ISSN 1831-5380
Карта на сайта | Важна правна забележка | Бисквитки | Често задавани въпроси | За контакт | Отпечатване на страницата

4.2.2. Логическа структура на документите

Отпечатаният документ се състои от два елемента: съдържание, т.е. низовете от символи, свързани в логическа структура, и оформление.

Логическа структура на документите - 240202-bg.gif

Оформлението на текста е от областта на типографията и се извършва в печатницата в съответствие с инструкциите на графичните дизайнери. Най-често оформлението на ръкописа, на страниците и т.н. в Word не съответства на оформлението на текста, направено от печатницата. Следователно при подготвянето на ръкописа желанието да се доближим максимално до печатното оформление е в повечето случаи безсмислено и дори неуместно (така например трябва да се внимава да не се въвеждат ръчно дефиси при сричкопренасяне, тъй като при обработката на документа в печатницата те трябва да бъдат премахнати).

Въпреки това за специалистите по предпечат е абсолютно необходимо да могат да различават отделните части на текста. За целта при набирането на материала трябва да се внимава за следното:

или да се прилага набор от стилове,
или да се прилага маркиране съгласно точно определен протокол.

Набори от стилове

За да бъде текстът добре обработен от специалистите по предпечат, е изключително важно да се маркират правилно различните нива на текста (заглавия, обикновен текст, анотации и т.н.).

В това отношение Word предлага едно просто решение, което обаче трябва да се прилага стриктно: стиловете. Всеки съставен елемент на текста се разграничава посредством прилагането на различен маркер (стил):

ниво на заглавието (Heading 1, Heading 2…),
нормален текст, подравнен, неподравнен… (Normal…),
препратки, карета, бележки под линия и т.н.

Всеки елемент трябва да притежава уникален стил, за предпочитане изграден върху една логична схема.

Да не се разграничават ръчно заглавията от различен йерархичен ред (получер, курсив…)!

Въпреки това предоставянето на свобода на всяка авторска служба относно избора на използвани стилове може да създаде затруднения: възможно е всеки един материал да бъде подлаган на специфична текстообработка с изобилие от стилове, което много скоро да се окаже трудно за овладяване. Ето защо е желателно и дори необходимо да има стандартизация на стиловете.

В идеалния случай наборите от стилове, които се прилагат към различни материали, трябва да имат една и съща база (един стандартен набор). Паралелно с това наборите от стилове могат да бъдат съпроводени от присъщи шаблони, които да позволяват да се отговори на разнообразието от оформления (под „присъщ шаблон“ се разбира приспособяването на уникален набор от стилове към специфичното типографско оформление на материала, който трябва да се подготви).

Стриктното използване на стилове, по-специално за оформяне на заглавия, предоставя допълнително предимство в Word: то позволява на авторската служба автоматично да генерира съдържание, което е невъзможно при ръчно оформяне на заглавията.

Протокол за маркиране

Друга основна техника за разграничаване на елементите на текста е прилагането на „протокол за маркиране“, а именно указването на логическото ниво на всички елементи на текста (например заглавие на глава, на част, нормален текст, отстъп на текст, препратки). Протоколът за маркиране трябва да бъде съставен с описанието на упоменатите елементи, маркиращите тагове и желаното типографско оформление.

Понастоящем маркиращите тагове са във формат от типа <MARKER>, например <TCHAP> за таг, показващ заглавие на глава. Те произхождат от езика за маркиране SGML (standard generalised markup language). От въвеждането на SGML насам се появиха многобройни варианти, като към настоящия момент преобладава XML.

Маркиращите тагове, използвани в протоколите, имат предимството, че могат да бъдат директно възпроизвеждани от различните програми за предпечат (както и от усъвършенстваните програми за текстообработка), като при това правят напълно излишни трудоемките дейности за окончателно предпечатно оформление на документите. Прилагането на протоколите за маркиране изисква съгласуване още в най-ранен стадий, в идеалния случай още при самия замисъл на материала.

В случай на материал на много езици би било удачно да участва и съответната преводаческа служба на институцията. Тя, в качеството си на „размножител на текстове“, като прибавя исканите езикови версии, може да обработва маркирания текст и така да се съсредоточи върху съдържанието, без да хаби ресурси за ненужно възпроизвеждане на оформлението. Освен това трябва да се отбележи, че маркираният документ, съдържащ минимален брой кодове за форматиране, се поддава много по-лесно на обработка с макроси, коректорски програми и текстообработващи програми за предпечат.

Последна актуализация: 30.4.2012 г.
Начало на страницата
Предишна страницаСледваща страница