План за инвестиции за Европа

През 2015 г. Комисията, заедно с Европейската инвестиционна банка, даде ход на Плана за инвестиции за Европа. Беше създаден Европейският фонд за стратегически инвестиции с първоначален бюджет от европейски средства в размер на 21 милиарда евро.

През 2016 г. фондът продължи стабилно да напредва към постигане на целта си за мобилизиране на най-малко 315 милиарда евро допълнителни инвестиции в реалната икономика до средата на 2018 г. Той работи във всички 28 държави членки и към декември 2016 г. се очакваше да е мобилизирал инвестиции на обща стойност малко под 164 милиарда евро.

До края на 2016 г. по линия на фонда бяха одобрени 175 инфраструктурни проекта, разполагащи с финансиране в размер на 22,4 милиарда евро. Освен това при по-малките предприятия бяха одобрени 247 споразумения за финансиране на стойност 8,2 милиарда евро. Според прогнозите от тях ще се възползват близо 385 000 малки предприятия.

Предвид успеха на Плана за инвестиции, през септември Комисията предложи срокът му на действие да се удължи и финансирането да се увеличи, като се постави инвестиционна цел от най-малко 500 милиарда евро до 2020 г. Европейският съвет даде одобрението си през декември 2016 г.

ЕС укрепва социалното измерение на фонда по отношение както на микрофинансирането, така и на социалното предприемачество. Като цяло общият размер на подкрепата за тези области се очаква да нарасне от 193 милиона евро по линия на Програмата за заетост и социални иновации на около 1 милиард евро, с което ще се мобилизират близо 3 милиарда евро допълнителни инвестиции. Подписани бяха споразумения с над 100 доставчици на микрофинансиране, за да се подпомогнат над 100 000 микропредприемачи в държавите — членки на ЕС.

Подпомагане на малките и средните предприятия

Подпомагането за малките предприятия дойде от редица различни източници.

Предвид постигнатите успехи, през юли 2016 г. средствата по Европейския фонд за стратегически инвестиции, предназначени за малките предприятия, бяха увеличени с допълнителна сума от 500 милиона евро.

В допълнение към Плана за инвестиции, в периода 2014—2020 г. е в действие COSME — програмата на ЕС за малките и средните предприятия, която има бюджет от 2,3 милиарда евро и цели да подпомогне създаването на предприятия и техния растеж. Чрез нея се помага на дружествата да получат достъп до пазари, създава се благоприятна стопанска среда и се насърчава предприемачеството. При средносрочния преглед на бюджета беше предложено бюджетът за финансовите инструменти да се увеличи с 200 милиона евро.

През 2016 г. бяха изразходвани още 45 милиона евро, за да се помогне на малките и средните предприятия да намерят бизнес партньори, да разберат законодателството на ЕС и да получат достъп до финансиране от ЕС чрез мрежата Enterprise Europe. Около 450 000 дружества са получили услуги от 625 участващи организации във всички региони на ЕС и в 35 държави извън Съюза.

През ноември Комисията прие инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия, за да може на многобройните иновативни предприемачи в ЕС да се осигури пълен набор от възможности да станат световни лидери. Тя обединява всички възможности, които ЕС вече предлага, и добавя нов акцент върху инвестициите в рисков капитал, законодателството за несъстоятелността, данъчното облагане и интелектуалната собственост.

Стимулиране на икономиката на ЕС

През цялата година създаването на работни места и растеж беше подпомагано от политики в много области, сред които регионалната политика, научните изследвания и иновациите, транспорта, селското стопанство, заетостта и образованието.

Регионална политика

Европейските структурни и инвестиционни фондове, разполагащи с бюджет от 454 милиарда евро за периода 2014—2020 г., продължиха да инвестират в приоритетните за ЕС области. Със стратегическите инвестиции, които осъществява в ключови области, генериращи растеж, регионалната политика е основен стълб на програмата на ЕС за работни места и растеж.

В периода 2014—2020 г. по линия на фондовете ще се инвестират 121 милиарда евро в научни изследвания и иновации, цифрови технологии и подкрепа за малките предприятия в целия ЕС.

Два милиона дружества и стартиращи предприятия ще получат пряко подпомагане от фондовете, за да се повишат тяхната конкурентоспособност и капацитетът им за научни изследвания и иновации.

През 2016 г. ЕС опрости достъпа до финансиране за малките предприятия и градовете. Той също така увеличи използването на финансовите инструменти и осигури повече възможности за комбиниране с други фондове на ЕС, по-специално Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Оценката на Фонда за регионално развитие и Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г. беше публикувана през септември. Сред ключовите постижения са допълнителен брутен вътрешен продукт в размер на 2,74 евро за всяко евро, инвестирано в рамките на политиката на сближаване, създаването на над 1 милион работни места и изграждането на 5000 км нови пътища и 1000 км нови железопътни линии.

Научни изследвания и иновации

„Хоризонт 2020“ е най-голямата досега програма на ЕС за научни изследвания и иновации с налично финансиране в размер на 77 милиарда евро за периода 2014—2020 г. Чрез нея се подпомага научноизследователска дейност на световно равнище, изграждат се водещи позиции на ЕС в промишлеността и се цели да се осигурят решения за обществените предизвикателства в области като изменението на климата, енергетиката, здравеопазването и сигурността.

Европейският фонд за стратегически инвестиции продължи да допълва действията по „Хоризонт 2020“, по-специално с подкрепата си за иновативни малки и средни предприятия. Фондът помогна да се задоволи изключително голямото търсене на подкрепа по линия на съвместната инициатива „Финансиране от ЕС за новатори“, стартирана от Комисията и Европейската инвестиционна банка в рамките на „Хоризонт 2020“.

Акцентът на политиката на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите бе пренасочен към постигането на три стратегически цели: отваряне на иновациите, отваряне на науката и отваряне към света. Те се изпълняваха посредством инициативи на три нива: по-ясно отчитане на ролята на научните изследвания и иновациите като основен двигател за икономически растеж и за създаване на работни места (главно в контекста на европейския семестър и чрез механизма на „Хоризонт 2020“ за подкрепа в областта на политиките); подобряване на рамковите условия за научните изследвания и иновациите; по-нататъшни действия по стратегическото програмиране на „Хоризонт 2020“. Сред новите инициативи бяха пилотната схема „Сделки за иновации“, стартирана през 2016 г. с цел да се намалят пречките пред иновациите и да се стимулира кръговата икономика, и Европейският облак за отворена наука. Започна подготвителна работа за по-дългосрочни мерки, с които да се подобри средата за иновации в ЕС, в това число чрез отправянето на покана за представяне на идеи за евентуален Европейски съвет по иновациите.

Космическият сектор в подкрепа на иновациите и инвестициите

През октомври 2016 г. Комисията публикува Космическа стратегия за Европа. С нея следва да се увеличат максимално ползите от космическите програми на Европейския съюз за обществото и да се отключи потенциалът на космическия сектор за стимулиране на иновациите и заетостта и за създаване на растеж в икономиката на ЕС. Стратегията ще помогне на космическата промишленост на ЕС да задържи водещата си позиция в световен мащаб. В нея също така се потвърждава значението на сектора за сигурността в ЕС и за укрепването на ролята на Съюза като фактор на световната сцена.

През 2016 г. беше отбелязан важен етап от програма „Галилео“ — инициативата на ЕС за изграждане на съвременна глобална навигационна спътникова система — след като с европейската ракета „Ариана 5“ успешно бяха изведени в орбита още четири спътника. През декември 2016 г. бяха обявени първоначалните услуги: навигация, услуга за търсене и спасяване и публично регулирана услуга.

Устойчив растеж

През 2016 г. ЕС постигна по-нататъшен напредък по предложения през 2015 г. пакет от мерки за кръговата икономика. Голяма част от природните ресурси са ограничени, а ЕС е нетен вносител на много суровини. За да гарантира устойчив растеж, той трябва да използва своите ресурси по по-интелигентен и по-устойчив начин. Предотвратяването на образуването на отпадъци, по-доб­рото проектиране на продуктите, рециклирането, повторната употреба и други подобни мерки биха могли да доведат до нетни икономии за предприятията в ЕС в размер на 600 милиарда евро и същевременно да намалят общия годишен размер на емисиите на парникови газове с 2—4 %.

През март Комисията представи предложение за регламент, с който ще се създаде вътрешен пазар за торове от вторични суровини и по този начин проблемите, свързани с управлението на отпадъците, ще се превърнат в икономически възможности. Така чрез рециклирането на биологични отпадъци и превръщането им в торове на органична основа биха могли да се създадат около 120 000 работни места.

През ноември като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“ Комисията прие работния план за екопроектирането за периода 2016—2019 г. Той ще помогне да се установят изисквания за продуктите, които са от значение за кръговата икономика, като се увеличи трайността на тези продукти и се улеснят тяхната поправка, повторна употреба и рециклиране.

Опазване на моретата на Европа

Риболовната промишленост на ЕС е четвъртата по големина в света, като доставя около 6,4 милиона тона риба всяка година. Риболовът и преработката на риба осигуряват работа за над 350 000 души. Устойчивото използване на ресурсите на европейските морета е в основата на политиката на Европейския съюз в областта на рибарството и морското дело. През ноември 2016 г. Комисията публикува предложенията си за по-добро международно управление на океаните. В тях се определя как ЕС може да допринесе за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, като гарантира по-разумно управление на океаните. През април 2016 г. комисар Кармену Вела също така даде ход на инициативата MedFish4Ever, с която вниманието се фокусира върху критичното състояние на рибните запаси в Средиземно море, където над 90 % от оценените запаси са обект на прекомерен улов.

Свързване на Европа

За да спомогне за цифровизацията и декарбонизацията на транспорта, през юни Комисията представи списък със 195 транспортни проекта, които ще получат финансиране от ЕС в размер на 6,7 милиарда евро по Механизма за свързване на Европа. Очаква се до 2030 г. инвестициите да създадат до 100 000 работни места.

Избраните проекти са предимно за обекти, които са част от основната трансевропейска транспортна мрежа. Сред бенефициерите са инициативи като преустрояването на железопътния участък Брашов—Сигишоара в Румъния, железопътната връзка Авейру—Вилар Фурмозу в Португалия, изграждането на железопътна линия със стандартно междурелсие по Северноморско-Балтийския коридор и изпълнението на програмата за разгръщане на изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе. През октомври 2016 г. Комисията стартира третия кръг от покани за представяне на предложения по Механизма за свързване на Европа в областта на транспорта, като са предвидени 1,9 милиарда евро за финансиране на ключови транспортни проекти.

Работни места и растеж благодарение на селското стопанство

Селското стопанство в Европейския съюз осигурява разнообразни качествени хранителни продукти и екологични обществени блага за гражданите. То допринася за културния и социалния облик на селските райони. Хранително-вкусовият сектор осигурява близо 44 милиона работни места в ЕС, а износът на ЕС на продукти от този сектор възлиза на над 120 милиарда евро на година.

Общата селскостопанска политика допринася за тези резултати с годишен бюджет от приблизително 59 милиарда евро, като подпомага доходите на земеделските стопанства, съдейства на земеделските производители да осигурят ползи за околната среда и способства други дейности с цел по-голяма конкурентоспособност на сектора и ефективност на ресурсите, както и за по-активен живота в селските райони.

Годишните преки плащания за земеделските стопани предоставят основна защита на доходите на стопанствата срещу специфичните сътресения, на които селското стопанство е изложено.

През март 2016 г. Комисията задейства извънредни мерки за укрепване на позициите на животновъдите. През юли тя обяви пакет на стойност 500 милиона евро за намаляване на производството на мляко и за подпомагане на млекопроизводителите и земеделските стопани в други сектори на животновъдството. Допълнителна помощ беше предоставена за сектора на плодовете и зеленчуците, който беше засегнат от руската забрана за внос.

През януари Комисията създаде експертната група за селскостопанските пазари със задача да даде препоръки как да се подобри функционирането на хранителната верига и как да се осигури привлекателна перспектива за икономическа стабилност и растеж на земеделските стопани. Тя публикува своя доклад през ноември. С цел по-голяма прозрачност на пазара за говеждо, телешко и свинско месо, беше създаден орган за наблюдение на пазара на месо, който да помага на операторите да разчитат сигналите на пазара и да се справят по-добре с нестабилността му.

Заедно с други членове на Комисията комисар Фил Хоган проведе координирана кампания за преодоляване на нетарифните пречки пред търговията в трети държави, в които има потенциален пазар за продуктите на ЕС. Благодарение на тези усилия през 2016 г. пазарите в Китай, Колумбия, Япония и Съединените щати бяха отворени за част от износа на ЕС. Цел на търговски мисии на високо равнище бяха и обещаващите нови пазари в Индонезия, Мексико и Виетнам.

Нови умения, по-добра защита и повече работни места за младите хора

Финансирането от ЕС, по-специално чрез Европейския социален фонд, е предназначено да подкрепи повишаването на уменията на 8 милиона работници в ЕС в периода 2014—2020 г. Със своя бюджет от 14,7 милиарда евро програмата „Еразъм+“ ще даде възможност на над 4 милиона души да учат, да се обучават, да придобиват професионален опит и да извършват доброволческа дейност в чужбина. Програмата ще осигурява подкрепа и за дейности, които помагат на държавите членки да модернизират и преобразят своите системи за образование и обучение.

През май беше даден старт на европейската платформа срещу недекларирания труд, чиято цел е да превърне недекларирания труд в деклариран. Платформата осигурява социална закрила на милиони хора в ЕС, които понасят загуби заради рисковани трудови договорености, включително чрез зависими трудови правоотношения, прикрити като самостоятелна заетост.

През юни Комисията даде началото на Нова европейска програма за умения с 10 действия, които да подобрят качеството на уменията и тяхната приложимост на пазара на труда. Действията включват инициатива за подпомагане на нискоквалифицираните лица в зряла възраст да подобрят своята езикова и математическа грамотност и уменията си в областта на цифровите технологии и/или да завършат гимназиален етап на средното образование или негов еквивалент.

За да се справи с младежката безработица, ЕС продължи да подкрепя въвеждането на гаранцията за младежта в държавите членки. В представения през октомври доклад за напредъка в тази връзка беше описано как гаранцията за младежта от 2013 г., която получава подкрепа от инициативата за младежка заетост, от Европейския социален фонд и от национално финансиране, е допринесла за положителна промяна на място. Три години след началото през 2013 г. броят на безработните младежи в ЕС е намалял с 1,4 милиона души. Около 9 милиона млади хора са се възползвали от предложение за работа, стаж или чиракуване. Това е довело до смели структурни реформи в много държави членки и е спомогнало за изграждането на партньорства между бизнеса и сектора на образованието. За да гарантира пълното и устойчиво прилагане на гаранцията за младежта, Комисията предложи инициативата за младежка заетост да продължи до 2020 г. и да разполага с повече ресурси. Освен това в подкрепа на осъществяваното в чужбина учене в процеса на работа Комисията обяви нова специализирана дългосрочна (6—12 месеца) схема за мобилност на чираци в рамките на съществуващата програма „Еразъм+“ — ErasmusPro.

Свързване на хората

През 2016 г. благодарение на програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм+“, която разполага с бюджет от 2,2 милиарда евро, около 497 000 младежи получиха възможност да учат, да се обучават, да осъществяват доброволческа дейност и да участват в младежки програми за обмен в чужбина. Освен това тя даде възможност на около 141 000 служители в образователни институции и младежки организации да подобрят своите умения чрез преподаване и учене в чужбина. През годината програмата отпусна над 400 милиона евро от общия бюджет за проекти за сътрудничество, в това число такива, които отдават приоритет на насърчаването на гражданството и общите ценности на свобода, толерантност и недискриминация посредством образованието.

Европейски корпус за солидарност

През декември, няколко месеца след като Жан-Клод Юнкер обяви създаването му в речта си за състоянието на Съюза, Комисията обяви началото на Европейския корпус за солидарност. Млади хора на възраст между 17 и 30 години могат да се запишат за участие в нови инициативи, които ще им позволят да дадат своя принос за обществото в целия ЕС, да натрупат опит и да придобият умения. Участниците могат да бъдат включени в проект за доброволческа дейност или стаж, чиракуване или работа за период между 2 и 12 месеца. Ще имат възможност да се ангажират с дейности като образование, здравеопазване, социална интеграция, помощ за продоволственото осигуряване, изграждане на подслон, подпомагане и интеграция на мигрантите и бежанците, опазване на околната среда и предотвратяване на природни бедствия. До края на декември са се регистрирали над 18 000 души.

Икономическа и фискална политика

Координацията на икономическата политика в ЕС се организира ежегодно в цикъл, известен като европейския семестър. Той започва към края на всяка година с публикуването на годишния обзор на растежа и препоръка за икономическата политика на еврозоната. През февруари 2016 г. Комисията публикува докладите по държави, в които се прави анализ на икономическите и социалните предизвикателства в отделните държави — членки на ЕС. Те послужиха като основа за обсъждане на избора на политики с държавите членки, преди техните програми за реформи и средносрочни бюджетни планове да бъдат изготвени през април. На база на тези доклади в края на пролетта бяха формулирани специфичните за всяка страна препоръки на Комисията.

Тези препоръки дават насоки на държавите членки как да стимулират заетостта и растежа с подновен акцент върху способстващите растежа реформи в области като научните изследвания и иновациите, като същевременно поддържат стабилни публични финанси. През годината бяха отправени препоръки и към Кипър, тъй като през пролетта страната се присъедини към пълната рамка за икономическо управление, след като приключи с програмата си за икономически реформи.

Що се отнася до фискалната политика, отправените от Комисията препоръки през 2016 г. показаха, че Пактът за стабилност и растеж може да се прилага с интелигентна гъвкавост. При оценката на средносрочните бюджетни планове на държавите членки Комисията взе предвид спецификата на разходите, свързани с необичайни събития извън контрола на правителството (като кризата с бежанците и борбата с тероризма). Испания и Португалия получиха допълнителна отсрочка, за да коригират прекомерния си дефицит, а Съветът последва препоръката на Комисията да отмени глобата, която можеше да бъде наложена предвид съответните им предишни бюджетни показатели. През годината беше отбелязан допълнителен напредък във връзка с прекомерните дефицити, което позволи броят на държавите членки с установен прекомерен дефицит да спадне от 24 държави през пролетта на 2011 г. на 6. Три държави членки коригираха прекомерния си дефицит през 2015 г. и свързаните с това процедури при прекомерен дефицит бяха официално приключени от Съвета през юни 2016 г.

Що се отнася по-специално до еврозоната, Комисията призова за значително по-положителна фискална позиция за валутното пространство като цяло, за да се преодолее рискът от нисък растеж, съпътстван от ниска инфлация, и за да се подпомогне паричната политика на Европейската централна банка.

Комисията направи също оценка дали проектите за бюджетни планове за 2017 г. на държавите членки от еврозоната съответстват на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По отношение на няколко случая Комисията установи, че планираните бюджетни корекции не са достатъчни или може да се окажат недостатъчни спрямо изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

Относно мониторинга на макроикономическите дисбаланси Комисията заключи, че 13 държави членки все още изпитват или дисбаланси, или прекомерни дисбаланси. Освен че отчете напредък в преодоляването на дисбалансите, Комисията също така направи прилагането на процедурата по-ясно и по-прозрачно, като съкрати броя на категориите дисбаланси от шест на четири, и постави по-силен акцент върху заетостта и социалните съображения в рамките на в европейския семестър.

Постоянна подкрепа за държавите — членки на ЕС

Продължиха преговорите с Парламента и Съвета относно Програмата за подкрепа на структурните реформи, предложена от Комисията през ноември 2015 г.

В края на март 2016 г. Кипър успешно приключи своята 3-годишна програма за икономически реформи. Чрез своята Служба за подкрепа на структурните реформи Комисията продължи да подкрепя кипърските органи при изпълнението на способстващите растежа административни и структурни реформи.

През 2016 г. беше отбелязан солиден напредък в изпълнението на програмата за Гърция, която е предназначена да създаде условия за възвръщане на доверието и да постави основите за трайно икономическо възстановяване на страната. Първият преглед приключи, а това позволи да се изплати вторият транш от финансирането по програмата на стойност 10,3 милиарда евро. Този втори транш беше преведен на няколко етапа, като последният превод беше одобрен през октомври. Комисията подкрепи работата на Еврогрупата, която през май взе решение относно мерките по дълга. Тези мерки ще бъдат въведени постепенно. Първото обсъждане на краткосрочните мерки по дълга се проведе в началото на декември. Що се отнася до изпълнението на програмата, беше отбелязан солиден напредък във връзка с приключването на втория преглед.

Гърция получи икономическа подкрепа и по линия на Плана за инвестиции за Европа. През месец май в страната беше подписано първото споразумение, подкрепено от Европейския фонд за стратегически инвестиции. По този повод Европейският инвестиционен фонд подписа три споразумения с гръцки банки посредници и фондове, за да осигури допълнителни инвестиции за много малки, малки и средни предприятия в Гърция.

По-широка подкрепа отвъд границите на ЕС

Комисията оказа подкрепа на Грузия, Киргизстан, Йордания, Тунис и Украйна посредством програми за макрофинансова помощ. Целта е да се помогне на държави в географска, икономическа и политическа близост до ЕС да възстановят стабилността на външните си финанси, като същевременно се насърчава провеждането на икономически и структурни реформи. Програмите допълват средствата от Международния валутен фонд.

През септември Комисията предложи нов Европейски план за външни инвестиции, който ще стимулира инвестициите в Африка и в съседните на ЕС държави и ще допринесе за справянето с първопричините за миграцията. Планът има за цел да подкрепя социалната и икономическата инфраструктура и малките предприятия чрез премахване на пречките пред частните инвестиции и като акцентира на създаването на работни места. Със сума от 3,35 милиарда евро от бюджета на ЕС и от Европейския фонд за развитие Планът ще подкрепя иновативни гаранции и подобни инструменти в подкрепа на частните инвестиции.

Планът дава възможност да се мобилизират инвестиции в размер до 44 милиарда евро. Ако държавите членки и други партньори допринесат със сума като предоставената от ЕС, общият размер на средствата би могъл да се удвои, достигайки 88 милиарда евро.

Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите

През 2016 г. Комисията отбеляза напредък в инициативата „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, с която се цели да се гарантира, че ресурсите на ЕС се използват пълноценно в полза на гражданите, както и че всички финансирани от ЕС проекти са рентабилни и ползите от тях са явни.

Продължиха усилията за инвестиране на средствата от бюджета на ЕС съобразно политическите приоритети на Комисията, например за насърчаване на растежа, създаване на работни места и стимулиране на конкурентоспособността, както и за бърза и ефективна реакция при спешни ситуации.

През 2016 г. в база данни с успешни проекти, финансирани от бюджета на ЕС, достъпна на уебсайта на Комисията, беше представена информация за над 1000 проекта.

По повод на речта за състоянието на Съюза, която Жан-Клод Юнкер произнесе през септември, Комисията представи своя междинен преглед на многогодишната финансова рамка (2014—2020 г.), който включва пакет от законодателни предложения, имащи за цел:

• да предоставят допълнителни финансови средства за ефективни действия в областта на миграцията и рисковете за сигурността и да насърчават икономическия растеж, създаването на работни места и конкурентоспособността;
• да повишат гъвкавостта на бюджета на ЕС и способността му за бърза и ефективна реакция при непредвидени обстоятелства;
• да опростят финансовите правила, като по този начин намалят административната тежест за получателите на средства от ЕС.

По-добър достъп до стоки и услуги

Нови правила за електронната търговия в помощ на хората и предприятията

През май 2016 г. Комисията представи мерки, с които на потребителите и предприятията се дава възможност по-лесно да купуват и продават стоки и услуги онлайн в целия ЕС. Комисията предложи регламент относно блокирането на географски принцип, така че хората, които купуват продукти и услуги в друга държава — членка на ЕС, да не бъдат дискриминирани.

Хората и малките предприятия нерядко се оплакват, че високите такси и проблеми, свързани с колетните пратки, не им позволяват да продават и купуват по-често навсякъде в ЕС. През май Комисията прие регламент, който има за цел да се постигне по-голяма прозрачност на цените и регулаторния надзор. С цел да се повиши потребителското доверие, Комисията желае да актуализира регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите.

Проучване във връзка с електронната търговия

Комисията събра данни от почти 1800 дружества, работещи в електронната търговия с потребителски стоки и цифрово съдържание, и анализира около 8000 договора за разпространение. Според първоначалните констатации от месец март блокирането на географски принцип е широко разпространена практика в електронната търговия в целия ЕС, особено за цифровото съдържание. През септември Комисията публикува предварителен доклад, който потвърждава бързото разрастване на електронната търговия в ЕС — през 2015 г. над половината от пълнолетните граждани в ЕС са поръчали стоки или услуги по интернет. В доклада се посочват търговски практики, които могат да ограничат конкуренцията и избора на потребителите. Окончателният доклад ще бъде публикуван през 2017 г.

Опростяване на правилата за ДДС

Действащата система на ДДС за трансграничната електронна търговия е сложна и скъпа за държавите членки и за предприятията. Средните годишни разходи за предприятията за доставката на стоки в друга държава членка се оценяват на 8000 евро на държава членка. Освен това предприятията в ЕС са в неблагоприятно конкурентно положение, тъй като доставчиците извън Съюза могат да доставят освободени от ДДС стоки на потребители в ЕС съгласно разпоредбите за освобождаване на вноса на малки пратки. Сложността на системата също затруднява държавите членки да гарантират спазването на разпоредбите, като загубите се оценяват на около 5 милиарда евро годишно.

Като част от стратегията за цифров единен пазар Комисията представи законодателен пакет с цел модернизиране и опростяване на ДДС за трансграничната електронна търговия, по-специално за малките и средните предприятия. С него ще се премахне необходимостта предприятията, които продават на потребители в други държави членки, да се регистрират по ДДС във всяка държава членка, в която се намират техните клиенти. Друго предложение ще гарантира, че електронните публикации могат да се ползват от същите намалени ставки като публикациите на физически носител.

Съвременни правила за авторското право в ЕС

Според „Евробарометър“ (изданието на Комисията за проучване на общественото мнение) днес 73 % от младите хора в ЕС слушат музика, гледат телевизионни сериали и филми или играят игри онлайн. Почти 20 % са се опитали да получат достъп до услуги за предоставяне на съдържание в друга държава членка, но за излъчващите оператори е трудно да отговорят на това растящо търсене. За да се подобрят изборът и достъпът до съдържание, Комисията предложи регламент, чиято цел е излъчващите оператори да получават по-лесно разрешение от носителите на права. С регламента също така се опростява излъчването на програми онлайн в други държави членки и се дава възможност в потребителските пакети да се включат канали от други държави.

Това се допълва от предложение за нова директива за авторското право. Проектът на директива ще помогне на музеите, архивите и други институции да цифровизират и да предоставят зад граница книги и филми, които са защитени с авторско право, но вече не са на разположение на обществеността.

Учениците и учителите искат да използват цифрови материали и технологии, но почти една четвърт от учителите се сблъскват в преподавателската си дейност с ограничения, породени от авторското право. Предложената Директива за авторското право ще даде възможност на учебните заведения да използват цифрови инструменти за онагледяване на преподавания материал и като част от трансгранични онлайн курсове. Тя ще даде възможност на изследователите да използват технологии за интелигентен анализ на текст и данни, за да анализират големи обеми данни. Освен това предложението за директива включва ново задължително изключение за ЕС, съгласно което институциите на културното наследство могат да съхраняват творби в цифров формат.

Пак според проучване „Евробарометър“ 57 % от гражданите на ЕС се осведомяват онлайн от социалните медии, търсачки и новинарски агрегатори, а 31 % слушат музика от сайтове за споделяне на видеоматериали или музика онлайн. Цифровата ера донесе по-голям избор за потребителите, по-широка аудитория и нови възможности за притежателите на права, творците и издателите, но за много от тях е трудно да получат справедливо възнаграждение или да преговарят с платформите за споделяне на видеоматериали или други онлайн платформи. Предложената Директива за авторското право има за цел да създаде по-справедлив и по-устойчив пазар чрез поясняване на задълженията на онлайн платформите. Тя също така ще укрепи позицията на носителите на права да се договарят и получават възнаграждение, като същевременно се признава важната роля на издателите на периодични издания за инвестирането и създаването на качествено журналистическо съдържание.

Създаване на подходящи условия

Край на таксите за роуминг

През април 2016 г. таксите за обаждания, текстови съобщения и сърфиране в интернет от друга държава членка (роуминг) намаляха, като при използване на мобилните си устройства гражданите плащат само минимална допълнителна сума над цените на националния си пазар: до 0,05 евро на минута за изходящо повикване, 0,02 евро на изпратено текстово съобщение и 0,05 евро на мегабайт данни (без ДДС). От 15 юни 2017 г. нататък ще бъде сложен край на таксите за роуминг за хората, живеещи в ЕС, когато пътуват периодично в рамките на Съюза.

За тази цел през годината Комисията представи редица мерки под формата на предложение за регулиране на цените за роуминг на едро (цените, по които операторите се таксуват помежду си за използването на техните мрежи) и правила, позволяващи да се сложи край на роуминга за всички, които живеят в ЕС. Всички пътници от ЕС ще се ползват от възможността да заплащат същата цена, както у дома, за своите мобилни обаждания, текстови съобщения и изпращане и получаване на данни, когато пътуват извън собствената си държава (държавата, в която пребивават, или тази, с която имат стабилни връзки). През април влязоха в сила нови правила, с които за първи път в правото на ЕС се гарантира принципът на неутралност на мрежата.

По-голяма и по-добра свързаност с интернет

До 2020 г. мобилният интернет трафик ще нарасне близо осем пъти в сравнение с настоящия момент. През 2016 г. Европейската комисия представи важни законодателни и политически инициативи, за да се отговори на това растящо търсене. През февруари Комисията предложи по-добро координиране на радиочестотите в лентата 700 мегахерца, за да се подобри достъпът до мобилен интернет и да се даде възможност на територията на целия континент да функционират такива иновативни услуги като свързаните автомобили, дистанционните медицински грижи и други.

През септември Комисията предложи цялостна реформа на правилата на ЕС за далекосъобщенията, както и допълнителни планове за посрещане на нарастващите нужди на хората в ЕС от свързаност с интернет. Комисията се стреми към следните три цели:

• До 2025 г. всички училища, университети, научноизследователски центрове, транспортни центрове, болници, обществени служби и предприятия следва да имат достъп до интернет с гигабитова скорост (която позволява на потребителите да изтеглят/качват данни с обем 1 гигабит в секунда).
• До 2025 г. всички домакинства в ЕС следва да имат достъп до интернет със скорост на изтегляне от поне 100 Mbps, която може да се увеличи до гигабит в секунда.
• До 2025 г. всички градски райони следва да имат непрекъснато 5G покритие — петото поколение системи за безжична комуникация. 5G следва да се предлага на пазара в поне един голям град във всяка държава членка до 2020 г.

Тези цели могат да бъдат постигнати само с огромни инвестиции. Новият Европейски кодекс за електронните съобщения включва правила, с които за всички предприятия ще стане по-привлекателно да инвестират в нова висококачествена инфраструктура навсякъде в ЕС както в своите, така и в други държави, като същевременно се запази ефективната конкуренция. Комисията също така очерта план за въвеждането на 5G в целия ЕС. В своята реч за състоянието на Съюза от 2016 г. председателят Юнкер представи WiFi4EU — инвестиционна инициатива, която разполага със средства в размер на 120 милиона евро за насърчаване на достъпа до безжичен интернет на обществени места. Съгласно тази инициатива паркове, площади, библиотеки и обществени сгради ще бъдат свързани с безплатен безжичен интернет, който ще могат да използват гражданите и институциите с обществена мисия.

През април в Декларацията от Амстердам, обсъдена от министрите на транспорта от всички 28 държави — членки на ЕС, беше подчертана необходимостта правителствата и промишлеността да работят заедно за подобряване на транспортната инфраструктура. Нидерландското председателство на Европейския съвет, Европейската комисия, държавите членки и представителите на транспортния сектор поеха ангажимент за изготвянето на правила и разпоредби, които да позволят използването на автономни превозни средства по пътищата на ЕС.

Нови аудио-визуални правила на ЕС за културно многообразие

Днес във все по-голяма степен хората гледат програми чрез услуги за видео по заявка (като Netflix) и платформи за споделяне на видеоматериали (като YouTube) на своите смартфони или на телевизионния екран. В отговор на тази нова действителност през май Комисията представи предложение за актуализирана Директива за аудио-визуалните медийни услуги.

Целта на новото законодателство е да се постигне по-добър баланс на правилата, които в момента са в сила за традиционните излъчващи оператори, доставчици на видео по заявка и платформи за споделяне на видеоматериали, и по-конкретно когато става дума за защита на децата. То ще укрепи културното многообразие в ЕС — доставчиците на видео по заявка ще трябва да гарантират минимален дял на европейско съдържание в техните каталози от 20 %.

Платформи

През май Комисията представи резултатите от мащабна оценка на социалната и икономическата роля на платформи като онлайн пазари, търсачки, системи за извършване на плащания, социални медии, сайтове за споделяне на видеоматериали и друго съдържание. Комисията очерта принципен подход за разрешаване на проблемите, набелязани по време на оценката. Той включваше ангажимент за прилагането на едни и същи или подобни правила по отношение на сравними цифрови услуги. Онлайн платформите следва да действат отговорно, по-специално като секторът предприеме доброволни усилия, под формата например на кодекс за поведение за борба с изказвания в интернет, подклаждащи омраза.

Повишаване на киберсигурността

Според Глобалното проучване за състоянието на информационната сигурност от 2017 г. над 80 % от европейските предприятия са се сблъскали с поне един инцидент в областта на киберсигурността през последната година. Това подкопава доверието и възпрепятства растежа на цифровия единен пазар. През юли Комисията даде началото на ново публично-частно партньорство в областта на киберсигурността с цел да се насърчава сътрудничеството на ранен етап в процеса на научни изследвания и иновации и да се разработят решения за киберсигурност за различни сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта и финансите. Това е една от редица инициативи, целящи подобряване на устойчивостта на Европа срещу кибератаки и засилване на конкурентоспособността на сектора на киберсигурността. Тези инициативи се основават на първите общоевропейски правила относно киберсигурността — Директивата за мрежова и информационна сигурност, приета от Парламента и от Съвета през юли.

Укрепване на неприкосновеността на личния живот в интернет

През лятото Комисията проведе обществена консултация във връзка с преразглеждането и актуализирането на правилата на ЕС за защита на неприкосновеността на личния живот в интернет, които заедно с Общия регламент относно защитата на данните ще гарантират по-добра защита на електронните комуникации на гражданите в ЕС (например телефонни обаждания, обаждания през интернет и електронни съобщения).

Максимално увеличаване на потенциала за растеж

Цифровизация на промишлеността на ЕС

Според неотдавнашни проучвания през следващите 5 години цифровизирането на продукти и услуги може да доведе до над 110 милиарда евро приходи годишно за промишлеността в ЕС.

През април Комисията оповести планове за подпомагане на европейската промишленост, малките и средните предприятия, изследователите и публичните органи да извлекат максимална полза от новите технологии. Целта на Комисията е да подкрепи съществуващите национални инициативи за цифровизиране на промишлеността, да установи връзка между тях и да насочи инвестициите към публично-частните партньорства на ЕС. Така например Комисията ще инвестира 500 милиона евро в общоевропейска мрежа от центрове за цифрови иновации, където предприятията могат да получат съвети и да изпробват цифрови иновации.

Милиарди свързани устройства — телефони, компютри, сензори и т.н. — трябва да комуникират помежду си по сигурен и безпроблемен начин, независимо от своя производител, технически характеристики или страна на произход. За тази цел те се нуждаят от общ език. Комисията иска да ускори процеса за определяне на стандарти, например като поставя акцент върху 5G покритието, изчисленията в облак, т.нар. „интернет на предметите“, технологиите за обработка на информационни масиви и киберсигурността.

Хората и предприятията все още не могат да се възползват пълноценно от цифрови обществени услуги, които следва да бъдат леснодостъпни в целия ЕС. В Плана за действие за електронно управление за периода 2016—2020 г. бяха набелязани 20 мерки за модернизиране на цифровите обществени услуги и за превръщането на ЕС в по-добро място за живот, работа и инвестиции. Те включват въвеждането на единен цифров портал за улеснен достъп до информация, електронни процедури и консултантски услуги в целия ЕС. За работата в тази посока ще помогне проведената през 2016 г. обществена консултация.

Комисията представи също така проект за услуги в облак и инфраструктура за данни на световно равнище, така че науката, бизнесът и публичните служби да се включат в революцията на големите информационни масиви. Комисията ще създаде Европейски облак за отворена наука. Така на 1,7-те милиона изследователи и 70-те милиона специалисти в областта на науката и технологиите в ЕС ще се даде достъп до виртуална среда за съхранение, управление, анализ и повторно използване на голямо количество научноизследователски данни. За да постави началото на тази инициатива, от 2017 г. нататък Комисията ще предоставя по принцип свободен достъп до всички научни данни по програма „Хоризонт 2020“. Европейският облак за отворена наука ще разчита на Европейската инфраструктура за данни, която ще обедини високоскоростни широколентови мрежи, широкомащабни съоръжения за съхранение и висококапацитетни изчислителни технологии за достъп и обработка на големи масиви от данни, съхранявани в облака.

Умения в областта на цифровите технологии

Според проучвания от 2016 г. на генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Комисията 47 % от населението на ЕС има слаби или няма никакви умения в област­та на цифровите технологии, а същевременно в близко бъдеще за 90 % от работните места и по-голямата част от ежедневието на гражданите ще се изисква някакво ниво на владеене на цифрови умения. Като част от Новата европейска програма за умения Комисията призова правителствата на държавите членки да увеличат своите усилия, например като въведат усвояването на цифрови умения на всички равнища на образование и обучение. През декември бе дадено началото на Коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии, която обединява държави членки и заинтересовани страни от сферата на образованието, заетостта и промишлеността, за да подготви голям резерв от таланти в цифровата област и да гарантира, че отделните лица и работната сила в ЕС притежават необходимите цифрови умения.

Стимулиране на културата и творчеството на ЕС в света на цифровите технологии

Свързаният цифров единен пазар създава огромни възможности за растеж на секторите на културата и творчеството в ЕС. В тази променяща се среда обаче тези сектори срещат и предизвикателства, като например как да осигурят финансиране. През юни Комисията, заедно с Европейския инвестиционен фонд, стартира механизъм за гарантиране на заеми в размер на 121 милиона евро, който ще подкрепи над 10 000 малки и средни предприятия в сектори, като аудио-визията, фестивалите, музикалното творчество, културното наследство, дизайна, сценичните изкуства, издателската дейност, радиото и визуалните изкуства.

През 2016 г. беше отбелязана 25-годишнината на програмата МЕДИА на ЕС, част от „Творческа Европа“ — основната програма на ЕС, посветена на културата и творчеството. От 1991 г. насам по линия на програма МЕДИА са инвестирани над 2,4 милиарда евро в творчеството и културното многообразие в ЕС. Всяка година по програмата се подкрепят около 2000 европейски филма, телевизионни сериали и други проекти. Програма МЕДИА е помогнала за обучението на над 20 000 продуценти, режисьори и сценаристи и им е дала възможност да се адаптират към новите технологии. Тя също така помага да се увеличи броят на зрителите на европейското кино. Според проучване на Комисията във връзка с програма МЕДИА през 2014 г. 33 % от всички посещения в кината в ЕС са били за прожекции на европейски филми, докато през 2010 г. те са били 25 %.

Чиста енергия за всички европейци

Глобалният преход към чиста енергия протича необратимо и Европейският съюз иска не просто да се приспособи към него, а да бъде лидер в тази сфера. Това е негова отговорност в глобален план.

През 2015 г. в световен мащаб секторът на чистите енергийни технологии е привлякъл инвестиции на стойност над 300 милиарда евро. ЕС е в много добра позиция да използва своите политики в областта на научните изследвания, развитието и иновациите, за да превърне този преход в двигател за създаване на работни места и растеж. Чрез мобилизирането от 2021 г. нататък на публични и частни инвестиции в размер до 177 милиарда евро годишно пакетът „Чиста енергия“ може да генерира до 1 % ръст на брутния вътрешен продукт през следващото десетилетие и да създаде 900 000 нови работни места.

Енергийна ефективност

Най-евтината и най-чиста енергия е тази, която не се използва изобщо. Ето защо през 2016 г. Комисията представи нови и иновативни мерки за енергийна ефективност със следната насоченост:

• определяне на рамка за подобряване на енергийната ефективност като цяло;
• повишаване на енергийната ефективност на сградите;
• подобряване на енергийните показатели на продуктите (екопроектиране) и информиране на потребителите (етикетиране на енергийната ефективност);
• финансиране за енергийна ефективност чрез предложението „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“.

В подкрепа на тези предложения Комисията представи нова задължителна цел за енергийна ефективност за целия ЕС от 30 % до 2030 г. Амбициозните цели за енергийна ефективност са разработени така, че да намалят зависимостта на държавите членки от вноса на енергия, да стимулират местната икономика, да повишат конкурентоспособността и да създадат допълнителни екологосъобразни работни места.

Световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници

Възобновяемите енергийни източници ще играят основна роля в прехода към екологично чиста енергийна система. ЕС си е поставил за цел до 2030 г. на колективно равнище да достигне дял на възобновяемите енергийни източници от най-малко 27 % от крайното енергопотребление. С предложението за нова директива за възобновяемите енергийни източници ще се осигурят сигурност за инвеститорите и равнопоставени условия за всички технологии. Предложенията на Комисията са насочени към създаването на подходящи условия за успешното развитие на енергията от възобновяеми източници и превръщането на ЕС в процъфтяващ пазар за чиста енергия. Секторът вече осигурява заетост на над 1 милион души и всяка година генерира оборот от около 144 милиарда евро.

В периода 2009—2015 г. технологиите за слънчева и вятърна енергия поевтиняха съответно с 80 % и 30—40 %. Това намаление на разходите дава възможност на потребителите във все по-голяма степен да произвеждат своя собствена енергия от възобновяеми източници. С преразгледаната директива на потребителите ще се предоставят по-големи права да произвеждат собствена електроенергия, която да потребяват в домовете си или да продават обратно на енергийната мрежа.

Справедлив търговски механизъм за потребителите

Потребителите са в центъра на енергийния съюз. Всекидневни дейности, като фактурирането, смяната на доставчици и сключването на нов договор при преместване, ще се извършват по-лесно, по-бързо и по-точно за тях благодарение на подобреното управление на цифровата информация за клиентите. Потребителите ще имат достъп до ясна и надеждна информация за най-добрите оферти на пазара, като ще използват сертифицирани онлайн инструменти за сравняване на цените, с чиято помощ ще могат да правят информиран избор.

Потребителите ще могат по-лесно да сменят доставчиците си благодарение също на предложението за ограничаване на използването на такси за смяна на доставчика. Средно в ЕС разликата между стандартната оферта на обичайния доставчик и най-ниската оферта на пазара е над 50 евро на година.

Ако желаят, потребителите ще могат да поискат от доставчика си на енергия интелигентен уред за отчитане на консумацията и да се възползват от пазарни цени на енергията, а благодарение на нови технологии те ще могат да потребяват повече, когато енергията е евтина, и да намаляват потреблението си, когато цените са високи. В резултат на това потребителите ще контролират по-добре разходите си за енергийни услуги.

Енергийна сигурност, солидарност и доверие

Предложеният през февруари 2016 г. пакет за сигурността на енергийните доставки се основава на напредъка, постигнат от ЕС през последните години в противодействието на рисковете за енергийната сигурност. Пакетът бе съсредоточен основно върху газа, стъпвайки на поуките, извлечени при стрес тестовете за него от 2014 г., но също и върху междуправителствените споразумения в областта на енергетиката и върху енергията за отопление и охлаждане.

Съзаконодателите приеха предложението на Комисията за междуправителствени споразумения през декември — само 9 месеца след първоначалното предложение. Новите правила ще позволят на Комисията да гарантира, че нито едно споразумение в областта на енергетиката няма да застраши сигурността на доставките в дадена държава членка, нито да засегне функционирането на енергийния пазар на ЕС.

През март ЕС укрепи връзките си с Индия, която е значим фактор на световна сцена и ключов партньор за ЕС в областта на енергетиката. Съвместната декларация относно енергийната сигурност и борбата с изменението на климата е значителна стъпка към изграждането на трайно партньорство за чиста и устойчива енергия с една от най-бързо развиващите се големи икономики.

Напълно интегриран пазар на ЕС

2016 г. беше важна за проектите на ЕС за енергийна инфраструктура, като по линия на Механизма за свързване на Европа бяха предоставени 800 милиона евро. Това подпомагане е от ключово значение за мобилизирането на допълнителните инвестиции, които са нужни за премахване на препятствията пред свободното движение на енергията.

През пролетта бяха подписани две споразумения за отпускане на безвъзмездни средства на стойност 5,6 милиона евро за проучвания във връзка с изграждането на газопровода Midcat. След като бъде изграден, този газопровод ще допринесе за интегрирането на пазарите на газ между Иберийския полуостров и останалата част от Европа. За построяването на 140-километров електропровод в България, който ще увеличи достъпа до мрежата за енергията от възобновяеми източници и ще укрепи капацитета на българската електроенергийна система, беше отпуснато допълнително финансиране в размер на 29,9 милиона евро

През октомври беше подписано споразумение за отпускане на безвъзмездни средства в размер на 187 милиона евро за Balticconnector — първият газопровод, свързващ Естония и Финландия. Когато по газопровода започне да се подава газ през 2020 г., този проект ще свърже източната част на региона на Балтийско море с останалата част от енергийния пазар на ЕС.

През 2016 г. Планът за инвестиции за Европа продължи да бъде ключов инструмент за завършването на енергийния съюз. Европейският фонд за стратегически инвестиции продължи да създава работни места и да привлича инвестиции в реалната икономика. Фондът все така стабилно подкрепяше интелигентните и ориентирани към бъдещето инвестиции в енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, иновациите и модерната енергийна инфраструктура.

В периода 2014—2020 г. са на разположение средства в размер на 69 милиарда евро от фондовете по политиката на сближаване, предназначени за инвестиции в подкрепа на целите на енергийния съюз.

Ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия

В края на годината Комисията представи идеите си за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия. В стратегията се предлага набор от конкретни мерки за по-засилено и по-широко използване на енергийно ефективни и нисковъглеродни иновационни решения, за да се подобри глобалната конкурентоспособност на ЕС в тази област.

През юни Комисията се присъедини към „Мисия за иновации“ — глобална инициатива за чиста енергия, и се ангажира от името на ЕС с рамковия документ за чиста енергия от срещата на министрите с цел да се улесни многостранното сътрудничество в областта на иновациите. Освен това на срещата на министрите на енергетиката от Г-20, която се състоя в Китай, бяха одобрени редица планове за действие.

През 2016 г. бяха учредени четири награди „Хоризонт“ за стимулиране на иновациите и намиране на решения за предизвикателствата, свързани с иновациите в областта на енергията. Наградите са на обща стойност от 6,75 милиона евро и са финансирани по линия на „Хоризонт 2020“ — програмата на ЕС за научни изследвания и иновации. Те ще бъдат връчвани като отличия за иновативни подходи към интегрирането на слънчевата енергия в сгради с историческо значение, към използването на енергия от възобновяеми източници в болници, към разработването на продукти, които допринасят за намаляване на емисиите чрез повторно използване на въглеродния диоксид и към създаването на най-чистия двигател на бъдещето.

През цялата година се отдаваше все така важно значение на отношенията с ключови партньори на ЕС в областта на енергетиката. През юни Комисията взе участие в срещата на министрите на енергетиката от Г-20 в Пекин. Това беше възможност с международните партньори да се обсъдят иновациите в областта на енергийните технологии, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност, достъпът до енергия и ролята на енергийната система в изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Споразумението между ЕС и Китай относно енергийната пътна карта бе подписано на срещата на върха между ЕС и Китай през юли.

Декарбонизация на икономиката

Напредък по Парижкото споразумение относно изменението на климата

През октомври 2014 г. лидерите от ЕС се споразумяха относно обвързваща и обхващаща цялата икономика цел за намаляване на емисиите с поне 40 % до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. Това е приносът на ЕС към Парижкото споразумение относно изменението на климата, подписано през декември 2015 г.

През април 2016 г. 175 страни поставиха нов рекорд с най-много подписи под международно споразумение, положени през първия ден, което подчертава глобалната политическа воля за изпълнение на ангажиментите, поети в Париж.

След като беше договорено първото по рода си правно обвързващо глобално споразумение по въпросите на климата и след като се обединиха усилията на развити и развиващи се държави, стана възможно постигането на споразумение в Париж. Съответно бързото ратифициране на споразумението на равнището на ЕС през октомври позволи влизането му в сила в световен мащаб през ноември. Държавите членки на ЕС вече са ратифицирали или ще ратифицират поотделно споразумението.

През ноември държавите се срещнаха отново по повод на Конференцията на ООН по въпросите на изменението на климата в Маракеш, за да продължат работата по подробен наръчник за прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Държавните и правителствените ръководители отправиха Призив за действия от Маракеш, с който приканиха да се поеме политически ангажимент на най-високо равнище за борба с изменението на климата. С този призив се отправя и послание за световно единство и трайна решимост за изпълнение на целите от Париж, както и за преход към нисковъглеродна икономика в световен мащаб.

Беше постигнат напредък по ключовите елементи на пакета от Париж, включително относно достъпа до финансиране и помощта с технологиите, както и относно развиването и укрепването на уменията и процесите, необходими в развиващите се страни за прилагане на националните им планове в областта на климата.

Изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата в ЕС

Работата по изпълнението на ангажимента на ЕС започна дори още преди Парижката конференция с предложението за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии — основният инструмент на политиката на ЕС за намаляване на емисиите. Към това предложение през юли 2016 г. Комисията представи задължителни цели за емисиите на парникови газове за държавите членки за периода 2021—2030 г., които са приложими за транспорта, сградния фонд, селското стопанство, отпадъците, земеползването и горското стопанство.

Амбициозните действия в областта на климата създават нови бизнес възможности и отварят нови пазари за иновации и за използване на нисковъглеродни технологии. Комисията включи също земеползването и горското стопанство в усилията на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. Секторът не само отделя парникови газове, но може и да отстрани въглеродния диоксид от атмосферата, тъй като ежегодно горите в ЕС поемат еквивалента на почти 10 % от общия обем емисии на парникови газове в ЕС.

През юли Комисията публикува Европейската стратегия за мобилност с ниски емисии, като така положи основата за разработването на валидни за целия ЕС мерки за превозни средства с ниски и нулеви емисии и за алтернативни горива с ниски емисии. Тази стратегия представя предвидените за следващите години инициативи и определя районите, в които вече се проучват варианти.

Продължи и работата за укрепване на връзките между декарбонизацията, прехода към кръгова икономика, качеството на въздуха и околната среда. Изпълнението на плана за действие за кръговата икономика има потенциала да намали годишните емисии на парникови газове с 2 до 4 % и това вече започна да дава резултати. Изпълнението на пакета от мерки за чист въздух, във връзка с който през юни 2016 г. се стигна до междуинституционално споразумение, ще допринесе значително за справянето с изменението на климата. Планът за инвестиции за Европа също беше използван за постигане на резултати в прехода към ресурсно ефективна кръгова икономика с нулеви въглеродни емисии, като 5 % от Европейския фонд за стратегически инвестиции бяха предвидени за сектора на околната среда и ресурсната ефективност.

Действия, вдъхновени от Парижкото споразумение относно изменението на климата

През октомври страните по Монреалския протокол, който доведе до успешни резултати в постепенното извеждане от употреба на озоноразрушаващите вещества, се договориха в Кигали (Руанда) да включат в приложното поле на протокола контрола на предизвикващите затопляне на климата флуоровъглеводороди, използвани в хладилни и климатични инсталации. Това е бърз и икономически ефективен начин за постигане на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата за периода преди 2020 г. Изменението от Кигали изисква развитите и развиващите се страни постепенно да ограничат потреблението и производството на флуоровъглеводороди, като първи трябва да пристъпят към действие развитите държави. ЕС е водещ фактор в световен план в процеса на ограничаване на употребата на флуоровъглеводороди. До 2030 г. емисиите на тези газове в ЕС ще намалеят с две трети спрямо сегашните нива.

Също през октомври в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване и с активното участие на ЕС беше постигнато историческо споразумение за емисиите на въглероден диоксид от международното авиация. С така наречената глобална пазарна мярка се цели да се стабилизират емисиите от международното въздухоплаване на равнищата от 2020 г., а самолетните компании ще бъдат задължени да участват в компенсационни мерки, ако емисиите им на въглероден диоксид надхвърлят този праг. Схемата трябва да започне да функционира през 2021 г., като първата фаза се основава на доброволно участие. Във втората фаза (2027—2035 г.) участието ще бъде задължително, освен за страните с ниски равнища на авиационна дейност. Това означава, че за да може от 2020 г. нататък да се постигне целта за неутралност по отношение на въглерода, през периода 2021—2035 г. ще бъдат прилагани компенсации за около 80 % от емисиите.

ЕС и неговите държави членки бяха сред основните застъпници, които настояваха за справяне с емисиите на парникови газове в морския сектор. На октомврийското заседание на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация беше договорена глобална задължителна система за събиране на данни за консумацията на гориво от корабите. На практика, считано от 2019 г., кораби с капацитет над определен праг ще бъдат задължени да събират данни за консумацията си на гориво и енергийната си ефективност и да докладват за това на държавата на знамето.

Единен пазар

В представено през юни съобщение Комисията поясни как действащото законодателство на ЕС се прилага по отношение на икономиката на сътрудничеството, като бяха обхванати аспекти като изискванията за достъп до пазара, отговорността и защитата на потребителите.

Благодарение на стандартите се намаляват разходите, стимулират се иновациите, дава се възможност за оперативна съвместимост между различните устройства и услуги и се улеснява достъпът на дружествата до пазарите. През юни Комисията представи пакет от инициативи за модернизиране и подобряване на европейската система за стандартизация с оглед на технологичното развитие, политическите приоритети и глобалните тенденции.

Улесняване на мобилността на специалистите и работниците

Една от целите на стратегията за единния пазар е да се даде възможност на гражданите на ЕС да работят в която държава членка пожелаят. Европейската професионална карта опростява продължителните процедури, които специалистите трябва да преминат, преди да им бъде позволено да работят в друга държава членка. Картата беше въведена през януари 2016 г. за пет професии (медицински сестри с общ профил, фармацевти, физиотерапевти, агенти на недвижими имоти и планински водачи), като в бъдеще тя може да обхване и други професии.

През март Комисията представи целево преразглеждане на Директивата относно командироването на работници, която обхваща работници, изпратени от работодателя си да работят временно в друга държава членка. С преразглеждането се внасят промени в три основни области: възнаграждението на командированите работници, включително в случаи на подизпълнение; правилата, приложими за работниците, наети чрез агенции за временна заетост; и дългосрочното командироване.

По-ефикасни обществени поръчки

От месец април се прилагат нови правила, с които се промени начинът, по който публичните органи в ЕС изразходват голяма част от годишния бюджет за обществени поръчки в размер на 1,9 трилиона евро. Националното законодателство трябва да е съобразено с трите директиви относно обществените поръчки и концесиите, благодарение на които се въвеждат условия за по-лесно и по-евтино участие на малките и средните предприятия в конкурси за обществени поръчки, гарантира се възможно най-рентабилно изразходване на публичните средства и се съблюдават принципите на ЕС на прозрачност и конкуренция. Освен това правилата дават възможност да бъдат отчетени екологичните, социалните и иновационните аспекти.

Укрепване на промишлената база на ЕС

През април Комисията предложи набор от мерки с цел подкрепа и свързване на националните инициативи за цифровизиране на промишлеността и съответните услуги и за увеличаване на инвестициите.

През юни на равнището на ЕС беше създадена платформа за интелигентна специализация за модернизиране на промишлеността, която да подкрепя сътрудничеството между региони, групи от предприятия, бизнес мрежи и индустриални партньори и да разработи амбициозни инвестиционни проекти, които могат да се възползват от програмите на ЕС, Плана за инвестиции за Европа и частни фондове.

Бяха въведени по-солидни и реалистични методи за изпитване по отношение на емисиите на въглероден диоксид и на азотен оксид от леките автомобили. Освен това Комисията внесе законодателни предложения за цялостно преразглеждане на системата, която позволява пускането на автомобили на пазара. Предложеният регламент цели да въведе по-голяма независимост в процеса на изпитване на превозните средства, да увеличи контрола, упражняван върху автомобили, които вече са в употреба, и да въведе по-голям надзор от страна на ЕС.

През юли Комисията публикува Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии за разработването на валидни за целия ЕС мерки за превозни средства с ниски и нулеви емисии и за алтернативни горива с ниски емисии.

С цел да се подпомогне автомобилната промишленост на ЕС да запази конкурентоспособността си, като посрещне предизвикателствата на бъдещето, беше сформирана нова група на високо равнище за автомобилната промишленост, GEAR 2030, която да работи по предизвикателствата на бъдещето, като автоматизираното шофиране, свързаните автомобили и превозните средства с нулеви емисии.

Стоманодобивната индустрия представлява 1,3 % от брутния вътрешен продукт на ЕС и играе съществена роля за много други промишлени сектори, като например автомобилната промишленост. Въпреки значителните усилия, положени за въвеждане на иновации и модернизиране, през последните години конкурентното положение на ЕС на световния стоманодобивен пазар се влоши. Свръхпроизводството на стомана в трети страни като Китай доведе до вълна от нелоялни търговски практики, които нарушават пазара в световен мащаб. През март Комисията представи съобщение за преодоляване на сериозните предизвикателства, пред които е изправен секторът. Комисията предприема редица действия, като например налагането на временни антидъмпингови мерки, приемането на система за предварителен надзор на продуктите от стомана, предоставянето на средства в подкрепа на модернизацията на стоманодобивната промишленост и насърчаването на висококвалифицирана работна ръка.

Защита на интелектуалната собственост

В Стратегията за единния пазар се подчертава ролята на защитата на интелектуалната собственост за насърчаване на иновациите и творчеството, благодарение на което се създават работни места и се засилва конкурентоспособността.

Комисията започна оценка на настоящата нормативна уредба за прилагане на правата върху интелектуалната собственост. Подходът на Комисията е да гарантира, че правните действия и средствата за правна защита са подходящи за целта, по-специално в трансграничен план и в условията на онлайн среда. Вместо да се преследват отделни лица, акцентът е поставен върху нарушенията с търговско измерение и проследяването на парите, за да бъдат лишени извършителите на нарушения с търговско измерение от техните приходи. С подкрепата на Комисията през месец юни интернет платформи, собственици на търговски марки и търговски асоциации подписаха доброволно споразумение за спирането на продажбата на фалшифицирани стоки по интернет.

Предприятията в ЕС извличат полза и от реформата в областта на търговските марки, влязла в сила през март, с което защитата на марките в ЕС стана по-достъпна за тях. С реформата се въвеждат по-ниски разходи, модерни стандарти за регистриране на нови видове марки, съкращаване на времето за регистрация и по-ефикасни средства за борба с фалшифицирането.

През ноември с активната подкрепа на Европейския парламент и държавите членки Комисията публикува разяснение на някои разпоредби на Директивата за биотехнологичните изобретения, като посочи, че не е необходимо да се патентоват продукти, получавани чрез биологични по своята същност процеси.

По-добри услуги за пътниците, използващи железопътен транспорт

През април Парламентът и Съветът постигнаха съгласие по мерки, с които да се повишат капацитетът за иновации и конкурентоспособността на железопътния транспорт в ЕС. Четвъртият пакет за железопътния транспорт ще доведе до постепенното отваряне за конкуренция на вътрешните пазари за пътнически железопътен транспорт, а това ще благоприятства появата на нови бизнес модели и ще осигури по-голям избор за потребителите (увеличена честота, по-добри услуги и по-ниски цени).

Укрепване на пристанищата

През юни Парламентът и Съветът постигнаха съгласие по обща европейска рамка за морските пристанища. Регламентът за пристанищата ще гарантира финансова прозрачност и оптимално използване на ресурсите, а това ще доведе до по-голямо доверие от страна на инвеститорите, ще осигури лоялна конкуренция и ще стимулира инвестициите. Наличието на повече инвестиции ще допринесе за създаване на повече работни места и за установяване на по-голям просперитет. Понастоящем в сектора са заети пряко 469 000 души и той спомага за поддържането на 3 милиона работни места. Регламентът ще осигури висококачествени услуги в пристанищата в ЕС и ще им даде по-голяма самостоятелност, например да определят своите такси за ползване на инфраструктурата.

Лоялна конкуренция

Политиката в областта на конкуренцията допринася за правилното функциониране на единния пазар, на който предприятията се конкурират въз основа на своите качества, а от ефективността им печелят потребителите в ЕС. Стабилните предприятия, изправени пред силна конкуренция на вътрешните пазари, са най-добре подготвени, за да се конкурират на световния пазар.

Един от начините за поддържане на силна конкуренция е борбата с картелите. През юли Комисията реши, че петима производители на тежкотоварни превозни средства са съгласували действията си в продължение на 14 години по отношение на ценообразуването и прехвърлянето на разходите за постигане на съответствие с по-строгите пределни стойности на емисиите. Те бяха глобени за рекордните 2,9 милиарда евро.

Антитръстовите правила също гарантират, че поведението на предприятие с господстващо положение не нарушава конкуренцията на даден пазар. През годината Комисията водеше три разследвания срещу Google за предполагаема злоупотреба с господстващо положение.

Внимателният мониторинг на държавните помощи стимулира конкурентоспособността и иновациите през 2016 г. Целта му беше да се предотврати предоставянето на публични средства на предприятия в затруднение, което да позволи развитието на повече иновативни дружества.

Комисията също така публикува уведомление, в което очерта обхвата на свързания с държавните помощи контрол на ЕС върху публичните разходи. Благодарение на това публичните органи и предприятията ще знаят кога публичните мерки за подкрепа не представляват държавна помощ и не са предмет на правилата за държавна помощ.

През януари Комисията стигна до заключението, че Белгия е нарушила правилата на ЕС за държавните помощи, като е предоставила на редица многонационални дружества значителни данъчни предимства в размер на най-малко 700 милиона евро. Това поставя по-малките, не­многонационални конкурентни в неблагоприятно положение. Най-малко 35 многонационални дружества, предимно от ЕС, сега трябва да изплатят невнесените данъци на Белгия. През август Комисията реши, че Ирландия неправомерно е предоставила данъчни облекчения в размер на 13 милиарда евро на Apple, което може да се оприличи на значителна субсидия, която не е на разположение на други предприятия. В края на годината се разглеждаха три други случая, които се отнасят до данъчното третиране в Люксембург на Amazon, McDonald’s и GDF Suez (Engie).

Една от целите при прилагането от страна на Комисията на законодателството в областта на конкуренцията е да се предотвратяват сливания, които могат да навредят на конкурентните пазари. По-голямата част от обявените през 2016 г. сливания не представляваха проблем от гледна точка на конкуренцията и бяха разрешени след извършването на рутинен преглед. Въпреки това през май Комисията реши да забрани предложеното придобиване на Telefónica UK от Hutchinson, тъй като имаше силни опасения, че в резултат на сделката клиентите на мобилни услуги в Обединеното кралство ще имат по-ограничен избор и ще заплащат по-високи цени и че операцията ще засегне въвеждането на иновации в сектора на мобилните комуникации.

Прозрачност и борба с избягването на данъци

През януари Комисията прие пакет от мерки за борба с избягването на данъци, в който се отправя призив към държавите членки за по-категорични и по-координирани действия срещу дружествата, които се опитват да избягват плащането на дължимите от тях данъци, и за прилагане на международните стандарти за борба с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Основните елементи на предложението са:

• правно обвързващи мерки за възпиране на най-разпространените методи, използвани от дружествата за избягване на плащането на данъци (предложението за директива за борба с избягването на данъци);
• предложение за отчитане по държави между националните данъчни органи на данъчна информация във връзка с дейността на многонационални дружества в ЕС (изменение на Директивата относно административното сътрудничество);
• препоръка относно предотвратяването на злоупотребата с данъчни спогодби;
• действия за насърчаване на доброто данъчно управление в международен план, в това число нова процедура на ЕС за съставяне на списъци на трети държави, които отказват да се съобразяват с правилата.

Съветът прие Директивата за борба с избягването на данъци през юли. Държавите членки трябва да транспонират правилата в националното си законодателство до края на 2018 г. и да започнат да ги прилагат от януари 2019 г. Новите правила за отчитане по държави между данъчните органи бяха одобрени от Съвета през март, а държавите членки трябва да ги транспонират в националното си законодателство до средата на 2017 г.

Бяха подписани споразумения с Андора и Монако, съгласно които считано от 2018 г. държавите — членки на ЕС и тези две съседни държави ще извършват автоматичен обмен на информация за финансовите сметки на пребиваващите на тяхна територия лица.

През април Комисията предложи големите многонационални компании, осъществяващи дейност на единния пазар на ЕС с оборот от над 750 милиона евро, да оповестяват публично корпоративния подоходен данък, който плащат, за всяка отделна държава. Предлаганите правила ще осигурят по-голяма прозрачност на корпоративното данъчно облагане, като дадат възможност на гражданите да оценяват данъчните стратегии на многонационалните дружества и техния принос към благосъстоянието.

Пак през април Комисията представи мерки за модернизиране на ДДС в ЕС. Представеният план за действие е първата стъпка към създаването на единно пространство на ЕС по отношение на ДДС, в което Съюзът разполага със средства да се бори с измамите, да подкрепя бизнеса и да подпомага цифровата икономика и електронната търговия.

През юли Комисията представи следващите стъпки, благодарение на които да се повиши прозрачността на данъчното облагане и да се активизира борбата с данъчните измами и с избягването на данъци на равнището на ЕС и на международно равнище. Инициативите бяха съсредоточени върху запълване на съществуващите пропуски в данъчната уредба, които допускат трансгранични данъчни злоупотреби и незаконни финансови потоци.

През септември Комисията представи „табло с показатели“ (икономически и финансови показатели, показатели за стабилност и за добро управление в областта на данъчното облагане), за да помогне на държавите членки да набележат юрисдикциите извън ЕС, за които приоритетно да бъде направена оценка в рамките на изготвянето на общия списък на ЕС. Държавите членки постигнаха значителен напредък в изработването на първия общ списък на ЕС на юрисдикциите извън ЕС, които отказват да спазват международните стандарти за добро управление в област­та на данъчното облагане.

През октомври Комисията прие важен пакет за реформа на корпоративното данъчно облагане, който включва три нови предложения: за създаване на по-модерна и по-справедлива система за данъчно облагане на предприятията; за заличаване на различията между държавите — членки на ЕС и държавите извън ЕС; и за изработване на правила за уреждане на спорове, с които да се разрешат проблемите, свързани с двойното данъчно облагане на предприятията.

По-конкретно пакетът включваше възобновяване на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, която ще позволи да се преработи начинът, по който дружествата се облагат в рамките на единния пазар, като се гарантира по-справедлива, по-конкурентоспособна и по-благоприятна за растежа система за корпоративно данъчно облагане. Общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък включва също важни нови елементи, насочени към засилване на борбата с избягването на данъци и подобряване на капацитета за насърчаване на растежа.

Комисията предложи също така подобрена система за разрешаване на спорове за двойно данъчно облагане в ЕС, адаптирайки сегашните механизми за уреждане на спорове, за да се отговори по-добре на нуждите на предприятията, за които двойното данъчно облагане е сериозно препятствие.

Пакетът за реформа на корпоративното данъчно облагане включва също така предложение да се разшири обхватът на вече договорените вътрешни правила на ЕС по отношение на несъответствия при хибридни образувания и инструменти, за да обхванат и тези с участието на държави извън ЕС.

Финансови пазари в полза на потребителите

Финансовите дружества трябва да се възползват в максимална степен от икономиите от мащаба на един наистина интегриран пазар на ЕС, а онлайн услугите да предлагат нови възможности и новаторски решения.

Държавите членки трябваше да са въвели Директивата за ипотечните кредити до март 2016 г. В края на годината директивата беше изцяло приведена в действие в 19 държави членки. Новите правила ще гарантират, че потребителите, които закупуват недвижим имот или теглят заем, обезпечен с тяхното жилище, разполагат с адекватна информация и защита срещу рисковете. С директивата следва да се насърчи конкуренцията на пазарите на ипотечни кредити и да се предложат нови бизнес възможности както за кредиторите, така и за посредниците, водейки до намаляване на разходите в бъдеще, което е от пряка полза за потребителите.

До септември държавите членки трябваше да приложат Директивата за платежните сметки, която предвижда правото на всички потребители да получат достъп до платежна сметка за основни операции, независимо от финансовото си състояние. До края на година едва 14 държави членки (България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Литва, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Словения, Словакия и Обединеното кралство) изпълниха това. Франция и Финландия уведомиха за частични мерки за транспониране.

Изграждане на съюз на капиталовите пазари

Комисията продължи да изгражда съюза на капиталовите пазари въз основа на плана за действие за съюз на капиталовите пазари, приет през 2015 г. Тя представи съобщение за ускоряване на прилагането на плана за действие и за разработване на по-нататъшни приоритетни действия, включително общоевропейски личен пенсионен продукт.

Първата мярка влезе в сила през април 2016 г. С нея се увеличава привлекателността на инфраструктурните инвестиции за застрахователните дружества, които са в добра позиция да осигурят необходимото дългосрочно финансиране.

През юли Комисията предложи промени в съществуващото законодателство, с които да се насърчи по-активното усвояване на средства от европейския фонд за рисков капитал и европейския фонд за социално предприемачество, като така за частните инвеститори стане по-лесно и по-привлекателно да инвестират в малки и разрастващи се дружества.

През септември Комисията обяви по-обхватна стратегия за устойчиво финансиране, с която да се подкрепят инвестициите в чисти технологии. През ноември Комисията отпусна до 300 милиона евро за съвместни инвестиции в мащабен общоевропейски фонд за рисков капитал, инвестиращ в други фондове. Това ще помогне за укрепване на капацитета на сектора на рисковия капитал в ЕС да предлага привлекателни печалби за институционалните инвеститори и ще разшири достъпа до този канал за по-широк кръг от държави членки.

Пак през ноември Комисията представи законодателно предложение относно преструктурирането на предприятия и предоставянето на втори шанс. Предложението цели да се предостави възможност на честните предприемачи да се възползват от възможност за втори шанс, след като са преодолели своята несъстоятелност, което допринася за динамична бизнес среда и за насърчаване на иновациите.

Контрол на държавните помощи и гарантиране на лоялна конкуренция

Контролът на държавните помощи играе важна роля за осигуряването на равнопоставеност в рамките на банковия съюз. От началото на финансовата криза през 2008 г. 113 банки в ЕС, на които се пада дял от около 30 % от активите на банковата система на ЕС, са били преструктурирани съгласно условията за държавната помощ, след като са получили публични средства. Държавите членки подпомогнаха банките, като вляха капитал в размер на 655,3 милиарда евро (4,5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС през 2015 г.) и предоставиха 1 293,1 милиарда евро, или 9,2 % от брутния вътрешен продукт, за гаранции и друга помощ в подкрепа на ликвидността. Помощ­та е предоставена, за да се защитят спестяванията на гражданите, да се избегнат случаите на неконтролирано изпадане в несъстоятелност и да се предотврати последващ срив на банковата система в целия континент. Оттогава насам по-голямата част от банките, получили помощ по време на кризата, са възстановили своята жизнеспособност, след като са изпълнили значителна част от плановете си за преструктуриране. Дейността на тези, чиито бизнес модели се провалиха необратимо (42 от общо 113 банки), беше подложена на организирано постепенно прекратяване.

През юли Комисията приключи своето антитръстово разследване във връзка със суаповете за кредитно неизпълнение, като направи правнообвързващи ангажиментите, предложени от доставчика на данни Markit и Международната асоциация за суапове и деривати. За период от 10 години двата субекта ще лицензират ключови данни и права на интелектуална собственост за борсите при справедливи, приемливи и недискриминационни условия. Мярката ще спомогне за това търговията със суапове за кредитно неизпълнение да стане по-сигурна и по-евтина за инвеститорите.

През март Комисията обяви своето предварително становище, че срокът на действие на Регламента за групово освобождаване в застрахователния сектор не следва да бъде удължен. Впоследствие това предварително становище беше одобрено през декември, след като беше извършена оценка на въздействието. Следователно срокът на действие на Регламента ще изтече през март 2017 г.

Според Европейската централна банка през 2014 г. плащанията с карти са представлявали 46 % от електронните плащания в ЕС. Многостранните обменни такси, колективно договорени от банките и налагани на търговците на дребно за приемането на карти, могат да доведат до по-високи цени за потребителите. Мерки за решаване на проблема бяха предприети с Регламента за обменните такси, който влезе в сила в края на 2015 г. и наложи тавани за тези такси на конкуренти равнища. През юни 2016 г. започна да се прилага втори набор от разпоредби на Регламента, които правят разходите по плащанията по-прозрачни за търговците на дребно и потребителите и им позволяват да направят ефикасен избор.

Успоредно с това Комисията продължи своите антитръстови производства срещу многостранните обменни такси, договорени от Visa и MasterCard за междурегионалните операции, които не попадат в обхвата на Регламента за обменните такси. Междурегионалните многостранни обменни такси са таксите, които търговците от ЕС плащат за приемането на плащания с карти, които са издадени извън Европейското икономическо пространство.

През юни Общият съд потвърди констатациите на Комисията, съгласно които Groupement des cartes bancaires (група, която управлява системата за плащане с карта „CB“ във Франция) е ограничила конкуренцията на пазара на издаване на карти във Франция, затруднявайки навлизането на нови участници. Решението на Общия съд може да бъде обжалвано.

Нови консултативни органи в подкрепа на процеса на задълбочаване

Икономическото управление в ЕС беше подсилено със създаването на независим консултативен Европейски фискален съвет. В изпълнение на предложението от Доклада на петимата председатели — документ, съставен от председателя на Комисията и председателите на Европейския парламент, Европейската централна банка, Еврогрупата и срещата на върха на държавите от еврозоната — и въз основа на решението на Комисията от октомври 2015 г. този съвет започна да функционира през ноември 2016 г. Неговата роля е да оценява изпълнението на фискалната рамка на ЕС и да консултира Комисията относно фискалната позиция, подходяща за еврозоната като цяло. Съветът си сътрудничи също така с националните фискални съвети на държавите членки и дава експертни становища по искане на Жан-Клод Юнкер.

Съветът е независим и се състои от уважавани специалисти, които предоставят независими експертни становища в своите области и се назначават след консултации с държавите членки, националните фискални съвети и Европейската централна банка.

През септември, като по-нататъшна стъпка в изпълнението на Доклада на петимата председатели, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да създадат или определят национални съвети по производителността. Тези съвети следва да анализират развитието и политиките в областта на производителността и конкурентоспособността, както и да способстват за засилване на ангажираността и осъществяване на необходимите реформи на национално равнище. Така те ще стимулират устойчивия икономически растеж и сближаването. Съветите редовно ще публикуват доклади за извършения от тях анализ.

Банков съюз

ЕС продължи да работи за доизграждането на банковия съюз, който е ключов градивен елемент за един устойчив и динамичен икономически и паричен съюз. Банковият съюз беше създаден, за да гарантира, че банките в еврозоната са по-стабилни и подлежат на по-добър контрол. Ако възникнат проблеми, те ще могат да се решават по-лесно и без да се използват парите на данъкоплатците.

През януари заработи пълноценно друг важен елемент във връзка с банковия съюз — единният механизъм за преструктуриране. Този механизъм е важно допълнение към ръководения от Европейската централна банка единен надзорен механизъм за по-интегриран банков надзор и управление на кризи в рамките на банковия съюз. Единният механизъм за преструктуриране укрепва устойчивостта на финансовата система и спомага за предотвратяването на евентуални кризи в банковия съюз, като гарантира ефективното и навременно преструктуриране на банките.

Продължиха също така преговорите с Парламента и Съвета по третия стълб на банковия съюз — европейската схема за застраховане на депозитите, която се основава на съществуващите национални схеми за гарантиране на депозитите. С финансираната от банките европейска схема за застраховане на депозитите ще се осигури допълнителна предпазна мрежа за вложителите в целия ЕС. Тя ще доведе до по-добро споделяне на риска в банковия сектор сред една по-голяма група институции. Уязвимостта във връзка с големи сътресения на местно равнище ще бъде намалена.

Успоредно с работата по европейската схема за застраховане на депозитите държавите членки отчетоха, че трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки във връзка с намаляването и споделянето на рисковете във финансовия сектор, за да се преодолеят редица оставащи предизвикателства. Предложените от Комисията разпоредби относно общия капацитет за покриване на загуби имат за цел да гарантират, че кредиторите на банките, а не данъкоплатците, плащат за проблемите в банките.

Освен това към края на 2016 г. по-голямата част от държавите членки са транспонирали в националното си законодателство съответните правни разпоредби на единната нормативна уредба, с което се гарантират още по-последователно регулиране и висококачествен надзор в рамките на банковия съюз. Всички с изключение на осем държави членки са приложили Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, която предвижда по-добри и хармонизирани инструменти за справяне с банкови кризи. Двадесет държави членки са приложили изцяло и Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, осигурявайки по този начин защита за спестяванията на европейските граждани в тези държави членки.

Финансови пазари

Бенчмарковете са от решаващо значение за функционирането на финансовия пазар. Регламентът за бенчмарковете влезе в сила през юни. С него се подобряват функционирането и управлението на бенчмарковете и се гарантира, че те не са обект на манипулиране. Новите правила ще помогнат да се защитят инвеститорите и потребителите.

През ноември Комисията предложи нови правила за ключовите участници на финансовите пазари, за да се гарантира, че както централните контрагенти, така и националните органи в ЕС разполагат с необходимите средства и са готови да действат решително, ако е налице кризисен сценарий. Централните контрагенти действат като контрагент и на двете страни по сделките с финансови инструменти. Основната цел на предложението е да се гарантира непрекъснатост на базовите функции на централните контрагенти, като същевременно се поддържа финансовата стабилност и се предотвратява възможността данъкоплатците да поемат разходите, свързани с възстановяване и преструктуриране на фалирали централни контрагенти.

Също през ноември Комисията предложи изменения на регламента и директивата за капиталовите изисквания, в които се определят съответно пруденциални изисквания за институциите и правила за тяхното управление и надзор. Тя също така предложи изменение на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и на Регламента за Единния механизъм за преструктуриране, с които се определят правилата за възстановяването и преструктурирането на проблемни институции и се създава Единен механизъм за преструктуриране. Измененията съдържат мерки, с които ще се укрепи устойчивостта на банковия сектор в ЕС и по този начин ще се повиши доверието на пазарите в него.

Осигуряване на добро функциониране в практиката

През годината Комисията обяви последващите си действия по Регулаторната рамка на ЕС за финансовите услуги във връзка с основните констатации и бъдещите стъпки, произтичащи от поканата за представяне на мнения. Това е инициатива, чиято цел е да се събере обратна информация от заинтересованите страни и да се преценят общото въздействие на настоящите финансови разпоредби и взаимодействието между тях. Комисията планира да се съсредоточи, наред с другото, върху премахването на ненужните регулаторни ограничения за банковото финансиране и финансирането на малки и средни предприятия, както и върху повишаването на степента на пропорционалност на правилата за банковото дело, пазарите на деривати, застраховането, управлението на активи и сектора на кредитния рейтинг. С други мерки, някои от които вече са предложени, ще се намали ненужната регулаторна тежест, например във връзка с изискванията за надзорната отчетност и публичното оповестяване за финансовия сектор на ЕС. Комисията възнамерява да направи правилата по-съгласувани и ориентирани към бъдещето и да предприеме действия за отстраняване на непоследователните взаимодействия и пропуските в регулаторната рамка на ЕС.

Обществена консултация относно европейския стълб на социалните права

През март Комисията представи първоначален неокончателен проект за бъдещия европейски стълб на социалните права. Както заяви Жан-Клод Юнкер в своята реч за състоянието на Съюза през септември 2015 г.: „Трябва да ускорим работата си за справедлив и истински общоевропейски пазар на труда [...] Като част от тези усилия ще поискам да бъде разработен европейски стълб на социалните права, в който да бъде взета предвид променящата се реалност на европейските общества и в трудовата сфера и който да служи като барометър за подновеното сближаване в еврозоната.“ В речта си от 2016 г. той потвърди ангажимента си за разработването на европейския стълб на социалните права, като заяви, че ЕС не е достатъчно социален и че Комисията ще продължи да работи с енергия и ентусиазъм, за да промени това.

В социалния стълб ще бъдат включени някои основни принципи в областта на достъпа до заетост, условията на труд и социалната закрила, като ще се постави акцент върху новите предизвикателства като застаряването на населението, глобализацията, технологичните промени и социалните различия в рамките на икономическия и паричен съюз.

През цялата 2016 г. Комисията води дебат с другите институции на ЕС и с националните органи, социалните партньори, гражданското общество, академичните среди и гражданите относно съдържанието и ролята на европейския стълб на социалните права, за да се върви напред към постигането на по-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз. Резултатите от този дебат ще бъдат интегрирани в инициатива, която ще бъде обявена през пролетта на 2017 г.

Европейският стълб на социалните права следва да се основава на разпоредбите на ЕС в социалната област и да ги допълва, за да послужи като ориентир за политиките в редица области, които са от основно значение за доброто и справедливо функциониране на пазарите на труда и социалните системи. След като бъде създаден, той следва да се превърне в референтна рамка за наблюдение на резултатите в социалната сфера и сферата на заетостта, постигани от участващите държави членки, за да стимулира реформите на национално равнище и да играе по-специално ролята на ориентир за подновения процес на сближаване в еврозоната.

Ново начало за социалния диалог

През юни Комисията подписа изявлението „Ново начало на социалния диалог“ заедно с нидерландското председателство на Съвета на Европейския съюз и европейските междуотраслови социални партньори (Европейската конфедерация на профсъюзите, BusinessEurope, Европейската асоциация на занаятите, малките и средните предприятия и Европейския център на работодателите и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес). Изявлението е част от инициативата за ново начало за социалния диалог, подета от Жан-Клод Юнкер на конференция на високо равнище през март 2015 г. заедно с европейски, национални и секторни социални партньори и с другите институции на ЕС.

В изявлението се подчертава фундаменталната роля на европейския социален диалог като съществен елемент при разработването на политиките по заетостта и социалните въпроси на ЕС.

Комисията ще продължи да включва социалните партньори в изработването на политиките и на законите в ЕС, както и в икономическото управление и в европейския семестър. Държавите членки се договориха да ангажират активно социалните партньори при изготвянето и провеждането на реформи и политики и да подобрят социалния диалог на национално равнище. Те също така се ангажираха да осигурят участието на социалните партньори от държавите членки в цикъла на европейския семестър, за да спомогнат за успешното изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки.

Стратегията „Европа 2020“, европейският семестър и човешкият капитал

Квалифицираните хора са сред основните фактори, способстващи за дългосрочния икономически растеж, конкурентоспособността и създаването на работни места. На тази важна връзка допълнително се акцентира в съобщението на Комисията „Подобряване и модернизиране на образованието“. За да е конкурентоспособен в глобалната икономика, ЕС разчита на качеството на човешкия си капитал. Инвестициите в хората посредством високоефективни и ефикасни системи за образование и обучение е предпоставка за благоденствието в дългосрочен план. Висококвалифицираната работна сила на ЕС е двигател за научноизследователската и развойна дейност и превръща новите идеи в конкретни иновации. Знанията и уменията, придобити в системата на образованието, спомагат за гарантиране на заетост и стабилни доходи, като намаляват риска от бедност и социално изключване.

Ето защо реформите на системите на образование и обучение са първостепенен приоритет в повечето държави членки и заемат също така важно място в рамките на европейския семестър за 2016 г. Общо 21 държави членки получиха специфични за тях препоръки в областта на образованието и обучението.

Търговията като двигател за създаването на работни места и растеж

Европейският съюз е една от най-отворените икономики в света. Отворената търговия укрепва икономиката му, създава работни места, осигурява на гражданите по-голям избор и по-голяма покупателна способност като потребители и засилва конкурентоспособността на предприятията от ЕС в чужбина.

Всеки ден ЕС изнася и внася стоки на стойност стотици милиони евро. ЕС е най-големият в света износител на промишлени стоки и на услуги, като същевременно е най-големият експортен пазар за около 80 държави. Заедно 28-те държави членки формират 16 % от световния внос и износ.

През октомври на срещата на високо равнище ЕС—Канада в Брюксел беше подписано всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада. В качеството си на най-задълбоченото и най-напредничаво до момента търговско споразумение то представлява историческа договореност, която бележи отправна точка за бъдещите споразумения. Главите от споразумението, посветени на устойчивото развитие, труда и околната среда, съдържат най-амбициозните разпоредби, договаряни досега в двустранни търговски споразумения. Споразумението между ЕС и Канада ще носи ползи както за големите, така и за малките износители, и ще създава възможности за дружествата от ЕС и за канадските дружества и техните служители, а също и за потребителите.

Освен това ЕС продължи преговорите по няколко други споразумения за свободна търговия. Така се целеше да се спомогне за създаването на работни места и растеж за гражданите и предприятията в ЕС. Например през 2016 г. продължиха преговорите с Япония и започнаха преговори с Индонезия и Тунис, като ЕС участва и в многостранни преговори с редица членове на Световната търговска организация по споразумение за екологичните стоки и по споразумение за търговията с услуги.

Изграждане на постоянна многостранна система с Инвестиционен съд

ЕС иска предприятията да инвестират уверено със съзнанието, че са защитени при евентуални проблеми. При преговорите за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции Комисията включи предложение за система с Инвестиционен съд от вида, който е вече предвиден в търговските споразумения с Канада и Виетнам и който Комисията ще включва при бъдещи преговори. Тази система ще е изградена на базата на същите основни елементи като при националните и международните съдилища, ще гарантира правото на правителствата да извършват регулаторна дейност и ще осигурява прозрачност и отчетност.

Свободната търговия трябва да бъде справедлива търговия

Според ЕС свободната търговия трябва да е справедлива. Във връзка с това през годината бяха предприети сериозни стъпки за утвърждаването на солидни инструменти за търговска защита, за да се гарантира равнопоставеност за производителите от ЕС, както и за намирането на решение за вредите от нелоялната чуждестранна конкуренция, довела до загубата на хиляди работни места, по-специално в стоманодобивната промишленост.

Комисията използва тези инструменти в пълна степен, като въведе безпрецедентно голям брой антидъмпингови и антисубсидийни мерки — 41 на брой относно продукти от стомана, в това число 18 за продукти с произход от Китай.

Преодолявайки продължаващата години наред патова ситуация, Съветът постигна в крайна сметка съгласие относно преговорната си позиция по предложение за модернизиране на инструментите за търговска защита на ЕС, което позволява последният етап от преговорите с Парламента и Комисията да започне. Предложението, представено от Комисията, има за цел да направи инструментите за търговска защита на ЕС по-прозрачни, с по-бързи процедури и по-ефективно прилагане, а в някои случаи има за цел налагането на по-високи мита.

В същата област беше представено и друго предложение относно нов метод за изчисляване на дъмпинга върху вноса от страни, в които са налице съществени нарушения на пазара или в които държавата оказва голямо въздействие върху икономиката. Целта е да се гарантира, че ЕС разполага с инструменти за търговска защита, които са в състояние да се справят с настоящата ситуация в международната търговска обстановка, при пълно зачитане на международните задължения на ЕС в рамките на Световната търговска организация.

Въпроси, по които Европейският съюз преговаря със Съединените щати

По-добър достъп до пазара в САЩ

През 2016 г. ЕС продължи да следва целта си да води преговори за по-добър достъп на ЕС до пазара на САЩ чрез премахване на митата и други пречки пред търговията, както и чрез способстване за нови възможности за търговия и инвестиции в нови сфери. Това ще се отнася за всички дружества, без значение дали са големи, или малки.

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции ще спомогне за създаването на работни места и растеж, за намаляването на цените и за предоставянето на по-голям избор от стоки и услуги на гражданите. В същото време то ще утвърждава високите стандарти за защита, съществуващи в ЕС. Партньорството може също да помогне на ЕС и Съединените щати да защитават и укрепват споделените си ценности, каквито са демокрацията и върховенството на закона.

Благодарение на партньорството фирмите от ЕС биха могли да реализират по-голям износ за САЩ и да внасят повече от стоките и услугите, от които се нуждаят за производството на крайните си продукти. Услугите съставляват близо три четвърти от икономиката на ЕС, но предприятията от ЕС все още срещат пречки, когато се опитват да продават услуги на пазара в САЩ. По данни на Евростат Съединените щати купуват 15 % от износа на селскостопански продукти от ЕС, особено продукти с висока добавена стойност. ЕС би желал партньорството да даде възможност за допълнително увеличаване на този износ. ЕС иска също така партньорството да даде възможност на европейските предприятия да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки в САЩ при равни условия с американските предприятия.

Регулаторно сътрудничество — да намалим бюрокрацията и разходите, без да жертваме стандартите си

ЕС си постави за цел да търси нови възможности за търговско споразумение чрез значително засилване на сътрудничеството между регулаторните органи в ЕС и САЩ. За да изнасят за САЩ, предприятията от ЕС трябва да съблюдават правилата и стандартите на САЩ. Често тези правила и стандарти гарантират едно и също ниво на безопасност или качество, но се различават по техническите си детайли, като например цвета на кабелите в контактите, използвани от двете страни на Атлантическия океан. В някои случаи проверките за спазването на техническите изисквания излишно повтарят вече извършените проверки от другата страна на океана. Подобни фактори могат да струват скъпо — особено за по-малките предприятия и потребителите. Съвместната работа по нормативната уредба може да намали тези разходи, като едновременно с това се запазят строгите нива на ЕС за защита на хората и за опазване на околната среда.

Търговски правила, с които износът, вносът и инвестициите стават по-лесни и по-справедливи

ЕС продължи да полага усилия за въвеждането на нови търговски правила — или за доразвиването на действащите такива — за да могат с тяхна помощ предприятията от ЕС да се възползват в пълна степен от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.

Със споразумението ЕС желае:

• да гарантира, че по-малките предприятия ще са в състояние да извлекат ползи от партньорството;
• да насърчава свободната и лоялна конкуренция, в това число правила, с които да се попречи на предприятията да сключват тайни споразумения за определяне на цените или да злоупотребяват с пазарната си мощ, както и правила относно държавните предприятия и субсидии;
• да помогне на предприятията да спестят пари и време от бюрократични формалности на митниците;
• предприятията да имат достъп до устойчивата енергия и суровините, от които се нуждаят;
• да защити интелектуалната собственост на предприятията от ЕС;
• да отреди на устойчивото развитие централно място в споразумението.

Чрез това партньорство, като и чрез всички други сключени от него търговски споразумения, ЕС ще осигури закрила за обществените услуги на всички равнища на управление, включително на местно равнище. Партньорството няма да изисква от държавите да либерализират, дерегулират или приватизират обществените услуги на национално или местно равнище. Тук се включват общественото здравеопазване, държавното образование, обществения транспорт и събирането, пречистването, разпределението и управлението на водите.

Как протичат преговорите на ЕС със САЩ

Комисията води преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции въз основа на мандат, одобрен с единодушие от правителствата на всички държави — членки на ЕС. Преговорите започнаха през юни 2013 г. През 2016 г. се проведоха четири кръга преговори. Засилвайки темпото на разговорите комисарят по въпросите на търговията Сесилия Малм­стрьом и колегата ѝ от САЩ Майкъл Фроман се срещнаха девет пъти през годината. Постигнат бе допълнителен напредък в редица области. При все това ЕС винаги ясно е заявявал, че е по-важно да се постигне добро споразумение, а не просто преговорите да бъдат приключени в максимално кратки срокове.

На своя специално предназначен за целта уебсайт Комисията продължава да публикува текста на предложенията на ЕС — първоначалните предложения на ЕС за правни текстове по различни аспекти на партньорството — в области като услугите и регулаторното сътрудничество. На уебсайта си Комисията е публикувала и подробни доклади от всеки кръг на преговорите. Освен това Комисията е публикувала десетки документи във връзка с партньорството, някои от които на всички официални езици на ЕС. Те включват брошури, с които целите и евентуалното съдържание на споразумението се обясняват на разбираем език. Тези дейности продължиха с напредването на преговорите и, взети заедно, направиха преговорите най-прозрачните, водени някога по търговско споразумение на ЕС.

В съответствие с практиката при преговорите за сключване на търговско споразумение Комисията използваше ежеседмичните заседания на комитет „Търговска политика“ на Съвета, за да информира правителствата на държавите членки за напредъка на преговорите. Комисията също така редовно предоставяше информация за хода на преговорите на Европейския парламент — и по-специално на комисията по международна търговия, като комисарят по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом и преговарящите по партньорството се явяваха пред Парламента и неговите комисии. Държавите членки и членовете на Европейския парламент имаха достъп до преговорните документи по партньорството в съответствие с постигнатите с тях договорености.

По този начин бе осигурен демократичен контрол в целия ход на преговорите. Това означава, че правителствата на държавите членки и пряко избраните членове на Европейския парламент бяха напълно запознати с актуалното състояние на преговорите и с преговорните позиции на ЕС. Европейският парламент продължи да следи отблизо разговорите, водени в тази насока.

Комисията даваше особено активно гласност на дискусиите относно предлаганото споразумение и разяснения за това какви цели преследва ЕС с тях. Наред с това тя разгледа изразените опасения във връзка с твърденията за негативни последици от партньорството. По-специално Комисията положи значителни усилия, за да гарантира, че всички заинтересовани страни могат да влязат в пряк контакт с преговарящите и да публикуват онлайн информация за преговорите. По време на всеки кръг от преговорите преговарящите на ЕС и САЩ свикваха съвместни срещи със стотици заинтересовани страни, представляващи широк кръг от интереси. Комисията използва социалните медии, за да информира гражданите, включително чрез специален профил в Twitter с аудитория, която до края на 2016 г. наброяваше над 26 500 участници.

В хода на преговорите Комисията продължи да ползва становищата на консултативната група, специално създадена от нея, за да предоставя допълнителна експертна помощ на преговарящите от ЕС. Групата се състои от мъже и жени, представляващи интереси в областта на опазването на околната среда и здравеопазването, интересите на потребителите и работниците, както и различни стопански сектори.

След приключване на преговорите

След като бъде постигнато съгласие по текста, Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции ще бъде публикувано онлайн. След това то ще бъде внесено за ратификация чрез съответните процедури.

Справяне със заплахите за сигурността в ЕС

През 2016 г. ЕС започна поредица от инициативи за противодействие на заплахата от терориз­­ма както на територията на Съюза, така и извън нея.

През декември предложението на Комисията гражданите на ЕС да се проверяват в съответните бази данни, когато пресичат външните граници, беше предмет на политическо споразумение между Парламента и Съвета. Системните проверки на граждани на страни извън ЕС вече са задължителни.

През януари в седалището на Европол в Хага започна работа Европейският център за борба с тероризма. Основната цел на центъра е да насърчи по-ефективното оперативно сътрудничество и да подобри предоставянето на информация между държавите членки в областта на сигурността. Освен това Комисия прие план за действие относно финансирането на тероризма, който има за цел да лиши терористите от техните източници на приходи и да ги проследи чрез финансовите им дейности. През декември Комисията прие пакет от мерки за укрепване на капацитета на ЕС за борба с финансирането на тероризма и организираната престъпност. Предложенията, представени от Комисията, ще допълнят и укрепят правната рамка на ЕС в областта на изпирането на пари, на незаконните парични потоци и на взаимното признаване на решенията за обезпечаване и конфискация на активи.

След като през 2015 г. прие Директивата за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Комисията засили подкрепата си за държавите членки за по-ефективното транспониране на Директивата в националното им законодателство. През юли Комисията прие ново предложение за изменение на Директивата относно борбата с изпирането на пари с цел допълнително укрепване на правната рамка на ЕС след терористичните нападения през 2015 г. и 2016 г. и разкритията в т.нар. „Панамски документи“. Комисията засили също така подкрепата си за държавите членки за по-ефективното транспониране на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари и им предостави повече правомощия в борбата срещу тероризма. През юли Комисията прие списък на държави извън ЕС, които имат стратегически пропуски в борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма.

Друг приоритет засягаше работата за подобряване на обмена на информация, по-конкретно за целите на правоприлагането. Комисията определи за свой приоритет прилагането на съществуващата рамка от Прюм (инструмент за обмен на информация, който може да предложи автоматизирано сравняване на ДНК профили, дактилоскопични данни и сведения за регистрацията на превозни средства) и представи предложения за подобряване на обмена на информация за наказателни присъди чрез Европейската информационна система за съдимост.

През юли беше одобрена директивата на ЕС за резервационните данни на пътниците. Тя задължава въздушните превозвачи да предават данни за пътниците на международни полети на държавите членки при пристигане или заминаване. Данните ще бъдат анализирани и използвани за целите на борбата с тежката престъпност и тероризма. Комисията е започнала работа с държавите членки, за да осигури бързото ѝ прилагане.

Окончателното приемане на преработения Регламент за Европол стана факт през есента на 2016 г. С него допълнително се увеличават отчетността, ефикасността и ефективността на Европол и се гарантира контрол на неговите дейности от страна на Европейския парламент, заедно с националните парламенти.

Проведеният през декември интернет форум на ЕС предостави рамка за обединяване на усилията на индустрията и правоприлагащите агенции за справяне с терористичните материали онлайн и привлече участието на гражданското общество в разработването на по-ефективни ответни и алтернативни послания. Звеното на ЕС за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет, което беше създадено в Европол, помага да се намали количеството на терористичните материали онлайн.

Беше създаден Център за високи постижения на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията с цел да се подобри подкрепата, предоставяна на работещите в тази област специалисти, и да се предостави подходяща за конкретния случай подкрепа на държавите членки и на трети държави.

През септември Комисията прие съобщение относно повишаването на сигурността в свят на мобилност. През ноември тя предложи да се създаде система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им с цел да се определя допустимостта на всички граждани на държави извън ЕС, освободени от изискването за виза, да пътуват в Шенгенското пространство и дали пътуването представлява риск, свързан със сигурността или миграцията. Тази система ще допринесе за по-ефикасно управление на външните граници на ЕС и за подобряване на вътрешната сигурност, като се улесни законното придвижване през шенгенските граници.

С цел да се осигури защита за малцинствата и да се противодейства на надигащата се вълна на расизъм и ксенофобия, през май Комисията постигна споразумение с Facebook, YouTube, Twitter и Microsoft по кодекс за поведение за борба с разпространението на незаконни изказвания в интернет, подбуждащи към омраза.

През април Комисията започна работа по ефективен Съюз на сигурност на ЕС, който да отговори на необходимостта от общ подход към транснационалните заплахи. През декември Комисията представи третия си доклад за напредъка относно Съюза на сигурност, в който беше представен новият пакет от мерки във връзка с финансирането на тероризма, представляващ важна стъпка за пресичане на финансовите ресурси, които поддържат тероризма. В доклада също се дава положителна оценка на приемането на набор от предложения за повишаване на ефективността и ефикасността на Шенгенската информационна система. В него се подчертава значителният напредък по ключови законодателни досиета на ЕС за борбата с тероризма и организираната престъпност и за укрепване на сигурността по границите на ЕС. Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение по Директивата относно борбата с тероризма, по преразглеждането на Директивата за огнестрелните оръжия и на Кодекса на шенгенските граници, благодарение на което ще бъде възможно да се извършват систематични проверки на гражданите на ЕС.

Утвърждаване на принципите на правовата държава

През годината Комисията продължи да полага усилия за насърчаване и утвърждаване на принципите на правовата държава в Европейския съюз.

Комисията продължи също да насърчава държавите членки да подобряват качеството, независимостта и ефикасността на националните си съдебни системи, тъй като ефективните правосъдни системи подкрепят икономическия растеж и защитават основните права. Комисията прие Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2016 г., според което, макар и да е налице положителна тенденция като цяло, някои държави членки все още са изправени пред особени предизвикателства в тази област.

През юли Комисията прие препоръка относно принципите на правовата държава в Полша, в която са изложени нейните опасения и са представени възможни решения за тях. Въз основа на виждането си, че е налице системна заплаха за принципите на правовата държава в Полша, Комисията направи оценка на цялостната ситуация и стигна до заключението, че важните въпроси, които предизвикват загриженост във връзка с принципите на правовата държава в Полша, не са намерили отговор. През декември Комисията изложи допълнителни конкретни препоръки към полските органи за справяне с тези въпроси.

Наказателно правосъдие

Укрепване на процесуалните права и съдебното сътрудничество

Парламентът и Съветът приеха три нови директиви относно процесуалните права на заподозрените и обвиняемите лица:

• директивата относно укрепването на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство;
• директивата относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo;
• директивата относно правната помощ за заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и за издирвани лица в рамките на производството по европейска заповед за арест.

Що се отнася до съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, ЕС направи преглед на Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ от 2010 г., като се съгласи да предприеме действия с цел подобряване и ускоряване на сътрудничеството.

Освен това приетите през юни заключения на Съвета относно повишаване на ефективността на наказателното правосъдие в киберпространството отразяват постигнатото от държавите членки съгласие да започнат да подобряват достъпа до цифрови доказателства в наказателни разследвания.

Правосъдие по граждански дела

Опростяване на семейното и гражданското право

През 2016 г. ЕС прие законодателство, улесняващо международните двойки при управлението на тяхното имущество и при подялбата му в случай на развод или смърт на един от партньорите.

ЕС прие също законодателство, опростяващо движението на някои официални документи между държавите членки. Вече не се изисква заверка с апостил на официални документи, като например акт за раждане, а процесът за получаване на заверени копия и преводи ще бъде опростен.

Комисията предложи подобрения в правилата на ЕС за закрила на децата при трансгранични спорове в областта на родителската отговорност, свързани с правото на упражняване на родителски права, правото на лични отношения с децата и отвличането на деца. С новите правила ще се ускорят съдебните и административните производства и ще се гарантира, че висшият интерес на детето винаги се взима под внимание.

Комисията представи и законодателно предложение относно ранното преструктуриране и предоставянето на втори шанс, както и относно други въпроси, свързани с несъстоятелността. Инициативата обхваща най-важните пречки пред свободното движение на капитали, като надгражда националните режими.

Подобряване на правилата за корпоративно управление

През 2016 г. преговорите между Парламента и Съвета във връзка с преразглеждането на Директивата относно правата на акционерите доведоха до политическо споразумение, което все още предстои да бъде официално одобрено от двете институции.

Що се отнася до кредитните институции и инвестиционните посредници, Комисията направи оценка на правилата за възнагражденията в Директивата за капиталовите изисквания и прие целенасочено изменение, за да се вземат предвид съображенията за пропорционалност след оценката на правилата.

Основни права и съдебни системи

Защита на основните права в ЕС

През май Комисията публикува своя доклад за 2015 г. относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз, в който се разяснява как в политиките и в законодателството се взимат под внимание и се утвърждават основните права.

В доклада се обръща специално внимание на първия годишен колоквиум относно основните права на тема „Толерантност и уважение: предотвратяване и борба с антисемитизма и омразата срещу мюсюлманите в Европа“. Колоквиумът доведе до набелязването на поредица от конкретни действия в области като борбата срещу расизма и ксенофобията, изказванията, подбуждащи към омраза, и престъпленията от омраза, както и за насърчаване на толерантността, многообразието и недискриминацията.

След втория годишен колоквиум относно основните права на тема „Медиен плурализъм и демокрация“ Комисията определи последващи действия, целящи защита на медиите от политически натиск и запазване на тяхната икономическа независимост, подкрепа за закрилата на журналис­тите, към които се отправят заплахи и изказвания, подбуждащи към омраза, и наблюдение на свободата на изразяване в държавите членки.

По-добра защита на данните

Пакетът за реформи в областта на защитата на данните беше приет през април 2016 г. Той ще започне да се прилага през 2018 г. Общият регламент относно защитата на данните е важна стъпка за укрепване на основните права на гражданите в цифровата ера и за улесняване на стопанската дейност чрез опростяване на правилата за дружествата на цифровия единен пазар. Един-единствен закон ще сложи край също и на сегашната разпокъсаност и скъпоструваща административна тежест и ще доведе до икономии за предприятията. Освен това специална директива за защита на данните в сектора на полицията и на наказателното правосъдие ще гарантира постоянно високо ниво на защита на данните и по този начин ще улесни обмена на информация и сътрудничеството между полицейските и съдебните органи на държавите членки.

Защита на личните данни на гражданите на ЕС след прехвърлянето на данните на правоприлагащи органи на САЩ

През юни беше подписано рамковото споразумение между ЕС и САЩ за защита на данните. В него се определят високи стандарти за защита на личните данни, предавани от правоприлагащите органи. През декември Европейският парламент даде одобрението си за сключването на споразумението.

По-безопасно предаване на данни между ЕС и САЩ

През юли Комисията прие решението за въвеждането на Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, който позволява безопасно предаване на лични данни от ЕС към дружества в Съединените щати. Щитът за личните данни въвежда строги задължения за дружествата във връзка с обработката на данни, ясни гаранции и задължения за прозрачност във връзка с достъпа на държавните органи на САЩ, ефективна защита на индивидуалните права и механизъм за извършване на годишен съвместен преглед.

Права на потребителите

По-голямо зачитане на правилата за защита на потребителите в интернет

Комисията предложи да се измени Регламентът за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, за да може прилагането на европейското законодателство за потребителите да бъде в крак с онлайн действителността. Европейските потребителски центрове редовно информират правоприлагащите органи относно ключови относно ключовите за потребителите въпроси.

По време на проведената през месец юни тристранна среща на високо равнище между ЕС, Китай и САЩ, която беше посветена на безопасността на потребителските продукти, властите се договориха да засилят сътрудничеството в областта на безопасността на продуктите, по-специално по отношение на продаваните онлайн продукти.

Нов онлайн инструмент за решаване на спорове

През 2016 г. Европейската комисия стартира платформата за онлайн решаване на спорове. Тя улеснява извънсъдебното онлайн решаване на спорове между потребители и търговци в ЕС във връзка с онлайн пазаруването.

Безопасност за потребителите в ЕС

Системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки позволява бърз обмен на информация на равнище ЕС относно опасни продукти на пазара и предприетите мерки за блокиране на достъпа им до потребителите. През 2016 г. между участващите в системата 31 национални органа и Европейската комисия беше обменена информация за 2126 сигнала за опасни продукти. Това бележи леко увеличение спрямо регистрираните през 2015 г. 2072 сигнала. Сигналите най-често засягат продукти, които създават риск от наранявания (като например моторни превозни средства) или риск, свързан с химични вещества (например играчки, съдържащи фталати).

Защита на потребителите от подвеждащи и агресивни търговски практики

За да могат националните правоприлагащи органи да разполагат с адекватни инструменти за осигуряване на по-добра защита на потребителите в онлайн и офлайн средата, Комисията прие актуализирана версия на насоките от 2009 г. за прилагането на Директивата относно нелоялните търговски практики. Целта на документа е да се опрости прилагането на Директивата.

Равенство между половете

Насърчаване на равенството между половете

През декември 2015 г. Комисията публикува своя Стратегически ангажимент за равенство между половете, от който ще се ръководи политиката на Комисията в областта на равенството между половете до 2019 г. През юни 2016 г. Съветът прие заключения относно стратегическия ангажимент на Комисията.

През март Комисията предложи също ЕС да се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, която установява правно обвързващи стандарти за предотвратяване на насилието, защита на жертвите и наказване на извършителите.

Обзор на действията в областта на равенството между половете

Докладът за 2015 г. относно равенството между жените и мъжете сочи определен напредък в сферата на заетостта и на вземането на решения. При все това обаче продължават да съществуват значителни разлики между половете по отношение на заплащането и пенсиите.

Комисията е поела ангажимент за преодоляване на предизвикателствата, свързани с равновесието между професионалния и личния живот. Осигуряването на по-добър баланс между семейния живот и професионалните отговорности на хората ще насърчава по-справедливото споделяне на отговорностите за полагане на грижи между жените и мъжете, ще спомогне за равенството между половете, ще намали разликата в заплащането и в пенсиите, ще спомогне за справяне с демографските предизвикателства в ЕС и ще даде възможност на предприятията да се възползват напълно от всички налични таланти.

През 2016 г. Комисията предостави финансиране за дейности за повишаване на осведомеността и за образователни дейности с цел предотвратяване и борба с насилието срещу жени, които да се проведат от органите на държавите членки.

Борба с дискриминацията

Комисията започна изпълнението на поредица от действия за постигане на напредък по отношение равенството на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица, в това число дейности в области като недискриминацията, образованието, здравеопазването, престъпленията от омраза и изказванията, подбуждащи към омраза.

В доклада за ромите от 2016 г. се посочва съществуването на сериозни проблеми, като сегрегацията при жилищното настаняване и в образованието, както и принудителното изселване на роми.

Права на хората с увреждания

Около 80 милиона души в ЕС живеят с някаква степен на увреждане. С приемането на Европейския акт за достъпността, чието обсъждане в Парламента и в Съвета започна през 2016 г., ще се подобри достъпността на продукти и услуги от ежедневието, като например мобилните телефони, транспорта и банковите услуги. През октомври Парламентът и Съветът официално одобриха първите общоевропейски правила за достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на органите от публичния сектор за незрящите, глухите и хората с увреден слух. Органите от публичния сектор включват държавните, регионалните и местните органи и публичноправните организации, като например обществените болници, университети и библиотеки. Като част от септемврийския пакет за авторското право Комисията предложи законодателство в изпълнение на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали.

С цел хората с увреждания да могат да пътуват по-лесно между държавите членки, ЕС стартира инициативата за карта на ЕС за хора с увреждания. Картата ще осигури равен достъп до някои специфични ползи, главно в областта на културата, спорта, отдиха и транспорта, въз основа на система за взаимно признаване.

Борба с трафика на хора

През май Комисията представи първия си доклад за напредъка в борбата с трафика на хора. Докладът е от решаващо значение, за да се увеличи броят на разследванията и наказателните преследвания, за да се създадат подходящи механизми за ранно идентифициране и защита на жертвите и за да се засилят мерките за предотвратяване на трафика на хора.

В съответствие с изискванията на законодателството и политиките на ЕС Комисията публикува проучване относно свързаното с пола измерение на трафика на хора.

Комисията ще натрупа познания относно свързаните с пола измерения на трафика на хора, в това число свързаните с пола последици от различните форми на трафик и възможните разлики в това доколко са уязвими мъжете и жените на виктимизацията и какви са последствията от нея за тях. Нейните конкретни цели и задачи са да обърне внимание на следното: доколко определящо е измерението, свързано с пола, за уязвимостта, набелязването на жертви и виктимизирането; въпросите, свързани с пола, по отношение на трафикантите и хората, които създават търсенето, и прегледа на законовите мерки и политиките за противодействие на трафика на хора от гледна точка на пола.

Европейската програма за миграцията

През 2016 г. Европейската комисия работи по изпълнението на Европейската програма за миграцията, като предложи мерки за справяне с непосредствените предизвикателства, свързани с продължаващата миграционна и бежанска криза. Действията ѝ бяха насочени също към осигуряването на инструменти, които да позволят на ЕС да управлява по-ефективно миграцията в средносрочен и дългосрочен план, и по-конкретно във връзка с незаконната миграция, границите, убежището и законната миграция.

Осигуряване на защита за нуждаещите се от международна закрила

През април Комисията публикува съобщение, в което се представят варианти за реформиране на действащите разпоредби на ЕС в областта на миграцията и убежището.

Въз основа на получената обратна информация, през май Комисията представи първи пакет от законодателни предложения във връзка с реформата на един аспект на общата европейска система за убежище, като предложи нови правила за реформиране на Дъблинската система, чрез която се определя коя е държавата членка, компетентна за разглеждането на дадена молба за убежище. В същото време Комисията предложи Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да бъде превърната в пълноценно функционираща агенция на Европейския съюз за убежището, която да улеснява прилагането и да подобри функционирането на общата европейска система за убежище.

През юли Комисията завърши планираната реформа на общата европейска система за убежище с втори пакет от предложения за преразглеждане на останалите три законодателни акта, съставящи системата на ЕС за убежището. С реформите се опростява, изяснява и съкращава процесът на предоставяне на убежище, като се установява по-справедлива и по-ефикасна процедура на ЕС за разглеждане на молбите за убежище, която е щедра към най-уязвимите, но строга спрямо онези, които се опитват да злоупотребят с нея. Те ще дадат също така възможност както да се установява бързо кои лица наистина се нуждаят от международна закрила и да им се предоставя закрила за времето, в което се нуждаят от нея, така и да се осъществява връщане на онези, които нямат право да получат закрила в ЕС. Освен това с тези реформи ще се гарантира, че независимо къде пристигат, търсещите убежище лица ще могат да се ползват от същите стандарти на приемане при достойни условия.

През декември Комисията прие четвъртата си препоръка за конкретните мерки, които Гърция трябва да предприеме, за да изпълни изцяло стандартите на ЕС в областта на убежището съгласно Регламента от Дъблин. В препоръката се отбелязва, че въпреки трудната ситуация, пред която е изправена, Гърция е постигнала значителен напредък в създаването на основните институционални и правни структури, необходими за една добре функционираща система за предоставяне на убежище, както и че има добри изгледи в близко бъдеще тя да разполага с напълно функционираща система за убежище. Ето защо беше препоръчано след 15 март 2017 г. прехвърлянията в Гърция по силата на Регламента от Дъблин постепенно да бъдат възобновени — въз основа на отделни гаранции за всеки кандидат и без да се включват уязвимите категории мигранти. Целта е да се насърчат действията за извършване на премествания и да се възстанови пълното функциониране на Дъблинската система като ключов елемент за възстановяването на нормалното функциониране на Шенгенското пространство и с оглед на бъдещата реформа на системата.

Преместване и презаселване

През март и октомври Европейският съвет призова преместването да бъде ускорено, за да се облекчи огромният натиск върху Гърция и Италия.

Временната схема за спешно преместване беше създадена през 2015 г., като държавите членки поеха ангажимент до септември 2017 г. да преместят 98 255 лица от Италия и Гърция. През 2015 г. държавите членки се споразумяха също да презаселят над 22 000 лица, намиращи се извън Европейския съюз, които имат очевидна нужда от международна закрила.

До края на 2016 г. 9602 бежанци — 7198 от Гърция и 2404 от Италия — са били преместени в 24 участващи държави. Освен това до началото на декември почти 14 000 души са получили възможност да влязат безопасно и законно в ЕС, като са били презаселени в 21 държави.

През март членовете на Европейския съвет и турските им колеги постигнаха споразумение за прекратяване на незаконната миграция от Турция към ЕС и за замяната ѝ със законни канали за презаселване на бежанци в Европейския съюз. Договорено беше изявление на ЕС и Турция, в което беше обявено, наред с другото, че всички нови незаконни мигранти или търсещи убежище лица, пристигащи от Турция на гръцките острови, ще бъдат връщани в Турция, след като бъде направена индивидуална оценка на молбите им за убежище в съответствие с международното и европейското право и при условие че ще получат закрила в Турция. Освен това за всеки сирийски гражданин, върнат в Турция от гръцките острови, друг сирийски гражданин ще бъде презаселен в ЕС директно от Турция. До края на годината 2672 сирийски бежанци са били презаселени от Турция по силата на тази разпоредба.

През септември Комисията докладва за резкия спад в броя на лицата, които прекосяват незаконно или загиват в Егейско море. От юни насам броят на пристигащите е бил средно 80 души дневно спрямо над 10 000 пристигащи в един-единствен ден през октомври 2015 г.

Комисията работи съвместно с Гърция и Италия за разработването на процедурите, необходими за да се улесни преместването на лица, в това число извършването на подходящи проверки за сигурност на кандидатите за преместване с подкрепа от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европол. По отношение както на Гърция, така и на Италия през юни 2016 г. всички държави — членки на ЕС, Върховният комисариат на ООН за бежанците, Международната организация по миграция и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището одобриха протокол за преместване.

Връщане и обратно приемане

Като част от пакета за реформи на общата европейска система за убежище Комисията предложи да се засили функцията на базата данни на ЕС за дактилоскопични отпечатъци за идентифициране на лицата, търсещи убежище, и лицата, преминаващи границата незаконно. С предложението на държавите членки ще се даде възможност да съхраняват и извършват търсене в данни на граждани на държави извън ЕС или на лица без гражданство, които не са кандидати за международна закрила и за които е установено, че пребивават незаконно в ЕС. Чрез нов регламент за европейската гранична и брегова охрана беше засилена ролята на Агенцията в оказването на подкрепа на държавите членки при операции по връщане. Освен това Съветът прие предложението на Комисията за утвърждаване на европейски пътен документ, с което се въвежда единен формат с подобрени защитни елементи, за да се улесни връщането на незаконно пребиваващи граждани от държави извън ЕС.

В рамките на механизма за оценка по Шенген в периода 2015—2016 г. Комисията направи съвместна оценка с експерти от държави от Шенгенското пространство на системите за връщане в 10 държави — членки на ЕС и асоциирани държави. Комисията прие шест доклада за оценка и отправи препоръки до Съвета за отстраняване на установените слабости в националните системи за връщане.

Постигането на по-добри резултати в областта на връщането и обратното приемане също така е една от ключовите цели на новата рамка за партньорство в областта на миграцията. Комисията даде началото на тази рамка през юни 2016 г. с цел борба с първопричините за незаконната миграция и по-добро управление на миграцията в сътрудничество с държави извън ЕС. (За по-подробна информация относно рамката за партньорство вж. глава 9.)

Борба с контрабандата на мигранти

През февруари беше създаден Европейски център за борба с контрабандата на мигранти към Европол и беше постигнато споразумение за по-тясно оперативно сътрудничество между Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европол. Това включва обмена на лични данни, събрани от доброволни интервюта с мигранти, които са участвали в съвместни операции, координирани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана, с цел по-ефективно разследване на контрабандистите.

Спасяване на човешки живот в морето и прилагане на подхода на „горещите точки“

Европейската гранична и брегова охрана

През 2016 г. само в Централното Средиземноморие Европейската агенция за гранична и брегова охрана е спомогнала за спасяването на над 169 000 души.

Към края на 2016 г. над 1550 служители са били изпратени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана в подкрепа на държавите членки по външните граници. Тези служители са допълнили наличния капацитет на държавите членки от над 100 000 гранични служители.

Въз основа на предложение, представено през декември 2015 г., през юни 2016 г. беше постигнато политическо споразумение по Регламента за европейската гранична и брегова охрана, който влезе в сила през октомври. Европейската гранична и брегова охрана се състои от два стълба: подсилената Европейска агенция за гранична и брегова охрана, изградена на основата на предишната агенция Frontex, и органите за управление на границите на държавите членки, в това число службите за брегова охрана, доколкото са им възложени функции по граничен контрол.

В рамките на новия мандат на Агенцията нейната роля и дейности бяха значително разширени. От октомври насам е постигнат значим напредък в посока на това новата агенция да започне да функционира пълноценно. Той се изразява например в създаването на задължителни резерви за бързо реагиране от гранични служители и оборудване и във въвеждането на нови резерви от екипи за намеса в областта на връщането. Те могат да бъдат мобилизирани в подкрепа на държавите членки, които имат първостепенна роля и компетентност в засилването на контрола по външните граници.

Горещи точки

В рамките на действията за овладяване на миграционната криза продължи прилагането на подхода на „горещите точки“ в Гърция и Италия. Предоставена бе оперативна и финансова помощ от ЕС и съответните агенции на ЕС (Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европол), включително чрез изпращане на експерти на държавите членки и гостуващи служители.

Горещите точки са разположени на ключови места на пристигане в най-засегнатите държави членки, като например Италия и Гърция, и представляват зони за приемане, в които всички пристигащи лица биват идентифицирани и регистрирани и преминават съответните надлежни процедури. Работният процес в горещите точки и преместването включват също така интегрирани системни проверки за сигурност и изискват осигуряването на адекватни условия на приемане, за да се избегне пренаселеност, като се отделя специално внимание на уязвимите групи, включително децата.

Прилагането на подхода на „горещите точки“ е преди всичко отговорност на съответната държава членка. Въпреки това от март 2016 г. насам служители на Европол извършват вторични проверки за сигурност в горещите точки в Гърция. С цел да се укрепи осигуряването на сигурността на външните граници, Европол създаде резерв от 116 служители — експерти, командировани от националните служби — в подкрепа на държавите членки, нуждаещи се от подпомагане. Първите две групи гостуващи служители бяха изпратени в горещите точки в Гърция, за да подкрепят персонала на Европол. През 2016 г. са функционирали пет горещи точки в Гърция и четири в Италия, като други пристанища в Италия, на които пристигат мигранти, също изпълняват сходни функции.

По-добър контрол на външните граници на ЕС

Завръщане към Шенгенската система — пътна карта

През март Комисията представи подробна пътна карта, в която се очертават конкретните стъпки, необходими за възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство, след като системата беше подложена на тежко изпитание поради кризата с мигрантите и бежанците.

В резултат на големия брой незаконни мигранти и търсещи убежище лица, пристигащи в Гърция, външните граници на ЕС в страната бяха подложени на огромен натиск, който разкри наличието на сериозни недостатъци и породи последици за Шенгенското пространство като цяло. Поради това от Гърция беше поискано да приеме и приложи план за действие за изпълнение на препоръките, отправени от Съвета и Комисията, а от другите държави членки бе поискано да поемат отговорност и да предоставят спешна подкрепа за Гърция.

През май Съветът прие препоръка към Австрия, Германия, Дания, Швеция и Норвегия, съгласно която се дава възможност за извършването на временен контрол по вътрешните граници. Въпреки постепенното стабилизиране на цялостната ситуация в Шенгенското пространство, през ноември Комисията препоръча на Съвета да позволи на тези държави да продължат да извършват граничен контрол на вътрешните граници при строги условия и за ограничен срок.

Пакетът „Интелигентни граници“

През април Комисията предложи пакет „Интелигентни граници“, чиято цел е да се модернизира управлението на външните граници на Шенгенското пространство и да се подпомогнат държавите членки при справянето с увеличаващите се потоци от пътници, като същевременно се допринася за борбата с тероризма и тежките престъпления.

В основата на този пакет е създаването на Система за влизане/излизане с цел модернизиране на граничния контрол и автоматизирано предоставяне на точна информация на граничните служители по време на граничните проверки. Достъп до системата се предоставя също на компетентните национални правоприлагащи органи и на Европол с оглед на предотвратяването, разкриването или разследването на терористични или други тежки престъпления.

Едновременно с това Комисията представи съобщението „По-надеждни и по-интелигентни информационни системи в областта на границите и сигурността“, в което се посочват действия за подобряване на функционирането и оперативната съвместимост на съществуващите информационни системи и на евентуални нови системи, така че да бъдат отстранени информационните пропуски.

През ноември Комисията предложи да се създаде система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им, за да се подсилят проверките за сигурност на пътниците, които са освободени от изискването за виза.

През декември Комисията предложи да се укрепят оперативната ефективност и ефикасност на Шенгенската информационна система, така че да се повиши способността на системата за борба с тероризма и трансграничната престъпност, да се подобри управлението на границите и на миграцията и да се осигури ефективен обмен на информация между държавите членки за повишаване на сигурността на гражданите на ЕС.

Седмични видеоконференции с лидерите от Западните Балкани

Седмичните видеоконференции с лидерите от Западните Балкани доведоха до засилена координация и по-добро споделяне на информация между държавите — членки на ЕС и техните непосредствени съседи по друг важен миграционен маршрут.

По-добри канали за законна миграция

Предложението за преработена синя карта, което Комисията представи през юни, има за цел да подобри способността на ЕС да привлича и задържа работници с висока степен на умения с оглед на повишаването на конкурентоспособността на икономиката на Съюза и справянето с демографските предизвикателства. Притежателите на синя карта ще получат по-гъвкав достъп до изискваща висока степен на умения трудова заетост в целия ЕС, с възможност за странична дейност като самостоятелно заети лица, незабавно събиране на семейството и по-бърз достъп до статут на дългосрочно пребиваващи в ЕС.

Интеграция на гражданите на държави извън ЕС

В областта на интеграцията Комисията прие през юни План за действие относно интеграцията на граждани на трети държави. Той има за цел да подкрепя държавите членки в усилията им за интегриране на гражданите на страни извън ЕС. Планът за действие съдържа обща политическа рамка, която следва да подпомага държавите членки при по-нататъшното развитие и укрепване на националните политики за интеграция. В него са представени 50 конкретни действия в ключови области като интеграционните мерки преди заминаване и преди пристигане, образованието, заетостта и професионалното обучение, достъпа до основни услуги, активното участие и социалното приобщаване.

Визи

В началото на 2016 г. Комисията внесе законодателни предложения за прехвърлянето на Грузия, Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово), Турция и Украйна в списъка на държавите, за чиито граждани е въведен безвизов режим за краткосрочен престой, след положителната оценка на плановете за действие или пътните карти на тези държави за либерализиране на визовия режим. Предложенията за Косово и Турция бяха внесени с разбирането, че органите на Косово и Турция ще изпълнят оставащите критерии от съответните си пътни карти за либерализиране на визовия режим преди приемането на съответните предложения от Европейския парламент и Съвета. Комисията предложи също така законодателно изменение за подсилване на механизма за суспендиране, който ще позволи на ЕС да суспендира безвизовото пътуване за гражданите на дадена държава извън ЕС в случай на значително увеличаване на миграционните рискове или рисковете за сигурността. Парламентът и Съветът постигнаха политическо споразумение относно преразгледания механизъм за суспендиране и относно либерализирането на визовия режим за Грузия.

През годината ЕС подписа споразумения за премахване на визите с Кирибати, Маршаловите острови, Микронезия, Перу, Соломоновите острови и Тувалу.

През октомври започнаха преговори с Тунис по споразумение за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване и споразумение за установяване на процедури за обратно приемане на незаконни мигранти.

През ноември бяха започнати преговори с Йордания за визови облекчения и обратно приемане.

През 2016 г. канадското правителство обяви, че възнамерява да отмени изискването за визи за всички български и румънски граждани, пътуващи до Канада, считано от декември 2017 г.

Финансова подкрепа за ефективното управление на миграцията

ЕС също така увеличи финансовата си подкрепа за държавите членки с цел разработване на общ подход към миграцията и ефективно управление на миграционните потоци — най-вече чрез фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“. Компонентът за спешно подпомагане на тези фондове позволи на ЕС да реагира бързо и гъвкаво на предизвикателствата, свързани с миграцията, като предостави допълнително финансиране на държавите членки, изпитващи огромен миграционен натиск. През март Комисията предложи инструмент за спешна помощ, който ще бъде използван в рамките на Европейския съюз за предприемането на по-бързи и по-целенасочени ответни действия при мащабни кризи, включително за оказването на помощ на държавите членки да се справят с голям брой бежанци. До 2018 г. по линия на този инструмент чрез партньорски организации, като агенциите на ООН, Червения кръст и неправителствени организации, ще бъде предоставено финансиране от ЕС в размер на около 700 милиона евро. 198 милиона евро вече са отпуснати на организации за проекти, осъществявани в Гърция, след тесни консултации с гръцките органи.

Освен това ЕС увеличи бюджетите на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европол за периода 2015—2016 г., укрепвайки капацитета им за ответни действия на място в отговор на предизвикателствата, свързани с миграцията.

Съседни на ЕС държави

Отношенията със страните, които се намират на юг и на изток от ЕС, са от решаващо значение. Тези отношения се уреждат от европейската политика за съседство, която беше преразгледана през 2016 г. Политиката предлага истински партньорства между ЕС и съседните държави, основани на добро управление, по политически и икономически въпроси и въпроси на сигурността и миграцията.

Източни съседи

Политиките на ЕС по отношение на държавите в съседство на изток са всеобхватни и адаптирани към потребностите на отделните държави. Те са с широк обхват и са насочени към редица приоритетни области, като например социалното и икономическото развитие, доброто управление, насърчаването на енергийната ефективност и улесняването на хората в ЕС и в източните съседни държави да работят, да учат и да пътуват в другия регион.

ЕС е сключил споразумения за асоцииране, които включват задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, с Грузия, Молдова и Украйна. Споразуменията с Грузия и Молдова влязоха в сила през юли. Продължи и задълбочаването на отношенията с Армения, Азербайджан и Беларус. Значителен напредък бе постигнат по отношение на безвизовото пътуване в ЕС за украински и грузински граждани.

През годината сред приоритетите на ЕС продължи да бъде подкрепата за политическите и икономическите реформи в Украйна, като беше отпусната значителна финансова помощ по линия на Европейския инструмент за съседство (200 милиона евро за нови програми, насочени към прозрачно и отчетно управление), хуманитарна помощ (22,4 милиона евро) и макрофинансова помощ (2,21 милиарда евро). Брюксел и Киев също така проведоха разговори във връзка с доставките на газ.

ЕС продължи да настоява за мирно уреждане на конфликта в Източна Украйна посредством пълното прилагане на договореностите от Минск. Той продължи да прилага санкции срещу Русия заради незаконното анексиране на Крим и Севастопол, както и заради нейната роля за дестабилизирането на Украйна.

Русия

В началото на 2016 г. държавите — членки на ЕС потвърдиха принципите, на които се основава подходът на ЕС към Русия. Те включват пълното прилагане на договореностите от Минск, укрепване на отношенията с източните партньори и други съседни държави, по-специално в Централна Азия, засилване на вътрешната устойчивост на ЕС, избирателно сътрудничество с Русия по въпроси от интерес за ЕС като външната политика и глобалните въпроси, както и засилване на подкрепата на ЕС за гражданското общество в Русия и контактите между гражданите на ЕС и на Русия. В отсъствието на пълно прилагане на договореностите от Минск санкциите, наложени през 2014 г. в отговор на действията на Русия в Украйна, останаха в сила. Допълнителното влошаване на положението във връзка с правата на човека в Русия и все по-големите ограничения за гражданското общество продължиха да бъдат на челно място в дневния ред на ЕС.

Южни съседи

Политиката по отношение на южните съседи на ЕС има за цел да подкрепя отделните държави в области, в които ЕС може да даде конкретен и положителен принос.

Специално внимание се обръща на държавите, засегнати от бежанската криза. Комисията продължи да изпълнява Регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия и постави началото на дейностите по линия на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка за справяне с миграционната криза. След конференцията „Подкрепа за Сирия и региона“, проведена в Лондон през февруари, с Йордания и Ливан бяха постигнати договорености да им се окаже подкрепа при справянето с големия приток на сирийски бежанци. По-специално ЕС активизира своята търговия с Йордания с цел да се подпомогне създаването на работни места, в частност за сирийските бежанци в страната.

През 2016 г. Тунис беше обект на специално внимание, като ЕС подкрепяше демократичния преход на страната.

Сирия

Кризата в Сирия остана едно от най-сериозните предизвикателства, пред които бе изправена международната общност през 2016 г. ЕС продължи своите дипломатически и хуманитарни усилия в тясно сътрудничество с ООН и специалния пратеник на ООН Стафан де Мистура. ЕС увеличи финансовата си помощ, като от началото на кризата до момента е отпуснал помощ на стойност над 9 милиарда евро. Подкрепата на ЕС за Сирия беше потвърдена през октомври, когато лидерите на ЕС се срещнаха, за да обсъдят положението в Сирия. Върховният представител и заместник-председател Федерика Могерини положи усилия да улесни постигането на регионално разбиране относно бъдещето на Сирия, като ръководеше регионалната инициатива на ЕС, чиято цел бе да се установи обща основа за постигането на договорености след края на конфликта с регионалните участници, и като проучваше възможностите за помирение и възстановяване, ако сериозно започне надежден политически преход.

Либия

През годината ЕС продължи да бъде твърдо ангажиран с Либия и прехода на страната към приобщаваща и стабилна демокрация и продължи да подкрепя посредническите усилия на ООН в този процес. Понастоящем ЕС предоставя значително финансиране за проекти и дейности в Либия в шест сектора, които съответстват на приоритетите на двустранното сътрудничество: гражданско общество, демократично управление, здравеопазване, младеж, активно гражданство и социално-икономическа интеграция, миграция и защита, и политически процес, сигурност и посредничество.

Западни Балкани и преговори за разширяване

Процесът на разширяване на ЕС е от жизненоважно значение за стабилността на Западните Балкани. Подкрепата за сигурността и просперитета на Западните Балкани е инвестиция в бъдещето на региона и в интерес на ЕС. Босна и Херцеговина подаде молба за членство в ЕС и Съветът реши да придвижи този процес напред, а Албания, с подкрепата на ЕС, прие ключови закони за реформиране на съдебната си система. Това ще доведе до по-добър живот за гражданите на Албания и ще спомогне за напредъка на страната по пътя ѝ към ЕС. ЕС и Косово сключиха споразумение за стабилизиране и асоцииране. Благодарение на посредничеството на ЕС и на други международни участници в бившата югославска република Македония бе възможно постигането на договореност, която позволи парламентарните избори през декември да се проведат в ред и спокойствие.

Напреднаха и преговорите между Косово и Сърбия за нормализиране на отношенията помежду им. Междувременно бе отбелязан стабилен напредък в преговорите за членство в ЕС с Черна гора и Сърбия.

Турция

През 2016 г. отношенията между ЕС и Турция се развиха в много области съгласно договореното на срещата на върха ЕС—Турция от ноември 2015 г. Ключов момент в този процес бе споразумението между ЕС и Турция през март, в което ЕС се фокусира върху управлението на миграционните потоци и борбата с моделите за контрабанда и с трафика на хора. Беше създаден Механизъм за бежанците в Турция, за да бъдат подпомогнати сирийските бежанци и изпитващите затруднения общности, които ги приемат, като този механизъм ще координира средства за финансиране в размер на 3 милиарда евро за 2016 г. и 2017 г. След опита за преврат през юли ЕС подкрепи демокрацията в Турция и призова властите да спазват най-високи стандарти по отношение на върховенството на закона и основните права.

Западна Европа

Западноевропейските държави, които не членуват в Съюза, са тясно свързани с ЕС. Норвегия и Швейцария са сред основните търговски и инвестиционни партньори на ЕС и са важни партньори в областта на научните изследвания и иновациите. По отношение на Швейцария обаче все още съществуват предизвикателства. Въпреки че гласуването през декември от страна на Швейцарската федерална асамблея на измененията в Закона за чужденците беше стъпка в правилната посока, все още липсва институционално рамково споразумение, с което да се управлява и актуализира сложната система от споразумения в отделни сектори и което да отключи пълния потенциал на двустранните отношения.

Северна Америка

САЩ

През 2016 г. приоритетите в отношенията между ЕС и Съединените щати включваха борбата с тероризма, засилването на икономическия растеж и справянето с бежанската криза в световен план. Това беше отразено от срещата, състояла се във Варшава през юли, между Барак Обама, президент на Съединените американски щати, Доналд Туск, председател на Европейския съвет, и Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия.

До момента бяха проведени няколко кръга преговори по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.

През юни ЕС и САЩ подписаха споразумение, с което да се осигури уредба за защита на данните при предаването на данни на САЩ в рамките на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането. През декември Съветът прие решение, с което разреши сключването на споразумението от страна на Европейския съюз.

През юли беше приет Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ с цел да се осигури защита на личните данни на гражданите и да се предостави яснота за стопанските среди.

Вашингтон и Брюксел си сътрудничеха така също във връзка с европейската гранична и брегова охрана и за справяне с бежанската криза.

През декември Съединените щати и ЕС подписаха споразумение за придобиване и взаимно обслужване във връзка с логистична подкрепа на военните операции на другата страна.

Канада

Изминалата година беше важна и в отношенията между ЕС и Канада с подписването на две основни споразумения — Споразумението за стратегическо партньорство и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение. След като влязат в сила, двете споразумения ще подобрят цялостната рамка на сътрудничество между ЕС и Канада. Споразумението за стратегическо партньорство ще укрепи политическия диалог в широк кръг от области, включително световния мир и сигурност, икономическото и устойчивото развитие, правосъдието, свободата и сигурността. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение ще насърчи създаването на работни места и растежа и ще донесе важни икономически ползи и от двете страни на Атлантическия океан чрез генерирането на търговия и инвестиции, както и утвърждаването на световни стандарти за защита на трудовите права и околната среда.

Китай

През юли беше договорена нова стратегия на ЕС за Китай. Ангажирането на ЕС с Китай ще се ръководи от принципи, ще бъде практично и прагматично, без да изневерява на интересите и ценностите на ЕС, по-специално международните правила и норми и зачитането на правата на човека.

Срещата на върха между ЕС и Китай в Пекин през юли даде възможност за провеждането на стратегически дискусии по въпроси от общ интерес, включително икономическите реформи и свръхкапацитета в стоманодобивния сектор.

За основа на отношенията от 2013 г. насам служи Стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай до 2020 г., а от 2005 г. насам се води диалог в областта на политиката за околната среда.

Близкият изток

Иран

След историческото споразумение в областта на ядрената енергия, постигнато през юли 2015 г. между международната общност и Иран, върховният представител и заместник-председател Федерика Могерини, заедно със седем европейски комисари, посети Техеран през април 2016 г. с цел да се активизира сътрудничеството в области като икономическите отношения, транспорта, науката, хуманитарните въпроси, енергетиката и правата на човека.

Ирак

Усилията на ЕС в Ирак бяха съсредоточени върху оказването на съдействие на правителството при осъществяването на спешно необходимите реформи в областта на политиката, икономиката и правата на човека, не на последно място в рамките на Споразумението за партньорство и сътрудничество ЕС—Ирак. Продължи сътрудничеството с Ирак в борбата срещу ИДИЛ/Даиш. ЕС предоставя хуманитарна помощ за задоволяване на най-неотложните нужди на разселените иракчани и подкрепя стабилизирането на освободените зони.

Латинска Америка

През 2016 г. ЕС укрепи отношенията си с Латинска Америка и Карибския басейн. ЕС и Мексико започнаха преговори за модернизиране на глобалното споразумение с цел, наред с другото, да се засили рамката за двустранния диалог по глобални въпроси (по-специално изменението на климата, енергетиката, продоволствената сигурност, световната икономика и сигурността) и да се адаптират отношенията между ЕС и Мексико към новите реалности на глобалната търговия и инвестиционните политики и потоци. ЕС и Куба продължиха своя официален политически диалог, а през декември подписаха споразумение за политически диалог и сътрудничество, което представлява новата правна рамка на отношенията. През май ЕС и Южноамериканският общ пазар (Меркосур) дадоха нов импулс на преговорите за споразумение за асоцииране между двата региона с първата размяна на предложения от 2004 г. насам.

ЕС оказа политическа подкрепа за мирния процес в Колумбия. Доверителният фонд на ЕС, стартиран през декември 2016 г., ще бъде ключов елемент в усилията на ЕС за подпомагане на изпълнението на мирното споразумение.

През октомври в Санто Доминго, Доминиканската република, беше проведена среща на министрите на външните работи от ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави. Тя допринесе за укрепване на стратегическото партньорство и проправи пътя за планираната за 2017 г. среща на върха между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави.

Партньорство между ЕС и Африка

По отношение на Африканския рог ЕС одобри ново политическо и икономическо споразумение с Етиопия и беше основен поддръжник на провеждането на избори в Сомалия. ЕС продължи да подкрепя борбата с тероризма в региона, както и в Сахел. През годината беше подписано и влезе в сила Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Южноафриканската общност за развитие.

Миграция

През 2016 г. ЕС се стремеше към установяването на целеви партньорства с трети държави на произход и транзит, като използваше всички политики, с които разполага. През юни Европейският съвет прие предложението на върховния представител и заместник-председател и Комисията за стартирането на нова рамка за партньорство в областта на миграцията с ключови партньори в Африка с цел по-добро съвместно управление на ситуацията.

Като част от европейската програма за миграцията приоритетите са спасяване на човешки живот в морето, увеличаване на броя на връщанията, предоставяне на възможност на мигрантите и бежанците да останат по-близо до домовете си и в дългосрочен план — подпомагане на държавите да преодолеят първопричините за незаконната миграция.

По рамката за партньорство започна работа с пет приоритетни държави — Етиопия, Мали, Нигер, Нигерия и Сенегал. Успоредно с това продължиха диалозите по въпросите на миграцията с държавите на произход и транзит с цел да бъдат изпълнени препоръките от проведената през 2015 г. среща на върха в Ла Валета.

През годината започна изпълнението на конкретни проекти по Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка и сътрудничеството с партньорите на ЕС започна да дава първите си резултати.

Права на човека

Изминалата година беше белязана от сериозни нарушения на правата на човека и все по-големи препятствия и нападения срещу защитниците на правата на човека и неправителствените организации в международен план. Лансираната през юни Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС потвърди, че правата на човека са в основата на външната дейност на ЕС и отстояването им съответства на интересите на ЕС. Върховният представител и заместник-председател Федерика Могерини даде начало на кампанията #EU4HumanRights, с която да се даде гласност на усилията на ЕС и държавите членки за постигане на приоритетите, определени в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за 2015—2019 г. Те включват застъпничество, защита и утвърждаване на правата на човека по света.

Програма до 2030 г.: цели за устойчиво развитие

ЕС е поел ангажимент за изпълнение на Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие. Комисар Кармену Вела и нидерландският министър Шарон Дейксма взеха участие във втората Асамблея на ООН по околната среда, проведена през май в Кения. Участващите министри постигнаха съгласие за изпълнението на целите за устойчиво развитие в области като устойчивото производство, потреблението, отпадъците, химикалите, изменението на климата и океаните.

Комисията разработи стратегически подход за постигането на устойчиво развитие в ЕС и по света. Върховният представител и заместник-председател Федерика Могерини, първият заместник-председател Франс Тимерманс и комисар Невен Мимица представиха предложения на 22 ноември. Във връзка с това Комисията публикува съобщение относно следващите стъпки към устойчиво европейско бъдеще, в което се обединяват целите за устойчиво развитие на Програмата до 2030 г. с рамката на политиките на ЕС и приоритетите на Комисията. Ще бъде направена оценка на напредъка, ще бъдат набелязани най-важните опасения във връзка с устойчивото развитие и ще се гарантира, че всички действия и инициативи на политиката, както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб, вземат предвид целите за устойчиво развитие от самото си начало.

Международно развитие

През 2016 г. ЕС започна изпълнението на целите за устойчиво развитие в рамките на международното сътрудничество.

През септември Съюзът даде началото на европейския план за външни инвестиции, за да изпълни ангажиментите, поети във връзка с финансирането за развитие и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.

През ноември Комисията предложи преразгледан Европейски консенсус за развитие, който представя общо виждане и рамка за действия за сътрудничеството за развитие на ЕС и неговите държави членки. Той предлага подробен план, чрез който политиката на Съюза за развитие да бъде приведена в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Той е част от съгласувания отговор на международната общност по отношение на новите тенденции и предизвикателства, породени от глобализацията. Форумът Европейски дни на развитието бе първата мащабна международна среща по този въпрос. ЕС продължи също така своята работа по ново партньорство със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн за периода след 2020 г. Той предложи рамково споразумение, допълнено от индивидуализирани регионални партньорства за Африка, Карибския регион и Тихоокеанския басейн, насочени към специфичните регионални възможности и предизвикателства.

За да се даде израз на неотменната подкрепа на ЕС за Афганистан, през октомври в Брюксел се проведе голяма международна конференция. През ноември беше проведена конференция на донорите за Централноафриканската република, на която международните донори обещаха над 2 милиарда евро.

Научни изследвания и иновации

Научната дипломация е ключова част от международните дейности на ЕС. През годината съвместното съобщение относно „Интегрирана политика на ЕС за Арктика“ се отнасяше конкретно за научните изследвания в Арктика и подчерта ролята на науката в международното сътрудничество.

Световното сътрудничество в областта на научните изследвания за готовност при заразни болести мобилизира финансиращи организации от цял свят за спешно необходимите изследвания във връзка с епидемията, причинена от вируса Зика. След специална покана за предложения през 2016 г. редица изследователски проекти за Зика бяха избрани да получат финансиране по програма „Хоризонт 2020“ в размер на 30 милиона евро.

Достойни условия на труд в дневния ред на ЕС в световен план

По време на Международната конференция по труда, проведена през юни, Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, пое ангажимент да бъден даден приоритет на социална Европа, младежката заетост и социалния диалог. Той също така даде допълнителна гласност на инициативата на Комисията за европейски стълб на социалните права. Заедно с комисар Мариан Тейсен той подчерта важността на стандартите на Международната организация на труда, както и необходимостта от размисъл за бъдещето на труда. ЕС имаше ключов принос за работата и резултатите от конференцията. Бяха приети подробни насоки относно достойните условия на труд в световните вериги на доставки, като в рамките на тези насоки са застъпени надлежната проверка, транснационалният социален диалог, търговията и прозрачността.

Сигурност и отбрана

През ноември министрите на външните работи и на отбраната на ЕС постигнаха съгласие за изпълнението на глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС в областта на сигурността и отбраната. Тези заключения бяха основани на план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната, който бе представен на министрите от Федерика Могерини, върховен представител и заместник-председател на Комисията и ръководител на Европейската агенция по отбрана.

Стратегията включва предложения за укрепване на гражданските и военните способности, задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната, повишаване на капацитета на ЕС за бърза реакция при кризи, създаване на стратегическо равнище на постоянен капацитет за планиране и провеждане за военни мисии без изпълнителни функции, прочуване на потенциала за засилено сътрудничество с партньорските страни в областта на сигурността и отбраната и по-нататъшно изпълнение на работата по изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието.

Това беше първият от трите елемента на новия пакет за отбраната на ЕС, одобрен от Европейския съвет през декември. Вторият елемент беше Европейският план за действие в областта на отбраната, предложен от Комисията, чиято цел е да се създаде европейски фонд за отбрана в подкрепа на инвестициите в съвместни изследвания и съвместното разработване на отбранителна техника и технологии. Бяха предложени и мерки за укрепване на вътрешния пазар в отбранителния сектор. Третият елемент включва сътрудничество между ЕС и НАТО вследствие на съвместната декларация на организациите, подписана през юли 2016 г. във Варшава.

През април държавите — членки на ЕС постигнаха съгласие за по-добра координация с цел засилване на отговора на ЕС спрямо хибридните заплахи като например кибератаки, прекъсване на енергийните доставки или финансовите услуги, подкопаване на общественото доверие в правителствените институции и използване на социалното напрежение.

Реагиране при хуманитарни кризи и извънредни ситуации

ЕС продължи да помага на пострадалите от природни бедствия и предизвикани от човека кризи по света, като предостави хуманитарна помощ в размер на 2,1 милиарда евро за храна, подслон, защита, здравни грижи на над 120 милиона души в повече от 80 страни.

ЕС заема челно място по отношение на финансирането на хуманитарна помощ във всички големи конфликтни зони с огромен брой разселени хора, от Ирак и Сирия до Централноафриканската република, Южен Судан и Йемен.

За първи път в историята си ЕС предостави хуманитарна помощ в рамките на своите граници, като оказа подкрепа за Гърция, за да се справи с притока на бежанци. За периода 2016—2018 г. посредством хуманитарните партньори ЕС предоставя финансиране в размер на 700 милиона евро.

Бяха разработени нови инициативи. Като пряк резултат от поуките, извлечени след кризата с епидемията от ебола, която засегна Западна Африка през 2014 г., ЕС създаде Европейския медицински корпус, който беше използван за бърз отговор на извънредни ситуации, застрашаващи здравето на хората, както в рамките на ЕС, така и извън него.

Около 4 % от цялостния бюджет за хуманитарна помощ беше посветен на образованието на деца, засегнати от извънредни ситуации, което е една от най-малко финансираните сфери на хуманитарна помощ. Над 3,8 милиона деца в 47 страни получиха достъп до образователни дейности. Комисар Христос Стилианидис също обяви увеличаване на дела на този вид помощ до 6 % през 2017 г.

Международно сътрудничество

ЕС—ООН

Делегация на ЕС на високо равнище участва в министерската седмица в рамките на Общото събрание на ООН, както и в срещата на върха относно мащабните движения на бежанци и мигранти, където ЕС успешно се застъпи за глобална отговорност. Обсъжданията бяха доминирани от сирийската криза, изменението на климата и изпълнението на Програмата до 2030 г. През годината сътрудничеството между Обединените нации и ЕС осигури координиране между широк кръг дейности — от мироопазващи мисии до дипломатически усилия, утвърждаване на правата на човека, борба с глада, изграждане на приобщаващи общества, добро управление и борба с престъпността. Тесните връзки между двете организации бяха изтъкнати и от върховния представител и заместник-председател Федерика Могерини по време на нейната реч пред Съвета за сигурност на ООН през юни.

ЕС—НАТО

През юли във Варшава Доналд Туск, председател на Европейския съвет, Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, и Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, подписаха първата по рода си съвместна декларация на ЕС и НАТО, давайки нов импулс на партньорството между двете организации. В нея бе изтъкнат общият им ангажимент да работят заедно в редица области като борбата с хибридните заплахи, оперативното сътрудничество, включително в морската област, киберсигурността и отбраната, научните изследвания в отбранителната промишленост, учения и отбрана, както и изграждането на капацитет в сектора на сигурността. През декември ЕС и НАТО одобриха паралелно общ набор от предложения за изпълнението на съвместната декларация.

Сътрудничество на международната сцена

ЕС си сътрудничи активно с международни партньори в рамките на форуми като Г-7 и Г-20 за решаването на глобалните политически и икономически предизвикателства. В своето комюнике от срещата на върха в Ханджоу през септември лидерите на Г-20 изтъкнаха необходимостта от по-приобщаващ процес, така че икономическият растеж да служи на нуждите на всички и да е от полза за всички държави и всички хора.

Европейският парламент

През 2016 г. Европейският парламент отдели внимание на всички важни въпроси от политиката на ЕС и обсъди теми, вариращи от кризата с бежанците и миграцията до референдума в Обединеното кралство, и от сигурността и заплахата от тероризъм до корпоративното данъчно облагане. Той прие важни законодателни решения, за да даде възможност за действия на ЕС в сфери като резервационните данни на пътниците, защитата на данните и цифровия единен пазар. Редица високопоставени лица говориха от трибуната на Парламента през годината, включително кралят на Нидерландия Вилем-Александър, президентът на Естония Томас Хендрик Илвес, президентът на България Росен Плевнелиев, президентът на Израел Реувен Ривлин и президентът на Палестинската автономна власт Махмуд Абас, както и ръководителите на институциите на ЕС.

Европейският съвет

През 2016 г. заседания на Европейския съвет се проведоха през февруари, март, юни, октомври и декември. Държавните и правителствените ръководители обърнаха внимание на ключови въпроси и предоставиха насоки по тях, като например насърчаването на растежа, работните места и конкурентоспособността, завършването на единния пазар, търговската политика на ЕС, вътрешното и външното измерение на политиката в областта на миграцията, сигурността, енергетиката и изменението на климата. Освен това лидерите се срещнаха в неформална обстановка в Братислава, за да обсъдят състоянието на Съюза и общото си бъдеще след референдума в Обединеното кралство.

Съветът на Европейския съюз

През 2016 г. ротационното председателство на Съвета се осъществяваше от Нидерландия и Словакия. Продължаващата миграционна криза, въоръжените конфликти по света и борбата с тероризма бяха основните теми, обсъждани в Съвета през годината. Съветът отбеляза напредък в редица области, включително в областта на данъчното облагане, енергетиката и изменението на климата, финансирането на икономиката и задълбочаването на единния пазар.

Европейският икономически и социален комитет и Европейският комитет на регионите

През 2016 г. Европейският икономически и социален комитет зае важна позиция относно кризата с бежанците. По искане на Комисията Комитетът представи и проучвателно становище относно европейския стълб на социалните права. През септември Комитетът прие, по искане на Комисията, проучвателно становище относно устойчивото развитие.

През юли Европейският комитет на регионите организира европейска среща на високо равнище на регионите и градовете в Братислава, Словакия. Той прие декларация, призоваваща за ориентирана към бъдещето визия за Европа въз основа на увеличаване на инвестициите за насърчаване на сближаването, устойчивия растеж и създаването на работни места в градовете и регионите на ЕС. През октомври Комитетът също така беше домакин на Европейската седмица на регионите и градовете.

По-добро регулиране

Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество

През април Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия подписаха ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество въз основа на предложение на Комисията, за да подобрят прилагането на по-добри принципи на регулиране от страна на всички институции. Това означава, когато е необходимо, да се предприемат амбициозни действия за справяне с проблемите в ЕС и да се разработват такива действия по най-ефективен, ефикасен и отворен начин. Споразумението насърчава основаното на факти създаване на политики през целия законодателен цикъл, както и системната оценка как законодателството работи на практика. Споразумението ще направи законодателния процес на ЕС по-прозрачен, отворен за участието на заинтересованите страни и по-лесен за проследяване.

Работната програма на Европейската комисия за 2017 г.

През октомври Комисията прие своята годишна работна програма за 2017 г., в която са набелязани поредица от действия, които тя ще предприеме през следващата година, както и области, в които възнамерява да оттегли вече представени свои предложения или да преразгледа съществуващото законодателство. Работната програма за 2017 г. отразява 10-те политически приоритета на Комисията.

Анализ по програмата REFIT

Работата на Комисията по множество действия, като например оценка, преразглеждане и опростяване на законодателството на ЕС и намаляване на регулаторната тежест, е отразена в анализа по програмата REFIT, представен заедно с работната програма за 2017 г. Анализът по програмата REFIT показа актуалното състояние на 231 инициативи за опростяване и намаляване на административната тежест в действащото законодателство. Комисията публикува и резюме на анализа, в което се очертават основните елементи в анализа по програмата REFIT и се представя подробна информация за първите 22 становища по платформата REFIT, в т.ч. и начинът, по който Комисията възнамерява да действа.

Платформата REFIT

Платформата REFIT обединява 48 експерти на високо равнище от широк кръг заинтересовани страни, от Европейския икономически и социален комитет, от Европейския комитет на регионите и от правителствата на всички държави членки. Чрез нея Комисията получава препоръки как да направи регламентите на ЕС по-ефикасни и ефективни, като същевременно административната тежест намалее, а целите на политиката запазят целостта си. Голяма част от работата на платформата се основава на приноса на заинтересованите страни (често споделян чрез уебсайта Облекчете товара – споделете мнението си). Заседания се проведоха през януари, април, май, юни, септември и ноември, като бяха приети 24 становища в множество области от законодателството на ЕС.

Комитет за регулаторен контрол

Комитетът за регулаторен контрол е независим орган на Комисията, който следи за качеството на проектооценките на въздействието, както и на големи ретроспективни оценки и проверки за пригодност. Той е създаден през юли 2015 г. и замени Комитета по оценка на въздействието. През 2016 г. Комитетът преразгледа и представи становища по 60 оценки на въздействието и по седем ретроспективни оценки.

Нов вид онлайн присъствие и нови механизми за обратна връзка

През годината Комисията предприе допълнителни стъпки за отваряне на процеса на вземане на решения в ЕС към принос от страна на заинтересованите лица и гражданите. От края на юни проекти на делегираните актове и на актовете за изпълнение са отворени за отзиви от обществеността в продължение на 4 седмици. До края на годината бяха публикувани 106 проекта на делегирани актове и на актове за изпълнение.

От юли 2015 г. се предоставя възможност заинтересованите страни да споделят коментарите и мненията си за пътни карти или предварителни оценки на въздействието за нови инициативи, оценки и законодателни предложения. До края на 2016 г. за обратна връзка бяха публикувани 338 пътни карти и предварителни оценки на въздействието. През същия период отново с цел обратна връзка бяха публикувани 147 законодателни предложения.

Мониторинг върху прилагането на правото на ЕС

През юли Комисията прие своя 33-ти годишен доклад за мониторинга върху прилагането на правото на ЕС, в който се прави преглед на резултатите, постигнати от държавите членки по отношение на прилагането на правото на ЕС и се изтъкват основните тенденции в политиката на правоприлагане през 2015 г. Докладът показва, че общият брой на производствата за неизпълнение на задължения е значително по-малък в сравнение с преди 5 години.

Комисията засили превантивните си действия за подкрепа на държавите членки в процеса на прилагане на законодателството на Съюза. Когато държавите членки не спазват задължението за транспониране на дадена директива в рамките на договорения срок, Комисията продължава да използва пълноценно системата за финансови санкции, включително разпоредбата, въведена с Договора от Лисабон за късно транспониране на директиви.

През декември в съобщението си „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ Комисията посочи как ще полага повече усилия във връзка с прилагането, изпълнението и привеждането в действие на правото на Европейския съюз в интерес на всички граждани, потребители и предприятия в ЕС.

Прозрачност и отчетност

Предложение за задължителен регистър за прозрачност

През септември Комисията предложи да се създаде задължителен регистър за прозрачност, който да обхваща Европейския парламент, Комисията и, за първи път, Съвета.

Достъп до документи

Правото на публичен достъп до документи е важен инструмент за осигуряването на прозрачност. През август Комисията прие доклада си за 2015 г. относно заявленията за достъп до документи. Броят на заявленията се е увеличил с повече от 8 % (6752 заявления през 2015 г. в сравнение с 6227 през 2014 г.). В 84 % от случаите поисканите документи са били изцяло или частично оповестени.

Контрол на бюджета на ЕС

След положителна препоръка от Съвета, през април Европейският парламент даде окончателното си одобрение относно начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през 2014 г.

През юли Комисията представи пакет за интегрирано финансово отчитане относно бюджета на ЕС, който обединява цялата налична информация относно приходите, разходите, управлението и резултатите на ЕС през 2015 г. Докладите показват, че бюджетът на ЕС постига резултати в съответствие с приоритетите на Комисията и се изпълнява правилно. Те допринесоха съществено и за годишната процедура по освобождаване от отговорност за 2015 г.

При вземането на решение дали да даде, отложи или откаже освобождаване от отговорност Парламентът взема предвид годишния доклад на Европейската сметна палата. През октомври Сметната палата представи годишния си доклад относно изпълнението на бюджета на ЕС през 2015 г. Външният одитор на Комисията даде своето одобрение за отчетите на ЕС за девета поредна година и потвърди, че както за приходите, така и за административните разходи отново не са налице съществени грешки. Нещо повече, Сметната палата посочи, че за трета поредна година има по-нисък общ процент грешки (3,8 %).

Важно е да се отбележи, че за около 80 % от годишния бюджет на ЕС, по-специално в областта на селското стопанство и политиката на сближаване, основната отговорност за ежедневното управление на средствата на ЕС се поема от държавите членки, като Комисията упражнява важна контролна функция.

Национални парламенти

През юли Комисията прие два годишни доклада за 2015 г. относно субсидиарността и пропорционалността и относно отношенията с националните парламенти.

Въпроси, свързани със субсидиарността през 2016 г.

През годината Комисията получи 68 мотивирани становища от националните парламенти в рамките на механизма за преглед на субсидиарността, в които се твърди, че законодателните актове, представени от Комисията, не са съобразени с принципа на субсидиарност. Общо 14 от тези мотивирани становища се отнасяха до предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата относно командироването на работници. През юли след внимателен анализ Комисията стигна до заключението, че предложението е съобразено с принципа на субсидиарност, и реши да го запази в първоначалния му вид, като посочи причините за своето решение.

Отношения с националните парламенти

През 2016 г. Комисията продължи да задълбочава своите отношения с националните парламенти. Броят на становищата, получени от националните парламенти, се увеличи от 350 през 2015 г. на 613 през 2016 г., което представлява увеличение от 75 %. Членовете на Комисията се срещаха с представители на националните парламенти по време на техните многобройни посещения в държавите членки, на междупарламентарни заседания и по повод на други прояви.

Европейски омбудсман

Европейският омбудсман разследва жалби относно лошо администриране в институциите и органите на Европейския съюз. Извършените през 2016 г. проверки обхващат различни въпроси, сред които са съставът на експертните групи на Комисията, правилата относно достъпа на лобистите от тютюневата промишленост до Комисията, специалните съветници на Комисията, Кодексът за поведение на членовете на Комисията и прозрачността на тристранните разговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията по време на законодателната процедура.

Европейската гражданска инициатива

Европейската гражданска инициатива дава възможност на 1 милион граждани от поне една четвърт от държавите — членки на ЕС да приканят Комисията да предложи правен акт в облас­тите, в които Комисията разполага със съответните правомощия. През 2016 г. Комисията регистрира три нови инициативи и заяви в работната си програма за 2017 г. плановете си да предложи правен акт по въпросите, повдигнати от предишна инициатива (Right2Water).

Диалози с гражданите

В хода на годината Комисията продължи да поддържа контакт с обществеността чрез диалози с гражданите. В тях се включиха председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията, както и редица членове на Европейския парламент и национални политици. Проведените 73 диалога предоставиха на гражданите уникална възможност да обсъдят лично с хората, отговорни за вземането на решения, какво се случва в Европейския съюз, как ЕС се справя с основните предизвикателства и с какво неговите действия са полезни за гражданите, като същевременно това беше възможност и за европейските и националните политици да се вслушат в мнението на гражданите от целия Европейски съюз и да се поучат от тях по широк кръг от теми.

В България също можете да получите информация и брошури за Европейския съюз от: