ISSN 1831-5380
Карта на сайта | Важна правна забележка | Бисквитки | Често задавани въпроси | За контакт | Отпечатване на страницата

10.1. Пунктуационни правила

Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхното разполагане и използване. В писмения език препинателните знаци се използват за синтактично и смислово членение на текста. Употребата на препинателните знаци в българския език се ръководи преди всичко от синтактичния строеж на изречението, както и от семантичните условия на речта.

Препинателните знаци в писмената реч са проекция на особеностите на звучащата реч. Основни позиции, при които членението в устната реч се отразява в писмената, са паузите и интонационните особености, свързани с граматичната структура на изречението. Не всички паузи обаче намират отражение в пунктуационната практика, а само тези, при които има съответствие между изговорното и граматичното членение на текста.

При смисловото изграждане на писмения текст съществува тясна връзка между използваните пунктуационни средства и актуалното членение на изречението. В някои случаи актуалното членение на текста се изгражда така, че да се предадат различни смислови отсенки в зависимост от разположението на пунктуационния знак, например:

Човекът, който те търси вчера, си замина.
и
Човекът, който те търси, вчера си замина.

За нагледно представяне на правилата са дадени голям брой примери.

10.1.1. Точка

Точка се пише след последния знак на изречението, който може да бъде не само буква, но и скоба, кавички, цифра и т.н.

Насоките установяват хармонизирана методика за изчисляване на количеството електроенергия.
В случая с режим на пълно комбинирано производство на топло- и електроенергия цялата електроенергия се счита за произведена от комбинирано производство на топло- и електроенергия (вж. фигура 1).

Точката е и знак за графично оформяне на текста, когато е поставена:

след съкратена дума или израз:
1979 г. = година; напр. = например; т.н. = така нататък; т.нар. = така наречен; гр. = век
NB:
След съкратените названия на мерки от международната метрична система не се поставя точка.

При съкращенията на измерителните единици час, минута и секунда се пише точка, когато с тях е означен определен момент от денонощието:

>12:00 ч. брюкселско време
след знак на рубрика, изразен с цифра или буква:
1.
І.
А.
NB:
Ако знакът е малка буква или малка римска цифра, след него се поставя скоба, а не точка:
а), б), i), ii)

В актове със сложна структура и много елементи, както и в актовете за изменение, се използва комбинирано следното изписване:

1. 1)
I. I)
A. A)

При използване на йерархична номерация точка се пише след всяка арабска цифра:

1.
1.1.
1.1.1.
1.1.2.
NB:
Когато йерархичната номерация се цитира в текст, след последната цифра не се поставя точка:
… както е посочено в точка 1.2.2 на следващата страница.
Когато става дума за съкращение от типа на д-р (доктор), г-н (господин) и т.н., след съкратената дума не се пише точка.
след всяка цифра при означаване на дати. Ако в датата има изписани думи, пред тях и след тях не се пише точка:
15.10.1991 г.
15 октомври 1991 г.

Точката след арабска цифра означава, че тя трябва да се чете като съответното числително редно:

5. клас = пети клас
5 класа = пет класа

Текстовете към графики, диаграми и др. завършват с точка. Бележките под линия завършват също с точка. Текстовете към снимки завършват с точка, когато представляват завършено изречение.

Точка не се пише след заглавия, подзаглавия, вътрешни заглавия, имена на автори под заглавие или в края на текст след подписи.

NB:
Десетичният знак за представяне на дробни числа не е точка, а запетая (не 3.14, а 3,14).
Между думата и точката не се оставя шпация.
Когато изречението завършва със съкратена дума, след която се пише точка, втора точка не се поставя.
Последна актуализация: 15.11.2018 г.
Начало на страницата
Предишна страницаСледваща страница