Консолидиран ТЕКСТ: 32015R2447 — BG

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА

за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Обхват на митническото законодателство, мисия на митниците и определения

За целите на настоящия регламент се прилага член 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията ( 1 ).

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„ръчен багаж“ при пътуване с въздухоплавателно средство означава багажът, който физическо лице внася и изнася със себе си от салона на въздухоплавателното средство;

„митническо учреждение на представяне“ означава митническото учреждение, компетентно по отношение на мястото, където се представят стоките;

„регистриран багаж“ при пътуване с въздухоплавателно средство означава багажът, който физическо лице е регистрирало в отправното летище и до който то няма достъп по време на полета, нито по време на междинните кацания (ако има такива);

„идентични стоки“ означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични;

„международно съюзно летище“ означава съюзно летище, което с разрешение на митническия орган е одобрено за въздушен транспорт от и до територии извън митническата територия на Съюза;

„вътресъюзен полет“ означава движението на въздухоплавателно средство между две съюзни летища, без междинни кацания, което не започва и не завършва на несъюзно летище;

„основни преработени продукти“ означава преработени продукти, за които е предоставено разрешение за активно усъвършенстване;

„маркетингови дейности“ означава — в рамките на определянето на митническата стойност — всички дейности, свързани с рекламирането или маркетинга и насърчаването на продажбата на съответните стоки, и всички дейности, свързани с гаранции по отношение на тези стоки;

„вторични преработени продукти“ означава преработени продукти, които са необходими странични продукти от операция по усъвършенстване и са различни от основните преработени продукти;

10)

„въздухоплавателно средство за туристически или бизнес цели“ означава частно въздухоплавателно средство, предназначено за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на ползвателя;

11)

„обществен митнически склад тип III“ означава митнически склад, който се управлява от митническите органи;

12)

„фиксирана транспортна инсталация“ означава техническо съоръжение, което се използва за непрекъснато транспортиране на стоки като електроенергия, газ и нефт;

13)

„митническо учреждение на транзит“ означава всяко от следните:

а)

митническото учреждение, в чиито правомощия е точката на напускане на митническата територия на Съюза, когато стоките напускат тази територия в хода на транзитна операция през граница с територия, която се намира извън митническата територия на Съюза и е различна от държава с общ транзитен режим;

б)

митническото учреждение, в чиито правомощия е точката на въвеждане в митническата територия на Съюза, когато в хода на транзитна операция стоките са преминали през територия, която се намира извън митническата територия на Съюза;

14)

„сходни стоки“ означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

Права и задължения на лицата с оглед на митническото законодателство

Формати и кодове на общите изисквания за данните, както и за обмена и съхранението на данни

Формати и кодове на общите изисквания за данните

Форматите и кодовете на упоменатите в член 2, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 общи изисквания за данните за обмена и съхранението на информацията, необходима за заявленията и решенията, са посочени в приложение А към настоящия регламент.

Форматите и кодовете на упоменатите в член 2, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 общи изисквания за данните за обмена и съхранението на информацията, необходима за декларациите, уведомленията и доказателството за митническия статус, са посочени в приложение Б към настоящия регламент.

Форматите и кодовете на упоменатите в член 2, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 общи изисквания за данните за обмена и съхранението на информацията, необходима за декларациите, уведомленията и доказателството за митническия статус, са посочени в приложение 9 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 на Комисията ( 2 ).

4а.

Форматите и кодовете на упоменатите в член 2, параграф 4а от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 общи изисквания за данните за обмена и съхранението на информацията, необходима за декларациите, уведомленията и доказателството за митническия статус, са посочени в приложение В към настоящия регламент.

До датата на въвеждане на системата „Митнически кодекс на Съюза: митнически решения“ съгласно приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 митническите органи имат право да постановят, че по отношение на долупосочените заявления и разрешения трябва да се прилагат формати и кодове, различни от определените в приложение А към настоящия регламент:

а)

заявления и разрешения във връзка с опростяване на определянето на сумите, които са част от митническата стойност на стоките;

б)

заявления и разрешения във връзка с общи обезпечения;

в)

заявления и разрешения за отсрочване на плащания;

г)

заявления и разрешения за управление на съоръжения за временно складиране по член 148 от Кодекса;

д)

заявления и разрешения за откриване на редовна корабна линия;

е)

заявления и разрешения за одобрен издател;

ж)

заявления и разрешения за статус на одобрен измервач на теглото на банани;

з)

заявления и разрешения за самооценка;

и)

заявления и разрешения за статус на одобрен получател за операции ТИР;

й)

заявления и разрешения за статус на одобрен изпращач за режим съюзен транзит;

к)

заявления и разрешения за статус на одобрен получател за режим съюзен транзит;

л)

заявления или разрешения за използване на пломби от специален тип;

м)

заявления и разрешения за използване на декларация за транзит с намален набор от данни;

н)

заявления и разрешения за използване на електронен транспортен документ като митническа декларация.

До датата на въвеждане на системата „Митнически кодекс на Съюза: митнически решения“ митническите органи имат право да разрешат за долупосочените заявления и разрешения вместо изискванията за данните, определени в приложение А към настоящия регламент, да се прилагат форматите и кодовете на изискванията за данните за заявленията и разрешенията, определени в приложение 12 към Делегиран регламент (ЕС) 2016/341:

а)

заявления и разрешения за използване на опростена декларация;

б)

заявления и разрешения за централизирано оформяне;

в)

заявления и разрешения за митническо деклариране чрез вписване на данни в отчетността на декларатора;

г)

заявления и разрешения за използване на режим активно усъвършенстване;

д)

заявления и разрешения за използване на режим пасивно усъвършенстване;

е)

заявления и разрешения за използване на режим специфична употреба;

ж)

заявления и разрешения за използване на режим временен внос;

з)

заявления и разрешения за управление на съоръжения за складиране за митническо складиране.

Независимо от параграф 6, до датите на въвеждане на системата „Митнически кодекс на Съюза: автоматизирана система за износа“ или подобряването на националните системи за вноса съгласно приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578, когато дадено заявление за разрешение се основава на митническа декларация по член 163, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, по отношение на допълнителните елементи от данни, изисквани за това заявление, се прилагат форматите и кодовете по приложение 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/341.

Когато разработват, поддържат и експлоатират електронните системи, упоменати в член 16, параграф 1 от Кодекса, държавите членки установяват и поддържат адекватни процедури за сигурност с оглед на ефективното, надеждно и сигурно функциониране на различните системи. Те освен това осигуряват въвеждането на мерки за проверка на източника на данни, както и за защита на данните от риск от неразрешен достъп, загуба, промяна или унищожаване.

Всяко въвеждане, изменение и заличаване на данни се записва, като се посочват причината и точният момент на съответната операция, както и лицето, което я е извършило.

Държавите членки се информират взаимно и информират Комисията и — по целесъобразност — съответния икономически оператор за всяко действително или предполагаемо нарушение на сигурността на електронните системи.

Освен ако е посочено друго, всички данни, валидирани в съответната електронна система, се съхраняват за срок от минимум три години, считано от края на годината, през която са валидирани данните.

Комисията и държавите членки сключват оперативни споразумения, в които се определят практическите изисквания във връзка с достъпността и работните характеристики на електронните системи, както и във връзка с непрекъснатостта на дейностите.

В оперативните споразумения, упоменати в параграф 1, по-конкретно се определя адекватно време за отговор при обмена и обработването на информация в съответните електронни системи.

Електронните системи трябва да бъдат достъпни непрекъснато. Това задължение обаче не се прилага:

а)

в специфични случаи, свързани с използването на електронните системи, определени в упоменатите в параграф 1 споразумения или на национално равнище при отсъствието на такива споразумения;

б)

в случай на непреодолима сила.

Митническите органи, които отговарят за регистрацията, се определят от държавите членки. Държавите членки съобщават на Комисията наименованията и адресите на тези органи. Комисията публикува тази информация в интернет.

Електронна система във връзка с номерата EORI

За обмен и съхранение на информация относно EORI номерата се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса („системата за EORI“).

Чрез тази система компетентният митнически орган оповестява информация при издаване на нови EORI номера или промени в данните, които се съхраняват във връзка с вече издадени регистрации.

За едно лице се издава само един EORI номер.

Форматите и кодовете на данните, които се съхраняват в системата за EORI, са посочени в приложение 12-01.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, форматите и кодовете, посочени в приложение 12-01, не се прилагат до датата на подобрението на централната система за EORI.

До датата на подобрението на централната система за EORI, кодовете на общите изисквания за данните, необходими за регистрация на икономически оператори и други лица, са определените в приложение 9 към ►M1 Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 ◄ .

Ако държавите членки събират данните, изброени в точка 4 от приложение 12-01, те са длъжни да осигурят използването на форматите и кодовете, посочени в приложение 12-01.

Решения, свързани с прилагането на митническото законодателство

Обща процедура във връзка с правото на изслушване

В съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват:

а)

документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение;

б)

срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считан от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило;

в)

упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби.

Когато съответното лице изрази своето становище преди изтичането на срока по параграф 1, буква б), митническите органи имат право да пристъпят към вземане на решението, освен ако съответното лице същевременно изрази намерението си да допълни становището си в определения срок.

Специална процедура във връзка с правото на изслушване

Митническите органи имат право да направят съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, в рамките на процеса на проверка или контрол, когато възнамеряват да вземат решение, използвайки някое от следните основания:

а)

резултатите от проверка след представяне на стоките;

б)

резултатите от проверка на митническата декларация, посочени в член 191 от Кодекса;

в)

резултатите от посочения в член 48 от Кодекса последващ контрол, когато стоките са все още под митнически надзор;

г)

резултатите от проверка на доказателството за митническия статус на съюзни стоки или — когато е приложимо — резултатите от проверка на заявлението за регистрация или за заверка на това доказателство;

д)

издаването на доказателство за произход от страна на митническите органи;

е)

резултатите от контрол на стоки, за които не са подадени обобщена декларация, декларация за временно складиране, декларация за реекспорт или митническа декларация.

Когато е направено съобщение по реда на параграф 1, съответното лице има право:

а)

да изрази незабавно своето становище чрез същите средства, чрез които е направено съобщението по реда на член 9 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446; или

б)

да поиска съобщение по реда на член 8, с изключение на случаите, посочени в параграф 1, буква е).

Митническите органи информират съответното лице за тези две възможности.

Когато митническите органи вземат решение, което е неблагоприятно за съответното лице, те документират дали това лице е изразило своето становище по реда на параграф 2, буква а).

За обмен и съхранение на информация относно заявленията и решенията, които може да имат въздействие в повече от една държава членка, и относно всякакви последващи събития, които може да повлияят върху първоначалното заявление или решение, се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса.

Чрез тази система компетентният митнически орган оповестява информацията своевременно и не по-късно от седем дни от датата, на която тя му е станала известна.

За обмен на информация относно заявленията и решенията, които може да имат въздействие в повече от една държава членка, се използва хармонизиран на равнището на ЕС интерфейс за търговци, разработен по взаимно съгласие на Комисията и държавите членки.

Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат от датата на въвеждане на системата „МКС: митнически решения“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС.

Митнически орган, определен да приема заявления

Държавите членки предават на Комисията списък на митническите органи по член 22, параграф 1, трета алинея от Кодекса, определени да приемат заявления. Държавите членки информират Комисията и за всякакви последващи промени в този списък.

Когато митническият орган приема заявление съгласно член 11, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, датата на приемане на заявлението е датата, на която той е получил цялата информация, изисквана съгласно ►M1 член 22, параграф 2 ◄ , втора алинея от Кодекса.

Когато митническият орган констатира, че заявлението не съдържа цялата изисквана информация, той изисква от заявителя да представи необходимата информация в разумен срок, който не надхвърля 30 дни.

Ако заявителят не представи информацията, изисквана от митническите органи, в определения от тях за тази цел срок, заявлението не се приема и заявителят се уведомява съответно.

Ако до заявителя не е изпратено съобщение относно това дали заявлението е прието, се счита, че заявлението е прието. Датата на приемането е датата, на която е подадено заявлението, или — в случаите, когато заявителят е представил допълнителна информация по искане на митническия орган, както е посочено в параграф 2 — датата, на която са представени последните сведения.

Съхранение на информация във връзка с решенията

Митническият орган, компетентен за вземане на решение, съхранява всички данни и придружаващи сведения, въз основа на които е взел решението, за срок от минимум три години от датата на изтичане на валидността му.

Когато митническият орган, компетентен за вземане на решение, има нужда да се консултира с митнически орган на друга заинтересована държава членка относно изпълнението на условията и критериите, необходими за вземане на благоприятно решение, консултацията се провежда в определения за съответното решение срок. Митническият орган, компетентен за вземане на решение, определя срок за провеждане на консултацията, който започва от датата, на която митническият орган е съобщил условията и критериите, които трябва да бъдат проверени от митническия орган, участващ в консултацията.

Когато след проверката, посочена в първата алинея, митническият орган, участващ в консултацията, констатира, че заявителят не отговаря на едно или повече условия или един или повече критерии за вземане на благоприятно решение, резултатите — надлежно документирани и обосновани — се изпращат на митническия орган, компетентен за вземане на решение.

Срокът, определен за консултацията в съответствие с параграф 1, може да бъде удължен от митническия орган, компетентен за вземане на решение, във всеки от следните случаи:

а)

когато поради естеството на проверките, които трябва да се извършат, митническият орган, участващ в консултацията, поиска повече време;

б)

когато заявителят извършва промени, за да осигури изпълнението на условията и критериите по параграф 1, и съобщава за тези промени на митническия орган, компетентен за вземане на решение, който съответно информира митническия орган, участващ в консултацията.

Когато митническият орган, участващ в консултацията, не отговори в срока, определен за консултацията в съответствие с параграфи 1 и 2, се счита, че условията и критериите, във връзка с които е проведена консултацията, са изпълнени.

Процедурата за консултации, посочена в параграфи 1 и 2, може да се прилага и за целите на преразглеждане и мониторинг на решението.

Митническият орган, компетентен за вземане на решение, отменя решение, чието действие е спряно в съответствие с член 16, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, в случаите, упоменати в член 16, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент, когато в определения срок титулярят на решението не вземе мерките, необходими за изпълнение на условията, определени за решението, или за спазване на задълженията, наложени по силата на решението.

Решения, отнасящи се до обвързваща информация

Заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация

Когато заявление за решение, отнасящо се до обвързваща информация, съгласно член 19, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 се подава в държава членка, различна от тази, в която е установен заявителят, митническият орган, до който е подадено заявлението, уведомява митническия орган на държавата членка, в която е установен заявителят, в срок от седем дни от приемането на заявлението.

Когато митническият орган, който получава уведомлението, разполага с информация, за която счита, че е от значение за обработването на заявлението, той предава тази информация на митническия орган, до който е подадено заявлението, възможно най-бързо и не по-късно от 30 дни от датата на уведомлението.

Заявлението за решение относно обвързваща тарифна информация (ОТИ) обхваща само стоки, които имат сходни характеристики и разликите между които не са от значение с оглед на тарифното им класиране.

Заявлението за решение относно обвързваща информация за произхода (ОИП) обхваща само един вид стоки и един набор от обстоятелства за определяне на произхода.

С цел да се осигури спазването на изискването по член 33, параграф 1, втора алинея, буква а) от Кодекса по отношение на заявление за решение ОТИ, митническият орган, посочен в член 19, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, прави справки в електронната система, посочена в член 21 от настоящия регламент, и съхранява информация за направените справки.

Съгласуваност със съществуващи решения ОТИ

С цел да осигури съгласуваност между решение ОТИ, което възнамерява да издаде, и решения ОТИ, които са вече издадени, митническият орган, компетентен за вземане на решение, прави справки в електронната система, посочена в член 21, и съхранява информация за направените справки.

Когато митническият орган, компетентен за вземане на решение, уведомява заявителя за решение ОИП чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, той използва за тази цел формуляра, поместен в приложение 12-02.

Когато митническият орган, компетентен за вземане на решение, уведомява заявителя за решение ОИП чрез средства за електронна обработка на данни, решението трябва да бъде във формат, който е подходящ за отпечатване и съответства на формата, поместен в приложение 12-02.

Митническите органи предават на Комисията съответните данни относно решения ОИП на всяко тримесечие.

Комисията предоставя данните, получени в съответствие с параграф 1, на митническите органи на всички държави членки.

Когато митническите формалности по отношение на стоки, обхванати от решение ОТИ, се изпълняват от титуляря на решение ОТИ или за негова сметка, това се посочва в митническата декларация, като се вписва референтният номер на решението ОТИ.

(член 16, параграф 1 и член 23, параграф 5 от Кодекса)

За обмен и съхранение на информация относно заявленията и решенията, отнасящи се до ОТИ, и относно всякакви последващи събития, които може да повлияят върху първоначалното заявление или решение, се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса.

Освен информацията, посочена в параграф 1:

а)

наблюдението, посочено в член 55 от настоящия регламент, включва данни, които са от значение за мониторинга на използването на решенията ОТИ;

б)

митническият орган, който е получил заявлението и е взел решението ОТИ, уведомява чрез системата, посочена в параграф 1, дали е предоставен срок на удължено използване на решението ОТИ, като посочва крайната дата на срока на удължено използване и количествата стоки, за които се отнася този срок.

Комисията редовно съобщава на държавите членки резултатите от мониторинга, посочен в параграф 2, буква а), с цел да подпомогне мониторинга на спазването на задълженията, произтичащи от ОТИ, който извършват митническите органи.

За обмен на информация относно заявленията и решенията, отнасящи се до ОТИ, се използва хармонизиран на равнището на ЕС интерфейс за търговци, разработен по взаимно съгласие на Комисията и държавите членки.

При обработване на заявление за решение ОТИ митническите органи вписват статуса на заявлението в системата, посочена в параграф 1.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датата на подобрението на посочената в него система в съответствие с приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, държавите членки използват централната база данни на Комисията, която база данни е създадена по силата на член 8, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията ( 3 ).

До датата на въвеждане на първата фаза от подобрението на системата, посочена в параграф 1 от настоящия член, и системата, посочена в член 56 от настоящия регламент, митническите органи извършват мониторинг на използването на решения ОТИ, когато провеждат митнически контрол или последващ контрол в съответствие с членове 46 и 48 от Кодекса. Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член, до датата на въвеждането Комисията не е длъжна да съобщава на държавите членки резултатите от мониторинга, посочен в параграф 2, буква а) от настоящия член.

Удължено използване на решения, отнасящи се до обвързваща информация

Когато в съответствие с член 34, параграф 9, трета алинея от Кодекса митническите органи решат да предоставят срок на удължено използване, те определят датата, на която изтича срокът на удължено използване на съответното решение.

Когато в съответствие с член 34, параграф 9, трета алинея от Кодекса митническите органи решат да предоставят срок на удължено използване на решение ОТИ, освен датата, посочена в параграф 1, те определят количествата стоки, които може да бъдат освободени през срока на удължено използване.

Използването на решение, за което е предоставен срок на удължено използване, се прекратява при достигане на определените количества.

Въз основа на наблюдението, посочено в член 55, Комисията информира държавите членки при достигане на определените количества.

Действия за осигуряване на правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода

В съответствие с член 34, параграф 10, буква а) от Кодекса Комисията незабавно уведомява митническите органи за спирането на вземане на решения ОТИ и ОИП, когато:

а)

Комисията открие неправилни или различаващи се решения;

б)

митническите органи са представили на Комисията случаи, при които в срок от максимум 90 дни не са успели да преодолеят различията си по отношение на правилното и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода.

За стоките, които попадат под действието на буква а) или буква б), от датата, на която Комисията е уведомила митническите органи за спирането, до осигуряването на правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода, не се издава решение, отнасящо се до обвързваща информация.

Правилното и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода подлежи на консултации на равнището на Съюза при първа възможност и не по-късно от 120 дни от уведомлението на Комисията, посочено в параграф 1.

Комисията уведомява незабавно митническите органи при отмяна на спирането.

За целите на прилагането на параграфи 1—3 решенията ОИП се считат за различаващи се, когато определят различен произход за стоки, които:

а)

попадат в една и съща тарифна позиция и чийто произход е определен съгласно едни и същи правила за произход; и

б)

са получени при идентични условия с използване на един и същ производствен процес и еквивалентни материали, що се отнася предимно до техния статус на материали с произход или без произход.

Критерият, посочен в член 39, буква а) от Кодекса, се счита за изпълнен, ако:

а)

няма решение, взето от административен или съдебен орган, в което да се постановява, че някое от описаните в буква б) лица е извършило през последните три години сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство или на разпоредбите в областта на данъчното облагане, свързани с неговата икономическа дейност; и

б)

няма данни някое от долуизброените лица да е извършило тежко престъпление, свързано с неговата икономическа дейност, включително с икономическата дейност на заявителя, когато това е приложимо:

заявителят;

ii)

служителят или служителите, които при заявителя отговарят за митническите въпроси; и

iii)

лицето или лицата, които отговарят за заявителя или упражняват контрол върху неговото управление.

При все това критерият, посочен в член 39, буква а) от Кодекса, може да се счита за изпълнен, когато митническият орган, компетентен за вземане на решение, смята, че дадено нарушение е несъществено спрямо броя или мащаба на съответните операции и не се съмнява в добросъвестността на заявителя.

Когато лицето, посочено в параграф 1, буква б), подточка iii), различно от заявителя, е установено или пребивава в трета държава, митническият орган, компетентен за вземане на решението, преценява дали е изпълнен критерият по член 39, буква а) от Кодекса въз основа на данните и информацията, с които разполага.

Когато заявителят е установен от по-малко от три години, митническият орган, компетентен за вземане на решение, преценява дали е изпълнен критерият по член 39, буква а) от Кодекса въз основа на данните и информацията, с които разполага.

Удовлетворителна система за управление на търговската и транспортната отчетност

Критерият, посочен в член 39, буква б) от Кодекса, се счита за изпълнен, ако са изпълнени следните условия:

а)

заявителят поддържа счетоводна система, която съответства на общоприетите счетоводни принципи, които се прилагат в държавата членка, където се намира счетоводната му отчетност, позволява митнически контрол, основан на одит, и съхранява записи на данни за минали периоди, които осигуряват одитна следа от момента, в който данните се въвеждат в съответното досие;

б)

отчетността, която заявителят води за митнически цели, е интегрирана в счетоводната му система или дава възможност за кръстосана проверка на информацията със счетоводната система;

в)

заявителят позволява на митническия орган физически достъп до своите счетоводни системи и — в съответните случаи — до търговската и транспортната си отчетност;

г)

заявителят позволява на митническия орган електронен достъп до своите счетоводни системи и — в съответните случаи — до търговската и транспортната си отчетност, когато тези системи или тази отчетност се водят в електронен вид;

д)

заявителят разполага с логистична система, която идентифицира стоките като съюзни или несъюзни и — когато е целесъобразно — указва тяхното местоположение;

е)

заявителят разполага с административна организация, която съответства на вида и мащаба на стопанската му дейност и е подходяща за управлението на стоковите потоци, както и със система за вътрешен контрол, която е в състояние да предотвратява, открива и коригира грешки и да предотвратява и открива незаконосъобразни или нередовни операции;

ж)

когато е приложимо — заявителят разполага с удовлетворителни процедури за управление на лицензи и разрешения, предоставени в съответствие с мерки на търговската политика или свързани с търговията със селскостопански продукти;

з)

заявителят разполага с удовлетворителни процедури за архивиране на своята отчетност и информацията си, както и за защита от загуба на тази информация;

и)

заявителят осигурява условия неговите отговорни служители да са инструктирани да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;

й)

заявителят разполага с адекватни мерки за сигурност, които предпазват компютърната му система от нерегламентиран достъп и защитават документацията му;

к)

когато е приложимо — заявителят разполага с удовлетворителни процедури за управление на лицензи за внос и износ, които са свързани със забрани и ограничения, включително мерки за разграничаване на стоките, които са обект на забрани или ограничения, от останалите стоки, и мерки за осигуряване на спазването на тези забрани и ограничения.

Когато заявителят подава заявление само за разрешение за одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност (ОИОСБ) по член 38, параграф 2, буква б) от Кодекса, изискването по параграф 1, буква д) не се прилага.

Критерият, определен в член 39, буква в) от Кодекса, се счита за изпълнен, когато заявителят отговаря на следните изисквания:

а)

заявителят не е обект на производство по несъстоятелност;

б)

през последните три години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или такси, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки;

в)

заявителят докаже въз основа на отчетността и информацията, налични за последните три години преди подаването на заявлението, че има достатъчен финансов капацитет, за да спазва задълженията си и да изпълнява ангажиментите си с оглед на вида и обема на стопанската дейност, в т.ч. че няма отрицателни активи, освен ако те може да бъдат обезпечени.

Ако заявителят е установен от по-малко от три години, неговата платежоспособност, както е предвидена в член 39, буква в) от Кодекса, се проверява въз основа на наличната отчетност и информация.

Практически стандарти за компетентност или професионална квалификация

Критерият, определен в член 39, буква г) от Кодекса, се счита за изпълнен, когато е изпълнено някое от следните условия:

а)

заявителят или лицето, което при заявителя отговаря за митническите въпроси, отговаря на един от следните стандарти за компетентност:

доказан минимум тригодишен практически опит в областта на митническите въпроси;

ii)

стандарт за качество в областта на митническите въпроси, приет от европейски орган по стандартизация;

б)

заявителят или лицето, което при заявителя отговаря за митническите въпроси, е завършил успешно обучение във връзка с митническото законодателство, което съответства на степента му на участие в дейности, свързани с митниците, и е осигурено от някоя от следните организации:

митнически орган на държава членка;

ii)

учебно заведение, признато от митническите органи или от орган на държава членка, отговарящ за професионалното обучение, за целите на предоставяне на такава квалификация;

iii)

професионална или браншова асоциация, призната от митническите органи на държава членка или акредитирана в Съюза за целите на предоставяне на такава квалификация.

Когато лицето, което при заявителя отговаря за митническите въпроси, е лице, ангажирано по силата на договор, критерият, определен в член 39, буква г) от Кодекса, се счита за изпълнен, ако ангажираното по силата на договор лице е одобрен икономически оператор за митнически опростявания (ОИОМО) по смисъла на член 38, параграф 2, буква а) от Кодекса.

Критерият, определен в член 39, буква д) от Кодекса, се счита за изпълнен, когато са изпълнени следните условия:

а)

сградите, които ще се използват за операции, свързани с разрешение ОИОСБ, осигуряват защита срещу незаконен достъп и са изградени от материали, които са устойчиви срещу незаконно влизане;

б)

взети са адекватни мерки за предотвратяване на нерегламентирания достъп до офисите, зоните за експедиране, товарните докове, товарните зони и други подобни места;

в)

по отношение на манипулацията на стоки са взети мерки, които включват защита срещу нерегламентирано въвеждане или замяна, срещу неправилна манипулация на стоките и срещу подправяне на товарните единици;

г)

заявителят е взел мерки, които дават възможност неговите делови партньори да бъдат ясно идентифицирани и да се гарантира — чрез подходящи договорености или други мерки в зависимост от модела на стопанска дейност на заявителя — че тези делови партньори обезпечават сигурността на своята част от международната верига за доставки;

д)

заявителят извършва, доколкото националното законодателство позволява, проверка за сигурност на бъдещите служители за длъжности, чувствителни от гледна точка на сигурността, и провежда периодично и когато обстоятелствата го изискват цялостни проверки на настоящите си служители, които работят на такива длъжности;

е)

заявителят разполага с адекватни процедури за сигурност за всички външни доставчици на услуги, с които има договорни отношения;

ж)

заявителят осигурява условия неговите служители, чиито отговорности имат отношение към въпросите на сигурността, да участват редовно в програми за повишаване на осведомеността им по тези въпроси;

з)

заявителят е определил лице за връзка, което отговаря по въпросите на безопасността и сигурността.

Когато заявителят е титуляр на сертификат за сигурност и безопасност, издаден въз основа на международна конвенция, на международен стандарт на Международната организация по стандартизация или на европейски стандарт на европейски орган по стандартизация, този сертификат се взема под внимание при проверката на изпълнението на критериите, определени в член 39, буква д) от Кодекса.

Критериите се считат за изпълнени, ако се докаже, че критериите за издаване на този сертификат са идентични или еквивалентни на критериите, определени в член 39, буква д) от Кодекса.

Критериите се считат за изпълнени, ако заявителят е титуляр на сертификат за сигурност и безопасност, издаден от трета държава, с която Съюзът е сключил споразумение, предвиждащо признаването на този сертификат.

Ако заявителят е пълноправен контрольор или познат изпращач съгласно определенията в член 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) и отговаря на изискванията по Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията ( 5 ), критериите, определени в параграф 1, се считат за изпълнени по отношение на обектите и операциите, за които заявителят е получил статус на пълноправен контрольор или познат изпращач, ако критериите за предоставяне на статус на пълноправен контрольор или познат изпращач са идентични или еквивалентни на критериите, определени в член 39, буква д) от Кодекса.

За целите на проверката на критериите, определени в член 39, букви б) и д) от Кодекса, митническият орган, компетентен за вземане на решение, осигурява извършването на проверки на място във всички помещения, които имат отношение към свързаните с митниците дейности на заявителя.

Когато заявителят има голям брой помещения и съответният срок за вземане на решение не позволява да се извърши проверка на всички помещения, митническият орган може да вземе решение за проверка само на представителна част от тях, ако се е уверил, че във всичките си помещения заявителят прилага еднакви стандарти за сигурност и безопасност и еднакви общи стандарти и процедури за водене на отчетност.

Митническите органи, компетентни за вземане на решение, може да вземат под внимание резултатите от оценки или одити, извършени в съответствие със законодателството на Съюза, ако имат отношение към проверката на критериите по член 39 от Кодекса.

За целите на проверката на изпълнението на критериите, определени в член 39, букви б), в) и д) от Кодекса, митническите органи може да вземат под внимание представени от заявителя експертни заключения, ако експертът, който е изготвил заключенията, не е свързан със заявителя по смисъла на член 127 от настоящия регламент.

При проверката на изпълнението на критериите, определени в член 39 от Кодекса, митническите органи надлежно вземат предвид специфичните характеристики на икономическите оператори, и по-специално на малките и средните предприятия.

Проверката на критериите, определени в член 39 от Кодекса, и резултатите от нея се документират от митническия орган, компетентен за вземане на решение.

Електронна система във връзка със статуса на одобрен икономически оператор

►C2 За обмен и съхранение на информация относно заявленията за разрешение за одобрен икономически оператор (ОИО) и предоставените разрешения за ОИО, както и за всички следващи събития или действия, които може впоследствие да повлияят върху първоначалното решение, включително обезсилване, спиране, отмяна или изменение или резултати от мониторинг или преразглеждане, се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса. ◄ Чрез тази система компетентният митнически орган оповестява информацията своевременно и не по-късно от седем дни.

За обмен на информация относно заявленията и решенията, отнасящи се до разрешения за ОИО, се използва хармонизиран на равнището на ЕС интерфейс за търговци, разработен по взаимно съгласие на Комисията и държавите членки.

Когато е приложимо, и по-специално когато статусът на ОИО е основание за предоставяне на одобрение, разрешения или улеснения съгласно други разпоредби от законодателството на Съюза, компетентният митнически орган може да предостави достъп до електронната система, упомената в параграф 1, на съответния национален орган, отговарящ за сигурността на гражданското въздухоплаване. Достъп се предоставя във връзка със следната информация:

а)

разрешения за ОИОСБ, включително името на титуляря на разрешението, и — когато е приложимо — изменението или отмяната на тези разрешения или прекратяването на статуса на одобрен икономически оператор, както и причините за това;

б)

всякакви преразглеждания на разрешения за ОИОСБ, както и резултатите от тях.

Националните органи, отговарящи за сигурността на гражданското въздухоплаване, които обработват посочената информация, я използват единствено за целите на съответните програми за пълноправни контрольори или познати изпращачи и прилагат подходящи технически и организационни мерки, за да гарантират сигурността на тази информация.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датата на подобрението на системата за ОИО, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, държавите членки използват системата, посочена в член 14ч от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Процедура за консултации и обмен на информация между митническите органи

Митническият орган, компетентен за вземане на решение, може да проведе консултации с митническите органи на други държави членки, които са компетентни за мястото, където се съхранява необходимата информация или където трябва да се извършат проверките за изпълнението на един или повече критерии, определени в член 39 от Кодекса.

Консултациите, посочени в параграф 1, са задължителни, когато:

а)

заявлението за статус на ОИО е подадено в съответствие с член 12, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 до митническия орган на мястото, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели;

б)

заявлението за статус на ОИО е подадено в съответствие с член 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 до митническите органи на държавата членка, където заявителят има постоянно установена стопанска дейност и където се намира или е достъпна информацията за дейностите му по общо логистично управление в Съюза;

в)

част от отчетността и документацията от значение за заявлението за статус на ОИО се води в държава членка, различна от тази, в която се намира митническият орган, компетентен за вземане на решение;

г)

заявителят за статус на ОИО поддържа съоръжение за складиране или има други свързани с митниците дейности в държава членка, различна от тази, в която се намира компетентният митнически орган.

Чрез дерогация от срока, определен в член 14, параграф 1, първа алинея, второ изречение от настоящия регламент, митническите органи приключват процеса на консултации в срок от 80 дни от датата, на която митническият орган, компетентен за вземане на решение, е съобщил необходимите условия и критерии, които трябва да бъдат проверени от митническия орган, който участва в консултациите.

Когато митническият орган на друга държава членка разполага с информация, която е от значение за предоставянето на статус на ОИО, той предава тази информация на митническия орган, компетентен за вземане на решение, в срок от 30 дни от датата, на която за заявлението е съобщено чрез електронната система, посочена в член 30 от настоящия регламент.

Отхвърлянето на заявление за ОИО не влияе върху съществуващите благоприятни решения, издадени по отношение на заявителя съгласно митническото законодателство, освен ако издаването на тези благоприятни решения е основано на изпълнението на някой от критериите за ОИО, за който при проверката на заявлението за ОИО е констатирано, че не е изпълнен.

Когато даден заявител има право да получи както разрешение за ОИОМО, така и разрешение за ОИОСБ, митническият орган, компетентен за вземане на решение, издава едно комбинирано разрешение.

Отмяната на разрешение за ОИО не влияе върху благоприятно решение, издадено по отношение на същото лице, освен ако статусът на ОИО е бил условие за издаването на това благоприятно решение или решението е основано на посочен в член 39 от Кодекса критерий, който вече не се изпълнява.

Отмяната или изменението на благоприятно решение, издадено по отношение на титуляря на разрешението, не влияе автоматично върху разрешението за ОИО на съответното лице.

Когато едно и също лице е едновременно ОИОМО и ОИОСБ и поради неизпълнение на условията, определени в член 39, буква г) от Кодекса, се прилага член 28 от Кодекса или член 15 от настоящия регламент, разрешението за ОИОМО се отменя, а разрешението за ОИОСБ остава в сила.

Когато едно и също лице е едновременно ОИОСБ и ОИОМО и поради неизпълнение на условията, определени в член 39, буква д) от Кодекса, се прилага член 28 от Кодекса или член 15 от настоящия регламент, разрешението за ОИОСБ се отменя, а разрешението за ОИОМО остава в сила.

Митническите органи на държавите членки незабавно информират компетентния митнически орган за всички обстоятелства, възникнали след предоставянето на статус на ОИО, които може да повлияят върху продължаването на действието му или върху съдържанието му.

Компетентният митнически орган предоставя цялата съответна информация, с която разполага, на митническите органи на другите държави членки, в които ОИО извършва дейности, свързани с митниците.

Когато митнически орган отмени благоприятно решение, издадено въз основа на статуса на ОИО, той уведомява митническия орган, който е предоставил този статус.

Когато ОИОСБ е пълноправен контрольор или познат изпращач съгласно определенията в член 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета и отговаря на изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 185/2010, компетентният митнически орган незабавно предоставя на съответния национален орган, отговарящ за сигурността на гражданското въздухоплаване, следната минимална информация във връзка със статуса на ОИО, с която разполага:

а)

разрешението за ОИОСБ, включително името на титуляря на разрешението, и — когато е приложимо — изменението или отмяната на това разрешение или прекратяването на статуса на одобрен икономически оператор, както и причините за това;

▼C2

б)

информация за това дали съответният обект е посещаван от митническите органи, датата на последното посещение, както и неговата цел (процес на разрешение, преразглеждане или мониторинг);

▼B

в)

всякакви преразглеждания на разрешението за ОИОСБ, както и резултатите от тях.

Националните митнически органи в сътрудничество със съответния национален орган, отговарящ за сигурността на гражданското въздухоплаване, определят подробни условия за обмена на всякаква информация, която не е обхваната от електронната система, посочена в член 30 от настоящия регламент.

Електронна система във връзка с управлението на риска и с митническия контрол

За обмен и съхранение на информация относно съобщаването между митническите органи на държавите членки и Комисията на всяка информация, свързана с риска, се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса („митническа система за управление на риска“).

Системата, упомената в параграф 1, се използва и за комуникация между митническите органи, както и между митническите органи и Комисията при прилагането на общи критерии и стандарти за риск, общи приоритетни области на контрол, справяне с кризи в митническата област, а също и при обмена на информация, свързана с риска, и на резултати от анализ на риска, както е предвидено в член 46, параграф 5 от Кодекса, и на резултати от митническия контрол.

Ръчен и регистриран багаж, превозван по въздуха

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към ръчния и регистрирания багаж на лица, които предприемат полет от несъюзно летище с въздухоплавателно средство, което след междинно кацане на съюзно летище продължава към друго съюзно летище, се извършват на последното международно съюзно летище.

За ръчния и регистрирания багаж важат разпоредбите, приложими към багажа на лица, които пристигат от трета държава, освен ако лицето, носещо такъв багаж, докаже, че съдържащите се в багажа стоки имат статус на съюзни стоки.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към ръчния и регистрирания багаж на лица, които предприемат полет от съюзно летище с въздухоплавателно средство, което извършва междинно кацане на друго съюзно летище, преди да продължи към несъюзно летище, се извършват на първото международно съюзно летище.

Ръчният багаж може да подлежи на контрол на последното международно съюзно летище, когато въздухоплавателното средство извършва междинно кацане, за да се провери митническият му статус на съюзна стока.

Транзитни полети за туристически или бизнес цели

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към багажа на лица, които се намират на борда на въздухоплавателно средство за туристически или бизнес цели, се извършват на следните летища:

Когато багаж, пристигащ на съюзно летище на борда на въздухоплавателно средство, идващо от несъюзно летище, се трансферира на това съюзно летище на друго въздухоплавателно средство, продължаващо по вътресъюзен полет, се прилагат параграфи 2 и 3.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към регистрирания багаж, се извършват на последното международно съюзно летище на пристигане на вътресъюзния полет. Митническият контрол и митническите формалности, приложими към регистрирания багаж, пристигащ от несъюзно летище и трансфериран на международно съюзно летище на въздухоплавателно средство, което извършва полет до друго международно съюзно летище на територията на същата държава членка, обаче може да се извършват на международното съюзно летище, където се извършва трансферът на регистрирания багаж.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към регистрирания багаж, може — в изключителни случаи и в допълнение към контрола и формалностите, упоменати в първата алинея — да се извършват на първото международно съюзно летище, когато това се окаже необходимо след контрола на ръчния багаж.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към ръчния багаж, се извършват на първото международно съюзно летище.

Допълнителният митнически контрол и допълнителните митнически формалности, приложими към ръчния багаж, може да се извършват на летището на пристигане на вътресъюзния полет само в изключителни случаи, когато това се окаже необходимо след контрола на регистрирания багаж.

Когато багаж е натоварен на съюзно летище на въздухоплавателно средство по вътресъюзен полет и впоследствие е трансфериран на друго съюзно летище на друго въздухоплавателно средство, чието направление е несъюзно летище, се прилагат параграфи 2 и 3.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към регистрирания багаж, се извършват на първото международно съюзно летище на заминаване. Митническият контрол и митническите формалности, приложими към регистрирания багаж, натоварен на въздухоплавателно средство на международно съюзно летище и трансфериран на друго международно съюзно летище на територията на същата държава членка на въздухоплавателно средство, което изпълнява полет до несъюзно летище, обаче може да се извършват на международното съюзно летище, където се извършва трансферът на регистрирания багаж.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към регистрирания багаж, може — в изключителни случаи и в допълнение към контрола и формалностите, упоменати в първата алинея — да се извършват на последното международно съюзно летище, когато това се окаже необходимо след контрола на ръчния багаж.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към ръчния багаж, се извършват на последното международно съюзно летище.

Допълнителният митнически контрол и допълнителните митнически формалности, приложими към ръчния багаж, може да се извършват на летището на заминаване на вътресъюзния полет само в изключителни случаи, когато това се окаже необходимо след контрола на регистрирания багаж.

Трансфер към въздухоплавателно средство за туристически или бизнес цели

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към багажа, пристигащ на съюзно летище с редовен или чартърен полет от несъюзно летище и трансфериран на това съюзно летище на въздухоплавателно средство за туристически или бизнес цели, което продължава по вътресъюзен полет, се извършват на летището на пристигане на редовния или чартърния полет.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към багажа, натоварен на съюзно летище на въздухоплавателно средство за туристически или бизнес цели по вътресъюзен полет за трансфер на друго съюзно летище на редовен или чартърен полет, чието направление е несъюзно летище, се извършват на летището на заминаване на редовния или чартърния полет.

Трансфери между летища на територията на една и съща държава членка

Митническите органи може да извършват проверки на международното съюзно летище, където се извършва трансферът на регистрирания багаж, на:

Мерки за предотвратяване на незаконен трансфер

Регистриран багаж, регистриран на съюзно летище, се обозначава с етикет, прикрепен към багажа. Образецът и техническите характеристики на етикета са поместени в приложение 12-03.

Всяка държава членка предоставя на Комисията списък на своите международни съюзни летища и информира Комисията за всякакви изменения на този списък.

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към багажа на лица на борда на развлекателен плавателен съд, се извършват на всички пристанища на посещение в Съюза, независимо от произхода или направлението на плавателния съд. Развлекателен плавателен съд означава плавателен съд за отдих съгласно определението в Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ).

Митническият контрол и митническите формалности, приложими към багажа на лица, които използват морска линия, обслужвана от един и същ плавателен съд и включваща последователни етапи на заминаване, посещение или приключване на плаването в несъюзно пристанище, се извършват на всяко съюзно пристанище, където багажът се товари или разтоварва.

Когато това се изисква в съответствие с член 53, параграф 1, буква б) от Кодекса, равностойността на еврото се определя веднъж месечно.

Обменният курс, който трябва да се използва, е последният курс, определен от Европейската централна банка преди предпоследния ден на месеца, и се прилага през следващия месец.

Когато обаче обменният курс, приложим в началото на месеца, се различава с над 5 % от обменния курс, определен от Европейската централна банка преди 15-о число на същия месец, за периода от 15-о число до края на съответния месец се прилага вторият упоменат по-горе обменен курс.

Когато преизчисляването на суми в друга валута се налага поради някоя от причините, посочени в член 53, параграф 2 от Кодекса, равностойността на еврото в национални валути, която се прилага, е обменният курс, определен от Европейската централна банка на първия работен ден от месец октомври; този обменен курс се прилага от 1 януари следващата година.

Държавите членки може да не променят равностойността в национална парична единица на сумата, определена в евро, ако към момента на годишната корекция, вследствие на преизчисляването на тази сума равностойността, изразена в национална парична единица, се променя с по-малко от 5 %.

Държавите членки може да закръгляват получената при преизчисляването сума нагоре или надолу до най-близкия знак след десетичната запетая.

ЕЛЕМЕНТИ, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО СЕ НАЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТА И ДРУГИ МЕРКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ

Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоки

Общи правила относно еднаквото управление на тарифните квоти

Тарифните квоти, открити в съответствие със законодателството на Съюза във връзка с метода на администриране в настоящия член и в членове 50—54 от настоящия регламент, се управляват съгласно хронологичния ред на датите на приемане на митническите декларации за допускане за свободно обращение.

Всяка тарифна квота се идентифицира в законодателството на Съюза чрез пореден номер, който улеснява нейното управление.

За целите на настоящия раздел, декларациите за допускане за свободно обращение, приети от митническите органи на 1, 2 или 3 януари, се считат за приети на 3 януари същата година. Когато обаче някой от тези дни е събота или неделя, декларациите се считат за приети на 4 януари същата година.

За целите на настоящия раздел, работни дни са дните, които не са официални празници за институциите на Съюза в Брюксел.

Отговорности на митническите органи на държавите членки по отношение на еднаквото управление на тарифните квоти

Митническите органи проверяват дали искането за ползване на тарифна квота, направено от декларатора в митническа декларация за допускане за свободно обращение, е валидно съгласно законодателството на Съюза, с което се открива тарифната квота.

Когато се приема митническа декларация за допускане за свободно обращение, съдържаща валидно искане от страна на декларатора за ползване на тарифна квота, и на митническите органи са представени всички придружаващи документи, необходими за предоставяне на тарифната квота, митническите органи предават незабавно въпросното искане на Комисията, като посочват датата на приемане на митническата декларация и точното количество, за което е направено искането.

Разпределяне на количества по тарифните квоти

Разпределянето на количества от Комисията се извършва в работни дни. Комисията обаче може да реши да не разпределя количества в даден работен ден, при условие че компетентните органи на държавите членки са информирани предварително.

Количествата по тарифните квоти не могат да се разпределят по-рано от втория работен ден след датата на приемане на митническата декларация, съдържаща искането на декларатора да ползва тарифната квота.

При всяко разпределяне от Комисията се вземат предвид всички неполучили отговор искания за ползване на тарифни квоти въз основа на митнически декларации, приети до и включително на втория работен ден, предхождащ деня на разпределянето, и които са предадени от митническите органи на системата, посочена в член 54 от настоящия регламент.

Количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания за ползване на въпросната тарифна квота по хронологичния ред на датите на приемане на съответните митнически декларации и доколкото позволява оставащото количество по тарифната квота.

Когато в деня на разпределяне сборът от количествата по всички искания за ползване на дадена тарифна квота, отнасящи се до приетите на една и съща дата декларации, е по-голям от оставащото количество по тарифната квота, количествата по тези искания се разпределят от Комисията пропорционално на исканите количества.

Когато се открива нова тарифна квота, Комисията не разпределя количества по тази тарифна квота преди 11-ия работен ден, следващ датата на публикуване на акта на Съюза, с който се открива тази тарифна квота.

Анулиране на искания и връщане на неизползваните разпределени количества по тарифните квоти

Митническите органи незабавно връщат в електронната система, посочена в член 54 от настоящия регламент, всички погрешно разпределени количества. Задължението за връщане обаче не се прилага, когато погрешно разпределяне, представляващо митническо задължение в размер на по-малко от 10 EUR, бъде открито след първия месец, следващ края на периода на валидност на съответната тарифна квота.

Когато митническите органи анулират митническа декларация за стоки, за които е направено искане за ползване на тарифна квота, преди Комисията да е разпределила исканото количество, митническите органи анулират цялото искане за ползване на тарифната квота.

Когато Комисията вече е разпределила исканото количество въз основа на анулирана митническа декларация, митническият орган незабавно връща разпределеното количество в електронната система, посочена в член 54 от настоящия регламент.

За целите на член 153 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, дадена тарифна квота се смята за критична, след като са използвани 90 % от пълния ѝ обем.

Чрез дерогация от параграф 1, дадена тарифна квота се смята за критична от датата на откриването ѝ във всеки от следните случаи:

а)

тарифната квота се открива за период, по-малък от три месеца;

б)

през предходните две години не са били откривани тарифни квоти със същия продуктов обхват и произход и с еквивалентен квотен период като въпросната квота („еквивалентни тарифни квоти“);

в)

еквивалентна тарифна квота, открита през предходните две години, е била изчерпана на или преди последния ден от третия месец на нейния квотен период или е имала по-висок първоначален обем от въпросната тарифна квота.

Тарифна квота, чието единствено предназначение е прилагането на защитна мярка или мярка, произтичаща от преустановяването на отстъпките, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ), се смята за критична, след като бъдат използвани 90 % от пълния ѝ обем, независимо дали през предходните две години са били откривани еквивалентни тарифни квоти.

Електронна система за управлението на тарифните квоти

(член 16, параграф 1, член 56, параграф 4 от Кодекса)

За управлението на тарифните квоти се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса, с цел:

а)

обмен на информация между митническите органи и Комисията, свързана с исканията за ползване на тарифни квоти и върнатите по тарифните квоти количества и със статуса на тарифните квоти, и съхранението на тази информация;

б)

управление от Комисията на исканията за ползване на тарифни квоти и на върнатите по тарифните квоти количества;

в)

обмен на информация между митническите органи и Комисията във връзка с разпределянето на количества по тарифните квоти и съхранение на тази информация;

г)

регистриране на всички следващи събития или действия, които могат да засегнат първоначално изтеглените или върнати количества по тарифните квоти или разпределянето им.

Чрез посочената система Комисията предоставя информацията, свързана с резултатите от разпределянето.

Наблюдение на допускането за свободно обращение или износа на стоки

Общи правила относно наблюдението на допускането за свободно обращение или износа на стоки

Когато Комисията наложи изискване определени стоки да подлежат на наблюдение при допускане за свободно обращение или при износ, тя уведомява митническите органи своевременно, преди да стане приложимо изискването за наблюдение, за кодовете по КН на тези стоки и за необходимите данни за целите на наблюдението.

От датата, посочена в член 4, параграф 1, четвърта алинея от Директива (ЕС) 2017/2455, списъкът на данните, които може да се изискват от Комисията, се съдържа в приложение 21-03 към настоящия регламент.

Когато стоки са предмет на наблюдение при допускане за свободно обращение или при износ, митническите органи предоставят на Комисията данни относно митническите декларации за съответния режим поне веднъж седмично.

Когато стоките са вдигнати в съответствие с член 194, параграф 1 от Кодекса, митническите органи предоставят незабавно данните на Комисията.

Комисията разкрива предоставените от митническите органи данни по параграф 1 само в обобщен вид.

3a.

Комисията дава на потребителите, получили разрешение в съответствие с член 56, параграф 2, достъп до необобщените данни, предоставени от митническите органи на държавата членка, която е поискала достъп за тези потребители, и до данните, обобщени на равнището на Съюза.

3б.

Чрез дерогация от параграф 3а Комисията дава достъп на компетентните органи на държавите членки до необобщените данни, когато такъв достъп е предвиден в акт на Съюза.

Когато стоките се поставят под митнически режим въз основа на опростена декларация, както е посочено в член 166 от Кодекса, или чрез вписване в отчетността на декларатора, както е посочено в член 182 от Кодекса, и данните, изисквани от Комисията, не са били на разположение при вдигането на стоките в съответствие с член 194, параграф 1 от Кодекса, митническите органи предоставят незабавно тази информация на Комисията, след като получат допълнителната декларация, подадена в съответствие с член 167 от Кодекса.

В случаите на освобождаване от задължението за подаване на допълнителна декларация в съответствие с член 167, параграф 3 от Кодекса или в случаите на подаване или предоставяне на разположение на допълнителната декларация в съответствие с член 225 от настоящия регламент, титулярят на разрешението изпраща на митническите органи поне веднъж месечно данните, изисквани от Комисията, или митническите органи вземат тези данни от системата на декларатора.

Митническите органи незабавно въвеждат данните в електронната система, посочена в член 56 от настоящия регламент.

Чрез дерогация от параграф 1 Комисията може да изиска следните списъци с данни за целите на наблюдението при допускане за свободно обращение:

а)

списъка с данни, съдържащ се в приложение 21-02 към настоящия регламент — до датата на въвеждане на подобряването на националните системи за вноса, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията ( 8 );

б)

списъка с данни, съдържащ се в приложение 21-01 към настоящия регламент — до последната дата на периода на въвеждане на първия етап от системата „МКС: централизирано оформяне на вноса“, посочена в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията.

Чрез дерогация от параграф 1 Комисията може да изиска списъка с данни, съдържащ се в приложение 21-01 или в приложение 21-02 към настоящия регламент за целите на наблюдението при износ — до последната дата на периода на въвеждане на автоматизираната система за износа, посочена в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151.

Електронна система за наблюдението на допускането за свободно обращение или износа на стоки

(член 16, параграф 1, член 56, параграф 5 от Кодекса)

За целите на наблюдението на допускането за свободно обращение или износа на стоки се използва електронна система, създадена съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса, за предаване и съхранение на следната информация:

а)

данни от наблюдението на допускането за свободно обращение или износа на стоки;

б)

информация, която може да актуализира въведените и съхранени в електронната система данни от наблюдението на допускането за свободно обращение или износа на стоки.

Комисията може да разреши на потребителите достъп до електронната система, посочена в параграф 1, въз основа на искания от държавите членки.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датата на въвеждане на първата фаза на подобрението на системата, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, за целите на предаване и съхранение на данните, посочени в букви а) и б) от същия параграф, се използва системата „Surveillance 2“ („Наблюдение 2“) на Комисията.

Доказателство за непреференциален произход

Сертификат за произход на продукти, за които се прилагат специални непреференциални разпоредби при внос

Сертификати за произход на продуктите с произход от трета държава, за които са установени специални непреференциални разпоредби при внос, се издават — когато тези разпоредби се отнасят до настоящия член — като се използва формулярът, поместен в приложение 22-14, при спазване на посочените в него технически спецификации.

В специалните непреференциални разпоредби при внос под сертификати за произход, издадени по силата на членове 55 — 65 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, се разбират сертификатите за произход по настоящия член.

Сертификатите за произход се издават от компетентните органи на третата държава, откъдето произхождат продуктите, за които се прилагат специалните непреференциални разпоредби при внос, или от надеждна агенция, надлежно оправомощена за тази цел от посочените органи (издаващи органи), при условие че произходът на продуктите е определен в съответствие с член 60 от Кодекса.

Издаващите органи съхраняват копие от всеки издаден сертификат за произход.

Сертификатите за произход се издават, преди продуктите, за които се отнасят тези сертификати, да бъдат декларирани за износ в третата държава на произход.

Чрез дерогация от параграф 3, сертификатите за произход могат по изключение да бъдат издадени след износа на продуктите, за които се отнасят, когато неиздаването им по време на износа се дължи на грешка, неволен пропуск или особени обстоятелства.

Издаващите органи могат да издават впоследствие сертификат за произход, предвиден в параграф 1, само след като се уверят, че данните в заявлението на износителя отговарят на данните в съответното досие за износ.

Информиране относно административното сътрудничество във връзка със специалните непреференциални разпоредби при внос

Когато в специалните непреференциални разпоредби при внос на определени продукти се предвижда използването на посочения в член 57 от настоящия регламент сертификат за произход, тези разпоредби се използват, при условие че е създадена процедура за административно сътрудничество, освен ако в съответните разпоредби е посочено друго.

За целите на създаване на посочената процедура за административно сътрудничество, съответните трети държави изпращат на Комисията:

Комисията предава горната информация на компетентните органи на държавите членки.

Ако трета държава не изпрати на Комисията посочената в параграф 1 информация, компетентните органи в Съюза отказват използването на специалната непреференциална разпоредба при внос.

Последваща проверка на сертификатите за произход на продукти, за които се прилагат специални непреференциални разпоредби при внос

Проверката на сертификатите за произход, посочени в член 57 от настоящия регламент, се извършва в съответствие с настоящия член след приемане на митническата декларация (последваща проверка).

Когато митническите органи имат основателни съмнения относно автентичността на сертификата за произход или точността на съдържащата се в него информация и когато извършват последващи проверки на случаен принцип, митническите органи изискват от органа, посочен в член 58, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, да удостовери дали сертификатът за произход е автентичен, дали декларираният произход е определен правилно и в съответствие с член 60 от Кодекса, или и двете.

За тези цели митническите органи връщат сертификата за произход или копие от него на органа, посочен в член 58, параграф 1, буква б) от настоящия регламент. Ако декларацията е била придружена от фактура, към върнатия сертификат за произход се прилага оригиналната фактура или копие от нея.

Митническите органи посочват, когато е целесъобразно, причините за последващата проверка и предоставят всяка информация, с която разполагат, сочеща, че данните в сертификата за произход са неточни или че сертификатът за произход не е автентичен.

Органът, посочен в член 58, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, съобщава на митническите органи резултатите от проверките във възможно най-кратък срок.

Когато не се получи отговор в рамките на шест месеца след изпращането на искане по параграф 2, митническите органи отказват използването на специалната непреференциална разпоредба при внос на въпросните продукти.

За целите на настоящия раздел се прилагат определенията, установени в член 37 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Процедури за улесняване на издаването или съставянето на доказателства за произход

Когато доставчик предоставя на износителя или търговеца необходимата информация за определяне на статуса на стоки с произход на стоките за целите на разпоредбите, уреждащи преференциалната търговия между Съюза и определени държави или територии (статус на стоки с преференциален произход), информацията се предоставя от доставчика чрез декларация на доставчика.

За всяка пратка от стоки се изготвя отделна декларация на доставчика, с изключение на случаите, предвидени в член 62 от настоящия регламент.

Доставчикът вписва декларацията върху търговската фактура за въпросната пратка, върху известие за доставяне или върху всеки друг търговски документ, който описва съответните стоки достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани.

Доставчикът може да предостави декларацията по всяко време, дори след като стоките са доставени.

Когато даден доставчик редовно снабдява износител или търговец с пратки от стоки и се очаква всички тези стоки да имат еднакъв статус по произход, доставчикът може да представи единна декларация, обхващаща множество пратки от тези стоки (дългосрочна декларация на доставчика).

Дългосрочна декларация на доставчика се съставя за пратките, изпращани през определен период, и в нея се посочват три дати:

а)

датата на съставяне на декларацията (дата на издаване);

б)

датата, от която започва периодът (начална дата) — тя не може да бъде повече от 12 месеца преди или повече от 6 месеца след датата на издаване;

в)

датата, на която завършва периодът (крайна дата) — тя не може да бъде повече от 24 месеца след началната дата.

Доставчикът информира незабавно съответния износител или търговец, когато дългосрочната декларация на доставчика не е валидна за някои или за всички пратки от стоки, които са доставени или предстои да бъдат доставени.

За продуктите, придобили статус на продукти с преференциален произход, декларациите на доставчика се съставят съгласно приложение 22-15. Въпреки това дългосрочните декларации на доставчика за тези продукти се съставят, както е посочено в приложение 22-16.

За продуктите, които са претърпели обработка или преработка в Съюза, без да са придобили статус на продукти с преференциален произход, декларациите на доставчика се съставят съгласно приложение 22-17. Въпреки това, за дългосрочните декларации на доставчика, декларациите на доставчика се съставят съгласно приложение 22-18.

Декларацията на доставчика трябва да носи собственоръчния подпис на доставчика. Въпреки това, когато декларацията на доставчика и фактурата се изготвят чрез електронни средства, те могат да бъдат удостоверени по електронен път, или доставчикът може да поеме писмен ангажимент пред износителя или търговеца, с който поема пълна отговорност за всяка декларация на доставчика, която го идентифицира, все едно че е подписана собственоръчно от него.

Митническите органи могат да поискат от износителя или търговеца да получи от доставчика информационен сертификат INF 4, удостоверяващ точността и автентичността на декларацията на доставчика.

При подаване на заявление от доставчика, митническите органи на държавата членка, в която е съставена декларацията на доставчика, издават информационен сертификат INF 4, като използват формуляра, поместен в приложение 22-02, при спазване на посочените в него технически спецификации. Тези органи могат да изискват всякакви доказателства и да извършват проверки на счетоводната документация на доставчика или други проверки, които считат за необходими.

Митническите органи издават на доставчика информационен сертификат INF 4 в срок от 90 дни от получаване на неговото заявление, като посочват дали декларацията на доставчика е точна и автентична.

Митническият орган, до който е подадено заявление за издаване на информационен сертификат INF 4, съхранява заявлението най-малко три години или при необходимост за по-дълъг срок, за да гарантира спазването на разпоредбите, уреждащи преференциалната търговия между Съюза и определени държави или територии.

Административно сътрудничество между държавите членки

Митническите органи взаимно си оказват съдействие при проверка на точността на информацията, дадена в декларациите на доставчиците.

Когато даден износител не е в състояние да представи информационен сертификат INF 4 в 120-дневен срок от искането на митническите органи, митническите органи на държавата членка на износ могат да поискат от митническите органи на държавата членка, в която е съставена декларацията на доставчика, да потвърдят произхода на съответните продукти за целите на разпоредбите, уреждащи преференциалната търговия между Съюза и определени държави.

За целите на параграф 1, митническите органи на държавата членка на износ изпращат на митническите органи на държавата членка, в която е съставена декларацията на доставчика, цялата налична информация и документи и посочват причините за своето запитване.

За целите на параграф 1 митническите органи на държавата членка, в която е съставена декларацията на доставчика, могат да искат доказателства от доставчика или да извършват подходящи проверки на посочената декларация.

Митническите органи, които изискват проверката, биват информирани за резултатите във възможно най-кратък срок чрез информационен сертификат INF 4.

Когато не се получи отговор в рамките на 150 дни от датата на искането за проверка или когато отговорът не съдържа достатъчно информация за определяне на произхода на съответните продукти, митническите органи на държавата на износ обявяват за невалидно доказателството за произход, изготвено въз основа на декларацията на доставчика.

Когато Съюзът има преференциално споразумение с трета държава, в което се предвижда доказателството за произход да бъде във вид на декларация върху фактура или декларация за произход, съставена от одобрен износител, ►M1 износителите и лицата, извършващи повторна експедиция, установени на митническата територия на Съюза ◄ , могат да подадат заявление за издаване на разрешение за одобрен износител за целите на съставянето и заместването на тези декларации.

Член 11, параграф 1, буква г) и членове 16, 17 и 18 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 относно условията за приемането на заявления и спирането на решения и членове 10 и 15 от настоящия регламент относно използването на електронни средства за обмен и съхранение на информация и отмяната на благоприятни решения, отнасящи се до заявленията и решенията, не се прилагат по отношение на решенията, свързани с разрешенията за одобрен износител.

Разрешения за одобрен износител се издават само на лица, които отговарят на условията, посочени в разпоредбите за произход по споразумения, сключени от Съюза с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза, или по мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на такива държави или територии.

Митническите органи дават на одобрения износител номер на митническо разрешение, който се поставя върху доказателствата за преференциален произход. Номерът на митническото разрешение ►M1 започва с ◄ кода по ISO 3166-1-alpha-2 на държавата членка, която издава разрешението.

Комисията предоставя на съответните трети държави адресите на митническите органи, отговарящи за контрола на доказателствата за преференциален произход, съставяни от одобрени износители.

Когато в приложимото преференциално споразумение не се уточнява видът на декларациите върху фактура или декларациите за произход, посочените декларации се изготвят в съответствие с формуляра, поместен в ►M1 приложение 22-13 ◄ .

Когато в приложимото преференциално споразумение не се уточнява прагът на стойността, до който даден износител, който не е одобрен износител, може да съставя декларация върху фактура или декларация за произход, прагът на стойността е 6 000 EUR за всяка пратка.

Регистрация на износителите извън рамките на схемата ОСП на Съюза

Когато Съюзът има преференциално споразумение, по силата на което се изисква износител да попълни документ за произход в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, този документ може да бъде попълнен само от износител, който е регистриран за тази цел от митническите органи на държава членка. Идентификационните данни на тези износители се вписват в системата за регистрираните износители, посочена в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578. ►M2 Членове 80, 82, 83, 84, 86, 87, 89 и 91 от настоящия регламент се прилагат според случая. ◄

За целите на настоящия член не се прилагат член 11, параграф 1, буква г) и членове 16, 17 и 18 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, отнасящи се до условията за приемането на заявления и спирането на решения, както и ►M2 член 10, параграф 1 и член 15 ◄ от настоящия регламент. Заявленията и решенията, свързани с настоящия член, не се обменят и не се съхраняват в електронна информационно-комуникационна система по член 10 от настоящия регламент.

Независимо от параграф 1, когато в приложимото преференциално споразумение не е определен прагът на стойността, до който даден износител, който не е регистриран износител, може да попълни документ за произход, този праг е 6 000 EUR за всяка пратка.

Когато по силата на дадено преференциално споразумение Съюзът може да отмени изискването за представяне на документ за произход по отношение на продуктите с произход, това освобождаване се прилага при условията, определени в член 103, доколкото те не са определени в съответното преференциално споразумение.

Когато по силата на дадено преференциално споразумение Съюзът може да отмени изискването документът за произход да бъде подписан от износителя, не се изисква такъв подпис.

Заместване на документите за произход, издадени или съставени извън рамките на схемата ОСП на Съюза

Когато продукти с произход, обхванати от документ за произход, издаден или съставен преди това за целите на преференциална тарифна мярка, посочена в член 56, параграф 2, буква г) или д) от Кодекса, различна от схемата ОСП на Съюза, все още не са допуснати за свободно обращение и са поставени под контрола на митническо учреждение в Съюза, първоначалният документ за произход може да бъде заместен от един или повече заместващи документи за произход с цел изпращане на всички или някои от тези продукти на друго място в рамките на Съюза.

Всяко от следните лица може да издаде или състави заместващия документ за произход, посочен в параграф 1, в същата форма като първоначалния документ за произход или във формата на заместващо изявление за произход, изготвени според случая съгласно член 101 и приложение 22-20:

а)

износител, одобрен или регистриран в Съюза, който извършва повторна експедиция на стоките;

б)

лице, извършващо повторна експедиция на стоките в Съюза, когато общата стойност на продуктите с произход в първоначалната пратка, която ще бъде разделена, не надвишава приложимия праг на стойността; или

в)

лице, извършващо повторна експедиция на стоките в Съюза, когато общата стойност на продуктите с произход в първоначалната пратка, която ще бъде разделена, надвишава приложимия праг на стойността, и лицето, извършващо повторната експедиция, приложи копие от първоначалния документ за произход към заместващия документ за произход.

Когато предвидената в първа алинея замяна на първоначалния документ за произход не е възможна, заместващият документ за произход, посочен в параграф 1, може да се издаде или състави под формата на сертификат за движение EUR.1 от митническото учреждение, под чийто контрол са поставени стоките.

Когато заместващият документ за произход е сертификат за движение EUR.1, заверката от митническото учреждение, издаващо заместващия сертификат за движение EUR.1, се поставя в клетка 11 на сертификата. Данните от клетка 4 на сертификата, отнасящи се до държавата на произход, са идентични с данните в първоначалния документ за произход. Клетка 12 се подписва от лицето, извършващо повторна експедиция. Лицето, извършващо повторна експедиция, което добросъвестно подписва клетка 12, не отговаря за точността на данните, вписани в първоначалния документ за произход.

Митническото учреждение, получило искане да издаде заместващия сертификат за движение EUR.1, отбелязва върху първоначалния документ за произход или върху приложение към него теглото, броя, естеството и държавата на получаване на изпращаните продукти и посочва поредните номера на съответния заместващ сертификат или сертификати. То съхранява първоначалния документ за произход за срок от поне три години.

Преференциален произход на преработени продукти, получени от стоки със статут на преференциален произход

Когато несъюзни стоки със статут на преференциален произход в рамките на преференциално споразумение между Съюза и трети държави бъдат поставени под режим активно усъвършенстване, се счита, че получените от тях преработени продукти при пускането им в свободно обращение имат същия статут на стоки с преференциален произход като първоначалните стоки.

Параграф 1 не се прилага в следните случаи:

а)

операцията по усъвършенстване включва и несъюзни стоки, различни от посочените в параграф 1, включително стоки със статут на преференциален произход в рамките на различно преференциално споразумение;

б)

преработените продукти са получени от еквивалентни стоки, посочени в член 223 от Кодекса;

в)

митническите органи са разрешили временен реекспорт на стоките за допълнителна преработка в съответствие с член 258 от Кодекса.

Когато се прилага параграф 1, документът за произход, издаден или съставен за поставените под режим активно усъвършенстване продукти, се смята за документ за произход, издаден или съставен за преработените продукти.

Задължения на държавите бенефициери в рамките на схемата осп на съюза

Задължение за осигуряване на административно сътрудничество в рамките на системата REX

За да осигурят правилното прилагане на схемата ОСП, държавите бенефициери се задължават:

а)

да създадат и поддържат необходимите административни структури и системи, изисквани за прилагането и управлението в съответната държава на правилата и процедурите, установени в настоящия подраздел и подраздели 3—9 от настоящия раздел и в дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, включително, когато е подходящ, необходимите разпоредби за прилагането на кумулация;

б)

техните компетентни органи да си сътрудничат с Комисията и с митническите органи на държавите членки.

Сътрудничеството, посочено в параграф 1, буква б), се състои в:

►M1 а) ◄

оказване на необходимата подкрепа при искане от страна на Комисията за осъществяване на наблюдение на правилното управление на схемата ОСП в съответната държава, включително посещения за проверка на място от страна на Комисията или на митническите органи на държавите членки;

►M1 б) ◄

без да се засягат разпоредбите на членове 108 и 109 от настоящия регламент, проверка на статуса на продукти с произход на продуктите и спазването на другите условия, установени в настоящия подраздел, подраздели 3—9 от настоящия раздел и в дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, включително посещения на място, когато бъде поискано от Комисията или от митническите органи на държавите членки в контекста на разследванията на произхода.

За да имат право да прилагат системата за регистрирани износители, държавите бенефициери представят на Комисията текста на поетото задължение, посочено в параграф 1, най-малко три месеца преди датата, на която възнамеряват да започнат регистрацията на износителите.

Когато дадена държава или територия е заличена от приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ), правилата и процедурите по член 55 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и задълженията по членове 72, 80 и 108 от настоящия регламент продължават да се прилагат по отношение на тази държава или територия за срок от три години, считано от датата на заличаването ѝ от посоченото приложение.

Процедури и методи на административно сътрудничество, приложими по отношение на износа, при които се използват сертификати за произход, формуляр A, и декларации върху фактура

Всяка държава бенефициер спазва или осигурява спазването на:

а)

правилата за произход на продуктите за износ, установени в дял II, глава 1, раздел 2, подраздел 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446;

б)

правилата за попълване и издаване на сертификати за произход, формуляр A;

в)

разпоредбите относно използването на декларации върху фактура, съставяни в съответствие с изискванията, посочени в приложение 22-09;

г)

разпоредбите относно задълженията за уведомяване, посочени в член 73 от настоящия регламент;

д)

разпоредбите относно предоставянето на дерогации, посочени в член 64, параграф 6 от Кодекса.

Компетентните органи на държавите бенефициери си сътрудничат с Комисията или с държавите членки, по-специално чрез следното:

а)

б)

без да се засягат разпоредбите на членове 73 и 110 от настоящия регламент, проверка на статуса на продукти с произход на продуктите и спазването на другите условия, установени в настоящия подраздел, подраздели 3—9 от настоящия раздел и в дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, включително посещения на място, когато бъде поискано от Комисията или от митническите органи на държавите членки в контекста на разследванията на произхода.

Когато в дадена държава бенефициер е определен компетентен орган за издаване на сертификати за произход, формуляр А, извършват се проверки на документни доказателства за произход и се издават сертификати за произход, формуляр А, за износа в Съюза, се счита, че тази държава бенефициер е приела условията, предвидени в параграф 1.

Когато дадена държава е допусната или е повторно допусната като държава бенефициер по отношение на продуктите, посочени в Регламент (ЕС) № 978/2012, стоките с произход от тази държава се ползват от Общата система за преференции, при условие че са били изнесени от държавата бенефициер на датата или след датата, посочена в член 73, параграф 2 от настоящия регламент.

Когато дадена държава или територия е заличена от приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012, задължението за осигуряване на административно сътрудничество, установено в член 55 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и членове 110 и 111 от настоящия регламент, продължава да се прилага по отношение на тази държава или територия за период от три години, считано от датата на заличаването ѝ от посоченото приложение.

Задълженията, посочени в параграф 5, се прилагат по отношение на Сингапур за период от три години, считано от 1 януари 2014 г.

Задължения за уведомяване, приложими след датата на прилагане на системата за регистрирани износители (REX)

Държавите бенефициери уведомяват Комисията за имената и адресите и за данните за връзка с разположените на тяхна територия органи, които са:

а)

част от правителствените органи на съответната държава или действат под ръководството на нейното правителство и притежават правомощия да регистрират износители в системата REX, да променят и актуализират регистрационни данни и да отменят регистрации;

б)

част от правителствените органи на съответната държава и отговарят за осигуряването на административното сътрудничество с Комисията и митническите органи на държавите членки, както е предвидено в настоящия подраздел, подраздели 3—9 от настоящия раздел и в дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Уведомлението се изпраща до Комисията най-късно три месеца преди датата, на която държавите бенефициери възнамеряват да започнат регистрацията на износителите.

Държавите бенефициери незабавно информират Комисията за всички промени в информацията, която са съобщили по параграф 1.

Задължения за уведомяване, приложими до датата на прилагане на системата за регистрирани износители (REX)

Държавите бенефициери информират Комисията за имената и адресите на разположените на тяхна територия правителствени органи, които притежават правомощия да издават сертификати за произход, формуляр А, заедно с образци на отпечатъците на печатите, използвани от тези органи, и за имената и адресите на съответните правителствени органи, отговорни за контрола върху сертификатите за произход, формуляр А, и декларациите върху фактура.

Комисията препраща тази информация на митническите органи на държавите членки. Когато тази информация се предоставя под формата на изменение на предходна информация, Комисията посочва датата на влизане в употреба на новите печати съгласно инструкциите, дадени от компетентните правителствени органи на държавите бенефициери. Тази информация е за служебно ползване; когато обаче стоките се допускат за свободно обращение, въпросните митнически органи могат да позволят на вносителя да се запознае с образците на отпечатъците на печатите.

Държавите бенефициери, които вече са предоставили информацията, изисквана по първа алинея, не са длъжни да я предоставят отново, освен ако в нея е настъпила промяна.

За целите на член 71, параграф 4 от настоящия регламент, Комисията публикува на своя уебсайт датата, на която държавата, допусната или повторно допусната като държава бенефициер по отношение на продуктите, посочени в Регламент (ЕС) № 978/2012, е изпълнила задълженията си по параграф 1 от настоящия член.

По искане на държава бенефициер Комисията ѝ изпраща образците на отпечатъците на печатите, използвани от митническите органи на държавите членки при издаване на сертификати за движение EUR.1.

Процедури при износ в държавите бенефициери и в съюза, приложими в рамките на схемата осп на съюза до прилагането на системата за регистрирани износители

Процедура за издаване на сертификат за произход, формуляр A

Сертификати за произход, формуляр А, се издават при писмено заявление от износителя или негов представител, придружено от всякакви други подходящи придружаващи документи, доказващи, че изнасяните продукти отговарят на изискванията за издаване на сертификат за произход, формуляр А. Сертификати за произход, формуляр А, се издават, като се използва формулярът, поместен в приложение 22-08.

Компетентните органи на държавите бенефициери предоставят сертификата за произход, формуляр А, на разположение на износителя веднага след като износът е бил осъществен или гарантиран. Въпреки това компетентните органи на държавите бенефициери могат да издават сертификат за произход, формуляр А, и след износа на продуктите, за които той се отнася, ако:

а)

сертификатът за произход не е бил издаден по време на износа поради грешки или неволни пропуски или особени обстоятелства; или

б)

е доказано по задоволителен за компетентните органи начин, че сертификат за произход, формуляр А, е бил издаден, но не е бил приет при вноса по технически причини; или

в)

крайното местоназначение на съответните продукти е било определено по време на тяхното транспортиране или съхранение и след евентуално разделяне на пратката в съответствие с член 43 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Компетентните органи на държавите бенефициери могат да издават впоследствие сертификат само след като се уверят, че информацията в заявлението на износителя за издаване впоследствие на сертификат за произход, формуляр А, съответства на информацията в съответното досие за износ и че при износа на въпросните продукти не е бил издаден сертификат за произход, формуляр А, с изключение на случаите, когато сертификатът за произход, формуляр А, не е бил приет по технически причини. Компетентните органи на държавите бенефициери могат да издават впоследствие сертификат само след като се уверят, че информацията в заявлението на износителя за издаване впоследствие на сертификат за произход, формуляр А, съответства на информацията в съответното досие за износ и че при износа на въпросните продукти не е бил издаден сертификат за произход, формуляр А. Думите „Issued retrospectively“ или „Délivré a posteriori“ или „Emitido a posteriori“ се посочват в клетка 4 на издадения впоследствие сертификат за произход, формуляр А.

В случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификат за произход, формуляр А, износителят може да подаде заявление до компетентните органи, които са го издали, с искане да бъде изготвен дубликат въз основа на документите за износ, с които те разполагат. Думата „Duplicate“ или „Duplicata“ или „Duplicado“, датата на издаване и серийният номер на оригиналния сертификат се посочват в клетка 4 на дубликата на сертификата за произход, формуляр А. Дубликатът поражда действие от датата на издаване на оригинала.

За да проверят дали продуктът, за който е поискан сертификат за произход, формуляр А, отговаря на съответните правила за произход, компетентните правителствени органи имат право да изискват всякакви документни доказателства и да извършват всякакви проверки, които сметнат за подходящи.

Попълването на клетки 2 и 10 от сертификата за произход, формуляр А, не е задължително. В клетка 12 се изписват думите „Съюз“ или името на една от държавите членки. Датата на издаване на сертификата за произход, формуляр А, се посочва в клетка 11. Подписът, който се поставя в тази клетка, предназначена за компетентните правителствени органи, издаващи сертификата, както и подписът на упълномощеното от износителя подписващо лице в клетка 12, трябва да бъдат положени собственоръчно.

Условия за съставяне на декларация върху фактура

Декларацията върху фактура може да бъде съставена от всеки износител, действащ в държава бенефициер, за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6 000 EUR, и при условие че административното сътрудничество по ►M1 член 71, параграф 2 ◄ се прилага по отношение на тази процедура.

Декларацията върху фактура се съставя от износителя на френски, английски или испански език чрез напечатване на пишеща машина, полагане на печат или отпечатване върху фактурата, известието за доставяне или върху друг търговски документ, на декларацията, чийто текст се съдържа в приложение 22-09. Ако декларацията е написана на ръка, тя трябва да бъде написана с мастило с печатни букви. Декларациите върху фактура трябва да носят оригиналния подпис на износителя, положен собственоръчно.

Използването на декларация върху фактура се извършва при спазване на следните условия:

а)

за всяка пратка се съставя една декларация върху фактура;

б)

ако стоките, които се съдържат в пратката, вече са били подложени на проверка в държавата износител по отношение на определението за „продукти с произход“, износителят може да се позове на тази проверка в декларацията върху фактура.

Условия за издаване на сертификат за произход, формуляр A, при кумулация

Когато се прилага кумулация по членове 53, 54, 55 или 56 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, компетентните правителствени органи на държавата бенефициер, които трябва да издадат сертификат за произход, формуляр А, за продукти, за чието производство са използвани материали с произход от страна, с която е разрешена кумулация, се основават на следното:

В случаите, посочени в първа алинея, букви а), б), в) и г), в клетка 4 на сертификата за произход, формуляр А, се отбелязва, в зависимост от случая:

Доказателство за статуса на продукти с произход от Съюза за целите на двустранната кумулация и одобрен износител

Доказателствата за статуса на продукти с произход на продуктите от Съюза се представят по един от следните начини:

а)

чрез представяне на сертификат за движение EUR.1, издаден посредством формуляра, поместен в приложение 22-10, или

б)

чрез представяне на декларация върху фактура, чийто текст се съдържа в приложение 22-09 ►M1 ————— ◄ . Декларация върху фактура може да се съставя от всеки износител за пратките, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6 000 EUR, или от одобрен износител на Съюза.

Износителят или неговият представител вписват „GSP beneficiary countries“ и „EU“ или „Pays bénéficiaires du SPG“ и „UE“ в клетка 2 на сертификата за движение EUR.1.

Разпоредбите на настоящия подраздел, подраздели 3—9 от настоящия раздел и дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 относно издаването, използването и последващата проверка на сертификатите за произход, формуляр A, се прилагат mutatis mutandis по отношение на сертификатите за движение EUR.1 и декларациите върху фактура, с изключение на разпоредбите относно издаването на посочените декларации.

Митническите органи на държавите членки могат да упълномощят всеки износител, установен на митническата територия на Съюза, наричан по-долу „одобрен износител“, който често експедира продукти с произход от Съюза в рамките на двустранната кумулация, да съставя декларации върху фактура, независимо от стойността на съответните продукти, когато посоченият износител предлага по задоволителен за митническите органи начин всички необходими гаранции за удостоверяване на следното:

а)

статуса на продукти с произход на продуктите;

б)

изпълнението на другите изисквания, приложими в съответната държава членка.

Митническите органи могат да обвържат предоставянето на статус на одобрен износител с всякакви условия, които считат за необходими. Митническите органи дават на одобрения износител номер на митническо разрешение, който се поставя върху декларацията върху фактура.

Митническите органи осъществяват контрол върху използването на разрешението от одобрения износител. Митническите органи могат да оттеглят разрешението по всяко време.

Те оттеглят разрешението във всеки от следните случаи:

От одобрения износител не се изисква да подписва декларации върху фактура, при условие че поеме писмен ангажимент пред митническите органи, че носи пълна отговорност за всяка декларация върху фактура, която го идентифицира, все едно че е подписана собственоръчно от него.

Процедури при износ в държавите бенефициери и в съюза, приложими в рамките на схемата осп на съюза от датата на прилагане на системата за регистрирани износители

Задължение на износителите да бъдат регистрирани и освобождаване от него

Схемата ОСП се прилага в следните случаи:

а)

за стоки, отговарящи на изискванията на настоящия подраздел, подраздели 3—9 от настоящия раздел и дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, изнасяни от регистриран износител;

б)

за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, изнасяни от какъвто и да е износител, когато общата стойност на продуктите с произход в пратката не надвишава 6 000 EUR.

Стойността на продуктите с произход в пратката, е стойността на всички продукти с произход в една пратка, която е предмет на изявление за произход, съставено в държавата на износ.

Процедура за регистрация в държавите бенефициери и процедури при износ, приложими през преходния период до прилагането на системата за регистрирани износители

Държавите бенефициери започват регистрацията на износителите на 1 януари 2017 г.

Въпреки това, когато държавата бенефициер не е в състояние да започне регистрацията на посочената дата, тя съобщава на Комисията в писмена форма най-късно до 1 юли 2016 г., че регистрацията на износителите се отлага до 1 януари 2018 г. или 1 януари 2019 г.

В продължение на дванадесетмесечен период след датата, на която държавата бенефициер започне регистрация на износителите, компетентните органи на тази държава бенефициер продължават да издават сертификати за произход, формуляр А, по искане на износителите, които все още не са регистрирани към момента на искането за издаване на сертификата.

Без да се засягат разпоредбите на член 94, параграф 2 от настоящия регламент, сертификатите за произход, формуляр А, издадени в съответствие с първа алинея от настоящия параграф, са допустими в Съюза като доказателство за произход, ако са издадени преди датата на регистрация на съответния износител.

Компетентните органи на държава бенефициер, която среща затруднения и не може да приключи процеса по регистрация в рамките на горепосочения дванадесетмесечен период, могат да поискат от Комисията неговото удължаване. Тези удължавания не могат да надвишават шест месеца.

Износителите от дадена държава бенефициер, независимо дали са регистрирани или не, съставят изявления за произход за продуктите с произход в пратката, когато общата стойност на продуктите не надвишава 6 000 EUR, считано от датата, от която държавата бенефициер възнамерява да започне регистрацията на износителите.

След като бъдат регистрирани, износителите съставят изявления за произход за продуктите с произход в пратката, когато общата стойност на продуктите надвишава 6 000 EUR, считано от датата, от която е валидна тяхната регистрация в съответствие с член 86, параграф 4 от настоящия регламент.

Всички държави бенефициери прилагат системата за регистрирани износители най-късно от 30 юни 2020 г.

База данни за регистрираните износители: задължения на органите

Комисията създава система за регистриране на износители, упълномощени да удостоверяват произхода на стоките (система REX), и я предоставя на разположение най-късно до 1 януари 2017 г.

След получаване на пълния формуляр за заявление, посочен в приложение 22-06, компетентните органи на държавите бенефициери определят незабавно номер на регистриран износител на износителя и въвеждат в системата REX номера на регистрирания износител, регистрационните данни и датата, от която е валидна регистрацията в съответствие с член 86, параграф 4.

След получаване на пълния формуляр за заявление, посочен в приложение 22-06А, митническите органи на държавите членки незабавно определят за износителя номер на регистриран износител или, когато е уместно, на лицето, което извършва повторна експедиция на стоки, и въвеждат в системата REX номера на регистриран износител, регистрационните данни и датата, от която съответната регистрация е валидна в съответствие с член 86, параграф 4.

Компетентните органи на държавата бенефициер или митническите органи на държавата членка информират износителя или, когато е уместно, лицето, извършващо повторна експедиция на стоки, за номера на регистриран износител, определен на този износител или на лицето, извършващо повторна експедиция на стоки, както и за датата, от която е валидна регистрацията.

Когато компетентните органи считат, че информацията, предоставена в заявлението, е непълна, те незабавно информират износителя за това.

Компетентните органи на държавите бенефициери и митническите органи на държавите членки актуализират данните, регистрирани от тях. Те променят тези данни веднага след като бъдат информирани от регистрирания износител в съответствие с член 89 от настоящия регламент. ►M1 Компетентният орган на държава бенефициер или митническите органи на държава членка уведомяват регистрирания износител за промяната на регистрационните му данни. ◄

Членове 70, 72, 78—80, 82—93, 99—107, 108, 109 и 112 от настоящия регламент се прилагат по отношение на износа на стоки от износители, регистрирани в системата REX в държава бенефициер, от датата, на която държавата бенефициер започне да регистрира износителите в тази система. По отношение на износителите от Съюза посочените членове се прилагат от 1 януари 2017 г.

Членове 71, 73, 74—77, 94—98 и 110—112 от настоящия регламент се прилагат по отношение на износа на стоки от износители, които не са регистрирани в системата REX в държава бенефициер. По отношение на износителите от Съюза посочените членове се прилагат до 31 декември 2017 г.

База данни за регистрираните износители: права на достъп до базата данни

Комисията взема мерки за осигуряване на достъп до системата REX в съответствие с настоящия член.

Комисията има достъп за справка до всички данни.

Компетентните органи на държавата бенефициер имат достъп за справка до данните за износителите, регистрирани от тях.

Митническите органи на държавите членки имат достъп за справка до данните, регистрирани от тях, от митническите органи на други държави членки и от компетентните органи на държавите бенефициери, както и от Норвегия, Швейцария и Турция. Достъп до данните се осъществява с цел извършване на проверки на митническите декларации по член 188 от Кодекса или за последващия контрол по член 48 от Кодекса.

Комисията предоставя на компетентните органи на държавите бенефициери защитен достъп до системата REX.

Когато дадена държава или територия е заличена от приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012, нейните компетентни органи запазват достъпа си до системата REX толкова дълго, колкото е необходимо, за да могат да изпълнят задълженията си по член 70 от настоящия регламент.

Комисията оповестява публично следната информация, при условие че износителят е дал съгласието си, като е подписал клетка 6 от формуляра, посочен в приложение 22-06 или приложение 22-06A, според случая:

а)

име на регистрирания износител, както е указано в клетка 1 от формуляра, поместен в приложение 22-06 или приложение 22-06A, според случая;

б)

адрес на седалището на регистрирания износител, както е указано в клетка 1 от формуляра, поместен в приложение 22-06 или приложение 22-06A, според случая;

в)

данни за връзка на регистрирания износител, както е указано в клетки 1 и 2 от формуляра, поместен в приложение 22-06 или приложение 22-06A, според случая;

г)

примерно описание на стоките, които отговарят на изискванията за преференциално третиране, включително примерен списък с позициите или главите по Хармонизираната система, както е указано в клетка 4 от формуляра, поместен в приложение 22-06 или приложение 22—06A, според случая;

д)

EORI номер на регистрирания износител, както е указано в клетка 1 от формуляра, поместен в приложение 22-06 или 22-06A, или идентификационен номер на търговеца (TIN) на регистрирания износител, както е указано в клетка 1 от формуляра, поместен в приложение 22-06;

е)

дали регистрираният износител е търговец или производител, както е указано в клетка 3 от формуляра, поместен в приложение 22-06 или приложение 22-06A, според случая.

Отказът да се подпише клетка 6 не представлява основание за отказ на регистрация на износителя.

Комисията винаги предоставя на разположение на обществеността следните данни:

а)

номера на регистрирания износител;

▼M2

б)

датата на регистрацията на регистрирания износител;

▼B

►M2 в) ◄

датата, от която е валидна регистрацията;

►M2 г) ◄

датата на прекратяване на регистрацията, когато е приложимо;

►M2 д) ◄

информация дали регистрацията се прилага и към износа за Норвегия, Швейцария и Турция;

►M2 е) ◄

датата на последната синхронизация между системата REX и публичния уебсайт.

База данни за регистрираните износители: защита на данните

Данните, регистрирани в системата REX, се обработват единствено за целите на прилагането на схемата ОСП, както е посочено в настоящия подраздел.

На регистрираните износителите се предоставя информацията, предвидена в член 11, параграф 1, букви а)—д) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ) или в член 10 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ). В допълнение към това им се предоставя и следната информация:

а)

информация относно правното основание за операциите по преработка, за които са предназначени данните;

б)

срокът за съхранение на данните.

Тази информация се предоставя на регистрираните износители чрез известие, приложено към заявлението за получаване на регистрация като регистриран износител съгласно приложение 22-06 ►M2 или приложение 22-06А, според случая ◄ .

Всеки компетентен орган в държава бенефициер и всеки митнически орган в държава членка, който е въвел данни в системата REX, се счита за администратор по отношение на обработката на тези данни.

Комисията се счита за съвместен администратор по отношение на обработката на всички данни, за да се гарантира, че регистрираният износител ще получи правата си.

Правата на регистрираните износители по отношение на обработката на данни, които се съхраняват в системата REX, изброени в приложение 22-06 ►M2 или приложение 22-06А, според случая ◄ и обработвани в националните системи, се упражняват в съответствие със законодателството за защита на данните, транспониращо Директива 95/46/ЕО, на държавата членка, която съхранява техните данни.

Държави членки, които възпроизвеждат в националните си системи данните от системата REX, до която имат достъп, актуализират възпроизвежданите данни.

Правата на регистрираните износители по отношение на обработката на регистрационните им данни от Комисията се упражняват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

Всяко искане на регистриран износител да упражни правото си на достъп, поправка, заличаване или блокиране на данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001, се подава до администратора на данни и се обработва от него.

Когато регистрираният износител е подал такова искане до Комисията, без да се е опитал да получи правата си от администратора на данни, Комисията препраща това искане до администратора на данните на регистрирания износител.

Ако регистрираният износител не получи правата си от администратора на данни, регистрираният износител подава искането си до Комисията, която действа като администратор на данни. Комисията има правото да поправи, заличи или блокира тези данни.

Националните надзорни органи за защита на данните и Европейският надзорен орган по защита на данните, като действат в обхвата на своите съответни правомощия, си сътрудничат и осигуряват координиран надзор върху регистрационните данни.

Като действат в обхвата на своите съответни правомощия, те обменят помежду си полезна информация, подпомагат се взаимно при извършването на одити и проверки, разглеждат трудностите при тълкуването или прилагането на настоящия регламент, проучват проблемите, свързани с упражняването на независим надзор или при упражняването на правата на субектите на данни, разработват хармонизирани предложения за съвместни решения на всички проблеми и при необходимост съдействат за повишаване на осведомеността относно правата, свързани със защитата на данните.

Задължения за уведомяване, приложими към държавите членки, по отношение на въвеждането в действие на системата за регистрирани износители (REX)

Държавите членки уведомяват Комисията за имената, адресите и данните за връзка на своите митнически органи, които:

Уведомлението се изпраща до Комисията в срок до 30 септември 2016 г.

Държавите членки незабавно информират Комисията за всички промени в информацията, която са съобщили по първа алинея.

Процедура за регистрация в държавите членки и процедури при износ, приложими през преходния период до прилагането на системата за регистрирани износители

На 1 януари 2017 г. митническите органи на държавите членки започват регистрация на износителите, установени на тяхна територия.

Считано от 1 януари 2018 г. митническите органи във всички държави членки прекратяват издаването на сертификати за движение EUR.1, а одобрените износители прекратяват съставянето на декларации върху фактура за целите на кумулацията по член 53 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

До 31 декември 2017 г. митническите органи на държавите членки издават сертификати за движение EUR.1 или заместващи сертификати за произход, формуляр А, по искане на все още нерегистрираните износители или лица, извършващи повторна експедиция на стоки. Това се прилага и когато продуктите с произход, изпратени за Съюза, се придружават от изявления за произход, съставени от регистриран износител в държава бенефициер.

До 31 декември 2017 г. одобрените износители в държавите членки, които още не са регистрирани, могат да съставят декларации върху фактура за целите на кумулацията по член 53 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Износителите на Съюза, независимо дали са регистрирани или не, съставят изявления за произход за продуктите с произход в пратката, когато общата стойност на продуктите не надвишава 6 000 EUR, считано от 1 януари 2017 г.

Регистрираните лица, извършващи повторна експедиция на стоки, могат да съставят заместващи изявления за произход, считано от датата, от която е валидна тяхната регистрация в съответствие с член 86, параграф 4 от настоящия регламент. Тази разпоредба се прилага независимо от това дали стоките се придружават от сертификат за произход, формуляр А, издаден от държавата бенефициер, или от декларация върху фактура или изявление за произход, съставен/а/о от износителя.

Заявление за получаване на регистрация като регистриран износител

За да бъде регистриран като регистриран износител, съответният износител подава заявление до компетентните органи на държавата бенефициер, в която се намира седалището му или в която е постоянно установен.

Заявлението се подава, като се използва формулярът, поместен в приложение 22-06.

За да бъде регистриран като регистриран износител, съответният износител или лицето, извършващо повторна експедиция на стоки, установен/о на митническата територия на Съюза, подава заявление до митническите органи на съответната държава членка. Заявлението се подава, като се използва формулярът, поместен в ►M2 приложение 22-06А ◄ .

За целите на износа в рамките на схемите ОСП на Съюза, Норвегия или Швейцария от износителите се изисква да се регистрират само веднъж.

На износителя се определя номер на регистриран износител от компетентните органи в държавата бенефициер с цел износ в рамките на схемите ОСП на Съюза, Норвегия и Швейцария, доколкото тези държави са признали за държава бенефициер държавата, в която е извършена регистрацията.

Първата и втората алинея се прилагат с необходимите изменения за целите на износа по схемата ОСП на Турция, когато тази държава започне да прилага системата за регистрираните износители. Комисията оповестява в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) датата, от която Турция започва да прилага посочената система.

Регистрацията е валидна, считано от датата, на която компетентните органи на държава бенефициер или митническите органи на държава членка получат изцяло попълнено заявление за регистрация в съответствие с параграфи 1 и 2.

Когато износителят е представляван за целите на извършване на формалностите по износа и представителят на износителя също е регистриран износител, този представител не може да използва своя собствен номер на регистриран износител.

Система за регистрираните износители: изискване за оповестяване

Комисията оповестява на своя уебсайт датата, на която държавите бенефициери започват да прилагат системата за регистрираните износители (REX). Комисията актуализира тази информация.

Автоматична регистрация на износителите за държава, която става държава бенефициер по схемата ОСП на Съюза

Когато дадена държава бъде добавена към списъка на държавите бенефициери в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012, Комисията автоматично активира за своята схема ОСП регистрациите на всички износители, регистрирани в тази държава, при условие че регистрационните данни на износителите са налични в системата REX и са валидни най-малко за схемата ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция.

В този случай износител, който вече е регистриран най-малкото по схемата ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция, не е необходимо да подава до компетентните органи на своята държава заявление за регистриране по схемата ОСП на Съюза.

Регистрираните износители информират незабавно компетентните органи на държавата бенефициер или митническите органи на държавата членка за промени в информацията, която са предоставили за целите на регистрацията си.

Регистрираните износители, които вече не отговарят на условията за извършване на износ на стоки по схемата ОСП или които не възнамеряват повече да изнасят стоки по схемата ОСП, съобщават за това съответно на компетентните органи на държавата бенефициер или на митническите органи на държавата членка.

Компетентните органи на държава бенефициер или митническите органи на държава членка отменят регистрацията, ако регистрираният износител:

а)

вече не съществува;

б)

вече не отговаря на условията за извършване на износ на стоки по схемата ОСП;

в)

е съобщил на компетентния орган на държавата бенефициер или на митническите органи на държавата членка, че вече не възнамерява да изнася стоки по схемата ОСП;

г)

умишлено или поради небрежност състави или е причина за съставянето на изявление за произход, което съдържа невярна информация и води до неправомерно ползване на преференциално тарифно третиране.

Компетентният орган на държава бенефициер или митническите органи на държава членка могат да отменят регистрацията, ако регистрираният износител не актуализира системно регистрационните си данни.

Отмяната на регистрации поражда действие занапред, т.е. по отношение на изявления за произход, съставени след датата на отмяната. Отмяната на регистрация не оказва никакво въздействие върху валидността на изявленията за произход, съставени преди регистрираният износител да бъде информиран за отмяната.

Компетентният орган на държава бенефициер или митническите органи на държава членка информират регистрирания износител за отмяната на регистрацията му и за датата, от която отмяната поражда действие.

В случай на отмяна на регистрацията на износител или на лице, извършващо повторна експедиция на стоки, следва да са налични средства за съдебна защита на износителя или на лицето, извършващо повторна експедиция на стоки.

Отмяната на регистрацията на регистриран износител се анулира в случай на неправилна отмяна. Износителят или лицето, извършващо повторна експедиция на стоки, има право да използва номера на регистриран износител, който му е бил предоставен при регистрацията.

Износителите или лицата, извършващи повторна експедиция на стоки, чиято регистрация е била отменена, могат да подадат ново заявление за регистриране като регистриран износител в съответствие с член 86 от настоящия регламент. Износителите или лицата, извършващи повторна експедиция на стоки, чиято регистрация е била отменена в съответствие с параграф 3, буква г) и параграф 4, могат да бъдат регистрирани отново само ако докажат пред компетентните органи на държавата бенефициер или пред митническите органи на държавата членка, която ги е регистрирала, че са отстранили причините, довели до отмяната на регистрацията им.

10.

Данните, свързани с отмяна на регистрация, се съхраняват в системата REX от компетентния орган на държавата бенефициер или от митническите органи на държавата членка, която ги е въвела в системата, за срок от най-много десет календарни години след календарната година, през която е извършена отмяната. След изтичането на тези десет календарни години компетентният орган на държавата бенефициер или митническите органи на държавата членка заличават данните.

Автоматична отмяна на регистрации при заличаване на държава от списъка на държавите бенефициери

Комисията отменя всички регистрации на износители, регистрирани в държава бенефициер, ако тази държава бенефициер бъде заличена от списъка на държавите бенефициери в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 или ако тарифните преференции, предоставени на тази държава бенефициер, са временно оттеглени в съответствие с Регламент (ЕС) № 978/2012.

Когато съответната държава бъде включена отново в посочения списък или когато бъде прекратено временното оттегляне на тарифните преференции, предоставени на държавата бенефициер, Комисията активира отново регистрациите на всички износители, регистрирани в съответната държава, при условие че регистрационните данни на износителите са налични в системата и са останали валидни най-малкото за схемата ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция. В противен случай износителите се регистрират отново в съответствие с член 86 от настоящия регламент.

В случай на отмяна на регистрациите на всички регистрирани износители в държава бенефициер в съответствие с параграф 1, данните на отменените регистрации се съхраняват в системата REX за срок от най-малко десет календарни години след календарната година, през която е извършена отмяната. След изтичането на този десетгодишен период и ако държавата бенефициер не е била държава бенефициер по схемата ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция в продължение на повече от десет години, Комисията ще заличи данните на отменените регистрации от системата REX.

Износителите и регистрираните износители изпълняват следните задължения:

а)

водят подходящи търговски счетоводни регистри за производството и доставките на стоки, които отговарят на изискванията за преференциално третиране;

б)

пазят на разположение всички доказателства, свързани с използваните в производството материали;

в)

съхраняват цялата митническа документация, свързана с използваните в производството материали;

г)

съхраняват за срок от най-малко три години, считано от края на календарната година, през която е било съставено изявлението за произход, или за по-дълъг срок, ако това се изисква от националното законодателство, данни за:

изявленията за произход, които са съставили;

ii)

своите регистри за материали с произход и без произход, за своето производство и складови наличности.

Тези регистри и изявления за произход могат да бъдат съхранявани в електронен формат, но трябва да позволяват проследяването на материалите, използвани в производството на изнасяните продукти, и потвърждаването на техния статус на материали с произход.

Задълженията, предвидени в параграф 1, се прилагат и по отношение на доставчиците, които предоставят на износителите декларации на доставчиците, с които се удостоверява статусът на стоки с произход за стоките, които те доставят.

Лицата, извършващи повторна експедиция на стоки, независимо дали са регистрирани или не, които съставят заместващи изявления за произход, съхраняват първоначалните изявления за произход, които са заместили, за срок от най-малко три години, считано от края на календарната година, през която е било съставено заместващото изявление за произход, или за по-дълъг срок, ако това се изисква от националното законодателство.

Общи разпоредби относно изявлението за произход

Изявление за произход може да бъде съставено по време на износа за Съюза или когато износът за Съюза е гарантиран.

Когато съответните продукти се считат за продукти с произход от държавата бенефициер на износ или от друга държава бенефициер в съответствие с член 55, параграф 4, втора алинея от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 или член 55, параграф 6, втора алинея от същия регламент, изявлението за произход се съставя от износителя в държавата бенефициер на износ.

Изявление за произход може да бъде съставено и след износа („изявление, изготвено впоследствие“) на съответните продукти. Такова изявление за произход, съставено впоследствие, е допустимо, ако бъде представено на митническите органи в държавата членка на подаване на митническата декларация за допускане за свободно обращение не по-късно от две години след вноса.

В случаите, когато разделянето на пратка се извършва в съответствие с член 43 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и при условие че е спазен двегодишният срок, посочен в първа алинея, изявлението за произход може да бъде съставено впоследствие от износителя в държавата на износ на продуктите. Това се прилага mutatis mutandis, когато разделянето на пратка се извършва в друга държава бенефициер или в Норвегия, Швейцария или Турция.

Изявлението за произход се предоставя от износителя на неговия клиент в Съюза и съдържа данните, посочени в приложение 22-07. То се съставя на английски, френски или испански език.

То може да бъде съставено върху всеки търговски документ, който позволява съответният износител и съответните стоки да бъдат идентифицирани.

От износителя не се изисква да подписва декларацията за произход.

Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis към следното:

а)

изявленията за произход, съставени в Съюза за целите на двустранната кумулация по член 53 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446;

б)

изявления за произход на стоки, изнасяни от държава бенефициер по схемите ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция, за целите на кумулацията с материали с произход от Съюза.

За целите на установяване на произхода на материалите, използвани в рамките на двустранната или регионалната кумулация, износителят на продукт, за чието производство са използвани материали с произход от държава, с която е разрешена кумулация, се основава на изявлението за произход, представено от доставчика на тези материали. В тези случаи изявлението за произход, съставено от износителя, съдържа в зависимост от случая надписа „EU cumulation“, „regional cumulation“ или „Cumul UE“, „Cumul regional“ или „Acumulación UE“, „Acumulación regional“.

За целите на установяване на произхода на материалите, използвани в рамките на кумулацията по член 54 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, износителят на продукт, за чието производство са използвани материали с произход от Норвегия, Швейцария или Турция, се основава на доказателството за произход, представено от доставчика на тези материали, при условие че това доказателство е издадено в съответствие с разпоредбите на правилата за произход по ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция, в зависимост от случая. В този случай изявлението за произход, съставено от износителя, съдържа надписа „Norway cumulation“, „Switzerland cumulation“, „Turkey cumulation“, „Cumul Norvège“, „Cumul Suisse“, „Cumul Turquie“ или „Acumulación Noruega“, „Acumulación Suiza“, „Acumulación Turquía“.

За целите на установяване на произхода на материалите, използвани в рамките на разширената кумулация по член 56 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, износителят на продукт, за чието производство са използвани материали с произход от страна, с която е разрешена разширена кумулация, се основава на доказателството за произход, представено от доставчика на тези материали, при условие че това доказателство е издадено в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение за свободна търговия между Съюза и въпросната страна.

В този случай изявлението за произход, съставено от износителя, съдържа надписа „extended cumulation with country x“ или „cumul étendu avec le pays x“ или „Acumulación ampliada con el país x“.

Процедури при допускане за свободно обращение в съюза, приложими в рамките на схемата осп на съюза до датата на прилагане на системата за регистрирани износители

Представяне и валидност на сертификатите за произход, формуляр A, или декларациите върху фактура и закъсняло представяне на тези документи

Сертификатите за произход, формуляр A, или декларациите върху фактура се представят на митническите органи на държавите членки на внос в съответствие с процедурите, свързани с митническата декларация.

Доказателството за произход е валидно за срок от десет месеца от датата на издаване в държавата износител и се представя в рамките на посочения срок на митническите органи на държавата вносител.

Доказателствата за произход, представени на митническите органи на държавата вносител след изтичане на техния срок на валидност, могат да бъдат приети за целите на прилагане на тарифните преференции, когато непредставянето на тези документи до определената крайна дата се дължи на извънредни обстоятелства.

В други случаи на закъсняло представяне митническите органи на държавата вносител могат да приемат доказателствата за произход, ако продуктите са били представени пред митницата преди посочения краен срок.

Заместване на сертификатите за произход, формуляр A, и декларациите върху фактура

Когато продукти с произход, които още не са допуснати за свободно обращение, са поставени под контрола на митническо учреждение на държава членка, по писмено искане на лицето, извършващо повторна експедиция на стоки, въпросното митническо учреждение замества първоначалния сертификат за произход, формуляр А, или декларацията върху фактура с един или повече сертификати за произход, формуляр А (заместващ сертификат) за целите на изпращане на всички или някои от тези продукти на друго място в рамките на Съюза или до Норвегия или Швейцария. Лицето, извършващо повторна експедиция, посочва в искането си дали към заместващия сертификат трябва да се приложи фотокопие на първоначалното доказателство за произход.

Заместващият сертификат се съставя в съответствие с приложение 22-19.

Митническото учреждение проверява дали заместващият сертификат съответства на първоначалното доказателство за произход.

Когато искането за заместващ сертификат е отправено от лице, извършващо повторна експедиция, което действа добросъвестно, лицето не отговаря за точността на данните, вписани в първоначалното доказателство за произход.

Митническото учреждение, получило искане да издаде заместващия сертификат, отбелязва върху първоначалното доказателство за произход или върху приложение към него теглото, броя, естеството и държавата на получаване на изпращаните продукти и посочва поредните номера на съответния заместващ сертификат или сертификати. То съхранява първоначалното доказателство за произход за срок от поне три години.

За продуктите, ползващи се от тарифни преференции съгласно дерогация, предоставена в съответствие с член 64, параграф 6 от Кодекса, процедурата по реда на настоящия член се прилага само когато продуктите са предназначени за Съюза.

Внасяне на стоки чрез поредица от доставки посредством сертификати за произход, формуляр A, или декларации върху фактура

Когато по искане на вносителя и при условията, определени от митническите органи на държавата членка вносител, чрез поредица от доставки се внасят продукти в немонтирано или демонтирано състояние по смисъла на буква а) от Общо правило 2 за тълкуване на Хармонизираната система и включени в раздел XVI или XVII, или в позиция 7308 или 9406 от Хармонизираната система, на митническите органи може да се представи само едно доказателство за произход на тези продукти при вноса на първата доставка.

По искане на вносителя и като се спазват условията, определени от митническите органи на държавата членка вносител, на митническите органи може да се представи само едно доказателство за произход при внасянето на първата пратка, когато стоките:

а)

се внасят в рамките на чести и постоянни търговски потоци със значителна търговска стойност;

б)

са предмет на един и същ договор за продажба, страните по който са установени в държавата износител или в държавата(ите) членка(и);

в)

са класирани в един и същ код (осемцифрен) по Комбинираната номенклатура;

г)

идват изключително от един и същ износител, предназначени са за един и същ вносител и формалностите по въвеждането им се извършват в едно и също митническо учреждение в една и съща държава членка.

Тази процедура е приложима за период, определен от компетентните митнически органи.

Освобождаване от задължението за представяне на сертификат за произход, формуляр A, или декларация върху фактура

а)

тези продукти:

не се внасят с търговска цел;

ii)

са декларирани като отговарящи на необходимите условия за ползване на схемата ОСП;

б)

няма съмнение относно достоверността на декларацията, посочена в буква а), подточка ii).

Вносът не се счита за внос с търговска цел, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

вносът е със случаен характер;

б)

вносът се състои единствено от продукти за лична употреба на получателите или на пътниците или на техните семейства;

в)

от естеството и количеството на продуктите е видно, че те не са предназначени за търговия.

Общата стойност на продуктите, посочени в параграф 2, не може да надвишава 500 EUR за малки пакети или 1 200 EUR за продукти, представляващи част от личния багаж на пътниците.

Несъответствия и технически грешки в сертификатите за произход, формуляр А, или декларациите върху фактура

Установяването на несъществени несъответствия между заявленията, направени в сертификата за произход, формуляр А, или в декларацията върху фактура, и тези, направени в документите, представени в митническото учреждение с цел извършване на формалностите по внасянето на продуктите, не прави ipso facto сертификата или декларацията недействителен/на, ако е надлежно установено, че въпросният документ съответства на представените продукти.

Явните технически грешки в сертификата за произход, формуляр А, в сертификата за движение EUR.1 или в декларацията върху фактура не водят до отхвърляне на съответния документ, ако тези грешки не са от естество, което да поражда съмнения относно верността на заявленията, направени в документа.

Процедури при допускане за свободно обращение в съюза, приложими в рамките на схемата осп на съюза от датата на прилагане на системата за регистрирани износители

Изявление за произход се съставя за всяка пратка.

Изявлението за произход е валидно за срок от дванадесет месеца от датата на съставянето му.

Едно единствено изявление за произход може да обхваща няколко пратки, ако стоките отговарят на следните условия:

а)

представят се в немонтирано или демонтирано състояние по смисъла на буква а) от Общо правило 2 за тълкуване на Хармонизираната система;

б)

включени са в раздел XVI или XVII или в позиция 7308 или 9406 от Хармонизираната система, и

в)

са предназначени за внос чрез поредица от доставки.

За да имат право вносителите да поискат да ползват схемата ОСП при деклариране на изявление за произход, стоките трябва да са били изнесени на датата или след датата, на която държавата бенефициер, от която се изнасят стоките, е започнала да регистрира износителите в съответствие с член 79 от настоящия регламент.

Когато дадена държава е допусната или е повторно допусната като държава бенефициер по отношение на продуктите, посочени в Регламент (ЕС) № 978/2012, стоките с произход от тази държава се ползват от Общата схема за преференции, при условие че са били изнесени от държавата бенефициер на датата или след датата, на която тази държава бенефициер е започнала да прилага системата за регистрирани износители, посочена в член 70, параграф 3 от настоящия регламент.

Когато продукти с произход, които още не са допуснати за свободно обращение, са поставени под контрола на митническо учреждение на държава членка, лицето, извършващо повторна експедиция на стоки, може да замести първоначалното изявление за произход с едно или повече заместващи изявления за произход (заместващи изявления) за целите на изпращане на всички или някои от продуктите на друго място в рамките на митническата територия на Съюза или до Норвегия или Швейцария.

Заместващото изявление се съставя в съответствие с изискванията в приложение 22-20.

Заместващи изявления за произход може да се съставят само ако първоначалното изявление за произход е било съставено в съответствие с членове 92, 93, 99 и 100 от настоящия регламент и приложение 22-07.

Лицата, извършващи повторна експедиция на стоки, трябва да са регистрирани за целите на съставяне на заместващи изявления за произход по отношение на продуктите с произход, които ще бъдат изпратени на друго място в рамките на територията на Съюза, когато общата стойност на продуктите с произход от първоначалната пратка, която ще бъде разделена, надвишава 6 000 EUR.

Въпреки това нерегистрираните лица, извършващи повторна експедиция на стоки, могат да съставят заместващи изявления за произход, когато общата стойност на продуктите с произход от първоначалната пратка, която ще бъде разделена, надвишава 6 000 EUR, при условие че приложат копие от първоначалното изявление за произход, съставено в държавата бенефициер.

Само регистрираните в системата REX лица, извършващи повторна експедиция на стоки, могат да съставят заместващи изявления за произход по отношение на продуктите, които ще бъдат изпратени в Норвегия или Швейцария.

Заместващото изявление за произход е валидно за срок от дванадесет месеца от датата на съставяне на първоначалното изявление за произход.

Параграфи 1—4 се прилагат и по отношение на изявленията, които заместват заместващите изявления за произход.

Когато продуктите се ползват от тарифни преференции съгласно дерогация, предоставена в съответствие с член 64, параграф 6 от Кодекса, заместване по реда на настоящия член може да се извърши само ако продуктите са предназначени за Съюза.

Общи принципи и предпазни мерки, които трябва да бъдат предприети от декларатора

Когато деклараторът иска преференциално третиране по схемата ОСП, той се позовава на изявлението за произход в митническата декларация за допускане за свободно обращение. При позоваване на изявлението за произход ще се посочва датата му на издаване във формат ггггммдд, където гггг е годината, мм е месецът и дд е денят. Когато общата стойност на продуктите с произход в пратката надвишава 6 000 EUR, деклараторът трябва да посочи и номера на регистрирания износител.

Когато деклараторът е поискал прилагането на схемата ОСП в съответствие с параграф 1, без да притежава изявление за произход към момента на приемане на митническата декларация за допускане за свободно обращение, тази декларация се счита за ►M1 опростена ◄ по смисъла на член 166 от Кодекса и се третира като такава.

Преди да декларира стоките за допускане за свободно обращение, деклараторът взема необходимите мерки, за да се увери, че стоките са в съответствие с правилата от настоящия подраздел, подраздели 3—9 от настоящия раздел и дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, по-специално като провери:

а)

на публичния уебсайт — дали износителят е регистриран в системата REX, когато общата стойност на продуктите с произход в пратката надвишава 6 000 EUR, и

б)

дали изявлението за произход е съставено в съответствие с приложение 22-07 ►M1 ————— ◄ .

Освобождаване от задължението за представяне на изявление за произход

Освобождаването от задължението за съставяне и представяне на изявление за произход се отнася за следните продукти:

а)

продуктите, изпращани като малки пакети от частни лица за частни лица, чиято обща стойност не надвишава 500 EUR;

б)

продуктите, представляващи част от личния багаж на пътниците, чиято обща стойност не надвишава 1 200 EUR.

Продуктите, посочени в параграф 1, трябва да отговарят на следните условия:

а)

да не се внасят с търговска цел;

б)

да са декларирани като отговарящи на необходимите условия за ползване на схемата ОСП;

в)

да няма съмнение относно достоверността на декларацията, посочена в буква б).

За целите на параграф 2, буква а) вносът не се счита за внос с търговска цел, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

вносът е със случаен характер;

б)

в)

от естеството и количеството на продуктите е видно, че те не са предназначени за търговия.

Несъответствия и технически грешки в изявленията за произход; закъсняло представяне на изявленията за произход

Установяването на несъществени несъответствия между данните в изявлението за произход и тези, посочени в документите, представени на митническите органи с цел извършване на формалностите за внасянето на продуктите, не прави ipso facto изявлението за произход недействително, ако е надлежно установено, че този документ съответства на въпросните продукти.

Явните технически грешки, като например печатни грешки, в изявлението за произход не водят до отхвърляне на посочения документ, ако тези грешки не са от естество, което да поражда съмнения относно верността на заявленията, направени в документа.

Изявленията за произход, представени на митническите органи на държавата вносител след срока на валидност, посочен в член 99 от настоящия регламент, могат да бъдат приети за целите на прилагане на тарифните преференции, когато непредставянето на тези документи до определената крайна дата се дължи на извънредни обстоятелства. В други случаи на закъсняло представяне митническите органи на държавата вносител могат да приемат изявленията за произход, ако продуктите са били представени пред митницата преди посочения краен срок.

Внасяне на стоки чрез поредица от доставки посредством изявления за произход

Процедурата, посочена в член 99, параграф 3 от настоящия регламент, се прилага за период, определен от митническите органи на държавите членки.

Митническите органи на държавите членки на внасяне, които извършват надзор върху последователните допускания за свободно обращение, проверяват дали последователните пратки са част от продуктите в немонтирано или демонтирано състояние, за които е съставено изявлението за произход.

Преустановяване на прилагането на преференцията

При наличие на съмнения относно статуса на продукти с произход на продуктите митническите органи могат да поискат от декларатора да представи в разумен срок, определен от тях, всяко налично доказателство, позволяващо да се провери точността на обозначения произход в декларацията или спазването на условията по член 43 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Митническите органи могат да преустановят прилагането на преференциалната тарифна мярка, докато трае процедурата по проверка, определена в член 109 от настоящия регламент, когато:

а)

предоставената от декларатора информация е недостатъчна за потвърждаване на статуса на продукти с произход на продуктите или на спазването на условията, определени в член 42 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 или член 43 от същия регламент;

б)

деклараторът не отговори в срока, предвиден за представяне на посочената в параграф 1 информация.

До получаването на поисканата от декларатора информация, посочена в параграф 1, или на резултатите от процедурата по проверка, посочена в параграф 2, на вносителя се предлага вдигане на продуктите след предприемането на всички необходими обезпечителни мерки.

Отказ да бъде предоставена тарифна преференция

Митническите органи на държавата членка на внасяне отказват да предоставят тарифни преференции, без да са длъжни да искат допълнителни доказателства или да изпращат искане за проверка до държавата бенефициер, когато:

а)

стоките не са същите като посочените в изявлението за произход;

б)

деклараторът не представи изявление за произход за съответните продукти, когато такова се изисква;

в)

без да се засягат разпоредбите на член 78, параграф 1, буква б) и член 79, параграф 3 от настоящия регламент, притежаваното от декларатора изявление за произход не е било съставено от износител, регистриран в държавата бенефициер;

г)

изявлението за произход не е съставено в съответствие с приложение 22-07;

д)

не са спазени условията по член 43 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Митническите органи на държавата членка на внасяне отказват да предоставят тарифни преференции след изпращане на искане за проверка по смисъла на член 109 до компетентните органи на държавата бенефициер, когато митническите органи на държавата членка на внасяне:

а)

са получили отговор, според който износителят не е имал право да състави изявлението за произход;

б)

са получили отговор, според който съответните продукти не са с произход от държава бенефициер или не са били спазени условията по член 42 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446;

в)

са имали основателни съмнения относно валидността на изявлението за произход или точността на информацията, представена от декларатора по отношение на действителния произход на въпросните продукти, когато са отправили искането за проверка, и е изпълнено едно от следните условия:

не са получили отговор в рамките на срока, позволен съгласно член 109 от настоящия регламент, или

ii)

са получили отговор, който не отговаря задоволително на въпросите, повдигнати в искането.

Контрол на произхода в рамките на схемата осп на съюза

Задължения на компетентните органи, свързани с контрола на произхода след датата на прилагане на системата за регистрирани износители

С цел да се гарантира спазване на правилата относно статуса на продукти с произход на продуктите, компетентните органи на държавата бенефициер извършват:

а)

проверки на статуса на продукти с произход на продуктите по искане на митническите органи на държавите членки;

б)

редовен контрол на износителите по своя собствена инициатива.

Първа алинея се прилага mutatis mutandis по отношение на изпратените до органите на Норвегия и Швейцария искания за проверка на заместващите изявления за произход, съставени на тяхна територия, с цел да бъде поискано от посочените органи по-нататъшно сътрудничество с компетентните органи на държавата бенефициер.

Разширена кумулация по член 56 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 се допуска само ако държава, с която Съюзът има действащо споразумение за свободна търговия, се е съгласила да оказва подкрепа на държавата бенефициер по въпроси, свързани с административното сътрудничество, по същия начин, по който би оказвала подобна подкрепа на митническите органи на държавите членки съгласно приложимите разпоредби на съответното споразумение за свободна търговия.

Контролът, посочен в параграф 1, буква б), трябва да гарантира непрекъснатото спазване от страна на износителите на техните задължения. Контролът се извършва през интервали от време, определени въз основа на подходящи критерии за анализ на риска. За тази цел компетентните органи на държавите бенефициери изискват от износителите да представят копия или списък на изявленията за произход, които са съставили.

Компетентните органи на държавите бенефициери имат право да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводната отчетност на износителя и, когато е необходимо, на счетоводната отчетност на производителите — доставчици на износителя, включително на място, и да извършват всякакви други проверки, които сметнат за подходящи.

Последваща проверка на изявленията за произход и заместващите изявления за произход

Последващи проверки на изявленията за произход или на заместващите изявления за произход се извършват на случаен принцип или винаги, когато митническите органи на държавите членки имат основателни съмнения относно тяхната автентичност, статуса на продукти с произход на съответните продукти или изпълнението на другите изисквания на настоящия подраздел, подраздели 3—9 от настоящия раздел и дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Когато митническите органи на държава членка поискат сътрудничество от компетентните органи на държава бенефициер за извършване на проверка на валидността на изявленията за произход, статуса на продукти с произход на определени продукти, или и на двете, те посочват в своето искане, когато е подходящо, причините, поради които имат основателни съмнения относно валидността на изявлението за произход или относно статуса на продукти с произход на продуктите.

В подкрепа на искането за проверка могат да бъдат изпратени копие от изявлението за произход или заместващото изявление за произход и всякаква допълнителна информация или документи, от които може да се направи заключение, че информацията, представена в изявлението или в заместващото изявление, е невярна.

Държавата членка, отправяща искането, определя шестмесечен първоначален срок за съобщаване на резултатите от проверката, който започва да тече от датата на искането за проверка, с изключение на исканията, изпращани до Норвегия или Швейцария с цел проверка на заместващи изявления за произход, съставени на тяхна територия въз основа на изявление за произход, съставено в държава бенефициер, за които този срок се удължава на осем месеца.

Ако в случай на основателно съмнение не се получи отговор в рамките на определения в параграф 1 срок или ако отговорът не съдържа достатъчно информация за определяне на действителния произход на продуктите, до компетентните органи се изпраща второ съобщение. В това съобщение се определя нов срок, не по-дълъг от шест месеца. Ако след второто съобщение резултатите от проверката не бъдат съобщени на поискалите проверката органи в срок от шест месеца от датата на изпращане на второто съобщение или ако този резултат не позволява да се определи автентичността на въпросния документ или действителният произход на продуктите, поискалите проверката органи отказват предоставянето на тарифните преференции.

Когато от проверката, предвидена в параграф 1, или от друга налична информация е видно, че правилата за произход се нарушават, държавата бенефициер износител провежда по своя инициатива или по искане на митническите органи на държавите членки или по искане на Комисията необходимите разследвания или организира провеждането на такива разследвания с необходимата бързина с цел установяването и предотвратяването на такива нарушения. За тази цел Комисията или митническите органи на държавите членки могат да участват в тези разследвания.

Последваща проверка на сертификатите за произход, формуляр A, и декларациите върху фактура

Последващи проверки на сертификатите за произход, формуляр А, и на декларациите върху фактура се извършват на случаен принцип или винаги, когато митническите органи на държавите членки имат основателни съмнения относно автентичността на тези документи, статуса на продукти с произход на съответните продукти или изпълнението на другите изисквания на настоящия подраздел, подраздели 3—9 от настоящия раздел и дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Когато отправят искане за последваща проверка, митническите органи на държавите членки връщат сертификата за произход, формуляр А, и фактурата, ако същата е била представена, декларацията върху фактура, или копие от тези документи, на компетентните правителствени органи в държавата бенефициер износител, като посочват, когато е подходящо, причините за запитването. В подкрепа на искането за проверка се изпращат всички получени документи и информация, от които може да се направи заключение, че информацията, представена в доказателството за произход, е невярна.

Ако митническите органи на държавите членки решат да преустановят предоставянето на тарифните преференции до получаването на резултатите от проверката, на вносителя се предлага вдигане на продуктите след предприемането на всички необходими обезпечителни мерки.

Когато е отправено искане за последваща проверка, тази проверка се извършва и резултатите от нея се съобщават на митническите органи на държавите членки в максимален срок от 6 месеца или — при исканията, изпращани до Норвегия или Швейцария с цел проверка на заместващи доказателства за произход, съставени на тяхна територия въз основа на сертификат за произход, формуляр А, или декларация върху фактура, съставени в държава бенефициер — в максимален срок от 8 месеца от датата на изпращане на искането. Резултатите трябва да позволяват да се установи дали въпросното доказателство за произход се отнася за действително изнесените продукти и дали тези продукти могат да се считат за продукти с произход от държавата бенефициер.

В случай на сертификати за произход, формуляр А, издадени в контекста на двустранна кумулация, отговорът включва копие(я) на сертификата(ите) за движение EUR.1 или, когато е необходимо, на съответстващата(ите) декларация(и) върху фактура.

Ако в случай на основателно съмнение не се получи отговор в рамките на шестмесечния срок, определен в параграф 3, или ако отговорът не съдържа достатъчно информация за определяне на автентичността на въпросния документ или на действителния произход на продуктите, до компетентните органи се изпраща второ съобщение. Ако след второто съобщение резултатите от проверката не бъдат съобщени на поискалите проверката органи в срок от четири месеца от датата на изпращане на второто съобщение или ако тези резултати не позволяват да се определят автентичността на въпросния документ или действителният произход на продуктите, поискалите проверката органи отказват предоставянето на тарифните преференции, освен при изключителни обстоятелства.

Когато от процедурата за проверка или от друга налична информация е видно, че правилата за произход се нарушават, държавата бенефициер износител провежда по своя инициатива или по искане на митническите органи на държавите членки необходимите разследвания или организира провеждането на такива разследвания с необходимата бързина с цел установяването и предотвратяването на такива нарушения. За тази цел Комисията или митническите органи на държавите членки могат да участват в разследванията.

За целите на последващата проверка на сертификатите за произход, формуляр A, износителите съхраняват всички необходими документи, доказващи статуса на продукти с произход на съответните продукти, а компетентните правителствени органи на държавата бенефициер износител съхраняват копия от сертификатите, както и всички свързани с тях документи за износ. Посочените документи се съхраняват за срок от най-малко три години, считано от края на годината, през която е бил издаден сертификатът за произход, формуляр А.

Последваща проверка на доказателствата за произход, свързани с продукти, които са придобили произход чрез кумулация

Членове 73 и 110 от настоящия регламент се прилагат и между държавите от една и съща регионална група с цел информиране на Комисията или на митническите органи на държавите членки и с цел последваща проверка на сертификатите за произход, формуляр А, или на декларациите върху фактура, издадени в съответствие с правилата за регионална кумулация на произход.

Други разпоредби, приложими в рамките на схемата осп на съюза

Членове 41—58 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 се прилагат при определяне на това дали продуктите могат да бъдат считани за продукти с произход от държава бенефициер, когато се изнасят за Сеута или Мелиля, или за продукти с произход от Сеута и Мелиля, когато се изнасят за държава бенефициер, за целите на двустранната кумулация.

Членове 74—79 и 84—93 от настоящия регламент се прилагат по отношение на продукти, изнасяни от държава бенефициер за Сеута или Мелиля, и по отношение на продукти, изнасяни от Сеута и Мелиля за държава бенефициер, за целите на двустранната кумулация.

За целите на параграфи 1 и 2 Сеута и Мелиля се считат за една територия.

Доказателства за произход, приложими в рамките на правилата за произход за целите на преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от съюза за определени държави или територии

Продуктите с произход от една от държавите или териториите бенефициери се ползват от тарифните преференции по член 59 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 при представяне на един от следните документи:

Клетка 7 от сертификатите за движение EUR.1 или от декларациите върху фактура съдържа обозначението „Autonomous trade measures“ или „Mesures commerciales autonomes“.

Процедура за издаване на сертификат за движение EUR.1

Продуктите с произход по смисъла на дял II, глава 1, раздел 2, подраздел 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 отговарят на условията, при внасянето им в Съюза, да се ползват от тарифните преференции по член 59 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, при условие че са били транспортирани директно до Съюза по смисъла на член 69 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, при представяне на сертификат за движение EUR.1, издаден от митническите или от други компетентни правителствени органи на държава или територия бенефициер, при условие че държавата или територията бенефициер:

а)

е съобщила на Комисията информацията, изисквана в член 124 от настоящия регламент, и

б)

оказва съдействие на Съюза, като позволява на митническите органи на държавите членки да извършват проверка на автентичността на документа или точността на информацията по отношение на действителния произход на въпросните продукти.

Сертификат за движение EUR.1 се издава само когато може да послужи като документно доказателство, изисквано за целите на тарифните преференции по член 59 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Сертификат за движение EUR.1 се издава само при писмено заявление от износителя или негов представител. Такова заявление се подава, като се използва формулярът, поместен в приложение 22-10, и се попълва в съответствие с разпоредбите на настоящия член и членове 113, 115, 116, 117, 118, 121 и 123 от настоящия регламент.

Заявленията за сертификати за движение EUR.1 се съхраняват от компетентните органи на държавата или територията бенефициер износител или държавата членка износител за срок от най-малко три години, считано от края на годината, през която е бил издаден сертификатът за движение.

Износителят или неговият представител представя заедно със заявлението си всякакви други подходящи придружаващи документи, доказващи, че изнасяните продукти отговарят на изискванията за издаване на сертификат за движение EUR.1.

Износителят се задължава да представи, по искане на компетентните органи, всякакви допълнителни доказателства, които те могат да поискат с цел установяване на коректността на статуса на продукти с произход на продуктите, отговарящи на условията за преференциално третиране, и се задължава да се съгласи на всякакви проверки на счетоводната му отчетност и на всякакви проверки от страна на тези органи относно обстоятелствата, при които тези продукти са били получени.

Сертификатът за движение EUR.1 се издава от компетентните правителствени органи на държавата или територията бенефициер или от митническите органи на държавата членка износител, ако изнасяните продукти могат да се считат за продукти с произход по смисъла на дял II, глава 1, раздел 2, подраздел 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Тъй като сертификатът за движение EUR.1 представлява документното доказателство за прилагане на преференциалните разпоредби, определени в член 59 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, компетентните правителствени органи на държавата или територията бенефициер или митническите органи на държавата членка износител отговарят за предприемането на всички необходими стъпки за удостоверяване на произхода на продуктите и за проверка на другите изявления върху сертификата.

За да проверят дали са спазени условията, определени в параграф 5, компетентните правителствени органи на държавата бенефициер или митническите органи на държавата членка износител имат право да изискват всякакви документни доказателства и да извършват всякакви проверки, които сметнат за подходящи.

Компетентните правителствени органи на държавата или територията бенефициер или митническите органи на държавата членка износител отговарят за осигуряване на надлежното попълване на формулярите, посочени в параграф 1.

Датата на издаване на сертификата за движение EUR.1 се посочва в частта на сертификата, запазена за митническите органи.

10.

Сертификат за движение EUR.1 се издава от компетентните органи на държавата или територията бенефициер или от митническите органи на държавата членка износител, когато продуктите, за които той се отнася, се изнасят. Сертификатът за движение EUR.1 се предоставя на разположение на износителя веднага след като износът е бил осъществен или гарантиран.

Когато по искане на вносителя и при условията, определени от митническите органи на държавата вносител, чрез поредица от доставки се внасят продукти в немонтирано или демонтирано състояние по смисъла на буква а) от Общо правило 2 за тълкуване на Хармонизираната система и включени в раздели XVI или XVII или в позиции 7308 или 9406 от Хармонизираната система, на митническите органи се представя само едно доказателство за произход на тези продукти при внасянето на първата доставка.

Доказателства за произход се представят на митническите органи на държавата членка на внасяне в съответствие с процедурите, установени в член 163 от Кодекса. Посочените органи могат да изискват превод на доказателството за произход и могат също така да изискват декларацията за внос да бъде придружена от писмено изявление на вносителя, че продуктите отговарят на условията, които се изискват за прилагането на настоящия подраздел.

Сертификати за движение EUR.1, издадени впоследствие

Чрез дерогация от член 114, параграф 10, сертификат за движение EUR.1 може по изключение да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася, ако е изпълнено едно от следните условия:

а)

сертификатът за движение EUR.1 не е бил издаден по време на износа поради грешки или неволни пропуски или особени обстоятелства, или

б)

доказано е по задоволителен за компетентните органи начин, че сертификат за движение EUR.1 е бил издаден, но не е бил приет при внасянето по технически причини.

Компетентните органи могат да издават впоследствие сертификат за движение EUR.1 само след като проверят, че информацията в заявлението на износителя съответства на информацията в съответното досие за износ и че при износа на въпросните продукти не е бил издаден сертификат за движение EUR.1, отговарящ на разпоредбите на настоящия подраздел.

Сертификатите за движение EUR.1, издадени впоследствие, се заверяват с един от следните изрази:

BG: „ИЗДАДЕН ВПОСЛЕДСТВИЕ“

ES: „EXPEDIDO A POSTERIORI“

HR: „IZDANO NAKNADNO“

CS: „VYSTAVENO DODATEČNĚ“

DA: „UDSTEDT EFTERFØLGENDE“

DE: „NACHTRÄGLICH AUSGESTELLT“

ET: „VÄLJA ANTUD TAGASIULATUVALT“

EL: „ΕΚΔΟΘΕΝ ΕΚ ΤΩΝ ΥΣΤΕΡΩΝ“

EN: „ISSUED RETROSPECTIVELY“

FR: „DÉLIVRÉ À POSTERIORI“

IT: „RILASCIATO A POSTERIORI“

LV: „IZSNIEGTS RETROSPEKTĪVI“

LT: „RETROSPEKTYVUSIS IŠDAVIMAS“

HU: „KIADVA VISSZAMENŐLEGES HATÁLLYAL“

MT: „MAĦRUĠ RETROSPETTIVAMENT“

NL: „AFGEGEVEN A POSTERIORI“

PL: „WYSTAWIONE RETROSPEKTYWNIE“

PT: „EMITIDO A POSTERIORI“

RO: „ELIBERAT ULTERIOR“

SL: „IZDANO NAKNADNO“

SK: „VYDANÉ DODATOČNE“

FI: „ANNETTU JÄLKIKÄTEEN“

SV: „UTFÄRDAT I EFTERHAND“

Заверката, посочена в параграф 3, се вписва в клетка „Забележки“ на сертификата за движение EUR.1.

Издаване на дубликат на сертификат за движение EUR.1

В случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификат за движение EUR.1 износителят може да подаде заявление до компетентните органи, които са го издали, с искане да бъде изготвен дубликат въз основа на документите за износ, с които те разполагат.

Издаденият по този начин дубликат се заверява с една от следните думи:

BG: „ДУБЛИКАТ“

ES: „DUPLICADO“

HR: „DUPLIKAT“

CS: „DUPLIKÁT“

DA: „DUPLIKÁT“

DE: „DUPLIKAT“

ET: „DUPLIKAAT“

EL: „ΑΝΤΙΓΡΑΦΟ“

EN: „DUPLICATE“

FR: „DUPLICATA“

IT: „DUPLICATO“

LV: „DUBLIKĀTS“

LT: „DUBLIKATAS“

HU: „MÁSODLAT“

MT: „DUPLIKAT“

NL: „DUPLICAAT“

PL: „DUPLIKAT“

PT: „SEGUNDA VIA“

RO: „DUPLICAT“

SL: „DVOJNIK“

SK: „DUPLIKÁT“

FI: „KAKSOISKAPPALE“

SV: „DUPLIKAT“

Заверката, посочена в параграф 2, се вписва в клетка „Забележки“ на сертификата за движение EUR.1.

Дубликатът, на който трябва да се постави датата на издаване на оригиналния сертификат за движение EUR.1, поражда действие, считано от тази дата.

Условия за съставяне на декларация върху фактура

Декларацията върху фактура може да бъде съставена от едно от следните лица:

а)

одобрен износител на Съюза по смисъла на член 120 от настоящия регламент;

б)

всеки износител за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6 000 EUR, и при условие че съдействието, посочено в член 114, параграф 1 от настоящия регламент, се прилага по отношение на тази процедура.

Декларация върху фактура може да бъде съставена, ако съответните продукти могат да се считат за продукти с произход от Съюза или от държава или територия бенефициер и отговарят на другите изисквания на дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 4 и 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Износителят, който съставя декларация върху фактура, трябва да бъде готов да представи по всяко време, по искане на митническите или други компетентни правителствени органи на държавата или територията износител, всички необходими документи, доказващи статуса на продукти с произход на съответните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 4 и 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Декларацията върху фактура се съставя от износителя чрез напечатване на пишеща машина, полагане на печат или отпечатване върху фактурата, известието за доставяне или върху друг търговски документ, на декларацията, чийто текст се съдържа в приложение 22-13 ►M1 ————— ◄ , като се използва една от езиковите версии, поместени в посоченото приложение, и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата износител. Ако декларацията е написана на ръка, тя трябва да бъде написана с мастило с печатни букви.

Декларациите върху фактура трябва да носят оригиналния подпис на износителя, положен собственоръчно. Въпреки това от одобрения износител по смисъла на член 120 от настоящия регламент не се изисква да подписва такива декларации, при условие че поеме писмен ангажимент пред митническите органи, че носи пълна отговорност за всяка декларация върху фактура, която го идентифицира, все едно че е подписана собственоръчно от него.

В случаите, посочени в параграф 1, буква б), използването на декларация върху фактура се извършва при спазване на следните специални условия:

а)

декларация върху фактура се съставя за всяка пратка;

б)

Разпоредбите на първа алинея не освобождават износителите от задължението да спазват всички други формалности, изисквани съгласно митническите или пощенските разпоредби.

Митническите органи в Съюза могат да упълномощят всеки износител, установен на митническата територия на Съюза, наричан по-долу „одобрен износител“, който често експедира продукти с произход от Съюза по смисъла на член 59, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и който предлага по задоволителен за митническите органи начин всички необходими гаранции за удостоверяване на статуса на продукти с произход на продуктите, както и изпълнението на другите изисквания на дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 4 и 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, да съставя декларации върху фактура, независимо от стойността на съответните продукти.

Митническите органи могат да обвържат предоставянето на статус на одобрен износител с всякакви условия, които считат за необходими.

Митническите органи дават на одобрения износител номер на митническо разрешение, който се поставя върху декларацията върху фактура.

Митническите органи осъществяват контрол върху използването на разрешението от одобрения износител.

Митническите органи могат да оттеглят разрешението по всяко време. Те оттеглят разрешението, когато одобреният износител вече не предлага гаранциите, посочени в параграф 1, не отговаря на условията, посочени в параграф 2, или по друг начин използва неправилно разрешението.

Доказателството за произход е валидно за срок от четири месеца от датата на издаване в държавата износител и се представя в рамките на посочения срок на митническите органи на държавата вносител.

Доказателствата за произход, представени на митническите органи на държавата вносител след крайния срок за представяне, определен в параграф 1, могат да бъдат приети за целите на прилагане на тарифните преференции по член 59 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, когато непредставянето на тези документи до определената крайна дата се дължи на извънредни обстоятелства.

В други случаи на закъсняло представяне митническите органи на държавата вносител могат да приемат доказателствата за произход, ако продуктите са били представени преди посочения краен срок.

а)

внасят се в рамките на чести и постоянни търговски потоци със значителна търговска стойност;

б)

предмет са на един и същ договор за продажба, страните по който са установени в държавата износител или в Съюза;

в)

класирани са в един и същ код (осемцифрен) по Комбинираната номенклатура;

г)

идват изключително от един и същ износител, предназначени са за един и същ вносител и формалностите по въвеждането им се извършват в едно и също митническо учреждение в Съюза.

Тази процедура се прилага по отношение на количествата и за период, определени от компетентните митнически органи. Този период не може при никакви обстоятелства да надхвърля три месеца.

Процедурата, описана в предходния параграф, се прилага и в случаите, когато на митническите органи се представя само едно доказателство за произход при внасяне чрез поредица от доставки в съответствие с член 115 от настоящия регламент. В този случай обаче компетентните митнически органи могат да разрешат период на прилагане, който надвишава три месеца.

Освобождаване от задължението за представяне на доказателство за произход

Продуктите, изпращани като малки пакети от частни лица за частни лица или представляващи част от личния багаж на пътниците, се приемат за продукти с произход, ползващи се от тарифните преференции по член 59 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, без да се изисква представянето на сертификат за движение EUR.1 или на декларация върху фактура, при условие че тези продукти не се внасят с търговска цел и са декларирани като отговарящи на необходимите условия за прилагане на дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 4 и 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и когато няма съмнение относно достоверността на тази декларация.

Внос, който е със случаен характер и се състои единствено от продукти за лична употреба на получателите или на пътниците или на техните семейства, не се счита за внос с търговска цел, ако от естеството и количеството на продуктите е видно, че те не са предназначени за търговия.

Освен това общата стойност на продуктите не може да надвишава 500 EUR за малки пакети или 1 200 EUR за продукти, представляващи част от личния багаж на пътниците.

Установяването на незначителни несъответствия между заявленията, направени в доказателството за произход, и тези, направени в документите, представени в митническото учреждение с цел извършване на формалностите при внасянето на продуктите, не прави ipso facto доказателството за произход недействително, ако бъде надлежно установено, че този документ съответства на представените продукти.

Явните технически грешки, като например печатни грешки, в доказателството за произход не водят до отхвърляне на посочения документ, ако тези грешки не са от естество, което да поражда съмнения относно верността на заявленията, направени в документа.

Методи на административно сътрудничество с цел удостоверяване на произхода в рамките на преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от съюза за определени държави или територии

Държавите или териториите бенефициери информират Комисията за имената и адресите на разположените на тяхна територия правителствени органи, които притежават правомощия да издават сертификати за движение EUR.1, заедно с образци на отпечатъците на печатите, използвани от тези органи, и за имената и адресите на съответните правителствени органи, отговорни за контрола върху сертификатите за движение EUR.1 и декларациите върху фактура. Печатите са валидни от датата на получаване на образците от Комисията. Комисията препраща тази информация на митническите органи на държавите членки. Когато тези съобщения се правят в рамките на изменение на предходни съобщения, Комисията посочва датата на влизане в употреба на новите печати съгласно инструкциите, дадени от компетентните правителствени органи на държавите или териториите бенефициери. Тази информация е за служебно ползване; когато обаче стоките се допускат за свободно обращение, въпросните митнически органи могат да позволят на вносителя да се запознае с посочените в настоящия параграф образци на отпечатъците на печатите.

Комисията изпраща на държавите или териториите бенефициери образците на отпечатъците на печатите, използвани от митническите органи на държавите членки при издаване на сертификати за движение EUR.1.

Последващи проверки на сертификатите за движение EUR.1 и на декларациите върху фактура се извършват на случаен принцип или винаги, когато митническите органи в държавата членка вносител или компетентните правителствени органи на държавите или териториите бенефициери имат основателни съмнения относно автентичността на тези документи, статуса на продукти с произход на съответните продукти по смисъла на дял II, глава 1, раздел 2, подраздел 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 или изпълнението на другите изисквания на дял II, глава 1, раздел 2, подраздел 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

За целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1 компетентните органи на държавата членка вносител или държавата или територията бенефициер връщат сертификата за движение EUR.1 и фактурата, ако същата е била представена, декларацията върху фактура, или копие от тези документи, на компетентните органи в държавата или територията бенефициер износител или държавата членка износител, като посочват, когато е подходящо, причините за запитването. В подкрепа на искането за проверка се изпращат всички получени документи и информация, от които може да се направи заключение, че информацията, представена в доказателството за произход, е невярна.

Ако митническите органи в държавата членка вносител решат да преустановят предоставянето на тарифните преференции по член 59 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 до получаването на резултатите от проверката, на вносителя се предлага вдигане на продуктите след предприемането на всички необходими обезпечителни мерки.

Когато е подадено заявление за последваща проверка в съответствие с параграф 1, тази проверка се извършва и резултатите от нея се съобщават на митническите органи на държавите членки вносители или на компетентните правителствени органи на държавата или територията бенефициер вносител в максимален срок от шест месеца. Резултатите трябва да позволяват да се установи дали въпросното доказателство за произход се отнася за действително изнесените продукти и дали тези продукти могат да се считат за продукти с произход от държавата или територията бенефициер или от Съюза.

Ако в случай на основателно съмнение не се получи отговор в рамките на шестмесечния срок, определен в параграф 3, или ако отговорът не съдържа достатъчно информация за определяне на автентичността на въпросния документ или на действителния произход на продуктите, до компетентните органи се изпраща второ съобщение. Ако след второто съобщение резултатите от проверката не бъдат съобщени на поискалите проверката органи в срок от четири месеца или ако тези резултати не позволяват да се определят автентичността на въпросния документ или действителният произход на продуктите, поискалите проверката органи отказват предоставянето на тарифните преференции, освен при изключителни обстоятелства.

Когато от процедурата за проверка или от друга налична информация е видно, че разпоредбите на дял II, глава 1, раздел 2, подраздели 4 и 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 се нарушават, държавата или територията бенефициер износител провежда по своя инициатива или по искане на Съюза необходимите разследвания или организира провеждането на такива разследвания с необходимата бързина с цел установяването и предотвратяването на такива нарушения. За тази цел Съюзът може да участва в разследванията.

За целите на последващата проверка на сертификатите за движение EUR.1, компетентните правителствени органи на държавата или територията бенефициер износител или митническите органи на държавата членка износител съхраняват копия от сертификатите, както и всички свързани с тях документи за износ, за срок от най-малко три години, считано от края на годината, през която са били издадени сертификатите за движение.

Други разпоредби, приложими в рамките на правилата за произход за целите на преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от съюза за определени държави или територии

►M1 Подраздели 10 и 11 се прилагат ◄ mutatis mutandis при определяне на това дали продуктите могат да бъдат считани за продукти с произход от държавите или териториите бенефициери износители, ползващи се от преференциите, когато се внасят в Сеута и Мелиля, или за продукти с произход от Сеута и Мелиля.

Сеута и Мелиля се считат за една територия.

Разпоредбите на ►M1 подраздели 10 и 11 ◄ относно издаването, използването и последващата проверка на сертификатите за движение EUR.1 се прилагат mutatis mutandis по отношение на продуктите с произход от Сеута и Мелиля.

Испанските митнически органи отговарят за прилагането на настоящия подраздел в Сеута и Мелиля.

За целите на настоящата глава се счита, че две лица са свързани, ако е изпълнено едно от следните условия:

а)

едното лице е служител или управител в предприятието на другото лице;

б)

са юридически признати търговски партньори;

в)

са работодател и служител;

г)

трета страна пряко или косвено притежава, контролира или държи 5 % или повече от свободно прехвърляемите дялове или акции с право на глас във всяко от предприятията;

д)

едното лице пряко или косвено контролира другото;

е)

двете лица са пряко или косвено контролирани от трето лице;

ж)

двете лица заедно контролират пряко или косвено трето лице;

з)

са членове на едно и също семейство.

Лицата, които са свързани едно с друго в дейността си, като едното от тях е единствен представител, единствен дистрибутор или единствен концесионер, независимо как са наречени, на другото лице, се считат за свързани само ако попадат в обхвата на критериите, посочени в параграф 1.

За целите на параграф 1, букви д), е) и ж) се счита, че едно лице контролира друго, когато първото е в позиция, правно или фактически, да дава указания на последното.

Договорната стойност на стоките, продадени за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, се определя в момента на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия.

Когато стоките се продават за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза не преди въвеждането им в посочената митническа територия, а докато са на временно складиране или са поставени под специален режим, различен от вътрешен транзит, специфична употреба или пасивно усъвършенстване, договорната стойност ще се определя въз основа на тази продажба.

Действително платена или подлежаща на плащане цена

Действително платената или подлежащата на плащане цена по смисъла на член 70, параграфи 1 и 2 от Кодекса включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата на внасяните стоки от купувача в полза на някое от следните лица:

а)

продавача;

б)

трета страна в полза на продавача;

в)

трета страна, която е свързана с продавача;

г)

трета страна, когато плащането в полза на тази страна се извършва с цел удовлетворяване на задължение на продавача.

Плащанията могат да се извършват чрез акредитиви или прехвърляеми инструменти и да бъдат извършвани пряко или непряко.

Дейностите, включително маркетинговите дейности, предприети от купувача или от свързано с купувача предприятие за сметка на купувача или на предприятието, различни от дейностите, за които е предвидена корекция в член 71 от Кодекса, не се считат за непряко плащане в полза на продавача.

За целите на определяне на митническата стойност по член 70, параграф 1 от Кодекса, отстъпките се вземат предвид, ако към момента на приемане на митническата декларация тяхното прилагане и техният размер са предвидени в договора за продажба.

Отстъпките за предсрочно плащане се вземат предвид по отношение на стоки, за които цената не е действително платена към момента на приемане на митническата декларация.

Не се вземат предвид отстъпки, произтичащи от изменения в договора след датата на приемане на митническата декларация.

Когато стоки, декларирани за поставяне под митнически режим, са част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска сделка, за целите на член 70, параграф 1 от Кодекса действително платената или подлежащата на плащане цена се изчислява пропорционално въз основа на цената за цялото закупено количество.

Пропорционалното разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на загуба на част от пратката или в случай на повреждане на стоките преди допускането им за свободно обращение.

Корекция на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките, направена от продавача в полза на купувача, може да бъде взета предвид при определяне на митническата стойност в съответствие с член 70, параграф 1 от Кодекса, ако са изпълнени следните условия:

Определяне на стойността на условия и съображения

Когато по отношение на продажбата или цената на внасяните стоки се прилага условие или съображение, чиято стойност може да се определи спрямо остойностяваните стоки, тази стойност се счита за част от действително платената или подлежащата на плащане цена, освен ако тези условия или съображения се отнасят до едно от следните:

Когато купувачът и продавачът са свързани лица и за да се определи дали тази връзка не е повлияла на цената, обстоятелствата около продажбата се проверяват според необходимостта и на декларатора се дава възможност да представи евентуално необходимата допълнителна подробна информация относно тези обстоятелства.

Стойността на стоките обаче се определя в съответствие с член 70, параграф 1 от Кодекса, когато деклараторът докаже, че декларираната договорна стойност се доближава до голяма степен до една от следните сравнителни стойности, определени по същото време или почти по същото време:

а)

договорната стойност при продажби на идентични или сходни стоки за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, извършени между купувачи и продавачи, които не са свързани лица в нито един конкретен случай;

б)

митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно член 74, параграф 2, буква в) от Кодекса;

в)

митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена в съответствие с член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса;

При определяне на стойността на идентични или сходни стоки, посочена в параграф 2, се вземат предвид следните елементи:

а)

разликите между търговските равнища;

б)

количествата;

в)

елементите, изброени в член 71, параграф 1 от Кодекса;

г)

разходите, направени от продавача при продажби, при които той и купувачът не са свързани лица, когато такива разходи не се правят от продавача при продажби между свързани лица.

Сравнителните стойности, изброени в параграф 2, следва да се използват по искане на декларатора. Те не заменят декларираната договорна стойност.

Стоки и услуги, използвани за производството на внасяните стоки

Когато купувачът доставя на продавача някои от стоките или услугите, изброени в член 71, параграф 1, буква б) от Кодекса, стойността на тези стоки и услуги се счита за равна на покупната им цена. Покупната цена включва всички плащания, които трябва да извърши купувачът на стоките или услугите, изброени в член 71, параграф 1, буква б), за да придобие тези стоки или услуги.

Когато стоките или услугите са произведени от купувача или от свързано с него лице, стойността им е равна на разходите за производството им.

Когато стойността на стоките и услугите, изброени в член 71, параграф 1, буква б) от Кодекса, не може да бъде определена по реда на параграф 1, тя се определя въз основа на други обективни и количествено определими данни.

Когато стоките, изброени в член 71, параграф 1, буква б) от Кодекса, са използвани от купувача, преди да бъдат доставени, стойността им се коригира, за да се вземе предвид евентуалната амортизация.

Стойността на услугите, посочени в член 71, параграф 1, буква б) от Кодекса, включва разходите за неуспешни развойни дейности, доколкото тези разходи са били направени по отношение на проекти или поръчки, свързани с внасяните стоки.

За целите на член 71, параграф 1, буква б), подточка iv) от Кодекса разходите за научноизследователска дейност и идейни проекти не се включват в митническата стойност.

Стойността на доставените стоки и услуги, установена в съответствие с параграфи 1—5, се разпределя пропорционално върху внесените стоки.

Авторските и лицензионните възнаграждения са свързани с внасяните стоки, по-специално когато правата, прехвърлени съгласно лицензионното споразумение или споразумението за авторско възнаграждение, са включени в стоките. Методът за изчисляване на размера на авторското или лицензионното възнаграждение не представлява решаващ фактор.

Когато методът за изчисляване на размера на авторските или лицензионните възнаграждения произтича от цената на внесените стоки, се приема, при липса на доказателства за противното, че плащането на тези авторски или лицензионни възнаграждения е свързано със стоките, чиято стойност ще се определя.

Ако авторските или лицензионните възнаграждения са свързани отчасти със стоките, чиято стойност се определя, и отчасти с други съставни части или компоненти, добавени към стоките след вноса им, или с дейности или услуги след вноса, се прави подходяща корекция.

Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за платени като условие за продажба на внесените стоки, когато е изпълнено някое от следните условия:

а)

продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане;

б)

плащането от страна на купувача се извършва с цел удовлетворяване на задължение на продавача по договорни задължения;

в)

стоките не могат да бъдат продадени на купувача или купени от него, без да бъдат заплатени авторските или лицензионните възнаграждения на лицензодателя.

Държавата, в която е установен получателят на плащането на авторски или лицензионни възнаграждения, не представлява съществено съображение.

Място на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза

За целите на член 71, параграф 1, буква д) от Кодекса мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза е:

а)

за стоките, превозвани по море — пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза;

б)

за стоките, превозвани по море до един от френските отвъдморски департаменти, които са част от митническата територия на Съюза, и превозени директно до друга част от митническата територия на Съюза, или обратното — пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза, при условие че са били разтоварени или претоварени там;

в)

за стоките, превозвани по море и след това, без претоварване, по вътрешен воден път — първото пристанище, където може да се извърши разтоварване;

г)

за стоките, превозвани с железопътен транспорт, по вътрешен воден път или по шосе — мястото, където се намира митническото учреждение на въвеждане;

д)

за стоките, превозвани с други видове транспорт — мястото, където се пресича границата на митническата територия на Съюза.

За целите на член 71, параграф 1, буква д) от Кодекса, когато стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза и след това се превозват до местоназначение в друга част от тази територия през територии, които са извън митническата територия на Съюза, мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза е мястото, където стоките са въведени за първи път на тази митническа територия, при условие че са били превозени директно през посочените територии по обичаен маршрут до местоназначението.

Параграф 2 се прилага и когато стоките са били разтоварени, претоварени или движението им временно е било спряно на територии извън митническата територия на Съюза по причини, свързани единствено с транспорта им.

Когато не са изпълнени условията, предвидени в параграф 1, буква б) и параграфи 2 и 3, мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза е:

а)

за стоките, превозвани по море — пристанището на разтоварване;

б)

за стоките, превозвани с ►M1 други видове транспорт ◄ — мястото, посочено в параграф 1, буква в), г) или д), разположено в онази част от митническата територия на Съюза, до която са изпратени стоките.

Когато стоките се превозват с ►M1 един и същ вид транспорт ◄ до място извън мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза, транспортните разходи се оценяват пропорционално на разстоянието до мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза в съответствие с член 137 от настоящия регламент, освен ако на митническите органи бъдат предоставени доказателства за разходите, които биха възникнали при стандартна тарифа на навлото за превоз на стоките до мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза.

Разходите за въздушен транспорт, включително разходите за експресна въздушна доставка, които се включват в митническата стойност на стоките, се определят в съответствие с приложение 23-01.

Когато транспортът е безплатен или се осигурява от купувача, транспортните разходи, които се включват в митническата стойност на стоките, се изчисляват съгласно обичайно прилаганата тарифа на навлото за същите видове транспорт.

Пощенските такси, начислявани до местоназначението, за стоки, изпратени по пощата, се включват в митническата стойност на тези стоки, с изключение на евентуалните допълнителни пощенски такси, начислени в митническата територия на Съюза.

Неприемане на декларираните договорни стойности

Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.

Ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.

Митническа стойност на идентични или сходни стоки

При определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“, според случая, не обхващат стоките, които включват или отразяват инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, за които не е направена корекция по член 71, параграф 1, буква б), подточка iv) от Кодекса, защото са били разработени в Съюза.

Договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.

Единичната цена, използвана за определяне на митническата стойност по член 74, параграф 2, буква в) от Кодекса, е цената, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките, чиято стойност се определя.

При липса на единичната цена, посочена в параграф 1, използваната единична цена е цената, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, в най-ранния момент след внасянето на стоките, чиято стойност ще се определя, и във всички случаи в срок от 90 дни след това внасяне.

Ако липсва единична цена по параграфи 1 и 2, по искане на декларатора се използва единичната цена, на която внесените стоки се продават на митническата територия на Съюза след допълнителна обработка или преработка, като надлежно се взема предвид добавената стойност в резултат на тази обработка или преработка.

За целите на определяне на митническата стойност по член 74, параграф 2, буква в) от Кодекса не се вземат предвид следните продажби:

а)

продажби на стоките на търговско равнище, различно от първото търговско равнище след внасянето;

б)

продажби на свързани лица;

в)

продажби на лица, които пряко или непряко доставят, безплатно или на намалени цени, стоките и/или услугите, изброени в член 71, параграф 1, буква б) от Кодекса, за използване във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки;

г)

продажби в количества, които не са достатъчни, за да може да се определи единичната цена.

При определяне на митническата стойност, от определената съгласно параграфи 1—4 единична цена се приспада следното:

а)

или комисионите, които обичайно се заплащат или са договорени, или добавките, които обичайно се правят за печалба и покриване на разходи от общ характер (включително преките и непреките разходи за маркетинг на въпросните стоки) във връзка с продажбите в митническата територия на Съюза на внасяни стоки от същия клас или вид, които са стоки, попадащи в една група или гама от стоки, произвеждани от даден промишлен отрасъл;

б)

обичайните разходи за транспорт и застраховка и свързаните с тях разходи, направени на митническата територия на Съюза;

в)

вносните мита и други задължения, платими на митническата територия на Съюза във връзка с вноса или продажбата на стоките.

Митническата стойност на някои бързоразвалящи се стоки, посочени в приложение 23-02, внасяни на консигнация, може да се определя директно в съответствие с член 74, параграф 2, буква в) от Кодекса. За тази цел единичните цени се съобщават на Комисията от държавите членки и се разпространяват от Комисията посредством ТАРИК в съответствие с член 6 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета ( 12 ).

Тези единични цени може да се използват за определяне на митническата стойност на внасяните стоки в продължение на 14-дневни периоди. Всеки период започва в петък.

Единичните цени се изчисляват и съобщават, както следва:

При прилагането на член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса митническите органи не могат да изискват или задължават лице, което не е установено на митническата територия на Съюза, да представя за проверка или да позволява достъп до каквато и да било счетоводна или друга документация за целите на определяне на митническата стойност.

Разходите или стойността за материалите и производството, посочени в член 74, параграф 2, буква г), подточка i) от Кодекса, включват разходите за елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква а), подточки ii) и iii) от Кодекса. Разходите или стойността включват също ►M1 съответния дял от стойността на ◄ всеки продукт или услуга, посочен/а в член 71, параграф 1, буква б) от Кодекса, който/която е доставен/а пряко или непряко от купувача за използване във връзка с производството на стоките, чиято стойност се определя. Стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква б), подточка iv) от Кодекса, които са извършени в Съюза, се включва само доколкото тези елементи са начислени на производителя.

Разходите за производство включват всички разходи, направени при създаването на икономически стоки, добавянето към тях или същественото им подобряване. Разходите за производство включват и разходите, посочени в член 71, параграф 1, буква б), подточки ii) и iii) от Кодекса.

Общите разходи, посочени в член 74, параграф 2, буква г), подточка ii) от Кодекса, обхващат преките и непреките разходи за производство и продажба на стоките за износ, които не са включени в член 74, параграф 2, буква г), подточка i) от Кодекса.

При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

Когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните:

а)

продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза;

б)

система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности;

в)

цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне;

г)

разходите за производство, различни от изчислените стойности, които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса;

д)

цените за износ в трета държава;

е)

минимални митнически стойности;

ж)

произволно определени или фиктивни стойности.

Придружаващи документи във връзка с митническата стойност

Фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ.

Преизчисляване на суми в друга валута за целите на определяне на митническата стойност

В съответствие с член 53, параграф 1, буква а) от Кодекса при преизчисляване на суми в друга валута за целите на определяне на митническата стойност се използват следните обменни курсове:

а)

обменният курс, публикуван от Европейската централна банка — за държавите членки, чиято парична единица е еврото;

б)

обменният курс, публикуван от компетентния национален орган, или, когато националният орган е определил частна банка за целите на публикуване на обменния курс — публикуваният от съответната частна банка курс — за държавите членки, чиято парична единица не е еврото.

Обменният курс, който следва да се използва в съответствие с параграф 1, е обменният курс, публикуван в предпоследната сряда на всеки месец.

Когато на посочения ден не е публикуван обменен курс, се прилага последният публикуван курс.

Обменният курс се прилага за период от един месец, считано от първия ден на следващия месец.

Когато не е публикуван обменен курс съгласно параграфи 1 и 2, курсът, който следва да се използва за прилагането на член 53, параграф 1, буква а) от Кодекса, се определя от съответната държава членка. Този курс трябва да отразява възможно най-точно стойността на валутата на съответната държава членка.

Обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение

За обмен и съхранение на информация относно обезпеченията, които може да се използват в повече от една държава членка, се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса.

Първа алинея от настоящия член е приложима от датата на въвеждане на системата за управление на обезпечението в рамките на Митническия кодекс на Съюза (UCC GUM), посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС.

Еднократно обезпечение за потенциално митническо задължение

Когато предоставянето на обезпечение е задължително, обезпечението, покриващо една единствена операция (еднократно обезпечение) за потенциално митническо задължение, покрива размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, което може да възникне, изчислен въз основа на най-високите ставки на митата, приложими за стоки от същия тип.

Когато другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки се покриват от еднократното обезпечение, изчисляването им се извършва въз основа на най-високите ставки, приложими за стоки от същия тип в държавата членка, в която съответните стоки са поставени под митническия режим или са на временно складиране.

Когато митническите органи решат да изискват обезпечение, което е незадължително, се прилагат членове 150—158 от настоящия регламент.

Когато се изисква обезпечение за специални режими или за временно складиране и то се предоставя като еднократно обезпечение под формата на паричен депозит, това обезпечение се предоставя на митническите органи на държавата членка, в която стоките са поставени под митническия режим или са на временно складиране.

Когато е приключил специален режим, различен от режим специфична употреба, или надзорът над стоките под специфична употреба или временно складиране е завършил правилно, обезпечението се връща от митническия орган на държавата членка, в която е било предоставено.

(член 92, параграф 1, буква б) и член 94 от Кодекса)

Поръчителството се одобрява от митническото учреждение, на което се предоставя обезпечението (митническо учреждение по обезпечението), което уведомява за одобрението лицето, от което се изисква да предостави обезпечението.

Митническото учреждение по обезпечението може да отмени по всяко време одобрението на поръчителството. Митническото учреждение по обезпечението уведомява за отмяната поръчителя и лицето, от което се изисква да предостави обезпечението.

Поръчителят може по всяко време да прекрати поръчителството си. Поръчителят уведомява за прекратяването митническото учреждение по обезпечението.

Прекратяването на поръчителството не засяга стоките, които към момента на пораждане на действие на прекратяването вече са били поставени и все още са под митнически режим или на временно складиране по силата на прекратеното поръчителство.

Еднократно обезпечение, предоставено под формата на поръчителство, се дава, като се използва формулярът, поместен в приложение 32-01.

Общо обезпечение, предоставено под формата на поръчителство, се дава, като се използва формулярът, поместен в приложение 32-03.

Независимо от параграфи 5 и 6 и член 160, всяка държава членка може, в съответствие с националното си законодателствo, да разреши обезпечението да се предостави във форма, различна от формите, посочени в приложения 32-01, 32-02 и 32-03, при условие че има същото правно действие.

Еднократно обезпечение под формата на поръчителство

(член 89 и член 92, параграф 1, буква б) от Кодекса)

Когато се предоставя еднократно обезпечение под формата на поръчителство, доказателството за това поръчителство се съхранява от митническото учреждение по обезпечението за срока на валидност на обезпечението.

Когато се предоставя еднократно обезпечение под формата на поръчителство, титулярят на режима не може да променя кода за достъп, свързан с референтния номер на обезпечението.

Когато е възникнало митническо задължение в държава членка, различна от държавата членка, която е приела обезпечение под една от формите, посочени в член 83, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, и което може да се използва в повече от една държава членка, държавата членка, която е приела обезпечението, превежда на държавата членка, в която е възникнало митническото задължение, по искане на последната, отправено след изтичането на срока за плащане, размера на вносните или износните мита в границите на приетото обезпечение и на неплатеното мито.

Преводът на сумата се извършва в срок от един месец от получаване на искането.

Референтен номер на обезпечението и код за достъп

Когато еднократно обезпечение може да се използва в повече от една държава членка, митническото учреждение по обезпечението съобщава на лицето, предоставило обезпечението, или, при обезпечение под формата на ваучери — на поръчителя, следната информация:

а)

референтен номер на обезпечението;

б)

код за достъп, свързан с референтния номер на обезпечението.

Когато общо обезпечение може да се използва в повече от една държава членка, митническото учреждение по обезпечението съобщава на лицето, предоставило обезпечението, следната информация:

а)

референтен номер на обезпечението за всяка част от референтния размер, която подлежи на мониторинг в съответствие с член 157 от настоящия регламент;

б)

код за достъп, свързан с референтния номер на обезпечението.

По искане на лицето, предоставило обезпечението, митническото учреждение по обезпечението присъжда един или няколко допълнителни кода за достъп до това обезпечение, които да се използват от лицето или от неговите представители.

Митническият орган проверява съществуването и валидността на обезпечението винаги, когато дадено лице му съобщи референтен номер на обезпечение.

Освен ако е предвидено друго в член 158 от настоящия регламент, размерът на общото обезпечение е равен на референтния размер, определен от митническото учреждение по обезпечението в съответствие с член 90 от Кодекса.

Когато трябва да се предостави общо обезпечение за вносни или износни мита и други вземания, чийто размер може да бъде определен със сигурност в момента, в който се изисква обезпечението, частта от референтния размер, покриваща тези мита и вземания, съответства на размера на вносните или износните мита и на другите вземания, подлежащи на плащане.

Когато трябва да се предостави общо обезпечение за вносни или износни мита и други вземания, чийто размер не може да бъде определен със сигурност в момента, в който се изисква обезпечението, или чийто размер се променя във времето, частта от референтния размер, покриваща тези мита и вземания, се определя, както следва:

а)

за частта, която следва да покрива вносните или износните мита и други вземания, които са възникнали, референтният размер съответства на размера на вносните или износните мита и другите вземания, подлежащи на плащане;

б)

за частта, която следва да покрива вносните или износните мита и други вземания, които може да възникнат, референтният размер съответства на размера на вносните или износните мита и други вземания, които може да станат дължими във връзка с всяка митническа декларация или декларация за временно складиране, за която е предоставено обезпечението, в периода от поставянето на стоките под съответния митнически режим или на временно складиране до приключването на този режим или до завършване на надзора върху стоките под специфична употреба или временно складиране.

За целите на буква б) се вземат предвид най-високите ставки на вносните или износните мита, приложими за стоки от същия тип, и най-високите ставки на другите вземания, дължими във връзка с вноса или износа на стоки от същия тип в държавата членка на митническото учреждение по обезпечението.

Когато информацията, необходима за определяне на частта от референтния размер съгласно първа алинея, не е на разположение на митническото учреждение по обезпечението, този размер се определя на 10 000 EUR за всяка декларация.

Митническото учреждение по обезпечението определя референтния размер в сътрудничество с лицето, от което се изисква да предостави обезпечението. При определяне на частта от референтния размер в съответствие с параграф 3 митническото учреждение по обезпечението определя размера въз основа на информацията за стоките, поставени под съответните митнически режими или на временно складиране през предходните 12 месеца, и въз основа на прогнозния обем на предстоящите операции, както е видно между другото от търговската документация и счетоводната отчетност на лицето, от което се изисква да предостави обезпечението.

По своя инициатива или по искане на лицето, от което се изисква да предостави обезпечението, митническото учреждение по обезпечението извършва преглед на референтния размер и го коригира така, че да отговаря на разпоредбите на настоящия член и член 90 от Кодекса.

Мониторинг на референтния размер от лицето, от което се изисква да предостави обезпечение

Лицето, от което се изисква да предостави обезпечение, гарантира, че размерът на вносните или износните мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат покрити от обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не надвишава референтния размер.

Лицето уведомява митническото учреждение по обезпечението, когато референтният размер вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции.

Мониторинг на референтния размер от митническите органи

Мониторингът на частта от референтния размер, която покрива размера на вносните или износните мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, които ще станат дължими по отношение на стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение, се осигурява за всяка митническа декларация към момента на поставяне на стоките под митническия режим. Когато се подават митнически декларации за допускане за свободно обращение съгласно разрешение, посочено в член 166, параграф 2 или член 182 от Кодекса, мониторингът на съответната част от референтния размер се осигурява въз основа на допълнителните декларации или, когато е приложимо, въз основа на данните, вписани в отчетността.

Мониторингът на частта от референтния размер, която покрива размера на вносните или износните мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, които може да станат дължими по отношение на стоките, поставени под режим съюзен транзит, се осигурява посредством електронната система, посочена в член 273, параграф 1 от настоящия регламент, за всяка митническа декларация към момента на поставяне на стоките под митническия режим. Този мониторинг не се прилага по отношение на стоките, поставени под режим съюзен транзит, при използване на опростяването по член 233, параграф 4, буква д) от Кодекса, когато митническата декларация не се обработва чрез електронната система, посочена в член 273, параграф 1 от настоящия регламент.

Мониторингът на частта от референтния размер, която покрива размера на вносните или износните мита и други вземания, дължими във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат покрити от обезпечението, които ще възникнат или може да възникнат в случаи, различни от посочените в параграфи 1 и 2, се осигурява чрез редовен и подходящ одит.

При условията по член 84 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 размерът на общото обезпечение по член 95, параграф 2 от Кодекса се намалява на 50 %, 30 % или 0 % от частта от референтния размер, определена по реда на член 155, параграф 3, буква б) от настоящия регламент.

Размерът на общото обезпечение по член 95, параграф 3 от Кодекса се намалява на 30 % от частите от референтния размер, определени по реда на член 155, параграф 2 и член 155, параграф 3, буква а) от настоящия регламент.

Разпоредби за режим съюзен транзит и режим по конвенциите тир и ata

За целите на изчисляването, посочено в член 148 и член 155, параграф 3, буква б), втора алинея от настоящия регламент, съюзните стоки, превозвани в съответствие с Конвенцията за общ транзитен режим ( 13 ), се третират като несъюзни стоки.

Еднократно обезпечение под формата на ваучери

При режим съюзен транзит еднократното обезпечение под формата на поръчителство може да се предоставя от поръчителя и чрез издаване на ваучери на лицата, които възнамеряват да бъдат титуляри на режима.

Доказателството за това поръчителство се изготвя, като се използва формулярът, поместен в приложение 32-02, а ваучерите се изготвят, като се използва формулярът, поместен в приложение 32-06.

Всеки ваучер покрива сума в размер на 10 000 EUR, за чието плащане отговаря поръчителят.

Срокът на валидност на един ваучер е една година от датата на издаването му.

Поръчителят предоставя на митническото учреждение по обезпечението всички изисквани данни относно издадените от него ваучери за еднократно обезпечение.

Поръчителят съобщава на лицето, което възнамерява да бъде титуляр на режима, следната информация за всеки ваучер:

а)

референтния номер на обезпечението;

б)

кода за достъп, свързан с референтния номер на обезпечението.

Лицето, което възнамерява да бъде титуляр на режима, не може да променя кода за достъп.

Лицето, което възнамерява да бъде титуляр на режима, подава в отправното митническо учреждение брой ваучери, съответстващи на сума, кратна на 10 000 EUR, необходими за покриване на сумата от задълженията, посочени в член 148 от настоящия регламент.

Отмяна и прекратяване на поръчителство, предоставено при еднократно обезпечение под формата на ваучери

(член 92, параграф 1, буква б) и член 94 от Кодекса)

Митническият орган, отговорен за съответното митническо учреждение по обезпечението, въвежда в електронната система, посочена в член 273, параграф 1, информация за всяка отмяна или прекратяване на поръчителство, предоставено при еднократно обезпечение под формата на ваучери и датата на пораждане на действие.

От датата, на която отмяната или прекратяването на поръчителството поражда действие, за поставяне на стоки под режим съюзен транзит не може да се използват ваучери за еднократно обезпечение, издадени по-рано.

При режим съюзен транзит общото обезпечение може да се предоставя само под формата на поръчителство.

Доказателството за това поръчителство се съхранява от митническото учреждение по обезпечението за срока на валидност на обезпечението.

Титулярят на режима не може да променя кода за достъп, свързан с референтния номер на обезпечението.

Отговорност на обезпечаващите асоциации при операции ТИР

(член 226, параграф 3, буква б) и член 227, параграф 2, буква б) от Кодекса)

За целите на член 8, параграфи 3 и 4 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, заедно с всички нейни последващи изменения (Конвенция ТИР), при извършване на операция ТИР на митническата територия на Съюза всяка обезпечаваща асоциация, установена на митническата територия на Съюза, може да стане отговорна за плащането на обезпечения размер за стоките по операцията ТИР в размер до 100 000 ЕUR или неговата равностойност в национална валута, за всеки карнет ТИР.

Уведомление до обезпечаващите асоциации за неприключване на митнически режим

(член 226, параграф 3, букви б) и в) и член 227, параграф 2, букви б) и в) от Кодекса)

Всяко валидно уведомление за неприключване на митнически режим в съответствие с Конвенцията ТИР или Конвенцията ATA, съставена в Брюксел на 6 декември 1961 г., включително всички нейни последващи изменения, или Истанбулската конвенция, включително всички нейни последващи изменения, отправено от митническите органи на една държава членка до обезпечаваща асоциация, представлява уведомление до всяка друга обезпечаваща асоциация в друга държава членка, идентифицирана като отговорна за заплащането на размера на вносните или износните мита или другите вземания.

Събиране, плащане, възстановяване и опрощаване на вносни или износни мита

Определяне на размера на вносните или износните мита, уведомяване за митническото задължение и вземане под отчет

(член 101, параграф 1 и член 102, параграф 1 от Кодекса)

При възникването на митническо задължение митническите органи, компетентни за събиране на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, уведомяват другите участващи митнически органи за:

а)

факта, че е възникнало митническо задължение;

б)

предприетите срещу длъжника действия по събиране на съответните суми.

Държавите членки взаимно се подпомагат при събирането на размера на вносните или износните мита, съответстваща на митническото задължение.

Без да се засяга член 87, параграф 4 от Кодекса, когато митническият орган на държавата членка, в която стоките са били поставени под специален режим, различен от режим транзит, или са били на временно складиране, получи преди изтичането на срока, посочен в член 80 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, доказателства, че събитията, от които възниква или се смята, че възниква митническото задължение, са настъпили в друга държава членка, този митнически орган изпраща незабавно, и за всяко събитие в рамките на посочения срок, цялата налична информация на митническия орган, отговорен за съответното място. Последният митнически орган потвърждава получаването на съобщението и посочва дали отговаря за събирането. Ако не бъде получен отговор в 90-дневен срок, изпращащият митнически орган пристъпва незабавно към събирането.

Без да се засяга член 87, параграф 4 от Кодекса, когато митническият орган на държавата членка, в която е установено възникването на митническото задължение по отношение на стоки, които не са били поставени под митнически режим, нито на временно складиране, получи преди уведомлението за митническото задължение доказателства, че събитията, от които възниква или се смята, че възниква митническото задължение, са настъпили в друга държава членка, този митнически орган изпраща незабавно, и за всяко събитие преди това уведомление, цялата налична информация на митническия орган, отговорен за съответното място. Последният митнически орган потвърждава получаването на съобщението и посочва дали отговаря за събирането. Ако не бъде получен отговор в 90-дневен срок, изпращащият митнически орган пристъпва незабавно към събирането.

Митническо учреждение за координация за карнети ATA или карнети CPD

Митническите органи определят митническо учреждение за координация, отговорно за всички действия по отношение на митническите задължения, които възникват поради неспазване на задълженията или условията във връзка с карнетите ATA или карнетите CPD по член 79 от Кодекса.

Всяка държава членка съобщава на Комисията митническото учреждение за координация и неговия референтен номер. Комисията предоставя тази информация на своя уебсайт.

Събиране на други вземания при режим съюзен транзит и режим транзит в съответствие с Конвенцията ТИР

Когато митническите органи, които са уведомили за митническото задължение и задължението за плащане на други вземания във връзка с вноса или износа на стоки, поставени под режим съюзен транзит или под режим транзит в съответствие с Конвенцията ТИР, получат доказателства за мястото, където са настъпили събитията, довели до възникване на митническото задължение и задължението за плащане на други вземания, тези митнически органи спират производството по събиране и изпращат незабавно всички необходими документи, включително заверено копие от доказателствата, на органите, отговорни за съответното място. Едновременно с това изпращащите органи изискват потвърждение за отговорността на получаващите органи за събирането на другите вземания.

Получаващите органи потвърждават получаването на съобщението и посочват дали са компетентни за събирането на другите вземания. Ако не бъде получен отговор в 28-дневен срок, изпращащите органи възобновяват незабавно производствата по събиране, които са започнали.

Всички висящи производства по събиране на други вземания, започнати от изпращащите органи, се спират веднага след като получаващите органи потвърдят получаването на съобщението и посочат, че са компетентни за събирането на другите вземания.

Веднага щом получаващите органи представят доказателство, че са събрали въпросните суми, изпращащите органи възстановяват всички други събрани вече вземания или прекратяват производствата по събиране.

Уведомление за събиране на мита и други вземания при режим съюзен транзит и режим транзит в съответствие с Конвенцията ТИР

При възникването на митническо задължение по отношение на стоки, поставени под режим съюзен транзит или под режим транзит в съответствие с Конвенцията ТИР, митническите органи, компетентни за събирането, уведомяват отправното митническо учреждение за събирането на митата и другите вземания.

Събиране на други вземания за стоки, поставени под режим транзит в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция

Когато митническите органи, които са уведомили за митническото задължение и задължението за заплащане на други вземания за стоките, поставени под режим транзит в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция, получат доказателства за мястото, където са настъпили събитията, довели до възникване на митническото задължение и задължението за заплащане на други вземания, тези митнически органи изпращат незабавно всички необходими документи, включително заверено копие от доказателствата, на органите, компетентни за съответното място. Едновременно с това изпращащите органи изискват потвърждение за отговорността на получаващите органи за събирането на другите вземания.

Получаващите органи потвърждават получаването на съобщението и посочват дали са компетентни за събирането на другите вземания. За тези цели получаващите органи използват образеца за приключване, поместен в приложение 33-05, в който се посочва, че е предявено искане за плащане пред обезпечаващата асоциация в получаващата държава членка. Ако не бъде получен отговор в 90-дневен срок, изпращащите органи възобновяват незабавно производствата по събиране, които са започнали.

Когато получаващите органи са компетентни, те започват ново производство по събиране на другите вземания, когато това е необходимо след срока, посочен в параграф 2, и незабавно уведомяват изпращащите органи.

Когато е необходимо, получаващите органи събират от обезпечаващата асоциация, с която са свързани, размера на дължимите мита и други вземания по ставките, приложими в държавата членка, в която се намират тези органи.

Веднага щом получаващите органи посочат, че са компетентни за събирането на другите вземания, изпращащите органи възстановяват на обезпечаващата асоциация, с която са свързани, всички суми, които асоциацията е депозирала или платила временно.

Производството се прехвърля в срок от една година от датата на изтичане на валидността на карнета, освен ако плащането е станало окончателно съгласно член 7, параграф 2 или 3 от Конвенцията АТА или член 9, параграф 1, букви б) и в) от приложение А към Истанбулската конвенция.

Събиране на други вземания за стоки, поставени под режим временен внос в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция

В случай на събиране на други вземания за стоки, поставени под режим временен внос в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция, се прилага член 169 mutatis mutandis.

Уведомление за митническото задължение и искане за плащане от обезпечаваща асоциация

Искане за плащане от обезпечаваща асоциация при режима в съответствие с Конвенцията АТА и Истанбулската конвенция

Когато митническите органи установят, че митническото задължение е възникнало за стоки под покритието на карнет ATA, те предявяват незабавно искане до обезпечаващата асоциация. Митническото учреждение за координация, което предявява искането по член 86 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, същевременно изпраща до митническото учреждение за координация, в чиято юрисдикция се намира митническото учреждение на поставяне под режим временен внос, информационна бележка относно искането за плащане, изпратено до обезпечаващата асоциация. За тази цел се използва формулярът, поместен в приложение 33-03.

Информационната бележка се придружава от копие на отрязъка за неприключилия режим, ако митническото учреждение за координация разполага с такъв отрязък. Информационната бележка може да се използва, когато се счита за необходимо.

Формулярът за облагане, посочен в член 86 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, може да се изпрати по-късно от искането до обезпечаващата асоциация, но не повече от три месеца от искането и във всеки случай не повече от шест месеца от датата, на която митническите органи започнат производството по събиране. Формулярът за облагане е поместен в приложение 33-04.

Подаване на заявление за възстановяване или опрощаване

Заявления за възстановяване или опрощаване се подават от лицето, което е заплатило или е длъжно да заплати размера на вносните или износните мита, или от всяко лице, което е негов правоприемник по отношение на правата и задълженията му.

Представяне на стоките като условие за възстановяване или опрощаване

Възстановяването или опрощаването се извършва, при условие че стоките бъдат представени. Когато стоките не могат да бъдат представени на митническите органи, митническият орган, компетентен за вземане на решението, разрешава възстановяването или опрощаването само когато разполага с доказателства, че въпросните стоки са стоките, за които е поискано възстановяване или опрощаване.

Без да се засяга член 176, параграф 4 от настоящия регламент, и до вземането на решение за прилагането на възстановяване или опрощаване, стоките, за които е поискано възстановяване или опрощаване, не се прехвърлят на място, различно от посоченото в заявлението, освен ако заявителят уведоми предварително митническия орган, посочен в член 92, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, който информира митническия орган, компетентен за вземане на решението.

Когато за целите на възстановяването или опрощаването трябва да се получи допълнителна информация от митническия орган на държава членка, различна от държавата членка, в която е било съобщено за митническото задължение или в която стоките трябва да бъдат проверени от този орган, за да се гарантира, че са изпълнени условията за възстановяване или опрощаване, митническият орган, компетентен за вземане на решението, иска съдействие от митническия орган на държавата членка, в която се намират стоките, като посочва естеството на информацията, която трябва да бъде събрана, или проверките, които трябва да бъдат извършени.

Искането за информация се придружава от данните на заявлението и всички необходими документи, за да може митническият орган на държавата членка, в която се намират стоките, да събере информацията или да извърши проверките, които са поискани.

Когато митническият орган, компетентен за вземане на решението, изпраща искането по параграф 1 чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни в съответствие с член 93 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, той изпраща до митническия орган на държавата членка, в която се намират стоките, два екземпляра от искането, изготвено в писмен вид, като използва формуляра, поместен в приложение 33-06.

Митническият орган на държавата членка, в която се намират стоките, изпълнява незабавно искането по параграф 1.

Митническият орган на държавата членка, в която се намират стоките, събира информацията или извършва проверките, които са поискани от митническия орган, компетентен за вземане на решението, в срок от 30 дни от датата на получаване на искането. Той отразява събраните резултати в съответната част на оригинала на искането, посочено в параграф 1, и връща този документ на митническия орган, компетентен за вземане на решението, заедно с всички документи, посочени в параграф 1, втора алинея.

Когато митническият орган на държавата членка, в която се намират стоките, не може да събере информацията или да извърши проверките, които са поискани, в рамките на срока, определен във втора алинея, той връща искането със съответните обяснения в срок от 30 дни от датата на получаване на искането.

Когато възстановяването или опрощаването е предмет на изпълнение на митнически формалности, титулярят на решението за възстановяване или опрощаване информира митническото учреждение за мониторинг, че е изпълнил тези формалности. Когато в решението се посочва, че стоките могат да бъдат изнесени или поставени под специален митнически режим и длъжникът използва тази възможност, митническото учреждение за мониторинг е митническото учреждение, в което стоките са поставени под този режим.

Митническото учреждение за мониторинг уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решението, за изпълнението на митническите формалности, от които зависи възстановяването или опрощаването, чрез отговора, посочен в член 95 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, като използва формуляра, поместен в приложение 33-07 към настоящия регламент.

Когато митническият орган, компетентен за вземане на решението, реши, че възстановяването или опрощаването е обосновано, размерът на митото се възстановява или опрощава само след като този митнически орган получи информацията, посочена в параграф 2.

Митническият орган, компетентен за вземане на решението, може да разреши да бъдат изпълнени митническите формалности, от които може да зависи възстановяването или опрощаването, преди да вземе решение. Това разрешение не засяга посоченото решение. В тези случаи са приложими параграфи 1—3 mutatis mutandis.

За целите на настоящия член митническо учреждение за мониторинг означава митническото учреждение, което гарантира, когато е необходимо, че са изпълнени формалностите или изискванията, от които зависи възстановяването или опрощаването на размера на вносните и износни мита.

Формалности, свързани с решението за възстановяване или опрощаване

Когато взема решение за възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита, предмет на предварителното изпълнение на някои митнически формалности, митническият орган определя срок за изпълнение на тези митнически формалности, който не може да надвишава 60 дни от датата на уведомлението за решението.

Неспазването на срока, посочен в параграф 1, води до загуба на правото за възстановяване или опрощаване, освен ако засегнатото лице докаже, че е било възпрепятствано да спази срока поради непредвидени обстоятелства или непреодолима сила.

Когато възстановяването или опрощаването е предмет на унищожаване, изоставяне в полза на държавата или поставяне на стоките под специален режим или режим износ, но съответните формалности са изпълнени само за една или повече части или компоненти на тези стоки, сумата, подлежаща на възстановяване или опрощаване, е разликата между размера на вносните или износните мита за стоките и размера на вносните или износните мита, които биха били приложими върху остатъка от стоките, ако те са били поставени в непроменено състояние под митнически режим, свързан с възникването на митническо задължение, на датата на поставяне на стоките под такъв режим.

Когато в резултат на унищожаването на стоки, разрешено от митническия орган, компетентен за вземането на такова решение, се получат отпадъци или остатъци (скрап), тези отпадъци и остатъци (скрап) се считат за несъюзни стоки, след като бъде взето решение, даващо право на възстановяване или опрощаване на мита.

Износ или унищожаване без митнически надзор

В случаите, обхванати от член 116, параграф 1, втора алинея, член 118 или член 120 от Кодекса, когато износът или унищожаването са извършени без митнически надзор, възстановяването или опрощаването въз основа на член 120 от Кодекса става, при условие че:

а)

заявителят представи на митническия орган, компетентен за вземане на решението, необходимите доказателства, за да се установи дали стоките, за които се иска възстановяване или опрощаване, отговарят на едно от следните условия:

а)

стоките са били изнесени от митническата територия на Съюза;

б)

стоките са били унищожени под надзора на органите или лицата, оправомощени от тези органи да удостоверят това унищожаване;

б)

заявителят върне на митническия орган, компетентен за вземане на решението, документ, който удостоверява или съдържа информация, потвърждаваща митническия статус на съюзни стоки за въпросните стоки, под покритието на който горепосочените стоки може да са напуснали митническата територия на Съюза, или му представи доказателството, което горепосоченият орган смята за необходимо, за да се увери, че въпросният документ не може да се използва впоследствие във връзка с въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза.

Доказателството, с което се установява, че стоките, за които се иска възстановяване или опрощаване, са били изнесени от митническата територия на Съюза, се състои от следните документи:

а)

удостоверяване на напускането съгласно член 334 от настоящия регламент;

б)

оригинал или заверено копие на митническата декларация за режима, свързан с възникването на митническото задължение;

в)

когато е необходимо — търговски или административни документи, съдържащи пълно описание на стоките, които са били представени с митническата декларация за горепосочения режим или с митническата декларация за износ от митническата територия на Съюза или с митническата декларация, изготвена за стоките в третата държава на получаване.

Доказателството, с което се установява, че стоките, за които се иска възстановяване или опрощаване, са били унищожени под надзора на органите или лицата, оправомощени да удостоверят официално това унищожаване, се състои от един от следните документи:

а)

протокол или декларация за унищожаване, съставен/а от органите, под чийто надзор са били унищожени стоките, или заверено копие от такъв протокол или декларация;

б)

сертификат, съставен от лицето, оправомощено да удостовери унищожаването, заедно с документа за неговите правомощия.

Посочените документи трябва да съдържат пълно описание на унищожените стоки, за да се установи чрез сравняване с данните, посочени в митническата декларация за митнически режим, свързан с възникването на митническото задължение, и придружаващите документи, че унищожените стоки са тези, които са били поставени под горепосочения режим.

Когато доказателствата, посочени в параграфи 2 и 3, са недостатъчни за митническия орган да вземе решение по представения му случай, или когато някои доказателства не са налични, те могат да бъдат допълнени или заменени от всякакви други документи, които горепосоченият орган сметне за необходими.

Информация, която трябва да бъде предоставена на Комисията

Всяка държава членка съобщава на Комисията списък на случаите, в които е било разрешено възстановяване или опрощаване въз основа на член 119 или член 120 от Кодекса и в които сумата, възстановена или опростена на един длъжник във връзка с една или повече операции по внос или износ, но в резултат на една единствена грешка или особени обстоятелства, надвишава 50 000 EUR, с изключение на случаите, посочени в член 116, параграф 3 от Кодекса.

Това съобщение се изпраща през първото и третото тримесечие на всяка година във връзка с всички случаи през предходното полугодие, в които е било решено да бъдат възстановени или опростени мита.

Когато държава членка не е взела решение по случаите, посочени в параграф 1, през съответното полугодие, тя изпраща на Комисията съобщение с вписване „Неприложимо“.

Всяка държава членка държи на разположение на Комисията списък на случаите, в които е било разрешено възстановяване или опрощаване въз основа на член 119 или член 120 от Кодекса и в които възстановената или опростена сума е равна на или по-малка от 50 000 EUR.

За всеки от случаите, посочени в настоящия член, се предоставя следната информация:

а)

референтният номер на митническата декларация или на документа, с който се уведомява за задължението;

б)

датата на митническата декларация или на документа, с който се уведомява за задължението;

в)

видът на решението;

г)

правното основание за решението;

д)

сумата и валутата;

е)

данните по случая (включително кратко обяснение защо митническите органи смятат, че условията за възстановяване/опрощаване от съответното правно основание са изпълнени).

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

Електронна система за обобщените декларации за въвеждане

Електронната система, създадена съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса, се използва за:

а)

подаване, обработка и съхранение на данните от обобщените декларации за въвеждане и на друга информация, свързана с тези декларации, във връзка с митническия анализ на риска за целите на сигурността и безопасността, включително за подпомагане на сигурността на въздухоплаването, както и във връзка с мерките, които трябва да се вземат въз основа на резултатите от този анализ;

б)

обмен на информация относно данните от обобщената декларация за въвеждане и резултатите от анализа на риска на обобщените декларации за въвеждане, относно друга информация, необходима за извършване на този анализ на риска, и относно мерките, предприети въз основа на анализа на риска, включително препоръки за местата, където да се извърши проверка, и резултатите от тези проверки;

в)

обмен на информация за мониторинга и оценката на прилагането на общите критерии и стандарти за риска за сигурността и безопасността, както и на мерките за контрол и приоритетните области на контрол, посочени в член 46, параграф 3 от Кодекса.

Датите на разработването и пускането в експлоатация на последователните етапи на въвеждане на системата са посочени в проекта „МКС: система за контрол на вноса (СКВ2)“ в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията ( 14 ).

1а.

Икономическите оператори използват хармонизиран интерфейс на ЕС за търговци, проектиран от Комисията и държавите членки при взаимно съгласие, за подавания, искания за поправка, искания за анулиране, обработка и съхранение на данните от обобщената декларация за въвеждане и за обмена на свързана с тях информация с митническите органи.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датите на въвеждане на посочената в него електронна система в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151, се използва електронната система за подаване и обмен на информация, свързана с обобщените декларации за въвеждане, предвидена в Регламент (ЕИО) № 2454/93, в съответствие с член 185, параграф 1, член 187 и член 188, параграф 3 от настоящия регламент.

Подаване на обобщена декларация за въвеждане

Когато не се прилага нито едно от освобождаванията от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане в член 104 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, данните от обобщената декларация за въвеждане за стоките, превозвани с въздушен транспорт, се предоставят, както следва:

а)

до определената в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 дата за пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, въздушните превозвачи подават пълна обобщена декларация за въвеждане чрез електронната система, посочена в член 182, параграф 2;

б)

предприятията за куриерски услуги подават следното:

—

до определената в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 начална дата за периода на въвеждане на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, когато собствената стойност на пратката надвишава 22 EUR — пълна обобщена декларация за въвеждане, като използват електронната система по член 182, параграф 2,

—

от определената в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 дата за пусков етап 1 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, и като използват тази система — минималния набор от данни по член 106, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 за всички пратки;

в)

от определената в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 дата за пусков етап 1 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, пощенските оператори подават чрез тази система минималния набор от данни по член 106, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 за пратките, чието крайно местоназначение е държава членка;

г)

от определената в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 дата за въвеждане на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент — чрез подаването на един или повече набори от данни чрез тази електронна система;

1а.

Когато не се прилага нито едно от освобождаванията от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане в член 104 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, данните от обобщената декларация за въвеждане за стоките, превозвани с морски транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища, шосеен или железопътен транспорт, се предоставят, както следва:

а)

до определената в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 дата за въвеждане на пусков етап 3 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент — чрез подаване на пълната обобщена декларация за въвеждане чрез електронната система, посочена в член 182, параграф 2;

б)

от определената в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 дата за въвеждане на пусков етап 3 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент — чрез подаването на един или повече набори от данни чрез тази електронна система.

Когато обобщената декларация за въвеждане се подава чрез подаването на повече от един набор от данни или чрез подаването на минималния набор от данни по член 106, параграфи 2 и 2а от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, лицето, подаващо частичния или минималния набор от данни, извършва това действие към митническото учреждение, което, доколкото му е известно, би следвало да бъде митническото учреждение на първо въвеждане. Ако посоченото лице не знае кое е мястото на митническата територия на Съюза, на което транспортното средство, превозващо стоките, се очаква да пристигне най-напред, митническото учреждение на първо въвеждане може да се определи въз основа на мястото, за което са изпратени стоките.

Задължения за информиране във връзка с предоставянето на данни от обобщената декларация за въвеждане от лица, различни от превозвача

От датата, определена в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 за въвеждане на пусков етап 3 от електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, в случаите по член 112, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 превозвачът и всяко от лицата, издаващи коносамент, посочват в данните от обобщената декларация за въвеждане самоличността на всяко лице, което е сключило договор за превоз с тях и не им е предоставило данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане.

Когато получателят, за когото в коносамента е посочено, че няма свързани коносаменти, не предоставя необходимите данни на лицето, издаващо коносамента, това лице посочва в данните от обобщената декларация за въвеждане самоличността на получателя.

От датата, определена в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 за въвеждане на пусков етап 3 от електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, в случаите по член 112, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 лицето, издаващо коносамента, информира за издаването на този коносамент лицето, което е сключило договор за превоз с него.

В случай на споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, издаващо коносамента, информира за издаването на този коносамент лицето, с което е сключило това споразумение.

От датата, определена в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 за въвеждане на пусков етап 2 от системата, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, в случаите по член 113, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 превозвачът и всяко от лицата, издаващи въздушна товарителница, посочват в данните от обобщената декларация за въвеждане самоличността на всяко лице, което е сключило договор за превоз с тях или е издало въздушна товарителница за същите стоки и не им е предоставило данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане.

От датата, определена в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 за въвеждане на пусков етап 2 от електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, в случаите по член 113, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 лицето, издаващо въздушна товарителница, информира за издаването на тази въздушна товарителница лицето, което е сключило договор за превоз с него.

В случай на споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, издаващо въздушната товарителница, информира за издаването на тази въздушна товарителница лицето, с което е сключило това споразумение.

От датата, определена в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 за въвеждане на пусков етап 2 от електронната системата, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, в случаите по член 113а, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 превозвачът посочва в данните от обобщената декларация за въвеждане самоличността на пощенския оператор или предприятието за куриерски услуги, което не му предоставя данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане.

Регистрация на обобщената декларация за въвеждане

Митническите органи регистрират обобщената декларация за въвеждане при получаването ѝ и незабавно уведомяват за нейната регистрация декларатора или негов представител, като му съобщават MRN на обобщената декларация за въвеждане и датата на регистрация.

От определената в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 начална дата за периода на въвеждане на пусков етап 1 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, когато данните от обобщената декларация за въвеждане се предоставят чрез подаване на най-малко минималния набор от данни, посочен в член 106, параграфи 2 и 2а от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, или чрез подаване на повече от един набор от данни, митническите органи:

а)

регистрират всяко от тези подавания на данни от обобщената декларация за въвеждане при получаването им;

б)

незабавно уведомяват за регистрацията лицето, подало набора от данни;

в)

съобщават на това лице MRN на всяко подаване и датата на регистрация на всяко подаване.

Митническите органи незабавно уведомяват превозвача за регистрацията, при условие че той е поискал да бъде уведомен и има достъп до електронните системи, посочени в член 182 от настоящия регламент, във всеки от следните случаи:

а)

когато обобщената декларация за въвеждане е подадена от лице, посочено в член 127, параграф 4, втора алинея от Кодекса;

б)

когато данните от обобщената декларация за въвеждане се представят в съответствие с член 127, параграф 6 от Кодекса.

Задължението да се информира превозвача в случаите по параграф 3, буква б) се прилага от датата, определена в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 като начална дата за периода на въвеждане на пусков етап 2 от електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, при условие че превозвачът има достъп до тази система.

Анализ на риска и контрол, свързан с обобщените декларации за въвеждане

(член 46, параграфи 3 и 5, член 47, параграф 2 и член 128 от Кодекса)

Анализът на риска трябва да завърши преди пристигането на стоките в митническото учреждение на първо въвеждане, при условие че обобщената декларация за въвеждане е подадена в сроковете, предвидени в членове 105—109 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, освен ако е установен риск или е необходимо да бъде извършен допълнителен анализ на риска.

Без да се засягат разпоредбите на първата алинея, по отношение на стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза с въздушен транспорт, първоначален анализ на риска се извършва възможно най-скоро след получаване на минималния набор от данни от обобщената декларация за въвеждане по член 106, параграфи 2 и 2а от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Митническото учреждение на първо въвеждане завършва анализа на риска главно за целите на сигурността и безопасността след следния обмен на информация чрез системата, посочена в член 182, параграф 1:

а)

незабавно след регистрацията митническото учреждение на първо въвеждане предоставя данните от обобщената декларация за въвеждане на митническите органи на държавите членки, посочени в тези данни, и на митническите органи на другите държави членки, които са записали в системата информация, свързана с рискове за сигурността и безопасността, която съответства на данните от обобщената декларация за въвеждане;

б)

митническите органи на държавите членки, посочени в буква а) от настоящия параграф, извършват анализ на риска главно за целите на сигурността и безопасността в сроковете по членове 105—109 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и ако установят риск, предоставят резултатите на митническото учреждение на първо въвеждане;

в)

за да завърши анализа на риска, митническото учреждение на първо въвеждане взема предвид информацията за резултатите от анализа на риска, предоставена от държавите членки, посочени в буква а);

г)

митническото учреждение на първо въвеждане предоставя резултатите от завършения анализ на риска на митническите органи на държавите членки, които са допринесли за анализа на риска, и на тези, които са потенциално засегнати от движението на стоките;

д)

при условие че те са поискали да бъдат уведомени и имат достъп до електронната система, посочена в член 182, параграф 1, митническото учреждение на първо въвеждане уведомява за завършването на анализа на риска следните лица:

декларатора или негов представител;

ii)

превозвача, ако е различен от декларатора и неговия представител.

Когато за завършването на анализа на риска митническото учреждение на първо въвеждане се нуждае от допълнителна информация за данните от обобщената декларация за въвеждане, анализът трябва да завърши след предоставянето на тази информация.

За тези цели митническото учреждение на първо въвеждане изисква информацията от лицето, което е подало обобщената декларация за въвеждане, или, когато е приложимо, от лицето, което е подало данните от обобщената декларация за въвеждане. Когато това лице е различно от превозвача, митническото учреждение на първо въвеждане информира превозвача, при условие че той е поискал да бъде уведомен и има достъп до електронната система, посочена в член 182, параграф 1.

Когато митническото учреждение на първо въвеждане има основателни причини да подозира, че въвежданите с въздушен транспорт стоки биха могли да представляват сериозна заплаха за сигурността на въздухоплаването, то изисква преди натоварването на пратката на борда на въздухоплавателно средство, извършващо полет към митническата територия на Съюза, тя да бъде проверена като високорисков товар и поща в съответствие с точка 6.7 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията ( 15 ) и с точка 6.7.3 от приложението към Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията от 16 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, съдържащо информация съгласно член 18, буква а) от Регламент (ЕО) № 300/2008.

При условие че те имат достъп до електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, митническото учреждение на първо въвеждане уведомява следните лица:

След уведомяването лицето, подало обобщената декларация за въвеждане, или, когато е приложимо, лицето, което е подало данните от обобщената декларация за въвеждане, предоставя на митническото учреждение на първо въвеждане резултатите от тази проверка и всяка друга свързана информация от значение. Анализът на риска завършва единствено след предоставянето на тази информация.

Когато митническото учреждение на първо въвеждане има основателни причини да смята, че въвежданите с въздушен транспорт стоки или въвежданите с морски транспорт товари в контейнери, както е посочено в член 105, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, биха представлявали толкова сериозна заплаха за сигурността и безопасността, че се налагат незабавни действия, то се разпорежда стоките да не се натоварват на съответното транспортно средство.

Уведомяването се извършва веднага след откриването на съответния риск, а в случая на товари в контейнери, които се въвеждат на митническата територия на Съюза с морски транспорт, както е посочено в член 105, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 — най-късно 24 часа след получаването на обобщената декларация за въвеждане или, когато е приложимо, на данните от обобщената декларация за въвеждане от превозвача.

Митническото учреждение на първо въвеждане информира незабавно за това уведомяване и митническите органи на всички държави членки и им предоставя съответните данни от обобщената декларация за въвеждане.

Когато дадена пратка е идентифицирана като представляваща заплаха от такова естество, че се налагат незабавни действия при пристигането на транспортното средство, митническото учреждение на първо въвеждане предприема тези действия при пристигането на стоките.

След като завърши анализа на риска, митническото учреждение на първо въвеждане може да препоръча чрез електронната система, посочена в член 182, параграф 1, най-подходящото място и най-подходящите мерки за извършване на проверка.

Митническото учреждение, компетентно за мястото, препоръчано като най-подходящо за проверката, взема решение относно проверката и чрез електронната система, посочена в член 182, параграф 1, предоставя резултатите от това решение на всички митнически учреждения, потенциално засегнати от движението на стоките, най-късно към момента на представяне на стоките пред митническото учреждение на първо въвеждане.

7а.

В случаите по член 46, параграф 5 и член 47, параграф 2 от Кодекса митническите учреждения предоставят резултатите от извършения от тях митнически контрол на други митнически органи на държавите членки чрез електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, и обменят информация от значение за риска чрез системата, посочена в член 36 от настоящия регламент.

Когато на митническата територия на Съюза се въвеждат стоки, за които има освобождаване от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 104, параграф 1, букви в)—к), м) и н) и с член 104, параграфи 2 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, анализът на риска се извършва при представянето на стоките.

Стоки, представени пред митницата, могат да бъдат вдигнати за митнически режим или реекспортирани веднага след извършването на анализа на риска и след като резултатите от този анализ и предприетите при необходимост мерки позволяват такова вдигане.

10.

Анализ на риска се извършва също и ако данните от обобщената декларация за въвеждане са поправени в съответствие с член 129 от Кодекса. В този случай, без да се засяга срокът в параграф 5, трета алинея от настоящия член за товари в контейнери, въвеждани чрез морски транспорт, анализът на риска трябва да завърши веднага след получаването на данните, освен ако е установен риск или е необходимо да бъде извършен допълнителен анализ на риска.

Чрез дерогация от член 186 от настоящия регламент, до определените в съответствие с приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 дати за въвеждане на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, анализът на риска се основава на информацията в обобщените декларации за въвеждане, подадени и обменяни в електронната система, посочена в член 182, параграф 2 от настоящия регламент, в съответствие с правилата в настоящия член.

Анализът на риска се извършва преди пристигане на стоките в митническото учреждение на първо въвеждане, при условие че обобщената декларация за въвеждане е подадена в рамките на сроковете, предвидени в членове 105—109 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, освен ако е идентифициран риск.

При контейнерни товари, които се въвеждат на митническата територия на Съюза с морски транспорт, както е посочено в член 105, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, митническите органи завършват анализа на риска в рамките на 24 часа от получаването на обобщената декларация за въвеждане. Когато този анализ дава разумни основания на митническите органи да считат, че въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза би представлявало толкова сериозна заплаха за сигурността и безопасността, че се налагат незабавни действия, митническите органи уведомяват лицето, което е подало обобщената декларация за въвеждане, а когато това лице е различно от превозвача — уведомяват превозвача, при условие че той има достъп до електронната система, посочена в член 182 от настоящия регламент, че стоките не може да се товарят. Посоченото уведомление се извършва и посочената информация се предоставя незабавно след откриването на съответния риск и в рамките на 24 часа от получаването на обобщената декларация за въвеждане.

Когато плавателен съд или въздухоплавателно средство посещават повече от едно пристанище или летище на митническата територия на Съюза, при условие че се движат между тези пристанища/летища, без да посещават друго пристанище или летище извън митническата територия на Съюза, се прилага следното:

▼M1

а)

за всички стоки, превозвани от съответния плавателен съд или въздухоплавателно средство, се подава обобщена декларация за въвеждане в първото пристанище или летище на Съюза. Митническите органи в това пристанище или летище извършват анализ на риска за целите на сигурността и безопасността по отношение на всички стоки, превозвани от съответния плавателен съд или въздухоплавателно средство. Допълнителни анализи на риска по отношение на тези стоки може да се извършват на пристанището или летището, където се разтоварват;

▼B

б)

в случай че пратките бъдат идентифицирани като представляващи толкова сериозна заплаха, че се налага незабавна намеса, митническото учреждение в първото пристанище или летище на въвеждане в Съюза предприема действия за забрана и във всички случаи предава резултатите от анализа на риска на следващите пристанища или летища, и

в)

в следващите пристанища или летища на митническата територия на Съюза се прилага член 145 от Кодекса по отношение на стоките, представени пред митницата в това пристанище или летище.

Когато на митническата територия на Съюза се въвеждат стоки, за които има освобождаване от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 104, параграф 1, букви в)—к), м) и н) и с член 104, параграфи 2—4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, анализът на риска се извършва при представяне на стоките и въз основа на декларацията за временно складиране или на митническата декларация за тези стоки, когато декларациите са на разположение.

Анализ на риска се извършва също и ако данните от обобщената декларация за въвеждане са поправени в съответствие с член 129 от Кодекса. В този случай, без да се засяга срокът в параграф 3 от настоящия член за товари в контейнери, въвеждани чрез морски транспорт, анализът на риска трябва да завърши веднага след получаването на данните, освен ако е установен риск или е необходимо да бъде извършен допълнителен анализ на риска.

Поправка и анулиране на обобщена декларация за въвеждане

За подаване на искане за поправка или анулиране на обобщена декларация за въвеждане или на данните в нея се използва електронната система, посочена в член 182, параграф 1.

Когато искане за поправка или анулиране на данните от обобщената декларация за въвеждане се подава от различни лица, на всяко от тях се разрешава да поиска единствено поправката или анулирането на данните, които то е подало.

Митническите органи уведомяват незабавно лицето, подало искането за поправка или анулиране, за решението си да регистрират или отхвърлят искането.

Когато искане за поправка или анулиране на данните от обобщената декларация за въвеждане се подава от лице, различно от превозвача, митническите органи уведомяват също и превозвача, при условие че той е поискал да бъде уведомен и има достъп до електронната система, посочена в член 182, параграф 1.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член държавите членки могат да позволят исканията за поправка или анулиране на данните от обобщената декларация за въвеждане, подадена посредством посочената в член 182, параграф 2 електронна система, да бъдат отправени чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, посочени в член 6, параграф 1 от Кодекса.

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

Пренасочване на морски плавателен съд или на въздухоплавателно средство, навлизащи в митническата територия на Съюза

Когато след подаване на обобщената декларация за въвеждане чрез електронната система, посочена в член 182, параграф 2, морски плавателен съд или въздухоплавателно средство бъдат пренасочени и се очаква да пристигнат най-напред в митническо учреждение в държава членка, която не е била посочена в обобщената декларация за въвеждане като държава по маршрута, операторът на съответното транспортно средство информира за това пренасочване митническото учреждение, посочено в обобщената декларация за въвеждане като митническо учреждение на първо въвеждане, и подава уведомлението за пристигане на действителното митническо учреждение на първо въвеждане.

Първата алинея от настоящия член не се прилага, когато стоките са въведени на митническата територия на Съюза под режим транзит в съответствие с член 141 от Кодекса.

След като бъде информирано съгласно параграф 1, митническото учреждение, посочено в обобщената декларация за въвеждане като митническо учреждение на първо въвеждане, незабавно уведомява за пренасочването митническото учреждение, което според получената информация е митническото учреждение на първо въвеждане. То гарантира, че съответните данни от обобщената декларация за въвеждане и резултатите от анализа на риска са на разположение на митническото учреждение на първо въвеждане.

От датата, определена в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 като начална дата за периода на въвеждане на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, когато въздухоплавателно средство бъде пренасочено и пристигне най-напред в митническо учреждение в държава членка, която не е била посочена в обобщената декларация за въвеждане като държава по маршрута, действителното митническо учреждение на първо въвеждане извлича чрез тази система данните от обобщената декларация за въвеждане, резултатите от анализа на риска и препоръките за извършване на проверки, отправени от очакваното митническо учреждение на първо въвеждане.

От датата, определена в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 като начална дата за периода на въвеждане на пусков етап 3 на електронната система, посочена в член 182, параграф 1 от настоящия регламент, когато морски плавателен съд бъде пренасочен и пристигне най-напред в митническо учреждение в държава членка, която не е била посочена в обобщената декларация за въвеждане като държава по маршрута, действителното митническо учреждение на първо въвеждане извлича чрез тази система данните от обобщената декларация за въвеждане, резултатите от анализа на риска и препоръките за извършване на проверки, отправени от очакваното митническо учреждение на първо въвеждане.

Представяне, разтоварване и проверка на стоки

За целите на представяне на стоки пред митницата митническите органи могат да приемат използването на пристанищни или летищни системи или други налични методи за предоставяне на информация.

Процедура на консултация между митническите органи преди разрешаване на съоръжения за временно складиране

Преди вземането на решение за разрешаване на управлението на съоръжения за временно складиране, включващо повече от една държава членка, се прилага процедурата на консултация, посочена в член 14 от настоящия регламент, в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член, освен ако митническият орган, компетентен за вземане на решението, е на мнение, че условията за предоставяне на такова разрешение не са изпълнени.

Преди да издаде разрешение, митническият орган, компетентен за вземане на решението, получава съгласието на митническите органи, от които е поискана консултация.

В срок не по-дълъг от 30 дни след датата на приемане на заявлението митническият орган, компетентен за вземане на решението, съобщава заявлението и проекта на разрешението на митническите органи, от които е поискана консултация.

Митническите органи, от които е поискана консултация, представят своите възражения или изразяват съгласието си в рамките на 30 дни след датата, на която са били информирани за проекта на разрешението. Възраженията трябва да бъдат надлежно обосновани.

Когато в посочения срок са представени възражения и в рамките на 60 дни след датата на информиране за проекта на разрешението не е постигнато съгласие между органите, от които е поискана консултация, и органите, които са поискали консултация, разрешение се дава само за частта от заявлението, по която не са повдигнати възражения.

Ако митническите органи, от които е поискана консултация, не съобщят никакви възражения в рамките на срока, се счита, че са дали съгласие.

Когато в съответствие с член 171 от Кодекса е подадена митническа декларация преди очакваното представяне на стоки пред митницата, митническите органи могат да считат тази декларация за декларация за временно складиране.

Когато движението се извършва между съоръжения за временно складиране под отговорността на различни митнически органи, титулярят на разрешението за управление на съоръженията за временно складиране, от които се придвижват стоките, уведомява:

а)

митническия орган, отговорен за надзора на съоръжението за временно складиране, от което се придвижват стоките, за планираното движение по начина, посочен в разрешението, а при пристигането на стоките в съоръженията за временно складиране по местоназначение — за завършването на движението по начина, посочен в разрешението;

б)

титуляря на разрешението за съоръженията, до които се придвижват стоките — че стоките са изпратени.

Когато движението се извършва между съоръжения за временно складиране под отговорността на различни митнически органи, титулярят на разрешението за съоръженията за временно складиране, до които се придвижват стоките:

а)

уведомява митническите органи, отговорни за тези съоръжения, за пристигането на стоките, и

б)

при пристигането на стоките в съоръженията за временно складиране по местоназначение уведомява титуляря на разрешението за съоръженията за временно складиране на заминаване.

Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, включва референция към съответната декларация за временно складиране и към крайната дата на временното складиране.

Когато се извършва движение на стоки, които са на временно складиране, стоките остават под отговорността на титуляря на разрешението за управление на съоръженията за временно складиране, от които се придвижват стоките, докато бъдат вписани в отчетността на титуляря на разрешението за съоръженията за временно складиране, до които се придвижват стоките, освен ако в разрешението е предвидено друго.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА МИТНИЧЕСКИЯ СТАТУС, ПОСТАВЯНЕТО НА СТОКИ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ, ПРОВЕРКАТА, ВДИГАНЕТО И РАЗПОРЕЖДАНЕТО СЪС СТОКИ

Електронна система за доказателството за митническия статус на съюзни стоки

За обмена и съхранението на информация във връзка с доказателствата за митническия статус на съюзни стоки, предвидени в член 199, параграф 1, букви б) и в) от настоящия регламент, се използва електронна система, създадена съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса. За обмен на информация във връзка с доказателството за митническия статус на съюзни стоки се използва хармонизиран на равнището на ЕС интерфейс за търговци, разработен по взаимно съгласие на Комисията и държавите членки.

Първата алинея от настоящия член се прилага от датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС.

Консултация с държавите членки, обслужвани от редовната корабна линия

Преди да предостави разрешение по член 120 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, след като е проверил дали са изпълнени предвидените в член 120, параграф 2 от посочения делегиран регламент условия за предоставяне на такова разрешение, за целите на член 119, параграф 2, буква б) от посочения делегиран регламент компетентният за вземане на решение митнически орган се консултира с митническите органи на държавите членки, обслужвани от редовната корабна линия, както и с митническите органи на всички други държави членки, за които заявителят декларира, че планира бъдещи редовни корабни линии, дали е изпълнено условието по член 120, параграф 2, буква б) от посочения делегиран регламент.

Консултацията се провежда в срок от 15 дни от датата, на която компетентният за вземане на решение митнически орган е съобщил условията и критериите, които трябва да бъдат проверени от митническите органи, участващи в консултацията.

Регистрация на плавателни съдове и пристанища

Чрез дерогация от срока, предвиден в първия параграф от член 10 от настоящия регламент, всеки митнически орган оповестява информацията, която му е съобщена в съответствие с член 121, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, чрез системата, упомената в член 10, в срок от един работен ден от съобщаването на тази информация.

До датата на въвеждане на системата „МКС: митнически решения“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, информацията, предвидена в първата алинея, се оповестява чрез електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии.

Тази информация трябва да бъде достъпна за митническите органи, които имат отношение към разрешената редовна корабна линия.

Непредвидени обстоятелства по време на превоз с редовни корабни линии

Когато плавателен съд, регистриран да обслужва редовна корабна линия, поради непредвидени обстоятелства претоварва стоки в морето, прави посещение или натоварва или разтоварва стоки в пристанище извън митническата територия на Съюза, в пристанище, което не е част от редовната корабна линия, или в свободна зона в съюзно пристанище, корабоплавателното дружество незабавно информира митническите органи на следващите съюзни пристанища на посещение, включително пристанищата по планирания маршрут на плавателния съд.

Датата, на която плавателният съд възобновява операциите си по редовната корабна линия, се съобщава предварително на тези митнически органи.

Проверка на условията за редовни корабни линии

Митническите органи на държавите членки имат право да изискат от корабоплавателното дружество доказателство, че разпоредбите на член 120, параграф 2, букви в) и г) и параграф 3, на член 121, параграфи 1 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и на член 197 от настоящия регламент са спазени.

Когато митнически орган констатира, че корабоплавателното дружество не е спазило посочените в параграф 1 разпоредби, той незабавно информира чрез системата, посочена в член 10 от настоящия регламент, митническите органи на другите държави членки, обслужвани от редовната корабна линия. Тези органи вземат необходимите мерки.

До въвеждането на системата „МКС: митнически решения“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, вместо посочената в член 10 от настоящия регламент система се използва електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки

Средства за доказване на митническия статус на съюзни стоки

За да се докаже, че стоките имат митнически статус на съюзни стоки, според конкретния случай се използва едно от следните средства:

а)

данните от декларацията за транзит на стоки, поставени под режим вътрешен транзит. В този случай член 119, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 не се прилага;

б)

данните от документ T2L или документ T2LF, посочени в член 205 от настоящия регламент;

в)

митническият манифест за стоките, посочен в член 206 от настоящия регламент;

г)

фактурата или транспортният документ, посочени в член 211 от настоящия регламент;

д)

риболовният дневник, декларацията за разтоварване, декларацията за трансбордиране и данните от системата за наблюдение на корабите (според конкретния случай), които документи са посочени в член 213 от настоящия регламент;

е)

доказателствените средства, посочени в членове 207—210 от настоящия регламент;

▼M1

ж)

данните от акцизната декларация по членове 21, 26 и 34 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета ( 16 );

▼B

з)

етикетът, посочен в член 290 от настоящия регламент.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, доказателството за митническия статус на съюзни стоки може да се представя под формата на манифест на корабоплавателното дружество за съответните стоки.

Чрез дерогация от параграф 1, буква г) от настоящия член, до датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, доказателството за митническия статус на съюзни стоки за стоки, чиято стойност надвишава 15 000 EUR, може да се представя под формата на фактура или транспортен документ.

Когато доказателственото средство, посочено в параграф 1, се използва за стоки, които имат митнически статус на съюзни стоки, но опаковките им нямат митнически статус на съюзни стоки, това доказателствено средство трябва да включва следното обозначение:

„опаковка N — [код 98200]“

Когато доказателственото средство, посочено в параграф 1, букви б), в) и г), е издадено впоследствие, то трябва да включва следното обозначение:

„Издадено впоследствие — [код 98201]“

Доказателствените средства, посочени в параграф 1, не се използват за стоки, за които митническите формалности по износа са изпълнени, както и за стоки, които са поставени под режим пасивно усъвършенстване.

Заверка, регистрация и използване на някои средства за доказване на митническия статус на съюзни стоки

Компетентното митническо учреждение заверява и регистрира посочените в член 199, параграф 1, букви б) и в) от настоящия регламент средства за доказване на митническия статус на съюзни стоки, с изключение на случаите, предвидени в член 128, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, и съобщава основните референтни номера на тези средства на съответното лице.

По искане на съответното лице компетентното митническо учреждение му предоставя документ, потвърждаващ регистрацията на посочените в параграф 1 доказателствени средства. За целта се използва формулярът, поместен в приложение 51-01.

Доказателствените средства, посочени в параграф 1, се представят на компетентното митническо учреждение, където стоките са представени след повторно въвеждане на митническата територия на Съюза, като се указват техните основни референтни номера.

Компетентното митническо учреждение следи използването на доказателствените средства, посочени в параграф 1, с цел да гарантира по-специално, че те не се използват за стоки, различни от стоките, за които са издадени.

До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, ако общата стойност на съюзните стоки надвишава 15 000 EUR, посочените в член 199, параграф 3 от настоящия регламент фактура или транспортен документ, надлежно попълнени и подписани от съответното лице, се заверяват от компетентното митническо учреждение.

До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, ако държавите членки са предвидили, че може да се използват средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, компетентното митническо учреждение заверява документ T2L или документ T2LF и — при необходимост — използваните допълнителни формуляри или товарни списъци.

Заверка на манифест на корабоплавателно дружество

До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, по искане на корабоплавателното дружество надлежно попълненият и подписан от него манифест се заверява от компетентното митническо учреждение.

Разрешение за изготвяне на манифест на датата след отплаването

До датата на въвеждане на системата „МКС: доказателство за съюзен статус“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, митническите органи може да разрешат посоченият в член 199, параграф 2 манифест, който служи за доказване на митническия статус на съюзни стоки, да е изготвен най-късно на датата след отплаването на плавателния съд. Във всички случаи обаче манифестът трябва да е изготвен преди пристигането на плавателния съд в пристанището по местоназначение.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки под формата на данни от документ T2L или документ T2LF

Ако за доказване на митническия статус на съюзни стоки е посочен основният референтен номер (MRN), данните от документ T2L или документ T2LF, служещи като основа за MRN, може да се използват само за първото представяне на стоките.

Ако при първото представяне на стоките документ T2L или документ T2LF се използва само за част от стоките, за останалата част от стоките се изготвя ново доказателство в съответствие с член 200 от настоящия регламент и член 123 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Пътниците, които не са икономически оператори, подават искания за заверка на документ T2L или T2LF, като използват формуляра, поместен в приложение 51-01.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки под формата на митнически манифест за стоките

За всеки митнически манифест за стоки се определя един основен референтен номер (MRN).

За такъв манифест може да се определи MRN само ако манифестът обхваща стоки, които имат митнически статус на съюзни стоки и са натоварени на плавателния съд в съюзно пристанище.

Митническите органи имат право да разрешат за подаване на искане за заверка и регистрация на митнически манифест за стоките и за представянето му пред компетентното митническо учреждение да се използват търговски, пристанищни или транспортни информационни системи, при условие че въпросните системи съдържат цялата информация, която се изисква за този манифест.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки в карнет ТИР, карнет АТА или формуляр 302

(член 6, параграф 3 и член 153, параграф 2 от Кодекса)

Съгласно член 127 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 в карнет ТИР, в карнет АТА, във формуляр 302 на НАТО и във формуляр 302 на ЕС съюзните стоки се обозначават с код T2L или T2LF. Преди да подаде съответните документи до отправното митническо учреждение с цел да бъде удостоверена тяхната автентичност, титулярят на режима може да впише подходящия за конкретния случай код и да се подпише в рубриката, предвидена за описанието на стоките. Автентичността на съответния код T2L или T2LF се удостоверява с печата на отправното митническо учреждение и подписа на отговорния служител.

Когато се подава електронен формуляр 302 на НАТО или електронен формуляр 302 на ЕС, титулярят на режима може да впише един от тези кодове в данните от формуляр 302. В такъв случай автентичността се удостоверява от отправното митническо учреждение в електронна форма.

Когато карнет ТИР, карнет АТА, формуляр 302 на НАТО или формуляр 302 на ЕС обхваща както съюзни, така и несъюзни стоки, стоките се изброяват поотделно, а съответният код T2L или T2LF се вписва така, че ясно да се отнася само за съюзните стоки.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за моторни превозни средства

При моторни превозни средства, регистрирани в държава членка, които са временно изведени от митническата територия на Съюза и са повторно въведени на нея, митническият статус на съюзни стоки се счита за доказан, ако те се съпровождат от регистрационните си номера и документи и регистрационните данни в тези номера и документи указват регистрацията по недвусмислен начин.

Когато митническият статус на съюзни стоки не може да се счита за доказан в съответствие с параграф 1, доказателството за митническия статус на съюзни стоки се предоставя чрез някое от другите средства, изброени в член 199 от настоящия регламент.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за опаковки

Когато опаковки, палети и друго подобно оборудване (с изключение на контейнери), които принадлежат на лице, установено на митническата територия на Съюза, се използват за превоз на стоки, които са временно изведени от митническата територия на Съюза и са повторно въведени на нея, митническият статус на съюзни стоки се счита за доказан, ако опаковките, палетите и другото подобно оборудване може да бъдат идентифицирани като принадлежащи на това лице, декларирани са като имащи митнически статус на съюзни стоки и не е налице съмнение за верността на декларацията.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за стоки в багаж на пътник

Когато стоки в багаж на пътник, които не са предназначени за търговски цели, са временно изведени от митническата територия на Съюза и са повторно въведени на нея, митническият статус на съюзни стоки се счита за доказан, ако пътникът декларира, че те имат митнически статус на съюзни стоки и не е налице съмнение за верността на декларацията.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за стоки, чиято стойност не надвишава 15 000 EUR

Когато стойността на стоки с митнически статус на съюзни стоки не надвишава 15 000 EUR, митническият статус на съюзни стоки може да се докаже, като се представи фактура или транспортен документ за тези стоки, при условие че фактурата или транспортният документ се отнася само за стоки с митнически статус на съюзни стоки.

Проверка на доказателствените средства и административно съдействие

Митническите органи на държавите членки си съдействат при проверката на автентичността и точността на доказателствените средства, посочени в член 199 от настоящия регламент, както и при проверката на това дали информацията и документите, представени в съответствие с разпоредбите на настоящия дял и членове 123—133 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, са верни и дали процедурите, използвани за доказване на митническия статус на съюзни стоки, са приложени правилно.

Специални разпоредби относно продуктите от морски риболов и стоките, получени от такива продукти

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за продуктите от морски риболов и стоките, получени от такива продукти

Когато продуктите и стоките, посочени в член 119, параграф 1, букви г) и д) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, се въвеждат на митническата територия на Съюза в съответствие с член 129 от посочения делегиран регламент, митническият статус на съюзни стоки се доказва, като според конкретния случай се представят риболовен дневник, декларация за разтоварване, декларация за трансбордиране и данни от системата за наблюдение на корабите, както се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета ( 17 ).

При все това, митническото учреждение, отговарящо за съюзното пристанище на разтоварване, до което продуктите и стоките са директно транспортирани от съюзния риболовен плавателен съд, който ги е уловил и — в съответните случаи — ги е преработил, може да счита митническия статус на съюзни стоки за доказан в следните случаи:

Продукти от морски риболов и стоки, получени от такива продукти, които продукти и стоки са претоварени и транспортирани през държава или територия, която не е част от митническата територия на Съюза

В случаите, когато преди да пристигнат на митническата територия на Съюза, продуктите или стоките по член 119, параграф 1, букви г) и д) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 са претоварени и транспортирани през държава или територия, която не е част от митническата територия на Съюза, при въвеждането на тези продукти и стоки на митническата територия на Съюза се представя удостоверение от митническите органи на тази държава или територия за това, че докато са се намирали в нея, продуктите или стоките са били под митнически надзор и не са преминали през никакви операции, различни от операциите, необходими за тяхното съхранение.

Удостоверението, изисквано по силата на параграф 1, се съставя върху разпечатка на риболовния дневник по член 133 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, придружена от разпечатка на декларацията за трансбордиране (според конкретния случай).

Освен върху разпечатка на риболовния дневник, удостоверението, изисквано по силата на параграф 1, може да се предостави и посредством всякакви други подходящи формуляри или документи, в които се съдържа позоваване на този риболовен дневник.

Доказателство за митническия статус на съюзни стоки за продуктите от морски риболов и другите продукти, извлечени или уловени на митническата територия на Съюза от плавателни съдове, плаващи под знамето на трета държава

Доказателството за митническия статус на съюзни стоки за продуктите от морски риболов и другите продукти, извлечени или уловени на митническата територия на Съюза от плавателни съдове, плаващи под знамето на трета държава, се предоставя чрез риболовния дневник или други средства, посочени в член 199 от настоящия регламент.

Електронна система във връзка с поставянето на стоките под митнически режим

За обработка и обмен на информация във връзка с поставянето на стоките под митнически режим се използват електронни системи, създадени съгласно член 16, параграф 1 от Кодекса.

Първата алинея от настоящия член се прилага от датите съответно на подобрението на националните системи във връзка с вноса, на въвеждането на системата „МКС: специални режими“ и на въвеждането на системата „МКС: автоматизирана система за износ“, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС.

Когато митническата декларация за стоки, които подлежат на облагане с вносни или износни мита или други такси, е направена в устна форма в съответствие с член 135 или член 137 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, митническите органи издават квитанция на съответното лице срещу заплащане на сумата, дължима за въпросните мита или такси.

Квитанцията трябва да съдържа минимум следната информация:

Митнически формалности, които се считат за изпълнени посредством действие, посочено в член 141, параграфи 1, 2, 4, 4а, 5, 6—8 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446

(член 6, параграф 3, буква а), член 139, член 158, параграф 2 и членове 172, 194 и 267 от Кодекса)

За целите на членове 138, 139 и 140 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 за изпълнени посредством действие, посочено в член 141, параграфи 1, 2, 4, 4а, 5, 6—8 от същия делегиран регламент, се считат, както е приложимо, следните митнически формалности:

Случаи, в които не се счита, че посредством действие, посочено в член 141 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, е подадена митническа декларация

(член 6, параграф 3, буква а) и член 158, параграф 2 от Кодекса)

Когато при проверка се установи, че е изпълнено действие, посочено в член 141 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, но въведените или изведените стоки не са сред стоките, посочени в членове 138, 139 и 140 от същия делегиран регламент, се счита, че за въпросните стоки не е подадена митническа декларация.

Преходни правила за стоки в пощенски пратки

(член 158, параграф 2, член 172 и член 194 от Кодекса)

За целите на член 138 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 митническата декларация за стоките, посочени в член 141, параграф 3 от същия делегиран регламент, се счита за приета, а стоките — за вдигнати, когато стоките бъдат доставени на получателя.

Когато не е било възможно стоките да се доставят на получателя, се счита, че митническата декларация не е била подадена.

Счита се, че стоките, които не са доставени на получателя, са на временно складиране, докато не бъдат унищожени, реекспортирани или с тях не бъде разпоредено по друг начин в съответствие с член 198 от Кодекса.

Процедурни правила, приложими за използването на формуляр 302 на НАТО за митнически режими, различни от транзит

(член 6, параграф 3 и член 158, параграф 2 от Кодекса)

Митническото учреждение, определено от държавата членка, където започва военната дейност на митническата територия на Съюза, предоставя на силите на НАТО, разположени на нейната територия, формуляри 302 на НАТО, които имат следните характеристики:

а)

автентичността им е предварително установена от длъжностно лице от посоченото учреждение чрез печат и подпис;

б)

номерирани са с поредни номера;

в)

върху тях е изписан пълният адрес на определеното митническо учреждение за екземпляра за връщане на формуляр 302 на НАТО.

Към момента на изпращане на стоките силите на НАТО извършват едно от следните действия:

а)

подават по електронен път данните от формуляр 302 на НАТО до определеното митническо учреждение;

б)

попълват формуляр 302 на НАТО и вписват изявление, че стоките се придвижват под техен контрол, като заверяват това изявление с подпис, печат и дата.

Когато силите на НАТО действат по реда на параграф 2, буква б), те без забава предоставят екземпляр от формуляр 302 на НАТО на митническото учреждение, определено за отговорно за митническите формалности и контрол във връзка със силите на НАТО, които изпращат стоките или за чиято сметка се изпращат стоките.

Другите екземпляри от формуляр 302 на НАТО придружават пратката до получаващите сили на НАТО, които подпечатват и подписват формулярите при пристигането на стоките.

Към момента на пристигането на стоките два екземпляра от формуляра се дават на митническото учреждение, определено за отговорно за митническите формалности и контрол във връзка с получаващите сили на НАТО.

Посоченото определено митническо учреждение запазва един екземпляр, а втория екземпляр връща на митническото учреждение, отговорно за митническите формалности и контрол във връзка със силите на НАТО, които изпращат стоките или за чиято сметка се изпращат стоките.

Процедурни правила, приложими за използването на формуляр 302 на ЕС при митнически режими, различни от транзит

(член 6, параграф 3 и член 158, параграф 2 от Кодекса)

Митническото учреждение, определено от държавата членка, където започва военната дейност на митническата територия на Съюза, предоставя на военните сили на държава членка, разположени на нейната територия, формуляри 302 на ЕС, които имат следните характеристики:

а)

б)

номерирани са с поредни номера;

в)

върху тях е изписан пълният адрес на определеното митническо учреждение за екземпляра за връщане на формуляр 302 на ЕС.

Към момента на изпращане на стоките военните сили на държавата членка извършват едно от следните действия:

а)

подават по електронен път данните от формуляр 302 на ЕС до определеното митническо учреждение;

б)

попълват формуляр 302 на ЕС и вписват изявление, че стоките се придвижват под техен контрол, като заверяват това изявление с подпис, печат и дата.

Когато военните сили на държавата членка действат по реда на параграф 2, буква б), те без забава предоставят екземпляр от формуляр 302 на ЕС на митническото учреждение, определено за отговорно за митническите формалности и контрол във връзка с военните сили на държавата членка, които изпращат стоките или за чиято сметка се изпращат стоките.

Другите екземпляри от формуляр 302 на ЕС придружават пратката до получаващите военни сили на държавата членка, които подпечатват и подписват формулярите при пристигането на стоките.

Посоченото определено митническо учреждение запазва един екземпляр, а втория екземпляр връща на митническото учреждение, отговорно за митническите формалности и контрол във връзка с военните сили на държавата членка, които изпращат стоките или за чиято сметка се изпращат стоките.

Митническо учреждение, компетентно за поставяне на стоките под митнически режим

За целите на предвиденото в член 182, параграф 3 от Кодекса освобождаване от задължението за представяне на стоките надзорното митническо учреждение, посочено в член 182, параграф 3, втора алинея, буква в) от Кодекса, е митническото учреждение, компетентно за поставяне на стоките под митнически режим, посочено в член 159, параграф 3 от Кодекса.

Компетентни за поставяне на стоките под режим износ са следните митнически учреждения:

а)

митническото учреждение, отговарящо за мястото, където е установен износителят;

б)

митническото учреждение, компетентно за мястото, където стоките се опаковат или натоварват за износ;

в)

друго митническо учреждение в съответната държава членка, което поради административни причини е компетентно за въпросната операция.

Когато стойността на стоките не надвишава 3 000 EUR на пратка и декларатор и стоките не са обект на забрани или ограничения, освен митническите учреждения, посочени в първата алинея, компетентно за поставяне на стоките под режим износ е и митническото учреждение, компетентно по отношение на мястото, където стоките напускат митническата територия на Съюза.

Когато е налице подизпълнение, освен митническите учреждения, посочени в първата и втората алинея, компетентно за поставяне на стоките под режим износ е и митническото учреждение, отговарящо за мястото, където е установен подизпълнителят.

Когато това е обосновано от обстоятелствата по конкретния случай, компетентно за поставяне на стоките под режим износ може да бъде и друго митническо учреждение, което е по-подходящо за представяне на стоките пред митницата.

Устните митнически декларации за износ и реекспорт се правят в митническото учреждение, компетентно за мястото на напускане на стоките.

От датата, посочена в член 4, параграф 1, четвърта алинея от Директива (ЕС) 2017/2455, митническото учреждение, компетентно за допускане за свободно обращение на стоки в пратка, ползваща се от освобождаване от вносни мита съгласно член 23, параграф 1 или член 25, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 по режим на ДДС, различен от специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави, установен в дял ХII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО, е митническо учреждение, разположено в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.

Митническият орган на всяка държава членка, на чиято територия има разположени сили на НАТО, имащи право да използват формуляр 302 на НАТО, определя митническото учреждение или учреждения, отговорни за митническите формалности и контрол във връзка със стоки, които ще бъдат придвижвани или използвани в контекста на военни дейности.

Митническият орган на всяка държава членка определя митническото учреждение или учреждения, отговорни за митническите формалности и контрол във връзка със стоки, които ще бъдат придвижвани или използвани в контекста на военни дейности, извършвани под покритието на формуляр 302 на ЕС.

Когато една митническа декларация обхваща две или повече стокови позиции, данните, посочени в нея за всяка стокова позиция, се считат за съставляващи отделна митническа декларация.

С изключение на случаите, когато конкретни стоки, съдържащи се в една пратка, са обект на различни мерки, за целите на параграф 1 се счита, че стоките, съдържащи се в една пратка, съставляват една стокова позиция, когато е изпълнено едно от следните условия:

а)

те се класират в една тарифна подпозиция;

б)

те са предмет на заявление за опростяване в съответствие с член 177 от Кодекса.

Управление на тарифна квота при опростени митнически декларации

1. Когато опростена декларация се подава за допускане за свободно обращение на стоки — обект на тарифна квота, която се управлява по хронологичен ред на датите на приемане на митническите декларации, деклараторът има право да поиска да му бъде предоставена тарифна квота само ако в опростената декларация или в допълнителна декларация се съдържат необходимите данни.

2. Когато искането за предоставяне на тарифна квота, която се управлява по хронологичен ред на датите на приемане на митническите декларации, е отправено чрез допълнителна декларация, то не може да се обработва, преди да е подадена допълнителната декларация.

При разпределяне на тарифната квота се взема предвид датата на приемане на опростената декларация.

Документи, придружаващи опростените декларации

Когато стоките са поставени под митнически режим въз основа на опростена декларация, преди тяхното вдигане на митническите органи се представят придружаващите документи, посочени в член 163, параграф 2 от Кодекса.

При вписване в отчетността на декларатора в съответствие с член 182 от Кодекса, когато допълнителната декларация има общ, периодичен или рекапитулативен характер и на икономическия оператор е разрешено да изчислява размера на дължимите вносни и износни мита посредством самооценка, титулярят на разрешението подава допълнителната декларация или митническите органи може да разрешат допълнителните декларации да са на разположение чрез пряк електронен достъп до системата на титуляря на разрешението.

Разпоредби, които се прилагат за всички митнически декларации

С изключение на случаите, когато митническата декларация се прави в устна форма или чрез действие, което се счита за митническо деклариране, или когато митническата декларация е под формата на вписване в отчетността на декларатора в съответствие с член 182 от Кодекса, митническите органи уведомяват декларатора за приемането на митническата декларация, предоставят му нейния основен референтен номер (MRN) и му съобщават датата на приемането ѝ.

Настоящият член не се прилага до датите съответно на въвеждането на автоматизираната система за износ и новата компютризирана система за транзита и подобрението на националните системи във връзка с вноса, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС.

Митническа декларация, подадена преди представянето на стоките

Когато митническата декларация се подава в съответствие с член 171 от Кодекса, митническите органи обработват предоставените данни преди представянето на стоките, по-специално за целите на анализа на риска.

Стоки, класирани в различни тарифни подпозиции

Стоки, класирани в различни тарифни подпозиции и декларирани под една подпозиция

За целите на член 177 от Кодекса, когато стоките в една пратка са включени в тарифни подпозиции, които подлежат на облагане със специфично мито, изразявано въз основа на една и съща мерна единица, митото, което се начислява върху цялата пратка, се основава на тарифната подпозиция, която подлежи на облагане с най-високото специфично мито.

За целите на член 177 от Кодекса, когато стоките в една пратка са включени в тарифни подпозиции, които подлежат на облагане със специфично мито, изразявано въз основа на различни мерни единици, за всички стоки в пратката, за които специфичното мито се изразява въз основа на една мерна единица, се прилага най-високото специфично мито за дадената мерна единица, като то се преобразува в адвалорно мито за всеки вид от тези стоки.

Митото, което се начислява върху цялата пратка, се основава на тарифната подпозиция, която подлежи на облагане с най-високата ставка на адвалорното мито, получено при преобразуването съгласно първата алинея.

За целите на член 177 от Кодекса, когато стоките в една пратка са включени в тарифни подпозиции, които подлежат на облагане с адвалорно мито и специфично мито, най-високото специфично мито, определено съгласно параграф 1 или параграф 2, се преобразува в адвалорно мито за всеки вид стоки, за които специфичното мито се изразява въз основа на една и съща мерна единица.

Митото, което се начислява върху цялата пратка, се основава на тарифната подпозиция, която подлежи на облагане с най-високата ставка на адвалорното мито, включително адвалорното мито, получено при преобразуването съгласно първата алинея.

Процедура на консултации между митническите органи при разрешения за централизирано оформяне

Когато митнически орган получи заявление за разрешение за предвиденото в член 179 от Кодекса централизирано оформяне, което засяга повече от един митнически орган, се прилага процедурата на консултации, посочена в ►M1 член 14 ◄ , освен ако митническият орган, компетентен за вземане на решение, е на мнение, че условията за предоставяне на такова разрешение не са изпълнени.

В срок от 45 дни от датата на приемане на заявлението митническият орган, компетентен за вземане на решение, предава на останалите заинтересовани митнически органи следното:

а)

заявлението и проекторазрешението, включително сроковете, посочени в член 231, параграфи 5 и 6 от настоящия регламент;

б)

по целесъобразност — план на проверките, съдържащ конкретните проверки, които трябва да бъдат извършени от отделните заинтересовани митнически органи след предоставяне на разрешението;

в)

друга информация, която заинтересованите митнически органи считат за необходима.

Митническите органи, които участват в консултациите, съобщават своето съгласие или възраженията си, както и евентуалните промени в проекторазрешението или в предложения план на проверките, в срок от 45 дни от датата, на която е предадено проекторазрешението. Възраженията трябва да бъдат надлежно обосновани.

Когато са представени възражения и в срок от 90 дни от датата на предаване на проекторазрешението не е постигнато съгласие, по аспектите, по които са били повдигнати възражения, не се издава разрешение. Когато митническите органи, които участват в консултациите, не представят възражения в предвидения срок, се счита, че са изразили съгласие.

До датите съответно на въвеждане на централизираното оформяне на вноса и на автоматизираната система за износ, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, чрез дерогация от параграф 2 и първата алинея от параграф 3 от настоящия член посочените в тях срокове може да бъдат удължени с 15 дни от митническия орган, компетентен за вземането на това решение.

Чрез дерогация от втората алинея от параграф 3 от настоящия член, посоченият в нея срок може да бъде удължен с 30 дни от митническия орган, компетентен за вземането на това решение.

5. До датата на въвеждане на системата „МКС: митнически решения“, посочена в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, чрез дерогация от буква б) от параграф 2 от настоящия член посоченият в нея план на проверките се предава винаги.

Митническите органи на държавите членки незабавно информират митническия орган, компетентен за вземане на решение, за всички обстоятелства, възникнали след предоставянето на разрешение за централизирано оформяне, които може да повлияят върху продължаването на действието му или върху съдържанието му.

Митническият орган, компетентен за вземане на решение, предоставя на митническите органи на другите държави членки цялата съответна информация, с която разполага, относно свързаните с митниците дейности на титуляря на разрешението за централизирано оформяне.

Митнически формалности и проверки във връзка с централизираното оформяне

Титулярят на разрешението за централизирано оформяне представя стоките пред компетентното митническо учреждение, както е посочено в разрешението, като подава до надзорното митническо учреждение някой от следните документи:

а)

стандартна митническа декларация, посочена в член 162 от Кодекса;

б)

опростена митническа декларация, посочена в член 166 от Кодекса;

в)

уведомление за представяне, посочено в член 234, параграф 1, буква а) от настоящия регламент.

Когато митническата декларация е под формата на вписване в отчетността на декларатора, се прилагат членове 234, 235 и 236 от настоящия регламент.

Освобождаването от задължението за представяне на стоките, предоставено в съответствие с член 182, параграф 3 от Кодекса, се прилага по отношение на централизираното оформяне, при условие че титулярят на разрешението за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора е изпълнил задължението по член 234, параграф 1, буква е) от настоящия регламент.

Когато надзорното митническо учреждение приеме митническата декларация или получи уведомлението, посочено в параграф 1, буква в), то:

а)

извършва необходимите проверки на митническата декларация или уведомлението за представяне;

б)

незабавно предава на митническия орган на представяне митническата декларация или уведомлението, както и резултатите от съответния анализ на риска;

в)

незабавно предава на митническия орган на представяне митническата декларация или уведомлението, както и резултатите от съответния анализ на риска; информира митническото учреждение на представяне за един от следните факти:

че стоките може да се вдигнат за съответния митнически режим;

ii)

че е необходимо извършване на митнически контрол в съответствие с член 179, параграф 3, буква в) от Кодекса.

Когато надзорното митническо учреждение информира митническото учреждение на представяне, че стоките може да се вдигнат за съответния митнически режим, митническото учреждение на представяне информира в посочения в разрешението за централизирано оформяне срок надзорното митническо учреждение дали неговите собствени проверки на тези стоки, включително проверките във връзка с национални забрани и ограничения, влияят върху това вдигане.

Когато надзорното митническо учреждение информира митническото учреждение на представяне, че е необходимо извършване на митнически контрол в съответствие с член 179, параграф 3, буква в) от Кодекса, митническото учреждение на представяне потвърждава в посочения в разрешението за централизирано оформяне срок, че е получило искането на надзорното митническо учреждение да извърши изискваните проверки и — по целесъобразност — информира надзорното митническо учреждение за собствените си проверки на стоките, включително проверките във връзка с национални забрани и ограничения.

Надзорното митническо учреждение информира митническото учреждение на представяне за вдигането на стоките.

При износ надзорното митническо учреждение — при вдигането на стоките — предоставя на декларираното митническо учреждение на напускане данните от декларацията за износ, по целесъобразност допълнени в съответствие с член 330 от настоящия регламент. В съответствие с член 333 от настоящия регламент митническото учреждение на напускане информира надзорното митническо учреждение за напускането на стоките. В съответствие с член 334 от настоящия регламент надзорното митническо учреждение удостоверява на декларатора напускането на стоките.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датите съответно на въвеждане на централизираното оформяне на вноса и на автоматизираната система за износ, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, за стоките, обхванати от разрешение за централизирано оформяне, титулярят на разрешението или деклараторът:

а)

представя стоките на местата, посочени в разрешението и определени или одобрени от митническите органи в съответствие с член 139 от Кодекса, с изключение на случаите на освобождаване от задължението за представяне на стоките в съответствие с член 182, параграф 3 от Кодекса; и

б)

подава митническа декларация или вписва стоките в отчетността си в митническото учреждение, посочено в разрешението.

10.

До датите съответно на въвеждане на централизираното оформяне на вноса и на автоматизираната система за износ, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, компетентните митнически органи прилагат плана на проверките, в който се определя минималното равнище на контрол.

11.

До съответните дати на въвеждане на автоматизираната система за износа и системата „Митнически кодекс на Съюза: централизирано оформяне на вноса“, посочени в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578, параграфи 5 и 6 от настоящия член не се прилагат.

Централизирано оформяне, което засяга повече от един митнически орган

Надзорното митническо учреждение предава на митническото учреждение на представяне следното:

а)

►C2 всяка поправка или анулиране ◄ на стандартната митническа декларация, настъпило след вдигането на стоките;

б)

когато е подадена допълнителна декларация — тази декларация, както и ►C2 всяка нейна поправка или анулиране. ◄

Когато митническите органи имат достъп до допълнителната декларация в информационнотехнологичната система на търговеца по силата на член 225 от настоящия регламент, надзорното митническо учреждение предава данните в срок от 10 дни от края на периода, обхванат от допълнителната декларация, и съобщава за ►C2 всяка поправка или анулиране ◄ на извлечената по този начин допълнителна декларация.

Когато предоставят разрешение за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора съгласно член 182, параграф 1 от Кодекса, митническите органи съставят специален план на проверките на икономическия оператор, в който се определят надзорът върху обхванатите от разрешението митнически режими и честотата на митническите проверки и, наред с останалото, се предвижда необходимото, за да може митническите проверки да се извършват на всички етапи от процедурата по вписване в отчетността на декларатора.

Когато е приложимо, в плана на проверките се взима предвид крайният срок за уведомяване за митническо задължение, посочен в член 103, параграф 1 от Кодекса.

В плана на проверките се предвижда да се извършва проверка, когато съгласно член 182, параграф 3 е предоставено освобождаване от задължението за представяне на стоките.

При централизирано оформяне планът на проверките включва подробно разпределение на задачите между надзорното митническо учреждение и митническото учреждение на представяне и отчита забраните и ограниченията, приложими в мястото, където се намира митническото учреждение на представяне.

Задължения на титуляря на разрешението за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора

Титулярят на разрешението за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора е длъжен:

а)

да представи стоките пред митницата, с изключение на случаите, когато се прилага член 182, параграф 3 от Кодекса, и да впише в своята отчетност датата на уведомлението за представяне;

б)

да впише в своята отчетност минимум данните от опростената митническа декларация, както и евентуални придружаващи документи;

в)

по искане на надзорното митническо учреждение да предостави данните от вписаната в отчетността му митническа декларация и придружаващите документи, с изключение на случаите, в които митническите органи разрешават деклараторът да осигури пряк компютризиран достъп до тази информация, вписана в отчетността му;

г)

да предостави на надзорното митническо учреждение информация за стоките, които са обект на забрани и ограничения;

д)

да предостави на надзорното митническо учреждение придружаващите документи, както е посочено в член 163, параграф 2 от Кодекса, преди декларираните стоки да могат да бъдат вдигнати;

▼C2

е)

когато се прилага освобождаването по член 182, параграф 3 от Кодекса, да осигури това титулярят на разрешението за управление на съоръжения за временно складиране да разполага с информацията, необходима за доказване на завършването на временното складиране;

▼B

ж)

с изключение на случаите на освобождаване по член 167, параграф 2 от Кодекса от задължението за подаване на допълнителна декларация — да подаде допълнителната декларация до надзорното митническо учреждение по начина и в срока, посочени в разрешението.

Разрешението за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора не се прилага за следните декларации:

а)

митнически декларации, които съгласно член 163 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 представляват заявление за разрешение за специален режим;

б)

митнически декларации, подадени съгласно член 130, параграф 1 от Кодекса вместо обобщена декларация за въвеждане.

Когато надзорното митническо учреждение е изискало, в съответствие с член 182, параграф 3, третата алинея от Кодекса, стоките да бъдат представени пред митницата, защото митническите органи са установили наличие на нов значителен финансов риск или друга специфична ситуация във връзка с разрешението за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора с освобождаване от задължението за представяне на стоките, надзорното митническо учреждение посочва на титуляря на такова разрешение:

а)

конкретния период, по време на който да представя на митницата стоките, намиращи се в тези ситуации;

б)

задължението за вписване в отчетността на датата на уведомлението за представяне; и

в)

задължението за спазване на параграф 1, букви б)—д) и ж).

В тези ситуации вдигането на стоките се извършва в съответствие с член 194 от Кодекса.

Вдигане на стоките в случаите, когато митническата декларация е подадена под формата на вписване в отчетността на декларатора

Когато в разрешението за подаване на митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора е определен срок, в който титулярят на разрешението да бъде уведомен за евентуални проверки, стоките се считат за вдигнати при изтичане на този срок, освен ако в определения срок надзорното митническо учреждение е заявило намерението си да извърши проверка.

Когато в разрешението упоменатият в параграф 1 срок не е определен, надзорното митническо учреждение вдига стоките в съответствие с член 194 от Кодекса.

Когато митническа декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора се подава за допускане за свободно обращение на стоки — обект на тарифна квота, която се управлява по хронологичен ред на датите на приемане на митническите декларации, титулярят на разрешението за подаване на митническа декларация в такава форма е длъжен да поиска тарифната квота чрез допълнителна декларация.

Когато искането за предоставяне на тарифна квота, която се управлява по хронологичен ред на датите на приемане на митническите декларации, е отправено чрез допълнителна декларация, то може да се обработва само след като бъде подадена допълнителната декларация. При разпределянето на тарифната квота обаче се взема предвид датата, на която стоките са вписани в отчетността на декларатора.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, до датите на подобрението на националните системи за декларации за внос, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2014/255/ЕС, държавите членки може да предвидят искането за ползване на тарифна квота, която се управлява в съответствие с разпоредбите на параграфи 49—54 от настоящия регламент, да се подава под форма, различна от посочената в параграф 1 от настоящия член, при условие че държавите членки разполагат с всички данни, необходими за преценка на валидността на искането.

Определяне на размера на дължимите вносни и износни мита

Когато съгласно член 185, параграф 1 от Кодекса на икономически оператор е разрешено да определя размера на дължимите вносни и износни мита, той е длъжен в края на периода, посочен от митническите органи в разрешението, да определи размера на дължимите вносни и износни мита за този период съобразно правилата, съдържащи се в разрешението.

Титулярят на разрешението е длъжен да подаде до надзорното митническо учреждение подробни данни за определената съгласно параграф 1 сума в срок от 10 дни от края на периода, посочен от митническите органи в разрешението. Митническото задължение се счита за съобщено в момента на подаването на тези данни.

Титулярят на разрешението е длъжен да плати посочената в параграф 2 сума в срока, предвиден в разрешението, и най-късно в срока по член 108, параграф 1 от Кодекса.

Място и време за извършване на проверка на стоките

Когато компетентното митническо учреждение реши да провери стоките в съответствие с член 188, буква в) от Кодекса или да вземе проби в съответствие с член 188, буква г) от Кодекса, то определя времето и мястото за тази цел и ги съобщава на декларатора.

По искане на декларатора компетентното митническо учреждение може да определи място, различно от помещенията на митницата, или време извън официалното работно време на съответното митническо учреждение.

Когато митническото учреждение реши да провери само част от стоките, то уведомява декларатора кои стокови позиции възнамерява да провери.

Ако деклараторът откаже да присъства при проверката на стоките или не окаже необходимото съдействие, изисквано от митническите органи, те определят срок, в който той да осигури своето присъствие или съдействие.

Ако до изтичането на определения срок деклараторът не изпълни изискванията на митническите органи, митническите органи пристъпват към проверка на стоките на риск на декларатора и за негова сметка. При необходимост митническите органи може да ползват услугите на експерт, който — ако в законодателството на Съюза няма разпоредби в това отношение — се определя съгласно законодателството на съответната държава членка.

Когато митническото учреждение реши да вземе проби от стоките, то уведомява декларатора за това.

Ако деклараторът откаже да присъства при вземането на пробите или не окаже необходимото съдействие, изисквано от митническите органи, те определят срок, в който той да осигури своето присъствие или съдействие.

Ако до изтичането на определения срок деклараторът не изпълни изискванията на митническите органи, митническите органи пристъпват към вземане на пробите на риск на декларатора и за негова сметка.

Вземането на проби се извършва от самите митнически органи. Те обаче имат право да изискат вземането на проби да се извърши под техен надзор от декларатора или от ангажиран за целта експерт. Ако в законодателството на Съюза няма разпоредби в това отношение, експертът се определя съгласно законодателството на съответната държава членка.

Количествата на взетите проби трябва да не превишават количеството, което е необходимо за анализ или по-подробно изследване, включително евентуален последващ анализ.

Количествата на взетите проби не се приспадат от декларираното количество.

Когато се касае за декларация за износ или пасивно усъвършенстване, деклараторът има право да замести количествата, взети като проби, с идентична стока с цел да допълни пратката.

Когато проверката на пробите от една и съща стока покаже различни резултати, които изискват различно митническо третиране, по възможност се вземат допълнителни проби.

Когато резултатите от проверката на допълнителните проби потвърдят различните резултати, се счита, че стоката се състои от различни стоки в количества, отговарящи на резултатите от проверката. Това важи и за случаите, когато не е възможно да се вземат допълнителни проби.

Взетите проби се връщат на декларатора по негово искане, с изключение на следните случаи:

а)

когато пробите са унищожени в резултат на анализа или проверката;

б)

когато пробите трябва да се съхраняват от митническите органи за една от следните цели:

допълнително изследване;

ii)

обжалване или съдебно производство.

Когато деклараторът не отправи искане пробите да му бъдат върнати, митническите органи имат право да изискат деклараторът да отстрани пробите, които са останали, или да се разпоредят с тях в съответствие с член 198, параграф 1, буква в) от Кодекса.

Резултати от проверката на митническата декларация и от проверката на стоките

Когато митническите органи проверят точността на данните, съдържащи се в митническата декларация, те документират факта, че е извършена проверка, както и резултатите от нея.

Когато е проверена само част от стоките, се документират данните за проверените стоки.

Ако деклараторът е отсъствал, неговото отсъствие се документира.

Митническите органи уведомяват декларатора за резултатите от проверката.

Когато резултатите от проверката на митническата декларация не съответстват на данните, съдържащи се в декларацията, митническите органи са длъжни да установят и да документират кои данни да се вземат предвид за следните цели:

а)

изчисление на размера на вносните или износните мита и на другите задължения по отношение на стоките;

б)

изчисление на предоставените в рамките на общата селскостопанска политика възстановявания, други суми или финансови предимства при износ;

в)

прилагане на други разпоредби относно митническия режим, под който са поставени стоките.

Когато се констатира, че декларираният непреференциален произход не е правилен, произходът, който трябва да се вземе предвид за целите на параграф 3, буква а), се установява въз основа на доказателството, представено от декларатора, или — ако то не е достатъчно или удовлетворително — въз основа на наличната информация.

Когато митническите органи считат, че е възможно в резултат на проверката на митническата декларация размерът на дължимите вносни или износни мита или други задължения да се окаже по-висок от размера, изчислен въз основа на данните от митническата декларация, стоките се вдигат само ако се предостави обезпечение, чийто размер е достатъчен, за да покрие разликата между сумата, дължима съгласно данните от митническата декларация, и сумата, която е възможно да е дължима в крайна сметка.

Вместо да внесе това обезпечение, деклараторът има право да поиска да бъде уведомен незабавно за митническото задължение, което е възможно да е дължимо в крайна сметка за стоките.

Когато въз основа на проверката на митническата декларация митническите органи определят размер на вносните или износните мита, който е различен от размера, изчислен въз основа на данните от митническата декларация, по отношение на така определената сума се прилага член 195, параграф 1 от Кодекса.

Когато митническите органи имат съмнения относно това дали се прилага забрана или ограничение и този въпрос не може да се реши преди да се получат резултатите от извършените от тях проверки, съответните стоки не се вдигат.

Документиране и уведомяване за вдигането на стоките

Митническите органи уведомяват декларатора за вдигането на стоките и документират вдигането на стоките за съответния митнически режим, като отбелязват минимум референтните данни на митническата декларация или уведомлението и датата на вдигане на стоките.

Когато поради някоя от изброените в член 198, параграф 1, буква б) от Кодекса причини стоките не може да бъдат вдигнати или когато след вдигането се констатира, че стоките не отговарят на условията за вдигане, митническите органи предоставят на декларатора разумен срок, в който да коригира настъпилата ситуация по отношение на стоките.

►C2 Митническите органи имат право да преместят посочените в параграф 1 стоки на риск на декларатора и за негова сметка в специално помещение под техен надзор. ◄

Митническите органи установяват вида и количеството на отпадъците или остатъците (скрапа), получени при унищожаването на стоки, с цел да определят евентуалните мита и други задължения, приложими към тези отпадъци или остатъци (скрап) при поставянето им под митнически режим или при реекспорт.

Митническите органи имат право да отхвърлят искане за разрешение за изоставяне на стоки в полза на държавата в съответствие с член 199 от Кодекса, когато е изпълнено някое от следните условия:

а)

стоките не може да бъдат продадени на митническата територия на Съюза или разходите за такава продажба биха били несъразмерни с тяхната стойност;

б)

стоките подлежат на унищожаване.

Искането за разрешение за изоставяне на стоки в полза на държавата се счита за отправено в съответствие с член 199 от Кодекса, когато митническите органи са отправили публичен призив към собственика на стоките да се яви и той не го стори в срок от 90 дни.

Продажба на стоки и други мерки, предприети от митническите органи

Митническите органи имат право да продадат стоки, изоставени в полза на държавата или конфискувани, само при условие че купувачът незабавно изпълни формалностите по поставяне на стоките под митнически режим или реекспорт.

Ако стоките са продадени на цена, която включва размера на вносните мита и другите задължения, стоките се считат за допуснати за свободно обращение. ►C2 Митническите органи изчисляват размера на митата и го вземат под отчет. ◄ Продажбата се извършва съгласно процедурите, приложими в съответната държава членка.

Икономическият оператор, на когото е разрешено да съставя удостоверения в съответствие с член 155 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 (удостоверения за претегляне на банани), уведомява предварително митническите органи за претеглянето на пратка пресни банани с цел съставяне на такова удостоверение, като съобщава данни за вида опаковка, произхода, датата и мястото на претеглянето.

При подаване на декларацията за допускане за свободно обращение на пресни банани, включени в код по КН 0803 90 10 , които са предмет на вносни мита, удостоверението за претегляне на банани е на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи.

Чрез дерогация от параграф 2, по искане на декларатора да получи разрешение съгласно ►M1 член 166 от Кодекса ◄ , митническите органи могат да решат да допускат за свободно обращение пратки от пресни банани въз основа на предварителна декларация за теглото при следните условия:

а)

разрешението задължава вносителя да транспортира бананите от една и съща пратка в непроменено състояние до определените одобрени извършители на претеглянето, посочени в опростената декларация, където ще се определят точното тегло и стойност;

б)

деклараторът е отговорен за подаване на удостоверението за претегляне пред митническото учреждение за допускане за свободно обращение в рамките на 10 календарни дни след приемането на опростената декларация;

в)

деклараторът предоставя обезпечение, както е посочено в член 195, параграф 1 от Кодекса.

Предварителното тегло може да бъде изведено от предишно удостоверение за претегляне на банани от същия вид и произход.

Удостоверението за претегляне на банани се съставя, като се използва формулярът, поместен в приложение 61-02.

Митническите учреждения извършват контрол на най-малко 5 % от общия брой удостоверения за претегляне на банани, представяни всяка година, като присъстват при претеглянето на представителни проби банани, извършвано от икономическия оператор, на когото е разрешено да съставя удостоверения за претегляне на банани, или като претеглят тези проби сами, в съответствие с процедурата, посочена в точки 1, 2 и 3 от приложение 61-03.

Деклараторът предоставя на митническото учреждение, в което се подава митническата декларация за допускане за свободно обращение, информацията, с която се установява, че условията за освобождаване от вносни мита са изпълнени.

Информацията, посочена в параграф 1, може да бъде предоставена по един от следните начини:

а)

достъп до съответните данни от митническата декларация или декларацията за реекспорт, въз основа на която върнатите стоки са били първоначално изнесени или реекспортирани от митническата територия на Съюза;

б)

заверена от компетентното митническо учреждение разпечатка на митническата декларация или декларацията за реекспорт, въз основа на която върнатите стоки са били първоначално изнесени или реекспортирани от митническата територия на Съюза;

в)

издаден от компетентното митническо учреждение документ със съответните данни от тази митническа декларация или декларация за реекспорт;

г)

издаден от митническите органи документ, удостоверяващ, че условията за освобождаване от вносни мита са изпълнени (информационен лист INF3).

Информацията, посочена в параграф 2, не се изисква, когато от информацията, намираща се на разположение на компетентните митнически органи, се установява, че стоките, декларирани за допускане за свободно обращение, са били първоначално изнесени от митническата територия на Съюза и към онзи момент са изпълнявали условията за освобождаване от вносни мита като върнати стоки.

Параграф 2 не се прилага, когато стоките могат да бъдат декларирани за допускане за свободно обращение устно или чрез друго действие. Посоченият параграф не се прилага и по отношение на международното движение на опаковки, транспортни средства и определени стоки, допускани под специфични митнически разпоредби, освен когато е предвидено друго.

Стоки, които при износ са се възползвали от мерки, предвидени в рамките на общата селскостопанска политика

Декларацията за допускане за свободно обращение във връзка с върнати стоки, чийто износ може да е довел до изпълнението на формалности с оглед получаване на възстановявания или други суми, предвидени в рамките на общата селскостопанска политика, се придружава от документите, посочени в член 253 от настоящия регламент, и от сертификат, издаден от органите, отговорни за предоставянето на такива възстановявания или суми в държавата членка на износ.

Сертификатът не се изисква, когато митническите органи в митническото учреждение, в което стоките са декларирани за допускане за свободно обращение, имат информация, с която се установява, че не е било предоставено, нито може да бъде предоставено впоследствие възстановяване или друга сума, предвидена при износ в рамките на общата селскостопанска политика.

(член 6, параграф 3, буква а) и член 203, параграф 6 от Кодекса)

Износителят може да поиска информационен лист INF 3 от митническото учреждение на износ.

Когато износителят поиска информационния лист INF 3 в момента на износа, информационният лист INF 3 се издава от митническото учреждение на износ при завършване на формалностите по износа на стоките.

Когато е възможно изнесените стоки да бъдат върнати на митническата територия на Съюза през няколко митнически учреждения, износителят може да поиска няколко информационни листа INF 3, всеки от които обхваща част от общото количество изнесени стоки.

Когато износителят поиска информационен лист INF 3 след завършване на формалностите по износа на стоките, информационният лист INF 3 може да бъде издаден от митническото учреждение на износ, ако информацията за стоките, посочена в искането на износителя, съответства на информацията за изнесените стоки, с която разполага митническото учреждение на износ, и ако за тези стоки не е било предоставено, нито може да бъде предоставено впоследствие възстановяване или друга сума, предвидена при износ в рамките на общата селскостопанска политика.

Когато е издаден информационен лист INF 3, износителят може да поиска митническото учреждение на износ да го замени с няколко информационни листа INF 3, всеки от които обхваща част от общото количество на стоките, включени в първоначално издадения информационен лист INF 3.

Износителят може да поиска да бъде издаден информационен лист INF 3 само за част от изнесените стоки.

Когато информационният лист INF 3 се издава на хартия, копие от него се съхранява от митническото учреждение на износ, което го е издало.

Когато оригиналният информационен лист INF 3 е бил издаден на хартия и е откраднат, изгубен или унищожен, митническото учреждение на износ, което го е издало, може да издаде дубликат по искане на износител.

Митническото учреждение на износ записва върху съхраняваното от него копие на информационния лист INF 3, че е издаден дубликат.

Когато информационният лист INF 3 се издава на хартия, той се съставя, като се използва формулярът, поместен в приложение 62-02.

По искане на митническото учреждение, в което върнатите стоки са декларирани за допускане за свободно обращение, митническото учреждение на износ съобщава всяка информация, с която разполага и с която се установява, че условията за освобождаване от вносни мита на тези стоки са изпълнени.

Продукти от морски риболов и други продукти, извлечени от морето

Доказателствата, че са изпълнени условията по член 208, параграф 1 от Кодекса, могат да се предоставят в съответствие с разпоредбите на членове 213, 214 и 215 от настоящия регламент и членове 130, 131, 132 и 133 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, в зависимост от случая.

Придружаващ документ при устна митническа декларация за временен внос

Когато заявление за разрешение за временен внос е съставено въз основа на устна митническа декларация, деклараторът представя придружаващия документ по член 165 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 в два екземпляра, като единият от тях се заверява от митническите органи и се дава на титуляря на разрешението.

(член 28, параграф 1, буква а) и член 211, параграф 6 от Кодекса)

Когато при подаване на заявление за разрешение по член 211, параграф 1, буква а) от Кодекса е необходима проверка на икономическите условия по силата на член 211, параграф 6 от Кодекса, митническата администрация на митническия орган, в чиито правомощия е вземането на решение по заявлението, незабавно предава досието на Комисията с искане за такава проверка.

Когато след издаването на разрешение за използване на режим усъвършенстване митническата администрация на дадена държава членка получи данни, че има вероятност съществените интереси на производителите в Съюза да бъдат засегнати неблагоприятно от употребата на това разрешение, посочената митническа администрация предава досието на Комисията с искане за проверка на икономическите условия.

Проверка на икономическите условия на равнището на Съюза може да бъде извършена и по инициатива на Комисията, ако тя има данни, че има вероятност съществените интереси на производителите в Съюза да бъдат засегнати неблагоприятно от употребата на дадено разрешение.

Комисията създава експертна група, съставена от представители на държавите членки, която дава становище по въпроса дали са изпълнени икономическите условия.

Заключението по отношение на икономическите условия се взема предвид от заинтересования митнически орган, както и от всички останали митнически органи, работещи с подобни заявления или разрешения.

В заключението по отношение на икономическите условия може да се посочи, че проверяваният случай е уникален и следователно не може да послужи като прецедент във връзка с други заявления или разрешения.

►C2 Когато е направено заключението, че икономическите условия вече не са изпълнени, компетентният митнически орган отменя съответното разрешение. Отмяната поражда действие не по-късно от една година след деня, следващ датата, на която титулярят на разрешението е получил решението за отмяната му. ◄

Процедура за консултации между митническите органи

Когато е подадено заявление за разрешение по член 211, параграф 1 от Кодекса, което се отнася до няколко държави членки, се прилагат членове 10 и 14 от настоящия регламент и параграфи 2—5 от настоящия член, освен ако митническият орган, в чиито правомощия е вземането на решение, смята, че условията за издаване на такова разрешение не са изпълнени.

Митническият орган, в чиито правомощия е вземането на решение, предава на другите заинтересовани митнически органи заявлението и проекторазрешението в срок от 30 дни от датата на приемане на заявлението.

Разрешение, което се отнася до няколко държави членки, не се издава без предварителното съгласие на заинтересованите митнически органи по проекторазрешението.

Останалите заинтересовани митнически органи имат срок от 30 дни от датата на предаване на проекторазрешението, за да представят възражения или да изразят съгласието си. Възраженията трябва да бъдат надлежно обосновани.

Когато в посочения срок са представени възражения и в срок от 60 дни от датата на предаване на проекторазрешението не е постигнато съгласие, по аспектите, по които са били повдигнати възражения, не се издава разрешение.

Ако другите заинтересовани митнически органи не са представили възражения в срок от 30 дни от датата на предаване на проекторазрешението, смята се, че са дали съгласие.

Случаи, в които провеждането на консултации не е задължително

Компетентният митнически орган взема решение по дадено заявление, без да проведе консултации с другите заинтересовани митнически органи по реда на член 260 от настоящия регламент, във всеки от следните случаи:

а)

когато спрямо разрешение, което се отнася до няколко държави членки, се извършва едно от следните действия:

подновяване;

ii)

несъществени изменения;

iii)

обезсилване;

iv)

спиране на действието;

отмяна;

б)

две или повече от имащите отношение държави членки са изразили съгласие с това;

в)

единствената дейност, по която отношение имат различни държави членки, е операция, при която митническото учреждение на поставяне под режим и митническото учреждение на приключване на режима са различни;

г)

заявление за разрешение за временен внос, което се отнася до няколко държави членки, се съставя въз основа на митническа декларация в стандартната форма.

В такива случаи митническият орган, който е взел решението, предоставя на другите заинтересовани митнически органи данните от разрешението.

Компетентният митнически орган взема решение по дадено заявление, без да проведе консултации с другите заинтересовани митнически органи по реда на член 260 от настоящия регламент и без да им предостави данните от разрешението, както е предвидено в параграф 1, във всеки от следните случаи:

а)

когато се използват карнети ATA или CPD;

б)

когато разрешение за временен внос се издава чрез вдигане на стоките за съответния митнически режим по реда на член 262 от настоящия регламент;

в)

когато две или повече от имащите отношение държави членки са изразили съгласие с това;

г)

когато единствената дейност, по която отношение имат различни държави членки, се състои в придвижване на стоки.

Разрешение под формата на вдигане на стоките

Когато заявление за разрешение е било съставено въз основа на митническа декларация по реда на член 163, параграф 1 или 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, разрешението се издава чрез вдигане на стоките за съответния митнически режим.

Митническа декларация, подадена в друго митническо учреждение

По изключение компетентният митнически орган може да позволи митническата декларация да бъде подадена в митническо учреждение, което не е посочено в разрешението. В такъв случай компетентният митнически орган незабавно известява надзорното митническо учреждение.

Когато стоките са били поставени под специален режим чрез две или повече митнически декларации по силата на едно разрешение, приема се, че с поставянето на тези стоки или на получените от тях продукти под следващ митнически режим или с постигането на предвидената за тях специфична употреба се приключва режимът, под който въпросните стоки са били поставени по силата на най-ранната митническа декларация.

Когато стоките са били поставени под специален режим чрез две или повече митнически декларации по силата на едно разрешение, а специалният режим се приключва чрез извеждането на стоките извън митническата територия на Съюза или чрез унищожаването им без оставане на отпадъци, тогава се приема, че с извеждането на стоките или унищожаването им без оставане на отпадъци се приключва режимът, под който въпросните стоки са били поставени по силата на най-ранната митническа декларация.

Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 титулярят на разрешението или титулярят на режима може да поиска приключването да бъде направено по отношение на определени стоки, поставени под този режим.

Прилагането на параграфи 1 и 2 не може да води до необосновани предимства по отношение на вносните мита.

Когато стоките под специален режим са поставени на едно място заедно с други стоки и претърпят пълно унищожаване или невъзстановима загуба, митническите органи могат да приемат доказателства, представени от титуляря на режима и посочващи действителното количество стоки под митнически режим, което е унищожено или загубено.

Когато титулярят не може да представи приемливи за митническите органи доказателства, количеството унищожени или загубени стоки се установява въз основа на дела на стоките от същия вид, които са били под този режим по време на унищожаването или загубата.

Без да се засягат членове 46 и 48 от Кодекса, надзорното митническо учреждение незабавно проверява свидетелството за приключване по член 175, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.

Надзорното митническо учреждение може да приеме размера на вносното мито, подлежащо на плащане, както е определен от титуляря на разрешението.

Размерът на вносното мито, подлежащо на плащане, се взема под отчет по реда на член 104 от Кодекса в срок от 14 дни от датата, на която свидетелството за приключване е предадено на надзорното митническо учреждение.

Компетентният митнически орган решава дали може да се извърши прехвърляне на права и задължения съгласно член 218 от Кодекса. Ако такова прехвърляне може да се извърши, компетентният митнически орган определя условията, при които прехвърлянето е позволено.

Придвижването на стоките до митническото учреждение на напускане с цел приключване на специален режим, различен от режим специфична употреба и пасивно усъвършенстване, чрез извеждане на стоките от митническата територия на Съюза се извършва под покритието на декларацията за реекспорт.

Когато стоките се придвижват под режим пасивно усъвършенстване от митническото учреждение на поставяне под режим до митническото учреждение на напускане, за тях се прилагат разпоредбите, които биха се прилагали, ако стоките бяха поставени под режим износ.

Когато стоките се придвижват под режим специфична употреба към митническото учреждение на напускане, за тях се прилагат разпоредбите, които биха се прилагали, ако стоките бяха поставени под режим износ.

За движенията, които не са обхванати от параграфи 1—3, не се изискват други митнически формалности освен водене на отчетност по член 214 от Кодекса.

Когато движението на стоките се извършва по реда на параграфи 1—3, те остават под специалния режим до извеждането им от митническата територия на Съюза.

Формалности за използването на еквивалентни стоки

Използването на еквивалентни стоки не е обвързано с формалностите за поставяне на стоките под специален режим.

Еквивалентните стоки може да се съхраняват заедно с други съюзни или несъюзни стоки. В такива случаи митническите органи могат да установят специални методи за идентифициране на еквивалентните стоки, за да може те да бъдат разграничавани от другите съюзни или несъюзни стоки.

Когато не е възможно всеки вид стоки да бъде идентифициран по всяко време или когато това е възможно само при несъразмерно високи разходи, извършва се счетоводно отделяне по отношение на всеки вид стоки, всеки митнически статус и — ако е целесъобразно — всеки произход на стоките.

При специфична употреба стоките, които се заместват от еквивалентни стоки, вече не са под митнически надзор във всеки от изброените по-долу случаи:

а)

когато еквивалентните стоки са използвани за целите, предвидени за освобождаването от мито или за прилагането на намалена ставка на митото;

б)

когато еквивалентните стоки се изнасят, унищожават или изоставят в полза на държавата;

в)

когато еквивалентните стоки са използвани за цели, различни от предвидените за освобождаването от мито или прилагането на намалена ставка на митото, а наложеното вносно мито е платено.

В случай на митническо складиране и временен внос еквивалентните стоки стават несъюзни стоки, а стоките, които те заместват, стават съюзни стоки към момента на вдигането им за следващ митнически режим, с което режимът се приключва, или към момента, в който еквивалентните стоки са напуснали митническата територия на Съюза.

В случай на активно усъвършенстване еквивалентните стоки и получените от тях преработени продукти стават несъюзни стоки, а стоките, които те заместват, стават съюзни стоки към момента на вдигането им за следващ митнически режим, с което режимът се приключва, или към момента, в който преработените продукти са напуснали митническата територия на Съюза.

Все пак когато стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, се пускат на пазара преди приключването на режима, статусът им се променя към момента на пускането им на пазара. В изключителни случаи, когато не се очаква еквивалентните стоки да бъдат налични към момента на пускането на стоките на пазара, митническите органи могат да разрешат, по искане на титуляря на режима, тези еквивалентни стоки да бъдат налични в по-късен момент в рамките на разумен срок, който се определя от тях.

В случай на предварителен износ на преработени продукти при активно усъвършенстване еквивалентните стоки и получените от тях преработени продукти стават с обратна сила несъюзни стоки към момента на вдигането им за режим износ, ако стоките, които ще бъдат внесени, се поставят под този режим.

Когато стоките, които ще бъдат внесени, се поставят под режим активно усъвършенстване, те стават съюзни стоки в същия момент.

За обработката, обмена и съхранението на информация във връзка с карнетите еАТА, издадени по силата на член 21а от Истанбулската конвенция, се използва електронна информационно-комуникационна система (наричана по-долу „системата за карнетите еАТА“), създадена по силата на член 16, параграф 1 от Кодекса. Посредством тази система информацията се предава своевременно от компетентните митнически органи.

Електронна система за стандартизирания обмен на информация

За стандартизирания обмен на информация (INF), отнасящ се до някой от долупосочените режими, се използва електронна информационно-комуникационна система, създадена по силата на член 16, параграф 1 от Кодекса:

а)

активно усъвършенстване EX/IM или пасивно усъвършенстване EX/IM;

б)

активно усъвършенстване IM/EX или пасивно усъвършенстване IM/EX, което се отнася до няколко държави членки;

в)

активно усъвършенстване IM/EX, което се отнася до една държава членка и при което отговорният митнически орган по член 101, параграф 1 от Кодекса е поискал стандартизиран обмен на информация.

Тази система се използва и за обработката и съхранението на относимите сведения. Когато се изисква стандартизиран обмен на информация, посредством тази система информацията се предава своевременно от надзорното митническо учреждение. Когато в митническа декларация, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт има препратка към стандартизиран обмен на информация (INF), компетентните митнически органи своевременно актуализират този INF.

Освен това електронната информационно-комуникационна система се използва и за стандартизирания обмен на информация във връзка с мерки на търговската политика.

1а.

За стандартизирания обмен на информация (INF), отнасящ се до режимите, които са посочени в параграф 1, икономическите оператори използват хармонизиран интерфейс на ЕС за търговци, проектиран от Комисията и държавите членки при взаимно съгласие.

Параграфи 1 и 1а от настоящия член се прилагат от датата на въвеждане на „МКС: информационни листове (INF) за специални режими“, определена в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151.

Режим външен транзит и режим вътрешен транзит

Проверки и формалности във връзка със стоките, извеждани и повторно въвеждани на митническата територия на Съюза

(член 226, параграф 3, букви б), в), д) и е) и член 227, параграф 2, букви б), в), д) и е) от Кодекса)

Когато по време на придвижването на стоките от една точка до друга в рамките на митническата територия на Съюза те биват изведени и повторно въведени на тази територия, митническият контрол и митническите формалности, приложими по силата на Конвенцията ТИР, Конвенцията АТА, Истанбулската конвенция, Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., или актовете на Всемирния пощенски съюз, се извършват на пунктовете, където стоките временно биват изведени от митническата територия на Съюза и където те биват повторно въведени на тази територия.

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/989 НА КОМИСИЯТА от 8 юни 2017 година	L 149	19	13.6.2017
►M2	РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/604 НА КОМИСИЯТА от 18 април 2018 година	L 101	22	20.4.2018
►M3	РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1394 НА КОМИСИЯТА от 10 септември 2019 година	L 234	1	11.9.2019
►M4	РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/893 НА КОМИСИЯТА от 29 юни 2020 година	L 206	8	30.6.2020
►M5	РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/1727 НА КОМИСИЯТА от 18 ноември 2020 година	L 387	1	19.11.2020
►M6	РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/2038 НА КОМИСИЯТА от 10 декември 2020 година	L 416	48	11.12.2020
►M7	РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/235 НА КОМИСИЯТА от 8 февруари 2021 година	L 63	386	23.2.2021

C1	Поправка, ОВ L 087, 2.4.2016, стp. 35 (2015/2447)
►C2	Поправка, ОВ L 101, 13.4.2017, стp. 198 (2015/2447)
►C3	Поправка, ОВ L 157, 20.6.2018, стp. 27 (2015/2447)