилищата, и производствените разходи на Habidite за 1 500 къщи. Предимството е селективно, тъй като според договора за жилищата е предоставено специално на Habidite и AFER group.

VII.1.3   Предварителни заключения

(108)

Въз основа на съображения (64)—(90) и (92)—(106) и без да се засягат каквито и да било допълнителни констатации по отношение на съвместимостта със законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки, трябва да се заключи, че както договорът за земята, така и договорът за жилищата включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(109)

В случая на договора за земята включената държавна помощ има два компонента:

а)

пропуснатата лихва по заем в размер на разходите, направени от BIZKAILUR за закупуването на земята за проекта на Habidite, който е щял да бъде предоставен без лихва за период от 7 години с гратисен период от 4 години. Пропуснатата лихва възлиза на НЕП от 13,41 % от разходите за закупуване на земята, които са заплатени от BIZKAILUR съгласно член 1, точка ii) от втора част от договора за земята;

б)

общите разходи, които BIZKAILUR е щяло да направи за адаптирането за промишлено използване на въпросния парцел земя с обща площ от най-малко 101 430 m2, както е предвидено в член 1, точка iii) от втора част от договора за земята.

(110)

В случая на договора за жилищата елементът на помощта включва печалбата, която би била получена от Habidite от продажбата на 1 500 къщи по споменатия договор, а именно разликата между посочената в член А, буква д) от договора за жилищата цена за 1 500 къщи и производствените разходи, направени от Habidite за производството на 1 500-те къщи.

VII.2.   Съвместимост

(111)

В решението за откриване от 2 декември 2009 г. Комисията изразява съмнения, че включената в договорите за земята и жилищата помощ би могла да се сметне за съвместима с Договора при съответните правила, които са били приложими към момента на оценката, като се позовава по-специално на оригиналната Временна рамка (50), Насоките за ОиП от 2004 г., Насоките на Общността за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (51) и Общия регламент за групово освобождаване от 2008 г. (52)

(112)

Както е посочено в съображения (60)—(62) обаче, предоставената чрез договорите за земята и за жилищата помощ е била отпусната незаконосъобразно (т.е. преди да бъде нотифицирана до Комисията) на 15 декември 2006 г. Следователно нейната съвместимост трябва да бъде оценена въз основа на правилата за държавна помощ, които са били в сила към момента на отпускането ѝ.

(113)

От тази времева гледна точка съвместимостта на отпуснатата по договорите за земята и жилищата помощ не може да се разглежда в светлината на специалните правила, които се прилагат във връзка с кризата, тъй като те са приети и влезли в сила на по-късен етап.

(114)

Така също според Diputación към 15 декември 2006 г. Habidite и AFER group не са отговаряли на условията за предприятия в затруднение по смисъла на точки 9, 10 и 11 от Насоките за ОиП от 2004 г. Следователно те не са били допустими за помощ за оздравяване или преструктуриране към момента на сключване на договорите за земята и жилищата.

(115)

Договорите за земята и жилищата са сключени на 15 декември 2006 г. в подкрепа на нов инвестиционен проект в Alonsotegi — село, разположено в Gran Bilbao comarca — което по това време е било подпомаган район съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора (53). Следователно трябва да се провери дали предоставената по договорите за земята и жилищата помощ може да е била съвместима с Договора съгласно правилата за регионална помощ, които са били приложими към 15 декември 2006 г., а именно: Насоките за национална регионална помощ от 1998 г. (54) (наричани по-долу „Насоките от 1998 г.“) и Многосекторната рамка за регионална помощ за големи инвестиционни проекти от 2002 г. (55) (наричана по-долу „Рамката от 2002 г.“), и съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

(116)

Регионалната инвестиционна помощ, за да бъде определена за съвместима с вътрешния пазар, трябва да отговаря на редица стандартни критерии за съвместимост, които, към момента на сключването на договора за земята на 15 декември 2006 г. са били определени в Насоките от 1998 г. По-специално помощта е трябвало да може да допринесе за регионалното развитие и да подпомага първоначален инвестиционен проект, работите по който са започнали едва след като получателят на помощта е представил заявление за помощ (стимулиращ ефект), инвестиционният проект е трябвало да е финансиран от получателя на помощта в размер на най-малко 25 % и инвестиционният проект е трябвало да бъде поддържан в рамките на подпомагания район, в който е разположен, в продължение на най-малко пет години. Освен това допустимите разходи, които следва да бъдат взети предвид за отпускането на помощта, е трябвало да бъдат ограничени до определени допустими разходи и помощта не е трябвало да се съчетава с друга помощ по такъв начин, че да се превиши приложимия таван за регионална помощ.

(117)

Според точка 2 от Насоките от 1998 г., като общо правило, ad hoc регионална помощ, предоставена на отделно предприятие или облагодетелстваща отделен сектор на дейност, не се счита за съвместима с Договора, тъй като по принцип нейното нарушаващо въздействие би превишило нейното положително въздействие върху регионалното развитие. Освен това е била забранена ad hoc помощта за предприятия в затруднение.

(118)

Испанските органи не са нотифицирали предоставената на Habidite помощ по договора за земята като отпусната по разрешена схема за регионална помощ. Тази помощ по-скоро представлява ad hoc мярка, която облагодетелства само Habidite и AFER group и косвено строителния сектор.

(119)

Въпреки това според същата точка 2 от Насоките от 1998 г. такава ad hoc помощ, облагодетелстваща само един сектор и предприятие може по изключение да бъде обявена за съвместима с Договора, ако може да бъде демонстрирано, че тя дава значителен принос за регионалното развитие, който превишава нейното нарушаващо въздействие върху търговията и конкуренцията в рамките на Съюза. Въпреки че испанските органи не са изложили никакви аргументи в това отношение, по своя инициатива и въз основа на информацията, с която разполага, Комисията все пак следва да провери дали са изпълнени условията за тази дерогация в случая на предоставената чрез договора за земята помощ.

(120)

Очевидно е, че договорът за земята е бил предназначен да подпомогне нов инвестиционен проект, т.е. новото предприятие на Habidite в Alonsotegi. Към момента е било преценено, че проектът ще създаде 1 100 преки нови работни места в подпомагания район и много вероятно така също значителен брой непреки работни места в същия район. Този елемент се потвърждава от факта, че съгласно паралелния договор за жилищата, новият инвестиционен проект би допринесъл така също за постигането на целите на регионалната политика, а именно осигуряването на социално настаняване за граждани в неравностойно положение в провинция Bizkaia. Освен това нито Habidite, нито AFER group са отговаряли на условията за предприятия в затруднение по смисъла на точки 9, 10 и 11 от Насоките за ОиП към момента, когато са били подписани договорите за земята и жилищата (вж. съображение (9)). Следователно Комисията стига до заключението, че в случая на договора за земята са изпълнени условията за изключение, предвидени в последния параграф на точка 2 от Насоките от 1998 г.

(121)

Според точка 4.4 от Насоките от 1998 г. понятието регионална помощ обхваща само помощ за първоначална инвестиция, която се определя като инвестиция в дългосрочен капитал, свързан с изграждането на ново предприятие, разширяването на съществуващо предприятие или започването на дейност, включваща основна промяна на производствения процес на съществуващо предприятие. Отпуснатата помощ по договора за земята отговаря на това определение, тъй като помощта е била отпусната в подкрепа на създаването на нов инвестиционен проект в Alonsotegi.

(122)

Според точка 4.5 от Насоките от 1998 г. помощта за първоначална инвестиция следва да бъде предназначена единствено за покриване на допустимите инвестиционни разходи и, следователно, максималният размер на регионалната помощ е определен като процент от допустимите инвестиционни разходи. Според точки 4.5 и 4.6 от Насоките от 1998 г. категорията „допустими разходи“ на даден нов инвестиционен проект включва земя, сгради и съоръжения/машини, както и някои категории нематериални инвестиции (патенти, лицензи, ноу-хау) в размер до 25 % от стандартната база в случай на големи предприятия.

(123)

Следователно първо трябва да бъдат определени допустимите разходи по проекта на Habidite в Alonsotegi към 15 декември 2006 г.

(124)

Тъй като помощта, свързана с договора за земята, не е отпусната въз основа на предварително подадено заявление за помощ, по това време получателят на помощта не е представил информацията, която е необходима за установяването на допустимите разходи в даден нов инвестиционен проект в случаите на регионална помощ. Информацията, която е била на разположение на Diputación по въпроса с допустимите разходи, е посочена в съображение (12) по-горе, както следва:

Земя

4,8 млн. EUR

Промишлена сграда

22,5 млн. EUR

Адаптиране на земята (urbanización)

4,04 млн. EUR

Инсталации

24,0 млн. EUR

Общо

55,34 млн. EUR

(125)

Посочените категории разходи действително могат да се считат за „допустими разходи“ по смисъла на точка 4.5 от Насоките от 1998 г. Освен това, тъй като помощта, свързана с договора за земята, е била пряко свързана със закупуването и адаптирането за промишлено използване на земята за новия инвестиционен проект, тя удовлетворява също така и това изискване, произтичащо от точка 4.5 от Насоките от 1998 г.

(126)

Според точка 4.10 от Насоките от 1998 г. помощта за първоначални инвестиции следва да бъде обвързана с поддържането на въпросната инвестиция за минимален период от 5 години. Макар че това условие не е изрично наложено на Habidite в контекста на договора за земята, следва да се отбележи, в контекста на паралелния договор за помощ за обучение (описан в съображение (39) по-горе), който също е сключен на 15 декември 2006 г., и по отношение на същия инвестиционен проект, че Habidite се е ангажирало да поддържа 1 100 работни места за период от най-малко 5 години. Следователно Комисията стига до заключението, че точка 4.10 от Насоките от 1998 г. също е удовлетворена.

(127)

При липсата на информация за приблизителните разходи за заплати за 1 100-те служители в предприятието на Habidite в Alonsotegi Комисията не може да направи надеждна оценка на възможната съвместимост на помощта, отпусната по договора за земята, с точки 4.11—4.17 от Насоките от 1998 г. относно създаването на работни места. Тъй като обаче помощта в договора за земята е била свързана със закупуването на земята, което е допустим разход, не е необходима оценка по точки 4.11—4.17 от Насоките от 1998 г.

(128)

Преди подписването на договора за земята инвестиционният проект на Habidite не е получавал никаква друга инвестиционна помощ, която следва да се вземе предвид за целите на оценяването на кумулативното въздействие по точка 4.18 от Насоките от 1998 г.

(129)

Точка 4.2 от Насоките от 1998 г. гласи, че схемите за помощ трябва да изискват подаването на заявление за помощ преди започването на работите по инвестиционния проект. Целта на тази разпоредба е да се гарантира, че регионална помощ се отпуска само ако има потвърдимо стимулиращо въздействие: ако работата по даден проект е започнала преди подаването на заявление за помощ, отпуснатата впоследствие регионална помощ очевидно не би имала стимулиращо въздействие, което ще рече, че проектът вероятно би бил осъществен дори без помощта.

(130)

По тази точка следва да се отбележи, първо, че договорът за земята е бил ad hoc мярка, а не помощ, предоставена по одобрена схема. Въпреки това стимулиращото въздействие е общ критерий за съвместимост по член 107, параграф 3, буква в) от Договора, който във всички случаи трябва да бъде потвърден за договора за земята. Въпреки че Diputación не е изтъкнала стимулиращото въздействие на тази мярка, по своя инициатива Комисията все пак следва да разгледа съответствието с това съществено важно условие за съвместимост.

(131)

Комисията счита, че условието за стимулиращо въздействие е изпълнено в случая с помощта, свързана с договора за земята, поради следните причини. Първо, макар че помощта не е била нотифицирана преди датата на предоставянето ѝ (15 декември 2006 г.), работата по проекта не е започнала преди предоставянето на помощта. Всъщност според предоставената от Diputación информация закупуването на необходимата за проекта земя, което може да се счита за начало на работата по този инвестиционен проект, е започнало едва през май 2007 г., т.е. след подписването на договора за земята на 15 декември 2006 г. Второ, фактът, че проектът на Habidite не е осъществен след прекратяването на договорите за земята и жилищата, може да се счита за потвърждение, че помощта е имала стимулиращо въздействие: без помощта проектът не е реализиран.

(132)

С точка 4.2 от Насоките от 1998 г. се изисква също така получателят на помощта да е осигурил за проекта самостоятелно финансово участие, което не включва помощ, в размер на най-малко 25 % от допустимите разходи. В случая с помощта, включена в договора за земята, това условие очевидно е изпълнено. Обявените от Diputación допустими разходи за този проект възлизат на 55 млн. EUR. Следователно Habidite е трябвало със собствени средства да финансира най-малко 25 % от тази сума, т.е. най-малко 13,75 млн. EUR. Комисията счита, че елементът на помощта в договора за земята, както е посочено в съображение (109) по-горе, не би трябвало да надхвърля 75 % от допустимите разходи — т.е. 41,25 млн. EUR — дори и в случай, в който целият размер на помощта би бил значително завишен, като се приеме, че помощта е включвала 28,2 млн. EUR действителни разходи за адаптирането на земята за промишлено използване плюс 0,98 млн. EUR (т.е. 13,41 % от общия размер от 7,3 млн. EUR на разходите за закупуването на земята според изчисленията на Diputación).

(133)

С оглед на изложеното в съображения (116)—(132) Комисията стига до заключението, че помощта, свързана с договора за земята, отговаря на условията за съвместимост според Насоките от 1998 г.

(134)

Информацията относно допустимите инвестиционни разходи, посочена в съображения (12) и (124), също показва, че инвестиционният проект на Habidite през декември 2006 г. е отговарял на условията за голям инвестиционен проект по смисъла на Многосекторната рамка от 2002 г. — общите допустими разходи за този проект превишават 50 млн. EUR. Следователно съвместимостта на помощта, свързана с договора за земята, трябва да се разгледа също така от гледна точка на съответствието ѝ с условията на Рамката от 2002 г.

(135)

Максималният интензитет на помощта, който е бил приложим за Grand Bilbao comarca през декември 2006 г., изразен като НЕП, е бил 20 %. Въз основа на точка 21 от Рамката за 2002 г. и като се вземат предвид допустимите разходи за проекта на Habidite към 2006 г., както е посочено в съображение (12), максималният интензитет на помощта, който е разрешен за този проект, следва да е бил пропорционално намален по следния начин:

Допустими разходи

Коригиран таван на помощта

До 50 млн. EUR

10 млн. EUR (20 % — регионалния таван от 50 млн. EUR)

Между 50 млн. EUR и 100 млн. EUR

0,5 млн. EUR (10 % — половината от регионалния таван от 5 млн. EUR)

Част, превишаваща 100 млн. EUR

Общо

10,5 млн. EUR

(136)

Следва, че помощта, свързана с договора за земята, би била съвместима само до общ размер от 10,5 млн. EUR и несъвместима по отношение на всяка част, превишаваща 10,5 млн. EUR. Всъщност, както е посочено в съображения (78)—(82) и (109), размерът на помощта, свързана с договора за земята, не може да бъде точно определен количествено поради спора относно действителните разходи, които е трябвало да бъдат направени от BIZKAILUR за изпълнение на договорните му задължения по закупуването и адаптирането за промишлено използване на парцела земя за създаването на предприятието на Habidite в Alonsotegi — спор, по който Комисията не може да даде информирано окончателно становище.

(137)

Първият компонент на помощта би представлявал 13,21 % от действителните разходи, направени от BIZKAILUR за закупуването на земята. Diputación твърди, че тези действителни разходи биха възлезли на обща сума от 7,3 млн. EUR, но Habidite счита, че тази оценка е завишена. Отбелязва се също така, че според предоставената от самото Diputación информация (вж. съображение (12)), в определен момент разходите за закупуване на земята са били изчислени на 4,8 млн. EUR. Накрая, изчислените през ноември 2008 г. разходи за закупуване на земята, посочени в бизнес плана на Habidite, който е подаден със заявлението му за регионална помощ през 2008 г., са били 5,5 млн. EUR.

(138)

Що се отнася до втория елемент на помощта, а именно общия размер на действителните разходи, направени от BIZKAILUR за адаптирането за промишлено използване на въпросния парцел земя, Diputación ги оценява на 28,5 млн. EUR през март 2009 г., като заявява също така, че в даден момент тези разходи са били оценени на едва 4,04 млн. EUR (вж. съображение (12)).

(139)

В заключение, въз основа на наличната информация не може да се изключи с абсолютна сигурност, че помощта, свързана с договора за земята, не би надвишила допустимия размер за този проект от 10,5 млн. EUR.

(140)

В точка 24 от Рамката от 2002 г. са определени допълнителни условия за съвместимост на мерките, когато размерът на помощта превишава максималната допустима помощ за инвестиция от 100 млн. EUR в същия подпомаган район. В нашия случай, въз основа на точка 21 от Рамката от 2002 г. максималната разрешена помощ за инвестиция от 100 млн. EUR в Gran Bilbao comarca към декември 2006 г. е била 15 млн. EUR (състояща се от 10 млн. EUR, представляващи 20 % от първите 50 млн. EUR, плюс 5 млн. EUR, представляващи 10 % от следващите 50 млн. EUR).

(141)

Както вече беше обяснено в съображения (78)—(82), въз основа на наличната информация общият размер на помощта, свързана с договора за земята, не може да бъде точно определен количествено. Въпреки това Комисията не може да изключи, че размерът на помощта може да е превишил тавана от 15 млн. EUR. При тези обстоятелства Комисията провери дали в случая на договора за земята са били изпълнени двете допълнителни условия за одобряване на такава помощ.

(142)

Първото условие е получателят на помощта да не е превишил 25 % от продажбите на въпросния продукт преди или след инвестицията. Второто условие е, че създаденият производствен капацитет от инвестиционния проект не трябва да превишава 5 % от съответния пазар. Според точка 24 от Рамката от 2002 г. съответните държави членки носят тежестта за доказване на изпълнението на тези условия. В настоящия случай испанските органи не предоставиха информация, която да даде възможност на Комисията да провери дали всяко от тези две допълнителни условия е било изпълнено.

(143)

Въпреки това, въз основа на прогнози за пазарните проценти, предоставени от Habidite през ноември 2008 г. за целите на получаването на регионална помощ през 2008 г. (вж.съображение (87)), дружеството е определило своя собствен дял от целия испански пазар на строителство на къщи (свободен пазар с включен сегмент на социално настаняване) на [0,1—1,0] % през 2011 г., т.е. след добавянето на новия производствен капацитет посредством разглеждания инвестиционен проект, като очакванията са били за повишение до [0,5—1,5] % от 2012 г. нататък. Ако се разглежда само баският пазар, делът на Habidite през 2011 г. на свободния сегмент от строителния пазар би бил [0,1—1,0] % с очакване за покачване до [2,0—3,0] % от 2014 г. нататък.

(144)

Предвид тези изчисления, които не се поставят под съмнение от никоя друга информация на разположение на Комисията, може да се допусне, че през декември 2006 г. Habidite не би превишило таваните за пазарен дял и капацитет, определени в точка 24 от Рамката за 2002 г. по отношение на инвестицията, подпомогната с договора за земята.

(145)

В заключение условията за съвместимост според Рамката от 2002 г. също биха били удовлетворени за частта от помощта, свързана с договора за земята, която не превишава разрешения размер от максимум 10,5 млн. EUR. Помощта, която превишава този таван, не би била съвместима с Договора, тъй като не би изпълнила условията за съвместимост според Насоките от 1998 г. и Рамката от 2002 г.

(146)

Тъй като помощта не е била изплатена и възстановяване не е необходимо, тези заключения относно съвместимостта на помощта, свързана с договора за земята, са достатъчни за целите на настоящото решение.

(147)

Комисията обръща внимание на компетентните испански органи върху факта, че включената в договора за земята помощ трябва да бъде взета предвид при разглеждането на съответствието с правилата за кумулиране на помощта с оглед на регионалната помощ за 2008 г., предоставена от баското правителство за същия проект. Това е необходимо също така, като се има предвид, че както помощта по договора за земята, така и регионалната помощ за 2008 г. обхващат допустими разходи за закупуването и адаптирането на същия парцел земя. Отбелязва се отново, че работите по този инвестиционен проект са започнали през май 2007 г., а заявлението за регионална помощ за 2008 г. е подадено през 2008 г.

(148)

Както е посочено в съображения (93)—(107), включената в договора за жилищата помощ понижава рисковете за първоначалната инвестиция, като обезпечава продажбата на значителна част от първоначалната продукция на новото предприятие, и също така предоставя предимство на Habidite пред други конкуренти, тъй като Habidite без публичен търг е получило договор за доставка на 1 500 жилища на публичните органи, които да се продават при полузащитен режим. Свързаната с договора за жилищата помощ е определена като печалбата, която Habidite би извлякло от закупуването на 1 500 къщи от Diputación и BIZKAILUR, а именно разликата между цената, на която последното би продало къщите, и собствените разходи на Habidite за производството на тези къщи.

(149)

Според Насоките от 1998 г. регионалната помощ е свързана с допустими разходи. Макар че е вярно, че точка 4.2 от тези Насоки не ограничава формите, в които може да бъде предоставена помощта, от точка 4.5 и от цялото съдържание на Насоките става ясно, че инвестиционната помощ трябва да подпомага допустими инвестиционни разходи. Според точка 4.5 от същите Насоки за целите на предоставянето на регионална помощ могат да се вземат предвид само разходи за закупуване на активи като земя, сгради и съоръжения/машини. Според точка 4.6 чрез регионална помощ могат да се подпомагат също така и други разходи като такива за придобиването на патенти, лицензи и ноу-хау.

(150)

Предвид характера ѝ обаче помощта, отпусната чрез договора за жилищата, не подпомага такива допустими разходи. Предназначението на тази помощ по-скоро е да намали текущите разходи за дейността на получателя на помощта. Според точка 4.15 от Насоките от 1998 г. като общо правило оперативната помощ е забранена и само по изключения се допуска в региони, които са подпомагани по член 107, параграф а) от Договора. Проектът на Habidite обаче е трябвало да бъде осъществен в район, който е подпомагат по член 107, параграф 3, буква в), а не по член 107, параграф 3, буква а) от Договора.

(151)

Следователно Комисията стига до заключението, че включената в договора за жилищата помощ отговаря на изискванията за оперативна помощ, която според точка 4.15 от Насоките от 1998 г. не би била съвместима с Договора.

VIII.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(152)

С оглед на горната оценка в съображения (63)—(151) и без да се засягат каквито и да било допълнителни констатации по отношение на съвместимостта със законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки, Комисията стига до заключението, че договорът за земята и договорът за жилищата включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(153)

В случая на договора за земята помощта се състои от два компонента:

а)

пропусната лихва за заем в общ размер на разходите, направени от BIZKAILUR за закупуването на земята за проекта на Habidite, който е трябвало да бъде предоставен без лихва за период от 7 години с гратисен период от 4 години. Тази пропусната лихва възлиза на НЕП в размер на 13,41 % от разходите за закупуване на земята, направени от BIZKAILUR въз основа член 1, точка ii) от втора част от договора за земята;

б)

общите разходи, които BIZKAILUR е щяло да направи за адаптирането за промишлено ползване на въпросния парцел земя, с площ от най-малко 101 430 m2, както е посочено във член 1, точка iii) от втора част от договора за земята.

(154)

В случая на договора за жилищата елементът на помощта включва печалбата, която са щели да получат Habidite и AFER group от продажбата на 1 500-те къщи, поръчани от Diputación и BIZKAILUR, което означава разликата между цената, на която последното е трябвало да продаде къщите съгласно условията на договора за жилищата, и разходите, направени от Habidite за строителството им.

(155)

Наличната информация не дава възможност за точно количествено определяне на размерите на помощта, включена в договорите за земята и жилищата. За целите на настоящото решение обаче количествено определяне на помощта не е необходимо: помощта не е била изплатена и, следователно, няма нужда да се възстановява.

(156)

Подчертава се също така, че договорите за земята и жилищата са свързани с незаконосъобразна помощ. Свързаната с двата договора помощ е предоставена на 15 декември 2006 г. в нарушение на предвиденото в Договора задължение за предварително уведомяване. С оглед на решението по делото на CELF/SIDE  (56) последващото нотифициране на двата договора и констатацията за частична съвместимост на включената в договора за земята помощ до разрешения размер от 10,5 млн. EUR не отстраняват незаконосъобразния характер на помощта. Комисията изисква компетентните испански органи да понесат всички необходими правни последици от незаконосъобразния характер на помощта, включена в договорите за земята и жилищата.

(157)

Предоставената чрез договора за земята помощ е съвместима с Договора съгласно Насоките от 1998 г. и Рамката от 2002 г. до разрешения размер от 10,5 млн. EUR. Частта от предоставената по договора за земята помощ, която може да превишава този разрешен размер, не е съвместима с Договора.

(158)

Предоставената чрез договора за жилищата помощ представлява оперативна помощ, която не е съвместима с Договора в своята цялост според точка 4.15 от Насоките от 1998 г.

(159)

Констатациите в настоящото решение относно наличието на помощ в договора за земята са от значение за регионалната помощ за 2008 г., предоставена от баското правителство за същия инвестиционен проект. Отбелязва се, че работата по този инвестиционен проект е започнала през май 2007 г., което ще рече — преди подаването на заявление за регионална помощ за 2008 г.

(160)

Получателите на помощта, предоставена чрез договорите за земята и жилищата, са Habidite Technologies País Vasco S.A. и AFER group, които са страни по договорите за земята и жилищата и са свързани по силата на член 3, параграф 2 и член 3, параграф 3, точка 3 от приложението към Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микропредприятията, малките и средните предприятия (57),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Двата договора, нотифицирани от Кралство Испания на 15 април 2009 г. и сключени на 15 декември 2006 г. между Diputación Foral de Bizkaia и BIZKAILUR S.A., от една страна, и Habidite Technologies País Vasco S.A. и AFER group, от друга страна, включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

Член 2

Включената в нотифицираните договори помощ е незаконосъобразна, тъй като е предоставена преди да бъде изпълнено задължението за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора.

Член 3

Свързаната с договора за земята помощ включва:

а)

пропуснатата лихва от Diputación и BIZKAILUR за безлихвен заем в размер на действителните разходи за закупуването на земята, който е трябвало да бъде погасен след гратисен период от четири години на четири равни годишни вноски от по 25 % всяка. НЕП на подобен безлихвен заем би бил 13,41 % от действителните разходи, направени от BIZKAILUR за закупуването на земята за този проект въз основа на член 1, точка ii) от втора част от договора за земята;

б)

общите действителни разходи, които BIZKAILUR е щяло да направи за адаптирането за промишлено използване на земята, която е трябвало да бъде закупена за този проект, с площ от най-малко 101 430 m2, както е посочено във втора част, член 1, точка iii) от договора за земята.

Член 4

Свързаната с договора за жилищата помощ се състои от печалбата, която биха получили Habidite и AFER group от продажбата на 1 500-те къщи, поръчани от Diputación Foral de Bizkaia и BIZKAILUR S.A. по разглеждания договор. Тази печалба се определя като разликата между получената от Habidite цена от BIZKAILUR въз основа на член А, буква д) от посочения договор и собствените разходи на Habidite за построяването на 1 500-те къщи.

Член 5

Включената в договора за земята помощ е съвместима с Договора съгласно Насоките за национална регионална помощ от 1998 г. и Многосекторната рамка за регионална помощ за големи инвестиционни проекти от 2002 г. до разрешения размер от 10,5 млн. EUR. Помощта, която превишава този таван, е несъвместима с Договора.

Член 6

Включената в договора за жилищата помощ не е съвместима с Договора съгласно точка 4.15 от Насоките за национална регионална помощ от 1998 г., тъй като представлява оперативна помощ.

Член 7

Адресат на настоящото решение е Кралство Испания.

Съставено в Брюксел на 27 юни 2012 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател


(1)  Считано от 1 декември 2009 г. членове 87 и 88 от Договора за ЕО стават съответно членове 107 и 108 от ДФЕС. По същество двете групи разпоредби са идентични. За целите на настоящото решение позоваванията на членове 107 и 108 от ДФЕС следва да се разбират като позовавания съответно на членове 87 и 88 от Договора за ЕО.

(2)  Решение C(2009) 9310 окончателен на Комисията от 2 декември 2009 г. (ОВ C 61, 12.3.2010 г., стр. 6).

(3)  Вж. бележка под линия 2 по-горе.

(4)  Вж. бележка под линия 2 по-горе.

(5)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

(6)  http://www.azpiegiturak.bizkaia.net/index.php?option=com_content&task=view&id=140&Itemid=185.

(7)  Вж. http://www.grupoafer.com.

(8)  Без да се включва новосъздаденото Habidite Technologies Alonsotegi S.A., за чието основаване са сключени нотифицираните договори.

(9)  поверителна информация.

(10)  ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(11)  Вж. Решение на Комисията от 17 май 2000 г. относно държавна помощ N 773/99 — Испания, с което се одобрява картата на националната регионална за помощ за Испания за периода 2000—2006 г. Решението може да се намери на адрес: http://ec.europa.eu/eu_law/state_aids/comp-1999/n773-99.pdf.

(12)  Според бизнес плана на Habidite, който е бил на разположение към момента на сключването на нотифицираните договори (без дата), във връзка с този продукт са поискани общо 56 патента. Страните не посочиха дали поисканите патенти са предоставени. Допълнителна информация за характеристиките на строителните модули на Habidite е на разположение на уебсайта на Habidite,http://www.habidite.com/descripcion.html.

(13)  BOPV (Официален вестник на Страната на баските) № 2006/138, стр. 15396.

(14)  BOPV № 2004/160, стр. 15872.

(15)  BOE (Boletín Oficial del Estado) № 80 от 3.4.1985 г., стр. 8945.

(16)  Въз основа на представената от Diputación информация на 23 септември 2009 г. преди откриването на официалната процедура по разследване.

(17)  Вж. бележка под линия 2 по-горе.

(18)  Вж. съединени дела T-116/01 и T-118/01 P&O European Ferries (Bizkaia) и Diputación Foral de Bizkaia срещу Комисията [2003 г.], Recueil, стр. II-2957.

(19)  ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(20)  ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3.

(21)  ОВ C 83, 7.4.2009 г., стр. 1, консолидирана версия.

(22)  Публикувана в Официалния бюлетин на Страната на баските № 194 от 8.10.2007 г.

(23)  Дело C 379/1998 PreussenElektra [2001 г.], Recueil, стр. I-2099.

(24)  B.O.E. 96, 22.4.1986 г.

(25)  ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

(26)  ОВ C 239, 25.3.2001 г., стр. 9.

(27)  Вж. www.behargintza.net/home2/Bizkaiamedia/Contenido_Noticia.asp?TNo_Codigo=0&Not-Codigo=1196&Tem_Codigo=7&Texto=plan%foral%20vivienda.

(28)  Информация, получена от Habidite от данните, публикувани от Ministerio de Fomento (Министерството на развитието на Испания), на разположение на www.fomento.gob.es/BE2/sedal/35101000.XLS.

(29)  ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(30)  Дело MF 12/2009 Habidite — Испания, висящо към датата на настоящото решение.

(31)  Вж. например Решение на Комисията относно държавна помощ C 19/2006 Javor Pivka Lesna Industrija d.d., ОВ L 29, 2.2.2008 г., стр. 16.

(32)  Вж. бележка под линия 18.

(33)  Вж. бележка под линия № 18.

(34)  Вж. например Решение на Комисията относно държавна помощ C 19/2006 Javor Pivka Lesna Industrija d.d., ОВ L 29, 2.2.2008 г., стр. 16.

(35)  Дело C-199/06 CELF/SIDE [2008 г.], Сборник стр.I-469.

(36)  ОВ C 119, 22.5.2002 г., стр. 22.

(37)  Вж. бележка под линия 18.

(38)  Вж. напр. дело C-278/00 Гърция срещу Комисията [2004 г.], Recueil, стр. I-3997, параграф 50, C-482/99 Франция срещу Комисията [2002 г.], Recueil, стр. I-4397 и съединени дела C-328/99 и C-399/00 Италия срещу Комисията (SIM 2 Multimedia) [2003 г.], Recueil, стр.I-4035, параграф 33.

(39)  Вж. http://www.azpiegiturak.bizkaia.net/index.php?option=com_content&task=view&id=397&Itemid=492.

(40)  Дело C-482/99 Франция срещу Комисията [2002 г.], Recueil, стр.I-4397.

(41)  http://ec.europa.eu/competition/state_aid/legislation/reference_rates.html.

(42)  ОВ C 273, 9.9.1997 г., стр. 3.

(43)  Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1). Всъщност методиката за изчисляване на референтния лихвен процент и на лихвения процент за възстановяване е била изменена едва през 2008 г., като са въведени допълнения/проценти, които да се добавят към референтния лихвен процент с цел да се отрази рисковият профил на получателя на помощта и равнището на обезпеченост — вж. Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти, ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6.

(44)  Вж. напр. Дело 730/79 Phillip Morris Holland срещу Комисията [1980 г.], Recueil, стр. 2671, параграф 11 и Дело C-259/85 Франция срещу Комисията [1987 г.], Recueil, стр. 4393, параграф 24.

(45)  Вж. напр. Дело C 102/87 Франция срещу Комисията (SEB) [1988 г.], Recueil, стр. 4067 и дело C-310/99 Италианската република срещу Комисията [2002 г.], Recueil,I-289, параграф 85.

(46)  ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

(47)  Вж. съображение 32 от решението за откриване.

(48)  Вж. http://legislacion.derecho.com/acuerdo-11-junio-2009-tribunal-vasco-de-cuentas-publicas-2231134.

(49)  Вж. съединени дела T-116/01 и T-118/01 P&O European Ferries (Vizkaya) S.A. и Diputación Foral de Vizkaya срещу Комисията [2003 г.], Recueil, стр. II-2957, по-специално съображения 109—139. Решението е потвърдено при обжалването в тази част от оценката с решение на Съда на Европейския съюз от 1 юни 2006 г.

(50)  Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (ОВ C 83, 7.4.2009 г., стр. 1).

(51)  ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(52)  Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора, ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3.

(53)  Вж. Решение на Комисията от 17.5.2000 г. по Дело за държавна помощ N 773/99 Испания — регионална карта за 2000—2006 г., текстът е на разположение на http://ec.europa.eu/eu_law/state_aids/comp-1999/n773-99.pdf.

(54)  ОВ C 74, 10.3.1998 г., стр. 9.

(55)  ОВ C 70, 19.3.2002 г., стр. 8.

(56)  Вж. бележка под линия 34 по-горе.

(57)  ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.


30.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 119/30


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 25 юли 2012 година

относно дело за държавна помощ SA.29064 (11/C, ex 11/NN) — Диференцирани данъчни ставки върху пътуване с въздушен транспорт, приведени в действие от Ирландия

(нотифицирано под номер C(2012) 5037)

(само текстът на английски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2013/199/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените разпоредби (1) и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

(1)

През 2009 г. Комисията получи жалба във връзка с държавна помощ от въздушен превозвач (наричан по-нататък „жалбоподател“) по отношение на редица аспекти на данък за облагане на пътуване с въздушен транспорт, приведен в действие от Ирландия, включително диференцирани данъчни ставки, приложими за полети до дестинации, намиращи се на разстояние най-много 300 км от летище Дъблин, за които се твърди, че поставят Aer Arann в благоприятно положение.

(2)

С писмо от 13 юли 2011 г. Комисията информира Ирландия, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора, по отношение на диференцираните данъчни ставки, прилагани съгласно ирландския данък върху пътуване с въздушен транспорт. Комисията поиска от ирландските органи да изпратят копие от решението до бенефициерите.

(3)

На 9 август 2011 г. и на 5 септември 2011 г. въздушният превозвач Ryanair Ltd. (наричан по-нататък „Ryanair“) изпрати писма по отношение на решението на Комисията да открие процедурата. Комисията отговори на тези писма на 5 октомври 2011 г. На 17 октомври 2011 г. Ryanair изпрати друго писмо.

(4)

След удължаване на срока за отговор ирландските органи представиха наблюденията си по решението на Комисията на 15 септември 2011 г.

(5)

На 18 октомври 2011 г. решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят наблюденията си по мярката.

(6)

На 17 ноември 2011 г. Ryanair изпрати отговора си на поканата. С писмо от 28 ноември 2011 г. Комисията попита Ryanair дали писмото на Ryanair съдържа поверителна информация и дали тя може да бъде разкрита на ирландските органи. С писмо от 30 ноември 2011 г. Ryanair потвърди, че писмото от 17 ноември 2011 г. може да бъде изпратено до ирландските органи.

(7)

С писмо от 12 декември 2011 г. Комисията изпрати мнението на Ryanair до ирландските органи, които предоставиха своите мнения по него на 13 януари 2012 г.

2.   ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА

(8)

Считано от 30 март 2009 г. ирландските органи въведоха акциз върху въздушния транспорт на пътници. Националното правно основание за акциза е дял 55 от Закона за финансите (№ 2) от 2008 г., чрез който се въвежда акциз, наречен „данък върху пътуването с въздушен транспорт“, който въздушните превозвачи са задължени да плащат по отношение на „всяко отпътуване на пътник със самолет от летище“, намиращо се в Ирландия (3). Данъкът е дължим от момента, в който пътник отпътува от летище със самолет, който може да превози над 20 пътници и не се използва за държавни или военни цели. Въпреки че данъкът, in fine, трябва да бъде прехвърлен на пътниците посредством цената на билета, именно въздушните превозвачи са облагани с него и са задължени да го плащат (4).

(9)

В момента на въвеждането си данъкът беше определен въз основа на разстоянието между летището, в което е започнало пътуването, и летището, в което то е завършило, в размер на i) 2 EUR в случай на пътуване от летище до дестинация, намираща се на разстояние най-много 300 км от летище Дъблин, и ii) 10 EUR във всички други случаи.

(10)

След разследване от Комисията по отношение на евентуално нарушение на Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (5) и на член 56 от Договора относно свободното предоставяне на услуги, считано от 1 март 2011 г. ставките бяха променени, така че за всички отпътувания се прилага единна данъчна ставка в размер на 3 EUR, независимо от пропътуваното разстояние. (6)

3.   ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ОФИЦИАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ

(11)

Комисията откри официалната процедура по разследване по отношение на по-ниската данъчна ставка, която се прилага за някои трасета през периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г., тъй като смята, че тя вероятно представлява държавна помощ, и има съмнения относно съвместимостта с вътрешния пазар.

(12)

В оценката си дали мярката е селективна в съответствие с установената съдебна практика (7) Комисията първо анализира съответната референтна данъчна система и след това анализира дали мярката представлява дерогация от тази система и ако е така, дали Ирландия е показала, че дерогацията следва по характер и логика данъчната система.

(13)

Тя стигна до заключението, че в конкретния случай референтната система е облагането с данъци на пътници във въздушен транспорт, които отпътуват от летище, намиращо се в Ирландия.

(14)

Комисията отбеляза, че данъчната система за пътуване с въздушен транспорт предвижда една обща или нормална ставка, приложима за почти всички полети, и една намалена ставка за полети до дестинации, намиращи се на разстояние най-много 300 км от летище Дъблин. Тя установи, че нормалната ставка представлява референтната система, а намалената ставка, приложима за ясно разграничена категория полети, изглежда изключение от референтната система.

(15)

Комисията изрази съмнения дали намалената ставка е оправдана въз основа на разстоянието от точката на отпътуване и крайната дестинация на пътуването.

(16)

Първо, ставката не е приложима въз основа на действителната продължителност на пътуването, а въз основа на разстоянието между летище Дъблин и дестинацията.

(17)

Второ, структурата и обективният характер на данъка не изглеждат да са свързани с разстоянието на полета, а с факта, че се отпътува от ирландско летище. Връзката с данъчния орган, данъчното събитие (отпътуването от ирландско летище) и отрицателните външни последици за ирландското общество (шум и замърсяване на въздуха) са съвсем същите за всички пътници, които отпътуват от ирландско летище, независимо от дестинацията на полета и на пропътуваното разстояние. Съответните въздушни превозвачи се намират в едно и също правно и обстоятелствено положение като останалите относно тази цел.

(18)

Трето, данъчната система не се характеризира с ясно изразено диференциране на данъчното равнище по отношение на разстоянието на полетите, а определя само две ставки: една за полети на много къси разстояния и друга за всички останали полети. Този критерий изглежда облагодетелства полетите в рамките на Ирландия и до някои западни части на Обединеното кралство и следователно представлява разграничение между националните полети и тези в Съюза. В конкретния случай ирландските органи изтъкнаха, че по-висока такса за дестинации, за които се прилага по-ниската ставка, би била непропорционална по отношение на цената. Комисията установи, че цената на билетите за вътрешни дестинации не е задължително по-ниска от тази на полетите до други дестинации в Съюза. По този начин по-ниската данъчна ставка не изглеждаше обоснована от характера и логиката на данъчната система на пътуването с въздушен транспорт и следователно изглеждаше селективна мярка.

(19)

Тъй като всички останали критерии в член 107, параграф 1 от Договора също бяха изпълнени, мярката изглежда представлява държавна помощ за въздушните превозвачи, обслужвали трасетата, възползващи се от намалената ставка.

(20)

Помощта не изглеждаше да попада в обхвата на никои насоки за съвместимост на държавна помощ, издадени от Комисията. Тъй като изглежда представляваше оперативна помощ, въвеждаща дискриминиращо разграничение между полетите в Съюза, тя не можеше да се смята за пряко съвместима помощ съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора. Освен това помощта не попадна в рамките на нито едно друго изключение, посочено в член 107, параграф 2 или 3 от Договора.

(21)

Следователно Комисията изрази съмнения относно съвместимостта с вътрешния пазар на мярката за помощ и в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (8) реши да открие официалната процедура по разследване, като покани Ирландия и други заинтересовани страни да представят мненията си.

4.   МНЕНИЯ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

(22)

В отговор на известието в Официален вестник  (9) Комисията получи мнения от ирландските органи и от Ryanair.

4.1.   Мнения на ирландските органи

4.1.1.   Данъкът е данък върху потребителите

(23)

Ирландските органи посочват, че характерът на данъка върху пътуването с въздушен транспорт е по същество данък върху клиента. За улесняване на прилагането ирландските органи са задължили всеки въздушен превозвач да плати в Службата по приходите съответната сума на пътник, отпътуващ от ирландско летище и превозван от този превозвач. Въздушните превозвачи обаче могат да прехвърлят данъка и да го събират от пътниците си.

(24)

Освен това данъкът върху въздушния транспорт обикновено се посочва в цената на билета и/или в общите условия на превозвачите като данък или такса, заедно с други данъци и такси. Съответно данъкът не предоставя предимство на никой въздушен превозвач, тъй като е само още една такса, данък или налог, който се събира ефективно от потребителя.

4.1.2.   Липса на предимство за конкретни превозвачи

(25)

Ирландските органи твърдят, че предоставянето на предимство на конкретни превозвачи е предпоставка данъкът върху пътуването с въздушен транспорт да попадне в определението на член 107, параграф 1 от Договора. Според ирландските органи, при положение че данъкът върху пътуването с въздушен транспорт е по същество данък върху потреблението, независимо дали се прилага в размер на 10 EUR или на 2 EUR, е трудно да се разбере как данъкът предоставя предимство на конкретни превозвачи.

(26)

Няма спор, че всички въздушни превозвачи, независимо дали са задължени да налагат данъчна ставка в размер на 10 EUR или на 2 EUR, са равнопоставени. Въпросът, който възниква, е дали се предоставя предимство на въздушните превозвачи, които колективно трябва да налагат данъчна ставка в размер само на 2 EUR. Според ирландските органи единственият реалистичен сценарий, при който данъкът за пътуване с въздушен транспорт може да представлява помощ, е ако въздушните превозвачи, обслужващи трасета до дестинации на разстояние най-много 300 км от летище Дъблин, са задължени да събират данък за пътуване с въздушен транспорт в размер на 10 EUR, но могат да запазят разликата между ставката в размер на 10 EUR и тази в размер на 2 EUR. Това обаче не е така. В това отношение е важно да се посочи, че при създаването на въпросния данък ирландските органи не са имали предвид конкретен въздушен превозвач или бизнес модел.

4.1.3.   Няма предимство за ирландските въздушни превозвачи

(27)

Първо, следва да се отбележи, че Ирландия вече не разполага с национален въздушен превозва per se, предвид факта, че държавата е прехвърлила дела си в дружеството Aer Lingus, което първоначално беше националният държавен въздушен превозвач, така че сега разполага с миноритарно дялово участие.

(28)

Ако данъкът имаше ефект върху ирландските въздушни превозвачи, този ефект щеше да е много различен за всеки от въздушните превозвачи. Ирландските органи твърдят, че трасетата в Съюза, които подлежат на по-високата ставка в размер на 10 EUR, се обслужват в голямата си част от същите ирландски въздушни оператори. В съответния период трите въздушни превозвачи притежават около [93-97] (10) % от пазара на полети, за които се прилага по-ниската ставка, но те доминират и на пазара на пътуване с въздушен транспорт в Съюза, като притежават [82-87] (10) % от всички такива полети в Съюза.

(29)

По-специално ирландските органи изтъкват, че изтъкнатото от Ryanair неблагоприятно положение очевидно е несъстоятелно, тъй като Ryanair отговаря за приблизително [56-63] (10) % от пътниците, превозвани по трасетата, за които се прилага по-ниската ставка (вж. таблица 1).

Таблица 1

Пазарни дялове на ирландските въздушни превозвачи за трасета, тръгващи от ирландски летища

Пазарни дялове

 

Най-много 300 км

Над 300 км (11)

Ryanair

[56-63] (*) %

[42-47] (*) %

Aer Lingus

[16-23] (*) %

[35-40] (*) %

Aer Arann

[10-17] (*) %

[0,5-2,5] (*) %

ОБЩО

[93-97] (*) %

[82-85] (*) %

Източник:

Информация, предоставена от Ирландия въз основа на цифри, предоставени от трите ирландски въздушни превозвачи и данни от Централната статистическа служба.

(30)

Таблица 1 показва, че единственият превозвач, който може да бъде определен за национален превозвач предвид миноритарния дял на държавата (Aer Lingus), има много по-голям дял от полетите, за които се прилага по-високата ставка ([35-40] (*) %), отколкото от полетите, за които се прилага по-ниската ставка ([16-23] (*) %). Следователно ако по-ниската данъчна ставка имаше ефект върху въздушните превозвачи, Aer Lingus щеше да е в значително неблагоприятно положение.

(31)

По отношение на Aer Arann, за който жалбоподателят също твърди, че се ползва от предполагаемата помощ, ирландските органи твърдят, че през периода 2007—2010 г. той преминава през значително намаление на оборота и на броя пътници. След въвеждането на данъка Aer Arann отчита загуби в размер на 18 млн. EUR. Следователно изглежда, че превозвачът е най-печеливш преди въвеждането на данъка. Ирландските органи изтъкват също, че има само едно вътрешно трасе, по което жалбоподателят и Aer Arann са конкуренти, и че по това трасе [37-42] (*) % от полетите се обслужват от жалбоподателя. За полети до чуждестранни дестинации, които се ползват от по-ниската ставка (западни части на Обединеното кралство), жалбоподателят обслужва над [37-42] (*) % от редовните полети, докато Aer Arann и Aer Lingus имат по-ниски дялове.

(32)

Освен това, неирландските въздушни превозвачи винаги са имали свободата да обслужват полети, за които се прилага по-ниската ставка. В този контекст не съществува свобода на действие за държавата. Ирландските органи изтъкват, че ако имаше предимство в обслужването на полети, за които се прилага по-ниската ставка, чуждестранни (неирландски) превозвачи щяха да изберат да обслужват тези полети. Липсата на чуждестранни въздушни превозвачи, обслужващи тези полети, сочи, че от по-ниската ставка не произтича предимство.

4.1.4.   По-ниската ставка е въведена с цел да се избегне данъчна ставка, която не е пропорционална по отношение на цената на билета

(33)

Ирландските органи подчертават, че целта на диференцирането на ставките е да се въведе елемент на пропорционалност в равнището на данъците по отношение на разстоянието, тъй като цените обикновено са по-ниски за по-близки дестинации. Въпреки че се приема, че не съществува идеално съотношение между разстояние и цена, стана ясно, че съотношението е достатъчно, за да обоснове двустепенното разделяне на данъка. Ирландските органи смятат, че механизъм, предоставящ по-точно диференциране въз основа на разстоянието, щеше да направи системата изключително сложна и административно утежняваща.

4.1.5.   Няма нарушаване на конкуренцията

(34)

Ирландските органи изтъкват, че по-ниската данъчна ставка няма за резултат нарушаване на конкуренцията и не повлиява върху търговията. Първо, тъй като данъкът е по характер данък върху потреблението, той няма видим ефект върху въздушните превозвачи. Второ, при диференцираните данъчни ставки не се прави разлика между ирландския пазар и пазара на други държави членки. От полетите, за които се прилага по-ниската ставка, мнозинството са невътрешни (68 % в сравнение с 32 % за изцяло вътрешните полети). Трето, въздушните превозвачи извършват дейност на пазар, отворен за конкуренция, което означава, че пазарът е отворен за новодошли участници, за които по-ниската ставка се прилага при същите условия, както и за останалите въздушните превозвачи. Ако по-ниската ставка предоставяше предимство на някои превозвачи, неирландските въздушните превозвачи вероятно щяха да изберат да обслужват трасетата, за които се прилага по-ниската ставка. Липсата на новодошли участници показва, че по-ниската ставка не предоставя предимство на някои въздушни превозвачи.

4.1.6.   Всяка помощ би била помощ de minimis или би имала незначителен ефект върху съответните въздушни превозвачи

(35)

Ирландските органи твърдят, че дори и по-ниската данъчна ставка да се разглеждаше като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, тя следва да се обяви за съвместима с вътрешния пазар, тъй като би била или помощ de minimis, или при всички случаи би имала незначителен ефект върху съответните въздушни превозвачи.

4.2.   Мнения от трети страни

4.2.1.   Ryanair

(36)

По отношение на характера на държавната помощ на по-ниската данъчна ставка Ryanair се съгласява с предварителната гледна точка, изразена от Комисията в решението ѝ от 13 май 2011 г., че по-ниската данъчна ставка предоставя предимство на някои въздушни превозвачи и представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. При все това Ryanair не се съгласява с гледната точка на Комисията, че i) по-високата ставка от 10 EUR трябва да се смята за „нормалната“ ставка и че ii) дружеството Ryanair е получило предимство посредством мярката.

(37)

По отношение на установяването на „нормална“ или „стандартна“ ставка по данъчната система Ryanair твърди, че гледната точка на Комисията, че по-високата ставка в размер на 10 EUR е нормалната ставка и че всички превозвачи, за които се прилага по-ниската ставка в размер на 2 EUR, са получили предимство, е необоснована. Според Ryanair няма причина, поради която по-високата, а не по-ниската ставка, да следва да се разглежда като нормалната ставка. Нещо повече, тъй като двустепенната ставка е заменена с единна ставка, новата ставка вероятно ще е съчетание от първоначалните ставки. Следователно новата ставка би била разумният целеви показател за оценяване на всяка възможна вреда или предимства, произтичащи от двустепенната система.

(38)

Ryanair твърди още, че двустепенният данък върху пътуването с въздушен транспорт не предоставя предимство на Ryanair. При разглеждането на мярка, която може да представлява държавна помощ, Комисията трябва да вземе под внимание общите ефекти от нея върху възможния бенефициер и по-специално да приспадне всички специфични такси, които представляват тежест върху предимството, предоставено от предполагаемата помощ. През периода, в който се прилага двустепенната данъчна система, дружеството Ryanair е изплатило данъците, посочени в таблица 2.

Таблица 2

Превозвани пътници и платен данък през периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г.

Категория дестинация от летище Дъблин

Пътници, подлежащи на данък

Платен данък

Дял

Най-много 300 км в страната (ставка 2 EUR)

[…] (*)

[…] (*) EUR

[0,5-2,5] (*) %

Най-много 300 км извън страната (ставка 2 EUR)

[…] (*)

[…] (*) EUR

[1,5-4,5] (*) %

Над 300 км в рамките на ЕС

[…] (*)

[…] (*) EUR

[93-98] (*) %

Над 300 км извън ЕС

[…] (*)

[…] (*) EUR

[0,3-2,5] (*) %

ОБЩО

[…] (*)

[…] (*) EUR

100 %

(39)

Тъй като Ryanair смята, че новата единна ставка от 3 EUR следва да се смята за нормалната ставка, Ryanair следва да е платил сума в размер на […] (*) (12) EUR данък за пътуване с въздушен транспорт за периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г. Това е с […] (*) EUR по-малко от действително платената сума (вж. таблица 2). По този начин дружеството Ryanair изтъква, че не се е ползвало от предимство от по-ниската ставка, а по-скоро е понесло неблагоприятно положение.

4.3.   Наблюдения на Ирландия по коментарите от трети страни

(40)

На 13 януари 2012 г. ирландските органи предоставиха гледната си точка по мненията на Ryanair: първо, те не са съгласни с описанието на Ryanair на данъка, тъй като според тях данъкът е по същество данък върху потреблението и по-ниската данъчна ставка не предоставя предимство на въздушните превозвачи. Второ, те не могат да разберат как Ryanair може да бъде страната, която е засегната най-пряко и най-отрицателно от по-ниската ставка, особено след като на дружеството се падат [56-63] (*) % от пътниците, превозвани с полетите, които са предмет на по-ниската ставка. Трето, няма основание за твърдението, че по-ниската ставка е създадена, за да подкрепя Aer Arann. Ирландските органи не са имали конкретен превозвач предвид при създаването на данъка върху пътуванията с въздушен транспорт. Четвърто, няма логика в аргумента на Ryanair, че по-високата ставка в размер на 10 EUR не трябва да се смята за основната ставка на данъка върху пътуванията с въздушен транспорт. Съгласно двустепенната данъчна система по-високата ставка се прилага за между 85 % и 90 % от всички отпътувания. Ирландските органи заявиха отново, че са позволили дерогация от стандартната ставка в размер на 10 EUR, за да въведат елемент на пропорционалност в равнището на данъка по отношение на разстоянието.

5.   ОЦЕНКА

5.1.   Наличие на държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора

(41)

По силата на член 107, параграф 1 от Договора „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(42)

За да попадне в приложното поле на член 107, параграф 1 от Договора, дадена мярка трябва да бъде селективна (13). Когато установява дали мярка е селективна, Комисията трябва да оцени дали мярката поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ спрямо други, които биха се оказали с оглед на преследваните от споменатия режим цели в сходно обстоятелствено и правно положение. (14) Съгласно установената съдебна практика (15) данъчна мярка е prima facie селективна, ако представлява отклонение от обичайното прилагане на общата данъчна рамка.

(43)

Първо, Комисията следователно трябва да идентифицира съответната референтна данъчна система. По отношение на данъчното облагане Комисията отбелязва, че по принцип определянето на система на данъчно облагане попада в изключителната компетентност на държавите членки. При разработването на системата си на данъчно облагане ирландските органи са избрали да определят за данъчно събитие в данъка върху пътуване с въздушен транспорт отпътуването на пътник със самолет от летище, намиращо се в Ирландия. Следователно референтната система е данъчното облагане на пътниците във въздушния транспорт, отпътуващи със самолет от летище, намиращо се в Ирландия. Целта на тази система е да генерира постъпления в държавния бюджет. Заключението, че референтната система е данъчното облагане на пътниците във въздушния транспорт, отпътуващи от летище, намиращо се в Ирландия, беше потвърдено от ирландските органи в отговора им на наблюденията на третата страна.

(44)

Второ, в съответствие с установената съдебна практика (16) Комисията трябва да определи дали въпросната данъчна мярка представлява дерогация от идентифицираната референтна система.

(45)

Ryanair изтъква, че по-ниската ставка в размер на 2 EUR или като алтернатива единната ставка в размер на 3 EUR, въведена на 1 март 2011 г., следва да се разглежда като нормалната ставка в системата на данъка върху пътуването с въздушен транспорт. При все това с изключение на някои дестинации в западните части на Обединеното кралство, по-ниската ставка се прилага само за вътрешни дестинации и според ирландските органи само за 10-15 % от всички полети, които подлежат на облагане с данъка. Следователно тя не може да се разглежда като нормална данъчна ставка. По отношение на ставката в размер на 3 EUR, тя не е била в сила в момента, с който е свързано настоящото решение, и следователно не може да се разглежда за нормалната ставка в системата на данъка върху пътуването с въздушен транспорт по това време. По тези причини Комисията смята, че по-високата ставка в размер на 10 EUR е нормалната ставка в референтната система, докато намалената ставка в размер на 2 EUR, приложима за ясно ограничена категория полети, е изключение от референтната система.

(46)

Трето, Комисията трябва да разгледа дали такива изключения са обосновани от „характера или общата схема на системата“ (17) в държавата членка. Ако това е така, се смята, че мярката не предоставя селективно предимство и съответно не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. В този контекст следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика (18) относими са основните и водещи принципи на референтната система, а не тези в конкретната мярка.

(47)

Според ирландските органи по-ниската ставка е въведена, за да се внесе елемент на пропорционалност в равнището на данъка по отношение на разстоянието на полета. Комисията смята, че това разсъждение не е свързано с основните и водещи принципи на самия данък, а по-скоро с тези на самата дерогация. Структурата и обективният характер на данъка не са свързани с разстоянието на полета, а с факта на отпътуване от ирландско летище. Връзката с данъчния орган, данъчното събитие (отпътуването от ирландско летище) и отрицателните външни последици за ирландското общество от пътниците, отпътуващи от ирландско летище (например шум и замърсяване), са напълно същите, независимо от дестинацията на полета и на пропътуваното разстояние. Следователно засегнатите въздушни превозвачи са едни спрямо други в едно и също правно и обстоятелствено положение по отношение на целта.

(48)

В допълнение данъчната система не се характеризира с ясно изразено диференциране на данъчното равнище по отношение на действителната дължина на полетите. Първо, данъчната ставка не се прилага въз основа на действителната дължина на полета, а въз основа на разстоянието между летище Дъблин и дестинацията, независимо къде се е осъществило действителното отпътуване. Второ, данъчната система определя само две ставки: една за полети на много кратки разстояния от летище Дъблин и друга за всички останали полети.

(49)

Освен това дори причината за дерогацията да следва характера и логиката на данъчната система за пътуване с въздушен транспорт, Съдът е заявил, че дадено предимство трябва да е съгласувано не само с присъщите особености на разглежданата данъчна система, но и що се отнася до привеждането в действие на тази система (19). Както е посочено в съображение 47, данъчната система de facto не гарантира пропорционални ставки по отношение на действителната дължина на полета, тъй като приложимата ставка се определя въз основа на разстоянието между летище Дъблин и дестинацията, независимо от това къде се е осъществило действителното отпътуване и тъй като се прилагат само две ставки: една за полети на много кратки разстояния от летище Дъблин и друга за всички останали полети. Цената на билетите до вътрешните дестинации не е задължително по-ниска от тази на полетите до други дестинации в Съюза. Така мярката не е успяла да постигне целта си за гарантиране на пропорционалност при данъчното облагане по отношение на разстоянието на полета. В този случай нито ирландските органи, нито трета страна е изтъкнала, че ефектът от дерогацията е, че равнището на данъка de facto е пропорционално на разстоянието. Напротив, ирландските органи признават, че няма идеално съотношение между разстоянието и данъчната ставка.

(50)

Следователно Комисията не вижда причина да промени предварителната си гледна точка, че по-ниската ставка не следва логиката и общата схема на данъчната система за облагане на пътуването с въздушен транспорт. Съответно Комисията смята, че мярката е селективна и не се обосновава от характера и логиката на системата.

(51)

Разходите за данъци обикновено се поемат от предприятието.

(52)

Прилагането на данъка върху пътуването с въздушен транспорт може да засегне приходите на въздушните превозвачи, които трябва да плащат този данък, чрез увеличаване на цените на билетите, които могат да предложат на клиентите си, или намаляване на маржа при всеки билет, който продават, когато въздушните превозвачи решат да не прехвърлят данъка на клиентите. В това отношение Съдът е установил, че „тъй като летищните данъци пряко и автоматично повлияват върху цената на пътуването, разликите в данъците, платими от пътниците, ще се отразят автоматично на транспортните разходи и по този начин […] достъпът до вътрешни полети ще бъде поставен в благоприятно положение в сравнение с полетите в Общността (20).

(53)

Следователно намалената ставка за някои видове полети има по-малък ефект, отколкото нормалната ставка върху въздушните превозвачи, които предлагат този вид полети. Тези въздушни превозвачи са освободени от разхода, който по принцип трябва да поемат, и следователно прехвърлят на клиентите си и самите те понасят по-ниски разходи.

(54)

Съответно Комисията установява, че по-ниската данъчна ставка предоставя предимство на въздушните оператори, обслужващи трасетата, за които се прилага тази ставка. По-ниските разходи, които те трябва да прехвърлят на клиентите си или да понесат пряко, представляват финансови ресурси, които тези въздушни оператори могат да спестят, и следователно са подобрили икономическото им положение спрямо други въздушни превозвачи, които се конкурират на пазара на въздушния транспорт. Предимството съответства на разликата между по-ниската ставка в размер на 2 EUR и нормалната данъчна ставка в размер на 10 EUR за периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г. Комисията отбелязва, че полетите, за които се прилага по-ниската ставка, са обслужвани основно от силно свързани с Ирландия въздушни превозвачи (Aer Lingus, Aer Arann и Ryanair са основани в Ирландия и седалищата им все още се намират там). Следователно намалената ставка de facto е предоставила предимство на ирландските въздушни превозвачи в сравнение с други превозвачи от Съюза.

(55)

Комисията не може да приеме аргумента на Ryanair, че предимството е ограничено до разликата между по-ниската ставка и ставката в размер на 3 EUR, въведена на 1 март 2011 г. Тази ставка не е приложена по същото време, както по-ниската ставка и ако предимството се определя в система с една по-висока ставка и една по-ниска, прилагането на целеви показател, определен някъде между тези ставки, не обхваща цялото предоставено предимство.

(56)

Ryanair изтъква също, че дружеството се е възползвало по-малко от по-ниската ставка, отколкото Aer Arann например, тъй като повечето му полети са до дестинации, за които се прилага по-високата ставка. При все това предимството, произтичащо от прилагането на по-ниската данъчна ставка в размер на 2 EUR, е разликата между тази ставка и стандартната ставка в размер на 10 EUR. Когато прилага по-ниската ставка за някои полети, дружеството Ryanair, както и всички останали въздушни превозвачи, обслужващи полети, за които се прилага тази ставка, се е ползвало от предимство, съответстващо на разликата между двете ставки.

(57)

Ирландските органи изтъкват, че данъкът е предназначен да се прехвърли на пътниците и следователно не съществува предимство за въздушните оператори. В този контекст Комисията отбелязва, че намаляването на нормалната ставка на даден данък може да предостави селективно предимство на въздушен превозвач, който е задължен да плати намалената ставка, дори и в ситуации, в които съществува правно задължение въпросният данък да се прехвърли на клиентите (21). Комисията отбелязва също, че в конкретния случай, не е имало механизъм, който да гарантира, че данъкът действително се прехвърля, а е оставено на въздушния оператор да реши дали и как данъкът ще се прехвърли на пътниците. В жалбата си жалбоподателят всъщност е изтъкнал обратното, а именно, че не е могъл да прехвърли разходите за данъка върху клиентите си, тъй като това би имало непропорционален ефект върху цените на билетите. Следователно Комисията не е съгласна с ирландските органи, че няма предимство за въздушните оператори: онези, които са можели да използват по-ниската данъчна ставка за някои полети, са имали по-ниски разходи за предаване на клиентите си, отколкото останалите. Това е и в съответствие с практиката на Комисията по отношение на мерките за помощ, произтичащи от акциз (22), съгласно която е установено, че облекчения от тези акцизи предоставят предимство на въздушния превозвач, който трябва да плати данъка, независимо от факта, че този субект може да избере да прехвърли разхода на клиентите си.

(58)

Съответно Комисията установява, че по-ниската данъчна ставка е предоставила предимство на някои въздушни превозвачи. Предимството съответства на разликата между по-ниската ставка в размер на 2 EUR и нормалната данъчна ставка в размер на 10 EUR за периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г. Полетите, за които се прилага по-ниската ставка, са обслужвани основно от силно свързани с Ирландия въздушни превозвачи (Aer Lingus, Aer Arann и Ryanair). Следователно намалената ставка е предоставила предимство на ирландски въздушни превозвачи в сравнение с други превозвачи от Съюза.

(59)

Фактът, че ирландските органи са позволили да се приложи данъчна ставка, по-ниска от нормалната, има за резултат загуба на данъчни постъпления за държавата и следователно представлява финансиране с държавни ресурси. Тъй като решението за по-ниската ставка е взето от държавните органи, мярката се приписва на държавата.

(60)

В сравнение с конкурентите си въздушните превозвачи, ползвали по-ниската ставка, са били облекчени от загуби, които иначе е трябвало да поемат или да прехвърлят на клиентите си. Следователно по-ниската ставка на данъка върху пътуване с въздушен транспорт е подобрила икономическото им положение спрямо други предприятия, които се конкурират на пазара за въздушен транспорт, като по този начин е нарушила или рискува да наруши конкуренцията.

(61)

Когато предоставена от държава членка помощ укрепва положението на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията в рамките на Съюза, последната трябва да се разглежда като засегната от тази помощ (23). Достатъчно е получателят на помощта да се конкурира с други предприятия на пазари, отворени за конкуренция (24). Секторът на въздушния транспорт се характеризира от силна конкуренция между превозвачите от различни държави членки, по-специално след влизането в сила на третия етап на либерализацията на въздушния транспорт („трети пакет“) на 1 януари 1993 г., именно Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи (25), Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността (26) и Регламент (ЕИО) № 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно тарифите на самолетните билети и таксите за услуги за въздушен превоз (27). Следователно намалената ставка е можела да наруши търговията между държавите членки, тъй като е укрепила позицията на някои въздушни превозвачи, конкуриращи се на напълно либерализиран пазар на равнището на Съюза.

(62)

Тъй като всички критерии в член 107, параграф 1 от Договора са изпълнени, мярката представлява държавна помощ за всички въздушни превозвачи, обслужвали полети, които са се ползвали от намалената ставка.

5.2.   Законност

(63)

Като не са изпратили уведомление за мярката преди нейното привеждане в действие, ирландските органи не са изпълнили задълженията си съгласно член 108, параграф 3 от Договора. Следователно мярката за помощ представлява неправомерна държавна помощ.

5.3.   Съвместимост на помощта с Договора

(64)

Съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора помощи могат да се смятат за съвместими с вътрешния пазар, ако имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Тъй като помощта представлява оперативна помощ, която е намалила част от текущите разходи на някои въздушни превозвачи, според съдебната практика на Съда тя е принципно несъвместима с вътрешния пазар (28). Помощта не попада в обхвата на нито едни насоки за съвместимост на държавна помощ, дадени от Комисията в този контекст. По-специално, тя не се обхваща от Насоките на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (29), тъй като не е свързана със започването на никакви трасета. Ирландските органи не са изтъкнали или предоставили никаква информация, показваща, че помощта може да се смята за съвместима по силата на Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (30). Точно обратното, те са заявили ясно, че целта на данъка е да генерира постъпления, а не да защитава околната среда. Фактът, че въпросният данък няма ясна и пропорционална връзка с намаляването на енергийното потребление, замърсяването или емисиите на газове, с равнищата на шум и др. подкрепя това разсъждение. Следователно Комисията не смята, че помощта е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора.

(65)

Въпросната помощ не попада в никое от изключенията, посочени в член 107, параграфи 2 или 3 от Договора.

(66)

Освен това, дори и помощта да беше съвместима с някое от заключенията, посочени в член 107, параграфи 2 или 3 от Договора, което не е така, Съдът е установил, че процедурата съгласно членове 107 и 108 от Договора не трябва никога да има резултат, противоречащ на конкретни разпоредби от Договора. Съдът също е посочил, че тези аспекти на помощта, които нарушават конкретни разпоредби на Договора, различни от членове 107 и 108, може да са така неразривно свързани с обекта на помощта, че да е невъзможно да бъдат оценени отделно. (31) Конкретно в този случай, както е описано в съображение 10, диференцираните ставки са били обект на разследване на Комисията, което установява, че са в нарушение на Регламент (ЕО) № 1008/2008 и на член 56 от Договора относно свободното предоставяне на услуги, тъй като диференцирането е наложило по-тежки условия за предоставянето на въздухоплавателни услуги в Съюза, отколкото условията, наложени за националните услуги. Съдът е посочил изрично в решения по дела относно летищни данъци, че разпоредбите от Договора за свободното предлагане на услуги са приложими и в сектора на транспорта (32). В този случай държавната помощ произтича от самото диференциране на данъчните ставки. Тъй като данъкът и помощта представляват два елемента от една и съща данъчна мярка, те са неразривно свързани (33) и следователно държавната помощ не може да бъде отпусната, без да се наруши принципа на свободното предоставяне на услуги. Следователно помощта не може да се обяви за съвместима с Договора в никой случай, тъй като неминуемо ще наруши разпоредбите от Регламент (ЕО) № 1008/2008 и член 56 от Договора.

(67)

Следователно Комисията заключава, че помощта не може да се смята за съвместима с Договора.

6.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(68)

Комисията смята, че по-ниската ставка от данъка върху пътуването с въздушен транспорт до дестинация, намираща се на разстояние най-много 300 км от летище Дъблин, предвидена в дял 55 (2) от Закона за финансите (№ 2) и по-специално член 2, буква б) от него за периода от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г., представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Ирландия неправомерно е привела в действие държавната помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(69)

Държавната помощ не е в съответствие с никоя дерогация, предвидена в член 107, параграф 2 и 3 от Договора. Тъй като не могат да се предвидят други причини за съвместимост на дадената мярка, тя е несъвместима с вътрешния пазар.

(70)

Държавната помощ възлиза на разликата между по-ниската ставка от данъка върху пътуването с въздушен транспорт и стандартната ставка в размер на 10 EUR (т.е. 8 EUR на пътник), удържана на всеки пътник. Това засяга всички полети, осъществени от самолети, в които могат да пътуват над 20 пътници и които не се използват за държавни или военни цели, отпътуващи от летище с над 10 000 пътници годишно до дестинация, намираща се на разстояние най-малко 300 км от летище Дъблин. Бенефициерите са Ryanair, Aer Lingus, Aer Arann и други въздушни превозвачи, които Ирландия трябва да идентифицира.

(71)

В съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999, когато са взети отрицателни решения относно случаи на неправомерна помощ, Комисията трябва да изиска от съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. От Ирландия следва да се изиска да възстанови несъвместимата помощ,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държавната помощ във вид на по-ниска ставка за данък върху пътуване с въздушен транспорт за всички полети, осъществени от самолети, които могат да превозват над 20 пътници и които не се използват за държавни или военни цели, отпътуващи от летище с над 10 000 пътници годишно до дестинация, намираща се на разстояние най-много 300 км от летище Дъблин от 30 март 2009 г. до 1 март 2011 г. в приложение на дял 55 от Закона за финансите (№ 2) от 2008 г., приведена в действие неправомерно от Ирландия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар.

Член 2

Индивидуалната помощ, която е отпусната по схемата, посочена в член 1, не представлява помощ, ако отговаря на условията, определени с регламент, приет в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (34).

Член 3

Индивидуална помощ, отпусната по схемата, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, определени с регламент, приет в съответствие с член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, или определени с решение на Комисията за одобрение на схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималните интензитети на помощта, приложими за този вид помощ.

Член 4

1.   Ирландия възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1.

2.   Сумите, подлежащи на възстановяване, включват лихви, изчислени от датата, на която помощта е предоставена на бенефициерите, до датата на действителното им възстановяване.

3.   Лихвата се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (35).

Член 5

1.   Възстановяването на помощта, посочена в член 1, е незабавно и ефективно.

2.   Ирландия осигурява изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.

Член 6

1.   В срок от два месеца от уведомяването за настоящото решение Ирландия предоставя следната информация:

а)

списък на бенефициерите, които са получили помощ по схемата, посочена в член 1, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях;

б)

общата сума (главница и лихви), която следва да бъде възстановена от всеки бенефициер;

в)

подробно описание на вече предприетите и на планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

г)

документи, доказващи, че от получателите е изискано да възстановят помощта.

2.   Ирландия уведомява редовно Комисията за напредъка в прилагането на националните мерки, които са предприети с цел изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 1. При поискване от страна на Комисията Ирландия незабавно предоставя информация за вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя и подробна информация относно сумите на помощта и лихвите, които вече са възстановени от бенефициерите.

Член 7

Адресат на настоящото решение е Ирландия.

Съставено в Брюксел на 25 юли 2012 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател


(1)  ОВ C 306, 18.10.2011 г., стр. 10.

(2)  Вж. бележка под линия 1.

(3)  Самолетите, превозващи по-малко от 20 пътници, и самолети, използвани за държавни или военни цели, се изключват от обхвата на данъка. Същото се прилага за отпътуване от летища с по-малко от 10 000 пътници на година.

(4)  Всеки въздушен превозвач, задължен да плаща данъка, трябва да се регистрира в Службата по приходите и в срок от 20 дни или в срок, който Службата по приходите определи, трябва да предостави на Службата по приходите декларация, посочваща броя на отпътувания на пътници през предходния месец.

(5)  ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3.

(6)  В контекста на процедурата за нарушение Комисията предостави официалното си уведомление с писмо от 18 март 2010 г., в което нейната позиция е, че чрез диференцирането на данъчните ставки за пътуване с въздушен транспорт Ирландия не е изпълнила задълженията си съгласно Регламент (ЕО) № 1008/2008 и член 56 от Договора. След официално уведомително писмо ирландските органи измениха данъчната система.

(7)  Вж. например решенията по дело C-88/2003 Португалия срещу Комисията [2006] Recueil, стр. I-7115, точка 56 и по дело C-487/2006 P British Aggregates срещу Комисията [2008] Recueil, стр. I-10505, точки 81—83.

(8)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

(9)  Вж. бележка под линия 1.

(10)  Поради търговска тайна се използва диапазон.

(11)  Единствено в рамките на Съюза.

Източник:

Информация, предоставена от Ирландия въз основа на цифри, предоставени от трите ирландски въздушни превозвачи и данни от Централната статистическа служба.

(12)  3 EUR, умножени по […] (*) пътници.

(13)  Вж. дело C-66/02 Италия срещу Комисията [2005] Recueil, стр. I-10901, точка 94.

(14)  Вж. например дела C-143/99 Adria-Wien Pipeline and Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke [2001] Recueil, стр. I-8365, точка 41, C-308/01 GIL Insurance and Others [2004] Recueil, стр. I-4777, точка 68 и C-172/03 Heiser [2005] Recueil, стр. I-1627, точка 40, C-88/03 Португалия [2006] Recueil, стр. I-7115, точка 54 и C-169/08 Presidente del Consiglio dei Ministri срещу Regione Sardegna [2009] Сборник, стр. I10821, точка 61.

(15)  Вж. например решенията по Дело T-210/02 RENV British Aggregates Association срещу Комисията, [2006] ECR II-2789, параграф 107 и дела C-88/03 Португалия, параграф 56 и C-487/06 P British Aggregates [2008], параграфи 81 — 83.

(16)  Вж. бележка под линия12 по-горе.

(17)  Вж. например дело C-173/73 Италия срещу Комисията [1974] Recueil-709, както и точка 13 и сл. от Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества, ОВ C 384, 10.12.1998 г., стр. 3.

(18)  Вж например решения по съединени дела C-78/08 и C-80/08 Amministrazione delle finanze Agenzia delle Entrate срещу Paint Graphos scarl Adige Carni scrl, в ликвидация срещу Ministero dell'Economia e delle Finanze, Agenzia delle Entrate и Ministero delle Finanze срещу Michele Franchetto, все още несъобщени, по-специално точка 69, както и дело T-210/02, точка 107.

(19)  Вж. например решението по съединени дела C78-C-80/08, точка 73.

(20)  Вж. например дело C-92/01 Georgios Stylianakis срещу Elliniko Dimosio [2003] Recueil, стр. I-1291, точка 28 и дело C-70/99 Комисията срещу Португалия [2001] Recueil, стр. I-4845, точка 20.

(21)  Вж. например дело C-143/99, по-специално точки 5, 54 и 55.

(22)  Вж. Решение на Комисията C(2007) 754 относно дело за държавна помощ № 892/2006 – FI – Изменение на схема за диференцирано данъчно облагане върху енергетиката, ОВ С 109, 15.5.2007 г., стр. 1; Решение на Комисията C(2007) 2416/2 относно дело № 775/2006 – DE – Намалени данъчни ставки за преработвателната промишленост, селското стопанство и горите и др. ОВ C 152, 6.7.2007 г., стр. 3; Решение на Комисията C(2005) 1815/3 относно дело № 190/A/2005 – UK – Изменение на данъка върху изменението на климата, ОВ C 146, 22.6.2006 г., стр. 8; и Решение на Комисията C(2009) 8093/2 относно дело № 327/2008 – DK – Nox намаляване на данъците за големи замърсители и дружества, намаляващи замърсяването, и намаление на данъците за използването на биогаз и биомаса, ОВ C 166, 25.6.2010 г., стр. 1.

(23)  Вж. по-специално дело 730/79 Philip Morris срещу Комисията [1980] Recueil, стр. 2671, точка 11, дело C-53/00 Ferring [2001] Recueil, стр. I-9067, точка 21 и дело C-372/97 Италия срещу Комисия [2004] Recueil, стр. I-3679, точка 44.

(24)  Дело T-214/95 Het Vlaamse Gewest срещу Комисията [1998] Recueil, стр. II-717.

(25)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1.

(26)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 8.

(27)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 15.

(28)  Дело T-459/93 Siemens SA срещу Комисията, [1995] Recueil, стр. II-1675, точка 48. Вж. още решение по дело T-396/08 Freistaat Sachsen et Land Sachsen-Anhalt срещу Комисията [2010] Recueil (обжалвано), точки 46—48, дело C-156/98 Германия срещу Комисията [1980] Recueil, стр. I-6857, точка 30 и съдебната практика, посочена там.

(29)  ОВ C 312, 9.12.2005 г., стр. 1.

(30)  ОВ C 82, 1.4.2008 г., стр. 1.

(31)  Вж. например решенията по дела C-225/91 Matra срещу Комисията [1993] Recueil, стр. I-3203, точка 41 и T-156/98 RJB Mining срещу Комисията [2001] Recueil, стр. II-337, точка112 и съдебната практика, посочена там.

(32)  Вж. дела C-92/01 Georgios Stylianakis срещу Elliniko Dimosio, точка 23 и C-70/99 Комисията срещу Португалия [2001] Recueil, стр. I-4845, точки 27 и 28, както и дело C-49/89 Corsica Ferries France срещу Direction Générale des Douanes Françaises [1989] Recueil, стр. 4441, точка 10.

(33)  Дело C-526/04, Laboratoires Boiron срещу ACOSS [2006] Recueil, стр. I-7529, точка 45.

(34)  ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1.

(35)  ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1