ISSN 1831-5380
Карта на сайта | Важна правна забележка | Бисквитки | Често задавани въпроси | За контакт | Отпечатване на страницата

10.5. Правописни особености при някои категории думи и форми

10.5.1. Членуване

Членуване на имената от мъжки род

В съвременния български език членната форма на имената от мъжки род в единствено число се среща в няколко варианта:

-ът, -ят (пълен член)
-а, -я (кратък член)

Подлогът и неговите определения или сказуемни определения в единствено число се членуват с пълен член. Най-удобното практическо правило за откриване на подлога изисква замяната на проверяваната дума или на цялото словосъчетание с местоимението той:

Законът е еднакъв за всички. (= Той е еднакъв за всички.)
Филмът се гледа с голям интерес. (= Той се гледа с голям интерес.)
Южният склон ми се виждаше по-полегат. (= Той ми се виждаше по-полегат.)
Какво включва пакетът? (= Какво включва той?)
Опишете как се разработва проектът. (Опишете как се разработва той.)
Подготвеният предварително текст беше разпространен сред всички участници в събитието. (Той беше разпространен сред всички участници в събитието.)
Всъщност той беше първият заселник в долината (първият заселник е сказуемно определение на подлога).

Пълен член се използва и когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение „превръщам се в“), казвам се, наричам се, представлявам (в значение „съм“):

Алуминият е най-лекият метал.
Коефициентът на икономическа активност представлява относителният дял на работещите.

Краткият член се употребява, когато името не е подлог (след предлог) и когато може да се замени с местоимението него или го:

Питах го дали може да обуздае коня (= дали може да го обуздае).
Предложи ми да се срещнем в хотела (след предлог).
Все говорехме за залеза. (Все говорехме за него.)

Членната форма -ят, се употребява в следните случаи:

1.
При съществителните ден, път, сън, огън, лакът, нокът, кон, зет, крал, цар.
2.
При съществителни за лица с наставка –ар/-яр и -тел.
3.
При съществителни, завършващи на .
4.
При прилагателни, причастия, числителни редни.
NB:
С пълен член -ът и кратък член -а се членуват:
съществителните имена на –тел, в които завършекът –тел не е наставка:
епител, картел, пастел, хотел
съществителните имена на –ар и -яр, в които завършеците –ар и -яр не са наставки:
екземпляр, календар, коментар, пазар, формуляр, хонорар

Според общите правила за членуване с пълен или с кратък член се пишат част от собствените имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма е нечленувана (Дунав, Искър, Балкан, Акропол, Колизеум, Ватикан, Ермитаж, Лувър и др.):

Пред Лувъра се издига кристална пирамида.
Ватиканът заема площ от едва 0,44 км2.

С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат собствените имена на географски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана (Юндола, Кайлъка, Хисаря, Леденика, Превала и др.):

Леденика е най-голямата българска пещера.
Хисаря си остана един от най-предпочитаните курорти.

Членуване на имената от женски род

Членната форма -та се прибавя направо към съществителното, без то да се променя, включително и в случаите, когато завършва на съгласна:

сърна — сърната, радост — радостта, пролет — пролетта, пещ — пещта

Членуване на две и повече определения към едно съществително

При две или повече определения към едно съществително по правило се членува само първото определение:

общата външна политика и политика на сигурност
полицейското и съдебно сътрудничество
Европейският икономически и социален комитет

И двете определения към едно съществително се членуват в случаите, когато трябва да се посочат не един, а два предмета, информация за които се получава от броя на членуваните определения, а не от броя или числото на съществителното, към което се отнасят:

изпращащата и приемащата държава,
началния и крайния час
икономическата и социалната политика
малките и средните предприятия
NB:
Книжовната норма не допуска съгласуване от типа две определения в ед.ч. и подлог в мн.ч., тоест следните словосъчетания са неправилни:
7, 8 и 9 европейски фондове за развитие; български, италиански, немски и френски езици

Ако между определенията към едно съществително има определение, което не се свързва с изразяване на отделен предмет, а дава друга характеристика, то не се членува:

френската и италианската външна политика

Членуване на едно определение при две съществителни

Ако трябва да се покаже, че едно определение при две съществителни се отнася само към първото съществително, се членуват и двете съществителни:

на Европейския парламент и на Съвета

10.5.2. Бройна форма на съществителните имена от мъжки род

Съществителните имена от мъжки род, които в единствено число завършват на съгласна, освен форма за множествено число, притежават и бройна форма. Тя се употребява, когато съществителното име е определено от числително бройно, числително име за приблизителност или пък от местоименните наречия колко, няколко, толкова:

два молива, десетина броя, три-четири параграфа, няколко закона, колко молива? (но много моливи)

Когато с думите колко и толкова не се изразява количество, се използва обикновената форма за множествено число:

Толкова документи се публикуват всеки ден!

Съществителните имена от мъжки род, с които се назовават лица, се употребяват само с обикновената форма за множествено число:

Колко председатели на комисии има в Парламента?
Много служители напускат.
В залата има двама лектори и петдесет и девет слушатели.

Съществителните имена от мъжки род, които функционират със значения както на предмет, така и на лице, имат бройна форма само в значението на предмет:

Няколко члена от този закон се нуждаят от поправка.
Колко членове на Комисията присъстваха на заседанието?

След съществителни имена, образувани от числителни, като двойка, тройка, десетка, както и след съществителните от типа на хиляди, милиони, милиарди, дузина, чифт, не се употребява бройна форма:

десетки хиляди километри, стотици автомобили, милиарди долари, тонове портокали

Съществуват някои групи съществителни, при които идеята за одушевеност/неодушевеност не е изразена съвсем ясно (производители, представители, вносители, търговци, оператори). Смята се, че при тези съществителни идеята за одушевеност е налице (и когато назовават не едно лице, а екип или колектив, или някаква друга структура от хора) и те се държат в цялото пространство на езика като съществителни, назоваващи лице или лица. Затова препоръката е да се използва обикновена форма за множествено число:

двама (няколко, много, доста, не много, всички и т.н.) вносители, производители, представители

Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име стои съгласувано определение, бройната форма се запазва:

Доставени са два нови мощни самолета от компанията „Еърбъс“.

Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име стои предлог или глагол, се използва обикновената форма за мн.ч.:

Подготвят се още три от документите за сътрудничество.
Осем се оказаха проектите, одобрени от Комисията.

10.5.3. Мъжколична форма на числителните бройни имена

Мъжколичната форма на числителните бройни имена, завършващи на -ма или -има, изисква употреба на обикновена, а не бройна форма на определеното чрез нея съществително име:

двама ученици, трима директори, петима студенти
NB:
Макар и разпространени в разговорната реч, следните изрази са неправилни:
двама ученика, трима директора, петима студента

или още по-неправилно:

два ученика, три директора, пет студента

Мъжколичната форма на числителните бройни се употребява и в случаите, когато с нея се определят лица от женски пол, но назовавани със съществителни имена от мъжки род:

Двамата министри подписаха договора (а те може и да са две жени)
И тримата комисари се изказаха на конференцията (макар че може да са жени)

Мъжколичната форма се образува от всички числителни бройни, но активна употреба имат само формите двама, трима, четирима, петима и шестима. Формите, образувани от седем и следващите числителни (седмина, осмина, деветима и т.н.) са с по-архаично звучене и се използват по-рядко.

NB:
два члена (членове 55 и 56) ≠ двама членове (на комитета)
листа (на дърветата) ≠ листове (хартия)

10.5.4. Число на съществителните

Съществителни, които имат форми само за единствено число:

съществителни, означаващи абстрактни понятия, които не могат да се мислят като множества:
мрак, здрач, бъдеще, настояще, минало, подкрепа
имена на газове, метали и други вещества:
въздух, кислород, водород, азот, олово, калай, никел, кобалт, магнезий, гипс, ориз, грис, сол, пипер, захар, чесън

Съществителни, които имат форми само за множествено число:

съществителни, означаващи предмети, които се състоят от две основни части:
очила, клещи, везни, плещи, гащи
имена на вещества и предмети, които могат да се мислят само като множества от отделни частици или съставни елементи:
трици, въглища, макарони, устои, разноски, финанси

10.5.5. Предлози

Удвояване на предлозите в и с

Предлозите в и с се пишат и се изговарят удвоено в следните случаи:

пред думи, които започват с начални съгласни в, ф и съответно с, з:
във връзка със съответните; във Франция; със Закона за данък общ доход
NB:
Това се отнася и за случаите, когато предлозите в и с се намират пред цифри, чийто изговор съдържа начално в или с:
със 100 %; във ІІ век
когато предлогът носи собствено ударение:
могат да бъдат използвани във или върху храни
със и без усложнения
във и извън него

изменен със:

Регламент (ЕО) № …
Директива…

10.5.6. Съгласуване

Съгласуване на формите на прилагателни и причастия в изразите за учтивост

Прилагателните и миналите страдателни причастия се съгласуват не с местоимението, а с подлога, който се подразбира от контекста:

Вие сте добър; Вие сте смела; Вие сте излъган

Миналите деятелни причастия се съгласуват с местоимението:

Вие сте казали, че… (не Вие сте казал; Вие сте казала)

10.5.7. Знак за ударение

Този знак се поизползва:

при кратките форми за 3 л. ед.ч. ж.р. дат. падеж (ѝ) и на кратката форма на притежателното местоимение в ж.р. ед.ч. (ѝ):
Съобщено ѝ е, че започват обсъжданията по назначаването ѝ в кабинета.

В двата случая става въпрос за т.нар. „ударено и“, което поради ред причини често бива замествано с й или просто с и, а това е неправилно.

В Word, ако шрифтът съдържа ѝ, клавишната комбинация за него е Alt 01117 (такива шрифтове са Times New Roman, Arial, Verdana и др.).

Другият начин да се изпише ѝ в Word е, като от менюто се избере Insert → Symbol и след това знакът за ѝ от таблицата.

върху букви за гласни, за да се избегне двусмислие:
скàла    скалà
върху буквата за гласната в частицата по при степенуване на съществителни, глаголи и съчетания с предлог:
пò ерудит, пò желая, пò на запад
Последна актуализация: 27.7.2018 г.
Начало на страницата
Предишна страницаСледваща страница